СЪДЪРЖАНИЕ
УВОД .........................................................................................................................................9
Закон № 1. НИКОГА НЕ ЗАСЕНЧВАЙТЕ
ВИШЕСТОЯЩИТЕ ................................................................................................................21
Закон № 2. НИКОГА НЕ СЕ ДОВЕРЯВАЙТЕ ПРЕКАЛЕНО МНОГО
НА ПРИЯТЕЛИТЕ СИ. НАУЧЕТЕ СЕ ДА ИЗПОЛЗВАТЕ
ВРАГОВЕТЕ СИ .................................................................................................................... 30
Закон № 3. ПРИКРИВАЙТЕ ПЛАНОВЕТЕ СИ, КОЛКОТО Е
ВЪМОЖНО ПО-СТАРАТЕЛНО .......................................................................................... 44
Закон № 4. СПОДЕЛЯЙТЕ, КОЛКОТО Е ВЪЗМОЖНО ПО-МАЛКО ............................. 67
Закон № 5. ОТ РЕПУТАЦИЯТА ВИ ЗАВИСИ ТОЛКОВА МНОГО - ПАЗЕТЕ Я С
ЦЕНАТА НА ЖИВОТА СИ .................................................................................................. 76
Закон № 6. НА ВСЯКА ЦЕНА ТРЯБВА ДА СЕ СТРЕМИТЕ ДА ПРИВЛИЧАТЕ
ВНИМАНИЕТО НА СИЛНИТЕ НА ДЕНЯ ........................................................................ 88
Закон № 7. ОСТАВЕТЕ ДРУГИТЕ ДА РАБОТЯТ ЗА ВАС, НО НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ
СВОЯ ДЯЛ ОТ ПЕЧАЛБАТА............................................................................................. 107
Закон № 8. ПРИНУЖДАВАЙТЕ ДРУГИТЕ ДА ИЗПЪЛНЯВАТ ВАШИТЕ
ЖЕЛАНИЯ. ЗА ЦЕЛТА, АКО СЕ НАЛАГА, МОЖЕТЕ ДА
ИМ ЗАЛОЖИТЕ ЩЕДРА ПРИМАМКА ........................................................................... 116
Закон № 9. ЩЕ СПЕЧЕЛИТЕ ЕДИНСТВЕНО ЧРЕЗ РЕШИТЕЛНИ
ДЕЙСТВИЯ. САМО ВАШИТЕ АРГУМЕНТИ НЕ СА
ДОСТАТЪЧНИ, ЗА ДА ИЗТРЪГНЕТЕ ПОБЕДАТА ....................................................... 126
Закон № 10. ПРОВАЛИТЕ МОГАТ ДА БЪДАТ ЗАРАЗИТЕЛНИ -
ИЗБЯГВАЙТЕ НЕУДАЧНИЦИТЕ ................................................. ................................... 137
Закон № 11. НАУЧЕТЕ СЕ ДА ПРЕВРЪЩАТЕ ХОРАТА ОКОЛО
ВАС В ПОКОРНИ СЪЗДАНИЯ, ЗАВИСЕЩИ ОТ ВАШАТА ВОЛЯ ............................ 147
Закон № 12. БЪДЕТЕ ИЗБИРАТЕЛНО ЧЕСТЕН И ЩЕДЪР, ЗА ДА
ОБЕЗОРЪЖИТЕ ЖЕРТВИТЕ СИ ...................................................................................... 158
Закон № 13. КОГАТО МОЛИТЕ ЗА ПОМОЩ, ТРЯБВА ДА
РАЗЧИТАТЕ НА СЕБЕЛЮБИЕТО НА ДРУГИТЕ, А НЕ НА
ТЯХНОТО БЛАГОРОДСТВО ИЛИ БЕЗКОРИСТНОСТ ................................................. 167
Закон No 14. ДРЪЖТЕ СЕ КАТО ПРИЯТЕЛ, ДЕЙСТВУВАЙТЕ
КАТО ШПИОНИН ............................................. ................................................. ....................
.............................................................................. 177
Закон № 15. УНИЩОЖАВАЙТЕ БЕЗМИЛОСТНО ВРАГОВЕТЕ СИ! .......................... 185
Закон № 16. ИЗПОЛЗВАЙТЕ ДНИТЕ, КОГАТО СТЕ ДАЛЕЧ ОТ
СЦЕНАТА НА СЪБИТИЯТА, ЗА ДА ИЗГЛЕЖДАТЕ ПОЧТЕН И
ДОСТОЕН ЗА УВАЖЕНИЕ ............................................................................................... 198
Закон № 17. ДРЪЖТЕ ДРУГИТЕ В СЪСТОЯНИЕ НА НАПРЕЖЕНИЕ,
НЕИЗВЕСТНОСТ, ТРЕВОЖНОСТ. СЪЗДАВАЙТЕ АТМОСФЕРА НА
НЕСИГУРНОСТ .................................................................................................................. 210
Закон № 18. НЕ СЕ ОГРАЖДАЙТЕ С КРЕПОСТНИ СТЕНИ -
ВСЯКА ИЗОЛАЦИЯ КРИЕ МНОГО ОПАСНОСТИ ....................................................... 222
Закон № 19. ВИНАГИ ТРЯБВА ДА ЗНАЕТЕ С КОГО СИ ИМАТЕ РАБОТА - В
ПРОТИВЕН СЛУАЙ МОЖЕ ДА ОБИДИТЕ НАПЪЛНО НЕВИНЕН ЧОВЕК ...................
Закон № 20. НИКОМУ НЕ СЕ ПОДЧИНЯВАЙТЕ! ....................................... ., ................ 250
Закон № 21. ПРЕСТРУВАЙТЕ СЕ НА НАИВЕН, ЗА ДА УЛОВИТЕ В
МРЕЖИТЕ СИ ДРУГИ НАИВНИЦИ. ПРЕДСТАВЯЙТЕ СЕ ЗА ПОГЛУПАВ, ОТКОЛКОТО СТЕ ВСЪЩНОСТ .................................................................... 270
Закон № 22. ИЗПОЛЗВАЙТЕ ТАКТИЧЕСКИТЕ ОТСТЪПЛЕНИЯ. ПРЕВРЪЩАЙТЕ
СОБСТВЕНАТА СИ СЛАБОСТ В СРЕДСТВО ЗА УКРЕПВАНЕ НА ВЛАСТТА ВИ ......
Закон № 23. КОНЦЕНТРИРАЙТЕ СИЛИТЕ СИ............................................ .................. 292
Закон № 24. ТРЯБВА ДА УМЕЕТЕ ДА ИГРАЕТЕ РОЛЯТА НА БЕЗУПРЕЧЕН
ПРИДВОРЕН .................................................................................... .........................................
Закон № 25. НАУЧЕТЕ СЕ ДА СЕ ПРЕСТРУВАТЕ, ДА СЕ
ПРЕДСТАВЯТЕ В НОВА СВЕТЛИНА ............................................................................. 323
Закон № 26. НЕ СИ ЦАПАЙТЕ РЪЦЕТЕ С МРЪСНИ ДЕЛА ......................................... 335
Закон № 27. ИЗПОЛЗВАЙТЕ СКЛОННОСТТА НА ХОРАТА ДА СИ
СЪЗДАВАТ КУМИРИ ...................................................... .......................................................
............................................................................................. 360
Закон № 28. СМЕЛО СЕ ХВЪРЛЯЙТЕ В БИТКАТА! ...................................................... 384
Закон № 29. ПЛАНИРАЙТЕ ВСИЧКО ОТ НАЧАЛОТО,
ДО САМИЯ ФИНАЛ ........................................................................................ ... ............. 401
Закон № 30. ОПИТВАЙТЕ СЕ ДА ПРЕДСТАВЯТЕ СЪБИТИЯТА ТАКА, СКАШ
ПОСТИГАТЕ ВСИЧКО БЕЗ ОСОБЕНИ УСИЛИЯ ......................................................... 416
6
Закон № 31. ДРЪЖТЕ ПОД КОНТРОЛ ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНИ ВАРИАНТИ В
СЦЕНАРИЯ. ОСТАВЕТЕ ДРУГИТЕ ДА ИГРАЯТ С КАРТИТЕ, КОИТО ВИЕ СТЕ ИМ
РАЗДАЛИ ............................................................................................................................. 432
Закон № 32. СВИРЕТЕ НА ТЪНКИТЕ СТРУНИ НА ФАНТАЗИЯТА
И БЛЯНОВЕТЕ НА ВСИЧКИ, КОИТО ВИ ЗАОБИКАЛЯТ ........................................... 447
Закон № 33. ТРЯБВА ДА УМЕЕТЕ ДА РАЗКРИВАТЕ СЛАБОТО
МЯСТО НА ВСЕКИ ОТ ОКОЛНИТЕ................................................................................ 462
Закон № 34. БЪДЕТЕ ЦАРСТВЕН, МАКАР И ПО СВОЕМУ.
ДРЪЖТЕ СЕ КАТО ВЛАДЕТЕЛ, ЗА ДА СЕ ОТНАСЯТ ОСТАНАЛИТЕ КЪМ ВАС
КАТО КЪМ ИСТИНСКИ МОНАРХ .................................................................................. 486
Закон № 35. УСЪВЪРШЕНСТВАЙТЕ ИЗКУСТВОТО ДА ПОДБИРАТЕ
НАЙ-ПОДХОДЯЩИЯ МОМЕНТ ЗА НАЧАЛОТО НА СЛЕДВАЩА
ФАЗА ОТ ПЛАНА ............................................................................................... ............... 501
Закон № 36. ПРЕЗИРАЙТЕ ТОВА, КОЕТО НЕ МОЖЕТЕ ДА ПРИТЕЖАВАТЕ. НАЙ-
ДОБРОТО ОТМЪЩЕНИЕ СПРЯМО НЯКОГО Е
ДА ГО ПРЕНЕБРЕГВАТЕ НАПЪЛНО .............................................................................. 517
Закон № 37. ТРЯБВА ДА УМЕЕТЕ ДА ОРГАНИЗИРАТЕ БЛЯСКАВИ ЗРЕЛИЩА ..........
Закон № 38. МИСЛЕТЕ КАКВОТО СИ ИСКАТЕ, НО СЕ ДРЪЖТЕ
КАТО ОСТАНАЛИТЕ ......................................................................................................... 548
Закон № 39. НАЙ-ЛЕСНО СЕ ЛОВИ РИБА В МЪТНА ВОДА ....................................... 561
Закон № 40. БЪДЕТЕ НАЩРЕК, КОГАТО ВИ ПОДНАСЯТ
ПОДАРЪЦИ. НЕ ПРИЕМАЙТЕ ПОКАНИ ЗА БЕЗПЛАТНИ
УГОЩЕНИЯ ..................................................................... .................................................. 575
Закон № 41. ВНИМАВАЙТЕ МНОГО, АКО СЕ ОПИТВАТЕ ДА ПОДРАЖАВАТЕ НА
ВЕЛИКИ ЛИЧНОСТИ. ИЗБЯГВАЙТЕ ЗАДАЧИТЕ, КОИТО ЯВНО НЕ СА ПО
СИЛИТЕ ВИ ......................................................................................................................... 605
Закон № 42. ПОВАЛЕТЕ ОВЧАРЯ И СТАДОТО ЩЕ СЕ РАЗБЯГА .............................. 624
Закон № 43. ТРЯБВА ДА УМЕЕТЕ ДА ОКАЗВАТЕ НЕОТРАЗИМО ВЪЗДЕЙСТВИЕ
ВЪРХУ УМОВЕТЕ И СЪРЦАТА НА ХОРАТА .................................................................... '
Закон № 44. ЕФЕКТЪТ НА ОГЛЕДАНОТО - БЕЗПОГРЕШНО СРЕДСТВО ЗА
ОБЕЗОРЪЖАВАНЕ И ЗА ДРАЗНЕНЕ НА ВРАГОВЕТЕ ............................................... 653
7
Закон № 45. НИКОГА НЕ ОТРИЧАЙТЕ НЕОБХОДИМОСТТА ОТ
ПРОМЕНИ, АЛА И НИКОГА НЕ СЕ СТРЕМЕТЕ КЪМ
ПРЕКАЛЕНО РЕЗКИ ПРОМЕНИ ..................................................................................... 682
Закон № 46. НИКОГА НЕ БИВА ДА ИЗГЛЕЖДАТЕ НАПЪЛНО БЕЗПОГРЕШНИ ... 697
Закон № 47. НЕ ПРЕКАЛЯВАЙТЕ СЪС СТРЕМЕЖА ДА ПОБЕДИТЕ НА
ВСЯКА ЦЕНА. ТРЯБВА ДА ЗНАЕТЕ ДОКЪДЕ ДА СЕ ОГРАНИЧАВАТЕ
СТРЕМЕЖИТЕ СИ .............................................................................................................. 719
Закон № 48. ПОЛЕЗНО Е ДА ИЗГЛЕЖДАТЕ ЗАГАДЪЧЕН ЗА ОКОЛНИТЕ .............. 735
АЗБУЧЕН УКАЗАТЕЛ...................... ................................................................................. 759
БИБЛИОГРАФИЯ ................................................................................................................772
8
УВОД
Усещането, че не притежаваме власт върху хората и събитията, в повечето
случаи е непоносимо терзание за нас, а когато сме безпомощни, ние се чувствуваме
нещастни. Никой не е съгласен да се примири с по- малък дял от властта. Всеки
иска още и още. Но в днешния свят е опас- но да демонстрирате, че жадувате за
много власт, че сте обладан от жажда за господство над съдбите на другите. Затова
трябва да се преструваме - интелигентно, макар всъщност да си оставаме лукави,
да се показваме като демократично настроени личности, докато в действителност
това наше поведение е напълно неискрено.
Тази игра на непрекъснато дублиране на ценностите много наподобява на
една стара, далеч по-динамична игра, разигравана в някогашните аристократични
кръгове. Историята на човечеството е изпъстрена с описания на дворцови интриги,
които неизменно са се разигравали около централната личност, притежаваща
върховната власт - независимо дали става дума за крал или кралица, император или
идеен водач. Ца- редворците, с каквито е пълен всеки кралски двор, винаги са се
намирали в доста деликатно положение. Те са били задължени да служат на господарите си, но ако прекаляват с умилкването си около тях, другите придворни
веднага ще надушат това и ще се съюзят срещу престарава- щите се особи. Затова
всички опити за спечелване на благоволението на господаря трябва да бъдат
извънредно грижливо прикривани. Но дори и на най-опитните придворни изпечени майстори в изкуството за маскиране на истинските си намерения - се
налага да се отбраняват срещу по- пълзновенията на останалите царедворци, които
във всеки момент са готови да ги изтласкат най-безцеремонно от сцената.
Междувременно се предполага, че във всеки кралски двор е събран елитът на
нацията, каймакът на цивилизацията, цветът на благородни- ческите съсловия.
Всякакви насилствени и неприкрити опити за завоюване на повече власт се
посрещат с яростно неодобрение. Именно това е дилемата, пред която е бил
изправян всеки придворен - как да изглежда като безупречен пример за
подражание във всяко отношение и как в същото време да укрива истинските си
намерения. Тоест как да успее най- подло да надхитри враговете си. С течение на
времето един умен придворен се научава да замаскира всеки свой ход - ако
примерно е решил да нанесе на съперника си удар с нож в гърба, той ще го стори с
ръка, облечена в кадифена ръкавица, с най-милата усмивка на лицето си. Вместо да
прибягва до насилие или открито предателство, опитният придворен ще използва
далеч по-завоалирани методи като съблазняване, очароване или някаква друга
подмолна тактика. При това винаги трябва да се планират няколко хода напред.
Животът в кралските покои е бил една безкрайна игра, изискваща непрекъсната
бдителност и сериозни умения за
9
„Няма съмнение, че
кралският двор
трябва да служи като
образец за
благонравие и безупречни светски
маниери - в противен
случай той ще се
превърне в арена на
кървави схватки,
мъчения и ду- ховна
пустош. Тези, които
сега ви се усмихват
сърдечно и ви посрещат с отворени
обятия, с готовност
биха се нахвърлили
срещу вас с извадени
кинжали, ако това е
разрешено от неписаните наръчници за
добри маниери.“ ЛОРД
ЧЕСТЪР- ФИЙЛД
(1694-1773 г.)
„Няма нищо странно
в това, че агнетата
никак не обичат
вълците, но това не е
дос- татъчно
основание да
ненавиждаме вълците
само защото
отвличат агнетата.
Агнетата имат
навика да си шепнат
помежду си: „Тези
вълци са дяволски
изчадия, само че това
не ни дава правото да
твърдим, че всичко
живо, което не е вълк,
е добро създание само
по
10
тактическо мислене. Всъщност това е война също като
истинската, само че водена с по-цивилизова- ни средства.
Днес ние сме изправени пред своеобразен парадокс,
доста силно напомнящ за проблемите, с които в
миналото се сблъсквали придворните - всичко трябва да
изглежда цивилизовано, благоприличие, демократично и
обаятелно. Но ако се придържате прекалено строго към
правилата на морала и благоприличието, ако ги вземате
съвсем насериозно, ще бъдете сразен от тези, които не са
чак толкова глупави. Както е писал Николо Макиавели прочутият мислител, дипломат и кралски куриер от
Ренесанса: „Всеки, който се опитва да бъде винаги
добър, честен и благороден, непрекъснато е заплашван да
бъде смазан от съперниците си, повечето от които никога
не са били честни и справедливи.“ Членовете на
дворцовите свити смятат себе си за олицетворение на
съвършенството, макар под благовидните им лица да се
спотайват черни страсти - завист, алчност, похот, омраза
- кипяща и съскаща. Нашият днешен свят също си
въобразява, че е олицетворение на съвършенството, но в
душите ни тлеят същите грозни емоции и смутове, както
е било, откакто свят светува. Играта и нейните правила
са си останали същите. Външно сте длъжен да се
показвате, че уважавате ценностите, но вътрешно - освен
ако не сте глупак - бързо ще овладеете тайните на
лицемерното поведение и ще вършите всъщност това,
което е препоръчвал Наполеон: „Крийте желязната си
ръка в кадифена ръкавица!“ Ако се научите да се
изразявате иносказателно подобно на дворцовите
благородници от Средновековието, ако умеете да
съблазнявате и очаровате, ласкаете и заблуждавате, рано
или късно ще се доберете до върховете на властта. Ще
можете да принуждавате хората да се съобразяват с
вашите желания, при това те няма да съзнават какво
всъщност вършат. А щом няма да проумяват тази горчива
за тях истина, никога няма да се опълчат срещу вас.
За някои хора понятието за съзнателно разиграване
на сложни игри в процеса на придобиването на властта
може да изглежда пъклено дело, аб-
солютно неприемливо за обществото, някакво отблъскващо наследство от миналото. Такива личности
искрено вярват, че могат да останат незасегнати от
правилата на играта, стига да съумеят да се дистанцират
от всичко, свързано с властта. С такива индивиди винаги
трябва да сте нащрек, защото се отличават с тази
особеност, че на практика именно те се оказват найразпалените играчи в надпреварата към върховната власт.
Те използват стратегии, недвусмислено разкриващи
манипулациите, които такива личности обожават до
прехласване. И, разбира се, не забравят да изтъкват, че
сред най- ценните им морални добродетели са именно
отдалечеността им от властта, поради което били извънредно слаби и лесно уязвими. Само че забравят нещо
много просто, ала твърде съществено - ако някой индивид
наистина е лишен от власт и в същото време не таи
амбиции да се сдобие с колкото е възможно повече власт,
той няма да изтъква това, за да печели симпатиите на
обществото. Да се демонстрира публично липсата на
всякаква власт всъщност е доста печеливша стратегия,
подмолна и удобна за замаскиране - вижте Закон 22:
„Използвайте тактическите отстъпления. Превръщайте
слабостта си в средство за укрепване на личната ви власт.“
Друга стратегия за привидно неопитните, т. е. за
лицемерните играчи, е да се настоява за равенство във
всичко. Всички да бъдат третирани еднакво, независимо от
положението и влиянието им в обществото. Но за да се
отървете от подозренията, че тайно се домогвате към
властта, трябва да се справите със следния проблем - така
или иначе сред хората винаги ще има по-способни и понекадърни индивиди. Да се третират всички еднакво, ще
означава да се игнорират различията между членовете на
обществото, да се поощряват по-неспособните, а по-надарените да бъдат стъпквани. Отново трябва да се повтори,
че мнозина от тези, които отстояват тази идея, всъщност
са обладани от необуздана мания за вър- ховна, абсолютна
власт
и
тайно
жадуват
да
преразпределят
възнагражденията на всички хора, при това по начин,
който те самолично ще определят.
Но има и друг начин за избягване на прякото
себе си.“ Това мнение
по същество не е
погрешно, макар че
вълците биха били
отвърнали
насмешливо:
„Всъщност ние нямаме нищо против
тези добродушни
агнета. Нали на този
свят няма нищо повкусно от едно крехко
агне..."
ФРИДРИХ НИЦШЕ (18441900 г.)
„С хората можете
да се справите само
чрез груба сила или с
коварно лукавство.
Говори се, че много
помага и любовта, но
за нея понякога се налага да чакаме
прекалено дълго, а в
живота е скъпоценен
всеки миг. “
ЙОХАН ФОН ГЬОТЕ (17491832 г.)
11
„Стрелата, запратена вт стрелеца,
може да убие или да
не убие някого,
докато коварна- та
хитрост, изобретена
от дяволски умен
интригант, може да
покоси дори и плода в
майчината утроба. “
КАУТИЛЯ, индийски
МИСЛИТЕЛ, III ВЕК
ПРЕДИ ХРИСТА
„Не мога да престана
да се удивлявам какво
разнообразие от
похвати - един от
друг по-остроумни
- е изобретил човекът с единствената
цел да се опита поуспешно да измами
себеподобните. И
въпреки всичко това
светът не е
престанал да се
разхубавява...“
ФРАНЧЕСКО ВЕТО- РИ,
СЪВРЕМЕННИК И
ПРИЯТЕЛ НА НИКОЛО
МАКИАВЕЛИ, НАЧАЛОТО НА XVI ВЕК
12
намесване в борбите за власт, при който ще ви бъде
гарантирано, че пак ще изглеждате честен и откровен в
очите на околните. Нали едно от най-важ- ните правила в
играта, чиято цел е придобиване на повече власт, е да
бъдете колкото е възможно по- прикрит и потаен. Само че,
ако изберете тактиката да бъдете честен докрай,
неминуемо ще нараните и засегнете мнозина изтъкнати
личности и немалко от тях няма да закъснеят да ви
отмъстят. Никой няма да ви повярва, че сте абсолютно
почтен и че не се крие някаква тайна изгода зад почтените
ви действия. И ще се окажат напълно прави. Всъщност вие
използвате честността като стратегия за домогване към
властта, докато ги убеждавате разпалено във вашето
благородство, добросърдечност и безко- ристност. Това е
доста въздействащ метод за убеждение на обществото,
дори може да се превърне в скрита форма на принуда.
Да допълним още, че тези, които се кълнат, че не се
стремят към власт, могат да изберат ролята на добродушни
наивници, за да се предпазят от обвиненията, че са жадни
за власт. Обаче и с такива играчи трябва да сте нащрек привидната наивност може да бъде ефективно средство за
заблуда на противника (Закон 21 „Преструвайте се на наивен, за да уловите в мрежата си други наивници представяйте се за по-глупав, отколкото сте всъщност“).
Дори и най-искрените наивници са способни да попаднат в
капаните на жаждата за власт. Децата могат да бъдат
удивително наивни, но често се стремят да налагат своята
воля над околните. Искрено наивните хора също могат да
копнеят за власт и нерядко постигат неочаквани успехи,
тъй като не са обременени със сложни размишления. Нека
отново да повторим: тези, които привидно изглеждат
напълно невинни, най-малкото не са безупречни и
съвършени.
Можете да разпознавате тези неискрено безучастни
зрители в схватките за властта по това, че те шумно
пропагандират своето морално превъзходство, своето
благочестие, своето изострено чувство за справедливост.
Но тъй като всеки от нас жадува за власт и на този
стремеж са подчинени повечето от постъпките ни, тези
лицемерни играчи просто
хвърлят прах в очите ни, за да не доловим планове„На този свят
принципи не същесте им за издигане, ловко прикривани зад параван от
твуват. Има само
морални добродетели. Ако следите по-зорко посъбития. Няма добро
добни личности, ще забележите, че много често те
и зло, има само
са доста ловки в потайните манипулации, макар че
обстоятелства.
е възможно да срещнете и индивиди, при които тоГеният умее да се
ва е несъзнателен процес. Такива хора с негодувавъзползва от съние отблъскват дори и най-плахите опити да се вдибитията и обстояга шум около тактиката, която ежедневно прилагат.
телствата по такъв
Ако сравним света с гигантски кралски двор,
начин, че да
гъмжащ от сплетни и заговори, сред които ние се
направлява техния
ход. Ако съществуопитваме да оцелеем и дори да си проправим път
ваха добре обоснокъм по-добро съществуване, всичките наши опити
вани принципи и
да останем безучастни зрители на играта ще бъдат
мъдро изковани занапразно похабени усилия. Крайният резултат мокони, народите няже дори да бъде плачевен за вас - ще останете без
маше да ги променят
капка власт, вследствие на което ще бъдете неутетака често, както
шимо нещастни. Вместо да се опълчвате срещу нение сменяме ризите
избежното, вместо да спорите, да хленчите или да
си. Освен това не
се чувствате виновни, по-разумно ще е да се опитатрябва да се очаква
те да се откроите от околните. Всъщност колкото
една- единствена
по-добре се справяте с предизвикателствата на
личност да се окаже
no-мъдра от цяла
властта, толкова по-добър ще бъдете като приятел,
една нация.“
съпруг, любовник. Ако спазвате предписанията за
поведението на безупречния придворен (вж. Закон
ОНОРЕ ДЬО БАЛЗАК
24), ще знаете как да предразполагате хората около
(1799-1850 г.)
вас, как да ги накарате да се чувстват по-добре, което безсъмнено ще им достави удоволствие. Те ще
стават все по-зависими от вашите способности и
ще ви очакват с нетърпение. Ако усъвършенствате уменията си според
всички 48 закона, описани в тази книга, ще спестите на другите болка и
разочарования, които са почти неизбежни, щом се разгаря ожесточена
борба за власт - също както децата могат да пострадат, ако си играят с
огъня. Ако схватката за властта се окаже неизбежна, по-добре ще е да бъдете ловък артист, вместо вечно недоволен мърморко или отчайващ некадърник.
Изучаването на правилата на играта, наричана борба за власт, изисква
определен светоглед и усет за перспектива. Понякога са нужни дългогодишни
усилия, защото далеч не всичко в тази игра става по естествен път. Изискват се
също и някои основни умения, но след като усъвършенствате дарбите си, ще
можете да прилагате с много по-голяма лекота основните правила на играта.
Най-важното от тези умения е да владеете емоциите си. Това е много
съществено изискване за всички, които се домогват до властта. Пре
13
калено емоционалното ви реагиране в дадена ситуация може да се окаже найсериозното препятствие пред усилията ви да се сдобиете с още и още власт.
Подобна грешка може да ви коства много повече от моментното задоволство, което
ще ви изпълни, след като дадете воля на емоциите си. Чувствата замъгляват разума
и ако не сте способен трезво да оценявате ситуацията, няма да можете да се
подготвите за последиците и няма да успеете да реагирате с желаното ниво на
самоконтрол.
Страхът е най-разрушителната от всички емоционални реакции, защото найсилно замъглява сетивата ви. Освен това страхът поражда ефект, напомнящ
морски вълни, заливащи всичко около себе си, като снижава способностите ви да
владеете ситуацията и да се съпротивлявате на враговете си. Ако сте решили да
унищожите врага, който ви е причинил щети, много по-добре ще бъде да го
заблудите, като се преструвате, че сте приятелски настроен, вместо да показвате
гнева си.
Любовта и привързаността също могат да бъдат много опасни, защото могат
да ви заслепят и да ви принудят да обслужвате егоистичните интереси на тези, за
които при нормална обстановка бихте се усъмнили, че са въвлечени в схватката за
властта. Ако сте искрено увлечен, няма да можете да прикривате гнева си или
любовта си, затова по-добре въобще не се опитвайте да ги маскирате. Но трябва да
бъдете извънредно внимателен за начините, чрез които ги изразявате. Най-важното
обаче е да не позволявате на чувствата си да се намесват в планирането и в
подбора на стратегията ви.
В тясна връзка с овладяването на емоциите е умението да се дистанцирате от
настоящата ситуация и да обмисляте обективно както минали събития, така и
прогнози за бъдещето. Подобно на римския бог Янус, прочут с двете си лица и
изобразяван като пазител на храмовите порти, вие трябва да се научите да гледате
едновременно в две посоки, за да може по-добре да се справяте с опасностите,
независимо откъде ще се появят. Трябва да си изградите подобно „раздвоено“
лице, като едното ви око да гледа в миналото, а другото - в бъдещето.
Относно бъдещето трябва да се спазва девизът: „Винаги нащрек!“ Нищо няма
да може да ви изненада, ако вие предварително сте обмислили всички вероятни
проблеми. Вместо да пилеете времето си в блянове за бляскавото осъществяване
на плановете си, трябва да се стараете да мислите в перспектива. Колкото понадалеч успеете да огледате мислено бъдещето, толкова повече ходове напред ще
можете да планирате и толкова по-силен ще бъдете в жестоката схватка за властта.
Другото лице на бог Янус гледа само към миналото - макар че не е разумно да
се мисли само за преживените несгоди или поражения, за мълчаливо
преглъщаните недоволства. Това само ще отслабва волята ви за победа на всяка
цена. Половината от тайните, осигуряващи изтръгването на успеха, са свързани с
умението да се забравят подобни обезкуражаващи събития от миналото. Защото
тези горчиви спомени само ще за
14
мъгляват разума ви и ще ви отклоняват от най-прекия път към успешния завършек
на вашата мисия. От изпитателния поглед назад можете да извлечете само една
полза - да се поучавате от стъпките на вашите предшественици. (Изобилието от
исторически примери в книгата ще ви улеснява много при този процес на
обучение.) След като приключите с щателния анализ на миналото, ще се справяте
по-успешно с оценяването на вашите действия и ходовете на другите играчи, сред
които са вашите най-опасни противници и вашите най-близки приятели. Това ще
бъдат най-полезните за вас уроци, понеже ще бъдат наситени с поуки от личните
ви преживявания.
Можете да започнете с анализа на грешките, които сте допускали досега,
особено с онези, които най-много са ви измъчвали. Ще ги анализирате в
съответствие с поуките, които евентуално ще извлечете от уроците в тази книга,
групирани под формата на 48 основни закона. И накрая ще приключите този етап
на самообучение със заканата: „Никога повече няма да повтарям тази или онази
моя грешка! Нито пък ще оставя повторно да ме въвлекат в капан както при едикой си случай...“ Ако се научите да оценявате поведението си по подобен начин,
ще успеете да скъсате с кошмарите от миналото - това е изключително полезно
умение за всеки.
Властта изисква от своите роби дарбата да се преобразяват. За тази цел трябва
да се научите да носите едновременно няколко маски, а в торбата си - да криете
безчет фокуснически трикове. Измамата и маскарадът не бива да ви изглеждат като
отблъскващи или аморални понятия. Нали цялото общуване между хората така или
иначе се основава до известна степен на куп измами и преструвки, при това на найразлични нива на умение и сложност. Дори категорично може да се каже, че
именно умението да се лъжат себеподобните отличава човека от животното. В
древногръцките митове, в индийския епос Махабхарата, във вавилонските легенди
за Гилгамеш само боговете са способни на най-изкусни измами и преобразявания
под най-различна външност. Една велика личност от древността - Одисей - успява
да открадне от тях тайните на това изкуство и за тази своя дързост е бил жестоко
наказан. Никой преди него не се е осмелявал да конкурира безсмъртните
олимпийски величия, никой не е мислил дори да им съперничи по ум и хитрост.
Измамата е изкуство, разработвано търпеливо през вековете на човешка
цивилизация и си остава до ден днешен най-могъщото оръжие в борбите за власт.
Няма да успеете да кроите сложно замислени измами, докато не се научите да
се дистанцирате от самия себе си. Само тогава ще бъдете в състояние да се
преобразявате под разнообразни образи и да си налагате различни маски на лицето
в зависимост от; конкретните условия, според повелите на деня. При подобен
гъвкав подход към най-разнообраз- ните условия, които ежедневно ни сервира
животът, в това число и към промените във вашите собствени решения и преценки,
вие ще се отърси
15
те от ненужната тромавост, която толкова много пречи на хиляди хора. Ако лицето
ви стане така пластично, както е при талантливите актьори, ще можете да укривате
намеренията си от околните, с лекота ще поставяте добре замаскирани капани пред
всички, които ще се опитат да проследят стъпките ви. Играта с привидно
благонравните изражения на лицето и усъвършенстването на похватите за заблуда
на заобикалящите ни е една от най-изисканите естетични наслади, които може да
ни поднесе животът. Освен това тези два метода са сред най-важните оръжия в арсенала на бойците, стремящи се към все повече власт над другите.
Ако във вашия запас от средства за сразяване на противниците най- могъщото
оръжие се оказва измамата, тогава от особено значение ще бъде вашата
издръжливост при посрещането на всякакви беди, провали и злочестия. Ако
измамата е вашият меч, търпението е вашият щит. В битката не можете да
победите без остър.меч, но ще ви бъде нужен и здрав щит. Търпението също може
да се тренира, така както е възмож- но да се научите да овладявате чувствата си.
Никой не се е родил научен на безкрайно търпение. Но всъщност нищо в играта,
чиято крайна цел е властта, не е естествено, не е придобито по рождение. Властта
ни доближава до боговете повече от всичко друго в нашия свят, ограничен от безмилостни природни закони. Търпението пък е висша добродетел на боговете,
които не притежават нищо друго освен безкрайното време. С течение на времето
отново ще бъдете свидетел на приятните за окото ви гледки ако не пришпорвате
ненужно събитията и ако умеете да гледате напред в бъдещето, - отново ще дойде
пролет и цветята пак ще разцъфнат. Нетърпеливостта само ще замъгли погледа ви.
А заслепението е непреодолима пречка по стръмната пътека към върховете на
властта.
Властта по самата си същност е аморална. Поради това едно от най- ценните
умения за всеки, който се стреми да си отвоюва повече власт, е способността да
анализира хладнокръвно обстоятелствата, без да обременява съзнанието си с
умувания върху дилемата - в конкретния случай кое е добро и кое е зло. Властта е
игра - този постулат трябва да бъде повтарян, докато се установи трайно в
съзнанието на читателя - и както във всички игри, така и тук вие не бива да
преценявате противниците си само по техните намерения и изказвания. Много поважно е какво вършат те на практика. Могат да бъдат посочени безброй примери за
лъжливи ходове на противниците с единственото намерение да заблуждават и
подмамват останалите играчи. Каква ще бъде ползата от добрите намерения на
някой от играчите, независимо дали е ваш предан партньор или противник, след
като крайният ефект ще се окаже гибелен за вас? За хората е присъщо да
прикриват желанията си зад красиви думи, да се разтапя от любезности, грижливо
да поддържат измамното впечатление, че всичко вършат единствено за всеобщото
добруване. В това число и за вашето лично щастие. Редно е да посрещате с
насмешка подобни лицемерни уверения и никога да не се хващате на тази въдица да не се зае
16
мате да преценявате нечии изказвания и постъпки през призмата на моралните
норми, след като всичко това на практика е само извинение и маскировка на
безпощадна алчност за повече власт над околните.
И така, да повторим още веднъж - това е игра. Противникът ви е седнал на
стола срещу вас. И двамата се държите като благовъзпитани джентълмени (или
изискани светски дами), спазвате чинно правилата на играта и не влагате нищо
лично по време на сеансите. Всеки разиграва своята стратегия, като в същото
време зорко дебне ходовете на противника, но без да губи хладнокръвие... или
поне привидно изглежда така. Накрая сте длъжен да оцените с няколко любезни
думи възпитаните маниери на хората от другата страна на игралната маса, като че
ли те са се настанили там с единствената цел да ви доставят развлечение. Но вашето око вече е добре тренирано да следи напрегнато всяко тяхно помръд- ване,
всяко потрепване по лицето на опонента, без да изпуска от поглед нито една щогоде значима промяна в света, който ни заобикаля. Извън това нищо друго не бива
да ви интересува.
Половината от вашия талант да разигравате безпогрешно своята стратегия в
тази „тънка“ игра се базира не на това, което вие правите, а на това, което не
правите. Или на това, в което не позволявате да ви въвлекат противниците ви.
Именно за да придобиете това умение, трябва да се научите да преценявате всичко,
на което си струва да се обръща внимание. Както е писал Ницше: „Стойността на
нещата понякога лежи не в това, което привлича вниманието ни, а в това, което
трябва да заплащаме за тях, в цената, на която ние придобиваме поредния успех.“
Може би ще успеете да постигнете целта си, може би тази цел ще се окаже изключително ценна придобивка за вас, ала на каква цена? Това правило трябва да се
прилага навсякъде, без изключения, включително и когато се колебаете дали да
приемете предложенията на други хора за взаимно сътрудничество. В края на
краищата животът е прекалено кратък, на всеки от нас съдбата предлага доста
ограничени възможности, а освен това може да не разполагаме със способностите,
необходими за да се възползваме дори и от тези доста оскъдно раздавани шансове.
В тази връзка факторът време може да се окаже от решаващо значение. Никога не
прахосвайте времето си напразно. Не бива също да се съсипвате духом заради
криворазбрани етични съображения. Не е разумно също да се втренчвате прекалено
зорко в делата на другите - най-важни за вас ще остават собствените замисли, цели
и постижения.
Властта е много особена игра, защото се играе от цялото общество. За да се
научите на нейните правила и за да овладеете нейните тънкости, трябва упорито да
се обучавате на изкуството да разбирате човешките стремежи и особености.
Именно това е привлякло вниманието на изтъкнатия мислител от XVII век Балтазар
Грациан: „Мнозина посвещават години на изучаването на животните и растенията.
Много по-полезно би било да се съсредоточат върху изучаването на поведението
на хората, с
2.
17
които съдбата ни е обрекла да живеем до последния си дъх!“ За да бъде някой
отличен играч, първо трябва да е отличен психолог. Трябва да умеете да
разпознавате скритите причини, които подтикват хората около вас към едно или
друго решение, без да се оставяте да ви заслепява димът, зад който хората
забулват истинската си същност. Умението да отгатвате скритите мотиви на
съвременниците е едно от най-важните познания, които трябва да притежавате, ако
сте изпълнен с решимост да се сдобиете с власт. Подобна дарба обаче предлага
необозрими възможности за коварни планове, лукавства и интриги.
Хората са безкрайно сложни творения и може да пропилеете целия си живот в
изучаването на странностите на човешките характери, без да успеете да ги
проумеете докрай. Затова ще ви бъде само от полза, ако се заемете колкото е
възможно по-рано със самообучението си, за което тази книга може да ви бъде
много полезна. Разумно е в процеса на самообучение да спазвате принципа никога
да не решавате прибързано или едностранчиво от кого да се поучавате и на кого да
имате пълно доверие. Най-добре ще е никому да не се доверявате напълно - дори и
на своите близки, но да черпите поуки от биографиите и словата на всички изтъкнати личности.
Накрая да не забравяме, че човек трябва да се научи да подбира при
необходимост обиколните пътища към върховете на властта. Но в същото време не
бива да се забравя, че всяко мошеничество се нуждае от ста- билно прикритие.
Подобно на билярдната топка, която отскача няколко пъти, преди да достигне
мишената, така и вашите ходове трябва да бъдат грижливо планирани и детайлно
обмислени, за да не могат враговете ви лесно да отгатнат истинските ви цели. Като
се тренирате да действате прикрито, вие се подготвяте да се справяте с
предизвикателствата, които ще се наложи да преодолявате, когато попаднете в
днешните елитни кръгове, където нравите удивително напомнят за кралските
дворове от миналото.
Книгата, която държите в ръцете си, представлява наръчник за изкуството на
манипулациите и измамите. Описаните закони са извлечени въз основа на
съчиненията на десетки видни исторически деятели, всеки от които по своето
време е бил добре запознат с правилата на играта с властта и е умеел майсторски
да ги прилага. Тези писания обхващат внушителен период - превишаващ три
хиляди години, - като са били създавани през най-различни епохи - от древния
Китай през Италия по времето на Ренесанса, та чак до края на XX век. Въпреки
различните епохи обаче навсякъде се прокрадват общи разсъждения, изводи и
оценки, които оформят същността на теорията за властта, която все още чака своите изследователи. Разглежданите 48 закона са квинтесенцията на натрупаната
през вековете световна мъдрост, извлечена от творбите на най- знаменитите
стратези - като Сун-дзъ и Клаузевиц, държавници като Бис- марк и Талейран,
дворцови светила като Кастилионе и Грациан, изкуси
18
тели и изкусителки като Джакомо Казанова и Нинон дьо Ланкло, а също и опитни
мошеници като Уейл.
Законите в книгата са подредени според едно просто правило: някои
тактически похвати почти винаги спомагат да нараства вашата власт (те се
разглеждат в секциите, групирани под общото за всички закони или глави
подзаглавие Пример за нарушаване на закона), докато други методи и прийоми
ограничават вашата власт и дори могат да ви доведат до провал (групирани в
секциите с подзаглавие Пример за спазване на закона). Тези противоположни
групи от примери и съответните към тях изводи са богато илюстрирани с
исторически примери. Всички закони са напълно валидни, без да са обвързани с
конкретни епохи или исторически периоди.
Тази книга може да се използва по няколко начина. Като я четете
последователно, вие ще научите много за изкуството за овладяването на властта.
Въпреки че някои от разглежданите закони могат да ви се сторят лишени от пряка
връзка с вашата конкретна дейност, много вероятно е с течение на времето да
намерите къде да прилагате поуките от тази книга. Освен това между повечето от
третираните в книгата закони съществуват взаимни връзки. След като прегледате
цялото съдържание, по-добре ще можете да оценявате вашите досегашни действия
и ще се научите по-точно да контролирате текущите си дела. Ако прочетете внимателно цялата книга, дълго време след като отгърнете последната страница, ще
разполагате с повод за размисли и преоценки.
Освен това книгата може свободно да бъде прелиствана, за да се намери този
закон, който ще се окаже най полезен за вас при конкретна ситуация. Ако
примерно имате сериозни проблеми с вишестоящите и не можете да проумеете
защо вашите упорити усилия не се увенчават с успех и не напредвате в кариерата
си, мога да ви препоръчам да прегледате законите, специално посветени на
взаимоотношенията между началници и подчинени. Много е вероятно вашите
проблеми да са анализирани в някоя от тези глави - разбира се, само в най-общ
вид. След като се запознаете с въвеждащите текстове към всяка глава, дадени в
съдържанието на книгата, лесно ще откриете кой от всички закони е най-тясно
свързан с вашия случай.
И накрая, книгата може да бъде преглеждана просто така, за развлечение - за
да се насладите на разказите за успехите и провалите, за слабостите или
достойнствата на най-могъщите и най-прочутите власто- любци сред нашите
предшественици. Но тук е уместно да отправя едно предупреждение към тези
читатели, които ще пожелаят да използват книгата единствено за тази цел. Може
би ще е по-разумно да се откажат от намерението си. Защото властта е безгранично
силна изкусителка и неописуемо коварна магьосница. Коридорите към подстъпите
на властта са труднопроходим лабиринт и вашето съзнание ще се обремени от
разглеждането на многобройните проблеми. Скоро ще откриете, че сте
19
се лишили от досегашното си приятно и безметежно съществуване. С други думи,
всичко, описано в тази книга, може да достави много повече забавление, ако не се
взема напълно на сериозно. Но и другата крайност не е за препоръчване - не е
разумно да се отнасяте прекалено лекомислено с толкова сериозна материя,
каквато е проблематиката за завладяването и запазването на властта. Всемогъщите
богове, които решават кого да дарят с власт, се мръщят при вида на лекомислените
хора - те удостояват с пълно задоволство единствено тези, които сериозно изучават уроците на миналото и съсредоточено обмислят всеки от следващите си
ходове, като наказват безмилостно онези, които се плъзгат по повърхността в
очакване на по-добри времена.
„Всеки, който се опитва да бъде винаги добър, честен и
благороден, непрекъснато е заплашван да бъде смазан от
съперниците си, повечето от които никога не са били честни и
справедливи. Затова всеки владетел, който иска да задържи
трона си, трябва да се научи как да бъде лош и да използва това
знание или пък да се въздържа да го прилага в зависимост от
обстоятелствата. “
„КНЯЗЪТ“ („THE PRINCE“, ,,IL PRINCIPE“),
НИКОЛО МАКИАВЕЛИ (1469-1527 г.)
20
ЗАКОН
1
НИКОГА НЕ ЗАСЕНЧВАЙТЕ
ВИСШЕСТОЯЩИТЕ
ОСНОВНО ПРАВИЛО
Винаги трябва да се стараете да накарате тези, които са над вас,
да осъзнават превъзходството си.
Но не бива да прекалявате със стремежите си да им угаждате и
да ги впечатлявате, като демонстрирате способностите и
възможностите си, защото може да постигнете обратния ефект
- да ги изплашите, да ги заставите да се чувстват неуверени. Найразумно е да накарате господарите си да се мислят за много noумни от вас - само така ще се доберете до висшите етажи на
властта.
ПРИМЕР ЗА НЕСПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА
Никола Фуке (финансов министър на Луи XIV, министър на финансите в
ранните години от царуването на Краля-Слънце) бил много разточителен - щедро
пръскал пари за балове и приеми, за красиви жени, за поети и музиканти. Много
обичал парите, защото те му осигурявали бляскав живот. Фуке бил много
съобразителен и полезен на своя крал, затова, когато през 1661 г. умира Жул
Мазарини - първият министър на Луи XIV, Фуке с основание очаквал да му бъде
предложено да заеме овакантения пост. Кралят обаче не бързал да го назначи.
Обезпокоеният Фуке заподозрял, че е лишен от височайшето благоволение, и
решил да спечели отново благосклонността на монарха, като го покани на найпищ-
21
ния бал, който някога е бил устройван в кралска чест. Като формален повод
послужила годишнината от построяването на Во-льо-Виконт (замъка на Фуке), но
истинската цел била да се отдаде подобаваща почит на краля - почетен гост на
празненството.
Събитието било уважено от цвета на френската аристокрация, както и от
някои от най-блестящите умове на епохата - Лафонтен, Ларошфуко, мадам Дьо
Севине. Специално за празника Молиер написал пиеса, която трябвало да бъде
представена пред бляскавата публика. Драматургът лично се нагърбил с
изпълнението на една от главните роли в пиесата си. Пиршеството започнало с
поднасянето на седем блюда с ориенталски лакомства, за които дотогава никой във
Франция дори не подозирал, а също и ястия, изготвени по уникални рецепти.
Всичко това било съпровождано от звуците на музиката, поръчана от Фуке в чест
на младия крал.
След вечерята за гостите се предвиждала разходка в градините около замъка.
Не е изключено именно от алеите и фонтаните в парка Во- льо-Виконт кралят да е
почерпил вдъхновение за проекта на бъдещия си дворец във Версай. Домакинът
лично съпровождал височайшата особа покрай безупречно подрязаните храсти и
грижливо поддържаните цветни лехи. Когато двамата мъже сигнали до каналите в
дъното на обширния парк, ярки фойерверки заслепили очите им. Веднага след това
започнало представянето на пиесата на Молиер.
На следващия ден обаче Фуке бил арестуван от Д’Артанян - капитан на
кралските мускетари. Три месеца по-късно злочестият министър бил осъден за
крупни злоупотреби от кралската хазна. (Всъщност повечето от кражбите, за които
обвинявали Фуке, били извършени по нареждане и със знанието на краля.) Фуке
бил обявен за виновен и изпратен в най-изолирания затвор на Франция - високо в
Пиренеите, където прекарал последните двадесет години от живота си при строг
тъмничен режим.
ТЪЛКУВАНЕ
Луи XIV, Краля-Слънце, бил горд и надменен и непрекъснато копнеел
единствено той да бъде център на всеобщото внимание - не можел да понася някой
друг да го превъзхожда при демонстрирането на разкош и влияние, особено пък
неговият финансов министър. За наследник на Фуке кралят избрал Жан-Батист
Колбер - прочут с пестеливостта си и с най-скучните приеми в цял Париж. Колбер
се грижел усърдно парите от държавната хазна да попадат директно в ръцете на
Луи. С тях Краля- Слънце построил замък, много по-величествен дори от замъка
на злочестия Фуке - прочутия Версай, който и до днес остава еталон за ренесансова пищност и царствено великолепие. При това прибягнал до услугите на
същите архитекти, декоратори и градинари, които преди това
22
бил използвал Фуке. А след като бил построен Версай, кралят се заел да
организира приеми, които по блясък далеч надминавали празненството, с което
Фуке напразно се надявал да спечели благосклонността на кралската особа. И
заради което загубил свободата си.
Нека да анализираме тази ситуация. Вечерта, в разгара на приема, когато
Фуке забавлявал своя крал със спектакли, един от друг по-пищни, той представял
всичко това като демонстрация на верноподаничество и лоялност. Министърът
наивно си въобразявал, че незапомнено пищното празненство не само ще му
възвърне подкрепата на краля, но и ще се зачете от капризната френска
аристокрация като доказателство за изящния му вкус, като илюстрация за
могъществото му и ще допринесе за нарастване на популярността му, с което ще
му помогне да действа по-неза- висимо от краля и да се утвърди като незаменим
първи министър. Вместо това обаче всяко следващо зрелище, всяка одобрителна
усмивка по лицата на аристократите, събрани от Фуке в замъка, напомняли на Луи
XIV, че придворните и васалите му били прекалено очаровани от размаха на
финансовия министър и че Фуке наистина се ползва с прекалено много власт и
неизчерпаемо богатство. Накрая се оказало, че вместо да поласкае краля,
великолепно изпипаното тържество във замъка на Фуке накърнило кралската суета.
Луи не можел никому да прости подобна обида, затова побързал да скалъпи удобно
извинение, за да се отърве от човека, който по невнимание принудил самия крал на
Франция да се почувства неловко.
Такава незавидна съдба очаква онези, които не се съобразяват с ос- новното
правило - да не се накърнява самочувствието на господаря, да не се уязвява
неговото самолюбие, да се щади неговата суета, да не се подхранват съмнения в
неговото превъзходство.
„Когато започнало празненството, Фуке бил на върха на
дворцовата йерархия, но към края на същата вечер се озовал на
дъното.“
ВОЛТЕР (1694-1778 г.)
ПРИМЕР ЗА СПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА
След 1600 г. италианският астроном и математик Галилео Галилей се оказал в
твърде затруднено състояние - прехраната му изцяло зависела от щедростта на
знатните особи, без чиято финансова подкрепа той не можел да продължава
изследванията си. Като повечето учени от епохата на Ренесанса той бил длъжен да
посвещава всяко свое откритие или изобретение на силните на деня. Например
едно от последните свои изобретения - военния вариант на компаса - Галилей
посветил на херцог Гонзага, а монографията, в която се обяснявало приложението
на та
23
зи новост, била отпечатана с благодарствено посвещение на Медичите. И двамата
владетели не криели благодарността си към талантливия учен, но не му се
отплатили с пари, а само със символични подаръци. Това именно внасяло
постоянна несигурност в живота на Галилей и той сериозно се замислил за
възможните начини да облекчи съществуването си.
Новата си стратегия Галилей започнал да прилага през 1610 г., когато открил
спътниците на Юпитер. Вместо да посвети откритието си на неколцина от
покровителите си - например на един от тях да подари телескопа, с който били
регистрирани тези загадъчни небесни тела, а на друг да посвети книгата, описваща
астрономическите му постижения - както постъпвал досега, - Галилей решил да
фокусира вниманието си изцяло върху Медичите. За този избор съществували две
много основателни причини. След като през 1540 г. Козимо I основава династията
във Флоренция, този княз избрал именно бог Юпитер за династичен символ върху
герба на Медичите - като символ на власт, простираща се не само върху
политическите среди и флорентинските банкери, но и като алегория за
наследяването на могъществото на древния Рим.
Галилей съумял да представи откриването на спътниците на Юпитер като
знаменателно космическо явление, прославящо величието на Медичите. Скоро
след забележителното си откритие астрономът обявил, че „новооткритите ярки
звезди (спътниците на Юпитер) сами подсказват за божествения произход на
флорентинските владетели“. Съобразителният Галилей побързал да се възползва
от съвпадението - той открил тези спътници точно когато Козимо II се възкачил на
престола. Астрономът специално наблегнал на факта, че броят на луните около
Юпитер удивително съвпада с числото на синовете на Козимо I, прославения основател на династията (неговият първороден син Козимо II имал трима братя).
Така както новооткритите луни отразявали блясъка на Юпитер, така и четиримата
синове на Козимо I олицетворявали възхода на династията на Медичите. Галилей
не само че посветил откритието си на трона на Медичите, но и не закъснял да
скицира новата емблема за техния герб - Юпитер, възседнал облак, около който
кръжат четири звезди, като специално подчертал връзката между Козимо II и
небесните светила.
През 1610 г. Козимо II удостоява Галилей с титлата придворен философ и
математик, при това с целогодишна заплата. За учения това бил най-успешният
ход в кариерата му. Вече било свършено с мъчителната и унизителна просия.
ТЪЛКУВАНЕ
С един сполучливо подбран ход Галилей постига много повече, отколкото за
всичките години, похабени в безуспешни опити да спечели благосклонността на
силните на деня. Причината е съвсем проста - владетелите обичат да заслепяват с
величието си всички около себе си.
■24
Те никога не са проявявали искрена загриженост за научните открития, нито
са подкрепяли талантливите учени, посвещаващи безчет усилия в търсене на
отговорите на загадките, които ни поставя природата. Като свързал техните имена
с космическите сили, Галилей определено успял да прослави Медичите, при това
много повече, отколкото, ако се беше ограничил само с посвещаването на
поредното си откритие.
На учените също не са били спестявани затрудненията, причинявани от
капризите на знатните особи, в които именно са се намирали кесиите със злато.
Поради интелектуалното си превъзходство хората на науката често пораждат
неудобства и неувереност у привилегированите благородници. Получава се така,
сякаш единствената полза от тях е да раздават парични помощи на нуждаещи се
хора, при това много по-способ- ни и по-умни от тях. Неблагодарно и отблъскващо
занимание. Всеки кандидат за величие би желал да се занимава с нещо пограндиозно, отколкото само да осигурява финансиране на различни изследвания.
Той копнее да се покаже пред съвременниците си като съзидателна и могъща
личност, толкова важна за света, колкото и откритията, които се посвещават на
неговото име. Вместо да се измъчва от пристъпи на неувереност, един владетел би
желал да се радва на славата си, при това колкото е възможно по-бляскава. Със
своето откритие Галилей не предизвиквал интелектуалния авторитет на Медичите,
нито ги принизявал в някакво отношение - дори напротив, той буквално ги
изравнил по блясък с небесните тела и им помогнал да засияят ярко сред
аристократичните фамилии на Италия. Астрономът не само че не засенчил
господарите си, но дори им помогнал те да затъмнят блясъка на останалите
владетели.
КЛЮЧОВАТА СТРАТЕГИЯ ЗА ПОДСТЪПИТЕ
КЪМ ВЛАСТТА
На всеки се е случвало да бъде неуверен в себе си. Когато човек се представи
в обществото и се заеме да демонстрира талантите си, естествено е той да стане
обект на хорската завист и ненавист, да се чувства неуверен и неспокоен. Логично
е да се очаква точно това. Не е разумно да пропилявате живота си в тревоги за това
как ще реагират другите на вашия напредък. Но с тези, които са над вас, трябва да
възприемете друг подход: когато желаете да напредвате в кариерата си, найлошото ще бъде да засенчвате тези, от които ще зависи вашето бъдеще.
Не е разумно да се заблуждавате с илюзорни надежди, че животът се е
променил от времената на Луи XIV и Медичите, когато най-високо в обществената
йерархия са стояли кралете и кралиците. Всеки от тях е копнеел да остане завинаги
сигурен в своя трон, а за тази цел е трябвало да превъзхожда обкръжението си по
интелект, остроумие и чар. Много вредна, ала общоприета заблуда е да се мисли,
че с демонстриране на по
25
даръците, които поднасяте на по-високопоставената личност, или чрез изтъкване
на собствените си таланти вие ще спечелите неговото благоразположение. Той
може да оцени вашите усилия или постижения, обаче при първата удобна
възможност ще ви смени с някой, който не е толкова интелигентен, не е толкова
привлекателен, но в същото време не е толкова застрашителен - точно както Луи
XIV сменя блестящия Фуке със скучноватия, безцветен Колбер. И също като
Краля-Слънце, този, който ще ви отстрани от пътя си, ще съумее да измисли
някакво обяснение за това, че ви отблъсква въпреки вашите неоспорими заслуги.
В този закон се съдържат две много важни правила, с които винаги трябва да
се съобразявате.
Първо правило. Може да се случи така, че неволно да засенчвате вишестоящия просто с природните си надарености. Има господари, които са понеуверени в себе си от други господари. Някои могат да стигнат дори до
болезнено задълбочени степени на неувереност. Такива особи можете да
засенчите с лекота, особено що се отнася до очарование и привлекателност.
Може би никой не е бил надарен с повече таланти от Асторе Манф- реди,
принц на Фаенца. Най-красивият младеж сред цялата италианска аристокрация
станал жертва на своите изключителни качества и на неприкрития си,
необикновено откровен нрав.
През 1500 г. Чезаре (Цезар) Борджия обсажда крепостта Фаенца. Когато
бранителите на града се предават, те очакват да ги сполети най- лошата съдба,
защото Чезаре Борджия бил прочут със злия си нрав. Но папският син решил да
им пощади живота. Задоволил се само да превземе крепостта, без да екзекутира
нито един от обитателите. Дори позволил на принц Асторе Манфреди, тогава едва
осемнадесетгодишен, да остане в двора си, при това без никакви ограничения.
След няколко седмици обаче войниците на Чезаре Борджия отвели Асторе
Манфреди в един от затворите в Рим. Година по-късно трупът на младия принц
бил изваден от река Тибър, с тежък камък, привързан към врата му. Борджия се
оправдал, като заявил, че принцът подготвял заговор срещу него, ала истинската
причина била съвсем друга - извънредно суетният Чезаре се опасявал за престижа
си. Младият принц можел да го засенчва без никакви усилия. Като се имат
предвид природните дарби на Асторе Манфреди, само присъствието му било
достатъчно, за да изглежда Чезаре Борджия много по-непривлекателен и доста поот- блъскващ. И тук причината е съвсем проста. Ако сте надарени от съдбата с
необикновен чар и с разнородни таланти, най-разумно ще е да избягвате срещите с
подобни необикновено суетни особи. Или пък да измислите начин да не изтъквате
предимствата си, когато сте се озовали в компанията на хора от типа на Чезаре
Борджия.
Второ правило. Никога не бива да си въобразявате, че след като сте станал
любимец на вишестоящия, можете да вършите всичко, което ви
26
хрумне. Могат да бъдат написани много дебели книги за фаворити, които са
изпаднали в немилост, защото са смятали привилегиите си за вечни и на тази
основа са си позволявали да засенчват блясъка на господарите си. В края на XVI
век като фаворит на японския император Хайде- йоши се подвизавал Шен-но
Рикю. Той бил главен изпълнител на чайната церемония - пост, поверяван само на
най-знатни благородници. Освен това бил един от най-влиятелните съветници на
императора и дори притежавал собствено крило в двореца. На всичкото отгоре
Шен-но Рикю бил обожаван в цяла Япония. Но през 1591 г. Хайдейоши заповядал
да го арестуват и да го осъдят на смърт. Естествено, Рикю не можел да понесе това
унижение и се самоубил. Причината за толкова внезапната промяна в съдбата на
императорския любимец била открита по-късно - оказало се, че Рикю, който
всъщност старателно прикривал доста скромния си произход, особено след като
станал дворцов фаворит, притежавал дървена статуетка, изработена по негово
нареждане от старото му дървено сабо. В онази епоха само знатните имали право
да ходят обути в такива дървени обувки. Но дори и към тази привилегия Рикю се
отнасял с неприкрито пренебрежение. Освен това се погрижил да издигнат негова
статуя в най-важния храм, разположен зад дверите на непристъпните огради на
императорския дворцов комплекс. Всеки, който минавал покрай тази статуя, бил
длъжен да й се покланя доземи. За императора това било недвусмислено
доказателство, че дързостта на Рикю прекрачила всички допустими граници. Като
си въобразявал, че притежава почти същите права, каквито са отредени на
божествения император и че е извоювал самостоятелно главозамайващото си
издигане, Рикю напълно забравил, че съществуването му изцяло зависи от волята
на господаря на поднебесната империя. Това било непростимо прегрешение за
придворните от онази епоха - смъртен грях, за който грешникът трябвало да заплаща с живота си. Да си припомним основното правило: никога не си въобразявайте, че завинаги сте обвързан с поста, до който сте се добрали. Но
същевременно на бива да позволявате да се стигне дотам, че да ви поискат главата
заради привилегиите, с които сте бил отрупан.
След като сте наясно с опасностите, които крият опитите да засенчите
блясъка на господаря, няма да е зле да се опитате да използвате това златно
правило, за да се облагодетелствате допълнително. Първо трябва да се заемете с
комплиментите и хвалебствията. Неприкритото ласкателство е много ефективно,
обаче си има своите граници. Много по-мощно е въздействието на прикритото, подискретното ласкателство. Ако примерно сте по-интелигентен от господаря си,
изберете противо- положната тактика - накарайте го да изглежда по-интелигентен
от вас. Дръжте се по-непринудено, дори наивно на моменти. Покажете му, че се
нуждаете отчаяно от неговия опит, от мъдрите му съвети. Позволявайте си
безобидни грешки и пропуски, които няма да ви навредят в дълготрайна
перспектива, за да му предоставите възможността да ви поправя
27
от време на време. Вишестоящите обожават такива молби от смирените си
поданици. Един шеф, който не споделя щедро своя богат опит с подчинените си,
лесно може да събуди тяхната ненавист и да ги подтикне към кроежи за неговото
сгромолясване.
Ако вашите идеи са по-полезни от идеите и хрумванията на вишестоящия,
побързайте да му ги припишете, при това колкото е възможно по-шумно.
Постарайте се всички да узнаят, че вашите съвети са само бледо ехо на неговите
наставления.
Ако в някаква област превъзхождате вишестоящите, ще бъде по-разум- но да
се нагърбите с ролята на шут. Но в това не бива да се прекалява, за да не изглежда
вашият господар прекалено сериозен, студен и навъсен. Ако се налага,
преглъщайте или поне смекчавайте най-дръзките си шеги и подмятания, за да
може той да се почувства като централна фигура, способна умело да забавлява
присъстващите. Възможно е по природа да сте по-общите- лен и по-щедър от
господаря си - в такъв случай трябва да внимавате той да не развали настроението
си. Владетелят трябва да изглежда като слънце на хоризонта, щедро пръскащо
благодатна светлина във всички посоки, и нищо, и никой не затъмнява блясъка му.
Ако сте уверени в способностите си да го забавлявате, може да спечелите
симпатиите му чрез умерени изяви на ограничените си възможности. Но не
забравяйте нито за миг, че ако решите да привлечете вниманието му с вашите
знания или други качества, не е изключено да пострадате - не бива да забравяте
злочестата участ на Никола Фуке. Ако поемете по неговите стъпки, може да ви се
наложи да платите същата цена.
При всички тези случаи няма да бъде проява на слабост, ако прикривате
умело истинските си възможности, стига в края на краищата това да ви помогне да
се сдобиете с още повече власт. Като позволявате на другите да ви засенчват, вие
запазвате контрола си върху ситуацията, вместо да станете жертва на
непредвидимите ходове на противниците си. Всичко това ще ви бъде извънредно
полезно в деня, когато решите, че най-после е настъпил моментът да се изкачите
на следващото стъпало към върховете на властта. Ако се окажете способен подобно на Галилей - да удесеторите сиянието на вашия господар в очите на
останалите, тогава ще бъдете щедро възнаграден и незабавно ще получите
жадуваното повишение.
АСОЦИАЦИЯ
Не забравяйте гледката на нощното небе и звездите. Там,
горе, може да грее само едно Слънце. Никога и нищо не
засенчва слънчевата светлина, нито пък може да
съперничи на Слънцето по блясък. Звездите по-скоро се
стараят да остават на заден план и така само
подчертават величието на Слънцето.
28
ЕДНО АВТОРИТЕТНО МНЕНИЕ
„Избягвайте да засенчвате вишестоящите личности. Прекалено
алчното домогване до властта винаги е отблъскващо, но ако един
индивид превъзхожда своя владетел, това не само е
неблагоразумно за него, но и винаги завършва с фатален край. Това
е урокът, на който ни учат звездите от небосклона - те си
остават скромни спътници на Слънцето и колкото и да са
блестящи, никога не дръзват да се появяват на небето заедно с
него. “
БАЛТАЗАР ГРАЦИАН И МОРАЛЕС (1601-1658 г.)*
ОТКЛОНЕНИЯ ОТ ПРАВИЛОТО
Не трябва прекалено да се колебаете дали да се опълчите срещу всяка
личност, която се противопоставя на възхода ви, но при подбора на по-сурови
мерки е разумно да сте по-разсъдлив. Ако вишестоящият се окаже падаща звезда,
няма нищо страшно в това да го засенчите. Не бъдете милозлив - вашият господар
не е страдал от подобни угризения, когато се е домогвал хладнокръвно до висините
на властта. Обаче трябва разумно да преценявате силите му. Ако той е отслабнал,
можете да го изиграете в някой решителен момент. Ако е толкова слаб, че е само
въпрос на време кога точно ще се сгромоляса, оставете природата да довърши тази
задача. Не рискувайте да засенчвате славата и влиянието на някой вишестоящ с
доста отслабнали позиции, защото този акт може да изглежда прекалено жесток
или да се класифицира като проява на озлоб- ление. В реда на нещата е по-силните
особи да засенчват по-слабите и по-безцветните личности. Вашият господар все
някой ден ще се сгромоляса и ако изиграете разумно картите си, ще го надживеете
и ще дочакате деня, когато ще го засенчите.
* Испански писател и философ концептуалист. Привърженик на лапидарния стил,
ректор на йезуитския колеж в Тарагона, прочут моралист и скептик, заслужил
суперлативната оценка на Шопенхауер. Според Балтазар Грациан и Мора- лес
етическите устои на човечеството все още са много несъвършени. (Бел. прев.)
29
ЗАКОН
2
НИКОГА НЕ СЕ ДОВЕРЯВАЙТЕ
ПРЕКАЛЕНО МНОГО НА ПРИЯТЕЛИТЕ
СИ. НАУЧЕТЕ СЕ ДA ИЗПОЛЗВАТЕ
ВРАГОВЕТЕ СИ
ОСНОВНО ПРАВИЛО
Бъдете извънредно предпазливи с приятелите си - те могат да ви
предадат по-лесно от всички останали, защото завистта найбързо покълва в техните души. Приятелите понякога могат да
бъдат много капризни и тиранични. Но ако успеете да привлечете
за свой приятел някой от досегашните си врагове, той ще ви бъде
много по-предан, защото ще се чувства задължен да докаже
лоялността си към вас. Всъщност трябва да се опасявате повече
от приятелите си, отколкото от враговете си. Ако пък нямате
врагове, намерете начин да си ги създадете.
ПРИМЕР ЗА НЕСПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА
В средата на IX век след Христа младият Михаил III се възкачил на трона на
Византийската империя. Майка му - императрица Теодора - била прогонена в
манастир, а нейният любовник Теоктист - обезглавен. Начело на заговора за
свалянето на Теодора и обявяването на Михаил за император стоял хитрият и
амбициозен пълководец Варда, вуйчо на Ми
30
хаил. Самият Михаил бил много млад и неопитен,
„За да се сдобиеш с
истински
враг,
заобиколен от интриганти, убийци и развратници.
избери
някой
от
Сам сред това крайно опасно обкръжение, той отприятелите
или
от
чаяно се нуждаел от верен съветник и предан прияприятелките си. Той
тел, комуто да може да се доверява’".
или тя най-добре
Тогава Михаил си спомнил за Василий - найзнае къде да те
добрия му приятел от юношеството. Василий няпрободе.“
мал никакъв опит в управлението на огромната империя - всъщност единственото, с което дотогава
ДИАН ДЬО ПОАТИЕ
се е занимавал, било поддържането на император(1499-1566 г.), ФАВОРИТКА НА ФРЕНСКИЯ КРАЛ
ските конюшни, - но вече бил доказал убедително
АНРИ II
привързаността и признателността си към младия
монарх**.
Двамата младежи се запознали няколко години
„Всеки път, когапреди Михаил да се озове на византийския трон то
облагодетелствам
когато Михаил посетил конюшните и един от найнякого, като го
буйните жребци едва не го стъпкал с копитата си.
удостоявам с една от
Василий, млад коняр от никому неизвестно тракралските служби, аз
кийско село, безстрашно се хвърлил към жребеца и
оставям след себе си
спасил живота на знатния гост. Смелостта и мъстотици недоволни и
жеството на Василий така силно впечатлили мласамо един доволен. "
дия престолонаследник, че той незабавно го повиЛУИ XIV, КРАЛЯшил от младши коняр до главен управител на имСЛЬНЦЕ (1638-1715 г.)
ператорските конюшни. Освен това отрупал с подаръци новия си приятел, удостоил го с много привилегии, въвел го в двора и двамата юноши станали
неразделни побратими. По-късно Василий бил изпратен в най-изисканата школа за млади благородници във Византия, за
да се превърне от прост, неук селяк в образован и изтънчен придворен.
* Заговорът е замислен през 856 г. от тримата братя Варда, Петрона и Ма- нуил,
недоволни от своеволията на логотета Теоктист - фаворит на сестра им, императрицата
или августата Теодора II (Теодора I е съпруга на Юстиниан I, три века по-рано). На
престола се възкачва синът й Михаил III (842-867 г.) - първият владетел в
Константинопол, провъзгласен за автократор или самодържец. На практика обаче са
управлявали Варда и патриарх Фотий, който основава Маг- наурската школа, където
се е обучавал и преподавал Константин-Кирил Философ, а по-късно и нашият велик
цар Симеон I. (Бел. прев.)
** Василий I Македонец (867-886 г.) е известен като основател на Македонската
династия, но всъщност е потомък на бедни арменски заселници в Тракия. Много едър,
силен и извънредно дързък, с помощта на влиятелната гръцка мат- рона Данилеида
той се издига от прост коняр до втори по сан държавник в империята - кесар на
Константинопол. След подлото убийство на Михаил III през 867 г. Василий узурпира
престола. През 886 г. го наследява вторият му син Лъв VI Мъдри. (Бел. прев.)
31
Сега Михаил бил император и се нуждаел от
верен съветник. Кой можел по-добре да се справи
със задълженията на главен придворен съветник от
този, който отдавна бил доказал своята преданост
към младия василевс.
Василий вече бил подготвен за този пост, а Михаил го обичал като роден брат. Като пренебрегнал
съветите на придворните, които му препоръчвали
да се довери на много по-опитния Варда, Михаил
поверил този доста отговорен пост на Василий.
Василий бързо усвоявал тънкостите на управлението на империята и скоро започнал да съветва
Михаил по всички въпроси. Единственият му проблем си оставали парите - те като че ли никога не
достигали на младия придворен съветник. Понеже
вече бил привикнал с разкоша във византийския
двор и със съблазните на властта, Михаил бил принуден отначало да удвои, а после да утрои възнаграждението му, след което го удостоил с благородническа титла и го оженил за една от своите любовници - Евдокия Ингерина. Казано накратко, императорът се стремял да задоволява всичките му приБАЛТАСАРЕ
щевки.
Но трудностите сякаш нямали край. Сега
КАСТИЛИОНЕ
Варда
оглавявал
армията и Василий не закъснял да
(1478-1529 г.)*
се впусне в сложни интриги, целящи отстраняването на опитния пълководец под предлог, че Варда
бил болезнено амбициозен и застрашавал трона на младия император.
Всъщност тези подозрения на Василий не били много далеч от истината
- отначало Варда оглавил дворцовия заговор за поставянето на Михаил
на трона с надеждата, че младежът ще остане послушен изпълнител на
заповедите му, а сега отново му се налагало да плете заговор, но този
път за детронирането на непокорния Михаил. Варда вече бил твърдо убеден, че е крайно време той да бъде коронясан. Василий не се уморявал
да повтаря пред Михаил да се отърве от Варда, докато накрая императорът склонил и заповядал да умъртвят вуйчо му. По време на надбягванията на хиподрума, когато погледите на всички били приковани в бясно препускащите колесници, Василий незабелязано се промъкнал през
множеството, застанал зад гърба на Варда и го пронизал с кинжала си.
„Лично аз неведнъж съм бил мамен
от личности, които
съм обичал от все
сърце; от люде, на
които дотогава съм
се
доверявал
безрезервно. Затова
вярвам, че е правилно да харесвам и да
служа на някоя изтъкната личност разбира се, според
нейните заслуги и
добродетели, - но
никога не трябва да
се
доверявам
прекалено много на
сърдечните си увлечения, за да не попадна отново в капана на лъжливото
приятелство. “
* Италиански благородник, придворен дипломат и изящен писател, автор на
прочути беседи за благовъзпитани аристократи. Посланик на херцога на Урбино в
Англия. Папски нунций в Испания. Любимец на най-изтъкнатите личности от разцвета
на Италианския ренесанс (Куатроченто), като Рафаел, Карл V, Лудовико Сфорца,
Франческо Гонзага. (Бел. прев.)
32
След няколко дни Василий поискал да му поверят
армията, за да може да потушава всички бунтове в
империята, които биха могли да застрашат трона на
Михаил III. Както всички желания на императорския
фаворит, и това незабавно било удовлетворено.
Сега Василий притежавал толкова власт и богатство,
че не след дълго се стигнало до парадок- салната
ситуация - лично императорът (който изпаднал в сериозно
затруднение, понеже също като протежето си Василий
обичал да пръска пари с размах) бил принуден да го моли
да му върне поне част от парите, които му заел преди
години. За искрено удивление на императора Василий
дръзко отказал да върне заема, с толкова безочлив поглед
и нагъл присмех, че вледеняващи тръпки побили императора. Едва сега лекомисленият Михаил осъзнал в
каква клопка се е озовал - някогашният коняр сега
притежавал повече пари, повече поддръжници в армията
и в Сената и в крайна сметка повече власт от самия
византийски император. След няколко седмици, след
безпаметен среднощен запой, Михаил бил грубо събуден
от тежко въоръжени гвардейци от дворцовата стража.
Василий старателно следял дали стражите ще пронижат
смърто- носно императора с мечовете си. След това се
обявил за наследник на престола и препуснал с коня по
улиците на Константинопол, размахвайки на върха на
копието си главата на своя най-добър и най-ще- дър
приятел, на своя доскорошен всемогъщ покровител и
законен господар на империята.
ТЪЛКУВАНЕ
Михаил III заложил на карта бъдещето си, защото се
надявал, че Василий завинаги ще му бъде безпределно
признателен. Няма съмнение, че отначало Василий му е
служил предано и не е пестял силите си. Нали е дължал
всичко на младия император - богатство, образование,
обществено положение... Но по-късно, когато Василий
започнал да разполага с огромна власт, когато вече не е
имало за какво още да копнее, когато Михаил просто не е
3.
ЗМИЯТА,СЕЛЯНИНЪТ И ЧАПЛАТА
Ловци преследвали
една змия и тя
помолила
минаващ
наблизо селянин да й
спаси живота.
За да я скрие от
преследвачите, селянинът приклекнал
и я оставил тя да
пропълзи в пазвата
му. Но след като
преминала
опасността и
селянинът заповядал
на змията да излезе
от пазвата му, тя не
се подчинила. Тя вече
се била сгушила на
топло и безопасно
място. По пътя към
селото селякът
зърнал една чапла,
доближил се до нея и
шепнешком й обяснил
каква беда го е
сполетяла. Чаплата
го посъветвала да
изхвърли змията от
пазвата си. Когато
змията подала
главата си навън,
чаплата я уловила с
клюна си, измъкнала я
навън и веднага я
умъртвила.
Селянинът се обезпокоил, че в тялото
му може да е
проникнала отровата
на змията. Тогава
чаплата го
посъветвала да
прибегне до изпи-
33
тания лек срещу
змийска отрова - да
опече и изяде шест
птици с бели пера.
„Тъкмо ти имаш
бели пера, затова ще
започна с теб!“ извикал селянинът.
Сграбчил чаплата,
напъхал я в торбата
си и продължил към
дома си. Разказал на
жена си какво премеждие е преживял
по пътя. „Не мога да
те разбера! отвърнала жена му.
- Нали тази птица
ти е помогнала да се
отървеш от змията?
Та тя ти е спасила
живота! А ти се
каниш да я убиеш и
изядеш... “
Ядосаната жена
веднага се заела да
развързва торбата,
за да пусне птицата
на свобода. Обаче
първото, което
свършила
обезумялата от
страх чапла, било да
избоде очите на
жената.
Поука: когато видиш
вода да тече нагоре,
само тогава може да
повярваш, че някой
ще се отплати някому за стореното
добро.
АФРИКАНСКА
НАРОДНА ПРИКАЗКА
34
имал с какво още да го подкупва, неминуемо се е стигнало
до фаталния миг, когато наглата усмивка върху лицето на
Василий подсказала на императора, че жестоко се е лъгал.
Всъщност той създал едно чудовище, отгледал под
крилото си един изверг.
Михаил III позволил на едно парвеню да се приближи
прекалено близо до изворите на властта. Винаги е крайно
рисковано да се предоставят подобни възможности на
хора, които са ненаситни по характер, които вечно искат
още и още, които се самозабравят до такава степен, че
започват да свикват с подаръците и привилегиите като
нещо, което им принадлежи по право. Те са склонни лесно
да забравят за благодетелите си, на които дължат всичко,
като си въобразяват, че сами са постигнали успехите си.
Когато Михаил най-после е проумял фатална- та си
грешка, все още е можел да спаси живота си, но
дългогодишното приятелство и може би любовта му към
Василий все още заслепявала разума му. Нали никой не
желае да повярва, че именно най- добрият му приятел
може да го предаде? Така не вярвал и Михаил, докато
главата му не била набу- чена на копието.
„Господи, пази ме от приятелите ми! От
враговете сам ще се опазя.“
ВОЛТЕР (1694-1778 г.)
ПРИМЕР ЗА СПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА
Няколко столетия след падането на династията Хан
(222 г. след Христа) в Китай също се изреждат кървави
преврати и насилствени смени по върховете на властта.
Станало обичайно пълководците да заговорничат как и
кога да убият поредния слаб император, а след това да
поставят най-могъщия военачалник върху трона с
облегалките във формата на драконови глави. Той
неизменно основавал нова династия и за да си подсигури
владичеството,
незабавно се заемал с безмилостното изтребване на
останалите висши военни. След няколко години обаче
този мрачен цикъл се повтаря отново и отново. Нови
пълководци надигали глави и обезглавявали владетеля
заедно с цялото му домочадие. За да оцелее, всеки
китайски император бил длъжен да остане самотен, лишен
от всякакви приятели, заобиколен единствено от врагове и колкото били по-слаби те, толкова по-здрава била
властта му.
През 959 г. след Христа генерал Чао Куан Йън бил
провъзгласен за първия император от новата династия
Сун. Той прекрасно знаел на какви коварства е способна
дворцовата клика и военната върхушка и очаквал до една,
най-много до две години да бъде свален от поредния
преврат. Но кой можел да промени тази зловеща
традиция? Малко след провъзгласяването му за император
Сун наредил да организират пищно пиршество в чест на
новата династия, на което да поканят всички елитни главнокомандващи на местните феодални военни отреди.
Изчакал гостите да изпият по-голямата част от виното,
отпратил стражата и се изправил сам срещу пълководците,
които веднага посегнали към мечовете си. Но той
изненадващо заговорил с приветлив ясен глас: „По цял ден
всеки от нас тръпне от страх да не бъде пронизан от тези,
с които е заобиколен денем и нощем. Аз например съм
искрено нещастен от това постоянно дебнене, при това не
само на трапезата, но и в леглото. Има ли поне един сред
вас, който да не копнее да се качи на трона? Не, не че
питая съмнения във вашата лоялност, но ако съдбата ви
предложи възможност да смените господаря си и ви
съблазни с още повече богатства и власт, ако се опълчите
срещу императора, ще се откажете ли от такъв дар?“
Изплашените за живота си пълководци, с лица, пламнали
от изпитото вино, един през друг се надпреварвали да го
убеждават в предаността си. Но император Сун не се
подвеждал от разгорещените им речи. „Най-разумно ще
бъде всеки от вас да доживее дните си сред мир и безметежност, заобиколен от богатство и почести. Ако склоните
да се откажете от военните си пълномощия, аз съм готов
да ви даря с най-богатите имения и с разкошни дворци,
където ще можете да се нас-
„Много хора си въобразяват, че мъдрият
владетел е длъжен да
подстрекава
с
хитрост
своите
врагове
при
всеки
удобен случай, за да
доказва по този начин
своето величие. Владетелят, особено ако не
притежава
много
опит, охотно използва
помощта на тези,
които отначало не са
му внушавали доверие,
но след това са доказали
предаността
си.
Пандолфо
Петручи, херцог на
Сиена,
управляваше
владенията повече с
помощта на тези,
които
подозираше
най-дълбоко,
отколкото с помощта
на
останалите
си
придворни. “
НИКОЛО МАКИАВЕЛИ
(1469-1527 г.)
„Един брахман,
изтънко запознат с
ведическите учения,
който същевременно
бил много добър
стрелец с лък,
веднъж предложил
услугите си на шаха,
с когото били добри
приятели.
Брахманът се
поклонил доземи пред
владетеля,
35
след което изрекъл:
„Нима вече си ме
забравил напълно?“
Шахът го измерил с
надменен поглед и
процедил с леден
тон: „Да, навремето
наистина бяхме
приятели, но тогава
никой от нас
двамата не беше
издигнат над простолюдието... Честно
казано, тогава аз
дружах с теб,
защото ти ми вършеше ценни услуги.
Ала беднякът никога
не може да остане
близък на някой
приказно богат
властелин така,
както глупакът не
може да дружи с
мъдреца или
страхливецът
- със смелия воин.
Никой не иска да си
спомня дори за
отдавна забравените
приятели! Близост
може да има само
между двама мъже е
еднаква власт и
богатство, а не
между принц и
просяк... Никой не
иска да си спомня
дори за отдавна
забравените приятели!“
МАХАБХ АР АТ
А, III ВЕК ПРЕДИ
ХРИСТА
36
лаждавате на сладкогласни певци и прелестни девойки.“
Удивените военачалници едва сега започнали да
проумяват, че вместо вечно дебнене и тревоги Сун им
предлага спокоен и охолен живот. На следващия ден те до
един му предали знаците си за военни отличия и се
оттеглили като светски благородници в именията,
подарени им от щедрия император.
С един замах Сун ги превърнал от привидно
„приятелски“ настроени вълци, готови всеки миг да го
предадат и ликвидират, в стадо от кротки овни, лишени от
всякакви помисли за заговори срещу върховната власт.
През следващите години император Сун, загрижен да
укрепва все повече и повече властта си, неотклонно се
придържал към тази печеливша тактика.
През 971 г. след Христа непобедимият дотогава Лю
(владетел от силната династия Хан в Южен Китай) след
дългогодишна упорита съпротива се признал за победен и
се заклел да се подчинява на всемогъщия император Сун.
За искрено учудване на Лю император Сун го удостоил с
придворна титла и го поканил в императорския дворец на
царствено угощение. Когато Лю надигнал чашата, подадена му лично от Сун, се поколебал за миг, преди да
отпие от виното. „Моите прегрешения заслужават найсуровото наказание - извикал Лю, - но аз моля
коленопреклонно Ваше Величество да не ми отнема
живота! Не зная дали трябва да пия от това вино...“ Сун се
засмял, грабнал чашата от треперещата ръка на Лю и я
пресушил на един дъх. Нямало отрова в императорското
вино. От тогава до сетния си дъх Лю остава най-преданият
васал и най-близкият приятел на Сун.
В онази епоха Китай бил разпокъсан на десетки
дребни феодални владения. Когато Чиен Шу, един от
многото второстепенни князе, бил победен от войските на
император Сун, придворните съветници на Сун били
единодушни, че този непокорен владетел трябва да бъде
окован и хвърлен в тъмницата. Именно те предоставили на
Сун писмени доказателства за измяната на Чиен Шу и за
заговора
му с крайната цел императорът да бъде убит. Обаче Сун не осъдил Чиен Шу, а вместо това го му позволил да се прибере невредим във владенията си.
На изпращане му предал ковчеже със заръката да
го отвори едва когато измине половината от пътя
до двореца си. Чиен Шу се подчинил и отворил ковчежето на указаното място. За свое удивление намерил вътре документите, уличаващи го в измяна към
императора. Веднага проумял, че Сун бил предизвестен за тайните му кроежи, ала въпреки това му
пощадил живота. Чрез този благороден жест императорът завинаги спечелил Чиен Шу на своя страна
и той доживял в мир дните си като един от най-преданите васали на Сун.
ТЪЛКУВАНЕ
„Ако поискаш някакво благодеяние
от една пчела, веднага ще разбереш,
че
благодеянията
трудно се получават. "
суфистка мъдрост*
„Хората отвръщат с много посилна жар на злото,
отколкото
на
доброто,
защото
благодарността
е
бреме, докато отмъщението е наслада.“
Една древна китайска пословица сравнява приятелите с челюстите и зъбите на дракона - ако не
внимаваш, можеш да бъдеш безжалостно сдъвкан.
ТАЦИТ (55-120 г. СЛЕД
Император Сун прекрасно е знаел, че по пътя към
ХРИСТА)
трона ще му се наложи да пропълзи именно между
зъбите на дракона. „Приятелите му“ сред военната върхушка могат да го
сдъвчат като парче месо и ако той все пак някак си успее да оцелее, то
тогава неговите „приятели“ в цивилната администрация ще го хапнат на
един залък, просто на закуска. Император Сун нямал повече проблеми с
новите си „приятели“ - нали той ги подкупил с разкошни имения и предвидливо ги държал по-настрани от двореца си. Това се оказало много
по-сполучливо решение, отколкото ако се бе заел да ги изтребва - така
само би настроил останалите живи пълководци да търсят кървава мъст.
След онзи паметен царски пир Сун вече не се опасявал от новите си
„приятели“. Нещо повече, те дори приемали да пият императорското вино от прочутата чаша на Сун, с която преди години Сун успял да отрови
немалко от предишните си врагове.
Но вместо да се уповава сляпо на приятелите си, император Сун се заел да
обуздае враговете си един след друг, като ги превръщал в доста по-надеждни за
режима личности. Всеки приятел на владетеля ще очаква нови и нови привилегии
и облаги, докато един бивш враг няма да очаква никаква милост и ще бъде готов
да приеме всичко, стига да му бъде пощаден животът. Всеки воин, който успее да
избегне меча на па-
* Суфистите са ислямска мистична секта, основана през VIII век след Христа
(Бел. прев.)
37
ПОЛЗАТА ОТ
НАШИТЕ
ВРАГОВЕ
„При един спор със
съперниците си за
трона сиракуз- кият
тиран Херон веднъж
бил упрекнат, че
имал лош дъх в
устата си.
Огорченият владетел се сопнал на
жена си още от
прага: „Защо нито
веднъж не си ми
казала дори една
дума за този мой
недостатък!“ Жена
му, скромна и непривикнала с дворцовите притворства, смаяно възкликнала: „Господарю,
та аз си мислех, че
всички мъже миришат така...“ Тази
легенда отново
потвърждава истината, че колкото
някой мъж е noизтъкнат и
прославен, толкова
по-трудно може той
да научи от
близките си за някой
свой недостатък.
Всъщност от
враговете си ние
научаваме повече,
отколкото от приятелите и роднините. “
ПЛУТАРХ (46-120 г.
СЛЕД ХРИСТА)
38
лача, ще бъде благодарен до края на живота си на този,
който го е пощадил. С течение на времето всички
отколешни врагове на император Сун се превърнали в
негови предани сподвижници.
Накрая Сун можел да заяви, че е успял да сложи край
на зловещата епоха на кървави междуособици, дворцови
преврати, военни метежи и граждански войни. Затова не е
чудно, че династията Сун владеела Китай повече от триста
години.
В реч, произнесена в разгара на
Гражданската война в САЩ, Ейбра- хъм
Линкълн се обърнал към южняците като
към стари приятели, които са изпаднали в
дълбоко заблуждение. Една възрастна
лейди го упрекнала защо не е заклеймил
тези непримирими врагове, които според
нея трябвало да бъдат изтребени до крак.
„О, не, мадам - възразил й Линкълн, - защо
трябва да изтребвам враговете си, след
като мога да ги превърна в мои
приятели?“
КЛЮЧОВАТА СТРАТЕГИЯ ЗА
ПОДСТЪПИТЕ КЪМ ВЛАСТТА
Когато изпаднете в беда, естествено е да се обърнете
за помощ към приятелите си. Животът може да бъде много
жесток и често в мигове на изпитания приятелите са
единственото спасение в опитите да се смекчат
последиците от суровите житейски изпитания. Нали
именно тях познавате най- добре? Защо да се доверявате
на непознати, когато имате подръка някой отколешен
другар?
Проблемът е в това, че често не познавате толкова
добре приятелите си, колкото си въобразявате. Приятелите
често се съгласяват по много въпроси с вас само и само за
да избягват пренията и търканията. Те са способни да
прикриват недостатъците си, за да не бъдат обиждани или
отблъсквани от близките им. Понякога на всяка ваша шега
те се смеят прекалено шумно и ентусиазирано. И понеже
честността в отношенията рядко може да укрепва приятелствата, вие всъщност
никога не знаете кой ви е напълно искрен приятел. Те винаги ще бъдат готови да се
закълнат, че обожават вашите стихове, вашата музика, че ви завиждат на
безупречния ви вкус и стил в облеклото - може и да са искрени в тези излияния, но
може и да се окаже, че реалността е напълно различна от вашите очаквания.
Когато решавате да се сприятелите с някого, постепенно ще откривате онези
качества в него или в нея, които в началото на дружбата ви са били старателно
прикривани. Макар да звучи странно, но именно вашата добронамереност и
открито демонстрирано приятелско чувство може да обърка нещата изцяло. Хората
обичат да вярват, че сами са заслужили подобряването на тяхната участ.
Приемането на дарове доста често оказва потискащо въздействие върху тях. Никой
няма да се зарадва, ако бъде възнаграден с някаква привилегия само защото е ваш
приятел, а не заради личните достойнства или способности. Особено деликатно е
да обявите за свой приятел някого, когото всъщност не уважавате и не цените. Той
ще затаи обидата в себе си, ала рано или късно вашите опити за сприятеляване ще
бъдат отблъснати. Може да се появят кълнове на завист, да се заредят прояви на
гняв и дори на омраза. И с колкото повече подаръци и благодеяния ги обсипвате,
толкова по-малко благодарности ще получите.
За човешката неблагодарност могат да се изпишат десетки томове. През
многовековната човешка история са натрупани толкова много драстични примери,
илюстриращи този порок, че е наистина удивително как все още хората
продължават да подценяват опасностите, пораждани от неблагодарността на
техните близки. По-добре е да бъдете по- предпазлив, отколкото лекомислен и
детински наивен. Ако въобще не храните надежди да дочакате прояви на
благодарност от някой ваш приятел, няма да останете горчиво разочарован, когато
се окаже, че той с нищо не доказва благодарността си към вас.
Проблемът около търсенето или контактуването с приятелите е в това, че те
неминуемо ограничават вашата лична свобода. Далеч невина- ги един приятел е
именно този, който може да бъде най-полезен за осъществяването на плановете ви.
Уменията и познанията на странични хора често се оказват много по-важни дори и
от най-топлите, най-искрени- те приятелски чувства. Например императорът
Михаил III е имал подръка тъкмо такъв приближен, който е бил способен да го
опази от рисковани начинания и така да предотврати гибелта му - това е бил вуйчо
му, военачалникът Варда.
При всяка делова ситуация се изисква известна дистанция между действащите
лица. Ако се опитвате да постигнете нещо, приятелите ви всъщност може повече
да ви затруднят, вместо да ви облекчат. Затова една от ключовите стратегии при
щурмуването на подстъпите към властта се явява способността ви да преценявате
кой ще съумее най-
39
добре да защити интересите ви дори и при най-заплетените ситуации. Пазете
приятелите си заради самото приятелство, но за делови цели е по-разумно да
избирате по-опитни и по-компетентни хора.
От друга страна обаче, вашите врагове могат да се окажат неизчерпаема
златна мина, от която да черпите ценни познания. През 1807 г. Та- лейран,
външният министър на Наполеон I, се убедил категорично, че френският
император води Франция към гибел и че е настъпил моментът някой да се опита да
го възпре, но същевременно прекрасно осъзнавал колко опасен може да се окаже
подобен заговор. Нуждаел се от спод- вижник, от сродна душа, ала кому можел да
се довери за толкова рискован замисъл? Избрал Жозеф Фуше, шеф на тайната
полиция на Наполеон, макар че Фуше всъщност бил най-опасният му враг, защото
преди години животът на аристократа маркиз Дьо Талейран бил заплашван именно
от яростни якобинци като Фуше. Талейран прекрасно знаел, че Фуше не очаква
нищо добро от него - обаче именно върху този парадокс се е крепяло успешното
развитие на този наистина доста странен заговор. Дългогодишната омраза между
двамата напълно изключвала възможността за появата на приятелски чувства
между двамата заговорни- ци. Единственото, което ги сближавало, било
съвпадението на личните им интереси. Правилността на избора на Талейран се
доказала през следващите години - въпреки че те не успели да свалят от власт
император Наполеон I, във Франция бавно съзрявала опозиция срещу неговата
диктатура. И след неговото падане двамата заговорници продължили да си
сътрудничат плодотворно, при строго спазване на принципа за взаимната изгода.
Поуката от този пример е следната: когато е възмож- но, заровете томахавката и се
опитайте да използвате враговете си за ваша лична изгода.
Както е заявил Линкълн, може да отстраните някой от враговете си, като го
превърнете във ваш приятел. През 1971 г., когато войната във Виетнам все още не
беше приключила, Хенри Кисинджъре бил обект на неуспешен опит за отвличане в заговора са участвали протестантски проповедници (активисти на сектата
„Братята от Беригън“) заедно с четирима католически свещеници и четири
монахини. Без да уведоми Службата за охрана към Министерството на
правосъдието на САЩ, в една съ- ботна утрин Кисинджър тайно се срещнал с
трима от заговорниците, т. е. бъдещите му похитители. Той им обяснил, че желаел
не по-малко от тях всички американски войници към средата на предстоящата
1972 г. да бъдат изтеглени от Виетнам. С това успял да спечели симпатиите им. Те
дори му подарили значките си с надпис „Отвлечете Кисинджър!“, а един от тях
завинаги си останал негов предан почитател и го посетил десетина пъти след тази
първа паметна среща. Кисинджър успял да превърне най-отявлените си
противници във възторжени почитатели.
Ако не сме заобиколени от врагове, ние ставаме лениви и безгрижни.
Противникът, който непрестанно „диша във врата ни“, ни задължа
40
ва да бъдем нащрек, будни и бдителни. Понякога това е по-добре и ще е пополезно враговете ни завинаги да си останат неприкрити наши врагове, отколкото
да се опитваме да ги превръщаме в свои приятели или съюзници.
Например китайският комунистически лидер Мао Дзе-дун ясно е осъзнавал
ползата, която може да се извлече от един конфликт в борбата за власт. През 1937
г. японците нахлуват в Китай и прекъсват гражданската война между комунистите
и техните противници - националистите, предвождани от Чан Кай-ши. Опасявайки
се, че японците лесно ще ги разгромят, част от комунистическите водачи
посъветвали Мао да остави националистите сами да се сражават с японските
окупатори, докато комунистическите сили се съвземат и прегрупират. Мао обаче
не се съгласил с техните песимистични прогнози - според него японците нямало да
успеят задълго да покорят толкова обширния Китай. А след тяхното отстъпление
комунистическите въоръжени формирования ще се окажат безсилни, ако не са
натрупали солиден боен опит, така че ще бъдат неподготвени за предстоящите
решителни схватки с чанкайшистите. Според него сраженията с толкова опасен
противник като японските нашественици ще позволят на китайските пролетарски
войски да натрупат безценен боен опит, който ще се окаже изключително полезен
по-късно, когато комунистите неминуемо отново ще се заемат с борбата си срещу
националистите.
Години по-късно един японски дипломат се опитал да се извини пред Мао за
японското нахлуване в Китай. Но Мао веднага го прекъснал: „Всъщност аз би
трябвало да ви благодаря!“ След което обяснил на японеца, че при липса на
врагове, при липса на съпротива всеки човек рискува да остане завинаги слаб и
безпомощен.
Стратегията на Мао за непрекъснатите конфликти съдържа няколко ключови
компонента. Първо, той вярвал, че ако успее да ангажира народните маси за
каузата на дългогодишната съпротива, тези усилия все някога непременно ще се
увенчаят с успех. Дори и ако се налага да се воюва с враг, за който предварително
се знае, че не може да бъде победен
- както с японците в началото на войната. Второ, ако не съществуват враговете,
усилията на хората веднага се пренасочват към цели, свързани най-вече с
подобряването на тяхното съществуване и с постигането на повече удобства, дори
и ако за подобна цел да се налага някой от бившите врагове да бъде обявен за нов
приятел. Тази тактика Мао използвал нееднократно в своята политическа кариера.
Трето, борбата срещу злите врагове винаги помага да се дефинира по-нагледно и
по-разбирае- мо собствената позиция и тя да се представи като борба на доброто
срещу злото. Мао наистина е насърчавал охлаждането на отношенията между
СССР и САЩ. Ако не бъдат изнамерени ясно дефинирани врагове, според Мао
народът ще престане да цени ролята на комунистическата партия. Един пределно
ясно посочван противник е далеч по-силен аргу
41
мент от всички лозунги и призиви, които могат да бъдат измислени от партийните
пропагандатори.
Никога не позволявайте появата на врага да ви обърка и изплаши - за вас е
много по-добре да познавате врага си, отколкото изобщо да не подозирате за
съществуването му.
Един роден да властва мъж трябва да приветства всеки нововъзник- нал
сблъсък, защото така ще има повод да докаже, че е непобедим боец и стабилна
личност и че на него винаги ще може да се разчита в смутни времена.
АСОЦИАЦИЯ
Внимавайте да не попаднете в лапите на неблагодарността. Всеки човек знае какво ще му се случи, ако
си напъха главата в зейналата паст на лъва и затова се
старае да стои по-далеч от царя на животните. Но с
приятелите си ние не сме толкова предпазливи и ако не
задоволим желанията им, те могат живи да ни изядат.
ЕДНО АВТОРИТЕТНО МНЕНИЕ
„Трябва да знаете как използвате приятелите си за ваша изгода.
Трябва да се научите да хващате меча не за острието му, за да не
си разкървавите ръката, а за дръжката му - само така ще
можете успешно да се браните срещу враговете си. Мъдрецът
умее да извлича полза дори от действията на враговете си,
докато глупакът често става жертва на потайните замисли на
неб- лагодарните си приятели.“
БАЛТАЗАР ГРАЦИАН (1601-1658 г.)
ОТКЛОНЕНИЯ ОТ ПРАВИЛОТО
Въпреки че по принцип не е разумно да се смесват работата и приятелството,
понякога възникват ситуации, когато приятелите могат да бъдат далеч по-полезни
отколкото враговете. Например на владетелите често се налага някой да им свърши
поредната секретна задача - толкова аморална и мръсна, че в никакъв случай не
може той лично да се нагърби с нейното изпълнение, нито пък някой от неговите
най-елитни
42
придворни. При подобни деликатни случаи приятелите могат да се окажат
незаменими, понеже тяхната привързаност към владетелската особа ги изпълва с
желания да докажат предаността си. Освен това такива жер- твоготовни приятели
лесно могат да поемат ролята на изкупителна жертва - за искрено облекчение на
владетеля. Жертването на доскоро всемогъщи дворцови фаворити е класически
изпитан трик, до който са прибягвали десетки крале и по-дребни владетели. Те
охотно позволяват на някой от обожаващите ги придворни да поеме като своя вина
престъплението на владетеля, защото обществото няма да повярва, че владетелят е
способен да пожертва някой от своите близки за подобна непочтена кауза. Разбира
се, след като владетелят изиграе този коз, той ще изгуби завинаги досегашния си
приятел. Затова винаги е по-добре за изкупителна жертва или жертвено агне да
подбирате някой, който не ви е чак толкова близък.
Не трябва да се забравя обаче, че при възлагането на подобни деликатни
мисии на приближени лица винаги се рискува да се прекрачват границите на
близост и довереност, които един владетел винаги трябва стриктно да съблюдава.
Ако и двамата партньори в тайната сделка ясно схващат на какви опасности се
подлагат, ще се окаже по-благоразумно подобна мисия да бъде поверена на някой
искрен приятел. Но вие не бива да го оставяте да попада в ситуации, криещи
смъртоносно опасни рискове. Освен това непрекъснато трябва да сте нащрек за
появата в неговото поведение на признаци, подсказващи за зараждането на завист
или неблагодарност. На арената, където се води безмилостна схватка за върховната
власт, нищо и никога не е сигурно и дори най-близките и най- преданите приятели
могат да се превърнат в най-зли врагове.
43
ЗАКОН
3
ПРИКРИВАЙТЕ ПЛАНОВЕТЕ СИ,
КОЛКОТО Е ВЪЗМОЖНО ПОСТАРАТЕЛНО
ОСНОВНО ПРАВИЛО
Дръжте хората в неведение, като не им разкривате какви са
истинските ви намерения. Ако те нямат представа какво
замисляте, няма да успеят да се подготвят за защита срещу
вашите
атаки.
Водете
ги
по
възможно
най-околните,
заблуждаващи и криволичещи пътища. Забулвайте истината с
гъста мъгла, за да се окаже прекалено късно за враговете ви,
когато най-накрая истината излезе на бял свят.
ЧАСТ I
ИЗПОЛЗВАЙТЕ ФАЛШИВИ ОБЕКТИ НА ВАШИТЕ ЖЕЛАНИЯ И
ВСЯКАКВИ ДРУГИ ПРИМАМКИ, ЗА ДА ЗАБЛУДИТЕ ОКОЛНИТЕ
Ако сте замислили някаква крупна измама, изведнъж може да се окаже, че
всичко е загубено - достатъчно е хората около вас да придобият дори и найсмътна представа за истинските ви намерения. Не им предоставяйте
възможности да схванат към какво се стремите. Заблуждавайте ги, като
оставяте по пътя си неверни следи. Можете да прибягвате до фалшива
искреност, можете да подавате неясни сигнали, можете да се преструвате, че
сте дълбоко увлечен по някого, въпреки че всъщност този обект въобще не ви
интересува. Познатите ви няма да се досетят за истинските ви стремежи, ако
не могат да различават реалното от фалшивото.
44
ПРИМЕР ЗА НЕСПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА
Нинон дьо Ланкло - най-прочутата куртизанка във Франция през XVII век мълчаливо слушала изповедта на маркиз Дьо Севине, който разпалено споделял
огорчението си от безуспешните си опити за ухажване на някаква прелестна, но
недостъпна млада графиня. Шестдесет и две годишната Нинон дьо Ланкло отлично
владеела всички тънкости на лю- бовната игра, докато маркизът бил едва двадесет
и две годишен— красив, елегантен, но безнадеждно неопитен в романтичните
преживявания. Отначало Нинон се забавлявала с разказа на младежа за неговите
провали, но накрая решила, че положението е станало нетърпимо. Не понасяла
мъжката некадърност, особено когато се касаело до деликатната мисия да бъде
съблазнена една млада красавица. Затова решила да приюти под крилото си
младия обезверен ухажор. Първо той трябвало да проумее, че любовната задявка
прилича повече на игра, отколкото на невинно забавление, и да приеме, че
очарователната графиня му напомня за крепост, чиято обсада той трябва да
планира като мъдър и опитен пъл- ководец. Изискало се всяка стъпка да бъде
грижливо и внимателно планирана, като не се пропуска нито една подробност,
дори и най-незначи- телните нюанси в поведението.
Докато инструктирала маркиза с какво най-напред да се заеме, Нинон не
забравила да му спомене, че той трябва да подходи към графинята с привидно
безразличие, дори с нехайство. Следващия път, когато двамата млади се озоват
сами, повторила му тя, той трябва да се опита да убеди графинята, че иска да бъдат
само приятели и че въобще не се стреми да стане неин любовник. Така нейното
съзнание щяло да бъде насочено в напълно погрешна посока. Графинята вече не би
могла да се надява, че той винаги ще се интересува живо от всичко, което е
свързано с нея - освен ако не е прекалено загрижен за тяхното безкористно
приятелство.
Нинон умеела да планира далеч напред във времето. След като графинята
първоначално бъде смутена и объркана, ще дойде времето за втората фаза от плана
- да се събуди ревността й. При следващата среща, по време на поредния пищен
бал, даван от кмета на Париж, маркизът трябвало да се представи пред графинята
именно като галантен кавалер, под ръка с нова, напълно непозната за околните
дама, не по-малко прелестна от графинята, и заобиколен от още няколко от найбляска- вите парижки красавици. Така не само щяла да бъде предизвикана ревността на графинята, но и щяло да стане очевидно за всички присъстващи знатни
особи, че маркизът е желан и търсен от немалко млади дами. Наистина, дори и за
опитната Нинон не било много лесно да обясни замисъла си пред маркиза, но тя
проявила небивало търпение, докато му изтъквала, че всяка жена, която се
интересува от някой мъж, непременно ще обръща внимание и на отношението на
другите жени към него. Така
45
той не само щял да повиши ценага си пред нея, но и ще я предизвика тя да се
опита да го отмъкне от съперниците си.
След като графинята бъде обзета от ревност и любопитството й бъде
пробудено, следвал решителният момент за залагането на капана. Според съветите
на Нинон маркизът трябвало да престане да посещава местата, в които досега те
двамата са се срещали, а след това неочаквано да започне да се появява в салоните,
където дотогава кракът му не бил стъпвал, но за които се знаело, че са сред
предпочитаните от графинята светски прояви. Крайната цел била тя да се убеди, че
не може да предвижда ходовете му. Всичко това би трябвало да я смути
емоционално, което е едно от необходимите условия за успех на следващата фаза нейното съблазняване.
Планираните ходове били изпълнени през следващите няколко седмици и
Нинон със задоволство следяла напредъка на маркиза. Многобройните й светски
познати охотно споделяли с видната матрона последните салонни клюки - младата
графиня все по-сковано се усмихвала на остроумията, с които я засипвал маркиз
Дьо Севине и по-внимателно се вслушвала в разказите за последните му
завоевания, които не й били спестявани от приближените на Нинон дьо Ланкло.
Дори се появили слухове, че графинята внезапно започнала да разпитва за него
своите приятели и даже да търси покани за светските салони, в които неговото
присъствие било обичайно. Нинон вече радостно потривала ръце, уверена, че
младата жена ще попадне в клопката и ще се поддаде на обаянието на маркиза.
Очевидно било само въпрос на време, само няколко седмици, най-много месец или
два, когато крепостта щяла да падне, ако всичко продължавало да се развива
според плановете й.
След няколко дни маркизът бил поканен на прием в дома на графинята.
Двамата млади останали сами. Внезапно той се показал като съвсем друга личност
- този път действал според собствените си емоционални импулси и напълно
забравил за мъдрите напътствия на НинОн. Поел ръцете на домакинята в своите и
набързо й се обяснил в любов. Младата жена изглеждала леко смутена - реакция,
неочаквана от пламенния влюбен. След това обаче заговорила хладно и
подчертано учтиво, извинила му се, че засега не може да му обръща повече
внимание, и старателно отбягвала настойчивите му погледи. Дори не му пожела
„лека нощ“, когато маркизът най-после решил, че трябвало да напусне дома й. При
всеки следващ опит за среща той неизменно получавал обезкуражаващия отговор:
„Младата господарка не е в къщата!“ Когато все пак накрая се срещнали на
поредния светски прием, и двамата се чувствали доста неловко. Магията била
окончателно провалена.
ТЪЛКУВАНЕ
За Нинон дьо Ланкло не съществували тайни в любовното изкуство. Нейни
любовници били най-видните писатели, мислители и политици от
46
онази епоха - прочути личности като Ларошфуко, Молиер, кардинал Дьо Ришельо.
За нея съблазняването било детинска игра, която играела с ненадминато умение. С
напредването на възрастта й нараствала и репутацията й - най-прочутите родове от
френската аристокрация изпращали при нея синовете си, за да се обучават в
тънкостите на любовното ухажване.
Нинон прекрасно знаела, че мъжете и жените са много различни, но когато се
стигало до фазата на съблазняването, всички се държат еднакво - със сърцето си те
долавят, че са съблазнявани, но се поддават на играта, понеже се наслаждават на
удоволствието да бъдат обекти на нечие внимание. Най-важното е тази наслада да
бъде удължавана колкото може повече, затова всеки от нас е готов да позволи на
другия да го отведе в царството на приказките. Но всичко при съблазняването
зависи от внушението. Не бива да разкривате намеренията си директно, с прями
думи. Вместо това трябва да прикривате целта си. За да подчините някого на
волята си, той или тя трябва да бъде смутена, объркана, стресната. От вас тогава
ще се иска само да закодирате по-старателно действията си - да изглеждате
колкото е възможно по-заинтригуващ в очите на партньора, дори и като се
преструвате на увлечен по съвсем друг обект (който играе само ролята на
примамка), след това да симулирате пълна незаинтересованост и така нататък до
безкрай. Подобен подход не само ще смути обекта на вашите домогвания, но и ще
го възбужда и настървява.
Да се опитаме да погледнем от друг ъгъл на поучителната история за маркиза
и графинята. След първите ходове на маркиз Дьо Севине младата дама доловила,
че той играе някаква игра, но нямала нищо против една толкова очарователна игра.
Не знаела какво точно е възнамерявал той спрямо нея, ала именно това било найинтригуващото в цялата история. Тя е следила все по-напрегнато всяка негова
стъпка, изпълнена с нетърпение да отгатне какво още предстои да се случи. Дори
се е забавлявала, когато го е ревнувала или когато е била огорчена от постъпките
му, защото понякога всяка емоция, дори и да е отрицателна, е за предпочитане
пред осигуреното, но прекалено скучно ежедневие. Може би маркизът е имал
някакви тайни помисли - както при повечето мъже. Но тя е искала да изчака и да се
увери сама в това и дори е била готова да чака достатъчно дълго.
Обаче в мига, в който маркизът промълвил фаталното „Обичам ви!“, всичко
се променило. Повече нямало игра със загадъчни ходове - оставала само голата
страст, лишена от артистичност. Намеренията му вече били напълно разголени
пред нея - той се опитвал да я съблазни. Тя го видяла в изцяло нова светлина.
Всичко в техния роман, което дотогава я очаровало, сега й изглеждало грозно и
подло. Графинята се почувствала крайно неловко. Почувствала се... използвана.
Вратата се захлопнала под носа му и никога повече не се открехнала за него.
47
„Не прибягвайте до измами, дори и ако се окаже, че е невъзможно да се
живее без тях. Нека най-голямото мо- шеничество, което ще си
позволите, да бъде опитът да прикриете това, което привидно изглежда
като мошени- чество. “
БАЛТАЗАР ГРАЦИАН (1601-1658 г.)
ПРИМЕР ЗА СПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА
През 1850 г. младият Ото фон Бисмарк, тогава тридесет и пет годишен
депутат в парламента на Прусия, преживява повратен момент в кариерата си. По
това време най-важната задача за германците е обединението на многобройните
княжества, на които била разделена Германия (сред тях и кралство Прусия), а
също и предстоящата война с Австрия - най-могъщия съсед на Прусия - тъй като
Виена се стремяла да поддържа германските владетели разединени и слаби, дори и
с цената на пряка военна намеса. Престолонаследникът Вилхелм - бъдещият
кайзер, или император Вилхелм I, бил склонен да подкрепи идеята за война с Австрийската империя. Пруският парламент (Райхстаг) също одобрявал тази политика
и вече се приготвял да гласува указа за мобилизация на войската. Единствените
противници на тази идея били тогавашният пруски крал Фредерик Вилхелм IV и
министрите от кабинета, които се страхували от могъщата Австрия и
предпочитали да не предизвикват гнева й.
През цялата си кариера Бисмарк бил лоялен, дори пристрастен поддръжник
на пруската мощ и пруското превъзходство. За него нямало нищо по-скъпо от
мечтата за обединението на германските княжества, дори и с цената на война
срещу Австрия, за да бъде унижен и наказан този властен съсед на Германия,
който от десетилетия подкрепял идеята за разпокъсана Германия. Бивш военен,
Бисмарк винаги е смятал, че войната е достойно занимание за всеки истински мъж.
Нали именно Бисмарк след години, като канцлер на обединена Германия, ще
заяви гръмко: „Всички сериозни проблеми на нашето време ще бъдат разрешени не
с речи и укази, а с кръв и стомана!“
Но въпреки че винаги е бил пламенен патриот и разпален поклонник на
военната слава, тъкмо в разгара на приготовленията за войната с Австрия, Бисмарк
произнася в Райхстага изненадващо капитулантска реч, която изумява всички
присъстващи. „Жестоко ще бъдат излъгани тези държавници - заявил той, - които
сега подкрепят идеята за всеобщата мобилизация! След края на войната всичко ще
им изглежда съвсем раз-, лично. Никой няма да вярва, че тази война е била
неизбежна. Тогава тези държавни мъже ще имат ли куража да се изправят очи в
очи срещу селянина, чийто обор ще бъде изпепелен? Или срещу бащата на
загиналия войник? Или срещу инвалида, оставил своя крак на бойното поле?“ Но
48
най-странното в речта на Бисмарк било това, че той не се ограничил само с
призиви срещу войната, но дори започнал да хвали Арстрия и да подкрепя нейните
действия. Това противоречало на всички негови предишни изказвания и действия.
Последиците от резкия обрат в ориентацията на Бисмарк не закъснели - щом този
изтъкнат политик се обявявал против войната, кой би посмял да му се
противопостави? Депутатите били безкрайно объркани и резултатът от гласуването
се променил коренно. Накрая се оказало, че спечелили поддръжниците на крал
Фре- дерик Вилхелм IV и неговите министри. Така се осуетило обявяването на
войната.
Няколко дни след този страстен призив на Бисмарк за запазване на мира
кралят, преливащ от благодарност, му предложил министерски пост. А след още
няколко години той станал министър-председател - тази длъжност му
предоставила достатъчно възможности, за да въвлече във войната срещу Австрия
миролюбивия крал и цялата страна, за да съкруши могъщата дотогава Австрийска
империя и да установи превъзходството на германската федерация. Естествено
начело с кралство Прусия.
ТЪЛКУВАНЕ
По времето, когато замислял своята прочутата реч (1850 г.), Бисмарк се
ръководел от няколко мотива. Първо, той много добре знаел, че пруската армия
все още не е готова за война и по всяка вероятност Австрия ще спечели с лекота
победата, което би имало фатални последици за бъдещото обединение на
германските княжества под егидата на кралство Прусия. Второ, ясно си давал
сметка каква катастрофа застрашава неговата кариера, ако той подкрепи идеята за
една обречена на неуспех военна кампания. Кралят и консервативно настроените
министри искали мир, докато Бисмарк жадувал за повече власт. Обаче през 1850 г.
той не е имал друг изход, освен да заблуди съвременниците си, като подкрепи
кауза, която всъщност е презирал с цялото си сърце, като е изрекъл фрази, на
които искрено би се присмял, ако бяха изказани от друг политик. И наистина
успял да излъже цяла Прусия. Нещо повече - именно заради тази негова блестящ
реч кралят го назначава за министър, след което той бързо се издига до първи
министър - пост, който му предоставя властта да работи за укрепването на
пруската военна мощ и в края на краищата да осъществи мечтата си - унижението
на Австрия и обединението на Германия под скиптъра на Прусия.
Бисмарк навярно е бил най-проницателният от всички германски държавници
- ненадминат майстор по отношение на стратегическа гъвкавост и политическа
хитрост. На времето никой не подозирал, че истинските му намерения са коренно
противоположни на речите му в Райхста- га. Ако бе декларирал реалните си
планове и ги бе подкрепил с довода,
49
че е най-разумно да се изчака, докато Прусия се подготви по-добре за неизбежната война, нямаше да спечели овации, тъй като повечето прусаци тогава са
жадували час по-скоро да започне войната и дори са вярвали, че лесно ще сразят
омразната Австрия. Бисмарк обаче не би могъл да успее, ако разиграеше друга
стратегия - ако бе предизвикал краля с предложението си да защити каузата на
мира в замяна на министерското кресло. Кралят нямаше да повярва в искреността
на намеренията му и би останал нащрек заради прекомерните политически
амбиции на младия депутат.
И така с помощта на този рязък стратегически поврат, изцяло неис- крен, с
единственото предназначение да бъде заблуден противникът, той успява да
измами всички свои съвременници, да прикрие целите си и да постигне това, към
което се е стремял. Това е красноречив пример колко ефективен може да бъде
методът, основаващ се на грижливо укриване на истинските планове.
КЛЮЧОВАТА СТРАТЕГИЯ ЗА ПОДСТЪПИТЕ
КЪМ ВЛАСТТА
Мнозина от хората са като отворена книга - каквото им е на сърцето, това се
излива от устата им. Те дръзко изказват мненията си при всеки удобен повод и
дори за миг не си помислят да укриват плановете си и намеренията си. Това
човешко качество се базира на няколко причини. Първо, така е по-лесно, а освен
това е напълно естествено всеки от нас да пожелае да сподели своите чувства или
плановете си за бъдещето. Всяко усилие за контролиране на изказванията е
донякъде мъчително, особено когато става дума за собствените намерения. Второ,
мнозина вярват, че като остават честни и прями, ще спечелят симпатиите на
околните и ще демонстрират своята морална чистота. Но ще останат горчиво
излъгани в очакванията си. Честността всъщност е любим похват на глупаците,
които често обиждат околните, макар че в доста случаи те не желаят да засягат
другите хОра. Много по-разумно е да премер- вате внимателно това, което се
готвите да заявите, и да съобщавате на хората само това, което те желаят да чуят,
вместо да им тръснете грубата, неподправена истина. Още по-важно е да избягвате
темите, които ще ви превърнат за околните* в напълно предвидима и лесно
разбираема личност - тогава те ще престанат да ви уважават, да не говорим, че никой няма да се страхува от вашата особа. Една личност, която не е спо- собна да
вдъхва поне малко опасения сред заобикалящите, никога няма да се добере до
властта.
Ако наистина се стремите към властта, веднага забравете за честността и се
заемете с овладяване на изкуството за прикриване на вашите истински намерения.
Ако се усъвършенствате в това трудно изкуство,
50
винаги ще доминирате над околните. Относно способността за замаскиране на
целите е валидно едно основно правило, базиращо се на особеностите на
човешките характери: нашият първичен инстинкт винаги, но най-вече в първите
мигове, ни подсказва да вярваме на това, което виждаме и чуваме. Ние не сме
много склонни да се усъмняваме в заобикалящата ни действителност и за това
съществува логично обяснение. Ако непрекъснато ни се налагаше да се замисляме
задълбочено какво би могло да се крие зад всяка дума, жест или постъпка на
заобикалящите ни, нашето ежедневие би се превърнало в истински ад. Тази
особеност на психиката ни превръща в лесна плячка на онези, които умеят ловко
да прикриват целите си. Точно от това се възползват измамниците - размахват пред
очите ни нещо, което напомня на това, което ние желаем да видим, приковават
вниманието ни към цели, които отдавна ни вълнуват, и ние с готовност обявяваме
привидното за действителност. А след като погледите ни са привлечени от
примамката, няма да обърнем внимание на това, към което всъщност се стремят
измамниците. Не случайно първото, с което се заема всеки съблазнител, е да
отрупа своята избраница с неискрени, но гръмки, ефектни и прочувствени тиради,
ловко примесвайки изяви на страстно желание и външно безразличие, за да може
да я извади от равновесие и да я доведе до състояние, когато тя ще започне да го
желае до обезумяване и оглупяване.
Често се оказва изключително полезна тактиката, основаваща се на залагане
на капани и примамки - като се поддържа привидно някакъв замисъл, който е
напълно противоположен на истинските планове. (Бис- марк е приложил блестящо
този прийом с речта си през 1850 г.) Повечето от хората ще ви повярват, че
внезапно сте се осъзнали и сте изпълнени с решимост за промяна - защото няма
човек, който да не копнее за промени, водещи към по-добро - пък и не е обичайно
човек така рязко да сменя ориентацията и да преосмисля ценностите, които
дотогава е поддържал яростно. Същото е в сила и за всяка фалшиво демонстрирана
цел - ако се преструвате, че от сърце желаете нещо, което всъщност никак не ви е
нужно, ще заблудите противниците си и те ще допуснат фатални грешки в
пресмятането на своите ходове.
По времето, когато е бушувала войната за испанското наследство (1711 г.),
херцог Марлборо, предвождащ английската армия (далечен предшественик на
Уинстън Чърчил), копнеел за деня, когато неговите полкове ще успеят да
превземат и разрушат някаква френска крепост с ключово местоположение, точно
насред пътя на англичаните, преди да нахлуят в централната френска низина.
Обаче той много добре съзнавал, че ако срине стените на тази крепост, французите
веднага ще се досетят за намерението му да поведе войските си към Париж. Затова
херцогът избрал съвсем друга тактика - обсадил крепостта, а след нейното падане
настанил в нея английски гарнизон, като по този начин създал погрешното
впечатление, че се нуждае от тази крепост за някакви други цели.
51
Разбира се, французите не закъснели да отвърнат на удара и яростно атакували
крепостта, отнели я от англичаните и в гнева си съборили стените до основи, за да
не попадне отново в ръцете на омразния херцог Мар- лборо. Сега, когато не
съществувала опасността да остане в тила му со- лидно укрепена френска крепост,
той насочил войските си на юг и те с устремен ход се насочили към Париж.
Тази тактика трябва да се използва по следния начин: най-полезно ще бъде не
само да прикривате намеренията, като ги потулвате (но така ще се наложи да
поемете риска да изглеждате донякъде потаен, а хората ненавиждат това
качество), но и като говорите неуморно за своите желания и стремежи - само че не
за истинските. Така ще ударите наведнъж три заека: ще изглеждате приятелски
настроен, открит и внушаващ доверие; ще съумеете да замаскирате реалните свои
планове и ще насочите враговете си по фалшиви следи, което ще им коства много
време и усилия.
Друго могъщо средство за заблуда на околните е фалшивата искреност.
Хората лесно допускат една фатална грешка - да приемат искреността за честност.
Не забравяйте, че нашият първичен инстинкт ни подсказва да вярваме на
привидното, на външността, на думите. А тъй като хората винаги са оценявали
високо честността във взаимоотношенията, на тях неизменно им се иска да вярват,
че срещу себе си имат също толкова честни люде. Именно затова хората рядко ще
започнат да се усъм- няват във вашите действия или изказвания още от първия миг
на първата среща. От важно значение ще бъде дали вие самият поне привидно си
вярвате на това, което приказвате - само така ще съумеете да придадете
допълнителна тежест на думите си.
Именно така Яго е успял да подмами и да съсипе Отело - никой не се е
усъмнил дори за миг в искреността на чувствата, които Яго тъй щедро
демонстрирал. След като се постарал да изглежда дълбоко загрижен за честта на
Дездемона, на Отело не му оставал друг изход, освен да му се довери. Точно по
същия начин прочутият мошеник Уейл подмамвал лековерните хорица. Разбира се,
през цялото време трябва зорко ,да се внимава и да не се прекалява с играта. Уейл
не се е свенил да прибягва до най-долнопробни машинации - подправени борсови
книжа, фалшиви залози за конни надбягвания, само и само за да постигне целта си,
но през цялото време е внимавал да не прекали с преструвките. Защото е било
достатъчно само веднъж да го заловят, че преиграва, за да се провали целият му
замисъл.
За да превърнете фалшивата си искреност в надежден инструмент за ловко
укриване на действителните ви намерения, трябва да се стараете да декларирате при това колкото е възможно по-шумно - дълбоката си привързаност към идеята,
че всичко в отношенията между хората трябва да се основава единствено на
безупречната им честност и прямота. Особено ценно ще бъде за вас да наблягате
на тази тема, и то привидно
52
небрежно, при всеки удобен повод. Естествено, в никакъв
случай не бива да губите мярката: Играта с фалшивата
искреност е тънка и очевидно не е за всеки - ако дори за
миг допуснете да изглеждате престорено въодушевен,
веднага ще се лишите от доверието на събеседника.
Трябва да бъдете докрай убедителен и привидно
чистосърдечен, иначе ви заплашва неминуем провал.
Маркиз дьо Талейран, оглавяващ френската дипломация
при властването на Наполеон I, е бил всепризнат майстор
в изкуството да убеждава хората, че им доверява
съкровени тайни, едва ли не с риск за живота си. Подобни
демонстрации на доверие много често печелят сърцата на
по-наивните и те щедро се отплащат, като споделят много
от тайните, до които имат достъп.
Запомнете следното просто, но много съществено
правило. Най-ловките измамници са готови на всичко, за
да прикрият пороците си, и с небивала енергия си създават
ореол на почтени люде в някаква област, за да могат да
реализират на спокойствие машинациите си в друга сфера
на дейност. За тях честността не е нищо повече от още
един инструмент в богатия им арсенал от оръжия в
битката за спечелването на властта.
Ч А С Т II
ИЗПОЛЗВАЙТЕ ВСЕВЪЗМОЖНИ
ПАРАВАНИ, ЗА ДА ЗАМАСКИРАТЕ
ДЕЙСТВИЯТА СИ
Измамата винаги е най-успешната стратегия, но за
да постигнете целта си, ще се наложи да измислите
някакво прикритие, чрез което да отвлечете вниманието
на хората от истинските ви намерения. В много случаи
най-добре е нищо да не се обяснява, да се запази
хладнокръвие и да се поддържа безизразна физиономия
както при игра на покер, като се прикриват замислите
зад познати и безобидни слова. Ако поведете някой
наивник по познати нему пътеки, той няма да се усъмни,
че всъщност го тласкате към капан.
ИЕХУДА,
ЦАР НА ИЗРАЕЛ,
СЕ ПРЕСТРУВА,
ЧЕ ПОЧИТА КУЛТА
КЪМ ИДОЛА ВААЛ
И тогава събра
Йехуда своя народ и
рече: „Досега Ахаб
служеше на Ваал,
само че това не
стигаше на божеството, затова от
днес нататък аз,
Йехуда, ще му служа
много по- усърдно. Ала
първо трябва да ми
доведете всички
жреци на Ваал, а след
тях и всички онези
гадатели, които
гадаят и пророкуват в
името на Бога. Нека
не отсъства нито
един от тях, за да
мога да принеса на
Ваал най-скъпата
жертва, която може
да бъде измислена.
Този, който не се яви
пред моя трон, ще
намери смъртта си!“
Но Йехуда бе
измислил тази
хитрост с едничката
цел да избие до крак
всички жреци и
пророци, които лягаха
и ставаха с името на
Ваал на уста. И
затова Йехуда се
разпореди още: „Ще
осветим новия храм
за прославата на Ва-
53
ал!“ И разпрати
свои доверени пратеници из цялата
земя израелева. И се
събраха
тогава
всички поклонници
на Ваал, тъй че не
остана нито един
негов поклонник извън храмовите двери. Светилището бе
препълнено с люде,
от едната му стена,
та чак до другата. И
щом Йехуда прекоси
храмовия праг, той
изрече със звънък
глас: „Огледайте се
всички, огледайте се
навред и потърсете
има ли тук, сред вас,
поне един служител
на Бога. Всички вие
тук до един сте
поклонници на Ваал.
“ След което царят
принесе в жертва
приготвените
животни, а накрая
напусна
светилището и се обърна
към
осемдесетте
мъже от неговата
вярна
стража,
строени отвън, пред
храма, с думите:
„Ако някой от онези
вътре се опита да
прекрачи храмовия
праг, веднага да му
бъде
отнет
животът.
Нито един не
трябва да остане
жив!“ Царската
стража веднага
54
ПЪРВИ ПРИМЕР ЗА СПАЗВАНЕ НА
ЗАКОНА
През 1910 г. Сам Джийзъл от Чикаго намислил да
продаде своята компания за един милион долара, понеже
решил да се оттегли от бизнеса, въпреки че все още
съжалявал за доброто старо време, когато бил затрупан с
успешни сделки. За себе си оставил само отдаването под
наем на няколко от своите апартаменти. Един ден в офиса
на Сам Джийзъл се появил млад мъж, представил се като
Джоузеф Уейл и заявил, че желае да купи един от
недвижимите имоти, които Джийзъл обявил за продан.
Джийзъл веднага му обяснил условията на продажбата цената била 8000 долара, но началната вноска била само
2000 долара. Уейл отвърнал, че това го устройва, но на
следващия ден неочаквано предложил да плати цялата
сума от 8000 долара в брой, ако Джийзъл се съгласи да
изчака още два дни, докато Уейл приключи някаква друга
сделка. Въпреки че вече бил доста остарял, Джийзъл си
оставал проницателен бизнесмен и затова полюбопитствал как ще успее този младок Уейл да събере
толкова много пари само за два дни .(8000 долара през
1910 г. са еквивалентни на около 150 000 долара в наши
дни). Обаче Уейл упорито отклонявал отговорите на
настойчивите въпроси на Джийзъл. Накрая не издържал и
разказал на чикагския бизнесмен следната любопитна
история.
Чичото на Уейл бил секретар в една асоциация от
много богати банкери, до един мултимилионери. Тези
свръхзаможни господа купили преди десетина години
разкоша вила на брега на езерото Мичиган, при това на
смешно ниска цена. Само че няколко години вилата
пустеела, затова решили да я продадат и наредили на
чичото на Уейл да се заеме с продажбата. Чичото имал
доста причини, при това съвсем основателни - изтъкнал
Уейл, - да мрази надменните богаташи и сега съзрял в
сделката шанс да им отмъсти. Решил да продаде вилата за
35 000 долара на подставено лице (именно на племенника
си Уейл той възложил да издири подходящ човек, комуто
може да се довери тази тайна). Банкерите били прекалено
богати, за да се занима-
ват с някакви тридесетина хилядарки. Така че нямало да
има пречки подставеното лице, след като брои 35 000
долара, да препродаде имота на реалната му цена - според
чичото на Уейл като нищо за вилата можело да се вземат
някъде към 155 000 долара. И накрая нямало да остане
нищо друго за вършене, освен тримата играчи подставеното лице или лъжекупувачът, Уейл и чичо му да
си поделят по братски разликата от 120 000 долара.
Всичко било напълно законно и на всичкото отгоре с неоспоримо морално основание - чичото да раздаде заслужено
възмездие на своите алчни работодатели.
Джийзъл повече не се нуждаел от пояснения. Той
веднага решил, че няма по-подходящ кандидат от него за
ролята на мнимия купувач. Предвкусвал лесна печалба и
не склонил да изслуша молбите на Уейл да не избързва с
едно толкова сериозно решение. Дори му допадала
рискованата обстановка - и без това скучаел в
пенсионерското си ежедневие, което вечно бедните му
наематели не можели да
нахлу в храма, подложи всички поклонници на жестока
сеч, след което се
втурна към олтара,
измъкна свещената
дървена колона,
символизираща
могъществото на
Ваал, и я изгори.
Накрая бе срутен
целият храм до
основи. Така цар
Йехуда успя завинаги
да изкорени култа
към Ваал от цял
Израел.
СТАРИЯТ ЗАВЕТ, ЦАРСТВА, КНИГА ВТОРА,
10 :18-28
разнообразят. Уейл отстъпил пред настояванията на бизнесмена и накратко му
обяснил къде да занесе своите 35 000 долара като задължителна начална вноска за
сделката. Джийзъл, по онова време доста богат милионер, самоуверено го
прекъснал с думите, че за него осигуряването на тази сума е все едно да щракне с
пръстите си. Накрая Уейл склонил да му уреди среща с чичо му и с чикагските
банкери, но на по-тихо място - в глухото градче Гейлсбърг, в щата Илинойс.
