1-ва тема
Предмет проблема ориентация и структура,
функции, цели и задачи на теория на възпитанието.
Статут и принципи на теория на възпитанието.
Наименованието на теория на възпитанието е
етиология, отразява смисъл произтичащ от два
термина: теория от грицки (наблюдение,
изследване), означава систематизирано и обобщено
значение на съществени особености на обектите и
още систематизирано не изложение, научно
обяснение и логическо обобщение на обществена
практика. Що се отнася до друг термин въпитанието
в случая отра на конкретния отрасъл на човешкото
познание от тук като наименование Теория на
възпитанието отразява определен дял на
педагогическото образование.
1. Обем и предмет - обекта на предмета на Теория
на възпитанието обикновено се разгледат в
единство с обекта на педагогиката. Исторически
погледнато термина педагогика се изработва в
смисъл на науката за зъзпитанието при
съвременното обособяване и развитие на
педагогиката в теория на възпитанието и други
социални науки имащи отношения към
възпитанието, още повече е очевидно, че едно
такова възхваляване на педагогиката на ТВ не е
уместно, но говори за приоритетния статус на
възпитанието като понятие на педагогика. Обектът
на ТВ с педагогически план е възпитанието като
педагогическо явление с неговото протичане и
дейностно осъществяване.
Първо ТВ е в границите на цялото социално
познание. Има се в предвид, че възпитанието не е
само педагогическо, а по-широко по характер и
обхват социално явление. ТВ субект с обект
педагогическо явление с най- често училищни
условия и има за предмет закономерностите на
професионалното протичане организирано във
функционално осъществяване съответствие с
педагогическата целесъобразност.
Второ ТВ с обект на възпитанието като широко
социално понятие има за предмет
закономерностите на разумното овладяване и това
явление т.е. съзнателно протичания процес на
социализация на човешки индивид ТВ, а най-общо
може да бъде определена като относително
самостоятелно.
Научно направление с обект. Явлението на
възпитание и предмет на неговите процесуални
закономерности
2. Функциите - в общия педагогически план се
ограничават от следните по-конкретни функции.
а) мирогледна функция - свързана е с формиране
на възгледи и убеждения, като определя главните
насоки на педагогическата дейност и поведението
на всички, които се занимават с проблемите на
образованието и възпитанието.
б) методологическата функция - намира
приложение при анализ на оригинални
педагогически теории
новаторски функции - система образуваща
функция, която се състои в обособяване на
взаимните връзки между всички науки в системата
на педагогиката.
в) образователно-политическа функция - с
обособяването на научното осигуряване на
образователната политика.
Призванието на ТВ е да изработва технологията,
ориентирана към отглеждането и в духовното
възпитание на подрастващото поколение, способно
адекватно на извършващите се измения в
обществото да обезпечава своите личности,
позиции на високо равнище на правна и нравствена
култура на професионализъм и нравствена култура
и гражданска активност.
Обществени функции на телевизията са:
1. Теоретико-експликативна - установяване на
факторите на явленията на теоретиковъзпитателната реалност и разкриване на причинноследствените връзки и закономерности.
2. Светогледно-методологичната -помага да се
приведат знанията за фактите от действителността
определена система от възгледи за света като цяло
т.е. формира светогледна ориентация.
3. Прогностично-управленската -прогнозира и
управлява субективна роля при възпитанието. Тази
функция е най-специфична с оглед на природата и
възпитанието като целенасочен и съзнателно
постиган процес.
4. Активно- преобразуваща -работи за
материализиране на мислите и усилията се
проявява във връзка с почти всички други функции.
5. Комплексно-интерактивната - успешно изпълнява
своите задачи само, ако е широко отворена и
интегрира в себе си комплексното познание за
човека за неговото цялостно духовно и физическо
формиране и развитие.
Основни задачи на ТВ са:
1. Да се обоснове научен статут на ТВ като основно
направление на научно педагогическо знание.
2. Да се разкрие същността на възпитанието като
социален проблем, задача и насоченост и да се
изяснят неговите основни съдържателни
направления.
3. Да се разгледа специфичният възпитателен
процес в цялата негова противоречивост и
сложност, неговите закономерности на протичане и
неговите особености при педагогическото
общуване.
4. Да се обосноват принципите, методите и
формите на възпитание и самовъзпитание, както и
начините за диагностициране и прогнозиране в това
отношение.
5. Да се очертае системата за възпитателна дейност
и специфичната роля на факторите, които действат
при нея и да се обоснове нейното управление.
6. На основата на теорията за социализацията и
инкултурацията на човешкия индивид и
психоанализата да се разработи цялостна социалнопедагогическа концепция за личността и нейното
възпитание в условията на съвременната
цивилизация.