Направете педагогически анализ на текста (обем до 1000 думи) от
книгата "В сянката на Краля-Слънце", Франсоаз Шандернагор:
"Обратно на метода, който използваха повечето педагози използваха винаги един и същ,
независимо от това дали го прилагаха към дофина, към малките Д'Йодикур или към
децата на буржоата от Фонтенбло. Аз имах за правило, че няма правила във
възпитанието, че никога не бива да бързаме със заключенията, а че винаги трябва първо
дълго да наблюдаваме нрава и способностите на всяко дете поотделно и след това да
действаме според неговата природа. Възпитанието е въпрос на търпение и при него това,
което не иде веднага, може да дойде по-късно. Не съществува лош характер, когато
умеем да подхващаме добре и навреме невръстното същество. В най-лошия случай
други ще пожънат посятото от нас... Дори и с насаждането на знания мисля, че не бива
да се бърза. Децата не обичат да бъдат принуждавани и често е гибелно да насилваме
ума им в желанието си да правим от тях чудеса преждевременно. Дофинът, между
ударите с пръчка на господин Дьо Монтозие и безкрайните всекидневни уроци на Босюе,
бе успял да научи за шест години безброй латински стихове, но казваше, че когато станел
господар на себе си, нямало да отвори книга, и впоследствие удържа на думата си.
Затова не исках да претоварвам своя малък херцог с гръцки глаголи, а желаех да
развивам постепенно неговата способност да разсъждава и да му внуша - без принуда, с
личен пример - вкус към четенето. И в прибавка, да му вдъхна горещо желание да бъде
почитан, което да му остане завинаги и да му донесе повече полза от всички латински
четива на неговите учители. По този въпрос мадам Дьо Монтеспан беше на друго мнение
и понякога ми се налагаше да изчаквам тя да ми обърне гръб, за да се върна към своето.
Не исках също така да прилагам при възпитанието на децата строгостта, обичана от
фамилията Мортмар. Възпитание, в което няма веселие, си е само едно тъжно
възпитание и нищо повече. Мисля, че на детето са нужни забави, смехове,
освобождаване
на
духа.
С мен уроците винаги се редуваха с гоненици, игри на карти и зарове, разходки из
менажерията или в овощната градина. Убедена бях, че от всеки урок може да се направи
игра, и също както по-късно написах за колежа "Сен Сир" разни "разговорки" и
"поговорки", с цел да преподавам по весел начин лексиката и морала, измислях за херцог
Дю Мен и сестричките му най-различни умствени забави, чрез които те, без да го
съзнават, научаваха добре аритметиката и граматиката. Но и самите игри не бяха
еднакви, а се променяха според нрава и вкусовете на всяко дете.
Само два принципа смятах за абсолютни и приложими за всички: че при възпитанието
на
децата
са
необходими
благост
и
разумност
във
всичко.
Мисля, че човек трябва да разговаря с едно седемгодишно дете също тъй разумно, както
с един двадесетгодишен мъж. Не е трудно да помагаме на децата да се подчиняват, като
мотивираме всичко, което им отказваме или изискваме от тях, особено ако никога не им
правим голям въпрос от нещата и не внушаваме ненужни страхове, а представяме винаги
истината като истина и невярното като невярно. Никога не бива напразно да обещаваме
награди и да заплашваме с наказания. И накрая, винаги трябва да изчерпваме всички
възможности на убеждаването и едва тогава да пристъпваме към принудата.
И наистина, ако искаме твърдо да преследваме целта, която сме си поставили,
необходимо е да сме много благи в средствата, с които си служим. Затова не бива да
забелязваме всички прегрешения. Наивно е да си мислим, че всяка грешка трябва да бъде
наказана: нека помним, че всичко зависи от грешката, от детето, което я е извършило, от
момента. Аз самата винаги правех така, че не всичко виждах и чувах. Иначе наказанията
щяха да станат нещо обичайно и нямаше да постигнат желаното въздействие. Освен това
важно е да се знае, че има лош дни, в които децата са така развълнувани или разсеяна,
че никакви забележки, никакви наказания не могат да ги вкарат в пътя. В тези дни е
необходимо да действаме с най-голямо търпение, за да не изложим на риск авторитета
си. Има също така и толкова буйни деца, с тъй неудържими страсти, че когато веднъж
се разсърдят, няма да постигнете целта си дори и сурово да ги нашибате. В тези моменти
те не са способни да се вразумят и наказанието е безсмислено. Човек трябва да ти остави
известно време да се успокоят и сам да се успокои, но за да не би детето да си помисли,
че той се е предал и че с упорството си то се е оказало по-силно, необходимо е да бъде
приложено голямо умение и на децата да се казва, че наказанието им е само отложено,
и то за да бъде още по-строго."
Из "В сянката на Краля-слънце", Франсоаз Шандернагор