Още на другия ден Джийзъл заминал с влак за Гейлсбърг. На гарата към него
се присъединил чичото на Уейл - внушителен джентълмен. Двамата веднага се
заели да обсъждат подробностите по сделката. В купето се вмъкнал и Уейл заедно
с някакъв шкембест тип - името му било Джордж Грос. Уейл обяснил на Джийзъл,
че той се прехранвал като треньор по бокс и че този тип - Грос - може би ще
постигне сериозни успехи на професионалния ринг. Външността на Грос никак не
вдъхвала доверие - как може един обещаващ боксьор да има бирено коремче и посивели коси, ала в суматохата около очертаващата се вълнуваща сделка Джийзъл
въобще не обърнал внимание на съмнителния боксьор.
Щом пристигали в Гейлсбърг, Уейл и чичо му забързали към мястото на
срещата с банкерите, докато Джийзъл останал в хотела заедно с Грос, който
веднага нахлузил боксьорските гащета и започнал да тренира. Разсеяният Джийзъл
и сега не обърнал внимание на слабата форма на Грос, въпреки че си личало, че на
времето този мъж наистина се е качвал на ринга. След около час се появил Уейл,
чичо му и група банкери,
55
ДА ДЕБНЕШ
В ОКЕАНА
ПОСРЕД
БЯЛ ДЕН
облечени достолепно, със скъпи костюми. Срещата
протекла спокойно и финансистите се съгласили да
продадат вилата на Джийзъл, който още предния
ден бил превел вноската от 35 000 долара в местния
банков клон.
„Това означава да се
След като уредили всички подробности, банкеподготвя грижливо
рите се облегнали в креслата и започнали да коментакава обстановка,
тират последните новини от висшите финансови
сред която да царят
кръгове. Подхвърлили дори името на най-влиятелдобродушие, прияния тогава банкер Дж. П. Морган, при това с такателски чувства и
топлота, което ще
ва фамилиарност, сякаш им бил добър стар прияпозволи на един
тел. Чак накрая един от банкерите съзрял боксьора
опитен стратег да
в ъгъла на залата. Уейл веднага им обяснил защо
маневрира ловко, без
този мъж се мотае в същата тази зала. Банкерът се
да усетят това
намръщил и процедил, че никак не е разумно за
другите, защото
Уейл да се мъкне навсякъде с един толкова невзратехните очи,
чен и съмнителен тип, като му препоръчал да стане
привикнали да
мениджър на друг, много по-известен боксьор.
виждат само видиУейл се засмял и обяснил, че този боксьор с лекота
мото, няма да заще нокаутира техния любимец. Разразил се разгобележат незримото.“
рещен спор и Уейл предложил да се обзаложат.
Банкерите с радост се включили в залагането и на
„ТРИДЕСЕТ И ШЕСТ
бърза ръка насрочили боксов мач за следващия
СТРАТЕГИИ“, ЦИТИРАден.
НИ В ЯПОНСКИТЕ
Веднага след като банкерите си заминали, чиКНИГИ ЗА ВОЕННОТО
чото
извикал
на Уейл, при това в присъствието на
ИЗКУСТВО. ТОМАС
Джийзъл:
„Те
нямат пари дори за тези залози и
КЛИЪРИ, 1991 г.
след като разберат това, с мен ще бъде свършено!“
Уейл му се извинил, че го намесил в тази история,
но веднага предложил нов план - той познавал
много добре техния боксьор и не се съмнявал, че срещу неголям подкуп
онзи ще склони да се остави да го нокаутират. „Само че откъде ще измъкнем парите за подкупа? - нервно го прекъснал чичо му. - Ако не му
платим още днес, той ще смаже на ринга твоята отрепка!“ Накрая Джийзъл, който се наслушал на караниците им, предложил своите 35 000 долара като част от залога. Дори и да ги загуби, той можел да телеграфира в Чикаго за още пари и да си възвърне щетите, като спечели от сделката с вилата. Чичото и самият Уейл се втурнали да му благодарят разпалено. С техните 15 000 и с 35 000 долара от Джийзъл непременно щели да уредят изхода от боксовия мач. Цялата вечер в хотелската стая
Джийзъл бил принуден да наблюдава как двамата боксьори се уговарят
за най-дребните подробности от предстоящата схватка, а той предвкусвал двойния удар - не само печалба от сделката с имота на банкерите,
но и от успешния залог за изхода на боксовия мач.
56
На следващия ден в местния гимнастически салон се провела боксовата
схватка. Уейл сьбрал парите от облозите и за по-сигурно ги заключил в сейф.
Всичко протичало според уговорките от предишната вечер в хотелската стая.
Банкерите били умърлушени от жалкото представяне на техния избраник, а
Джийзъл вече пресмятал колко точно ще получи от успешното си залагане.
Внезапно боксьорът на банкерите с рязък замах проснал Грос на ринга и от устата
му бликнала кръв. Грос се задавил и замрял, напълно неподвижен. Един от
банкерите, който навремето бил практикувал медицина, се покачил на ринга,
проверил му пулса и след малко съобщил, че състезателят е мъртъв. Банкерите
изпаднали в паника и се втурнали към изхода, за да не бъдат обвинени от
полицията, че са съучастници в убийство.
Ужасеният Джийзъл също се измъкнал на бърза ръка и веднага хванал влака
за Чикаго, като даже забравил да си поиска своите тридесет и пет хиляди долара цената, която платил, дори му се сторила малка, само и само да може да се
измъкне от тази рискована бъркотия. Никога повече не пожелал да зърне нито
Уейл, нито някой друг от останалите участници.
След като Джийзъл изчезнал от хоризонта, Грос най-спокойно се изправил.
Кръвта, обляла фланелката му, всъщност била пилешка, от мехура, който той
криел в устата си. Цялата шмекерия била замислена от Уейл - един от най-ловките
мошеници. Уейл разделил плячката от 35 000 долара с помощниците си - мнимите
банкери и двамата боксьори. Всички получили доста пари само за няколко дни
„работа“.
ТЪЛКУВАНЕ
Уейл избрал за жертва Джийзъл дълго преди да пристъпи към реализацията на
своя замисъл. Той познавал добре машинациите около професионалния бокс и не
се съмнявал, че ако изпипа брилянтно цялата афера, ще успее да отмъкне парите
на наивния Джийзъл. Но знаел също, че неминуемо ще се провали, ако се опита
още от самото начало да заинтригува Сам Джийзъл с някакъв подозрителен боксов
мач. Трябвало да прикрива старателно замисъла си и да създаде параван за
замаскиране на решаващата фаза от измамата - в случая за целта била използвана
фиктивната продажба на вилата на мнимите банкери.
Докато пътувал с влака и после в хотелската стая, Джийзъл мислел само за
сделката, за лесно спечелените пари, за шанса да си пийне с видни местни банкери
(при това за тяхна сметка). Пропуснал да забележи, че боксьорът Грос въобще не
бил в добра форма и на всичкото отгоре вече позастарял. Такива са последиците,
когато се използва добре изпипан параван за заблуда на лековерните наивници.
Вниманието на погълнатия от надеждите за крупна печалба Джийзъл било
притъпено. Той лесно склонил да го въвлекат в аферата с боксовия мач - дори и
тогава
57
не се разтревожил от незавидните физически качества на Грос. Нали в края на
краищата всичко било уредено с подкупа на другия боксьор? Затова след края на
боксовата среща нищо неподозиращият Джийзъл бил така смаян, че забравил да
си прибере парите.
Да извлечем поука от ловкостта на Уейл: една позната и невнушава- ща
подозрения обстановка може да служи като идеален параван за прикриване на
всеки умно скроен заговор. Много важна в случая е подготовката на декорите обичайна делова сделка, с лек привкус на финансова интрига. Съзнанието на
наивника изцяло е погълнато от примамката и всички подозрения остават на заден
план. Трябва само да го поведе внимателно по хлъзгавата пътека, която
непременно ще го запрати в старателно заложения капан.
ВТОРИ ПРИМЕР ЗА СПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА
В средата на двадесетте години могъщите военачалници от четирите краища
на Етиопия стигнали до извода, че младият тогава племенен вожд Хайле Селасие,
известен също като Рас Тафари, ще съумее да ги победи и след това ще се
самообяви за върховен господар на нацията. И тогава, за пръв път след много
десетилетия, изстрадалата страна ще бъде обединена. Повечето от съперниците
все още не можели да си обяснят как този слабичък, тих и скромен мъж е успял да
се издигне толкова нависоко. През 1927 г. Селасие наистина обединил всички
местни владетели и ги заставил да се съберат в Адис Абеба, за да му се закълнат
във вярност и да го признаят за водач на нацията.
От този обрат някои били разтревожени, други се колебаели, но само един Дежазмах Балша от Сидамо, се осмелил открито да се опълчи срещу домогването
на Хайле Селасие до върховната власт. Този своенравен и дързък местен владетел
бил прочут с бойните си подвизи и не без основание се надявал именно него да
изберат за етиопски император. Затова предпазливо разположил стана на верните
си войски доста надалече от столицата. Накрая Селасие, както винаги верен на
своя привид- но кротък, ала всъщност стоманено твърд маниер, го поканил на
лична среща. Военачалникът отказал да се подчини на заповедта - защото това
било по-скоро заповед, отколкото покана, - ала не забравил да му отправи
насрещно предложение: ще влезе в Адис Абеба само когато той пожелае, при това
начело на своята десетхилядна гвардия. Това вече не било скромен отред за лична
въоръжена охрана, а мощно, боеспособнс челно формирование, съставено от
подбрани елитни и закалени воини готови да започнат братоубийствена
гражданска война. Балша разполо жил стана си на няколко мили пред
покрайнините на Адис Абеба и зача кал Селасие да го посети лично.
Селасие, разбира се, изпратил свои пратеници с молба към Балш;
58
да му окаже честта и да гостува на царствен пир в двореца. Балша съвсем не бил
глупав и помнел горчивите поуки от кървавите дворцови заговори, с които
изобилствала етиоПската история. При всеки от тях дворцовите пирове били
използвани като капани за примамване на леко- верните неприятели. Никак не
било изключено, след като го нагостят щедро и той се напие до забрава, Селасие
да щракне с пръсти и да го отведат в тъмницата. Или направо към стената за
разстрел. За да се разбере от всички, че напълно разбира рисковете при тази
напрегната ситуация, Балша заявил, че ще удостои с присъствието си приема на
Селасие, но само ако му бъде позволено да доведе със себе си най-добрите си воини - при това шестстотин на брой, въоръжени до зъби, готови да го бранят с
цената на живота си. Селасие веднага се съгласил, и то без следа от огорчение,
дори заявил, че ще бъде поласкан да му гостуват толкова достойни и прочути
воини.
По пътя към двореца Балша предупредил хората си да не пият нито капка от
виното на врага и през цялото време на бъдат нащрек. Когато пристигнали в
двореца, Селасие ги посрещнал с небивали почести. През цялата вечер изслушвал
най-внимателно надменните забележки на госта си и не забравял да му поисква
съвет дори и за най-маловажните въпроси относно бъдещото управление на
страната. Дори му предложил открито сътрудничество. Балша упорито не се
поддавал на опитите на домакина да го очарова и го предупредил, че ако не се
завърне невредим в своя военен лагер извън града, неговите войски незабавно ще
атакуват столицата. Селасие се престорил на смъртно обиден от тази незаслужена
проява на недоверие. След пищната вечеря дошъл редът на традиционните песни,
които според изконните местни обичаи трябвало да бъдат изпълнени с прослава на
подвизите на присъстващите смели пълковод- ци. Селасие специално се
разпоредил да се пеят само песните, посветени на безстрашния вожд на Сидамо.
Общото впечатление било недвусмислено в прослава на Балша - като че ли
Селасие е изплашен от непобедимия вожд на Сидамо, когото никой не можел да
излъже и да вкара в капан. Балша веднага доловил недоизказаното и се убедил
окончателно, че властта на Селасие е съвсем крехка и че ще бъде достатъчно да
заповяда да се нападне столицата, за да падне тя в ръцете му.
Късно вечерта Балша и неговите воини потеглили към бивака, изпратени от
двореца със салюти, залпове и възбудени възгласи. Вождът се обърнал назад и
замислено вперил поглед към светлините на столицата. В главата му се редували
най-различни дръзки замисли - как неговите войски само след няколко седмици ще
нахлуят в града и той ще се настани в древния дворец, а Селасие ще се озове в
затвора. Или ще бъде убит без никакво протакане. Но когато Балша и свитата му
наближили лагера, той застинал от изненада, предчувствайки, че се е случило
нещо непоправимо. Там, където само допреди няколко часа се простирали стотици
палатки - почти до хоризонта, сега нямало нищо освен тлеещи
59
те въглени от недоизгасените огньове. Къде по дяволите са изчезнали хилядите
воини?
Един от свидетелите разказал на Балша какво се е случило. По време на
приема в двореца лагерът бил обкръжен от многобройна войска от верните на
Селасие племена. Обаче не се стигнало до битка. Селасие много добре съзнавал,
че вестта за битката ще стигне до Балша и че той ще побърза да се върне в лагера
начело на своите шестстотин подбрани воини. Затова хитрият Селасие наредил да
занесат в противниковия лагер купища пари и злато. Започнал небивал пазарлък.
Тези, които отказвали да бъдат подкупени, били заплашвани с незабавно
екзекутиране. Само за няколко часа войската на Балша била разоръжена и
войниците се разпръснали във всички посоки.
Щом осъзнал каква беда го е сполетяла, Балша решил да отстъпи на юг с
верните си 600 гвардейци, но го обкръжила същата армия, която преди това била
превзела лагера. Оставал един свободен път - да се върнат отново в столицата, но
само след няколко километра Балша открил, че резервните войски на Селасие са
блокирали и това направление. Като опитен шахматист той бил предвидил всички
ходове на противника и затова сега го матирал с лекота. За пръв път в живота си
Балша трябвало да капитулира. За да бъде наказан за прекомерната си гордост и
тщеславие, го заточили в манастир до края на дните му.
ТЪЛКУВАНЕ
През цялото дългогодишно царуване на Хайле Селасие никой нитс веднъж не
е успял да го измами. Етиопците винаги са обожавали пламенните водачи, обаче
Селасие, който обикновено изглеждал доста слаб, миролюбив и кротък, се е
задържал повече от всеки друг монарх на престола в Адис Абеба. Той никога не е
проявявал нетърпение, нито пък си е позволявал гневни изблици, защото е умеел
да примамва жертвите си с любезни усмивки, да ги отрупва с подаръци и жестове
в знак на почит преди да ги нападне - мълниеносно и смъртоносно. В случая с
Балшг Селасие заложил на картата на вродената в Балша недоверчивост - вое
началникът не без основание подозирал, че пищният царствен пир всъщ ност бил
устроен само за примамка - и наистина било точно така. Самс че Балша не
отгатнал как точно ще го изиграе неговият съперник за тро на. Селасие налучкал
най-правилния подход към скептично настроени) си високопоставен гост позволил му да доведе вярната си стража в за лата за пиршества и да си
въобразява, че владее ситуацията, т. е. създадат параван, прикриващ истинските
му намерения.
Не забравяйте, че най-лесно се поддават на измами болезнено по
дозрителните параноици и най-бдителните маниаци - достатъчно е д; спечелите
доверието им по някакъв повод и да спуснете димна завее; пред това, което
реално преследвате, за да ги заблудите напълно, пред]
60
да им нанесете съкрушителния удар. Стига им само един приятелски жест или да
им помогнете в решителен миг, или пък да им отдадете внушителни почести, да ги
убедите, че са по-специални особи от всички останали, за да ги подготвите като
удобни обекти за ловки измами.
Ако е добре замислен и осъществен, параванът, прикриващ вашите намерения,
може да бъде могъщо оръжие в ръцете ви. Именно така крехкият на вид Хайле
Селасие е успял да сломи тотално своя могъщ враг, при това без нито един
изстрел.
„Никога не подценявайте силата на Хайле Селасие Рас Тафари.
Той може да дебне като полска мишка, но може и да напада като
лъв!“
ПОСЛЕДНИТЕ ДУМИ НА ДЕЖАЗМАХ БАЛША ОТ СИДАМО,
ПРЕДИ ДА ПОСТЪПИ В МАНАСТИРА
КЛЮЧОВАТА СТРАТЕГИЯ ЗА ПОДСТЪПИТЕ КЪМ
ВЛАСТТА
Ако вярвате, че измамниците са колоритни личности, които умеят да
баламосват околните с гръмки фрази, изкусно изпипани лъжи и слад- кодумно
съчинени разкази, в повечето случаи ще останете разочаровани. Най-опитните
мошеници прибягват до привидно най-банални трикове, а тяхната външност е поскоро безцветна и скучна. Те много добре знаят, че по-особените изразни средства
и екстравагантните жестове събуждат подозрения сред публиката. Вместо това те
опаковат своята примамка в най-обикновена, дори банална, но затова пък
безвредна опаковка. При аферата между Уейл и Сам Джийзъл такава безобидна
примамка била деловата сделка с продажбата на вилата. А при историята с
обезвредя- ването на Балша тази роля изиграло раболепното поведение на Хайле
Селасие - точно каквото очаквал Балша от един неуверен в победата противник.
След като успеете да отвлече вниманието на вашите жертви с нещо, което
добре познават и не им вдъхва нито капка съмнения, те няма да забележат
приготовленията ви за предстоящата измама. Този фокус се основава на доста
простото правило от психологията - никой човек не може да концентрира
вниманието си в даден момент върху повече от един обект. И наистина трудно
може да се повярва, че някакъв мил човечец, с напълно почтена външност и добри
маниери, точно в тези мигове замисля нещо коварно зад гърба ни. Колкото понезабележим сте на пръв поглед, толкова ще е по-успешно прикритието ви. Ако ще
залагате капани, изкусно прикрити с примамки, подобни на примерите от част I,
няма да успеете, ако предварително не се погрижете нещо безобидно да обсеби
61
вниманието на присъстващите. Едва тогава ще можете на спокойствие да си
изплетете паяжината. Колкото па-силно бъдат хипнотизирани свидетелите и
жертвите, толкова повече се увеличават вашите шансове за победа.
Най-удобният инструмент за внасяне на заблуда е вашето собствено лице.
Това изпитано средство винаги е подръка. Зад спокойната, самоуверена, нищо не
изразяваща физиономия могат да бъдат замисляни дори и най-коварни кроежи, без
никой от останалите да се усети какво им готвите. Това е мощно оръжие, което
десетки бележити мъже са владеели до съвършенство. Например никой не е бил
способен да отгатне изражението на лицето на президента Франклин Делано
Рузвелт. Барон Джеймс Ротшилд е използвал нееднократно метода за прикриване
на истинските си мисли с нищо не подсказваща безизразна физиономия. Стендал
пише за Талейран: „Вместо лице той имаше барометър“. Хенри Кисинджър е
измъчвал опонентите си, като е изброявал с часове на масата за преговори
третостепенни подробности с напълно монотонен глас и безизразен поглед, докато
се стигне до основния, важния момент. Тогава тонът му внезапно ставал много потвърд, в очите му бляскали решителни искри, докато присвитата му уста набързо
изброявала списъка от най-съществените искания. Изненадани от резкия повраг в
поведението му, опонентите му обикновено бързо капитулирали. Както веднъж ми
обясни един опитен играч на покер: „Докато разиграва картите в ръката си,
добрият играч не бива да си придава важност сякаш е знаменит актьор на сцената.
По-скоро би трябвало да се старае да не привлича вниманието, да не събужда
подозренията на съперниците и да се потруди максимално да се концентрира.“
Параваните за заблуда на врага могат да бъдат най-разнообразни и затова
могат да се репетират при различни нива на сложност и съвършенство. Един от
най-печелившите варианти е благородният жест. Хората обичат да вярват, че
благородните жестове са напълно искрени, породени единствено от
добросърдечието на дарителя - тази илюзия е много ласкаеща и поради това много
приятна и желана за всички без изключение. Затова рядко се забелязва, че зад един
такъв мил жест може да се крие нещо съвсем друго.
Търговецът на картини Джоузеф Дювейн се сблъскал веднъж с един почти
неразрешим проблем - милионерите, които досега така щедро му плащали за
продаваните от него картини, внезапно ограничили посещенията си при него след
повишаването на наследствените данъци. Единственият изход за търговеца било
да пренасочи продажбите към Нацио- налната художествена галерия в столицата
Вашингтон - тази галерия била създадена през 1937 г. от мултимилионера Ендрю
Мелън с помощта на Джоузеф Дювейн. За изложбите и търговете, организирани
от Дювейн, тази внушителна галерия подхождала великолепно - там картините не
се облагали с данъци, имало предостатъчно помещения и се създа
62
вали условия за поддържане на по-високи цени за всички предмети на изкуството.
Освен това всички милионери можели да се облагодетелстват от славата, че се
проявяват като щедри меценати на десетки художници и скулптори.
Друг изпитан метод за създаване на параван за прикриване на намеренията е
редуването на шаблонни ходове, чието предназначение е да заблуди жертвата, че
нищо лошо няма да се случи. Този прийом се основава на една важна
психологична особеност, характерна за всяко очакване - нашето поведение се
влияе силно от наличието на добре познати ситуации, за които ние с лекота си
въобразяваме, че са напълно безвредни.
През 1878 г. аферистът Джей Гоулд създал компания, която започнала да
конкурира телеграфната компания Уестърн Юниън. Директорите на Уестърн
Юниън решили да купят компанията на Гоулд и заделили за тази цел доста крупна
сума, за да ликвидират досадния конкурент. След няколко месеца обаче Гоулд
основал нова компания и отново започнал да конкурира Уестърн Юниън.
Историята се повторила още веднъж - конкурентите купили и тази компания на
предприемчивия бизнесмен. Сега историята започнала отново - за трети път, само
че този път Гоулд внезапно сменил стратегията си и предприел решителни стъпки
за завладяването на контролния пакет акции на Уестърн Юниън. Едва сега станал
ясен първоначалният замисъл на ловкия аферист - той просто искал да заграби
компанията, но тъй като отначало не му достигали оборотни средства, решил да
си ги набави за сметка на конкурентите си. След като му платили щедро първия
път, те се успокоили, че той вече е извън играта и въобще не им хрумнало, че
точно това преследвал - той искал да бъде „купен“ от тях, защото по този начин
отслабвала тяхната финансова мощ. Този прийом винаги е много опасен - когато
заблуждаваш опонентите си тъй ловко, че те започват да си въобразяват, че възнамеряваш да сториш нещо, което е точно противоположното на истинските ти
намерения.
Друга слабост на хората, която често се използва при залагането на
психологически капани, е тяхната склонност да приемат привидното за реалност особено ако става дума за нещо познато, което повечето от нас с готовност
приемат за чиста монета. Този човешки недостатък позволява на ловките
измамници от най-различен калибър безпрепятствено да заблуждават жертвите си,
но само при условие, че изпилват безпогрешно декорите и всичко, свързано със
сцената, на която ще се разиграе измамата. Триковете от тази категория всъщност
са елементарни - вие трябва да се слеете с тези, които ви заобикалят. При това
колкото по- добре се сливате с околните, толкова ще бъдете по-незабележим и не
вдъхващ подозрения. Вече не е тайна, че по време на Студената война от
петдесетте и шестдесетте години на XX век немалко служители от държавните
учреждения във Великобритания са предавали държавни тайни на руснаците. Те
са останали неоткрити с години, защото привидно са
63
внушавали доверие - всички са завършили прочути английски университети,
заемали са почетни длъжности, пък и цялата шпионска мрежа е работила без
засечки, при извънредно строги правила за предпазливост. Поуката от тази
драматична история е: колкото по-благоприлична е вашата външност, толкова понадеждно ще бъде вашето прикритие.
Запомнете основното правило: за да замаскирате успешно намеренията и за
да не ви заподозре никой, от вас ще се изискват много търпение и жертви.
Възможно е дори да се подложите на унижения, само и само да подмамите
жертвата в примката. Не се отчайвайте, ако ви се наложи да си надявате някаква
маска - при повечето обстоятелства подобни маски никак не са приятни за носене,
но нали целта оправдава средствата... В никакъв случай не забравяйте, че нищо не
може така силно да въздейства върху хората във ваша полза, както
благоприличието, самоувереността и почтеността, които се излъчват от вашата
физиономия. Само така ще успеете да вдъхнете доверие на обектите, избрани от
вас за предстоящата измама.
АСОЦИАЦИЯ
Овчата кожа - една овца никога няма да те измами, никога
няма да посегне на нещо чуждо. Овците винаги са били
глупави, хрисими и покорни. Затова всяка лисица може
безпрепятствено да се промъкне в курника при кокошките,
ако е навлякла овча кожа върху гърба си.
ЕДНО АВТОРИТЕТНО МНЕНИЕ
„Някога да сте чували за опитен пълководец, който да се готви да
нападне изненадващо вражеска крепост и преди атаката обявява
плановете си пред неприятеля? Прикривайте вашите намерения,
замаскирвайте старателно напредъка в осъществяването на
вашите замисли - и така чак до края на битката. Трябва да
спечелите победата още преди да е обявена войната. Най-разумно
е да подражавате на онези генерали, чиито планове стават
известни само на прегазените от тях територии, и то чак когато
е много късно за съпротива. “
НИНОН ДЬО ЛАНКЛО (1623-1706 г.)
64
ОТКЛОНЕНИЯ ОТ ПРАВИЛОТО
Никакви хитроумни методи няма да ви помогнат да укриете намеренията си,
ако вече сте известен като изпечен мошеник. С напредването на възрастта ви ще се
множат успехите ви, но в същото време ще става все по-трудно да мамите
околните. Все повече хора ще научават за вашите склонности да мамите и
подвеждате съгражданите си. Ако продължавате да се преструвате на наивен и
добродушен човек, ще ви обвиняват в лицемерие, което неминуемо ще ограничи
възможностите ви за маневриране. В подобни случаи по-добре ще е да промените
тактиката си и да се представяте като дързък мошеник, който не се страхува да
играе с открити карти. Така дори ще спечелите известни симпатии. И най-странната от всички последици ще бъде откритието, че по този начин всъщност ще
бъдете облекчен да продължавате с машинациите.
През XIX век некоронованият крал на крупните измами в САЩ бил Ф. Т.
Барнъм на стари години си спечелил доста незавидна репутация, но въпреки това
не се отказвал да изобретява все нови и нови измами. Организирал пищно шоу демонстрационен лов на диви бизони в Ню Джърси, като за целта ангажирал много
индианци и се погрижил да доведат бизони от Дивия Запад. Не забравил и за
рекламната кампания, като анонсирал своето представление като невиждано
зрелище. За всеобща изненада публиката не му се разсърдила, не си поискала
парите об- ратно, напротив - всички останали очаровани. Те отдавна знаели, че
добрият стар Барнъм обича далаверите - отдавна в цивилизования щат Ню Джърси
не бил останал нито един див бизон, - но именно в тази шега се криела тайната на
успеха на Барнъм. Развеселеният Барнъм дори описал тази история в
автобиографията си. Или както отбелязва с горчивина философът Киркегор:
„Светът жадува да бъде лъган.“
И накрая, макар че обикновено е по-мъдро да отклонявате вниманието на
присъстващите от истинските ви намерения, като поддържате маската на скромен
и най-обикновен човек, от когото не могат да се очакват изненади, понякога обаче
се печели повече с точно противопо- ложната стратегия - като се представяте като
бляскава, цветиста личност, без да спестявате изумяващите жестове, без да се
уморявате да шокирате публиката. Прочутите шарлатани от XVII и XVIII век в
Европа са използвали многократно своето чувство за хумор и уменията си да
забавляват светското общество, за да могат по-незабелязано да постигат целите си.
Заслепена от поредното бляскаво представление, публиката въобще не се досещала
за скритите намерения на ловките измамници. Да не забравяме, че в редица случаи
тези прочути мистификатори са били придружавани от атрактивна свита въжеиграчи,
фокусници
и
други
циркови
артисти,
демонстрирайки
главозамайващи трикове, от които тълпата оставала задълго зашеметена. Появата
на подобен шарлатанин
- често пъти в разкошна каляска - веднага се превръщала в събитието
5.
65
на деня и около палатката на измамника се струпвала гъста тълпа, която трескаво
купувала от него чудодейни лекарства, козметични мазила и други екстравагантни
стоки, за които при нормални обстоятелства никой не би си развързал кесията.
Няма съмнение, че пищните зрелища и бляскавите спектакли са непогрешимо
средство за замаскиране на тайните планове на всеки крупен измамник, но не е
разумно да се използват безразборно. Публиката лесно се насища на зрелища, още
по-бързо може да се превърне в разярена тълпа, настръхнала от подозрения, стига
да не се улови на вашите трикове. Тогава на шарлатаните се налага с бясна
скорост да сменят сцената и да се втурват презглава към следващия град, където
всичко се повтаря за пореден път, загрижени да изпреварят компрометиращите ги
слухове за грандиозната измама. От друга страна, редица прочути личности, като
маркиз Дьо Талейран, банкерите от фамилията Ротшилд, император Хайле Селасие
са прибягвали до ловки и дръзки измами неведнъж в течение на десетки години.
При това, без да предизвикат съмнения у съвременниците си. Това доказва тезата,
че е възможно да се използват доста рисковани прикрития, но само когато се
вземат предпазни мерки, когато изпълнителите са интелигентни и талантливи и
когато съществува подходяща обстановка.
66
ЗАКОН
4
СПОДЕЛЯЙТЕ, КОЛКОТО Е
ВЪЗМОЖНО ПО-МАЛКО
ОСНОВНО ПРАВИЛО
Бъдете много предпазливи, когато се опитвате да впечатлите с
думите си хората около вас - колкото повече говорите, толкова пообикновени ще изглеждате в техните очи и с това рискувате да
престанете да владеете ситуацията. Дори да съобщите някому
нещо банално, то може да прозвучи по- оригинално, ако сте noзагадъчни, по-лаконични и неясни. Властните личности винаги са
умеели да впечатляват и да внушават това, което си наумят, като
говорят по-малко от обичайното. Колкото повече бъбрите,
толкова по-голяма ще е вероятността да се изтървете и да
изтърсите някоя глупост.
ПРИМЕР ЗА НЕСПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА
Гней Марций, известен още като Кориолан, бил прочут воин и национален
герой на древния Рим. През първата половина на петото столетие преди Христа
той спечелил редица решаващи битки и неведнъж спасявал Рим от нашественици.
Но тъй като му се налагало през повечето време да се сражава далеч извън
градските стени, малцина от римляните го познавали лично, което още повече
спомогнало за превръщането му в легендарна фигура.
През 454 г. преди Христа Кориолан решил, че вече е крайно време да
използва воинската си слава и да се заеме с политическа дейност. Кандидатирал се
на изборите за консул - най-високата длъжност в ре-
67
За да опита да се
реализира,
сценаристът
Майкъл
Арлън заминал за Ню
Йорк през 1944 г.
Измъчен от неуспехите, той се отбил
в
прочутия
ресторант
„Клуб
21“, но още във фоайето налетял на
Сам Голдуин, който
му
предложил
съвсем не на място
- да си опита късмета със залози за
конни надбягвания.
Вътре в бара Арлън
зърнал Луис Б. Майер
- стар негов
познайник, който се
заинтересувал от
плановете на
сценариста за
близкото бъдеще.
„Току-що говорих със
Сам Голдуин...“
- започнал Арлън.
„Колко ти предложи?“ - прекъснал го
Луис Майер. „Е, не
беше кой знае колко
щедро...“ - уклончиво
процедил Арлън.
„Ще приемеш ли
петнадесет хиляди
долара за
триседмичен
контракт?" - запитал го Майер. „Да!“
- отвърнал Арлън,
този път без
никакво колеба-
„АНЕКДОТИ“,
КЛИФТЪН ФЕЙДИМЪН,
1985 г.
68
публиката. Традицията изисквала кандидатите да се
обърнат към населението с помпозна реч. Щом се появил
пред множеството, Кориолан побързал да покаже
белезите си от битките през предишните седемнадесет
години, когато самоотвержено се сражавал за Рим.
Повечето от присъстващите се трогнали до сълзи и не
изслушали докрай речта му. Никой не се съмнявал в
победата на покрития със слава кандидат.
Но когато дошъл денят за изборите, Кориолан се
появил насред форума заобиколен от всички сенатори и
от най-видните градски патриции - надменните римски
аристократи. Простолюдието било смутено от бляскавата
гледка.
И когато Кориолан отново заговорил, словата му
този път прозвучали по съвсем различен начин
- сега той славословел градския елит, без нито капка
стеснение повтарял и преповтарял списъка на подвизите
си, не криел увереността си в изборната победа,
позволявал си недодялани шеги и невъздържани нападки
срещу противниците си, надменно припомнял за богатата
плячка, която донесъл в Рим. Този път тълпата го
изслушала внимателно - досега никой не подозирал, че т.
нар. прославен воин всъщност е най-обикновен
самохвалко.
Слухът за речта на Кориолан бързо обиколила Рим и
хората се втурнали към изборните урни, ужасени от
мисълта, че този самоуверен и нетърпящ възражения
военен ще се добере до върховната градска власт.
Огорченият от поражението Кориолан отново се върнал
на бойното поле, злобно проклинайки тълпата, която не
оправдала надеждите му. След няколко седмици в града
пристигнала внушителна пратка жито. Сенатът бил готов
да се заеме с разпределението на зърното, но в последния
момент се появил Кориолан и веднага започнал да говори
против идеята да се раздава зърното на бедняците.
Подкрепили го неколцина от сенаторите и вече никой не
бил сигурен за окончателното решение на Сената. Обаче
Кориолан не се ограничил само с това - той настоявал въобще да се ликвидират демократичните права на
римските граждани. Призовал да се изхвърлят от Сената
представителите на простолюдието - трибуните - да се
предаде цялата власт на патрициите.
След като се разчуло за тази последна реч на
Кориолан, чашата на търпението преляла и възмутените
римляни се втурнали към форума. Изпратили трибуните в
Сената с искането Кориолан да се яви на форума пред
множеството. Той обаче отказал да се подчини. В целия
град избухнали бунтове и междуособици. Сенаторите,
изплашени до смърт, накрая гласували въпреки волята си
в полза на справедливото разпределение на зърното.
Трибуните се успокоили, но хората на площада продължавали да настояват Кориолан да се яви пред тях и да им
се извини за наглостта си. Всички повтаряли в един глас,
че ако се подчини на народната воля, ще го оставят да се
върне на бойното поле.
Този път Кориолан за последен път говорил пред
римляните, които го изслушали сред застрашителна
тишина. Започнал бавно, без ярост, но колкото повече
говорел, толкова повече се увличал и ставал все подързък. И отново започнал да сипе обиди. Тонът му
ставал все по-арогантен, изразът на лицето му все пояростен. И колкото повече говорел, толкова повече
дразнел слушателите си. Накрая те го прекъснали с
гневни викове и го заставили да млъкне.
Народните трибуни се събрали, разменили мнения и
осъдили Кориолан на смърт, като заповядали на
магистратите да го изведат на върха на Тарпейската скала
и оттам да го тласнат в пропастта. Възбудената тълпа
одобрила това решение с буйни викове. Но патрициите
побързали да се намесят и присъдата била заменена с
доживотно изгнание. Народът отпразнувал с празнично
шествие вестта. Подобно възторжено празнуване не се
помнело дотогава, дори и след отблъскването на найзастрашителната вражеска войска.
ТЪЛКУВАНЕ
Преди да се намеси в политическите игри, Кориолан
се радвал на изключителна почит в Рим. Небивалите му
подвизи в битките с нашествениците му създали почти
легендарен образ, още повече че дотогава той рядко
стъпвал в града и за него се разправяли доста
преувеличени истории. Но се ока^
„Една от най-популярните истории,
разказвани за Кисинджьр, е за доклада,
който той получил
от Уинс- тън Лорд
след няколко дни
старателно
проучване. Лорд
предал доклада на
Кисинджър, но го
получил об- ратно с
упрека: „Това ли е
най-доброто, на
което сте способен!“
Лорд преработил обемистия доклад, изгладил някои пропуски
и го поднесъл на шефа
си. Но и този път бил
смъмрен сурово. На
третия път, когато
Кисинджър го
посрещнал със същия
обиден въпрос,
измъченият Уинстън Лорд не издържал
и гневно изкрещял:
„По дяволите, това
наистина е найдоброто, на което
съм способен!“ След
което Кисинджър
отвърнал: „Е, щом е
така, този път наистина ще го прочета.“
БИОГРАФИЯ НА
кисинджьр от уолТЬР АЙЗЪКСЪН, 1992 г.
69
„Кралят (Луи
XIV) държал изключително много да
се пазят в найстрога тайна всички
по-важни
обсъждания, решения и
проекти, отнасящи
се
до
първостепенните
държавни
дела. Министрите се
събирали редовно на
заседания, но кралят
споделял плановете
си с тях чак когато
той
стигал
до
убеждението, че вече
е
избрал
окончателното
решение. В дните,
когато
той
уведомявал
съветниците си за решенията, които бил
взел еднолично, лицето му било непроницаемо и нито
един министър не е
бил способен да отгатне намеренията
на монарха. Само
очите му блестели и
зорко
оглеждали
всичко наоколо, като
смътно напомняли за
очи
на
лисица,
попаднала
в
опасност. Обсъждал
държавните
дела
единствено
с
министрите
си.
Общуването му с
придворните се ограничавало само с
коментари на техните
задължения
или прерогативи. Но
дори и в тези
70
зало достатъчно само веднъж да се появи пред тълпата и
да изрече откровено всичко, каквото му хрумнало, за да
се изпари цялата му дотогавашна слава. Той се биел в
гърдите и се самоизтъквал като всеки друг войник.
Обиждал всички наред и заплашвал хората, че не бива да
очакват нищо добро, ако не му се подчиняват
безпрекословно. Оказало се, че съвсем не бил онзи
благороден, приказно смел герой, предан до смърт на
отечеството, за какъвто го мислели дотогава. Това
несъответствие между легендата и действителността наймного раздразнили свободолюбивите римляни. Всички
били безкрайно разочаровани от него. И колкото повече
говорел Кориолан, толкова повече губел от влиянието си
над тълпата. Никой не желаел да уважава някого, който
не може да контролира себе си и невъздържано и
безогледно отправя закани.
Ако Кориолан бе говорил по-малко, хората нямаше
да се засегнат от думите му, никога нямаше да узнаят
какви мисли е таил дотогава в душата си. Не е имало
други пречки да поддържа ореола на герой и защитник на
отечеството и вероятно биха го избрали за консул, след
което той би могъл много по-лесно да осъществи
недемократичните си амбиции. Но малцина умеят да
обуздават езика си, който непрекъснато се стреми да
разкъса оковите, налагани му от самодисциплината, с
което може да нанесе непоправими щети на личността.
По принцип властта не е благосклонна към тези, които не
оценяват значението на думите.
„Мидите се отварят
напълно
при
пълнолуние и ако ракът забележи това,
той напъхва в тях късчета камък или
парчета от водораслите, за да не могат
мидите да се затворят отново. Така
раците си осигуряват прехрана за
следващите дни. Подобна е съдбата и на
онези, които си отварят устата прекалено
много
и
поставят
на
изпитание
търпението на слушателите си.“
ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ (1452-1519 г.)
ПРИМЕР ЗА СПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА
В двора на Луи XIV благородници и министри по
цели дни и нощи обсъждали проблемите, с които се
сблъсквала властта. Първите мъже на кралството спорели,
предлагали съвети или компромиси, съставяли или
разтуряли съюзи, отново и отново дебатирали за всички
парливи теми от ежедневието, докато най-после се
стигало до решителния момент - присъстващите избирали
между всичките съветници двама от най-опитните
царедворци, които да докладват пред краля поне два
варианта за поредния кралски указ. Последната дума,
разбира се, принадлежала единствено на краля. След като
избраните двама делегати напускали залата на кралския
съвет, за да проникнат в кралските покои, в залата
споровете не стихвали: „Как ли ще реагира този път
Негово величество... Дали Луи няма да се разгневи от
нашето предложение? Дали пък не избрахме найнеподходящия момент от деня? Защо не изчакахме той да
се отбие в оранжерията на Вер- сай! Нали си знаем с
какви глупави физиономии ще му поднесат прошението
нашите делегати...“
Постепенно споровете стихнали, защото всички
осъзнали, че вече е наближил фаталният миг. Двамата
пратеници на кралския съвет с плахи стъпки се
приближили към кралската особа, поискали разрешение
да докладват и започнали да излагат предложението на
съвета, при това обременено с ненужни подробности.
Луи изслушал делегатите мълчаливо, с непроницаемо
загадъчен израз на лицето. Най-накрая, след като те
приключили рапорта и плахо запитали за мнението на
Негово величество, Краля-Слънце благоволил да отвърне
с прочутото си: „Ще видим...“ След което напуснал
помещението.
Министрите и останалите придворни така и не
дочакали да чуят други думи от него относно тол-
редки моменти на
общуване с подчинените си кралят не
преставал да се
придържа към навика
си да говори кратко и
неясно, като древен
оракул. “
прими висконти, ЦИТИРАН
в ОПИСАНИЕТО НА
ЖИВОТА НА ЛУИ XIV ОТ
ЛУИ БЕРТ- РАНО, 1928 г.
„Дръзките слова
често причиняват
повече зло отколкото
спомените за всички
злодеяния, извършени
от същата личност...
Последният херцог
Есекс* си позволи да
заяви пред Нейно
величество, че
заповедите й били noусукани дори от
корсета й. Не е чудно,
че той бе принуден да
плати за това с
главата си - не
толкова заради
непокорните си
действия, колкото
заради безумно
дръзките си думи.“
СЪР олтър РЕЙЛИ (15541618 г.)
* Робърт Деверо, II херцог на Есекс, заедно с бляскавия Робърт или Робин Дъдли
(граф Лейчестър), авантюриста УолтърРейли и пирата адмирал Френсис Дрейк са сред
най-прочутите от многобройните фаворити на кралица Елизабет I. Въпреки шеметния
си първоначален възход накрая херцог Есекс завършва на ешафода. (Бел. прев.)
71
кова старателно обмисляното предложение. Чак след няколко седмици те се
запознали с решението му, когато той им връчил кралския указ, без въобще да си
прави труда да се консултира с тях.
ТЪЛКУВАНЕ
Луи XIV бил прочут с пестеливия си начин на изразяване. Най-забележителната фраза, останала след него, била: „L’etat, c’est moi!“ („Държавата,
това съм аз!“). Прословутият му израз „Ще видим...“ бил още една от лаконичните
му реакции, към които той имал обичая да прибягва независимо от останалите
обстоятелства.
Луи обаче невинаги действал по този начин - като млад той се отличавал с
дългите разговори, с които благоволявал да удостои своите приближени, и дори
се опивал от красноречието си. По-късно се ориентирал към противоположната
тактика - гробно мълчание по време на аудиенциите, с което много бързо
изкарвал приближените си от равновесие. Защото никой не можел да разбере
какво точно е неговото мнение, още повече че не можел да предвижда как ще
реагира кралят при различните ситуации. Никой никога не се осмелил да се опита
да го измами, като му докладва именно това, което кралят желаел да чуе - по
простата причина, че никой не бил наясно какви са скритите предпочитания на
монарха. Придворните рапортували чинно пред смълчания Луи и в желанието да
му угодят се престаравали дотолкова, че той, без никакво усилие от негова страна,
научавал много - по-късно използвал умело тази информация, за да постига
целите си.
Към края на дългото си царуване мълчанието на Луи ставало все понепоносимо за всички в кралския двор. Всъщност именно на това негово качество
до известна степен се крепяла легендарната му власт над обитателите на Версай.
Не случайно Сен-Симон отбелязва: „Никой не е умеел по-добре от него да цени
всяка своя дума, всеки свой жест, дори и най-дребните. Краля-Слънце е знаел как
да си придава важност, защото не е имал равен в изкуството да подчертава
дистанцията между кралската особа и всички останали, благодарение на
пословичната му склонност да пести думите си.“
„За един министър винаги е било много по-опасно да изрече нещо
глупаво, отколкото да го извърши.“
КАРДИНАЛ ДЬО РЕЦ (1613-1679 г.)
72
КЛЮЧОВАТА СТРАТЕГИЯ ЗА ПОДСТЪПИТЕ КЪМ
ВЛАСТТА
Властта до голяма степен е игра на условности. Когато говорите по- малко,
отколкото е необходимо, вие неминуемо ще изглеждате по-вну- шителен и повластен, отколкото сте всъщност. Вашето упорито мълчание ще накара околните
да се чувстват неудобно. Хората са особени създания - за тях е от особено
значение да разберат и да си обяснят всичко, което става наоколо. Или поне да си
въобразяват, че разбират и че могат да измислят обяснение за всяко явление в
окръжаващия ги свят. Особено са зажаднели да узнаят мислите ви. Ако зорко
контролирате всичко, което им разкривате, те няма да успеят да отгатнат вашите
намерения или преценки.
Ако се ограничавате само с лаконични отговори и запазвате мълчание през
останалото време, те ще се изнервят, ще започнат да пристъпват от крак на крак,
ще си позволят допълнителни коментари. С една дума, ще започнат, макар и
неволно, да се издават, а така вие ще се сдобиете с безценни сведения за слабите
им места. Срещата ще приключи за тях с усещането, че са били изиграни. Когато
се приберат по домовете си, първата им грижа ще е да се замислят напрегнато
върху малкото думи, които са успели да изкопчат от вас. Това допълнително
внимание, посветено на вашите слова, само ще увеличи влиянието ви в обществото.
Да се говори по-малко от необходимото е златно правило не само за крале и
държавници. В повечето области от живота вие ще бъдете толкова по-уважаван и
ценен, колкото по-малко бърборите и колкото по-за- гадъчен и задълбочен
изглеждате на съвременниците си. Като млад и начинаещ художник Анди Уорхол
наивно вярвал, че колкото повече споделя с почитателите си и с журналистите,
толкова по-доволни ще останат те. Но за негова огромна изненада всички се
настроили срещу него, престанали да се съобразяват с преценките му, не
изпълнявали молбите му. Накрая огорченият творец не издържал и споделил с
един приятел: „Научих, се да постигам повече, като мълча, вместо да приказвам.“
По-късно Анди Уорхол използвал тази стратегия с голям успех. Неговите
интервюта все повече заприличвали на опит за диалог с древногръцки оракул.
Мълвял само нещо неясно и двусмислено, а интервюиращият се въртял на пети
около него, измъчван от неуспешните си опити да проумее какво всъщност иска
да му намекне прочутият творец. Уорхол рядко си позволявал да удостоява
събеседниците с проникновени авторски коментари за това, което искал да внуши
чрез творчеството си. Оставял грижите по многословните интерпретации на
другите. Веднъж споменал, че научил този похват от майстора на енигматичните
изказвания Марсел Дюшан - друг художник на XX век, който доста рано осъзнал,
че колкото по-малко споделя творецът, толкова по-разпалено спо
73
рят критиците и ценителите за някоя творба. От което стойността на творбата
само се покачвала.
Като се говори по-малко от обичайното, неволно се внушава у околните
представа за власт и могъщество. Освен това, колкото по-малко споделяте,
толкова се намалява рискът да изтърсите нещо глупаво, дори опасно за живота ви.
През 1825 г. новият руски император Николай I се качил на престола. Веднага
избухнал метеж начело с либерално настроените дворяни, жадуващи за
модернизирането на страната, която в ин- дустриално отношение сериозно
изоставала от Европа, но най-зле било положението с правата на нейните
граждани. След бруталното потушаване на бунта (известен като въстанието на
декабристите) Николай I заповядал на обесят един от водачите на недоволните Кондратий Риле- ев (на руски език Рьшеев). В деня, определен за неговата
екзекуция, Риле- ев гордо се изправил под бесилката, с примка около шията.
Подът се разтворил под нозете му, обаче декабристът оживял, понеже въжето се
скъсало. По онова време са вярвали, че това е знак, пратен от провидението, и
обикновено са подарявали живота на спасения от неминуема смърт. Рилеев, след
като се окопитил от шока и се изправил на крака, се провикнал към смаяните
зрители: „Виждате ли, в царска Русия нищо не се прави като хората. Дори едно
въже за бесене не могат да изплетат!“
Задъхан вестоносец незабавно отнесъл неочакваната новина в Зимния дворец.
Раздразнен от нежелания обрат на събитията, Николай I все пак се колебаел дали
да не спази традицията и да пощади живота на осъдения. Запитал вестоносеца:
„Каза ли той нещо след този знак Божи?“ „Ваше величество, той заяви, че в Русия
дори въжета за бесене не могат да плетат...“
„Е, тогава не ни остава нищо друго, освен да докажем противното!“, сърдито
промърморил царят. На следващия ден Рилеев отново бил качен на бесилката, но
този път въжето издържало тежестта му.
Научете добре този полезен урок: след като изговорите една дума, нищо не
може да я върне обратно. (Казана дума - хвърлен камък!) Внимавайте много какво
говорите, обмисляйте всяка своя фраза. Бъдете особено предпазливи със
сарказмите - моментната радост, която ще ви достави някоя по-злостна шега,
после може да ви коства много, много скъпо.
АСОЦИАЦИЯ
Припомнете си делфийския оракул. Когато посетителите
търсели съвет от него, той си позволявал само няколко
загадъчни словосъчетания, които обаче все пак изглеждали
много дълбокомислени и важни. Никой никога не посмял да
се опълчи срещу предсказанията на оракула - те изглеждали
по- силни от живота и от смъртта.
74
ЕДНО АВТОРИТЕТНО МНЕНИЕ
„Никога не започвайте да мърдате дори устните си и зъбите си,
ако не сте уверени, че те се подчиняват напълно на вашата воля.
Колкото по-дълго успеете да запазите хладнокръвие, толкова поскоро другите ще изгубят самоконтрол и ще започнат да говорят.
И така ще разберете техните намерения. Ако един владетел не е
дос- татъчно загадъчен, неговите подчинени (министри, придворни
и прочие) ще съумеят да му се наложат."
ХАН ФЕЙ-ДЗЪ, КИТАЙСКИ МЪДРЕЦ, III ВЕК ПРЕДИ ХРИСТА
ОТКЛОНЕНИЯ ОТ ПРАВИЛОТО
Има много случаи, при които не е разумно да мълчите. Мълчанието може да
породи недоверие - особено сред вишестоящите. Неясните коментари понякога
също могат да ви създадат доста неприятности. Мълчанието е мощно оръжие, но
като всички оръжия то трябва да се използва с мярка и само когато е уместно. Има
ситуации, когато е по-мъдро да говорите, без да млъквате, дори да се преструвате
на глупак, за да изпъкне монархът като много по-мъдър в сравнение с вас. На
всеки придворен шут е позволено да бръщолеви какво ли не и никой никога не го
заподозира, че той всъщност е много по-умен, отколкото изглежда.
Освен това думите могат да действат като параван за прикритие при
всевъзможни измами. Като галите слуха на събеседника с това, което той очаква
да чуе, вие го разсейвате, предразполагате, обайвате и дори хипнотизирате. Така
ще потиснете подозренията му. Бъбривците ги възприемат по-скоро като леко
досадни, но безобидни личности. Тази тактика е точно противоположна на
тактиката на потискащото мълчание, прилагана от силните на деня - колкото
повече говорите, толкова се показвате като по-слаб и по-слабо интелигентен, с
което ще улесните плановете си да измамите жертвата си.
75
ЗАКОН
5
ОТ РЕПУТАЦИЯТА ВИ ЗАВИСИ
ТОЛКОВА МНОГО - ПАЗЕТЕ Я С
ЦЕНАТА НА ЖИВОТА СИ
ОСНОВНО ПРАВИЛО
Вашата репутация е крайъгълният камък на вашата власт.
Безупречната
ви
репутация
може
да
ви
донесе
победата.
Опетнената урепутация обаче ще ви провали много по-жестоко от
всякакви вражески действия. Възможно е да сплашвате противниците и дори да ги подчинявате на волята си, като използвате
тъмни страници от техните биографии. Но едновременно с това и
вие може да станете уязвими - ако вашата репутация бъде
съсипана от неприятелите ви. Затова сте длъжни да бдите за нея.
Винаги трябва да сте нащрек срещу потенциални, атаки и да ги
осуетявате още в зародиш. Междувременно трябва да се научите
да унищожавате враговете си именно като компрометирате
техните репутации. След като направите първите пробойни в
мнението на съвременниците ви за някой от вашите врагове, ще ви
остава само да се оттеглите настрани и да съзерцавате как
общественото мнение ще довърши жертвата.
76
ПЪРВИ ПРИМЕР ЗА СПАЗВАНЕ НА
ЗАКОНА
По време на войната на Трите царства в древен Китай
(207-265 г. преди Христа) един от най-прос- лавените
военачалници Чу Хо Лян, предводител на войските на
царството Шу, разположил огромната си армия на бивак
доста далеч извън града, докато той повел свитата си към
малкия град. Внезапно се появили задъхани стражи с
тревожната вест - към града напредвала мощна вражеска
групировка (около 150 хиляди воини), предвождана от
Ши Ма Ю. В момента Чу Хо Лян разполагал само със стотина телохранители и ситуацията се очертавала
безнадеждна за него. Вече нищо не можело да спаси
прославения воин от позорен плен.
Но Лян нямал намерение да стане лесна плячка на
враговете. Без да оплаква злочестата си съдба, без да губи
време в гадаене как точно ще бъде заловен, Чу Хо Лян
заповядал на войниците си да скрият бойните знамена, да
отворят крепостните двери пред неприятеля и да побягнат
- кой накъдето му видят очите. Самият той, облечен в
скъпа мантия, украсена със символите на даоизма, се настанил в креслото си, изнесено по негова заповед на
покрива на централната кула на крепостната стена. В
ръцете си държал лютня, пред нозете му димял в жертвена
купичка тамян, примесен с други благовонни треви. След
броени минути се очаквало на хоризонта да се появят
многохилядните противникови полкове. Но Чу свирел в
транс и като че ли не обръщал внимание на надвисналата
опасност.
Скоро вражеската армия се появила пред градските
стени, предвождана от главнокомандващия Ши Ма Ю,
който веднага познал самотния мъж на крепостната стена.
Войниците бавно напредвали към незащитения град,
но в един миг Ши Ма Ю внезапно се заковал на място,
властно вдигнал десница, за да спре настъплението, след
което сам пристъпил напред, за да огледа по-отблизо Чу
Хо Лян, който невъзмутимо продължавал да подръпва
струните на лютнята. След това рязко се обърнал назад и
с нетърпящ възражения тон заповядал на войските си
веднага
ЗА ЖИВОТИНСКОТО ЦАРСТВО И
ЧУМАТА, ИЗПРАТЕНА КАТО БОЖИЕ НАКАЗАНИЕ
Заради натрупаните грехове и заради
дързостта им
боговете решили да
накажат всички
живи същества със
страхотна епидемия
от чума. Никой не
бил пощаден. Не
всички загинали, но
вече били близо до
ужасния край. Нито
един звяр нямал
охота да дири
плячка, дори гладът
не събуждал
сетивата им. Вълците и лисиците не
се досещали дори да
преследват агнетата
или кокошките.
Гълъбите не гукали
на гълъбиците.
Никой вече не помнел
що е любов, що е игра
и забава. Царят на
животните, лъвът,
събрал всички
оцелели твари около
трона си:„Скъпи
приятели, повече не
можем да се
съмняваме, че боговете са много разгневени и са решили да
ни накажат жестоко
- няма да се
успокоят, докато не
бъдат нака
зани най-грсшни-
77
те сред нас. Нека
този от нас, който
се мисли за наймного прегрешил, да
се изправи и да
признае вината си.
Нямаме друг
спасителен изход,
освен да направим
всички жертви,
които всемогъщите
богове искат от нас.
Историята ни учи,
че при толкова тежки времена жертвите са неизбежни.
Нека всеки от нас да
се допита до съвестта си, ала съвсем честно, без да
мами нито себе си,
нито другите. Редно
е, като пръв сред вас
да започна от себе
си. Истина е, че за
да задоволя
неутолимия си глад,
изядох безчет овце невинни, скромни
твари, които нямаха
никакъв грях,
никаква вина. Дори
съм посягал на
агнетата, които
според обичая се
полагат само на
овчарите на
стадото. Така че,
ако е угодно на боговете, нека аз да
умра! Само че не
мога да се отърва от
подозрението, че
сред нас ще се
намерят и други, не
по-малко грешни от
мен. Ще бъде
78
да започнат да отстъпват назад по същия маршрут, по
който доскоро напредвали към града.
ТЪЛКУВАНЕ
Чу Хо Лян бил известен с прозвището Спящия
дракон. Из цял Китай се носели легенди за неговите
победи по време на дългогодишната война на Трите
царства. Веднъж в неговия лагер се появил непознат воин.
Представил се като офицер от вражеската армия и обявил,
че знае много за плановете на противника. Чу Хо Лян
веднага се досетил, че това е капан, и заповядал да
отрежат главата на дезертьора. Но в последната секунда,
тъкмо когато палачът понечил да вдигне меча си, Лян
спрял екзекуцията и съобщил, че ще подари живота на
този нещастник, но само ако се съгласи да стане двоен
агент. Преливащ от благодарност, онзи веднага се
съгласил и започнал да предава лъжливи сведения на
своите предводители. Сделката се оказала необичайно
успешна, защото помогнала на Чу Хо Лян да спечели
няколко много важни сражения.
Имало и друга легендарна история, при която
съгледвачите на Чу Хо Ляо успели да задигнат незабелязано военния печат на вражеския военачалник и да
подправят важни документи, с чиято помощ принудили
врага да разпръсне армията в шест различни посоки. След
това не било никаква трудност за Чу Хо Ляо да завладее
три добре укрепени вражески крепости и да овладее почти
цялата територия на чуждото царство. Освен това успял да
подмами враговете си със слуха, че един от неговите
пълководци бил добре замаскиран предател, който
подготвял дезертирането на войските на Чу Хо Ляо в
разгара на предстоящата решителна битка. Така подмамил
враговете да го нападнат, без да са добре подготвени, и ги
унищожил безмилостно. Спящия дракон съзнателно
култивирал репутацията на най-мъдрия военачалник в
Китай - като че ли е ненадминат илюзионист, който винаги
крие някакъв фокус в ръкава си. Тази слава му донесла
повече полза от всичките му победоносни сражения.
Ши Ма Ю се сражавал няколко пъти с Чу Хо Ляо и
успял добре да го опознае. Когато прибли-
жил към пустия град и видял как Чу Хо Ляо свири на
лютня върху крепостната стена, Ши Ма Ю веднага
замрял, целият нащрек, защото очаквал някаква клопка.
Пищната таоистка роба, изящната мелодия, невинната
гледка - всичко това било само параван, прикриващ
измамата. Очевидно хитрият Чу Хо Ляо и този път бил
намислил някаква дяволия, но за да се осъществи, първо
трябвало да подмами Ши Ма Ю да налапа примамката и
така да попадне в капана, заложен зад стените на
крепостта. Как иначе би могло да се обясни дързостта на
Чу Хо Ляо да се изложи незащитен, абсолютно сам пред
десетките врагове. Разтревожен да не се покаже като
пълен глупак, Ши Ма Ю решил да не рискува и дал
заповед за отстъпление.
Това е силата на славата - може дори да отблъсне
един непобедим противник, при това, без да е изстреляна
нито една стрела.
„Както е казал още Цицерон: този, който
се преструва, че не държи на славата си,
все пак настоява името му да бъде
изписвано на най-видно място върху
корицата на всяка негова творба. Всичко в
този свят може да бъде предмет на
спазаряване.
Ние
сме
готови
да
пожертваме за приятелите си цялото си
богатство и дори живота си, но никой не е
склонен да сподели славата си с ближния.“
МИШЕЛ ДЬО МОНТЕН (1533-1592 г.)
ВТОРИ ПРИМЕР ЗА СПАЗВАНЕ НА
ЗАКОНА
През 1841 г. младият Ф. Т. Барнъм, когато се е
опитвал да се утвърди като най-талантливия илюзионист в
цяла Америка, решил да купи Американския музей в
Манхатън и да го превърне в музей на илюзионистите,
макар че всъщност истинската му
много благородно, ако
и те си изповядат
греховете, за да
открием най- дълбоко
затъналия грешник
сред нас. “
„Ваше величество,
вие
сте
толкова
добър владетел, че
тази пасмина тук
просто
не
ви
заслужава! - възкликнала лисицата.
- А угризения като
вашите са тъй
трогателни, че аз
направо се просълзих.
И нима това
всъщност е грях? Да
се изяждат тези
тъпоглави, вмирисани
овце? О, не, ваше
величество, мога още
сега да ви се закълна,
че тази гмеж дори и
това не заслужава
- да бъде изядена от
вас.
Докато
овчарите заслужават
много
по-лоша
участ, загдето ни
преследват като че
ли сме диви зверове. "
Тъй рекла лисицата, а щом млъкнала, отвред се надигнали приветствени викове. Ала
никой не посмял да
изрече ни дума след
нея - дори и найстрашните хищници
като тигърът и
мечката- стръвница.
Пък и никой от тях
не
79
вярвал, че именно той
е най-грсшно- то
създание сред
горските обитатели.
Неочаквано обаче
заговорило магарето:
„Аз искам да ви
припомня как веднъж
прекосих моравата
зад манастира и как
бях огладнял, а
тревата там беше
гъста и висока.
Подтикван само от
алчност, я опасах
цялата. Сега, струва
ми се, ще трябва да
ме накажете, понеже
нямах правото да
изяждам онази
трева...“ Всички в
един глас се развикали
срещу магарето.
Особено бил разгневен
вълкът - според него
магарето, този
безсърдечен звяр, не
заслужавал милост и
трябвало да бъде
презиран от всички
горски обитатели.
Как така е дръзнало
клепоухото магаре да
посегне на нещо,
което не е негова
собственост! Такава
непростима вина може да се изкупи
единствено чрез
смъртно наказание. И
магарето било
80
подбуда била да прослави името си. Проблемът обаче бил
в това, че не разполагал с достатъчно пари. Началната
цена на музея била 15 000 долара, но хитрият Барнъм
предложил отложено плащане срещу напълно редовни
гаранции
и
препоръки
от
финансовите
среди.
Собствениците на музея вече били готови да сключат с
Барнъм устно споразумение, само че в последната минута
техният главен представител променил мнението си и в
резултат музеят заедно с ценните му колекции били
продадени на директорите на музея Пийл. Барнъм
побеснял от гняв, но продавачите му обяснили, че това не
е детска игра, че бизнесът си е бизнес - музеят бил продаден на компанията Пийл, защото имали много високо
оценяван престиж, докато Неговата репутация била доста
съмнителна.
Барнъм веднага преценил, че след като не може да се
похвали с добра репутация, оставал само един изход - да
се погрижи да опетни репутацията на компанията Пийл.
Освен като организатор на илюзионистки сеанси >и
пищни шоуизяви, той имал и други дарби, на които биха
завидели всички крупни аферисти от днешната епоха.
Ловко организирал шумна кампания във вестниците, като
описвал директорския съвет на Пийл като сбирщина от
пропаднали шефове на фалирали банки, които въобще си
нямат представа как се ръководи музей и как се устройват
забавления, достойни за по-претенциоз- на публика. С
компетентен тон той предупреждавал обществото да не
купува акциите на Пийл, защото, след като се охарчат
порядъчно за скъпия музей, те щели да останат без пукнат
цент. Кампанията се оказала много въздействаща,
курсовете на акциите на компанията Пийл започнали
главоломно да се сриват и след като вече никой нямал
доверие в техните ценни книжа, собствениците на
Американския музей склонили да го продадат на Барнъм.
На компанията Пийл били нужни години, за да се
възстанови. Разбира се, нейните директори никога нямало
да забравят щетите, които трябвало да понесат заради
коварството на Барнъм. Решили да си възвърнат доброто
име, като предложат на публиката по-изискани и повпечатляващи забавления от „простотиите, с които
самозванецът мистър
Барнъм се опитва да впечатлява простолюдието“, наказано с отнема- Найефектният номер в програмата, изнасяна в му- не на живота му. зея Пийл, била
показната демонстрация на постиженията на месмеризма (хипнотичен сеанс,
наричан ..БАСНИ-, ЛАФОНТЕН така по името на прочутия хипнотизатор шарлата- (ЖЛН дьо
ЛА ФОНТЕН
) нин Фридрих Месмер). Нечуваната новост веднага (>621~|695 г.) привлякла
огромни тълпи пред входовете на музея Пийл. За да отвърне на тази атака срещу
неговия авторитет, Барнъм решил отново да докаже превъзходството си.
За целта на свой ред той също организирал пищно представление с
хипнотични сеанси. В един от номерата лично трябвало да доведе до транс младо
момиче. А след като девойчето склопило очи в дълбок унес, Барнъм се заел да
хипнотизира други желаещи да се подложат на тази рискована магия, доброволно
подбрани от вечно жадната за чудеса ле- коверна публика. Въпреки старанието му
нито един от доброволците не изпаднал в транс и накрая залата започнала да се
тресе от смях. Смутеният Барнъм бил принуден да обяви, че за да докаже, че
момичето наистина е дълбоко хипнотизирано, ще отреже един от пръстите й, без
тя да се усети. Но докато точел с настървение сатъра пред смаяните погледи на
пребледнялата публика, момичето се ококорило, надигнало, огледало се и щом
проумяло какъв сюрприз му се готви в името на изкуството, веднага побягнало от
сцената за огромна радост на публиката. Тази и още няколко пародии Барнъм
изнасял пред нюйоркчани с небивал успех в продължение на седмици. Скоро вече
никой не вземал на сериозно хипнотичните представления в музея Пийл и тяхната
зала оставала зловещо изпразнена. Директорите на Пийл се принудили да снемат
хипнотичните сеанси от програмата. През следващите няколко години никой не
оспорвал първенството на Барнъм като шоумен номер едно в цяла Америка. Тази
завидна слава го съпътствала до края на бурния му живот. Докато репутацията на
компанията Пийл никога вече не се възстановила.
ТЪЛКУВАНЕ
За да съсипе репутацията на конкурентите си от Пийл, Барнъм използвал два
различни подхода. Първият бил много прост: посял семената на съмнението
относно стабилността на финансовото здраве на компанията. Съмненията са
изключително мощно оръжие - достатъчно е само да плъзне един съвсем неясен
слух за финансова несъстоятелност на водеща компания и вашите конкуренти ще
се озоват пред много сериозни дилеми. Все пак те биха могли да противодействат,
като издирят автора на слуховете и го задължат да докаже обвиненията си. Ала все
пак остават някакви подозрения - защо те се защитават толкова яростно, нима това
не подсказва, че все пак в дъното на аферата има нещо вярно? Ако пък
конкурентите възприемат противоположната тактика и се прес
6.
81
торят, че въобще не ви забелязват, тогава съмненията сред обществото ще бъдат
още по-силни. Ако сте ловък разпространител на опозоряващи слухове,
съперниците ви ще бъдат толкова силно разярени от вашата атака, че в суматохата
по всяка вероятност ще допуснат много грешки. Така че този метод е много опасен
за всички играчи, които не могат да се похвалят със стабилна репутация, на която
да се облегнат в критични моменти.
След като Барнъм си спечелил бляскава репутация, той прибягнал към
втория, много по-фин метод за смазване на конкуренцията - организирал
фалшифициран хипнотичен сеанс. Трудно би могла да бъде измислена повъздействаща подигравка с представленията на хипнотизаторите от Пийл. И този
път Барнъм пожънал небивал успех. След като можел да разчита на горещото
одобрение на публиката, той можел да си позволи да осмива безмилостно
конкурентите си и така да утвърждава още повече своята репутация на ненадминат
талант в изкуството за забавление на тълпата. Ако бе прибягнал до открити
дрязги, злобно заяждане и други подобни обиди на конкурентите си, Барнъм не
само че не би могъл да пожъне толкова бляскав успех, но е можело и сериозно да
си изпати. Ала вместо това той е концентрирал усилията си върху закачките и
насмешката, като е предлагал на публиката да се посмее здравата за сметка на
конкуренцията. Това е безпогрещен ход, гарантиращ страхотен успех и рязко
подобряване на репутацията ви и за проваляне на репутацията на вашите
съперници.
„По-лесно ще се справиш с нечистата си съвест, отколкото с
опетнената си репутация.“
ФРИДРИХ НИЦШЕ (1844-1900 г.)
КЛЮЧОВАТА СТРАТЕГИЯ ЗА ПОДСТЪПИТЕ
КЪМ ВЛАСТТА
Хората около нас, дори и най-близките ни приятели, винаги ще си остават
донякъде загадъчни и необясними. Техните характери ще ги подтикват да укриват
съкровени тайни, които никога няма да се съгласят да разкрият пред нас.
Непознаваемостта на околните може да се окаже доста смущаващ фактор за всеки
от нас и да не ни позволява да ги преценяваме с безпогрешна точност. Затова ние
често предпочитаме най-лесно- то решение: пренебрегваме този факт и разчитаме
единствено на впечатленията ни от външността и най-общите представи за
опонентите ни. Може би е излишно да повтаряме колко силно впечатление оказват
на всеки от нас дрехите, жестовете, изразите на лицето, погледите и гласовите
интонации на събеседниците ни. В обществото външността е баро
82
метър на почти всички наши първични преценки и вие сте длъжни никога да не
забравяте за това общовалидно правило. Достатъчно е един погрешен жест, една
неочаквана промяна във външността ви и може да се окажете нежелан гост за
редица от най-изисканите светски салони.
Това е причината, поради която за вашето преуспяване имат изключително
значение процесите за изграждане и поддържане на вашата репутация.
Репутацията ще ви предпазва в опасната игра, наситена с капани и измами, ще
ви спестява преценяващите погледи на интригантите и клюкари- те, ще укрепва
вашата самоувереност и ще ви помага извънредно много да запазвате
самообладание, когато се изправите пред строгата преценка на светското
общество. Репутацията притежава не по-малко сила от магията
- само с едно замахване с вълшебната пръчка може да удвои вашата сила. Но ако
сте наказан с лоша репутация, хората ще бягат от вас като от чума. Възможни са и
необясними странности - например едни и същи постъпки да изглеждат на
обществото достойни за възхищение или заслужаващи порицание в зависимост от
репутацията на извършителя.
В двора на древните китайски императори по време на династията Вей един
благородник, наричан Ми Тцу Шя, се радвал на завидна репутация заради богатата
си култура и цивилизованост. Не случайно станал фаворит на владетеля. В
царството Вей се спазвал строго жестокият древен закон: „Който си позволи да се
повози тайно в каляската на императора, ще му бъдат отрязани нозете.“ Но когато
се разболяла майката на Ми Тцу Шя, в бързината той бил принуден да използва
именно тази каляска, като заявил на стражите, че ще я ползва с изричното
разрешение на монарха. Когато кочияшът съобщил за това престъпление,
императорът само процедил замислено: „Колко добър човек е този Ми Тцу Шя!
Заради болната си майка е готов да рискува дори нозете си!“
След няколко месеца владетелят и неговият фаворит се разхождали в една
овощна градина. Ми Тцу Шя захапал една праскова, но се досетил, че императорът
още не бил вкусил нито една. Подал нахапания плод на владетеля, който се засмял
весело: „Явно много ме обичаш, щом забрави за глада си и ме остави аз да
довърша прасковата.“
По-късно обаче завистливи придворни се заели да разпространяват слухове,
уличаващи Ми Тцу Шя, че всъщност бил много подъл, неискрен и арогантен
измамник. Репутацията му пострадала толкова сериозно, че владетелят се видял
принуден да преразгледа действията на своя фаворит в нова, за жалост много понеблагоприятна светлина. „Още си спомням как този приятел веднъж излезе на
разходка с моята каляска, като на всичкото отгоре излъга, че е действал по моя
заповед! - гневно споделил владетелят със своите съветници. - Да не говорим за
оня случай, когато ми подаде прасковата, която вече беше захапал!“ Ми Тцу Шя
бил наказан жестоко за същите прояви на любезност и отзивчивост, с които
навремето очаровал своя господар. Оказало се, че съдбата му се крепяла изцяло на
репутацията му.
83
В началото на кариерата си вие ще сте принуден да работите упорито, за да
си създадете репутация на превъзходен професионалист - няма значение дали
става дума за репутацията на най-забавния артист или на най-честния юрист, или
на най-изпечения измамник. Ако притежавате подобни рядко срещани качества,
ще успеете, но това веднага ще ви принуди да изпъкнете сред тълпата и тя ще
започне да се дистанцира от вас, след което ще се заеме да ви одумва злостно и
ревностно. Тогава трябва да се постараете вашата добра репутация да стане
известна на колкото е възможно повече хора - но за тази цел ще ви се наложи да
действате много внимателно, с усет за мярка, за да не създавате впечатление, че
сте самоуверен самохвалко.
Солидната репутация ще подчертава присъствието ви на политическата сцена
и ще укрепва позициите ви, без да сте принуден да хабите много енергия. Освен
това репутацията ви може да ви създаде завиден ореол, което ще принуди
околните да ви уважават, дори и да се страхуват от вас. През Втората световна
война, в разгара на сраженията за Северна Африка, германският фелдмаршал
Ервин Ромел се е ползвал с репутацията на извънредно хитър стратег и майстор на
заблуждаващите маньоври (не случайно е спечелил прозвището Ромел Лисицата).
Дори когато силите на Ромел отслабват и англичаните го превъзхождат петкратно
по броя на танковете, цели градове ха били евакуирани трескаво само при слуха за
вероятността от ново настъпление на корпуса на фелдмаршал Ромел.
Както се казва, вашата репутация винаги лети далеч напред пред вас и ако тя
ви осигурява уважението на познати и непознати, може да се окаже, че значителна
част от вашите задачи ще се окажат решени, преди да се появите на сцената, без да
сте отронили нито една дума.
При всички случаи всеки нов успех във вашата кариера ще зависи от
досегашните ваши триумфи. Повечето от успехите на Хенри Кисинджър по време
на неговите прословути дипломатически совалки могат да се обяснят с неговата
репутация на майстор в изглаждането на противоречията. В редица случаи се е
оказвало достатъчно само да бъде включено името на нашумелия държавен
секретар на САЩ в делегацията, за да се породят очаквания, че ще се стигне до
благоприятен изход в преговорите за постигане на мир.
Желателно е винаги да поддържате репутацията неопетнена. Друга важна
особеност за поддържането на репутацията е това, на което тя се крепи, да бъде
лесно разбираемо за всички. Обикновено всеки се стреми да си изгради репутация
на безупречно честна личност. Макар че именно зад подобен параван могат да се
прикриват безчет измами и дори коварства. Но може да се базира нечия репутация
и на много други качества на личността. Например прочутият италиански
покорител на женските сърца Джакомо Казанова е използвал репутацията си на
неустоим съблазнител, за да улеснява бъдещите си завоевания - жените, подочули
84
за неговите любовни авантюри, веднага настръхвали от любопитство, жадуващи да
си обяснят защо е успял той да постигне тези романтични завоевания.
Може би вече сте успели да опетните досегашната си репутация и да искате
да си изградите нов образ в очите на обществото. Тогава ще ви е от полза да се
свържете с някого, чийто образ е съвсем различен от образа, който си е изградило
обществото за вас. С помощта на нечие добро име ще бъдете улеснен да изчистите
вашето. Естествено, никак не е лесно да се възстанови репутацията на някого,
който вече е бил уличаван в безчестие, но все пак може да помогне на някоя особа,
която досега е била посочвана като пример за високи морални добродетели.
Когато П. Т. Барнъм пожелал да възстанови блясъка на репутацията си на отличен
организатор на привлекателни зрелища, той решил да наеме от Европа певицата
Джени Линд. За своето време тя била истинска първокласна звезда и нейното
турне в САЩ, изцяло спонсорирано от Барнъм, много му помогнало да подобри
своето реноме. Друг пример. Неколцина прочути американски мошеници от XIX
век дълго време не можели да се освободят от досадната слава на хора с гъвкав
морал и лишени от скрупули измамници. Едва когато започнали да подпомагат
художествените галерии, когато имената на фамилии като Морган и Фрик
започнали на всички да напомнят за имената на Леонардо да Винчи и Рембранд, те
успели да смекчат лошата си слава.
Репутацията е безценно съкровище, което трябва да се трупа грижливо и да се
пази още по-зорко. Особено след като сте постигнали известно благополучие, в
никакъв случай не бива да си позволявате да изпадате в ярост или да се дразните
открито от злобните подмятания на вашите врагове - това при всички случаи ще ви
издаде, че не сте уверен в себе си, че репутацията ви всъщност може да не е чак
толкова стабилна, колкото е изглеждала досега. Вместо това трябва винаги да
държите главата си гордо изправена и никога да не си позволявате да изглеждате
отчаян. От друга страна, всяко посегателство срещу нечия репутация е опасен ход,
особено ако не притежавате повече сили от противника. В надигащата се битка
той ще е изправен пред опасността да загуби много повече от вас и той няма да
закъснее да реагира с всички възможни средства както позволени, така и
непозволени. Този маньовър е използвал Барнъм с голям успех в началото на
кариерата си. Само че тази тактика изисква много умение - в никакъв случай не
бива да създавате впечатление, че сте се впуснали в някакво дребнаво отмъщение.
И не забравяйте, че ако не успеете да срутите репутацията на своя враг, той няма
да ви прости и със сигурност ще съсипе вашата.
Томас Едисон - смятан за изобретателя, който впрегна електричеството, за да
работи за благото на човечеството е вярвал, че стабилна мрежа за производство и
пренос на електрическа енергия може да бъде създадена само на базата на
постоянен ток. Когато хърватският учен Ни
85
колай Тесла започва успешни опити със система, базираща се на използването на
променлив ток, Едисон побеснял от гняв. Опитал се да провали репутацията на
Тесла, като обявил пред журналистите, че променливотоковата система е
нестабилна и че Тесла е виновен за нейното рекламиране.
Накрая той стигнал в яростта си дотам, че заповядал да му съберат
представители на всички видове домашни животни и да ги умъртвят с променлив
ток. След като обаче и това не се оказало достатъчно, Едисон се заел да убеждава
властите на щатския затвор в Ню Йорк да организират първата в света екзекуция
чрез електрически стол, захранван с променливо напрежение. Само че и този
експеримент се провалил - жертвата не умряла от първия път и се наложило този
ужасяващ спектакъл да се повтори.
Въпреки това славата на Едисон е оцеляла до наши дни, въпреки че
навремето заради злобната му кампания неговата репутация е пострадала много
повече от репутацията на Тесла и той е бил принуден да прекрати нападките си
срещу талантливия учен. Поуката е следната: никога не отивайте прекалено далеч,
когато предприемате подобни атаки, защото така ще привлечете повече внимание
върху собствените ви недъзи, отколкото върху негативните страни на
противниците ви. Ако вашата репутация е непоклатима, изберете някоя посдържана тактика - например осмиване на противника, защото така по-лесно ще го
уязвите и в същото време ще спечелите всеобщите симпатии. Могъщият лъв може
да си позволи да си поиграе с мишката, която е пресякла пътя му - всяка друга
реакция от страна на лъва би му създала зловеща репутация.
АСОЦИАЦИЯ
Представете си диамантена мина. Вие копаете усърдно,
най-после попадате на диамантите и рубините и вашето
богатство е гарантирано. Но после се налага да ги пазите
дори с цената на живота си, защото от всички страни ви
дебнат крадци и измамници. Никога не се надявайте, че
богатството ви е гарантирано за цял живот, затова
трябва непрекъснато да полагате грижи - дори и
диамантите могат да потъмнеят, ако не ги лъскате.
86
ЕДНО АВТОРИТЕТНО МНЕНИЕ
„Именно затова бих пожелал на всеки дворцов съветник да
подобрява вродените си умения, съобразителност и хитрина.
Особено ценно предимство ще се окаже неговата добре
поддържана репутация, защото тя може да пристигне много порано от него дори в най-отдалечения кралски двор, където този
рицар би могъл да бъде запратен от съдбата. Ако се радвате на
бляскава слава, по- късно ще ви бъде много по-лесно да добавите
още блясък към нея с някакво не много затруднително действие."
БАЛТАСАРЕ КАСТИЛИОНЕ (1478-1529 г.)
ОТКЛОНЕНИЯ ОТ ПРАВИЛОТО
При този закон не съществуват изключения. Репутацията е показател от
критично значение, затова законът е валиден при всякакви обстоятелства. Ако
евентуално не придавате никакво значение на това, което другите мислят за вас,
ще си спечелите репутацията на безгрижен и арогантен тип, но това също може да
ви бъде от полза - Оскар Уайлд е използвал талантливо този метод. Но тъй като
сме принудени да живеем в общество и нашите успехи винаги ще зависят от
мнението на съвременниците ни, нищо няма да спечелите, ако не се грижите за
репутацията си. Ако не се замисляте как ще ви посрещнат другите, те няма да си
губят времето и ще го разрешат този проблем вместо вас. Трябва лично вие да се
грижите за направляването на вашата собствена съдба, а оттук - и за вашата
репутация.
ЗАКОН
6
НА ВСЯКА ЦЕНА ТРЯБВА ДА СЕ
СТРЕМИТЕ ДА ПРИВЛИЧАТЕ
ВНИМАНИЕТО НА СИЛНИТЕ НА ДЕНЯ
ОСНОВНО ПРАВИЛО
Всичко се преценява по външността. Това, което остава неуловимо
за зрението, няма никакъв ефект. Никога не се оставяйте да
бъдете погълнат от тълпата или да вехнете в забвение. Изправете
гордо глава. Бъдете открояваща се личност, с неповторима
индивидуалност, каквото и да ви струва това. Постарайте се да
привличате
като
магнит
вниманието
на
околните,
като
изглеждате по-внуши- телен, по-красноречив и по-колоритен, позагадъчен и по-впечатляващ от сивата маса.
ЧАСТ I
ПОСТАРАЙТЕ СЕ ВАШЕТО ИМЕ ДА СЕ СВЪРЗВА С НЕЩО
НАШУМЯЛО, СЕНЗАЦИОННО, ДОРИ СКАНДАЛНО
Привличайте вниманието на публиката към себе си, като си създадете
незабравим, макар и противоречив образ. Дори и с цената на някой шумен
скандал. Направете всичко, което е по силите ви, за да изглеждате noвъздействаща личност от всички наоколо, така че да успеете да ги засенчите.
Няма значение как точно ще привлечете вниманието на околните - всякакви
странности могат да ви спечелят известност. По-добре да бъдете критикуван,
отколкото игнориран.
88
ПРИМЕР ЗА СПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА
осата
И ПРИНЦЪТ
Ф. Т. Барнъм, най-прочутият шоумен на Америка
през XIX век, е започнал кариерата си като помощник на
собственика на един цирк - Ейрън Търнър. През 1836 г.
циркът спира в Анаполис, Мари- ленд, за да изнесе
няколко представления. На сутринта в деня на първото
представление младият Барнъм, облечен в чисто нов
елегантен черен редингот, се поразтъпкал из градчето. Но
се случило нещо странно и напълно необяснимо за
младежа - защо след него се обръщали с гневен блясък
погледите на всички минувачи, защо неусетно зад гърба
му се струпвала все по-гъста и все по-гневна тълпа от
напълно непознати нему местни жители? Смутеният
Барнъм трескаво проверил облеклото си, като, разбира се,
започнал от копчетата на панталона. Не, всичко по него
било наред. Защо тогава тукашните зяпачи се влачат след
него като кучета след месарска количка? В следващия миг
загадката се прояснила - отзад някой изкрещял
пронизително, че този там в черния костюм бил
преподобният Еф- раим К. Ейвъри, наскоро оправдан от
съда, но след толкова неясно следствено проучване, че
цяла Америка продължавала да вярва, че именно той е
заклал онази нещастна женица в Алабама. Разбесняло- то
се множество наобиколило смаяния Барнъм и без никакво
колебание се заело да разкъсва дрехите му - най-предните
яки мъжаги се готвели да го лин- чуват, само че още
спорели дали да се задоволят само да го овалят в пера и
катран, или направо да му нахлузят въжето... След
отчаяни крясъци изпотеният Барнъм успял да ги придума
да се върнат в цирка, за да им докаже, че той няма нищо
общо с някакъв си Ейвъри,
Разбира се, добрият стар Търнър веднага защитил
помощника си и успокоил тълпата, че името на младежа е
Финийз Тейлър Барнъм (P. Т. Barnum). Но се оказало не
така лесно да успокои все още треперещия Барнъм.
Собственикът на цирка бил принуден накрая да му
разкрие цялата истина - тази кошмарна сцена била
резултат от прекалено рискованата шега, замислена от
самия Търнър
- защото именно той пуснал слуха, че младежът в
Една оса, която
другите оси наричали
Острото
жило,
отдавна се питала
какво да стори, та да
се прослави повече от
всички други. Затова,
когато
в
един
прекрасен ден попаднала в царския
дворец, тя не си
губила времето, а
веднага
връхлетяла
върху
принца
в
леглото му и го
ужилила
безжалостно. Принцът се
събудил
с
викове.
Царят и неговите
придворни се втурнали към спалнята
на принца. Момчето
продължавало
да
плаче
безутешно.
Придворните
се
опитали да уловят
осата, но тя жилела
злобно всеки, който
се
осмелявал
да
посегне към нея. Не
след дълго в двореца
всичко било в пълен
хаос. Новината се
разпространила
мълниеносно
в
цялата столица и
населението
започнало
да
се
тълпи пред портите
на царския дворец.
Всички за- рязали
работата
си.
Плъзнали
всевъзможни слухове,
89
един от друг понеясни и по-злокобни. Осата, безкрайно
доволна от суматохата, която
успяла да причини,
радостно промърморила, преди да
умре: „Доскоро бях
най-обикновено жилещо насекомо, само
дето името ми беше
по-особено. Но едно
голо име без слава е
нищо и половина също като огън без
пламък. На този
свят явно няма поприв- лекателно
нещо от това да те
забележат, дори и на
скъпа и прескъпа
цена! “
ИНДИЙСКА
БАСНЯ
„Дори когато
съм зад решетките, аз пак мога да
се възползвам от
облагите,
които
дължа на моето
прославено име.“
ПИЕТРО АРЕТИНО.
ВИДЕН САТИРИК ОТ
ИТАЛИАНСКИЯ РЕНЕСАНС (1492-1556 г.)
90
черния костюм е самият Ефраим К. Ейвъри. Трикът,
несмутимо обяснил собственикът на цирка, бил всъщност
ловък рекламен трик за привличане на лековерната
публика. „Скъпи Барнъм - завършил Търнър, - всичко
това беше само за наше общо добро. Нали не си забравил,
че от нас публиката очаква все нови и нови зрелища?“ За
изненада на вцепенения от изумление Барнъм планът на
Търнър пожънал блестящ успех - вечерта под купола на
цирка нямало нито едно непродадено място. И този
нечуван наплив на простолюдието продължил до
последното представление в глухото градче Анаполис.
Така Барнъм получил ценен урок, който не забравил до
края на живота си.
Първата по-мащабна сделка на Ф. Т. Барнъм била с
Американския музей в Ню Йорк, прочут с богатата си
колекция от странни антикварни предмети. Един ден
някакъв просяк се приближил към Барнъм насред
улицата. Но вместо да му подхвърли няколко цента,
съобразителният Барнъм решил да наеме просяка на
работа. Завел го в музея и му връчил пет тухли, след
което му наредил да обиколи с по-бавна крачка няколко
пресечки. На определените от Барнъм места просякът
имал право да остави три от тухлите на тротоара, да седне
върху тях, за да си отдъхне, но да държи по една тухла
във всяка от двете си ръце. После трябвало да се върне по
обратния маршрут и да сменя оставените по тротоарите
тухли с някоя от тухлите в двете си ръце. През цялото
това налудничаво циркулиране сред пренаселения
Манхатън просякът трябвало да изглежда напълно
сериозен и абсолютно мълчалив, със застинала и
непроницаема физиономия „...колкото по-загадъчна,
толкова по-добре“, натъртено подчертал Барнъм. И след
като приключи с поредната обиколка и се върне в музея,
просякът трябвало да влезе вътре и да се поразтъпче из
залите, след което да се измъкне тихомълком през задната врата, за да започне следващата си шантава
обиколка.
Още при първия тур на просяка тухлоносач в
центъра на Манхатън стотици минувачи го проследили с
изумени погледи. На четвъртата обиколка найлюбопитните не издържали, наобиколили го и
го запитали дали не е луд, или тепърва се готви да
полудява. При всяко влизане на странника в музея по
петите му се влачела внушителна тълпа, която била
принудена да си купува входни билети, за да продължи да
следи побъркания тухлоразносвач. Но щом се озовавали
вътре, мнозина от зяпачите оставали прехласнати от
пъстроцветните колекции в музея и не бързали да
напуснат просторната сграда. До края на първия си
„работен“ ден просякът успял да примами вътре поне
хиляда посетители. За жалост на третия ден нервите на
районните полицаи не издържали и те наредили да се
престане с този „просташки“ цирк - многолюдните тълпи
препречвали най-важните авенюта и задръствали
уличното движение. Тухлоразнасянето било преустановено, но хиляди жители на Ню Йорк вече били
разгледали музея на Барнъм и мнозина от тях за дял
живот останали запалени почитатели на онзи „чешит“,
шоумена Ф. Т. Барнъм.
Барнъм просто не умеел да седи със скръстени ръце и
да си губи времето с шаблонни занимания. Подредил на
балкона на музея откъм най-шумното авеню многоброен
оркестър, а над главите им опънал огромен крещящ
плакат: „Безплатна музика за милионите нюйоркчани!“
Каква щедрост, ахнал цял Ню Йорк, и всички се завтекли
да слушат концертите. Но Барнъм си направил труда да
изнамери най- бездарните музиканти в цял Харлем и
когато чер- ноликата банда весело надула тромпетите,
цукт- ромбоните, кларнетите, тубите и другите духови
инструменти и успяла да вдигне страхотна врява (как
иначе, щом само барабаните били десет!), тълпата не
могла да издържи на адския шум и всички се втурнали да
купуват през глава входни билети, за да се скрият в найблизкото помещение, което - може би не е нужно да се
подсказва - бил музеят на мистър Шоу - т. е. почитаемия
Ф. Т. Барнъм.
Един от първите странни ходове на Барнъм било
всеамериканското турне на Джойс Хет - жената, за която
пъстрите афиши се кълнели, че била на 161 години и на
всичкото отгоре на млади години като робиня била наета
за кърмачка на първия президент на Щатите - прочутия
Джордж Вашингтон! След неколкомесечни касови
представления тълпи-
ЗА ПРИДВОРНИТЕ
АРТИСТИ, ХУДОЖНИЦИ И ШУТОВЕ
Неведнъж се е
случвало в някой
кралски двор придворните артисти,
художници или шутове да се опитват
да привлекат вниманието на присъстващите знатни
особи с помощта на
странното си поведение. Според язвителната преценка на
Базари придворният
портретист Содома
бил много търсен
заради лич- ната си
ексцент- ричност, а
не само заради
дарбата му като
художник.
Причината се криела
в предпочитанията
на папа Лъв X към
странните,
предимно лекомислени личности. Папата дори се застъпил да удостоят
неговия фаворит с
благородническа
титла, което съвсем
замъглило остатъците от здрав
разум в този талантлив художник.
Ван Мандер не можел да си обясни
другояче, освен с
предвзетост и снобизъм манията на
богатите меценати
да изкупуват всички
„творби“ на
Корнелиус Кетел -
91
цапаници, рисувани
от Кетел само с
устните и босите му
ходила. Друг критик
- Бочини - обаче
защитава Кетел,
като обяснява, че
той всъщност само
допълва великите
майстори като
Тициан, У го да
Карпи и Палма
Джоване, които
често рисували с
пръстите на ръцете
си, защото се
опитвали да подражават на Бога, за
който никой не можел да твърди, че е
разполагал с палитра и четки. Ван
Мандер напомня също, че Госер успял на
времето да привлече
интереса на
император Карл V,
като го посрещнал
издокаран във фантастичен костюм
от пъстроцветна
хартия. Явно Госер е
използвал тактиката на Динократ,
който за да спечели
вниманието на
Александър Македонски, се появил
чисто гол в тройната зала - при това
точно когато Александър раздавал
правосъдие, - като
заявил, че имитира
легендарния Херкулес.
„ЗА ПРИДВОРНИТЕ АР-
ТИСТИ, ХУДОЖНИЦИ и
ШУТОВЕ“, МАРТИН
BAPHKE, 1993 г.
92
те започнали да пооредяват, затова Барнъм изпратил
анонимни писма до най-тиражираните ежедневници с
недвусмислени доказателства, че тази Джойс Хет никога
през живота си дори не е чувала за някой си Джордж
Вашингтон. „Така наречената Джойс Хет - написал
Барнъм - въобще не е живо същество, а хитроумен
автомат, изкусно изработен от китова кост, каучук и
безчет пружини.“ Тези, които дотогава не си направили
труда да посетят представленията на Барнъм с Джойс Хет
като суперзвезда, а също и тези, които вече я познавали
от цирка, се втурнали към музея на Барнъм (използван и
като цирк, и като театър, и като ресторант), за да се
уверят с очите в поредната мистификация на остроумния
шоумен.
През 1842 г. Барнъм купил скелет на някакво
странно създание, упорито наричано от продавачите
„морска сирена“. Приличало на маймуна с тяло на риба,
като главата и тялото били много здраво свързани истинско чудо. След грижливо проучване Барнъм открил,
че ^трайното създание е изработено с много вещина в
Япония. Въпреки че разкрил измамата, Барнъм
публикувал няколко статии във вестниците с обявата, че
край архипелага Фиджи била уловена истинска морска
сирена. Разбира се, сирената била изложена в неговия
музей, а в цяла Америка бил подет разгорещен спор дали
наистина в Тихия океан живеят морски сирени. Преди
кампанията на Барнъм никой нищо не знаел за морските
сирени, а сега всички говорели само за това, като никак
не били малко старите моряци, които се кълнели, че са ги
виждали с очите си сред океанските вълни. Тълпите
задръстили залата в музея, за да зърнат сирената от
Фиджи и да изслушат лекцията на „специалистите“ на
почитаемия Ф. Т. Барнъм.
Няколко години по-късно Барнъм обиколил Европа с
Том Тъмб - петгодишно джудже от Кънекти- кът,
представяно от Барнъм като единадесетгодишно момче от
Англия. Този спектакъл привлякъл всеобщото внимание дори кралица Виктория посетила едно представление,
след което поканила Барнъм и неговото даровито джудже
в Бъкингамския дворец. Английската преса заливала от
подигравки с Барнъм, но кралицата го приела наистина по
царски.
ТЪЛКУВАНЕ
Барнъм много добре разбирал най-важния принцип в трудната дейност, чиято
цел е да се привлече вниманието на публиката - след като веднъж се спечели
всеобщият интерес, вече се създава особен ореол около името на съответния
шоумен. За него да се създаде интерес към дадено зрелище означавало да се
доведе гъста тълпа пред касата на цирка, или както писал по-късно: „Всяка тълпа
има сребърна подплата.“ Освен това тълпата се управлява от един-единствен
закон - закона на подражанието. Ако един минувач се спре, за да зяпа просяка,
който подрежда тухли по тротоара, останалите ще сторят същото. Зяпачите се
струпват много бързо и само за броени минути може да се насъбере внушително
множество. Сега ще е нужен един лек тласък в нужната посока, за да нахлуят в
музея и да наблюдават смаяно това, което си им подготвил. Всякаква щуротия
може да свърши работа, стига да е някакво чудо невиждано - защото тълпите се
лепят като магнит по всичко, което е особено и необяснимо. А след като си успял
да привлечеш вниманието им, трябва да положиш всички възможни усилия, за да
не го изпуснеш. Ако тълпата зареже твоето зрелище и хукне към представлението
на конкурента, това непременно ще означава, че не си успял да задоволиш
любопитството на зрителите. В своя бизнес Барнъм никога не се е уморявал да задига зрители от конкурентите си, защото прекрасно е разбирал каква печалба са те
за него.
В началото на вашата кариера вие ще се стремите да се извисите колкото е
възможно по-нагоре и няма да пестите усилията си, за да привлечете всеобщото
внимание. Само че помнете едно много важно правило: невинаги е от
първостепенно значение качеството или нивото на средствата, към които ще
прибегнете, за да се заговори за някакво ваше хрумване като за събитието на деня.
Няма значение, че вашето представление не е с най-изискано качество, нито пък е
кой знае колко значим фактът, че по ваш адрес ще плъзнат какви ли не сплетни и
хули. Прочутият Ф. Т. Барнъм никога не е обръщал внимание на подобни
подмятания. Ако в някой вестник се появи жлъчна статия срещу неговите представления, той не забравял да покани този журналист в най-луксозната ложа. Дори
сам е писал анонимни критики срещу собствените си спектакли, само и само да не
слиза името му от вестникарските заглавия. Защото за Барнъм най-ценен
инструмент в преследването на успеха е била дарбата да се събужда интересът на
обществото, независимо дали става дума за натрупване на положителни или на
отрицателни отзиви. Най-ло- шото, което може да сполети всеки жадуващ за слава
и известност човек, е да бъде пренебрегван от силните на деня.
„Ако на един придворен му се наложи да кръстоса оръжието си с
някой опитен противник пред видна публика
93
- например на рицарски турнир в чест на знатна особа,
- той трябва първо да се погрижи конят му да е пищно украсен,
самият рицар да има привлекателна външност, а оръжията му да
привличат вниманието на зрителите така силно, както магнитът
привлича желязото. “
БАЛТАСАРЕ КАСТИЛИОНЕ (1478-1529 г.)
КЛЮЧОВАТА СТРАТЕГИЯ ЗА ПОДСТЪПИТЕ
КЪМ ВЛАСТТА
Да греете по-ярко на небосклона и да затъмнявате всички останали
конкуренти - за това се изисква рядка дарба, с която далеч не всеки може да се
похвали. Трябва да се научите да притегляте към себе си погледите на околните,
също както магнитът притегля желязото. Още в началото на кариерата си се
погрижете вашето име неизменно да се асоциира с представата на хората за
безупречна репутация, за неопетнен образ, дори да се опитвате да се дистанцирате
донякъде от всички останали ваши съвременници. Тази представа може да се
подсилва с характерен стил в облеклото ви или с някакви други чудатости в
поведението ви, които ще забавляват публиката и ще подтикнат хората да говорят
за вас. След като успеете да наложите в масовото съзнание този свой изкусно
изработен образ, вие ще се отличавате ярко от сивото множество и ще имате
запазено място на небосклона заедно с другите звезди от професионалния ви кръг.
Всеобщо допускана грешка е мнението, че специфичният образ на конкретна
личност в никакъв случай не бива да противоречи на общоприетия морал. Това
съвсем не е вярно. За да избегнете публичните скандали и охулването от
журналистите и моралистите, а в същото време, за да не позволите да бъде
затъмнен вашият блясък от конкурентите ви, не сте длъжен да пренебрегвате нито
един от възможните начини за спечелване на хорското внимание - в края на
краищата всичко може да ви свърши работа, стига да може да вдигне повече шум
около личността ви. Както вече видяхме, Барнъм никак не се е тревожел от
атаките срещу неговите инициативи и дори не си е давал труда да се защитава
яростно - защото напълно съзнателно е култивирал в обществото представата за
себе си като за шарлатанин.
Френският кралски двор през епохата на Краля-Слънце, Луи XIV,
изобилствал с даровити писатели, артисти (това е епохата на Молиер), бляскави
красавици, както и таланти от всякакви други разновидности, но най-нашумялата
личност бил ексцентричният херцог Дьо Лозьон. Макар че бил много нисък,
херцогът се радвал на необичайно снизхождение
- той бил прочут като интимен приятел на почти всички кралски фаво
94
ритки. Освен това си позволявал да подмята остроти не само по адрес на всички
придворни, но дори и по адрес на монарха. Но Луи само се смеел на чудатостите
на ексцентричния херцог и не му позволявал да отсъства от дворцовите балове.
Обяснението било много просто: странностите на този аристократ привличали
всеобщото внимание, включително и това на краля. След като веднъж някой успее
да омагьоса публиката, тя иска да му се любува независимо от цената, която
трябва да се плати за това зрелище.
Обществото винаги е жадувало за нестандартни, колкото е възможно поколоритни личности, които се извисяват над скучната сивееща посредственост.
Само поради това основание вие никога не бива да се опасявате, че ще изгубите,
ако си позволявате да изпъквате сред множеството благодарение на някакви ваши
по-особени качества, независимо какви са те. Можете да си позволявате да се
държите противоречиво, дори скандално. По-добре да ви упрекват, да злословят
по ваш адрес, дори да ви презират, но не позволявайте да ви игнорират. На това
желязно правило се подчиняват всички професии, без изключение, така че всеки,
който е решил да се наложи като изтъкнат професионалист, ще трябва донякъде да
бъде и шоумен.
Прочутият изобретател Томас Алва Едисон отлично е съзнавал, че за да
спечели повече пари, трябва да остава в центъра на общественото внимание
независимо от цената, която ще му се наложи да заплати. Според него начинът за
представяне на всяко ново изобретение пред публиката е не по-малко значим от
самото изобретение.
Едисон подготвил редица изумително зрелищни експерименти, за да
популяризира откритията в електротехниката. Не се уморявал да пропагандира
идеите си за бъдещите открития, които навремето изглеждали чиста фантазия на
повечето от съвременниците му - роботи, машини за фотографиране на човешките
мисли и други небивалици. Оказало се обаче, че с тези дръзки приумици той не си
пилеел времето напразно, защото постигнал крайната си цел - всички заговорили
само за неговите изобретения и творчески планове. Той е направил всичко, което
било по силите му, за да му бъде обърнато повече внимание от основния му конкурент - талантливия изобретател Николай Тесла, който се оказал много поспособен инженер от Едисон, но доста по-некадърен в саморекла- мата. През 1915
г. плъзнал слухът, че Едисон и Тесла ще си поделят Нобеловата награда по
физика. Но нобелисти за тази година станали двама английски физици. По-късно
се разчуло, че от Нобеловия комитет наистина предложили почетното звание на
Едисон и Тесла, но първият категорично отказал да сподели наградата с втория.
По това време по популярност Тесла въобще не можел да съперничи на Едисон и
той решил, че за него ще е по-изгодно да пожертва дори Нобеловата награда, само
и само да не позволява на съперника си да попадне във фокуса на вниманието на
обществото.
95
Ако се озовете в неблагоприятна позиция, която не Предлага кой знае какви
възможности за привличане на вниманието на околните, може да рискувате с един
доста ефективен, отдавна изпробван трик - да атакувате някоя добре известна
личност, за предпочитане най-влиятелната фигура за своето време. В началото на
XVI век младият камериер Пиетро Аретино решил на всяка цена да обсеби
вниманието на светското общество като автор на сатирични стихове и затова
избрал за обект на своя прицел не кой да е, а именно папата. Нечувано дръзкият
ход накарал цял Рим да заговори за никому неизвестния до вчера стихоплетец.
Самоубийствено смели атаки като тази винаги имат подобен ефект. Но не е зле да
помислите трезво, преди да си позволите подобен акт - такива дързости се приемат
все пак доста по-снизходително само ако преди това вече сте успели да станете
любимец на публиката.
След като попаднете в центъра на общественото внимание, ще трябва
постоянно да полагате доста усилия, за да разнообразявате методите си,
предназначени за поддържане на интереса към вашата личност. Ако не успеете да
се справите с тази задача, публиката ще се умори да чака, ще ви обяви за
изгаснало светило и ще си потърси друга, по-ярка, по- обещаваща новоизгряваща
звезда. Играта е страхотно уморителна, понеже изисква непрекъснато напрягане и
едва ли не нечовешка съобрази- телност. Пабло Пикасо никога не си е позволявал
да остане на заден план. Неговото име започнало дотолкова упорито да се свързва
с конкретен стил, че той напълно съзнателно избрал рисковия ход да шокира
публиката с нова серия рисунки, които надминали всички очаквания. По- добре да
сътворите нещо грозно и дори отблъскващо, отколкото да позволите на зрителите
да започнат да им омръзват творбите ви. Трябва да разберете нещо доста
съществено: хората винаги гледат от горе на всекиго, чиито ходове са
предсказуеми за тях. Ако обаче им покажете, че вие сте този, който дирижира
играта, като играете в разрез с техните очаквания, не само че ще спечелите
респекта им, но и ще задържите задълго тяхното внимание.
96
АСОЦИАЦИЯ
Представете си светлините на рампата. Актьорът, който
пристъпва под ослепителния лъч на прожектора,
моментално фокусира върху себе си вниманието на всички
зрители в залата. Всички погледи са вперени в него. Върху
кръга, очертан на авансцената от тесния сноп на
прожектора, има място само за един силует. Точно към
това трябва да се стремите, и то на всяка цена - да фокусирате лъча върху себе си. Можете да си позволявате каквито
ви хрумнат жестове и мимики, реплики и възклицания, стига
само да са така интригуващи, че прожекторът да ви следи
неотстъпно, докато другите актьори остават в сянка.
ЕДНО АВТОРИТЕТНО МНЕНИЕ
„Постарайте се да изпъквате сред другите и неминуемо ще бъдете
забелязан. Това, което виждат нашите очи, невинаги е точно това,
което е в действителност. Всичко зависи от светлината, която ще
ви осветява. Тя може да запълни много празноти, да скрие
дефекти, да даде втори живот на всеки човешки образ още повече
ако този човек може да се гордее с някакви по-особени заслуги. “
БАЛТАЗАР ГРАЦИАН (1601-1658 г.)
Ч А С Т II
СЪЗДАВАЙТЕ МИСТЕРИОЗНО ОБКРЪЖЕНИЕ
ОКОЛО ВАШАТА ЛИЧНОСТ
В света баналното и до болка познатото става все повече и повече, затова
всичко, което поне привидно е загадъчно, неволно привлича вниманието на
публиката. Никога не разкривайте картите си. Ако сте обкръжен от
мистериозност, бързо ще станете изтъкната личност, а освен това ще
предизвиквате нетърпение у околните - всеки ще пожелае час по-скоро да узнае
какво ще се случи с вас. Използвайте мистерията, за да заблуждавате
обществото, за да съблазнявате жертвите си или дори за да заплашвате
противниците си.
97
ПРИМЕР ЗА СПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА
През 1905 г. в Париж плъзнали слухове за някаква необикновено очарователна девойка от Ориента, която танцувала по домовете, обвита във воали,
които падали един след друг. Един от журналистите, който присъствал на нейните
сеанси, написал в своя вестник, че „тази нимфа от Изтока пристигна в Париж с
полъха на арабските благоухания, накичена с индийски рубини, за да ни припомни
пищните багри на Ориента и безгрижието на живота в знойния юг, за да шокира
самодоволните европейски еснафи“. Скоро името на танцьорката - Мата Хари - се
носело от уста на уста.
По-рано през същата година, още през зимата, малобройна и грижливо
подбрана публика се събрала в изискан салон, украсен с индийски статуетки и
други източни реликви, за да послуша хиндуистки и индонезийски обредни
мелодии. След като накарала аудиторията да я изчака достатъчно дълго, Мата
Хари внезапно се появила в зашеметяващ костюм - бял сутиен от индийски памук,
забулен Под няколко наниза индийски огърлици. Обсипаният с топази колан на
талията й едва крепял полупрозрачния саронг. Ръцете й били стегнати с няколко
масивни златни гривни. Мата Хари плахо започнала своя първи танц, в странен
източен стил, за който дотогава никой в цяла Франция дори не подозирал, като
цялата й кръшна снага трепетно се извивала, сякаш танцьорката е изпаднала в
транс. Мимоходом обяснила на възбудената мъжка част от публиката, че нейните
танци преразказват легендите от индийската митология и от преданията, и до днес
споделяни от поколение на поколение на индонезийския остров Ява. Не след дълго
най-знатните личности в цял Париж, както и посланиците на всички държави, се
надпреварвали да се сдобият с покани за салона, където според несекващите
слухове Мата Хари изпълнявала свещени танци чисто гола, но само пред подбрана
публика.
Широката аудитория, разбира се, веднага започнала да се дразни, че и този
път била пренебрегната, и с нетърпение зачакала да узнае нещо повече за тази
жива легенда. Девойката всъщност разказала на журналистите всичко така, както
било в действителност. Родена в Холандия, но отрасла на остров Ява. Освен това
прекарала доста години в Индия, където научила тези свещени танци,
предназначени за прослава на древните хиндуистки божества. През лятото на 1905
г. всички парижани говорели само за фантастичната Мата Хари, въпреки че
малцина всъщност са се наслаждавали на нейните необичайно пластични
изпълнения.
Тъй като непрекъснато й се налагало да дава интервюта, историята за нейния
произход неусетно била коригирана - тя израснала в Индия, но баба й била дъщеря
на принцеса от остров Ява, затова по-късно Мата Хари се преселила на остров
Суматра, където прекарвала времето си предимно в езда, с пушка в ръка сред
кръвожадните местни племена. Ни
98
кой не знаел със сигурност истината за нейното минало, но журналистите не
обърнали внимание на тези подробности. Те я сравнявали, възторжено с
индийските богини или с виденията на поета Шарл Бодлер, или с това, което би
трябвало да представлява една красавица от Изтока според тяхното развихрено
въображение.
През август 1905 г. Мата Хари за пръв път се появила пред масовата публика.
Тълпите едва не съборили сградата в напора да се доберат до залата. За малко не
се стигнало до улични схватки с полицаите, опитващи се да опазят реда пред
вратите. Тя веднага станала култова фигура
- не закъсняла появата на десетки нейни имитаторки. Един хроникьор писал в
светската колона на вестника: „Мата Хари олицетворява цялата поезия на Индия,
нейното опияняващо сладострастие, нейното хипнотизиращо очарование.“ А друг
негов събрат по перо добавил: „Ако Индия наистина таи в недрата си такива
вълшебни съкровища, то тогава всички френски мъже трябва веднага да потеглят
за нейните брегове.“
Скоро славата на Мата Хари и нейните сакрални индийски танци се
разпространила далеч извън пределите на Париж. Заредили се турнета в Берлин,
Виена, Милано. На практика през следващите няколко години тя кръстосала цяла
Европа. Сближила се с десетки представители на висшите кръгове и натрупала
баснословно състояние, с каквото надали можела да се похвали друга жена от
онази епоха. Малко преди края на Първата световна война обаче тя била
арестувана във Франция, обвинена в шпионаж в полза на Германия, след което
осъдена и разстреляна. Чак по време на скандалния съдебен процес цялата истина
излязла наяве: Мата Хари съвсем не била нито от остров Ява, нито от Индия,
въобще не била стъпвала в Ориента и във вените й нямало капка азиатска кръв.
Истинското й име било Маргарета Целе. Произхождала от Фризланд - глуха
провинция в Северна Холандия.
ТЪЛКУВАНЕ
През 1904 г. Маргарета Целе пристигнала в Париж само с половин франк в
джобовете си. Била най-обикновено момиче - едно от хилядите миловидни
девойки, с каквито се изпълвал Париж всяка година, привличани от светлините и
бурния живот на столицата, надяващи се да си изкарват препитанието като модели
на художници, като танцьорки в нощните клубове или в салоните за водевили като Фоли Бержер например. След няколко години те неизбежно били измествани
от по-младото попълнение и често оставали на улицата, принудени да
проституират. Или пък се връщали по родните места, застаряващи и напълно
лишени от илюзии.
Още от самото начало на своята главозамайваща авантюра Маргарета Целе
преследвала много амбициозни цели. Тя нямала никакъв опит като танцьорка и
никога не била стъпвала на сцената, но като малко мо
99
миче пътувала много с родителите си и успяла да се запознае с древните обредни
танци, изпълнявани по традиция от девойките от островите Ява и Суматра. Целе
добре разбирала, че за нейната бъдеща кариера най-важното няма да са
танцувалните й умения, нито дори лицето и фигурата й, колкото способностите й
да създава мистична атмосфера около себе си. Мистерията, която тя така ловко
успяла да постигне, не се основавала само на танците, нито само на костюмите
или на историите за нейните преживявания (които тя отрано започнала да
съчинява). Тя не се градяла и на безкрайните лъжи за нейния произход - найважният елемент била атмосферата, която обгръщала всичко около загадъчната й
личност. Никой не можел да твърди каквото и да било за нея с абсолют- на
сигурност - толкова променлива била тя, така фантастично умеела да сменя
костюмите, танците, легендите. Това изкуствено създавано напрежение
непрекъснато подтиквало публиката да научи още и още за нея и да посреща с
възхита всяка следваща нейна стъпка. Мата Хари всъщност не била по-красива от
мнозина други млади дами в Париж, нито пък се оказала първокласна танцьорка.
Но това, което й позволявало да изпъква сред множеството, което привличало като
магнит интереса на публиката и я направило нечувано известна и приказно богата,
това било мистериозното було, обгръщащо всичко около нейната личност. Хората
били запленени от тази мистерия и понеже тълкуванията и легендите около нея не
секвали с години, никога не се насищали на нейните представления.
Мистериозното не може да бъде разбрано, а това винаги предоставя необикновено
мощно влияние в ръцете на режисьора на мистичните сеанси.
КЛЮЧОВАТА СТРАТЕГИЯ ЗА ПОДСТЪПИТЕ КЪМ
ВЛАСТТА
В миналото са изобилствали всевъзможни ужасяващи и непознаваеми
събития - смъртоносни епидемии, капризни деспоти, да не говорим за мистериите,
свързани със смъртта. Това, което не можем да проумеем, ние го възкресяваме под
формата на митове, легенди, окултни явления и учения. Но с течение на много
столетия ние сме се променяли - главно благодарение на напредъка на науките - и
постепенно сме разсейвали мрака, наследен от миналото. Постепенно това, което
до вчера ни се е струвало необяснимо и вдъхващо страхопочитание, е ставало за
нас познато и подходящо за експлоатиране. Само че това просветление е било
придобито на доста скъпа цена - животът ни постепенно е ставал все по-банален,
лишен от мистерии и митове, затова човечеството само е започнало да си измисля
загадки и е продължило да се възхищава на всичко необяснимо.
Такава е силата на мистериозното: то предлага най-разнообразни
100
варианти за тълкуване, възбужда въображението ни, съблазнява ни да повярваме,
че наистина сме станали свидетели на истинско чудо, с което тайно гьделичка
самочувствието ни. Светът отдавна е станал прекалено добре познат и неговите
обитатели напълно предсказуеми, че това, което е забулено в мистериозна мъгла,
неизменно привлича погледите ни и ни принуждава да не откъсваме очи от него.
Но не бива да си въобразявате, че за да създадете около себе си мистичен
ореол, непременно трябва да сте изключително умен или много даровит.
Мистериозното, което по някакъв странен маниер може да се преплита с
ежедневното, притежава много по-силно въздействие от класическите митични
легенди. Запомнете важното правило: повечето от хората са лековерни и в тях
можете да четете като в отворена книга. Не се изисква много от вас, за да
започнете да направлявате въображението им, та дори и потайните им фантазии.
Те рядко се преструват дотолкова съвършено, че за едно опитно око да бъде
невъзможно да отгатне недо- изказаните им помисли. Следователно мнозинството
е безнадеждно предсказуемо. Достатъчно е да се държите на подобаваща
дистанция, да не говорите нито дума повече от най-необходимото, като само
понякога да отронвате напълно неясни фрази, съзнателно да изглеждате като доста алогично и странно създание, за да започнете да излъчвате мистериозна аура.
Хората около вас ще останат завинаги омагьосани от това неповторимо излъчване
и в същото време няма да се уморят да търсят отговора на загадката, която им
поднасяте.
Както театралните артисти, така и професионалните мошеници от- лично
разбират жизнено важната връзка между мистериозната атмосфера и степента на
привличане на вниманието на публиката. Граф Виктор Лустиг, този принц сред
изнудваните и аферистите, е умеел да играе тази игра безпогрешно. Винаги е
изпипвал нещата така безупречно, че всяка следваща измама да изглежда
различна, да не вдъхва опасения и да бъдат сведени рисковете до възможния
минимум. Позволявал си е да отсяда в най-скъпите хотели, да се разхожда само в
луксозни лимузини с шофьор японец. Никой дотогава не бил виждал японец зад
волана на някой от знатните господа, така че само тази странност вече била достатъчна, за да вдъхва респект. Лустиг се обличал само с най-елегантни костюми, без
обаче да забрави да добави някакъв ексцентричен аксесоар - невиждан досега
орден или екзотична орхидея на бутониерата си, или бастун от непознато
тропическо дърво. Това подсказвало на зрителите не само за изискания вкус на
графа, но и въздействало много интригуващо. В петзвездните хотели, където
обикновено отсядал, не било рядко явлЬние той да получава десетки телеграми,
чинно поднасяни на китайски поднос от неговия японски шофьор - тази показна
церемония траела по цели часове, защото той пренебрежително хвърлял по един
бегъл взор на името на подателя и повечето от тях незабавно се озовавали в
кошчетата за смет. (Разбира се, никой не подозирал, че Лустиг - който сам си
101
I
изпращал тази оживена кореспонденция - отдавна бил изпипал този номер и
отлично помнел кои адреси са фиктивни: в тях телеграмите били само
непопълнени бланки.) Можел да стои съвсем сам в просторен салон за хранене,
докато бавно се наслаждава на перфектно подбраното от него меню за обяда, и да
чете съсредоточено някаква ужасно дебела и внушителна книга, раздавайки само
бегли усмивки на чинно подредения персонал, без да отрони нито дума. След
няколко дни, разбира се, целият хотел коментирал единствено чудатостите на този
загадъчен гост.
Цялата тази грижливо изпипвана режисура била необходима на Лус- тиг, за
да подмами наивниците да повярват на маскировката му. Те не закъснявали да го
помолят за среща, копнеели да прекарат някой час в неговата изискана компания.
Всеки искал да бъде забелязан на масата на този безупречен и загадъчен
аристократ. И така, обкръжени от атмосфера на тайнственост, жертвите не се
усещали как полека сами се набутва- ли в капана.
Мистериозната атмосфера може да помогне дори и на най-посредс- твената
личност да изглежда интелигентна и задълбочена. Точно това е използвала Мата
Хари - всъщност жена с доста обикновена външност и средна интелигентност - да
изглежда като богиня, а нейните танци - като вдъхновени от неземни сили. Когато
във въздуха около нас витае мистерия, всяко представление ни се струва
десетократно по-интригуващо - този трик е позволявал на Марсел Дюшан да
постига грандиозен ефект. Най-смешното е, че не е чак толкова невъзможно да се
постигне подоб- но „чудо“ - трябва да не бъдете многословен за всичко, свързано с
вашата особа, да умеете да гъделичкате любопитството на зрителите, да грабнете
вниманието им още от самото начало, да ги предизвикате да ви коментират
разгорещено (не се страхувайте от язвителните подмятания, защото те само ще
усилят всеобщия интерес към вас), а после спокойно можете да се отдръпнете
настрани и да оставите другите да си блъскат главите с вашите загадки.
Мистериозните хора поставят останалите в подчинена позиция - позицията на
пасивните наблюдатели, които се чудят и се маят сред гла- воблъсканиците,
породени от вашата поява на сцената. До известна степен - определяна от техните
възможности - те могат да всяват дори страх, защото страхът винаги ни съпътства
при всяка среща с необичайното и загадъчното. Всички големи лидери са знаели,
че мистичната аура около техните личности ще им гарантира, че ще привличат
вниманието на тълпите, и ще им осигурява водеща роля в направляването на историческите събития. Мао Дзе Дун например съзнателно култивирал своя
загадъчен образ, без да се притеснява, че изглежда противоречив - според него
дори наличието на противоречия неговите действия и изказвания трябвало да
подсказват на населението, че той винаги ще има последната дума. Никой, дори и
неговата съпруга, не успял напълно да го разгадае и затова той е внушавал
впечатлението на гениална личност,
пред която всичко останало било на втори план. Това допринасяло също и за
несекващото внимание на цялото общество към неговата особа, понеже никой не е
бил способен да предвижда следващите му ходове.
Ако вашето социално положение не ви позволява да обгърнете действията си
в мистериозна обвивка, поне трябва да се научите да не изглеждате прекалено
лесен за разгадаване. Няма да е зле от време на време да предприемате нещо,
което ще попречи на другите да могат с лекота да предвиждат вашите бъдещи
ходове. По този начин инициативата ще бъде във вашите ръце, а вниманието на
обществото ще остане приковано към вашите действия. Ако сте планирали
грижливо всеки ход и ако изпълните точно плана си, ще успеете да създадете
атмосфера на тайнственост около вас, а това ще обърка противниците. Остава
само да изчакате те да допуснат някоя непоправима грешка.
По времето на Втората пуническа война (219-202 г. преди Христа) великият
картагенски предводител Анибал успял да предизвика сред римското население
незапомнена паника благодарение на устремения марш на войските си право към
крепостните стени на Рим. През цялата италианска кампания Анибал командвал
по-малобройна войска от римляните, но ги превъзхождал по отношение на
маневреността. Само веднъж като че ли допуснал сериозна грешка - повел
армията си през блатист терен, като оставил морския бряг в тила си. Римляните
веднага блокирали всички планински проходи, водещи към плодородната долина,
и техният военачалник, консулът Фабий не криел радостта си - най-после уловил
Анибал в смъртоносен капан, от който картагенците нямало как да се измъкнат.
След като изпратил най-добрите си войскови части да завардят проходите, Фабий
се заел с плана за окончателното унищожение на армията на Анибал. Но посред
нощ стражите му, залегнали в засада по върховете на хребета, докладвали за една
изумителна промяна - нагоре към билото на планината, точно към римските
позиции, се изкачвала дълга процесия от горящи факли. Блещукащите светлини
били хиляди и в суматохата никой не успял да ги преброи. Очевидно това била
армията на Анибал, но как е възможно само за една нощ нейната численост да
нарасне хилядократно?
Изумените стражи в римския лагер напразно се опитвали да разтълкуват тази
загадка. Нима Анибал е получил подкрепления, тайно пристигнали по море? Или е
решил да укрие войските си в труднодостъпна- та планина? Ами ако това не са
вражески войници, а горски духове? Нито едно от тези обяснения не изглеждало
достоверно и убедително.
Докато продължавали да се взират напрегнато в нощния мрак, отпред
проехтели хиляди рогове. „Това са подземните демони!“, изплашили се римските
стражи, изпаднали в паника и отново се втурнали към палатката на консула.
На следващия ден Анибал измъкнал войските си от тресавищата. Как успял да
измами врага? Наистина ли се съюзил с подземните демо
103
ни? Истината била съвсем друга и много по-прозаична. Хитрият пълноводен
заповядал на войниците си да закрепят по два снопа клонки към рогата на всеки
вол - в обоза на войската имало хиляди волове. Когато запалили върховете на
клонките, целият планински склон засиял като гигантска коледна елха. А когато
огньовете започнали да обгарят главите на воловете, побеснелите от болка
товарни животни заревали отчаяно и се втурнали да бягат в най-различни посоки.
Успехът на Анибал се основавал не само на поразително изненадващия успех, но
най-вече на паниката, която съумял да всее във вражеските редици - римляните
наистина повярвали, че срещу тях се изкачват стотици хиляди горски духове и
панически побягнали. Така пред Анибал се отворил пътят към плодо- родната
долина на Кампания.
Ако се окажете уловен в капан, притиснат сте в ъгъла и сте принуден отчаяно
да се браните, опитайте следния експеримент: измислете някакъв номер, за който
противникът ви няма да може да намери смислено обяснение. Започнете с нещо
съвсем простичко, но го реализирайте така, че да позволява най-различни
тълкувания и никой да не може да отгатне вашите намерения. Не само че трябва да
бъдете непредсказуем (въпреки че и тази тактика е много полезна - вижте Закон №
17). По-доб- ре е да режисирате някаква сцена, която ще зашемети противника ви както е постъпил Анибал. Задачата ви в случая ще бъде да изглеждате напълно
необясними, неразгадеми и зашеметяващо странни. Ако разрешите умело тази
задача, ще вдъхнете страх в сърцата на враговете, техните стражи ще се
разтреперят от ужас и панически ще побягнат назад. Този прийом се нарича още
„лъжливата лудост на Хамлет“ - защото Хамлет е използвал с голям успех тази
тактика в прочутата пиеса на Шекспир, за да подплаши чичо си Клавдий. Колкото
сте по-загадъчен, толкова по-внушителни изглеждат силите, с които разполагате,
толкова по-ужасяващо е вашето могъщество.
АСОЦИАЦИЯ
Припомнете си танца с воалите, обвиващи тялото на
танцьорката. Всяко следващо откриване на воалите
предизвиква възбуда сред публиката. Постепенно все повече
нараства интересът към това, което е скрито под
воалите. Именно това е целта на всяка мистерия.
104
ЕДНО АВТОРИТЕТНО МНЕНИЕ
„Ако не предложите на обществото смислени обяснения за вашите
действия, ще събудите интерес, очаквания и подозрения. Ако влагате
елемент на мистерия във всяко ваше действие, забулвайте го в неяснота,
която да вдъхва респект сред околните. А когато ви се налага да обяснявате действията си, не говорете изчерпателно. Така ще повтаряте
стъпките на Всевишния, който и до днес предизвиква всеобщо удивление
и почит. “
БАЛТАЗАР ГРАЦИАН (1601-1658 г.)
ОТКЛОНЕНИЯ ОТ ПРАВИЛОТО
В началото на вашия възход трябва да привличате вниманието на обществото
независимо от цената, която ще се наложи да платите за това, но след като се
изкачите по-нагоре по стълбицата на кариерата си, пак ще трябва да останете
нащрек и да измисляте все нови и нови ходове. На публиката лесно й дотяга
повторението на изтърканите номера. Тактиката с поддържане на мистериозен
ореол е полезна само ако се спазва известна мярка, такт и сдържаност. Мата Хари
е стигнала прекалено далеч в своите фантазии и въпреки че обвинението в
шпионаж по- късно се оказало изфабрикувано, навремето е изглеждало напълно
прав- доподобно, понеже всичко около нея било обвито в мистерия и е създавало
впечатлението за нещо лъжливо и подозрително. Не бива да позволявате
репутацията ви на мистериозна личност постепенно да се сведе до незавидната
слава на нагъл мошеник. Мистерията, която трябва да създадете около себе си,
трябва да прилича повече на игра на въображението, а не замаскиран опит за
измама на публиката. На всяка цена трябва да се усетите кога сте стигнали твърде
далеч и да спрете с манипулациите.
Понякога се налага да отложите всичките ваши ходове, които сте замислили
за сгъстяване на мистериозното було, обгръщащо личността ви, защото
конкретната ситуация категорично не благоприятства избухването на публичен
скандал или увеличаването на вашата слава. Защото ще бъдете изправен пред
опасността не само да не можете повече да увеличавате влиянието си, но и да
съсипете всичко, което сте постигнали досега. Да знае човек кога да привлича
вниманието и кога да се оттегли от сцената - това е истинско изкуство.
Лола Монтес е била една от най-ловките представителки на изкуството,
предназначено да привлича вниманието на публиката. Тази забележителна
личност е успяла да се издигне от средните класи в Ирландия
105
до завидни позиции - била е любовница на Франц Лист, а по-късно метреса и
съветник на баварския крал Лудвиг I. Но към края на зашеметяващата си кариера
тази авантюристка очевидно загубва всякакво чувство за мярка.
През 1850 г. в Лондон се представя Шекспировата пиеса „Макбет“. Главната
роля е поверена на най-добрия актьор от онази епоха Чарлз Джон Кин. Всички
видни представители на лондонския елит се стекли на представлението. Говорело
се, че дори ще се появят в залата кралица Виктория и принц Алберт. Обичаят от
онова време изисквал всички да са заели местата си преди пристигането на
кралицата. Затова публиката се настанила в залата доста преди да се вдигне
завесата. Когато кралицата се появила в кралската ложа, присъстващите се
изправили на крака и я посрещнали с овации. Кралската двойка изчакала малко,
след което се поклонила. Всички седнали отново и светлините загаснали. Но
тогава внезапно се вдигнал шум и погледите на всички се насочили към ложата
отстрани на кралската - в полумрака се появила една дама, която си позволила да
се настани на креслото след кралицата. Това била Лола Мон- тес. Носела
диамантена диадема, а раменете й били заметнати с дълга кожена пелерина.
Смаяните зрители започнали да шепнат възбудено, когато пелерината се
разтворила и под нея се показала рокля с дълбоко деколте от пурпурно кадифе.
Веднага стотици глави се завъртели като по команда в противоположната посока кралската двойка упорито избягвала да погледне към ложата на Лола Монтес.
Разбира се, никой не посмял да не последва примера на Нейно величество и до
края на вечерта Лола Монтес останала напълно пренебрегната. А след тази
скандална вечер никой никога не я потърсил - вратите на светските салони и замъци били завинаги затворени за нея. Не й помогнало нито магнетичното й
излъчване, нито нашумялата й слава. С нейното бъдеще в Англия било свършено.
Не бива да си позволявате да изглеждате прекалено алчен за все повече
внимание от страна на обществото, защото при първите сигнали за поява на
подозрения към вас може да се срути картонената къщичка на вашата загадъчна
репутация, която сте изграждали с толкова труд. Длъжен сте да разберете кога ще
настъпи моментът, след който вашите собствени интереси ще изискват да
престанете да бъдете център на общественото внимание. Например при
тържествена обстановка, в присъствието на короновани особи или висши
държавни лица, е по-разумно само да се поклоните и да се оттеглите в сянка, а не
да се опитвате да се състезавате с тях за спечелването на вниманието на
публиката.
106
ЗАКОН
7
ОСТАВЕТЕ ДРУГИТЕ ДА РАБОТЯТ ЗА
ВАС, НО НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ СВОЯ ДЯЛ
ОТ ПЕЧАЛБАТА
ОСНОВНО ПРАВИЛО
За да постигнете целите си, трябва да използвате опита, знанията
и мъдростта на другите. По този начин ще си спестите ценно
време и много усилия. Ще си създадете ореола на извънредно
енергична и необикновено пробивна личност. С течение на времето
ще бъдат забравени вашите благодетели, от които сте черпили
знания и мъдрост, докато вас ще ви помнят и почитат. С една
дума, никога не се залавяйте за нещо, което другите биха могли да
свършат за вас.
ПРИМЕР ЗА НЕСПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА
През 1883 г. младият инженер от хърватски произход Николай Тесла
постъпил в европейския клон на Континентъл Едисон Къмпани. Тесла се оказал
необичайно талантлив изобретател и привлякъл вниманието на Чарлз Бечълър управител на клона и личен приятел на Томас Едисон. Той предложил на Тесла
да си опита късмета в Америка и го изпратил направо при Едисон с
препоръчително писмо. Така започнал последният период от живота на Николай
Тесла, наситен с много горчивини и разочарования.
Тесла се срещнал с Едисон в Ню Йорк. Именитият изобретател веднага наел
на работа младия инженер. Тесла работел по осемнадесет часа в денонощието,
търсейки решение за подобряване на примитивните
107
КОСТЕНУРКАТА,
СЛОНЪТ И
ХИПОПОТАМЪТ
Един ден костенурката
срещнала
слона, който силно
изревал: „Махай се
от пътя ми, дребосък! Да не искаш те
стъпча и да те
сплескам като питка?“ Костенурката
обаче не се уплашила и не помръднала
от мястото си. Тогава слонът пристъпил напред, само
че не успял да я
смаже. „Не се хвали
чак
толкова,
слонище. Аз не съм
no-крехка от теб!“
Но слонът само се
изсмял презрително.
Костенурката
се
ядосала и му реюга
да
дойде
на
следващата сутрин
при нея - горе, на
хълма, където живеела.
На другия ден
преди
разсъмване
костенурката
се
спуснала от хълма
към реката, за да
потърси хипопотама, който тъкмо се
връщал във водата
след
обилната
закуска.
„Хипопотаме, искаш ли да
премерим силите си
с теглене на въже?
Даже можем да се
обзаложим, че ще
те победя!"
108
електрически генератори, изобретени от Едисон. Накрая
предложил да се промени коренно конструкцията им.
Едисон посрещнал скептично предложението на своя
усърден сътрудник, понеже предполагал, че това ще
отнеме много години, но все пак склонил да остави Тесла
да продължи експериментите: „Ще спечелиш петдесет
хиляди долара, ако успееш да се справиш с тази титанична
задача.“ Тесла работел денем и нощем върху своя проект и
само след една година успял да конструира много подобър вариант на генератора, снабден със схеми за
автоматично регулиране. Отишъл при своя покровител, за
да му съобщи радостната вест и да поиска обещаните му
50 000 долара. Едисон останал много доволен от
постижението на Тесла, но когато разговорът опрял до
парите, скептично промърморил: „Тесла, за теб явно няма
нищо невъзможно в техниката, но не допусках, че въобще
не можеш да разбереш американското чувство за хумор!“
Идеята на Тесла била да бъде създадена променливотокова мрежа за производство и пренос на
електрическа енергия. Едисон пък твърдо вярвал, че
бъдещето е на постояннотоковите мрежи и системи и не
само че отказал на Тесла да подкрепи изследванията си, но
дори се заел да саботира усилията му. Тесла се обърнал
към Джордж Уестингхаус
- много богат магнат от Питсбърг, който наскоро основал
своя компания за доставки на електрическа енергия.
Уестингхаус веднага оценил значението на изобретението
на Тесла и му предложил щедър дял от очакваните
печалби. Разработената от Тесла система за пренос на
променлив ток по същество е същата, която използваме и
днес. Но други учени побързали да се възползват от
облагите от това откритие, като претендирали, че Тесла е
заимствал от техните разработки, въпреки че всички
патенти били регистрирани на името на Николай Тесла. В
суматохата всички забравили за Тесла, защото на преден
план неизменно изпъквало името на Уестингхаус и
марката на неговата компания.
Една година по-късно Уестингхаус бил уличен в
машинации, при това не от кой да е, а от самия Джон
Пиърпойнт Морган. За да се разплати с могъщия банкер,
Уестингхауз му предлага да му про-
даде разработката на Тесла. Самият Джордж Уестингхаус обяснил на изобретателя, че компанията няма да
оцелее, ако се наложи да му изплатят пълното
възнаграждение, както било предвидено по договорите, и
го принудил да се примири с хонорар от 216 000 долара,
докато реалното заплащане се равнявало на цели 12
милиона долара. Така финансистите отнели на Тесла
полагащото му се богатство, патентите му и славата за
едно от най-значи- мите постижения на съвременната
инженерна мисъл.
Името на Гулиелмо Маркони завинаги е свързано с
изобретяването на радиото. Обаче на малцина е известно,
че при разработването на това изобретение - пренасяне на
радиосигнал през Ламанша през 1899 г. - Маркони
всъщност е използвал решението, което Николай Тесла е
намерил преди него и за което е получил патент през 1897
г. И този път Тесла не е получил нито пари, нито
признание. Освен това той е открил променливотоковия
електрически двигател и е положил основите на
системите за производство и пренос на електрическа
енергия, изцяло базирани на използването на променливо
напрежение. Но нито едно от тези открития не носи
неговото име. Измаменият талантлив изобретател бил
обречен да доживее дните си в окаяна мизерия.
През 1917 г., към края на своя злочест живот, Тесла
бил
удостоен
от
Американския
институт
на
електроинженерите с почетния медал „Едисон“. Той
обаче върнал медала с гневните думи: „Нима вярвате, че
ще бъда поласкан, ако си окача този медал на сакото и се
изпъча пред събранието на инженерите от цяла Америка?
Вие ще декорирате фасадата ми, но ще ме оставите да
тъна в мизерия, защото не искате да ми признаете моя
принос, върху който се гради от години благополучието
на толкова много американски електроинженери и на
вашия институт.“
ТЪЛКУВАНЕ
Мнозина се уповават на илюзията, че науката, която
борави само с прецизно проверявани факти, няма нищо
общо с мръсните машинации, заливащи
Хипопотамът едва
не се задавил от
смях. Досега не бил
слушал
по-смешна
глупост. Ала накрая
склонил.
Костенурката намерила
отнякъде едно дълго
въже,
сетне
помолила
хипопотама
да
захапе
единия край на въжето и му казала да
стои така и да не
помръдва, докато не
чуе нейния вик от
хълма.
Хитрата
костенурка
се
устремила към върха
на хълма, където я
чакал
нетърпеливият слон.
Подала му другия
край на въжето с
думите:
„Когато
извикам, започваш да
дърпаш, ама силно,
няма да ме жалиш!
Сега ще видим кой
кого ще надвие...“
После се спуснала
обратно по склона,
скрила
се
в
шубраците и силно
се провикнала от
убежището
си.
Слонът
и
хипопотамът се заели да
дърпат с все сила,
обаче
никой
не
можел да надмогне
на другия, защото
силите
им
били
равни.
Накрая
и
двамата, макар и
неохотно, признали,
че костенурка -
109
та се оказала посилна. Поуката от
тази притча е никога да не вършиш
това, което другите
могат да сторят
вместо теб.
Хитрата костенурка подмамила
другите да свършат
работата вместо
нея, за да може на
нея да се падне
цялата слава.
ЗАИРСКА ПРИКАЗКА
„Ако някой знатен
ловец разчита на
колесницата си, в
която са впрегнати
шест яки жребци, и
ако връчи поводите
им на Ван Лян,
ловецът няма да си
мори силите и лесно
ще догони дори найбързоногите диви
зверове. Но ако ловецът не иска да се
вози на удобната
колесница, a petuu
да използва само
нозете си - вместо
много по-бързите
коне и ръцете на
старателния Ван
Лян, - то дори нозете на глупавия
ловец да са много побързи и по-издръжливи от тези на
бегача Лю Чи, той
пак няма да може да
прониже
110
останалия свят. Николай Тесла също е бил жертва на тази
заблуда. Вярвал е, че науката е настрани от политиката и
от гешефтите, дори в началото на творческата си дейност,
когато е експериментирал денонощно е заявявал, че не
желае да го занимават с излишни подробности, свързани с
проблемите на славата и трупането на пари. Ала с
напредването на възрастта и с насъбрания горчив опит
започнал да осъзнава, че е изгубил плодовете на упоритите
си научни занимания. Вече не бил способен да предложи
друго някакво извънредно значително откритие, затова
инвеститорите постепенно започнали да го отбягват. На
времето, докато се трудел усърдно над най-важните
изобретения в електротехниката, другите му задигнали
патентите и побързали да оберат славата и печалбите за
себе си.
Искал е сам да се справи с всички проблеми, но
накрая просто е грохнал от преумора и се е отчаял да се
бори с по-силните от него финансисти, поради което не е
получил това, което му се е полагало по право.
Докато стратегията на Едисон е бил пълна
противоположност на тази на Тесла. Едисон всъщност не
чак толкова талантлив изобретател или учен - веднъж в
миг на откровение той споделил, че не му било нужно да
се задълбава в математиката,
- винаги можел да си наеме някой математик. Тези думи
красноречиво синтезират най-същественото в неговия
подход. Всъщност Едисон е повече бизнесмен и
пропагандатор на новите идеи, отколкото физик и
инженер. Умеел по-добре от всеки друг да на- душва
новите тенденции и възможностите, които се крият зад
тях, след това трескаво наемал най-доб- рите специалисти
от цял свят, за да работят за него. Ако се налагало да се
открадне нещо ценно от конкурентите, правел го без
никакво притеснение. Ала въпреки това името му е много
по-известно от това на Тесла. И до днес то се свързва с
голям брой ценни изобретения.
Поуката е двойна: първо, изключително важно е да си
осигурите основанията, изисквани от законите, за да ви се
признае заслугата за вашето изобретение. Понякога тази
застраховка е по-важна дори от самото изобретение.
Трябва да се погрижите
другите да не могат да ви отмъкнат под носа или да лежат
на ваш гръб, докато вие се нагърбвате с най- тежката
работа. За тази цел се изисква да бъдете постоянно
нащрек и да реагирате твърдо и безкомпромисно, като в
същото време не бива да вдигате шум, преди да сте
сигурен, че наоколо не се навъртат алчни лешояди. Второ,
няма да е зле да се възползвате от постиженията на
другите, ако така ще подпомогнете собствените си
разработки. Времето е драгоценно и скъпо, а животът е
много кратък. Ако се опитвате всичко да постигнете
съвсем сам, ще се съсипете от работа, ще изхабите много
сили и време. Много по-разумно е да пестите силите си,
като насочите вниманието си върху постиженията на
колегите си и след като ги анализирате, да уточните пътя,
който вие ще следвате занапред.
„В търговията и в техниката всички
крадат. Аз самият съм крал, при това
немалко. Само че зная как да крада. “
ТОМАС АЛВА ЕДИСОН (1847-1931 г.)
КЛЮЧОВАТА СТРАТЕГИЯ ЗА
ПОДСТЪПИТЕ КЪМ ВЛАСТТА
В царството на властта господства законът на
джунглата - едни преживяват чрез преследвания и
убийства, но има и много други хищници, като хие- ните
и лешоядите, които оглозгват огризките от чуждата
плячка. Те са лишени от редица способности, които са
задължителни за звяр, който е решил сам да настигне
плячката. Обаче те всички, до един, отлично схващат, че
ако съберат достатъчно търпение и чакат в засада, все
някога ще попаднат на смел и бърз хищник, който ще
свърши работата вместо тях. Не бива да бъдете наивен:
във всеки миг, когато се потите над някой проект,
наоколо блуждаят лешояди, така ревностно загрижени за
своето оцеляване, че са готови на всичко, за да отнемат
вашия залък. Няма никаква полза да се оплаквате от това
несправедливо състояние на неща-
поне една кошута с
лъка си. Ако пък
ловецът няма откъде
да вземе колесница с
бързи коне, може поне
да повика най-чевръстите млади ратаи,
които ще подгонят
дивеча вместо него. “
ХАН ФЕЙ-ДЗЪ, КИТАЙСКИ ФИЛОСОФ, III
ВЕК ПРЕДИ ХРИСТА
СЛЯПАТА КОКОШКА
Една кокошка ослепяла, но по навик
продължила да събира зърната от
земята със същото
старание, както и
преди да остане без
зрение. Само че кому
е нужна сляпа
кокошка, па макар и
толкова трудолюбива
и старателна?
Другите кокошки,
които зорко дебнат
за всичко наоколо,
могат да не си морят
толкова много
краката и пак да се
прехранват със
зърната по пръстта,
дори могат да не
мръднат от място,
защото ще изкълват
всичките житни
зърна, които сляпата
кокошка ще избута в
111
та - само ще затънете в озлобяване, вайкане и горчивина, също като Николай Тесла. По-добре ще е
да се погрижете за опазването на вашите интереси
и ако е възможно, да се присъедините към играта.
А след като си осигурите стабилна опора, може и
вие да станете лешояд и така да си спестите много
„БАСНИ“, ГОТХОЛД
време и усилия.
ЕФРАИМ ЛЕСИНГ (1729Тези два полюса на играта могат да бъдат
1781 г.)
илюстрирани чрез епизода от живота на испанския
мореплавател Васко Нуньес де Балбоа, който успял
да открие Елдорадо - легендарната земя, криеща баснословни богатства.
В началото на XVI век, след безчет смъртоносно рисковани битки и след
няколко месеца изнурителни преходи през труднопроходимата джунгла, той
попаднал на доказателства за съществуването на приказно богата и могъща
империя, доста по на юг от Мексико - в днешно Перу. Тогава Васко Нуньес де
Балбоа йще подозирал, че се е натъкнал на империята на инките. Надявал се е, че с
помощта на задигнатото злато ще успее да засенчи славата на Ернандо Кортес,
откривателя на Мексико. Но навред плъзнала мълвата за главозамайващите камари
от злато, укривани досега от инките в недостъпните Анди. Стотици конквистадори
поели по стъпките на Балбоа, който така и не проумял, че половината от играта се
състои в това да се пази пълно мълчание и да се следят зорко всички наоколо.
Няколко години по-късно един от неговите войници - Франциско Писаро - се
погрижил Балбоа да бъде обвинен в заговор срещу испанския крал, за което
наказанието било само едно - обезглавяване пред всички офицери, войници и
граждани. След това Писаро можел спокойно да се заеме с довършването на
делото на Де Балбоа и да присвои съкровищата, които Де Балбоа търсел с
нечовешко настървение.
На другия полюс може да бъде класифициран Петер Паул Рубенс - велик
художник, който в края на творческия си път бил отрупан с поръчки за портрети.
Решил, че се налага да се въведе строг ред: в просторно- то си студио той настанил
дузина талантливи художници, след което им наредил всеки да се специализира в
дадена насока - един рисувал само дрехите, друг - само фона, и т. н. Създал
истинска поточна линия, в която едновременно се работело върху десетки платна.
Ако се очаквало посещението на някоя високопоставена особа, Рубенс
благоразумно подарявал почивен ден на чираците си. Докато клиентът съзерцавал
от балкона студиото, Рубенс с небивала енергия кръстосвал стативите, за да
допълни с някоя и друга мазка недовършените творби. Посетителите оставали
възхитени от удивителната производителност на прославения майстор на четката.
краката им, без да
знае, че със своя
толкова ревностен
труд само пълни
чуждите гуши.
у
Тук се разкрива есенцията на този закон: научете се да подтиквате другите да
работят за вас, докато вие събирате овациите - тогава ще из
112
глеждате велик и ненадминат като бог в очите на съвременниците ви. Ако все пак
упорствате и продължавате да настоявате, че трябва сам-са- мичък да свършите
цялата работа, никога няма да стигнете далеч, дори може да ви сполети
незавидната участ на Васко де Балбоа или поне на Николай Тесла. Търсете
способни и съзидателни личности. Или ги наемете да събират меда за вас, докато
вие се грижите вашето име да бъде изписано най-отгоре, или пък се опитайте да
измислите как да бъдат признати техните постижения за ваши открития. Така
тяхното творчество ще бъде приписано за ваша заслуга и ще изглеждате като
гений пред обществото.
Има и друго приложение на този закон, което не изисква да вегетирате като
паразит върху гърбовете на съвременниците си - като се възползвате от
постижения от близкото или далечното минало. В никакъв случай не бива да
подценявате миналото - това е неизчерпаема съкровищница на знания и мъдрост.
Нютон нарича този метод „да стъпиш върху раменете на великаните на мисълта“.
С това гениалният физик се е опитвал да обясни, че за своите открития често е
разчитал и на постиженията на други учени. Естествено, той е бил наясно, че найзначителната част от неговия ореол като откривател не дължи никому, но в същото време Нютон е черпел с пълни шепи от прозренията на древните и ренесансовите изследователи. Известно е, че Нютон е познавал обстойно
творчеството на Шекспир и диалозите на Плутарх. Запазено е дори свидетелство
колко високо е оценявал майсторството на Плутарх при изследването на
човешките характери и при подбора на поучителни мъдрости. Колко от днешните
писатели са се опитвали да заимстват идеи от ненадминатия Уилям Шекспир?
Всички знаем, че днес почти нито един политик не съставя сам речите си. Ако
разчитаха само на своето дар слово, те нямаше да спечелят нито един от гласовете
на избирателите. Своите успехи те дължат на тези, които са наели да им пишат
речите, да режисират поведението им пред телевизионните камери и т. н. Другите
работят за тях, а те събират овациите. Вие също можете да се опитате да
използвате този плодотворен метод за преуспяване. Ако освен това пък познавате
и знанията на блестящите умове от миналото, ще изглеждате като самороден
гений в очите на съвременниците си, дори и ако всъщност сте най-обикновен
плагиат.
Писателите, които са изследвали човешките характери; древните майстори на
стратегията; историците, тези усърдни хроникьори на хорската глупост и суета;
крале и кралици, натрупали безценен опит относно докопването и опазването на
властта с цената на много пот и кръв - цялата тази безгранична съкровищница от
знание трупа прах и ви очаква да се покатерите на раменете на титаните. Тяхната
мъдрост може да стане вашата мъдрост, техните умения да станат вашите умения,
като те никога няма да споделят с другите, че вие въобще не сте оригинален тво
113
рец. Може да се бъхтите до края на дните си, да правите грешка след грешка, да
прахосвате време и сили, докато се опитвате сам да се справите с всички
проблеми. Или пък да използвате легионите от мъдреци от хилядолетната човешка
цивилизация. Или както е обичал да повтаря Бисмарк: „Глупаците се бият в
гърдите с това, че се поучават от своя горчив опит. Аз пък предпочитам да се уча
от чуждия горчив опит.“
АСОЦИАЦИЯ
От всички хищни зверове най-лесно преживяват лешоядите,
защото оставят на другите хищници изморителното,
бясното преследване на дивеча. Те оцеляват благодарение
на тези животни, които не са могли да оцелеят. Не
изпускайте от поглед лешоядите - докато вие се трудите
усърдно, те кръжат в небето над вас. По-добре ще е да се
присъедините към тях, вместо да се опитвате да ги
победите.
ЕДНО АВТОРИТЕТНО МНЕНИЕ
„Знанието е огромно, животът е кратък, а животът без знания е
несъвършен и труден. Затова е толкова ценно умението да се черпи
с пълни шепи от знанията на другите. Ако умеете да се
възползвате от това, което другите са постигнали с пот на
челото, можете да се сдобиете дори и със славата на непогрешим
мъдрец. “
БАЛТАЗАР ГРАЦИАН (1601-1658 г.)
ОТКЛОНЕНИЯ ОТ ПРАВИЛОТО
Понякога може да се окаже, че най-мъдрата стратегия не се свежда до това да
се възползвате от плодовете на чуждия труд. Ако не е стабил- но укрепена вашата
власт, ще изглеждате като негодник, който се опитва да изтласка другите от
сцената, за да пожъне сам всичките лаври на славата. Ако искате да станете
безпогрешно ловък използвач на талантите на околните, първо трябва да се
погрижите вашата позиция в професията и въобще в обществото да изглежда
непоклатима. Иначе ще бъдете обвинен в измами, кражби и мошеничество.
114
Освен това трябва да знаете кога точно да позволявате на другите да се
възползват от облагите, постигнати чрез вашия труд. Особено важ- но е да не
бъдете прекалено алчен, когато имате господар над вас, от когото зависи
положението ви. Исторически факт е, че прословутото посещение на президента
Ричард Никсън в комунистически Китай е негова оригинална идея, но този
замисъл не би могъл да се осъществи без изкусните дипломатически ходове на
държавния секретар Хенри Кисин- джър. Нито пък посещението би могло да
приключи с положителни резултати, ако Кисинджър не бе използвал в максимална
степен необикновените си дипломатически заложби. Обаче когато настъпил мигът
да се пожънат плодовете от успешната външнополитическа инициатива, Кисинджър щедро предоставил на Никсън лъвския дял от славата, понеже много ясно
съзнавал, че истината рано или късно ще излезе наяве. Затова Кисинджър проявил
благоразумието да не изтъква своя принос. Той се възползвал от усилията на
своите подчинени, за да подсили ореола на този, който е над него. Точно така
трябва да се играе играта.
115
ЗАКОН
8
ПРИНУЖДАВАЙТЕ ДРУГИТЕ ДА
ИЗПЪЛНЯВАТ ВАШИТЕ ЖЕЛАНИЯ. ЗА
ЦЕЛТА, АКО СЕ НАЛАГА, МОЖЕТЕ ДА
ИМ ЗАЛОЖИТЕ ЩЕДРА ПРИМАМКА
ОСНОВНО ПРАВИЛО
Когато принуждавате другите да действат според вашата воля,
вие контролирате ситуацията. Винаги е за предпочитане да
заставите опонентите си да се съобразяват с вашите намерения,
като изоставят своите планове. За целта е необходимо първо да
ги залъжете с някакви съблазнителни примамки и след това да ги
атакувате. Тогава ще държите всичките козове в ръката си.
ПРИМЕР ЗА СПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА
През 1814 г. по време на Виенския конгрес представителите на Великите
сили едва не се скарали жестоко при опитите да си поделят останките от сразената
империя на Наполеон I. Австрийската столица била обхваната от незапомнена
еуфория - никога дотогава Виена не била свидетел на толкова бляскави балове.
Обаче над цялото това необуздано веселие тегнела като незрима прокоба
зловещата сянка на детронирания френски император. Тази загадка е имала
съвсем прозаично обяснение - вместо да бъде заточен накрай света, необузданият
властелин бил изпратен на остров Елба, недалеч от бреговете на Италия.
116
Макар и въдворен като пленник на този малък остров, безумно дръзкият и
непредвидим Наполеон продължил да тормози сънищата на всички европейски
държавници. Австрийците старателно готвели заговор да го ликвидират
тихомълком, но в последния момент преценили, че този план е прекалено
рискован. Темпераментният руски император Александър I при една от поредните
разпри относно подялбата на Полша заплашил, че ще изпрати флотата си, за да
освободи Наполеон от остров Елба, ако не бъдат удовлетворени претенциите му:
„Ако продължавате да ме дразните, ще освободя чудовището!“ Всички прекрасно
разбирали, че чудовището е Наполеон. От всички политици, събрани във Виена,
единствено Талейран - доскорошният външен министър на Наполеон I - изглеждал
напълно спокоен и поне привидно равнодушен. Присъстващите не можели да се
отърсят от натрапчивото подозрение, че маркиз Дьо Талейран знаел за някакво
предстоящо събитие, за което останалите можели само да гадаят.
Междувременно ежедневието на Наполеон на остров Елба представлявало поскоро жалка имитация на предишната му бляскава слава. Като „крал“ на Елба на
него му било разрешено да има личен готвач, камериер, „дворцов“ пианист и
неколцина придворни. Всичко било старателно обмислено с цел легендарният
пълководец да бъде унизен и поне засега като че ли тези усилия се оправдавали.
Но през тази зима се изредили странни събития, толкова драматични, че
можело да бъдат описани в главозамайваща пиеса. Остров Елба бил обкръжен от
английски фрегати, чиито топове дебнели всички пристанища. Но по някакъв
загадъчен способ на 26 февруари 1815 г. посред, бял ден един кораб с екипаж от
деветстотин моряци успял да отведе Наполеон от острова-затвор. Никой не можел
да си обясни как е допуснала този фатален пропуск могъщата английска ескадра.
Почти немислимото бягство удивило цяла Европа. Политиците, все още
заседаващи във Виена, били смаяни и ужасени.
Макар че имал възможност безпрепятствено да избяга по-далеч от Европа,
Наполеон не само че решил да се завърне във Франция, но и поел смъртоносния
риск да се отправи направо към Париж с прекалено малобройна войска, воден от
смътната надежда да си възвърне трона. Безумната му стратегия се оказала
печеливша - французите от всички съсловия го приветствали с неистови овации.
От Париж изпратили срещу Наполеон армията начело с маршал Ней, но щом се
изпречили срещу своя обожаван водач, войниците веднага преминали на негова
страна. Наполеон отново се провъзгласил за император. Страната била залята от
небивал възторг. В Париж тълпата беснеела от радост. Кралят, който само греди
година поел властта, трескаво избягал от столицата.
През следващите сто дни (известни като Стоте дни на Наполеон) той бил
пълновластен господар на Франция. Страната обаче била толкова изтощена след
четвърт век неспирни войни, че императорът не бил в
117
състояние да победи всемогъщата вражеска коалиция. След кръвопро- литната
битка при Ватерло (около 65 000 убити) през юни 1815 г. той окончателно се
простил с властта. Този път неприятелите му доказали, че са се поучили от
миналото - изпратили го на доживотно заточение на остров Света Елена край
западните брегове на Африка. За неспокойния титан вече не оставала никаква
надежда за бягство.
ТЪЛКУВАНЕ
Само няколко години по-късно станали известни подробностите около
драматичното бягство на Наполеон от остров Елба. Преди да се реши на този
безумно дързък ход, той внимателно събирал мненията на посетителите си всички те единодушно се кълнели, че сега той бил по- популярен във Франция от
когато и да било и че французите ще го посрещнат с възторжени възгласи. Един от
гостите на заточения бивш император бил австрийският генерал Колер - именно
този доскорошен противник се заел да убеждава Наполеон, че европейските сили,
включително и Англия, ще го приветстват, ако се върне на трона в Париж. Наполеон бил изумен от намека на австриеца, че англичаните няма да му попречат да
избяга от остров Елба, при това под носа на английските съгледвачи.
Тогава Наполеон дори не подозирал кой всъщност стоял в дъното на този
заговор - неговият бивш външен министър маркиз Дьо Талей- ран. Именно
Талейран извършил всичко възможно, за да не се върнат отново славните дни на
Наполеон - хитрият дипломат, за разлика от всички останали свои съвременници,
отлично съзнавал, че за да се сложи край на легендата Наполеон, ще се наложи да
се разиграе още едно, този път наистина последно действие от драмата, при което
главният герой да се провали с оглушителен трясък. Талейран по-добре от всички
познавал ненаситните амбиции на своя император и много преди Виенския
конгрес започнал да действа подмолно срещу неговото всемогъ- щество. След като
заточили Наполеон на остров Елба, Талейран не скрил недоволството си - според
него трябвало да го изпратят някъде много по-надалеч, в противен случай мирът в
Европа щял да бъде застрашен. Обаче никой не се вслушал в предупрежденията
му.
Вместо да натрапва мнението си, Талейран решил да изчака по-под- ходяща
ситуация, за да осъществи своя коварен план. Продължил да действа потайно, при
това толкова ловко, че ако събитията не го бяха изпреварили, може би е щял да се
наложи над своите съперници Метерних и Касълрейдж - външните министри на
Австрия и Англия.
Всъщност именно тези трима високопоставени дипломати подмамили
Наполеон да рискува с дръзкото си бягство от остров Елба. Дори и визитата на
генерал Колер, при която австриецът предпазливо подсказал на бившия
император, че отново го очакват славни победи, ако успее
118
да се измъкне от заточението, била част от този хитроумен план. Като опитен
картоиграч Талейран размесил колодата с карти, предварително планирайки всеки
ход на участниците. Знаел прекрасно, че Наполеон ще се хване на тази въдица.
Освен това Талейран бил наясно, че първото, с което ще се заеме Наполеон, ще
бъде отново да въвлече Франция в кръ- вопролитна война, която не би могла да се
проточи повече от няколко месеца, понеже страната била много изтощена от
дългогодишните военни кампании. Един от по-проницателните дипломати, който
смътно се досещал, че само ловък играч като маркиз Дьо Талейран може да стои в
дъното на толкова коварен замисъл, замислено процедил след разтурянето на
Виенския конгрес заради сензационното дебаркиране на Наполеон на френския
бряг: „Талейран предпочете да изгори къщата, за да може да я спаси от чумата.“
„Ако искам да улуча някой елен, не бързам да вдигна пушката
веднага щом се появи първата кошута. Предпочитам да изчакам да
се покаже цялото стадо на поляната.“
ОТО ФОН БИСМАРК (1815-1898 г.)
КЛЮЧОВАТА СТРАТЕГИЯ ЗА ПОДСТЪПИТЕ
КЪМ ВЛАСТТА
Подобни истории са се повтаряли многократно в човешката история - някой
амбициозен политик предприема поредица от дръзки ходове с единствената цел да
съсредоточи все повече и повече власт в ръцете си. Постепенно той набира сили и
влиянието му достига своя апогей, след което обаче съдбата се обръща против
него. Многобройните му врагове забравят за противоречията си и се съюзяват
против него. Останал самотен, дръзкият лидер изтощава силите си в напразни
усилия да победи многократно по-силните си противници и така неизбежно се
стига до кошмарния и тотален крах. Причината за това нерационално поведение е
в особеностите на всяка агресивна личност - този лидер просто никога не е умеел
да се обуздава. За него чувството за мярка е непознато по рождение. Поради това
той не може да предвижда с достатъчна далновидност последиците от ходовете си.
Същевременно той е подложен от обстоятелствата (тъй като вечно е обкръжен от
многобройни врагове) да форсира действията си, да взима прибързани решения и
така да няма възможност да преценява всички плюсове и минуси. В крайна сметка
агресивната му енергия се обръща срещу самия него.
Ако сте попаднал във висшите етажи на властта, редно е да се запитате какво
всъщност преследвате, след което трябва да се заемете с ана
119
лиз на целите си и, разбира се, с прецизно дефиниране и детайлно проучване на
сегашните и бъдещите съперници. Ако си задавате въпроса, защо винаги трябва да
тегля последиците от събитията, вместо да ги направлявам според моите желания,
ще трябва да се задоволите с простия отговор: грешно си представяте
механизмите за постигане и запазване на властта. Наивно си въобразявате, че
можете всичко да постигнете с агресивно поведение, при това, колкото сте посмел и по-действен, толкова повече победи ще завоювате. Уви, този принцип
далеч невинаги е валиден. Има много ситуации, при които най-полезно за вас ще
бъде да се отдръпнете, да запазите хладнокръвие, да оставите другите да попаднат
в капаните, които сте им заложили, и да дочакате търпеливо трайните завоевания,
вместо да се стремите към бързи и лесни победи, които обаче ще се окажат
издигнати върху ронливи пясъци.
Запомнете простото правило: същността на изкуството да се задържи властта
е в способността да се овладява инициативата независимо от препятствията по
пътя към конкретната цел; да се принуждават околните да реагират на вашите
ходове; да заставяте противниците да преминават към отбрана. Ако принудите
хората да ви следват, вие ще владеете ситуацията. А това означава, че ще
съсредоточите в ръцете си реалната власт. Но за тази цел трябва да бъдат налице
две предпоставки: вие трябва да умеете да овладявате емоциите си и никога да не
се поддавате на гибелно разрушителното въздействие на гнева и в същото време
да сте в състояние да използвате за свой облаги вродените в хората настроения да
реагират възмутено, когато биват нападнати и застрашени. С течение на времето
това умение - да заставяте другите да действат според вашата воля - ще се налага
като все по-незаменим инструмент, много по-ценен за вашия краен успех от
всички агресивни средства за самоутвърждаване.
Нека да разгледаме отново как Талейран, този ненадминат майстор на
изкусните измами, е реализирал своя изключително дързък и опасен замисъл.
Първо, той е успял да преодолее съблазънта да убеждава новите си господари да
прогонят Наполеон, колкото е възможно по-далеч от Европа. Напълно естествено
е той да се опита да убеждава обществото в подкрепа на своето мнение - за опитен
дипломат и оратор като Талейран това не би представлявало никакво затруднение.
Малцина от съвременниците на Талейран вярвали, че Наполеон все още
представлявал сериозна заплаха за мира в Европа, затова, ако Талейран се бе заел
да ги убеждава в правотата с цената на много време и усилия, всички биха го
взели за глупак. Вместо това хитрият дипломат предпочел да не споделя мислите
си и да сдържа емоциите си. Но съществувало и друго, много по-важно основание
за тактиката на френския първи дипломат - Талейран отлично познавал слабостите
на бившия си господар и не се съмнявал, че Наполеон жадувал за още и още слава,
копнеел отново да бъде кумир за тълпите и затова нито за миг няма да се
поколебае и през гла
120
ва ще се втурне по пътя към собствената си гибел. А след като Наполеон се уловил
на примамката, повече нямало опасност, че той ще успее да разбърка картите на
Талейран - последният по-добре от бившия император е преценявал
възможностите на Франция и много добре е разбирал, че нейните шансове за нова
победоносна война срещу цяла Европа са нищожни. Но дори Наполеон да е имал
възможност с цената на неимоверни усилия да се справи с тези титанични
препятствия, надали би подбрал прецизно най-подходящия момент, тъй като е
притиснат до стената от недостиг на време за подготвяне на нова мащабна военна
кампания. След като заложил своя безпогрешно изчислен капан, на Талейран не му
е оставало нищо друго, освен да изчака всичко да се разиграе според очакванията
му.
Всеки от нас притежава ограничен запас от енергия и рано или къс- но се
стига до мига, когато нашата енергия започва да се изчерпва. Ако принудите
някого да работи за вас, той ще изтощава своята енергия, ще прахосва своето
време, но не за неговите, а за вашите цели. През 1905 г. избухва Руско-японската
война. Японците все още не са били приключили с модернизирането на флотата
си, затова в началото на войната Русия притежава по-мощна бойна флота. Но
дезинформацията, ловко разпространявана от японския адмирал Того Хейхачиро,
подлъгва руснаците да изведат най-мощните си бойни кораби от доковете в
Балтийско море с наивната надежда, че лесно ще сразят японската флота. Руските
кораби трябва да преплуват огромен маршрут - не могат да преминат през
Гибралтар и Суецкия канал към Индийския океан, защото тези морски зони се
контролират от британската флота, а по онова време Британия е съюзник на
Япония. Руската флота е принудена да обходи цяла Африка покрай Кейптаун, с
което маршрутът се увеличил с още 6000 морски мили. След заобикалянето на нос
Добра Надежда японците разпространили фалшивия слух, че подготвят
контраатака някъде сред водите на Индийския океан. По време на остатъка от това
кошмарно дълго плаване руснаците непрекъснато били нащрек и стигнали до
провлака Цушима (между Корея и Япония, където се разиграло решаващото в тази
война морско сражение) изтощени, преуморени, с оскъдни запаси от гориво,
докато японските сили били свежи и великолепно подготвени за бой. Затова никак
не е чудно, че въпреки липсата на боен опит и традиции, японската флота нанесла
непоправимо поражение на руските кораби.
Когато се опитвате да принудите противника да се подчинява на вашите
правила на играта, не забравяйте да се погрижите да си осигурите едно просто, ала
много съществено предимство - неминуемо ще спечелите много, ако подлъжете
врага да действа срещу вас на ваша територия. Точно така са постъпили японците
срещу руснаците през Руско- японската война от 1904-1905 г. Ако вашият
неприятел се озове на враждебна за него територия, той ще започне много поскоро да губи самообладание и ориентация, ще действа прибързано и все някога
ще допус
121
не някоя грешка. При преговори или дипломатически срещи винаги е за
предпочитане да поканите опонента си на ваша земя или поне вие да изберете
мястото на срещата. Така ще бъдете заобиколен от позната обстановка, докато на
него всичко наоколо ще му бъде чуждо и това, макар и неуловимо, все пак ще
подейства за отслабване на съпротивата му.
Манипулирането е тънка и рискована игра. Ако някой ви заподозре, че се
опитвате да го манипулирате, той веднага ще втвърди позицията си и за вас ще
става все по-трудно да го обработвате, убеждавате, манипулирате. За вас ще е найдобре, ако противникът въобще не подозира за невидимите конци, които вие
дърпате, за да го отведете там, където желаете - точно както е станало с Наполеон,
който повярвал, че сам взема решения и е рискувал с дръзкото си бягство.
Всичко зависи от това, доколко е вкусна примамката за жертвата. Ако вашият
капан е достатъчно привлекателен, умът на вашия враг ще бъде до такава степен
заслепен от емоции и желания, че ще остане сляп за суровата реалност. Колкото
по-алчни са вашите врагове, толкова по- лесно ще се уловят в капана, който сте им
заложили.
Дениъл Дрю, един от най-видните борсови спекуланти от XIX век, умеел да
се справя поразително успешно с всякакви машинации с ценни книжа, дори и с
най-сложните и заплетени комбинации. Ако желаел да предизвика покачване или
спадане на акциите на някоя компания, той рядко прибягвал до пряка намеса.
Един от прословутите му трикове бил да се отбива почти всяка сутрин в един от
скъпите клубове, недалеч от Уолстрийт, разположен точно по пътя, който Дрю
ежедневно изминавал от дома си до сградата на нюйоркската борса. С привидно
разсеян жест спекулантът издърпвал червената си кърпа, увита около врата му, за
да избърше лицето си. От кърпата изпадал сгънат на четири лист, който Дрю,
разбира се, никога не успявал да забележи и да го прибере обрат- но в джоба на
сакото си, преди да напусне заведението. Членовете на клуба, повечето от които
били борсови брокери, зорко следели всеки негов ход с надеждата да предвидят
ходовете му по време на наддавания- та. Секунди след като Дрю напускал клуба,
те грабвали листа от пода и трескаво се заемали да разчитат бележките на
прочутия спекулант, уверени, че ще успеят да разгадаят плановете му за близките
дни. Веднага се разпространявали тревожни слухове и спекулантите още преди
обяд се заемали да купуват или продават именно тези акции, които желаел Дениъл
Дрю, за да натрупа той още по-големи печалби за сметка на леко- верните
наивници.
Но ако можете да заставите противника си сам да си изкопае гроба, защо да
прахосвате ценно време и безчет усилия? Отличен пример за тази хитра тактика
ни дават джебчиите. Преди да бръкнеш в нечий джоб, най-важното е да разбереш
по някакъв начин, че именно там се намира портфейла на жертвата. Опитните
джебчии предпочитат да кръстосват пероните по гарите и други оживени места,
при това точно около едри
122
те надписи на стените и стълбовете: „Пазете се от крадците!“ Всеки забързан
пътник, щом съзре стряскащото предупреждение, неволно ще опипа джоба си, за
да се увери, че портфейлът му все още е там. За наблюдателните джебчии това е
огромно улеснение. Дори е имало случаи, когато самите джебчии са окачвали по
пероните надписи „Пазете се от крадците!“, за да улесняват бързия оглед върху
обстановката и така да подбират по-лесно жертвите си.
Възможно е обаче да прибегнете и до точно противоположната тактика въобще да не криете, че се опитвате да въздействате върху някого. Нека всички
узнаят, че здраво държите в свития си юмрук всички нишки на съдбата. От
подобна доста рискова ситуация ще спечелите едно ценно психологическо
предимство - всяка личност, която въздейства драматично върху най-близките си,
винаги се сдобива с респект и с магнетично влияние, което се разпространява
бързо върху всички останали.
Филипо Брунелески, прочут художник и архитект от Италианския ренесанс,
владеел до съвършенство изкуството да подтиква другите да работят за него. След
като му възложили да оглави реставрацията на купола на флорентинската
катедрала Санта Мария дел Фиоре - изключително престижна и доходна поръчка, талантливият Брунелески останал неприятно изненадан, че градските управници
решили да му натрапят помощник (Лоренцо Гилберти) под благовидния предлог
да бъде ускорено изпълнението на сложната задача. Брунелески добре познавал
Гилберти и не се съмнявал, че няма да има никаква полза от този нежелан
помощник, който на всичкото отгоре не криел апетита си за половината хонорар.
Затова прибягнал до следната хитрост - точно когато строителите достигнали до
най-трудната фаза, Брунелески се престорил на болен. Не се явил на скелето, а
изпратил слугата си при градските съветници с вестта, че след като са наели
Лоренцо Гилберти за първи помощник, редно е той сам да довърши строежа.
Скоро на всички станало ясно, че няма никаква полза от мотаенето на Гилберти
сред зидарите и мазачите. Градската управа веднага изпратила пратеници при
Брунелески с гореща молба отново да поеме надзора над работниците. Той обаче
упорито отказвал да изпълни молбата им, докато накрая не се стигнало до
неизбежната сурова развръзка - Лоренцо Гилберти бил уволнен и кракът му
повече не стъпил на строителната площадка.
Само след няколко дни Филипо Брунелески „оздравял“ като по чудо.
Благоразумният художник си спестил много главоболия, като принудил другите да
се съобразяват с неговите предпочитания и да дойдат на крака при него в
буквалния и в преносния смисъл на думата.
Ако поставите другите в безизходица и ги накарате поне веднъж да се
съобразяват с вас, те ще продължат да постъпват по този начин дълго, дори и след
като вие вече сте престанал да действате в тази насока.
123
АСОЦИАЦИЯ
Примамка с горски мед - опитните ловци не преследват
мечките сред горските просеки, защото от- лично знаят
колко свирепи стават мечките, ако усетят, че ги
преследват. Затова ловците залагат капани, обилно
намазани с пчелен мед. Така не хабят напразно силите си и
не рискуват нахалос живота си. Ловците само залагат
примамката, след което изчакват жертвите си да се уловят
в капаните.
ЕДНО АВТОРИТЕТНО МНЕНИЕ
„Способният военачалник принуждава другите да се съобразяват с
волята му и никога не прекланя глава пред врага. Това е така
нареченият принцип за изчерпване на мощта на противника и за
допълване на собствената мощ. Ако успеете да накарате
неприятеля да спазва вашите правила, той скоро ще се изтощи.
Ако вие не се съобразявате с неговите предпочитания, ще запазите
силите си свежи и дори непокътнати. След което ще се нахвърлите срещу него с цялата си мощ и ще го стъпчете така
безжалостно, както камъкът премазва яйцето. “
ДЖАН Ю, КОМЕНТАТОР ОТ XI ВЕК НА „ИЗКУСТВОТО НА ВОЙНАТА“
ОТКЛОНЕНИЯ ОТ ПРАВИЛОТО
Въпреки че в повечето случаи е по-мъдро да принудите противника да се
изтощи от напразните усилия да ви залови и победи, понякога се срещат случаи,
при които по-печеливша е обратната стратегия - да нападнете врага внезапно и
съкрушително и да го деморализирате до такава степен, че той да бъде лишен от
сили за съпротива. Сега не принуждавате врага да дойде при вас, а вместо това
вие отивате при него, действате с огромна сила и поемате инициативата в ръцете
си. Бързата атака е страхотно въздействащ маньовър, защото принуждава
неприятеля да действа, без да може да се окопити, без да има план за отбрана, да
не говорим за някаква нападателна стратегия. Това е точно противоположният
маниер на досега описваната тактика със залагане на капани с апе
124
титна стръв и с дълго изчакване. Обаче целта си остава същата - да принудите
врага да играе играта по вашите правила.
Властни мъже като Чезаре Борджия и Наполеон I умело са изпозва- ли
фактора време в своя полза. Мълниеносните и неочакваните ходове са ужасяващи
за врага и лесно го деморализират. Но трябва да подбирате тактическите си ходове
в зависимост от ситуацията. Ако разполагате с достатъчно време и ако
противникът не е по-слаб от вас, по-добре ще е да го подмамите той да се втурне
по следите ви, за да отслабнат силите му. Но ако времето не работи във ваша
полза - ако например в началото вашият враг е по-слаб, но с течение на времето
силите му ще се възстановяват, тогава не му оставяйте шансове да се съвземе.
Ударете го мълниеносно и той няма да има друг изход, освен да се предаде. Или
както е обичал да казва боксьорът Джо Луис: „Може да побегне, но няма къде да
се скрие.“
ЗАКОН
9
ЩЕ СПЕЧЕЛИТЕ ЕДИНСТВЕНО ЧРЕЗ
РЕШИТЕЛНИ ДЕЙСТВИЯ. САМО
ВАШИТЕ АРГУМЕНТИ НЕ СА
ДОСТАТЪЧНИ, ЗА ДА ИЗТРЪГНЕТЕ
ПОБЕДАТА
ОСНОВНО ПРАВИЛО
Всеки моментен триумф, за който си въобразявате, че сте
спечелили с помощта на дори най-логично издържаните аргументи,
всъщност е пирова победа - може да ви сполетят много
неприятности
и
да
останете
разочаровани.
Много
по-
въздействащо ще бъде да принудите другите да се съгласят с вас
под заплахата от енергичните ви действия, при което може да не
се наложи да промълвите дори една дума. Не са необходими
обяснения, стига да сте дос- татъчно решителни.
ПРИМЕР ЗА НЕСПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА
През 131 г. преди Христа римският консул Публий Крас Муцианий
обсаждал гръцкия град Пергам, но не му достигали стенобойните машини, за да
атакува укрепените стени на крепостта. Припомнил си, че преди няколко дни
зърнал на кея в атинското пристанище две внушителни мачти и изпратил
вестоносец със заповед най-бързият кораб да се отправи веднага към
малоазийския бряг с натоварена на борда по-дългата от двете мачти. Главният
механик към атинския гарнизон, който получил
126
тази заповед, решил, че ще е по-разумно да изпрати на
консула другата, по-късата мачта. Разгорял се яростен
спор с вестоносеца, но механикът упорито настоявал на
своето - от по-малката мачта ще има по-голяма полза, пък
и по-бързо ще успеят да я доставят в пристанището на
Пергам.
Вестоносецът напомнил на механика, че няма право
да оспорва заповедите на един римски консул, но
опонентът му дори и сега не отстъпвал от своето - може
би защото той лично бил конструирал нова сте- нобойна
машина, даже показал скиците. Заявил, че никой в тази
част на света не разбира повече от него от стенобойни
съоръжения. Войниците обаче прекрасно познавали
сприхавия нрав на своя военачалник и посъветвали
механика да престане да крещи, да преглътне
огорчението си и да се подчини безусловно.
Но след като останал сам, механикът отново
размислил - каква ще е ползата, ако се подчини на една
необмислена заповед. Решил тайно от всички да се
разпореди да натоварят по-малката мачта. Дори си
повярвал, че консулът ще го награди за съобразителността.
Когато корабът с по-късата мачта пристигнал,
консулът веднага поискал от войниците си да му обяснят
защо не са изпълнили заповедта му. Те чинно
рапортували за яростния спор с механика и добавили, че
накрая той уж склонил да бъде натоварена по-дългата
мачта. Консулът се вбесил окончателно и вече не му било
нито до плановете за обсадата, нито до разрушаването на
крепостната стена. Не можел да мисли за нищо друго
освен за твърдоглавия механик и затова се разпоредил
незабавно да му го доведат.
След няколко дни механикът се явил лично в
палатката на консула и разпалено се заел да обяснява
защо трябва да бъде предпочетена по-малката мачта.
Говорил надълго и нашироко, използвайки същите свои
аргументи както при спора с вестоносеца в Атина.
Напомнил, че той е най-опитният конструктор на
стенобойни машини и че ако опитат да атакуват
крепостта с неговото съоръжение, няма да съжаляват.
Консулът го изслушал с мрачно изражение на лицето, но
веднага след това заповядал да го съблекат и да го бият с
тояги до смърт.
СУЛТАНЪТ И НЕГОВИЯТ ВЕЛИК
ВЕЗИР
Един велик везир
служил на своя
султан цели тридесет години и бил
прочут и много ценен
заради своята
лоялност, правдивост и упование пред
Аллах. Неговата
честност обаче му
създала толкова
много врагове в
двореца, че
столицата гъмжала
от слухове за
лицемерието и лукавствата на великия везир. Придворните не пропускали
нито ден, без да
нашепват неуморно
на ухото на доверчивия султан да си
отваря зорко очите и
така се стигнало
дотам, че султанът
не издържал,
окончателно загубил
доверие в своя велик
везир, макар
последният да бил
напълно почтен и
невинен. Султанът
заповядал да го
осъдят на смърт,
въпреки че труд но би
се намерил друг поданик, който да е
служил така предано
на своя върховен
господар. По онова
време обичаят
изисквал на
127
осъдените на
смърт да им завържат ръцете на
гърба и да ги хвърлят в султанския
кучкарник,
където
държали най-зли- те
ловни кучета.
Но преди да го
хвърлят там, за да
бъде разкъсан от
озъбените псета,
великият везир
помолил като последна милост да му
бъде разрешено да
попита господаря
си: „Моля те, о,
господарю на съдбите на всички
правоверни, дай ми
само десет дни
живот, за да мога да
се разплатя с
всички, към които
имам дългове, а също
и да си събера
парите от борчовете на другите към
мен. Обещавам да
раздам тези пари на
хората, които бяха
добри с мен. Сетне
ще ми остане само
да разпределя
имането си сред
децата и роднините
си, без да забравям
щедрите дарове за
моите
телохранители. “
Султанът изслушал
уверенията на
дворцовата стража,
че обреченият велик
везир няма къде да
избяга и склонил да
изпълни
128
ТЪЛКУВАНЕ
Механикът, чието име не е запазено през вековете,
посветил целия си живот да конструира стено- бойни
машини и се радвал на заслужена почит. Той ясно
съзнавал, че правото е на негова страна. Ако една мачта е
по-дребна, ще може да бъде тласкана с много по-голяма
сила и ще осигури по-голяма разрушителна способност.
Разбира се, консулът можел да схване логическите доводи
в обясненията на механика и да приеме, че пред законите
на механиката никой не е властен. Обаче не е успял да
преглътне унижението от факта, че се е намерил някой понисшестоящ от него, който не приема заповедите му като
неподлежащи на обсъждане.
Този
механик
напълно
олицетворява
вечно
спорещите личности - достатъчно е да се огледате и ще
забележите мнозина от тази досадна порода. Любителите
на спорове не могат да проумеят, че думите никога не са
неутрални и че ако възразяват на вишестоящите, ще ги
предизвикват и ще си навлекат гнева им. Между другото
механикът много добре е знаел с кого си има работа.
Трудно може да се намери индивид, който да не вярва, че
правото винаги е на негова страна, затова думите рядко
успяват да убедят опонентите - все едно, че говорите на
глухи. Ако продължавате да упорствате, само ще
ожесточите още повече събеседника си. С това ще му
подскажете, че го смятате за по-глупав от вас - и тогава
нищо няма да ви помогне, дори ако притежавате
красноречието на самия Сократ.
Не става дума само да избягвате споровете с тези,
които са по-властни от вас. Всички ние си вярваме, че сме
много добри в оспорването на всякакви решения и
мнения, независимо на кого принадлежат те. Много поразумно е да бъдете, колкото е възможно по-внимателни и
да се научите да демонстрирате правотата на убежденията
си по-завоалирано.
ПРИМЕР ЗА СПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА
През 1502 г. във Флоренция, в подземието на
църквата Санта Мария дел Фиоре, се извисявал
внушителен мраморен блок. Доста отдавна някакъв
некадърен скулптор погрешно пробил отвор там, където
трябвало да бъдат краката на фигурата и след това никой
ваятел не желаел да използва този мраморен блок. Кметът
на града Пиеро Содерини се опитал да склони със
скулптурата да се заеме самият Леонардо да Винчи или
някой друг от прочутите скулптори, но не успял да
намери кандидат. Накрая, отчаян, че ще се наложи да
прежали внушителната сума, похарчена за доставката на
материала, той забравил за плановете си и мраморният
блок останал да събира прах в подземието на църквата.
Но неколцина от флорентинските приятели на
Микеланджело решили да му изпратят писмо до Рим според тях само той можел да извае величествена фигура
от камъка. Ако не се брои тази повреда, мраморът бил с
много високо качество. Микеланджело пристигнал във
Флоренция, огледал мраморния блок и решил, че няма да
е невъзможно да прикрие дефекта, ако подбере подходяща
поза на фигурата. Содерини отначало не се съгласявал с
предложението - според него това щяло да бъде само
прахосване на време, - но накрая се съгласил да приеме
всички условия на Микеланджело. Скулпторът решил да
извае младия Давид, с прашка в ръка, точно според
библейската легенда.
Изминали много седмици, преди Микеланджело да
довърши статуята. Най-после поканили кмета Содерини
пръв от флорентинските първенци да огледа творбата.
Содерини се смятал за тънък познавач на изкуството и
след като признал, че статуята е великолепна, веднага се
заел да търси недостатъци - според него носът на Давид
бил ненужно голям. Но Микеланджело веднага съобразил,
че от мястото, където бил застанал кметът (фронтално
пред краката на статуята и много близо до нея), поради
прекалената близост не се добива вярната представа. Без
да отрони нито дума, той махнал с ръка към Содерини да
го изчака и се покатерил на скелето. Щом стигнали до
височината на носа, скулпторът измъкнал длетото си и
посегнал към няколко дребни късчета мрамор, лежащи на
гредата. После започнал предпазливо да обработва мра-
последното му желание. Везирът
веднага потеглил към
дома си и трескаво
събрал стотици
златни монети за
рушвет на главния
пазач на султанските
ловни кучета. Но
първо предложил на
пазача само сто
жълтици с думите:
„Позволи ми аз да се
грижа за кучетата
през идващите десет
дни.“ Пазачът охотно
се съгласил и така
следващите десет дни
кучетата се облажили
с невиждано щедри
дажби, които
великият везир лично
им поднасял. На
десетия ден те вече
захапвали късовете
месо направо от
ръцете му.
На единадесетия
ден великият везир
бил извикан при
султана. Отново му
повторили обвиненията и под зоркия
поглед на султана
пазвантите вързали
ръцете на злочестия
велможа зад гърба му
и го отвели навън, за
да го хвърлят на
кучетата. Но щом го
съзрели, едрите
песове само размахали
дружелюбно
опашките си, а
129
после го наобиколили
и започнали да му се
умилкват. Султанът
и придворните
останали удивени.
Накрая султанът не
издържал и попитал
великия везир, защо
кучетата не го
разкъсват. Мъдрият
везир отвърнал:
„Грижих се за тези
кучета цели десет
дни, и то така, както
никой досега не се бе
грижил за тях. Сега
всички виждате какво
може да се постигне с
повече доброта,
грижов- ност и
щедрост. Като се
грижех за Ваше
Величество цели
тридесет години и
каква отплата
доживях да дочакам?
Бях осъден на смърт,
и то само заради лъжливите обвинения на
моите най-зли врагове.
“ От срам султанът
се изчервил като
божур. Не само че
отменил присъдата
над великия везир, но и
го дарил с три ката
най-фини дрехи, след
което му позволил сам
да се разправи с тези,
които са го предали
тъй вероломно. Но
благородният
мора с длетото, като от време на време пускал към пода
поредно парченце мрамор. Всъщност въобще не докосвал
носа, а само си давал вид, че го коригира точно според
изискването на Содерини. След няколко минути,
посветени на ловките удари с длетото, той извикал
надолу: „Ще го погледнете ли пак, сеньор Содерини?“
„Да, сега е по-добре - отвърнал кметът, - сега Давид е като
жив!“
ТЪЛКУВАНЕ
Микеланджело прекрасно знаел, че всяка корекция на
формата на носа ще развали цялостния ефект от
безупречната статуя. Обаче Содерини бил негов
работодател и покровител, който на всичкото отгоре се
гордеел много със способностите си за прецизни
естетически преценки. Да обиди един от първенците и
интелектуалците на Флоренция за Микеланджело би
означавало само да прахосва време и нерви, без да спечели
нищо в крайна сметка, освен да се прости с надеждите за
още поръчки в родния си град. Микеланджело бил
прекалено умен, за да се впуска в праз- нодумства и
безплодни пререкания. Вместо това решил да промени
мястото, от което Содерини оглеждал статуята - за
гениален ваятел като Микеланджело не било никаква
тайна, че перспективата зависи много от зрителния ъгъл.
За щастие на всички бъдещи поколения, Микеланджело измислил хитроумен способ да запази съвършенството на своята творба, като в същото време
успял да измами Содерини, че е нанесъл корекциите,
изисквани от капризния флорентински кмет. Това е
великолепна илюстрация на двойната печалба, която може
да си осигурите чрез действия, вместо да прибягвате само
до силата на аргументите - никой не остава обиден и
същевременно вие отстоявате вашето мнение.
КЛЮЧОВАТА СТРАТЕГИЯ ЗА
ПОДСТЪПИТЕ КЪМ ВЛАСТТА
Ако попаднете в приказното царство (което никой
после не желае да напусне), непременно трябва да се
научите да преценявате внимателно последи-
130
ците от всеки ваш ход според ефекта, който те ще имат
върху хората, с които сте принуден да споделяте както
несгодите, така и облагите на властта. Проблемът при
всички ваши опити да доказвате правотата си или да
спечелите превъзходство единствено с помощта на
словесни аргументи е в това, че никога не можете да
бъдете сигурен какви ще бъдат реалните резултати от
вашите усилия - опонентите ви може би ще се съгласят с
вас само за да не ви засегнат, докато вътрешно няма да
променят убежденията нито с един милиметър. Възможно
е също неволно да изпуснете някой израз, с което да
обидите събеседниците си. Нали знаете, че думите
притежават удивителната способност да бъдат тълкувани
най-различно не само според дълбоко вкоренените
принципи на всяка отделна личност, но и според
моментните особености на настроението на този индивид.
Дори и най-разумно звучащите доводи могат да
изглеждат като лишени от стабилни основания, тъй като
всички ние сме свикнали да търсим най-различни нюанси,
криещи се зад всяка дума, дори и зад най-обикновените.
Много често се случва да променяме мнението си още на
следващия ден, след като сме се съгласили с доводите на
другия, защото не можем така лесно да се отърсим от
досегашните си убеждения.
Много е важно да разберете следната фундаментална
истина: думите се изговарят много лесно, затова и не се
ценят така, както делата. Всеки знае колко прибързано се
изреждат десетки доводи и примери в разгара на
ожесточен спор, в суматохата на всяка цена да се защити
собствената кауза. С готовност цитираме пасажи от
Библията, позоваваме се на статистически данни, които
никой не може да провери с достатъчно надеждна
точност. С подобен порой от празни думи обаче никой не
може да бъде убеден в правотата на другия. Реалните дела
са много по-въздействащи и по-разбираеми за всички, без
изключение. Резултатите от нашите и чуждите дела са
нещо, което всеки може да види и да докосне. „Да, сега
носът на статуята изглежда точно така, както би трябвало
да бъде.“ Тук няма нито обидни подмятания, нито
възможности за извъртане, за неразбиране или за
двусмислици. Никой
мъж им опростил
греховете и ги пуснал
да си вървят по живо,
по здраво.
ХИТРОУМНИ
ОПИСАНИ
НА
в
УЛОВКИ,
КНИГАТА
АРАБСКАТА
РОСТ И
МЪД-
НА НАЙ-ЛОВ-
КИТЕ ИЗМАМИ, XIII ВЕК
ДЕЛАТА И БИТИЕТО НА АМАЗИС
Когато Априс бил
свален от трона, при
това
така
драматично,
както
вече ви описах, дошъл
редът на Ама- зис да
поеме вър- ховната
власт.
Той произхождал от
рода Саис и бил роден
в града Си- уф.
Отначало египтяните се отнасяли
с насмешка и
презрение към новия
владетел, но той
постепенно успял да
спечели уважението
им, без дори да
прибягва до сурови
наказания. Сред
безбройните
богатства, които
той бил заварил в
двореца, останали
там от неговия
предшественик, се
намирала една
разкошна вана за
измиване на краката
на царските
131
гости, излята от
чисто злато. Амазис се разпоредил да
я претопят за
изработката на
статуя на едно от
многото египетски
божества, която
статуя да издигнат
на най-подходящото място в
града. Египтяните
се стичали на тълпи
пред статуята и
отдавали на идола
дължимите почести. Щом му донесли слугите тази
вест, Амазис събрал
своя народ на
площада, за да му
разкрие тайната дотогава никой от
простолюдието не
подозирал, че златото за отливането
на разкошната
статуя било от
ваната, в която
доскоро си измивали
нозете придворните
и гостите на
двореца. Случвало се
някой от по-вулгарните да се изпикае в нея или дори
да повърне. С тази
алегория мъдрият
владетел искал да
подскаже на
поданиците си, че
нещо подобно бил и
неговият случай отначало, когато
бил най- обикновен
гражданин с доста
скромен произход,
никой не го уважа
132
не спори при наличието на очевидни доказателства. Или
както е отбелязал Балтазар Грациан: „За съжаление
истината обикновено много по-лесно се вижда, отколкото
се чува.“
Сър Кристофър Рен е бил истинска ренесансова
личност, макар и в английски вариант, с удивителни
познания по математика, астрономия, физика и
физиология. По време на дългата си кариера като найизтъкнатия английски архитект обаче той често бил
принуждаван от своите покровители да нанася
нецелесъобразни корекции в проектите си. Той никога не
е спорил с тях, никога не си е позволявал да ги обижда.
Вместо това е търсил упорито други пътища да докаже
своята правота.
През 1688 г. архитектът проектирал внушителна
градска зала в Уестминстър. Но кметът не останал
доволен от проекта на сър Кристофър Рен, дори реагирал
доста емоционално. Заявил на архитекта, че се опасява за
стабилността на втория етаж - кметът се ужасявал от
мисълта, че вторият етаж може да рухне върху първия,
където именно се намирала неговата канцелария. Поискал
от Рен да предвиди допълнителни колони в залата на
кметството, за да бъде още повече укрепен вторият етаж.
Рен, който притежавал завидни инженерни познания,
много добре разбирал, че тези колони ще се окажат
ненужни и че опасенията на кмета са напълно
неоснователни. Но въпреки това ги построил и кметът
останал много доволен. Едва преди няколко години, при
реконструкция на тази стара сграда, строителите открили,
че колоните всъщност не крепят втория етаж - между тях
и тавана на залата били оставени пролуки само от няколко
сантиметра, незабележими за наблюдателя от пода на
залата.
Оказало се, че колоните били само формална
декорация. Но по този начин и двамата спорещи останали
доволни - кметът можел да спи спокойно, докато за
архитекта Кристофър Рен все пак оставало едно
задоволително утешение: поколенията ще разберат, че
неговият първоначален проект е напълно функционален и
че тези глупави колони са били абсолютно ненужни.
Ако можете да демонстрирате физически някаква
ваша идея, повече няма да е необходимо да
убеждавате опонентите си. Те ще могат да видят вашите
постижения с очите си, което несъмнено е много повъздействащо дори и от най-красноречи- вите излияния.
Веднъж Никита Хрушчов бил принуден да прекъсне
речта, в която той изобличавал престъпленията на
сталинския режим, защото от залата някой се провикнал
възбудено: „Нали самият вие бяхте един от най-близките
сътрудници на Сталин? Защо тогава не го спряхте?“
Хрушчов очевидно не успял да забележи кой от
присъстващите си позволил да го прекъсне, затова
изкрещял сърдито от трибуната: „Кой го каза?“ Нито една
ръка не се вдигнала. След няколко секунди напрегната
тишина Хрушчов продължил с много по-спокоен тон: „Е,
сега вече ви стана ясно защо не го спряхме...“ Вместо да
се впусне в разгорещен спор и да обяснява какво би се
случило на всеки, който би дръзнал да се опълчи срещу
Сталин, генералният секретар на КПСС само припомнил
нагледно за сковаващия страх от откровено споделяне на
мнения по времето на свирепия сталински терор. Това
обяснение се оказало толкова красноречиво, че повече
никой не се обадил.
Един от най-силно въздействащите методи за
убеждаване е да се прибягва до внушения с помощта на
символи. Силата на символите - знамена, реликви, мощи,
митични предания или паметници, посветени на някакво
вълнуващо събитие - е в това, че всеки може да проумее
какво искате да кажете, без да се наложи да отроните
дори една дума. През 1975 г., Хенри Кисинджър бил
ангажиран като представител на дипломацията на САЩ в
изключително трудни преговори, посветени на предложението Израел да върне част от Синайския полуостров,
завладян от него във войната от 1967 г. Внезапно
Кисинджър заявил, че напуска заседанието, защото бил
преуморен от безплодните прения и защото искал да
отдъхне за малко, като се усамоти сред природата някъде, където можел да се наслади на приятен пейзаж.
Държавният секретар посетил развалините на древната
крепост Масада, добре известна на всички жители на
Израел като мястото, където се самоубили седемстотин
евреи през 73 г. след Христа, за да не попаднат в ръцете
вал, а сега, когато вече
бил върховен господар
над живота и
смъртта на всички
египтяни, те падали
ничком още преди той
да се появи в тройната
зала. Така Ама- зис
убедил своя народ, че
трябва да го почита
като свой единствен
вожд и господар.
„ИСТОРИИ“, ХЕРОДОТ, V
ВЕК ПРЕДИ ХРИСТА
БОГ И АВРААМ
Бог се заклел, че
няма да вземе душата
на Авраам, докато той
сам не пожелае да умре
и не помоли Бога да се
смили над него. Когато
Авраам стигнал до
преклонна възраст и
Бог решил, че наближава денят, в който
ще трябва да прибере
душата му в Рая, той
изпратил един от своите ангели, само че
преобразен като
немощен старец.
Старикът се дотътрил едва-едва * до
прага на Авраа- мовия
дом и зашептял едва
чуто: „О, Аврааме, ще
ми дадеш ли един
133
залък от твоя хляб,
иначе може да умра
от глад, тук, пред
твоя дом...“ Авраам
го огледал изпитателно от главата до
петите. „Хм, като
те гледам колко си
зле, май че ще е подобре да умреш,
вместо да се мъчиш
все така! “
Авраам винаги
държал у дома си
запас от храна за
всякакви странници и
за гостите си. Подал
на стареца една
паница с чорба с
много късове месо и с
натопени в нея залци
хляб. Старикът
приседнал на прага, за
да се нахрани.
Преглъщал трудно, с
мъка, ръцете му
треперели, дори
изпуснал един залък
на земята. „О,
Аврааме" - рекъл
странникът, - моля
те, помогни ми да
заситя глада си!“
Авраам поел
паницата и я поднесъл към сгърчените
устни на стареца. Но
чорбата само се
стичала надолу по
брадата му и по
дрипавата му риза.
„На колко години си,
човече?“, полюбо-
на преследващите ги римски войски. Цял Израел веднага
проумял безмълвното послание на Кисин- джър - той
косвено обвинявал еврейските политици, че ако не
коригират становището си, може отново да се стигне до
масови самоубийства. Израелският политически елит,
разбира се, не променил становището си, но мнозина се
замислили по-сериозно върху опасностите, подсказани от
нямото предупреждение, отправено от Хенри Кисинджър.
Символичните действия понякога могат да постигат
изключително силно емоционално въздействие.
Когато се стремите към властта или сте загрижен да
опазите постигнатото досега, винаги трябва да търсите не
само преки, но и косвени пътища. И да обмисляте
внимателно плановете си за предстоящите сражения. Ако
в дългосрочен план няма да има голямо значение дали ще
се съгласи или не с вас вашият опонент - или ако той така
или иначе с течение на времето или благодарение на своя
опит ще проумее по-късно вашите твърдения, - тогава не
си губете времето и силите да го убеждавате.
АСОЦИАЦИЯ
Припомнете си как се поклаща
ритмично люлката - нагоре и надолу, а
после отново надолу и накрая пак
нагоре. Не ви ли прилича по нещо на
хората, увлечени в разгорещен спор, в
който нито едната страна не може да
спечели превес? Оставете ги да се люшкат насам-натам, докато най- после
паднат на твърдата земя.
ЕДНО АВТОРИТЕТНО МНЕНИЕ
„Никога не се впускайте в спорове. Обществото
не обича дискусиите. Обществото се интересува
само от крайните резултати.“
БЕНДЖАМИН ДИЗРАЕЛИ (1804-1881 г.)
134
ОТКЛОНЕНИЯ ОТ ПРАВИЛОТО
Устно излаганите аргументи се използват много често
в царството на властта - например, за да отвличате
вниманието на опонента и за да прикривате
действителните си намерения при опити за измами, или
пък ако ви обвинят, че лъжете, и ви се наложи да се
оправдавате и оневинявате.
Тази техника е спасила кожата на не един или двама
от изпечените мошеници. Веднъж граф Виктор Лустиг един от най-ловките мошеници, които светът е познавал продал на десетина наивници едно от своите остроумни
технически приспособления, рекламирано от него като
автомат за копиране на монети. Когато разбрали, че са
били изиграни, жертвите не се решили да съобщят в
полицията, понеже не желаели скандалът да се раздухва.
Но се намерил един, който не искал да се примири със
загубата на десет хиляди долара - това бил шерифът
Ричардс от Ремсен, Оклахома. След упорито издирване
той попаднал на следите на Лустиг и една сутрин го
заловил в един чикагски хотел.
Лустиг чул почукването на вратата. Когато я отворил,
към гърдите му се насочило дуло на револвер. „Какъв е
проблемът?“, възпитано запитал Виктор. „Ти си
проблемът, кучи сине!“, креснал шерифът: „Сега ще ти
тегля куршума! Измами ме ти с гадната си кутия!“ Лустиг
се престорил на крайно изненадан. „Искате да кажете, че
моят монетен автомат не работи?!“ „Много добре знаеш,
че не работи!“, троснато отвърнал шерифът. „Но това е
невъзможно. Трябва да работи, при това безупречно.
Сигурен ли сте, че не сте допуснал някаква грешка?“
„Направих всичко, което ми бе обяснил.“ „Не, сигурно
някъде нещо сте сбъркал“, продължил да упорства
Лустиг. Спорът навлязъл в задънена улица, но найважното било, че обърканият шериф спуснал надолу
дулото на револвера.
Следващата стъпка на измамника била да премине
към втората фаза от своята тактика за оборване на
опонента само чрез словесни аргументи. От- лично
подготвен за всякакви бъркотии, Лустиг разполагал с
внушителен набор от сложни обяснения за всички
технически проблеми, които биха могли
питствал
Авраам.
Старецът му отговорил - оказало се,
че той не бил кой
знае колко по- стар
от самия Авраам.
Авраам
удивено
възкликнал:
„Господи, моля те,
вземи ме при себе си!
Не искам да дочакам
годините на този
старец, не искам да
изпадам до неговото
злочесто
състояние!"
Господ не го накарал да чака много
дълго,
защото
побързал да прибере
душата му.
СТАРИЯТ ЗАВЕТ,
БИТИЕ, 9, 21-27
135
да възникнат при експлоатацията на неговото „удивително съоръжение“. С всяка
измината минута шерифът ставал все по-объркан и желанието му да спори
ожесточено се изпарявало невъзвратимо. „Вижте какво ще направим сега, мистър делово му предложил невъзмутимият мошеник.
- Аз ще ви върна парите още сега, на минутата, освен това ще ви дам още един
безплатен комплект с пълни и изчерпателни технически инструкции за опериране
със съоръжението, но ако и това не помогне, лично ще се появя в Оклахома, за да
отстраня всички евентуални повреди или неизправности. Така че няма начин да
останете излъган в очакванията си.“ Шерифът с радост се съгласил с това
предложение. За да задоволи напълно претенциите на разгневения клиент, Лустиг
извадил от сакото си една пачка със стодоларови банкноти и я подал на шерифа,
посъветвал го да се успокои с едно питие долу, в бара на хотела, след което му
пожелал приятен уикенд в Чикаго. Успокоен и леко засрамен от шумната
разправия, шерифът напуснал хотела. През следващите няколко дни Лустиг всяка
сутрин проверявал колоните с криминалната хроника във всички местни, щатски и
федерални вестници. Най-после попаднал на това, което очаквал да намери съобщение за ареста на шерифа Ри- чардс, обвинен в разпространяването на
фалшиви долари. Възмущението на обществото било безгранично - вече не можело
да се вярва дори на пазителите на реда! Лустиг спечелил с помощта на хитроумно
подбраните си аргументи и шерифът наистина повече не му досаждал.
136
ЗАКОН
10
ПРОВАЛИТЕ МОГАТ ДА БЪДАТ
ЗАРАЗИТЕЛНИ - ИЗБЯГВАЙТЕ
НЕУДАЧНИЦИТЕ
ОСНОВНО ПРАВИЛО
Можете да пострадате сериозно от досег до чуждото нещастие понякога емоционалните състояния могат да бъдат доста опасни,
също като заразните болести. Възможно е да изпитате непреодолим стремеж да помогнете на някой нещастник, но с това да си
навлечете само неприятности. Нещастниците като че ли са
обречени да привличат зло- честините върху себе си и върху хората
около тях.
Не е изключено и вие да пострадате. Вместо това трябва да се
стараете да се сближавате с щастливи и преуспяващи личности.
ПРИМЕР ЗА НЕСПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА
За да опита щастието си като танцьорка, Мери Джилбърт (родена в
Лимерик, Ирландия) пристига в Париж през 1840 г. Приема артистичния
псевдоним Лола Монтес (майка й е била от испански произход) и обявява, че е
испанка и превъзходна изпълнителка на фламенко. След пет години обаче с
кариерата й като танцьорка било свършено. За да преживее, тя става куртизанка и
не след дълго се прочува като една от най-скъпо струващите в цял Париж „жрици“
на тази древна професия.
Само един мъж е в състояние да я върне на сцената - Александър Дюжарие,
собственик на един от вестниците с най-голям тираж в Европа по онова време.
Той лично подготвял колоните във вестника си, кои-
137
ОРЕХЪТ И КАМБАНАРИЯТА
Един орех бил
отнесен от една
сврака на върха на
високата камбанария и останал заклещен там в една
цепнатина. Нещастният орех започнал да се моли на
стената на камбанарията да не го
притиска
толкова
силно, за да не се
счупи черупката му.
„Моля те, помогни
ми... След като не
успях да остана сред
зелените листа и
яките
клони
на
дървото, което ми
даде живот, след
като не мога да се
върна на меката
почва в дебелата
орехова сянка, поне
не ме изоставяй
докрай! Опитах се
да изплача болката
си,
когато
бях
затиснат в клюна на
онази
противна
сврака.
Дори
се
заклех, ако успея да
се отскубна от нея,
да не се оплаквам
повече никога от
злочестата
си
съдба. “ След тези
горещи
молби
стената се смилила
и не сплескала ореха.
Изминали много дни
и месеци. Оре-
138
то били посвещавани на театралната критика. Лола
решила да го очарова и покори. Грижливо проучила
навиците му и узнала, че всяка сутрин той яздел. Самата
тя яздела много добре, затова една сутрин поела по
следите му и „случайно“ налетяла на него. Скоро те
двамата започнали всяка сутрин да яздят заедно и след
няколко седмици Лола се преместила в апартамента му.
Отначало те двамата били много щастливи. С
помощта на Дюжарие Лола Монтес започнала да
възстановява славата си като танцьорка. Въпреки риска от
скандал Дюжарие уведомил приятелите си, че през
пролетта възнамерява да се ожени за нея. (Лола така и
забравила да му спомене, че се била омъжила за някакъв
англичанин още когато била на 19 години.) Независимо че
Дюжарие все така пламенно я обичал, с Лола Монтес не
му провървя- ло - точно тогава щастието му изменило и
кариерата му започнала да залязва. Дори най-влиятелните
му приятели започнали да го избягват.
Една вечер той бил поканен на прием, за който се
знаело предварително, че ще присъстват най-за- можните
млади и неомъжени господа в Париж. Лола го помолила да
я вземе със себе си, но Дюжарие й отказал. Това било
първото им скарване. На приема Дюжарие прекалил с
питиетата и обидил един от най-уважаваните театрални
критици - Жан-Ба- тист Розмон дьо Бовалон, вероятно
заради нелас- ково изказване на прочутия критик по адрес
на Лола. На следващата сутрин Бовалон изпратил при
Дюжарие секундантите си, за да се уговорят за
предстоящия дуел. Всеизвестно било умението на Бовалон
да борави с пистолетите. Дюжарие се опитал да поднесе
извиненията си, но не успял да избегне дуела, който
завършил трагично за него. Така загинал един от найобещаващите млади мъже от висшето общество на Париж.
Безутешната Лола веднага напуснала френската столица.
През 1846 г. Лола Монтес се озовала в Мюнхен,
където решила да очарова и завоюва сърцето на баварския
крал Лудвиг I. Скоро разбрала, че най-лесно ще се добере
до него с помощта на неговия адютант граф Ото фон
Рехберг, известен с привързаността си към обаятелните
млади дами. В
един прекрасен пролетен ден, когато графът закусвал на
терасата на едно кафене в парка извън града, Лола се
появила на седлото на коня си, „случайно“ изхвръкнала от
седлото и се озовала точно пред стола на граф Рехберг.
Графът веднага й се притекъл на помощ. Останал в захлас
от чара й и скоро след това обещал, че ще я представи на
крал Лудвиг.
Рехберг наистина й уредил аудиенция, но когато тя
пристигнала във фоайето до приемната на монарха,
успяла да чуе как кралят обяснявал на камериера си, че е
прекалено зает да приема някаква непозната чужденка.
Лола енергично отблъснала камериера, който се опитал да
й препречи пътя и нахлула в кабинета на Негово
величество. В бързината се разкъсало деколтето на
роклята й (заслугата може да е била на камериера, обаче
злите езици упорито настоявали, че е дело на тази дръзка
авантю- ристка от някакво затънтено ирландско градче).
Най-важен бил крайният ефект - Лола се появила пред
краля с полуразголени гърди. Всички били зашеметени,
но най-вече кралят. Само след петдесет и пет часа тя се
появила на сцената на баварската опера. Представленията
й били пълен артистичен провал, обаче това не смутило
краля, който продължавал да й урежда още ангажименти.
Според собственото му признание Лудвиг бил
„омагьосан“ от Лола. Започнал да се появява сред
висшето общество с Лола под ръка. Купил й луксозен
апартамент на един от най-представителните булеварди в
Мюнхен и го обзавел „по царски“. Въпреки че бил
известен като скъперник, кралят започнал да отрупва
своята метреса с подаръци. Дори прописал стихове, за да
запечата възхищението си от нея. Буквално само за една
нощ от никому неизвестна чужденка тя се издигнала до
кралска фаворитка, обкръжена от разкош и блясък.
Ала тогава Лола започнала да губи чувството за
мярка. Един ден, когато излязла сама на езда, пред нея се
появил на кон някакъв възрастен благородник. Пътеката
била тясна, мъжът видимо не бързал и тя се подразнила,
че не може да го задми- не. Побесняла от гняв и го
нашибала с камшика си. При друг случай тя излязла с
кучето си, но забрави-
хът дал живот на
ново
дърво,
което
неуморимо растяло все
по-буйно. След години
клоните започнали да
се
провират
през
всички
отвори,
а
корените
запълвали
всички
възможни
цепнатини в основите
на високата камбанария. След още няколко
години орехът вече се
извисявал над върха на
кулата.
Старата
камбанария бавно, но
неотклонно
се
разрушавала.
Стената, която навремето била приютила
нещастното
орехче,
сега горчиво съжалява
за лекомислието си, но
вече било безвъзвратно
късно.
Така
се
стигнало до деня, в
който
високата
камбанария рухнала и
сега
от
нея
са
останали
само
развалини.
ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ
(1452-1519 г.)
139
Навремето Си- мон
Томас бил прочут
лекар. Спомням си
какво се случи,
когато го срещнах
един ден в дома на
богат старец, болен
от туберкулоза.
Докато споделяше
мислите си за
лечебните процедури,
лекарят заяви на
пациента, че съвсем
съзнателно ме бил
поканил да го придружа. За болния старец
било много
здравословно да гледа
свежото ми
юношеско лице,
младежкия блясък в
очите ми, приветливата ми невинна усмивка и
въобще цялата
жизненост, която се
излъчвала от тялото
и от лицето ми.
Състоянието на
пациента можело
само да се подобри
от досег с хора като
мен, които се радват
на цветущо здраве.
Странно обаче...
защо забрави да
добави, че в същото
време моето здраве
може да се влоши.
МИШЕЛ ДЬО МОН- ТЕН
(1533-1592 г.)
140
ла да му сложи кожения ремък. Кучето се нахвърлило
върху някакъв минувач, но вместо да помогне на
непознатия човек, тя също се нахвърлила върху него с
ремъка в ръка. Подобни инциденти възмущавали иначе
флегматичните баварци, но Лудвиг твърдо я защитавал и
дори се разпоредил да й предоставят баварски паспорт.
Кралският антураж напразно се опитвал да му обърне
внимание върху опасностите, които криела тази връзка, но
най-разпалените критици на бърза ръка трябвало да се
простят с постовете си в двореца.
Докато баварците, които дотогава обичали краля си,
сега все повече охладнявали към него, Ло- ла била
провъзгласена за графиня, сдобила се с личен дворец и
започнала да се намесва в политиката, като си позволявала
да съветва краля по най-дели- катните държавнически
дела. Постепенно се превърнала в първостепенната
политическа фигура в цялото кралство. Нейното влияние
върху министрите се засилвало с всеки изминал месец,
дори успяла да заплаши неколцина от тях с незабавна оставка. В резултат избухнал бунт и смутовете залели
кралството. Бавария, която доскоро се радвала на цветущ
мир, била пред. прага на гражданска война. Студентите
дори съчинили закачлива песничка с припев: „Разведи се с
Лола!“
През февруари 1848 г. Лудвиг I повече не можел да
удържа натиска на поданиците си. С огром- на скръб той
заповядал на Лола веднага да напусне Бавария. Тя се
подчинила, но едва след като събрала парите, които била
раздала като заеми на видни представители на местната
аристокрация. Но метежите продължили и през март крал
Лудвиг I бил принуден да абдикира.
Лола Монтес се преместила в Англия. Повече от
всякога тя се нуждаела сега от представителност и
въпреки че си оставала омъжена за онзи англичанин
отпреди толкова много години, тя насочила цялото си
внимание към Джордж Трафърд Хелд - обещаващ млад
офицер, син на влиятелен адвокат. Младежът бил пленен
от нейното обаяние, въпреки че бил с десет години помлад от нея и че можел да избира дама на сърцето си сред
най-очарователни- те девойки на висшето общество в
Англия. Ожени-
ли се през 1849 г. Скоро тя била обвинена в двубрачие, но
успяла да избегне наказанието, защото избягала заедно с
втория си съпруг в Испания. Там започнали да се карат
жестоко и дори веднъж Лола го нападнала с кинжал в
ръка. Накрая се стигнало дотам, че тя била принудена да
се раздели с него. Щом се върнал в Англия, Хелд с
удивление открил, че вече нямал право да служи отново
като офицер на Нейно величество. Низвергнат от
надменната английска аристокрация, той се преселил в
Португалия, където заживял в окаяна нищета. След няколко месеца загинал съвсем млад при едно лекомислено
навлизане в бурния океан с малка спортна лодка.
Няколко години по-късно банкрутирал издателят,
който публикувал автобиографията на Лола Монтес.
През 1853 г. Лола се преместила в Калифорния,
където срещнала Пат Хил. Омъжила се за него, но и с
него продължили безкрайните скандали, характерни за
всяка от предишните й връзки. Оставила Пат Хил заради
някакъв друг мъж. Пат Хил се пропил и изпаднал в
дълбока депресия, която не го напуснала до смъртта му четири години след раздялата с фаталната Лола. Умрял
сравнително млад.
Малко преди да навърши четиридесет и пет години,
Лола раздала тоалетите си и бижутата си, защото решила
да потърси утеха от Бога. Обикаляла цяла Америка, за да
чете лекции на религиозни теми, облечена само в бяло, с
бяла шапчица, напомняща ореол. Починала две години
по-късно, през 1861 г.
ТЪЛКУВАНЕ
В началото на всяка своя любовна авантюра Лола
Монтес покорявала мъжете с дързостта си и с чара си, но
след това влиянието й върху тях не било само сексуално.
Любовниците й оставали завинаги покорени от силата на
характера й. Мъжете като че ли били поглъщани от
водовъртежа, който тя завихряла около себе си, и
оставали смаяни от нейния темперамент, объркани и
лишени от всички до-
За много неща може
да се каже, че са
заразни. Заразна
може да бъде дори и
сънливостта, а също
и прозявката. Ако
сте въвлечен в
сериозна военна
кампания, при която
противникът
непрекъснато премества войските си а това винаги е ясен
знак, че се готви да
ви нападне, - не
изпадайте в паника.
Това е най-лошото,
което може да
сторите. По-добре е
да се престорите, че
сте абсолютно
спокоен
- така врагът ще се
зарази от вашия
пример и ще се успокои. Ще го заразите със своето
безгрижие така,
както можете да
заразите някого със
склонността си към
пиенето. Заразителна може да
бъде дори скуката, а
даже и слабостта на
характера.
„КНИГА НА ПЕТТЕ
ПРЪСТЕНА“, МИЯМО- TO
МУСАШИ, XVII ВЕК
141
Не правете грешката
да. преценявате
някой глупак като noумен, отколкото е
всъщност, дори и да
ви оказва най-високи
почести, или да се
обявява за най-благочестивия и найскромния поданик.
Не общувайте с
глупаци, особено с
онези, които се
смятат за умници.
Те, разбира се, никак
няма да останат
доволни от това, че
ще ги пренебрегвате.
Сближавайте се само
с хора с прославено
име, защото така ще
се увеличи и вашата
слава. Не сте ли
виждали какво се
случва, когато се
смеси суса- мено
масло с розово масло?
Всеки човек, вдъхнал
от аромата, няма да
си спомни за миризмата на сусамено- то
масло, а ще възкликне
възторжено: „Как
хубаво ухае розовото
масло!“
„ОГЛЕДАЛО ЗА ВЛАДЕТЕЛЯ“, КАЙ КАУС ИБН
ИСКАНДАР, XI ВЕК
142
сегашни опори, крепящи се единствено на силата на
емоциите, които тя умеела да събужда в сърцата на мъжете
по-добре от всички свои съвременнички.
И както при всяка заразна болест, така и при Лола
Монтес проблемите се редували в неспирен, шеметен
ритъм. Присъщата й неуравновесеност се предавала
неволно и на нейните партньори. Те се оказвали въвлечени
в кълбото на нейните проблеми, преизпълнени с желание
да й помогнат, защото били влюбени до полуда в нея.
Именно това е критичният момент в нейната диагноза всъщност никой на този свят не можел да помогне на Лола
Монтес. Проблемите й били прекалено сериозни. След
като поредният любовник се е решавал да направи
фаталната стъпка и да се заеме с уреждането на вечните
затруднения, съпътстващи нейното битие, с него било
свършено и нещастникът не след дълго затъвал в
безкрайни кавги с темпераментната си любовница.
Заразата се разпростирала върху семейството му и
приятелите му, а при крал Лудвиг I била засегната цяла
Бавария. Единственото решение било да скъса с Лола
завинаги, за да не страда жестоко и безутешно.
Такива странни личности, обречени да разнасят
зараза със себе си, където и да отидат, се срещат не само
сред жените - половата принадлежност тук няма нищо
общо. Всичко започва от тяхната вътрешна нестабилност,
която неминуемо избива навън и поразява най-близките.
До известна степен тази пъстра емоционална картина
наподобява желанието на някои пси- хичноболни
индивиди да рушат всичко около себе си. Може да
посветите целия си живот в изучаването на безграничното
разнообразие на вариациите на тази проказа, но по-добре
ще е за вас да не си пилеете времето. Само научете найценния урок - ако заподозре- те, че някой или някоя особа
крие в себе си подобна зараза, не се опитвайте да
завързвате контакти, не се оставяйте да бъдете въвлечени
в безплодни спорове, нито пък се опитвайте да предлагате
помощта си. Не е разумно също да запознавате подобна
личност с ваши близки, защото и тогава ще се окажете
забъркан в доста неприятни истории. Избягвайте тези
досадни личности, ако не желаете да страдате от
последиците, които няма да закъснеят.
„Ето го там - Касий - мършав, гладен, ненаситен.
Прекалено много мисли май крие той зад челото си...
Такива като него никога не са сърдечни, прями, честни.
Искат само да надскочат ръста си двойно, че и тройно.
И заради това са опасни за всички, щом ги доближават. “
„ЮЛИЙ ЦЕЗАР“, УИЛЯМ ШЕКСПИР (1564-1616 г.)
КЛЮЧОВАТА СТРАТЕГИЯ ЗА ПОДСТЪПИТЕ КЪМ
ВЛАСТТА
Неудачниците, заставени от съдбата да се озоват в ситуациите, които не
подлежат на никакъв контрол, всъщност заслужават да им се помогне. Не
случайно те привличат симпатиите ни по някакъв странен начин, който здравият
разум никога няма да може да си го обясни. Ала има и друга категория хора, които
не са родени нещастни, нито са обречени на вечни провали. Ще бъде
забележително постижение, ако им помогнем да се изправят на крака, ако можем
да променим поне част от навиците им, само че за съжаление се случва точно
обратното - те ни влияят много по-силно, отколкото ние на тях. Те променят
нашите навици, а не ние техните. Причината е проста - всички хора са извънредно
податливи на своите настроения и чувства.
Неизлечимо нещастните и емоционално неустойчивите притежават „дарбата“
да заразяват всички около себе си с настроенията си, понеже техният емоционален
живот е невиждано напрегнат и пред тях всички останали са просто скучни и
безцветни. Те често обичат да се представят за жертви, което отначало ни пречи да
проумеем, че всъщност самите те са главният източник на всичките си беди. За
жалост, още преди да успеете да си изясните цялата картина, вие вече ще бъдете
поразен от заразата.
Много е важно да проумеете следното: ако сте въвлечен в игрите около
властта, неминуемо ще ви се наложи да се сблъскате с личности с особено, дори
неустойчиво поведение. Рискът да се сближите с подобни „заразни“ индивиди ще
има като последица загубата на значителна част от времето и силите ви заради
опитите да се опазите от тяхното пагубно влияние. Ще страдате не само заради
вътрешните ви противоречия, които ще нарушават душевното ви спокойствие, но
и заради неодобрението на вашите близки. Затова никога не бива да подценявате
опасността от такива „душевни острозаразни болести“.
Носителите на заразата могат да бъдат от най-различни категории, но може би
най-коварни са вечно недоволните, хронично амбициозните, винаги намръщените
особи. Касий, главният заговорник срещу Гай Юлий Цезар, не е бил на себе си
заради завистта, породена от бляскава
143
та кариера на Цезар. Той просто не е можел да понася някой да го превъзхожда. По
всяка вероятност Цезар е доловил тази мрачна особеност в характера на Касий,
защото го е лишил от званието предводител на претори- анците и вместо него е
назначил Брут на този много престижен пост. Касий побеснял от гняв и неговата
омраза към Цезар сега прераснала в патологич- но озлобление. Самият Брут,
ревностен републиканец, е ненавиждал дикта- торските методи на Цезар, но все
пак е бил склонен да изчака, защото след смъртта на Цезар първата роля в
републиката щяла да бъде отредена именно на него - понеже бил осиновен син на
Цезар. Обаче Касий успял да го зарази със своята отровна злоба, като неспирно му
нашепвал за прегрешенията на Цезар. Така започнала голямата трагедия, довела до
кръвопролитна гражданска война. Колко ли нещастия биха били избягнати, ако
Брут би съумял да се опази от силата на тази злокобна зараза?
Срещу тези психични инфекции има само едно ефикасно средство - карантината. Само че, когато си изясните проблема, може би ще е много къс- но за
противодействие. Някоя достойна потомка на Лола Монтес ще ви завърти главата
благодарение на изумителните си качества - физически, емоционални и
психически. Обикновено, за да бъдете омагьосан, не е достатъч- но изкусителката
да притежава особености само в едната от тези три категории. Или някой нов
Касий ще ви замае ума със замисъла си да бъде убит държавният глава. Как да се
предпазвате от подобни смъртоносни вируси? Отговорът се крие в
усъвършенстването на вашите способности да отгатвате скритите помисли на
хората и в подобряването на уменията ви да си представяте последиците, които ще
ви очакват, ако се поддадете на нечие зловредно влияние. Носителите на заразата
могат да бъдат разпознавани чрез злото, което те причиняват на най-близките си
хора, а дори на самите себе си. Важен показател е и тяхното бурно минало,
дългата поредица от прекъснати връзки - интимни, приятелски или
професионални, нестабилната им кариера, буйният им характер, - въпреки че в
много случаи именно изблиците в тяхното поведение изглеждат във вашите очи
толкова обаятелни и главозамайващи. Щом уловите тези признаци, бягайте като
дявол от тамян. Най-важното - потискайте надигащите се в сърцето ви жалост и
състрадание. Въобще не се опитвайте да им се притичвате на помощ! Носителят на
заразата няма да се промени нито на йота - но вие ще се промените, при това само
във вреда за самия вас.
Но тази заразна болест има още една страна, която е не по-малко опас- на, ала
поне е по-лесна за разбиране: има хора, които притежават дарбата да привличат
щастието дори само с приветливостта си, интелигентността си и със способността
си да се радват на живота. Те са неизчерпаем източник на наслади и развлечения и
вие само ще спечелите, ако общувате с такива щастливци, защото не е изключено
да споделите с тях техния успех.
Това правило не е валидно само до приятната външност или професионалните
успехи. Всички положителни качества на индивида могат да влияят върху
околните. Маркиз Дьо Талейран се е замесвал в какви ли не
144
заговори, обаче не се е намерил някой, който да оспори, че от всички французи
никой не е притежавал по-силно изразено аристократично очарование, елегантност
и мъдрост от него. Това може би се е дължало на факта, че той е произхождал от
една от най-старите благороднически фамилии в страната и въпреки че е вярвал в
демокрацията и е поддържал републиката, маркизът е съумял да опази
аристократичните си маниери. Съвременникът му Наполеон I е бил пълна негова
противоположност - с доста скромен произход, от далечната глуха Корсика, лишен
от усет за такт и грациозност, а на моменти - дори нетърпимо избухлив.
Никой не е ценил Талейран повече от самия Наполеон. Императорът е
завиждал на своя министър за умението да печели хората, да омайва дамите с
остроумието си. Заради това той се е стремял да го задържи, колкото е възможно
по-дълго до себе си с надеждата да попие част от културата, излъчвана от
прочутия дипломат. Няма съмнение, че с течение на времето Наполеон доста се
бил променил. Успял е да оглади доста от ръбестите черти в характера си поради
непрекъснатите си контакти с маркиз Дьо Талейран.
Използвайте положителната страна при тази емоционална осмоза, ако искате
да спечелите редица предимства пред съперниците си. Ако например по рождение
вие сте личност с мрачен характер, никога няма да можете да прекрачите
определени бариери - това е привилегия само на широко скроените хора. Но ако се
запознаете с по-приветливи хора, те неминуемо ще ви въздействат, ще ви помогнат
да се освободите от задръжките си. Ако сте беден, няма да е зле да потърсите поосигурени материално приятели. Ако сте склонен към самоизолация, най-добре ще
е да се сдружите с по-общителни личности. Избягвайте сближаването с тези, които
притежават същите недостатъци, с каквито вие сте наказани от съдбата - те само
ще задълбочат проблемите ви. С една дума, най-ра- зумно е да се опитате да
създавате връзки само с хора, които могат да ви въздействат в положителна
насока, независимо за каква точно насока става дума. Ако превърнете този съвет в
свое ръководно правило, ще спечелите много повече, отколкото, ако изпробвате
всички лекарства, открити досега от медицината.
АСОЦИАЦИЯ
Представете си вирус на някоя острозаразна болест.
Всъщност той е невидим, но именно заради това навлиза
без предупреждение през порите на кожата ви, след което
потайно се размножава вътре в тялото ви. И преди да
научите, че сте жертва на инфекцията, тя вече е
завладяла повечето от вашите тъкани и органи.
ю.
145
ЕДНО АВТОРИТЕТНО МНЕНИЕ
„Трябва да се научите да разпознавате щастливите хора, за да
можете да попадате в тяхната компания така, както трябва да
познавате отдалеч и нещастните, за да ги избягвате грижливо.
Нещастието обикновено е грехът на глупаците, които много лесно
могат да ви заразят с тази болест, пък и каква полза ще имате от
общуване с.глупаци? Никога не отваряйте вратата си пред нито
един от тези нещастници, защото след първия от тях ще се
довлекат още мнозина... Не бива да страдате заради чуждото
нещастие.“
БАЛТАЗАР ГРАЦИАН (1601-1658 г.)
ОТКЛОНЕНИЯ ОТ ПРАВИЛОТО
Този закон е един от малкото закони в науката за спечелването на властта,
при който няма никакви изключения. Неговото приложение е универсално. Нищо
няма да спечелите, ако се събирате с хора, които ще ви заразят с тяхното нещастие
- сила, власт и успех можете да заимствате само от личности, които са силни,
властни и преуспели. Ако не спазвате този закон, ще си изпатите жестоко.
146
ЗАКОН
11
НАУЧЕТЕ СЕ ДА ПРЕВРЪЩАТЕ ХОРАТА
ОКОЛО ВАС В ПОКОРНИ СЪЗДАНИЯ,
ЗАВИСЕЩИ ОТ ВАШАТА ВОЛЯ
ОСНОВНО ПРАВИЛО
За да опазите своята независимост, винаги трябва да сте
необходим и търсен от другите. Колкото повече се нуждаят от
вас, толкова по-свободен ще бъдете. Накарайте хората да зависят
от вас за тяхното щастие и просперитет и тогава няма да има от
какво да се страхувате. Никога обаче не бива да им давате
възможност да станат толкова опитни и самостоятелни, че да
престанат да се нуждаят от вашите способности.
ПРИМЕР ЗА НЕСПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА
Някъде през Средновековието един наемен воин или кондотиере, чието име
не е запазено в хрониките, успял да спаси град Сиена от нашествието на чужд
агресор. Жителите на Сиена се чудели как да му се отблагодарят. Никакви
парични суми, никакви почетни звания не им се стрували достатъчно
възнаграждение в сравнение с опазването на свободата на града. Градските
първенци замисляли да го обявят за княз на града, ала по-късно решили, че и това
няма да се окаже достатъчно. „Тогава ще е по-добре да го убием и да го
провъзгласим за светец - покровител на града!“, нагло заявил един от градските
старейшини. Така и сторили.
147
БАСНЯТА ЗА
ДВАТА КОНЯ
Два коня мъкнели
тежки товари по
стръмна пътека.
Предният пристъпвал по-живо,
докато вторият се
тътрел едва-едва.
Ездачите решили да
прехвърлят част от
товара на задния кон
върху седлото на
предния. След като
му олекнало, задният
кон рекъл на първия:
„Така ти се пада!
Сега ще плувнеш в
пот от тежестта.
Колкото повече товар
мъкнеш на гърба си,
толкова повече ще
страдаш.“ Когато
стигнали до крайпътния хан, собственикът рекъл: „Защо
да храня два коня,
когато само един
мъкне товара? Подобре да дам всичкия
зоб на единия, а
другия да заколя - от
кожата му все ще
спечеля нещо...“ И го
сторил.
ЛЕВ ТОЛСТОЙ (1818- 1910
г.)
148
Граф Карманьола бил един от най-смелите и найпрославени кондотиери. През 1442 г., когато бил в
напреднала възраст, той се поставил в служба на град
Венеция —точно в разгара на ожесточената война с
Флоренция. Но по-късно получил заповед да напусне
зоната на бойните действия и да се върне във Венеция.
Като всенароден любимец той бил посрещнат с най-високи
почести. Вечерта дожът на Венеция го поканил на вечеря ,
в разкошния Палат на дожите. По пътя към двореца обаче
графът забелязал, че въоръжената свита не го води по
познатия маршрут към двореца. След като зад гърба му
останал прочутият Мост на въздишките, той внезапно се
досетил накъде го водят — към тъмницата. Там набърже
му прочели скалъпените обвинения, а на следващия ден го
обезглавили на площада Сан Марко, пред ужасената
тълпа, която така и не можела да си обясни защо съдбата
му се променила така драстично.
ТЪЛКУВАНЕ
Мнозина от прочутите кондотиери от ренесансова
Италия са имали същата ужасна съдба като светецът покровител на Сиена, или граф Карманьола. Те са се
сражавали в десетки битки за своите господари само за да
дочакат меча на палача, отровата или кинжала. Проблемът
не бил свързан с неблагодарността, а с това, че тогава
имало прекалено много наемници и никой от тях не бил
незаменим. Така че нищо не струвало на градските управници да се отървават от най-неудобните. Междувременно
всеки наемник с течение на годините ставал все по-алчен
и по-нескромен в претенциите си. Много по-удобно за
градските търговци било да се откажат от услугите им и да
потърсят по-млади, по-послушни и най-важното - поевтини наемници. Това обяснява трагичната гибел на граф
Карманьола, който станал недопустимо самостоятелен и
самоуверен. Дори започнал да си въобразява, че властта
му е непоклатима, но не се погрижил да превърне тази
илюзия в реалност.
Такава е съдбата на тези, които не могат да станат
жизнено необходими за другите властници.
Рано или късно се появява някой, който може да върши
същата работа, при това по-млад, с по-све- жи сили, поевтин и не толкова застрашителен.
Ще бъде много добре за вас, ако можете да станете
единственият, който може да се справя с даден клас от
задачи - само тогава съдбата на тези, които ви наемат да
им служите, ще бъде така тясно сплетена с вашата, че те
никога няма да помислят дори да се отърват от вас. В
противен случай ще ви се наложи да прекосите вашия
Мост на въздишките.
ПРИМЕР ЗА СПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА
Ото фон Бисмарк става депутат в пруския Райхстаг
през 1847 г. - едва тридесет и две годишен, без да има
приятели или съюзници, на които да разчита в трудни
моменти. Разочарован от повечето от съвременниците си,
той решил да не търси подкрепа от другите депутати,
независимо дали са с леви или с десни убеждения, нито от
министрите, нито пък от простолюдието. Бисмарк
преценил, че има смисъл да разчита единствено на
подкрепата на краля - Фредерик Вилхелм IV. Този избор
на пръв поглед бил странен, защото по онова време
кралят съвсем не бил много влиятелен на пруската
политическа сцена. Нерешителен по характер, той
непрестанно отстъпвал пред либералите в Райхста- га,
дори подкрепял точно тези тенденции в политиката,
които Бисмарк искрено ненавиждал. Но това не
попречило на Бисмарк да се стреми да се сближи с краля.
Когато другите депутати упреквали краля, че е прекалено
инертен, единствен Бисмарк се изправял в негова
подкрепа.
Накрая, през 1851 г., всичко си дошло на мястото:
Бисмарк станал министър и се заел здравата за работа.
Отново и отново убеждавал краля да се държи по-твърдо
и да управлява с повече достойнство. Помагал му със
съвети как да се справя с либералите, как да подпомага
армията, с една дума - да върши всичко това, за което
мечтаел самият Бисмарк.
През 1861 г. Фредерик умрял и на престола се
КОТКИТЕ, КОИТО
ОБИЧАТ ДА
СКИТОСВАТ
Тогава Жената се
засмя и поднесе на
Котката купата с
мляко, след което й
рече: „Е, ти си хитра
почти колкото нас,
хората, само че си
забравила, че ние с
теб се спазарихме, без
да попитаме Мъжа и
Кучето. Кой ги знае
какво ще им скимне,
щом се приберат в
къщата... “ „ Че какво
ме засяга това? учудила се Котката. Ако ми е запазено
местенцето до
огнището и ако мога
да лоча топло млекце
три пъти на ден, хич
няма да ме е грижа
какви ги вършат
Мъжа и Песа!" И от
този ден нататък
всеки втори мъж не
престава да замерва
котките с каквото му
попадне под ръка
всеки път, щом котка
се изпречи на пътя му,
а кучетата ги
преследват с пяна на
уста, докато котките
не се покатерят
трескаво на най-
149
близкото дърво. Само
че котките
продължават да
спазват своя дял от
сделката — ловят
мишките и са мили с
децата, стига само
децата да не ги
дърпат за опашките.
Или поне да не го
правят прекалено
силно и злобно. Но
ако някое дете стори
това или ако луната
изгрее и нощта
спусне своя черен
плащ, котките
излизат на разходка.
Тогава котките се
скриват сред
мокрите цепеници,
струпани зад къщите
за печките, или се
покатерват на
мокрите притихнали
покриви, за да
размахват опашките
си, докато мяучат
провлачено.
„РАЗКАЗИ“, РЪДИАРД
киплинг
(1865-1936 г.)
качил брат му Вилхелм I. Новият крал не обичал Бисмарк
и не му се искало натрапчивият министър да се навърта
прекалено често в тройната зала. Обаче наследил
неблагоприятната ситуация, която през целия му живот
измъчвала покойния му брат - множество врагове, които
искали на пруския престол отново да седи слаб крал.
Стигнал дотам, че обмислял дори абдикацията си, понеже
осъзнавал неспособността си да се справи с опасната
ситуация. Но Бисмарк успял да се нагоди и към новия крал
- неотстъпно му давал подкрепа, окуражавал го, настоявал
за енергични и смели действия. Постепенно кралят ставал
все по-зависим от решимостта на Бисмарк да се громят
противниците на силната кралска власт един по един и в
края на краищата, въпреки антипатията си към прекалено
енергичния министър, крал Вилхелм I бил принуден да
назначи Ото фон Бисмарк за свой първи министър.
Двамата често спорели ожесточено по всякакви
политически дилеми - Бисмарк неизменно поддържал'
консервативни позиции, - но кралят ясно осъзнавал колко
много зависи властта му от този неотстъпчив политик.
Всъщност външната политика на Прусия на практика се
ръководела изцяло от нейния пръв министър.
Години по-късно упоритите усилия на Бисмарк се
увенчали с успех - разпокъсаните германски държави найпосле, след много векове, се обединили в една мощна
държава под егидата на кралство Прусия. Сега бил ред на
Бисмарк да се отблагода- ри на краля за назначаването му
за пръв министър, като му поднесе короната като
император на всички германци. Но както при досегашното
пруско кралство, така и в новосъздадената германска империя отново всичките лостове на реалната власт останали
в ръцете на Бисмарк - дясна ръка на императора, имперски
канцлер и наследствен принц.
ТЪЛКУВАНЕ
Повечето от младите болезнено амбициозни
политици, с каквито бил изпъстрен политическият
ландшафт на Германия през периода 1840-1850 г., се
опитвали да придобиват все повече власт, като се
присламчват към утвърдените властници. Бис-
150
марк обаче избрал съвсем друг подход. Според него било
глупаво да се следват стъпките на силните на деня - нали
те ще го смажат при първия удобен повод така, както
дожът на Венеция на бърза ръка се справил с непокорния
граф Карманьола. Никой държавник, ако е достатъчно
силен, не желае да остава зависим прекалено много от
друг политик. За всеки амбициозен начинаещ политик ще
е много по-добре да потърси по-слаби господари, които
постепенно да стават все по-зависими от него. Така вие
ще станете тяхна опора, техен ум, тяхно оръжие. Тогава
ще разполагате с огромна сила! Защото те ясно ще
осъзнават, че ако се лишат от вашето сътрудничество, ще
се изправят пред непреодолими трудности.
Светът се управлява от необходимостта. Хората
рядко предприемат каквото и да било, освен ако нямат
друг изход. Ако не сте нужен някому, той ще побърза да
се отърве от вас още при първата удоб- на възможност.
Но ако вие по-добре от другия познавате неписаните
закони на властта и направите хората около себе си
зависими от вас, ако можете да компенсирате тяхната
слабост с вашия избор за „стомана и кръв“ (според
любимия израз на Бис- марк), тогава вие ще станете
незаменим —също както Бисмарк за пруското кралство.
Ще можете да се възползвате от всички привилегии на
властта и дори ще помогнете на господарите си да
оцелеят, без обаче да поемате отговорностите, които са
„привилегии“ само на коронованите особи.
„Мъдрият владетел трябва да мисли как да
държи поданиците си в зависимост от
него,
независимо
от
останалите
обстоятелства - само тогава поданиците
ще бъдат покорни. “
НИКОЛО МАКИАВЕЛИ (1469-1527 г.)
КЛЮЧОВАТА СТРАТЕГИЯ ЗА
ПОДСТЪПИТЕ КЪМ ВЛАСТТА
БРЯСТЪТ И
ДИВАТА ЛОЗА
Една млада и
накипрена дива лоза,
омаяна от
собствената си
хубост и от това, че
растяла на воля,
въобще не
забелязвала
стройния бряст,
който се извисявал
наблизо и напразно
очаквал лозата да
склони да обгърне
мощното му стъбло.
Лозата успяла да се
издигне донякъде без
ничия помощ, а след
това се устремила
нагоре и още понагоре крехките си
клонки. Явно
копнеела да му
докаже, че може да
расте нагоре и без
неговата помощ.
„Горкото
самонадеяно
храстче“ промърморил
брястът, - толкова е
суетно и глупаво!
Въобразило си, че
може да расте
съвсем само, без
ничия подкрепа и
сега ще похаби
всичките си жизнени
сокове за този
ненужен листак,
вместо да побърза да
укрепи стъблото си.
Няма
Върховната власт се свежда до нещо много просто винаги да можете да принуждавате хората да вършат само
това, което вие желаете. Ако може-
151
те да постигнете това без насилие, без да наранявате околните, тогава ще бъдете непоклатими. Найдобрият начин за постигане на това достойно за завиждане положение е да направите другите зависими от вас. Тогава господарите ви няма да могат да
решават проблемите без вашите услуги - за целта
обаче вашият господар трябва да е по-слаб от вас,
да не може да се справя с трудностите без помощта ви. Властелинът, ако ви одобри, с течение на времето ще ви иска нови и нови услуги. Той може да е
слаб или поне неспособен да се справи без вашата
помощ. Вие, разбира се, няма да пилеете напразно
времето си, а ще се намесвате все по-активно във
всичките актове на властта, за да си изградите толкова незаменимо положение, че за господаря да се
окаже изключително трудно да ви намери заместник, или поне ще му коства доста време за целта.
След като успеете да изградите подобни завидни
отношения със силния или силните на деня, вие ще
държите козовете в ръцете си, лостовете на власт„БАСНИ“, РОБЪРТ
ДЪДСЛИ (1703-1764 г.)
та, и ще можете още по-успешно да угаждате на
господаря си, ала всъщност ще преследвате, макар
и потайно своите цели. Това е класическият случай
със силния държавен мъж, скрит зад короната на
слабохарактерен владетел - служител на трона, който обаче в действителност диктува всеки ход на монарха. На Бисмарк не му се е налагало
да изнудва Фредерик Вилхелм IV или Вилхелм I, за да постигне своето.
Той само им обяснил, че ако не изпълняват съветите му, ще ги изостави
насред бушуващите политически бури. Затова двамата братя - крале на
Прусия, въпреки нежеланието си, през цялото си царуване стриктно са
спазвали препоръките на железния канцлер.
Не е разумно да се окажете един от многото наивници, които лекомислено
вярват, че крайната форма на властта е пълната независимост при вземането на
решения. Властта неминуемо изисква да се заплитате в сложни взаимоотношения винаги ще се нуждаете от другите, било като съюзници, било като послушни
пионки или слабоволеви господари, които ще ви осигуряват удобен параван. На
един абсолютно независим индивид може да му хрумне да живее в горска колиба ще разполага с пълната свобода да влиза и излиза от колибата си, когато му
скимне, ала няма да разполага с власт. Най-доброто, на което можете да се надявате, е другите да станат до такава степен зависими от вас, че да имате възможност
да се наслаждавате на така наречената взаимнообратна независимост - вашата
свобода ще се крепи на това, че вие ще сте им нужен.
Луи XI (1423-1483), един от най-хитрите крале на Франция, е имал
да се учудя, ако след
ден-два я видя да се
влачи безпомощно
по земята, само че
хората веднага ще
довтасат, за да я
изправят отново.
Нали и те, хората,
са като тази
глупавичка лоза —
опиянени от
суетата, те са
готови всичко да
пожертват, само и
само да се сдобият с
показна
независимост,
което често им
струва всичките им
силици."
152
слабост към астрологията. Непрекъснато се консултирал със своя любимец придворния астролог, до фаталния ден, когато астрологът предсказал, че след една
седмица ще умре една от най-видните придворни дами. След като това зловещо
предсказание се сбъднало, ужасеният Луи заподозрял своя астролог, че е убил
дамата, за да докаже способностите като предсказател. Но съществувала и друга
възможност - астрологът наистина да е бил надарен да предсказва бъдещето. И в
двата случая на краля не му оставал друг избор, освен да заповяда да отрежат
главата на любимия му придворен астролог.
Вечерта Луи поканил астролога в покоите си - на върха на най-високата кула
в замъка. Но преди да се е появил астрологът, кралят наредил на стражата по
предварително уговорен жест да грабне астролога и да го хвърли през прозореца,
за да се разбие в камъните - на десетки метри под високата кула.
Астрологът се явил навреме, но преди да даде фаталния сигнал, кралят
решил, че преданият звездоброец все пак заслужава един последен жест. Запитал
го: „Нали винаги си се клел, че«за теб няма тайни в астрологията и че умееш подобре от всеки друг да отгатваш каква ще бъде съдбата на хората? Можеш ли да
предскажеш какво те очаква и колко дълго ще живееш?“
„Ще умра на третия ден преди кончината на Ваше величество, сир“,
промълвил астрологът с нисък поклон. Кралят естествено така и не се решил да
подаде фаталния сигнал. Само с една фраза умният астролог спасил живота си. До
края на живота си Луи XI ревностно бдял над здравето на своя фаворизиран
астролог - дори не по-малко отколкото за своето собствено здраве, - като му
осигурявал достъп до най-опитните придворни лекари.
Астрологът надживял краля с няколко години, като с това опровергал
способността си да предсказва, но доказал умението да тълкува загадките, с които
ни отрупват всички властелини.
Това е красноречив пример за валидността на обсъждания тук модел:
непременно трябва да се стремите силните на деня да станат зависими от вас. За
да се отърват от вас, те са способни на всякакви ходове, могат да стигнат дори и
до убийство. За един истински властолюбец смъртта на другите е само един от
инструментите за опазване на властта му. Затова за всеки придворен винаги е
било изключително ценно да съумее да си създаде ореол на несменяем пазител на
короната. Но за да се постигне тази доста амбициозна цел, са необходими много
умения, хитрост, ловкост и способност за творчески импровизации.
През Ренесанса най-голямата трудност за всеки художник или скулптор е
била свързана с намирането на щедър и добронамерен покровител. Никой не се е
справил с тази задача по-добре от Микеланджело - негов главен покровител е бил
самият папа Юлий И. Въпреки това обаче гениалният скулптор и папата неведнъж
са стигали До страхотни свади
153
заради различията им относно проекта за мраморната гробница на папата.
Микеланджело дори напуснал Рим, твърдо решен никога повече да не работи за
капризния Юлий II. Но за пълно удивление на всички от свитата на Негово
светейшество папата лично поел по следите на Микеланджело, открил го в
каменната кариера край Карера и започнал да го моли да продължи работата си в
папската гробница. Папата прекрасно съзнавал, че скулпторът лесно можел да си
намери друг богат покровител, докато той нямало къде да открие друг гениален
ваятел като Микеланджело.
Не е задължително да притежавате таланта на Микеланджело - дос- татъчно е
да притежавате умения, с които да изпъквате сред останалите. Но освен това
трябва да създадете обстановка, при която винаги да можете да преминете на
служба към друг господар или покровител, без обаче вашият досегашен господар
да може лесно да намери друг изпълнител с талант, равносилен на вашия. Ако все
пак не притежавате необходимите дарби, но поне умеете да създавате
впечатление, че сте още по- способен, отколкото сте всъщност, ще успеете да
заблудите вишестоящите, че те не могат без вас. Ако поне привидно владеете
знанията и уменията, необходими за да се задържите на даден пост, за хората над
вас ще бъде доста трудно да ви елиминират.
Именно това се подразбира, когато се говори за преплитането на съдбите:
подобно на бръшлян вие се увивате около източника на властта, при това толкова
плътно, че на този източник ще му струва немалко болезнени усилия да ви
изтръгне от корен. Но ако не сторите всичко необходимо, за да се „усучете“ около
господаря, друг ще го стори вместо вас, за да стане незаменим за силната личност,
от която зависите както вие, така и вашият конкурент.
Един ден в кабинета на Хари Коун, президент на Калъмбия Пик- чърс, се
появила възбудена група от негови подчинени. Годината била 1951 - в разгара на
кампанията срещу комунистите в Холивуд, провеждана с пряката подкрепа на
Комисията за антиамериканска дейност към Сената на САЩ (известна още като
Комисията Маккарти). Чиновниците носели лоши новини: един от найталантливите сътрудници на компанията, сценаристът Джон Хауард Лоусън, бил
заклеймен от комисията като комунистически агент. Или трябвало да го уволнят
начаса, или рискували да си навлекат гнева на комисията. Хари Коун не бил
ревностен либерал, дори по-скоро клонял към десноориентираните републиканци.
Всъщност най-много му допадал в политиката Бенито Мусолини - Коун веднъж го
посетил в Рим и още пазел в кабинета снимката от тази паметна за него среща.
Трудно можел някой да обвини Коун, че е прикрит комунистически агент. Но за
искрено удивление на присъстващите Коун категорично отказал да уволни
Лоусън. Не че се разтревожил да остане без добър сценарист - в Холивуд било
пълно с добри сценаристи. Коун решил да задържи Лоусън само защото никой не
можел по-добре от не
154
го да пише репликите на Хъмфри Богарт, а по онова време именно Бо- гарт бил
звездата на Калъмбия Пикчърс. Ако би изхвърлил Лоусън от киностудията, Коун
щял да разруши едно деликатно, създавано с години творческо сътрудничество,
носещо милиони на компанията. Това се оказало за умния Коун много по-важно от
неминуемия скандал с Комисията за антиамериканска дейност.
Хенри Кисинджър успял да оцелее въпреки многобройните кръво- пускания,
извършени от Никсън в Белия дом, не защото той бил най-добрият дипломат, с
когото разполагал президентът Никсън — имало и други специалисти по водене
на деликатни преговори - или защото двамата държавници се обичали взаимно кой
знае колко много, - дори напротив, едвам са се понасяли. Нито пък са споделяли
общи оценки по най- важните политически проблеми на епохата. Държавният
секретар Кисинджър оцелял само защото успял да се намеси в толкова много
области на политическата активност, че неговото отстраняване би довело до хаос
в регулирането на междудържавническите отношения. Микеланджело е разчитал
на интензивността - по-точно на таланта си да се вдъл- бава все по-навътре в
образа, докато Кисинджър се е отличавал със екс- тензивността си - с познания си
в необикновено широк спектър на дейностите си. Постепенно тази негова позиция
се е превърнала в извънредно силен коз в ръцете му. Това естествено му е
помогнало да спечели много съюзници. Ако успеете да си създадете видно
положение, всеки опит да се отърват от вас ще представлява потенциална
опасност за противниците ви - ще пострадат безчет сложно преплетени връзки на
взаимни зависимости. Все пак интензивната форма на овладяване на властта
осигурява повече свобода на действие от другия метод - екстензивния, защото при
зависимост от конкретен господар или от конкретна позиция във властта може да
се гарантира повече сигурност.
За да принудите другите да станат зависими от вас, една от печелившите
стратегии е да се доберете до техните тайни. Ако знаете тайните на другите, ако
разполагате с информацията, която те за нищо на света не биха позволили да
стане обществено достояние, вие ще обвържете завинаги съдбата си със съдбите
на тези личности. И ще станете недосегаем. От незапомнени времена този, комуто
е подчинена тайната полиция или секретната служба или както и да се нарича това
зловещо ведомство, неизменен спътник на всяка власт, винаги е разполагал с
реална власт - той е можел да сваля или да коронясва крале или президенти (както
е в случая с Джон Едгар Хувър - основателя на ФБР и негов несменяем директор
при седем президента). Само че този отговорен пост е свързан с толкова много
несигурност и с мания за дебнене и заговори, че изгодите от подобна
високопоставена длъжност често се оказват много по-малко от неприятностите.
Ако бъдете лишени от елементарно спокойствие, за какво ви е власт, която ще ви
донесе само проблеми и тревоги?
Още едно последно предупреждение: не си втълпявайте, че вашият
155
господар ще ви обикне само защото той е зависим от вас. Всъщност той през
цялото време ще негодува срещу вас, ще се страхува от вас. Но както казва
Макиавели, по-добре е да се страхуват от вас, отколкото да ви обичат. Чрез страх
може да се управлява, но не и с помощта на любовта. Зависимостта от емоциите
винаги е деликатна и несигурна, променлива както самата любов, както и
приятелството. По-добре да принуждавате другите да зависят от вас - защото ще се
страхуват да не се лишат от вашите дарби и усърдие, отколкото да се тревожат, че
ще изгубят вашата любов.
АСОЦИАЦИЯ
Дивите лози се сплитат плътно по стъблата и клоните
съседните дървета и храсти. Лозите около къщите
увиват по колоните на терасите и по корнизите
прозорците. Понякога е по-лес- но да оставите лозата
расте на воля, вместо да се опитвате да я окастрите.
на
се
на
да
ЕДНО АВТОРИТЕТНО МНЕНИЕ
„Накарайте хората да зависят от вас. Много повече може да се
спечели чрез подобна зависимост, отколкото чрез смирена
любезност. Всеки, който ще получи от вас това, което вие можете
да му предоставите, веднага ще ви обърне гръб, защото повече
няма да се нуждае от вас.
А щом изчезне зависимостта от вас, ще изчезнат и благовъзпитаността и уважението, а накрая и почитта. Затова
първият урок, на който опитният трябва да научи вас,
начинаещия, е никога да не губите надежда, но и никога да не
прекалявате със самозадоволството, като полагате цялото си
старание повече хора да зависят от вас, дори и те да са
короновани особи.“
БАЛТАЗАР ГРАЦИАН (1601-1658 г.)
ОТКЛОНЕНИЯ ОТ ПРАВИЛОТО
Ако се опитвате да направите другите зависими от вас, това донякъде ще
направи и вас зависими от тях. Ако обаче се опитате да се отървете от влиянието
на тези, от които зависи вашето преуспяване, рискувате
156
да останете сам и занапред ще трябва да разчитате само на себе си. Това е бил
подтикът, който е тласкал напред и все напред такива монополни гиганти като Дж.
П. Морган или Джон Дейвид Рокфелер. Ако можете да си намерите своя пазарна
ниша, ще бъде много по-добре за вас.
Разбира се, подобна независимост не се постига, без да платите за нея скъпа
цена. Ще бъдете принудени да живеете в изолация. Имало е немалко случаи,
когато компании монополисти са се разрушавали поради прекомерен натиск,
насочен навътре, и заради скрити вътрешни противоречия. Освен това всеки помогъщ монополист неизбежно предизвиква омраза сред всички наоколо и така
принуждава враговете му да се обединят за общи противодействия. Стремежът за
постигане на пълен контрол върху дадена ситуация често се оказва гибелен и
безплоден. Нормално е да съществува взаимна зависимост, докато едностранната
зависимост е рядко срещано явление, при това често с фатални последици. Подобре да се обвържете с взаимна зависимост и да се подчинявате на този много
важен закон, вместо да бъдете засегнат от отклоненията от правилото. Тогава няма
да бъдете подложен на непоносимия натиск, от който страдат всички по върховете
на властта, а в същото време вишестоящите ще зависят от вас.
157
ЗАКОН
12
БЪДЕТЕ ИЗБИРАТЕЛНО ЧЕСТЕН И
ЩЕДЪР, ЗА ДА ОБЕЗОРЪЖИТЕ
ЖЕРТВИТЕ СИ
ОСНОВНО ПРАВИЛО
Един привидно почтен ход може да ви помогне да прикриете цяла
дузина безчестни машинации. С помощта на подкупващо щедри
жестове, недвусмислено подчертаващи вашата честност, вие ще
бъдете приети благосклонно дори и от най-мнителните натури. А
след като с тези прояви на честност и почтеност успеете да
пробиете бронята им, вече нищо няма да ви възпрепятства да ги
мамите и манипулирате според вашите предпочитания. За същата
цел може да послужи и умело подбран и навреме поднесен подарък,
например нещо като Троянския кон.
ПРИМЕР ЗА СПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА
Някъде през 1926 г. един висок, елегантно облечен мъж посетил Ал Капоне най-прочутия гангстер по онова време. Непознатият заговорил с изящен
европейски акцент и се представил като граф Виктор Лустиг. Неканеният
аристократ се заел разпалено да уверява Ал Капоне, че ако получи заем от 50 000
долара, ще успее да ги удвои за нечувано кратко време. Капоне притежавал
предостатъчно пари за подобни „инвестиции“, обаче нямал навика да подхвърля
тлъсти пачки на непознати странници. Огледал преценяващо графа от главата до
петите. Нещо в този тип изглеждало по-особено - изисканият му стил, изящните
му маниери, - затова Капоне решил да се включи в играта. Лично отброил бан-
158
кнотите и ги подал на Лустиг. „Добре, графе - промърморил Капоне, - ще се радвам да удвоите тези пари за
два месеца, както току-що ми обещахте.“ Графът прибрал
пачките, скрил ги в сейф в една от солидните чикагски
банки, след което потеглил към Ню Йорк, където се заел
отново с текущите си борсови машинации.
Тези 50 000 долара останали в банката недокоснати Лустиг въобще не направил опит да ги удвои. Два месеца
по-късно той се върнал в Чикаго, изтеглил парите от
сейфа и отново отишъл при Ал Капоне. Хвърлил
предпазлив поглед към телохранителите на гангстерския
бос, които подпирали стените на кабинета с каменни
лица, след което се усмихнал извинително на Капоне:
„Моля да приемете моите най-искрени извинения, мистър
Капоне. Много съжалявам, че се налага да ви съобщя за
пълния провал на плана ми... За жалост не успях да
изпълня обещанието си.“
Капоне бавно надигнал глава. Вперил смръщен
поглед в лицето на графа, вероятно размишлявайки къде
да нареди на своите главорези да изхвърлят трупа на
натрапника. Графът обаче най-спокойно бръкнал в
чантата си и за всеобщо удивление измъкнал от нея
пачките с доларите. „Ето ви парите, сър, до последния
долар. Моля ви отново да приемете моите най-искрени
извинения. Всичко се обърка. Нещата не потръгнаха така,
както се надявах. Макар че все още не мога да си обясня
защо... С ог- ромна радост бих удвоил парите ви - нали и
аз бих имал пряка полза от този удар... Бог ми е свидетел,
че пари ми трябват спешно... обаче плановете ми се
осуетиха...“
Леко объркан, Капоне се отпуснал в креслото си.
„Сигурен съм, че не сте мошеник, графе - заговорил
неаполитанецът, - при това го знаех още от мига, в който
прекрачихте прага ми. Очаквах да ме зарадвате със сто
хиляди долара. Е, можеше и да се стигне до пълна загуба
и да не видя отново парите си. Но щом като сте решили
да ми ги върнете... хм, е, добре тогава...“ „Отново ви
поднасям моите извинения, мистър Капоне“ обадил се
графът, след като взел шапката си и се надигнал от стола.
„Боже мой! - извикал Капоне. - Вие наистина сте честен
ЗНАМЕНИТИЯТ
ШАРЛАТАНИН
ФРАНЧЕСКО БОРИ
Франческо Джузепе Бори, умрял в
Милано през 1695 г., е
типичен представител
на седемнадесетия век
- привърженик на
волния живот като
професионален
придворен, ловък
майстор на всякакви
интриги, ала в същото
време бляскав кавалер
и забавен компаньон.
Истинският разцвет
на славата му започва,
след като се премества
в Амстердам. Там той
си присвоява титлата
Медико Уни- версале и
поддържа внушителна
свита, а каляската му
е теглена от шест
коня. Пациентите се
тълпят в чакалнята
пред кабинета му.
Пристигали болни хора
в инвалидни колички
чак от Париж. Бори
обаче не вземал пари за
прегледите, дори разпределял крупни суми
сред бедняците, макар
че отникъде не
получавал заплащане.
Въпреки това
продължавал да тъне в
охолство,
159
заради което съвременниците му го
заподозрели, че бил
изобретил
философски камък, но
пазел тайната рецепта само за себе
си. Внезапно благодетелят напуснал
Амстердам и едва
тогава се разкрило,
че грабел с пълни
шепи от парите,
които му били предоставяни от други
заможни граждани
за подпомагане на
бедните.
човек! Щом като сте толкова закъсал, ето ви една
петачка.“ Гангстерът отделил пет банкноти от хиляда долара и ги подхвърлил на Виктор Лустиг.
Графът в първия миг се вцепенил, но после се поклонил ниско, промърморил някакви благодарности, грабнал банкнотите и напуснал кабинета.
Именно заради тези пет хиляди долара граф
Виктор Лустиг разиграл тази доста рискована игра.
ТЪЛКУВАНЕ
Граф Виктор Лустиг - който владеел няколко
езика и се гордеел (не без основание) с изтънчеността и с културата си - всъщност бил един от
най-талантливите измамници в историята на съвременния свят. Известен бил със склонността си към
дръзки машинации, с безстрашието си, но най-вече
с това, че бил тънък познавач на човешката психо„СИЛАТА НА ШАРлогия. Можел да прецени човека срещу себе си за
ЛАТАНИТЕ“, ГРЕТЕ ДЕ
броени минути, да напипа слабостите му, особено
ФРАНЧЕСКО, 1939 г.
що се касае до лековерните наивници. Лустиг отлично съзнавал, че повечето хора отдавна са си изградили защитни стени срещу всякакви мошеници и други досадници.
Но нали занаятът на мошеника през всички епохи се е свеждал именно
до това - да разбива или заобикаля тези прегради.
Един от най-сигурните негови методи за постигането на тези цели бил да
действа привидно почтено, без никой да се усъмни в честните му намерения. Кой
би заподозрял личност, която пред очите му доказва нагледно, че играе играта
съвсем честно и открито? Лустиг използвал многократно своята дарба да се
преструва на честен и почтен, при това винаги с умело подбрани различни нюанси
на вариациите, но с Капоне той си позволил да стигне по-далеч от предишните си
експерименти. Никой нормален измамник не би рискувал да разиграва
безмилостен гангстерски бос като Ал Капоне. Опитният мошеник обикновено
избира жертвите се сред по-хрисими и безопасни хора, чийто вид още от първата
среща подсказва на измамника, че няма да му бъде трудно да ги води за носа.
Докато всеки, който би се опитал да изиграе Капоне, ще бъде принуден да
съжалява за това до края на дните си (ако въобще му останат много дни). Обаче
граф Виктор Лустиг много добре съзнавал, че мъж като Капоне, посветил целия си
живот да мами другите, бездруго е бил обкръжен от типове, за които почтеността
е непознато понятие.
Маньовърът на графа с преднамерено изтъкване на предпочитанията му към
почтена игра обезоръжил Капоне, защото ходът на дръзкия аристократ бил
напълно неочакван. Всеки роден мошеник от категория
160
та на граф Виктор Лустиг обожава подобни рискови ситуации, понеже при тях
обектът на измамата лесно може да отвлече вниманието си и така да стане жертва
на ловката измама.
Не се страхувайте да прилагате това изпитано правило, когато се изправите
срещу наследниците на Ал Капоне в днешния свят. При добре премерени жестове
на показна честност и щедрост ще принудите да ви се подчиняват дори найбруталните и най-циничните негодяи.
„Всичко започва да ми се струва безцветно, ако на хоризонта не се
задава някаква доходна сделка. Без такива изгодни комбинации
животът е унил и потискащ. Не ги разбирам честните хора - те
водят отчайващо постен и скучен живот...“
ГРАФ ВИКТОР ЛУСТИГ (1890-1947 г.)
КЛЮЧОВАТА СТРАТЕГИЯ ЗА ПОДСТЪПИТЕ
КЪМ ВЛАСТТА
При всяка измама ключовият момент е отвличането на вниманието. Ако
успеете да разсейвате жертвата си достатъчно дълго време, ще можете да
реализирате плана си, без тя да се усети. Хорските подозрения се потушават найлесно чрез показни жестове, подчертаващи вашата добронамереност, щедрост,
отзивчивост и честност - това са класически средства за спечелване на доверието
на околните. Дори и най-мъдри- те са способни да станат доверчиви като деца,
готови на всичко за още изяви на добра воля от ваша страна.
В древен Китай това се наричало „да дадеш, преди да вземеш“. Когато давате
нещо някому, вниманието му се разсейва и той евентуално може да не забележи,
че с дясната си ръка всъщност вие взимате от него много повече, отколкото му
давате с лявата. Но да се взема нещо от някого не винаги е безопасно, дори и за
силните на деня. Защото надали ще се намери жертва, която да не започне
незабавно да крои планове за отмъщение. Опасно е също да запитате открито
другите от какво се нуждаят, независимо дали го извършвате това с безупречна
учтивост. Никой няма да ви признае за какво копнее сърцето му, освен ако не
долови някаква скрита изгода за себе си от това чистосърдечно признание. Затова
трябва да се научите да давате, преди да започнете да искате. Така се смекчава
атмосферата, опонентът се лишава от възможността по-късно да предявява
агресивни претенции към вас или чисто и просто се облекчава толкова важната за
плана ви изходна фаза: разсейването на вниманието на жертвата. Актът на
първоначалното дарение може да приеме най-различни форми - реален подарък,
жест на любезност и внимание,
11
161
разиграване на картата на мнимата почтеност. Всичко това може да ви свърши
работа обаче само ако е уместно за конкретните обстоятелства.
Ние всички робуваме на нашите навици и първото впечатление има за всеки
от нас неизличимо влияние. Ако някой още от първите мигове на познанството с
вас ви повярва, че сте честен, това би могло да ви улесни извънредно много при
следващите ходове, заложени от вас в стратегията на измамата.
Джей Гоулд, също като Ал Капоне, бил прочут с недоверчивостта си. Когато
бил на 33 г., той вече притежавал милиони - придобити предимно чрез ловки
машинации и дръзки ходове. Към 1878 г. Гоулд вложил много пари в ирландската
железопътна компания, ала по-късно се оказало, че борсата била наводнена с
акции на същата компания. На Гоулд не му оставало нищо друго, освен да се
примири с огромната загуба.
В разгара на кризата обаче му предложил помощта си Джон Гор- дън-Гордън,
шотландски лорд, който според признанията му вече бил натрупал известен опит
със спекулации с ценни книжа, емитирани от железопътни компании.
С помощта на неколцина експерти по калиграфия Гордън-Гордън успял да
докаже на Гоулд, че зад колебанията на цените на акциите всъщност стоят
десетина от най-високопоставените служители на железопътната компания. Гоулд
преливал от благодарност към неочаквано появилия се спасител. Тогава ГордънГордън му предложил те двамата да обединят усилията си за изкупуването на
контролния пакет от акции на компанията. Гоулд се съгласил. В началото общото
дело процъфтявало. Двамата мъже бързо се сприятелили и Гоулд нито веднъж не
отказал пари на Гордън-Гордън, когато се налагало да се купуват още акции. Но
през 1873 г. Гордън-Гордън внезапно продал своя дял и натрупал цяло състояние,
но нанесъл непоправим удар на плановете на Гоулд. След което лордът изчезнал
от хоризонта.
Чак след дълго проучване Гоулд узнал истинското име на Гордън- Гордън Джон Краунингсфийлд. „Лордът“ се оказал незаконен син на капитан от
търговската флота и някаква лондонска барманка. Всъщност и преди били налице
доста признаци, че нещо около този Гордън-Гор- дън понамирисвало, но
първоначалните му безупречно честни ходове и желанието му да подкрепи Гоулд
в труден момент така силно впечатлили всички, присъствали на това събитие, че
Гоулд веднага развързал кесията си.
Но в почти всички случаи не е достатъчен само един акт за печелене на нечие
доверие, колкото и почтен да е този акт. За да ви повярват, че сте безупречно
честен, вие несъмнено ще се нуждаете от неопетнена репутация, изградена върху
не една, а върху много ваши постъпки - какви точно ще бъдат те, това не е найважното в случая. И след като е утвърдена безупречността на вашата репутация,
ще бъде трудно за против
162
ниците ви да я оборят. И тук ситуацията е донякъде аналогична с решаващата роля
на първото впечатление.
В древен Китай владетелят У Ченг решил, че е настъпил подходящият момент
да завладее все по-разрастващото се царство Хю. Разбира се, с никого не споделил
този свой съкровен план. Като за начало той се оженил за дъщерята на владетеля
на Хю. После свикал съвета и попитал министрите си: „От известно време насам
замислям нова военна кампания. Кое съседно царство, според вас трябва да
нападнем?“ Както се очаквало, пръв заговорил неговият пръв министър: „Трябва
да нападнем Хю!“ Владетелят се престорил, че е искрено разгневен: „Сега Хю е
приятелско нам царство! Как така се осмеляваш да мислиш дори за нахлуване в
Хю?“ Заради дръзкото предложение злочестият първи министър още същия ден се
простил с главата си. Владетелят на съседното царство Хю узнал за случилото се което безсъмнено доказвало лоялността на неговия зет - и въобще не се погрижил
да укрепи отбраната на страната си. Само след няколко седмици Ченг нахлул
устремно в Хю и покорил това богато царство, за да остане там завинаги.
Честността е един от най-действените способи да обезоръжите врага, макар да
не е единственият. За тази цел може да послужи всяка проява на благородство и
привидно себеотрицание. Може би най-силно ще въздейства на околните вашата
щедрост. Малцина, дори и да са били доскоро ваши заклети врагове, са способни
да устоят на изкушенията под формата на скъпи подаръци. Затова поднасянето на
щедри дарове е изпитан метод за покоряване дори и на тези, които са ви
създавали най- много трудности. Всеки подарък събужда детето, криещо се във
всеки от нас, и моментално снижава съпротивителните ни способности. Въпреки
че често преценяваме другите само в отрицателна светлина, ние всъщност рядко
съзираме коварството, което се крие зад един разкошен дар. Да поднесете подарък
някому - това е безпогрешен ход за прикриване на намеренията ви да измамите
тази личност.
Преди повече от три хиляди години древните гърци преплували морето, за да
си върнат хубавата Елена, открадната от Парис, и за да разрушат омразната им
Троя. Обсадата обаче се проточила цели десет години, мнозина герои намерили
смъртта си под нейните непристъпни стени, но жадуваната победа така и не се
очертавала на хоризонта. Един ден жрецът Калхас събрал всички гърци.
„Стига сте атакували тези стени! Трябва да измислите друго решение, нещо
по-полезно за нас. Не можем да превземем Троя със сила. Налага се да прибегнем
до хитрост.“ Хитроумният Одисей предложил да сковат гигантски дървен кон и
да- скрият войници вътре в корпуса му. Нефолем, син на Ахил, бил отвратен от
този подъл замисъл - според него истинските герои никога не постъпват така
лукаво. Според младежа по-добре било да загинат още стотици воини с чест пред
градските порти, вместо да се докопат до победата с измама. Но множеството от
вои
163
ните, за които не оставало нищо друго, освен да се сражават още десет години,
решително предпочело бързата и лесна победа. Конят набързо бил изработен.
Номерът се оказал печеливш и Троя паднала в ръцете на гърците. Само с един
щедър дар гърците си спестили още десет години битки.
Избирателната любезност също може да бъде част от вашия арсенал от
средства за заблуда и измама на врага. Доста години древните римляни напразно
обсаждали добре укрепената крепост на фалисканите. Веднъж, при една от
обиколките около крепостта, римският военачалник Камилий срещнал мъж, който
водел няколко деца със себе си. Този мъж бил фалискански учител, а децата, както
се изяснило по-късно, били от най-знатните фамилии в обсадения град. Под
предлог за кратка разходка сред природата учителят повел децата право към
римския лагер, за да ги предложи като заложници с надеждата да измоли от
Камилий милост за обсадените хора.
Обаче Камилий не взел децата за заложници. Вместо това той се нахвърлил
върху учителя, вързал рьцете му на гърба, заставил децата да отсекат тояги от
клоните и им заповядал да го налагат с тоягите през целия обратен път до
крепостната врата. Този благороден жест спечелил сърцата на фалисканите. Ако
Камилий бе използвал децата като заложници, в града веднага щяха да се
надигнат гласове да отворят портите пред неприятеля, за да спасят децата от
мечовете на римляните. Или пък дори да се бе стигнало до нова битка,
фалисканите нямало да се сражават така настървено, както преди тази случка.
Римският пълководец очевидно си е направил добре сметката - в двата случая той
нямал какво да губи. Знаел, че само със заложниците не може да се спечели
войната или поне не веднага. Като обмислил ситуацията, той предприел този
неочакван ход с единствената цел да спечели уважението на неприятелите си и да
ги обезоръжи морално. Разумно подбраните прояви на човечност могат да победят
дори и най-непримиримите наши врагове. Ако грабнете сърцето му, това ще
парализира способностите му за съпротива.
Не забравяйте основното правило: като играете на струните на човешките
емоции, чрез прецизно премерени жестове можете да превърнете дори Ал Капоне
в послушно дете. Но както при всичко, свързано с емоциите, и тук трябва да се
действа извънредно предпазливо - ако хората доловят истинските ви намерения,
след горчивото разочарование благодарността им и топлотата им тутакси ще
бъдат заместени от дива ярост и неописуема омраза. Затова, ако не сте в състояние
да изигравате подобни актове с достатъчна достоверност, по-добре въобще да не
се залавяте да си играете с огъня.
164
АСОЦИАЦИЯ
Припомнете си Троянския кон. Вашата измама се прикрива
чрез великолепния дар, който се оказва изключително
изкусителна примамка за вашия враг. Стените се отварят. А
след като вашите воини са проникнали вътре, идва ред на
опустошението на вражеската крепост.
ЕДНО АВТОРИТЕТНО МНЕНИЕ
„Когато Чиен, владетелят на Чин, реши да започне приготовленията за завоюването на княжеството Ю, първата му
грижа бе да изпрати на княза на Ю щедри дарове
- разкошни нефритови украшения и великолепни ездитни жребци. А
когато княз Чи се зае с войната срещу царството Чоу-Ю, той се
лиши от колесницата си, за да я подари на царя на Чоу-Ю. Оттук
идва пословицата: „Когато се готвиш да вземеш нещо, първо
трябва да дадеш. “
ХАН ФЕЙ-ДЗЪ, КИТАЙСКИ ФИЛОСОФ, III ВЕК ПРЕДИ ХРИСТА
ОТКЛОНЕНИЯ ОТ ПРАВИЛОТО
Ако вече сте доста известен със своите мошеничества, нищо не може да ви
помогне - нито жестовете на добра воля, нито преструвките, че сте образец за
честност, нито ако започнете да се разтапяте от любезност. Всъщност така само
ще привлечете хорското внимание върху себе си. След като хората са ви
заклеймили като нечестен, всеки опит да се държите като напълно порядъчен
човек само ще събужда подозрения сред околните. В такива случаи ще е по-добре
да играете ролята на откровен негодяй.
Граф Лустиг замислил една от най-мащабните измами в своята кариера продажбата на Айфеловата кула на нищо неподозиращ провинциален
индустриалец, който наивно повярвал, че правителството склонило да я обяви на
търг като куп старо желязо. Човечецът бил готов да брои крупна сума в брой на
Лустиг, който изиграл безпогрешно ролята на високопоставен държавен
служител. Но в последната минута наивникът се усъмнил в нещо. Нещо около
този Лустиг не му давало покой. При следващата среща, когато трябвало да брои
парите, индустриалецът внезапно станал извънредно подозрителен.
165
Лустиг се навел над него и му обяснил шепнешком, че не му достига
държавната заплата, че имал доста дългове и така нататък. След няколко минути
напрегнат размисъл индустриалецът осъзнал, че Лустиг всъщност си изпросвал потлъст подкуп. Едва сега се опуснал. Сега се уверил, че може да вярва на Лустиг нали нямало държавен чиновник, който да не протяга ръка под масата. Така
наивникът се разделил с парите си. Като рискувал да се покаже измамник, ловкият
Лустиг всъщност спечелил доверието на жертвата. В този случай прекалената
честност би имала отрицателен ефект.
С напредването на възрастта френският дипломат Талейран трупал все
повече огорчения, защото всички вече знаели, че бил изпечен лъжец и ловък
измамник. По време на Виенския конгрес (1814-1815 г.) той разпространявал
фалшиви слухове и на всичкото отгоре се държал доста самоуверено пред хора,
които прекрасно знаели, че той ги лъже в очите. Тази дръзка негова тактика
нямала друга цел, освен да приспи вниманието на всички до момента, когато
наистина трябва да пусне в действие решаващата карта, реалната измама. Веднъж
Талейран подхвърлил с обезоръжаваща искреност: „В нашата професия трябва да
се действа открито, с отворени длани.“ Никой не повярвал на ушите си - именно
Талейран, който никога през живота си не бил показвал картите на противника си,
сега призовавал другите да играят с открити карти. Тази добре обмислена тактика
не позволявала на публиката да се досети кога Талейран ще реши да ги води за
носовете и кога не. Като избрал да демонстрира открито своята измамническа
натура, той си запазвал възможностите да продължи да ги мами до безкрай.
Нищо в реалното царство на властта не може да бъде вечно безпогрешно.
Понякога откритата наглост може да улесни ходовете ви и дори да ви позволи да
претендирате, че сте честен в своето безчестие.
166
ЗАКОН
13
КОГАТО МОЛИТЕ ЗА ПОМОЩ, ТРЯБВА
ДА РАЗЧИТАТЕ НА СЕБЕЛЮБИЕТО НА
ДРУГИТЕ, А НЕ НА ТЯХНОТО
БЛАГОРОДСТВО ИЛИ
БЕЗКОРИСТНОСТ
ОСНОВНО ПРАВИЛО
Ако ви се наложи да потърсите помощта на някой от вашите
приятели, не си губете времето, като му припомняте вашите
заслуги - например колко пъти вие сте му помагали досега и т. н.
Той няма да се трогне от подобни думи. Вместо това измислете
нещо, което не само е свързано с вашата молба, но и би могло да го
заинтересува. Или наблегнете на облагите, от които той би могъл
да се възползва, ако не прекратите взаимноизгодното сътрудничество между вас двамата. Едва тогава той ще откликне с
разбиране на молбата ви, защото ще разчита, че и той ще спечели.
ПРИМЕР ЗА НЕСПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА
В началото на XIV век един млад, но много амбициозен мъж Каст- ручо
Кастракани успял да се издигне от обикновен войник до граф на богатия град
Лука в Италия с помощта на поредица от коварни заговори и безмилостно
отстраняване на съперниците. Но и това не било достатъч-
167
СЕЛЯНИНЪТ И
ЯБЪЛКАТА
Един селянин решил
да отсече безплодното ябълково
дърво в градината си,
защото за нищо
друго не ставало,
освен да кацат по
него врабчета и други
птички. Грабнал
брадвата и започнал
да сече стъблото.
Врабчетата го
помолил да не
отсича ябълката,
като му обещали да
му чуруликат всяка
сутрин и да възпяват
благословените му
отрудени ръце. Но
той не им обърнал
внимание и нанесъл
още два силни удара с
брадвата по
основата на стъблото. Но видял
скритата вътре
хралупа, навел се и
измъкнал оттам
пчелна пита, натежала от мед. Вкусил
от меда, усла- дило
му се и веднага
запокитил настрани
брадвата. Оттогава
се грижел усърдно за
ябълковото дърво,
като че ли било
свещено за него. Така
става в живота всички хора се
вълнуват единс-
168
но за възхода на Кастручо, ако не е разчитал на
подкрепата на Поджи - една от най-влиятелните фамилии
в града. Но след като затвърдил властта си, Кастручо
престанал да отдава дължимата почит на благодетелите
си. Очевидно прекомерните му амбиции надделявали над
признателността му. През 1325 г., докато Кастручо
воювал с Флоренция
- най-опасния враг на Лука, - всички благородни- чески
родове в града се обединили против него начело с
фамилията Поджи, за да прогонят завинаги от Лука
нетърпимо надменния и самоуверен граф Кастручо.
В град Лука избухнал бунт срещу Кастручо. Убили
заместника на Кастручо, оставен да управлява града в
отсъствието на графа. Надвиснала опасност да се стигне
до ожесточена, кръвопролит- на схватка между
привържениците на Поджи и верните на Кастручо
войници. Но в най-напрегнатия момент най-старият
благородник от тази знатна фамилия Стефано ди Поджи се
намесил решително и успял да убеди настръхналите мъже
да не се са- моизтребват безмилостно.
Самият Стефано ди Поджи по характер бил
миролюбив, затова не се замесил в заговора. Дори заявил
в лицата на другите мъже от неговата фамилия, че това е
безсмислено братоубийство. Освен това настоявал пред
роднините си да не се присъединяват към метежа, а
вместо това да изчакат завръщането на Кастручо и да му
съобщят исканията си. Никой не се осмелил да се
противопостави на най-възрастния и най-мъдрия
благородник от техния клан.
Вестта за метежа стигнала до Кастручо и той веднага
поел обратно към Лука. Но когато пристигнал в града,
битката била стихнала благодарение на решаващата роля
на главата на фамилията Ди Поджи и градските улици
били спокойни и почти безлюдни. Той очаквал да чуе от
Кастручо горещи благодарности за укротяването на бунта,
затова не закъснял да посети неговия дворец. Разказал му
какво се е случило и помолил графа да бъде милостив към
бунтовниците. Споменал, че това било необмислено
хрумване на група незрели, прекалено податливи на
емоциите младежи, след което при-
помнил досегашните заслуги на фамилията Ди Поджи, без които граф Кастручо Кастракани не би се
добрал до властта. Жителите на града, допълнил
достолепният старец, искат от своя предводител
само да възцари мир в града и да изслуша исканията им.
Кастручо наистина го изслушал търпеливо, без
никакви признаци на гняв или огорчение. Накрая
уверил почетния си посетител, че ще се погрижи
справедливостта да възтържествува. Предложил на
стареца да доведе всички мъже от своя род, за да
подпечатат с фамилния герб договора за бъдещото
управление на града. На раздяла Кастручо промърморил, че трябва да посети градската катедрала, за
да благодари на Бога за благополучния изход от
драматичния конфликт. Вечерта съгласно уговорката с графа Стефано ди Поджи довел в двореца всички мъже от своята фамилия. Кастручо веднага заповядал на стражата да прибере гостите в подземието на двореца, използвано в Средновековието като
тъмница. След няколко дни всички затворници били екзекутирани. Дори най-почтеният от тях Стефано ди Поджи не бил пощаден от палача.
ТЪЛКУВАНЕ
твено от това, което е полезно за тях.
„БАСНИ“, ЕЗОП, VI ВЕК
ПРЕДИ ХРИСТА
„Повечето хора са
толкова субективни,
че на практика се
интересуват само от
своите дела. Не
могат да мислят за
никого другиго, освен
за самите тях и непрекъснато сравняват
чуждите съдби със
своята. Цялото им
внимание е
погълнато изключително с техните
преживявания и ако
нещо не ги засяга
пряко, никога няма да
спечели тяхното
внимание. “
АРТУР ШОПЕНХАУЕР
(1788-1860 г.)
По силата на обстоятелствата Стефано ди Поджи се оказал предводител на тези, които вярвали,
че винаги трябва да се спазват неписаните норми на
морала и правото и че справедливостта наистина
ще възтържествува. По всяка вероятност речта му
пред Кастручо е изобилствала с поучителни примери от миналото и с
напомняне заслугите на неговата фамилия за спечелването на върховната власт в града-държава от същия Кастручо. За тази драматична своя
грешка Стефано ди Поджи е заплатил с главата си. Най-трагичното в този поучителен пример е обстоятелството, че Стефано отлично е познавал Кастручо - нима е забравил коварните ходове, с чиято помощ този
войник, без да има знатен произход, е успял да се добере до властта?
Своето вероломство Кастручо доказал с наглостта след изпълнението на
жестоката присъда - на упреците, че е подло да избива досегашните си
съюзници, той отвърнал, че не е ликвидирал един стар приятел, а един
бъдещ враг.
За хора като Кастручо Кастракани нищо не било по-важно от силата, властта и
собствената изгода. След избухването на бунта никой бла
169
горазумен гражданин на Лука не би трябвало да разчита на милостта на
безкомпромисния, болезнено властолюбив граф Кастракани. Но Стефа- но ди
Поджи е допуснал именно тази фатална грешка, макар че и след това е имал шанс
за спасение - би могъл да подкупи Кастручо със злато, тъй като алчността на графа
била добре известна на целия град.
Вместо това обаче Стефано ди Поджи предпочел да припомни миналите
заслуги на своята фамилия и да изтъкне колко бил задължен Кастручо към всеки
представител на рода Ди Поджи. Но не е съобразил, че трудно ще се намери човек,
който да остане доволен, когато му припомнят задълженията му към други лица.
Благодарността е по-скоро бреме, отколкото източник на добронамерени чувства.
Не е изненадващо, че Кастручо Кастракани е решил да се отърве от това
непоносимо за него бреме - задължеността си към фамилията Ди Поджи, - като е
изтребил всички мъже от тази злощастна фамилия.
ПРИМЕР ЗА СПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА
През 433 г. преди Христа, малко преди избухването на Пелопонес- ката
война, назрял остър конфликт между Коринт - една от най-мощни- те градоведържави в онази епоха и остров Коркира (днес остров Кор- фу). Двете спорещи
държави изпратили свои представители при атиняните, за да спечелят на своя
страна толкова ценната подкрепа на Атина. Залогът и за двете страни бил
изключително висок, защото този, който щял да спечели поддръжката на Атина,
неминуемо щял да спечели предстоящата война. А победените не можели да
разчитат на милостта на победителя.
Пръв заговорил представителят на Коркира. Пратеникът започнал с
признанието, че неговата островна държава досега не е помагала на Атина и дори е
поддържала противниците на атиняните. Така че нито Коркира е задължена на
Атина, нито Атина е длъжна да се обвързва с каузата на Коркира. Да, мрачно
допълнил пратеникът, той пристигнал в Атина със свито от страх сърце, загрижен
за съдбата на Коркира. Единственото, което можел да предложи, било бъдещото
зачитане на взаимните интереси на Атина и Коркира - ако тези две държави
сключат военен съюз, ще бъдат толкова силни, че ще могат успешно да се опълчат
срещу най-страшния враг на Атина - могъщата Спарта. За съжаление това било
всичко, което Коркира можела да предложи.
Представителят на Коринт произнесъл блестяща, прочувствена реч
- напълно контрастираща на сухото, безцветно изложение на пратеника на
Коркира. Припомнил с най-пълни подробности всичко, което досега Коринт бил
сторил за подкрепа на Атина. Накрая запцтал как според тях ще се почувстват
другите съюзници на Атина, ако тя сключи съюз с доскорошния си враг и така ще
му позволи да победи един от най-лоялните
170
приятели на Атина. Няма да бъде изненада, ако след подобен вероломен ход от
страна на Атина нейните досегашни съюзници се отвърнат от нея и престанат да я
уважават като достоен партньор, след като се уверят нагледно, че нейните
обещания са били само празни думи. Освен това пратеникът на Коринт припомнил
основните постулати от свещеното елинистическо междудържавно право, според
което атиняните били длъжни да се отблагодарят на коринтяните за сторените от
тях добрини. Дори измъкнал от тогата си пергамент, на който били изброени найдоб- росъвестно всички задължения на Атина към Коринт.
След неговата реч атиняните се оттеглили, за да разменят мнения и да вземат
окончателното решение. След продължително умуване и разгорещени дебати
накрая гласували с преобладаващо мнозинство да се съюзят с остров Коркира
срещу Коринт.
ТЪЛКУВАНЕ
Атинският елит навремето бил прочут с трезвия реализъм на преценките си.
Никакви речи, дори и най-изкусните, не са можели да затъмнят силата на
прагматичните аргументи, особено когато ставало дума за величието на атинската
държава.
Това, което не е съобразил пратеникът на Коринт, е простото правило за
балансиране на мотивите - след като припомнил на атиняните за някогашните
благосклонни жестове на могъщия навремето Коринт спрямо неукрепналата
Атина, той само успял да събуди негодувание на амбициозния атински елит.
Никой в Атина не се интересувал вече от миналите заслуги и приятелските прояви
на останалите древногръцки гра- дове-държави, защото основната цел на Атина е
била хегемонията над цяла Елада. Същевременно винаги практичните атиняни са
си давали сметка, че макар другите техни съюзници да останат огорчени от отказа
на Атина да подкрепи доскорошния си съюзник Коринт, те все пак няма да
рискуват да прекъснат връзките си с процъфтяващата атинска държава, чиято
хегемония се крепяла единствено на военната мощ. В онази далечна епоха Атина
била толкова могъща, че лесно можела да смаже всеки опит за противопоставяне
срещу нейната хегемония.
Докато повечето от нас обичат да се ровят в миналото, прагматичните,
безпощадно деловите хора винаги предпочитат да говорят само за бъдещето, като
се стараят напълно да игнорират миналото. Представителите на остров Коркира
правилно са преценили, че с тези свръхпрак- тични, загрижени само за своето
благо атиняни, трябва да се говори само с езика на печалбите и загубите. И били
прави, защото всички хора, племена и народи от всички епохи и всички
континенти винаги са се грижели преди всичко за собствените си изгоди.
171
„Слабият винаги прекланя глава пред силния, но Атина никога не е
била сред слабите. До днес вие отказвахте да повярвате в силата
на Атина, но ето че вече започнахте да променяте тактиката си и
вече не ни заплашвате със сила, а се позовавате на такива
отвлечени понятия като добро и зло. Само че никой никога не е
успявал да се противопостави срещу превъзхождащия го противник
с общи разсъждения за това кое е зло и кое е добро за неговия
народ.“
РЕЧ НА ПРЕДСТАВИТЕЛЯ НА АТИНА ПРЕД СПАРТАНЦИТЕ, ЦИТИРАНА В
„ПЕЛОПЕНЕСКИТЕ ВОЙНИ" ОТ ТУКИДИД (465-395 г. ПРЕДИ ХРИСТА)
КЛЮЧОВАТА СТРАТЕГИЯ ЗА ПОДСТЪПИТЕ КЪМ
ВЛАСТТА
Когато се стремите към властта, много често ще бъдете принудени да се
озовавате в неприятното положение на просител. Но да искате помощ от посилните от вас е съвсем нормално за човек, който копнее да се издигне от пионка
до цар. Търсенето на помощ е истинско изкуство, което зависи извънредно много
от умението на всеки от нас да разбира хората около себе си и най-важното:
никога не бива да допускате, че собствените ви интереси съвпадат с чуждите!
Повечето от хората така и не се научават да правят тази разлика, защото са
погълнати единствено от собствените си грижи и копнежи. Те неизменно започват
с допускането, че хората изгарят от желание да зарежат собствените си грижи, за
да се заемат с подпомагането на чуждите интереси, в случая - вашите интереси.
Затова мнозина от нас, когато просят за помощ, бърборят неуморно за своите
проблеми, без да се усещат, че техните събеседници въобще не се трогват от
подобни словоизлияния, независимо колко са красноречиви, убедителни,
трогателни или морално оправдани. Понякога се намират хитреци, които
прикриват своите замисли зад по-общи цели - някакви всеобщо значими каузи или
такива дълбоки, общочовешки емоции, като любов, хуманност, благодарност и т.
н. Те просто губят мярката, като се увличат в подобни прекалено възвишени
идеали, докато много по-простички средства могат да свършат далеч по-добра
работа. Това, което подобни личности не схващат, е желязното правило: всички
могъщи личности се опиват от собственото си могъщество и се интересуват само
от това, което би усилило или застрашило това тяхно най-драгоценно завоевание.
Ако не засягате интересите на някой от силните на деня, той няма да си губи
времето е вашите молби за помощ.
През XVI век португалските мисионери похабили няколко десетиле
172
тия в напразни опити да приобщят японците към католицизма - по онова време
именно Португалия е владеела монопола върху търговията с Япония, като доста
по-късно в тези тогава затънтени земи проникват холандските протестанти, а найнакрая - англичаните. Въпреки че мисионерите постигнали известен успех (главно
сред управляващия в Япония елит), те не спечелили популярност сред японския
народ. В началото на XVII век японските императори започнали да се
противопоставят все по-решително на португалските мисионери и посрещнали с
облекчение холандските мореплаватели, които именно през онази епоха стъпили
на японските острови. Японците се нуждаели от помощта на европейците
единствено в областта на огнестрелните оръжия и мореплаването (дотогава
японските кораби се ограничавали само с крайбрежни рейдове), но никак не са
били склонни да сменят религиозните си убеждения. Холандците пък се
интересували само от търговия и така се стигнало до окончателното прогонване на
католическите мисионери от Япония. Десетилетия след това японците търгували
само с практичните холандски протестанти.
Япония и Холандия са страни с напълно различни култури, но всяка от тях е
подвластна на един и същ мотив, независещ нито от епохата, нито от географското
местоположение - собствения интерес. Всеки човек, с когото ви се налага да си
сътрудничите, притежава собствена душевност, доста различна от вашата подобно на далечните непознати земи, които притежават богата минала история, за
която вие въобще не сте подозирали. Но можете да не обръщате внимание на тези
толкова значителни различия, ако наблегнете на взаимния интерес, стига той да
засяга пряко както вашите цели и стремежи, така също целите и стремежите на
другия. Не е за предпочитане да се показвате като прекалено умен и хитър.
Напълно достатъчно ще бъде да предложите на другия нещо, от което той ще
спечели, ще се почувства щастлив, ще живее по-дъл- го или ще има някаква друга
изгода. В такъв случай той неминуемо ще откликне на вашите предложения. Това е
език, който всеки от нас разбира прекрасно.
От изключителна важност при този процес е да схванете психологическите
особености на човека срещу вас. Например има ли някакви слабости? Суетен ли е?
Или се интересува единствено от положението си в обществото и от властта, с
която може да разполага, ако предприеме тази или онази стъпка? Има ли врагове,
които могат да ви помогнат да го победите? Или пък се интересува само от
парите?
През XII век монголските орди нахлули в Китай и над изтънчената китайска
култура, създавана от повече от две хиляди години, надвиснала смъртна заплаха.
Предводителят на нашествениците страховитият Чин- гиз хан не ценял нищо друго
в просторния Китай, освен тучните пасища, така необходими за хилядите коне на
войската му, затова издал заповед да бъде разрушавано всичко, което се изпречи
на пътя на неговата побе
173
доносна конница. Неговите войници сривали до основи стените на всички
завоювани крепости, защото безжалостният хан бил наредил колкото може повече
китайци да бъдат изтребени, за да има къде да расте тревата за монголските коне.
Оказало се, че в онази трагична епоха Китай бил спасен не от някой прочут
пълководец, не от някой знатен велможа, а от Иелу Чу Тай - всъщност той дори не
бил китаец, а някакъв пришълец, за чийто произход никой нищо не знаел. Може би
именно защото е бил чужденец, той е оценявал така високо превъзходството на
многовековната китайска култура. Успял да се добере до поста съветник на Чингиз
хан и започнал да го убеждава да не сравнява със земята завоюваните китайски
градове, а да събира данъци от техните жители. Ханът оценил мъдростта на своя
съветник и променил заповедта си.
Но когато монголските орди най-сетне разкъсали отчаяната обсада и превзели
град Кайфен, Чингиз хан бил толкова силно разгневен от ожесточената съпротива,
че отново си припомнил предишната си стратегия и решил да изтреби до крак
жителите му - както повелявала древната военна традиция спрямо всички племена,
които се съпротивлявали на монголското нашествие. Чу Тай побързал да се намеси
с довода, че в обсадената крепост били потърсили убежище най-опитните
строители, механици и занаятчии от централен Китай и че ханът само би спечелил,
ако се възползва от уменията им. Така градът бил пощаден, а всички съвременници
- изумени от неочакваната проява на милосърдие от страна на свирепия Чингиз
хан. Само неговият мъдър съветник не се радвал, защото познавал добре нрава на
господаря си - жесток сатрап, който никога не се интересувал от културата на
съседните племена и народи, а се е грижел само за собствените си интереси.
Именно затова Чу Тай решил да наблегне на единственото, което можело да
привлече вниманието на монголския хан - неговата ненаситна алчност.
Собственият интерес е главният мотив, който направлява действията на
повечето хора. След като успеете да ги убедите, че по някакъв начин (независимо
как точно ще се осъществи това) ще подпомогнете техния възход, тяхното
нежелание да ви се притекат на помощ' моментално ще се изпари. На всяко
стъпало от вашето изкачване към върховете на властта вие непрекъснато трябва да
си напомняте, че сте длъжен да не преставате с опитите да прониквате в чуждите
мисли и желания, за да проумеете нуждите и интересите на хората, от който зависи
съдбата ви. При изпълнението на тази нелека задача много често ще ви се налага
да забравяте поне временно за собствените си стремежи или да си давате
вид, че сте загрижен за интересите на другите. Ако овладеете майсторски това
тънко изкуство, няма да срещнете препятствия, които да не можете да преодолеете.
174
АСОЦИАЦИЯ
Представете си въже само от едно влакно, свързващо двама
души. Така е и с въжето на благодарността и
признателността - много тънко, лесно се къса при първото
опъване. Въжето на взаимна- та полза обаче е изплетено от
много влакна и затова не може лесно да се прекъсне - това
въже ще ви служи дълги години.
ЕДНО АВТОРИТЕТНО МНЕНИЕ
„Най-лесно можете да се сдобиете с власт и богатство, ако
помогнете на хората да проумеят, че е в техен интерес да ви
подкрепят, независимо от цената на положените усилия.“
ЖАН ДЬО ЛА БРЮЙЕР (1645-1696 г.)
ОТКЛОНЕНИЯ ОТ ПРАВИЛОТО
Някои хора ще посрещнат с негодувание и презрение молбата ви за помощ,
ако в нея вие изтъквате на преден план тяхната собствена изгода. Това са тези
личности, които винаги се стремят да изглеждат милостиви, справедливи и
безкористно щедри благодетели в очите на всички страдащи. Всъщност това е
само прикрит способ за изтъкване на тяхното превъзходство над всички останали.
Затова, когато ще се стигне дотам да търсите помощта им, трябва да започнете с
възхвали на тяхното могъщество и превъзходство. Това е виното, което най-силно
може да ги опияни. Тогава те ще направят всичко, на което са способни, за да
подкрепят вашите начинания. Ще ви запознаят с влиятелни личности - при
условие, разбира се, че всичко това ще се извърши пред погледите на обществото
- и само ако е за някоя благородна кауза (колкото повече шум се вдига около нея,
толкова по-добре). Помнете, че не всеки ще ви обърне внимание, ако вие сте
прекалено откровен с него и направо му заговорите за това, което той ще спечели,
ако ви подаде ръка. Някои личности ще се отвратят от вас, защото не желаят да
изглеждат като алчни хора, които могат да бъдат мотивирани от подобни
предложения. Те жадуват за нещо съвсем друго - за възможности, които ще им
позволят да блеснат със своето благородство.
Не бъдете прекалено плах и стеснителен. Дайте им такава възмож
175
ност. Отстрани няма да си личи, че вие просите помощ от тях. По-скоро ще се
създаде впечатление, че те с радост ви подават ръка - само че с такъв маниер, че
никой да не пропусне да забележи този щедър жест. Вие трябва да умеете да
правите разлика между истински влиятелните хора и тези, които си дават вид на
много важни особи. Няма смисъл да се иска от някой прекалено алчен човек да
проявява милосърдие и да дарява безвъзмездно. Но ако попаднете на хора от
другата категория - хората, които копнеят да изглеждат щедри и милозливи, -не
може да се разчита на тяхната пресметливост.
176
ЗАКОН
14
ДРЪЖТЕ СЕ КАТО ПРИЯТЕЛ,
ДЕЙСТВАЙТЕ КАТО ШПИОНИН
ОСНОВНО ПРАВИЛО
От критично значение за вашия успех е да познавате съперника. За
да съберете ценна информация, ще ви се наложи да прибегнете до
услугите на шпиони, иначе няма да можете да изпреварвате
ходовете на противника. По-добре ще е обаче лично да се заемете с
тази изключително деликатна задача, дори и когато се срещате
със съперниците в светските салони. Задавайте косвени въпроси, за
да подтикнете събеседниците си да разкрият намеренията си и
слабите си места. Един изкусен шпионин може да извлече полза от
всяка ситуация.
ПРИМЕР ЗА СПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА
Джоузеф Дювейн безсъмнено е бил най-добрият търговец на картини на
всички времена - през периода 1904-1940 г. на практика той е монополизирал
търговията с ценни картини и предмети на изкуството, обслужваща приказните
колекции на баснословно богатите американски милиардери. Но едно постижение
въпреки всичко оставало недостижи- мо за него - попълването на колекцията от
картини на много богатия индустриалец и банкер Ендрю Мелън.
Приятелите на Дювейн напразно го убеждавали, че това е непосилна задача.
Мелън бил прочут с мълчаливостта си и несговорчивостта си. От всичко, което
знаел за характера на Дювейн - прекалено приказлив и с доста свойско поведение,
индустриалецът веднага си направил извода, че всяка среща с търговеца на
картини само ще го изнерви, затова категорично
12.
177
отказвал всички покани за среща. Но Дювейн не загубил надежда и дори заявил
на скептичните си приятели: „Не само че ще накарам този дръвник Мелън да
купува картини от мен, но дори ще подпишем контракт да купува само от мен!“
Следващите няколко години упоритият Дювейн посветил на проучването на
жертвата - подробно се запознал с навиците, вкусовете и фобиите на милиардера.
Когато пристъпил към осъществяването на плана си, Дювейн знаел за Мелън
почти колкото и съпругата му.
През 1921 г. Мелън пристигнал в Лондон и се настанил в кралския
апартамент, заемащ целия трети етаж в едно от крилата на хотел Кла- ридж.
Дювейн предвидливо си резервирал апартамента на долния етаж. Освен това
наредил на своя камериер да се сприятели с камериера на Мелън. В съдбоносния
ден, когато трябвало да започне осъществяването на хитроумния план на Дювейн,
неговият камериер научил от камериера на милиардера, че Мелън е поел по
коридора към асансьора на етажа.
Камериерът на Дювейн веднага предал това на господаря си и търговецът на
бегом се озовал в асансьора. „Как сте със здравето, мистър Мелън?“, вежливо
запитал Дювейн, след като се представил на смръщения милиардер. „Отивам в
Националната галерия да погледам картините от старите майстори.“ Колко
странно - Дювейн също се бил запътил към галерията. Така пред търговеца се
разкрила възможност да придружава бъдещата си жертва до мястото, което
осигурява най-благоприят- на обстановка за целите на Дювейн. Да не забравяме,
че той вече е от- лично запознат с вкусовете и капризите на милиардера, така че
няма проблеми да го изуми с познанията си, докато обикалят просторните зали на
галерията. За искрено удивление на Мелън, оказва се, че той и Дювейн са
забележително единодушни в предпочитанията си към този или онзи живописец.
Мелън останал приятно изненадан - доскоро той имал съвсем друга
представа за Дювейн, с когото досега не се бил срещал нито веднъж. Търговецът
се оказал очарователен, любезен, отзивчив и най-важното - надарен с
превъзходен, фин и безкомпромисно точен усет за истински съвършеното
изкуство. Когато се върнали в Ню Йорк, Мелън посетил разкошната галерия на
Джоузеф Дювейн и останал възхитен от прекрасната му колекция. Всичко било
подбрано с много разбиране, подредено и поднесено с вкус и мярка. Но найстранен бил фактът, че пред изумения поглед на Мелън се заредили точно тези
платна, за които той отдавна копнеел да притежава. От този ден нататък до края
на живота си Ен- дрю Мелън останал един от най-сериозните клиенти на Джоузеф
Дювейн.
ТЪЛКУВАНЕ
Един мъж, ако е амбициозен и решен на всичко, за да успее - като Джозеф
Дювейн например, - никога няма да остави съдбата си да бъде
178
направлявана от сляпата случайност. Никога няма да си задава въпроса, дали да
започне директно да убеждава някой от клиентите си, или първо да се опита да
спечели приятелството му - за неосведомените търговци това е неразрешима
дилема, нещо като стрелба по диви патици в непрогледна нощ, но не и за ловките
предприемачи като Дювейн, разполагащи с доверителни сведения за личния живот
на клиента.
Ендрю Мелън е най-импозантният клиент на Дювейн, но този хитър търговец
на картини е успял да уплете още много милионери в мрежата си. Стигал е дотам,
че е изпращал свои доверени лица като прислужници в именията на богатите - тези
подставени лица са получавали заплащане както от господарите си, така и от
Дювейн, - за да разполага непрекъснато с безценна информация относно
намеренията и вкусовете на потенциалните си богати клиенти. Затова не е чудно,
че Дювейн винаги е бил с едни гърди пред конкурентите си. Един от тях се опитал
да спечели за клиент Хенри Фрик и започнал да се интересува от частния живот на
милионера. Този търговец на картини останал много изненадан, когато установил,
че преди всяка визита на Хенри Фрик в някоя от картинните галерии там вече се е
намирал пъргавият Дювейн, като че ли надарен с шесто чувство за предусещане на
всяка стъпка на богаташите. Всички по-изтъкнати търговци на картини в Ню Йорк
не можели да се отърсят от предчувствието, че този проклет Дювейн е буквално
навсякъде. Енергичните инициативи на „чевръстия Джоузеф“ обезкуражавали до
такава степен съперниците му, че мнозина от тях зарязали този иначе не лош
бизнес за богат район като Манхатън и се преместили в по-бедни квартали, където
естествено нямало нито един милионер - те останали запазена марка за Джоузеф
Дювейн.
Такава е ползата от умелото разузнаване - помага ви да се почувствате
всемогъщ и по-проницателен от всички около вас. След като сте наясно с
предпочитанията на всеки ваш клиент или поне на по-представи- телните от тях,
вие ще знаете как да ги очаровате, защото ще отгатвате с лекота желанията им.
При това никой не може да си,обясни на какво се дължат успехите ви и затова
никой не може да измисли ефикасно противодействие, така че в крайна сметка
вашето надмощие се увеличава не- колкократно.
„Владетелите научават за това, което става около тях, благодарение
на съгледвачите си така, както кравата, чрез обонянието си, мъдрецътбрахмин - чрез свещените книги, а останалите хора - с помощта на
очите си.“
КАУТИЛЯ, ИНДИЙСКИ МИСЛИТЕЛ, III ВЕК ПРЕДИ ХРИСТА
179
КЛЮЧОВАТА СТРАТЕГИЯ ЗА ПОДСТЪПИТЕ КЪМ
ВЛАСТТА
В царството на властта вашата цел е да се научите да контролирате все подобре и по-добре всички предстоящи събития. Разбира се, че преследването на
тази неимоверно амбициозна цел ще ви създава много проблеми. Част от тях ще
бъдат свързани с нежеланието на другите да споделят с вас съкровени за тях
тайни, чувства, планове за бъдещето. Но дори и по време на най-шаблонните
разговори хората споделят поне част от това, което ги вълнува и ако сте надарен с
изострена наблюдателност, ще узнаете много за техните слабости, скрити подбуди,
предпочитания и мании. Ако не можете да се справите с тази задача, няма да
можете да отгатвате какво ще предприемат в бъдеще. И за този проблем обаче
може да се намери решение - ако измислите как да ги предизвикате да разкрият
поне част от тайните си, да ви подскажат намеренията си,
- само че вие трябва да внимавате да не се издавате, че зорко следите всяка тяхна
стъпка.
Това не е чак толкова трудно, колкото ви се струва на пръв поглед. Ако се
представяте за приятел пред някого, ще можете да съберете много повече
информация от хората около вас. Оставете на другите да гадаят бъдещето с
помощта на хороскопи или чрез картите таро. Вие притежавате много по-ефикасни
методи за предсказване на бъдещето.
Класическото шпиониране изисква да се използват услугите на шпиони както го е правел Джозеф Дювейн например. Методът е прост и ефикасен, но крие
много рискове - вероятно ще успеете да се сдобиете с нужната ви информация, но
няма как да контролирате шпионите си. Може би те ще се издадат някъде заради
някоя глупава грешка или пък тайно ще бъдат завербувани да работят против вас.
Много по-добре е вие лично да се заемете с тази извънредно деликатна задача, да
проникнете като приятел в чуждия дом и тихомълком да следите всяка стъпка на
вашия домакин.
Френският дипломат маркиз Дьо Талейран е прочут като един от ненадминатите таланти в тази област, надарен с необикновени способности да
изтръгва тайните на събеседниците си, без да нарушава изискано вежливия тон на
разговора. Барон Дьо Витрол, негов съвременник, е написал следното по адрес на
Талейран: „Да се разговаря с него беше незабравимо преживяване. Никога вече
няма да попадна на толкова духовит и остроумен събеседник. Талейран владееше
до съвършенство изкуството да прикрива своите мисли и емоции зад маската на
вежлив, добре обигран светски кавалер. Никой не можеше по-добре от него да
насочва темата на разговора - при това неусетно и незабележимо - от неговата
особа към преживяванията на другите събеседници, което много го улесняваше да
узнава повече за техните замисли и преценки.“
Всички съвременници на маркиз Дьо Талейран са единодушни, че
180
той е бил забележителен събеседник, макар всъщност да
не е говорил много. Например никой не е запомнил
Талейран да е споделял някога убежденията си, нито дори
мненията си за най-злободневни- те събития - защото е
предпочитал да трупа сведения за мненията и
убежденията на другите. Никой не е умеел по-добре от
него да организира светски приеми, забавни игри и
шаради за чуждите посланици и да запомня и претегля
всяка тяхна дума - цялата тази информация много му е
помагала като външен министър на френската империя.
По време на Виенския конгрес (1814-1815 г.) Талейран е
на върха на кариерата си, тъй като разиграва необичайно
сложна шпионска игра - на няколко пъти споделя нещо,
което привидно прилича на съкровена държавна тайна (а
всъщност се оказала негова измислица), след което зорко
следи реакциите на събеседниците си. Позволил си е
например да заяви пред неколцина чужди дипломати, че
според достоверен източник, който споделил тези
секретни сведения единствено с него, руският цар
възнамерявал да арестува за измяна един от найпрочутите руски генерали. Достатъчно му било само да
огледа лицата на присъстващите, за да се досети кой
именно най-много ще се зарадва от очакваното отслабване на руската армия. Това не подсказвало ли, че
неговото правителство крои някакви тайни планове,
насочени срещу Русия? Или както е заявил барон фон
Щтетен: „Мосю Талейран е способен да стреля с
пистолета си във въздуха, за да провери кой пръв ще
скочи през прозореца.“
Трябва да бъдете много наблюдателни по време на
всички светски събирания. А също и при случайните
срещи, при които никой не си е поставил никакви
предварително обмислени цели. Тогава хората се
разкриват повече, отколкото в делова обстановка. За тази
цел обаче е много важно да ги изслушвате вежливо, с
подчертано уважение - така не само ще узнаете повече от
техните тайни, но и ще спечелите приятелството им,
което по-късно може да ви помогне да ги превърнете във
ваши съюзници.
Но при всички случаи тази тактика трябва да се
прилага много предпазливо, след грижлива подго-
„Ако имате основание да подозирате
някой от вашите
приятели, давайте си
вид на човек, който
вярва напълно на
всяка дума, изречена
от него. Така ще го
насърчите да продължава както досега
и дори ще още понастоятелен в
преследването на
целите си. И накрая
сам ще се из-' даде.
Ако се съмнявате, че
някой се опитва да
скрие нещо от вас,
ще трябва да
споделите с него, че
повече не можете да
му имате доверие.Това ще го провокира да
разкрие поне част от
това, което не е
искал да сподели с
вас, защото ще се
старае с всички
достъпни нему
средства да стопи
вашето недоверие. “
АРТУР
ШОПЕНХАУЕР
(1788-1860 г.)
181
товка. Ако хората започнат да ви подозират, че се опитвате да изкопчи- те тайните
им под прикритието на невинен светски разговор, ще правят всичко възможно, за
да ви отбягват. Затова през цялото време е за предпочитане да наблягате на
незначителните светски теми и да не се впускате в целенасочено обсъждане на
това, което всъщност най-много ви интересува. Ако събирате прилежно само
трохите от цялата информация по интригуващия ви въпрос, това няма да бие на
очи. Но не спазите ли това златно правило, съществува опасност не вашият
събеседник да издаде тайните си, а вие - макар и неволно - да разкриете
собствените си намерения с прекалено настойчивите си подпитващи въпроси или
подмятания.
Съществува един хитър трик в шпионирането, описан още от Ла- рошфуко:
„Искреността е рядко срещано качество и в повечето случаи се използва от найумните между нас, за да изтръгват тайните на най-глу- павите между нас.“ Като
заявявате, че разкривате цялото си сърце пред някого, вие го подканвате да
сподели и той своите тайни. Направете му някакво фалшиво признание и той също
ще ви се отплати с признание, само че неподправено. Друг полезен метод се
разкрива в съчиненията на философа Артур Шопенхауер - опитайте се напълно
съзнателно да противоречите на събеседника си, без да се страхувате, че ще го
раздразните. Накарайте го да загуби контрол и да започне да крещи първото, което
му дойде на ум. Обладаните от силни емоции личности неволно правят грешката
да разкрият пред околните много повече, отколкото са възнамерявали да споделят
в спокойно състояние на духа.
Друг метод за прикрито разузнаване е да се изпробват хората, като им се заложат
капани, които те трябва сами да открият. Хозро II, легендарно мъдър персийски
цар от VII век преди Христа, е познавал много методи за разследване на хората,
без да се събуждат подозренията им. Ако например между двама от неговите
придворни внезапно се пораждат необяснимо топли приятелски взаимоотношения,
той веднага е привиквал настрани единия от тях и му е подшушвал - под секрет,
разбира се, - че другият е изменник и че скоро ще му се наложи да се раздели с
главата си. После добавял, че имал доверие на него повече от всички останали в
персийския двор и че казаното дотук на всяка цена трябвало да се запази в найстрога тайна. На царя не му оставало нищо друго, освен да следи внимателно
двамата заговорници. Ако вторият от заподозрените не променял поведението си,
от това веднага следвало, че е опазил тайната, поверена му лично от царя. Мъдрият
владетел не закъснявал да го възнагради с милостта си, като преди това го
извиквал на нова среща, за да го успокои с думите: „Бях решил да осъдя на смърт
твоя приятел, защото до мен достигнаха сведения за покушение, което той е
замислял срещу мен. Но след тайно разследване се изясни, че тези слухове са били
лъжливи.“ Но ако вторият от заподозрените започвал да избягва срещите с царя,
ако предпочитал да се усамотява и от лицето му не слиза
182
ло напрегнатото изражение, Хозро II незабавно стигал до извода, че поверената
тайна вече е станала достояние и на втория заподозрян. В този случай на цяря не
му е оставал друг изход, освен да прогони от двора първия заподозрян - след като
го утеши с разкритието, че само е изпитвал предаността му, и след като го е
уверил, че нищо лошо няма да му се случи, ако наистина остане верен на своя
монарх. Докато за втория, който не опазил царската тайна, наказанието било посурово - вечно заточение извън пределите на царството.
Този сложен маньовър може да изглежда много странна форма на
диагностично разузнаване, защото не се научава някаква конкретна информация, а
само се узнава повече за характерите на подчинените. Но в редица случаи именно
това може да се окаже от решаващо значение за отстраняването на бъдещи
проблеми.
Като подтиквате хората да извършат нещо, вие можете да научите много за
тяхната лоялност, почтеност и т. н. Именно това познание е безценно, защото ще
ви позволява да предвиждате техните бъдещи ходове.
АСОЦИАЦИЯ
Изкусният шпионин трябва да притежава трето око. В
света, в който всички имат по две очи, този, който
разполага с третото око, ще бъде могъщ като бог. Ще
вижда no-далече от другите и по-надъл- боко. Никой и нищо
няма да убягва от погледа му.
ЕДНО АВТОРИТЕТНО МНЕНИЕ
„Един мъдър владетел или проницателен военачалник ще успее да
разгроми неприятеля от движение и ще постигне бляскава победа
само ако познава добре плановете на врага. Това знание обаче не се
дарява от боговете, нито се добива чрез предсказанията на
гадателите, нито пък се дължи на ученията, заимствани от
мъдреците. Това знание се постига само с хора, които знаят какво
става в лагера на противника - затова именно се използват
съгледвачите.“
„ВОЕННОТО ИЗКУСТВО“, СУН-ДЗЪ, IV ВЕК ПРЕДИ ХРИСТА
183
ОТКЛОНЕНИЯ ОТ ПРАВИЛОТО
Информацията е от критично значение за всеки, който притежава властта, но
ако вие шпионирате другите, в същото време трябва да сте подготвен за
противодействията на противника - той също ще ви шпионира. Едно от найефективните оръжия в тази невидима, но решаваща битка е дезинформацията.
Както е казал сър Уинстън Чърчил: „Истината е прекалено скъпоценна стока, за да
не бъде охранявана от десетки лъжи.“ Трябва да се обкръжите с подобни защитни
мерки, за да не може никой да се добере до поверителните сведения, които трябва
да останат единствено ваше достояние. Ако умеете да разпространявате това, в което искате другите да повярват, при това без да вдъхвате подозрения, вие и само
вие ще бъдете господарят, властващ над всяка ситуация.
През 1944 г. внезапно се засилили ракетните нападения над Лондон
- хитлеристите изстреляли повече от две хиляди ракети „Фау-1“ над британската
столица, с което причинили смъртта на повече от пет хиляди души. Ранените били
много повече. Но кой знае защо германците непрекъснато се разминавали с
мишените. Ракетите били предназначени за такива гъсто населени зони в
централен Лондон, като Трафалгар Скуеър или площад Пикадили, но вместо това
стигали само до предградията, които за щастие не били с чак толкова много
обитатели. Причината се изяснила много по-късно - германците разчитали на
своите тайни агенти, внедрени в Англия. Но не подозирали, че тези агенти отдавна
били разкрити и заставени от британските тайни служби да подават фалшива
информация.
При всяка следваща ракетна атака мишените се отдалечавали все повече от
британската столица и накрая единствените жертви били кравите по пасищата на
Южна Англия. Като подавате на неприятеля неверни сведения, вие можете да
постигнете сериозно предимство. Вашите шпиони са вашето трето око, докато
врагът, заблуждаван от тях, ще изгуби едното от двете си очи. И като всеки циклоп
никога няма да улучва мишената.
184
ЗАКОН
15
УНИЩОЖАВАЙТЕ БЕЗМИЛОСТНО
ВРАГОВЕТЕ СИ!
ОСНОВНО ПРАВИЛО
Всички велики водачи - още от времето на Мойсей
-
са знаели, че един опасен враг трябва да бъде напълно
унищожен. (Някои от тях обаче са научавали тази истина по
твърде болезнен начин.) Ако се остави само един тлеещ въглен,
независимо че изглежда почти угаснал, по-късно е възможно да се
разгори изпепеляващ пожар. Може да загубите много, ако спрете
насред пътя, затова по-сигурно е тоталното смазване на
неприятеля. В противен случай той ще се възстанови и рано или
късно ще потърси възмездие. Смачкайте го не само телом, но и
духом.
ПРИМЕР ЗА НЕСПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА
В многовековната история на древен Китай трудно може да се намери пояростно съперничество от това между двамата прочути пълко- водци - Сян Ю и
Лю Пан. Те започнали военната си кариера като приятели - в начало дори се
сражавали от една и съща страна на фронта. Сян Ю притежавал знатен произход.
Едър и силен мъжага, с избухлив характер, не бил от най-съобразителните, но
нямал равен на себе си, когато трябвало да се преследва врагът. Лю Пан
произлизал от беден селски род, не обичал да се ограничава само със спазването
на воинските задължения, защото харесвал хубавото вино и хубавите жени. Дори
може да се каже, че често се е държал като нехранимайко. Но бил толкова хитър,
че никой никога не успявал да го излъже. Надарен бил и с превъзходен усет
185
„Останките
от
разгромения
враг
наподобяват на искри от отъпканата
жарава, разпилени
от буйния вятър.
Затова трябва да се
унищожават
до
последната дребна
искрица... Никога не
пренебрегвайте
враговете
си,
колкото и да са
отслабнали силите
им. Могат да станат
неподозирано
опасни - досущ като
искра, отнесена от
вятъра
в
купа
пресъхнало сено...“
КАУТИЛЯ, ИНДИЙСКИ
ФИЛОСОФ, III ВЕК '
ПРЕДИ ХРИСТА
КЛОПКАТА В
СЕНИГАЛИЯ
„В деня, когато бил
екзекутиран Рамиро,
Чезаре Борджия
напуснал Чезена,
оставяйки зад себе
си опустошен град централният
площад бил застлан
с труповете на
обезглавените
непокорни
граждани. След три
дни той пристигнал
във Фано - там го
очаквали пратеници
от Ан- кона, за да го
уверят в
лоялността си към
него. Поя-
186
към бързо надушване на най-изгодните стратегии, но
въпреки това често прибягвал до услугите на съветниците си. Именно тези качества му помогнали да се
издигне толкова нависоко.
През 208 г. преди Христа владетелят на царството Чу
изпратил две многочислени армии да завоюват
процъфтяващото царство Чин. Едната армия, предвождана
от Сун Ю, поела на север - Сян Ю бил втори по ранг в
нейното командване. Другата армия начело с Лю Пан се
насочила право към Ксен-ян - столицата на Чин.
Амбициозният Сян Ю не можел да се примири с мисълта,
че неговият главен съперник Лю Пан ще влезе преди него
в столицата на завоюваното царство - само тази победа би
могла да се окаже достатъчно основание на поверят на Лю
Пан върховното командване на всички армии на царството
Чу.
На северния фронт по едно време настъпило
неочаквано объркване - Сун Ю, командирът на Сян, не се
решавал да пожертва войниците си в решителната битка
срещу многочисления неприятел. Вбесен, Сян Ю нахлул в
палатката на Сун и го обявил за предател, измъкнал меча
си и с един замах му отрязал главата, след което
еднолично поел командването на армията. Без да чака
заповеди от владетеля на царството Чу, той повел
войските в настъпление на север, спечелил бляскава
победа благодарение на изненадващото нападение, след
което продължил все така устремно към столицата на Чин
- богатия, добре уреден град Ксен-ян. Амбициозният
пълководец копнеел на всяка цена да докаже, че е подобър стратег от хитрия Лю Пан. Трудно може да се
опише изненадата му, когато Лю Пан, въпреки че
предвождал по-малобройна войска, с тактическа хитрост
успял да заобиколи противниковите сили,струпани за
отбрана на столицата, и пръв да проникне зад стените на
Ксен-ян. Едва сега Сян Ю си спомнил, че било крайно
неразумно, дето не се вслушал в мъдрото предупреждение
на своя опитен съветник Фан Тсен: „Този селски водач
Лю Пан е безкрайно лаком за плячка и готов да продаде
душата си на всеки, който ще му обещае накитите и
жените на богатите жители на Ксен-ян. Само че нещо тук
не ми харесва. Не ми се вярва, че
се е втурнал към Ксен-ян само заради трофеите. Май че
онзи селендур си е наумил нещо по-важно от жените и
скъпоценностите,“
Фан Тсен не се уморявал да подканя господаря си
Сян Ю да не отлага разчистването на сметките с опасния
съперник Лю Пан. След обстоен размисъл предложил на
Сян да заложи капан на Лю Пан - да го покани да
отпразнуват победата в лагера на войската пред стените
на Ксен-ян и да го обезглави в разгара на пиянска свада.
За Сян Ю нямало да бъде никаква трудност да разиграе
подобна сцена, защото бил прочут с избухливостта си
така, както Лю Пан - със слабостта си към виното. Сян
веднага склонил да се заеме с този коварен план, който
можел да отстрани всичките му проблеми. Изпратили
покана до Лю Пан и той се отзовал на поканата. Но Сян не
посмял да нареди на войниците си да започнат ритуалния
танц с мечовете - древна китайска традиция при
празнуването на всички военни победи. Когато най-после
се решил, вече било много късно - хитрият Лю Пан се
усетил, че му готвят ко- варна изненада и избягал от
празненството. „Дръжте го!“ - изкрещял Фан Тсен след
него, щом съзнал, че глупавият Сян Ю ще провали
толкова грижливо обмисляния заговор. „Какъв глупак си
бил, Сян! Успя да провалиш целия ми план. Сега Лю Пан
ще завземе властта в царството и първата му грижа ще
бъде да ни натика в тъмницата!“
Щом осъзнал грешката си, Сян, твърдо решен да не
се завръща без скъпоценния трофей - главата на
съперника си, се втурнал като вихър към Ксен- ян, за да
настигне Лю Пан. Лю въобще нямал намерение да поведе
войските си към задаващата се братоубийствена битка,
така че веднага опразнил града. Сега нямало никакви
пречки пред Сян Ю най-после да влезе в Ксен-ян като
победоносен завоевател. Свирепият Сян, вбесен, че е
изпуснал хитрия Лю Пан, заповядал да обезглавят младия
владетел на царството Чин и да сравнят със земята
столицата Ксен-ян. Сега за Сян оставал само един враг вездесъщият Лю Пан. Сян го преследвал неуморно в
продължение на месеци и най-после го обсадил в една
долина. Войските на Лю Пан отдавна понасяли прекалено
сурови лишения и от воен-
вил се и пратеник от
Вителоцо Вите- ли с
вестта, че Се- нигалия
- второстепенно
пристанище на
Адриатическо море било превзето от
кондо- тиерите. Само
в катедралата все още
се съпротивлявали
храбрите ге- нуезци
начело с Ан- дреа
Дориа - те
категорично отказали
да капитулират пред
друг освен пред принц
Борджия. Чезаре
веднага изпратил
обратно пратеника да
предаде на обсадените
си привърженици, че
ще бъде в града още на
следващия ден всъщност именно това
искали да узнаят
кондотиери- те. След
като стигнел до
площада на Сенигалия,
притиснатият между
катедралата и
тесните околни
улички Чезаре
Борджия щял бъде
лесна плячка за тях...
Кондотие- рите били
уверени, че
превъзхождали
армията на папския
син както по
численост, така и по
воински умения, освен
това отлично знаели,
че той вече не можел
да разчи-
187
та на подкрепата на
нашествениците
французи, защото
те се оттегляли
към Алпите.
Всъщност според
свидетелството на
Макиавели Чезаре
Борджия предвидливо оставил край
Чезена десет хиляди
пехотинци и три
хиляди конници,
след което наредил
на командирите си
да потеглят към
Сенигалия
разпръснати на '
малочислени отреди, като всеки от
тях трябвало да се
промъква по отделен
маршрут, за да
останат незабелязани от противника. Причината да
съсредоточи край
пристанището
цялата си армия
било признанието,
изтръгнато с
мъчения от умиращия Рамиро де
Лорка, че кондотиерите замисляли да
му заложат капан, в
който принцът найпосле да намери
гибелта си.
Затова
хитрият
Борджия решил да
се престори, че ще
се улови на примамката,
докато
всъщност в капана
щели да попаднат
самите
кондотиери. Това бил такъв
188
ната дисциплина не останал дори помен, така че накрая
Лю Пан бил принуден да капитулира.
Отново ударил часът на Фан Тсен, който трескаво
нашепвал на ухото на своя могъщ повелител Сян Ю:
„Сега е моментът да го смажеш! Ако и сега го изпуснеш,
после ще съжаляваш горчиво!“ Но Сян Ю решил да
прояви милост - искал да довлече Лю Пан жив до
столицата на царството Чу, за да чуят всички как Лю Пан
лично ще го признае за най-бляскавия стратег в цял
Китай. Само че Фан и този път се оказал по-далновиден
от господаря си
- хитроумният Лю Пан успял да се възползва от
преговорите около предаването му в плен, за да насочи
враговете си по лъжливи следи, така че пак успял да се
спаси с бягство, придружен само от малоброен, но предан
ескорт. Сян, удивен от това, че тази унизителна за него
маневра се повтаря за втори път буквално пред очите му,
отново се понесъл като вихър по следите на бегълците,
само че сега бил още по-бесен - подчинените му дори се
опасявали за разсъдъка му. В една от следващите битки
войниците на Сян Ю пленили бащата на Лю Пан. Сян Ю
заповядал да го оковат във вериги и да го доведат при
него, след което се провикнал гръмко през бойната линия
към заклетия си враг Лю Пан: „Предай се, ако не искаш
да сваря баща ти жив този казан!“ Но отсреща долетял
увереният отговор на Лю: „Нали ти и аз бяхме
побратими? Това означава, че моят баща е и твой баща!
Ако наистина свариш баща ми в казана, изпрати ми една
паница от тази чорба!“ Сян Ю гневно стиснал зъби и битката продължила още по-ожесточено.
След няколко седмици Сян неразумно допуснал
войските му да се разпръснат на широк фронт и за
безкрайна негова изненада мъдрият Лю Пан не закъснял
да се възползва от грешката на най-злия си враг.
Нападнал го точно там, където отбраната на Сян Ю била
най-лесно уязвима, и много скоро основните сили на Сян
Ю били обкръжени. За пръв път от доста месеци
предимството не било на страната на Сян Ю.
Съветниците на Лю Пан трескаво го молили да бъде
безмилостен със Сян: „Да го оставиш да се изплъзне е все
едно да оставиш отворена клетката на тигъра - рано или
късно той ще се
върне, за да ти прегризе гърлото.“ Лю, който за разлика от
самоуверения Сян Ю винаги изслушвал съветниците,
веднага се съгласил с това предложение.
Под предлог за преговори за примирие Лю Пан
подлъгал Сян Ю да отслаби бдителността на своите
предни постове, нападнал го, когато противникът въобще
не очаквал изненади, и подложил на безмилостна сеч
цялата вражеска войска. Сян Ю се опитал да се спаси с
бягство. Сразен от поражението, остана съвсем сам, дори
без кон, ясно съзнаващ, че за Лю няма по-ценен трофей от
собствената му глава, Сян Ю силно извикал към
отстъпващите войници от разгромената му войска: „Чух,
че Лю Пан предлагал за главата ми хиляди къса злато и
владение с десет хиляди роби. Нека накрая ви поднеса
поне този подарък!“ След тези прощални думи си
прерязал гърлото.
ТЪЛКУВАНЕ
Сян Ю неведнъж се проявявал като безмилостен
воин. Рядко се колебаел какво да предприеме спрямо
съперниците си, когато можел да избира сред няколко
възможности. Но само към Лю Пан поддържал поразлична тактика. Очевидно той дълбоко в душата си
уважавал този достоен противник и копнеел да го победи
по всичките правила на военното изкуство, а не да го
срази чрез подли измами. Казано с една дума, жадувал да
докаже превъзходството си над най-интелигентния си съперник в открита схватка. Всъщност истинската му цел
била не да го прониже с меча си, а да го принуди да се
признае за победен, смирен, със позорно сведена глава и
чак тогава да го вземе за свой съветник - очевидно защото
по онова време в цял Китай никой не можел да засенчи
Лю Пан като далновиден стратег. Само това обяснява
странностите в поведението на Сян Ю - винаги, когато
вечният враг бил на косъм да се предаде в плен, нещо
необяснимо принуждавало толкова решителния Сян Ю да
позволи на Лю Пан отново да се изплъзне от заслуженото
възмездие. А може би Сян Ю не бил забравил, че
навремето те двамата са били приятели и съратници като
младши офицери в една и съща ар-
блестящ пример за
военна хитрост, че
по-късно историкът
Паоло
Джиово
го
описвал като „найбляскавата победа на
всички
времена,
спечелена с измама и
лукавс- тво. “
Призори на 31 декември 1502 г. Чезаре
Борджия достигнал
до околностите на
Сенига- лия.
Предвождан от
Микелото Карета,
авангардът,
наброяващ само
двеста копиеносци,
заел позиция отвъд
моста на канала.
Този мост имал
стратегическо значение, защото отрязвал пътя за отстъпление на кондотиерите. С възторжена реч Чезаре
поздравил кондотиерите за тяхната нечувана смелост
и дори им предложил
да се присъединят
към неговата войска.
Микелото Корета в
това време се
разпореждал да
подготвят палацо
Бернардино за главна
квартира на Чезаре
Борджия, а херцогът
поканил
кондотиерите да
заповядат в двореца.
След като наивните
наемници
189
пристъпили прага,
тежките порти се
захлопнали зад
гърбовете им, от
коридорите изскочили безчет слуги,
въоръжени до зъби,
които изневиделица
се нахвърлили върху
пришълците. Чезаре
предварително бил
заповядал да бъдат
нападнати
отредите на
Вители и Орси- ни.
Така през нощта, е
която били избити
всички кондотиери,
Микело- ти също не
си губил времето,
защото успял да
удуши Оливерето и
Вители в
подземието на
палацо Бернардино.
С един замах принц
Чезаре Бор- джия,
син на папа
Александър VI, се
отървал както от
най-опасните си
противници, така и
от своите вероломни офицери, които заговорничели
зад гърба му да го
предадат на кондотиерите. “
„БОРДЖИИТЕ“,
ИВАН КЛОУЛАС,
1989 г.
190
мия? По същество Сян Ю си подписал смъртната присъда
в мига, когато издал намеренията си да се разправи
безмилостно с най-опасния си съперник Лю Пан, но се
поколебал да реализира докрай рискования си замисъл. За
разлика от него Лю Пан се оказал в крайна сметка порешителният или по-ум- ният от двамата пълководци,
когато
капризната
съдба
коренно
променила
съотношението на силите.
Това е съдбата на всеки, който тайно симпати- зира
на някой от противниците си. И най-малкото колебание,
милозливост или някакви подобни угризения позволяват
на враговете ни да ни се изплъзнат в последния момент и
да не бъдат застигнати от смъртта. С това обаче ние само
засилваме опасенията в сърцата на нашите противници и
те се ожесточават стократно, което на свой ред ни донася
огромни неприятности. Ако успеем да сразим някой от
враговете си, той ще затаи неистова злоба заради
унижението, на което сме го подложили, затова отсега
нататък за него няма да съществува по- важна цел от това
да ни отмъсти безмилостно. Не може така лекомислено да
бъде споделяна властта
- на върха обикновено има място само за един и всички
други са безкомпромисно излишни, следователно трябва
да бъдат унищожени, смазани или поне да не им се
оставят никакви шансове да възстановят силите си. Тази
сурова истина е още по- силно валидна, когато става дума
за доскорошен приятел или съюзник. Законът, на който се
подчиняват всички неразрешими конфликти, е толкова
недвусмислен, колкото и жесток: дори дума не може да
става за евентуално сдобряване. Единият от двамата
трябва
да
победи,
при
това
окончателно
и
безкомпромисно.
Очевидно Лю Пан добре е усвоил този урок. След
като обсадил Ксен-ян, този прост селски син вече
предвкусвал своя триумф - не съществувала и капка
съмнение, че именно той щял да бъде обявен за главен
предводител на всички войски на царството Чу. След като
се добрал до този завиден пост, той замислил да отстрани
главния си съперник в изкачването си към върховната
власт - владетеля на царство Чу, пред когото доскоро Лю
Пан е пола-
гал клетва за вярност - а след това се заел да смазва всички, които дръзнали да се опълчат срещу него. Накрая се коронясал за император и останал в
историята като един от най-славните владетели безсмъртния Хан Као-дзъ, основател на могъщата
династията Хан.
„Този, който жадува да постигне всичко,
не бива да си позволява да бъде милозлив.“
„За да постигнете
окончателна победа,
трябва да бъдете
безмилостен."
НАПОЛЕОН
БОНАПАРТ
(НАПОЛЕОН I, ФРЕНСКИ
ИМПЕРАТОР, 1769- 1821
г.)
КАУТИЛЯ, ИНДИЙСКИ МИСЛИТЕЛ,
III ВЕК ПРЕДИ ХРИСТА
ПРИМЕР ЗА СПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА
Ю Чао, родена през 625 г. преди Христа, била дъщеря на много влиятелен
китайски велможа. Ала за да я удостоят с честта да я поканят в харема на
императора Тай Тсун, помогнал не само знатният й произход, но и необикновената
й красота.
Императорският харем всъщност бил доста опасно място, препълнен с млади
конкубини, копнеещи да бъдат обявени за фаворитки на господаря на цял Китай.
Очарованието и силният характер на Ю Чао й помогнали извънредно много да
спечели всички надпревари, но това не я успокоявало и тя все по-често се
замисляла за неясното си бъдеще. Тя не си правела никакви илюзии императорът, като всички разглезени мъже от дворцовите среди, бил много
капризен, всъщност най-капризния от всички заради привилегирования си
произход и на него въобще не можело да се разчита.
Ю Чао успяла да съблазни безпътния син на императора - Као Тсун, като се
възползвала ловко от единствения случай, когато те двамата останали насаме
поради недоглеждане на надзираващите ги евнуси. Когато императорът умрял и
Као започнал да се подготвя да заеме трона, Ю Чао тръпнела от страх, защото
прекрасно знаела каква тежка участ очаква всички любими жени на предишните
владетели - трябвало да й острижат косите и да постъпи в женски манастир,
откъдето обикновено нито една жена не можела да се върне към светския живот.
Вече седем години Ю Чао обмисляла бягството от позлатения затвор, какъвто бил
всъщност императорският дворец. Тайно се свързала с новия император, дори
била толкова далновидна, че от месеци се стараела да се сприятели с официалната
му съпруга - бъдещата императрица. Накрая успяла да издейства необичайно
либерален императорски указ, който й разрешавал да остане в императорския
харем. По-късно посветила всичките си заложби, за да се хареса още повече на
императрицата, макар че
191
продължавала да спи с императора. Самата императрица обаче не смеела открито
да се противопостави на фаворитката на мъжа си - понеже още не му била родила
наследник, длъжна била да внимава на всяка крачка, а обожаваната императорска
фаворитка била много ценна съюзница срещу нескончаемите дворцови интриги и
заговори.
През 654 г. Ю Чао родила дете. Императрицата пристигнала, за да види
новороденото, а малко след като си тръгнала, Ю Чао удушила детето - своята
собствена първа рожба! Когато разкрили убийството, веднага плъзнали какви ли
не слухове, като най-много подозрения се насочили към самата императрица,
защото именно тя била последна при детето, пък и всички знаели колко била
ревнива. Именно на това разчитала Ю Чао, когато замисляла този пъклен план.
Скоро след това императрицата била обвинена в убийство и предадена на главния
дворцов палач. А на нейно място била коронясана Ю Чао. Императорът,
пристрастен към насладите на дворцовия живот, с радост я оставил да се нагърби
с тежестите на управлението. Тя останала в историята като императрица Ю.
Въпреки че сега разполагала с огромна власт, Ю Чао все още не се чувствала
надеждно осигурена. Навред я дебнели врагове, не по-малко коварни от самата
нея. Не смеела нито за миг да остане без телохранителите си. Когато стигнала
четиридесет и пет години, започнала да се опасява, че прелестната й племенница
ще я измести като главна императорска фаворитка. Успяла да я отрови, като
добавила в храната на девойката глина от един специален вид, който се среща
само в Китай и е сил- но отровен. През 675 г. синът й, отдавна обявен за неин
наследник, също бил отровен. Следващият й по възраст син - незаконен син на
императора, но признат за принц - бил изпратен в заточение малко след несполучливия му опит за дворцов преврат. А през 683 г., когато императорът умрял, Ю
Чао натрапила на трона някакъв мъж, за чието съществуване дотогава никой дори
не подозирал, но тя обявила, че и той бил неин син
- и, разбира се, незаконен син на починалия император, плод на тяхната връзка
отпреди толкова много години. Така на практика всички лостове на властта
оставали в нейните ръце.
През следващите пет години в двореца се редували много заговори, един от
друг по-коварни. Но нито един от тях не успял и съответно нито един от
заговорниците не бил пощаден. През 688 г. вече никой не заплашвал трона на Ю
Чао. Тя сама се обявила за божествена наследница на Буда и през 690 г. най-сетне
се сбъднало нейното съкровено желание
- удостоили я с почетното звание Свещена императрица на цял Китай.
Ю Чао станала императрица, защото буквално никой не останал от
предишната династия Тан. След това тя царувала, несмущавана от дворцови
заговори, в продължение на десетина години. Но през 705 г. преди Христа
осемдесетгодишната владетелка най-после била принудена да абдикира.
192
ТЪЛКУВАНЕ
Всички, които са познавали императрицата Ю Чао, са изтъквали нейната
енергичност и интелигентност. В онази епоха не се е полагала слава дори и на
най-амбициозните жени - те са имали право само да престоят няколко години в
харема на императора, след което били длъжни да останат до края на живота си в
женски манастир. Ю Чао никога не проявявала дори капка наивност през цялото
време на своя неспирен възход - наистина шеметен за онази жестока епоха.
Прекрасно знаела, че всяко колебание, дори мимолетното, както и найнезначителните прояви на слабост, ще й струват живота. Затова при всяка поява
на нова съперница тя веднага се заемала да обмисля подробностите. Въобще не й
се налагало да взема по-кардинални решения, тъй като те били поначало ясни и
пределно опростени - съперниците трябвало да бъдат ликвидирани до крак. Или тя
ще ги изтреби, или те - нея. Всъщност Ю Чао не била някакво невиждано
изключение в историята на древен Китай - всички предишни владетели от векове
постъпвали именно като нея, само че тя, понеже била жена, нямала право на
грешки и затова трябвало да бъде по-безмилостна дори от тях.
Четиридесет и пет годишното царуване на Ю Чао останало паметно като едно
от най-продължителните в многовековната китайска история. Макар че за никой
вече не е тайна с колко кръв е бил осеян пътят на нейния възход, в Китай все още
се описва нейното царуване като пример за успешно управление.
Свещеникът, който изповядал умиращия генерал Рамон Мария
Нарваец (1800-1868 г.), го попитал: „Прощава ли Ваше
Превъзходителство на всичките си врагове?“ „Няма на кого да
прощавам - прошепнал Нарваец. - Никой от тях не успя да избегне
смъртта. “
КЛЮЧОВАТА СТРАТЕГИЯ ЗА ПОДСТЪПИТЕ
КЪМ ВЛАСТТА
Не е случайно, че и двата примера, илюстриращи разглеждания закон, са
заимствани от изключително поучителната китайска история, изобилстваща с
примери, при които е бил пощаден животът на опасни противници, а те на свой
ред не са закъснявали да си отмъстят безкомпромисно. „Смазвайте враговете!“,
гласи един от най-важните принципи, описани във „Военното изкуство“ - трактат
по стратегия, съставен от Сун-дзъ, още през IV век преди Христа Идеята е много
проста - вашите врагове мечтаят само за едно: да ви унищожат напълно и за
постигането на тази съкровена цел няма да пожалят нито сили, нито пари, нито
13 .
193
време. Ако по време на схватките с тях вие се спрете насред пътя и не ги
изтребите - било заради някакви наивни надежди, било заради милозли- вост и
съжаление, това няма да ги накара да се държат по-добре с вас. Точно обратното,
те ще се озлобят още повече, ще бъдат много по-ре- шителни (понеже ще жадуват
за отмъщение, което ще измие тяхното унижение) и рано или късно ще се
надигнат, за да получат реванш. Отначало може да се преструват, че са
приятелски настроени към вас, но това ще бъде само измама, само опит да
спечелят време, докато се окопитят и подготвят да ви атакуват смъртоносно.
И така, решението е само едно: никаква милост. Смазвайте враговете си
безжалостно - така както на свой ред те биха постъпили с вас. Можете да се
надявате на стабилен мир и сигурност едва когато противниците ви бъдат напълно
ликвидирани.
Комунистическият лидер Мао Дзе-дун, ревностен почитател на Сун- дзъ,
както и на всички велики пълководци от древната китайска история, бил отлично
запознат с важността на този закон. През 1934 г. той повежда повече от 75 000 зле
екипирани войници през безлюдните планински райони в Северозападен Китай, за
да не бъдат повече преследвани от по- силната армия на Чан Кай-ши. Този
безумно труден, рискован и до голяма степен самоубийствен маньовър е
прославян в историята на китайската комунистическа партия под името Великия
преход.
Чан Кай-ши се заканил да изтреби до крак комунистите в Китай. Няколко
години по-късно армията на Мао Дзе-дун се стопила само до 10 000 души. През
1937 г., когато Япония напада Китай, Чан Кай-ши преценява, че комунистите вече
не са първостепенна заплаха за неговата кауза. Затова нарежда да прекратят
преследването на маоистите и да концентрират всички сили в борбата срещу
японските нашественици. Но десет години по-късно комунистите разполагат с
достатъчно сили, за да разгромят армията на Чан Кай-ши. Горчивата поука за
генералисимус Чан Кай-ши била следната: той бил принуден да заплати огромна
цена за подценяването на този древен закон, като не е взел мерки да унищожи
докрай комунистическите отреди, при това точно когато те са били най- слаби и
разпокъсани, все още не разполагащи със славата и ореола на патриоти, борещи се
срещу японските окупатори. За разлика от Чан Кай- ши комунистическият лидер
Мао Дзе-дун очевидно не бил забравил този толкова важен закон, защото не се
спрял пред нищо, докато не изтласкал войските на съперника си от Южен Китай,
като го принудил да се укрие на остров Тайван (Формоза), където Чан Кай-ши
властвал до края на живота си благодарение на закрилата на САЩ. В
континентален Китай обаче той загубил всичко, при това завинаги.
Мъдрото правило „врагът да се смазва безмилостно“ е древно колкото
Библията. Един от първите водачи, които го прилагат на практика, е легендарният
Мойсей, който решил да спазва сляпо Божията воля и повел евреите към бреговете
на Червено море. Там Бог разделил морето на
194
две половини, за да могат евреите да достигнат отсрещния бряг и така да се спасят
от преследващите ги египтяни, които до един се издавили в морето. Когато от
върха на планината Синай Мойсей се върнал с десетте божи заповеди, изсечени
върху свещените скрижали, той заварил мъжете от племето си да се кланят на
Златния телец, след което така се разгневил, че заповядал да убият всички, които
престъпили клетвата - за да не почитат повече езическите култове. Малко преди
да умре, той споделил със своите последователи, че те непременно ще намерят
пътя към обетованата земя чак когато победят ханаанските племена и ги изтребят
до крак.
Всяка от валидните днес военни доктрини трябва да се основава на
концепцията за пълна победа над противника - това е било обяснено още от Карл
фон Клаузевиц, един от първите изследователи, разработвали съвременните
стратегически принципи. Като анализирал кампаниите на Наполеон I, фон
Клаузевиц отбелязал: „Пълното унищожаване на противниковите сили винаги
трябва се разглежда като доминиращ принцип при разработването на всяка
стратегия. След като се постигне решаваща победа, не бива да се мисли за отдих,
за възстановяване на силите, защото трябва незабавно да се пристъпи към
преследването на остатъците от вражеските армии, да се превземе неприятелската
столица, да се атакуват резервите на противника и всичко останало в неговия тил,
което би му помогнало отново да се изправи на крака.“ Клаузевиц не е препоръчвал веднага да се пристъпва към мирни преговори или някаква друга форма
на примирие, ако противникът не е капитулирал, защото при подобни преговори
много често победителите извличат по-малко изгоди от победените.
Решението е просто: не оставайте на враговете си нито един спасителен
изход. След като ги унищожите, тяхната територия ще остане сво- бодна и трябва
да бъде окупирана от вашите войски. Целта на всяка власт е напълно да
контролира противниците на режима, да ги заставя да вършат само това, което е
угодно на властта. Нямате право да се спирате по средата на пътя. Този закон не
се отнася само за вашите действия на бойното поле. По време на преговорите,
които се провеждат след всяка война, ако не сте решителни, може да изгубите
много повече от всичките придобивки, спечелени с кръв на бойното поле. Найдобре ще е за вас въобще да не стигате до преговори или поне да не оставяте на
враговете си никакво пространство за маневриране, след като двете делегации
заемат местата си около масата за преговори. След като на всички е станало ясно,
че сте разгромили безпощадно вашия противник, повече няма какво да се обсъжда
или умува.
Желателно е да си давате ясна сметка за следното: когато се борите за власт,
колкото повече се издигате, толкова по-бързо ще се появяват нови врагове,
толкова повече ще се множат завистниците. Това ще са хора, които никога няма
да успеят да се издигнат до вашето ниво, въпреки
195
че може би сте започнали от еднакви стартови позиции. Те завинаги ще следят със
завист и зле прикрита неприязън всяка ваша стъпка нагоре, към върховните
постове, където е съсредоточена реалната власт. От вас се изисква да не си
правите никакви илюзии, че е възможно помирение между вас и тях под каквато и
да е форма, особено докато вие не сте свален от власт. Ако им позволите да
слухтят наоколо, те веднага ще се заемат да плетат заговори, един от друг поковарни и по-опасни, за да ви отмъстят - това е така сигурно, както това, че денят
ще смени нощта. Глупаво ще бъде да ги чакате да разкрият картите си - тогава за
вас ще бъде безнадеждно късно да им противодействате (императрица Ю Чао
прекрасно е разбирала този закон).
Трябва да бъдете реалисти: никога няма да бъдете в безопасност, щом сте
заобиколен от врагове. Припомнете си суровите уроци от историята, спомнете си
мъдростта на Мойсей и Мао Дзе-дун: Никога не бива да се спира насред пътя!
Разбира се, не става дума непременно за физическо ликвидиране на вашите
противници, а за тяхното отстраняване от политическата сцена. Или от бизнеса,
ако се борите за водещи позиции в някой стопански отрасъл. Ако силите на
враговете ви отслабнат дотолкова, че повече да не могат да застрашават вашите
планове за бъдещето или позициите, които вече сте завоювали, враговете ви ще се
превърнат в безопасни пасивни наблюдатели на вашия неудържим възход. Те няма
да има на какво да се надяват, за да възстановят силите си, следователно с никакви
интриги, заговори или коварни ходове няма да успеят да ви навредят. Но ако не
можете тотално да ги изтласкате от сцената, поне ще можете по-лесно да следите
действията им, за да реагирате адекватно, ако се окаже, че те отново заговорничат
срещу вас. В подобна ситуация трябва да разчитате на бдителността си, на
средствата за своевременно разузнаване в техния лагер. И сега ще се налага да
действате бързо и решително, защото всяко отлагане няма да бъде във ваша полза.
АСОЦИАЦИЯ
Усойницата, която сте стъпкали с ботуша си, ако е успяла
да оживее, ще се извърне и ще ви ухапе с двойна доза от
отровата си. Врагът, който не е ликвидиран, прилича на
недоубита усойница, която много бързо се възстановява и
отново е готова да хапе. С течение на времето отровата й
става все по-силна и по-смъртоносна.
196
ЕДНО АВТОРИТЕТНО МНЕНИЕ
„Непременно, трябва да се отбележи, че хората или трябва да
бъдат приласкавани, или трябва да бъдат унищожавани. Иначе ще
жадуват за мъст дори заради най-дребни обиди особено ако не
могат да мечтаят за възмездие при далеч по-сериозни поводи за
отмъщение. Когато причинявате някому зло, трябва да се
съобразявате с неговите възможности за бъдещо отмъщение.“
НИКОЛО МАКИАВЕЛИ (1469-1527 г.)
ОТКЛОНЕНИЯ ОТ ПРАВИЛОТО
Този закон почти винаги би трябвало да се спазва, но понякога е по- разумно
да оставите врага да се самоунищожи - ако това е възможно - отколкото вие да го
унищожите. Например по време на война един добър генерал знае, че ако атакува
армия, която е притисната в ъгъла, вражеската войска ще се бие отчаяно.
Понякога е по-добре да им оставите спасителен изход. Докато отстъпва, врагът ще
се изтощи и още повече ще се деморализира. Когато притиснете противника до
стената, ако сте напълно сигурно сте в успеха, може да го оставите да се
самоликвидира. Победата и в този случай ще бъДе ваша, но вие ще изпитвате помалко угризения.
И накрая, не забравяйте, че ако смажете противника, той ще бъде толкова
озлобен, че ще изгуби много години в кроежи на планове за отмъщение. На.йкрасноречивия пример е реакцията на германците спрямо унизителния за тях
Версайски мирен договор от 1918 г. Някои критици биха оспорили тази препоръка
с довода, че ако демонстрирате снизходителност спрямо врага, това може да го
насърчи да продължава да се съпротивлява. Поради тази причина почти винаги е
най-разумно да смазвате враговете си безжалостно. Дори и след това не бива да
отслабвате бдителността си - ако след години врагът замисли реванш, просто
трябва отново да го смажете.
197
ЗАКОН
16
ИЗПОЛЗВАИТЕ ДНИТЕ, КОГАТО СТЕ
ДАЛЕЧ ОТ СЦЕНАТА НА СЪБИТИЯТА,
ЗА ДА ИЗГЛЕЖДАТЕ ПОЧТЕН И
ДОСТОЕН ЗА УВАЖЕНИЕ
ОСНОВНО ПРАВИЛО
Ако се появявате прекалено често в обществото, ще се наложи да
платите скъпа цена - колкото повече ви наблюдават, колкото
повече ви слушат, толкова по-обикновен ще изглеждате. Ако вече
сте включен в някаква общност, временното ви оттегляне от нея
ще принуди обществото да заговори за вас с уважение, дори може
да спечелите адмирации. Трябва да знаете кога да се оттеглите.
Много е важно да умеете да печелите престиж, като не
прекалявате с обществените си изяви.
4
ПРИМЕР ЗА НЕСПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА
Гийом дьо Бален бил прочут трубадур от Ранното средновековие, който
неуморно кръстосвал замъците в Южна Франция. Рецитирал стихове както свои,
така и от най-изисканите поети от онази епоха, свирел на няколко инструмента и
играел ролята на съвършен рицар. В замъка Жавиак той най-после срещнал дамата
на мечтите си, красивата мадам Гилелма дьо Жавиак, и веднага се влюбил в нея.
Изпял й всички песни, които знаел, изрецитирал й всички любовни сонети и
романтични бала-
198
ди, които помнел, както и тези, които съчинил за нея;
обзет от любовен трепет, забавлявал я усърдно и я
ухажвал пламенно по цели седмици, така че тя неусетно
дори за себе си започнала да въздиша по блестящия си
обожател. Гийом имал приятел - рицарят Пиер дьо
Баржак, който често пътувал с него. Домакините се
отзовали на молбата на Гийом дьо Бален и поканили в
замъка рицаря Пиер дьо Баржак, който на свой ред не
закъснял да се увлече по грациозната и темпераментна
Виернета дьо Жа- виак.
Тази идилична история продължила безметежно до
деня, в който Пиер и Виернета се скарали. Дамата хладно
се сбогувала с него и той повикал на помощ приятеля си
Гийом дьо Бален с надеждата, че този опитен познавач на
любовните игри ще успее да успокои разгневената
Виернета и да я убеди отново да продължи да се среща с
него. На сломения Пиер не му оставало нищо друго,
освен да се вслуша в съвета на своя по-опитен спътник и
да напусне замъка за няколко седмици, но когато отново
се появил там, не забравил да задейства неотразимия си
чар и така отново се помирил със своята възлюбена
Виернета. Дори му се струвало, че сега чувствата му към
нея са се усилили десетократно - наистина след всяко
скарване и помирение любовта се възражда още попламенна отпреди. Пиер не закъснял да сподели с Гийом,
че възстановяването на хармонията в отношенията между
двамата влюбени било толкова трогателно именно защото
му помогнало да забрави яростното им спречкване, преди
да си замине от замъка.
Като прочут трубадур Гийом се гордеел - очевидно
не без основание - с опита си като покорител на женските
сърца. След като изслушал оплакванията на своя приятел,
той заподозрял някакъв скрит замисъл, измислен от
дамите в имението - иначе не можел да си обясни
внезапното охладняване на Виернета дьо Жавиак към
толкова силно влюбения в нея Пиер. За да си изясни
картината, решил да последва примера му и на свой ред
се скарал жестоко с Гилелма дьо Жавиак. Престанал да й
изпраща любовни писъмца, а накрая, след бурен скандал,
възседнал коня си и префучал като хала през дърве-
КАМИЛАТА И
КЛОНИТЕ, ПЛУВАЩИ ВЪВ ВОДАТА
Първият мъж видял
забързаната камилата
и веднага побягнал
назад. Вторият обаче
се отдръпнал предпазливо и продължил да я
наблюдава. А третият
се осмелил да се
доближи до нея и да
нахлузи оглавника през
врата й. Изплашеното
животно
позволило
само на него да се
доближи, защото той
единствено не се криел
надалеч от него, и то
постепенно започнало
да свиква с присъствието му.
Поуката е, че ако
искате всички около
вас да ви се
подчиняват, първо
трябва да ги опитомите, да не изглеждате страшен
или загадъчен в
техните очи, като
предварително им
оставите време да
привикнат с вас, да
ви опознаят и да се
успокоят.
Или с една дума, да
станете част от
тяхното ежедневие.
Помня една случка,
когато
бях
на
морския
бряг
внезапно пазачът
199
на фара се развика
изплашено: „Ето
там! Виждам
платна на кораб!
Някаква
чужда
флота се готви да
ни нападне!“ Но само след пет минути
сред
вълните
се
показа мачта само с
едно платно, а малко
по-късно се оказа, че
това била някаква
изгубена сред бурята
рибарска
лодка,
напълно
безобидна, дори
търсеща помощ от
хората на брега.
Около нея плуваха
начупени клони на
дърветата, прекършени от бурята.
Така е и с хората отдалеч те ни се
струват много пограндиозни и
величави, отколкото
са всъщност. Когато
ги доближите,
страхопочитанието
ви започва да се
стопява.
„БАСНИ“, ЛАФ0НТЕН (ЖАН ДЬО ЛА
ФОНТЕН) (1621-1695 г.)
200
ния мост над крепостния ров, гневен и мрачен, без да
обръща поглед назад. Нито веднъж не се появил в замъка,
въпреки че започнали годишният карнавал и ловните
излети около замъка. Това открито пренебрежение едва не
довело младата дама до пристъпи на безсилна ярост.
Гилелма на няколко пъти изпращала пратеници да
открият следите на Гийом дьо Бален и да разузнаят какво
възнамерява да прави той, но сърдитият Гийом ги
отпращал веднага, щом се убеждавал, че те са дошли от
замъка Жавиак. Гордият трубадур наивно си въобразявал,
че по този начин ще я накара да падне на колене пред
него, за да моли да се върне при нея - точно както се
случило наскоро с неговия приятел Пиер дьо Баржак.
Всички признаци подкрепяли надеждата му, че тя ще го
обикне още повече. Но чак толкова силна реакция дори и
той не очаквал - за онази епоха било наистина немислимо
една знатна дама да преследва с писма и пратеници един
трубадур, дошъл в нейния замък незнайно откъде.
Обърканият Гийом дьо Бален дори започнал да се съмнява
в избора на дамата на своето сърце, което се свивало
болезнено при опасението, че тя ще пожертва
достойнството си и ще бъде презряна от всички
аристократични фамилии в Южна Франция.
Най-после Гилелма се уморила да очаква известие от
него, понеже били изтекли няколко месеца от тяхната
раздяла. Не искала повече да изпраща пратеници и сега
Гийом дьо Бален на свой ред, започнал да се безпокои не
на шега - да не би пък тя наистина да му се е разсърдила
завинаги? Или най-после ще се осъществи неговият план?
Повече не можел да чака - крайно време било да се одобрят и да започнат всичко отначало. Облякъл най-хубавите си дрехи, сменил седлото на жребеца си, метнал се
на него и препуснал в галоп към замъка на Гилелма.
Щом узнала, че той най-после се завърнал, Гилелма
дьо Жавиак се впуснала към него, коленичила до коня му
и спуснала воала си, за да може рицарят да я целуне, след
което започнала да го отрупва с горещи молби да забравят
за случилото се, при това повече да не нищят причините
за скарва-
нето. Трубадурът още повече се смутил и вече не знаел
какво да мисли - успял ли бил неговият план или не? Тя
не изглеждала разгневена, дори му се заклела, че никога
не го е мразела, а само го е обичала, при това все поискрено и по-дълбоко с всеки изминал ден. Но нещо
липсвало - защо той не бил обхванат от безпределна
радост от одобряването им? За да постигне и тази цел,
надменният рицар решил да рискува още веднъж процедил само няколко хладни думи, обърнал жребеца и
отново го пришпорил към моста над крепостния ров. А тя
останала насред двора, този път хлипайки безнадеждно,
защото нямало съмнение, че повече няма да го види.
Още на следващата утрин трубадурът започнал да
съжалява за необмисления си ход. Препуснал назад към
замъка Жавиак, обидената дама обаче отказала да го
приеме и заповядала на прислугата веднага да прогонят
натрапника чак отвъд крепостния ров. Гийом дьо Бален
бил принуден да се спасява с бягство. Щом се прибрал в
квартирата си в близкото градче, започнал да крещи и да
троши оскъдната си мебелировка - как така допуснал тази
фатална грешка? Чак до следващата година, все така
недопускан до стените на замъка Жавиак, той все още
страдал от мъчителната за него раздяла. Тогава написал
една от най-проникновените си поеми „Моята песен е
моята смирена молба за милост“. Изпратил й безчет
изискани писма, пълни с обяснения за поведението му, с
призиви да бъдат опростени греховете му.
След като се наситила на самотата и скуката,
Гилелма си спомнила какви прекрасни писма й писал
влюбеният трубадур, колко сонети и балади й бил
посветил. Освен това не можела да забрави снажната му
фигура, уменията му като танцьор и фехтовач, музикант и
поет, бляскавото му остроумие, нежните му погледи.
Веднага решила, че Гийом дьо Бален бил достатъчно
наказан за високомерието си и най-сетне му написала
писмо, в което го молела да свали изящния пръстен от
малкия пръст на дясната си ръка, за да й го изпрати с найновата си поема, описваща страданията на безнадеждно
влюбеното му сърце.
ПЕТТЕ ДОСТОЙНСТВА НА ПЕТЕЛА
Тиен Яо, който
служел в двореца на
княза Ай от
царството Лю, недоволен от незавидната си участ,
рекъл веднъж на своя
господар: „Иска ми се
да отлетя някъде
много надалеч, също
като тези диви патици.“ „За какво намекваш с тези неясни
слова?“ - учудил се
князът. „Не сте ли
виждали петел,
господарю?"
- отвърнал
Тиен.
„Петелът
винаги
държи
гребена
си
гордо изправен, като
символ
на
превъзходството му над
всички
останали
пернати
в
двора.
Здравите му нокти
издават силата му.
Няма ден, в който
петелът да не е готов
да се нахвърли с тях
срещу всеки, който се
опита
да
нападне
кокошките му. Нито
пък забравя да повика
кокошките
да
започнат да кълват
зърната,
когато
слугите ги донесат
от хамбара. А освен
всичко това петелът
мо-
201
же да послужи за
образец на точност,
понеже нито една
сутрин не забравя да
ни събуди винаги по
едно и също време.
Ала въпреки тези
негови
пет
достойнства,
петелът не може да
е уверен дали още
утре няма да се озове
на
средата
на
господарската
трапеза.
Защо
е
тази
несправедливост? Защото
винаги е подръка на
готвача от кухнята
и той лесно може да
стигне с големия си
нож до гърлото му.
Докато
дивите
патици скитосват
на
воля
из
безбрежната
небесна
шир.
Само
понякога кацат, за
да
отдъхнат
в
княжеските градини. да уловят някоя
риба в езерото и да
клъвнат
от
разпиляното по пътеките просо. И
въпреки че дивите
патици не притежават нито едно от
петте достойнства
на петела, те са
много
ценени,
защото са истинска
рядкост,
защото
кацат в имението
само за броени дни,
след което
202
Той начаса изпълнил молбата й, макар че това било
по-скоро заповед. Най-накрая Гийом дьо Бален доживял
да вкуси от върховната наслада - сдобряване и пламенни
прегръдки, на които би завидял дори приятелят му,
рицарят Пиер дьо Бар- жак.
ТЪЛКУВАНЕ
По време на отчаяните си опити да се сдобри с
рицаря на своето сърце, Гилелма дьо Жавиак нагледно
доказва въздействието на закона за отсъствието и
присъствието на обекта на нейните желания. В началото
на любовната драма вие искате да присъствате, колкото е
възможно по-често в близост до този, когото желаете да
спечелите. Ако решите да се оттеглите твърде рано, ще
рискувате да потънете в безславна забрава. Но след като
любовните страсти са се разгорели и е напълно
изкристализирало осъзнаването на необходимостта от
присъствието на обожателя, всяко ненадейно отсъствие
само ще възпламени още повече чувствата и ще породи
трепетни очаквания. Възбужда дори самата загадка защо
сте изчезнали тъй ненадейно от полезрението, при това
без никакво смислено обяснение. Другият или
изоставеният партньор веднага ще започне да търси
вината в себе си. И докато сте някъде далеч от партньора,
неговото въображение ще пулсира неуморно, което само
ще засили любовта му към вас. И, обратното, колкото поупорито Гу- лиелма се стремяла да се добере до Гийом дьо
Бален, толкова повече е охладнявал трубадурът към нея защото за него тя е станала прекалено леснодостъпна и
нищо не е подхранвало въображението му да съчинява
възпламеняващи фантазии за нейните прелести, за
нейните чувства към него. Ала се е оказало достатъчно тя
да престане да го преследва с помощта на пратениците си,
за да се амбицира той отново и да се върне към
първоначалния си план.
Това, което ни убягва, което ни се изплъзва, винаги
ни се струва по-ценно, отколкото е в действителност. А
всичко останало, което ни е подръка, което дори ни
досажда с присъствието си, постепен-
но започва да ни дотяга и да ни отегчава. През
Средновековието дамите непрекъснато са настоявали пред своите рицари да им поднасят доказателства за чувствата си, дори е било неписана традиция да ги подтикват към дълги, изморителни и доста често наситени с опасности пътешествия, за да
хе изпробват верността им и силата на тяхната любов. Ако на свой ред Гийом дьо Бален не бе изоставил дамата на. сърцето си, може би тя би го отпратила, за да го изпробва, като я накара да въздиша
по нея.
бързо отлитат нанякъде. Същото искам и аз - да отлетя
като волна дива
патица.“
„ДРЕВНИ КИТАЙСКИ
ПРИТЧИ“, Ю КСЮ СЕН,
1974 г.
„Отсъствието на партньора погубва повърхностните чувства, но
разгаря още повече истински дълбоките чувства така, както
вятърът угася свещта, но раздухва буйните пламъци.“
ЛАРОШФУКО (1613-1680 г.)
ПРИМЕР ЗА СПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА
В продължение на много векове Асирийското царство е потискало сурово
всички народности от северната част на Мала Азия. През VIII век преди Христа
народът на Медея (сега тази област се намира в Северозападен Иран) се надигнал
срещу асирийската тирания и след упорита съпротива успял да извоюва
независимостта си. Понеже били твърдо решени да не допускат никога отново
деспотизъм под каквато и да била форма, местните жители не позволили на нито
един от техните първенци да заграби цялата власт, за да не би евентуално да се
опита да възкреси монархията. Но след като останала без водач, страната
потънала в хаос и не след дълго била разпокъсана на малки, слаби владения,
неспособни да се противопоставят на външни нашествия, още повече че навред
избухвали размирици - буквално всяко село воювало със съседните села.
В едно от тези размирни села живеел Диоцез, който постепенно започнал да
се прочува като мъдър съдник, способен да урежда дори най- заплетените
спорове.
Диоцез се справял дотолкова успешно с тази задача, че отвсякъде започнали
да прииждат просители с молба да урежда и техните проблеми. От ден на ден
влиянието му растяло неудържимо. Иначе не би могло да бъде, след като в цялата
страна на практика нямало правосъдие - съдиите до един се оказали подкупни и
на всичкото отгоре - много алчни. Селяните предпочитали сами да уреждат
споровете си, което поро
203
дило вълна от насилие. Когато се разпространила мълвата за безпристрастността,
мъдростта и най-вече за неподкупността на Диоцез, жителите от всички краища на
Медея започнали да се обръщат само към него по всякакви спорни поводи. Скоро
той станал единственият всепризнат правен арбитър в размирната Медея.
Ала тъкмо когато бил на върха на славата си, за всеобща изненада Диоцез
обявил, че повече няма да раздава правосъдие, няма да изслушва просители, няма
да закриля онеправданите. Оплакал се пред смаяните присъстващи, че му
дотегнало да слуша за междуселски разпри, за какви ли не човешки мъки и
страдания, като в същото време не можел да наглежда своите имоти и селяни. С
тези думи той се оттеглил и в страната отново се надигнали междуособици и хаос.
След неговото отдръпване от правораздаването веднага зачестили кражбите и
убийствата, така че се надигнал всеобщ ропот срещу царящото беззаконие. Медейците били принудени да свикат общо събиране на първенците от всички по-големи
селища, за да решат какво да предприемат. „Не може да се продължава все така с
това безвластие - заявил един от местните племенни вождове. - Нека да изберем
един от нас да управлява над останалите, за да живеем спокойно, а не да треперим
непрекъснато за нашите семейства и домове.“
И така, въпреки че навремето всички жители на Медея били единодушни да
не допускат повече никаква форма на тирания, сега се стигнало дотам пак да
избират цар, който да основе нова монархия. Разбира се, че техният избор бил в
подкрепа на мъдрия, благоразумен Диоцез. Но не се оказало толкова лесно да го
убедят да поеме върховната власт над своя народ, защото - поне отначало - той
решително отказвал да се нагърби с тази отговорна и не лека задача. Все пак
настойчивите молби на съгражданите му го убедили да склони.
Само че на свой ред той също поставил своите изисквания - да се издигне
внушителен дворец за него и за свитата му, да му се осигури стража, около
двореца да се построи столица, от която вестоносци да разнасят царските
заповеди. Постепенно всичко това било изпълнено и Диоцез се настанил в двореца
в центъра на новопостроената столица. Царският палат бил обграден с
непристъпни стени - напълно недосегаем за простолюдието. Сега не съществували
никакви пречки пред Диоцез да започне да въвежда новия ред - вече никой нямало
да бъде допускан в тройната зала. Всички прошения до царя занапред ще се
препредават само от царските велможи. Никой в царския двор нямало да може да
го вижда по-често от веднъж седмично, при това само при изрично позволение на
царя.
Мъдрият Диоцез управлявал страната си цели петдесет и три години, през
които успял да разшири границите на Медея във всички посоки и да положи яките
основи на бъдещата Персийска империя, основана при царуването на негови
праправнук Кир Велики. Още преди смъртта
204
на Диоцез населението започнало да му се кланя като на бог, дори вярвали, че той
наистина е безсмъртен.
ТЪЛКУВАНЕ
Диоцез бил много властолюбив и амбициозен. Много преди всички
Останали той проумял, че страната се нуждае от водач със силна ръка и нито за миг
не се съмнявал, че няма да се намери по-подходящ кандидат от самия него.
В страна, в която доскоро е царувала невъобразима анархия, най- влиятелни
са съдиите. Затова Диоцез решил да започне като съдия, за да си създаде ореол на
кристално честен и справедлив съдник.
Но когато достигнал кулминацията на кариерата си като съдия, Диоцез
осъзнал значението на закона за отсъствието и присъствието на обекта на нечии
желания. Като не отказвал да приеме нито един молител, той станал
леснодостъпен и така неусетно щял да загуби респекта, който би трябвало да всява
сред населението. Хората неволно ще започнат да приемат за естествено той
винаги да се грижи за тях, без да се налага те да му се отплащат за тази грижа.
Единственият начин да се сдобие с върховна власт и неоспоримо могъщество било
именно това, което е избрал Диоцез - да се оттегли и да остави медейците сами да
се оправят с хаоса. Точно според очакванията му те дошли при него с молба да
поеме властта.
След като се уверил нагледно в справедливостта на този закон, Диоцез
продължил да го прилага ревностно. В двореца, сътворен от населението за него,
никой нямал достъп до личността му, освен неколцина високопоставени
придворни. Както пише Херодот: „Ако народът често вижда своя владетел, ще
започнат да му завиждат, да злословят за него и за приближените и накрая ще
започнат да плетат заговори. Но ако никой не може да влезе при него, ще се роди
легендата, че царят е по-раз- личен от всички простосмъртни.“
Един човек рекъл на дервиша: „Защо не мога да те зърна от
толкова време?" А мъдрият дервиш му отговорил: „Защото за моя
слух е много no-ласкаещ въпроса, защо не мога да те зърна,
отколкото, защо пак се изпречваш пред очите ми?“
МУЛА ДЖАМИ, ЦИТИРАН В „КЕРВАНЪТ НА БЛЯНОВЕТЕ“
ОТ ИДРИС ШАХ, 1968 г.
205
КЛЮЧОВАТА СТРАТЕГИЯ ЗА ПОДСТЪПИТЕ
КЪМ ВЛАСТТА
Всичко на този свят зависи от присъствието или отсъствието на дадени
личности, когато настъпват важни събития. Ако сте силна личност, веднага ще
започнете да привличате върху себе си вниманието на присъстващите поради
простата причина, че вашият блясък ще засенчва всички останали. Неминуемо се
стига до момента, когато, колкото повече се появявате сред множеството, толкова
по-бързо ще отслабва влиянието ви. Ще станете част от ежедневието. Независимо
от всичките усилия, които ще полагате да изглеждате по-различен, хората ще ви
обръщат все по-малко внимание. Затова трябва да умеете да подбирате момента,
когато за самия вас, заради собствения ви престиж ще се окаже по-благоприятно
временно да се оттеглите, за да не се стигне до крайно неприятната ситуация,
когато ще бъдете насилствено заставен да слезете от сцената. Това смътно
наподобява на криеница.
Валидността на този закон се доказва най-очебийно при любовта и
съблазняването. В началния стадий отсъствието на любимия (съответно любимата)
стимулира вашето въображение и създава около неговия (или нейния образ)
приказен ореол. Но този ореол започва да помръква, когато знаете много повече за
обекта на вашитб чувства - защото вече няма простор за вашето въображение.
Обожаваната от вас личност се оказва най-обикновена, като хиляди други,
следователно не е нужно да се безпокоите за нея. Именно поради тази причина
прочутата френска куртизанка Нинон дьо Ланкло е съветвала своите приятели да
не забравят да се оттеглят, когато се появява опасност да станат прекалено скучни
за партньорите си: „Любовта никога не умира от глад, но често загива от
преяждане.“
Ще бъде много късно да реагирате, ако вече сте позволили да ви третират
като най-обикновен човек - рано или късно ще бъдете сдъвкан и смлян. За да не
допуснете това, трябва да накарате другия, лишен от вашето присъствие, да
изпитва нужда от общуване с вас и да търси компанията ви. Или да принудите
останалите да изпитват респект към вас, като ги заплашите с евентуалните
отрицателни последици за самите тях, ако вие бъдете принуден да напуснете
сцената.
След вашата смърт се променя всичко, свързано с вас. В паметта на живите
ще останете обкръжен от ореол на признателност. Хората ще си припомнят как са
оспорвали решенията ви и ще се изпълнят със съжаление и чувство за вина. Ще им
липсва вашето присъствие, още повече че вие никога няма да можете да се върнете
при тях. Но не сте длъжен непременно да чакате собствената си смърт. Ако се
оттеглите за кратко от обществения живот, ще имитирате донякъде събитията,
които биха могли да се очакват след истинската ви смърт. А когато се завърнете
сред хората, ще прилича на връщане от задгробния живот - хората ще въз
206
дъхнат с облекчение и отново ще ви се подчиняват както някога. Именно това е
разбирал добре Диоцез и затова заслужено е бил коронясан за дар.
Очевидно френският император Наполеон I е признавал въздействието на
този закон, защото на него принадлежат думите: „Ако се появявам прекалено
често в операта, хората ще престанат да ме забелязват.“
.. Днес, понеже сме принудени да живеем в свръхмодерен свят, пренаситен
с образи на политици, звезди, учени и други забележителни личности, силата на
добре прецененото оттегляне от светската суета е още по-въз- действащо.
Писателите Дж. Д. Селинджър и Томас Пиншън успяха да създадат култов ореол
около себе си благодарение на умението да се скриват от погледите на публиката
точно когато беше най-уместно да сторят това.
Друго, по-ежедневно приложение на този закон, което допълнително ни
убеждава в правотата му, е законът за недостига в областта на икономиката. Като
изтеглите някоя стока от пазара, вие веднага покачвате нейната цена. През XVII
век богатите холандци се опитали да наложат холандските лалета като нещо
повече от едно красиво цвете - искали да го провъзгласят за символ на държавата.
Предвидливо започнали да изтеглят от пазара всички лалета, появил се недостиг и
така се стигнало до остра криза, наречена в онази епоха „лалемания“. Всяко цвете
се продавало за толкова злато, колкото тежало самото цвете. През XX век по същия начин е постъпвал прочутият търговец на картини Джоузеф Дю- вейн, като е
настоявал да се укриват ценните платна, за да се окажат необикновена рядкост. За
да поддържа цените, колкото е възможно по-ви- соки, той започнал да изкупува
цели колекции и да ги съхранява с месеци в сигурни убежища. Постепенно
картините, които той продавал, започнали да се превръщат в истинска рядкост, в
предмети, достойни за обожание и преклонение. „Всеки може да продава платната
на големите майстори по петдесет долара парчето - с тези думи Дювейн
непрекъснато поучавал своите помощници. - Майсторлъкът е да се пазарят за четвърт милион долара. Ето, това вече е сериозен бизнес!“
Може да използвате това правило по отношение на вашите имения, като
предложите на публиката нещо невиждано, което не може никъде другаде да се
намери - това веднага ще повиши цената ви.
Неизменно настъпва мигът, когато дори и най-влиятелните и найобаятелните личности сред силните на деня започват да се оплакват от спадане на
тяхната популярност. Причината е твърде проста - хората са склонни да се
отегчават от несменяемите лидери и те невинаги се радват на такъв респект,
какъвто според тях им се полага по всички закони на справедливостта. Освен това
изявите на всяка публична личност се сравняват с предишните ходове на същата
личност и не е изключено да се открие повод за затъмняване на нейния блясък.
Тогава идва моментът, когато тази личност трябва да докаже, че владее тънкото
изкуство да опре
207
дели безпогрешно момента, когато е най-разумно да се оттегли от политическата сцена. Ако изборът се окаже правилен, от това тази личност само ще
спечели акламации от публиката, винаги жадуваща за нови зрелища.
През XVI век най-могъщият владетел в Европа е бил Карл V Хабс- бург,
император на Свещената римска империя (владения: Испания, Холандия, повече
от половината от днешните Германия и Италия, част от Чехия, от бившата
Югославия, колонии в Южна и Централна Америка, в Индия и Югоизточна Азия.
Историците казвали, че в неговите владения слънцето никога не залязвало). Обаче
на зенита на славата си той най-неочаквано се оттегля в манастира Юст. Цяла
Европа занемяла от това поразяващо решение на монарха. Дори отявлените му
противници започнали да го величаят като истински светец. Подобни истории са
се повтаряли дори и в наши дни - прочутата филмова звезда Грета Гарбо никога не
е била приветствана така възторжено, както при оттеглянето й през 1941 г.
Наистина, имало е нейни горещи почитатели, които съвсем не са били съгласни, че
е настъпил моментът за слизането й от екрана - в края на краищата тогава тя е
била само на тридесет и шест години, но великата актриса мъдро е предпочела да
остане в техните умове като рано угаснала звезда, но да не дочака тягостната
ситуация, когато ще омръзне на всичките си почитатели.
Ако се окажете прекалено леснодостъпен, ореолът на славата, който с
толкова труд сте изградили около името си, постепенно ще започне да избледнява.
Тогава трябва да се решите на този рязък поврат - да престанете да бъдете толкова
леснодостъпен. Така можете да повишите собствената си цена.
АСОЦИАЦИЯ
Спомнете си Слънцето. Оценяваме го по достойнство само
когато не е на небосклона. Ако по цели дни вали дъжд,
копнеем за мига, в който небесното светило ще разкъса
плътната пелена от сиви облаци. Ако обаче се заредят
горещи дни и припича непоносимо, започваме да страдаме
от жарките слънчеви лъчи. Научете се да изчезвате зад
хоризонта и хората ще започнат да настояват за вашето
повтор- но изгряване на небосклона.
208
ЕДНО АВТОРИТЕТНО МНЕНИЕ
„Използвайте вашето отсъствие, за да се сдобиете с респект и
почит. Ако присъствието ви застрашава вашата слава,
отсъствието ви ще я увеличава. Една и съща личност, която се
сцената, може да
преценява като лъв, когато отсъства от
бъде третирана като нещо обичайно или дори смешно, ако
постоянно е на сцената. Талантите губят много от своя блясък,
ако станат прекалено добре познати на публиката, защото полесно се коментира външната черупка на мидата, отколкото
криещият се в нея бисер. Дори най-надарените особи трябва да
знаят кога да се оттеглят, така че хората да продължават да ги
почитат.“
БАЛТАЗАР ГРАЦИАН (1601-1658 г.)
ОТКЛОНЕНИЯ ОТ ПРАВИЛОТО
Този закон е разумно да се прилага само когато е достигнато определено ниво
на притежаваната от вас власт. Ще се наложи по някое време да се оттеглите,
макар и временно, само ако преди това сте успели да наложите вашето
присъствие. Защото, ако решите да се оттеглите прекалено рано, не само че няма
да спечелите допълнителна доза респект от съвременниците си, но дори ще
пострада цялата ви кариера, тъй като просто ще забравят вашето име. Ако за пръв
път се появявате на световната сцена, трябва да се постараете да си изградите
безупречен образ (имидж), който лесно да се запомня и разбира, да не ви създава
проблеми при поддържането му, да бъде познат на колкото е възможно повече
зрители. Докато не постигнете това завидно положение, всяко ваше отсъствие от
сцената на избраното поприще ще бъде рисковано за бъдещите ви успехи - вместо
да разпалвате пламъка на вашия напредък, може да се случи точно обратното - да
го угасите, преди да се е разгорял ста- билно.
В любовта и съблазняването също е валидна тази закономерност отсъствието може да бъде полезно само ако партньорът ви продължава да вижда
навсякъде вашия образ, въпреки че в момента сте някъде другаде. Всичко трябва
да му напомня за вас, така че, когато решите да се скриете от погледа му, той или
тя да мисли само за вас.
Не забравяйте, че отначало не бива да липсвате от сцената - точно обратното,
тогава е желателно да присъствате, колкото е възможно по- често. Защото може да
се почувства липсата само на човек, който трайно е завладял нечие съзнание,
който е обсебил нечие сърце.
14 .
209
ЗАКОН
17
ДРЪЖТЕ ДРУГИТЕ В СЪСТОЯНИЕ НА
НАПРЕЖЕНИЕ, НЕИЗВЕСТНОСТ,
ТРЕВОЖНОСТ. СЪЗДАВАЙТЕ
АТМОСФЕРА НА НЕСИГУРНОСТ
ОСНОВНО ПРАВИЛО
Всички хора са подвластни на навика да търсят нещо познато в
действията на другите. Ако сте предсказуем, те ще сметнат, че
нищо не ги застрашава. Затова трябва да обърнете правилата на
играта,
като
съзнателно
се
постараете
да
изглеждате
непредсказуем. Това ще изкара мнозина от равновесие и те
постепенно ще се уморят да гадаят всеки ваш ход. Ако се доведе
до
крайност
тази
стратегия,'тя
може
да
бъде
много
застрашителна и печеливша.
ПРИМЕР ЗА СПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА
През май 1972 г. в Рейкявик, Исландия, световният шампион по шах Борис
Спаски нервно очаквал пристигането на съперника си Боби Фи- шър. Двамата
гросмайстори се договорили в тази изолирана от света северна столица да се
състои решаващата среща, която ще определи новия носител на световната
шахматна корона, но Фишър много закъснял и мачът бил осуетен. Той не успял да
се споразумее с организаторите за паричната премия, както и по някои други
детайли.
Но Спаски решил да докаже, че притежава завидно търпение. Ръководителите
на съветската федерация по шах преценили, че Фишър се по
210
диграва с тях и посъветвали Спаски да напусне Исландия, но той не отстъпил - за
него тази среща била изключително важна. Знаел, че може да разгроми Фишър и
нищо на света не било в състояние да го убеди да се откаже от най-значимата
победа в цялата си кариера. „Ако се оттегля, ще се създаде впечатление, че целият
този шум е бил за нищо“, споделил Спаски с един от придружителите си. „Но какво
можем да сторим? Сегa Боби е на ход. Ако се появи в Рейкявик, срещата ще
започне. Но ако не се появи, никаква среща няма да има. Този американец явно е
решил да провали кариерата си, но така или иначе в момента инициативата е в
неговите ръце.“
Фишър най-после пристигнал в Рейкявик, но с това не се уредили проблемите
и си оставала заплахата от провал на срещата. Първо, не харесал залата, където
трябвало да се състои срещата, после започнал да критикува осветлението,
оплакал се от шума на камерите, дори мърморел против столовете, донесени за
него и за Спаски. Тук вече съветската делегация не издържала и заплашила, че ще
изтегли своя състезател.
Този блъф очевидно свършил работа - след няколко седмици напрегнато
протакане, след безкрайни и изнервящи преговори Фишър се съгласил да играе.
Всички въздъхнали с облекчение, като най-радостен бил Спаски. Но в деня на
официалното представяне на шахматистите Фишър отново си позволил да
закъснее, а в деня на първата партия от „мача на века“ пак закъснял. Само че сега
не му се разминало - журито взело решение да му присъди служебна загуба за
следващата игра, ако пак си позволи да закъснее. Вече никой нищо не разбирал...
Какво всъщност става: дали този загадъчен американец не е решил да разиграва
някакъв коварен замисъл? Или пък прехваленият гросмайстор Боби Фишър просто
се е изплашил от Борис Спаски? Последната версия се струвала на всички
шахматни коментатори най-вероятна. Същото мислел и самият Спаски - това
невъзпитано хлапе от Бруклин се е разтреперило при мисълта, че срещу него ще
играе не кой да е, а самият Борис Спаски. Но в пет часа и девет минути Фишър се
появил - точно една минута преди уговорения краен час, след който срещата би
трябвало да бъде анулирана.
В шахматните турнири първата игра е от първостепенно значение, понеже от
нея се определя стилът на всички следващи игри. Ако е прекалено бавна, без
открити сблъсъци, това може да се тълкува като недвусмислен признак, че двамата
шахматисти са се подготвили старателно за решителния двубой и че за тях
първата партия е само средство за разузнаване на противниковата стратегия. В
Рейкявик обаче първата игра била по-различна. Фишър неочаквано рано
предприел драматично грешен ход - може би най-сериозният пропуск в цялата му
състезателна кариера - и когато Спаски го притиснал здравата, всички очаквали
със затаен дъх Фишър да се предаде. Само Спаски не вярвал в тази хипотеза,
защото отдавна бил запознат с една от най-важните особености в ха
211
рактера на съперника си, който изобилствал с какви ли не странности - Фишър
никога не се предавал, дори и когато не му оставала никаква надежда за
спасение. Дори да бъде изправен пред явна заплаха да бъде матиран в
следващите два-три хода, американецът продължавал да се съпротивлява чак до
горчивия край, с което много изтощавал съперниците си. Този път обаче Фишър
като че ли бил склонен да вдигне бяло знаме. И когато всички очаквали този
заслужен финал, Фишър - за всеобща изненада - предприема напълно неочакван
ход - толкова смел, че публиката в залата не може да се сдържи и започва да
коментира възбудено, въпреки че това е строго забранено по време на
изключително важни срещи, в които залогът е световната шахматна корона.
Този ход слисва Спаски, но опитният гросмайстор успява да се окопити и да
спечели срещата. Само че никой вече не се наема да анализира ходовете на
непредсказуемия американец. Нима е загубил нарочно? Или е изгубил присъствие на духа? Или нещо около него не е наред? Да не би да е започнал да
полудява?
След поражението си в първата среща Фишър отново започнал да се оплаква,
че в залата е прекалено шумно, че го дразнят лампите, камерите, столовете,
буквално всичко наоколо. Освен това не се явил навреме за втората среща. Това
вече преляло чашата и организаторите решили да му наложат предварително
уговореното сурово наказание - служебна загуба. Така пропилял и втората партия
- при толкова незавидна позиция никой в света не би могъл вече да мечтае за
победа срещу световния шампион по шах. Никой не се съмнявал, че Фишър е
обречен. Само че след началото на третата партия в очите на американеца
проблеснали свирепи искри. За този любопитен детайл са единодушни всички,
които са присъствали тогава в залата - с този странен поглед той несъмнено успял
да смути Спаски. И въпреки че бил в крайно неизгодна позиция - изцяло по своя
вина, - Боби изглеждал напълно спокоен, дори излъчвал непоклатима
самоувереност. Спаски обаче помнел отлично първата партия и не изключвал
възможността сега да се повтори същият развой на събитията - Фишър отново да
допусне само една грешка, която обаче би била достатъчна на Спаски да спечели
солидно предимство. Само че нещо в самоувереното изражение на американеца му
подсказвало, че тук нещо не е наред. Да не би Фишър да подготвя някакъв изненадващо смел ход, който всъщност да е хитра уловка, предназначена да обърка
противниковата атака? И докато руснакът трескаво проверявал всички възможни
стратегии, Фишър спокойно продължавал играта. Никакъв капан не се очертавал
на хоризонта. Това отново разтревожило Спаски и той пак се увлякъл в догадки,
което продължило, докато не го сепнал последният ход на съперника му - найнеочаквано, най-вече за самия Спаски, руснакът се бил озовал в унизителна
безизходица. Фишър го матирал пред смаяните погледи на треньори и съветници,
анализатори и коментатори. Нестандартната тактика на Фишър напълно сломила
212
неговия противник. Към края на тази незабравима партия Фишър се извърнал,
притиснал юмрук към дланта на другата си ръка и извикал на хората от своя щаб:
„Ще го смажа безмилостно!“
По време на следващите игри Фишър си позволявал такива неочаквани
ходове, каквито никой не помнел от предишните му участия в турнирите за
световната шахматна корона. Това просто не бил неговият стил. Сега дошъл редът
на Спаски да греши. След като загубил шестата партия, съветският гросмайстор
започнал да нервничи. Един от присъстващите гросмайстори казал: „След всичко,
което се разигра в тази зала, за Спаски може би вече няма да е безопасно да се
завърне в Русия.“
След осмата партия Спаски окончателно бил убеден, че е разгадал загадката,
която непрекъснато го терзаела още от първата партия - Фишър успял по някакъв
начин да го хипнотизира. Тогава решил да не поглежда към лицето на съперника
си, каквото и да му коства това. Обаче и това не помогнало - руснакът отново
претърпял загуба.
След четиринадесетата партия той събрал своите съветници и обявил:
„Фишър се опитва да контролира съзнанието ми.“ Чудел се дали не е сипан
някакъв неизвестен на науката опиат в портокаловия сок, който според прецизно
уточнения протокол бил разрешен за поднасяне на шах- матната маса по време на
двубоите. Или пък са разпръснали във въздуха невидими аерозоли, способни да
генерират злокобен ефект само върху неговия пренапрегнат мозък... Накрая
Спаски стигнал дотам, че на официална пресконференция обвинил екипа на
Фишър, че са поставили някакъв химикал в стола му... или пък в стола на самия
Фишър... който да смущава мисловните процеси на руския гросмайстор. Вдигнала
се тревога чак в централата на КГБ в Москва: Борис Спаски компрометира
Съветския съюз!
Столовете веднага били изнесени от залата, разглобени и проверени с
рентгенов апарат. Химиците не открили нищо нередно в тях. Тогава се заели да
претърсват всичко наоколо. Попаднали само на две умрели мухи, свити в
дървената конструкция, към която били закрепени лампите на тавана на залата.
Но и това не успокоило Спаски, който започнал да се оплаква от халюцинации.
Опитвал се да поддържа нормално темпо на играта, но душевният му покой бил
невъзвратимо нарушен. Просто не можел повече да издържа на подобно
свръхчовешко психическо натоварване. На 2 септември руснакът капитулирал. И
независимо че не бил много възрастен, той никога не успял да се възстанови от
това поражение.
ТЪЛКУВАНЕ
В срещите между двамата гросмайстори - преди този исторически двубой в
Рейкявик - Фишър не можел да се похвали с победи над руския шампион.
Причината се знаела добре от всички специалисти и любите
213
ли - Спаски бил ненадминат в разгадаването на стратегията на противника и в
използването на слабостите, които съпътстват всички предвиждани ходове, за да
атакува противниците именно в най-уязвимите места на всяка конкретна позиция.
Способен да се адаптира към всеки противник, тънък познавач на всички посериозни шахматни стратегии, посло- вично търпелив, надарен с много стабилна
психика, Спаски бавно и методично громял противниците, като изграждал
безупречно построени атаки, които обаче разгромявали съперниците не след
седем, а след седемдесет хода. Досега неведнъж бил печелил победи срещу
младока Фишър, като нито веднъж не загубил самообладание, понеже освен
всичките си други таланти Борис Спаски бил отличен психолог. Един от найсериозните му конкуренти признал, че Спаски не мислел само как да намери найдобрия ход в дадена позиция, но и как да срази психически противника си.
Обаче Фишър най-после разгадал тайната на успехите на Спаски - руснакът
разчитал на способностите си да предугажда всеки следващ ход на противника и
да го сразява, след като е възприел неговата собствена стратегия. За да спечели
този решителен двубой, от Фишър се искало само да вземе инициативата и да
изкара Спаски от равновесие. Не може да има съмнение относно извода, че
продължителното, тягостно очакване е опънало нервите на руснака. Но най-силно
въздействие върху психиката му оказали първоначалните пропуски на Фишър очевидно допуснати съвсем съзнателно с единствената цел да извадят от равновесие Борис Спаски, - защото са били удивително примитивни и точно заради това
тези ходове се оказали абсолютно неочаквани за руснака. По всичко е изглеждало,
че в началото на срещата Фишър не е имал прецизно обмислена стратегия. Разбира
се, не може да се отрече, че Фишър е направил всичко възможно, за да създаде
точно това впечатление, въпреки че му се наложило да загуби първата игра (след
толкова елементарен пропуск, че нито един анализатор не повярвал да е било
неволна грешка или елементарно недоглеждане) и да се примири с още една загуба заради закъснението си за втората игра.
Спаски бил известен с хладнокръвието си и трезвите си преценки, но сега за
пръв път в живота си не успял да разгадае замислите на противника си. Сломен от
този провал, той все повече рухвал, докато накрая той много повече от съперника
си приличал на психично нездрав инди
вид.
В шахмата, в тази прекрасна игра, изобретена от мъдрите индуси, се съдържа
есенцията на живота. Първо, за да победите, от вас се изисква безкрайно търпение
и солидна доза далновидност. Второ, понеже в тази игра имат огромно значение
предварително проучените и старателно анализираните стратегии, с незначителни
изменения могат да се разиграват безброй пъти почти еднакви партии. Вашият
съперник се старае, колкото е възможно по-бързо да разпознае вашата стратегия,
да анали
214
зира и предвиди вашия стереотип и да използва тази информация, за да разбие
вашата атака и да премине в контранастъпление, след като е разгадал бъдещите ви
ходове. Ако обаче съумеете да се покажете като ловък играч, чиито следващи ходове
и прийоми е почти невъзможно да бъдат отгатнати, ще спечелите изключително
важно предимство. Защото както в шаха, така и в живота, ако останете загадъчен за
вашите противници, те неминуемо ще изпаднат в смут, ще тръпнат в тревожно
очакване, кършейки пръсти, хапейки устни. А от това състояние до появата на
първите фатални грешки има само една крачка.
„Животът в кралския дворец прилича на шахматна игра,
изискваща от играчите постоянно да се нащрек - те са длъжни да
мислят напрегнато, да местят трескаво фигурите, да разполагат
с няколко плана за действие, да преследват упорито тактическите
си цели, да парират ловко коварните контраудари на
противниците. Понякога обаче е по-добре да се поемат дори найдръзките рискове и да се изиграе някой напълно неочакван ход,
който да слиса съперниците.“
ЖАН ДЬО ЛА БРЮЙЕР (1645-1696 г.)
КЛЮЧОВАТА СТРАТЕГИЯ ЗА ПОДСТЪПИТЕ КЪМ
ВЛАСТТА
Нищо не е така ужасяващо както внезапното и непредсказуемото. Именно
заради това ние се плашим толкова много от земетръсите и тайфуните - защото
никой не може да отгатне къде ще нанесе следващия си удар сляпата стихия. След
като се случи веднъж такава трагедия, ние тръпнем в очакване на повторението,
което обаче никога не е буквално копие на предишното поразяване и това още
повече ни изпълва с ужас и езически трепете пред неподвластните на човека
могъщи природни сили. Подобен ефект има и неочакваното в поведението на
хората, с които ни сблъсква съдбата, макар че тук степента на поразяване е
многократ- но по-слаба.
Поведението на животните се подчинява на определени шаблони и точно
поради това тяхно несъвършенство ние успяваме да ги заловим и убием. Само
човекът притежава способността да променя съзнателно поведението си, да
импровизира, да преодолява силата на навика. Само че повечето от хората не
осъзнават и не се възползват от тази удивителна способност. Те предпочитат
удобствата, които им осигурява привич- ното ежедневие. Или може би сработват
някакви наследствени остатъци от животинското поведение, което винаги
предпочита да се подчинява на
215
шаблонните му стратегии. Хората неизменно предпочитат това, което изисква наймалко усилия - просто защото е най-лесно. Същевременно повечето от нас робуват
на илюзията, че ако не пречат на другите да живеят, както те намират за найдобре, онези, другите, на свой ред ще оставят всички около себе си да продължат
да вегетират, несмущавани от нищо.
Много е важно да разберете следния принцип: всеки, който притежава
достатъчно власт, непременно ще насажда страх в сърцата на подчинените си, ако
ги държи в напрежение напълно съзнателно, понеже на всяка цена е решил да
запазва всички инициативи като свое изключително право. Ако сте овластен,
понякога ще ви се налага да нанасяте свирепи удари, при това под пояса и без
никакво предупреждение - колкото по-внезапно, толкова по-добре за вас и по-зле
за врага, - за да принудите всички останали да тръпнат от ужас. Това е
безпогрешен и изпитан метод, чиято безпогрешност е доказана още преди
хилядолетия.
Филипо Мария - последният херцог от могъщата фамилия Вискон- ти, която е
била пълновластен господар на Милано през целия XV век - напълно съзнателно
се стремял винаги да прави точно това, което другите най-малко биха очаквали от
него. Той приемал, че е съвсем в реда на нещата в продължение на много години
да удостоява с почести някой от своите придворни и тъкмо когато наивникът вече
е повярвал, че ще бъде издигнат в по-висок сан, херцогът внезапно охладнявал
към него и преставал да го удостоява с височайшето си внимание. Обърканият
велможа вече обмислял как най-безболезнено да напусне двора, за да се
присламчи на служба към двора на някой от съседните владетели (които до един
ненавиждали надменния милански херцог), когато Филипо Мария отново го
изненадвал, като му позволявал да се радва на всички почести, изгоди и наслади,
които предлагал тънещият в разкош двор на миланските херцози. Владетелят или
князът, както е написано на титул- ната страница на именитата творба на
Макиавели, никога не забравял да възнаграждава щедро покорните си слуги.
Тайната на тези странни взаимоотношения между Филипо Мария и неговите
приближени всъщност била много проста: той съзнателно не допускал
приближените си до себе си, не им позволявал да отгатват кро- ежите му.
Неговите царедворци дори не били сигурни какво ще му допадне в следващия миг
и какво не. Тази непонятна картина може да се проясни само ако се допусне, че
точно на това е разчитал капризният херцог - никой да не знае как може да му
въздейства и поради това никой да не може да му натрапва волята си. Всички били
длъжни да се прекланят пред неговата воля. Затова никак не е чудно, че този
херцог управлявал доста дълго, без да му се налага да се справя с междуособици,
заговори и граждански вълнения, с каквито е изобилствала историята на
останалите италиански княжества и градове-държави от онази смутна епоха.
216
Да изглеждат, колкото е възможно, по-непредсказуеми - от векове това е била
любимата тактика на десетки владетели. Дори само за нейното разбиране се
изисква завидна интелигентност. Ако сте притиснати от враговете до стената или
ако техните привърженици многократно превишават вашите, не ви остава нищо
друго, освен да го сюрпризирате със серия от неочаквани ходове. Вашите врагове
ще останат толкова из... ненадани, че ще отстъпят панически, или поне ще допуснат в суматоха
някоя тактическа грешка, от която би трябвало своевременно да се възползвате.
През пролетта на 1862 г. в Северна Америка бушувала Гражданската война.
Американският генерал Стоунуол Джаксън начело на 4600 войници от силите на
Юга неуморно атакувал по-многобройните полкове на северняците, блокирани в
долината Шенандоа. В същото време генерал Джордж Бринтън Маклелън,
командващ внушителна 90-хилядна армия, напредвал на юг от Вашингтон, твърдо
решен да превземе столицата на южняците - град Ричмънд в щата Вирджиния.
Веднага щом научил за появата на армията на Маклелън в опасна близост до
Ричмънд, генерал Джаксън набързо изтеглил своята армия от долината Шенандоа,
а после отново заповядал завръщане на наскоро изоставените позиции.
Отстрани тези маневри изглеждали напълно лишени от смисъл. Никой не
можел да проумее какво всъщност се опитва да постигне Джаксън... Ще отбранява
ли Ричмънд, или ще се опита да превземе Вашингтон с изненадващ обход откъм
северозапад? Такава възможност действително се открила пред южняците, защото
със своя прекалено устремен поход на юг Маклелън застрашавал опасно столицата
на Юга, но в същото време оголил столицата на Севера - Вашингтон, окръг
Колумбия. Но най-необяснима била загадката, криеща се зад мъглявата заповед на
генерал Джаксън: всички боеспособни формирования на южняците да се движат
непрестанно на север, а после на юг и след това отново на север, при това
разпокъсани на малобройни отреди!
Едва по-късно се изяснил мотивът, на който се подчинявала стратегията на
ген. Джаксън - той искал поне да забави настъплението на противника към
Ричмънд, докато Маклелън се мъчи да разреши тази гла- воблъсканица. През това
време другите генерали-южняци трескаво укрепвали подстъпите към Ричмънд.
Така Югът успял да отложи решителната битка, която по всяка вероятност би
завършила за него с катастро- фално поражение, защото Маклелън бил принуден
да отклони най-боес- пособните си подразделения за изморителното преследване
на неуморния ген. Джаксън, чиито офицери демонстрирали чудеса от храброст
пред многократно превъзхождащия ги противник. „Не бива да се пропуска дори и
най-малката възможност да се заблуждава неприятеля, да се изненадва и обърква повтарял Джаксън пред офицерите от своя щаб.
- Само по този начин една малобройна армия може да печели тактическо
предимство пред лицето на много по-силен противник.“
217
Този закон намира своето приложение не само по време на война, но и при
ежедневните ситуации. Хората няма да се откажат от опитите да отгатнат вашите
мотиви, за да изобретят най-ефективното противодействие, способно да
преустанови вашия възход. Затова трябва да ги сюрпризирате с най-неочаквани
ходове - колкото по-странни, толкова по-добре, - за да поемете инициативата в
своите ръце и да ги принудите да преминат в отбрана. След като се убедят, че не
могат да проумеят вашите замисли, те ще се изнервят и тогава по-лесно ще можете
да им нанесете съкрушителния удар.
Пабло Пикасо отбелязал в спомените си, че „...най-добрите се оказват
сметките на тези смелчаци, които въобще не си правят труда да кроят тънки
сметки. След като станете известен, другите никога няма да се осмелят да
предположат, че е възможно да извършите нещо, без да имате достатъчно
основателна причина за това, която да е толкова задълбочена, че те дори да не
могат да се досетят за нея. Така че няма никаква полза да обмисляте
предварително действията си. Най-добре е да действате импулсивно, според
първите подтици, които са ви споходили.“
Отначало Пикасо продавал творбите си на търговеца на картини Пол
Розенберг, като му предоставял пълна свобода при продажбите, Но ето че
настъпил денят, когато най-неочаквано Пикасо заявил на Розенберг, че повече
няма да се нуждае от услугите му. Според обясненията на Пикасо, този
изненадващ ход целял да принуди Розенберг да не намери нито миг покой поне
през следващите четиридесет и осем часа, докато размишлявал над догадките си за
отказа на художника. И наистина след две денонощия търговецът, изтощен и
бледен, се явил в ателието на Пикасо с молба да му обясни промяната в
поведението си.
Но има и други начини да тероризирате хората около вас, без да се стараете
да изглеждате колкото е възможно по-непредсказуем. Например, ако често
нарушавате навиците си, към вашите постъпки ще се появи спонтанен интерес.
Хората ще започнат да говорят само за вас и за вашите чудатости. Ще коментират
предполагаемите мотиви, които почти винаги няма да имат нищо общо с вашите
истински, но грижливо укривани цели и намерения. Най-важното е да не ви
забравят, да не започнат да ви пренебрегват. Накрая може да се стигне дотам, че
колкото по-капризен сте, толкова по-дълго ще задържите вниманието на
обществото и толкова по-силна боязън и страхопочитание ще вдъхвате на полековерната част от аудиторията. Само послушните подчинени винаги постъпват
така, че всеки техен следващ ход може лесно да се предсказва.
218
АСОЦИАЦИЯ
Припомнете си опустошителните тайфуни - никой не
може да отгатне накъде ще се промени посоката на
вятъра. Непрекъснато се колебаят показанията на
барометъра и резките смени на посоката и скоростта на
спадането или покачването на атмосферното налягане са
напълно непредвидими. Още не е измислено спасение от
хаотично бушуващата природна стихия, затова всеки ураган вдъхва в нас първичен ужас.
ЕДНО АВТОРИТЕТНО МНЕНИЕ
„Мъдрият владетел е длъжен да бъде дотолкова мистериозен, че
да вдъхва спиращо дъха страхопочитание сред придворните. Те
въобще не бива да знаят къде се намира Той и никой да не се
надява дори, че може да се досети за убежището Му. Той има
правото да си почива там, горе, в притихналите си покоите,
несмущаван от нищо и от никого, докато долу, в приземието, за
неговите първи съветници остава само тъжната участ да
тръпнат болезнено дори само при мисълта за това, което може
да ги сполети, ако допуснат даже едно-единствено недоглеждане."
ХАН ФЕЙ-ДЗЪ, КИТАЙСКИ ФИЛОСОФ, HI ВЕК ПРЕДИ ХРИСТА
ОТКЛОНЕНИЯ ОТ ПРАВИЛОТО
Понякога обаче може да спечелите, ако хората около вас са в състояние да
предвиждат действията ви: като си наложите определен модел на поведение, ще
изглеждате за околните познат, безопасен и следователно удобен, с което ще
успеете да приспите тяхната бдителност. Те, разбира се, ще вземат всички
предпазни мерки, за да ви противодействат, само че ще очакват от вас да
реагирате по добре познатия им, типичен за вас маниер. Можете да се
възползвате от този общочовешки недостатък по няколко начина: първо, ще
създадете параван около вас, който да прикрива истинските ви намерения - зад
това удобно прикритие ще можете без външни смущения да плетете своите
съкровени кроежи как да изма
219
мите всички ваши съперници. Второ, този прийом - поддържането на едно и също
външно впечатление - ще ви позволи да изненадате врага си точно когато той наймалко ще очаква от вас неприятни за него изненади. С това напълно ще объркате
плановете му и той ще капитулира дори преди да сте го докоснали с пръст.
През 1974 г. Мохамед Али и Джордж Формън трябвало да се изправят един
срещу друг под ослепителните прожектори в залата в JIac Ве- гас, за да стане ясно
в края на ожесточената схватка кой именно ще бъде новият световен шампион по
бокс за професионалисти, свръхтежка категория. Всички познавачи предварително
били напълно наясно какво ще се случи на ринга: Големия Джо (така спортните
журналисти наричали Формън) ще се опита да нокаутира съперника си с любимия
си ляв прав удар, докато Али пък ще се опита да го поразиграва из целия ринг, за
да го изтощи и чак накрая ще изпробва легендарното си дясно кроше. Нали това
било любимата тактика на Касиус Клей (предишното име на Мохамед Али, преди
да приеме исляма). Всички прекрасно помнели, че от десетина години Мохамед
Али нито веднъж не изневерил на този прийом, може би защото именно на него
дължал легендарната си слава. Само че това съотношение на силите и тази
комбинация на тактическите подходи като че ли предричали категорично
надмощие в полза на Формън - неговият прав удар бил толкова силен, че щяло да
бъде достатъч- но Али да му се открие само веднъж, за да се просне по очи на
ринга още в следващата секунда. Обаче Мохамед Али, доста по-добър стратег от
съперника си, кроял съвсем други планове - на пресконференцията преди мача той
обявил с най-спокоен тон, че е променил стила си до неуз- наваемост и че на бърза
ръка ще нокаутира „левака“ Формън. Разбира се, никой не се хванал на тази
въдица - най-малко самият Джо Формън. Защото подобен план би бил истинско
самоубийство за Мохамед Али. Явно мохамеданинът отново разигравал поредната
комедия за пред медиите - както винаги впрочем преди поредния решителен
боксов мач. Секунди преди началото на двубоя треньорът на Мохамед Али разхлабил въжетата около ринга - това обикновено се прави, когато твоят боксьор се е
приготвил да кръстосва неуморно от единия до другия край на ринга. Само че
никой не се уловил на този евтин, отдавна изтъркан номер.
Обаче за всеобщо удивление веднага след началния удар на гонга Мохамед
Али направил точно това, което бил обявил на пресконференцията - докато
Формън го чакал да затанцува около него, Али се нахвърлил като див звяр върху
него и го съкрушил още с първия си замах. Публиката ахнала - вече не останало
никакво съмнение, че Али наистина е променил изцяло плана си и с това успял за
броени секунди да провали стратегията на съперника си. Сепнатият Формън бил
принуден да премине в отбрана, но не успявал да отрази бесните удари, които се
сипели като градушка, допуснал да се разкрие опасно, и Мохамед Али го прос
220
нал със страхотно дясно кроше. Всички без изключение - треньорите, спортните
журналистите, съдиите и дори самият Джо Формън - до такава степен били
свикнали с класическия стил на Мохамед Али, че дори неговото признание пред
журналистите не успяло да промени очакванията им. Формън се озовал в капан, от
който никой боксьор не би могъл да се измъкне - но най-интересното в тази
поучителна история е това, че за този капан самият Али го предупредил, при това
най-официално.
Предупреждение: ако сте непредсказуем, понякога може да се случи това
ценно стратегическо предимство да се обърне срещу вас, особено ако сте
подчинен, а не господар на положението. Доста често е по-изгод- но да се
погрижите хората около вас да се чувстват в безопасност, вместо да ги безпокоите
денем и нощем. Ако сте прекалено непредсказуем, може погрешно да ви преценят
като много нерешителен или дори да ви заподозрат, че страдате от някакво неясно,
но несъмнено доста сериозно психическо отклонение. Стандартите в поведението
са много устойчиви и никой не обича да го принуждават да променя навиците си.
Затова този иначе много силно въздействащ маньовър трябва да се използва
извънредно предпазливо.
221
ЗАКОН
18
НЕ СЕ ОГРАЖДАЙТЕ С КРЕПОСТНИ
СТЕНИ - ВСЯКА ИЗОЛАЦИЯ КРИЕ
МНОГО ОПАСНОСТИ
ОСНОВНО ПРАВИЛО
Светът е опасно място и враговете са буквално навсякъде затова всеки е принуден да се брани с всички възможни средства.
Винаги ни се струва, че една крепост е най-стабилното убежище.
Изолацията обаче може да ви изправи пред опасности от друга
категория, срещу които също трябва да измислите предпазни
мерки - скрит зад дебелите крепостни стени, ще бъдете лишен от
ценна информация, ще станете подозрителен за съвременниците
си и въпреки масивните зидове и здраво залостените врати, ще се
превърнете в лесна мишена. По-добре ще е повече да общувате с
хората, да търсите съюзници, да се смесвате с множеството.
Тогава тълпата ще ви закриля от враговете ви.
ПРИМЕР ЗА НЕСПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА
Чин Ши Хуанг Ти, първият император на Китай (259-210 г. преди Христа),
бил най-великият владетел в онази далечна епоха. Неговата империя била пообширна и по-могъща дори от империята на Александър Велики. Чин успял да
завоюва всички княжества около родното му царство и да ги обедини под своя
скиптър - така от древното царство Чин е възникнала огромната държава Китай.
Но през последните години от
222
живота на прославения император никой нямал достъп до
покоите му освен неколцина придворни.
Императорът живеел в най-величествения палат,
който дотогава бил строен в Китай, във величествената
древна столица Ксен-ян. В този дворцов комплекс имало
270 павилиона - свързани помежду си с тайни подземни
проходи, позволяващи на императора да сменя
павилиона, в който ще преспи през следващата нощ, без
да знаят това нито знатните придворни, нито
многобройната дворцова прислуга, нито още помноголюдната охраняваща гвардия. Всяка нощ той
сменял спалните и ако някой дръзвал да надникне в
свещените покои на Чин Ши Хуанг Ти, заплащал с
главата си заради този смъртен грях. Само шепа хора в
двореца - най-пре- даната част от личната му стража знаели къде ще прекара нощта императорът и ако
разкриели тази тайна на някого, също ги очаквало найсурово наказание.
Първият император, който успял да постигне
непостижимото - обединяването на всички китайски земи,
- сега прекарвал дните си в тревожно очакване на опити
за покушение и затова избягвал всякакъв контакт с
поданиците си. Ако се налагало да напусне двореца, Чин
Ши Хуанг Ти се появявал сред простолюдието грижливо
предрешен и гримиран като дребен велможа. Според
легендата той умрял при едно от тези пазени в строга
тайна пътувания в една от най-отдалечените провинции,
наскоро покорени от войските му. Изплашените до смърт
носачи веднага обърнали посоката на царския керван и с
трескава скорост се запътили обрат - но към столицата
Ксен-ян. Заради горещината се принудили да нахвърлят в
императорската носилка опашки на осолени риби - само
така можело да потиснат отвратителната воня на бързо
разлагащия
се
височайши
труп.
Тираничният
човекомразец Чин Ши Хуанг Ти издъхнал самотен, далеч
от многото си съпруги и наложници, от децата си и
приятелите си, от покорните придворни и онемелите от
страхопочитание слуги - край носилката крачели само
придружаващият го първи министър и неколцина
пребледнели от страх евнуси.
МАСКАТА НА
ЧЕРВЕНАТА
СМЪРТ
Злокобната „червена смърт“ от години вилнеела в нещастната държава и
обезлюдявала градове
и села. Тази болест
била
толкова
страшна,
смъртоносна и поразяваща, че принудила населението
да забрави дори за
опустошенията,
нанасяни и от найсвирепите
чумни
епидемии. Тази загадъчна напаст, от
която никой не можел да се скрие,
поставяла
своя
зловещ печат върху
всички свои жертви злокобно зачервяване
на лицето и тялото,
съпътствано с кошмарни отоци и подутини от бързосъсирващата се кръв
в
артериите
на
жертвите. Болките
били
ужасяващи,
някои не издържали
и начаса полудявали
заради нечовешките
мъки,
порите
на
кожата започвали да
кървят неспасяемо.
Нещастниците
умирали, задавени от
бликащата
от
гърлата им кръв,
примесена със слуз
223
и мехури от последните им издихания. Тази трагедия
траела само около
час, най-мно- го два,
затова на смаяните
близки на жертвите,
поразени от епидемията, не им оставало
нищо друго, освен да
проливат реки от
сълзи и в ням ужас да
бъдат безпомощни
свидетели на кончината на своите
деца, бащи и майки...
Но в същото време
принц Просперо
продължавал да
живее безгрижно, без
да се смущава от
страданията на
своите злочести
поданици. Само че,
когато смъртта
отнесла повече от
половината от тях,
той побързал да
събере в тропната
зала най-верни- те си
придворни, найкрасивите дами и
най-смелите рицари
от своето кралство,
за да им съобщи
своето решение всички те трябвало
незабавно да се
оттеглят в един от
най-закъ- таните
манастири в
кралството. Величествената сграда
била строена в
продължение на
224
ТЪЛКУВАНЕ
Чин Ши Хуанг Ти започнал да се налага като
победител в кървавите междуособици, заливащи от
десетилетия древните китайски царства и княжества
главно защото в онази епоха нямало по-смел воин и поамбициозен владетел от него. Хроникьорите, негови
съвременници, го описват като свиреп мъж, с нос като
клюн, със злобно присвити очи, тесни като цепнатини, с
глас на чакал и сърце на тигър. Все пак понякога си
позволявал някой милостив жест, но в повечето случаи
изтребвал противниците си, без окото му да трепне. Освен
това бил толкова лукав и коварен, че никой не успял да го
възпре и той бавно, но упорито завладявал все нови и
нови имения, докато накрая в цял Китай не останала
територия, неподвластна на необуздано алчния Чин Ши
Хуанг Ти. Голямата му амбиция била да обедини под
скиптъра си всички китайски земи - всъщност това е била
единствената полза от кървавото му управление, защото е
спомогнал да се слеят десетките дребни владения в една
нация, с обща култура и общи традиции. За да постигне
тази гран- диозна за времето си цел, на Чин Ши Хуанг Ти
му се наложило да разруши многовековната феодална
система и да държи под око десетките наследници на
знатни фамилии - по негова заповед само в столицата
Ксен-ян били принудени да се преселят 120 хиляди
благородници. Освен това първият китайски император се
заел с обединяването на старите крепостни стени в една
обща система с мащаби, грандиозни дори за Китай,
запазена и до днес под името Великата китайска стена.
Чин Ши Хуанг Ти навсякъде въвел еднакви закони,
изписани
грижливо
върху
пергаментите,
които
регламентирали изцяло буквално всички житейски
области - имало дори закон, определящ максимално
позволените размери на носилките за знатните велможи от
различните касти и за богаташите от съответните съсловия.
Но поради увлечението си по прекомерната
централизация на властта и абсолютното уеднаквяване на
всички държавнически норми, укази и правилници,
първият китайски император преследвал
с небивало ожесточение опонентите и противниците си.
Стигнал дотам, че наредил да изгорят книгите на мъдреца
Конфуций (Кун Фу-дзъ) - най-изтък- натия древен
китайски философ, чиито прогресивни разбирания за
морала в управлението на нациите от десетилетия заемали
видно място в китайска та култура. Покорните слуги
изпепелили хиляди пергаменти, посветени на учението на
Конфуций, след което била обявена последната
императорска заповед: „Всеки, който дръзне да цитира
Конфуций, незабавно ще бъде - обезглавен.“ Тази
драконовска мярка настроила срещу Чин Ши Хуанг Ти
хилядите последователи на гениалния мъдрец и
императорът бил принуден да живее до сетния си дъх в
непрестанен страх от коварни заговори и самоубийствени
опити за покушения. С всяка изминала година пара- ноята
на Чин Ши Хуанг Ти се засилвала все повече и повече.
Пропорционално на страховете му нараствали и
екзекуциите. Хан Фей-дзъ, един от малцината оцелели
философи от онази ужасна епоха, записал в тайния си
дневник: „Чин пожъна победи колкото за четири
поколения монарси, обаче беше наказан от боговете да
живее в страх, в трепет и в ужас, понеже сееше навред
само терор и разрушения.“
Колкото повече императорът се затварял в огромния
си дворец, за да не се доберат до него затворниците,
толкова повече се лишавал от възможността да управлява
реално огромната си империя. Вместо в Чин властта все
повече преминавала в ръцете на още по-алчните от него
евнуси и чиновници. Те, разбира се, вършели всичко на
своя глава, без да си дават труда да го уведомят - и без
това всеки, който би дръзнал да проникне в императорските покои, рискувал да се раздели с главата си. Дори
често заговорничели зад гърба му. Накрая Чин Ши Хуанг
Ти останал император само по име и бил толкова
изолиран от своя народ, че едва ли някой от
простолюдието е научил за смъртта му. Най-вероятно е
бил отровен от същите придворни блюдолизци, които
всячески поощрявали стремежа му към абсолютна
самоизолация.
Това е вредата от всяко прекаляване с тенденцията
към все по-строга изолация: ако се укриете в
15 .
няколко века от
предците на принца
и се извисявала
несмутимо над глухата околност. Каменните зидове били
невиждано яки и
принцът се чувствал
абсолютно уверен, че
никой никога не би
могъл да проникне в
тази непристъпна
крепост. Въпреки
суровия изглед отвън
обзавеждането
вътре било разточително пищно, не
липсвало нищо,
буквално нищичко,
защото покорните
слуги не били пожалили сили за задоволяването на
всички капризи на
суетния принц. По
негова заповед, щом
се настанили в
светата обител, noяките придворни
веднага залос- тили
отвътре масивните
порти, докато
останалите се заели
да разпалват огъня в
камините. Всички
били твърдо решени
да останат там и да
не мислят повече за
страданията на
издъхващото простолюдие там долу, в
долините на
кралството, безмилостно опустошавани от непобедимата епидемия.
225
Кралските слуги
предвидливо попълнили запасите в
избите и зимниците
на манастира, така
че принцът и
неговите придворни
можели да спят
спокойно - никакви
лишения не ги заплашвали. Вече се
стопили опасенията, че ще бъдат
застигнати незнайно къде и незнайно кога от
смъртоносната напаст, по-свирепа
дори от найстрашната чума, за
която някога се
носели легенди от
уста на уста.
Външният свят се
оказал напълно
изоставен от благородниците в
кралството - на
беднняците не оставал друг избор,
освен всеки несретник да се оправя сам
- кой както може.
Принцът се грижел
само за своите
нареждания да му се
осигурява всичко
необходимо за
неговите удоволствия и за развлеченията на гостите
му. Блестящите
зали били изпълнени
с изкусни танцьори,
ловки фокусници,
ухилени шутове,
музиканти,
елегантни da-
226
някоя крепост, ще изгубите контактите с източниците на
вашето могъщество. Няма да притежавате „уши и очи“, с
които да следите какво се случва около вас, и така
постепенно, ала невъзвратимо ще загубите усета си за
мярка и ориентация. Вместо да си осигурите безопасно
съществуване, ще се лишите от изключително полезни
сведения за конюнктурата, което в крайна сметка може
дори да ви коства живота. Затова никога не бива да се
откъсвате от бурния живот, заливащ улиците и
площадите, за да не останете глух и сляп за всички
промени, в това число и за новите заговори, надигащи се
срещу вашата особа.
ПРИМЕР ЗА СПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА
Краля-Слънце Луи XIV изградил огромен дворцов
комплекс във Версай през 1660 г. - по онова време в целия
свят не съществувал по-разкошен и по-скъп кралски
палат. Версай привличал всички амбициозни натури,
както кошерът привлича пчелите. Кралят живеел
заобиколен от най-знатните аристократи в цялото
кралство - техните апартаменти били съседни на
кралските покои. Колкото по-знатен е бил някой от
благородниците, толкова неговият апартамент се е
намирал по-близко до кралския. Спалнята на Луи XIV
била огромна, разположена точно в средата на
централната дворцова сграда, и събирала като във фокус
всеобщото внимание. Всяка сутрин кралят бил
поздравяван в спалнята си чрез тържествен, изобретен
специално в негова чест утринен ритуал, наричан „lever“
или „надигане от леглото“.
Точно в осем сутринта главният кралски камериер който бил удостоен с честта да спи върху килима до
основата на една от четирите колони, обгърнати от
балдахина на кралското легло - с мак- симална
предпазливост събуждал Негово величество. Едва тогава
двойните врати на спалнята се разтваряли широко, за да
допуснат удостоените да присъстват на „надигането от
леглото“. Дори редът, по който тези особи били
допускани в кралската спалня, бил уточнен до последния
детайл: първо
се допускали незаконните* синове на краля и неговите
внуци, следвани от принцовете и принцесите със синя
кръв, личния хирург на Негово Величество, официалния
четец на краля и придворните артисти, задължени да го
забавляват през този ден. Следвали представителите на
държавните институ
ции - министри, съветници и
прочие, подредени според ранговете си. Едва тогава се
разрешавало да прекрачат този свещен праг и
неколцината гости, специално поканени за „надигането от
леглото“. След приключването на тържествената
процесия огромната кралска спалня се изпълвала с повече
от стотина придворни, гости и персонал от прислугата.
Ежедневните занимания във Версай били така
организирани, че вниманието на всички присъстващи да
бъде насочено предимно към проявите на височайшата
особа. Луи непрекъснато бил съпровождан от
многобройна свита - пищно издокарани придворни и
висши държавни служители, които тръпнели в очакване
на сгоден момент да му поискат съвет или да изпросят
поредното благоволение. Но кралят винаги им отвръщал с
неизменното „ще видим...“
Както отбелязва Сен-Симон: „Ако той благоволи да
попита някого за нещо, дори и по най-нез- начителния
повод, погледите на всички присъстващи моментално се
вторачват към краля и към особата, удостоена с
височайшето внимание. Това веднага се възприема като
недвусмислен сигнал за повишаване престижа на този
придворен.“ В двореца никога не са съществували
възможности за уединение, дори за краля - всяка спалня
или салон са били свързани със съседните помещения,
всеки коридор е водел към някоя от залите, където
непрекъснато е циркулирала поредната многочислена
група от благородници, заобиколени от двойно повече
слуги. Действията на всеки от обитателите на разкошния
Версай са зависели от постъпките на оста-
ми и кавалери. Виното се леело като
река, навред царствали красотата и
блясъкът на найизискания кралски
двор,
затъмняващ
славата на всички
останали монархии.
Но най-важ- ното
било спасението на
най-изисканите
благородници
на
кралството
от
чудовищната „червена
смърт".
Някъде към края на
петия
или
на
шестия месец от
изолацията на елита
от
цялото
кралство начело с
великолепния принц
Просперо,
докато
извън високите манастирски
стени
епидемията
продължавала да свирепства и да изтребва
обреченото
простолюдие,
на
Негово Величество
му
хрумнало
да
предложи на своята
бляскава
свита
невиждано зрелище
- принцът замислял
да
уреди
найпищния,
най-веселия бал с маски, noвнушителен
от
всички царски пирове
и императорс-
* По това време Луи XIV не е имал законни синове и затова е бил наследен от
своя внук Луи XV. Законните синове на Краля-Слънце умират доста рано при
донякъде странни обстоятелства. (Бел. прев.)
227
ки приеми, описвани
в
пожълтелите
стародавни хроники.
Празненството било
в
разгара
към
полунощ,
когато
часовникът на кулата ударил дванадесет пъти. Точно
тогава се случило
най-странното
може
би
малко
преди да заглъхне
последният удар на
часовника - гъсто
скупчените в голямата зала дами и
кавалери
изтръпнали от ледения
полъх, долетял откъм широката парадна врата, когато
оттам се появила
маскирана
фигура,
тъй
зловеща
и
загадъчна, че мигом
привлякла погледите
на всички придворни
и
на
цялата
прислуга.
Висока,
едра
фигура,
забулена от главата
до петите във воали,
подобно
на
погребалните
одеяния на стародавните
светци.
Маската
плътно
скривала лицето. Но
защо
отстрани
напомняла за пресъхнала мъртвешка
кожа?
Всички
недоумявали
какво
може да означава
това, но нали били
доста опиянени и
развеселени, вече се
228
налите и никога нищо не е оставало незабелязано.
„Кралят не само че напомняше на висшата
аристокрация да не си въобразява, че ще може да напусне
пределите на Версай - допълва Сен-Симон в мемоарите си,
- но изискваше същото дори и от много по-нисшите по
ранг благородници. Луи не се уморяваше да се озърта
зорко както при сутрешното „надигане от леглото“, така и
по време на официалните обеди, на пищните вечерни
балове или около дипломатическите приеми, в залите и
градините на Версай, по време на лов, езда или при найобикновените разходки сред дългите алеи. Очевидно той
се опасяваше, че ако най-знатните аристократи не живеят
за постоянно в кралския двор, ще се затрудни много
надзорът върху постъпките им - нищо не дразнеше повече
Негово величество от тази тревожна перспектива. Освен
това нямаше по- тежка присъда за някой претендент за
почетна служба от презрителното изказване на краля: „Не
го познавам. Той не е стъпвал в моя кралски двор.“ След
тази неподлежаща на обжалване присъда, набързо
изречена от височайшия арбитър на Франция, на
злочестия кандидат не му оставаше нищо друго, освен
завинаги да се прости с мечтите си за бляскава дворцова
кариера.“
ТЪЛКУВАНЕ
Луи XIV се качва на престола след опустошителна
гражданска война, наричана в историята Фронда.
Вдъхновител на братоубийствената сече всъщност е била
висшата аристокрация, която не можела да се примири с
укрепването на трона и е продължавала да въздиша по
невъзвратимо отминалите дни, когато местните феодали
въобще не са се съобразявали с кралските укази и са били
практически напълно суверенни. Благородниците били
победени в тази изтощителна война, но останали в сянка
като внушителна, макар и мълчалива опозиция на силно
централизираната кралска власт.
Още при обмислянето на проектите за Версай
придворните архитекти се спрели на доста сложно
вътрешно разположение на помещенията. Това съвсем не
било само капризна приумица на краля, про-
чут със склонността си към пищност и разкош. Проектът
на замъка трябвало да задоволява много по-важни
функции - кралят настоявал пред своите архитекти да му
предоставят повече възможности да държи всичко
наоколо под око, да може да следи всеки от десетките
обитатели на приказния Вер- сай. Ролята на някога
невъобразимо гордата френска аристокрация сега била
сведена само до унизително чинопочитание пред
върховния суверен, до докосването на краищата на
неговата мантия още от първата утринна церемония. Не
съществували никакви възможности за изолация, за
самота, за потайни кроежи и пъклени заговори. Луи XIV
доста отрано открил истината, че дори и най-могъщият
крал може да се прости с трона си, ако си позволи риска
да живее в пълна изолация. Ако не се появи само за ден
или два в тройната зала, веднага ще плъзнат конспирации
като гъби след дъжд, ще се понесат слухове и догадки, а
накрая ще избухне бунт преди той да се опита да реагира.
За да предотврати това, се е изисквало не само да бъде
отворен кралският двор за възможно повече благородници, но целият този процес да бъде канализиран и
прецизно подреден.
Тези специфични условия в кралския двор се запазили
до края на царуването на Луи XIV и така бил осигурен
внушителен период на относително спокойствие и
безметежност в продължение на почти половин столетие
след построяването на Версай. Защото в огромния дворцов
комплекс не можело дори игла да падне, без това да не
достигне до острия слух на Краля-Слънце, царувал от
1643 до смъртта си през 1715 г.
„Самотата
застрашава
както
разума, така и добродетелите... В
абсолютна
самота
живеят
само
отегчените богаташи или суеверните до
налудничавост
сектанти
или
пък
психичноболните.“
Д-Р САМУЕЛ ДЖОНСЪН (1709-1784 г.)
приготвяли
да
махнат безгрижно с
ръце към глупавия
артист, който бил
подбрал
толкова
странен маска- раден
костюм - напълно
неуместен
за
завладяващото
веселие в голямата
зала, - когато фигурата незнайно как
им
напомнила
за
идващата „червена
смърт":
необичайното
одеяние
на непознатия постепенно
започнало
да се облива в крЬв
- сигурен признак,
че епидемията е
проникнала зад
непристъпните
стени на светата
обител. Неописуем
ужас се вселил в
сърцата на присъстващите и повече
никой не можел дори
да мисли за танци и
веселие. Тълпата в
паничес- ки
безпорядък се
втурнала към вратите на залата.
Неколцина от посмелите рицари
обаче събрали кураж
и се втурнали към
смълчаната фигура,
неподвижна като
мумия насред залата,
смъкнали воалите и
страховитата
маска. Вече никой не
се съмнявал, че ги
споходила зло-
229
кобната неканена
гостенка - „ червената смърт“. Абсолютно никой не
можел да си обясни
как се е промъкнала
тази странна
фигура през здраво
залостените порти
на манастира.
Смъртта като
безпощаден и неуморим косач, вече
взела първите си
жертви. В отчаяни
последни агонии на
пода на залата се
гърчели смелчаците, които дръзнали да докоснат
окървавените воали
на загадъчната
маскирана фигура.
До разсъмване
всичко притихнало
до
последния
предсмъртен стон,
до последното безсилно издихание.
Само часовникът на
кулата продължавал да отмерва
часовете. Бавно догаряли свещите и
факлите, само туктам още мъждукали
въглените, тлеещи в
камините. И така
най- после се
стигнало до
неизбежния печален
завършек - мракът и
упадъкът, донесени
от „ червената
смърт“, невъзвра-
230
КЛЮЧОВАТА СТРАТЕГИЯ ЗА
ПОДСТЪПИТЕ КЪМ ВЛАСТТА
Още Николо Макиавели стига до кардиналния извод,
че ако вие се барикадирате в някоя крепост, това ще се
окаже фатална грешка според принципите на военните
стратегии, без значение колко добре е укрепена тази
крепост. Това решение веднага подсказва на неприятеля,
че не разполагате със сили за контраудар, а освен това ще
бъдете лесна плячка за противника, понеже няма да
можете да го изненадвате с внезапно прегрупиране,
обходни маньоври, засади или опити за обкръжение. С
една дума, ще загубите гъвкавостта при придвижване и
оттам всякаква стратегическа инициатива - това безценно
предимство при всяка военна кампания. Може да се
оттеглите в някоя непревземаема твърдина, но врагът вече
ще е наясно какво може да очаква от вас и времето ще
работи за него, а не за вас, защото той ще събира
подкрепления, докато вашите ресурси ще се стопяват с
всеки следващ ден от обсадата. Така тази крепост ще се
окаже в крайна сметка доброволно избрана от вас
затворническа килия. Заради теснотия- та всяка крепост е
лесна плячка за всевъзможни епидемии. А в стратегически
смисъл затварянето в една крепост не осигурява
достатъчно надеждност и всъщност създава повече
проблеми, отколкото, ако изберете да се сражавате сред
открита местност - там поне ще има накъде да отстъпвате.
Тъй като хората по своята природа са създания с
подчертано социално съзнание (т. е. не могат да живеят в
абсолютна самота), властта на всеки монарх или политик в
огромна степен ще зависи от способностите му да общува
с хората. За да сте могъща личност, трябва да умеете да
оставате в центъра на събитията - точно като Луи XIV във
Версай. Тогава около вас ще кръжат всичките
второстепенни действащи лица и нито една дейност в
държавата няма да може да бъде осъществявана без вашата
ак- тивна намеса. За вас няма да е тайна това, което се
мъти на улицата, и своевременно ще ви докладват за
всеки, който заговорничи срещу вас. Повечето хора
изпадат в тревога, когато биват застрашени от някой
потаен враг. Водени от първобитни инстинкти, те се
окопават в крепостите, за които си въобразяват, че тимо погълнали са
непревземаеми - както нашите предшественици всичко наоколо. от
неандерталския период, които са бягали панически към пещерите, ако ги погне
някой свиреп хищник. ..МАСКАТА НА ЧЕРВЕ- Но щом се затворят в убежището си, хората
ще бъ- НАТА СМЪРТ“, ЕДГАР дат принудени да се уповават на ограничен кръг АЛЪН по
(!809-1849 г.) близки, които ще ги осведомяват за всичко, което се случва навън.
Така неминуемо се поражда несигурност, колебливост и подозрителност спрямо
вестоносците. Изгубва се цялостният поглед върху събитията. Изолираните
личности са лишени от способности за маневриране, започват да страдат от
параноя, превръщат се в лесни мишени за неприятелите си. Както при военна
обстановка, така и при другите видове стратегически игри, прекалената изолация
в повечето случаи води само до поражение и гибел.
В мигове на несигурност и опасност вие трябва да се борите с надигащото се
в душата ви желание да се затворите още по-навътре в себе си. В никакъв случай
не бива да се поддавате на този инстинкт. Много по- добре ще е да потърсите
някогашните си приятели и съюзници, да потърсите нови съратници, да си
наложите да се появявате сред нови за вас кръгове в обществото. Този доста
полезен метод от векове е бил използван от силните на деня.
. Прочутият римски оратор и държавник Марк Тулий Цицерон произлизал от
нисшата аристокрация и не е имал никакви шансове да се добере до върховната
власт, преди да проникне сред тези патрициански кръгове, които тогава са
управлявали Рим. Въпреки това обаче Цицерон постигнал блестящи успехи - в
онази епоха никой не умеел по-добре от него да отгатва кои държавници са
истински силните на деня и как тези личности зависят една от друга. Кръстосвал е
навсякъде, познавал е всички, поддържал е толкова широка мрежа от
сподвижници, че с лекота е успявал да събере подкрепата на десетки от найвидните римляни, за да се противопостави на някой новопоявил се противник на
политическата арена.
Точно така е играел играта един от най-талантливите играчи на всички
времена - прочутият френски дипломат маркиз Дьо Талейран. Въпреки че
произхождал от една от най-старите аристократични фамилии във Франция, той
следял отблизо всяка промяна в предпочитанията на парижкото простолюдие,
което му помагало да предвижда предстоящите драматични събития и трагични
обрати в политическия живот. Дори е изпитвал своеобразна наслада от
„общуването“ със съмнителни криминални типове - в замяна от тях научавал
тайни, до които маркизът никога не би се добрал с помощта на официалните
канали. Точно това му помогнало да оцелее при драматичното редуване на
повратни моменти във френската политика - падането на Бастилията,
учредяването на Националното събрание, появата на Конвента, възхода на
якобинците и
231
Марат, диктатурата на Робеспиер, възникването и провала на Дирекори- ята,
изгряването и залеза на Наполеон, абдикацията на Луи XVIII - труд- но могат дори
само да се изброят всичките кардинали промени в историята на Франция, в които
Талейран през своя 84-годишен живот е бил един от най-активните участници.
Такъв рекорд не би могъл да бъде осъществен от политик, който не умее да
контактува с най-различни кръгове, който не може с лекота да създава нови
връзки и познанства.
Този закон е много важен за всички монарси, а също и за онези политици,
които се стремят към върховната. власт без оглед на цената, която ще бъдат
принудени да платят. В деня, в който ще бъдат прекъснати вашите контакти с
хората, защото сте решили да се спасявате в някое изолирано убежище,
неминуемо ще се надигнат брожения срещу вас, които за кратко време може да
прераснат в метежи, бунтове, опити за преврат или за покушение. Никога не бива
да се самозалъгвате с илюзията, че сте толкова високопоставен, та можете да си
позволите да не обръщате внимание на низините, на простолюдието, на найонеправданите слоеве от обществото. Ако се скриете в някоя крепост, ще бъдете
отлична мишена за враговете си и за заговорници от всякакъв вид, защото те няма
да се примирят лесно с мисълта, че сте избягали от тяхното възмездие.
Понеже хората са подчертано социални създания, оттук следва, че умението
да се общува, и то така, че да ни доставя радости, а не горчивина, трябва да се
усъвършенства чрез непрестанни упражнения - като се срещате с колкото е
възможно по-широк, по-разнообразен кръг от хора. Колкото повече контактувате с
другите, толкова повече ще се радвате на тяхната благодарност и толкова повече
ще бъдете улесняван при всевъзможните бъдещи ваши начинания. И, обратно - ако
се изолирате, ще ставате все по-непохватен, ще зачестяват провалите и това на
свой ред ще ви подтиква към още по-дълбока изолация, защото хората ще започнат да ви избягват.
През 1545 г. Козимо I де Медичи, първият велик херцог на Тоскана и
основател на прочутата династия, решава да обезсмърти името си - за целта се
налагало Да развърже кесията си и да плати за фреските в строящата се тогава
флорентинска катедрала Сан Лоренцо. Сред многото кандидати за тази престижна
поръчка Козимо предпочел Якопо да Понтор- мо. Застаряващият художник решил
да превърне тази и без това достатъч- но престижна поръчка в своя шедьовър, в
своето послание към идните поколения. Може би затова отначало искал да го
оставят да твори несмущаван от чужди погледи и настоявал да поставят завеси на
подстъпите към помещението, където той трябвало да започне първите фрески.
Копнеел да затъмни славата на гениалния Микеланджело. След като някакви младежи нахълтали в катедралата, водени само от любопитство, Понтормо още повече
се изпълнил с омраза към всички досадни зяпачи и троснато наредил да усилят
мерките за изолиране на катедралата.
232
Понтормо се заел да изпълва стените и таваните на катедралата със сцени от
библейски сюжети - Създаването на Вселената, Изгонването на Адам и Ева от Рая,
люшкането на Ноевия ковчег сред водите на всемирния потоп и прочие. Най-горе
на средната стена той изрисувал Христос в цялото му великолепие, когато
призовава мъртвите да се надигнат от гробовете си в деня на Страшния съд.
Художникът посветил на тази грандиозна задача цели единадесет години и рядко
напускал катедралата, защото вече страдал от фобия срещу всякакви контакти с
хората, а освен това се страхувал панически някой да не заимства творческите му
хрумвания.
Понтормо умрял, преди да успее да довърши стенописите. Нито една от тях
не е запазена до наши дни. Но Джорджо Вазари - изтъкнат художник и вещ
критик, историк и писател от късния Италиански ренесанс, един от малцината
приятели на Понтормо - успял да надникне в катедралата малко след смъртта на
Понтормо и е оставил подробно описание. Преди всичко поразявала липсата на
нормални пропорции на фигурите.
Очевидно Понтормо бил обладан от манията за маниакално вторач- ване в
детайлите, обаче изгубил усета за цялостна композиция. Вазари дори прекъсва
тяхното описание в мемоарите си със следното обяснение: „... по, едно време
започнах да се опасявам да не загубя разсъдъка си, като съзерцавам отблизо
рисунките по стените. Сигурен съм, че точно така Якопо ги е гледал с часове, с
месеци и години и може би затова накрая той вече не приличаше на себе си.“
Вместо да прославят още повече името на Понтормо, стенописите се превърнали в
символ на неговия пълен провал.
Тези фрески всъщност потвърждавали нагледно вредата от прекалената
изолация - нарушените пропорции, маниакалното преследване на съвършенството
буквално във всяка подробност, а в същото време неспособността да се обхване с
един цялостен творчески поглед общата картина, съчетано със своеобразно
загрозяване на общото впечатление и неразбираемост на посланието на творбата.
Няма съмнение, че изолацията се отразява пагубно на изкуството, което е
предназначено да доставя естетическа наслада на хиляди хора. Шекспир и до днес
си остава най- известният автор в цялата литература, защото е драматург за
популяр- ната сцена - широко отворен към масовия зрител, умеещ да представя
творбите си във вид, разбираем за публиката, независимо дали тя притежава или
не добро образование и изтънчен вкус. Творците, които се затварят в своите
крепости, губят усета за пропорции и техните творби остават достъпни само за
ограничен кръг от почитатели.
Тъй като властта е изцяло плод на човешки усилия, тя неизбежно нараства
при подобряването на контактите с хората. Вместо да се затваряте в своята
духовна крепост, опитайте се да гледате на света по следния начин: всичко около
нас по нещо прилича на Версай, където всяка стая е
233
свързана със съседните помещения. Трябва да умеете да разбирате околните, да
можете да общувате с представители на най-различни социални слоеве. Тази
мобилност ще ви предпазва от заговорници, защото така ще им бъде доста потрудно да опазят тайните си помисли, а откритите ваши врагове ще се
затрудняват да привличат на своя страна вашите съюзници или съратници.
Винаги трябва да сте в движение, от стая в стая, и никога да не се застоявате на
едно място. За ловците е по-трудно да улучат жертвата си, ако тя не обича да стои
неподвижно.
АСОЦИАЦИЯ
Представете си непревземаема крепост, издигаща се на найвисоката планина, доминираща над цялата околност.
Логично е тази надменна твърдина да бъде ненавиждана,
понеже е символ на власт и могъщество. Жителите на
малобройните селища, сгушени в подножието на планината,
ще изменят на владетеля, който се крие в крепостта, и ще
го предадат на първия нашественик, който ще нахлуе в
равнината. Ако прекъснете пътищата, по които се снабдява
тази крепост с продоволствие и със сведения, тя ще падне в
дланта ви като презрял плод.
ЕДНО АВТОРИТЕТНО МНЕНИЕ
„Мъдрият владетел е длъжен да се погрижи да се опазят
плодовете на неговото разумно управление дори и тогава, когато
той ще лежи в кралската гробница. За тази цел той не бива да
гради яки крепости - така няма да възникне опасността след
години наследниците му да се затворят в тези крепости. Те ще
бъдат принудени да разчитат на привързаността на своите
поданици към трона, а не на непристъпните крепостни ровове,
стени, кули и бойници.“
НИКОЛО МАКИАВЕЛИ (1469-1527 г.)
234
ОТКЛОНЕНИЯ ОТ ПРАВИЛОТО
Много са малко случаите, при които може да се препоръча добро- волно и
преднамерено оттегляне в изолация. Ако не следите какво става по улиците, ще
отслабват защитните сили на вашия характер. Непрекъснатите контакти с хората
са полезни за повечето от вашите умствени ка
чества - с изключение може би
единствено на способността ви да размишлявате. Общественото мнение ще ви
принуждава да се съобразявате с чуждите оценки и желания. Ако не се откъснете
от тълпата, няма да сте в състояние да преценявате правилно това, което става
около вас. Все пак временното оттегляне от светската суета може да ви бъде от
полза, ако се стремите да огледате събитията от по-далечна перспектива. Макиавели е успял да напише „Князът“ само защото е бил наказан със заточение и е
бил изолиран в една слабо населена селска местност, далеч от бурните
политически интриги и страсти, кипящи във винаги неспокойната Флоренция.
Съществува обаче още една опасност - подобна изолация може да доведе до
появата на странни, дори перверзни хрумвания. Може би ще спечелите от това, че
ще имате поглед върху цялостната перспектива в едромащабен план, но ще
изгубите усещането за ограниченията, налагани от природата върху вашите
физически и психически възможности. Освен това, колкото по-дълбоко се
изолирате, толкова по-трудно ще бъде за самия вас да разчупите бронята, в която
сам сте се напъхали. Без да се усетите, ще затънете в плаващи пясъци. Ако ви е
нужно време, за да обмислите решението си, за предпочитане е да оставите
варианта с изолацията като резервен, като последно убежище, при това само за
кратки периоди от време. Не забравяйте да си осигурите отворена врата, за да
можете отново да се завърнете в обществото.
235
ЗАКОН
19
ВИНАГИ ТРЯБВА ДА ЗНАЕТЕ С
КОГО СИ ИМАТЕ РАБОТА - В
ПРОТИВЕН СЛУЧАЙ МОЖЕ ДА
ОБИДИТЕ НАПЪЛНО НЕВИНЕН
ЧОВЕК
ОСНОВНО ПРАВИЛО
Светът е пълен с хора от най-различни категории и вие никога не
можете да се надявате, че всички ще реагират еднакво спрямо
вашите действия. Има хора, които до края на живота си ще кроят
планове за отмъщение, ако ги измамите или изиграете.
Това са вълците в овчи кожи. Затова трябва внимателно да
подбирате както жертвите си, така и съперниците си. От друга
страна, трябва да се стараете да не обидите някой напълно
невинен човек.
ПРИМЕРИ ЗА НЕСПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА
ПРОТИВНИЦИ,
класификация
НАИВНИЦИ
И
ЖЕРТВИ
-
опит
за
встъпителна
Когато се борите за власт, неминуемо ще ви се наложи да контактувате с
най-различни противници, наивници и жертви. Най-сложното в изкуството за
овладяването на властта е умението да се различават вълците от агнетата,
лисиците от зайците, ястребите от лешоядите. Ако умее-
236
те да различавате тези основни категории, ще успеете да
постигнете целите си, без да сте принуден да прекалявате
с натиска спрямо хората около вас. Но ако действате на
тъмно и не сте наясно с кого си имате работа, възможно е
да страдате до края на живота си - ако въобще ви остават
още много години. По-долу се изброяват петте най-опасни
и най- трудни за преодоляване типови човешки характери,
които много отдавна са били описани от опитните
измамници от близкото и от далечното минало.
Непоносимо арогантен, подчертано надменен тип.
Макар че може първоначално да заблуди околните, рано
или късно горделивият му характер ще го издаде. Дори
при най-дребния признак за опит да го измамят той ще се
залови да си отмъщава с неподозирана енергия. Ако
започнете да се оправдавате с думите: „Но аз го изтърсих
съвсем неволно на празненството, където всички бяха
пийнали...“ няма да го успокоите с тези думи. Няма защита срещу подобни хора, които стават много опасни, когато
се разгневят, затова не си губете времето да го
разубеждавате. Ако по някое време се убедите, че той
наистина е свръхчувствителен и прекалено въз- гордян,
най-разумно ще бъде да престанете всякакви контакти с
него.
Ненадежден. Този тип донякъде напомня арогантния
и надменния тип, обаче не е толкова склонен към насилие,
затова по-трудно се разпознава. Неговото его обаче е покрехко, липсва му самоувереност, затова ако бъде
измамен или атакуван, той ще се опита да прикрие
възмущението си. Но и той няма да ви прости - ще се
опита да ви нападне при първия сгоден случай, при това
нееднократно, докато най-после ще ви принуди да му
обърнете внимание. Ако вие сте го изиграли или
наранили, най- добре ще е да не го срещате, колкото е
възможно по-дълго. Не стойте наблизо до него, защото
той е способен да ви тормози до сетния ви ден.
Вечно подозрителен. Това е друг вариант на
разгледания по-горе тип, само че е още по-опасен.
Понякога такива хора, разбира се, при определени
„Щом насреща ви
се изпречи воин, не се
помайвайте за миг
дори, а бързо като
светкавица
измъкнете сабята от
ножницата. Няма
смисъл да се
рецитира поезия
някому, ако той не е
поет по душа.“
БУДИСТКИ КЛАСИЧЕСКИ
МЪДРОСТИ ОТ ЕПОХАТА
ХАН, ЦИТИРАНИ В
„СВЕТКАВИЦИ В
НЕБЕТО“ ОТ ТОМАС
КЛИЪРИ, 1993 г.
ОТМЪЩЕНИЕТО
НА ЛОПЕ ДЕ АГИРЕ
За характера на
Лопе де Агире може
да се съди най- точно
по анекдота, който е
разказал за него в
своята хроника
Гаркиласо де ла Вега един от бойците е
отряда на Агире, който през 1548 г. е
охранявал индианците, отведени като
роби от мините в
Потоси, Боливия.
Този отред е
охранявал товарите
със скъпоценния
метал, преди да
потеглят за кралската съкровищница.
Индианците били
натоварени с толкова
много
237
сребро, че започнали
да се огъват под
тежестта
му,
изтървали няколко
чувала при прекосяването на буйните
планински потоци и
щом
пристигнали
без тях в града,
местният
кралски
наместник веднага
заповядал да арестуват
Лопе
де
Агира. Осъдили го на
двеста удара с бич това било преценено
като
повъздействащо
от
избиването на индианците.
Командор Лопе де Агире,
след като узнал на
какво унижение ще
бъде подложен на
следващата
утрин
насред площада пред
двореца на кралския
наместник, изпаднал
в неистова ярост и
се заканил да отмъсти жестоко. Искал
да го обесят, както
се полага на един
испански
благородник и офицер,
вместо да го унижават пред погледите на стотици
туземци. Но кралският наместник не
се трогнал от молбите му. Палачът
извел
Агире
от
затвора и го повел
към площада, където
присъдата
била
изпълнена. След две
238
обстоятелства, стават непоносими диктатори - най-яркият
пример е Йосиф Сталин. Той вижда или чува само това,
което иска да види или чуе. Обикновено най-лошото.
Непрекъснато си въобразява, че другите си нямат друга
работа, освен да плетат заговори срещу него. Всъщност
този тип е най-малко опасният от разгледаните досега три
разновидности. Лесно може да бъде измамен, понеже му
липсва душевно равновесие - така както системно са
лъгали Сталин. Ако се играе на тънките струни на неговата умопомрачителна подозрителна психика, лесно може
да бъде подтикван да атакува трети лица. Но трябва
много да се пазите, ако поради някакво нещастно за вас
стечение на обстоятелствата вие се окажете обект на
подозренията му.
Злопаметен. Ако бъде засегнат или измамен, този тип
въобще няма да покаже, че е засегнато самолюбието или
честта му. Умът ще бъде зает с трескави пресмятания. Ще
чака търпеливо най- удобния момент, за да забие ножа си
в гърба ви. При това ще го извърши с удивително
хладнокръ
вие. Този тип може да бъде разпознат по склонността му
непрекъснато да изчислява колко ще спечели или изгуби
при всеки възможен вариант. Самият той е склонен да
мами околните, затова не е лесна жертва за другите
мошеници. Обикновено е студен и почти никога не
демонстрира някакви чувства. С подобен змийски тип
трябва да сте извънредно предпазлив и ако го нараните
неволно, ще се наложи или да го смажете окончателно,
или да бягате по-далеч от него.
Простодушен, непретенциозен и най-често не
особено интелигентен тип. Когато най-после попаднете на
подобен тип, вероятно ще въздъхнете с облекчение - няма
по-съблазнителна жертва от човека от тази категория. Но
той всъщност е доста по-труден за обработване, отколкото
първоначално сте решили. Дори за да се поддаде някой на
вашите опити за измама, от вас все пак ще се изисква някаква интелигентност и въображение - нали жертвата ви
първо трябва да си представи нагледно какво ще спечели,
ако приеме вашето предложение. А
този тип може да не налапа въдицата по простата
причина, че може да не я забележи. Поначало той не е от
онези, които винаги са нащрек. И в повечето случаи е
толкова неопитен, че много трудно се поддава на
изкушения. При този тип опасността не е в това, че ще ви
преследва, че ще ви заплашва с отмъщение. По-скоро вие
можете да пострадате,
като си загубите ценното време
плюс енергия, пари или други ресурси. Възможно е дори
да полудеете заради напразни, изтощителни опити да го
вкарате в някой хитроумен капан, който сте изобретили с
цената на много безсънни нощи. Не е зле да го изпробвате
с нещо, което ще ви убеди дали е безнадеждно глупав например с остроумна шега или с някаква история. Ако
той реагира простодушно, ще сте наясно с кого си имате
работа. След това може да продължите с плана си, но не
забравяйте, че всички рискове ще бъдат-за ваша сметка.
ПЪРВИ ПРИМЕР ЗА НЕСПАЗВАНЕ НА
ЗАКОНА
В началото на XIII век Мохамед, шах на Хо- резм,
след дългогодишни упорити усилия и безчет свирепи
битки успял да създаде огромна империя, достигаща на
запад до Мала Азия (днешна Турция), а на юг - до
Афганистан. Столицата на обширните владения на
Мохамед бил град Самарканд. Властта на всесилния шах
се крепяла на мощна, отлично обучена армия - за броени
дни Мохамед можел да поведе на поход двестахилядната
си пехота.
През 1219 г. Мохамед получил послание от вожда на
някакво напълно неизвестно племе, обитаващо земите
далеч на изток. Името на монголския вожд било Чингиз
хан. Неговите пратеници донесли на шаха скъпи подаръци
- всъщност най-раз- кошните предмети, каквито по онова
време можело да се открият във всички монголски
владения. Чингиз хан искал да бъде възстановен Пътят на
коприната, достигащ от Далечния изток чак до централна
Европа, и предлагал на Мохамед да си поделят изгодите,
ако двете империи не се противопоставят.
денонощия,
когато
се съвзел от нечовешки
жестокото
изпитание,
Агире
повторил, че ще убие
наместника
алкалде
Ескивел.
Обаче наместникът,
чийто
срок
за
служба в затънтеното
градче
бил
изтекъл, се преместил в Лима, на повече от 3200 левги.
Цели
петнадесет
дни бродил Агире по
планинските
пътеки.
докато
се
добрал накрая до
Лима. Изплашеният
за
живота
си
кралски наместник
побързал да се премести в Кито, на
още 400 левги, но
след двадесет дни
изнурително ходене
Агире
отново
го
настигнал.
Когато
Ескивел
научил, че Агире се е
появил в Кито, той
незабавно заповядал
на слугите си да
стягат товарите за
следващия преход до Куско, древната
столица на империята на инките. Но
само
след
една
седмица Агире се
появил в Куско, макар че крачел бос по
стръмните
каменисти
пътища.
Командорът
само
повтарял, че един
239
мъж, след като е бил
нашибан с бич насред
градския площад, вече
не заслужава да яхне
жребец като достоен
рицар и че въобще ще
е по- добре за този нещастник вече никога
да не се вясва пред
хората. И така
озлочестеният Jlone
де Агире продължил
да следва навред по
петите алкалде
Ескивел през следващите три години и
четири месеца.
Изтощен до смърт
от това нескончаемо
дебнене, Ескивел
накрая се завърнал в
Куско
- този град по онова
време бил укрепен
тъй яко, че пиле не
можело да прехвръкне
през високите
крепостни стени.
Освен това Ескивел се
залос- тил в една
масивна каменна
къща досами
градската катедрала
и никога не излизал
навън без сабята си и
кинжала си. Но
накрая се стигнало до
фаталния понеделник, точно по
пладне - лятото тази
година било
непоносимо знойно и
душно, - когато
вездесъщият Лопе
240
Мохамед досега не знаел нищо за този нов владетел в
източните земи. Сторил му се прекалено самоуверен защо този никому неизвестен монголец си позволявал да
говори с великия шах като с равен, когато нямало никакво
съмнение кой е по-могъщ. Затова въобще не си направил
труда да отговори на предложението на Чингиз хан. Но
ханът опитал още веднъж. Този път изпратил керван от сто
камили, натоварени с най-редките стоки, заграбени от
монголското нашествие в Китай. Но много преди керванът
да достигне до Самарканд, шахският наместник Иналчик който управлявал земите около северозападните граници,
заловил кервана и без да му мигне окото, прибрал за себе
си скъпите дарове, като не забравил да обезглави
пратениците на монголския хан.
Чингиз хан бил сигурен, че е допусната фатал- на
грешка - ханът отказвал да повярва, че Иналчик ще се
осмели да действа на своя глава, без разрешението на
Мохамед. Затова ханът проводил нови пратеници до шаха
в Самарканд със задачата да повторят предложението на
хана и да поискат наказание за Иналчик. Този път
Мохамед лично приел монголските пратеници и
собственоръчно обезглавил най-възрастния от тях, а
останалите върнал на хана с обръснати глави - според
монголските традиции това било непоносима обида. Този
път посланието на Чингиз хан било много по-кратко: „Ти
сам избра да потеглиш по пътя на войната!“ Повел
безбройната си конница и в 1220 г. нападнал земите,
подчинени на Иналчик. Превзел столицата на провинцията
и заловил Иналчик, но не го обезглавил, защото решил, че
този подлец заслужавал по- особено наказание - палачите
на Чингиз хан излели разтопено сребро в ушите и очите на
жертвата.
На следващата година Чингиз хан извършил няколко
похода срещу многократно по-многочис- лената армия на
шаха. За времето си монголците воювали така, както
никой досега не бил виждал - препускали бясно на
дребните си, но много издръжливи коне и смъртоносно
точно стреляли с лъковете си от седлата, без да губят нито
секунда. Подвижността и устремът, с които връхлитала
монголската конница, позволявали на Чингиз хан да заб-
луждава с чевръсти маневри съгледвачите на шах
Мохамед, така че никой не можел да предвиди къде ще
атакуват монголските конници на следващото утро. За
броени дни те стигнали до Самарканд и го обкръжили от
всички страни. Шахът на Хорезм Мохамед с
малобройната си свита едва успял да се измъкне от
обсадата и бил принуден да се спасява с позорно бягство.
Империята му се разпаднала, за да не се възстанови
никога повече. След една година шахът умрял в изгнание.
Така Чингиз хан завладял Самарканд и огромни
пространства в Западна Азия, без да бъде длъжен да дели
с някой друг владетел скъпоценния Път на коприната.
ТЪЛКУВАНЕ
Никога не бива да си въобразявате, че вашите
противници са по-слаби от вас. Може да срещнете поособени хора, които на пръв поглед не вдъхват опасения,
защото не са агресивни. Но ако си позволите да засегнете
честта и гордостта им, те ще се нахвърлят върху вас така
ожесточено, че ще ви се наложи да се спасявате с
паническо бягство. Ако обаче сте решили на всяка цена да
ги победите, по- разумно ще е да подходите към тях с
повече такт и вежливост - дори няма да е зле да си давате
вид, макар и само привидно, че зачитате достойнството
им, независимо че техните желания понякога са доста
глупави или смехотворни. Никога не ги отблъсквайте с
обидни думи, ако не ги познавате отблизо - иначе няма
как да разберете дали в някой от тях не се крие достоен
потомък на Чингиз хан.
ВТОРИ ПРИМЕР ЗА НЕСПАЗВАНЕ НА
ЗАКОНА
де Агире незнайно
как се промъкнал в
къщата, надникнал
във всички помещения на долния етаж,
после се изкачил по
мраморните стълби,
проверил
салона,
коридорите, дори и
спалните и библиотеката, докато найсетне
заварил
Ескивел спящ върху
писалището в съседната стая, където този алкалде
обичал да се отбива
след обяда, за да
прелисти
някоя
книга. Нашибал го до
смърт със бича си
от волски опашки.
След това убиецът
излязъл на улицата,
но преди да затвори
зад себе си външната
врата, се досетил, че
в залисията забравил
шапката си вътре а навън слънцето
греело
жарко
до
изнемог- ване, - та се
върнал вътре найспо- койно, за да си
прибере шапката.
„ПОЗЛАТЕНИТЕ МЕЧТИ
И ТЪРСАЧИТЕ НА
През 1910 г. в Денвър, щата Колорадо, няколко от
най-талантливите мошеници в Америка организирали
среща за размяна на опит, нещо като творчески кръжок.
През зимата те предпочитали да гастролират в южните
щати. През 1920 г. Джо Фъ- ри, главният организатор на
този „творчески кръжок“, шетал из Тексас - за кратко
време той успял
16 .
ЕЛДОРАДО“, УОЛ- КЪР
ЧАПМАН, 1967 г.
241
ГАРВАНЪТ
И
да събере стотици хиляди долара благодарение на
ловки, добре отработени измами. Във форт Уърт
изпеченият мошеник се запознал с един наивник Един досаден гарван
фермера Дж. Франк Норфлийт, собственик на богасе настанил върху
то
ранчо с много глави едър добитък. Норфлийт
гърба
на
овцата.
Въпреки нежеланието много харесал Фъри. Дори изтеглил от банката 40
си,
овцата
доста хиляди долара и ги дал на Фъри, който му бил обедълго била принудена щал баснословна печалба. Няколко дни по-късно
да го мъкне със себе си пристигнали асистентите на Фъри и разиграли
напред-назад,
но предварително подготвения сценарий - заявили, че
накрая не издържала и са представители на „акционерния тръст“, чийто
му рекла: „Ако се президент бил уважаемият мистър Джоузеф (Джо)
натрапваш по същия
Фъри и му предали „честно спечелените“ от Норфначин на някое куче,
лийт милиони долари. Всъщност това били внушище си изпатиш от
телни пачки амбалажна хартия, като само отгоре
острите му зъби. “
„Точно заради това били напъхани няколко истински стотачки.
Фъри и помощниците му били разигравали топрезирам слабите и
почитам силните - зи номер стотици пъти и почти винаги наивната
отвърнал
гарванът. жертва така се сепвала от разкритието, че проявявя
„Много добре зная наивност като малко дете, та в повечето случаи
кого мога да измамя и мълчаливо преглъщала суровия урок и се примирякого не мога. Тъкмо вала със загубата. Само че Дж. Франк Норфлийт се
затова ще доживея до оказал по-различен от досегашните жертви на Фъпреклонна старост. “
ри и компания. Вместо да се прибере в бърлогата и
да започне да ближе раните си, измаменият Норф„БАСНИ“, ЕЗОП, VI ВЕК
ПРЕДИ ХРИСТА лийт отишъл в полицията, където обаче го обезкуражили с признанието, че почти нищо няма да успеят да постигнат - чевръстите мошеници вече били изчезнали безследно. „Тогава аз сам ще ги открия - заканил се Норфлийт, - дори и ако трябва да
се занимавам само с това до края на живота си!“
Жена му поела работите в ранчото, а той започнал
да кръстосва страната, търсейки други жертви на същата шайка от измамници. Намерил сродна душа, също като него преливаща от гняв, и
двамата измамени фермери успели да се доберат до следите на един от
третостепенните членове на шайката чак в Сан Франциско, само че мошеникът предпочел да се самоубие, вместо да гние дълги години в щатския затвор.
Норфлийт обаче не се отчаял и продължил с търсенето. Попаднал на дирите на
друг измамник в планините на Монтана и понеже си взел поука от предишния
случай, за да не би престъпникът да се самоубие или да скочи през прозореца,
побързал да го върже с яко въже - помогнал му опитът с буйстващите телета в
ранчото му в Тексас. След това го подкарал към местния затвор с въжето в ръка,
както се води теле към клани
242
цата. Не само че прекосил нашир и надлъж огромната страна, но продължил да
преследва мошеника чак в Англия, Канада и Мексико, като разпитвал упорито не
само за мъж с външните белези на Джо Фъри, но и за неговата дясна ръка У. Б.
Спенсър. Когато се добрал до следите на Спенсър в Монреал, Норфлийт го
издебнал и го подгонил с викове по една от най-оживените улици в този канадски
град. Спенсър, за огромно
огорчение на Норфлийт, се оказал доста по-чевръст и
изчезнал в съседните пресечки, но Норфлийт продължил да души по следите му и
накрая го спипал в Солт Лейк Сити. Спенсър и този път го изпреварил с броени
минути, като се предал доброволно на полицаите, само и само да не попадне в
лапите на разярения фермер, който не криел намеренията си да се саморазправи
със Спенсър.
Най-после Норфлийт доживял деня на своя най-голям удар - настигнал самия
Фъри в Джаксънвил, Флорида. Отново използвал якото въже, което си носел от
своето тексаско ранчо, и го завел до съда в Тексас
- фермерът вече бил наясно, че е за предпочитане престъпникът да бъде съден по
законите на същия щат, където е извършил престъплението. Ала дори и след този
несъмнено бляскав успех Дж. Франк Норфлийт не мирясал - продължил да обикаля
страната, твърдо решен да разнищи цялата престъпна мрежа. Не само че похарчил
ужасно много пари, но и посветил на манията си за преследване няколко години от
живота си. Успял обаче да постигне целта си - почти всички шефове на
престъпната банда се озовали зад решетките. Неколцина от тях били до такава
степен ужасени от преследващия ги безкомпромисен тексасец, че се предавали
сами на властите, много преди Норфлийт да е започнал да диша във вратовете им.
След петгодишно ожесточено преследване Дж. Франк Норфлийт сам успял да
разбие една от най-опасните банди в Америка, съставена от най-ловките изнудвачи
и мошеници на всички времена. Тези неимоверни усилия му коствали пълен
банкрут, развод и загуба на ранчото, но поне умрял доволен, като човек, постигнал
целта си и защитил честта си.
ТЪЛКУВАНЕ
Повечето от хората приемат с примирение и затваряне в себе си отчайващия
факт, че са станали жертва на ловка измама. Разбира се, запомнят за цял живот
този горчив урок, като по-самокритичните все пак си дават сметка, че в дъното на
техния провал е ненаситната им жажда за лесни печалби. Но се намират и
особняци, които реагират по-различ- но - вместо да признаят пред себе си своята
вина и факта, че с лекове- рието са улеснили до голяма степен измамниците, те се
смятат само за напълно невинни жертви. След което най-енергичните и найнепримири- мите от тях започват да търсят възмездие, при това независимо какво
ще им струва постигането на тази доста трудна цел.
243
Подобни личности външно може да създават впечатление, че са готови на
всичко, за да възтържествува справедливостта, но всъщност те са доста особени по
характер и затова такива личности трябва да бъдат избягвани - също както лицата
от противостоящата категория, съставена от изпечени мошеници, изнудвачи и
всевъзможни авантюристи. Ако някой по-умен и по-дързък от тях успее да ги
завлече с внушителна сума, те не могат да намерят покой, гледат на всичко и
всички около себе си с неутолима подозрителност и са готови дори да рискуват
живота си, но да си възвърнат ограбеното. На Дж. Франк Норфлийт се е наложило
да ипотекира ранчото си, да се раздели със съпругата си и децата си, да прахоса
няколко години и хиляди долари, да отсяда само в третостепенни хотели, тласкан
единствено от мечтите си за отмъщение. Явно за хора като Норфлийт възмездието
е по-ценно от всичко останало.
Всички хора са донякъде, повече или по-малко несигурни за бъдещето си и
затова в повечето случаи най-лесно може да бъде измамен някой наивник, ако се
заложи на неувереността му, независимо че той всячески ще се старае да я
прикрива. Но в царството на властта, където всичко трябва да се преценява
трикратно, понеже залозите са много по-високи, една неуверена в себе си личност
може да създаде много повече неприятности отколкото в ежедневните човешки
взаимоотношения. Затова трябва да бъдете много предпазлив. Ако замисляте
някаква измама, първо ще трябва да проучите грижливо обекта на вашия замисъл.
Няма смисъл да рискувате с хора, които са дотолкова чувствителни към загубите,
че никога няма да се примирят с вашите действия и ще ви преследват до гроб.
Няма да е зле най-напред да ги изпробвате - реакциите на хората спрямо шегите са
безпогрешен индикатор за техния характер. Самоувереният човек ще се засмее
безгрижно, докато неувереният в себе си веднага ще възприеме шегата ви като
опит за обида. Ако попаднете на хора от втората категория, веднага ги оставете и
си потърсете нови жертви за замисляните от вас измами.
ТРЕТИ ПРИМЕР ЗА НЕСПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА
През V век преди Христа владетелят на Чин - Чун-ерх, бил осъден на
изгнание. Остатъкът от живота си прекарал много скромно, дори бедно, но
продължил да очаква с трепет деня, в който ще може да се върне в дома си и да
заживее отново като княз. Веднъж Чун прекосил земите на съседното княжество
Чен, където тамошният владетел не го познал и се отнесъл с него доста сурово.
Обаче Шу Чан - престарелият, но мъдър първи министър на Чен - разбрал каква
сериозна грешка е допуснал господарят му и веднага го предупредил: „Този мъж е
принц по рождение. Може би беше редно Ваше Величество да се отнесе към Чунерх с подобаващото уважение и с това да спечели признателността му. Не се знае
244
дали някога няма се нуждаем от него като съюзник срещу многобройните ни
врагове...“ Князът на Чен обаче, скептично настроен към пришелеца заради явно
окаяното му състояние, само се изсмял презрително и още по-грубо обидил княз
Чун-ерх. Шу Чан още веднъж си позволил да предупреди господаря си: „Ако Ваше
Величество не желае да зачита достойнството на Чун-ерх, по-добре ще бъде още
сега да го предаде на па зача, за да не може той да ни отмъсти по-късно.“ Ала
самоувереният монарх само свил рамене пренебрежително.
Изминали години, преди княз Чун-ерх да си възвърне престола - наложило му
се доста да чака, докато обстоятелствата се променили коренно, при това в негова
полза. Обаче не бил забравил през дългите години, протекли в мъчително
изгнание, кой е бил любезен с него и кой не. Поне успял да извлече една ценна
печалба - Чун-ерх вече не се съмнявал кои са истинските му приятели и на кого
може да разчита. Най-много го измъчвали обидите, нанесени му от владетеля на
съседното княжество Чен. Затова при първата удобна възможност той повел
многобройните си войски към столицата на Чен, превзел по пътя осем крепости,
сринал ги до земята и опустошил цялото княжество, но не заповядал да обезглавят
надменния княз на Чен - предпочел да го осъди на доживотно изгнание, за да се
убеди и той на свой ред, че това наказание е по-мъчително дори от меча на палача.
ТЪЛКУВАНЕ
Човек никога не може да бъде стопроцентово сигурен с кого си има работа.
Някой изпаднал несретник утре може да се окаже сред силните на деня, Ние сме
склонни много неща да забравяме и отминаваме с мах- ване на ръка, обаче
обидите никога не се прощават.
Откъде е можел князът на Чен да се досети, че Чун-ерх, законен владетел на
Чин, ще се окаже толкова злопаметен? (Вж. категоризацията по- горе в тази глава.)
Наистина не е било възможно князът на Чен да предположи какво ще го сполети бихте възразили вие, - но тогава защо му е трябвало да предизвиква съдбата, при
това без никаква пряка полза за него? Нищо не може да се спечели, ако
незаслужено обидите някого. Удовлетворяването на злобата не може да се
сравнява с евентуалните последици от подобно лекомислено поведение, особено
ако вероятността обиденият след време да успее да ви отмъсти не е напълно
изключена.
ЧЕТВЪРТИ ПРИМЕР ЗА НЕСПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА
За американските търговци с произведения на изкуството 1920 г. била особено
лоша. Сериозните клиенти - предимно от поколението на ловките мошеници от
предишното столетие - вече били остарели, а на
245
хоризонта не се появявали нови милиардери. Някога процъфтяващият бизнес с
картини упорито западал и накрая се стигнало до нещо немислимо за доброто
старо предвоенно време - най-опитните играчи в този бизнес, между които
отношенията доскоро наподобявали на чувствата между куче и котка - решили да
се съюзят и да си поделят стесняващия се пазар.
Джоузеф Дювейн - от години утвърден като най-ловкия американски
търговец на картини и личен доставчик на най-заможните фамилии - се заел да
организира това необичайно за техния бизнес „мероприятие“.
Търговците решили да съставят списък, озаглавен „Стоте най-съ- вършени
картини в световната живопис“ (всъщност това били най-добрите от платната,
складирани в техните галерии), и да покажат този каталог на Хенри Форд I. Ако
прочутият производител на автомобили изкупи тези картини, той би могъл да се
превърне в най-изтъкнатият колекционер в света, при това като постави подписа
си само под един-единствен чек. Поне така разсъждавали търговците. Групата
експерти, натоварени от търговците, работила много седмици, за да създаде един
наистина великолепен каталог - оформен в три разкошно подвързани и богато
илюстрирани тома, съдържащи подробни сведения за всеки художник, за неговата
епоха и творческия му път, както и изчерпателно описание на всяка картина.
Когато луксозното издание било напълно готово, те сформирали група от найпредставителните свои членове и се запътили към дома на Хенри Форд I в
Диърборн, в щата Мичиган. Щом ги поканили вътре, те останали смаяни от
скромната подредба на дома на милионера - очевидно мистър Форд, въпреки че
вече бил толкова преуспял, та се превърнал в олицетворение на американската
мечта, си оставал скромен и непретенциозен човек.
Форд ги приел в кабинета си. Поднесли му три внушителни тома и той не
скрил удивлението си от великолепното издание. Възбудените търговци вече си
представяли как милиони долари ще потекат към техните сейфове. Накрая Форд
вдигнал очи от третия том и заявил: „Джентълмени, такива прекрасни книги, като
тези, които ми показахте, сигур- но струват страхотно скъпо!“ „Но моля ви се,
мистър Форд - възбудено откликнал Дювейн, - ние въобще не очакваме от вас да
купите тези томове. Ние ги съставихме и отпечатахме специално за вас, за да ви
запознаем с шедьоврите на всички времена. Тези три тома са нашият скромен дар
за вас.“ Форд останал озадачен. „Джентълмени - смутено промълвил милионерът, това е много трогателен жест от ваша страна, но аз не зная дали е редно да приема
един толкова скъп подарък, при това от хора, които не познавам.“ Дювейн се заел
разгорещено да обяснява на Форд, че репродукциите в каталога изобразяват
картините, които търговците се надяват Форд да купи от тях. Едва сега Форд
схванал каква била целта на непознатите посетители. „Но моля ви, джентълмени учу
246
дено въздъхнал той, - за какво са ми оригиналите на тези картини, когато тези тук, в
тези луксозни книги, са толкова красиви?“
ТЪЛКУВАНЕ
Джоузеф Дювейн през целия си живот се гордеел с умението си да
изучава
изтънко вкусовете и предпочитанията, навиците и особеностите на потенциалните
си клиенти. Ловкият търговец никога не бързал да се запознае с някой от позаможните купувачи, преди да е приключил с предварителната подготовка. Само
веднъж изневерил на тази своя безпогрешна тактика - когато се опитал да спечели
Хенри Форд I за свой клиент (да не забравяме, че това се случило точно когато
бизнесът с картините бил най-зле). Няколко месеца труд, посветен на съставянето
на каталога, отишъл на вятъра. Това му коствало не само сериозни парични загуби,
но и удар върху дотогава непоклатимото му самочувствие. Едва накрая станало
очевидно, че Форд е въплъщение на онези здравомис- лещи, работливи и
спестовни американци, който не само че не обичал да прахосва дори цент за нещо,
от което може да се лиши, но и че не притежавал достатъчно въображение, за да се
превърне в жертва на ловка измама. Оттогава насетне Дювейн подбирал още попредпазливо обектите на своето търговско разузнаване и пазел енергията си само
за милионери като Мелън и Морган. Не защото тези лидери във финансовия свят
били толкова доверчиви и наивни, за да се улавят на машинациите на търгаши
като Дювейн. Не, разбира се, но те - за разлика от Хенри Форд - много добре
съзнавали, че с течение на времето редките платна на талантливите стари
майстори ще поскъпват още повече и че така ще могат да извлекат допълнителни
печалби от тези предвидливи инвестиции.
КЛЮЧОВАТА СТРАТЕГИЯ ЗА ПОДСТЪПИТЕ КЪМ
ВЛАСТТА
Способността да се преценяват хората и да се отгатва с кого си имате работа е
едно от най-ценните умения за всеки, който се стреми към властта. Без това
качество ще бъдете като сляп - не само че ще обиждате несправедливо хората
около вас, но и ще бъдете доверчиви точно към тези, които най-малко заслужават
това. Преди да предприемете каквото и да било, първо трябва да се замислите за
това, което досега ви е било известно поне за най-опасните ви съперници. Иначе
ще загубите много време и ще допуснете значителни грешки. Колкото повнимателно изучавате слабостите на хората, с които сте принуден да си
взаимодействате, толкова по-успешни ще бъдат следващите ви ходове. Особено
важно е да не засягате незаслужено вашите партньори, колеги или подчинени.
247
Най-добре е да опознаете старателно достойнствата и недостатъците на всеки,
който ще ви предложи някаква съвместна дейност, а чак след това да решавате
дали ще приемете, или ще отхвърлите предложението му.
Накрая още две предупреждения. Първо, когато преценявате вашия опонент,
никога не разчитайте на инстинктите си и на необоснованите си предчувствия. Ще
допуснете много сериозни грешки, ако се уповавате на подобни несигурни
индикатори. Нищо не може да замени старателното, методично събиране на
информация. Ако се налага, може да проучвате доста дълго вашите противници тези усилия рано или късно ще ви донесат успех.
Второ, не съдете по външния вид на хората. Дори и най-злопамет- ните
личности могат на пръв поглед да печелят симпатиите на околните. Никак няма да
са рядкост случаите, когато ще се окаже, че именно най-жалките страхливци или
предатели ще парадират със своята смелост или преданост още от първите часове
на познанството им с вас. Научете се да виждате в човешките души въпреки
измамната външност на немалко от хората край вас. Никога не вярвайте на
приказките, че човек може да бъде разбран само с един-два погледа - това е
безпочвена илюзия.
АСОЦИАЦИЯ
Ловците не залагат еднакви капани за вълците и за лисиците. Не
поставят примамки, които нито едно горско животно няма да
погълне. Ловците старателно изучават предпочитанията на
животните, техните навици и любими пътеки, за да могат полесно да ги заловят.
ЕДНО АВТОРИТЕТНО МНЕНИЕ
„Трябва да сте наясно, че никой не е толкова незначителен или
незабележим, че да не го удостоявате с погледа си. Не се знае дали
този човек някога няма да ви потрябва. Но ако сте си позволили да
го гледате с открито презрение, със сигурност няма да можете да
се възползвате от помощта му. Грешките често се прощават, ала
презрението - никога. Нашата гордост ни задължава да помним до
гроб всички оскърбления, което сме били принудени да
преглътнем.“
ЛОРД ЧЕСТЪРФИЙДЦ (1694-1773 г.)
248
ОТКЛОНЕНИЯ ОТ ПРАВИЛОТО
Какво добро може да се очаква, ако всички останали се отнасят към вас с
пълно пренебрежение? Трябва да се научите да не бъркате вълците с агнетата,
иначе ще пострадате много. Този закон сте длъжен да спазвате най-стриктно, при
него няма изключения или отклонения - не си губете времето да търсите нещо
подобно.
ЗАКОН
20
НИКОМУ НЕ СЕ ПОДЧИНЯВАЙТЕ!
ОСНОВНО ПРАВИЛО
Само глупакът се втурва презглава да обяви готовността
си за подкрепа на нечия кауза. Не бива да подкрепяте
никого освен самия себе си! Като опазвате своята
независимост, вие си осигурявате условия за бъдещото си
господство над останалите. Ако умеете да ги
настройвате един срещу друг, ще можете да ги
принудите да потърсят вашата закрила.
ЧАСТ I
НИКОМУ НЕ БИВА ДА СЕ ПОДЧИНЯВАТЕ, НО ТРЯБВА
ДА СЕ ДЪРЖИТЕ ЛЮБЕЗНО С ВСИЧКИ
ПРИМЕР ЗА СПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА
През 1558 г., когато Елизабет I е коронясана като кралица на Англия,
духовете били разбунени от проблема за бъдещия й съпруг. Въпросът бил толкова
важен, че се дискутирал оживено в Парламента. Представители на всички
съсловия се намесили в споровете и това станала ос- новна тема на разговорите
дълги години след нейното качване на трона. Всички били съгласни само в едно:
тя трябвало да се омъжи колкото може по-скоро - за да се укрепи короната и за да
роди престолонаследник, но когато започвали да й търсят съпруг, единодушието
веднага се изпарявало. Дебатите се проточили с години. Междувременно всеки без
изключение сред най-привлекателните благородници и най-изтъкнатите ергени от
четирите краища на кралството побързал да й предложи ръката си. С най-големи
шансове обаче били малцина от приближените й: сър Робърт Дъдли (граф
Лейчестър) и Робърт Деверо (херцог Есекс), но има
250
ло и по-колоритни личности, като авантюристите, получили от кралицата своите
титли като Уолтър Рейли и Френсис Дрейк. Тя не обезкуражавала нито един от
кандидатите, но очевидно не бързала с избора си, освен това доста често коригирала
предпочитанията си, с което окончателно обърквала претендентите за ръката й. През
1566 г. Парламентът изпратил свои представители при нея с искането да се омъжи,
преди да е
станало прекалено късно за нея да има деца. Тя не възразила на този
несъмнено напълно разумен довод, ала въпреки това останала неомъжена.
Деликатната игра на Елизабет с нейните обожатели и ухажори възпламенявала въображението на съвременниците й - постепенно тя се превърнала в
култова фигура на своята епоха. Дори придворният лекар Сай- мън Формън
описал в своя дневник необузданите си фантазии, в които кралицата го кани да
сподели леглото й. Художниците са я изобразявали като Диана или други богини
от античността. Поетът Едмънд Спен- сър и неговите събратя по перо я възпявали
като кралицата девственица. Провъзгласена била за „императрица на целия свят“,
за „недостижим и неувяхващ символ на непорочната девственост“, дори се носели
легенди за способностите й да ръководи всички земни и небесни дела. В разговорите с нея отчаяните ухажори си позволявали доста остри намеци за нейната
сексуална въздържаност, срещу което впрочем Елизабет не реагирала много
остро. За нея най-важното било да не секва интересът към нейната особа и да
продължава да размахва примамката под носа на обожателите си.
Всъщност примамката никак не била за пренебрегване - в цяла Европа
многобройните крале и принцове отлично съзнавали какво ще означава за тях, ако
успеят да изпросят ръката й - спечелването на Англия като съюзник на тяхното
кралство щяло да закрепи неимоверно много положението им. Затова в Лондон
пристигнали много пратеници, натоварени с деликатни мисии: от испанския крал,
от шведския крал, от австрийския ерцхерцог (брат на австрийския император,
който за жалост вече бил женен). Тя любезно отклонила всички предложения за
годеж с някоя от най-височайшите особи от онази епоха.
Най-много дипломатически усилия й струвало уреждането на многобройните
проблеми, ненадейно възникнали заради въстанието на холандците и
фламандците срещу испанското владичество. Ако Англия би решила да прекрати
съюза си с Испания и избере Франция като свой главен съюзник на континента,
това дали би окуражило нидерландските бунтовници? През 1570 г. всичко
изглеждало сякаш за Англия би било най-изгодно да предпочете именно Франция
за съюзник. Точно тогава френската аристокрация разполагала с двама елитни
ергени - херцог Анжу и херцог д’Алансон - и двамата братя на френския крал.
Дали някой от тях не би пожелал да се ожени за Елизабет? Естествено, че братята
приели с въодушевление този шанс, предоставен им от съдбата, и дори се скарали
не на шега. Преговорите обаче се проточили с години.
251
Херцог Анжу няколко пъти посетил Лондон, дори целунал Елизабет в
присъствието на всички лордове и доста често се обръщал към нея с галено име, а
тя му отговаряла със същата привързаност. Междувременно обаче, докато
флиртувала с двамата кралски братя, Елизабет успяла да уреди подписването на
мирен договор между Франция и Англия. През 1582 г. тя внезапно сложила край
на всякакви опити за ухажване от страна на галантните френски принцове.
Кралицата въздъхнала облекчено, когато се отървала от херцог Анжу - той бил
отблъскващ физически и тя се примирявала дотогава с неговата компания
единствено за да не нарушава добрия тон. Но след като мирът между Франция и
Англия бил гарантиран с мирния договор, веднага дала на херцога да разбере, че
присъствието му в Уиндзорския дворец повече не е желателно.
По онова време годините на Елизабет вече дотолкова напреднали, че било
изключено да се надява да има потомци. Сега не й оставало нищо друго, освен да
доживее дните си така, както желаела - умряла като девствена кралица. Не
оставила наследник, но управлявала кралството си по-умело от много крале преди
и след нея. При нейното управление Англия постигнала забележителен възход във
всички области.
ТЪЛКУВАНЕ
Елизабет имала много сериозни основания да не се обвързва със съпруг - тя
отлично помнела фаталните грешки, допуснати от Мария Стюарт, нейна
братовчедка и кралица на Шотландия. Шотландците никак не желаели да се
примирят с мисълта, че ще бъдат управлявани от жена и очаквали от Мария
Стюарт да се омъжи по-скоро. Но не желаели чужденец около трона. Оставало да
й изберат някой от местните благородници, което неминуемо разпалило жестоко
съперничество между шотландската аристокрация, която всъщност никога не е
била обединена. Накрая кралицата избрала католик - лорд Дарили, с което си
спечелила омразата на местните протестанти и отново надвиснала опасност от
нови брожения, само че този път на религиозна основа.
Елизабет прекрасно разбирала, че бракът ще застраши независимостта й. Ако
реши да се омъжи и да избере за съюзник някоя нация или аристократична
фамилия, ще настрои срещу себе си пренебрегнатите конкуренти - ако става дума
за някоя от могъщите тогава европейски нации, това би могло да доведе дори до
война, защото отказът на английската кралица да избере техен представител за
свой съпруг ще бъде удобен повод за скриване на истинските причини за войната.
Освен това съществувала реална опасност бъдещият съпруг да се опита да й
отнеме реалната власт - както постъпил лорд Дарнли с Мария Стюарт и за което
той платил с живота си. Този горчив урок Елизабет запомнила много добре. Като
кралица тя преследвала две основни цели: да избегне женитбата и да избегне
кръвопролитна война. Успяла да съчетае преслед
252
ването на тези две цели и да отбегне евентуалните опасности от обвързването с
някоя от другите европейски кралства, което би довело до изостряне на
отношенията на Англия с останалите свои съперници. Денят, в който Елизабет I
би обещала ръката си на някой принц, щеше да е последният ден от нейното
неоспоримо дотогава властване на английския престол. Освен това тя предпочела
да изглежда по-загадъчна и по-жела- на партия, като внимавала да не
обезкуражава напълно нито един от претендентите. Но и без да се ангажира с
категорични обещания, клетви и договори.
Макар и принудена да посвети значителна част от живота си на безплодни
флиртове и игра на ухажване и последващо отблъскване на поредния кандидат за
ръката й, Елизабет никому не отстъпила върховната власт в своето кралство - наймалко на тези, които напразно се надявали да спечелят сърцето й. Съумявала
неизменно да остава в центъра на общественото внимание и поради това винаги
играела водеща роля в политическия живот в онази епоха. Като поставила
независимостта като своя върховна цел, Елизабет I защитавала умело правата си и
постепенно се превърнала в легенда за цялата нация.
„Предпочитам да съм неомъжена просякиня, отколкото
омъжена кралица.“
КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ I (1533-1603 г.), ДЪЩЕРЯ НА
ХЕНРИ VIII ТЮДОР И НА ОБЕЗГЛАВЕНАТА ОТ
НЕГО АНА БОЛЕЙН
КЛЮЧОВАТА СТРАТЕГИЯ ЗА ПОДСТЪПИТЕ КЪМ
ВЛАСТТА
Тъй като властта в значителна степен зависи от външните атрибути, трябва да
се научите на всички трикове, които могат да ви помогнат да изглеждате пообаятелни. Едно е най-важните правила е да не се превръщате в покорна пионка на
някоя личност или група. Ако поведението ви е подчертано сдържано, няма да си
навличате гнева на по-амбициозните хора или клики - дори напротив, ще
спечелите техния респект. Ще се сдобиете с ценен плацдарм по пътя към
върховната власт, ако се научите да се представяте като трудно достъпен за
всевъзможни натрапници, претенденти и авантюристи, вместо да се присламчвате
към някоя групировка, или да се обвързвате с неизгодни за вас взаимоотношения както за жалост постъпват толкова много хора. Ако съумеете да си изградите
такъв завиден образ, с течение на времето славата ви няма да по- вяхва репутацията ви ще се подобрява все повече и повече и все по-голям брой хора ще
се опитват да се сближат с вас. Ще нарастват, разби
253
ра се, и вашите недоброжелатели, които ще ви критикуват злостно, а също и тези,
които ще жадуват за мига, когато ще ви принудят да им се подчинявате.
Желанието е като вирус: ако разберете, че общуването и приятелството с някоя
изтъкната личност е блян за мнозина ваши съвременници, неволно вие също
започвате да копнеете да се сближите с нея.
Но в момента, в който решите да пожертвате независимостта, с това ще
сложите край на магическото обаяние, което сте излъчвали дотогава. Ще станете
обикновен - като всички останали. Хората ще опитат всякакви методи, за да ви
подчинят на волята си или поне да ви принизят до тяхното равнище. Ще ви
поднасят подаръци, ще ви предлагат облаги и постове, с една дума, ще бъдат
готови на всичко, само и само да им бъдете задължени до гроб. Затова вие не бива
да ги обезкуражавате - нека ви обръщат внимание, понеже от това все нещо ще
можете да спечелите - но за нищо на света не се обвързвайте с техните идеи,
каузи, предложения и проекти. Можете да приемате подаръците и облагите само
ако прецените, че това няма да крие рискове за вашата независимост. Най-важното
е да не изменяте на убежденията си, да не нарушавате вътрешния си мир - именно
поради това е най-благоразумно с никого да не се обвързвате.
Но не забравяйте още нещо: не бива да създавате впечатление, че сте
недостъпен за хората около вас или че е невъзможно да ви убедят в каквото и да
било. Най-изгодно за вас ще бъде да следвате мъдрата тактика на кралица
Елизабет I - да предизвиквате интереса на околните, да ги примамвате със
заблудата, че някой от тях все някога ще успее да ви подчини на волята си. Не е
зле донякъде да се поддавате на чужди внушения, но това всъщност трябва да
бъде само привидно, строго премерено и да не продължава прекалено дълго.
Древногръцкият държавник и пълководец Алкивиад умеел да разиграва тази
игра със завиден талант. Именно този прославен водач вдъх- новявил
сънародниците да изградят огромна за онази епоха морска армада, след което през
414 г. преди Христа лично повел флотата към бреговете на остров Сицилия. Но
когато се върнал в Атина, Алкивиад бил обвинен в крупни машинации, затова
избягал в Спарта - най-силния съперник на Атина сред древногръцките градоведържави. Междувременно атиняните претърпели сериозна загуба пред стените на
Сиракуза и отново обвинили Алкивиад за всички поражения. Алкивиад бил
принуден да избяга чак в Персия - смъртния враг на Атина, - въпреки че точно тогава Спарта била във възход и като военна сила в никакъв случай не отстъпвала на
Атина. Тогава се стигнало до съвсем неочакван обрат - както атиняните, така и
спартанците се опитвали да спечелят доверието на Алкивиад, понеже той успял да
си извоюва радушен прием в персийския двор. Същевременно персийците го
обсипали с дарове и почести, тъй като виждали в негово лице полезен за тяхната
кауза познавач на стратегията както на атиняните, така и на спартанците. Хитрият
Алкивиад обе
254
щавал да съдейства на всяка от трите съперничещи си държави, докато всъщност не
се подчинявал никому.
Ако копнеете да притежавате власт и влияние, опитайте тактиката на
Алкивиад, като застанете между две враждуващи сили. Можете да ласкаете едната
от тези сили с обещания, че винаги ще я подкрепяте. Другата политическа сила, за
която не е нужно да се споменава, че е го- гова на всичко само и само да стъпче
противника, няма да закъснее да се опита да ви спечели за свой съюзник.
Отвсякъде ще бъдете отрупан с прояви на внимание и така за кратко време ще се
превърнете в особено важна и много търсена личност. Така ще спечелите много
по-силно влияние, отколкото, ако подкрепяте само единия от съперничещите си
политически партии или коалиции. За да усъвършенствате тази тактика, първо
трябва да се научите да потискате емоциите си. Второто условие е да гледате на
всички около вас само като на стъпала за вашето издигане. В никакъв случай
обаче не бива да се принизявате до нивото на покорните лакеи, лишени от
собствено мнение.
През 1968 г., в разгара на президентската кампания в САЩ, Хенри Кисинджър
позвънил по телефона в предизборния щаб на Ричард Никсън. Дотогава подкрепял
друг кандидат - Нелсън Рокфелер, който обаче не успял да се наложи като
избраник на Републиканската партия за предстоящите избори. Кисинджър
предложил на сътрудниците на Никсън ценни вътрешни сведения относно
преговорите за мир във Виетнам, които точно тогава се водели в Париж. Като
член на американската делегация Хенри Кисинджър, бил отлично осведомен за
развоя на тези доста мъчителни, но много важни преговори. Никсън с радост
приел предложението.
В същото време Кисинджър се опитвал да се сближи и с кандидата,
номиниран от Демократическата партия - Хюбърт Хъмфри. И на него предложил
услугите си. Тогава сътрудниците на Хъмфри му поискали поверителна
информация от предизборния щаб на Никсън. Кисинджър им я предоставил.
„Изглежда, ще трябва да ви обясня защо постъпвам така - заявил Кисинджър на
сътрудниците на Хъмфри. - Работата е в това, че от години ненавиждам Никсън.“
Всъщност той не поддържал никой от двамата съперници. Накрая постигнал
именно това, към което се стремял - получил обещания за висок дипломатически
пост както от Никсън, така и от Хъмфри. За Кисинджър вече въобще нямало
значение кой ще спечели изборите - нали неговата кариера била гарантирана...
Разбира се, всички знаем, че тогава изборите бяха спечелени от Никсън и
Кисинджър беше поканен в правителството. Но дори и след това той не успя да се
сближи с Никсън. През 1972 г., когато Никсън спечели втория си мандат, редица
политици, които бяха много по-предани на Никсън от Кисинджър, бяха
принудени да напуснат политическия елит. Но не и Хенри Кисинджър - той се
оказа единственият политик от екипа на Никсън, който съумя да преживее
катастрофата на Никсъновата администрация, причинена от аферата Уотъргейт.
Следващият прези
255
дент, Джералд Форд, не пожела да се лиши от услугите на незаменимия първи
дипломат на САЩ - „вечния“ Хенри Кисинджър. Поуката е очевидна - за да се
оцелее сред политическите вихри и водовъртежи, трябва да се поддържа
разумна дистанция.
Тези, които са използвали тази стратегия, са забелязали една любо- питна
особеност: хората, които се стремят да спечелят нечие доверие и подкрепа, не
оценяват достатъчно това, което им се предлага, ако е придобито лесно и бързо. И
обратното: ако просителите постигат с много труд, нерви и чакане своята цел, те
са изпълнени с уважение към дарителите си и към техните дарения.
В началото на своята кариера Пабло Пикасо, още съвсем млад, бил много
беден. Но след като станал един от най-търсените художници, предпочитал да не
се обвързва с конкретен търговец на картини, понеже буквално бил обсаждан с
примамливи предложения за дългосрочни контракти. Преструвал се, че въобще не
се интересува от офертите на търговците, с което ги довеждал до изстъпления и до
главозамайващо покачване на сумите при наддаванията. В резултат неговите
творби се продавали на смайващо високи цени.
Един от най-успешните ходове на американската дипломация след 1963 г.
беше поредицата от ходове на държавния секретар Хенри Кисинджър,
предназначена да убеди ръководителите на СССР да започнат преговори за
намаляване на международното напрежение. Вместо да си губи времето да
увещава кремълските лидери, Кисинджър се заел енергично да ухажва водачите на
комунистически Китай. Естествено, този обрат незабавно предизвикал гнева на
Москва, която би изпаднала в политическа изолация при евентуално съгласуване
на позициите на Пекин и Вашингтон. В крайна сметка дръзкият маньовър на
Кисинджър заставил твърдоглавите руснаци най-после да седнат край масата за
преговори. Тази хитроумна тактика се прилага дори и в любовните игри: Стен- дал
съветва да се заемете горещо да ухажвате едната от двете сестри, ако в
действителност копнеете да Съблазните другата.
АСОЦИАЦИЯ
Спомнете си за девствената кралица. Винаги е била в центъра на
вниманието, желана и ухажвана от най- бляскавите мъже на две
кралства. Никога не се поддавала на изкушението да подчини
волята си изцяло само на един-единствен кандидат. Поради това
кралица Елизабет I е принуждавала всички да се въртят около нея
като планети около Слънцето, неспособни да напуснат нейната
орбита, нито пък да се доближат до нея.
256
ЕДНО АВТОРИТЕТНО МНЕНИЕ
„На никого не се подчинявайте, защото този, който е роб на един
господар, ще бъде роб на всеки следващ натрапник. Преди всичко
сте длъжен да се пазите от обвързващи договори и обещания,
защото именно тях ще използват враговете ви, за да ви подчинят
на волята си.“
БАЛТАЗАР ГРАЦИАН (1601-1658 г.)
Ч ACT II
НИКОМУ НЕ БИВА ДА СЕ ПОДЧИНЯВАТЕ, НО ТРЯБВА
ДА НЕ СЕ НАМЕСВАТЕ В СПОРОВЕТЕ И СКАНДАЛИТЕ
Не позволявайте на хората да ви въвличат в техните свирепи войни или
дребнави свади. Можете да проявите известна заинтересованост или дори
съпричастие, обаче на всяка цена трябва да измислите някакъв способ, за да
останете неутрален. Нека другите се изтребват взаимно. За вас ще е най-добре
да стоите настрани и да наблюдавате. Когато враждуващите страни се
изтощят до предела на силите си, по-лесно ще успеете да ги склоните да ви се
подчиняват. Можете дори да подклаждате конфликтите, а после великодушно
да предложите средство за разрешаване на противоречията - така в края на
всеки конфликт вашето влияние ще нараства.
ПРИМЕР ЗА СПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА
Краят на XV век в Италия бил забележителен с ожесточените вражди между
най-силните градове-държави, като Венеция, Флоренция, Рим и Милано. Но много
по-опасни за Апенинския полустров били чуждите нашествия, най-вече от
Франция и Испания. Тези две кралства винаги били готови да изпратят войските
си в Италия, за да заграбят нови богатства от нейните процъфтяващи градове.
Поради стечението на обстоятелствата малочисленият град-държава Мантуа в
Северна Италия, управляван тогава от младия херцог Джанфранческо Гонзага, се
оказал в епицентъра на вихрените събития. Всички съвременници били уверени,
че било само въпрос на време някоя от многобройните неприятелски армии да
прегази Мантуа и да ликвидира независимостта й.
Но Джанфранческо Гонзага бил способен воин и даровит пълково- дец, като
никога не забравял златното правило, което направлявало действията на всички
наемници - да се сражава с войската само на страната на този, който плаща подобре. През 1490 г. той се оженил за Иза-
17 .
257
ДИВАТА КОТКА,
ГАРВАНЪТ И ЛИСИЦАТА
Дивата котка и
гарванът се разбрали
да делят по равно
всичко, каквото
открият в гората.
Един ден те
попаднали на една
лисица, ранена от
стрелите на
ловците, безпомощно
просната до един
дебел дънер. Веднага
я наобиколили и
гарванът заграчил:
„На мен се полага
горната половина от
тази лисица!“
„Тогава пък аз ще
грабна долната
половина“, отвърнала
дивата котка.
Омаломоще- ната
лисица все пак
намерила сили да се
усмихне, удивена от
глупостта им:
„Винаги съм си
мислела, че дивата
котка е много поумна от гарвана и
затова й се полага по
право горната
половина от тялото
ми. Нали там се
намира главата ми, а
в нея - целият ми
мозък и други
деликатеси...“ „О, да,
наистина е така! оживила се дивата
котка. - Наистина
ми се полага горната
половина!“ „В ника-
258
бела д’Есте, дъщеря на херцога на Ферара (друго
отслабнало от междуособиците италианско княжество).
Оттогава той рядко се завръщал в Мантуа, а в негово
отсъствие като пълновластен управник останала младата
Изабела д’Есте.
Първото нейно изпитание като владетел било през
1498 г., когато френският крал Луи XII повел войските си
към Милано. Верни на коварните политически традиции, с
които се отличавали нравите от онази епоха, останалите
италиански княжества веднага решили да се възползват от
нещастието, което сполетяло Милано. Папата Александър
VI Борджия обещал да не се намесва, с което на практика
развързвал
ръцете
на
френските
нашественици.
Венецианците дали да се разбере, че няма да пожертват
нито един златен венециански дукат за отбраната на
Милано, но при едно малко условие, разбира се - ако Луи
XII им се отблагодари, като им предостави правата върху
много по-скромното херцогство Мантуа. Владетелят на
Милано - доскоро могъщият херцог Лодовико Сфорца внезапно се оказал самотен и изоставен пред лицето на
врага. Обърнал се за помощ към Изабела д’Есте - една от
най-близките му приятелки (разбира се, според злите
езици те били любовници от години и безсрамно слагали
рога на злочестия Джанфран- ческо Гонзага). Сфорца
помолил Изабела да повика на помощ своя съпруг, който в
момента се сражавал някъде на юг. Тя изпълнила молбата
на Лодовико, но Джанфранческо Гонзага отказал да се
притече на помощ на миланския херцог - защото люто я
ревнувал, пак според злите езици. По-сериозните
политически наблюдатели обаче не вярвали на тези
слухове и повтаряли неуморно, че Гонзага не бил толкова
глупав, та да се намеси в защита на безнадеждната кауза
на миланския херцог - Милано било обречено, защото
никой не можел да спре победоносния ход на френската
армия. И така през 1499 г. Луи XII превзел Милано почти
без бой.
Но сега пред Изабела стояла трудноразрешима
дилема: ако остане вярна на Лодовико, французите
веднага ще нападнат Мантуа. Ако пък застане на тяхна
страна, срещу нея ще се опълчи почти половин Италия.
Особено след време, когато Луи XII ще
напусне Италия, за да се върне в Париж. Ако се обърне за
помощ към Венеция или Рим, в замяна тези могъщи
държави няма да закъснеят да прибавят Мантуа към
владенията си. Естествено, нито един от тези варианти не
я устройвал, но все нещо била длъжна да предприеме.
Могъщият френски крал разположил лагера си само на
два дни езда от
Мантуа. Решила да демонстрира
приятелски чувства към Луи XII - също както към
Лодовико Сфор- ца, само че това било преди френското
нашествие. Изабела д’Есте не пестяла нито подаръците,
нито ласкавите словоизлияния в писмата си до френския
крал, дори го поканила да й гостува в двореца в Мантуа,
за да може завоевателят лично да се увери в неустоимия
й чар и ненадминатата й красота.
През 1500 г. Луи XII поканил Изабела на пищен бал в
завоюваното Милано - пиршеството се устройвало в чест
на бляскавата победа на френското оръжие. За празника
Леонардо да Винчи построил гигантски механизиран лъв.
Когато се отваряла устата на лъва и всички гости
изтръпвали в ужас и в очакване да чуят страхотния рев на
царя на животните, от зейналата паст се изсипвали свежи
лилии (лилиите от векове се изобразявали на герба на
френските крале). На пиршеството Изабела се появила в
най-прелестната си рокля (в онази разточителна епоха
нито една италианска принцеса не можела да се похвали
с по-богат гардероб от нейния). Точно както се надявала,
херцогинята на Мантуа и на Ферара успяла да очарова
френския крал до такава степен, че Луи XII дори не
погледнал останалите дами. Скоро Изабела станала негова вярна спътница, а в замяна на горещата й преданост
той й обещал да брани независимостта на Мантуа от
винаги агресивната Венеция.
Но щом тази опасност отминала, появила се нова,
този път още по-страшна, само че сега откъм юг. През
1500 г. папският син Чезаре Борджия (брат на прочутата
отровителка Лукреция Борджия) започнал безкрайно
дълго и също така безкрайно кърваво „турне“ сред
северните италиански провинции. Под претекста, че
всички дребни държави били длъжни да се обединят под
скиптъра на баща му - римския папа Александър VI кръвожадният
къв случай! - разфучал се разсърде- ■
ният гарван. - Забрави ли, че се бяхме
разбрали да делим
поравно?" Доскорошните приятели
се нахвърлили
озлобено един срещу
друг, като започнали
да си нанасят
свирепи удари котката с ноктите
си, а гарванът - с
клюна си. Разбира се,
хитрата лисица си е
жива и здрава до ден
днешен. Дори си
похапнала от месото
на дивата котка, пък
и от гарвановото,
макар че се оказало
прекалено жилаво.
Оттогава не забравяла да повтаря на
малките лисичето:
„Слабите винаги
печелят, когато се
карат силните.“
ИНДИЙСКА БАСНЯ
„Амбициозните и
способните личности
никога не бива да
вземат прибързани
решения, понеже е
винаги много по-лесно
да се избегне едно
обвързване,
отколкото по-късно
да се хвърлят много
усилия за разтрогване
259
на някакъв договор,
съюз или друга форма
на политическо
обвързване. За всеки,
който се е устремил
към властта, рано
или късно ще се озове
на кръстопът и това
ще бъде мигът на
неговото изпитание,
ще бъде проверка за
способността му да
преценява и да взема
мъдри решения. В
много случаи е поразумно да се избягва
намесата в борбите
около трона, вместо
да се преследва
някаква несигурна
победа. Всяко
задължение поражда
условия за
следващото, още повпримчващо обвързване, и така
неусетно може да се
стигне до позорен
провал или пълен
крах."
БАЛТАЗАР ГРАЦИАН
(1601-1658 г.)
ОРЛИЦАТА И
ДИВАТА СВИНЯ
Една
орлица
си
изградила гнездо, за
да
отгледа
там
орлетата
си.
На
земята, край корените на дървото,
една
дива
свиня
криела своите мал
260
и коварен Чезаре разграбвал всяко селище, изпречило се
на пътя на неговите въоръжени до зъби конници. Изабела
д’Есте нито за миг не се поддала на някакви наивни
илюзии относно характера на кръвожадния папски син чудовище като него трудно ще се остави да бъде
завладяно от нейната красота, а да бъде заставено да се
подчинява някому или пък да бъде въвлечено в някакъв
капан... било абсолют- но немислимо. Ала въпреки
отчаяното си положение херцогинята на Мантуа не се
обезкуражавала и пак задействала изпитания арсенал от
средства за спечелване на мъжете. Отново потеглили
пратеници със скъпи, наистина кралски дарове, сред които
можело да се намерят рядко срещаните в онази епоха
благоухания от Ориента и китайски коприни. Изабела му
изпратили дори колекция от скъпи маски, защото узнала,
че папският син обичал да броди нощем из Рим с маска на
лицето си. Пратениците й, до един натоварени от нея с
деликатни шпионски мисии, нашепвали на ухото на
Чезаре най-горещи- те поздрави, които тяхната господарка
им заръчали да му предадат. По едно време Чезаре съвсем
на сериозно започнал да обмисля дали да не премести
лагера си в Мантуа, но хитрата владетелка побързала да го
разубеди, защото прекрасно си давала сметка, че след като
конниците на Борджия се устроят в нейния град, после
никой няма да може да ги прогони оттам.
Но докато Изабела д’Есте била заета да очарова
Чезаре, тя успяла да убеди всички около себе си, че
действа така само поради надвисналата заплаха от
нахлуването на Чезаре Борджия в Мантуа. Междувременно Изабела родила дете и веднага помолила
Чезаре да му стане кръстник. Дори му подхвърлила, че
няма да е зле техните две фамилии да се сродят. Не е
известно с какви точно доводи успяла да му въздейства,
обаче Мантуа останала една от малкото италиански
крепости, които не били превзети и разсипани от войските
на папския син.
През 1503 г. умрял бащата на Чезаре папа
Александър VI и не след дълго новият папа Юлий II
потеглил на поход, въодушевен от идеята да прогони
завинаги омразните французи от слънчева Италия. Когато
владетелят на Ферара - Алфонсо,
брат на Изабела - заявил, че въпреки всичко ще подкрепя
французите, Юлий II решил да му даде заслужен урок.
Изабела отново се озовала между два огъня - от една
страна, всемогъщият папа, а, от друга - французите и брат
й. Не посмяла открито да се присъедини към някоя от
двете враждуващи
сили, но не по-малко опасности
криел вариантът, ако откаже подкрепата си на по-силния
от двата противника. Отново трябвало да се заеме с
рискована двойна игра, но все пак вече била доста обиграна. Не само че подтиквала съпруга си да се сражава под
знамената на папските войски (макар че всички били
наясно - Джанфранческо Гонзага нямало да започне да се
престарава в битките, понеже папа Юлий II не обичал да
пръска много пари за наемни войски), но в същото време
позволила на французите да прекосят безпрепятствено
територията на херцогството Мантуа, за да се притекат на
помощ на брат й във Ферара. Публично не преставала да
се оплаква, че французите „нахлули“ в нейните земи, но
тайно ги снабдявала с ценни сведения за разположението
на папските войски. А за да не събуди подозренията на
папата, Изабела пуснала слух, че едва възпряла
французите да не плячкосат и опожарят Мантуа. Ловката
измама постигнала целта си - папата не изпратил отреди
да завладеят Мантуа.
През 1513 г., след дълга и мъчителна обсада, папа
Юлий II превзел Ферара и френските войски били
принудени да се изтеглят. Изтощен от толкова трудно
извоюваната победа, след няколко месеца папата умрял, а
след смъртта му над Италия отново надвиснал кошмарът
от братоубийствени битки и нескончаеми вражди между
градове съседи.
По време на своето владичество Изабела д’Ес- те
преживяла много събития, едно от друго по-дра- матични:
възход и упадък на трима папи, победоносни набези и
последвалия пълен разгром на наемниците на Чезаре
Борджия, завладяването на Милано, залеза на
могъществото на Флоренция, обсадата на Ферара,
покоряването на Рим от войските на Карл V Хабсбург,
император на Свещената римска империя. Ала въпреки
всички превратности на съдбата дребното херцогство
Мантуа не само че
ки прасенца. Всяка
утрин орлицата
излитала от гнездото, за да дири
храна за своите
орлета, а свинята се
втурвала сред
гъсталака, за да
открие нещо, с което да засити лакомите си прасенца.
Така си живеели
като добри съседи щом паднел нощният мрак, двете
майки се скътвали до
рожбите си. Но един
мършав лешояд,
бродещ наоколо,
измъчван от глад,
най-сетне скроил
пъклен замисъл как
да засити стомаха
си с орлетата и
прасенцата. Кацнал
на клона до орлицата
и заговорил с найприятел- ски глас:
„Орлице, по-добре ще
е за теб да не летиш
много надалеч, защото трябва да се
пазиш от онази ненаситна свиня там,
долу. Не виждаш ли,
че тя не спира да
рине корените на
дървото, за да го
събори на земята и
да налапа твоите
рожби?“ После се
приземил до
стъблото и
зашепнал на дивата
свиня: „Не си
случила със съседите, сестрице. Ето,
261
снощи чух с ушите
си, докато дремех
горе сред клоните,
как орлицата разправяше на орлетата си, че ще им
домъкне едно малко
прасенце сукал че."
От този ден насетне нито орлицата летяла над
върхарите, нито
дивата свиня ровела
със зурлата си сред
коренищата.
Двете майки не
смеели да изоставят рожбите си,
изплашени до смърт
от мисълта да не
бъдат изядени от
съседа. Така че
орлетата измрели
от глад, а същата
зла участ сполетяла
и прасенцата.
Спечелил само
лешоядът, който
здравата натъпкал
търбуха си.
„БАСНИ", ЛЕВ ТОЛСТОЙ (1828-1910 г.)
ЦЕНАТА НА
ЗАВИСТТА
Веднъж една бедна
женица се появила
на пазара да продава
своето сирене. Ала
изневиделица
изскочил
един
котарак, подскочил
пъргаво и задигнал
бучка сирене. Ня-
262
оцеляло, но и укрепнало - спечелвайки си завистта на
цяла Италия. Мантуа останала независима и богата през
цялото столетие след 1539 г., когато приключил земният
път на неуморимата херцогиня Иза- бела д’Есте.
ТЪЛКУВАНЕ
Изабела д’Есте разбирала особеностите на политическата ситуация в тогавашна Италия много по-добре
от мнозина свои съвременници мъже, въпреки че сред тях
били
най-знатните
владетели
от
онази
епоха.
Интелигентната херцогиня отлично помнела старата
мъдрост: ако се присъедини към едната от двете
враждуващи страни, ще постъпи много глупаво. Накрая
неминуемо ще победи по- силният, а съдбата на по-слабия
ще бъде за окайва- не. Всеки нов съюз поражда появата на
нови противници и този цикъл ще се повтаря отново и
отново, като предизвиква допълнителни конфликти, които
се задълбочават все повече, докато накрая се стигне до
задънена улица. Дори може да се очаква най-лошото, ако
бъдат изчерпани всички резерви за изнамиране на нови
влиятелни покровители.
Изабела се стараела да управлява владенията си,
ръководена от един-единствен принцип: да опази трона
си. Не можела да си позволи да бъде победена, а Мантуа прегазена от враговете, само защото тя е обещала на
някой крал или херцог да му бъде вярна до гроб. Нито пък
било възможно тя да разреши някой конфликт, като се
намеси на страната на един от съперниците - това само би
предизвикало ненавистта и мъстта на пренебрегнатия от
нея противник. От всеки конфликт Изабела била длъжна
да търси максимално възможната полза за себе си, за
короната си, за поданиците си. Ако се е стигало до
извънредно ожесточени политически борби - красноречив
пример е бурната история на съседна Флоренция, благоразумната Изабела д’Есте се опитвала преди всичко
да не допусне вражески войски да нахлуят в нейната
столица Мантуа. Източникът на силата на Изабела била
ясно
осъзнаваната
възможност
да
разграничава
собствените си интереси от интересите на останалите
играчи, като
на практика не се подчинява на никого, освен на самата
себе си.
След като се намесите в борбата, но не по ваш избор,
а по силата на драматични обстоятелства, вие сте
обречени да бъдете лишени от каквито и да било
възможности за поемане на инициативата във
вашите
ръце. Интересите на борещите се страни ще станат ваши
интереси, а вие ще се превърнете в оръдие в ръцете на
всемогъщите политически сили. Затова от изключителна
важност е да се научите да се владеете, да ограничавате
надигащия се в гърдите ви напълно естествен стремеж да
се намесите в ожесточената борба, за да подкрепите
някой от сражаващите се противници - кой точно, това не
е най- важното в момента. Трябва да се държите приветливо и обаятелно с всеки от съперниците, а когато те се
вкопчат в смъртоносна схватка, благоразумно да се
отстраните от бойното поле. С всяко ново сражение те ще
се омаломощават все повече, докато вие ще ставате все
по-силен след всяка битка, при която сте успели да
предотвратите вашето пряко участие.
„Когато се бият бекасът и мидата, печели
само рибарят.“
ДРЕВНА КИТАЙСКА МЪДРОСТ
КЛЮЧОВАТА СТРАТЕГИЯ ЗА
ПОДСТЪПИТЕ КЪМ ВЛАСТТА
За да успеете в безмилостната игра, чийто залог е все
повече власт, трябва да владеете емоциите си до
съвършенство. Но дори да се научите да си налагате
безупречен самоконтрол, никога няма да можете да
овладявате емоционалните изблици на хората около вас.
Тъкмо това е най-голямата опасност за най-ловките
играчи от всички епохи. Повечето хора действат,
подтиквани от вихрените си чувства, въобще не могат да
се сдържат и постоян- но се замесват в какви ли не
конфликти и спорове. Дори е възможно вашите
способности да се самоконтролирате да ги дразнят и
вбесяват. В подобни
какво
улично
псе
зърнало наглия котак
и се втурнало след
него, за да му отнеме
плячката. Но едрият
котарак не се изплашил, а смело се изправил срещу връхлитащия
враг.
Вкопчили се в яростна улична схватка.
Кучето
лаело
и
хапело като побесняло, а котаракът
фучал и го дращел с
острите си нокти.
Явно никой не можел
да предскаже на чия
страна
ще
се
наклонят везните на
победата.
„Нека да потърсим
лисицата и да
поискаме тя да реши
нашия спор!“,
измърморил накрая
изтощеният котарак. „Съгласен съм..."
- излаяло кучето. И
така, изподраните
противници се запътили към убежището на лисицата.
Тя ги изслушала
внимателно, като не
забравила да си
придаде, колкото
можела по-важен
вид, като истински
съдия.
„Глупави
твари
сте вие! - отсякла
тя накрая. - Защо се
биете заради нищо и
никакво си-
263
рене? Ей сега ще го
разделя на две половини
и
така
всички ще бъдат
доволни.“ Кучето и
котаракът веднага
се съгласили с мъдрото решение на
лисицата. Тогава тя
измъкнала
нож
отнякъде и разделила бучката сирене
на две, само че не по
дължина,
както
очаквали кучето и
котаракът, а на
ширина. „Ама моят
дял е по-малък!“ озъбило се кучето.
Лисицата веднага се
вторачила в двете
парчета
сирене.
„Хм, май че имаш
право, да, наистина
е така" - промърморила тя. За да поправи тази досадна
своя грешка, хитрата лисана чевръсто
отхапала
късче от дела на
котарака,
който
обаче не закъснял да
изфучи
сърдито:
„Само че сега моето
е
по-малко
от
сиренето на това
гадно псе!“ Лисицата
отново
била
принудена да раздава
справедливост, за да
бъде всичко честно и
почтено.
Сигурно
вече се досещате
какво сторил мъдрият съдник - от
264
случаи те ще се опитат да ви въвлекат в свадата, ще ви
умоляват да се присъедините към тяхната кауза и да се
замесите в безкрайни сражения или поне ще ви потърсят
услугите при сондажите и преговорите за примирие. Ако
се поддадете на емоционалните им доводи, лека-полека ще
се въвлечете в тяхната игра и в един прекрасен ден с ужас
ще установите, че вашето съзнание вече е изцяло
окупирано от техните проблеми. Не бива да се поддавате
на съжалението и милозливостта, които евентуално ще
изпитвате в подобни ситуации. Защото в тази ко- варна
игра никога нищо няма да спечелите, само ще спомогнете,
макар и пряко вашето желание, да се умножават и
разпространяват конфликтите.
От друга страна обаче, не бива да съзерцавате всички
събития отстрани, като напълно безучастен зрител - така
може да се стигне дотам, че да обидите някого, без да сте
желали именно такъв резултат. За да играете играта, както
трябва, нужно е да се представяте като заинтересован от
проблемите на другите хора, а понякога даже и да вземате
нечия страна. Но дори и когато си позволявате дружелюбни жестове - които понякога могат да бъдат доста
рисковани постъпки, - вие сте длъжен да пазите силите си
и способността си да разсъждавате абсолютно трезво, за
да не позволявате при никакви обстоятелства да ви
ощетяват заради въоръжени конфликти, политически
междуособици или под- молни интриги. Не се скъпете за
подаръците, изслушвайте всички посетители с възможно
най-заинтересованото изражение, което сте в състояние на
изпишете на лицето си, дори можете да разиграете почти
винаги печелившата роля на очарователен домакин - но
никога не бива да допускате прекалено близо до себе си
както приятелски настроения френски крал, така и
коварния Чезаре Борджия. Като им откажете да се
подчинявате на техните стратегически замисли и като
опазите независимостта си, вие ще си запазите
инициативата - сами ще подбирате следващите си ходове
и няма да бъдете задължен вечно да се браните и да се
страхувате па- нически от агресивните личности около
вас.
Дори и да не бързате да грабнете оръжието - това
също може да се окаже ефикасно оръжие във
вашите ръце, особено ако изчаквате другите да се
хапал си от сиренето
изтощят взаимно, - накрая вие ще спечелите найи на кучето.
И така, докато
много от тяхната безумна страст към безогледно
накрая не останало
кръвопускане.
нищо за подялба, при
В древен Китай царството Син било нападнато
това буквално под
от съседното могъщо царство Чин. Владетелят на
носа на глупавото,
съседното княжество Юан веднага решил да се
вечно озлобено псе и
притече на помощ на Син, но мъдрият му придвона не по- малко
рен съветник успял да го възпре с думите: „Син няалчния котарак.
ма да се предаде толкова лесно, колкото изглежда
на пръв поглед, нито пък Чин ще изтощи много
„СЪКРОВИЩАТА
НА ЕВРЕЙСКИЯ
скоро силите си. Ако Чин не грохне до няколко меФОЛКЛОР“,
сеца, ние няма да можем да станем най-влиятелноНЕЙТЬН ОУЗЪБЕЛ,
то княжество в Южен Китай. Освен това заслугата
1948 г.
да се подкрепи един съседен владетел, когато той е
изпаднал в беда, не е толкова висока, колкото славата от възстановяването на едно прегазено владение, от възкръсването му сред пепелищата.“ Юан решил да се вслуша в
мъдрите слова на своя съветник и по-късно се оказало, че тези предвиждания били удивително далновидни. Юан наистина спечелил завидна
слава като спасител на Син от пълен разгром, а накрая обединените
войски на Син и на Юан превзели столицата на Чин - доскоро най-силното царство в района. Но този бляскав успех Юан нямало да постигне,
ако не бе останал извън конфликта до най-изгодния за намеса момент когато двете враждуващи сили били изтощени до такава степен, че малобройната войска на Юан успяла да срази нашествениците от царството Чин.
Ако се въздържате от намеса в даден конфликт, ще спечелите време, за да
прецените с голяма точност към коя страна клонят везните на успеха. Освен това
може да продължите играта, като обещаете подкрепата си на двата противника, и
да продължите да маневрирате така ловко, че от цялата суматоха вие да се
окажете единственият победител. Точно така е постъпил през XIV век Кастручо
Кастракани, владетел на малкия италиански град Лука (недалеч от Пиза и
Ливорно), който кроял планове да завладее съседния град Пистоя. Евентуалната
обсада на Пис- тоя би коствала много разходи и жертви, но Кастручо Кастракани
бил много добре осведомен, че в този град има две враждуващи политически сили
- наричани за удобство от местните жители Белите и Черните. Публична тайна
била непреодолимата ненавист между двата клана. Кастручо Кастракани започнал
да преговаря конспиративно с Черните, като не забравил да им обещае помощта
си за ликвидирането на Белите, а после започнал още по-секретни разговори с
Белите - на тях естествено се заклел, че няма да се успокои, докато не бъдат
избити водачите на Черните. Всъщност Кастручо Кастракани никого не измамил,
защото
265
спазил дословно обещанията си - изпратил войската си до тази от крепостните
врати на Пистоя, която била охранявана от войници, верни на Черните. Те
посрещнали с възторг подкрепата от съседите си от град Лука. Но не подозирали,
че в същия час втората половина от войската на Лука навлизала откъм другия край
на крепостта, през противоположна- та врата на крепостта, където пазели воините
на Белите. Двете половини от войската на Кастручо Кастракани се срещнали в
средата на площада в центъра на Пистоя и първата им работа била да изтребят
местните офицери и войници, без да си създават излишни главоболия, като питат
кой бил от Белите и кой - от Черните. Така бил сложен край на братоубийствената война, а за хитрия Кастручо Кастракани останала най-голя- мата
награда - ключовете на крепостта Пистоя.
Като опазвате независимостта си, вие ще се сдобиете с неподозирани
възможности, когато се стигне до военен конфликт - можете да изиграете ролята
на миротворец, дипломат, арбитър и прочие, докато всъщност ще браните
единствено собствените си интереси. Може да обещавате подкрепата си на всяка
от враждуващите страни, при това без да пестите обещанията си. Или - също като
Кастручо Кастракани - да се присъедините едновременно към двете страни, но
накрая да се възползвате ловко от непримиримостта между яростните съперници.
Много често при избухването на поредния конфликт вие ще бъдете
изкушаван от мисълта да се присъедините час по-скоро към по-силния. Или към
този, който ви обещава по-щедра отплата в бъдеще, след края на войната. Това
обаче е доста рискована игра. Първо, почти винаги се оказва доста трудно да се
предскаже коя политическа сила ще надделее в упоритата надпревара за властта.
Дори и да успеете да предскажете крайния победител и да се присъедините
навреме към неговата кауза, пак няма да бъдете стопроцентово застрахован от
провал, защото нищо не ви гарантира, че вашите доскорошни съюзници няма да ви
забравят, или просто загърбят, когато се доберат до властта. Но ако пък застанете
на страната на по-слабия, вие неминуемо ще се окажете в лагера на победените.
Най-малко ще загубите, ако решите да се ограничите с бла- горазумно изчакване.
През 1830 г. във Франция, на третия ден след стихването на уличните
вълнения, породени от Юлската революция и окончателното детрониране на
Бурбонската династия, застарелият маркиз Дьо Талейран се показал на прозореца,
заслушан в ехтежа на камбаните, възвестяващи на парижаните, че е сложен край
на метежа. Дипломатът се обърнал към камериера си с думите: „Ах, тези камбани!
Вече няма съмнение, че ние победихме!“ „Кои са тези ние, Ваше
Превъзходителство?“ - учудил се камериерът. Но Талейран нетърпеливо му
махнал с ръка да не говори повече, след което тихо промълвил: „Да не съм чул
нито дума повече... Утре ще ти кажа кои са тези ние. Нека само да се поогледам и
всичко ще ми се изясни.“ Опитният дипломат прекрасно знаел, че само глупаците
266
се хвърлят през глава в политическите водовъртежи. Всеки прибързан и
необмислен ангажимент с която и да е политическа сила застрашава с евентуална
загуба на възможности за дипломатическо лавиране и маневриране. Но и другата
крайност не е за препоръчване - ако сменяте с лекота ориентацията си, хората ще
ви уважават все по-малко, защото ще си мислят, че можете да им измените така
бързо, както доскоро сте сторили с техните опоненти. Съдбата, макар и невинаги, все пак може да се
окаже неочаквано капризна и да издигне едни лидери или партии за сметка на
тези, които до вчера са били на върха. Обвързването ви с конкретна кауза може да
ви лиши от възможността да изчаквате спокойно драматичния развой на събитията
и накрая да се възползвате от благоприятните шансове да направите избора си без
никакъв риск за вашето бъдеще. Оставете другите да се прехласват по тази или
онази идея. Помнете, че който не се хвърля през глава във водовъртежа на
политическите междуособици, никога няма да изгуби главата си.
Но понякога може да се стигне до напълно противоположни ситуации - когато
ще е най-разумно да изоставите всякакви претенции за по- ловинчата подкрепа на
някоя от враждуващите сили и да заявите на всеослушание, че държите на всяка
цена да останете неутрален и независим, като ще разчитате занапред единствено
на собствените си преценки. Аристократичната поза на напълно независим
наблюдател е особено необходима за тези, които искат да спечелят респекта на
обществото. Джордж Вашингтон ясно е осъзнавал тази истина, когато е настоявал
да се положат колкото е било възможно по-стабилни основи на младата
американска република. Затова е успял да избегне съблазните от сключването на
съюзи с Франция или Англия, въпреки че е бил подлаган на неимоверно силен
политически натиск. Разбира се, в онази епоха един съюз с Франция би се оказал
доста полезен за прохождащите Съединени щати, обаче дълготрайният ефект би
бил вреден за най-важната кауза - осигуряването на пълната автономия на
новообразуваната държава. В противен случай надменната Европа никога не би
признала Съединените американски щати за равноправен партньор.
Помнете следното: вие разполагате само с вашата енергия и с времето, което
ви е отредила съдбата. Ако се ангажирате прекалено много с чужди дела, няма да
ви останат нито сили, нито време да се занимавате с вашите собствени. Затова
бъдете предпазлив с хора, които не се уморяват да ви заклеймяват като
безсърдечен само защото не взимате присърце тяхната кауза, ала въпреки това не
се отказвайте да браните своята независимост и свобода на действие, понеже
именно така ще си осигурите бъдещите успехи - с много по-голяма сигурност,
отколкото ако предпочетете да действате само като следвате чуждите инициативи.
267
АСОЦИАЦИЯ
В девствените гори храстите растат толкова нагъсто, така
плътно се сплитат клоните им, които са обилно осеяни с
бодли, че е невъзможно да преминете през тях. Единственото
спасение е да останете, колкото е възможно по-далеч от
този непроходим гъсталак.
ЕДНО АВТОРИТЕТНО МНЕНИЕ
„Няма да са рядкост случаите, когато от вас ще се изисква повече
мъжество и смелост, за да предотвратите една кръвопролитна
битка, отколкото да се нахвърлите срещу врага с яростни викове и
да изтръгнете победата.
Ако в някаква бъркотия вече се е замесил един глупак, не е разумно
да се присъединявате и вие, за да станат глупаците двама.“
БАЛТАЗАР ГРАЦИАН (1601-1658 г.)
ОТКЛОНЕНИЯ ОТ ПРАВИЛОТО
Двете части на този закон ще се окажат много опасни за вас, ако си позволите
да отидете твърде далеч. Игрите, описвани в тази глава, са извънредно деликатни,
коварни и трудни. Ако решите да разигравате едновременно няколко противника,
те може да се обединят срещу вас, след което нищо хубаво не бива да очаквате от
съдбата. Ако принуждавате внушителен брой ваши почитатели да чакат прекалено
дълго благоволението ви, няма да ги подтикнете да продължават да се прехласват
по вас
- обожателите ще ви обърнат гръб и ще си потърсят нов кумир. Хората лесно
губят интереса си дори и към най-нашумелите знаменитости. Не е изключено да се
окаже най-полезно за вас да се присъедините към по- силната от двете страни, ако
сте попаднали насред някакво яростно единоборство. Между другото така ще
докажете, че невинаги ще оставате в пълна изолация, че сте способни да си
изберете съюзник и да го подкрепяте с всички възможни средства.
Но дори и тогава от решаващо значение ще бъде методът, който вие ще
изберете, за да опазите вътрешната си независимост. От изключително значение е
да съхранявате непокътнато вътрешното си емоционално равновесие, да
поддържате непоклатимото си мнение за всички събития
268
и личности, с които ви е сблъскала съдбата. Ако умът ви не бъде замъглен от
шеметния развой на събитията, ще можете да подберете най- удобния момент за
вашето оттегляне, или обратното - за вашето присъединяване към една или друга
кауза. Ако вашите съюзници бъдат заплашени от пълен провал, вие ще можете да
запазите свободата си, като скъсате с тях категорично и решително. Ако наистина
сте успели да спечелите нови приятели, когато сте били на върха на вашия възход,
и те нееднократно са декларирали своята привързаност към вас, сега ще бъде найудобният момент да Изпитате предаността им, като им поискате да ви осигурят
надеждно убежище.
ЗАКОН
21
ПРЕСТРУВАЙТЕ СЕ НА НАИВЕН,
ЗА ДА УЛОВИТЕ В МРЕЖИТЕ СИ ДРУГИ
НАИВНИЦИ. ПРЕДСТАВЯЙТЕ СЕ ЗА ПОГЛУПАВ, ОТКОЛКОТО СТЕ ВСЪЩНОСТ
ОСНОВНО ПРАВИЛО
Никой не желае да изглежда по-глупав от съседа си.
Затова често с голям успех се използва един прост трик
- трябва само да внушите на жертвата си, че е много
интелигентна
личност,
при
това
доста
noинтелигентна от вас. След като обектът се убеди в
превъзходството си, той никога няма да заподозре, че
вие кроите нещо потайно срещу него.
ПРИМЕР ЗА СПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА
През зимата на 1872 г. по време на посещението си в Лондон американският
финансист Асбъри Харпъндинг получил телеграма за откриването на диамантена
мина в Дивия Запад. Подател на сензационното съобщение бил Уилям Ралстън,
собственик на банка в Южна Калифорния
- сериозен и вдъхващ доверие отдавнашен партньор на Харпъндинг. Въпреки
това Харпъндинг сметнал, че това е някаква недодялана шега, вероятно
вдъхновена от откритите наскоро диамантени мини в Южна Африка. Имало обаче
нещо смущаващо в цялата история - Харпъндинг много добре помнел как преди
време никой не повярвал на първите съобщения за златните находища в западните
щати, а впоследствие тази
270
сензация се потвърдила и така се сложило началото на
трескавото разработване на златоносните участъци в
Калифорния. Но диамантена мина в Дивия Запад!
Обърканият Харпъндинг показал телеграмата на един от
своите приятели - финансиста барон Ротшилд (по онова
време един от най-богатите личности в света), - като
добавил, че вероятно това е някаква глупава шега. Обаче
баронът веднага възразил: „Не бъди толкова сигурен,
Асбъри! Америка е огромна страна. Вече поднесе доста
изненади на останалия свят. Не е изключено в нейните
недра да се крият още богатства.“ Харпъндинг не се
нуждаел от повече съвети и си взел билет за първия кораб
към Ню Йорк.
Когато Харпъндинг се добрал до Сан Фран- циско,
там царяло небивали оживление, много напомнящо
легендарната златна треска от 1848 г. Диамантената мина
била открита от двама златотър- сачи Филип Арнолд и
Джон Слак. Те обаче нямали никакво намерение да
оповестяват къде се намира драгоценното находище.
Според слуховете било нейде в безлюдния щат Уайоминг,
но никой не знаел нищо повече. Говорело се, че
златотърсачите завели на място един от най-уважаваните
геолози, за да извърши компетентна експертиза, като го
принудили да обикаля с тях нарочно по объркани, дълги и
предълги обиколни маршрути, за да не може геологът да
засече местоположението на находката. Дори го
задължили последните два дни да се клатушка на седлото
на коня си с превръзка на очите. Когато стигнали до
уреченото място, двамата мъже смъкнали кърпата от
главата му и на бърза ръка изкопали няколко диаманта
пред очите на смаяния геолог. Щом се върнал в Сан
Франциско, геологът веднага ги показал на различни
бижутери, които оценили камъните много високо - една от
оценките скочила до фантастичните един и половина милиона долара!
Харпъндинг и Ралстън предложили на Арнолд и Слек
да се върнат с тях в Ню Йорк, за да помолят прочутия
бижутер Чарлз Тифани лично да провери скъпоценните
камъни. Но златотърсачите не останали във възторг от
това предложение, защото подозирали, че банкерите искат
да ги измамят. Нап-
„ Всеки човек би
трябвало да се гордее най-силно със
своите интелектуални способности,
защото именно това
ни
осигурява
господстващо положение над животните. Изключително повърхностно е
заблуждението, че
за да ви уважават
другите, ще е напълно достатъчно
да им демонстрирате колко ги превъзхождате.
Следователно, докато
знатните и богатите
винаги
се
стремят да се съобразяват стриктно с положението
на всеки човек в обществото
според
произхода му или
според състоянието му, интелектуално издигнатите
личности
никога
няма да се примирят с това неравенство. Хората на
духа дори предпочитат да не бъдат
забелязвани от обществото. Ако все
пак някой успее да
се добере до един от
тези
духовни
водачи, това може
да се обясни само с
нахалството
на
натрапника, който
държи на всяка цена да се добере до
някой от интелек-
271
туално извисените
личности. Всъщност такива натрапници въобще не
би трябвало да се
гордеят с подобни
просташки постъпки. За да се отървават от типове от
този сорт, хората
са способни да
измислят какви ли
не потайни ходове,
за да ги унижат и
отблъснат, но ако
досадниците
упорито продължават да се натрапват, те само
усложняват собственото си положение. Човек трябва да
се стреми да живее,
колкото е възможно
по- скромно, и да не
се старае много да
доказва интелектуалното си превъзходство над околните. В своята
прочута поема
„Градината с розите“ великолепният
персийски поет Саади ни припомня
древната мъдрост:
„Не трябва да се
забравя, че глупакът
стократно повече се
радва да се срещне с
някой мъдрецът,
докато мъдрецът
никак не е склонен
да се срещне с някой
глупак. “
От друга стра-
272
раво заявили, че нямали доверие на никого от Ню Йорк,
камо ли на някакви хитри бижутери от Манхатън... Какво
можело да им гарантира, че онзи там, Тифани, не бил в
комбина с Харпъндинг и Рал- стън - явно решени на
всичко, само и само да измъкнат диамантената мина изпод
носа на Арнолд и Слек, които съвсем сами, само те
двамата, открили съкровището и следователно те и само те
притежавали всички права върху него? Ралстън се опитал
да уталожи опасенията им, като им предложил залог от 100
000 долара, а освен това бил готов да депозира още 300
000 на тяхно име в банка по избор - след като онези
отсреща категорично отказали да вложат дори един цент в
неговата банка. Ако сделката се окаже успешна, заявили
двамата банкери, златотърсачите щели да получат още 300
000 долара. Смаяни от нечувано щедрите суми, Арнолд и
Слек смутено кимнали с глави в знак на съгласие.
Малобройната група потеглила към Ню Йорк, където
се провела делова среща в имението на Се- мюел JI.
Барлоу. Присъствал цветът на нюйоркското висше
общество - генерал Джордж Бринтън Маклелън (герой от
Гражданската война), генерал Бенджамен Бътлър, Хоръс
Грийли (собственик на Ню Йорк Трибюн), Харпъндинг,
Ралстън и Чарлз Луи Тифани, основател на легендарната
бижутерс- ка компания. Липсвали само главните герои Арнолд и Слек, защото обикаляли големия град, смаяни от
невижданите гледки.
Когато Чарлз Тифани обявил пред присъстващите, че
диамантите са истински и че струват цяло състояние,
финансистите едва не се разкрещели от възбуда. Веднага
изпратили телеграма до барон Ротшилд и другите
всесилни магнати да се включат в замисляното
акционерно дружество за разработването на находището.
В същото време съобщили на златотърсачите, че искат да
се извърши още една проверка - за целта Арнолд и Слек
трябвало да се съгласят да отведат до диамантената мина
още един експерт, който на място да провери залежите.
Арнолд и Слек се съгласили, но с едва прикрито нежелание. Междувременно те заявили, че ще се върнат в
Сан Франциско. Донесените за пробата необработени
диаманти, подложени на изключително
грижлива експертиза от самия Тифани, били оставени за
съхранение в сейфа на Харпъндинг.
След няколко седмици някакъв мъж, който се
представил като Луис Дженин, най-опитния геологексперт в цяла Америка, се срещнал с двамата златотърсачи в Сан Франциско. По характер този Дженин
бил непоносим скептик - това проличало още от първите
минути на срещата, понеже той заявил открито пред
Арнолд и Слек, че е решен да провери още веднъж
достоверността на находката. Дженин, воден от
Харпъндинг, потеглил към диамантената мина заедно с
още няколко от силно заинтересованите местни банкери.
Отново се повторило същото мъчително лутане както при
предишния експерт - провиране през труднопроходими
каньони, прекосяване на буйни планински потоци,
досадно редуване на гористи възвишения и мрачни
долини, поставяне и сваляне на черни превръзки на очите,
докато накрая пътниците напълно изгубили ориентация.
Никой вече не се надявал, че ще може да посочи на
картата местонахождението на диамантената мина. Но
щом се добрали до заветната цел, финансистите били
възнаградени за неимоверните усилия, защото пред
смаяните им погледи Луис Дженин изкопал от земята
изумруди, рубини, сапфири и диаманти от още няколко
разновидности. Копали като луди цели осем денонощия и
накрая дори крайно скептичният, винаги намусен Дженин
бил убеден в истинността на приказната находка. Дори
заявил пред онемелите кандидати за инвеститори, че не си
спомня в цялата история на минното дело да е бил
откриван по-богат залеж на толкова богата гама от найразлични диаманти. „Дайте ми само стотина миньори и
необходимите машини и аз ще ви нося диаманти за един
милион долара месечно!“
Щом се върнали в Сан Франциско, Ралстън и
Харпъндинг основали компания за разработване на
находището. От частни инвеститори събрали общо 10
милиона долара. Но първо трябвало да се отърват от
Арнолд и Слек. Това означавало да се престорят, че никак
не са въодушевени от предстоящата сделка. Двамата
банкери Харпъндинг и Ралстън започнали да измислят
всевъзможни претексти, за
18 .
на обаче, не винаги е
зле да се представяте за глупак.
Така много по-лес- но
ще печелите всеобщи
симпатии и дори
топлота, защото
всеки ще се радва да
се убеди нагледно в
това, че
превъзхожда. Ще
търсят вашата
компания така,
както се търси
топлината на камината, или така,
както се предпочита
разходка в слънчев
ден. Неминуемо се
натрапва следният
избор: или ще
демонстрирате
открито своето
превъзходство и
околните няма да ви
обичат: или ще се
представяте за поглупав, отколкото
сте всъщност, и
тогава с лекота ще
печелите
симпатиите на
хората - обаче заедно с тяхното
снизхождение. “
АРТУР ШОПЕНХАУЕР
(1788-1860 г.)
273
да омаловажат значението на откритието: не били напълно уверени в експертизата
на Луис Дженин; нищо не можело да гарантира на инвеститорите, че находището
наистина ще се окаже толкова обещаващо; че не било редно да се уповават само на
непроверени слухове и т. н. Както можело да се очаква, двамата простовати, но
сприхави златотърсачи побеснели от ярост. На банкерите се наложило на бърза
ръка да сменят тактиката - заявили на Арнолд и Слек, че ако чак толкова
настояват да притежават свои акционерни дялове от диамантената мина, ще бъдат
погълнати на един залък от безмилостните финансови акули, а добронамерените и
честни инвеститори веднага ще изтеглят капиталите си и акционерното дружество
ще фалира още преди първата копка. По-разумно ще бъде, продължили двамата
банкери, златотърсачите да се примирят с вече предложените им 700 000 долара все пак това за времето било невиждана сума - и да престанат да се лакомят за
повече печалби. Едва сега двамата простодушни златотърсачи като че ли
започнали да проумяват в каква клопка са попаднали и неохотно склонили да
подпишат документите, прехвърлящи всичките права за собственост върху
диамантеното находище в ръцете на двамата банкери. Консултантите на банкерите
не забравили да напомнят на Арнолд и Слек, че като приложение към договорите е
редно те двамата да оставят картите си.
Новината за баснословно богатата диамантена мина се разпространила като
пожар. Златотърсачите Арнодл и Слек за една нощ се превърнали в кумирите на
Уайоминг. Междувременно Харпъндинг и Ралстън започнали да харчат
милионите, събрани от акционерите, за покупка на оборудване, да наемат найопитните миньори. Дори обзавели луксозни офиси в Ню Йорк и в Сан Франциско.
Но след няколко седмици - още при първите сондажи на находището въодушевените банкери застинали, понеже се сблъскали със суровата истина:
нямало дори помен от диаманти или рубини. Всичко било измама! Те били
разорени. Харпъндинг за един ден се превърнал ог един от най-богатите мъже в
Америка в последен просяк.
ТЪЛКУВАНЕ
Арнолд и Слек успели да изиграят много по-опитните от тях в измамите
Харпъндинг и Ралстън, без да подкупват геолозите експерта или бижутера
Тифани. Не, всичко било напълно достоверно - тези експерти наистина вярвали в
съществуването на диамантена мина сред дебрите на Скалистите планини в
труднодостъпния щат Уайоминг. Но тяхната наивност бледнеела пред наивността
на Харпъндинг и Ралстън. Изключително заблуждаващи били външностите и
поведението на Арнолд и Слек
- никой нито за миг не допускал дори, че такива простовати златотърсачи са
способни да замислят такава грандиозна измама. Но мошениците просто спазвали
свято принципа да изглеждат много по-глупави от тези,
274
които трябва да се уловят в капана - първата Божа заповед на всички измамници.
Планът на Арнолд и Слек всъщност бил много прост - няколко месеца преди
да обявят за своето „откритие“, те отишли в Париж, където купили истински
необработени диаманти за 12 000 долара - това било част от печалбите им като
златотърсачи. Укрили диамантите в находището, така че всеки геолог-експерт би
могъл да ги изкопае и да ги занесе в Сан Франциско. Бижутерите, които огледали
камъните с лупи на очите си, и самият Тифани, останали във възторг от находката
и дори прекалили с паричната оценка на камъните. След това Ралстън връчил на
златотърсачите първата вноска от 100 000 долара - а те на бърза ръка
„прескочили“ до Амстердам, за да купят нова партида необработени диаманти,
този път, без да жалят парите. После веднага потеглили за Сан Франциско и оттам
- за своята диамантена мина, за да я заредят със следващата партида диаманти.
Но ефективността на този измамнически план се базира не само на добре
замисления трик, но и на завидните актьорски умения на Арнолд и Слек. По време
на пътуването си до Ню Йорк те трябвало да се срещнат с милионери и финансови
магнати, да мънкат и подсмъркват пред тях като напълно реални простаци, като
недодялани копачи на злато в дивите планински клисури. Не само че се били
навлекли в окъсани дрехи, но дори ги подбрали с един номер по-къси и затова
минувачите по нюйоркските улици се заливали от смях, щом ги зървали да се
оглеждат като диваци насред тротоарите. Никому не минавало през ума нито за
миг дори, че такива невъобразими тъпанари могат да преметнат най- видните
банкери в страната - всесилните магнати, пред които треперела цяла Америка. А
след като в съществуването на диамантената мина повярвали такива прочути
банкери като Харпъндинг, Ралстън и дори самият Ротшилд, останалите по-дребни
риби на финансовия пазар веднага налапали въдицата и трескаво започнали да
купуват акции.
Накрая се стигнало дотам, че репутацията на Харпъндинг била окончателно
стъпкана и той никога не успял да я възстанови. Ротшилд си извлякъл ценна поука
от случая и повече никой не успял да го измами. Слек си прибрал своя дял и
изчезнал яко дим - никога не го открили. Арнолд просто се прибрал в дома си в
Кентъки. В края на краищата неговите права на собственост върху диамантената
мина били напълно законни. Банкерите сами влезли в капана и ако по-късно се
оказало, че в „мината“ няма пукнат диамант, това вече било техен проблем.
Арнолд използва парите съвсем разумно - разширил фермата си, а накрая, след
като забогатял още повече, побързал да основе своя банка.
КЛЮЧОВАТА СТРАТЕГИЯ ЗА
ПОДСТЪПИТЕ КЪМ ВЛАСТТА
За всеки е непоносима мъка усещането, че човекът срещу нас е поинтелигентен. Затова сме изобретили немалко методи за самоутешения: неговите
знания са почерпани само от книгите, докато аз съм се учил от живота...“
„...родителите му бяха много богати и го изпратиха в най- скъпия, в найпрестижния университет. Ако и аз бях от заможно семейство като неговото, сега
щях да зная много повече от него...“ не, той съвсем не е толкова умен, колкото
изглежда на пръв поглед...“ И не на последно място може да се чуе следното
оправдание: „...той (или тя) може да знае в своята специалност малко повече от
мен, но във всичко останало съвсем не блести с ум. Дори и Айнщайн е разбирал
само от физика, а във всичко останало си е бил пълен профан!“
След като е ясно колко голямо значение има интелигентността за суетата на
повечето от хората, да се обиждат те на тази тема е истинско самоубийство за
този, който си позволява дори само на шега да критикува техните умствени
способности. За огромното болшинство от нас това е непростим грях. Но ако вие
никога и на никого не позволявате да се изказват критично за вашия интелект, ще
бъдете много податлив на измами от страна на всевъзможни мошеници. От друга
страна, ако сте извънредно предпазлив и винаги внимавате да не изтъквате своето
интелектуално превъзходство пред околните, ще бъдете страхотно облекчен,
когато се опитвате да ги измамите. Достатъчно ще бъде да им внушите, че в
никакъв случай не сте по-умен от тях, дори напротив, по рождение сте си доста
тъпичък, и хората сами ще свалят доста от защитните брони, с които всеки се е
обградил срещу мошениците. По-нататък не ви остава нищо друго, освен да
разиграете ловкия си план и да им докажете на практика, че не може още от
първата среща да се знае кой е по-умен и кой - по-глупав.
През 1865 г. пруският канцлер Ото фон Бисмарк се опитвал да застави
Австрия да подпише мирен договор, който всъщност защитавал само интересите
на Прусия и ощетявал Австрия. Бисмарк бил доста затруднен как да убеди
австрийците да сложат подписите си под този неизгоден за тях документ. Оказало
се, че представителят на Австрия, граф Блом, бил страстен картоиграч - графът
дори се хвалел, че може да отгатне характера на всеки човек само като гледа как
разиграва картите от ръката си. На Бисмарк своевременно докладвали за тези
странности на граф Блом.
Вечерта преди деня, определен за начало на преговорите, Ото фон Бисмарк с
небрежен тон предложил на графа да изиграят две-три игри. По-късно пруският
канцлер писал в мемоарите си: „Оттогава не съм играл на карти. Помня само, че в
онази паметна нощ играх толкова безразсъдно, че зрителите едва не онемяха.
Изгубих няколко хиляди талера, но успях да внуша на граф Блом, че съм найголемият глупак на света.“ Бисмарк може би от скромност не е добавил, че се
постарал да изглежда
276
удивително глупав не само чрез лекомислените си залози, но и чрез непрестанното
бърборене край игралната маса.
Всичко това подлъгало Блом, че е събрал ценна информация за умствените
способности на прусака, с когото трябвало да преговаря на следващата сутрин.
Австриецът вече знаел, че прусакът е доста агресивен - като всички прусаци, но
сега се оказало, че на всичкото отгоре е доста тъп - като всички прусаци, както от
десетилетия ги преценявали
далеч по-изтънчените австрийци. Всъщност дотук
нямало нищо изненадващо - от един агресивен тип можеш да очакваш само
глупости, както и обратното. Блом вече бил категорично уверен, че лесно ще се
справи с прусака. Безмозъчен дръвник като този там Бисмарк никога няма да може
да сътвори някаква хитрост, затова край масата за преговори на графа му се
сторило, че е достатъчно само да хвърли един бегъл поглед върху текста на
договора, преди да го подпише. Но се оказало, че в текста се съдържали доста
неблагоприятни за Австрия клаузи. За искрена изненада на Блом сега, край масата
за преговори, Бисмарк доста се различавал от онзи „простоват“ Бисмарк край
игралната маса от предишната вечер. Самият канцлер в първия миг дори не
повярвал, че хитростта му не била разкрита, защото промърморил удивено: „Хм,
никога не съм допускал, че австрийски дипломат от кариерата ще подпише един
договор, толкова неизгоден за неговата страна.“
Китайците обичат да повтарят мъдростта: „Маскирай се като свиня, ако искаш
да убиеш тигъра.“ В древен Китай ловците наистина са използвали тази техника,
като надявали свинска кожа и дори грухтели усърд- но, за да ги допусне тигърът
по-близо до себе си, увлечен в очакването на лесна плячка. Накрая обаче плячка
ставал самият тигър.
Маскирането като свиня е доста полезно, когато насреща си имате агресивни
и самоуверени личности, напомнящи за тигъра от тази китайска легенда. Колкото
повече нараства в тях увереността, че ще победят само с един удар, толкова полесно ще ги измамите. Този трик е много полезен и ако сте твърде амбициозен, но
се намирате на най-ниските стъпала на йерархията - ако се преструвате на помалко интелигентен, отколкото сте всъщност. Дори ако понякога се правите на
глупак, никой няма да ви заподозре, че замисляте нещо застрашително за съперниците си. Достатъчно е да изглеждате като безобидна свиня и никой няма да
повярва, че сте способен да таите дълбоко в душата си болезнени амбиции. Дори
може да ви подкрепят, докато изглеждате все така глуповат особняк, покорно
угаждащ на всички около вас. Тази тактика е използвал с небивал успех Клавдий,
преди да бъде обявен за римски император, а също и един френски принц,
старателно прикриващ стремежа си да се добере до трона, който по-късно
наистина става крал - Луи XIII. Ако се правите на глупак още от млади години,
всички около вас ще махнат с ръка и ще ви оставят на мира. А когато се усетят и
се опитат да ви ликвидират, ще бъде много късно, защото вие вече няма да сте
толкова беззащитен, както преди години.
Няма съмнение, че много хора използват своята природна интели
277
гентност, за да мамят околните, но кой може да спре тази напаст? Според скалата
на човешката суета интелигентността е сред най-високо ценените качества,
затова под прикритието на очевидна липса на интелигентност се прониква полесно отвъд защитните бариери на всички хора. Както правилно са преценили
Арнолд и Слек, чрез привидно наивно и глуповато поведение могат да постигнат
чудеса. Онези надменни финансисти вероятно са се присмивали зад гърба на
простоватите златотърса- чи, но кой се е смял последен? По принцип винаги
трябва да се стараете да накарате хората около вас да повярват, че са по-умни от
вас. Тогава те няма да избягват присъствието ви, защото така ще поощрявате тяхното самочувствие. А колкото по-дълго време се навъртате около някоя личност,
която се е превърнала в предмет на вашето изострено внимание, толкова по-лесно
ще успеете да я измамите.
АСОЦИАЦИЯ
Представете си опосум* Когато се преструва на мъртъв,
може да заблуди всички горски хищници. Кой може да
повярва, че такова грозновато, глуповато и подплашено
горско животинче е способно на такава ловка измама?
ЕДНО АВТОРИТЕТНО МНЕНИЕ
„Не е зле да знаете как да се правите на глупак. Дори и на наймъдрия понякога се налага да се нагърби с тази нелека роля. Има
случаи, когато най-висшата мъдрост се свежда именно до това да се преструвате, че нищо не разбирате. Разбира се, не бива да
позволявате да ви унижават. Само трябва да умеете да
разигравате тази карта. Невинаги е разумно да се правите на
много умен пред глупаци или на напълно здравомислещ в обкръжението на побъркани люде. Най-добре е да се стараете да ви приемат
добре, като си наложите маската на най-глу- павия от всички
присъстващи.“
БАЛТАЗАР ГРАЦИАН (1601-1658 г.)
* Опосум е дребен американски гризач, двуутробен, месояден, живеещ по дърветата,
може да виси по клоните на опашката си. Ловува предимно нощем, храни се с дребни
горски насекоми. (Бел. прев.)
278
ОТКЛОНЕНИЯ ОТ ПРАВИЛОТО v.
Доста рядко се налага да разкриете пред някого своята интелигентност в
пълния й мащаб - почти през цялото време ще ви се налага да се преструвате на
по-глупав, отколкото сте всъщност. Ако хората поради някаква случайност все
пак узнаят истината за вас - че вие сте доста поумен, отколкото изглежда на
пръв поглед, - те ще ви приветстват повече заради умението ви да оставате
дискретен независимо от обстоятелствата, а не толкова затова, че сте им поднесли
едно майсторско представление. Разбира се, не е разумно да се правите на глупак
в самото начало на кариерата си - всички новаци изгарят от нетърпение да
докажат на шефовете си, че са по-умни от конкурентите си. Но колкото повече се
издигате, толкова по-често ще ви се налага да сподавяте брилянтните изяви на
вашата необикновена интелигентност.
Обаче има ситуации, при които се изисква да се изиграе напълно
противоположното представление - например, когато ви се удава възможност да
прикриете опита си да измамите някого, като се покажете необикновено
интелигентен. При измамите, както и при редица други области на човешкото
творчество, външността е от решаващо значение. Ако внушавате доверие, ако сте
авторитетен и ерудиран, хората ще вярват на всяка ваша дума. Това може да се
окаже много полезно, ако поради нещастно стечение на обстоятелствата ви се
наложи да търсите отчаяно как да се измъкнете от някоя крайно неудобна за вас
ситуация.
Прословутият търговец на картини Джоузеф Дювейн веднъж бил поканен на
прием в дома на нюйоркски магнат - именно този банкер наскоро за баснословна
цена купил от Дювейн едно платно на Албрехт Дюрер. Сред гостите бил млад
критик, пристигнал неотдавна от Франция, който поразявал публиката с
познанията си и със самоувереността си. Подразнена от предвзетия французин,
дъщерята на банкера решила да го впечатли, като му показала картината на
Дюрер, която дори още не била окачена на стената. Критикът се приближил към
платното, разгледал го внимателно и накрая надуто отсякъл: „Не може да има
съмнение, че този Дюрер е фалшификат!“ Банкерската дъщеря се сепнала, след
което се обънала и изтичала при баща си, за да му съобщи ужасното разкритие.
Обърканият милионер веднага се обърнал към Джоузеф Дювейн, който обаче за
всеобщо удивление само се изсмял презрително: „Колко забавно! Знаете ли, млади
човече, че преди вас н,е един, не двама, а цели двадесет и трима експерти от
Америка и дори от Европа също като вас не успяха от пръв поглед да преценят, че
имат пред себе си оригинала на Дюрер? Ето че и вие не се оказахте по-добър от
останалите...“ Самоувереният му тон и несмутимият му вид така силно
впечатлили французина, че последният побързал да се извини за досадната си
грешка.
Никой не знаел по-добре от самия Дювейн, че пазарът бил наводнен с
фалшификати и че повечето от платната на старите майстори всъщ
279
ност били изработени през последните десетина години. Разбира се, опитният
търговец не жалел време и средства, за да се подсигури с най- достоверни
експертизи за всяка от картините, които предлагал на елитните си клиенти. Но
все пак понякога се случвало да възникнат съмнения за произхода на едно или
друго платно. Но най-важното за Дювейн било неговият клиент нито за миг да
не се усъмни, че притежава оригинала, а не някакъв долнопробен, макар и
майсторски изпипан фалшификат. Освен това ловкият и „изпечен“ търговец
отлично съзнавал, че най-важно- то в играта било да умее да внушава на всички
около себе си, че никакви експерти - както истинските, така и самозваните - не
могат да повлияят на неговата оценка, която за нюйоркските ценители на
живописта била най-меродавното мерило. С този инцидент Дювейн още веднъж
припомнил колко е важно човек да умее да си придава важност и всяко негово
изказване да звучи абсолютно достоверно и компетентно, нетърпящо никакви
възражения.
280
ЗАКОН
22
ИЗПОЛЗВАИТЕ ТАКТИЧЕСКИТЕ
ОТСТЪПЛЕНИЯ. ПРЕВРЪЩАЙТЕ
СОБСТВЕНАТА СИ СЛАБОСТ В
СРЕДСТВО ЗА УКРЕПВАНЕ НА
ВЛАСТТА СИ
ОСНОВНО ПРАВИЛО
Ако сте по-слаби от противниците си, не се сражавайте
за едната слава. По-добре ще е да им се подчините.
Смиреният разполага с повече време, за да възстанови
силите си, след което ще може да си отмъсти, но едва
когато дочака да се стопят силите на врага. Не бива да
му доставяте радост, като се съпротивлявате, въпреки
че нямате достатъчно сили - за врага ви няма по-голяма
радост от победата над вас. Затова сведете смирено
глава. Обърнете дясната си буза, ако ви е ударил по
лявата. Така ще го принудите да уталожи гнева си. Но
не забравяйте по-късно да превърнете слабостта си в
сила.
281
КЕСТЕНЪТ И
СМОКИНОВОТО
ДЪРВО
„Един човек се
покатерил на смокиновото дърво и
започнал да яде
зрелите смокини.
Като видял това,
кестенът сърдито
разклатил клоните
си и възкликнал:
„Нещастното смокиново дърво! Неговите плодове са напълно незащитени
за разлика от моите. Моите семена
растат в корава
обвивка, отвсякъде
обкръжена със
здрави бодли. Никой
натрапник не може
да се добере до
тях...“ Тогава
смокиновото дърво
започнало да се смее:
„Много добре знаеш,
глупав стар кестен,
че човекът е
толкова изобретателен, че ще се
справи дори и с
твоите толкова
зорко пазени кестени. Но за целта ще
те удрят с камъни и
тояги, а после, като
съборят на земята
плодовете ти, ще ги
мачкат с камъни, за
да ги
ПРИМЕР ЗА НЕСПАЗВАНЕ
НА ЗАКОНА
Остров Мелос* е стратегически разположен в средата
на Егейско море. В древна Елада над морето и над
крайбрежието е господствала Атина, обаче Спарта, найсилното царство в Пелопонеския полуостров, навремето
първа е била завладяла о-в Мелос. По време на
Пелопонеските войни жителите на Мелос отказали да
станат съюзници на Атина и останали верни на своята
стара метрополия - Спарта. През 416 г. преди Христа
атиняните насочили мощната си флота срещу непокорния
остров Мелос. Но преди да се стигне до решителния щурм
на пристанището, те изпратили делегация, която за
последен път да се опита да убеди твърдоглавите
островитяни да се покорят, за да не бъдат опустошени
селищата им.
„Както ние, така и вие много добре знаете - започнали атинските пратеници, - че пред силата бледнеят
всички закони на разума и справедливостта и че винаги
по-силният диктува условията, а на по-слабия остава само
участта да ги изпълнява.“ Когато жителите на Мелос
отвърнали, че това твърдение прави на прах и пепел
всички дотогавашни представи за добродетелите на Атина,
атиняните веднага им възразили, че те и само те, като посилни, имат правото да определят кое е справедливо и кое
не. Тогава онези от Мелос им припомнили, че само
боговете имат право да решават такива съдбоносни
въпроси и че с подобна власт не са дарени
простосмъртните. „Ние също почитаме боговете, но след
много години, прекарани в битки с всички наши съседи,
вече нищо не може да ни разу- беди - очевидно в
природата е напълно естествено винаги да побеждава посилният.“
Ала жителите на Мелос не пожелали да отстъпят.
Само повтаряли упорито, че могъщата Спарта ще им се
притече на помощ. Атиняните веднага им възразили, че
спартанците са практични хора, не
* Това е древното име. Този остров днес се нарича Милос, от Цикладския архипелаг, с
главен град Плака. От него е наименованието Венера Милоска. (Бел. прев.)
282
обичат да си нарушават спокойствието и че няма да
помогнат на Мелос, защото нищо няма да спечелят от
тази намеса, дори ще имат само загуби.
Накрая жителите на Мелос започнали да говорят за
принципите на честта и за техния древен закон, който ги
задължавал да се противопоставят с оръжие в ръка на
всеки нашественик. „Не бива да се заблуждавате с
остарелите понятия като чест и достойнство - отвърнали
атиняните. - Честта заставя хората да се сражават, докато
измрат, въпреки че са изправени пред непреодолима
опасност. Причината е в това, че превъзхождащият
противник засяга гордостта на по-слабите. Няма нищо
срамно да отстъпите пред най-мощната военна сила в
цяла Ела- да, когато тя ви предлага такива благоприятни
за вас условия.“ С това спорът приключил. Пратениците
напуснали залата, за да изчакат отвън решението на
опонентите си. Жителите на Мелос останали сами и
продължили разгорещения диспут. Накрая решили да
разчитат на помощта от Спарта, на милостта на боговете и
на правотата на тяхното дело. После повикали отново
атиняните и им съобщили, че отказват да се покорят.
Няколко дни по-късно атиняните нахлули в остров
Милос. Жителите му се сражавали храбро въпреки
отсъствието на спартанците, които предпочели да не
рискуват нова война с всемогъщата тогава Атина. На
атиняните им били нужни няколко кръвопролитни атаки,
преди да успеят да разгромят противниците си и да
обсадят главния град на малкия остров. Накрая жителите
на Мелос нямали друг изход, освен да капитулират.
Разгневените атиняни не си губели времето - избили
всички годни да носят оръжие, продали жените и децата
като роби, след което населили злочестия остров със свои
колонисти. Оцелели само шепа от мъжете на Мелос,
които успели да се укрият в пещерите.
ТЪЛКУВАНЕ
Атиняните имали славата на едни от най-практичните и предприемчивите народи в цялата история на
човешката цивилизация. Понеже смятали, че и другите
разсъждават като тях, те изложили пред
строшат
на
две,
докато моите плодове хората ги до
косват нежно, с найголямо
внимание,
преди ги сложат в
устата си."
ЛЕОНАРДО
ДА
ВИНЧИ
(1452-1519 г.)
Волтер живял в
изгнание в Лондон
точно когато антифренските настроения в Англия
достигнали апогея
си. Веднъж, докато
се разхождал по
улиците, Волтер бил
заобиколен от
разгневена тълпа.
Разнесли се яростни
викове:
„Да го обесим! Да
обесим проклетия
французин на първото дърво!" Но
Волтер запазил самообладание и се
обърнал към тълпата със следните
думи: „Смели английски мъже! Искате да ме убиете
само защото съм
французин? Не
мислите ли, че вече
съм наказан достатъчно от Всевишния, като не съм
се родил англичанин?“ Разгорещената тълпа в първия
миг останала като
втрещена от думите
му, но вед-
283
жителите на Мелос най-разумния аргумент според
разбиранията в тогавашна Атина: ако си по-слаб, не
ти остава нищо друго, освен да капитулираш. В
противен случай можеш да загубиш всичко в една
безсмислена кръвопролитна война. Никой не обича
да се притичва на помощ на по-слабия - така само
ще изложи своите бойци на смъртен риск. Слабият
е обречен да бъде самотен и затова трябва да се
подчини. От съпротива в подобни ситуации, колкото и да е героична и самоотвержена, може да се
„АНЕКДОТИ“,
КЛИФТЪН ФЕЙДИМЪН,
спечели само венецът на мъченичеството, но в съ1985 г.
щото време ще погинат стотици невинни хора.
Не е грях, ако не сте силни и непобедими, и дори може да се превърне в предимство, ако притежавате уменията да изиграете правилно картите си.
Ако Мелос се бе подчинил, по-късно можеше да противодейства на атиняните подмолно или пък отначало само да се възползва от новия си могъщ съюзник Атина, докато дочака нейния упадък - всъщност именно
това се случило само няколко години по-късно. Щастието е променливо
и често може да изостави неочаквано своите доскорошни любимци. Поразумно е временно да приспите с любезно поведение подозрения та на
противника, за да имате време да се възстановите, да обмислите и подготвите отмъщението си. Никога не бива да жертвате драгоценното време заради голата чест в една битка, за която предварително е напълно
ясно както на вас, така и на противника, че вие не можете да спечелите.
нага след това
одобрителни крясъци разцепили въздуха. Дори го съпроводили чак до дома му, за да не го
нападне някой друг
от местните патриоти.
„Слабите личности никога не се съгласяват да отстъпят, при това
точно когато това е абсолютно наложително. “
КАРДИНАЛ ДЬО РЕЦ (1613-1679 г.)
ПРИМЕР ЗА СПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА
Германският писател Бертолд Брехт станал проповедник на комунистическите идеи някъде към 1927-1929 г. Оттогава неговите пиеси, есета и
поеми били наситени с революционен патос, като той се стараел да представя
убежденията си в пределно избистрена форма. Но когато Хитлер дошъл на власт,
Брехт и неговите комунистически събратя станали белязани жертви на новия
режим. За щастие на Брехт той имал много приятели в САЩ, негови
симпатизанти. В Америка имало и мнозина емигранти, германски интелектуалци,
които ненавиждали Хитлер. Затова през 1941 г. Брехт емигрирал в Съединените
щати и решил да се
284
установи в Лос Анжелос с надеждата да се прехранва от работа в киноиндустрията.
Следващите няколко години Брехт посветил на своите сценарии с категорично
подчертана антикапиталистическа насоченост. Но не пожънал успех в Холивуд,
затова през 1947 г., след края на войната, решил да се завърне в Европа. През
същата година обаче Комисията за антиаме- риканска дейност.към Конгреса на
САЩ начело със сенатора Джоузеф Маккарти започнала разследвания за
предполагаемото проникване на комунистически агенти или пропагандатори в
Холивуд. Започнали да събират сведения за Брехт - което никак не било трудно,
понеже писателят не криел симпатиите си към марксизма - и така на 19 септември
1947 г. (само месец преди планираното от него напускане на Съединените щати)
той бил призован да се яви пред комисията. Освен него на тези заседания,
приличащи повече на разпити, трябвало да се явят и още осемнадесет писателисценаристи, актьори, режисьори и продуценти - така наречената група Холивуд-19.
Преди да потеглят за Вашингтон (където се провеждали тези заседания),
членовете на групата Холивуд-19 решили да се съберат и да обмислят обща
стратегия за защита срещу очакваните обвинения. Решили да се защитават
активно, с контриране на най-опасните въпроси и с критикуване на методите за
събиране на информация от страна на комисията. Планирало се въобще да не
отговарят на най-компрометиращия въпрос
- дали са членували някога в Комунистическата партия на САЩ, - а вместо това
да прочетат пред комисията обща декларация от името на деветнадесетте
призовани граждани, в която да се оспорват пълномощията на комисията и да се
обяви въпросната комисия за противоречаща на конституцията. Дори и да си
спечелят тежки присъди, деветнадесетте разчитали да спечелят подкрепата на
обществото.
Брехт обаче не одобрил тази идея. Каква ще бъде ползата, попитал той, да се
правим на мъченици и да спечелим трохите от признателността и симпатиите на
обществото, ако в резултат на този съдебен процес изгубим правото си да
поставяме пиесите си и филмите си? Брехт не се съмнявал, че интелектуалното
ниво на обвиняемите значително надвишавало съответното ниво на обвинителите.
Защо такива видни интелектуалци трябвало да се унижават и да слизат до
равнището на техните опоненти, като се впускат в яростни, ала по същество
напълно безсмислени спорове? Защо да не изиграят членовете на комисията, като
при- видно се подчинят на изискванията за доказване на лоялност към правителството на Съединените щати? Членовете на групата Холивуд-19 го изслушали
със замислени изражения на лицата, но накрая все пак решили да се придържат
към вече предложената тактика. Само Брехт заявил, че ще се защитава според своя
собствен, доста no-гьвкав метод.
На 30 октомври комисията за антиамериканска дейност най-после призовала
Бертолд Брехт. Очаквали той да постъпи така, както и призованите преди него - да
спори, да отказва да отговаря на въпросите, да обвинява комисията в незаконно
задържане. Обаче за тяхна най-голяма
285
изненада Брехт се оказал образцово послушен обвиняем. Дори се появил в
официален костюм (доста необичайно за него), непрекъснато пушел (писателят
вече знаел, че председателят на комисията е страстен пушач), отговарял вежливо и
въобще не се опитвал да оспорва правомощията на комисията.
За разлика от всички останали обвиняеми и свидетели Брехт отговорил на
въпроса, дали някога е членувал в Комунистическата партия на САЩ - не
членувал, което всъщност било самата истина. Един от сенаторите в комисията го
попитал: „Вярно ли е, че сте писал пиеси с революционно съдържание?“ Брехт
наистина бил автор на немалко пиеси с отявлени комунистически призиви, обаче и
този път успял да отклони отговора по същество с думите: „Написал съм немалко
поеми и пиеси, посветени на борбата срещу режима на Хитлер. Разбира се, те
могат да бъдат класифицирани като революционни, защото в тях аз призовавам за
събарянето на този режим.“ Последната забележка била оставена без коментар от
членовете на комисията.
Брехт владеел добре английски, но въпреки това поискал преводач, за да
използва ловко двусмислените словосъчетания, неизбежни спътници на всеки
превод. Когато членовете на комисията заявили, че в преводите на английски на
неговите поеми могат да се открият комунистически призиви, Брехт веднага
рецитирал тези стихове в оригинал, на немски, след което преводачът ги превел и
сега стиховете прозвучали съвсем безобидно. Тогава един от най-активните
членове на комисията се разгневил и прочел на глас друга поема на Брехт на
английски, след което го запитал: „Вие ли написахте тази поема?“ „Не, аз съм
написал на немски подобна поема, която обаче не звучи точно така в оригинал.“
Уклончивите му отговори относно посланията, съдържащи се в неговото творчество, подразнили сенаторите, но учтивият му тон и подчертаното уважение, с
което той се отнасял към комисията, го спасили от преминаване към по-детайлен
анализ на произведенията му.
Сенаторите решили да приключат с неговия случай само след едночасов
разпит. „Благодаря ви много - заявил председателят, - вие би трябвало да
послужите за пример на останалите призовани.“ Не само че го освободили, но
дори му предложили помощта си, ако имиграционни- те власти му създават
някакви спънки преди заминаването му. На следващия ден Брехт напуснал
Съединените щати и никога повече не стъпил на американска земя.
ТЪЛКУВАНЕ
Членовете на групата Холивуд-19 още от самото начало на заседанията
възприели конфронтационен подход, който им спечелил симпатиите на левите
организации. Но заплатили тази своя дързост с причисляването им към черните
списъци, което им коствало много години лишения от напредък в кариерата.
Докато Бертолд Брехт съумявал да изразява по-завоалирано отрицателното си
отношение към комисията за анти-
286
американска дейност. Разбира се, това не променило убежденията му. По време на
краткия разпит Брехт успял да овладее инициативата, като отклонявал насоките на
въпросите с уклончиви отговори, загадъчни разсъждения, игра на думи. В
резултат той успял да запази свободата си да продължава да пише творби,
призоваващи към революционни промени (за което в Съединените щати се полага
затвор). Дори съумял да иронизира престараващите се членове на тази всевластна
комисия със своята бчевидно престорена смиреност.
Обърнете внимание на следното: хората, които се опитват да наложат своя
авторитет, прикрит зад фасадата на една или друга институция, лесно могат да
бъдат заблудени от подобна тактика, при която опонентът привидно се покорява
на ограниченията, налагани от представителите на властта. Ако демонстрирате
пред такива хора вашето почтително отношение към тяхната роля в обществените
процеси, те ще се почувстват важни и значими личности, ще останат доволни от
проявеното от вас уважение и без да го осъзнават, ще станат по-уязвими мишени
за бъдещите ви атаки. Или ще се превърнат в прицел на вашата ирония, както е в
случая с Бертолд Брехт.
„Когато минава знатен велможа, мъдрият селянин трябва да се
поклони ниско и да отстъпи тихомълком.“
ЕТИОПСКА ПОСЛОВИЦА
КЛЮЧОВАТА СТРАТЕГИЯ ЗА ПОДСТЪПИТЕ КЪМ
ВЛАСТТА
В царството на властта една от най-често срещаните причини за кардинални
грешки е надценяването на значението на ходовете и инициативите на
противника. Така ние сами си създаваме проблеми, които бихме избягнали, ако
бяхме разсъждавали логично, без да намесваме емоциите. Освен това се поражда
безкраен, омагьосан кръг от причини и следствия, защото на всяко наше действие
противникът неминуемо ще реагира със съответното противодействие.
Припомнете си примера за конфликта между Атина и остров Мелос. Първичните
инстинкти ни тласкат към прибързани, необмислени действия, от които най-често
срещаният и най-вредният за самите нас вариант е да отвърнем агресивно на
всеки, който не крие враждебните си намерения спрямо нас. Затова, когато някой
ви раздразни и вие се приготвяте да реагирате по подобаващ начин, опитайте
следната тактика: не се съпротивлявайте, не се противопоставяйте. Покажете се
като покорно и хрисимо същество. Подложете и другата си буза на удара. Или
преклонете глава. Веднага ще установите, че тази съвсем проста процедура ще
уталожи гнева на врага, ще неутрализира агресивната компонента в поведението
му - той е очаквал,
287
дори е жадувал да му окажете съпротива, за да може да блесне като герой на фона
на вашата очевидна слабост. А сега го заварвате обезоръжен, объркан от това, че
вие нямате никакво намерение да встъпвате в рицарски двубой с него. Всъщност
вие овладявате ситуацията, защото вашето привидно подчинение е само първата
фаза от много по-многоп- ластовия ви план за действие - така го заблуждавате, че
той наистина ви е покорил, докато на практика вие приспивате бдителността му,
за да можете да продължите да действате тайно, с развързани ръце.
Това е същността на тактиката, основаваща се на подчинението - вътрешно
си оставате верен на вашите убеждения, макар че формално отстъпвате пред
натиска на неприятеля. Тогава той ще бъде лишен от повод да даде воля на гнева
си и ще се колебае какво да предприеме. Надали ще продължи да проявява
насилие спрямо вас, след като вие не реагирате на заплахите. Вместо това вие
печелите време за подготовката на бъдещите ви действия, които изцяло ще бъдат
посветени на идеята за заслужено възмездие и за тотално съкрушаване на врага.
Когато интелектът трябва да се сблъска с грубата сила и с агресивността,
престореното смирение е мощно оръжие в подкрепа на интелекта. Само че се
изисква страхотен самоконтрол. Хората, които се ориентират към рискованата
тактика на привидното подчинение, поне временно ще загубят свободата си, а
накрая могат да се окажат морално съкрушени от унизителното си отстъпление.
Затова не бива да забравяте нито за миг, че става дума само за привидно
подчинение така, както някои животни, за да оцелеят, са принудени да се
преструват на умрели.
При появата на многократно по-силен противник, което ни заплашва с
неминуема гибел, ние винаги прибягваме до изпитаната тактика на подчинение и
смирение - много по-разумна от опитите за бягство. Ако се опитаме да избягаме,
може би ще си спасим кожата, но невинаги - нападателите могат да ни застигнат и
тогава ще пострадаме още повече. Докато при подчиняването можем да заблудим
врага и да му нанесем контраудар точно когато той най-малко ще очаква някой да
оспорва властта му.
През 473 г. преди Христа в древен Китай, при битката край Фу Джяо,
владетелят Гоу Джян от царството Юе претърпял страхотно поражение от
владетеля У. Гоу Джян се готвел да се спасява с бягство, но първият му съветник
препоръчал да се покори пред волята на завоевателя и да се обяви за покорен
васал на У, след което да започне да изучава внимателно слабите му страни, за да
може да си отмъсти. Решен да се вслуша в този мъдър съвет, Гоу Джян
предоставил на противника си всички свои владения, а самият той се оттеглил в
княжеските конюшни
- започнал да работи като обикновен коняр. За три години успял да си изгради
образ на кротък и безобиден слуга и накрая господарят, доволен от лоялността му,
го освободил с правото да се завърне в родния край. Но се оказало, че Гоу Джян
не си губел напразно времето - успял да събере безценни сведения за войските на
своя враг и да замисли прецизен план за възмездие. Когато в княжеството на У
започнали междуособици, Гоу Джян нахлул начело на армия от оцелелите си
привърженици и спече
288
лил лесна победа. Това е силата, която ни дава престореното подчинение - печелим
време и гъвкавост да действаме с поразяваща точност, когато настъпи денят на
решителния контраудар. Ако Гоу Джян бе побягнал, накъдето му видят очите, не би
могъл да отмъсти за поражението си.
В средата на XIX век независимостта на Япония била заплашена от все посилното проникване на европейците. Започнали разгорещени дебати относно
начините за противопоставяне на настойчивите опити на Чужденците да обсебят
ключовите позиции в японската икономика. Един от тогавашните министри Хота
Масайоши съставил през 1857 г. меморандум, в който се давали препоръки за
японската политика в следващите десетилетия: „Убеден съм, че нашата политика
трябва да бъде основана на стремежа за избягване на откритите конфликти. Вместо
това трябва да се стремим към намирането на изгодни за нас съюзници. Трябва да
изпращаме нашите кораби в чуждите пристанища по всички краища на света, да
търгуваме с повече стоки, да заимстваме от чужденците най-добрите им умения и
така постепенно да налагаме нашето влияние върху чужденците, докато накрая
всички страни в света преклонят глави пред нашия несмутим дух и признаят
нашата хегемония.“ Това е брилянтен пример за прилагане на разглеждания закон:
да се покоряваме с цел да спечелим достъп до тайните на противника. Да
изследваме всички възможности за успех в обозримото бъдеще, да внушаваме
спокойствие с умерено поведение и скромен, ала непрестанен напредък, привидно
да се съобразяваме с обичаите и предпочитанията на по-силния, но вътрешно да
опазим нашата култура. Чак накрая ще се изявим като победители, след дълъг
период на тайна подготовка за решителната схватка, през което време противникът
ще се успокоява с мисълта, че ние сме слаби и покорни, поради което дори за миг
няма да му хрумне да вземе предпазни мерки. Така ще можем да му нанесем
изненадващ удар и да го зашеметим толкова силно, че вече никога да не може да
се окопити. Този изненадващ вариант за нападение в повечето случаи е найдоброто средство за постигането на крайната победа, защото при него противникът
е напълно лишен от възможности да ни се противопоставя. Ако японците се бяха
опитали да се съпротивляват с оръжие в ръце срещу проникването на европейците,
може би щяха да станат жертва на опустошителна агресия, която би заличила
тяхната културна самобитност.
Привидната покорност може да ви даде възможност да иронизирате враговете
си или да обърнете тяхната сила да работи във ваша полза, както е постигнал
Бертолд Брехт. В романа „Шегата“ на Милан Кунде- ра, описващ преживяванията
на автора в един от чехословашките трудови лагери, се разказва историята на едно
надбягване, в което се състезават затворници и надзиратели - удобен случай за
надзирателите да докажат своето физическо превъзходство. Затворниците
прекрасно разбирали, че от тях се очаквало да изгубят надпреварата, затова
набързо измислили как да демонстрират лоялност - имитирали ловко, че се напрягат до изнемогване, макар че всъщност едва-едва напредвали по пистата;
строполявали се, напълно изнемощели, след първите две-три обикол
19.
289
ки; скачали или тласкали гюлето така вяло, че за надзирателите не било никакъв
проблем да спечелят в абсолютно всички дисциплини. Като не отказали да
участват в състезанията и като се оставили да ги победят, затворниците нагледно
доказали своята покорност пред лагерната управа, макар че на практика с
прекаленото си покорство те иронизирали цялата инициатива. Прекаленото
покорство е чудесен метод за изява на превъзходство в посока, точно обратна на
посоката, следвана от здравия разум. Ако се бяха съпротивлявали, затворниците
само щяха да си навлекат гнева на надзирателите, щяха да предизвикат вълна от
насилие, щяха да се снижат до нивото на пазачите си. Но чрез прекомерното въодушевление, с което те са посрещнали идеята за подобно състезание, им е
помогнало да се подиграят със своите надзиратели, без да бъдат наказани,
защото никой не е могъл да ги упрекне за стриктното и ревностното изпълнение
на заповедите на началството.
Като се престорили, че изгарят от желание да угодят на капризите на своите
надзиратели, затворниците успели да им се подиграят, без обаче да пострадат за
тази своя дързост, понеже, формално погледнато, не са били налице някакви
причини да им бъдат налагани наказания.
Властта винаги е непостоянна величина и напомня за буен поток,
изобилстващ с подмолни течения и открити водовъртежи , шумни водопади и
спокойни, дори блатисти участъци. Някои плуват кротко по течението, а други
упорито се опитват да напредват срещу течението.
Ако временно силите ви отпаднат, най-добре ще е да изберете тактика на
привидното покорство - така ще укротите амбициите си, ще се научите на
търпение и самодисциплина, ще натрупате опит, умения и познания. Ако
панически се втурнете да се спасявате, накъдето ви видят очите, може да се
натъкнете на подводни камъни или ями. Ако отначало се подчините на течението,
ще запазите силите си и почти със сигурност може да се каже, че ще спечелите
крайната победа.
АСОЦИАЦИЯ
Представете си могъщ дъб. Той се съпротивлява упорито на
свирепите ветрове, въпреки че губи клоните си един по един, а
когато вече не остане нито един клон, за да подхранва
стъблото, то рухва безпомощно. Ако дъбът умееше да се
превива, щеше да живее по-дълго, стъблото му щеше да
укрепне много повече, корените му щяха да прораснат понадъл- боко и ветровете нямаше да бъдат толкова застрашителни за него.
290
ЕДНО АВТОРИТЕТНО МНЕНИЕ
„Тъй рече тогава Иисус: „Не може да не сте слушали, че се говори
от векове следната премъдрост: око за око, зъб за зъб. Ала аз ще ви
кажа, че не бива да се противите на злото, като на всеки, който ви
удари, му обърнете другата си буза. И ако някой не спазва закона и
се опита да ви отнеме дрехата от гърба, дайте му я. Ако ли пък някой те застави да извървиш една левга с него, прекоси с него две
левги. “
БИБЛИЯТА, СКАЗАНИЕ НА МАТЕЙ, 5:38-41.
ОТКЛОНЕНИЯ ОТ ПРАВИЛОТО
Целта на всяко подчинение е да си осигурите оцеляването, за да доживеете до
по-добри времена, когато ще можете да възстановите силите си. Желателно в
същото време да си спестите страданията, обаче има случаи, когато потисникът е
неотстъпчив и не може да се избегнат мъчителните преживявания. Освен това, ако
напълно сте сломен и жадувате само да умрете, за да бъде сложен край на мъките
ви, поне можете да оставите благороден пример за последователите си.
Но мъченичеството като последица от яростна съпротива, като противоположност на подчинението е опасна и доста често объркваща тактика - при
нея има изобилие от насилие както при всяка битка. На всеки от легендарните
мъченици могат да бъдат противопоставени хиляди нормални люде, които не са
проповядвали нито някаква религия, нито бунтове и въстания. Затова, макар че
мъченичеството понякога може да ви даде неподозирани сили, неговите
последици почти винаги са непредсказуеми. Нещо по-важно: на сила, придобита
благодарение на мъченичеството, няма да можете да се радвате така, както на
предимствата, придобити по нормален начин. Около мъчениците винаги витае
атмосфера на самодоволство, по-скоро на самовъзхищение и на надменност,
защото те се стремят да убеждават своите последователи, че техният живот не е
така ценен както избраната от същите тези мъченици „свята“ цел.
Ако силите ви отслабнат, най-добре ще бъде да пренебрегнете отклоненията
от този закон. Оставете мъчениците сами да се справят с предизвикателствата,
пораждани от капризната съдба. Махалото все някога ще се върне назад и вие ще
трябва да оцелеете, за да видите с очите си края на тази налудничава авантюра,
наричана кой знае защо „мъченичество“.
291
ЗАКОН
23
КОНЦЕНТРИРАЙТЕ СИЛИТЕ СИ
ОСНОВНО ПРАВИЛО
Трябва да пазите силите и енергията си, като се
концентрирате само върху най-важните задачи.
Ще спечелите повече, ако попаднете на богато природно находище и копаете по-надълбоко, вместо да се
премествате от едно плитко находище към следващото,
също толкова плитко и бедно. Интензивността винаги е
за предпочитане пред екстензив- ността. Когато
търсите източници на сила, за да укрепите властта си,
най-добре ще е да намерите един-единствен могъщ
покровител - той ще бъде вашата златна мина, от която
дълго ще черпите богатства и благополучие.
ПРИМЕР ЗА НЕСПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА
В началото на VI век преди Христа в древен Китай княжеството У
започнало война срещу своите съседи от север - така нареченото Средно царство.
Княжеството У процъфтявало, но му липсвала славната история и завидното ниво
на цивилизованост на Средното царство, което от векове било център на
китайската култура. Владетелят на У се надявал да спечели завиден престиж, като
завоюва богатото Средно царство.
Войната започнала с много помпозност и с бляскави победи, но скоро се
затегнала в маловажни схватки с променлив превес на силите. За да спечели
победа на един фронт, владетелят на У бил задължен да оголи друг фронт.
Първият министър и главен съветник на този владетел - премъдрият У Тцу Ксю не закъснял да го предупреди, че от юг ги застрашават варварите от Юей, понеже
научили за тежкото състояние на княжеството У и обмисляли как да се възползват
от отслабването на се-
292
верния си съсед. Обаче владетелят на У само се изсмял
презрително над тревожните нашепвания на своя пръв
съветник - достатъчна би била само една крупна победа и
славното Средно царство ще падне като презрял плод в
нозете му.
През 490 г. У Тцу Ксго изпратил сина си на безопасно
място, в отдалеченото царство Чи. Така той искал да
подскаже на своя господар, че не вярва в успешния край
на проточилата се военна кампания. Вече никой от
жителите на У не се съмнявал, че самият У Тцу Ксю не
храни надежди за бъдещето на тяхното княжество. Нямало
съмнение, че техният самонадеян владетел ще ги доведе
до истинска катастрофа. Владетелят побеснял от гняв,
упрекнал своя пръв министър в измяна и го осъдил на
смърт. У Тцу Ксю се подчинил на волята на господаря си,
но преди да забие кинжала в гърдите си, отчаяно
изкрещял: „Избоди ми очите, владетелю на У, за да ги
забодеш на градските порти, та да могат да зърнат
победоносните войници на Юей, когато нахлуят в нашата
злочеста столица!“
Точно както предсказал У Тцу Ксю, след няколко
години войските на Юей се появили пред стените на
столицата на У. Варварите нахлули вътре като мътен
порой и обградили княжеския дворец. Едва тогава
пребледнелият владетел си припомнил предсмъртните
слова на своя пръв министър. Заслепен от първичен страх
и неописуем ужас, дори му се сторило, че наистина вижда
прикованите в него избодени очи на мъртвеца.
Неспособен да понесе този нечуван позор, князът се
самоубил „... но преди това сй покрил лицето с щита, за да
не срещне на онзи свят унищожително изгарящия поглед
на своя министър“.
ТЪЛКУВАНЕ
Поучителната история на княжеството У е
красноречив пример за гибелните последици от
прекомерната жажда за власт. Опиянени от победите си,
болезнено амбициозните владетели са разширявали
империите си до гротескни мащаби и се стигало до пълна
катастрофа. Така се случило с древна Атина, която
протегнала ръце към сравни-
ГЪСКАТА
И КОНЯТ
Една гъска, докато ровела из тревата, не можела да
намери спокойствие,
защото един кон
пасял недалеч от
нея.
Накрая
не
издържала и злоб- но
просъскала:
„Няма
съмнение, че съм
много по-изис- кана и
по-съвърше- на от
теб, защото ти не
умееш нищо друго,
освен
да
мъкнеш
товари на гърба си.
И аз мога да вървя из
полето.
Но
за
разликата от теб аз
имам криле, с които
мога да се издигна в
небесата. Ако пожелая, мога също да
се гмурна в реката
или в езерото. Аз съм
истинско
съвършенство,
защото
съчетавам
способностите
на
птиците, рибите и
чифтокопитните
като теб!“ Но конят
изпръхтял
презрително, преди
да й отговори: „Не
мога да отрека, че си
взела по нещичко
както от птиците,
така и от рибите,
та дори и от такива
като мен. Можеш да
летиш, но си толкова тежка и тромава,
че никога ня
293
ма да можеш да се
издигаш като чучулигите или лястовиците. Можеш да
се носиш по повърхността на водата,
ала за разлика от
рибите не можеш да
плуваш под водата.
А когато
пристъпваш по
земята, с тези
разкрачени крака,
проточила дългата
си шия, съскаща
срещу всеки, който
ти попадне пред
очите, можеш да
предизвикаш само
подигравки и присмех. Признавам, че
съм създаден само да
препускам по
пътищата, но го
правя толкова грациозно! И силите ми
са стократно повече
от твоите! Мога да
се нося като вихър
напред! По-добре да
ме уважават заради
ед- но-единствено
мое качество,
отколкото да бъда
като гъска във
всичко останало!“
„БАСНИ ОТ БОКАЧО И
ЧОСЪР“, Д-Р ДЖОН
АЙКИН (1747-1822 г.)
294
телно отдалечения остров Сицилия и трябвало да заплати
с тотален провал. Римляните разпрострели границите на
своите владения на огромна площ, но с цената на все понарастващата уязвимост на тяхната империя, заплашвана
от набезите на десетки варварски племена. Безумната
експанзия на Рим е причината за неговия крах.
Съдбата на княжеството У е елементарен урок за
това, което може да ви се случи, ако разпилявате силите
си на няколко фронта и ако не съзирате бъдещите беди
заради настоящите успехи. „Ако не сте застрашен, няма да
се сражавате“, казва Сун-дзъ. Това прилича на закон от
физиката: всичко, което се раздуе до грандиозни размери,
неизбежно се са- моразрушава. Вашето съзнание не бива
да прескача трескаво от една към друга цел, нито пък да се
разсейва от успехите до такава степен, че разумът ви да се
замъгли и да загубите ориентация. Ще успеете само ако
сте концентриран, реалистичен и не сте забравили поуките
от миналото. Който е разсеян, раздвоен или разпилява
силите си в най-различни посоки, ще се сгромоляса в
калта. При това, колкото е по-нависоко призрачната
главозамайваща цел, толкова падането е по-болезнено.
ПРИМЕР ЗА СПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА
Прочутата банкерска фамилия Ротшилд всъщност
има съвсем скромен произход - в еврейското гето във
Франкфурт, Германия. Строгите градски власти не са
позволявали на евреите да общуват с градските жители,
обитаващи кварталите извън гетото, но мъдрите евреи
успели да извлекат полза дори от това сурово ограничение
- именно заради тази и други подобни забрани те свикнали
да разчитат само на себе си, като същевременно се стараели на всяка цена да опазят самобитната си култура.
Основател на фамилията Ротшилд е франкфуртски- ят
лихвар Майер Амшел (и до днес този град се отличава с
най-висока концентрация на банкови централи и клонове в
цяла Германия). Към края на XVIII век Майер натрупал от
лихварството солиден за времето си капитал. Но той не
бил единственият
лихвар в Германия, нито дори във Франкфурт - то„Избягвайте пилеенето на силите си.
ва, с което се отличавал от останалите, било ясноНепрестанно трябва
то осъзнаване на огромната полза от съсредоточада се стремите да
ването на концентрираните усилия на група банкеконцентрирате
ри в една-единствена насока. Името Ротшилд (на
усилията си в ранемски - Rot Schild или червена табелка) е останазумно
подбраната
ло от изписания в червен фирмен надпис над пърнасока. Гениалната
вата лихварска кантора във франкфуртското гето,
личност
сигурно
откъдето започва небивалият възход на прочутата
може
да
върши
банкерска фамилия.
всичко това, което
правят другите, но
Първото, с което след натрупването на солище
съжалява
за
ден начален капитал се заел Майер или Дядо Манапразно похабените
йер, както го наричали признателните му потомци,
сили и време.“
било да се сближи с най-влиятелните аристократи в
Южна Германия и се посветил единствено на обсЙОХАН ФОН ГЬОТЕ
лужването на техните финансови операции. С нап(1749-1832 г.)
редването на годините клиентите на Майер Амшел
ставали все по-малобройни, но за сметка на това в
списъка оставали само най-богатите. Втората особеност в неговата стратегия е неизменният му стремеж да поверява найважните сделки само на своите синове или други преки роднини. Петте
синове на Майер Амшел скоро поели в ръцете си всички банкови преводи на процъфтяващата финансова къща Ротшилд. Преди да умре през
1812 г., Майер не посочил един от синовете си за свой пряк наследник вместо това той поискал от тях да се закълнат, че ще продължават заедно да укрепват семейната традиция, за да останат завинаги обединени в
усилията си да множат богатството на фамилията. Старецът им оставил
като предсмъртен завет девиза никога да не действат изолирано, за да не
бъдат погълнати от чуждестранните конкуренти.
След като овладели докрай всички разклонения на вече доста разрастващия се
семеен бизнес, петимата синове на Майер Амшел решили да не се ограничават със
сделки само в Германия, а да разпрострат операциите си из цяла Европа. Пръв
напуснал Франкфурт първородният син Натан Амшел - открил финансова кантора
в Лондон и се прекръстил на Нейтън Ротшилд. През 1813 г. вторият син Джеймс се
преместил в Париж. Третият син Амшел поел бащината кантора във Франкфурт,
четвъртият син Саломон се прехвърлил във Виена, а петият, или най-младият Карл
Ротшилд основал филиал в Неапол. Петимата банкери постепенно навлезли във
всички сфери на финансовите пазари в съответните държави, като не забравяли да
поддържат изрядни връзки помежду си - така се е появила една от първите
многонационални финансови империи.
Разбира се, с разрастването на мрежата от канторите на Ротшилд във всички
посоки се увеличавали рисковете от онези опасности, за които навремето ги
предупреждавал старият лихвар Майер Амшел - разпо
295
късването на мрежата поради липса на синхронизация и взаимопомощ, размиването и обезличаването на семейната фирма сред другите банкерски филиали,
постепенното сливане с местните банки, заложни къщи и лихварски кантори.
Синовете му се оказали достойни наследници, тъй като строго спазвали бащината
повеля и избягнали всички подводни скали, с каквито е осеян пътят на всеки
начинаещ банкер. Утвърдили се не само като едни от най- солидните кредитори в
цяла Европа, но и като незаменими монополни източници на безценна финансова
информация - банкерите от клана Ротшилд основали първата интернационална
куриерска служба в Западна Европа и никой не можел да им съперничи в
преследването на актуални финансови сведения. Извънредно много им помогнало
стрйктното спазване на повелите на инстинктите за оцеляване, придобити от
предишните поколения, закре- постени в гетото - да не се поверяват никакви тайни
не само на хора извън гетото, но дори и на сънародниците от гетото, които обаче
не принадлежат към фамилията. На всичкото отгоре куриерите пренасяли
съобщенията в кодирана форма - на идиш, по-точно на непонятния жаргон,
използван преди половин век единствено във франкфуртското гето. Постепенно
конкурентите на петимата братя преустановили опитите да прехващат
поверителните пи- съмца - и без това никой не можел да разшифрова
неразбираемите фрази. „Дори и най-хитрите банкери не могат да се оправят в
лабиринта на братята Ротшилд“, оплакал се един от опитните френски финансисти
след поредния неуспешен опит да се сближи с недостъпния банкерски род.
През 1824 г. Джеймс Ротшилд решил, че е крайно време да си избере съпруга.
Това винаги е било тревожен проблем за всички наследници от фамилията, защото
позволявало на чужда кръв да проникне в този строго консервативен клан.
Пришелците лесно биха изнесли навън зорко пазените тайни на фамилията. Затова
Джеймс решил да си потърси избраница в границите на рода - предложил ръката
си на дъщерята на брат си Саломон. Останалите четирима братя посрещнали с
възторг мъдрото решение на Джеймс. Оттогава този принцип се спазва строго от
всички следващи поколения на баснословно богатата фамилия. Две години покъсно Нейтън оженва дъщеря си за един от синовете на Саломон. През следващите
десетилетия били регистрирани 18 брака между роднини от прословутата
фамилия, като 16 от тях били между първи братовчеди.
„Ние сме като часовников механизъм - сред нас няма излишни зъбни колела“,
обичал да повтаря Саломон Ротшилд. Също както при часовниците, всяка съставна
част от добре смазания механизъм марка „Ротшилд“ се движела в строг синхрон с
останалите детайли, като тази напрегната вътрешна дейност оставала скрита за
околния свят - на повърхността се забелязвало само трескавото броене на парите
зад гишетата на техните банкови филиали, кредитни кантори и лихварски бюра.
Докато останалите богати фамилии пострадали значително заради десетките
сътресения на финансовите пазари през смутната първа полови
296
на на XIX век, свръхдисциплинираните и безупречно добре организираните
наследници на клана Ротшилд не само че не допуснали загуби, но и натрупали
неимоверно богатство.
ТЪЛКУВАНЕ
Фамилията Ротшилд се появява на сцената в неспокойни времена.
Произхождат от гетото - суперконсервативна среда, която не е била променяна от
столетия, но петимата братя банкери са били принудени да живеят в епохата,
когато започват такива кардинални промени, като промишлената революция,
Великата френска революция, безкрайната серия от възход и падение на
финансисти и всякакви други предприемачи в Англия, Франция, Италия,
Германия, Австрия, Белгия, Холандия и Швейцария. Петимата синове на мъдрия
Майер от гетото във Франкфурт оцеляват и преуспяват въпреки всички
превратности на съдбата, защото се съпротивляват упорито на всякакви опити за
нарушаване на концентрацията на усилията на рода.
Никой не е символизирал тази тенденция по-добре от Джеймс Ротшилд втория син на стария Майер, изпратен от баща си в Париж. Джеймс става очевидец
на краха на Наполеон, на реставрацията на Бур- бонската династия, на
възкачването на трона на Орлеанската династия, на повторното обявяване на
републиката, на коронясването на Наполеон III. По време на този драматичен и
смутен период в Париж настъпват десетки промени във всяка област на човешката
дейност. Но само Джеймс Ротшилд не се е променял и е продължавал да спазва
свято правилата, признати за най-полезни още от предците му в гетото. За него не
е имало нищо по-важно от умножаването на богатствата на рода, от сплотяването
на фамилията, от опазването на нейната неприкосновеност. Фамилията успяла да
оцелее сред целия този хаос единствено благодарение на упованието на заветите,
оставени от предшествениците, които са били обречени да преживеят много
изпитания и огорчения през вековете на Средновековието. Никак не е пресилено
да се каже, че в основата на изключителните постижения на фамилията Ротшилд, в
основата на нейното богатство, благоразумие, мощ и стабилност лежи принципът
за концентрацията на усилията, на всички усилия без изключение.
Най-добрата стратегия е винаги да се стремите да бъдете,
колкото е възможно по-силни. Няма по-важен и по- прост закон в
изкуството стратегия от закона да умеете максимално да
концентрирате силите си... Казано накратко, няма no-ценен
принцип от този: винаги действайте с максимална концентрация.
„ЗА ВОЙНАТА“, КАРЛ ФОН КЛАУЗЕВИЦ (1780-1831 г.)
297
КЛЮЧОВАТА СТРАТЕГИЯ ЗА ПОДСТЪПИТЕ КЪМ
ВЛАСТТА
Светът се раздира от все повече нарастващото раздробяване - разпокъсват се
държави, политически групировки, фамилии. От тази болест на цивилизацията
страдат дори междуличностните отношения. Ние сме напълно объркани, защото не
умеем да се концентрираме върху някаква сериозна цел, защото хиляди други теми
нахлуват в нашето ежедневие. Днес конфликтите са по-сериозни отколкото преди
столетия, защото оказват катастрофално влияние върху личните преживявания и
съдбите на милиони хора по света.
Решение на този много сериозен проблем може да се търси в отърсването от
прекаленото задълбочаване в собствените ни възгледи и в нашето минало. От
всеки от нас се изискват все повече умения за концентрация както при мисленето,
така и в действията. Или както ни съветва Шопенхауер: „Интелектът е мерило за
интензивност, а не за екстензив- ност.“ Наполеон великолепно е решавал всички
задачи, изискващи мак- симално съсредоточаване на войсковите единици, за да
бъдат хвърлени право там, където противникът е най-уязвим - всъщност това е
най-голямата тайна на неговите невиждани успехи на бойното поле. Никой не
умеел по-силно от него да съсредоточава волята и цялостното си съзнание върху
постигането на зададената цел. Ако подберете само една мишена, ако не мислите
за нищо друго освен за нея, и ако си подберете противници, които не умеят
толкова добре да се концентрират, ако те са объркани или смутени - ще постигнете
целта си така, както умело насочената стрелата ще улучи мишената.
Джакомо Казанова обяснява своите завоевания с умението си да се
концентрира само върху една цел и да я преследва, докато не я завладее. Тъкмо
способността му да се отдава напълно на жената, която в даден момент е завладяла
съзнанието му, му помага да съблазнява дори най- недостъпните дами. Някоя от
тях може да обсебва мислите и чувствата му за седмици или месеци, през което
време Казанова напълно игнорира всички останали. След като го оковават в
кошмарния „оловен“ затвор по заповед на дожа на Венеция - откъдето никой не
можел да се измъкне жив, - Джакомо успял да се съсредоточи единствено върху
тази наистина жизнено важна цел. Ден след ден обмислял напрегнато всеки детайл
от плана за бягство. Не го обезкуражила дори смяната на килията, въпреки че това
обезсмисляло многомесечното къртовско копаене на подземен тунел. Той нито за
час не се отказал от плана си и накрая успял да го осъществи. „Никога не загубих
надежда - писал той по-късно.
- Ако един мъж си науми нещо и ако се посвети изцяло на тази цел, той
неминуемо ще успее независимо от трудностите. Ако поиска, може дори да стане
велик везир или папа.“
Концентрирайте се само върху една-единствена цел, върху една ми
298
шена, а всичко останало трябва да остане на заден план. В борбата за власт вие
неминуемо ще бъдете принуден да търсите нечия подкрепа - обикновено се търсят
влиятелни фигури, разполагащи с колкото е възможно по-широки правомощия.
Глупаците имат навика да обикалят с трескава задъханост приемните на големците,
защото наивно вярват, че ако почукат два-три пъти на десет врати, ще получат
повече, ако чукат
ло-настойчиво само на една. Това противоречи на закона за
концентрирането на силите, както и на едно от най-важните изводи от анализа на
този закон: ще спестите време и енергия и ще се сдобиете с повече власт, ако
останете прикрепен към колесницата само на един пълновластен господар.
Хърватският изобретател Николай Тесла се е разорил, понеже е разчитал да опази
независимостта си, като не се подчинява на един- единствен работодател.
Вманиаченият на тази тема учен отказал дори подкрепата, предложена му лично от
всемогъщият американски магнат Джон Пиърпойнт Морган, макар че това коствало
на твърдоглавия Тесла загубата на стотици хиляди долари. Накрая се стигнало дотам,
че за Тесла „независимостта“ означавала да не зависи от един-единствен, а поне от
дузина супербогати инвеститори. Едва когато остарял и обеднял, той започнал да
проумява грешката си.
Всички велики художници и писатели от епохата на Ренесанса са се
сблъсквали с този проблем, но никой не е пострадал повече от Пиетро Аретино,
прочут сатирик от първата половина на XVI век. През целия си живот Аретино
страдал от незачитането от страна на този или онзи принц, въпреки че полагал
много усилия да им се хареса. Накрая решил да посвети всичките си усилия за
прослава на всевластния император Карл V. Едва тогава писателят проумял, че
може да се наслаждава на творческа свобода само ако бъде закрилян от някоя
наистина могъща особа. В живота на Микеланджело тази роля е играл папа Юлий
II, а при Галилео Галилей - династията на Медичите. След дълго служене на единединствен покровител той ще оцени вашата преданост и - което всъщност е много
по-важно - ще става все по-зависим от вашите услуги. Дори накрая може да се
стигне дотам, че господарят да бъде подчинен на слугата.
Освен това властта сама по себе си е склонна да се изявява само в
концентрирани разновидности. В която и да е организация властта се държи само
от малобройна група, от шепа хора. И те далеч невинаги са с най-високите титли
или постове. В играта, чийто залог е реалната власт, само глупаците кръжат
неуморно като мухи, без да успеят да си подберат цел. Първо трябва да разберете в
чии ръце са юздите, а чак след това да се замислите как да се качите на каретата.
Още в началото на своята легендарна политическа кариера кардинал Дьо Ришельо
схванал, че на върха на френската политическа сцена седи не кралят Луи XIII, а
неговата властна майка. По-нататък не било трудно за един буден, неуморен и
амбициозен млад духовник като Ришельо да се сближи
299
с кралицата-майка и да се издигне много по-бързо от всички останали придворни
до самия връх на йерархията в кралския двор.
Достатъчно е само веднъж да нанесе удара си - но точно там, където трябва, за да си осигурите власт и богатство за дял живот.
АСОЦИАЦИЯ
Представете си стрела. Не можете да поразите с нея две
мишени едновременно. Ако мислите ви са хаотични, няма да
улучите врага си право в сърцето. Умът ви трябва да бъде
остър като стрелата и точно насочен - също като
стрелата. Само при безупречна концентрация на всичките
ваши духовни и физически сили ще поразите мишената и ще
улучите врага право в сърцето.
ЕДНО АВТОРИТЕТНО МНЕНИЕ
„Трябва да оценявате интензивното или съсредоточеното усилие
много по-високо от екстензивното или разпиляното. Съвършенство
се постига само чрез качество, но никога - чрез количество.
Прекалено пилеещите се личности никога не се извисяват над
посредствеността - това е всеобщо нещастие за хората с
разностранни интереси, - понеже искат да си напъхат носа
навсякъде, в крайна сметка си остават гладни. Интензивното ни
обещава възход и може да ни доближи до пиедестала на героите
от легендите.“
БАЛТАЗАР ГРАЦИАН (1601-1658 г.)
ОТКЛОНЕНИЯ ОТ ПРАВИЛОТО
Законът за концентрирането на силите също може да крие опасности, така че
в някои ситуации по-разумна може да се окаже противопо- ложната тактика максимално да се разсейват силите. По време на дългогодишните схватки с
националистите, предвождани от Чан Кай-ши, в които залогът е бил властта над
Китай, китайски комунисти начело с Мао Дзе-дун се ориентирали към умишлено
удължаване на военните действия едновременно на няколко фронта, като са
наблягали на сабо- тажни набези в тила на врага и засади в планинските
местности. По
300
принцип разпръскването на силите е предпочитан похват от по-слабата страна и
затова по същество е основният тактически маньовър във всяка партизанска война.
Когато се сражавате срещу по-силна армия, ако концентрирате силите си, само ще
улесните противника, като му предоставите по-лесна за откриване мишена. В
подобни ситуации е по-разумно да укриете бойците си по-далече от основните
вражески сили и да го измъчвате с неуловимостта им.
Ако разчитате на един-единствен източник на вашата политическа мощ, ще
бъдете изправен пред една неизбежна опасност - ако вашият покровител слезе от
сцената (няма никакво значение поради каква причина), вие ще пострадате много.
Точно това се случило с Чезаре Борджия, който бил удостоен с огромна власт от
баща си папа Александър VI Борджия. Именно папата осигурява на Чезаре
внушителна армия от калени в походите главорези. Ала след внезапната смърт на
папата (не е изключено и той да е бил отровен) за Чезаре настъпват толкова тежки
дни, че вероятно е съжалявал, че и той не е напуснал този свят заедно с баща си.
Папският син, тероризирал от доста години Апенинския полуостров от единия до
другия му край, успял да си създаде многобройни непримирими врагове - също не
без протекциите на баща си. Затова, ако се нуждаете от солидна протекция, може
да нарушите описания по-горе закон и да потърсите няколко, а не само един
източник на закрила. Особено ако живеете в смутно, опасно време или ако сте
застрашен от много врагове. На колкото повече покровители служите, толкова ще
бъде по- незначителен рискът да се провалите, ако някой от хората, които ви защитават, бъде принуден да се раздели с властта си. Дори ще можете да се
възползвате за своя изгода от евентуалните противоречия и сблъсъци между
вашите многобройни закрилници. Но ако сте предпочели да разчитате само на
един от силните на деня, пак трябва да сте извънредно предпазливи и отдалеч да се
подготвяте за деня, когато вашият покровител повече няма да е в състояние да ви
подкрепя.
Накрая трябва да се напомни, че ако сте изцяло всеотдаен и предан само на
една властна особа, рискувате да станете труднопоносим за останалите - това се
долавя особено силно в изкуствата. Паоло Учело, художник от Италианския
ренесанс, бил дотолкова обсебен от манията да се изявява като ненадминат
майстор на перспективата в живописта, че картините в крайна сметка изглеждали
безжизнени и неубедителни. Докато Леонардо да Винчи се интересувал буквално
от всичко - архитектура, живопис, военно дело, скулптура, механика. Именно в
липсата на концентрация на силите му се криела една от тайните на неговия успех.
Обаче такива гении са истинска рядкост, докато за повечето от нас е по- разумно
да останем привърженици на тясната специализация, интензивността и
концентрацията.
301
ЗАКОН
24
ТРЯБВА ДА УМЕЕТЕ ДА ИГРАЕТЕ
РОЛЯТА НА БЕЗУПРЕЧЕН ПРИДВОРЕН
ОСНОВНО ПРАВИЛО
Съвършеният придворен умее да преуспява в един свят, в
който всичко се върти около властта и политическата
ловкост. Той е майстор на тънките измами; умее да
лавира, да ласкае вишестоящите, да се възползва от
слабостите на силните на деня с привидно благовиден,
ала всъщност лукав и неуловимо коварен маниер. Ако
научите и прилагате успешно законите на придворното
притворство, няма да има предели за вашето издигане в
кралския двор.
ПРИДВОРНОТО ОБЩЕСТВО
От самата природа на хората се поражда едно важно следствие - придворно
общество може да съществува само ако в центъра има поне една личност, която
притежава реална власт. В миналото около всеки суверенен владетел се е
формирало дворцово обкръжение, натоварено с много функции: да забавлява
владетеля, да укрепва йерархията в монархическата институция, да изтъква
влиянието на аристокрацията като съсловие, да акцентира върху ролята на
висшите касти, да контролира послушанието на знатните благородници, като
помага на краля да ги държи под око. Дворът обслужва властта по много начини,
но най-важната му задача е да прославя монарха, като му създава специален,
макар и микроскопичен свят, в който всички се надпреварват да задоволяват височайшите капризи.
302
Да бъдеш придворен никога не е било безопасно
призвание. Един арабски пътешественик, посетил през
XIX век Дарфур в Судан, съобщава в пътеписа си, че там
придворните били длъжни точно да копират това, с което
се занимава техният султан: ако той се нарани, те трябва
да страдат заедно
е него от същите рани; ако падне от
седлото по време на езда, те веднага трябва да скочат от
седлата си и да се озоват на земята. Подобна пародия
може да се открие във всички кралски дворове по всички
краища на света. Най-голямата опасност е да не се угоди
на владетеля - само една погрешна стъпка може да коства
главата на нещастника или поне до- животно изгнание.
Умелият придворен е длъжен да умее да ходи по въже, да
забавлява господаря си, но в никакъв случай да не
прекалява, да се подчинява и в същото време някак си да
съумява да се разграничава от останалите царедворци,
само че не до такава степен, че да привлече нечие
подозрение.
Прочутите придворни според историята са довели до
съвършенство изкуството за манипулиране на хората. Те
са умеели да помагат на краля да се чувства като образцов
владетел. Накратко, били са способни на всичко, ако е
било застрашавано положението им в царския двор.
Истински магьосници, когато се е налагало да се
преструват, понеже никой не е знаел по-добре от тях
самите, че в палатите на монарха всичко зависи от това
как се поднася. Опитните царски служители винаги са
били любезни и благовъзпитани, а тяхната агресия е била
от- лично замаскирана зад привидната отзивчивост и
фалшивата преданост. Великолепни оратори, те никога не
са отронвали дори една дума в повече от найнеобходимото,
като
са
наблягали
главно
на
комплиментите или - според случая - на изкусно
прикритата ирония. Освен това са умеели ловко да ласкаят
височайшите особи и хората са се стремели да попаднат в
тяхната компания, понеже придворните благородници са
знаели как да забавляват публиката около себе си, без да
се превъзнасят или самоунижават. Именно сред
дворцовото обкръжение са били избирани кралските
фаворити и фаворитки, затова всички амбициозни
личности от всяка епоха са полагали неимоверни усилия,
за да се
ДВЕТЕ КУЧЕТА
Барбос, преданото
дворно куче, което
ревностно служеше
на
господаря
си,
веднъж видя стария
си приятел пудела
Жужу, разглезен от
господарката,
настанил се удобно
на мека възглавничка
до прозореца. Барбос
се втурна към прозореца, размаха опашка
и шумно се разля:
„Живот си живееш
ти
там,
вътре,
Жужутка, откакто
господарката
се
разпореди
да
те
приберат вътре в
голямата
къща.
Сигурно си забравил
вече как гладувахме
двамата с теб в
задния двор? Сега с
каква служба са те
натоварили?“ „Е, не
мога да се оплача отвърнал Жужу, защото ми е позволено да живея сред
заможни и щастливи
дами
и
господа.
Поднасят
ми
храната в сребърна
купа. По цял ден
развеселявам господарката, а щом се
уморя, се изтягам
върху килима или на
тази
мека
възглавничка. А ти как я
караш там, навън?“
„Аз ли? -
303
сепна се Барбос,
унило
провесил
опашка. - Карам я
както
досега.
Мръзна и гладувам
по цели дни и нощи,
зъзна под дъжда,
защото ми наредиха
да бдя зорко над
господарската къща
и да не се отделям
от голямата врата.
Ако
се
разлая,
когато не трябва, ме
шибат с камшика.
Но едно нещо не
мога да проумея как успя ти, Жужу,
ти, който си такова
слабовато мъ- ниче,
да се уредиш така
добре, докато аз,
дори и от кожата
си да изскоча, пак
нищо
няма
да
постигна...
Какво
толкова стори, та
те прибраха вътре?“
„Какво съм сторил
ли? Ама че смешен
въпрос! Ами че нищо
особено, само гдето
им показах, че мога
да ходя изправен на
задните си лапи. “
„БАСНИ“, ИВАН КРИЛОВ (1768-1844 г.)
304
озоват в кралския двор. В много случаи най-способ- ните
и най-щастливите от тях са ставали по-могь- щи личности
дори от коронованите особи, защото с течение на
годините са се превърнали в съвършени професионалисти
в изкуството да се печелят симпатиите на обществото.
Днес мнозина гледат на законите, на които се
подчиняват дворцовите порядки, като на остатък от
безвъзвратно отминала епоха или като на някакъв странен
и любопитен исторически куриоз. Те смятат, както
отбелязва още Макиавели, че „...хората вече са се научили
как да променят мотивите, ръководещи битките за
спечелване на властта и че сега по нищо не напомнят за
дворцовите интриги от древните времена. Това е
равностойно на твърдението, че хората могат да
управляват движението на слънцето и на другите небесни
тела.“ Наистина, вече няма да срещнем абсолютни
владетели като Краля-Слънце, но и сега не са рядкост
личностите, които си въобразяват, че слънцето се върти
около тях. Кралските дворове повече или по-малко са изчезнали от политическата сцена, но придворно обкръжение и дворцови маниери ще съществуват докато има
битки за властта. Вече не се налага на придворните да
скачат от седлото, ако монархът падне от коня си, но
законите, на които се подчинява борбата за власт, са вечни
- също като властта и интригите около нея. Затова е
полезно да се изучава богатият опит на придворните от
близкото и далечното минало.
ЗАКОНИТЕ НА ДВОРЦОВАТА
ПОЛИТИКА
Избягвайте показността. Не е разумно да говорите
само за себе си и да привличате всеобщото внимание
върху вашите действия. Колкото повече бъбрите за
постигнатото от вас, толкова по-лесно можете да си
навлечете нечии подозрения. Но още по-вероятно е да
предизвикате завистта на околните. Трябва да бъдете
внимателни, много внимателни, когато съобщавате за
вашите постижения, и винаги да говорите по-малко за тях
отколкото за пос-
тиженията на другите. По принцип скромността е за
предпочитане дори и в дворцовите кръгове.
Разумно е да изглеждате безгрижен. Никога не бива
да се показвате пред хората преуморен, съсипан от работа.
Трябва да се постараете дарбите ви да изглеждат като
нещо естествено, като дар от Бога. Желателно е да
създавате впечатление, че всичко ви се удава с лекота, че
сте по-скоро гений, отколкото полусмахнат работохолик.
Дори ако някоя задача изисква къртовски усилия,
опитайте се да я представите като лека тренировка - никой
не обича да гледа как някой се бъхти до изнемощяване.
Някои дори могат да ви упрекнат в прекалена показност и
опит за самоизтъкване. По-добре съвременниците ви да се
удивляват как сте постигнали това или онова, отколкото
да ви съжаляват, че сте изтеглили такъв труден жребий.
Не прекалявайте с ласкателствата. На вашите
господари може да се стори подозрително, че не ги
ласкаете толкова, колкото те смятат, че са заслужили, но
прекаленото добро не е за добро. Ако сте подчертано
умерен в ласкателните отзиви, няма да си навлечете
завистта и неприязънта на съперниците си. Научете се да
ласкаете прикрито или косвено
- например като омаловажавате собствения си принос ако останете в сянка, ореолът около вашия господар ще
заблести още по-силно.
Погрижете се да бъдете забелязан. Съществува един
парадокс - не бива да изпъквате прекалено много, ала в
същото време е полезно да бъдете забелязан, да ви
обърнат подобаващо внимание. В двора на Луи XIV е
било достатъчно Краля-Слън- це да спре погледа си върху
някой от десетките придворни за по-продължително време
и този щастливец веднага започвал да се издига в
дворцовата йерархия. Няма да имате никакъв шанс да се
издигнете, ако владетелят въобще не ви забелязва сред
множеството царедворци. Тази задача обаче макар на пръв
поглед да звучи доста елементарно, всъщност изисква
много умения. Разбира се, трябва да се погрижите за
външността си, но най-важното е да съумеете да си
изработите свой собствен, наистина неповторим стил и
маниери, за да изградите своя уникален, лесно запомнящ
се образ.
„Най-разумното е да
сте любезен - и
съответно най-глупавото е да си позволите да бъдете
груб. Така ще си
създадете ненужни
врагове и всички ще
започнат да ви
смятат за зле възпитана личност.
Това е също толкова
неразумно, както ако
собственоръчно
подпалите
собствения си дом.
Според всеобщото
признание учтивостта е като жетон за игра - никой
не гледа на нея като
на нещо раз- лично
от фалшива монета,
но никой не отказва
да се сдобие с повече
жетони, нали? Ако
се отнасяте любезно
към хората, те,
въпреки че в повечето случаи са
скептични и неприязнено настроени,
поне донякъде ще се
поотпуснат и дори
ще ви бъоат
задължени. Или да
вземем за пример
восъка - един корав и
грубоват материал
във вида, в който ни
го предоставя
природата.
Достатъчно е малко
да се поиз- лъска, за
да бъде търсен от
хората. Необходима
е мал-
305
Променяйте стила и изразните си средства според предпочитанията на личността, с която разговаряте. Ужасна грешка ще бъде, ако повярвате на празните приказки, че с всички личности в кралския двор
трябва да се разговаря по един и същ начин, независимо от техния ранг. С една дума, не се представяйте като прекалено цивилизован. Тези, които по ранг
са под вас, с основание ще си помислят, че проявявате
обидно снизхождение към тях. А по-издигнатиАРТУР ШОПЕНХАУ- ЕР
те от вас ще ви се обидят, че ги принизявате до ва(1788-1860 г.)
шето ниво (въпреки че невинаги ще ви позволят да
забележите недоволството им). Накратко, за препоръчване е да нагаждате стила на поведението си и на изказванията си към
всяка личност в кралския двор, с която сте принуден да контактувате. Това не означава да лъжете, да мамите и да заблуждавате събеседниците си.
Дворцовият живот е нескончаем театрален спектакъл, за който се изисква
солидно актьорско майсторство, а не дарби, дадени от Бога. Това майсторство се научава като всеки друг занаят. Следователно сте длъжни да се
заемете с обучението си. Това златно правило е валидно и до днес за всички сфери на висшата политика - никога не бива да си въобразявате, че вашите критерии за поведение са общовалидни, че вашите преценки са единствено правилните. Ако допуснете подобна грешка, не само ще докажете,
че още не сте се разделили с епохата на варварството (тъй като очевидно
не умеете да възприемате чужди културни ценности), но и ще рискувате да
се провалите като изискан придворен.
Никога не трябва да поемате ролята на вестоносец, който съобщава лоши
вести. Царете от векове в пристъп на гняв са избивали злочестите вестоносци,
които са им донесли лоши новини. Това естествено е отдавна изтъркана истина,
ала не означава, че е престанала да бъде ва- лидна. Трябва да предприемете
всичко, което е по силите ви - ако е необходимо, дори можете да излъжете или да
измамите някого, - но да не се оставите да ви нагърбят с незавидната участ да
поднесете лошата вест на вашия господар. Ако му носите само добри вести, той с
радост ще посреща всяка ваша поява.
Никога не прекалявайте с демонстрациите на близост или интимност с
господаря си. Той няма нужда от приятели, които да му се подчиняват. Той иска да
вижда около себе си само подчинени. Не се обръщайте към него като към добър
стар приятел, не си позволявайте да интимничите с него - само той притежава това
право. Ако той реши, че може да си позволи да общува с вас по този начин, чак
тогава може да се отпуснете, но дори и сега не трябва да престанете да внимавате
за всяка своя дума или постъпка. Но ако господарят не показва, че държи на всяка
цена да демонстрира близостта си с вас, вие трябва да се държите на почетна
дистанция.
ко топлина, за да
омекне и приеме
желаната от нас
форма. Така че учтивостта за човешката душа е
това, което е топлината за восъка. “
Никога не критикувайте открито по-издигнатите от вас. Това правило може
да се стори на мнозина очевидна истина, която не се нуждае от анализиране, обаче
има редица случаи, в които критиката е необходима - ако премълчите подло и
страхливо, или ако не помогнете със съвет, ще се изложите на рискове от друго
естество. Затова трябва да се научите как да поднасяте мненията си и съветите си
косвено, завоалирано и колкото е възможно по-вежливо, без да накърнявате
достойнството на владетеля. Премислете всичко два пъти, още по-добре три пъти,
преди да решите дали да критикувате някое негово решение. Накратко казано, в
подобни случаи е по-разумно да прекалите в обратното направление - т. е. да
рискувате да ви упрекнат, че сте прекалено въздържан, предпазлив и
благовъзпитан.
Въздържайте се да молите вишестоящите за услуги, почести и благодеяния.
Нищо не дразни повече господаря от необходимостта да отхвърли нечия молба.
Това го принуждава да се чувства виновен и в крайна сметка го озлобява. Искайте
благодеяния, услуги, повишение или други почести, колкото е възможно по-рядко.
Много е важно винаги да знаете кога да спрете, обаче в тази насока мярката е от
изключително значение за цялостната ви кариера. И най-важното: не искайте от
господаря си някаква милост в полза на друго лице, дори и да става дума за найдобрия ви приятел.
Не си позволявайте да се шегувате с външността, вкусовете и предпочитанията на другите. Остроумието и изтънченото чувство за хумор винаги са
били две от най-важните достойнства за всеки образцов придворен. Понякога
можете дори да си позволявате по-солени шеги, стига да успеете по този начин да
разведрите настроението на вашите компаньони, но избягвайте да осмивате
външния вид или вкусовете на другите - това са две области, към които другите са
особено чувствителни (особено по-издигнатите от вас). Не се опитвайте да ги
осмивате дори в тяхно отсъствие, освен ако не сте решил сам да си изкопаете
гроба.
Не бъдете циничен, не се превръщайте в шут. Не забравяйте винаги да
изказвате открито възхищението си от постиженията на другите. Ако непрекъснато
мърморите недоволно и упреквате равните на вас и вашите подчинени, те няма да
ви останат длъжници и не ще закъснеят да ви се отплатят със същата монета. А
това ще има неприятни последици за вас - над вашите действия ще остане
надвиснало като буреносен облак мрачното очакване на околните да допуснете
някаква незначителна грешка, за да започнат ожесточено да ви критикуват. Ако
прекалявате с циничните подмятания и зле цензурираните коментари, ще
раздразните тези, които са принудени да ви слушат. И, обратно: ако изразявате
умерено одобрение от постиженията на други личности, колкото и да звучи на
пръв поглед парадоксално, но именно така ще привличате най-лесно вниманието
на публиката върху вашата персона. Способността да се из
307
разява удивление и възторг, при това напълно правдоподобно, е рядка, все порядко срещана дарба, която обаче все още се оценява високо.
Следете зорко собственото си поведение. Огледалото е чудесно изобретение.
Без неговата помощ вие трудно ще забелязвате пораженията, нанасяни от
безмилостното време върху вашата красота и изискана външност. Но вие се
нуждаете от огледало не само за вашето лице и фигура - много по-важно е да
имате подръка огледало за вашите ежедневни постъпки. Това донякъде може да се
постигне, като се вслушвате в забележките на хората около вас, но този метод
далеч не е най-надеждният. Затова няма друг изход, освен самият вие да бъдете
вашето собствено огледало - за целта е необходимо да тренирате упорито
способността да се виждате така, както ви виждат другите. Например не сте ли
стигнал до унизително ниво на раболепничене? Или пък просто прекалявате със
старанието си да бъдете харесван от другите? А може би сте толкова зажаднял за
нечие внимание, че сте заприличал на неизлечимо болен? Ако контролирате
внимателно собственото си поведение, ще успеете да избегнете немалко досадно
глупави грешки.
Научете се да овладявате емоциите си. Подобно на актьорите в класическите
пиеси вие трябва да се научите да се смеете или да плачете по зададен сигнал, при
това точно в най-подходящия момент. Трябва да умеете и двете изкуства: да
потискате гнева си и страха си, а също и да не демонстрирате прекалено явно
вашето одобрение и задоволство. За целта естествено сте длъжен да владеете до
съвършенство лицето си. Ако желаете, може да класифицирате това изкуство като
изкуство на лъжата, но ако предпочитате да не играете тази тънка игра и да си
останете завинаги безупречно честен, прям и сприхав, после не бива да се сърдите,
когато другите започнат да разнасят „славата ви“ на непоносимо труден и досадно
надменен тип.
Трябва да се научите да напипвате пулса на епохата. Ако се превъзнасяте
умерено по миналото, ще спечелите известни симпатии - за препоръчване е да
хвалите минали периоди, отдалечени поне двадесет години назад. Да се
прехласвате по модата отпреди десетина години е нелепо, освен ако не сте решили
да се нагърбите с ролята на придворен шут. Вашият дух и начин на мислене трябва
да бъде в крак с времето, дори ако настоящата епоха с недостатъците си дразни
вашата чувствителност. Ако обаче мислите ви изпреварват очебийно епохата, в
която съдбата ви е отредила да живеете, никой няма да ви разбере. Затова не е
много ра- зумно да прекалявате с размишления, чувствително изпреварващи епохата. Най-добре ще бъде да умеете да се преструвате, че винаги сте в синхрон с
времето.
Бъдете източник на радост и наслада. Да носите радост на околните е умение
от решаващо значение. Това е един очевидно общовалиден закон за човешката
природа. Ние винаги се стремим да отбягваме всичко, което е неприятно и
отблъскващо, докато очарователното и обеща
308
ващото наслада ни привлича неотразимо - както нощните пеперуди обикалят в захлас
около светещата лампа. Ако успеете да си създадете подобен ореол, вашият възход
ще бъде стопроцентово гарантиран. Тъй като животът е дяволски пестелив на
наслади и в същото време е изпълнен с десетки, дори стотици неприятни събития,
ако отговаряте на този критерий, ще бъдете необходим за околните както храната и
водата. Макар
тази истина да изглежда напълно очевидна, дори и в това
отношение се допускат много грешки и пропуски. В тази насока за съжаление
съществуват няколко важни ограничения: не всеки може да играе ролята на фаворит,
тъй като далеч не всеки е надарен с очарование или остроумие. Но поне можем да
контролираме нашите отрицателни качества.и да ги потискаме, когато това се
налага.
„Благородникът, който е врял и кипял в дворцовите интриги, умее
до съвършенство да контролира всеки свой жест, всеки поглед,
всяко потрепване на лицето си. Той винаги е далновиден и
прозорлив. Остава външно непроницаем, дори и когато е принуден
да се преструва, че не подозира за клопките. Дори е способен да се
усмихва на враговете си, защото умее безупречно да овладява гнева
си, да потиска страстите си, да заглушава гласа на сърцето си и
да действа противно на собствените си пристрастия. “
ЖАН ДЬО ЛА БРЮЙЕР (1645-1696 г.)
СЦЕНИ ОТ ДВОРЦОВИЯ живот
Примери за фатални грешки
/
СЦЕНА I
Александър Велики, покорителят на Персия и на целия Изток чак до Индия,
почитал много своя учител Аристотел и през краткия си жизнен път оставал
изпълнен с уважение към философията - главно благодарение на уроците,
преподадени му от гениалния Аристотел. Веднъж Александър се оплакал на
Аристотел, че по време на дългите военни походи нямало с кого да беседва по
сложната философска проблематика. Аристотел веднага му препоръчал своя
ученик Калистен, като го обрисувал като обещаващ млад следовник на
философската школа, основана от самия Аристотел.
Аристотел обучил Калистен на всички умения, които според великия древен
мъдрец били необходими на всеки придворен. Младежът обаче тайно негодувал
против скучните за него правила за изтънчено
309
светско поведение. Той вярвал единствено в чистата философия, в незавоалираните слова, в споделянето на неподправената истина. Ако Александър
наистина толкова силно обича философията, мислел си Калис- тен, няма да
възразява, ако някой говори всичко това, което си мисли. По време на една от
следващите мащабни военни кампании на Александър младият Калистен
изговорил толкова много откровения, едно от друго по-прями и надменни, че
накрая Александър бил принуден да заповяда да го екзекутират.
ТЪЛКУВАНЕ
В царския двор е глупаво да се играе абсолютно честна игра. Никога не бива
да се самозалъгвате с илюзиите, че вашият господар ще прояви небивал интерес
към вашите критики по негов адрес, независимо дали те са правдиви или не.
СЦЕНА II
В сборника, озаглавен „21 истории“, китайските историци са описали
подробно всяка от древните китайски династии, като се започне от династията
Хан (царувала преди повече от две хилядолетия). В този колосален труд има
всичко - житията на владетелите, драматични разкази за възхода и упадъка на
всяко царство и княжество, военни хроники и дори статистически данни за
населението на китайските провинции, което още в дълбока древност се е
измервало с десетки милиони. Всяка история задължително съдържа раздел
„Необичайни и странни събития“, в който освен изброяването на земетресенията и
наводненията са вмъкнати на пръв поглед такива нелепи съобщения, като
раждането на двуглави овце, появата на диви патици, летящи назад, внезапно
изгряване и за- лязване на звезди в най-различни зони на небосклона и прочие
чудатос- ти. Земетръсите могат да бъдат доказани исторически, но останалите необясними загадки вероятно са били включени в древните хроники с някаква друга
цел. Въпросът е какво са имали предвид древните историци, когато са решили да
увековечат тези чудати нелепици, приличащи повече на измишльотини и суеверни
прокоби, отколкото на сериозни исторически факти?
Китайският император в древността е бил много повече от простос- мъртно
създание, облечено в огромна власт - по-скоро са го почитали като божество, като
господар на всички природни стихии. Императорският двор е бил тачен като
център на Вселената, около който се е въртяло всичко останало. Императорът е
въплъщавал съвършенството, с което е бил сътворен нашият свят. Да се критикува
височайшата особа, да се подлагат на съмнения неговите действия - това било
равносилно на критиката срещу божествения ред и хармония в цялата Вселена.
Никой
310
министър или придворен велможа дори не е смеел да си помисли да се опълчва
срещу този ред. Но самите императори за съжаление далеч невинаги са били
безупречни и поданиците им винаги са плащали скъпо и прескъпо за всяка тяхна
грешка. Да се вмъкнат в хрониките описания на странни, необясними явления - за
древните историци това е бил единственият начин да подскажат на всеки от
бъдещите владетели, че не
всичко в този свят е достигнало съвършенство и че
нито един император не бива да се успокоява с мисълта за своето абсолютно
непоклатимо и неоспоримо могъщество. Ако някой император прочете
пожълтелите пергаменти, разказващи за ято диви патици в небето с глави насочени
напред, обаче летящи назад, той непременно трябва да се замисли и да си каже, че
може би не всичко е наред в неговата Поднебесна империя. Поуката от това тънко,
завоалирано по китайски предупреждение, е ясна
- ако императорът допусне някаква грешка с някой, може да се стигне до още постранни и тревожни последствия.
ТЪЛКУВАНЕ
За дворцовите съветници в древен Китай въпросът как да поднесат съветите
си на императора наистина е бил въпрос на живот и смърт. Редували са се
владетели, поколения, династии в течение на много столетия, през които хиляди
знатни велможи са заплащали с главите си дързостта си - само защото са се
осмелявали да предупреждават или съветват своите господари. За да оцелеят,
придворните са били длъжни да потърсят по-косвен, иносказателен начин на
изразяване, без обаче да прекаляват и в тази насока, защото, ако се изказват
прекалено мъгляво и предпазливо, никой нямало да ги разбере. След дълго лутане
древните мъдреци най-после открили компромисно решение: това били историческите хроники и летоописания, в които никога не се уточнявало кой император е
подлаган на критика, защото съветите се цитирали в безлична форма, без имена и
дати, само като описания на странни необясними явления, нещо като днешните
разкази за НЛО. На императора се падала ролята сам да разгадае гатанките и да си
направи изводи за сериозността на ситуацията.
В днешния свят вашият началник не се смята за център на Вселената, но дори
и той, въпреки гигантския напредък от древността до наши дни, все още си
въобразява, че всичко трябва да се върти около неговата особа. Ако дръзнете да го
критикувате, той ще се вторачи много повече във вашите персонални качества
(особено в недостатъците ви), вместо да се замисли върху това, за което го
упреквате. Ето защо също като придворните съветници в древен Китай заради
вашата безопасност вие трябва да изнамерите някакъв по-завоалиран способ за
поднасяне на съветите и предупрежденията, упреците и критиките. Ако използвате
някаква деликатно маскирана символика или други косвени методи, за да
311
обрисувате картината на предстоящите беди, катастрофи или катаклизми, ще
успеете да постигнете целта си, без да се налага да пъхате главата си в примката
на бесилото.
СЦЕНА III
В началото на своята кариера френският архитект Жул Мансар получил
поръчка да се заеме с някакви второстепенни подобрения във Вер- сайския дворец.
За всеки детайл той изготвял подробни планове, за да е сигурен, че съвсем точно е
спазил педантичните изисквания на Луи XIV, след което лично ги представял на
вниманието на Негово Величество.
Един от най-просветените умове на онази епоха, граф Дьо Сен-Си- мон,
описва така техниката, с която Мансар докладвал пред краля: „Най- голямото му
умение се свеждаше до следния ловък трик - съзнателно допускаше някакви
грешки в скиците си, до една лесно отстраними, и то така разпръснати, че кралят
да може веднага да ги забележи. Разбира се, Луи бързо откриваше дефектите,
поставяше пръста си върху спорната точка и мигновено предлагаше по-доброто
решение. Тогава Мансар ах- ваше, смаян до мозъка на костите си от
проницателността на височайшия си клиент, след което започваше да си скубе
косите и да се кълне, че в сравнение с Негово Величество той е само един
невръстен хлапак и глупав първолак.“ Когато достигнал тридесет години, след
като се възползвал многократно от този хитроумен номер, той бил удостоен с честта да оглави проектирането на разширението на Версай, въпреки че не бил найталантливият архитект във Франция през онази епоха, нито пък най-опитният. От
тогава до края на кариерата си Жул Мансар остава придворен архитект на Луи
XIV.
ТЪЛКУВАНЕ
Още като младеж Жул Мансар станал свидетел на провалите на няколко
знатни придворни - наложило им се да се разделят с постовете си не заради
липсата на дарби и способности, а само защото не са успявали да задоволят
височайшите капризи. Тогава се заклел никога да не допуска подобни фатални
грешки. Мансар никога не забравял да изтъква колко много го превъзхождал Луи
XIV, с което подхранвал суетата на краля, при това в присъствието на целия двор.
Никога не бива да си въобразявате, че няма нищо по-важно от вашите дарби и
таланти. В кралския двор професионалните способности не са най-ценното
достойнство - много по-важни са умения да се представяте в такава светлина, че да
ви харесват още от пръв поглед. Всъщност, казано съвсем накратко, най-важното
умение в двора е да направите така, че вашият господар да изглежда много понадарен от всички наоколо.
312
СЦЕНА IV
В двора на император Наполеон I като неофициален придворен художник
успял да се наложи Жан Батист Изабей. По време на Виенския конгрес през 1814 г.
- след победата над Наполеон и заточаването му на остров Елба - участниците в
конгреса, въодушевени от грандиозната си мисия, посветена на решаването на
съдбата на цяла Европа, решили да поканят Изабей, за да обезсмърти ликовете им
върху грандиозно платно, увековечаващо историческото събитие.
Щом пристигнал във Виена, художникът бил посетен от маркиз Дьо Талейран
- водач на френската делегация на конгреса. Дипломатът дал да се разбере, че след
като играел централна роля в тези сложните преговори, той с основание очаквал
неговата фигура да заеме централната позиция в бъдещото мащабно платно.
Изабей веднага се съгласил напълно чистосърдечно с идеята, че именно водачът на
френската дипломация заслужава това признание. Но само след няколко дни в
ателието на художника се появил херцог Уелингтън, оглавяващ обединените делегации на останалите европейски страни, тъй като именно той доскоро бил
главнокомандващ на английската армия. Херцогът поискал от художника същото,
което изтъкнал преди няколко дни Талейран. Винаги любезният Изабей веднага
признал, че прославеният херцог заслужава да бъде изобразен като централен
персонаж във въпросната картина.
Но след като останал сам, Изабей се замислил дълбоко върху решението на
този доста труден казус. Ако даде предпочитание на единия от двамата
претенденти, другият ще се обиди жестоко и дори може да се стигне до
дипломатически скандал - при това точно когато балансът между мира и
общоевропейската война бил толкова деликатен. Но когато най-после
грандиозното платно било завършено, както маркиз Дьо Талейран, така и херцог
Уелингтън останали много доволни. Сюжетът изобразявал мига, когато в единия
край на просторната зала, напълнена с дипломати и политици от почти цяла
Европа, се появява на прага херцог Уелингтън и естествено всички погледи са
приковани към него. Но в центъра на залата е изрисувана, разбира се, не по-малко
импозантната фигура на маркиз Дьо Талейран.
ТЪЛКУВАНЕ
Много често е доста трудно да се задоволят всички изисквания на господаря,
обаче да се угажда едновременно на двама господари (които, както може да се
очаква, се ненавиждат взаимно) е изключително деликатна задача, която е по
силите само на гениален придворен. Всъщност подобни главоболия са едва ли не
ежедневие за всеки придворен - като се кланя на единия, той губи подкрепата от
другите си господари. Налага се да се балансира ловко между двете злини,
напомнящи за чудовища
313
та Сцила и Харибда, между които е трябвало да промъкне своя кораб легендарният
Одисей. Господарите трябва да получат това, което им се полага, затова никога не
бива да нарушавате благоразположението на един от тях към вашата личност за
сметка на усилията ви да се харесате на някой друг от силните на деня.
СЦЕНА V
Джордж Брумел, известен също като Бо Брумел (Бо от френското Beau, или
Красивия Брумел), е станал прочут в края на XVIII век със своята изискана
елегантност, с въвеждането в мъжката мода на катарамите на обувките (веднага
възприети от лондонските контета, наричани в онази епоха с прозвището „денди“),
а също и заради хапливото му остроумие. Разкошният му дом в Лондон се
превърнал в най-бляскавия салон в столицата. Никой не можел да съперничи на Бо
Брумел в областта на модата и изисканото поведение - той постепенно се наложил
като неоспорим арбитър по всичко, отнасящо се до мъжката суета. Ако заявявал
пред приятелите си, че някакъв модел обувки не струва пукнато пени, всички
елегантни господа веднага захвърляли своите обувки от същия фасон и нахлузвали
това, с което Бо Брумел е забелязан предишния ден по време на разходката в
парка. Особено взискателен бил към възлите на вратовръзките си. Дори лорд
Байрон е принуден да признае, че пропилял доста вечери пред огледалото в
напразни усилия да разгадае тайната на прословутия, дяволски сложен възел на
вратовръзката на този магьосник на изисканата мода.
Сред най-ревностните почитатели на Бо Брумел бил не друг, а самият Уелски
принц. Престолонаследникът не закъснял да го привлече в кралския двор и да го
удостои с доживотна кралска пенсия. Вече нищс не можело да разубеди Бо Брумел
в собствената му непогрешимост и накрая прекалено самоувереният светски лъв
стигнал дотам, че започнал да се шегува с доста набитата фигура на Уелския
принц, като го сравнявал с часовника на парламента - масивната кула Биг Бен
(Едрия, Дебелия Бен). Понеже за всеки елегантен кавалер изяществото на
фигурата било въпрос от първостепенно значение, всяко подмятане на тази тема,
дори и най-безобидното, се посрещало като непростима обида. При един от
кралските обеди, когато прислугата закъсняла да сервира, Бо Брумел се обърнал
свойски към принца: „Биг Бен, удари камбаната, за да се по- раздвижат слугите!“
Принцът веднага посегнал към златното си звънче на масата до приборите си, но
за най-голяма изненада на задъхания камериер не го нахокал за закъснението при
сервирането, а с леден тон му наредил да изпратят Бо Брумел до вратата и повече
никога да не го допускат в двореца.
314
ТЪЛКУВАНЕ
Бо Брумел е успял да омагьоса Уелския принц с необичайното си остроумие.
Но дори и на него - легендарен законодател на английската мъжка мода - не било
позволено да стига прекалено далеч с шегите, засягащи кралската личност,
особено нейната външност. Запомнете добре този урок - никога не си позволявайте
да иронизирате лицето или фигурата на събеседника си, дори и косвено,
особено ако той е вашият господар. Приютът за бедни в лоното на историята е
пълен с лекомислени шегаджии, които са прекрачвали всякаква мярка за сметка на
своите покровители.
СЦЕНА VI
Папа Урбан VIII копнеел да бъде запомнен от поколенията като талантлив
поет, въпреки че за нещастие дарованието му по-скоро клоняло към
посредствените. През 1629 г. херцог Франческо д’Есте, запознат с литературните
претенции на папата, изпратил придворния поет Фулвио Тести като свой посланик
във Ватикана. Едно от писмата на Тести разкрива основната причина, поради
която поетът бил удостоен с този виден дипломатически пост: „След като
приключи беседата с Негово Светейшество, аз се приготвих да напусна папската
резиденция, но Негово светейшество ми даде знак да го последвам и така се
озовахме в съседното помещение. Папата се настани пред масичката и ми подаде
свитък ръкописи с неловка усмивка на лицето си: „Ние бихме желали Ваша светлост да изслуша някоя от моите творби.“ Всъщност се оказа, че ми прочете две
доста дълги оди, несъмнено заимствани от древногръцкия поет Пиндар, като
първата беше възхвала на Светата дева, а другата бе посветена на графиня
Матилда.“
Ние не знаем какво точно си е мислел Тести за тези доста дълги оди
- в онази епоха е било доста опасно за човек като него да изразява открито
мнението си, особено в писмена форма. Но по-нататък той е написал: „Разбира се,
аз не закъснях да изкажа възторга си от всеки ред, написан от перото на Негово
Светейшество, след което целунах папския пантоф, за да благодаря за
необичайното оказано ми благоволение (става дума за прочита на папските
творби) и чак тогава напуснах папската резиденция.“ След няколко седмици,
когато херцогът гостувал във Ватикана, за да се представи като много начетена
особа, той се заел да рецитира по памет цели строфи от папските оди, а след това
се впуснал в толкова възторжени хвалебствия, че лично папата го преценил като
„...беше така възторгнат, че се изплаших да не би да си е загубил разсъдъка.“
315
ТЪЛКУВАНЕ
Когато се засяга нечий вкус или лични предпочитания, никога не трябва да
прекалявате с раболепниченето пред вашия господар. Вкусът винаги е прекалено
лична ориентация, една от най-деликатните страни на човешкото его. Затова не
бива да оспорвате неговите предпочитания
- неговата поезия несъмнено е великолепна, неговите дрехи винаги са найизисканите, неговите действия за образец за всички останали.
СЦЕНА VII
Един следобед император Джао - владетел от династията Хан от 358 до 333 г.
преди Христа - прекалил с виното и заспал в императорския парк. Пазителят на
короната, чието единствено задължение било да следи за короната, която
императорът бил длъжен да носи на главата си при всички церемонии, прекосявал
парка, когато внезапно забелязал, че господарят му е заспал, без да е завит с
някаква завивка. Понеже се зас- тудило, добросъвестният придворен смъкнал
наметката от раменете си и загърнал с нея своя господар.
Когато императорът се събудил и усетил чуждата наметка върху себе си,
веднага попитал камериера си: „Кой е оставил тук дрехата си?“ „Пазителят на
короната“ - чинно промълвил камериерът. Владетелят така се вбесил, че наредил
веднага да повикат пазителя на императорската наметка, за да го накаже заради
небрежността му. А след това заповядал да обезглавят пазителя на короната
заради превишаване на пълномощията.
ТЪЛКУВАНЕ
Никога не трябва да превишавате пълномощията си. Правете само това, за
което сте били упълномощени, това, за което сте най-подготвен и най-способен.
Но никога не посягайте към нещо повече. Никога не е полезно да се престаравате защото така ще извадите наяве нечие нехайство или нечия некадърност. Ако се
заемете със задача, която не ви е била възложена, ще предизвикате подозрения
сред хората около вас. Ако сте удостоен с ранга „пазител на короната“, бъдете
само съвестен пазител на короната и нищо повече. Пазете излишната си енергия за
часовете, когато ще ви бъде разрешено да не присъствате в императорския двор.
СЦЕНА VIII
В един прекрасен ден италианският художник Фра Филипо Липи (1406-1469
г.) решил да се поразсее и с група свои приятели се разходил
316
с малка лодка в залива на Анкона. Но за зла участ ги нападнали две мав- ритански
галери, пленили пътниците, оковали ги във вериги и ги отвели на пазара за роби в
една варварска страна, далеч на юг. Цели осемнадесет месеца Филипо прекарал
като безправен роб без никаква надежда да се завърне в Италия.
На няколко пъти му се удало да зърне пирата, който го продал в робство, и
накрая решил да скицира лицето му. Все още окованият във вериги художник
успял да се добере до бялата варосана стена и с няколко изстинали въглена
скицирал фигурата на своя поробител в цял ръст, в пищна мавританска носия.
Местният велможа, на когото Филипо бил продаден заедно с другите роби, щом
узнал за рисунката на стената, наредил да го заведат пред нея и останал във
възторг от импровизираната „творба“. Тази изключителна дарба се сторила на
местните мюсюлмани като дар от Бога. Веднага дарили свободата на Филипо и го
преместили в сарая на местния султан като придворен живописец. Всички местни
предводители на тамошните най-богати фамилии се изредили да се любуват на
неговите портрети. Накрая, в знак на благодарност, разрешили на Филипо да се
завърне невредим в Италия.
ТЪЛКУВАНЕ
Всички, които се трудим, за да задоволим потребностите на другите, до
известна степен приличаме на Фра Филипо Липи - служейки на хората, ние се
чувствуваме като роби, пленени от пирати, оковани във вериги и принудени да
работим с пот на челото. Разбира се, не сме чак толкова изпаднали колкото
злочестия Фра Филипо Липи. Аналогията с неговата трагична одисея е в това, че
всеки от нас също притежава някаква надареност, макар че в повечето случаи
дарбите ни не са толкова изявени. Накратко: всеки от нас умее да върши нещо подобре от останалите. Ако разкриете своите дарования пред вашия господар, ще
бъдете забелязан сред множеството. Ако той ви одобри и ви удостои с някакви
привилегии, можете да се възползвате от тях като временна опора, за да
продължите по-нататък, за да разгърнете по-мащабно вашия талант, докато накрая
се разделите с робството.
СЦЕНА IX
Един от камериерите на Алфонсо I, краля на Арагон, съобщил на господаря
си, че му се присънило нещо доста странно: кралят го обсипал с щедри дарове,
сред които скъпа рицарска броня, арабски коне и дрехи от коприна, брокат и атлаз.
Прочутият с щедростта си Алфонсо се засмял и веднага решил, че ще бъде доста
забавно да се пошегува с камериера си, затова наредил да подарят на слугата му
точно това, което му се привидяло в съня.
317
Но след няколко седмици, за искрено удивление на краля, камериерът отново
го изненадал с още един сън, като описал картинно сцената, в която щедрият крал
отрупвал със злато предания си слуга. Алфонсо и този път се разсмял, само че
тонът му бил доста по-ехиден от предишния път, а накрая заявил с хладен
поучителен глас: „Не вярвай на сънищата. Те винаги лъжат.“
ТЪЛКУВАНЕ
Като се съгласил да реализира първия сън на своя слуга, крал Алфонсо много
добре е съзнавал, че по този начин ще го спечели завинаги, а пред всички
останали в кралския двор ще се прочуе като необичайно щедър владетел, загрижен
за своите поданици. Но при втория сън вече липсвало очарованието на сбъднатата
мечта - от страна на користния камериер това бил само един нескопосан опит за
зле завоалирано изнудване. Никога не искайте прекалено много. Винаги трябва да
знаете кога да спрете. Само господарят има правото да решава кога, колко и кому
да раздава дарове от царската хазна. Не предоставяйте на господаря си
възможност да отхвърли някое ваше желание, защото това може да ви
компрометира завинаги не само в неговите очи, но и сред останалите придворни.
По-добре да спечелите всеобщото уважение, като се въздържате да искате
прекомерно щедри облаги, за да заслужите честта да бъдете почетно възнаграден,
без да се стига до унизителни молби.
СЦЕНА X
Прочутият английски художник Дж. Търнър (1775-1851 г.) бил много ценен
за майсторското му боравене с необичайно богати цветове. Цветните нюанси в
неговите картини били така поразителни, че никой от останалите художници не
желаел картините им да бъдат окачвани по стените на изложбените салони в
съседство с платната на Дж. Търнър, защото изглеждали потискащо бледи в
сравнение с неговите.
Художникът сър Томас Лорънс огледал окаченото в изложбената зала между
две негови картини великолепно платно на Търнър, озаглавено Пейзаж от Кьолн,
Лорънс веднага се оплакал на собственика на галерията, който обаче отказал да
премести картината на Търнър - все трябва да има някакви платна в съседство с
тези на Търнър. Но самият Търнър, щом узнал за недоволството на сър Лорънс, в
последния ден преди откриването на изложбата грабнал четките и сменил фона на
яр- козлатистия залез, като потушил яркостта дотолкова, че да не бие на очи в
сравнение с картините на сър Лорънс. Един от приятелите на Търнър се ужасил от
лишаването на прелестните багри на небето по залез слънце: „Какво за бога си
сторил с картината!“ Но Търнър само се усмихнал иронично: „Е, няма как,
трябваше да успокоя бедния Лорънс... Беше тол
318
кова нещастен! А ти не се тревожи - това е само слой от сажди. След като закрият
изложбата, ще го отстраня за броени минути.“
ТЪЛКУВАНЕ
Повечето от тревогите на придворните са свързани с колебанията как да
подхождат към своя господар, когато им се налага да го помолят
за някаква
привилегия. Обаче те далеч невинаги осъзнават, че тяхната съдба не се решава
само от прекия им господар, колкото и да изглежда всевластен в техните очи.
Равните на вас и дори подчинените ви също могат да повлияят на бъдещето ви.
Обществото винаги е било средище на безчет интриги и сплетни, завистливи
подмятания и ехидни коментари. От вас винаги ще се изисква да се справяте ловко
с конкурентите, които няма да пропуснат сгодните случаи да ви злепоставят,
охулят, компрометират.
Търнър много добре е разбирал, че кариерата, му като художник е зависела не
само от покровителите и търговците на картини, но и от реакциите на неговите
колеги. Припомнете си колко много майстори на четката са страдали от
завистливите си колеги и подражатели, въпреки че талантът им е бил неоспорим.
По-добре е временно да омекотите блясъка на вашите творби, за да не си
навлечете ненужно завистта и интригите на колегите си.
СЦЕНА XI
Уинстън Чърчил е обичал да рисува и след края на Втората световна война
неговите картини започнали да привличат вниманието на колекционерите.
Американският издател Хенри Люс, собственик на списанията Тайм и Лайф,
окачили един от пейзажите на Чърчил на стената в кабинета си в Ню Йорк.
По време на обиколката си в Съединените щати Чърчил посетил Люс в
кабинета му и по средата на разговора отклонил погледа си към картината на
стената. Издателят веднага забелязал, че знатният посетител се загледал в
платното, след което се престрашил и предпазливо изказал мнението си: „Хм, все
ми се струва, че нещо липсва на този пейзаж. Може би една овца насред
моравата...“ За ужас на издателя на следващата сутрин секретарят на Чърчил се
обадил по телефона с молба да изпратят картината в Лондон. Хенри Люс изпълнил
молбата на Чърчил, силно притеснен, че си е позволил да засегне английския
премиер. Но след няколко дни картината била получена обратно в Ню Йорк, само
че с корекция в сюжета - насред тучната трева кротко пасяла една рунтава овца.
319
ТЪЛКУВАНЕ
По всички обществени показатели сър Уинстън Чърчил неимоверно много
превъзхождал мистър Хенри Люс, но този виден американски издател също не бил
лишен от влияние и възможности да въздейства върху общественото мнение. Но
въпреки това на пръв поглед изглежда необяснимо защо Чърчил се е изплашил от
оценката на този издател? И защо въобще е обърнал внимание на една забележка,
направена от един дилетант?
Всеки кралски двор - многочислена общност от дипломати и държавници,
включително и журналистите, които кръжат около тях - се е отличавал с
извънредно сложно преплетени взаимоотношения. Крайно неразумно е да
обиждате личните вкусове и предпочитания на силните на деня, дори ако те са
равни на вас по пълномощия или дори са с по- нисък ранг. Ако личност като
Уинстън Чърчил е в състояние да преглътне упрек от страна на дилетант като
Хенри Люс, с това британският премиер само е доказал, че притежава извънредно
изтънчен усет за такт и отговорност. Може би това е бил снизходителен жест от
страна на Чърчил, обаче той е съумял да го извърши така деликатно, че Хенри
Люс въобще не се е почувствал засегнат. Запомнете добре урока, който ни е оставил Чърчил - ако е необходимо, дорисувайте вашата картина, поставете овцата
насред поляната. Винаги е от полза да се представяте, като благовъзпитан светски
кавалер, с маниери, присъщи на безупречния придворен, въпреки че може би не
служите на нито един монарх.
ДЕЛИКАТНАТА РОЛЯ НА ЦАРЕДВОРЕЦА (Едно предупреждение)
Маркиз Дьо Талейран е бил съвършен придворен, особено в отношенията му
с неговия най-влиятелен господар - император Наполеон I. Когато двамата
именити мъже са се срещнали за пръв път, Наполеон, преди да се раздели със
събеседника си, споменал мимоходом: „Ще се радвам да се срещнем след няколко
дни.“ Талейран притежавал имение в Отьой, едно от парижките предградия. „Ще
бъда очарован да ви приема в моя салон, шоп general, - отвърнал министърът, - но
понеже моят дом е близо до Булонската гора, може би ще ви бъде приятно, ако ви
предложа да излезем на лов някой следобед.“
„Не обичам да стрелям - заявил Наполеон, - но обичам лова. Има ли мечки в
Булонската гора?“ Наполеон произлизал от Корсика, където ловът на мечки се
радвал на значителен престиж. С този недодялан въпрос той неволно издавал
провинциалния си произход. Обаче Талейран успял да сподави смеха си. Дори
решил да си устрои една шега, защото не бил доволен от бляскавия успех, който
постигнал генералът за много
320
кратък период въпреки извънредно скромния си произход. Да не забравяме, че
маркизът е бил потомък на една от най-старите аристократични фамилии във
Франция. Затова на смехотворния въпрос на генерала Талейран отвърнал с
любезна усмивка: „Няма много мечки в гората, mon general, но предполагам, че ще
успеете да срещнете поне една-две.“
Следващата среща била насрочена в седем вечерта, за да започне ревът на
мечки в ранния следобед на следващия ден. Домакинът не случайно предложил
толкова късен час за началото на лова - сутринта била необходима на слугите му,
за да подготвят сцената. Слугите на маркиза пребродили всички пазари в Париж,
но никъде не открили мечки за продан, затова били принудени да се задоволят с
две свини, след което ги пуснали в гората.
След обяда ловците и хрътките потеглили към Булонската гора. По таен
сигнал, подаден от Талейран , слугите пуснали в гъсталака една дива свиня.
„Видях мечка!,,, възбудено се провикнал Наполеон и се метнал на седлото.
Талейран побързал да го последва със своя кон. Почти половин час изтекъл в лудо
препускане, преди да настигнат удивително чевръстата „мечка“. Но тъкмо когато
вече предвкусвал поредния си триумф, Наполеон бил настигнат от адютанта си,
който се опасявал - не без основание, - че накрая именно той ще излезе виновен за
скандалното недоразумение. „Господарю - изкрещял задъханият адютант, - вие,
разбира се, вече сте се досетили, че това не е никаква мечка, а дива свиня...“
Наполеон позеленял от гняв, дръпнал юздата и се понесъл в галоп назад към
къщата на Талейран. Едва сега започнал да осъзнава как са се подигравали с него
през цялото време, но не се осмелил да вдигне скандал, защото се опасявал да не
стане за смях. Решил, че е по-разумно да приеме цялото недоразумение на шега.
Но въпреки тези усилия не успял да скрие огорчението си от зоркия поглед на
маркиза.
Талейран решил, че се налага спешно да предприеме нещо, за да утеши
накърненото самочувствие на генерала. Помолил Наполеон да не бърза веднага да
се връща в Париж - за компенсация веднага на следващия ден, слугите щели да
организират още един лов в негова чест. В гората имало много зайци, а освен това
предишният крал Луи XVI много харесвал лова на диви зайци. Талейран дори
предложил на Наполеон да си избере една от пушките, с които преди години
ловувал Луи XVI. След продължително разгорещено убеждаване накрая той успял
да склони генерала да преспи още една нощ в Отьой.
На следващия ден ловците отново навлезли в гората. По пътя Наполеон
предупредил Талейран: „Аз не съм Луи XVI, затова сигурно няма да намеря нито
един заек.“ Но за негово искрено удивление в гората било пълно с диви зайци.
Наполеон убил около петдесет заека и настроението му видимо се подобрило. Към
края на деня обаче до него се приближил същият адютант, който го предупредил
за мечките, и отново му прошепнал на ухото: „Честно казано, сир, около тези
зайци има нещо
21.
321
съмнително. Кой знае дали онзи мошеник Талейран не е замислил някаква нова
шега с нас...“ Всъщност адютантът бил доста близо до истината, понел?е
Талейран действително изпратил повторно слугите си по пазарите със строгата
заповед да не се връщат без десетина дузини зайци, за да бъдат пуснати в този
край на гората, където ловците трябва да отведат Наполеон.
Вбесеният Наполеон веднага се метнал на седлото и се понесъл към Париж.
Изпратил на Талейран бележка, в която го заплашвал, че маркизът ще съжалява
горчиво, ако разпространи в Париж слуха за мнимия лов в Булонската гора.
Месеци били необходими на Наполеон, за да си възвърне доверието спрямо
маркиз Дьо Талейран, макар че никога не забравил за унижението, на което бил
подложен.
ТЪЛКУВАНЕ
От членовете на свитата на всяка изтъкната личност се изискват толкова
много и разностранни дарби, че те би трябвало да бъдат едва ли не магьосници, за
да се справят безупречно с деликатните изпитания по време на службата им в
някой кралски двор. Длъжни са винаги да изглеждат добре, да сдържат емоциите
си, да позволяват на господарите си да виждат върху лицата им само това, което
биха искали да видят. Поради това царедворците трябва да притежават редица
способности, сред които най-важните са уменията да прикриват своите мисли и
чувства и в същото време да се преструват, че са напълно искрени и изпълнени само с най-добри намерения.
От всички прочути царедворци в новата история Талейран несъмнено е бил
един от най-ловките. Ако адютантът на Наполеон не бил по- проницателен,
Талейран вероятно доста добре е щял да се позабавлява за сметка на генерала. Но
също като фокусите под купола на цирка игрите, устройвани от придворните,
понякога могат да бъдат доста рисковани и най-незначителните грешки да се
окажат с непредвидими последици. Затова не забравяйте, че рискувате извънредно
много, ако си позволявате да се шегувате със странностите или с недостатъците на
вашите господари. За вашата кариера няма по-сериозна опасност от изобличаването ви като измамник, манипулатор или интригант. Казано още по- кратко,
всеки придворен е длъжен никога да не забравя да се появява в двора с маската си,
грижливо подбрана и добре премерена, като не бива никому да позволява да
надзърта зад нея.
322
ЗАКОН
25
НАУЧЕТЕ СЕ ДА СЕ ПРЕСТРУВАТЕ, ДА
СЕ ПРЕДСТАВЯТЕ В НОВА СВЕТЛИНА
ОСНОВНО ПРАВИЛО
Не се примирявайте с образа, който обществото си е
изградило за вас. Най-добре е отново да изградите своята
самоличност - и то такава, че да привлича всеобщото
внимание и никога да не доскучава на публиката. Много
по-добре е вие сам да изграждате вашия образ, вместо да
оставите тази извънредно важна задача на другите. Ако
се налага, използвайте дори и най-драматичните
похвати, дръзки жестове и смели постъпки - така ще
нарасне вашето могъщество и ще останете в паметта на
поколенията.
ПЪРВИ ПРИМЕР ЗА СПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА
Гай Юлий Цезар за пръв път привлякъл вниманието на римския елит през 65
г. преди Христа, когато е бил избран за едил - висш служител, отговорен за
провеждането на игрите и за разпределението на зърнените доставки. Бъдещият
диктатор благоразумно решил да ознаменува, колкото е възможно поразточително появата си на политическата сцена и организирал поредица от
добре подготвени пищни спектакли - гладиаторски битки, схватки с диви зверове,
театрални представления. Някои от зрелищата Цезар платил със свои средства.
Оттогава за всички римски граждани името на Цезар неизменно е оставало
свързано с тези шумни събития, обожавани от населението на Вечния град. Той
умело
323
„Всеки, който
възнамерява да гони
щастието в тази
столица на античния свят (Рим),
трябва да бъде
истински ха- мелеон
- да долавя найтънките промени в
оцветяването около
себе си и като
митичния Протей
да приема всякаква
форма или маска, за
да се слее напълно
със средата. Трябва
да бъде гъвкав, ловък
в нагаждането и
умел в подмазването, безскрупулен,
приближен, в повечето случаи перфиден и лукав, но понякога и болезнено
искрен, прикриващ
повечето от това,
което знае, търпелив, прекрасно владеещ лицето си,
способен да остава
леденостуден, когато другите изгарят
от страст. Ако не е
дълбоко религиозен
(което е доста
вероятно за хората
от гореописаната
категория), трябва
поне да си придава
вид на покайващ се
католик. Ако обаче
не одобрява правотата на тези мои
наставления, то за
негово добро ще е
най-разумно да на-
324
се възползвал от все по-нарастващата му популярност, за
да си осигури подкрепата както на патрициите, така и на
плебеите, за да бъде избран за консул. Никой политик в
историята на Рим преди него не е успявал да си създаде
толкова бляскав ореол като личност, загрижена за своята
популярност сред всички слоеве на населението.
През 49 г. преди Христа Рим бил на косъм от
избухването на поредната гражданска война между
двамата съперничещи си лидери - Цезар и Помпей. Тъкмо
когато противопоставянето между двамата достигнало
своя апогей, Цезар, който много добре знаел ползата от
ефектно изиграните роли на политическата сцена, се
престорил на разкъсван от вътрешни противоречия, преди
да вземе драматичното решение да премине с легионите си
реката Рубикон, отделяща Италия от Галия - където Цезар
бил главнокомандващ на всички римски легиони. Да
нахлуе с войските си в Италия и да потегли към Рим без
одобрението на Сената, означавало начало на кървава
гражданска война.
Пред строените легионери в блестяща реч Цезар
представил аргументите на двата противникови лагера, без
да спестява собствените си колебания и мъчителните
противоречия, раздиращи душата му
- като истински предтеча на средновековния Хамлет.
Накрая, за да бъде финалът на неговия монолог още поубедителен, Цезар посочил към най-ви- сокия воин от
Тринадесетия легион, който като че ли по даден знак
надул бойната тръба, след което прекосил моста над
Рубикон: „Да приемем преминаването на този достоен
воин през реката като знак от боговете и да го последваме,
за да отмъстим на двуличните ни врагове. Жребият е
хвърлен!“ След пламенния му призив легионите покорно
последвали водача си, въодушевени от опиянението, ловко
внушено от ненадминатия оратор Гай Юлий Цезар. На
следващата година войските, предвождани от Помпей съперника на Цезар в Първия три- умвират, били
разгромени и Цезар станал пълновластен господар на Рим.
Докато се редували сраженията, Цезар се стремял
постоянно да изпъква на преден план. Опитен ездач, той
винаги яздел начело на легионите си и
никога не забравял, че бил длъжен да дава личен
пусне Рим, колкото е
възможно по-бързо,
пример с храбростта си и издръжливостта си. Втури кракът му вече
вал се смело в разгара на битката, на седлото на
никога да не стъпва
най-якия жребец, който можел да се намери в римтам. Не зная дали
ската конница, така че легионерите да могат
ще прозвучи като
постоянно да го виждат начело на атаките. С една
хвалба или като
дума, Цезар се е стремял да бъде за своите войниопит за извинение,
ци пример за подражание, смел и агресивен като
но аз притежавах
бога на войната, като образец за съвършен пълковсички тези
водец. От всички военачалници в римските армии
качества, с
никой не бил така обожаван и почитан както Гай
изключение може би
само на едно - не бях
Юлий Цезар. Години след коварното убийство на
достатъчно покорен
Цезар неговите войници с гордост си спомняли, че
и не се примирявах с
са служили под неговото командване.
всичко около мен.“
След разгрома на Помпей зрелищата в Рим станали още по-пищни и грандиозни. Дотогава не било
„МЕМОАРИ“, ДЖАКОМО
виждано нищо подобно - вихрени надбягвания с коКАЗАНОВА (1725-1798 г.)
лесници на хиподрума, кървави схватки между гладиатори на стадиона, пищни религиозни процесии и
бляскави триумфални шествия на победоносни пълководци. За пръв път в околностите на Рим, насред
водите на просторно изкуствено езеро, било представено невиждано досега морско сражение между римски галери и пиратски кораби. На фона на
всеобщото опиянение оставала като че ли незабелязана ожесточената разправа на привържениците на Цезар с противопоставящите им се представители на римската аристокрация. Представления били организирани и в
римските провинции. В подножието наТарпейската скала бил построен огромен амфитеатър. Струпвали се посетители от всички краища на републиката, околностите на Вечния град били изпъстрени с палатки, където се
приютявали гостите на столицата. През 45 г. преди Христа, за да подсили
блясъка на своето влас гване, Цезар поканил в Рим египетската царица Клеопатра, чието шествие в Рим показало на смаяния римски плебс цялото великолепие на древните фараонски династии.
Тези събития не били само средство за отвличане на вниманието на тълпите те помогнали извънредно много за популярността на Цезар. Очевидно той бил
необикновено талантлив, когато се касаело да се изгражда образ на виден
политически водач. Цезар винаги се появявал на форума, в Сената или на
стадиона облечен във великолепна пурпурна то- га. Непрекъснато внимавал
около него никой да не е застанал на по-ви- соко стъпало. Изключително много се
грижел за външността си.
Освен това бил много добър оратор. Умеел да се изказва лаконич- но, като
интуитивно усещал в кой момент е най-добре да спре да говори. Никога не се
колебаел дали да се появи изненадващо сред римските граждани.
325
Въпреки че бил извънредно популярен сред римското простолюдие, Цезар
бил ненавиждан от своите съперници, които не можели да се примирят с
небивалия му възход. На 15 март 44 г. преди Христа група заго- ворници начело с
Брут и Касий се нахвърлили срещу него с кинжали в ръце. Макар и умиращ, той
осъзнал какво се е случило. Притеглил единия край на тогата върху лицето си,
след което опънал другия край върху краката си, за да издъхне достойно, покрит с
дрехата си. Според римския историк Светоний последните му думи на гръцки
били към осиновения от него Брут, който нанесъл втория удар: „И ти ли, сине
мой?“
ТЪЛКУВАНЕ
Театърът в древния Рим бил изключително популярно зрелище, достъпно за
всички слоеве на населението. Публиката изпълвала до краен предел просторните
амфитеатри и се забавлявала до насита на хапливите комедии или на
сърцераздирателните трагедии. За древните театърът бил много въздействащо
средство за възпитание и облагородяване на естетическите вкусове, понеже
представял в концентриран вид най- съществените страни на реалния живот.
Подобно на религиозните ритуали, театралните представления оказвали
незабравимо впечатление върху тълпите от простолюдието.
Гай Юлий Цезар бил може би първият държавник, който много добре
разбирал жизненото значение на връзката между властта и театъра. Може би това
донякъде се дължало на неговата любов към театъра. Постепенно интересът му
към импозантните представления прераснал в страст към театрални изяви на найголямата житейска сцена - сцената на висшата политика, на която Цезар никога не
е криел амбициите си да бъде и режисьор, и първокласен актьор. Умеел да съставя
безупречно построени речи, владеел изкусно всички ораторски похвати и винаги
се е движел сред тълпите като царствена личност, уверена в своето превъзходство.
Никой не умеел по-добре от него да използва изненадващи обрати и неочаквани
жестове, никой не можел да му съперничи в дарбата да фокусира общественото
внимание върху своите изяви. Думите и жестовете му били лесно разбираеми за
абсолютно всички слоеве на римското население. Затова не е странно, че за много
кратко време той нямал равни на себе си по отношение на своята популярност.
Цезар остава и до днес образец за всички политически лидери. Също като
него и вие можете да се научите да подсилвате впечатлението от вашите
инициативи с помощта на добре подбрани драматични ефекти, стига да умеете да
поднасяте изненади, да поддържате напрежението сред аудиторията, да боравите
със символични образи и ораторски асоциации. Но в същото време трябва да
неотстъпно да следите реакциите на публиката, за да можете да предугаждате
промените в нейните предпочитания, за да оставате непрекъснато в центъра на
общественото внимание.
326
ВТОРИ ПРИМЕР ЗА СПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА
През 1831 г. една млада жена, чието име било Аврора Дюпен Дюде- ван,
напуснала съпруга си и семейството си в глухата провинция и се преместила в
Париж. Искала да стане писателка. Според нея брачният живот бил по-лош дори от
затвора, защото не й оставало нито време, ниго свобода, за да преследва
страстната си мечта. В Париж тя придобила жадуваната независимост и започнала
да се изхранва с писане.
Малко след появата си в Париж обаче тя се сблъскала със суровата реалност.
За да се сдобиеш със свобода в Париж, преди това трябва да се сдобиеш с пари.
Жените от онази епоха можели да получават пари или от съпрузите си, или ако
станат проститутки. Никоя жена дотогава дори не си помисляла, че може да
преживява чрез писане на романи. Жените пишели единствено за развлечение, или
като хоби, както казваме днес, но само ако са били осигурени от съпрузите си или
от наследството си. Всъщност, когато Аврора Дюдеван за пръв път показала
ръкописите си на един редактор, той скептично поклатил глава: „От вас, мадам, се
иска да се занимавате с децата си, а не с романите си.“
Очевидно Аврора Дюдеван пристигнала в Париж, за да преследва един
непостижим блян. Накрая била принудена да изобрети съвсем нова стратегия - да
се преобрази кардинално, като си изгради свой облик пред обществото. Жените
писателки преди нея били принуждавани да се примиряват с ролята на
второстепенни любителки на писането, чиято публика трябвало да се ограничава
до кръга на техните най-предани приятелки. Аврора Дюдеван съобразила, че ако
иска да играе по-видна роля в парижкия литературен елит, ще трябва да
организира играта по свои правила - така се стигнало до решението да излезе на
сцената не като жена, а като мъж.
През 1832 г. един издател решил да рискува и одобрил за печат първия посериозен роман на Аврора Дюдеван „Индиана“. Тя решила да го публикува под
псевдонима Жорж Санд и цял Париж повярвал, че талантливият нов автор е мъж.
Мадам Дюдеван била носила на няколко пъти мъжки дрехи преди отпечатването
на „Индиана“ (тя никога не пропускала да отбележи, че мъжките ризи и бричове за
езда били много по-удобни за носене от дългите рокли). Сега, когато била длъжна
да се появява по-често пред обществото, решила да изпробва новото си
превъплъщение. Прибавила към гардероба си сиви мъжки шапки, тежки ботуши,
модни вратовръзки. Пушела пури и разговаряла като мъж, без да се изчервява от
солените изрази.
Странният „мъжко-женски“ автор веднага очаровал винаги жадната за
сензации парижка публика. За разлика от всички други дами, които плахо си
опитвали щастието в писането, Жорж Санд веднага била приета сред иначе трудно
достъпната каста от мъже, творци от най-различ- ни сфери на изкуството. Пиела и
пушела наравно с тях, дори успяла да
327
завърти любовни афери с неколцина от най-изявените таланти на епохата - поета
Алфред дьо Мюсе, композиторите Лист и Шопен. При всяка от тях Аврора
Дюдеван успявала да задържи инициативата в ръцете си
- както в началото на всяка интимна връзка, така и в нейния край.
Тези, които я познавали отблизо, отлично разбирали, че превъплъщението й
като мъж било с една-единствена цел - да я предпазва от любопитството и вечно
досадните морални упреци на околните. Сред обществото тя се забавлявала
извънредно много с новата си роля, но когато оставала сама, отново се връщала
към истинската си същност. Освен това прекрасно разбирала, че измисленият от
нея странен образ на Жорж Санд бързо можел да омръзне на публиката и затова
често била принуждавана да измисля нови и нови драматични ефекти, подсилващи
някои от изкуствено създадените черти в характера на нейния „герой“ - след
шумните си любовни афери тя започнала да се намесва в политиката, да
предвожда демонстрации, дори подстрекавала вълненията на студентите. Никой не
посмял да й наложи ограничения на образа, който си останал изцяло нейно
творение. Дълго след смъртта й и доста след като хората престанали да четат
романите й, нейният умело изграден образ на непокорна жена в мъжки дрехи
продължавал да вълнува умовете на хората.
ТЪЛКУВАНЕ
През целия живот на Жорж Санд всички познати и творци, които обожавали
нейната компания, имали усещането, че общуват с мъж. Обаче пред своите найблизки приятели, като например Гюстав Флобер, тя признавала, че въобще не
желаела да се преструва, че е мъж, но това бил данъкът, който тя трябвало да
заплаща, за да не се прости с изостреното обществено внимание. Всъщност Аврора
Дюдеван искала само едно - да й бъде позволено сама да изгражда своя характер,
сама да направлява живота си. Отказвала да се примири със суровите ограничения,
които обществото налагало на нежния пол. Жорж Санд ясно съзнавала, че нямало
как да се сдобие с достатъчно влияние и независимост, ако бе останала такава,
каквато е била през първата част от живота си - послушна съпруга, майка и
домакиня. Затова предприела тази доста смела стъпка, като си изградила нов
образ, който можела постоянно да променя според предпочитанията си, и то така,
че да привлича всеобщото внимание и да не позволява на никого да остава
равнодушен към нейните изяви.
Трябва добре да разберете следното важно правило: светът винаги иска да ви
натрапи някаква негова представа за вас. Ако се примирите с този диктат, с вас е
свършено - вашето влияние ще остане много ограничено, само в тесните рамки на
ролята, която ви е била натрапена. Но нали всеки актьор играе най-различни роли?
Тази способност за превъплъщения му придава особена сила.
328
Вашата нова идентичност ще ви предпазва от околния свят именно защото
няма да бъде вашето истинско „аз“ - това ще бъде по-скоро удобен за сцената
костюм, който ще можете да събличате, когато прецените за уместно. С помощта
на новия си образ ще оставате настрани, прикрит в сянката, но в същото време ще
можете да се появявате на сцената. С така подготвената си роля ще привличате
вниманието на публиката.
„Припомнете си как реагира обществото при появата на нов
актьорски талант на сцената. Всички коментират оживено колко
прочувствено изпълнява ролята, въпреки че е напълно възможно
актьорът въобще да не изпитва никакви чувства.“
ДЕНИ ДИДРО, ФРЕНСКИ ФИЛОСОФ (1713-1784 г.)
КЛЮЧОВАТА СТРАТЕГИЯ ЗА
ПОДСТЪПИТЕ КЪМ ВЛАСТТА
Образът, с който сте надарен от природата, невинаги е този, който най-много
ви допада. Много фактори оказват влияние върху него - наследството от вашите
родители, влиянието на вашите приятели, общуването със заобикалящите ви
личности. Една наистина силна личност ще успее да контролира този процес, като
ограничи влиянието на другите хора върху оформянето на личностните
характеристики. Но не забравяйте, че тази задача винаги е била една от найтрудните, едно от най-сери- озните предизвикателства пред всяка личност,
независимо от особеностите на епохата и от всички други обстоятелства. Няма
нищо по-мъчно и нищо по-полезно от това да можеш да се променяш по своя воля.
Но същевременно е извънредно заинтригуващо да можеш да се моделираш така,
както скулпторът извайва желания образ от безформената глина. Това занимание
наистина може да ви превърне в творец - чиято творба сте самият вие.
Всъщност идеята сам да създадете своя нов образ е заимствана от света на
изкуството. В течение на хилядолетия само монарсите и най- висшите придворни
са се ползвали от привилегията сами да изграждат собствените си публични образи
и сами да определят своята идентичност. Освен това само кралете и найбляскавите аристократи са можели да се наслаждават на удовлетворяващо ги
представяне на собствените им образи в произведенията на изкуството. Останалата
част от населението винаги е била принуждавана да се задоволява със скромната
роля, която му е била отредена от обществото, без да се надява, че може да си
позволява някакви по-интригуващи изяви.
329
Една промяна в тази насока може да се забележи в картината „Па- жовете“,
нарисувана от Диего Веласкес през 1656 г. Силуетът на художника е изобразен в
лявата част на грандиозното платно - изправен пред недовършената си картина,
само че с гръб към нас. До него е застанала испанската принцеса заедно с пажовете
си и едно от придворните джуджета. Всички са вперили погледи към картината. Не
се виждат хората, позиращи на художника, но могат да бъдат забелязани бледите
им отражения в огледалото на отсрещната стена - сред тях се открояват кралят и
кралицата на Испания.
Картината изобразява драматичната промяна в разпределението на властта,
като ни помага да се досещаме за ролята на всяка от тези височайши особи.
Художникът е представен като много по-значима фигура дори и от краля и
кралицата. В такъв смисъл той е по-властен дори и от тях, пред които е треперила
цяла Испания, понеже именно той създава образите им. Очевидно Веласкес е искал
да изтъкне творческата независимост на художника като личност, по-властна от
всички короновани особи. С тази своя творба той изпреварва тенденциите за все
по-нарастващата роля на хората на изкуството в обществото в страните от Западна
Европа. Концепцията за влиянието на образа, който някоя личност би могла сама
да изгради за себе си, вече е завладявала доста широки кръгове от обществото и
дори се е превърнала в идеал за някои кръгове. По- добно на Веласкес вие трябва
да отвоювате за себе си правото да изграждате самостоятелно своя образ.
Първата стъпка в този труден, но ползотворен процес е да осъзнаете
възможностите си - да бъдете напълно наясно със самия себе си, да анализирате
образа си, който желаете да сътворите - така както всеки актьор е длъжен да се
заеме с разучаването на новата си роля преди всяка предстояща постановка. Както
е казал Дидро, слабият актьор винаги се старае наистина да се вживее в ролята,
вместо само да създава подоб- но впечатление. Хората, които винаги се вслушват в
гласа на сърцето си, далеч невинаги се оказват най-добрите на сцената на живота.
Тяхната искреност не се взима на сериозно от критично настроената публика.
Тези, които най-настървено се стремят да спечелят симпатиите на обществото,
рядко биват харесвани, особено ако преиграват. Ако публиката усети, че се е
превърнала в обект на някаква ловка манипулация, веднага ще освирка
некадърните актьори.
Добрите актьори умеят майсторски да се самоконтролират. Те знаят как да
изиграят ролята си така, че да изглеждат напълно искрени. Могат да събудят в нас
съчувствие, могат дори да ни разплачат, но не са длъжни наистина да изпитват
подобни чувства. Но за сметка на това са ненадминати майстори в изобразяването
на чувства, разбираеми и близки на публиката. В реалния свят всеки опит за
представяне на актьорите на политическата сцена с истинските им лица често има
фатални последици. Всъщност нито един лидер не може да си позволи да се
покаже
330
пред своите последователи с реалния си облик. Затова всички изтъкнати личности
в политиката и в изкуството винаги са отделяли голямо внимание на
усъвършенстването на способностите си за самоконтрол, на дарбите си да извайват
такива образи, които най-добре да отговарят на преследваните от тях цели при
конкретните обстоятелства.
Втората стъпка в процеса на изграждането на собствения образ е един вариант
от стратегията на Жорж Санд - създаването на впечатляващ, добре запомнящ се
характер, който няма да оставя обществото рав- нодушно, който ще ви позволява
да изпъквате сред останалите актьори на сцената. Именно такава роля си е бил
избрал Ейбрахъм Линкълн. По произход най-обикновен провинциалист, той ясно е
съзнавал, че като такъв не е имал много шансове да бъде избран за президент.
Въпреки че много от личните му качества са благоприятствали шансовете му да го
одобрят като претендент за най-високия пост в страната, Линкълн е обръщал
сериозно внимание на всеки детайл. Грижел се е усърдно за външността си, за
шапките и дрехите, дори и за брадата си. (Нито един президент преди него не е
носел брада.) Освен това бил първият президент, който използвал фотографията
като нов метод за популяризиране на образа си, за създаване на легендата за
простоватия президент от народа.
Замисълът не е лош, обаче изисква нещо повече от безукорно скромен образ
или от добро представяне в даден момент. Пиесите в живота се играят ежедневно
и затова е от критично значение подборът на ритъма и синхронизирането между
изявите на личността и външните събития, които в повечето случаи са напълно
неподвластни на тази личност. Едно от най-важните умения за всеки актьор е
изкуството да се поддържа напрежението в залата. Например фокусникът Хари
Худини е бил способен да се измъкне за секунди от някакъв капан, обаче нарочно
удължавал представлението, за да достави повече емоции на своята въодушевена
публика.
Ключът към поддържането на популярността е да се оставят събитията да се
развиват привидно най-естествено, без никакво изкуствено пришпорване, а чак
когато наближи решаващият миг, да се ускори темпото. Прочути лидери като
Наполеон или Мао Дзе-дун са се възползвали ловко от способностите си да се
появяват на сцената точно в най-подходящия миг, за да изненадат и очароват
публиката.
Франклин Делано Рузвелт също е разбирал значението на този похват и го
прилагал със завидно умение. През 1932 г., когато за пръв път го избират за
президент на САЩ, огромната страна се гърчи в жестока икономическа криза.
Банките фалират трескаво. Малко след като спечелил изборите, за всеобща
изненада Рузвелт се оттеглил в сянка. Нищо не споменал за състава на
предстоящия кабинет. Дори не се срещнал с предишния президент Хърбърт Хувър,
за да обсъдят предаването на властта. Страната настръхнала в трепетно очакване.
Рузвелт задвижил лостовете на управлението чак когато публикувал своето
обръщение към на
331
цията по случай встъпването му в длъжност. Произнесъл внушителна реч и
недвусмислено подчертал, че възнамерявал да поведе страната в съвсем ново
направление, без да копира нерешителните мерки, предприемани досега от
неговите предшественици. След което започнал да развива трескава дейност, като
речите му и публичните му изяви ставали все по-чести и по-драматични. Този
любопитен период от неговата кариера след началото на първия му мандат е
останал в историята като „Стоте дни на Рузвелт“. Постигнал неочаквано голям
успех, който в значителна степен се дължал на контраста между първите дни в
сянка и последвалата рязка промяна в поведението му. Държал обществото в
неизвестност и напрежение, след което го смаял с поредица от неочаквани
инициативи, но в крайна сметка постигнал целта си - успял да повлияе на хода на
общественото настроение. От неговия поучителен пример може да се извлече
ценна поука за ползата от умението да се дирижират изявите на дадена личност,
отначало без да се разкриват всички карти, за да могат да бъдат изваждани
козовете в решителния момент.
Добре изиграната пиеса не само че може да прикрива значителен брой
недостатъци или грехове, но може също така да обърка и смути противника. През
Втората световна война германският писател Бертолд Брехт работел като
сценарист в Холивуд. След войната го привикали пред Комисията за разследване
на антиамериканска дейност поради подозренията, че сътрудничи или поне
симпатизира на комунистите. Другите писатели, извикани да свидетелстват преди
него, се държали прекалено невъздържано и дори си позволявали да обиждат
членовете на комисията. Но Брехт се оказал по-далновиден от тях - той възприел
съвсем друга тактика, държал се съвсем прилично, отговарял на въпросите точно и
сдържано, дори успял донякъде да спечели симпатиите на всички присъстващи в
залата. Всеки негов жест бил грижливо репетиран и обмислен, дори и
размахването на пурите, защото предварително узнал, че председателят на
комисията е страстен пушач. Вместо да произнася като останалите обвиняеми
дълги прочувствени тиради, той се ограничавал с благоразумни изяви и след като
успял да докаже невинността си, бил освободен от преследване според закона за
антиамериканска дейност.
Друг драматичен ефект, който можете да включите във вашия репертоар, е
добре прецененият и силно въздействащ жест. Към това изключително полезно
средство трябва да прибягвате обаче само в най-належащите моменти, за да
ознаменувате своя триумф или за да изпъкне смелостта ви. Подобен жест е било
драматичното прекосяване на реката Рубикон от Цезар - безумно смел ход, който е
смаял неговите легионери и оттогава те са гледали на него като на безумно смел
водач. Когато Клеопатра за пръв път приема Цезар в Египет, тя се появила скрита
в килим. Джордж Вашингтон на два пъти се е отказвал от върховната власт с
подобаваща тържествена и шумна церемония (първият път катс генерал, а после
като президент, отказващ се от третия си мандат), което е доказало умението му да
действа според изискванията на момента
332
Именно така грижливо вие трябва да планирате появата си и напускането на
сцената на властта.
Но не забравяйте нито за миг, че всяко преиграване може да има доста
неблагоприятни, дори фатални последици и че има опасност да се провалят
упоритите ви усилия да изпъкнете на преден план. В началото на кариерата си
актьорът Ричард Бъртън открил, че ако окупира централното
място на
авансцената, ще привлича всеобщото внимание За сметка на останалите свои
колеги. Както при всяка игра, не е толкова важно какво всъщност правите - много
по-значимо е как точно го правите. Така ще можете да налагате на обществото
измисления от вас образ.
Последен съвет: научете се да се справяте с най-различни роли, за да можете
по-гъвкаво да реагирате на потребностите на момента. Винаги трябва да
приспособявате своята маска според ситуацията - да бъдете като бог Протей.
Канцлерът Ото фон Бисмарк е владеел до съвършенство това изкуство - с
либералите е бил либерал, с консерваторите - консерватор. Но никога никой не е
успял да му се противопоставя и затова Бисмарк винаги е постигал целите си.
АСОЦИАЦИЯ
Припомнете си древногръцкия бог на морето Протей.
Неговото могъщество се дължало на способността му да
променя формата си според волята си, да бъде такъв,
какъвто случаят го изисква. Когато Меланий, брат на
Агамемнон, се опитал да го залови, Протей веднага се
преобразил като лъв, а после като змия, като пантера, като
глиган и накрая като лист, обрулен от дърво, свободно носещ
се по водата.
ЕДНО АВТОРИТЕТНО МНЕНИЕ
„Научете се как да бъдете всякакъв пред всякакви зрители. Като
незримия бог Протей. Бъдете учен сред учените и светец сред
светците. Това е изкуството да се побеждава, независимо какъв
противник ще се изпречи срещу вас. Разучете добре особеностите
на вашия темперамент и се адаптирайте според разбиранията на
всеки, с когото ви сблъсква съдбата, като не забравяте дискретно
да прикривате тези ваши черти, които не съответстват на
момента.“
БАЛТАЗАР ГРАЦИАН (1601-1658 г.)
333
ОТКЛОНЕНИЯ ОТ ПРАВИЛОТО
Към този доста важен закон не могат да се посочат отклонения - ако не сте
добър актьор, ви очаква неминуем провал на житейската сцена. Дори и за да
изглеждате естествен, се изискват доста солидни театрални умения. Слабите
актьори само отегчават публиката. Разбира се, не бива да се увличате в другата
крайност - прекалено прочувственото ими- тиране на историческите личности само
ще отблъсне аудиторията от вашето представление. Всъщност това са законите на
класическата драма, установени още преди хилядолетия - закони, които не
допускат отклонения и изключения.
334
ЗАКОН
26
НЕ СИ ЦАПАЙТЕ РЪЦЕТЕ С
МРЪСНИ ДЕЛА
ОСНОВНО ПРАВИЛО
Винаги трябва да изглеждате като образец на цивилизованост и добросъвестност. Ръцете ви никога не бива
да се цапат заради мръсни дела или фатални грешки.
Трябва да поддържате безукорна представата за вас в
обществото, като обявявате другите за виновници.
ЧАСТ I
ПРИКРИВАЙТЕ ГРЕШКИТЕ СИ - АКО Е ВЪЗМОЖНО,
НАМЕРЕТЕ НЯКОЙ, КОЙТО ДА ПОЕМЕ ВИНАТА ВМЕСТО ВАС
Доброто ви име и безупречната ви репутация зависят много повече от
способностите ви да прикривате своите прегрешения, а не толкова от уменията
ви да изтъквате своите добродетели. Всеки прави грешки, но тези, които
наистина са интелигентни, съумяват да ги прикриват ловко, като прехвърлят
вината върху чужд гръб. В подобни моменти винаги е много полезно да се намери
някой, който в ролята на изкупителна жертва да поеме вината вместо вас.
ПЪРВИ ПРИМЕР ЗА СПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА
Към края на II столетие преди Христа започва бавният, но необратим упадък
на някога могъщата китайска империя Хан. Цяо Цяо - първият министър на
императора - отдавна се бил наложил като най-влия- телната личност в империята.
Загрижен за опазването на властта си и за да преодолее съпротивата на
съперниците си, Цяо започнал кампания за
335
СПРАВЕДЛИВОСТТА НА
ХЕЛМСКИЯ
СЪДИЯ
Веднъж град Хелм
бил сполетян от
незапомнена
тревога - градският
обущар убил един
от своите клиенти.
Веднага го
замъкнали при
съдията, който го
осъдил на смърт
чрез обесване. Когато присъдата била
обявена насред
градското тържище, един от местните жители
шумно възнегодувал: „Ако разреши
почитаемият съдия, мога ли да го
запитам какво ще
правим ние, ако загине от палача
единственият наш
обущар? Кой от
утре ще ни кърпи
обущата?“ „Кой?
Кой?“, заехтели
яростни викове от
четирите краища
на площада. Съдията кимнал в знак на
съгласие и обявил,
че ще промени
решението си.
„Граждани на Хелм,
това, което
казахте, е самата
истина. Понеже в
нашия град няма
друг обущар, ще
бъде зле за нашата
336
завладяването на стратегически важните Централни
равнини. Когато войските на империята Хан обсадили
една от най-добре укрепените местни крепости, той
допуснал грешка при определянето сроковете за доставки
на житото и ориза, необходими за изхранването на
войниците. Докато министърът напрегнато очаквал
пристигането на керваните, войниците гладували и
търпели много лишения. За Цяо не оставал друг изход,
освен да изпрати своя помощник до лагера пред
обсадената крепост, за да предаде заповедта му за
поредното намаляване на дажбите.
Цяо бил задължен да се грижи за дисциплината в
армията и за целта поддържал сред войниците обширна
мрежа от информатори. Неговите шпиони му докладвали,
че войниците се оплаквали, мърморели за разкоша, в който
живеел министърът, докато те гладували и мръзнели.
Разтревожен не на шега, че недоволството на войската
може да го принуди да се раздели с поста си, Цяо повикал
помощника си в своята палатка,
„Искам от теб една услуга, която е толкова важна за
мен, че няма да ти позволя да ми откажеш!“, заявил
мрачно министърът. „Какво се иска от мен?“ '„Искам да
дадеш главата си, за да я покажа на войниците.“ „Но аз
нямам никаква вина!“, изкрещял помощникът. „Никой не
знае това по-добре от мен - съгласил се Цяо, - но ако не те
осъдя на смърт, ще започнат бунтове. Мога да ти се
закълна още сега, че ще се грижа за семейството ти до сетния си час.“ Този ултиматум не оставял никакви шансове
за спасение на злочестия помощник на първия министър,
затова той се примирил с жребия, отреден му от съдбата и
още същия ден бил обезглавен. Като видели отрязаната
глава, войниците забравили за бунтовете и метежите. Попро- зорливите сред тях заподозрели, че и този път се е
намесила дългата ръка на Цяо Цяо, но предпочели да
замълчат, смаяни от жестокостта на първия министър.
Дори се престорили, че повярвали на обясненията на
слугите на министъра, според които Цяо нямал никаква
вина за провалянето на своевременното доставяне на
храните за войската.
ТЪЛКУВАНЕ
Цяо Цяо се добрал до върховната власт в доста бурен
период от историята на древен Китай. Увлечени в борбата
за първите постове в разпадащата се империя Хан,
враговете напирали от всички посоки. Битката за
стратегическите крепости в Централната равнина се
оказала доста по-трудна от очакванията на първия
министър и той непрекъснато трябвало да се грижи за
осигуряването на прехраната и на възнагражденията на
наемниците. Не е чудно, че се е оказал подложен на
необикновено силен натиск и насред тревогите си
забравил да се погрижи за своевременните доставки на
храните за армията.
Но след като е станало ясно, че това закъснение ще
има много сериозни последици и че сред армията се
надигат безредици, Цяо Цяо е бил изправен пред две
възможности: първата - да признае грешката си и да се
извини на войската, а втората - да потърси изкупителна
жертва. Министърът много добре познавал коварствата,
съпътстващи интригите около борбите за върховната
власт в империята и значението на илюзорните представи
на тълпата за ролята на един или друг властник. Затова
нито за миг не се поколебал да пожертва своя помощник в случая нямало по-удобен кандидат за изкупителна
жертва.
Грешките при всяко управление, като че ли са
неизбежни - светът и до ден днешен е до голяма степен
непредсказуем. Но тези, които са облагодетелствани с
върховната власт, трябва да внимават много не само
когато има опасност да сгрешат, но и след това, когато се
налага да се справят с последиците от своите грешки,
засягащи понякога милиони човешки създания - също
както от хирурзите се изисква бързо и безпогрешно да
отстраняват туморите. Извиненията и оправданията са
доста примитивни прийоми за всемогъщите властници,
затова трябва да ги избягват. Ако започнете да се извинявате, ще породите безброй съмнения относно вашата
компетентност и искреността на намеренията ви. Ще
плъзнат подозрения, че сте допуснали още много грешки,
които обаче не сте се осмелили да си
общност да се лишим
от него. Но нали все
някой трябва да бъде
наказан заради
убийството? И тъй
като имаме двама
коминочис- тачи в
града, предлагам
вместо обущаря да
обесим един от тях."
„СЪКРОВИЩА НА
ЕВРЕЙСКИЯ ФОЛКЛОР“,
НЕЙТЪН ОУЗЪ- БЕЛ, 1948
г.
МАЙМУНАТА И
КОТКАТА
Маймуната и
котката - приятели
неразделни, в игри и
забави, в лудории, в
пакости
всевъзможни. Като
близнаци, родени от
майка една, били
хранени от паницата
на общ господар.
Случела ли се беля в
къщата голяма, вечно
обвинявали тях. В
един ден - зимен,
ветровит, двете
лудетини се скътали
край огнището в
топлата кухня. Не
щеш ли, сред
зачервената жар
съзрели кестени едри,
апетитно заоблени,
оставени там от
грижливия готвач.
От тях се надига-
337
ло ухание тъй ароматно, упойващо,
апетитно, че маймунката мигом
сбърчила нос. „Котак! - изфучала
маймуната дяволита. - Не може ли да
опитаме от тези
вкусни кестени? Ех,
да имах лапи като
твоите, нямаше да
се мотая нито за
миг. Я подай ми една
лапа - да ти покажа
що е майсторлък!"
Още недоизрекла
своите слова,
маймуната хитра
лапата котешка
докопала чевръсто,
въглените
разбърникала,
кестените хванала.
Но на прага се показала стопанката
сърдита, нахокала
пакостниците и те
хукнали да бягат
през глава. От
дръзкия грабеж котакът си спечелил
обгорени лапи, които
ближел и стенел от
болки непоносими, а
маймуната се облизвала най-доволно,
докато кестените
печени налапвала.
„БАСНИ“, ЛАФОН- ТЕН
(ЖАН ДЬО ЛА Ф0НТЕН)
(1621-1695 г.)
338
признаете. По-добре е да се отстранява веднага причината
за възникналите проблеми, за да не привличате
непрекъснато всеобщото внимание, като подтикнете
множеството да фокусира вниманието си върху поредната
изкупителна жертва, преди тълпите да се усъмнят във
вашите способности да се справяте с проблемите.
„Предпочитам да измамя целия свят,
вместо да позволя на света да ме измами."
ЦЯО ЦЯО, ПРЪВ МИНИСТЪР НА ИМПЕРАТОР ХАН,
ОКОЛО 155-220 г. ПРЕДИ ХРИСТА
ВТОРИ ПРИМЕР ЗА СПАЗВАНЕ НА
ЗАКОНА
От няколко години Чезаре Борджия водел
ожесточена борба за спечелване на властта над обширни
територии от Аленинския полуостров. Всичките тези
кампании папският син предприемал от името на Светия
папски престол, за което естествено бил вдъхновяван от
баща си - папа Александър VI Борджия. През 1500 г.
Чезаре Борджия решил да завземе крепостта Романя в
Северна Италия. От десетилетия този ра-йон се владеел от
алчни феодали, които натрупали значителни богатства. В
областта от години не се била появявала войска или
полиция и навред царяло отчайващо беззаконие, вилнеели
множество банди, цели местни фамилии безчинст- вали и
се изтребвали взаимно в кървави саморазправи. За да
въведе някакво подобие на ред, Чезаре решил да назначи
един от своите адютанти за управител на областта.
Жребият изтеглил Ремиро де Орко, „жесток, безмилостен
и много избухлив офицер“ според свидетелството на
Николо Макиавели. Чезаре дал на Де Орко абсолютни
пълномощия над населението на злочестата област.
С присъщата му енергия и размах Де Орко се заел да
установява ред, без да се притеснява от жертвите на
суровите мерки. Не след дълго всички без- чинстващи
банди били прогонени от Романя. Но в
преследването на целта, поставена от Чезаре Бор- джия,
неговият адютант Ремире де Орко често прекалявал и само
след две години от началото на неговото управление
местните жители започнали да го ненавиждат така, както
доскоро мразели бандитите и феодалите грабители. През
декември 1502 г.
Чезаре решил, че трябва да предприеме нещо, за да
успокои изплашеното население. Обявил пред всички
местни първенци, че не одобрява прекалено суровите
мерки на Де Орко и се оправдал с буйния характер на
наместника. По-късно, на 22 декември, той заповядал да
хвърлят Де Орко в подземието на крепостта Чезена, а на
деня след Коледа местното население било призовано на
градския площад, за да присъства на доста зловеща сцена в прахта се въргалял трупът на Де Орко, главата му била
набу- чена на копие, а под копието лежала захвърлена
кървавата секира на палача. Както отбелязва Макиавели,
хората били вкаменени от ужас, но в същото време
доволни, че са се отървали от поредния си потисник.
ТЪЛКУВАНЕ
Чезаре Борджия бил ненадминат майстор в разиграване на жестоки заговори, които неизменно имали за
цел утвърждаването на неговата власт. Винаги планирал
действията си с няколко хода напред и никога не забравял
да приготвя коварни капани за съперниците си. Именно за
тези негови качества в своята книга „Князът“ Николо
Макиавели го поставя много преди другите исторически
личности.
Чезаре успял да предвиди с поразителна яснота какво
ще се случи в областта Романя - редът в този смутен район
можел да бъде въдворен само с помощта на брутална
жестокост, стигаща до безогледно изтребване на всички
съмнителни личности. Процесът изисквал няколко години
и отначало хората го посрещнали с радост, понеже наивно
се надявали да се отърсят от потисниците си. Но скоро
наместникът на Чезаре Борджия - Ремиро де Орко
- си създал толкова много врагове, че вече никой не
желаел присъствието на натрапника. Самият Чеза-
ГАРВАНЪТ, КОБРАТА И ЧАКАЛЪТ
Имало едно време
двойка гарвани, които
си свили гнездо в едно
бананово дърво. В хралупата на дънера
дремела огромна
кобра. Веднъж тя
издебнала момента,
когато гарваните
излетели да дирят
храна, пропълзяла
нагоре до гнездото и
излапа- ла наскоро
излюпе- ните
гарванчета. Но
гарваните не искали
да напуснат гнездото,
където съвсем доскоро си живеели така
добре. Затова отишли
при техния приятел
чакала за съвет. Той
им предложил един
хитър план. Гарваните тозчас се
захванали със залагането на капана.
Женският гарван
кацнал на брега на
езерото, където
пристигнали за
утринното къпане
жените от харема на
шаха - с окичени
перли, рубини,
диаманти и изумруди
по ръцете, по шията,
по гърдите си. Всички
тези скъпоценни
накити заедно със
златните и
сребърните
339
украшения скоро
били оставени на
брега, след което
жените с викове и
смях се потопили в
езерото. Женският
гарван светкавично
се
хвърлил
към
купчината, захапал
с клюна си първия
златен накит, който му се изпречил
пред очите, размахал силно криле и
литнал към банановото дърво, сподирен от неистовите крясъци на евнусите-пазачи
на
наложниците
от
харема на великия
шах. Щом се добрала
до
дървото,
птицата
пуснала
накита в отвора,
свързващ гнездото с
хралупата
на
кобрата. Запотените, останали без дъх
от
преследването
евнуси
се
дотътрили до стъблото на банановото
дърво
и
съзрели
кобрата,
която,
подплашена от виковете им, бързала
да се скрие в хралупата си. Веднага я
убили с тоягите си,
взели
златния
накит и се върнали
при
езерото.
Оттогава
двата
гарвана продължават
да
живеят
безметежно сред
340
ре в никакъв случай не можел да бъде смятан за защитник на справедливостта, но съобразил, че нещо
трябва да се направи, за да се избегне допълнителното
влошаване на обстановката в близко бъдеще. След като
подбрал кой от помощниците му ще се наеме да свърши
мръсната работа, папският син не се поколебал да набучи
главата му на върха на копието. Очевидно хитрият,
коварен Чезаре Борджия още в началото на
осъществяването на своя замисъл бил набелязал Ремиро
де Орко като евентуална изкупителна жертва.
При случая с Цяо Цяо ролята на изкупителна жертва
поел един напълно невинен човек, но в цитирания по-горе
епизод от живота на Чезаре Борджия тази незавидна роля
била поета от Ремиро де Орко, който в никакъв случай не
може да спечели нашето съчувствие, защото с нищо не
бил по-добър от своя господар, който го натоварил с
мръсната работа, за да не изцапа ръцете си е кръв. При
случаи от втората категория по-разумно ще е да се разграничавате от сатрапите и палачите. Така не само ще
изглеждате като незасегнат от проблема, но и ще
заслужите славата на водач, който е успял да отстрани
една от язвите, разяждащи обществото.
„Атиняните редовно се грижели за
прехраната на неколцина изпаднали в
недоимък бедняци, за да могат да ги
пожертват при появата
на
някое
застрашаващо града бедствие - чума, суша,
глад, вражеско нападение.
Тези изкупителни жертви били извеждани
извън градските стени, за да бъдат
пребити с камъни. “
„ЗЛАТНИЯТ КЛОН“, СЪР ДЖЕЙМС ДЖОРДЖ
ФРЕЙЗЪР (1854-1914 г.)
КЛЮЧОВАТА СТРАТЕГИЯ ЗА
ПОДСТЪПИТЕ КЪМ ВЛАСТТА
Използването на изкупителни жертви е изпитан
прийом, стар колкото нашата цивилизация. Подоб-
ни примери могат да бъдат намерени в историите на
всички народи от четирите краища на света. Ос- новната
идея около тези жертвоприношения е прехвърлянето на
вината и на греха на чуждия гръб - за целта се подбира
най-удобният човек или животно или дори неодушевен
предмет, след което жертвата
тържествено се
унищожава. Древните евреи са принасяли в жертва кози от тук е изразът „жертвения козел“ - върху избраното
животно жрецът полагал двете си ръце, докато изреждал
прегрешенията на синовете на Израел. След това
символично прехвърляне на греховете животното било
отвеждано в пустинята и изоставяно там. Древните
атиняни също като ацтеките предпочитали човешките
жертвоприношения, дори се грижели с месеци за специално нарочени лица за бъдещи жертви. Тъй като вярвали,
че божествата наказвали хората с чума и глад заради
греховете им, хората с радост били готови на всичко, само
и само да се отърсят от непоносимото чувство за вина,
затова въздъхвали с облекчение, когато греховете им се
прехвърляли върху някоя невинна жертва, чиято гибел
трябвало да умилостиви суровите божества и да прогони
кошмарните сънища на грешниците.
Напълно човешко е да не търсите вината в себе си за
допуснати грешки или дори престъпления, а да се
озъртате наоколо, за да откриете някоя удобна жертва.
Когато чумата стигнала до Тива, Едип търсел трескаво
спасение от тази смъртонос- на напаст навсякъде, само не
в себе си - царят въобще не допускал, че неговият
кръвосмесителен грях е причината за гнева на боговете,
които наказали Тива с чумна епидемия. Изгарящата нужда
да се прехвърли на някой друг собствената вина е много
силен подтик, който умните политици умеят ловко да
използват. Жертвоприношенията не случайно са едни от
най-древните ритуали - може би дори няма по-стар
обичай. Характерното за тези кървави обреди е стремежът
за утвърждаване на властта на местния владетел.
Припомнете си гибелта на Реми- ро де Орко - Чезаре
Борджия. напълно съзнателно се е стараел да подчертае
драматичната кончина на своя доскорошен наместник в
Романя, за да не търси никой вината в него. Местното
население ведна-
клоните на банановото дърво.
ПРИКАЗКА ОТ ПАНЧАTAHTPA, IV ВЕК ПРЕДИ
ХРИСТА,
ПРЕРАЗКАЗА-
НА В „ИЗКУСТВОТО НА
ВЛАСТТА“, Р. Д. X.
ШУИ, 1979 г.
КАК ТРЯБВА ДА СЕ
РАЗПРОСТРАНЯВАТ ВЕСТИТЕ
Когато Омар, син
на ал-Хатаб, приел
исляма, той поискал
вестта за неговото
посвеща- ване побързо да достигне до
всички негови
поданици. Повикал
Джамил, син на
Муамар алДжамахи. Джамил
се славел с бързината, с която пренасял тайни сведения между властниците в района. Ако
някой му поверявал
някаква своя тайна,
Джамил веднага я
споделял с всички
местни жители.
Омар започнал с
думите: „Аз приех
исляма. Но не го
казвай никому...
Искам това да си
остане между нас.
Да не си посмял да
гъкнеш дори!“
Джамил излязъл
навън и веднага се
развикал с цяло
гърло: „Да не
341
би някой да си
помисли, че Омар син
на ал-Хатаб, приел
исляма? Не бива да
вярвате, даже и аз да
го изрека, дори да ви
се закълна в брадата
на Пророка!“ Така
вестта за голямото
събитие светкавично
се разпространила
навсякъде
- точно каквато
била волята на
Омар.
„НЕЖНАТА РОЗА",
КНИГА НА АРАБСКИТЕ
МЪДРОСТИ И ХИТРОСТИ, XIII ВЕК
ГЛУПАКЪТ И
МЪДРЕЦЪТ
Един мъдрец се
разхождал самотен,
но внезапно се
сепнал, когато някакъв глупак започнал да замеря с камъни. Мъдрецът се
обърнал към глупака
с думите: „Драги
приятелю, теб
наистина те бива да
хвърляш камъни!
Ето ти няколко
франка за награда.
Всъщност ти
заслужаваш много
повече, защото
здравата се потруди,
а всяко усилие
трябва да бъде
възнаграждавано по
достойнство. Но
342
га доловило това и реагирало точно както се очаквало. За
всички нас е дотолкова естествено да се стараем да не
търсим вината в себе си и охотно да я прехвърляме на
другите, така че с готовност приемаме хипотезата за
поемането на греховете от изкупителните жертви.
Кървавите жертви ни напомнят за отблъскващите
ритуали от далечното минало, но тази жестока практика е
жива и до днес, въпреки че е приела много по-различни
форми, много по-завоалирани и по-омекотени. Тъй като
властта винаги е зависела от формите, под които се
поднася на обществото, силните на деня непременно
трябва да изглеждат напълно безгрешни. Именно затова са
им необходими изкупителни жертви, също както в
дълбоката древност. Кой съвременен политически водач е
поемал отговорността за своите грешки? Винаги са били
търсени други виновници, други кози за изкупуване на
собствените грехове. Когато се провали с гръм и трясък
„културната революция“, предложена от Мао Дзе-дун и
съратниците му, той дори не се опита да се извини на
измъчения китайски народ, а веднага посочи поредната
изкупителна жертва - своя първи заместник Чен По Та,
един от най-висо- копоставените ръководители на
Китайската комунистическа партия.
Франклин Д. Рузвелт винаги се е радвал на репутацията на честен и неподкупен политик. Но през
дългата си кариера той неведнъж се е сблъсквал със
сложни ситуации, при които някой от неговите
сътрудници е допускал сериозна грешка, но неволно, а не
поради зла умисъл. Преди двадесет години неговият
секретар Луис Хоув бил принуден да се нагърби със
злочестата роля на съвременен Ремиро де Орко. Луис бил
уличен в манипулиране на представителите на пресата, в
некоректно политическо маневриране, в нечисти сделки.
Хоув незабавно бил уволнен и никога не посмял да се
оплаква, въпреки че признал вината си - Рузвелт не можел
да му прости опетняването на грижливо изработения му
образ на непогрешим президент.
Изкупителните жертви са много удобни не само с
това, че поемат вината върху себе си, но и с ролята си на
предупреждение спрямо съперниците.
През 1631 г. бил организиран заговор за отнемането на
властта на френския кардинал Дьо Ришельо с кодираното
наименование „Празник на наивниците“. Заговорът едва
не успял, понеже в него били въвлечени представители на
висшата власт, включително и на кралицата-майка. Но
Ришельо оцелял благодарение на своите ловки агенти в
кралския двор.
Един от главните конспиратори бил Мариляк пазителят на кралските печати. Кардинал Дьо Ришельо не
посмял да го изпрати в затвора, за да не си навлече гнева
на кралицата-майка - подобна тактика би имала
непредвидими последици, затова си избрал като мишена
брата на Мариляк - маршал от френската армия. Този
военен всъщност въобще не бил замесен в заговора. Но
кардиналът, разтревожен от все повече зачестяващите
конспирации, решил да даде такъв урок на враговете си,
че да го запомнят добре. Обвинили брата на Мариляк с
набързо скалъпени обвинения и го екзекутирали. Така
косвено бил наказан истинският подбудител на заговора,
който дотогава се мислел за недосегаем, а същевременно
били предупредени и всички бъдещи заговорници.
Всъщност често се оказва по-разумно да се избере
като изкупителна жертва, колкото е възможно по-невинна
личност. Такива хора никога не притежават реална власт
и поради това не могат да ви отмъстят. Освен това
техните протести ще бъдат много шумни, защото те
осъзнават своята невинност, което обаче ще бъде
преценено от обществото като още едно доказателство за
тяхната вина. Трябва обаче да бъдете извънредно
внимателни да не създавате мъченици. От голямо
значение е жертвата, избрана да изкупи символично
вашите прегрешения, да бъде признавана за виновна,
колкото е възможно по-дълго. Ако жертвата е прекалено
слаба личност, а наказанието - прекалено сурово, от това
несъответствие в крайна сметка може да пострада този,
който е избрал и наказал жертвата. По- добре е да се
спрете на някоя по-влиятелна особа като изкупителна
жертва, при условие че тя притежава власт, но не се радва
на симпатиите на обществото.
аз просто нямам още
пари в джобовете
си... Ах, да, хрумна
ми нещо! Виждаш
ли оня мъж там, до
високото дърво? Е,
той, понеже е много
богат, ще те дари
доста по-щед- ро от
мен, бедняка. Стига
да събереш повече
камъни, ще изкараш
солидна
печалба!“
Глупакът, подмамен
от стръвта, се втурнал да събира камъни
и
да
замеря
богаташа под клоните на дървото. Но
този път, за негова
най-дълбока
изненада,
не
му
платили със златни
монети.
Вместо
това от портата
изскочили слугите на
богаташа,
настигнали глупака и му
хвърлили такъв як
пердах,
че
му
строшили кокалите.
Такива
досадници
могат
да
бъдат
срещнати във всеки
кралски двор, които
не се уморяват да
разсмиват господаря
си за наша сметка.
За да им затворите
устата, трябва да
сте доста силен.
Но ако не можете
сам да се справите с
тях, по-добре ще
бъде да ги подма-
343
мите да се нахвърлят върху някой посилен, който ще им
даде суров урок
- точно това, което те заслужават.
„БАСНИ“, ЛАФОНТЕН
(ЖАН ДЬО ЛА ФОНТЕН)
(1621-1695 г.)
ИНДИИСКАТА
ПТИЦА
Един търговец преди
години се върнал от
Индия с необичаен
подарък
- индийските търговци му били подарили прелестна
птица от неизвестна порода. Оттогава той се привързал много към нея
и за да не я изгуби, я
държал в здраво
заключен позлатен
кафез. Но птицата
се измъчвала зад
позлатените
решетки и
непрекъснато го
умолявала да й върне
свободата. Накрая
търговецът бил
принуден да измисли
нещо, за да
удовлетвори
молбата й и се
озовал в гъстите
индийски гори, където стотици
птици като нея
живеели на воля.
Смутеният мъж
започнал да разказ-
344
Историята изобилства с поучителни примери в още
една насока, близка по тематика с проблема около
изкупителните жертви. Става дума за провалите на
фаворитите. Повечето крале са имали придворни
фаворити, които понякога са били предпочитани поради
очевидни причини, а понякога никой не е можел да си
обясни защо са удостоявани с тази чест. Личности и от
двете категории винаги са отрупвани с почести и блага. Но
именно кралските фаворити са избирани като най-удобни
кандидати за изкупителни жертви при всяка новопоявила
се заплаха за репутацията на монарха. Обществото винаги
е готово да повярва във вината на тази изкупителна жертва
- иначе защо кралят ще жертва своя любим фаворит?
Останалите придворни с готовност са сътрудничели на
монарха не само за да докажат лоялността си, но и за да се
възползват от удобния случай да отмъстят на отритнатия
фаворит. Междувременно кралят също печели, защото се
отървава от един свой приближен, който знае прекалено
много за личния му живот или за съкровените му
държавнически амбиции. Такива приближени много често
се превръщат в нетърпимо арогантни и иронизиращи
особи. Почти същият ефект може да се постигне от
съвременните политически лидери, ако пожертват някой
от своите най-близки сътрудници. Наистина ще се наложи
да изгубите стар приятел или колега, но в дългосрочен
план за вас винаги ще е по-важно да прикривате старателно грешките си, отколкото да търпите около вас някоя
личност, която, ако един ден се обърне против вас, може
да се окаже вашият най-опасен противник. Освен това, ако
наистина притежавате достатъчно власт, кандидатите да
заемат овакантеното място на ваш приближен или фаворит
никога няма да се свършат.
АСОЦИАЦИЯ
Представете си невинната коза. В деня
на изкуплението високопоставен жрец
ще доведе козата в храма, ще отпусне
ръце върху главата й и ще призове
присъстващите да признаят греховете
си, за да ги прехвърлят върху
злочестото създание, което след това
трябва да бъде отведено в пустинята и
изоставено там, натоварено с чуждите
грехове.
ЕДНО АВТОРИТЕТНО МНЕНИЕ
„Не е безразсъдно да се признават грешките.
Безразсъдно е да позволявате да бъдете уличен в
грешки, въпреки че е напълно човешко те да се
допускат. Мъдрите се познават по това, че умеят
да прикриват грешките си. Репутацията много
зависи от това, което успеете да скриете от обществото. Ако не сте безпогрешен, тогава сте
длъжен да бъдете много внимателен. “
БАЛТАЗАР ГРАЦИАН (1601-1658 г.)
Ч А С Т II
ИЗПОЛЗВАЙТЕ КОТЕШКИ ЛАПИ,
ЗА ДА НЕ СИ ИЗГОРИТЕ РЪЦЕТЕ,
КОГАТО ИЗМЪКВАТЕ КЕСТЕНИТЕ ОТ
ЖАРТА
В баснята маймуната сграбчила лапата на своята
приятелка котката, за да извади с нея горещите кестени
от огъня, за да не си обгори ръцете.
Ако се налага да се извърши нещо неприятно или
непопулярно, ще бъде доста рисковано, ако вие лично се
заемете с това дело. Ще се нуждае-
ва на птиците в
гората за своята
любимка, затворена
от години в неговия
дом. Но още не бил
свършил словото си,
когато от клоните на
близкото дърво
паднала на тревата
една мъртва птица почти същата като
неговата. Търговецът
силно се натъжил,
защото си помислил,
че тази птица не
могла да понесе
думите му за
пленницата в неговия
кафез, сърцето й се
пръснало от мъка и
тя се строполила
безжизнена на
земята.
Когато се прибрал
у дома, птицата го
запитала дали й носи
добри вести от
далечна Индия. „Не тихо промълвил той,
- вестите не са добри. Една от твоите
роднини се строполи
мъртва в нозете ми
още щом заговорих за
твоето
пленничество...“
Птицата в кафеза
веднага паднала
бездиханна на дъното на кафеза.
„Ох, какво сторих!
Вестта за смъртта
на нейната роднина
погуби любимата ми
пти
345
ца!" Съкрушеният
търговец я извадил
навън, на перваза на
прозореца. За негова
безкрайна изненада
птицата като по
чудо възкръснала и
мигом литнала към
клоните на найблиз- кото дърво.
„Сега вече мога да
ти призная, че вестта, която ми донесе,
никак не беше лоша
за мен, въпреки
твоята печал. Ти,
моят поробител,
сам ме научи как да
спечеля свободата
си.“ С тези думи тя
размахала криле и
отлетяла надалеч,
най-после свободна
като всяка птица в
небето.
„ПРИТЧИТЕ НА
ДЕРВИША“, ИДРИС
ШАХ, 1967 г.
ДАВИД И
БАТШЕБА
В началото на онази
година, в която беше
сменен юдейският
цар, новият
владетел Давид
изпрати Йохав с
останалите пълководци и цялата
израелска войска да
нападнат Амон и да
обсадят Раба,
докато самият цар
Давид остана в
346
те от котешки лапи - от някой, който вместо вас да се
нагърби с мръсната работа или с опас- ната задача.
Котешките лапи ще измъкнат за вас горещите кестени
от жарта, ще пострадат и ще послужат за пример на
околните да не се опитват да ви укоряват като
истински виновник. Нека някой друг бъде изпълнителят,
докато вие само ще обирате овациите.
ПЪРВИ ПРИМЕР ЗА СПАЗВАНЕ НА
ЗАКОНА
През 59 г. преди Христа десетгодишната Клео- патра
- бъдещата царица на Египет - станала свидетелка на
детронирането и на прогонването в изгнание на баща си
Птоломей XII. Заговорът бил замислен от сестрите на
Клеопатра. Най-голямата от тях - Веренисия - била начело
на заговора. За да си осигури пълновластен контрол над
Египет, тя хвърлила в затвора сестрите си и заповядала да
умъртвят съпруга й. Това, изглежда, е бил неизбежен ход
за подсигуряването на властта й. Но за един член на
царстващата фамилия проливането на царствена кръв
било непростимо прегрешение и поданиците й изтръпвали
в ужас само при споменаването на нейното име. Отново
се заредили заговори, но този път срещу царица
Веренисия
и
след
четири
години
ожесточени
междуособици на трона се възцарил Птоломей XII, който
не закъснял да предаде на палача Веренисия и другите й
сестри, които също участвали в заговора.
През 51 г. преди Христа Птоломей XII умрял и
оставил като свои наследници четирите си деца, които
доживели до този драматичен ден. Според египетската
традиция първородният син Птоломей XIII (тогава едва
десетгодишен) бил принуден да се ожени за най-голямата
си сестра Клеопатра (18-го- дишна) и те двамата
започнали да царуват като цар и царица. От това
соломоновско решение обаче никой не останал доволен,
защото всички, включително и Клеопатра, жадували за
повече власт. Отношенията между Клеопатра и Птоломей
XIII с течение на годините се изостряли все повече, като
всеки се
опитвал да привлече повече съюзници за своята кауза.
През 48 г. преди Христа Клеопатра дотолкова успяла
да изплаши с амбициите си властващата каста, че срещу
нея се оформил влиятелен съюз от военни, жреци и
придворни, които я принудили да
потърси спасение в
бягството. Но докато била в изгнание, тя не си губела
напразно времето. Искала да управлява сама и да
възвърне миналия блясък на Египет. Не се съмнявала, че
никой от нейните съвременници не бил могъл да се
справи с тази толкова трудна задача. Но не замисляла
планове за кърваво отмъщение, защото в паметта й бил
жив красноречивият урок, свързан със съдбата на сестра й
Веренисия - никой не би желал да се подчинява на
царица, която е натопила ръцете си в царска кръв. Дори и
Птоломей XIII не посмял да убие сестра си Клеопатра,
въпреки че отлично знаел, че тя в изгнание ще се
занимава само с едно - ще плете заговори за неговото
детрониране.
Малко преди да изтече една година от прогонването
на Клеопатра в изгнание, в Египет пристигнал римският
диктатор Гай Юлий Цезар с твърдото намерение да
завладее завинаги богатия на зърно Египет и да го
превърне в поредната римска провинция. Клеопатра
веднага съзряла неочаквания си шанс, зашеметяващ като
дар от боговете. Върнала се в Египет и пропътувала
стотици километри, за да се срещне с Цезар в
Александрия. Легендата разказва, че се появила пред
смаяния Цезар увита в килим, от който изскочила, за да
очарова завоевателя. Веднага се заела да го обайва с
всички средства, с които разполагала. Отлично знаела, че
Цезар обожавал пищните представления и че се интересувал живо от египетската история, а освен това не
бил безразличен към женската красота. Не след дълго
Цезар склонил да извърши всичко, което е било по силите
му, за да възстанови Клеопатра на трона.
Роднините на Клеопатра изпаднали в паника - тя
отново успяла да ги надхитри. Птоломей XIII не искал да
дочака да бъде екзекутиран от римляните и повел цялата
си войска, която все още се подчинявала на заповедите
му, срещу лагера на Цезар.
столицата Йерусалим. Една вечер цар
Давид се надигна от
царското ложе и се
поразходи по
терасата на покрива
на своя дворец.
Оттам той видя
една жена да се къпе
в малкия басейн долу,
в градината, и
остана поразен отдивната й хубост.
Веднага изпрати
слугите си да разберат коя е тази
неземна красавица и
получи следния
отговор: „Това е
Батшеба, дъщерята
на Елиам и съпруга
на Урий от
Хитит...“ Давид
написа писмо на
Йохав и нареди
писмото да бъде
отнесено от самия
Урий. В писмото
царят израелев бе
написал: „Да се изпрати Урий да се
сражава с неприятеля и да не му се
пречи да умре достойно, като герой на
бойното поле..."
Йохав изпрати Урий
там, където се
водеха найожесточените
битки, където
войската на юдеите
настина се
нуждаеше от смел и
непреклонен военачалник. Но мъжете от обсадена
347
та Раба не се предаваха лесно. Много
кръв се проля по
стените на крепостта и много бяха
избити от двете
страни. А когато
една нощ посред
мрака изпълзяха
навън, те плениха
Йохав и телохранителите му.
Всички намериха
смъртта си там в
онази непрогледна
нощ заедно с храбрия
Урий.... А когато
съпругата на Урий
узна, че мъжът й е
паднал на бойното
поле, тя скърбеше
неутешимо по него.
Но щом отмина
траурният период,
цар Давид изпрати
за нея и я прибра в
своя палат. Тя му
стана жена и скоро
му роди син.
СТАРИЯТ ЗАВЕТ,
САМУИЛ, 11-12
348
Римските легиони, на които в онази епоха нито една
нужда армия не можела да съперничи, набързо разгромили
войската на Птоломей XIII и Цезар наредил да го
заключат в подземието на двореца заедно с останалите
членове на царското семейство. Но най- малката сестра
Арсиноя избягала от двореца и се втурнала към лагера на
египетските войски, за да се провъзгласи за новата царица
на Египет. Клеопатра отново не изпуснала шанса да се
възползва от промяната в обстановката и помолила Цезар
да освободи Птоломей XIII, но срещу обещанието, че той
ще сключи примирие ,с Клеопатра. Разбира се, тя самата
нито за миг не повярвала, че брат й ще спази обещанието отлично знаела, че първата му работа ще бъде да се
опълчи срещу сестра им Арсиноя. Всъщност именно това
искала да постигне Клеопатра, след което вече нищо
нямало да попречи на легионерите на Цезар в кърваво
сражение да изтребят всички членове на царската
фамилия.
Междувременно Цезар получил солидно подкрепление от Рим и се заел с преследването на бунтовниците. Птоломей XIII побягнал нагоре по течението
на Нил и по-късно се удавил във водите му. Цезар заловил
Арсиноя и я изпратил в Рим, окована като опасен
престъпник. После изтребил значителен брой от
враждебно настроените спрямо Клеопатра египетски
военачалници, а жреците натикал зад решетките. За да
подсили позициите си като царица, Клеопатра се омъжила
за единствения свой родственик Птоломей XIV, тогава
единадесетго- дишно момче, който за нейно щастие
притежавал най-мекушавия характер от цялата царствена
фамилия. Четири години по-късно момчето умряло мистериозно, вероятно от отрова.
През 41 г. преди Христа Клеопатра приложила към
новия римски водач Марк Антоний същата тактика, която
навремето била използвала при опита си да спечели Цезар
на своя страна. След като успяла да го съблазни, тя го
посъветвала да отстрани сестра й Арсиноя, все още
затворена в Рим, под претекста, че заговорничела срещу
него. Марк Антоний й повярвал и така на бърза ръка
Арсиноя била екзекутирана, с което била отстранена
последната съперница на Клеопатра.
ТЪЛКУВАНЕ
Според легендите Клеопатра била ненадмината съблазнителка, но всъщност
истинската причина за успехите й се е криела в умението да подчинява всички
около себе си на волята си, като мнозина от тях дори не се досещали, че са
подлагани на изкусна манипулация. Цезар и Марк Антоний не само че й
помогнали да се отърве от най-опасните си род нини - Птоломей XIII и Арсиноя,
- но междувременно изтребили всички нейни врагове както в двореца, така и сред
египетските военачалници. Тези двама именити мъже се превърнали за нея в
котешки лапи. Те смело се втурвали в огъня заради нея, нагърбвали се с цялата
мръсна работа, като в същото време никой не можел да упрекне Клеопатра, че е
ви- новна за гибелта на най-близките си роднини. Накрая Цезар и Марк Антоний
дори склонили да я оставят да управлява Египет като напълно самостоятелна
царица, т. е. по време на тяхното владичество Египет не бил обявен за римска
колония. И всичко това вършели, без да се осъзнават, че тя ги манипулира, за да я
подпомогнат да осъществи династичните си стремежи. Това е удивителен пример
за манипулация от най-фин вид, при това с извънредно важни резултати за
политическата обстановка в Източното Средиземноморие.
Една царица никога не трябва да си цапа ръцете с мръсни дела, така както
царствената особа не бива да се появява пред обществото с окървавено лице. Но
властта не може да оцелее, без да бъдат изтребвани многобройните врагове - така
че винаги ще има мръсни задачи за вършене, които трябва да бъдат поемани от
някой, който е много близо до трона. Подобно на Клеопатра, всеки владетел ще се
нуждае от котешки лапи.
За подобни деликатни поръчки не е разумно да наемате някой извън кръга на
лицата, с които сте постоянно заобиколени, защото не можете да предскажете как
ще реагира в бъдеще някоя напълно непозната личност. Лесно могат да бъдат
открити наивници, които с ентусиазъм ще се втурнат да изпълняват вашите
поръчки - само трябва да разполагат с хора, за които ще бъде чест да се поставят
на ваше разположение, особено ако им подхвърлите някой кокал в замяна на
драгоценната услуга. След като изпълнят задачата и ви предпазят от публично
опозоряване, те ще разчистят терена за вашия възход към трона.
ВТОРИ ПРИМЕР ЗА СПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА
Към 1928 г. в Китай избухнала гражданска война между националистите и
комунистите, спорещи за властта над многомилионната страна. През 1927 г. Чан
Кай-ши, водачът на националистите, се заклел да изтреби всички комунисти до
крак и през следващите няколко години той
349
неведнъж се доближавал доста близо до пълното осъществяване на заветната си
цел. След поредното поражение, което комунистите претърпели през 1934-1935 г.,
те били принудени да отстъпят в глухите западни провинции и там да организират
прочутия марш към Северозападен Китай, през страхотно труден планински терен,
с обща дължина 9600 км
- възхваляван по-късно от летописците на комунистите като Великия поход. Това
стратегическо прегрупиране е струвало на комунистите начело с Мао Дзе-дун
десетки хиляди жертви - точният им брой е невъзможно да бъде установен. В края
на 1936 г. Чан Кай-ши планирал последната си офанзива, която този път наистина
е трябвало да постигне крайната цел
- тоталното ликвидиране на комунистическата зараза. Попречили му обаче
масовите безредици в редиците на неговите войски - цели полкове започнали да
преминават на страната на маоистите. Самият главнокомандващ Чан Кай-ши бил
пленен и предаден на комунистите, от които не можел да очаква милост.
Междувременно обаче японците нахлули в Северен Китай и за ог- ромна
изненада на Чан Кай-ши комунистическият водач Мао Дзе-дун му предложил да
се споразумеят, вместо да заповяда да го изправят до стената за разстрел.
Комунистите, заявил Мао, ще го пуснат на свобода, ако той се съгласи да воюва
заедно с тях срещу общия враг - японските нашественици. Чан, който вече се бил
простила живота си, не можел да повярва, че щастието отново му се усмихнало.
Не можел да повярва също на внезапната коренна промяна в тактиката на
комунистите - те изведнъж започнали да се държат с него любезно, с подчертано
уважение, дори угоднически. Разбира се, Чан Кай-ши - един от малкото китайски
военачалници, който успял да получи солидно военно образование и освен това
бил много способен стратег - не се съмнявал, че ще успее да отблъсне японците ако не се налага да отделя значителни военни ресурси за преследването на
комунистическите партизански отреди. А след това можел спокойно да довърши
разчистването на сметките си с комунистите. Нямало какво да губи, затова се
съгласил с условията, предложени му от щаба на Мао Дзе-дун.
Комунистите продължили да се сражават с японските окупатори по
предпочитания от тях метод - разчитали главно на партизанска война, на
изолирани дръзки нападения в тила на врага и моментално изтегляне далеч назад в
труднодостъпните планини. За разлика от тях националистите начело с
генералисимус Чан Кай-ши воювали по всички правила на военното изкуство.
Двете армии, след почти десетгодишна кървава война, накрая успели да изтласкат
японците от Китай. Но най-горчивото разочарование в бурния живот на Чан Кайши тепърва предстояло - едва сега този интелигентен кадрови военен от знатен
произход започнал да се досеща каква хитрост замислил срещу него Мао Дзе-дун беден и необразован, но дяволски хитър селяк. Армията на Чан Кай-ши била принудена да понесе основния дял от натиска на японската артилерия и ави
350
ация, поради което претърпяла сериозни загуби в жива сила и техника. Сега на
чанкайшистите били необходими няколко години, за да възстановят силите си. Но
комунистите не само че избягвали японските контраатаки, но и се възползвали от
проточилата се война, за да укрепят редиците си, да понатрупат военен опит и да
разпространят влиянието във всички китайски провинции. Веднага след края на
войната срещу японс ката армия започнала следващата гражданска война, само че
този път ролите били разменени - комунистическите дивизии обкръжили отслабналите части на националистите и започнали да ги громят една по една. В крайна
сметка за Мао Дзе-дун японците изиграли ролята на котешки лапи, защото
подготвили терена за победата на комунистите над чанкайшистите.
ТЪЛКУВАНЕ
Повечето политически водачи веднага биха наредили да бъде отстранен найзлият им враг, ако попадне в техен плен. Но ако Мао Дзе-дун беше ликвидирал
Чан Кай-ши, нямаше да може по-късно да се възползва от чанкайшистката армия,
за да се справи с японските окупатори. Комунистическите партизански отреди не
са притежавали достатъчно боеви опит, военно майсторство, нито пък бойна
техника, за да се справят с японците, и са били изправени пред опасността от
много дълга и тежка борба с превъзхождащия ги враг. Мао се е оказал доста
хитър и не е пропуснал шанса да убие с един удар два заека. Всъщност той е
използвал дивизиите, подчинени на Чан Кай-ши, като котешки лапи, за да
измъкне горещите кестени от огнището. Мао Дзе-дун ясно е осъзнавал, че за чанкайшистите чуждестранният завоевател ще изглежда много по-голяма опасност
отколкото китайските комунисти. Но той нито за миг не забравял и за втората си,
не по-малко важна цел - да си осигури пълно господство върху всички китайски
провинции. А това не би било възможно, ако не отстрани главния си съперник националистите, предвождани от опитен и много способен военачалник, какъвто
именно бил Чан Кай-ши. Кой е в състояние да му помогне в тази неравна борба?
Разбира се, другата най-мощна военна сила по онова време в Китай - японската
армия. Защо той да губи хиляди от своите привърженици и да изразходва докрай
доста оскъдното си военно снаряжение, муниции и бойна техника, когато
мощната японска артилерия и авиация (по онова време една от най-добрите в
света) ще помете предните части на чанкайшистите и на фона на борбата между
тези два могъщи съперника като победител ще изпъкне третата сила комунистическите партизански отреди.
Котешките лапи могат да бъдат използвани за постигането на цели от
следните две категории: за да се запази външното благоприличие (както е
постъпила Клеопатра), или за да се пестят време и усилия. За осъществяването на
втората цел е необходимо да се планират предвари
351
телно колкото е възможно повече ходове, включващи дори временни отстъпления (точно това е направил Мао Дзе-дун, като е освободил пленения Чан
Кай-ши), за да може да се подсигури бъдещият решителен успех. Ако силите ви
временно са на изчерпване и ви трябва време за тях- ното възстановяване, още
повече ще се нуждаете от съюзници, които да ви заместват в най-трудните
моменти, докато вие набирате свежи резерви и лекувате раните си. Винаги
трябва да търсите по-агресивни личности, които поради прекомерните си
амбиции да са готови да изваждат вместо вас кестените от огъня - такива
индивиди са по-склонни от останалите да се намесват в борбата и не се
страхуват от опасността да бъдат пожертвани за нечия кауза. От вас се изисква
само да измислите тази кауза, да я обвържете с интересите си и да посочите
целта на вашите нетърпеливи помощници, ревностни за слава, почести и други
блага.
ТРЕТИ ПРИМЕР ЗА СПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА
Курияма Дайдзен бил всепризнат експерт по Ча-но-ю (буквално Гореща вода
за чая - термин от японските чайни церемонии), тъй като е стажувал дълги години
при прочутия майстор на чайните церемонии - Шен-но Рикю. Някъде към 1620 г.
Дайдзец узнал от свой приятел, че Хо- шино Соемон задлъжнял с внушителна
сума (300 рюйо), защото бил загрижен да помогне на свой близък роднина,
изпаднал в пълна несъстоятелност поради трагично стечение на обстоятелствата.
Соемон се опитал да стори всичко, което е по силите му, за да спаси своя близък
от неприятностите, но накрая се стигнало до единственото възможно решение бил принуден да започне да изплаща дълговете на своя роднина от личните си
спестявания. Дайдзен отдавна познавал Саемон и знаел, че той не умеел да борави
с пари и че лесно ще се уплете в някакви неуредици, докато се старае да изплати
заема, отпуснат от баснословно богатия търговец Кавашия Санемон. Но в същото
време Дайдзен много добре знаел, че гордият Саемон няма да приеме пари от
приятеля си, ако той се опита да му помогне.
Един ден Дайдзен посетил приятеля си Саемон и след като се поразходили в
градината, за да се полюбуват на прекрасните божури на Саемон, двамата мъже се
върнали в гостната. Там Дайдзен видял картина от прославения живописец Кано
Тенюи. „Ах - възкликнал Дайдзен, - каква великолепна творба... Не си спомням
кога за последен път съм виждал толкова прелестна и изящна рисунка.“ След
последвалите възторжени похвали на Дайдзен приятелят му Саемон разбрал, че ще
трябва да се примири със загубата на любимата си картина: „Е, добре тогава, щом
толкова ти харесва, надявам се, че няма да ми откажеш да ти я предложа като
спомен от нашето приятелство?“
Отначало Дайдзен категорично отказвал да приеме толкова скъп
352
дар, но Саемон упорито настоявал приятелят му да вземе картината и накрая
Дайдзен отстъпил. На следващия ден Саемон на свой ред получил един пакет от
слугата на Дайдзен - вътре била опакована грижливо много красива ваза. В
съпровождащата бележка Дайдзен уточнявал, че моли приятеля си да приеме този
подарък като знак на благодарност за картината, която му подарил така щедро
предишния ден. Вазата била
сътворена от изкусните пръсти на самия Шен-но
Рикю и лично надписана от император Хайдеоши. Ако обаче, продължавал в
бележката си Дайдзен, самият Саемон не пожелае да задържи вазата за себе си, то
той би могъл да я подари на следващия според стриктната йерархия майстор на
чайната церемония - според слуховете в императорския двор с тази висока чест
щял да бъде удостоен търговеца Кавашия Санемон, който досега неведнъж бил
изразявал възхищението си от драгоценната ваза. „До мен достигнаха слухове продължавал в бележката си Дайдзен, - че той притежавал къс от изисканата
хартия (на дворцовия жаргон така наричали банкнотата от триста рюйо), която на
теб може би ще ти се стори като равностойна отплата. Така че не виждам някакви
пречки да се осъществи тази достойна размяна.“
Щом се досетил какво бил замислил неговият изискан приятел, Саемон
веднага отнесъл вазата при богатия търговец. „Как успя да се сдобиеш с този
шедьовър! - възкликнал удивеният Санемон, когато Саемон му показал вазата. Много бях слушал за нея, но едва сега я зърват очите ми! Това е такова
съкровище... Истинско светотатство е да бъде разнасяна по улиците!“ Веднага
предложил на Саемон размяна на пергамента за дълга от триста рюйо срещу
скъпата ваза, като освен това предложил на смаяния Саемон да му плати още
триста рюйо отгоре. Но безкористният, благороден Саемон не взел нито едно
рюйо повече, отколкото наброявал дългът му към Кавашия Санемон, след което
веднага забързал към дома на Дайдзен, за да му благодари горещо за
навременната и безценна подкрепа.
ТЪЛКУВАНЕ
Курияма Дайдзен отлично разбирал, че не е лесно да се вършат благодеяния.
Ако се подхожда прекалено прямо и грубо, получателят на помощта ще остане
унизен от благодеянието, при това колкото то е по- щедро, толкова повече той ще
се измъчва. Подобен жест дава на дарителя известна власт над получателя, но
това рядко има доброжелателни последици, защото няма човек, който да не желае
да бъде напълно независим от всички останали. Едно дарение, извършено
деликатно, по някакъв косвен начин, е хиляди пъти по-въздействащо. Дайдзен
много добре е знаел, че ако направо предложи пари на Саемон, ще засегне
достойнството на приятеля си. Но като му предложил да заплати картината, той е
помогнал на Саемон да се почувства щастлив. Така се стигнало до
23.
353
щастливия край, когато и трите замесени страни били доволни от развръзката на
доста заплетената и доста тревожна ситуация.
Всъщност Дайдзен сам е поел ролята на котешките лапи, натоварени със
задачата да извадят горещите кестени от огъня. Наистина този жест му е струвал
скъпо, но в крайна сметка той не само че се сдобил с ценно произведение на
изкуството, но и доказал за сетен път необичайната си дарба да се справя изискано
с най-деликатните предизвикателства - много важно условие за успеха на един
придворен към японския императорски двор. Добре обученият придворен е
длъжен винаги да умее да пипа с кадифени ръкавици, за да смекчава ударите на
съдбата. Като оказва помощ на своите приближени, в крайна сметка той всъщност
подпомага себе си. Примерът с Дайдзен и Соемон е достатъчно красноречив и
поучителен - никога не трябва да изтъквате доброто, което сте извършили за някой
от вашите приятели. Вместо това трябва да измислите как да постъпите позавоалирано, за да помогнете на приятеля си да се спаси от стреса, без да се
самоизтъквате или да го принуждавате да се чувства задължен към вас.
„Никой не трябва да бъде прекалено праволинеен. Вижте гората правите дървета най-рано ги отсичат, докато огънатите остават
по местата еи. “
КАУТИЛЯ, ДРЕВЕН ИНДИЙСКИ МИСЛИТЕЛ, III ВЕК ПРЕДИ ХРИСТА
КЛЮЧОВАТА СТРАТЕГИЯ ЗА ПОДСТЪПИТЕ КЪМ
ВЛАСТТА
Ако мечтаете да се наложите като водеща фигура в политиката или в бизнеса,
вие може би си въобразявате, че колкото по-усърден и енергичен изглеждате,
колкото по-кипяща дейност разгръщате, толкова по- властен и по-могъщ ще
изглеждате в очите на другите. Всъщност ефектът по-често ще бъде напълно
противоположен на вашите очаквания - всичко това само ще доказва на
обществото, че съвсем не сте толкова силен, за какъвто се опитвате да се
представите. Тогава защо да се преуморявате от престараване? Може би просто не
притежавате достатъчно компетентност - тогава винаги ще ви се налага да
полагате извънредно много усилия, за да поддържате репутацията си на поспособен от останалите конкуренти. Истински силните личности рядко се втурват
припряно и задъхано, преко сили, с пот на челото, да преследват целите си. Почесто отделят време за размишления върху отминалите събития или бъдещите си
планове, докато останалите усърдно се трудят настървено, измъчвани от
неспособността си да настигнат водачите в трескавото преследване на властта.
Родените за водачи винаги съумяват да си
354
опазят ръцете чисти, защото намират кой да свърши черната работа вместо тях,
докато в това време те си спестяват усилията и опазват репутацията си
неопетнена, защото са намерили кой да извади вместо тях кестените от огъня. За
призваните лидери неизменно се повтаря, че са ненадминати благодетели, искрено
загрижени за добруването на всички свои поданици или подчинени. ,
Разбира се, в разгара на битките за властта често ще ви се налага да
изразходвате много енергия или да се залавяте с не съвсем добродетелни, но
ефективни инициативи. Но никога не бива да допускате да ви обвиняват, че
действате неморално, незаконно или неетично. За тази цел е най-разумно да
намерите подходящи помощници или съюзници, които да вадят вместо вас
горещите кестени от огъня. Необходимо е също непрекъснато да усъвършенствате
уменията си да намирате, уговаряте и използвате такива съюзници, като накрая не
бива да забравяте да се отървете своевременно от тях, след като повече няма да са
ви нужни.
В навечерието на една решителна битка прославеният китайски стратег Чу Хо
Лян бил несправедливо обвинен, че предавал секретни сведения на противника.
Като доказателство за неговата невинност главнокомандващият наредил на Чу Хо
Лян и поверените му войници за три дни да изработят сто хиляди стрели за
стрелците. Ако заповедта не бъдела изпълнена, Чу Хо Лян го заплашвала смъртна
присъда. Но вместо да се заеме с тази неизпълнима задача, Чу Хо Лян се
разпоредил да доведат до брега пред неговата палатка десетина лодки, от чиито
бордове да стърчат снопове от стрели. Късно следобед, когато мъглата се
спуснала над смълчаните речни брегове, той потеглил с авангарда си на тези
лодки към отсрещния бряг, където била разположена противниковата войска.
Врагът се опасявал да не би хитрият Чу Хо Лян да е заложил някакъв коварен
капан и не се осмелил да атакува със своите ладии едва забележимите в мъглата
лодки от флотата на Чу Хо Лян, само се ограничил с превантивната мярка да
обсипе настъпващия неприятел с дъжд от стрели от укрепения бряг. Но щом
лодките на Чу Хо Лян доближили брега, вражеските войници започнали трескаво
да изпразват колчаните със стрелите. След няколко часа напрегнато дебнене в
призрачната крайречна мъгла войниците на мъдрия Чу Хо Лян събрали
необходимите сто хиляди стрели.
Чу Хо Лян бил прочут със своенравието си - никога не изпълнявал педантично
заповедите на вишестоящите. Винаги се опитвал да измисли някаква хитрост,
която да облекчи изпълнението на по-трудните задачи. Ключовият момент при
планирането на толкова сложни стратегии е способността да се мисли за всички
възможни варианти, да се предвидят реакциите на хората, които ще трябва да
подмамите, за да изпълняват вместо вас трудните или опасните задачи.
Съществен елемент при изработването на стратегия от гореописаната
категория е да се обвие в мъгла целта, за да не бъде разгадана от противника например като насочите към неговия бряг множество лод
355
ки, забулени от речната мъгла. След като неприятелят не може да се досети
какво всъщност възнамерявате да предприемете, той ще реагира така, както е
реагирал винаги при подобни ситуации. Ако замаскирате намеренията си, много
по-лесно ще подтикнете съперниците си да предприемат точно тези ходове,
които най-много ви устройват. Но тук има една много важна подробност желателно е да не се нагьрбвате лично вие с тази деликатна задача. Това
естествено ще усложни задачата ви и ще изисква по-грижливо планиране с
няколко хода напред. Илюстративно казано, от вас ще се изисква да
предвиждате движението на билярдната топка след няколко удара в стените на
билярдната маса.
В началото на XX век се подвизавал прочутият американски измамник
Джоузеф Уейл. Той отлично знаел, че няма никакво значение колко умело ще
подходи към поредната си жертва, ако избраният за тази цел наивник въобще не
го познава - всеки нормален човек се държи леко подозрително към всички
непознати. Затова Уейл винаги се стараел да намери друг наивник, който да
извади вместо него горещите кестени от огъня - някой, който да изглежда напълно
невинен и искрен и да не вдъхва съмнения. Уейл примамвал хората да му
посредничат, като им обещавал внушителна печалба. След като успявал да убеди
наивника, че всичко е съвсем почтено и достоверно, измамникът ловко подтиквал
жертвата си да се нагърби привидно доброволно с ролята на котешки лапи, за да
извади кестените от жарта. По-късно обработеният посредник се заемал да
убеждава жертвата да се присъедини към него - така жертвата неусетно сама се
напъхвала в капана, защото имала доверие в напълно почтения посредник.
Подобни схеми в повечето случаи се оказвали безпогрешни, защото осигурявали
надежден параван за мошеника и му помагали да запази името си неопетнено.
Най-лесният и най-ефективен начин да се използват котешки лапи за
измъкването на кестените е да се подшушне на някого уж поверително сведение наивникът няма да закъснее да превърне този слух в обществено достояние.
Цялата тънкост е да набележите мишената си, да измислите достатъчно
убедителен слух и да откриете подходящ, вдъхващ доверие разпространител.
Фалшива или достоверна, информацията е могъщо оръжие, особено ако се
разпространява от лице, което не вдъхва съмнения. За вас накрая ще остане да
изиграете ролята на напълно невинен и почтен човек, като отричате категорично,
че слухът е бил пуснат от вас в обращение сред обществото.
Известният американски психотерапевт д-р Милтън X. Ериксон често
попадал на семейни двойки сред своите пациенти, при които съпругата искала да
се подложи на неговата терапия, докато съпругът категорично отказвал да
посещава кабинета на психотерапевта. Вместо да си губи времето да убеждава
мъжете, д-р Ериксон определял час за прием само на съпругата, която не се
колебаела да му разкаже всичко за странностите в поведението на своя съпруг. От
своя страна докторът веднага
356
се заемал да тълкува по-тревожните отклонения в психиката на съпруга
жената ги препредавала на своя мъж и така в крайна сметка се постигал
някакъв терапевтичен ефект. Или поне се осигурявало присъствието на мъжа на
терапевтичните сеанси, след като съпругът се дразнел дотолкова от небивалиците,
които жена му споделяла с него в семейното легло, че не издържал повече и от
следващата сутрин започвал да я придружава при всеки следващ сеанс.
Освен гореизброените примери могат да се посочат още много случаи, при
които е възможно да се спечелят значителни изгоди, ако някой съзнателно се
нагърби с ролята на този, който ще трябва да извади горещите кестени от огъня. С
такива деликатни ситуации трябва да може да се справя всеки, който претендира за
ролята на безупречен придворен. Една от най-прочутите личности в това
отношение е бил сър Уолтър Рейли, който не се поколебал да просне в калта
скъпата си мантия, за да не си изцапа обувките кралицата Елизабет I при слизането
й от кралската карета. Когато се нагьрбвате с ролята на защитен екран, чието
основ- но предназначение е да предпазва господаря или вишестоящия от беди,
опасности или неприятности, вие ще си спечелите уважението и признателността
на вашия господар, така че рано или късно ще бъдете възнаграден. Не забравяйте
следното важно правило: ако можете да помогнете на някоя знатна особа, обаче
без да вдигате излишен шум, без да се са- моизтъквате или хвалите, ще бъдете
компенсиран много по-богато.
АСОЦИАЦИЯ
Представете си котешките лапи - с дълги, заострени
нокти, готови да сграбчат плячката, с меки възглавнички, за
да може котката да пристъпва тихо и неуловимо.
Приближете се до котката и я помолете да ви направи
услуга - с лапите си да измъкне от огнището за вас
горещите кестени или да одраска лицето на този, който ви
заплашва, или да си поиграе с мишката, преди да я схруска.
Понякога това може да причини страдания на котката , но
в повечето случаи нищо лошо няма да й се случи.
ЕДНО АВТОРИТЕТНО МНЕНИЕ
„Вършете сам само това, което ви доставя удоволствие, а
неприятните задачи оставяйте на другите. Първото ще ви
доставя радост, а второто ще ви предпазва от неприятности.
Сериозните услуги изискват да се отбла
357
годарявате с достойни награди или наказания - ако услугата не е
била според вашите очаквания. Нека да остане за вас да
вършите само добри дела, а злото - да вършат другите.“
БАЛТАЗАР ГРАЦИАН (1601-1658 г.)
ОТКЛОНЕНИЯ ОТ ПРАВИЛОТО
Методите с котешките лапи и с изкупителните жертви трябва да се прилагат
много внимателно и предпазливо. Тези прийоми могат да ви осигурят предпазен
щит, който ще прикрива от зоркия поглед на обществото вашето участие в
непочтени афери. Ако обаче се стигне до разкъсване на този предпазен щит, ще ви
изобличат като манипулатор, интригант или заговорник. Срещу вас ще се надигне
страхотен вой, навсякъде ще виждат признаци за намеса на вашата ръка, ще бъдете
обвинен в зли- ни, с които всъщност никога не сте имали нещо общо. След като
веднъж обявят, че вие и само вие сте в дъното на всички злини в обществото, обвиненията срещу вас ще се посипят като лавина.
През 1572 г. френската кралица Катерина де Медичи организирала тайно
съзаклятие за ликвидирането на Гаспар де Колини - френски адмирал, един от найизтъкнатите водачи в онази епоха на хугенотите (френските протестанти). Колини
успял да се сближи с нейния син - краля Шарл IX. Това нежелано от католиците
сближаване между младия крал и стария адмирал не давало покой на кралицатамайка. Затова тя поискала подкрепа от могъщия клан Дьо Гиз, който от
десетилетия оглавявал френските католици. Катерина де Медичи поискала от
херцог Анри дьо Гиз да я отърве от адмирал Колини.
Всъщност истинският план на Катерина де Медичи бил доста по- сложен - тя
копнеела за деня, когато ще може да се отърси от влиянието не само от Колини и
неговите хугеноти, но и от херцог Дьо Гиз и неговите не по-малко опасни
католици. И двете враждуващи партии застрашавали могъществото на короната.
Казано още по-кратко, кралицата искала с един удар да се отърве от двамата си
най-опасни противници. За постигането на тази цел нямало по-мощно средство от
това те да бъдат противопоставени един на друг и насъскани да се избият взаимно.
Обаче и двата плана се провалили. Наемният убиец не успял да убие Колини, а
само го ранил. Колини много добре знаел кой може да е замислил това покушение
и не скрил огорчението и опасението си пред краля. Неуспешният атентат и
последвалите ужасяващи разкрития за кървави дворцови заговори довели до найужасната гражданска война във Франция от периода на късното Средновековие така се стигнало до кошмар- ната Вартоломеева нощ, когато били убити хиляди
хугеноти.
358
Ако ви се налага да използвате котешки лапи или изкупителни жертви в посериозни кампании, на всяка цена трябва да подходите към тези деликатни
маньоври много предпазливо, понеже в един миг всичко може да се провали и да
се обърне против вас. В много случаи е по-ра- зумно да използвате като
подставени лица някакви наивници, които не подозират за какви цели ще ги
употребите, за да не страда вашата репу
тация за грешките, пропуските или
глупостите на преките изпълнители.
И накрая трябва да се спомене, че понякога е по-целесъобразно да не
прикривате участието си в някакъв замисъл - дори може да си позволите открито
да поемете вината (но само при условие, че позицията ви във властта е надеждно
подсигурена срещу подобни сътресения). При такива ситуации можете да се
появите пред обществото с наскърбена физиономия и да помолите да ви простят
тези, които всъщност никога не са били и няма да бъдат по-силни от вас. Точно
така са постъпвали десетки крале, като са заявявали, че са се жертвали за благото
на цялата нация. В други случаи може да се нагърбите с ролята на палач, за да
хвърлите в ужас вашите врагове. Тогава въобще няма да ви е нужно да се
оглеждате за някой глупак, готов вместо вас да вади парещите кестени от огъня ще си гй извадите сам, лично, а всички наоколо ще се раз- треперят, щом зърнат
могъщата ви десница. Но и тази карта трябва да се разиграва разумно и пестеливо.
Ако играете този спектакъл прекалено често, страхът, който сте успели
първоначално да вдъхнете сред вашите подчинени, постепенно ще отстъпи пред
тяхната омраза и гняв. И преди да се усетите, ще се озовете пред могъща и
сплотена опозиция, която рано или късно ще ви събори от трона. Затова при всяка
удобна възможност не се колебайте да използвате котешките лапи - този прийом е
много по-безопасен.
ЗАКОН
27
ИЗПОЛЗВАИТЕ СКЛОННОСТТА НА
ХОРАТА ДА СИ СЪЗДАВАТ КУМИРИ
ОСНОВНО ПРАВИЛО
Всички ние сме склонни - с удивителна наивност - сами да
си създаваме кумири и да им се кланяме като на
божества. Ако се появи удобен случай, можете да се
опитате да решите своите проблеми, при това с един
замах, като предложите съвсем нова система от
ценности и култови кумири. Говорете кратко и неясно,
като не забравяте да наблягате на щедрите обещания за
бъдещето - с помощта на ентусиазма ще успеете да
замъглите рационалното мислене на повечето от вашите
съвременници. Предложете на хората нови ритуали,
поискайте от тях да се жертват, за да може вие да се
възползвате от тези жертвоприношения. Ако срещу вас
не се противопоставя могъща религиозна вяра, вашата
система от нови схващания ще ви даде неподозирано
могъщество и власт над умовете и сърцата на хората.
ТЕХНИКАТА НА ШАРЛАТАНСТВОТО. ПЕТ
ПРОСТИ СТЪПКИ ЗА ИЗДИГАНЕТО НА ВАШАТА
ЛИЧНОСТ В КУЛТОВА ФИГУРА
Ако наистина се стремите към власт, несъмнено ще се заемете да търсите методи,
които да ви гарантират най-много полза при най-малко
360
усилия от ваша страна. А след като сте поели по този път,
рано или късно ще стигнете до откритието, че един от
най-полезните методи е създаването на култови фигури
или кумири. Така не само че ще се открият пред вас
грандиозни възможности за крупни измами, не само че
ревностните ви последователи ще се нагърбват вместо вас
с преодоляването на всички препятствия пред вашия
възход, но те ще ви охраняват от атаките на всички
противници и доб- роволно ще се заемат да привличат все
нови и нови поддръжници за вашата кауза. Ако успеете
да се наложите като кумир на обществото, ще се издигнете на съвсем ново, много по-високо стъпало към
върховната власт - повече няма да ви се налага да
прахосвате силите, времето и енергията си в политически
борби или задкулисни интриги, за да постигнете целите
си. Ще бъдете обожаван и никога няма да допускате
грешки, защото кумирите именно затова са кумири,
защото един кумир никога не може да сгреши. Той е
непогрешим.
Отначало ще ви се струва, че това е гигантска,
непосилна задача, но всъщност всичко е много попросто. Всички ние изпитваме отчаяна потребност да
вярваме в нещо - нещо или някой, за когото си
въобразяваме, че олицетворява доброто в този иначе
доста зле устроен свят. Именно този естествен за
човешката природа вкоренен у нас стремеж ни превръща
в лековерни наивници, в лесна плячка на измамници и
шарлатани - ние просто не можем да понасяме за подълго мъчителните периоди на колебания и безверие.
Измъчваме се до смърт, когато остане само една
ужасяваща пустота на мястото, което доскоро е било
заето от досегашния ни кумир или вяра. В какво или в
кого точно сме вярвали - това не е най-същественото при
този анализ на нашето групово поведение. И затова,
когато пред нас се появи нова политическа кауза или
претенциозно идейно учение (отричащо всичко създадено
досега от човешката мисъл), или нов целебен еликсир,
или някакво средство за бързо и лесно забогатяване, или
последният писък на модата, или най-новото и найреволюционното научно откритие, или пък нови
тенденции в изкуството, ние се нахвърляме като риби към
стръвта, окачена на куката на рибаря. Ако
Силата на шарлатаните винаги се е
крепяла на факта, че
наивниците в света
се множат с
удивителна бързина
и че след всеки
шарлатанин много
скоро се струпва
огромна тълпа от
негови ентусиазирани следовници.
Именно на тези две
обстоятелства се
дължи триумфът на
всеки шарлатанин.
Като си помисли
човек, че всичко това
се случва в епоха, когато науките са в
небивал възход! И
така продължава от
Ренесанса до ден
днешен... Как е
възможно при такова колосално
натрупване на знания, при такъв
разцвет на книгопечатането и на
всички изкуства все
още да съществат
полуграмотни същества - безчислени маси от безпросветното простолюдие, готови да
прегърнат с възторг
всяка измам- на
новост, лесна плячка
на безсъвестни
демагози и нагли
лъжци. Тези
361
лековерни
тълпи
все повече се превръщат в преобладаващо мнозинство
във всички нации и
континенти, затова
правителствата и
партиите
са
принудени все повече
да се съобразяват с
техните
вкусове,
предпочитания
и
мнения. Колкото и
да
изглежда
парадоксално,
но
фактите
упорито
ни убеждават, че
империите,
завладени от шарлатаните, се разрастват
с всеки изминат ден
успоредно с все поширокото
разпространение на
знанията. Огромни
човешки маси винаги
са
били
предразположени да вярват
в какви ли не чудеса,
мистерии
и
загадъчни предсказания. Това необяснимо
упование
в
свръхестественото
винаги се е засилвало
през
по-смутните
исторически
периоди, когато са
рухвали устоите на
обществения ред и
животът
е
изглеждал
несигурен,
когато не е оставало
нищо освен
362
не вярвате на това неласкаво заключение, обърнете се към
историята: може да се напълни цяла библиотека с
описанията на масовата полуда по поредната новост в
обществения живот, нравите, културата и дори в науката.
След няколко века или десетилетия или дори години и
месеци хората започват да се присмиват на доскорошните
увлечения и пристрастия, но в началото те съвсем не са
предизвиквали смях, а са изглеждали като нещо чудесно,
привлекателно, дори божествено.
Забързани час по-скоро да повярваме в нещо
чудодейно, сами създаваме собствените си кумири,
нашите светци и идоли, при това буквално от нищото. Не
позволявайте да се прахосва напразно тази склонност на
хората да обявяват за божества любимите си личности побързайте сами да се обявите за кумир. Накарайте хората
да изградят култ около вашата особа.
Прочутите европейски шарлатани от XVI и XVII век
са усъвършенствали много добре техниката за издигане на
определени личности в култови кумири и дори са я
превърнали в истинско изкуство. Тези политически
въжеиграчи, както и ние днес, са били принудени да
живеят в смутна епоха - църквата е била в упадък, докато
научното мислене е било във възход. Хората са били
отчаяни в търсе- нията си на нова вяра. Тогава на сцената
са се появили тези ловки измамници, като са започнали
съвсем скромно - с предлагане на чудодейни лекове,
мехлеми и еликсири, на алхимични препарати и рецепти.
Кръстосвали са всички по-големи градове на всички
западноевропейски
кралства,
като
отначало
са
концентрирали усилията си върху убеждаването на помалки групи от хора. Но постепенно са разкривали с все
по-отчетлива яснота един от най-важните за съжаление
закони на човешката психика - колкото е по-голямо едно
множество от хора, толкова по-лесно се лъже, заблуждава
и мами.
Шарлатанинът се изправял самоуверено насред
проста, грубо скована дъсчена платформа в средата на
градския площад, а тълпата не закъснявала да го
наобиколи от всички страни. Всеки човек е по-склонен да
разсъждава разумно, когато е сам, и трябва да разчита
единствено на собствения си
разум. Но когато се озове сред тълпата, и най-умният
може да оглупее до такава степен, че сам да не може да се
познае - защото престава да мисли ло- гично, изплашен да
не бъде отлъчен от стадото и поради това се старае да
реагира предимно емоционално, както всички около него.
Така индивидът заглушава всички свои кълнове на
съмнения и престава да се отнася скептично към всичко
ново, както обикновено реагира всеки самотник.
Страстите и ентусиазираният възторг се разпространяват
сред тълпата със скоростта на скоротечна епидемия и
обезумелите хора са готови да линчуват всеки, който
дръзне да се усъмни в техния полубожествен кумир.
Шарлатаните от XVI и XVII век изучавали внимателно
тези особености в поведението на тълпите и неуморно са
коригирали своята техника, за да се приспособят към
изискванията на множеството - така са довели до
съвършенство прийомите си за спечелване на вниманието
на обществото, за да ги превърнат в послушно стадо,
готово сляпо да следва натрапените му култови личности.
Днес методите на тогавашните шарлатани могат да
ни се струват остарели, но и днес сред нас бродят хиляди
шарлатани, като използват същите методи за подмяна на
истината с ловко поднесени и гръмогласно хвалени
полуистини, както техните предшественици преди
няколко века, само че са сменили имената на еликсирите,
които предлагат на доверчивата тълпа. Освен това
днешните култови фигури се предлагат на вниманието на
обществото в съответната модернизирана форма, като за
делта се използват всички медии. Шарлатани или
измамници има и днес в абсолютно всички житейски
сфери - в бизнеса, в модата, в политиката и дори в
изкуствата. Мнозина от тях са възприели традиционните
похвати на шарлатаните, без да са имали понятие от
историята на тази недостойна тенденция в развитието на
човешката цивилизация, но вие не сте длъжен да
повтаряте тяхната грешка - за разлика от тях можете да
действате много по-сис- тематично и по-методично. Като
начало е доста- тъчно само да следвате изброените подолу пет прости стъпки, усъвършенствани от стотици
шарлатани в течение на стотици години.
развалини от някогашните
ценности
както морални, така
и
правни,
обществени,
юридически и икономически. Именно тогава
броят
на
шарлатаните се удесеторява, а техните
жертви
(„самоубийците“, както ги
наричали
презрително в Англия
през XVII век) се
увеличавали с неописуема бързина.
„СИЛАТА НА
ШАРЛАТАНИТЕ",
ГРЕТЕ ДЕ ФРАНЧЕСКО,
1939 г.
В една безлунна
черна нощ един бухал
си седял на клона на
дъба, когато покрай
корените му от
дупките в земята се
показали две къртици, като внимавали
да не вдигат шум, за
да не ги забележи
някой неприятел.
„Ей, ти там!",
провикнал се
бухалът. „С кого
искаш да говориш?“,
отвърнала noсмелата от двете
къртици. Те още не
можели да
363
повярват, че някой
ще успее да ги съзре в
тази непрогледна
нощ. „Говоря на вас
двете'.“, креснал
бухалът.
Подплашените
къртици веднага се
шмугнали об- ратно
в дупките си, а на
другия ден из цялата
гора плъзнал слухът
за мъдрия бухал, който не само че виждал всичко в найтъмната нощ, но и
можел да измисли
отговор дори на найнеочакваните
въпроси. „Хм, цялата тази работа не
ми вдъхва доверие...“,
скептично размахал
клюна си щъркелът
и отлетял към дъба,
за да провери лично
способностите на
бухала. „Колко
пръста съм вдигнал?“, задал щъркелът първия си
въпрос. „Два", веднага отвърнал бухалът и сега дори
вечно скептичният
щъркел бил принуден
да признае пред себе
си, че май този път
допуснал грешка,
като се е съмнявал в
способностите на
бухала.
364
Стъпка 1. Говорете неясно, но простичко и достъпно.
За да създадете от себе си култова фигура, първо
трябва да сте надарен с таланта да привличате вниманието
на обществото върху вашата особа. Това се постига побързо не толкова благодарение на небивали подвизи, а
чрез умението да се представяте пред публиката като ясна,
лесно разбираема личност, ала в същото време да не
казвате нищо съществено. За предпочитане е да се
ограничавате с щедри наглед, но всъщност неясни и
мъгливи обещания от най-общ характер. Първите ви речи,
изказвания и интервюта задължително трябва да съдържат
следните два елемента: от една страна, да обещавате нещо
грандиозно и напълно новаторско, а, от друга - всичко да е
забулено в гъста мъгла. Тази комбинация ще подбуди
вашите слушатели да се втурнат в царството на бляновете
и да започнат да си въобразяват какви ли не утопични
глупости, понеже заради неясните ви призиви ще побързат
да свържат собствените си амбиции с вашите политически
кроежи.
За да придадете повече атрактивност на вашите
смътно очертани политически намерения, ограничавайте
се само до подбрани думи и изрази, характерни с гръмко
звучене и неопределена същност, които обаче, въпреки
прекалено общия си характер, най-силно подхранват
илюзиите и възторзите сред слушателите. Всичко това ще
създаде в обществото извънредно благоприятното за вас
впечатление, че сте необикновено начетен и знаещ, че
умеете да прониквате в проблемите по-надълбоко от
вашите съвременници. След това не бива да забравите да
свържете предложенията си за магическото разрешение на
всички злободневни проблеми с новоизграждащия се култ
към вашата личност. Ако спазвате пропорциите на тази
изпитана рецепта - комбинация от доста смътни обещания,
замъглени, но все пак примамливи концепции и див ентусиазъм, ще спечелите много бързо душите на хората и
веднага около вас ще се оформи внушителна група от
ревностни ваши поддръжници.
Ако прекалите със стремежа да говорите неяс-
но, има опасност да се стигне дотам, че никои да не ви
разбере. Но, от друга страна, не бива да се увличате и в
прекалено
задълбочаване
и
конкретизиране
на
проблемите. Полезно е да уточнявате по-ясно само това,
което хората ще спечелят, ако се обявят за ваши
сподвижници.
Всичките ви обръщения към публиката трябва да са
лишени от прекалено конкретизиране, трябва да бъдат
пределно ясни и лесни за разбиране. Повечето от
проблемите, вълнуващи хората, са породени от
комплексни причини: от дълбоко вкоренени неврози или
от взаимно преплетени социални фактори, чиито причини
са заложени доста назад във времето и е много трудно да
бъдат проследени и анализирани. Малцина са хората,
които ще имат търпението да се ровят в миналото и ако
вие им говорите в тази насока, те няма дори да ви
изслушат. Повечето хора предпочитат бързите и лесни
решения, които ще излекуват техните проблеми. Способността да се предлагат такива кардинални решения ще
увеличат значително вашата власт и ще подпомогнат
възхода ви. Вместо да търсите сложни обяснения на
трудностите, с които изобилства нашето ежедневие,
обещайте на слушателите си връщане към простите
здравомислещи принципи, от които са се ръководили
нашите прадеди, възстановяване на спокойния живот от
доброто старо време.
„А можеш ли да
измислиш думи,
които да заместват
Стъпка 2. Наблягайте на първосигналното, на
видимото и чувственото, като избягвате да посочвате
интелектуалното.
тели, за да им обясни,
че никога, дори на сън,
не му минавало през
ума, че някъде може
да има толкова мъдро
и премъдро същество,
След като хората започват да се струпват около вас,
вие ще бъдете изправен пред две нови опасности: скуката
и недоверието (скептицизма) . Скуката принуждава хората
да се заемат с нещо друго, докато скептицизмът им
помага да се дистанцират от вас и да разсъждават
рационално върху вашите предложения. Така се появява
опасността по-умни- те личности да успеят да разпръснат
мъглата, която вие с толкова много старания сте
подготвили, за да останат забулени истинските ви
намерения. За вас, разбира се, ще бъде крайно неприятно,
дори много опасно някой да се досети какво всъщност
изрази като „така да
се каже“ или „поточно“?“, изрекъл
щъркелът втория си
въпрос, много потруден от първия.
„Именно“, веднага
промърморил
бухалът. „А какво
върши една птица със
своята любима половинка?“ „Ухажва я..“,
моментално се
досетил бухалът.
Щъркелът едва не
паднал от клона на
дъба - толкова бил
поразен от
мъдростта на бухала.
Но скоро се окопитил,
изп- ляскал с
широките си криле и
се втурнал назад към
другите горски обита-
което на всичкото
отгоре прекрасно
виждало всяко клонче
около себе си въпреки
непрогледния мрак. „А
може ли да вижда
през деня?“, запи-
365
тала хитрата
лисица, подразнена,
че се пръкнал поголям умник от нея.
„Стига си се
заяждала!“, креснали й в един глас
съселът и кучето.
„Всички можем да
виждаме през деня,
та този бухал ли,
който съзира през
нощта всяко клонче,
като че ли е денем!“
Останалите
животни се разсмели
гръмко над
глуповатото питане
на лисицата, а тя
обидено си подвила
опашката и
потънала вдън гората. Животните на
бърза ръка избрали
премъдрия бухал за
свой цар и изпратили
пратеници да му
съобщят за честта,
с която бил удостоен. Когато бухалът
се явил сред
животните, насред
ясния, безоблачен
небосвод греело яркото слънце и заслепявало всичко
живо. Бухалът замижал и затова
пристъпвал едваедва, като отстрани
изглеждал преливащ
от гордост и
достойнство.
366
сте намислили да постигнете. В подобна ситуация от вас
ще се изисква да измислите нещо, за да запушите устата
на
цинично
настроените
критици
и
най-силно
мърморещите скептици, като осигурите забавления на
простолюдието - което обича зрелищата, откакто свят
светува.
Най-ефективният начин да постигнете тази цел е да
организирате пищен спектакъл или нещо по- добно.
Обградете се с лукс, постарайте се да заслепите
последователите си в показен разкош, представете им
зашеметяващи зрелища, които те да запомнят за цял
живот. Така не само че няма да им позволите да вникнат
по-дълбоко във вашите идеи и да проумеят, че всъщност
предлагате на хората смехотворни небивалици, на които е
съдено никога да не се осъществят. Вместо да бъдете
заклеймен като крупен измамник, ще привлечете
всеобщото внимание и ще спечелите още повече
последователи. Не забравяйте да наблягате на ефектите,
гъде- личкащи най-простите сетива: тамян за обонянието,
успокоителна музика за слуха, пъстроцветни диаграми и
графики за очите. Можете дори да прибягвате до
последните постижения на техниката - те са удивително
въздействащи, а освен това никак няма да ви навреди, ако
се представяте като радетел за внедряване на последните
новости. Стига само да не се престараете в обясненията и
да улесните някой от публиката да се досети за истинските
ви намерения. Възможно е да се използват екзотични
елементи - похвати и постижения на чужди, слабо познати
култури или някакви загадъчни обичаи на неизвестни
племена. Така може да разнообразявате поднасянето дори
и на най-баналните истини.
Стъпка 3. За да изградите структурите на групите от
ваши поддръжници, много е полезно да заимствате от
богатия опит на църквата и другите религиозни
общности.
Ако култът към вашата личност започне бурно да се
разраства, неминуемо ще настъпи моментът, когато ще
трябва
да се замислите как да
организирате
последователите си. От хилядолетия е доказана
валидността на правилото, че за да се наложи
една религиозна общност, от голямо значение е нивото на
нейната организираност, особено ако става дума за
сплотяване на внушително множество за някаква обща
кауза - този принцип остава валиден дори и в нашата
подчертано атеистична епоха. Историята помни примери,
когато самите религии са залязвали, но са оставали
жизнени някои техни форми за изява и методи за
въздействие върху масите. Привидно благородните и
възвишени цели, провъзгласявани за светая светих от
всички църковни разновидности, могат да бъдат
безкрайно експлоатирани. Много полезно ще бъде за
вашата кауза, ако измислите въздействащи ритуали за
вашите последователи, ако ги организирате в стриктно
прецизирана и строго спазвана йерархия, ако ги
подредите според рангове на святост или на заслуги, ако
ги удостоите с титли и псевдоними, които ще звучат в
ушите на посветените с религиозен мистицизъм. Още поефектно е да искате от тях да принесат скъпи жертви пред
олтара на новата религия. Така не само ще напълните
сейфовете си с пари, злато и скъпоценности, но и ще
умножите многократно силата си. За да подчертаете
полурелигиозния характер на вашето движение, ще ви се
наложи да живеете, да говорите и да действате като
пророк. Неви- наги е необходимо да бъдете диктатор можете да си изберете друга роля, например проповедник,
гуру, шаман или мъдрец, стига само да запазите реална
власт над хората, забулена зад мистично-рели- гиозна
мъгла.
Опулил се с големите
си кръгли очи срещу
другите животни и
те
потреперили,
защото за пръв път
Стъпка 4. Прикривайте старателно източниците на
вашите доходи.
томобилите
било
най-оживено.
Разбира се, ястребът,
чието зрение било
най-зорко,
веднага
предупредил
жи-
Групата от ваши последователи се разраства все
повече и повече; вашето движение постепенно започва да
наподобява на нова религия; вашите сейфове се пълнят с
даренията на по-заможните хора сред фанатичните ви
привърженици. Но никога не бива да се увличате и да
позволявате на другите да се досетят, че сте алчен за пари
и за власт. Затова рано или късно ще се стигне до
деликатния момент, когато ще ви се наложи да започнете
да укривате старателно източниците на вашите доходи.
виждали птица с
толкова заслепяваща
самоувереност. „Той
е
като
Бог!“,
изпищяла
дивата
кокошка.
Другите
горски твари веднага
се развикали в един
глас: „Да, той е
нашият
Бог!“
Веднага
го
последвали, а когато
заслепеният бухал се
блъскал
във
всевъзможни
препятствия по пътя
си, те - за да не
останат по-назад също се блъскали и
препъвали. Така бухалът неусетно се
озовал на магистралата,
където
движението на ав-
вотните, че се задавал огромен камион с висока скорост.
Щъркелът
побързал да уведоми
бухала за грозящата
ги
опасност.
„Именно“, промър-
367
морил премъдри- ят
бухал. „Но не се ли
страхувате, че ще
пострадате?“,
учудил се щъркелът.
„Кой? Аз ли?“,
спокойно отвърнал
бухалът заслепеният мъдрецът оставал напълно
спокоен през цялото
това време, защото
въобще не бил
забелязал камиона.
„Той е нашият Бог!“,
закрещели животните от свитата на
новопровъзгласения
цар и продължили да
го следват слепешката. Но камионът ги връхлетял
като хала и премазал повечето от тях
заедно с мъдрия
бухал. Поука: за жалост, един заслепен
глупак може да
принуди много други
да оглупеят и да
ослепеят също като
него.
„УРОЦИТЕ НА ТЪРБЪР“, ДЖЕЙМС ТЪРБЪР
(1894-1961 г.)
368
Вашите последователи искат да вярват, че ако ви
следват слепешката, вие ще ги отрупате с несметни
богатства. Като се заобикаляте с разкош, вие ще се
превърнете в нагледно доказателство за правотата на
идеите, които проповядвате. Никога обаче не бива да
разкривате, че вашето богатство е измъкнато от кесиите и
от джобовете, от чековите книжки и кредитните карти на
по-богатите сред най-фанатизираните ви последователи.
Вместо това не се уморявайте да им набивате в главите, че
движението е толкова много забогатяло само защото
изповядва безпогрешни идеи. Последователите ви ще
подражават усърдно на всяка ваша стъпка, понеже ще
очакват с нетърпение деня, в който и те ще забогатеят.
Наивният им ентусиазъм задълго ще ги заслепява и ще им
попречи да прозрат, че вие всъщност сте само един ловък
и обаятелен шарлатанин.
Стъпка 5. Измислете си врагове, за да поддържате
ентусиазма на привържениците си.
Ако групата от ваши последователи се разрасне и
движението ви натрупа много богатства, вие ще започнете
да привличате като магнити все нови и нови фанатици. Но
ако не сте достатъчно внимателен, неусетно ще се
установи някаква инерция и след това неумолимият ход на
времето ще наложи досадния отпечатък на скуката. А щом
вашите идеи започнат да доскучават на публиката, трябва
да сте нащрек - още при първите признаци за това тревожно явление. За да поддържате духа на своите
последователи, като всеки религиозен или политически
лидер трябва да прибегнете до изпитания метод за
съживяване на идеята, като откриете или си измислите
врагове.
Преди това обаче трябва да сте напълно сигурен, че
вашите привърженици не са престанали да вярват в
утопията, че са членове на някакъв клуб само за
посветени, по-специални личности, обединени от някакви
общи цели. След това, за да затегнете редиците им, ще
трябва да измислите някакъв много опасен и коварен враг,
който денем и нощем плете пъклени кроежи с еднаединствена цел - раз-
рушаването на всичко, постигнато досега от вас и от
вашите съмишленици. Най-естествено ще бъде като
противници да си изберете групата на неверниците, които
яростно са ви критикували и са ви обявили за
шарлатанин.
Ако нямате врагове, ще се наложи сам да ги
изобретите. Дори и сламено чучело да посочите на
последователите за враг на вашето движение, те ще се
сплотят, ще се въодушевят и ще се нахвърлят върху
чучелото. Ако вярват дълбоко във вашето учение, ще
смажат всеки, който дръзне да му се противопоставя.
ПЪРВИ ПРИМЕР ЗА СПАЗВАНЕ НА
ЗАКОНА
През 1653 г. двадесет и седем годишният жител на
Милано Франческо Джузепе Бори обявил, че имал
странно видение. Обиколил целия град, за да осведомим
колкото е възможно повече от своите съграждани за това,
че архангел Михаил му се явил на сън и му съобщил за
високата чест - Бори бил удостоен да поеме поста
върховен главнокомандващ на папската армия и че под
водачеството на новия папа тази армия ще завладее целия
свят. След това архангелът обяснил на Бори, че небесните
сили го даряват с чудодейна сила да чете в душите на
хората като в разтворена книга и че той не след дълго ще
открие философския камък - така бленуваната
субстанция, способна да превръща всякакви метали в
злато. Приятелите и съседите на Бори останали изумени
от дръзките му слова и от промяната в поведението му.
Дотогава всички познавали Бори като симпатичен млад
човек, любител на виното, жените и хазарта. А сега
всичко се обърнало с главата надолу. Бори започнал да се
увлича по алхимията и да бърбори само за окултни науки,
за мистични загадки и за отвъдния свят.
Това преобразуване било така внезапно и чудодейно,
а думите на Бори изпълнени с такъв покоряващ
ентусиазъм, че вече започнали да се появяват негови
последователи. За съжаление обърнала му внимание и
италианската инквизиция, която от де-
24.
„За да основете нова религия, трябва
да сте непогрешим
психолог и да познавате задълбочено
мисленето на хората със средни умствени възможности, за които найхарактерната особеност е тази, че
те никога няма да
си признаят, че
принадлежат точно към тази посредствена категория. “
ФРИДРИХ НИЦШЕ (18441900 г.)
„Хората са толкова прости и така
силно обсебени от
своите
най-непосредствени нужди,
че
един
хитрец
винаги може да събере
невъобразимо
много
наивници,
които с готовност
ще се оставят да
бъдат мамени.“
НИКОЛО
МАКИАВЕЛИ
(1469-1527 г.)
369
ХРАМЪТ НА
ЗДРАВЕТО
Малко преди 1780 г.
шотландският
знахар и шарлатанин
Джеймс Греъм успял
да си спечели
изключително много
привърженици, сред
които и неколцина
от най- богатите
жители на Лондон.
Греъм основал в
Лондон блестящо за
времето си
представление, като
прилагал последните
новости на
техниката.
Още през 1772 г. той
посетил Филаделфия
и се срещнал там с
Бенджа- мин
Франклин, който
споделил с любознателния шотландец своите открития относно
електричеството.
Може би именно
тези беседи с
Франклин вдъхновили Греъм да поръча
да му изработят
сложната
апаратура, с която
бил натъпкан
неговият Храм на
здравето - заслепителна сграда в
Лондон, където
хитрият Греъм
търгувал със своя
370
сетилетия следяла зорко всички любители на окултните
науки. Накрая Франческо Бори бил принуден да напусне
Италия и да кръстосва Европа от Австрия до Холандия,
без да се уморява да преразказва чудодейната си легенда
на всеки срещнат. При това щедро обещавал: „...всеки,
който реши да ме следва в моя божествен път, ще бъде
щедро възнаграден...“ Последователите се увеличавали с
главолом- на скорост. Методът на Бори за привличане на
съмишленици бил пределно прост - разказвал последната,
най-богато разкрасената версия за своето прословуто
видение, след което предлагал като доказателство за
силата на своите идеи „да надникне в душата“ на някой
доброволец. Поставял само ед- но-единствено условие кандидатът за посвещава- не в новата вяра да вярва сляпо
на Бори като нов месия. Доброволци, разбира се, никога не
липсвали. Шарлатанинът изигравал изкусно подготвен и
добре трениран сеанс на изпадане в транс, като гледал
втренчено с широко изцъклените си пронизващи очи право
в зениците на смаяния доброволец, а после с шумни
крясъци обявявал на затаилата дъх публика, че
доброволецът го допуснал до душата си и така
ясновидецът узнал за броени мигове всичките му потайни
грехове и дори недостойните помисли за бъдещи
прегрешения. Следвала най-важната част от сеанса - Бори
обявявал пред поразената публика дали новопосветеният е
достоен за духов- но издигане. Ако бил обещаващ, Бори
веднага го удостоявал с почетна степен, по-висока от тази,
която раздавал на всички нови привърженици.
Култът, основан от Франческо Джузепе Бори,
притежавал шест почетни степени, с които щастливците
били удостоявани според това, което водачът успявал да
„прочете“ в душите им. На недоволните обещавал щедро
възнаграждение, ако чрез упорит труд и беззаветно
отдаване на идеите на култовата секта те успеят да
докажат, че вече са достойни да бъдат обявени за носители
на по-висок сан. Франческо Бори - когото всички наричали
вече Негово Превъзходителство или Универсалния
лечител, изискал от своите последователи да се подлагат
на строги изпитания, най-вече да свикват с мизерията и
монашеския начин на живот, а не-
нужните им пари и вещи да предават за съхранение в
новоучредения орден. Не бивало да се тревожат за това,
че са изпаднали в бедност, защото според пламенните
обещания на Бори: „... аз скоро ще ви донеса последните
си разкрития, които ще ни помогнат да открием
философския камък, а това, как- всички знаем, ще ни
помогне да имаме толкова много злато, че няма да ни
стигнат три живота, за да го изхарчим!“
Бори постепенно започнал да променя стила си на
живот, когато с течение на времето в ръцете му започнали
да се съсредоточават баснословни богатства. Наемал само
най-разкошните къщи в градовете, в които отсядал, след
което веднага поръчвал да ги обзаведат с луксозни
мебели.
После
подреждал
колекцията
си
от
скъпоценности и антики, амулети и свети мощи, която с
всяка изминала година се обогатявала все повече. Пътувал
само в бляскава карета, теглена от шест расови врани коня. Но никога не се застоявал прекалено задълго в един
град - преди да изчезне за пореден път, обяснявал на
привържениците си, че потегля за лов на нови
последователи, с което още повече се увеличавал
авторитетът му сред членовете на неговата секта. Така
станал неимоверно популярен, въпреки че никога не дал
някакво по-конкретно доказателство за чудодейната си
сила.
Към поредната му временна квартира започнали да се
стичат сакати и хроми, слепи и недъгави нещастници от
четирите краища на Европа. Всички отчаяно бързали да
стигнат при Бори, за чиято целебна сила се носели
истински легенди. Той не взимал нито грош за своите
прегледи, което още повече му помагало да се сдобие с
ореола на чудодеен светец. Всъщност богатствата на Бори
били натрупани благодарение на нечувано щедрите
дарения на богати и високопоставени особи, подлъгани от
щедрите обещания на шарлатанина, че ще успее да открие
философския камък. Църквата продължавала да го
преследва, отлъчила го, обявила го за опасен еретик и
магьосник, но Бори запазил гордо мълчание - така само
нараствала популярността му и му спечелила още повече
привърженици. Преследвани са само великите личности,
повтаря-
прословут еликсир на
здравето.
В
просторния
си
ка-
бинет,
където
„ле-
карят“
приемал
можните
си
за-
паци-
енти, била монтирана
„най-голямавъздушна
целия
та
помпа
свят“,
в
според
твърденията
на
Джеймс
Греъм.
Предпазна чението на
тази странна наглед
грамадна
машинария
било да го подпомага
при неговите физиологични анализи. Но явно
тази
шашма
не
била
доста-
тъчна,
му
защото зад масивното
му
бюро
се
широк
мъдрел
подиум
позлатен
с
пиедестал,
претъпкан
с
колби,
реторти, епруветки и
други
стъкленици,
пълни с всевъзможни
пъстроцветни
разтвори,
кипящи
и
врящи, гъсто оплетени
със снопове от жици и
метални
всеки
ленти.
На
новопристигнал
пациент
секвал
мигом
дъхът
му
от
главозамайващата
гледка
и
тозчас
забравял
за
оплак-
ванията
си.
Според
хвалебственото
371
описание на Енемозер, публикувано в
неговата „История
на магиите“, издадена в Лайпциг през
1844 г., никой преди
високообразованият
Греъм не можел
така ефектно да
съчетава полезното
с прият- ното.
Навред из Храма на
здравето царяла
такава здравословна
атмосфера, каквато
може би нямало
дори и в Рая небесен.
Чудесата започвали
още от прохладния,
обширен парк преди
внушителните двери
на храма. А вътре
стените на всички
апартаменти били
обсипани с ослепителни лампи, чиито
лъчи стигали до найзатънтени- те
кътчета на луксозно
обзаведените
помещения.
Пациентите на
Греъм се кълнели, че
цялото обзавеждане
ги смайвало и
заслепявало до
такава степен, че
дори само това като
че ли било
достатъчно, за да
бъдат изцерени още
щом прекрач
372
ат си неговите съвременници, нали самият Иисус
Христос е бил разпънат на кръста именно защото е бил
велик, ала неоценен месия? От Бори не се искало да
извършва нещо в своя защита - неговите последователи
все повече надигали глава и дори вече го наричали
папата антихрист.
И така славата на Бори се разнасяла от уста на уста,
докато един ден той напуснал Амстердам, където отскоро
бил отседнал, понесъл със себе си огромни суми от
заграбените пари и диаманти. Скъпоценните камъни в
ковчежетата на този шарлатанин никак не били малко,
защото Бори навсякъде тръбял, че с помощта на
просветения си дух за няколко месеца можел да
отстранява проклятието от тези диаманти, които дотогава
носели нещастия на предишните им собственици и на
техните фамилии. Сега обаче настъпил мигът, когато
трябвало да се спасява с бягство. Инквизицията бил$ по
петите му и накрая успяла да го залови - последните
двадесет години от живота си Франческо Бори прекарал в
един римски затвор. Но вярата в необикновените му
способности не секнала дори и след като бил официално
обявен за опасен шарлатанин. Знатни и богати негови
поклонници продължавали да го посещават в затвора сред тях била дори шведската кралица Кристина.
Посетителите продължавали да го отрупват с пари и
скъпоценности, за да може той да продължи да търси
бленувания философски камък.
ТЪЛКУВАНЕ
Преди да оглави новата култова секта, Франческо
Бори успял да създаде сред съвременниците си
впечатлението, че е на прага на колосално откритие.
Уморен от безпътния си живот, той решил да се посвети
изцяло на окултните обреди. От години тези загадъчни
хипотези не му давали покой. Направило му впечатление,
че още при споменаването, че тайно се занимава с
търсенето на магическа формула за превръщане на
обикновени метали в злато, хората веднага настръхвали,
забравяли за всичко друго и нетърпеливо го молели да
сподели с тях още подробности. Така Франческо Бори
осъз-
нал каква сила над лековерните наивници би могъл да
придобие, ако подготви старателно някаква повнушителна измама. Така стигнал до идеята за божественото видение. С всяко допълнително разкрасяване
на първоначалната версия, колкото повече жертви искал
той от последователите си, толкова пo-ревностни ставали
обезумелите му поклонници.
Не забравяйте следното важно правило: хората не се
интересуват от истината. Не искат да слушат за
досегашния еднообразен живот на разказвача. Те жадуват
да чуят за нещо необикновено, свръхестествено,
загадъчно, мистично. Искат да чуят хора на ангелите
небесни. Не ги оставяйте да чакат, измъчвани от догадки
и съмнения. Измислете някакво мистериозно обяснение
за настъпилата с вас карди- нална промяна, обвийте
цялата история в призрачен полумрак и не след дълго ще
се видите обкръжен от тълпа френетични последователи.
Адаптирайте се към изискванията на хората: всеки месия
трябва да отразява въжделенията на тълпите. И не
забравяйте да им измислите някаква извисена цел.
Колкото по-нагоре е прицелена вашата измама и колкото
е по-дръзка, толкова повече ще спечелите.
ВТОРИ ПРИМЕР ЗА СПАЗВАНЕ НА
ЗАКОНА
В средата на XVIII век в Европа се разпространявали
слухове за някакво светско общество, основано в
Швейцария от д-р Михаел Шупах, който практикувал
едновременно няколко клона от при- ложната медицина,
като наблягал на използването на природните сили, за да
лекува сериозни заболявания, смятани дотогава за
абсолютно неизлечими. След по-малко от година славата
му се разнесла далеч извън пределите на Швейцария и
започнали да пристигат страдалци с тежки, в повечето
случаи неизлечими увреждания. За да се доберат до
глухата планинска клисура, заобиколена от забулените от
облаците високи алпийски върхове, където се намирало
градчето Лангнау - родното място на Шупах,
посетителите трябвало да пропътуват повече от двадесет
километра по стръмни пътеки, сред
вали прага на храма.
На всеки посетител
връчвали луксозно
подвързан каталог с
най-мъд- рите съвети
на лечителя Греъм,
накратко обясняващи
как пациентите
трябва да си опазват
здравето. В
централната зала се
събирали всички
болни, които били
приключили с поредната терапевтична процедура, за
да се присъединят
към многог- ласния
хор на изце- рените
пациенти: „Слава!
Слава на виталния
въздух, на вечния
етер! На
магнетичната магия
- слава! Слава!“ И
докато крещели като
обезумели, с ръце и
очи, вдигнати към
тавана, ярките лампи в залата постепенно угасвали, за да
замъждукат послабите лампи в
нишите в стените,
където вече били
строени младите
любвеобилни „розови
богини и жрици на
здравето“. Всяка
вечер този така
наречен Храм на
здравето се пълнел
373
с възбудени тълпи. За
броени дни станало
модно да се посещава
храмът
на
шарлатанина Греъм,
като за най-изискан
шик
се
смятало
излежава- нето в
грамадното легло в
императорската
спалня,
наричано
Великото
небесно
ложе.
Според
възторженото
описание на Енемозер „... да пристъпиш
в
тази
вълшебна
спалня,
да
се
оставиш
жриците
на здравето да те
положат в платиновия цилиндър, за да
те
облъчат
токовете на здравето,
докато наоколо ухае
на най-аро- матните
билки от Ориента,
примесени с тамян и
други
загадъчни
арабски благовония,
о, това е неописуемо
блаженство, което
моето перо не може
да
пресъздаде...
Великото
небесно
ложе се подпира от
шест
дебели,
но
прозрачни
колони.
Застлано е с найфин атлаз, небесносин и пурпурен, а
възглавниците
са
покрити с китайс-
374
един от кай-красивите пейзажи в цяла Европа. Самото
пътуване ги освежавало и им се отразявало добре, така че
те се изпълвали с вяра, че ще доживеят жадуваното
изцеление.
Д-р Шупах, който скоро се прочул като Лечителя от
планините, притежавал в градчето малка аптека. Не след
дълго мястото се променило до неуз- наваемост - шумни,
изнервени тълпи от пришелци от различни страни се
блъскали грубо. Всеки искал пръв да се добере до тясната
стая, чиито стени били догоре с лавици, изпълнени с
разноцветни бурканчета с отвари и гърнета с мехлеми от
различни билки. Докато всички медици от онази епоха
предписвали на болните отвратителни буламачи, със
сложни и неразбираеми латински имена (както и до ден
днешен), лековете на Шупах носели романтични имена
като например „мехлем на радостта“, „сърчице на
еделвайса“ или „лек срещу нощни кошмари“, а на
всичкото отгоре ухаели добре и били доста приятни на
вкус.
Посетителите се трупали в доскоро глухото градче
Лангнау и търпеливо чакали да им дойде редът да бъдат
прегледани от прославения лечител от планините.
Налагало се доста да чакат, понеже всеки божи ден
лечителят бил посещаван от осемдесет пратеници на
знатни особи от всички краища на континента с поръчка
да им изпрати някое от своите чудодейни лекарства.
Шупах претендирал, че може да поставя диагнози само
като хвърли един поглед на урината на пациента и да
прочете симптомите на болестта, изброени в писмото,
донесено от куриера, който трябвало да се върне със
скъпоценното шишенце. (Излишно е да се обяснява, че
никакви „погледи“ върху урината не могат да му помогнат
при диагностицирането. Няма съмнение, че д-р Шупах е
изчитал много внимателно списъка със симптомите.)
Когато най-после му оставали няколко свободни минути
(да не забравяме, че поне формал- но той е бил длъжен да
„изследва“ урината), лечителят извиквал в кабинета си
следващия пациент от чакащите на улицата. Обещавал му
да „анализира“ урината му по-късно, защото за първия
преглед бил достатъчен общия оглед на лицето и тялото
на пациента. След това следвала поучителна лекция за
ка коприна. И сред
ползата от живота сред природата - планинците
цялата тази преникога не се оплаквали от страдания и болести, излест се реят ефирмъчващи жителите на градовете. Визитата прикните звуци на арфи,
лючвала с няколко фрази, посветени на ефекта от
флейти, лют- ни и
хармонизирането на душата на човека с вечния ринежно
упойващи
тъм на природните явления.
гальовни
женски
Шупах бил привърженик на няколко метода за
гласове,
докато
лечение, с което рязко се отличавал от всички леканейде далеч се дори от онази епоха. Например сляпо вярвал в ползалавят тържествета от електрошоковата терапия. На тези, които се
ните акорди на оротнасяли подчертано скептично към този нов и неган. “
достатъчно проучен метод, Шупах търпеливо обяснявал, че електричеството е природен феномен. А
той просто се възползва от мощта на мълниите.
„СИЛАТА НА
ШАРЛАТАНИТЕ“,
Един от пациентите му повтарял в транс, че душаГРЕТЕ ДЕ ФРАНЧЕСКО,
та му била обсебена от седем дявола. Лекарят го из1939 г.
лекувал чрез серия от седем електрошокови сеанса,
като накрая му се заклел, че с очите си видял как дяволите един по един панически напускали тялото на
СИЛАТА НА ЛЪстрадалеца, подплашени от електричеството, всеЖАТА
могъщо и всепречистващо като огъня в чистилището. Друг болен се оплакал, че го болели гърдите, заВ град Тернопол*
щото бил погълнал цяла каруца, пълна със сено,
живеел
един старец.
при това барабар с каруцаря! Лечителят от планиИмето
му
било Реб
ните го изслушал мълчаливо, после го прислушал и
Файвел.
потвърдил, че от корема на болния се чувал плясък
Един ден, докато си
на камшик. Обещал му, че нямало никакви трудносседял
у
дома,
ти да облекчи страданията му, след което му дал
погълнат от мъдочистително и успокоително, взел му таксата и го
ростите на Талмуизпратил по живо, по здраво. Мъжът обаче помода**, той се сепнал
лил да му бъде позволено да остане още една нощ
от шумни ви
в Лангнау, тъй като бил ужасно изтощен от преживяното. Оставили го да преспи на канапето в съседната стая. Събудил се посред нощ и започнал да повръща. Не щеш ли,
точно в този миг отвън се показала каруца, пълна със сено (пристигнала
по поръчка на хитрия лечител). Отекнал плясъкът на камшика и болни-
* Тернопол - град в западна Украйна, между Лвов и Виница, населен с много евреи
до Първата световна война, известен с погромите над евреите, организирани от
черносотниците преди войната. (Бел. прев.)
** Талмуд е общо име за двата (Вавилонски и Палестински, или Ерусалемски)
древни сборника с еврейски закони и мъдрости. Вавилонският Талмуд се разпространява от края на V век след Христа и съдържа най-меродавните източници на
късния юдаизъм. (Бел. прев.)
375
кове под прозорците
на къщата му.
Отишъл до
прозореца и видял
отвън неколцина
палави дечурлига.
„Сигурно пак са намислили някаква
лудория“, рекъл си
старецът. „Деца,
бягайте по-далеч
оттук! - сърдито
извикал им той. По-добре идете при
синагогата. - Неспособен да ги отпрати от двора си,
Реб Файвел прибягнал до първата небивалица, която му
хрумнала в този миг.
- Там ще видите
невиждано водно
чудовище, истински
морски змей! С пет
крака, с три очи и
брада като на козел,
само че зелена!“
Успокоен, че найсетне ще се отърве
от малолетните
досадници, Реб
Файвел се върнал на
стола си и отново се
зачел в любимия си
Талмуд. По едно
време се подсмихнал
дяволито в брадата
си, като си спомнил
какъв хитър номер
изиграл на немирните пакостници.
376
ят веднага повярвал, че чудодейният д-р Шупах най-после
успял да го отърве от непоносимото страдание.
Годините напредвали и славата на д-р Шупах растяла
все повече и повече. Удостоявал с консултации найвидните личности от своята епоха - дори Гьоте го посетил
в далечното, доскоро откъснато от света Лангнау.
Неусетно д-р Шупах се озовал в центъра на новопоявил се
култ към живота сред природата. Лекарят не пестял
усилия, за да създаде на пациентите си по-поносими
условия по време на прегледите и всячески се стараел да
насърчава в тях надеждите за побеждаване на болестта.
Един от титулуваните професори по медицина, който го
посетил в Лангнау, отбелязал в дневника си: „Този планински лечител е направил внушителни преобразувания в
онова доскоро глухо градче - видях ресторант с градина,
където пациентите се забавляваха добре, докато чакаха
деня, в който ще бъдат прегледани. Поднасяха отлична
храна, свиреше приятна музика, имаше дори миловидни
млади дами. Навред цареше жизнерадостна атмосфера и
природните красоти в планинската долина се съчетаваха
приятно с изисканото общество в градчето. Този лекар
вероятно нищо не може да лекува, но не може да му се
отрече дарбата да се справя с хипохондрията и
истерията.“
ТЪЛКУВАНЕ
Шупах започнал кариерата си като най-обикно- вен
селски лекар. В практиката понякога си позволявал да
прибягва до традиционните средства на местната народна
медицина и несъмнено е забелязал съответните
ползотворни ефекти, защото постепенно планинските
билки и природните форми на лечение станали главните
лечебни средства в неговия професионален репертоар.
Освен това д-р Шупах се убедил на практика от огромната
ефективност на психологическия подход към всички пациенти, без изключение, независимо от характера на техните
болести и от степента на пораженията. Там, където
Традиционните медицински методи и лекарства донасяли
на болните само временно потиска-
не на оплакванията или нови страдания и болки,
медикаментите и процедурите на д-р Шупах осигурявали
облекчение и утешение. За него решаващият момент бил
преодоляването на психологическата бариера в душата на
пациента, ако той вече е бил склонен да се примирява с
горчивия факт, че болестта му е неизцерима. Много го
облекчавала едва ли не фанатичната вяра на пациентите в
неговите удивителни способности - така всъщност те сами
се лекували, без да подозират това. Вместо да им досажда
с дълги и трудно разбираеми обяснения с надут тон и
изобилие от латински, д-р Шупах използвал ловко
особеностите в психиката на всеки свой пациент, за да
облекчи страданията му.
Поучителната история на този планински лечител ни
илюстрира нагледно ползата от някои много ценни
методи при създаването на нов култ:
• Първо, на всяка цена трябва да измислите
някакъв ефективен подход, за да накарате хората да
повярват във вашите необикновени способности.
Постарайте се да ги убедите, че можете да ги затрупате с
пл&нини от блага, независимо какво точно ще им
обещаете. Тяхната вяра е половината от всичко, което се
изисква, за да пожънете небивал успех. Но вие
непременно трябва да сте сигурни, че те ще продължават
да вярват, че именно на вас, а не на самите себе си,
дължат успеха си. От вас ще се иска да измислите нещо няма кой знае какво значение дали ще е приказна
фантазия, неземна мечта, общочовешки блян или
идиотска измишльотина - стига да ви свърши работа и да
убеди хората да започнат да ви вярват. Останалото те ще
довършат сами и ще ви превъзнасят като лечител или
магьосник, предсказател или народен водач, като революционер или гений до края на дните ви, а дори и след
това...
• Второ, припомнете си още една от поуките,
завещани ни от д-р Шупах - наблягайте не само на силата
на внушението, но и на простотата. Природата далеч
невинаги е ласкава към нас, хората. В нейното царство е
пълно със свирепи хищници, отровни растения,
опустошителни бедствия, смъртоносни епидемии. Да се
вярва безрезервно в лечебния ефект на абсолютно всички
дарове на природа-
Но за негово огром- но
огорчение не след дълго
интелектуалното му
занимание отново
било прекъснато от
шумен тропот.
Отново бил принуден
да надзърне през
прозореца - но за
негово искрено
удивление този път
отвън не видял
децата, а внушителна
група негови
съграждани, тичащи с
все сила по прашната
уличка.
„Къде сте се завтекли така запъхтени?" - провикнал се
от прозореца Реб
Файвел.
„Към синагогата! извикал един от
евреите. - Още ли не
си чул? Там се появило
невиждано водно
чудовище, истински
морски змей! С пет
крака, с три очи и
брада като на козел,
само че зелена!“
Реб Файвел се
засмял весело и самодоволно погладил
брадата си. Не очаквал
шегата му да има
толкова шумен
отзвук. Отново се
върнал на
стола си, за да
продължи
с
чете-
нето на Талмуда. Но
скоро
проумял,
че
днес очевидно не му
било съдено да чете
на
спокойствие
древните
пре-
мъдрости. Отвън се
надигала
нечувана
суматоха. Дочули се
забързани
стъпки,
после
шумът
прераснал
в
непрестанен тътен
от
стотици
нозе.
Какво било изумлението на Реб Файвел, когато видял как
цялата
уличка
се
изпълнила с десетки
та е само една романтична мечта. Ала в същото време
призивът „Назад към природата“ може да ви даде
необикновена сила и власт над вашите съвременници,
особено ако живеете в несигурни и смутни времена.
Но към този извод трябва да подхождате извънредно
внимателно. Няма да е зле да организирате някакъв
грандиозен спектакъл, в който вие да сте режисьорът,
който като с магическа пръчка дирижира всички събития
и промени. Планинският лечител д-р Шупах е умеел да
играе тази пиеса със съвършенство, достойно за нашата
завист, като е акцентирал на постиженията си, които е
успял да извлече от народната медицина - тази
многовековна, изпитана и мъдра съкровищница на знания.
Освен това е знаел как да режисира всеки лечебен сеанс,
така че да внуши на пациентите си увереност в неговата
непогрешимост. Шупах не се опитвал да се слее с
природата - вместо това решил да използва природата
като съвършен декор за своите представления. За
да'пресъздадете подобен „природен“ ефект, на вас ще са
ви нужни много усилия и дарби - но такава е цената на
всеки заслепителен успех.
тичащи мъже, жени
и деца. „Ама какво
става
с
вас,
бе,
хора?“, провикнал се
той. „Как какво! Ти
на кой свят живееш,
Файвел! му
отвърнали
тълпата,
без
намаляват
то.
сърдито
-
от
да
темпо-
Точно
пред
главната врата на
синагогата се появило
невиждано
водно чудовище, истински морски змей!
С пет крака, с три
очи и брада като на
козел,
зелена!“
само
че
Тълпата
подминала дома на
Реб
378
ТРЕТИ ПРИМЕР ЗА СПАЗВАНЕ НА
ЗАКОНА
През 1788 г. петдесет и три годишният доктор и учен
Франц Месмер бил изправен пред драматичен кръстопът.
Този нашумял първооткривател на магнетизма в живата
материя твърдял, че в тялото на всяко живо същество се
съдържа магнетична субстанция. Според неговите теории
всеки специалист по магнетично лечение можел да лекува
всички заболявания чрез активиране на тази субстанция,
заредена с електрически заряди. Но във Виена твърденията му били посрещани с насмешка от представителите на медицинската наука. Месмер обаче
продължавал опитите си с болни от епилепсия (предимно
жени). Най-много се гордеел с възвръщането на зрението
на една сляпа пациентка. Само че „прогледналата“
девойка била прегледана от друг
лекар и той установил, че тя си останала напълно лишена
от зрение. Девойката потвърдила, че не може да
различава предметите. Месмер веднага обявил, че
враговете му са решили да го компрометират и за целта
са подкупили пациентката. Това обвинение още повече
разсмяло виенските медици.
^Очевидно строгата атмосфера във Виена не помагала за
възприемане на революционните теории на Франц
Месмер, затова той решил да се премести в Париж и да
започне всичко отначало.
Наел разкошен апартамент и го обзавел лук- созно,
точно според целите, които си поставял. Матовите стъкла
по прозорците създавали впечатление за религиозен храм,
тънещ в полумрак. Огледалата по стените засилвали
хипнотичния ефект. Д-р Месмер вече разпратил навред
обяви
за
предстоящата демонстрация
на
своя
терапевтичен метод, основаващ се на ефектите, свързани
с регулирането на магнетизма на човешкото тяло, като
предлагал на всички хипохондрици и меланхолиц» да
изпробват чудодейното въздействие на неговия метод.
Жителите на Париж от всички съсловия - особено жените,
които посрещнали с много по-силно въодушевление
новопристигналия виенски специалист - търпеливо
чакали реда си пред приемната на д-р Месмер, за да
изпробват чудесата, които той така щедро им обещавал.
Просторният апартамент ухаел на приказни екзотични аромати - за целта инженерите монтирали
специална вентилационна система под строгия надзор на
претенциозния наемател. След като новите пациенти
изпълвали салона, където според обявата трябвало да се
проведе демонстрацията, откъм съседното помещение се
разнасяли звуците на арфа и мелодичен женски глас. В
средата на салона се намирал издължен овален контейнер,
напълнен с вода, която според думите на д-р Месмер била
предварително намагнетизирана. От отворите в металния
капак на контейнера се издигали дълги метални тръби,
закрепени към капака чрез еластични връзки.
Посетителките получавали указания да се разположат
около контейнера, да притиснат края на една от
металните тръби към болната част на тялото си, след
което да хванат ръцете на съседките
Файвел, а той останал със зяпнала
уста, когато зърнал
самия
равин
да
подтичва запъхтяно
в последните редици.
Щом като и самият
равин се е втурнал
към
синагогата,
значи работата този
път май е доста
сериозна!
„Боже милостиви!
- скършил ръце
старият евреин. Щом като стари и
млади са се завтекли като деца към
синагогата, значи
наистина се е
случило някакво
чудо!“
Без да му мисли
повече, Реб Файвел
грабнал черната си
шапка и хукнал сред
уличния прах към
синагогата, само
успял да промърмори
задъхано: „Кой би
могъл да очаква
такова чудо от една
невинна шега! Тези
хлапаци са виновни
за всичко! “
„СЪКРОВИЩА
РЕЙСКИЯ
НА
НЕЙТЬН ОУЗЪБЕЛ,
1948 г.
ЕВ-
ФОЛКЛОР“,
си отляво и отдясно и да се притиснат максимално близо една до друга, за да
позволят на магнитните силови линии да пронизват цялото множество. Понякога
привързвали пациентките с метални корди.
След това Месмер напускал залата и се появявали неговите асистенти,
специалисти по магнетизирането (млади, красиви и снажни мъже), носещи в
ръцете си делви с намагнетизирана вода, с която пръскали телата на пациентките,
после разтърквали предварително посочените от лекаря зони по кожата. Следвал
сеанс по възбуждащ масаж, при който повечето пациентки изпадали в транс, а
някои дори в делириум. В залата се разнасяли стенания, плачове, крясъци,
истеричен смях. В кулминационния момент на масовия делириум Месмер отново
се появявал, издокаран в копринена туника, с бродирани по нея пъстри цветя,
понесъл в ръката си масивен жезъл от бял, предварително намагнетизиран метал.
Обикалял контейнера и докосвал с жезъла пациентките си, за да се възцари
спокойствие и тишина. Много от жените били убедени, че странно- то
въздействие, което той упражнявал върху тях, се дължало най-вече на
пронизващия му поглед. По-разпалените почитателки на Месмер дори вярвали, че
той бил способен да възбужда или укротява магнитните сили в тяхната плът само
със силата на погледа си.
Месмер станал извънредно популярен само няколко месеца след
пристигането си във френската столица. Сред неговите привърженички била дори
кралица Мария-Антоанета. Но и тук, в Париж, също както преди това във Виена,
представителите на официалната медицинска наука го засипали с яростни упреци,
хули и клевети, само че този път той въобще не им обръщал внимание.
Достатъчно му било щедрото възнаграждение, което получавал от знатните си
пациентки.
Месмер решил да разшири обхвата на своята теория и обявил, че със силата
на открития от него природно-телесен магнетизъм можело да бъде изцелено
цялото човечество, при това до такава степен кардинал- но, че завинаги да бъдат
забравени пороците, престъпленията, нещастията и болестите. Тази концепция
отново започнала да печели привърженици по-късно, по време на Френската
революция. Култът към месме- ризма залял цялата страна. В редица градове били
учредени „хармонизиращи сдружения“, чиято основна задача била да
разпространяват идеите на месмеризма. По-късно се изяснило, че зад тази
благовидна фасада се събирали най-развратните членове на най-богатите и найзнатните фамилии, за да се отдават на групови оргии.
Обаче точно когато популярността на Месмер достигнала своя апогей, една
авторитетна комисия от най-прочутите френски учени публикувала своето
изследване, в което се предлагали на вниманието на обществото резултатите от
дългогодишните изследвания на теорията за лечение чрез магнетизма, скрит в
човешкото тяло. Изводите били унищожителни за виенския шарлатанин ефектите, обявявани от Месмер за постижения на неговия „научен метод“,
всъщност се обяснявали лесно с
380
групова истерия и масово самовнушение. Докладът бил подкрепен с многобройни
факти и наблюдения. С репутацията на Месмер във Франция било свършено. Той
веднага напуснал страната и повече никой нищо не чул за него. Но след няколко
години негови последователи отново се опитали да възкресят култа към
месмеризма, като този път наивните почитатели се оказали още повече.
ТЪЛКУВАНЕ
Удивителната кариера на Франц Месмер може да бъде разделена на два ясно
обособени периода. Първият период е виенският, когато той твърдо вярвал в
правотата на своята теория и направил всичко, което било по силите му, за да я
наложи като общопризната система от възгледи. Но зачестяващите провали и
неодобрението на колегите му го подтикнали да смени стратегията си. Първо се
преместил в Париж, където никой не го познавал и където екстравагантните му
теории намерили благодатна почва. После решил да се възползва от обожанието, с
което французите посрещали всяко пикантно и гъделичкащо любопитството им
зрелище —именно поради тази причина Месмер превърнал апартамента си в
илюзорно, магическо царство, наситено с възбуждащи аромати, мелодии и гледки.
Целта била да се доведат пациентките до групов екстаз. Непременно трябва да се
отбележи, че виенският шарлатанин категорично отказвал да лекува пациентките
си поотделно - според изрич- ното му настояване нито един сеанс не можел да
започне, ако не се събирала многобройна група. Той прекрасно знаел, че
магнетизмът има много по-силен ефект върху група сродни души, отколкото
върху само една личност, защото вярата в чудесата била заразителна и превъзмогвала съмненията, присъщи на всеки индивид, когато не е сред себеподобните си.
Така от вдъхновен пропагандатор на идеите за магнетизма Месмер се
превърнал в безскрупулен шарлатанин, използващ ловко всички известни от
векове трикове за обсебване на вниманието на фанатизирани- те последователи.
Най-дръзкият трик бил свързан с манипулирането на потисканата сексуалност,
която лесно излизала на повърхността на човешкото поведение при подходяща
атмосфера и психологическа нагласа в групова среда. Ако един индивид се озове
сред група от съмишленици, несъзнателният подтик за социално единение, древен
колкото човешката цивилизация, го принуждава да омеква и да не обръща
внимание на хладните предупреждения на здравия разум. Този стремеж може да
изглежда като израз на желанието за сплотеност и за търсене на закрила в рамките
на първобитното племе, но зад него се крие потисканата от обществото
сексуалност, която един ловък шарлатанин може да експлоатира и манипулира, за
да постигне своите цели.
Това е поуката, която ни е завещал Франц Месмер: вродената ни
381
склонност да се съмняваме във всичко, което ни заобикаля, се заглушава, ако се
присъединим към някоя група. Топлотата и заразяващата близост, струяща от
групата, ни подтиква да не обръщаме внимание на скептицизма, който ни е
присъщ, когато сме насаме със себе си. Това е обяснението за силата, която
получаваме, ако започнем да вярваме в някой култ. Ако вие съумеете по някакъв
начин да активирате старателно потисканата сексуалност на хората, те ще започнат
да ви приветстват възторжено и тогава може да стигнете до напълно грешния
извод, че това е доказателство за вашата мистична сила. Ще придобиете
неподозирана власт над съвременниците си, като експлоатирате тяхното
неосъзнато желание за безразборно размесване и обединяване в множество, напомнящо на древните езически племена.
Не забравяйте също, че най-силно въздействащи са тези култове, при които се
смесват религията и науката. Ако вземете на въоръжение последните постижения
на науката и ги смесите с някаква благородна кауза, няма да е много трудно да
измислите нова мистична вяра или нова форма на масово изцеление. Хората ще
започнат да коментират оживено този ваш хибриден култ и ще му приписват
чудодейна сила в такива небивали мащаби, каквито не са ви хрумвали дори в найсмелите сънища.
АСОЦИАЦИЯ
Представете си магнит - невидими сили привличат метални
предмети към него, които на свой ред се намагнитват и
започват да привличат други предмети. Като цяло
магнитната сила на общата система неизменно нараства.
Но след като отстраните първия, истинския магнит, цялата
магия изчезва. Най-добре ще бъде вие да се превърнете
точно в такъв магнит и чрез невидими сили да привличате
хората, като завладявате тяхното въображение и не им
позволявате да забравят образите, които сте им внушили.
След като се скупчат около вас, никаква сила няма да може
да ги откъсне от вас.
ЕДНО АВТОРИТЕТНО МНЕНИЕ
„Шарлатанът се сдобива с необикновена сила просто като
предлага на хората възможност да повярват в това, в което те
отдавна са искали да вярват... Лековерните натури не могат да се
стърпят да съзерцават отдалеч
382
и равнодушно чудесата, предлагани им от ловки шарлатани.
Затова те се струпват около шарлатаните, попадат под
въздействието на тяхната аура, подчиняват се на волята им и
стават подвластни на фатални илюзии, което в много случаи има
гибелни последици за тях, защото в крайна сметка се превръщат
в безропотно стадо.“
„СИЛАТА НА ШАРЛАТАНИТЕ“, ГРЕТЕ ДЕ ФРАНЧЕСКО , 1939 г.
ОТКЛОНЕНИЯ ОТ ПРАВИЛОТО
Съществува една причина, за да се следва един авторитетен водач - много
често е по-лесно да се измамят хора, обединени в някаква група, вместо да се
заблуждават отделни личности. Но този метод има и своите недостатъци: ако в
даден момент членовете на групата започнат да се досещат за вашата същност,
вие ще се изправите не пред един, а пред няколко противници, които лесно ще се
превърнат в разярена тълпа, готова да ви разкъса на парчета със същата ревност и
страст, с която са ви следвали и аплодирали доскоро. Шарлатаните непрекъснато
са подложени на тази смъртоносна опасност и винаги са готови да напуснат на
бегом града, в който пребивават, веднага щом им стане ясно, че вече никой не
вярва на техните чудодейни еликсири. Ако се забавят само с няколко часа, ще
рискуват живота си. Затова никога не бива да забравяте, че ако се заигравате с
тълпата, вие всъщност си играете с огъня и че непрекъснато трябва да си държите
очите широко отворени за всяка искра на съмнение в зениците на вашите предани
последователи, а също и за появата на нови, непознати доскоро врагове. След
като сте решили да се намесите в рискованата игра с емоциите на тълпата,
длъжен сте да знаете как да се приспособявате с максимална гъвкавост към
промените в нейните настроения, как да отгатвате и задоволявате желанията й. За
целта естествено ще ви се наложи да използвате ваши съгледвачи, шпиони,
подставени лица, но в крайна сметка малко предпазливост никога не е излишна,
затова дръжте багажа си опакован, винаги готов за дълго пътуване.
Поради тази причина може да предпочетете да работите с хората
индивидуално. Ако ги изолирате от тяхната нормална среда, ще постигнете почти
същия ефект, както ако се занимавате с група, само че сега ще ви бъде по-трудно
да използвате внушенията или заплахите. Ако работите по индивидуалния метод,
по-лесно ще успеете да се спасите с бягство, ако някой от вашите събеседници ви
заподозре в измама, за разлика от варианта, когато прилагате груповия метод.
ЗАКОН
28
СМЕЛО СЕ ХВЪРЛЯЙТЕ В БИТКАТА!
ОСНОВНО ПРАВИЛО
Ако не сте уверен в крайния успех, по-добре въобще не се
залавяйте
с
това,
което
сте
замислили,
защото
вашите
собствени съмнения и колебания ще ви провалят. Страхът винаги
е много опасно явление - хиляди пъти е по-добре ди се хвърлите
смело в битката. Грешките, които може би ще допуснете заради
прекомерната си смелост, могат да бъдат поправени с още
смелост. Всички ние обожаваме смелчаците, но никой не уважава
страхливците.
СМЕЛОСТ
сравнение.
И
КОЛЕБЛИВОСТ.
Кратко
психологическо
Смелостта и колебливостта предизвикват напълно различни психологически
реакции. Колебливостта създава препятствия по вашия път, докато смелостта ви
помага да ги преодолеете. След като проумеете тази важна истина, ще разберете
колко е важно да се научите да преодолявате вродената си стеснителност и да
свикнете да се държите по-смело. По-долу са описани най-важните
психологически ефекти от смелостта и колебливостта.
Смелият лъже по-добре. Всички ние понякога проявяваме слабост. Нашите
постъпки никога не са съвършени. Но ако по-смело се залавяме с това, което сме
замислили, немалка част от нашите недостатъци ще изчезнат като изтрити с
магически жезъл. Измамниците много добре знаят старата житейска аксиома дръзките лъжат по-успешно и по-убеди-
384
телно. Ако поднесете по-смело някаква история,
слушателите ви по-лесно ще ви повярват и няма да
успеят да се съсредоточат върху неточностите или
противоречията в нея. Ако се наложи да се замесите в
някакво мошеничество или да преговаряте с някого,
опитайте
се
да
прекрачите
границите,
които
първоначално сте си определили като предел за ва дите
амбиции. Поискайте да ви поднесат нещо, което доскоро
сте смятали за немислимо, и ще останете изненадан
колко често ще бъде изпълнявано поредното ви дръзко
желание.
Хищниците винаги надушват подплашената плячка.
Хората са надарени с шесто чувство за слабостта на
другите. Ако още при първата среща демонстрирате
желанието
си
към
компромис,
отстъпки
или
капитулиране, ще събудите хищника дори в хора, които
по природа въобще не са кръвожадни. Всичко зависи от
възприятията и ако веднъж сте се показали като
отбраняваща се личност, готова да преговаря на всяка
цена и да бъде послушна, ще бъдете безмилостно
изтласкани от сцената.
Смелостта винаги побеждава страха. Страхът, който
сте насадили във вражеските редици, ще ви създаде
неоспорим авторитет. Смелата постъпка ви помага да
изглеждате по-могъщ и по-властен, отколкото сте
всъщност. Ако атакувате внезапно, потайно и бързо като
змия, ще изплашите много повече противника, отколкото,
ако действате мудно или плахо. Като го стреснете с
някой дързък ход, ще му предадете урок, който той
никога няма да забрави. При всяко ваше следващо
нападение противникът ще си спомня за този суров урок
и ще изтръпва от ужас, така че никога няма да си
помисли дори да ви контраатакува.
Ако спрете насред атаката с примряло от страх
сърце, сам ще си изкопаете гроба. Ако предварително сте
се примирили с мисълта, че няма да успеете докрай да
осъществите намеренията си, сам ще си издигнете
непреодолими препятствия. Ако възникне някакво
затруднение, вие още повече ще се объркате и ще ви се
привиждат несъществуващи
ДВАМАТА
НИЦИ
СКИТ-
Пътеката, застлана само с наслади,
никога няма да те
изведе до славата!
Удивителните
подвизи на Херкулес
са плод на необикновената му
смелост. Макар че в
митичните легенди и
в историческите
летописи не са
запазени много
сведения за негови
достойни съперници,
все пак се споменава
за някакъв
странстващ рицар,
който търсел
приключения в едно
далечно и за- гадъчно
царство, обвеяно с
романтика. Рицарят
едва навлязъл в това
царство, когато
неговият оръженосец съзрял каменна
колона, с издълбан на
нея надпис: „Смели
авантюристи, ако
копнеете да
откриете нещо,
което никога не е
било виждано от
нито един странстващ рицар, трябва
само да прекосите
този буен поток, да
вдигнете каменния
слон, издигащ се на
отсрещния бряг и да
го пренесете на един
дьх до билото
385
на планината,
чиито върхове се
белеят,
покрити
от вечен сняг.“ „Хм
промърморил
вечно
намръщеният оръженосец
на своя рицар, потокът е доста
буен и пълноводен.
Сигурно е много
дълбоко тук. Ала
въпреки всичките
тези опасности ще
трябва да се гмурнем
в бързея и да се
доберем до отсрещния бряг. Но не
мога да си обясня
защо трябва да се
мъкне на ръце някакъв каменен слон?
За пръв път се
сблъсквам с толкова
нелепа приумица!“
Още веднъж огледал
слона на
срещуположния бряг
и на бърза ръка
преценил, че ще може
да носи тежката
статуя най-много на
четири стъпки. Но да
дотътри тази грамада до високата
планина? О, не, това
не било по силите на
нито един великан,
освен ако слонът не
беше дребен като
джудже, за да може
да се побере на
дланта... Само че
какъв подвиг би било
носенето на слонджудже в ше-
386
опасности. Подплашеният от преследващите го ловци
дивеч сам се напъхва в капана.
Колебанието забавя вашето настъпление, докато
смелостта го ускорява. Когато решите .да отделите време,
за да обмислите по-внимателно плановете си и да
претеглите всички „за“ и „против“, вие давате възможност
и на противника да стори същото. Ако сте много
страхлив, вашите противници ще се нахвърлят върху вас с
удвоена енергия.
Но ако сте по-смел, всичко ще бъде различно - няма
да има закъснения или отлагания. Бързото и енергично
нападение не позволява на врага да Си поеме дъх. Ако
например сте решили да съблазните някого, колебанията
почти винаги водят до фатални последици. При смелите
опитите за съблаз- няване много по-често се увенчават с
успехи, защото на ухажвания обект просто не му остава
време за размишление.
Смелостта ще ви помогне да се отделите от стадото.
Вашите смели действия ще ви превърнат в личност с
характер и ще изглеждате в очите на околните като
издигнат на непостижимо висок пиедестал. Докато
страхливецът е безцветен като избелял тапет, смелчакът
мигновено привлича всеобщото внимание, а властта обича
само тези, които умеят да печелят вниманието на
околните. Ние просто не можем да откъснем погледите си
от героите, защото с нетърпение очакваме следващия им
подвиг.
ПЪРВИ ПРИМЕР ЗА СПАЗВАНЕ НА
ЗАКОНА
През май 1925 г. петима от най-изтъкнатите
предприемачи, търгуващи с метални отпадъци в цяла
Франция, били поканени на „официална, но строго
конфиденциална среща“ с един от директорите на
направления в Министерството на пощите. Срещата била
в хотел Крийон - един от най-изис- каните хотели в
Париж. Щом предприемачите се събрали във фоайето на
хотела, веднага били отве-
дени в луксозен апартамент на последния етаж, където ги
посрещнал елегантно облечен господин, който се
представил
като
Виктор
Лустиг,
директор
от
Министерството на пощите.
Бизнесмените нямали представа защо били поканени
на тази среща и изгаряли от любопитство. Едва след
задължителния аперитив директорът им обяснил за какво
става дума. „Господа - започнал той, - възникна един
нетърпящ отлагане проблем, който обаче изисква пълна
секретност. Правителството е решило да се отърве от
Айфеловата кула!“ Предприемачите го слушали смаяно и
безмълвно, докато директорът продължил да им обяснява
с хладен делови тон - според последните проверки
Айфеловата кула отчаяно се нуждаела от солиден ремонт.
Първоначално кулата била замислена като временно
съоръжение - само за Световното изложение през 1889 г.
Разходите по поддържането й се увеличавали с всяка
измината година, а сега, в разгара на поредната
финансова криза, правителството нямало откъде да
намери необходимите милиони. Мнозина парижани
ненавиждали Айфеловата кула и с радост щели да
приветстват нейното демонтиране. С течение на времето
дори и туристите ще забравят за нея, макар че тя ще
остане на картичките и фотографиите. „И така, господа,
вие сте поканени на тази конфиденциална среща - завършил мосю Лустиг, - за да ви се даде възможност да
предложите на правителството своите оферти за
изкупуването на Айфеловата кула. Обаче никъде нищо не
трябва да разгласявате за информацията, която ви се
предоставя на тази среща, понеже опозицията дебне всяка
стъпка на правителството и няма да пропусне да
организира кампания във вестниците в подкрепа на
идеята за запазването на символа на Париж.“
След това им раздал папки с копия от правителствения отчет, изпъстрени с таблици и данни за
тонажа на метала, използван за построяването на кулата.
Очите им едва не изхвръкнали от орбитите, когато се
заели трескаво да пресмятат колко биха спечелили, ако
превърнат този символ на Париж в купища старо желязо.
След това Лустиг ги отвел при очакващата ги лимузина,
за да се поразходят до
пата? „Хм, има нещо
подвеждащо в този
надпис, нещо, което
никак не ми вдъхва
доверие! - продължил
оръже- носецът. Прилича ми на
гатанка за малки
деца... Най-добре ще е
въобще да не се занимаваме с този каменен
слон.“
С тези думи винаги
практичният
оръженосец отминал
нататък, но смелият
рицар се спрял, навел
се, за да гребне с шепи
от студената вода от
потока, наплис- кал
лицето си и се взрял
към отсрещния бряг.
Едва тогава видял, че
там наистина го очаквал каменен слон.
Рицарят смело нагазил
в буйните води,
налучкал брода, добрал
се до брега и стигнал
до статуята с
формата на слон.
Вдигнал го и го
отнесъл на върха на
планината, където за
негова безкрайна изненада се показала
непозната крепост.
Слонът внезапно
оживял в ръцете му и
дори изтръ- бил силно.
В отговор от
крепостта изскочили
десетки бойци с копия
и мечове. Втурнали се
право към слиса-
387
ния рицар, а той само
се прекръстил, готов
да загине като герой.
Но след още няколко
мига рицарят се
вцепенил от изненада, когато разбрал, че тези възторжени непознати
люде, които не само
че не го нападнали,
ами го наобиколили и
го приветствали радостно, го посрещнали като новия цар
на тяхното
кралство, като
наследник на наскоро
починалия предишен
цар. Това е поуката
от този разказ:
славни подвизи се
постигат само от
смелчаци, надарени с
нечувана дързост и
безс- трашие. Онези,
които първо се залавят да пресмятат
какво ще им коства
да извършат чутовен подвиг, какви
трудности ще трябва
да преодолеят, още
ще се чудят, маят и
колебаят, докато посмелите ще са забравили за поредния си
подвиг и вече ще се
радват на заслужените почести и
възхвали.
„БАСНИ“, ЛАФОНТЕН
(ЖАН ДЬО ЛА ФОНТЕН)
(1621-1695 г.)
388
подножието на Айфеловата кула. Там директорът извадил
служебния си пропуск и ги развел навсякъде, където
предприемачите пожелали, като ги развличал с подбрани
анекдоти, в които неизменно се споменавала Айфеловата
кула. Накрая им благодарил любезно за вниманието и ги
поканил до четири дни да се явят в същия хотелски
апартамент с готовите си оферти.
Няколко дни след предоставянето на офертите, един
от петимата търговци с метални отпадъци - да го наречем
условно господин П. - получил писмо, в което официално
се признавало, че именно той е победителят в тайния търг
и че за да се гарантира успешното приключване на
сделката, той трябвало да се яви до два дни в хотелския
апартамент и да носи със себе си чек за най-малко една
четвърт от обявената цена или 250 000 франка (около един
милион долара по днешния курс). След представянето на
чека приносителят щял да получи всички необходими
документи, които ще удостоверяват пред съответните
власти, че от днес именно той ще е новият собственик на
Айфеловата кула. Г- н П. се зарадвал много от тази
неочаквана вест - досега все не можел да повярва, че
именно той ще бъде човекът, чието име ще остане в
историята като спасителя на Париж от грозната метална
грамада. Но когато пристигнал в хотела с подготвения
чек, започнали да го гризат мрачни подозрения. Защо
срещата е в този хотел, а не в някоя от импозантните
правителствени сгради? Защо не пишело нищо във
вестниците за толкова крупна сделка? Заради страха на
кабинета от опозиционната преса? Ами... ами ако цялата
тази потайна суматоха накрая се окаже само някакво
дръзко мошеничество, някаква подла измама?! През
цялото време, докато слушал встъпителните обяснения на
г-н Лустиг относно подробностите по нарязването на
Айфеловата кула и извозването на метала с десетки
камиони, г-н П. се въртял неспокойно на стола и си
мислел само как да се измъкне от тази лепкава каша, в която сам се бил накиснал.
Но внезапно се сепнал - директорът, г-н Лустиг,
изведнъж рязко изоставил строго официалния тон и
преминал към едва чут шепот. Вместо да про-
дължава със скучните подробности за данните на
Айфеловата кула, Лустиг започнал да се оплаква от
недостатъчната си заплата, споменал нещо за коженото
палто, за което вечно му мърморела жена му, за това как
не щадял сили и време, а в министерството никой не го
оценявал по достойнство. Намръщеният г-н П. найпосле се досетил за какво се опитвал да му намекне
неговият събеседник и лицето му грейнало в широка
усмивка. Нямало съмнение, че г-н Лустиг се опитвал да си
изпроси подкуп. Разбира се, това съвсем не било повод за
радост от страна на купувача, но все пак г-н П. въздъхнал
облекчено, сякаш камък му паднал от сърцето. Вече
нямало място за подозрения, че този г-н Лустиг е някакъв
дързък измамник. Г-н П. много добре помнел как всички
бюрократи от държавните учреждения, с които неведнъж
си имал работа - онези лешояди, - никога не забравяли да
поискат нещо за себе си! Доверието в изискано облечения
му събеседник тутакси се възвърнало и дори измъкнал от
джоба на сакото си няколко хиляди франка, за да ги
напъха в ръката на Лустиг с обещанието, че ще донесе
още пари за подкуп - в момента просто не разполагал с
повече банкноти. Накрая му връчил и чека. В замяна г-н
П. получил от Лустиг пълната документация на
„съоръжението“, както Лустиг наричал Айфеловата кула
през цялото време. Най-отго- ре в дебелата папка се
мъдрел внушителен документ за нотариално заверена
продажба, с подписа на министъра и главния секретар на
Министерството на пощите. Доволният купувач напуснал
хотел Крийон, потънал в мисли за очакващата го тлъста
печалба и за заглавията по първите страници на
вестниците, придружени с неговата снимка.
На следващия ден г-н П. напразно очаквал
официалното изявление в печата от секретариата към
Министерството на пощите. Привечер го загризало
мъчителното съмнение, че нещо не е наред около тайната
сделка. След няколко телефонни разговора му станало
ясно, че в нито едно от многото френски министерства
няма директор Лустиг и че никому дори на сън не била
хрумвала идиотската мисъл да събаря Айфеловата кула.
Чак сега жестоката истина блеснала пред очите му измамили го
„Винаги трябва да се
заемате с нещо ново,
без опасения, че ви
очаква неуспех. Но,
от друга страна, не
бива да се увличате
по
недостатъчно
обмислени планове.
Ако
имате
съдружник и той ви
заподозре,
че
се
страхувате да не се
провалите, това ще
ви компрометира в
неговите очи. Ако се
съмнявате в успеха
на
вашето
начинание, по-добре
не
предприемайте
нищо - това ще е
много по-безопасно,
отколкото да рискувате с нов провал.“
БАЛТАЗАР
ГРАЦИАН
(1601-1658 г.)
ИСТОРИЯТА НА
ХУ СА-ЕН
В една схлупена
колиба със сламен
покрив в долината
Намсан живеел с
жена си беднякът Ху
Са-ен, който
последните седем
години никъде не
излизал, само си
седял у дома, в неотоплената си стая,
и препрочитал
книгите си... Един
ден обаче жена му,
просълзена и
изтормозена, се
389
престрашили и тихо
му прошепнала:
„Стига вече с тези
книги, съпруже мой!
Каква полза от
твоето четене?
Цялата ми младост
премина в миене на
чиниите и в шиене на
дрехите за богаташите, без да изкарам
пари дори за една
пола или блуза. От
три дни залък не съм
слагала в устата си...
Студено ми е, гладна
съм! Повече не мога
да издържам така!“
Като чул тези думи,
мъжът й затворил
книгата, надигнал се
от стола и без да
промълви нито дума,
излязъл навън. Щом
стигнал до средата
на селото, Ху Са-ен
спрял един минувач.
„Почакай, драги! Знаеш ли кой е най-богатият мъж в селото?“ „Ти да не си
паднаА от Луната?
Не си ли чувал за Би
Он-ши, онзи, който е
по-богат от всички
останали в цялото
село? Ей там е
къщата му, онази
голямата като
палат, с дванадесет
порти и с керамични
плочи на покрива. “
Ху Са-ен се отправил
390
подло за цели двеста и петдесет хиляди франка!
Разбира се, г-н П. дори и не си помислил да потърси
помощта на полицията. Много добре съзнавал какво би се
случило с неговата репутация, ако се разчуело, че е станал
жертва на една от най-сме- хотворните измами в цялата
исторйя на човечеството. За един бизнесмен това било
равносилно на самоубийство.
ТЪЛКУВАНЕ
Ако граф Виктор Лустиг, този ненадминат и до днес
аферист, се бе опитал да продаде Триумфал- ната арка или
някой от мостовете над Сена или статуята на Балзак,
никой не би му повярвал. Обаче Айфеловата кула била
прекалено очебиен и невероятно мащабен обект, или
„съоръжение“, както делово се изразявал „директорът“
Лустиг, така че никой нормален човек нито за миг не би
допуснал, че кулата би могла да бъде предмет на измамна
сделка. Ала всъщност най-невероятното в тази несъмнено
налудничава история било завръщането на Виктор Лустиг
в Париж няколко месеца след невероятния му удар. Този
цар на мошениците имал нахалството да повтори дръзкия
си номер и да „препродаде“ Айфеловата кула - явно
питаел някакво пристрастие към това „съоръжение“ - за
внушителна сума във франкове, равностойна на днешни
един милион и половина долара!
Мащабите винаги лъжат човешкото око. Ако нещо
ни впечатлява и ако ни изглежда очевидно само по себе
си, ние просто не искаме да допуснем, че зад нещо
толкова грандиозно може да се крие подла измама.
Достатъчно е да се въоръжите със солиден заряд от
дързост и усет за мярка, за да можете да разпростирате
мащабите на вашите измамни до предела на физическите
ви възможности. Но ако усетите, че наивникът започва да
се съмнява във вашето нечувано щедро и многообещаващо
предложение, трябва да постъпите точно както е направил
безумно дръзкият Виктор Лустиг - той съвсем ра- зумно
не е отстъпил, не е намалил цената, а просто я е вдигнал с
още няколко десетки хиляди франка, като се е опитал да
си изпроси рушвет. Ако поиска-
те още пари от някого, той ще забрави за досегашните ви
претенции, защото цялото му съзнание ще бъде погълнато
с обмисляне на последното ви искане. Освен това всяка
нова претенция от ваша страна ще постави опонента ви в
отбранителна позиция, да не говорим за зашеметяващия
ефект на
всяко безумна смела инициатива.
ВТОРИ ПРИМЕР ЗА СПАЗВАНЕ НА
ЗАКОНА
През 1533 г. на смъртното си ложе великият
московски княз Василий III завещал короната си на своя
единствен наследник - тригодишния си първороден син,
бъдещия цар Иван IV Грозни (буквален превод от руски Иван IV Страшни). Освен това умиращият княз посочил
младата си жена, великата княгиня Елена, като
изпълнителка на завещанието му - така Елена получила
правото да управлява Московската Рус, докато синът му
Иван не навърши пълнолетие. Висшите дворяни
(наричани в Русия боляри) посрещнали с надежда тази
вест. От десетилетия московските владетели се опитвали
да наложат властта си над болярското съсловие, но след
смъртта на Василий III на трона оставало невръстно
тригодишно момче. Майка му - неопитна млада жена,
сама сред враждебното болярско обкръжение - нямала
друг изход, освен да преклони глава пред властните
боляри, очакващи с нетърпение отново да удари техният
час, за да си възвърнат отнетите им привилегии, да
отслабят и да унижат ненавистните им велики московски
князе.
Младата княгиня Елена предусещала надигащата се
опасност и затова се обърнала за помощ към своя доверен
приятел княз Иван Оболенски. Но след първите пет
години - през които Елена била регентша на своя
непълнолетен син - тя внезапно умряла, въпреки че
броени дни преди това се радвала на цветущо здраве.
Според слуховете била отровена от най-могъщата
дворянска фамилия, всесилните боляри Шуйски.
Постепенно князете Шуйски обсебили цялата власт, като
хвърлили в тъмницата княз Оболенски, където злочестият
дво-
към къщата на богатия Би Он-ши.
Щом прекрачил
прага на масивната дървена порта,
той прекосил двора
и влязъл през отво
рената врата на
гостната, след което се поклонил
пред домакина и
любезно го заговорил: „Имам нужда
от десет хиляди
юана, за да започна
търговия. Затова
съм дошъл при теб,
уважаеми Би Онши, със смирена
молба да ми заемеш
тези пари.“ „Добре,
Ху Са-ен. Къде да
изпратя парите?“
„Ще се установя на
пазара Ан Сон. Там
има магазин един
мой познат
търговец.“ „Добре,
добре... Ще напиша
една бележка на
Ким. Той е мой
съдружник.
Отдавна работя с
него. Той дава пари
на заем на всички
търговци от пазара
Ан Сон. От него ще
си получиш парите.
“ „Много благодаря,
Би Он-ши. “ Когато
Ху Са-ен си
тръгнал, смаяните
гостите на Би Онши не се стърпели
и го затрупали с
въпроси, любопитни да разберат защо е решил да рис-
391
кува, като даде пари
на заем на един
толкова дрипав
странник. Никой от
гостите дори не
знаел от кой род е
този Ху Са- ен. Но
Би Он-ши посрещнал
със самоуверена
усмивка
изплашените им
подмятания: „Няма
значение, че беше
толкова дрипав и
окъсан. Много поважно беше това, че
говореше ясно и
разбрано, за разлика
от онези, които се
опитват да измъкнат пари от мен,
но без да ми ги
върнат. Този Ху Саен аз не го познавах
до днес, но ми се
струва, че не му
липсва самоувереност, което дава
надежда, че ще успее
да се справи с
всякакви трудности.
Най-силно впечатление ми направиха откритият
му поглед и самоувереният му тон това никога не се
забелязва сред измамници и лъжци.
Разбирам от пари,
разбирам и от хора.
Парите често
принуждават хората да се прекланят и снишават, но
мъже като този Ху
Са-ен не са от този
жалък вид.
392
рянин умрял от глад. Вече никой не обръщал внимание на
осемгодишния сирак - бъдещия цар Иван IV - и никой не
го зачитал като велик княз. Ако някой от болярите
случайно или преднамерено се опитвал да се сближи с
него, веднага го прогонвали в изгнание, като най-дръзките
били предавани на палачите.
Така живеел малкият Иван - блуждаел в кремълския
дворец, полугладен, облечен в износени дрехи, вечно
криещ се от князете Шуйски, които не пропускали
сгодните случаи да го заплашват и унижават. Но понякога
болярите променяли тактиката си - нареждали на слугите
да издокарат Иван в царствени одежди, като му тиквали в
ръцете скиптъра и го настанявали в трона, пустеещ след
кончината на баща му. След унизителни имитации на
старинните дворцови церемонии, при които болярите били
длъжни да приветстват великия московски княз, като му
отдават царствени почести, те го изритва- ли
безцеремонно от трона, пропъждали го от тройната зала с
обидни крясъци и започвали поредния безпаметен гуляй.
Една вечер неколцина от придворните домъкнали в
двореца новоизбрания московски митрополит - в онази
епоха глава на руската църква, преди учредяването на
московската патриаршия. Духовният водач на цяла Русия
бил принуден да се спасява от нападките и ругатните в покоите на изплашения Иван, но дори и там нахлули князете
Шуйски, за да пребият до припадък злочестия митрополит
пред изцъклените от ужас очи на младия Иван.
В кремълския дворец Иван имал само един приятел болярина Воронцов, който единствен от всички придворни
бил благосклонен към младия велик княз, съчувствал му и
често го съветвал как да оцелява в тази непоносимо
враждебна обстановка. Но един ден, когато Иван,
Воронцов и московският митрополит заговорничели
срещу болярите в трапезарията на двореца, вътре нахлули
мъжете от рода Шуйски, пребили нещастния Воронцов, а
митрополита подложили не нечувани оскърбления, като го
повалили на пода, разкъсали расото му и го заплашили, че
ще го екзекутират, ако продължава да мъти главата на
младия княз Иван. След това
принудили Воронцов да напусне завинаги Москва.
През цялото време на тази потискаща сцена Иван
запазил ледено мълчание. Болярите вече не се съмнявали,
че планът им се осъществявал точно според техните
кроежи - младият велик княз бавно, ала невъзвратимо се
превръщал в послушен, вцепенен от ужас, глух и ням
полуидиот. Лекомислено решили, че повече няма причина
да се занимават с него и дори охлабили надзора върху
младия княз. Но вечерта на 29 декември 1543 г. Иван,
вече три- надесетгодишен, повикал Андрей Шуйски в
спалнята си. Самоувереният княз мигом изтрезнял, щом
прекрачил прага, и се вцепенил, защото веднага бил
наобиколен от въоръжените до зъби дворцови стражи.
Недоумяващ, той извърнал очи към момчето, но Иван, без
да отрони дори една дума, само го посочил с пръст.
Стражите веднага се нахвърлили върху княза - всесилния
доайен на най-могъщата болярска фамилия, когото никой
досега не смеел с пръст да докосне - измъкнали го навън,
на бърза ръка го съсекли и захвърлили обезглавения труп
в кучкарника, където освирепелите след тридневния глад
княжески ловни кучета веднага го разкъсали. През
следващите дни Иван успял да обезглави, да хвърли в
тъмницата или да прогони в заточение повечето от
сподвижниците и приближените на князете Шуйски.
Стреснати от незапомнено суровите действия на младия
княз, болярите треперели от ужас да не се разделят с
главите си. Никой дори в най-кошмарните си сънища не
бил допускал, че невинният, подплашен юноша ще се
преобрази в безпощаден господар - бъдещия безмилостно
жесток цар Иван IV Грозни, който с един замах ще
помита всички по пътя си. След като цели пет години
подготвял своето кърваво отмъщение, младият велик княз
Иван си осигурил неоспорвани от никого права върху
върховната власт над Московската Рус за десетилетия
напред.
ТЪЛКУВАНЕ
Светът е пълен с „боляри“ - ваши яростни съперници,
които ви ненавиждат, които се боят от вашите амбиции,
които ревниво бранят все по-стесня-
Искрено се радвам, че
ще му помогна да си
стъпи на краката и
да започне да трупа
богатство. “
„ЗАДКУЛИСНИТЕ ИНТРИГИ в КОРЕЙСКИЯ
ЦАРСКИ ДВОРЕЦ“, ХА
ТАЕХУНГ, 1983 г.
„Страхът, заради
който всичко може да
ни се струва
стократно преувеличено, подхранва
всички наши фантазии
и ние започваме да си
въобразяваме, че
враговете ни ще
отгатнат колко сме
слаби и безпомощни.
Страхливите често
сами си създават
несъществуващи
препятствия и се
провалят, загрижени
за опасности, които
съществуват единствено в тяхното въображение. Познавам
един херцог, който е
способен да умре от
страх и който е найплашливият човек от
всички, които съм
познавал. Не е учудващо, че именно той
по-често от другите
непрекъснато редува
грешка след грешка.“
КАРДИНАЛ ДЬО РЕЦ
(1613-1679 г.)
393
МОМЧЕТО И
КОПРИВАТА
Едно момче се
опарило сред копривата, докато си
играело в храсталака. Веднага побягнало в къщата
при майка си, за да й
съобщи, че го
докоснало някакво
отвратително растение, от което
сега кожата на
краката му парела
болезнено. „Не е
вярно, че някакво
растение те е докоснало по крака. Ти
сам си се напъхал
сред копривата,
момчето ми успокоила го майка
му. - Затова си се
опарил. Следващия
път, когато попаднеш сред гъстата
коприва, притисни
листата й поплътно до краката
си и ще се увериш,
че няма да те опари.
“
Поуката от тази
кратка басня е
следната: не се
страхувайте, че ще
се опарите, независимо с какво
точно се занимавате.
„БАСНИ“, ЕЗОП, VI ВЕК
ПРЕДИ ХРИСТА
394
ващите се техни привилегии. Вие желаете да наложите
своята власт и да спечелите признанието на обществото,
но ако се опитате да увеличите пълномощията си,
болярите веднага ще се опълчат срещу вас. Точно пред
такава ситуация е бил изправен младият княз Иван, затова
отначало е предпочитал да не надига глава, да прикрива
амбициите си, да преглъща негодуванието си. Изчаквал
търпеливо своя час и когато настъпил моментът за
решителни действия, веднага призовал дворцовата стража
да се намеси в негова подкрепа. Стражата отдавна ненавиждала надменните, коравосърдечни и жестоки боляри
от всесилния княжески род Шуйски. Веднага след като се
уверил, че дворцовата стража ще застане зад него, Иван
реагирал мълниеносно, както змията напада жертвата си посочил с пръст смаяния Андрей Шуйски, като въобще не
му оставил време да си поеме дъх дори.
Ако се опитате да преговаряте с болярите, нищо няма
да спечелите - така само ще им подарите ценно време, през
което те ще се окопитят и отново ще започнат да кроят
заговори срещу вас. Ако се примирите с някакъв
компромис, те няма да закъснеят да се възползват от тази
удобна за тях възможност да продължават да заговорничат
още по-уси- лено срещу вас, докато накрая ви нападнат и
съкрушат. При толкова утежнена ситуация единственото
спасение за вас ще бъде да ги нападнете внезапно, без
предупреждение, без никакви наивни опити за преговори.
Само така ще ги сразите и ще спечелите неоспорим
авторитет. ПДе хвърлите в ужас тези, които досега са ви
презирали, ще стреснете колебаещите се и ще спечелите
доверието и признателността на всички, които ще
въздъхнат облекчено при вестта за смазването на вашите
врагове.
ТРЕТИ ПРИМЕР ЗА СПАЗВАНЕ НА
ЗАКОНА
През 1514 г. двадесет и две годишният Пиетро
Аретино още работел като младши помощник в кухнята на
една от най-богатите и знатни римски фамилии. Младежът
мечтаел да спечели пари и
слава с помощта на перото си, да накара света да повтаря
с възхищение името му, но как би могъл един скромен
мияч на чинии в кухнята да постигне този фантастичен
блян?
През същата година папа Лъв X приел пратеничество от краля на Португалия. Португалците му
поднесли скъпи подаръци, сред които най-забележителен бил един необикновено едър слон - за първи път
от времената на римските императори жителите на Рим
виждали по улиците на Вечния град жив слон. Папата
толкова харесал слона, че го отрупвал с небивали грижи.
Но въпреки любовта и грижите слонът, наричан Хано,
след няколко седмици започнал да линее и накрая се
разболял сериозно. Папата наредил да повикат найдобрите ветеринарни лекари от цяла Италия - те
предписали двеста килограма очистително. Слонът
послушно поел лекарството, ала и то не му помогнало.
Накрая животното умряло, а папата потънал в неутешима
скръб. За да разсее мъката си, светият отец заповядал да
повикат Рафаел, за да нарисува слона Хано и да постави
картината на гроба на животното с надпис: „Каквото
природата ни отнема, само Рафаел може да ни го върне.“
През следващите дни един саркастичен памф- лет бил
разпространен със светкавична бързина сред светското
общество и артистичните кръгове в Рим, като
предизвикал водопади от смях и всеобщо одобрение.
Заглавието на памфлета гласяло: „Последната ми воля
(Завещанието на слона Хано)“. В този любопитен
памфлет се споменавало между другото: „На моя
наследник кардинал Санта Кроче оставям колената си, за
да може да имитира моето коленопреклонничество... На
моя наследник кардинал Санти Куатро оставям
челюстите си, за да може да се наслаждава до насита на
всичко, което църквата е успяла да отмъкне от трапезата
на всеки християнин... На моя наследник кардинал
Медичи оставям ушите си, защото неговите са доста помалки от моите, та най-сетне да може да подслушва подобре какво се говори тук и там по негов адрес...“ А на
кардинал Граси, който имал репутацията на непоправим
развратник, слонът завещавал съответната внушителна по
размери част от своята анатомия.
КАК ДА СЕ ПОБЕЖДАВА В ЛЮБОВТА
Аз забелязах, че
сте твърде плах с
дамите, които са
успели да завладеят
сърцето
ви. Това
качество може да
затрогне дъщерята
на някой ме- сар или
хлебар, но когато
сте си поставили за
цел
да
покорите
сърцето на дама от
светското общество,
трябва да използвате други оръжия.
Ще
•ви
разкрия
тайните
на
женското сърце няма да срещнете
жена, която да не
склони да допусне до
себе си малко погрубоват поклонник,
ако ще трябва да го
сравнява
с
някой
прекалено
стеснителен и плах
обожател.
Поради
несръч- ността си
мъжете губят много
повече женски сърца,
отколкото
са
опазени благодарение
на
женските
добродетели.
Ако
един
любовник
е
прекомерно
страхлив,
това
веднага ни подсказва
на нас, жените, че е
прекалено загрижен
за своята гордост.
Ако той
395
отстъпи пред
опитите на любимата му жена да се
съпротивлява на
ухажването му, тази
жена няма да
закъснее да му
постави нови и нови
изисквания да зачита
нейното име и
нейната чест. На
такива мъже всяка
жена би заявила
следното: „Ах, моля
ви, не ме принуждавайте да стигам
прекалено далеч, не
поставяйте на
толкова сурово изпитание моя морал и
моите добродетели..." Ние, жените,
непрекъснато се
разкъсваме от
противоречието
между строгите
изисквания да бдим
над доброто си име и
желанието да
прикриваме факта, че
копнеем да бъдем
обичани. Ако
подходите към любимата си жена
малко по-настойчиво, ако успеете да я
сюрпризирате, дори
ако проявите даже
умерено насилие, но в
същото време и
докажете, че в
никакъв случай не я
подценявате, аз мога
да ви се закълна, че
тя ще бъде ваша.
Малко повече смелост
от
396
Памфлетът продължавал в същия дух, без да щади
висшите духовници и елита на римската аристокрация,
включително и Негово светейшество. Всеки герой бил
бичуван точно за тези негови пороци и слабости, с които
бил известен във висшите кръгове, за които злословели в
светските салони, а оттам клюките достигали и до
кухните, за да станат достояние дори на миячите на
чиниите. Памфлетът завършвал със следните стихове:
„Нека Аретино бъде ваш приятел.
Защото няма да е добре за вас, ако бъде
ваш враг.
Неговите стихчета могат от престола
дори папата да свалят.
Затова нека Бог да ви пази от неговото
остро езиче.“
ТЪЛКУВАНЕ
Само с един къс памфлет Пиетро Аретино - син на
беден обущар и самият той скромен кухненски помощник
- станал прочут в цял Рим. Всички в Рим умирали от
любопитство да узнаят нещо за този нечувано дързък поет.
Дори и самият папа, развеселен от небивалата дързост на
младия стихоплетец, заповядал да му доведат непознатия
смелчага и даже му предложил да работи в папската
канцелария. С течение на годините Пиетро Аретино се
наложил като всепризнат сатирик, дори го наричали Бича
на принцовете. Необичайно острият му език му спечелил
всеобщото уважение, като всички се страхували от него от краля на Франция до императорите от всесилната
династия на Хабсбурги- те.
Стратегията на Аретино била проста, но ефективна:
ако сте дребен и неизвестен като Давид, на всяка цена
трябва да намерите някой гигант като библейския Голиат,
за да го нападнете, сразите и така да спечелите
неувяхваща слава и почит. При това колкото повнушителна е мишената ви, толкова по-силно ще
приковете върху себе си вниманието на обществото. И
колкото по-смело нападате вашия Голиат, толкова поочебийно ще се разграни-
чавате от страхливата тълпа и толкова по-възторжени адмирации ще съберете. Във всяко общество
има изобилие от хора, които мислят критично за
силните на деня, ала малцина са тези, които дръзват да изкажат публично мнението си, особено пък
в писмен вид. Да напипаш и да изразиш всеобщото
мнение - това винаги, в абсолютно всички епохи е
било страхотно силно оръжие. Достатъчно е да налучкате най-обещаващата мишена и да нападнете
безумно смело, за да осъществите удара на живота
си. Светът винаги се е радвал до обезумяване на подобни спектакли и затова е склонен да дарява такива смелчаци със слава и почести.
ваша страна ще
улесни както самия
вас, така и обекта
на вашите чувства.
Забравихте ли
мъдрия съвет на
Ларошфуко: „Един
напълно разумен
мъж има право да се
държи като луд, ако
е влюбен от все сърце, но не бива да
изглежда като
идиот.“
„ЖИВОТЪТ, ПИСМАТА И
КЛЮЧОВАТА СТРАТЕГИЯ
ЗА ПОДСТЪПИТЕ КЪМ ВЛАСТТА
ЕПИКУРЕЙСКАТА
ФИЛОСОФИЯ НА
НИНОН ДЬО ЛАНК- ЛО“,
НИНОН ДЬО ЛАН- КЛО
Повечето от хората са плахи и стеснителни.
(1620-1705 г.)
Ние искаме да избягваме всякакви конфликти и
спорове и се радваме от сърце, ако бъдем харесвани от всички наши събеседници. Понякога може да
мечтаем за някой и друг безумно смел и дързък подвиг, обаче рядко осъществяваме подобни блянове —защото се ужасяваме от последствията
или от това, което другите ще си помислят за нас, или от враждебността, с която ще ни посрещне обществото, ако дръзнем да променим обичайното си поведение.
Въпреки че често се опитваме да оправдаваме нашата плашливост като
загриженост за нашите близки, като желание да не нараним никого, истината е
точно обратната - ние всъщност сме егоисти, погълнати само единствено от себе
си. Тревогите ни относно евентуалната реакция на хората, които ни заобикалят, се
свеждат до простото правило - за всекиго от нас е изключително важно как ще
бъде приет от обществото. От друга страна обаче, смелостта е дейност, насочена
от извършителя към други хора, затова облекчава тях, другите, понеже на свой ред
им помага да преодолеят тяхната стеснителност, да разчупят техните окови.
Това може да се проследи особено ясно, ако се анализира процесът на
съблазняването. Всички прочути съблазнители са жънели успехи глав- но
благодарение на безумната си смелост. Джакомо Казанова например е спечелвал
сърцата на жените, които е решавал да съблазни, не толкова със безумно смели
действия или необичайно дръзки комплименти и предложения, колкото със
способността си да се отдава напълно, духом и телом, на своята избраница независимо че при него това себеотдава- невинаги е било с доста краткотраен
характер. Надали някой съблазни-
397
тел е умеел по-добре от Казанова да внушава на жените, че в момента за него няма
нищо по-важно на този свят от нея - обожаваната, до болка желаната избраница.
Това действа на жените много по-силно от всякакви ласкателни комплименти.
Прочутият венецианец е умеел ловко да прикрива всеки полъх на колебание,
нерешителност или съмнение в избора си - по простата причина, че просто не е бил
способен да се колебае или люшка между две или повече възможности.
Част от очарованието да ни съблазняват се корени в това, че в такива
моменти ние се чувстваме всецяло погълнати от партньора и поне за малко
забравяме за собственото си аз, като захвърляме зад гърба обичайните ни
съмнения, колебания, притеснения, които тровят живота ни, откакто се помним, и
ще ни измъчват до сетния ни час. Мигът, в който съблазнителят започва да се
колебае, цялото очарование на съблазнява- нето отива по дяволите - защото
подобна пауза ни дава възможност да си отдъхнем и да осъзнаем, че съблазнителят
нищо не върши спонтанно, че думите му не извират от сърцето му, а всичко в него
е резултат на грижливо обмислена стратегия. Ако партньорът е достатъчно дързък,
енергичните му действия ще ни оставят без дъх и просто няма да имаме време да
мислим за нещо друго. Смелостта помита като лавина всякакви колебания,
притеснения, страхове. Точно затова ние боготворим смелите личности и
предпочитаме да сме по-близо до тях - тяхната самоувереност ни заразява и ни
окриля да напуснем поне за малко нашето мрачно, сиво съществуване, в което
господстват колебанията и съмненията, страховете и опасенията, мрачните
размисли и песимистичните прогнози.
За съжаление малцина са тези, които са безстрашни по рождение. Дори и на
Наполеон Бонапарт му се е налагало да си изработва, при това напълно
съзнателно, навици на смел воин, защото този необикновено проницателен
военачалник и гениален стратег нито за миг не се е съмнявал, че успехът му
зависи най-много от резултатите, които ще постигне на бойното поле, където
всичко е въпрос на живот и смърт. В светските салони в началото на кариерата си
той пристъпвал стеснително и дори неловко, но с течение на времето се научил да
преодолява тази своя слабост и да се държи винаги смело и открито - вероятно
защото е разбрал с каква безгранична власт го е дарила съдбата. Разбрал е също,
че властта може да въздейства така върху възприятията на хората, че дори доста
дребен мъж (какъвто в действителност е бил Наполеон I) може да изглежда като
титан в очите на околните. Подобна необикновена промяна е преживял и Иван
Грозни - от беззащитно, изплашено до смърт момче той се превръща в смел млад
мъж, който властва с неоспорим авторитет - стига дори дотам, че е достатъчно
само да посочи с пръст своя най-зъл, най-опасен враг, за да го отстрани завинаги
от пътя си.
Трябва да тренирате и усъвършенствате смелостта си. Много често това
чудесно качество ще ви бъде от изключителна полза. Най-добре ще
398
е да започнете да развивате смелостта си в деликатната област на преговорите,
особено ако се налага вие сам да определяте цената си. Колко често ние сами се
унижаваме, като искаме прекалено малко. Когато Христофор Колумб предложил
пред испанския двор да осигурят финансирането на замислената от него
експедиция, в добавка той си позволил нечуваната дързост - поискал да му бъде
присъдена титлата „Велик ад
мирал на океана“. Но испанските владетели се
съгласили с цената, която Колумб поставил - да бъде почитан според заслугите му.
И точно това станало, когато след три месеца той открил Америка. Хенри Кисинджър прекрасно знаел, че при преговори активните действия са много поефективни от примиренческата тактика или от стремежите да бъдат задоволени
(според реалните възможности) претенциите на другата страна. Поставете високо
ниво за вашата цена - както Виктор Лустиг например - и ще получите още повече.
Запомнете следното важно правило: както смелостта, така и страх- ливостга
никога не са ваши присъщи качества. Всичко се свежда до много добре заучени
навици, подчиняващи се на естествения наш стремеж да избягваме конфликтите.
Страховете и опасенията ви от евентуални последици след някое ваше дръзко
действие не съответстват на реалността. Почти винаги последиците от едно
страхливо поведение са много по-лоши - вашата цена ще спадне и ще се озовете в
затворен кръг от съмнения и провали. Проблемите, създадени от смелите ви
постъпки, могат да бъдат преодолени, ако проявите още по-голяма смелост.
АСОЦИАЦИЯ
Представете си срещата между един лъв и един заек. Лъвът
пристъпва плавно и гъвкаво, уверен в силните си челюсти,
които могат да разкъсат всичко живо, което ще има
нещастието да се изпречи пред погледа му. Докато първата
и последната мисъл на страхливия заек ще бъде да побегне
накъдето му видят очите. И точно защото се втурва през
глава, като че ли опашката му се е подпалила, точно затова
той неминуемо ще налети на капана или ще се озове право в
челюстите на лъва.
ЕДНО АВТОРИТЕТНО МНЕНИЕ
„Със сигурност мога да потвърдя, че е много по-добре да бъдеш
буен, стремителен и дори яростен, отколкото
399
плах, предпазлив и вечно оглеждащ се. Ако копнееш да покориш
някоя жена, най-лесно ще я завоюваш с безумно смела атака.
Жената винаги ще се остави да бъде покорена от някой смел и
дързък мъж, а не от онзи, който подхожда към нея подчертано
предпазливо и прекалено сдържано. Поради тази причина жените
по принцип симпатизират на по-младите, защото те са по-импулсивни, no-енергични и по-пламенни.“
НИКОЛО МАКИАВЕЛИ (1469-1527 г.)
ОТКЛОНЕНИЯ ОТ ПРАВИЛОТО
Смелостта никога не може да бъде водещ стратегически принцип при всички
ваши действия. Тя е само тактически инструмент, който трябва да бъде използван
в подходящите случаи. Обмисляйте старателно ходовете си, планирайте всеки
детайл, за да може накрая да атакувате смело, при пълна концентрация на силите
си - именно така ще постигнете категоричен успех. С други думи, ако смелостта
при вас е заучена реакция, трябва да се отнасяте напълно сериозно към
заучаването на всяка подробност, за да можете да използвате тази добре заучена,
дори изпипана реакция при всеки уместен повод. Ако се опитвате да постигнете
целите си, като разчитате единствено на безогледната си смелост, бързо ще
изтощите силите си, а освен това нерядко може да допуснете фатални грешки.
Освен това може да обидите много хора, които с нищо да не са заслужили подобно
оскърбително отношение от ваша страна - това се случва често с хората, които не
умеят да обуздават буйния си нрав. Такава е била например Лола Монтес нейната дързост й осигурява нейния триумф, нейната смайваща смелост й помага
да омагьоса краля на Бавария. Но тъй като не умеела да се обуздава, същата нейна
смелост е една от основните причини за провалите й, независимо дали става дума
за Бавария, Франция или Англия. Преминавала е неписаната граница между
дързостта и нахалството. Подобна е участта на Иван Грозни - след като е
постигнал нечувани успехи благодарение на необичайно изявеното си мъжество,
първият руски цар е преминал всякаква разумна граница и е стигнал до садизъм и
неконтролируемо насилие. Изгубил е способността да управлява смелостта си и да
прибягва до този могъщ, но опасен инструмент само когато е разумно.
Страхливостта - психологическата противоположност на смелостта
- няма място в суровото царство на властта. Но можете да извлечете изгоди, ако
се научите да преодолявате страховете си. Разбира се, страхът никога не може да
бъде оръжие за нападение - използва се само при отбрана. Но може да заблудите
враговете си, като се престорите на страхлив и отчаян, за да ги изненадате покъсно с решително нападение.
400
ЗАКОН
29
ПЛАНИРАЙТЕ ВСИЧКО ОТ НАЧАЛОТО
ДО САМИЯ ФИНАЛ
ОСНОВНО ПРАВИЛО
Краят е най-важното събитие при осъществяването на всеки
план, понеже увенчава всичките ви усилия. Поради това трябва да
го планирате с оглед всички възможни варианти, като вземете
предвид последствията, препятствията и дори капризите на
съдбата, които могат да провалят резултатите от вашите
упорити усилия, подарявайки победата на опонентите ви. Като
планирате старателно всичко до финалния етап, няма да бъдете
изненадани от обстоятелствата и ще знаете какво да променяте
в плановете си или кога да се спрете. Ако умеете да мислите далеч
напред, в переспектива, ще съумеете да направлявате съдбата си.
ПРИМЕР ЗА НЕСПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА
През 1510 г. флотилия от испански кораби отплавала от остров Ес- паньола
(днес този остров е поделен между две малки карибски държави - Хаити и
Доминиканската република). Крайната цел на това плаване била Венецуела, където
войската, превозвана с тази флотилия, трябвало да се притече на помощ на
испанския гарнизон, обсаден в една от тамошните крайбрежни крепости. Корабите
още не успели да се отдалечат на повече от десетина мили от пристанището,
когато открили в склада с провизиите укрит нередовен пътник - името му било
Васко Нуньес де Балбоа, никому непознат обеднял испански благородник,
пристигнал
26 .
401
„Малцина са способни да обмислят
планове за събития,
които
евентуално
ще
настъпят
в
далечното бъдеще.
Повечето
държавници .
мислят
предимно за настоящия момент.“
КАРЛ ФОН КЛАУЗЕВИЦ
(1780-1813 г.)
ДВЕТЕ ЖАБИ
Две жаби обитавали
едно блато. Но под
жарките слънчеви
лъчи
блатото
започнало
да
пресъхва и жабите
били принудени да го
напуснат и да си
търсят
ново
убежище.
Докато
подскачали
сред
крайбрежната
трева, те попаднали
на дълбок вир, пълен
догоре
с
бистра
изворна вода. Щом
видяла примамливо
синеещия се вир,
едната
жаба
извикала
към
спътничката
си:
„Хайде да се гмурнем
в този вир и да се
заселим
тук
завинаги. Ще имаме
подслон и прехрана.
Какво друго ни е
нужно?“
Но
втората
жаба
предпазливо
промърморила:
„Ами
ако и
402
тайно в Новия свят, за да търси злато, обаче затънал в
дългове и бил принуден да се крие от кредиторите си.
Откакто Христофор Колумб се завърнал в Испания от
първите две свои експедиции и съобщил за баснословно
богатото, но все още недостъпно за европейците
тайнствено царство, наречено от Колумб Елдорадо, Балбоа
не можел да мисли за нищо друго, освен за камарите от
злато, които очаквали своя първооткривател някъде далеч
на запад, зад непристъпните планински хребети на
Андите. Без да има някакви разумни основания, Васко
Нуньес де Балбоа искрено вярвал, че именно на него ще се
усмихне щастието и съдбата ще му позволи да се добере
пръв до приказните съкровища. Никой не успял да го
разубеди да не вярва в тази илюзорна мечта, още повече
когато се отървал от вечно преследващите го кредитори,
като се озовал на борда на един от испанските кораби,
плаващи точно в желаната от него посока.
За съжаление собртвеникът на корабите - много
богатият и знатен кралски наместник Франциско
Фернандес де Енцисо - се ядосал извънредно много,
когато му докладвали за нередовния пътник, и веднага се
разпоредил да оставят Балбоа на брега на първия остров,
където ще спре флотилията. Но преди да зърнат някой от
малките острови, с които е осеяно Карибско море, Енцисо
узнал от капитана на насрещно плаващ кораб, че била
превзета крепостта, на която той трябвало да се притече
на помощ и че испанските отреди панически отстъпвали
от новите колонии в размирната Венецуела. Именно това
ненадейно събитие се оказало спасителният шанс за
всички авантюристи като Балбоа. Той веднага помолил да
го отведат в каютата на Франциско де Енцисо и
предложил да поведе флотилията на, към Панама мимоходом излъгал, че познавал този район от
предишните си пътувания. Не забравил да спомене за
слуховете за златото в земите на юг от Панама.
Възхитените моряци се впуснали да убеждават скептично
настроения Франциско де Енцисо да им разреши да
променят курса на запад. Така стигнали до бреговете на
днешна Панама, където основали първата испанска
колония в тези
непознати за тях земи. След няколко седмици те нарекли
новооснованото селище порт Дариен.
Както се полагало, за пръв губернатор на Дариен бил
обявен Франциско Фернандес де Енцисо - влюбен в себе
си испански гранд от знатен аристократичен род, който
никак не бил склонен да отстъпи някому почестите заради
откриването на Елдо- радо. Само че Васко Нуньес де
Балбоа не бил от малодушните, готови да отстъпят някому
това, за което те упорито си въобразяват, че им принадлежи. Започнал да критикува нерешителния губернатор и да
търси съмишленици, за да ги поведе на юг, към земята на
златото. Дори заговорничел да оковат Енцисо във вериги и
да обявят него, Балбоа, за новия губернатор на порт
Дариен. Изплашен за живота си, Енцисо отплавал за
Испания с флагманския кораб на своята флотилия. Върнал
се след няколко месеца начело на пратеничество от
Испания, снабдено лично от краля с пълномощия да
провъзгласят Франциско Фернандес де Енцисо за губернатор на Дариен. На път обратно за Испания губернаторът се
удавил поради някаква трагична случайност. Това обаче
не попречило да обвинят Балбоа в заговор за убийството
на Франциско де Енцисо, за да узурпира поста му.
Благодарение на изключителната си смелост Балбоа
досега винаги успявал да се измъква невре- дим от какви
ли не затруднения и от ожесточени схватки с неприятеля,
ала този път като че ли му било съдено да се прости
завинаги с бляновете си за златото и за славата. Дори ако
успеел да открие приказното Елдорадо, за да бъде
удостоен с титлата губернатор на новата провинция,
Балбоа е трябвало да бъде одобрен от краля - но след
нелепата смърт на Франциско де Енцисо заподозреният в
заговор Балбоа не би могъл да се надява на толкова висока
чест. Оставал му само един изход от тази безизходна
ситуация - -индианци от племето Панама признали пред
Балбоа, че от другата страна на тесния провлак в
Централна Америка се ширело ог- ромно, наистина
необятно море - Тихият океан, както го наричаме днес - и
че ако се пътува все на юг по западния бряг на това
непознато море, ще се открие приказна земя, където
трябва само да се на-
тук водата пресъхне?
Как ще изпълзим от
този вир, много подълбок от блатото,
където
живеехме
досега?"
Поука: нищо не
предприемайте, без да
сте обмислили всички
последици.
„БАСНИ“, ЕЗОП, VI ВЕК
ПРЕДИ ХРИСТА
„Не забравяй да
хвърляш по един
поглед към края,
който все някога ще
трябва да увенчае
твоето дело,
независимо че може да
си отрупан в момента
с важни задачи и
неотложни грижи.
Много често боговете
временно ни даряват
неземно щастие,
което по-късно безжалостно ни отнемат, като срутват
всичко, което
дотогава сме градили.“
„ИСТОРИИ“, ХЕРОДОТ,
V ВЕК ПРЕДИ ХРИСТА
403
ЦАРЯТ, МЪДРЕЦЪТ СУФИСТ И
ХИРУРГЪТ
В древността царувал
могъщ
татарски хан. Един ден
ханът решил да се
поразходи
из
обширните си владения
заедно
с
пищната си свита от
най-изтъкнати
местни водачи. Но на
пътя ги пресрещнал
странстващ мъдрец
от
сектата
на
суфисти- те, който
веднага се провикнал в
лицето
на
хана:
„Който ми подари
сто
жълтици,
в
замяна ще получи от
мен мъдър съвет!“
Ханът се спрял и
запитал странника:
„Мъдри човече, какво
толкова умно може да
се купи за някакви си
стотина жълтици?“
„Господарю - ниско се
поклонил мъдрецът, заповядай на твоя
ковчежник да ми брои
стоте
жълтици!
Тогава аз веднага ще
ти отговоря, без да
скривам дори частица
от
истината!“
Ханът решил да се
вслуша в думите на
непознатия, защото
очаквал
да
научи
някакво необикнове
404
ведеш, за да напълниш шепите си със злато. Индианците
наричали тази легендарна земя Биру, но на испанците
начело с Балбоа това нечувано от европейците досега име
прозвучало
като
Перу.
Обхванат
от
трескаво
предчувствие, че този път мълчаливите туземци са се
изпуснали и са му разкрили една изключително важна
тайна, Васко Нуньес де Балбоа веднага решил да прекоси
гъстите панамски джунгли и така да стане първият
европеец, който ще потопи нозете си в загадъчното
необятно море, скрито нейде на запад. А оттам трябвало
само да се спусне по неизследвания бряг и да се добере до
обвитото в приказни легенди Биру или Перу, да се наведе
и да започне да граби златото с пълни шепи - по една шепа
за себе си и по една за испанската корона, както
повелявали обичаите от онази епоха - епохата на
авантюристите и конквистадорите. Ако успее да завоюва
за славата на Испания тази злато- носна мина, ще спечели
вечната признателност на краля и ще стане баснословно
богат. Имало само една пречка - на всяка цена трябвало да
се добере до Перу, преди да бъде заловен и окован във
вериги от испанските войници.
Така през 1513 г. Балбоа потеглил начело на
малоброен отред, наброяващ само 190 войници. По
средата на маршрута, насред тесния провлак, на около 145
км от началната точка на прехода, с Балбоа останали само
шестдесет войници - другите не могли да издържат
тежките условия в джунглите. Особено опасни се оказали
кръвожадните насекоми, невижданите проливни дъждове
и маларията. Накрая, когато се добрали до билото на найвисокия хребет, Балбоа пръв от всички европейци видял
безбрежния Тихи океан. Няколко дни по-късно той
нагазил във водите на океана, облечен в тежка ризница,
понесъл знамето на Кастилия, за да обяви всички тези
земи, води и острови за вечни владения на испанската
корона.
Местните индианци го посрещнали с радостни
викове и струпали пред нозете му късове злато, скъпоценни камъни и великолепни перли. Никога дотогава
Балбоа не бил сънувал такива приказни съкровища. Когато
запитал туземците откъде са измъкнали всичко това, те
посочили на юг, към земи-
те на инките. Но Балбоа разполагал с много малко
войници. Решил да се върне в порт Дариен, да изпрати
диамантите и златото в Испания като доказателство за
добрата му воля и след това да поиска многобройна
войска, за да може най-после да завоюва легендарното
Елдорадо.
Когато до Испания достигнала вестта за подвига на
Балбоа, за мъчителния преход през джунглите и за
откриването на западния океан и най-вече за намеренията
му следващия път да се добере до бленуваното Елдорадо,
доскорошният престъпник веднага се превърнал в
национален герой. Моментално го обявили за губернатор
на всички завоювани напоследък земи в Централна и
Южна Америка. Но преди кралят и кралицата да получат
вестта за неговото откритие, те били изпратили нова
флоти- лия, командвана от Педро Аирас Давила, известен
с псевдонима си Педрариас, като му връчили заповедта да
арестува Балбоа с обвинение в убийството на Франциско
де Енцисо и сам да поеме управлението на новата
колония. Когато Педрариас стигнал до бреговете на
Панама, той научил, че грехът на Балбоа бил опростен и
че сега Педрариас трябва да' споделя властта с
доскорошния престъпник.
През това време Балбоа не можел да се успокои,
измъчван от мечтите за златото. Не можел да мисли за
нищо друго освен за Елдорадо. В преследването на тази
цел той неведнъж рискувал живота си, така че да сподели
славата и богатствата с някакъв новопристигнал от
Испания кралски наместник било непоносимо мъчително
за него. Освен това скоро установил, че Педрариас имал
доста тежък характер и самият той също не бил доволен
от решението на краля. На Балбоа за втори път не му оставало нищо друго, освен пак да поеме инициативата в
свои ръце - затова Балбоа предложил на Педрариас да го
оставят да потегли отново през джунглите, само че този
път с по-многобройна войска заедно с инструменти и
материали за строеж на малки кораби. Възнамерявал да се
добере до брега на Тихия океан, там да изгради няколко
гемии и с тях да продължи на юг, към Перу, за да завоюва
империята на инките. Изненаданият Педрариас нямал
друг изход, освен да се съгласи с този дързък план - мо
но
дълбоко проникновение. Щом била
задоволена горещата
му молба, мъдрецът
промълвил
с
дълбокомислено
изражение на лицетс
си:
„Велики
хане,
моят
скъпоценен
съвет е: никога не
започвай нещо, ако не
можеш да отгатнеш
какъв край ще те
очаква!“
Щом чули тази
изтъркана мъдрост,
всички придворни от
свитата на хана
гръмко се разсмели и
припомнили на хана,
че единствената
мъдрост на този
странстващ просяк
се свеждала само до
хрумването му да
поиска предварително възнаграждението си доста щедро за един
толкова банален
съвет. Обаче ханът
гневно смръщил
вежди и сърдито
процедил през
стиснатите си зъби:
„ Още е много рано за
вас да се смеете!
Съветът на този
мъдър странник
никак не е глупав!
Никой от вас не е
способен да обмисля
грижливо какви ще
бъдат последиците
от моите заповеди,
преди да се заеме с
405
изпълнението им. За
разлика от вас аз
ценя много високо
този разумен съвет.“
Така ханът решил да
запомни
добре
мъдрия съвет и да го
прилага, когато се
разпорежда
със
съдбите
на
подчинените
си.
Дори заповядал да го
изпишат
с
позлатени букви на
стената в двореца
му и да го гравират
върху сребърния му
поднос. Не след дълго
в двореца се надигнал
таен заговор срещу
хана.
Съзаклятниците дълго умували
как да убият хана,
без
да
рискуват
главите си. Накрая
решили да използват
придворния лекар обещали му да го
провъзгласят
за
велик
везир,
ако
прободе
хана
с
ланцет, намазан с
отрова.
Когато
настъпил денят за
поредното
кръвопускане
обичайна процедура
за поддържане на
хана в добро здраве, лекарят
взел
сребърния
поднос,
видял надписа върху
него:
„Никога
не
започвай нещо, ако
не можеш да отгатнеш какъв край
406
же би защото се досещал, че планът на Балбоа
предварително е обречен на провал. По време на този
втори поход начело с Балбоа загинали стотици войници, а
дървеният материал за корабите изг- нил от проливните
дъждове. Но както винаги Балбоа не искал да се примири
- очевидно нямало сила на земята, която да го принуди да
се откаже от мечтата си - и след като се добрал до брега
на Тихия океан, наредил на войниците си да секат дървета за строеж на корабите. С него обаче останали
прекалено малко войници, изтощени до смърт, затова бил
принуден отново да се върне в порт Дари- ен.
Педрариас поканил Балбоа да обсъдят плановете за
следващите действия. В околностите на лагера Балбоа се
натъкнал на стария си приятел Франсиско Писаро, който
го придружавал по време на първата му експедиция,
когато бил открит Тихият океан. Обаче срещата с Писаро
била само уловка, за да се приспи бдителността на Балбоа.
Писаро водел със себе си стотина войници, които
заобиколили Балбоа, арестували го и го върнали в
резиденцията на Педрариас, който го обвинил в
подстрекателство към бунт. След няколко дни Балбоа бил
посечен, заедно с най-верните му последователи. Години
по-късно Писаро се добрал до Перу, а заслугите на
нещастния Васко Нуньес де Балбоа били напълно
забравени.
ТЪЛКУВАНЕ
Повечето хора се поддават най-вече на подтиците на
сърцето си, а не на повелите на хладния разум. Техните
планове никога не са добре изяснени и когато се сблъскат
с неочаквани препятствия, не им остава друг изход, освен
да импровизират. Подобни импровизации обаче само ги
тласкат към следващия провал и никога не могат да
заменят грижливото обмисляне на плановете поне няколко
хода напред.
Балбоа мечтаел за слава и богатства, но е имал доста
смътен план как да се сдобие с тях. Почти били забравени
безумно смелите му походи и откриването на Тихия океан,
защото той дръзнал да сто-
ри това, което в света на властта се смята за смъртен грях
- не стигнал до края и оставил на другите възможности да
вземат превес над него. Един мъж, наистина отдаден
безрезервно на амбициите си за власт, би трябвало да бъде
достатъчно разумен и да предвиди отдалеч подобни
опасности - съперниците за славата от приказните
завоевания, хищниците, настръхващи само щом чуят да се
говори за злато. Балбоа не би трябвало да споделя с когото и да било, че бил узнал за тайните на инките, преди да
е завоювал Перу. Само тогава би могъл да разчита, че ще
опази богатството си, славата си и главата си. След като
Педрариас се появил на сцената, този амбициозен и
безскрупулен губернатор заговорничел неуморно срещу
Балбоа. Целта, която преследвал, била да го екзекутира
или поне да го хвърли в затвора, преди сам да поеме
командването на войските и да завладее Перу. Обаче в
този решителен миг Балбоа не можел да мисли за нищо
друго освен за бъдещите си завоевания и както винаги
реагирал емоционално, защото не бил способен да
обмисля предварително ходовете на враговете си.
Каква полза би имал всеки от нас, ако таи в сърцето
си някаква безумно смела мечта, след като другите няма
да пропуснат да му отнемат славата и почестите? Никога
не бива да стигате до замъгляване на разсъдъка, като
разчитате само на мъгляви копнежи. Най-полезно е да
планирате всичко в детайли чак до финализирането му.
ПРИМЕР ЗА СПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА
През 1865 г. Ото фон Бисмарк, пръв министър на
кралство Прусия, съсредоточено изучавал картата на
Европа - за него тя представлявала по-скоро шахматна
дъска, на която разигравали своята игра великите сили.
Основните играчи били Англия, Франция и Австрия.
Прусия по онова време била само една от няколкото поголемите кралства в състава на Германската федерация,
раздробена на десетки суверенни владения. Доминиращ
член на тази федерация била Австрийската империя, което
ще те очаква!“, замислил се и дори се
вцепенил от ужас,
защото
едва
сега
осъзнал какво може да
се случи, ако изпълни
коварния замисъл на
подлите заговорници.
Едва
сега
нещастникът се досетил, че
щом на трона се
възцари
предводителят
на
заговорниците, първата му
грижа ще бъде да
отсече
главата
на
злочестия
лекар,
който знаел прекалено
много за заговора.
Ханът, щом забелязал, че лекарят се е
разтреперил,
го
запитал
защо
е
толкова пребледнял и
разтревожен. Тогава
изплашеният лекар
му признал цялата
истина. Признанието
дошло
точно
навреме, в последния
момент, преди да е
станало
прекалено
късно. Така заговорът
бил
разкрит
и
осуетен. Ханът заповядал да доведат
при
него
онези
придворни, които го
съпровождали
в
свитата по време на
срещата с незнайния
мъдрец насред пътя,
за да ги попита:
„Спомня-
407
те ли си онзи
мъдрец, когото
срещнахме на пътя?
Същия, който ми
даде срещу сто
жълтици един мъдър
съвет? Тогава вие му
се присмяхте и го
нарекохте стар
глупак. Сега пак ли
ще му се присмеете
заради неговия
съвет, който се
оказа най- мъдрата
мисъл, която съм
научил през целия си
живот?“
„КЕРВАНЪТ НА
БЛЯНОВЕТЕ“,
ИДРИСШАХ, 1868 г.
„Този, който се
доверява на предсказателите за своето бъдеще, неволно
се обрича да бъде
занапред зависим от
очакванията на
предсказателите
относно бъдещите
събития, които
могат да се окажат
много по- значими
от това, което
предсказателите
споделят пред всеки
техен посетител. “
УОЛТЪР БЕНДЖАМИН
(1892-1940 г.)
408
само по себе си гарантирало, че останалите германски
държавици завинаги ще останат слаби, разпокъсани,
лишени от политическа самостоятелност. Бисмарк обаче
твърдо вярвал, че Прусия е предопределена за много позначима роля, вместо да остане за вечни времена смирен
слуга на омразната му Австрия.
Ето как Бисмарк започнал своята изключително
сложна игра. Първият му ход бил да започне война с
миролюбивата Дания, за да върне на Прусия някогашните
й северни владения - провинциите Шлезвиг и Холщайн.
Той знаел, че подобни териториални претенции могат да
разтревожат Франция и Англия, затова предвидливо
поканил Австрия да се включи във войната - това му
осигурило повод да обяви, че прусаците са решили да
освободят Шлезвиг и Холщайн не за да погълнат тези
територии, а за да ги присъединят към Германската федерация. За няколко месеца станал ясен какъв ще е изходът
от тази война между двамата неравностойни съседи и чак
тогава Бисмарк предявил своите прикривани досега
претенции - двете северни провинции трябвало да бъдат
включени в състава на прус- кото кралство. Разбира се,
австрийците се разгневили от вероломния ход на пруския
първи министър, но накрая склонили на предлагания им
от Бисмарк компромис - отначало се съгласили Прусия да
владее Шлезвиг, а за Австрия да остане Холщайн, но след
още една година отстъпили и провинция Холщайн в полза
на настойчивите прусаци (срещу прилична финансова
компенсация). Светът със затаен дъх следял как
позициите на Австрия отслабвали от ден на ден, докато
силите на Прусия укрепвали все повече и повече.
Но най-дързък бил следващият ход на Ото фон
Бисмарк: през 1866 г. той успял да убеди своя сюзе- рен краля на Прусия Вилхелм I - да обяви, че Прусия ще
напусне Германската федерация. Всъщност това напълно
неочаквано решение означавало на практика да се обяви
война на Австрия, която дотогава оглавявала тази
федерация. Срещу тази коварна идея на Бисмарк се
надигнала вълна от възмущение в самата Прусия - срещу
неговата политика се обявили кралицата на Прусия, синът
й
(пруският кронпринц, или престолонаследникът на трона на Вилхелм I), както и
принцовете от повечето германски владения, включени в състава на Германската
федерация. Бисмарк обаче не се изплашил от гласовете, надигащи се срещу
неговата политика. Благодарение на твърдия си курс първият министър накрая
постигнал целта си - приготовленията били в пълен ход и след нечувано кратка
военна кампания (само за седем седмици!) Прусия, чиято армия била много побоеспособна, за пръв път в историята си победила надменната Австрия. Пруският
крал и неговите генерали дори поискали армията да продължи напред победния си
марш чак до Виена, за да могат да отнемат от Австрия колкото можело позначителна територия. Но Бисмарк, най-далновидният политик в онази епоха,
благоразумно ги спрял - сега бил настъпил моментът да наметне мантията на
миротворец, загрижен за съдбата на двата братски народа. В резултат на тази
благоразумна политика станало възможно да се подпише мирен договор с Австрия,
който гарантирал пълна независимост на Прусия като доминираща сила сред
всички германски държави. Сега Бисмарк можел да си позволи да издигне Прусия
като водеща политическа и военна фигура в състава на новосформираната
Обединена северна германска федерация.
Изплашени от решителното прекрояване на картата на Европа, французите и
англичаните започнали да сравняват Бисмарк с вожда на хуните Атила, наричан от
римляните Бич Божий. След като веднъж бил стъпил на пътеката на войната, кой
би могъл да спре победоносното му настъпление? И наистина само след три
години Бисмарк провокирал Франция и тя била принудена да обяви война на
Прусия. Най-напред се престорил, че одобрява анексирането на Белгия от
Франция, но в последния момент променил коренно мнението си. Като играел
ловко играта на котка и мишка, той успял да вбеси френския император Наполеон
III и в същото време да подтикне своя господар - пруския крал - да обяви война на
Франция. Така че никой не се изненадал, когато през 1870 г. избухнала Френскопруската война. Новосформираната Обединена северна германска федерация с
въодушевление се хвърлила във войната срещу Франция. Отново била пусната в
ход отлично смазаната пруска военна машина, създадена, за да стъпква всичко по
пътя си. За няколко месеца прусаците стигнали на двадесетина километра от
Париж. Въпреки че Бисмарк се противопоставял на предложенията да се завладеят
изконни френски земи, пруските генерали успели да го убедят, че двете спорни
гранични области - Елзас и Лотарингия - на всяка цена трябвало да станат
неотделими части от Обединената северна германска федерация.
Всички в Европа вече тръпнели от страх, докато напрегнато се опитвали да
отгатнат какъв ще бъде следващият ход на пруската ламя, предвождана от
Бисмарк, когото вече наричали Железния канцлер. Всъщност Ото фон Бисмарк
вече не бил канцлер, защото само една година по-къс-
409
но Бисмарк основал Германската империя. Като пръв неин император бил
коронясан пруският крал Вилхелм I, а Бисмарк бил обявен за принц. Но след това
се случило нещо странно - войнственият дотогава Бисмарк изведнъж започнал да
настоява повече въобще да не се воюва. И докато останалите европейски велики
сили с трескаво заграбвали колонии в останалите континенти, принц Бисмарк
настойчиво съветвал германския император да не ламти за колониални
завоевания. Мъдрият политик желаел за Германия да бъде гарантирана сигурност
в рамките на променената Европа и за него това било много по-важно от
завоюването на нови територии в далечни земи. През останалите години от своята
кариера той се стремял главно към опазването на мира и към предотвратяването
на нови военни конфликти. Всички си мислели, че Бисмарк се е променил с
напредването на възрастта си и че омекнал с течение на годините. Никой не бил в
състояние да проумее, че именно това бил финалът на неговия добре замислен и
изпипан план.
ТЪЛКУВАНЕ
Има една съвършено простичка причина, поради която повечето хора никога
не могат да проумеят кога да атакуват: те просто нямат представа към какво
всъщност се стремят. След като постигнат първата си победа, веднага започват да
жадуват за още и още триумфи. На тях дори може да им се струва нахално, ако
някой им заяви, че именно сега са длъжни да спрат.
Още от началото на своята политическа кариера Бисмарк се заел да
преследва една основна цел: да създаде независима германска държава начело с
кралство Прусия. Именно затова той предизвикал войната с Дания - не толкова да
завоюва от нея неголямата територия на двете погранични, оспорвани от векове
северни провинции Шлезвиг и Холщайн, колкото да събуди националистическите
чувства на прусаците и да обедини страната под егидата на пруския крал. След
това се заел с подстрекателствата, които неминуемо щели да доведат до избухване
на война със съседна Австрия, където обаче залогът бил много по-сериозен пълната независимост на Прусия - след разгрома на австрийската армия ръцете на
Бисмарк били напълно развързани. Именно заради тази изключително важна
перспектива умният канцлер отказал да поддържа настояванията на краля и на
генералния щаб да бъдат заграбени повече австрийски територии. Накрая Ото фон
Бисмарк разпалил войната с Франция, за да обедини напълно разпокъсаните от
няколко столетия германски кралства и княжества, херцогства и графства, както и
десетки още по-дребни суверенни владения.
След като постигнал заветната си цел, Бисмарк прекратил завоевателната си
политика спрямо повечето от съседите на Прусия. Никога не поискал да припишат
всичките заслуги на неговото име, нито веднъж не
410
се изкушил от призивите за още победоносни походи. Вместо това стегнал здраво
юздите на новата огромна държава в сърцето на Европа, въпреки войнствените
изявления на генералитета, на простолюдието и дори на самия пруски крал (вече
обявен за германски император) да се воюва още и още. Позволил си само да се
полюбува на своето творение - новопоявилата се Германска империя, без обаче да
се поддава на неразумната еуфория, която замъглявала умовете на неговите
съвременници. До края на живота си Ото фон Бисмарк не позволил да бъде
прекрачен пределът на плановете, които той така старателно предначертал още в
началото на своята необикновена кариера.
„Историческият опит ни учи, че ако някой отдалеч предвижда
действията, които ще трябва да предприеме занапред, това му
позволява да действа устремено и вихрено, когато настъпи
моментът да изпълни предначертаните си планове.“
КАРДИНАЛ ДЬО РИШЕЛЬО (1585-1642 г.)
КЛЮЧОВАТА СТРАТЕГИЯ ЗА ПОДСТЪПИТЕ КЪМ
ВЛАСТТА
Според космологията на древните гърци за олимпийските богове нямало
тайни относно бъдещето на всеки простосмъртен. Те предварително знаели какво
ще се случи, дори до най-второстепенните подробности. Докато хората според
елините винаги ставали жертви на съдбата
- подвластни на емоциите си, неспособни да виждат нещо друго освен найнепосредствените опасности. Такива герои, като Одисей например, способни да
гледат далеч напред и да планират с много ходове напред, изглеждали обречени на
страдания, защото дръзнали да се доближат до боговете в способностите да
предсказват бъдещето. Тази идея е валидна и до днес - тези сред нас, които могат
да мислят в перспектива и да се подготвят за всички възможни обрати в бъдещето,
все още ни се струват могъщи като древните богове.
Обяснението се крие във факта, че повечето хора са прекалено обсебени от
грижите на момента и никак не им е лесно да пренебрегнат настоящите опасности.
Изисква се голяма душевна сила, за да се преодолее естествената човешка нагласа
за доминиране на емоциите, за реагиране на събитията едва когато те наистина
започват да се реализират. Повечето хора вярват, че са наясно с това, което може
да им поднесе бъдещето, понеже са обмислили всички възможности. Обикновено
остават горчиво излъгани - това, което си мислят за бъдещето, винаги е пречупено
през призмата на техните съкровени желания, поради което виждат в бъ
411
дещето това, което им се иска да се случи. Плановете им са доста смътни,
базиращи се не толкова на реалността, колкото на техните най-общи представи,
минал опит и настоящи мечти. Хората вярват, че са способни да обмислят всичко
много грижливо, от началото до края, обаче на практика съзнанието им е обсебено
преди всичко от предвкусването на щастливия край и така се самозалъгват,
подведени от силата на своите желания.
През 415 г. преди Христа атинската бойна флота потеглила към бреговете на
Сицилия. Атиняните вярвали, че тази експедиция ще им донесе богатства, власт и
слава, при това точно когато наближавал краят на шестдесетгодишните
Пелопонески войни. Те обаче не отчитали опасността от подобно нахлуване на
територия, толкова много отдалечена от техните родни брегове. Не очаквали, че
местното население ще се съпротивлява така ожесточено - което никак не е за
удивление, понеже те са се сражавали за своите бащини огнища. Нито са
допускали, че всички неприятели на Атина ще се сплотят срещу общия си враг и
че така ще се стигне до война на няколко фронта, което принудило атиняните да
разпръснат силите си. Сицилианският поход се оказал пълен провал, довел до
разрушаването на една от най-великите цивилизации в историята на човечеството.
Атиняните са стигнали до тази катастрофа понеже са били подвластни на
подтиците, пораждани от емоциите си, вместо да се вслушат в гласа на хладния
разум. Мечтаели са само за блясъка на славата и не са се замисляли за
опасностите, смътно очертаващи се в далечината.
Кардинал Дьо Рец от всички французи, живели през XVII век, най- добре
умеел да анализира подбудите на своите съвременници и да обяснява защо
толкова много хора са се проваляли. Когато избухнало въстание срещу френската
монархия през 1651 г., младият крал Луи XIV внезапно напуснал Париж начело на
своята придворна свита, за да се установи в един от дворците извън столицата.
Присъствието на Краля-Слън- це близо до огнището на бунта се оказало толкова
непоносимо бреме за повечето от бунтовниците, че се опитали да променят
обстановката с дръзки нападения. Именно това била непосредствената причина за
техния провал, понеже отсъствието на краля от Париж му предоставяло много
повече пространство за маневриране. „Най-обичайната причина за повечето
грешки, допускани от хората - записал по-късно кардинал Дьо Рец в дневника си, е да се страхуват прекалено много от настоящите опасности, но в същото време да
подценяват бъдещите трудности и изпитания.”
Опасностите, които могат да надвиснат над нас в далечното бъдеще, винаги
ни изглеждат с бледи и неясни очертания. Ако можехме да ги виждаме по-ясно,
щяха да бъдат избягнати удивително много грешки и провали. Колко планове биха
били изоставени още в самото начало, ако се знаеше предварително, че при
лекомислените ни опити да се отървем
412
от някоя незначителна неприятност ние неволно ще си навлечем много посериозна беда? Планирайте всичко, колкото е възможно по-прецизно
- само така няма да позволите неясните ваши планове да ви вкарат в беда. Дали ще
се появяват от никого неочаквани последици? Дали няма да ми се наложи да се
справям с нови, напълно неизвестни врагове? Дали някой друг няма да се
възползва от плодовете на моя труд? Трагичният финал е много по-често явление,
отколкото щастливият край, затова не бива да се увличате и да очаквате само
безоблачен край за поредното ви намерение.
На изборите във Франция през 1848 г. си съперничели Луи-Адолф Тиер,
привърженик на строгото спазване на законите, и генерал Луи Еу- жен Каваняк,
който за разлика от Тиер не можел да се похвали със знатен произход, но за сметка
на това се прочул след безмилостното потушаване на вълненията в Париж. Тиер
скоро разбрал, че е изостанал безнадеждно в тази ожесточена надпревара, чийто
залог бил много висок, и отчаяно се заел да търси някакво спасително решение.
Погледът му се спрял на Луи Бонапарт, племенник на великия Наполеон, по онова
време скромен депутат в парламента. Този Бонапарт не изглеждал много умен, но
само името му щяло да се окаже достатъчно да подтикне избирателите да си
спомнят за славната Наполеонова епоха и да повярват, че отново ще има силна
власт в неспокойната Франция. Освен това Тиер се надявал Луи Бонапарт да се
превърне в негова покорна марионетка. Първата част от този план сработила
безпогрешно и Наполеон бил избран с внушителна преднина. Проблемът обаче бил
в това, че Тиер не съобразил един иначе доста прост факт - Бонапарт се оказал
много амбициозен и само след три години разпуснал парламента, обявил се за император и управлявал самовластно Франция през следващите осемнадесет години,
за ужас на Луи-Адолф Тиер и на членовете на неговата партия.
Краят винаги увенчава нашите усилия. Краят на всяко наше действие решава
дали ще се сдобием със слава, с пари, с някаква награда. За да стигнете до успешен
край, винаги трябва да се стараете да анализирате всички обстоятелства и
възможности с кристална яснота и никога да не забравяте да мислите за финалния
етап. Освен това трябва да помните, че сте заобиколен с хищници, кръжащи около
плячката, готови да ви я отмъкнат изпод носа. Освен това трябва да очаквате
всевъзможни критични ситуации, които ще ви подмамят да действате импулсивно
и да импровизирате. Бисмарк е умеел да заобикаля тези опасности, понеже е
планирал всичко чак до края, така че не е бил изненадван от кризи и провали.
Именно затова никому не е позволил да му отнеме лаврите на славата. След като е
достигнал мечтаната си цел, той се оттеглил в черупката си като костенурка. С
толкова съвършен самоконтрол могат да се похвалят само боговете.
Ако умеете да предвиждате с няколко хода напред и да планирате
413
стъпките си чак докрая, повече няма да се изкушавате да действате единствено под
влияние на емоциите или заради желанието да импровизирате. Ако ясно виждате в
бъдещето, ще избегнете вредните последици от вашия гняв или моментно
замъгляване на разума - основната причина за провалите на учудващо много хора,
които съвсем не са били лишени от други дарби. Ако умеете да се владеете, ще
стигнете до успешния край и няма да изпитата огорчението от евентуален провал.
АСОЦИАЦИЯ
Припомнете си за олимпийските богове. От недостъпната
висота, през облаците, те съзерцават суетните на хората,
като предварително знаят, че великите мечти на хората ще
доведат само до страхотни провали и неописуеми трагедии.
Те ни се смеят на неспособността ни да гледаме напред, в
бъдещето, отвъд настоящия ден. Но най-много ги разсмиват
нашите детински наивни заблуди.
ЕДНО АВТОРИТЕТНО МНЕНИЕ
„Много по-лесно е никога да не се намесваме в опасни и
непредвидими замисли, отколкото да се чудим как да се измъкнем
от тях! Не трябва да приличаме на тръстиката, която отдалеч
привлича погледа, докато се издига стройно нагоре, но се огъва
при първия полъх на вятъра, лишена от сили за съпротива. Вместо
това трябва да оставаме хладнокръвни и разумни, да не пилеем
силите си, преди да се сблъскаме с по-сериозни препятствия, да не
губим надеждата да осъществим докрай намеренията си.
Отначало ние сме тези, които направляваме събитията и владеем
обстановката, но често с напредването на хода на събитията те
се изплъзват от нашия контрол.“
МИШЕЛ ДЬО МОНТЕН (1533-1592 г.)
ОТКЛОНЕНИЯ ОТ ПРАВИЛОТО
Стратезите обичат да повтарят, че всеки план трябва да предвижда мерки за
всички възможни варианти и да осигурява известна степен на
414
гъвкавост. Това безсъмнено е вярно. Ако се вкопчвате прекалено стрик- тно в
плана си, няма да можете да го променяте по-късно, когато евентуално ще бъдете
изправен пред неочакваните изненади, поднасяни от капризната съдба. След като
обмислите възможности за вашите бъдещите действия и фиксирате целите си, ще
може да си изградите алтернативни варианти за действие и така ще разполагате с
резервни пътища за постигане на същите цели.
Обаче повечето хора търпят загуби не толкова заради прекалено грижливото и
детайлизирано планиране, колкото заради неяснотата на намеренията им и
подчиняването им на тенденцията за импровизиране пред лицето на рязко
променящите се обстоятелства. Няма особено дълбок смисъл да се разсъждава
върху отклоненията от този закон, понеже нищо добро няма ви сполети, ако не
планирате дългосрочно. Ако обаче сте си поставили ясни цели и сте способен да
мислите далеч напред, поради несигурността, която крие бъдещето за всеки от нас,
вие ще бъдете принуден да се подготвите за адаптиране в движение към новите
обстоятелства. Ще успеете да си осигурите достатъчна свобода на действие само
ако имате добре дефинирана цел и перспективно, дългосрочно планиране.
ЗАКОН
30
ОПИТВАЙТЕ СЕ ДА ПРЕДСТАВЯТЕ
СЪБИТИЯТА ТАКА, СЯКАШ
ПОСТИГАТЕ ВСИЧКО БЕЗ ОСОБЕНИ
УСИЛИЯ
ОСНОВНО ПРАВИЛО
Всичките ваши действия трябва да изглеждат естествени, като че ли постигате успехите си с лекота,
без никакви по-особени усилия. Никой не бива да има дори
бегла представа за вашия усърден труд, за вашата
дългогодишна напрегната практика, за вашите временни
неуспехи и за поуките от тях, благодарение на които
постигате днес успехите си със завидна бързина. Когато
се заемете с нещо, отстрани трябва да изглежда като че
ли сте в състояние да постигнете много повече. Не се
поддавайте на изкушенията да споделяте с другите
вашите методи на работа, за да не ви отрупат с
любопитни и често пъти доста досадни въпроси.
Пред никого не разкривайте професионалните си умения
и тайнства, защото могат да бъдат използвани срещу
вас.
ПЪРВИ ПРИМЕР ЗА СПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА
Японската чайна церемония - наричана още Ча-но-ю (буквално Гореща вода за
чая) - произхожда от древни времена. Тя обаче достига
416
върха на естетизма и изяществото в последното десетилетие на шестнадесетото столетие благодарение на
таланта на легендарния Шен-но Рикю, всепризнат и
ненадминат и до днес японски придворен експерт по
чайните церемонии. Въпреки че нямал знатен произход,
Рикю се издигнал толкова високо в йерархията, че бил
удостоен
с
титлата
„Главен
придворен
церемониалмайстор“. В присъствието на Рикю никой друг
от дворцовата свита нямал право да поднася чая на
императора. С течение на времето Шен-но Рикю се
превърнал в неоспорим авторитет по всички естетически,
а дори и политически въпроси. Тайната на неговия успех
може да бъде обяснена с умението му да остава
непринуден и съвършено естествен при всякакви
обстоятелства, понеже умеел изкусно да прикрива
усилията, които му коствал дори и най-дребният жест.
Един ден Шен-но Рикю и синът му били поканени на
тържествена чайна церемония в дома на един виден
аристократ. По пътя синът забелязал някаква старинна
каменна врата на фасадата на дома, в който ги очаквали.
Тази врата някак си не съответствала на стила на
сградата. „Не, не съм на това мнение - казал баща му. По-скоро ми се струва, че тази врата прилича на донесена
от някой планински храм, много отдалечен от столицата.
Ако не греша, навярно пренасянето на тази тежка врата е
струвало много пари на собственика на къщата.“ Ако
собственикът на къщата наистина е изразходвал толкова
много усилия заради една врата, той би намекнал за това
свое постижение на чайната церемония, но в такъв случай
един изискан придворен като Шен-но Рикю незабавно би
напуснал церемонията, защото не би могъл да изтърпи
самох- валството на домакина, който според правилата на
японската дворцова етикеция не би трябвало да изтъква
своите усилия.
Една друга вечер, когато бил помолен да се отбие при
свой приятел за чаша чай, Шен-но Рикю видял как
домакинът излязъл в градината, вдигнал фенера в ръката
си, за да прогони мрака, откъснал един лимон от
лимоновото дърво и се върнал об- ратно в къщата. Този
жест очаровал Шен-но Рикю
- домакинът проявил искрена загриженост за до-
27.
ПРОСЛАВЕНИЯТ
ХУДОЖНИК
КАНО ТАННУИ
Дате
Масамуне
повикал Кано Таннуи
да
декорира
два
златни
паравана,
високи шест стъпки.
Художникът заявил,
че според него на
тези паравани наймного ще подхождат
изискано
семпли
черно-бели рисунки,
след което се прибрал у дома си, за да
обмисли сюжетите.
На
следващата
сутрин, веднага след
изгрев слънце, той
отново се появил в
палата
на
Дате
Масамуне,
понесъл
със
себе
си
внушителна
по
размери кана, пълна
догоре с черен туш.
Натопил в туша
една конска подкова,
която бил донесъл
от дома си. След
това Кано Таннуи
започнал
да
притиска подковата
към първия параван,
докато
едрите
отпечатъци
запълнили
цялата
повърхност.
Сетне
грабнал най-едра- та
четка
от
своя
комплект и изтеглил
няколко смели щрихи
напреки
на
отпечатъците
от
конската подкова.
417
В този миг обаче
зад гърба му се появил Масамуне, за да
добие представа за
творческия похват
на
прославения
художник. Но щом
огледал параваните,
Масамуне
сърдито
закрещял: „Каква е
тази отвратителна
цапани- ца! Как си се
осмелил
да
обезобразиш моите
безумно
скъпи
паравани, гравирани
от чисто злато?“ С
тези
думи
господарят сърдито
му обърнал гръб и с
гневни
стъпки
напуснал
помещението. Слугите му се
доближили
до
художника и шепнешком му обяснили,
че никога досега не
са
виждали
Масамуне
толкова
вбесен. „Не биваше
да идва тук толкова
рано - спокойно им
отвърнал
Кано
Таннуи. - Дори още
не съм започнал да
нанасям
най-важните рисунки. Когато свърша, тогава
да заповяда. “ След
това художникът си
избрал една от найдреб- ните и найфини четки, нанесъл
тук-там
няколко
поправки и за искрено удивление на
прислугата грозни-
418
пълването на трапезата с всичко необходимо и абсолютно спонтанно излязъл навън, за да донесе съвсем
пресен лимон. Но когато поднесъл лимона на госта си, а
слугите след броени минути сервирали оризов кейк, Шенно Рикю се досетил, че не всичко било така спонтанно,
както изглеждало на пръв поглед - точно обратното,
цялата сцена била предварително репетирана, за да
докаже пред знатния гост съобразителността и
любезността на домакина. Но той се издал пред
проницателния Шен-но Рикю с няколко дребни жеста,
наглед незабележими, но говорещи красноречиво на
опитен придворен с набито око за всички детайли около
дворцовите ритуали - какъвто именно бил Шен-но Рикю,
най-изящният майстор на доведените до съвършенство
японски чайни церемонии.
Накрая Шен-но Рикю заявил, че видял достатъчно за
този ден, отклонил поканата да вкуси още от оризовия
кейк, поклонил се вежливо, но леко хладно - точно според
древния ритуал, - след което напуснал този дом и никога
повече не се появил в него.
Веднъж японският император Хайдейоши решил да
посети Рикю преди предстоящата чайна церемония. Но
предишната нощ започнал да вали обилен сняг. Шен-но
Рикю веднага съобразил, че се налагат промени в
подредбата на помещението и наредил на слугите си да
поставят кръгли възглавнички върху всеки от камъните,
покриващи пътеката през двора на имението му. На
другата сутрин той станал много рано, още преди
зазоряване, надникнал навън и бързо се успокоил, като се
уверил, че снеговалежът е спрял. Заповядал отново да
приберат възглавничките. Така камъните под тях не били
заледени и нямало опасност император Хайдейоши да се
подхлъзне на някой камък. Когато се появил на прага
заедно със свитата си, Хайдейоши се спрял за миг,
очарован от възхитителната гледка - съвършено оформени
кръгли камъни, недокоснати от снега, след което се
обърнал към своите придворни и им признал, че не
помнел някой някога да е проявявал такава любезност към
него.
След смърта на Шен-но Рикю неговите идеи
продължили да оказват дълбоко влияние върху
практикуването на чайните церемонии. Шогунът
Йоринобу от династията Токугава, син на прославения
император Йеясу, изучавал особено старателно записките
на Рикю. В градината си шогунът притежавал каменен
фенер, изработка на прочут японски ваятел. Знатният
аристократ Сакаи Тада- кадзу помолил шогуна за
разрешение да го посети и да разгледа това произведение
на изкуството. Йоринобу отвърнал, че за него тази визита
ще бъде чест и заповядал на градинарите си да подредят
всичко в градината за предстоящото височайше посещение. Градинарите обаче нищо не разбирали от
предписанията за изпълнение на чайните церемонии и на
бърза ръка решили, че каменният фенер само ще загрозява
гледката, понеже прозорчетата по фенера им се сторили
прекалено малки. Повикали един занаятчия от квартала да
разшири прозорчетата. Няколко дни преди визитата на
Сакаи Тада- кадзу господарят Йоринобу решил да огледа
градината. Когато видял промените по стария каменен
фенер, той се разгневил до такава степен, че бил готов да
измъкне самурайския си меч и да отреже главите на
глупавите градинари, които обезобразили скъпоценната
антика до такава степен, че грижливо подготвената визита
на Сакаи Тадакадзу напълно се обезсмисляла.
Когато Йоринобу най-после се успокоил, той си
припомнил, че на времето купил два еднакви каменни
фенера и че вторият в момента се намирал в градината на
неговото имение на остров Кишу. Йоринобу бил принуден
да заплати огромна сума, за да наеме бързоходен кораб и
най-добрите гребци, които можело да бъдат намерени за
толкова кратко време, след което им заповядал за две
денонощия да му донесат каменния фенер - непосилна
задача за темповете на плаване в онази далечна епоха. Но
гребците извършили истинско чудо, като нито за минута
не оставили греблата, пък и се случил попътен вятър, така
че пристигнали точно навреме. За огромна радост на
Йоринобу вторият каменен фенер се оказал още по-красив
от първия, защото останал непокътнат, скрит сред гъстия
бамбук в продължение на цели двадесет години, дори бил
покрит с мъх, което още повече увеличавало антиквар-
те отпечатъци от
конски копита като
по чудо се превърнали
в раци, а едрите
щрихи - небрежно
нахвърляни
преди
минути с голямата
четка
- сега започнали да
приличат на стъбла
на крайречен папур.
Сетне се извърнал
към втория параван
и го напръскал
обилно с туш.
Доскоро безупречно
чистата повърхност
се покрила цялата с
дребни капки и
пръски, ала когато
Кано Таннуи сменил
четката с една от
онези със средните
размери, за да добави
няколко изкусни
мазки, картината
сякаш оживяла пред опулените очи
на слугите възкръснал дивен пейзаж
с лястовици, носещи
се ниско над скръбно
сведени върби.
Когато Маса му не
отново се появил, за
да прецени
окончателно
готовата творба,
той останал изумен
от божествения
талант на художника - преклонението пред неговата рядка дарба
сега било не помалко от гнева, с
419
които го посрещнал
малко след като
Кано Таннуи се
появил в неговия
палат.
„ЧА-НО-Ю - ЯПОНСКАТА ЧАЙНА ЦЕРЕМО-
ната му стойност. Когато най-после Сакаи Тада- кадзу се
появил в градината на шогуна Йоринобу, гостът останал
очарован от безценната древна скулптура - той не си я бил
представял толкова интересна и привлекателна. За щастие
високопоставеният гост въобще не се досетил какви
усилия и грижи струвало на домакина да осигури толкова
подобаващо посрещане.
НИЯ", А. Л. СЕДЛЪР,
1962 г.
ЛЕГЕНДАРНИЯТ
БОРЕЦ
Живял някога
един легендарно силен и непобедим борец, който владеел
360 хватки. Борецът решил да предаде майсторството си на един от
синовете си и за
няколко години го
научил да прилага
359 от тези майсторски хватки, но
поради някаква неясна причина не му
показал последната.
С
течение
на
времето
младият
борец станал толкова опитен, че вече
побеждавал
без
усилие всеки, който
дръзвал
да
се
изправи срещу него
на тепиха. Младежът неусетно започнал да се възгордява след всяка
своя победа и накрая
се осмелил да се
появи в султанския
дворец. Предложил
на султана
420
ТЪЛКУВАНЕ
За перфекционист като Шен-но Рикю не съществувала по-висша естетическа наслада от някоя
внезапната изява, от която обаче да не лъхало на нещо
противоестествено. За него красотата винаги се изправяла
пред смаяния ни поглед без никакво предупреждение, без
никакви видими усилия, репетиции или преструвки.
Природата е способна да сътвори такива изящни
творения благодарение на своите вечни закони и
неизменни процеси, че от хората се иска само едно
- да не развалят нейното съвършенство с неумелите си
ръце, с грозните си вещи и сгради, издигани с толкова
много труд и пот, страдания и мъки, опити, предприемани
слепешката, и безчет несполуки. Ако някой позволи на
зрителите да се досетят за огромните усилия, които той е
трябвало да полага, за да постигне съответния резултат,
цялата наслада от съзерцанието на неговата творба се
проваля завинаги и безвъзвратно. Така става, когато се
прекали с играта, както например с предварително подготвената, лъжливо спонтанната сцена с откъсването на
лимона.
Вие навярно често ще прибягвате до всевъзможни
трикове и необичайни хрумвания, за да постигнете целите
си - може например да държите прислужниците си будни
цяла нощ, за да местят възглавниците върху облите
камъни във вашия двор - но никой не бива да ви заподозре
в подобна старателно обмислена операция. Не забравяйте,
че природата, нашата вечна учителка в изкуството за
постигането на съвършенството, никога не ни разкрива
тайните си и „професионалните“ си трикове, поради което
всички вярваме убедено, че ако успе-
ем да постигнем и ние някоя от нашите далеч по- скромни
цели с привидна лекота и безгрижие, ще се доближим
поне малко към съвършенството на ми- росъзданието.
ВТОРИ ПРИМЕР ЗА СПАЗВАНЕ НА
ЗАКОНА
Прочутият фокусник Хари Худини, ненадминат в
номерата с измъкване от всевъзможни капани или
затворени
пространства,
в
една
своя
реклама
класифицирал своето изкуство като умение да се
превръща непостижимото в постижимо. Всички зрители,
които са имали възможност да наблюдават със
собствените си очи неговите удивителни сеанси, са
единодушни по най-важния въпрос за неговата кариера със своите легендарни постижения Хари Худини
разчупвал всички закостенели представи за пределите на
човешките възможности.
Една вечер през 1904 г. четири хиляди лондончани
очаквали Хари Худини да се появи, за да докаже, че е
приел необикновеното предизвикателство - да се измъкне
от чифт окови от най-неразру- шимия модел, който
дотогава бил измислен. Към веригите били добавени шест
комплекта от катинари и по девет ключалки към двете
белезници. Някакъв прочут механик от Бирмингам
посветил цели шест години за тяхната направа.
Експертите, които огледали внимателно оковите,
белезниците, катинарите и ключалките, заявили, че никога
досега не били виждали по-стабилни средства за
оковаване и че според тях е невъзможно някой да се
измъкне от примката им.
Тълпата очаквала с нетърпение експертите да
приключат с оковаването и заключването на белезниците
около китките на Хари Худини. Накрая фо- кусникът се
скрил във внушителен черен шкаф, поставен в средата на
сцената. Минутите се нижели бавно и мъчително, но
колкото повече напредвали стрелките на часовниците,
толкова по-ясно ставало на всички присъстващи, че този
път белезниците и оковите ще победят непобедимия до
вчера Хари Худини - за пръв път в неговата бляскава
кариера.
да му бъде позволено
да премери силите си
с любимия на султана
борец, като допълнил,
че не се страхува от
силния, именит и
опитен в двубоите
съперник. Султанът
се разгневил от
самоуверения тон на
непознатия младеж и
заповядал веднага да
приготвят тепиха за
peui ителната
схватка. Щом проехтял гонгът, младежът се хвърлил
срещу противника си с
яростен вик, но бил
веднага повален на
тепиха - за ужас на
младежа, неговият
опитен противник му
приложил точно
онази последна хватка
(триста и
шестдесетата ),
която младежът
преди години така и
не успял да научи от
баща си. Съперникът
му ловко се извъртял,
отблъснал удара на
младия си конкурент,
сетне светкавично се
надигнал, сграбчил го
през кръста, вдигнал
го във въздуха над
главата си и с все сила
го тръшнал на тепиха. Султанът и
свитата му приветствали победи-
421
теля с възторжени
викове. Накрая султанът попитал
победителя как успял да се справи с
новия си млад и силен съперник.
Опитният борец му
признал, че от доста
години насам пазел в
тайна тази хватка
именно за подобна
среща с решителен
характер. Султанът
се изненадал от
разкритието на своя
борец, понеже не
подозирал, че в
борбата може да
има тайни, грижливо пазени от
другите борци. Тогава борецът му
напомнил, че свои
тайни имал и
предводителят на
стрелците към
султанската гвардия, който обаче
категорично отказвал да разкрие тези
тайни пред другите
стрелци, защото не
бил сигурен дали
самият той няма да
се превърне в тяхна
мишена.
„ЛЕГЕНДАТА ЗА СААДИ“, ПРЕРАЗКАЗАНА В
„ИЗКУСТВОТО НА
ВЛАСТТА“, Р. Д. X.
ШУИ, 1979 г.
422
Но в един миг той надникнал през вратата на шкафа и
помолил временно да му свалят белезниците, за да може
да съблече сакото си - вътре било непоносимо горещо.
Съдийската комисия обаче категорично отказала да
приеме този неочаквано предложен от състезателя
компромис, защото го заподозрели в подготвянето на
някакъв хитроумен трик. Обаче Хари никак не се смутил
от този твърд отказ. Без да използва ръцете си, той
повдигнал сакото с ловки движения на раменете си,
обърнал го наопаки, измъкнал със зъбите си миниатюрен
нож от вътрешния джоб на сакото си и само с чевръсти
отмествания на главата си успял да пререже ръкавите
откъм раменете си. След като се изхлузил благополучно
от сакото си, той се върнал обратно в шкафа, докато
публиката вече ревяла, обзета от див възторг.
Накрая, след като накарал ентусиазираните зрители
да го изчакат още - достатъчно, за да започнат да се
озъртат нетърпеливо, Хари Худини за втори път се
измъкнал от черния шкаф, само че сега ръцете му били
свободни. Фокусникът тържествуващо вдигнал ръцете си,
от които висели отключените белезници. Дори и до днес
никой не е успял да намери смислено обяснение за
магическия начин, по който Худини успял да се измъкне
от този непреодолим капан. Макар че му бил необходим
почти един час, за да се освободи от белезниците, веригите и катинарите, Хари не изглеждал измъчен или изморен,
дори не бил изпотен. Нито пък се забелязвали признаци на
колебание или неувереност. Никой не се съмнявал, че
оплакването му от горещината в черния шкаф било само
второстепенен номер за подсилване на драматичния
ефект. Зрителите останали с впечатлението, че Хари
Худини дори се подиграва с тях - целият му вид
подсказвал, че тези белезници и вериги, въпреки че били
рекламирани като специална изработка, за него всъщност
били детска играчка и че можел да се измъкне от тях много по-рано, но нали все пак трябвало да достави поефектно зрелище на публиката, която прилежно си
платила за доста скъпите входни билети.
В течение на много години Хари Худини се измъквал
с възхитителна ловкост от какви ли не клопки и капани.
Успял да се освободи от яките въжета,
с които го привързали към така нареченото Морско
чудовище - странен мелез между октопод и кит, уловено в
океана край Бостън. После изскочил от грамаден плик от
плътна хартия, в който фокусни- кът предварително бил
напъхан и сетне пликът бил старателно залепен... найстранното в този номер било, че пликът останал напълно
непокътнат! Преминавал като на шега през яки тухлени
стени; измъквал се от усмирителни ризи, докато висял
само на едно въже високо във въздуха; скачал от мостове
в ледени води с ръце и крака, здраво стегнати в стоманени
вериги; пред изумените погледи на смаяната публика се
потопил в пълна догоре с вода ог- ромна чаша за коктейли
и започнал да се освобождава от катинарите по ръцете си
в продължение на цял час, без да има достъп до кислорода
от въздуха! При всеки негов номер смъртта дишала във
врата му, но той винаги съумявал да я избегне със
свръхчовешка самоувереност. Може би най-забав- ният от
всички негови налудничави трикове бил онзи с живия
слон, тежък повече от четири тона, който буквално се
„изпарил“ пред изумените зрители - според едно от
редките интервюта на Хари Худини за този възхитителен
номер му били необходими цели осемнадесет месеца
упорит труд. Най-озада- чаващото в случая било
обстоятелството, че всичко това станало в доста тясна
зала, където просто нямало къде да се дене толкова едро
животно!
Лекотата, с която Хари Худини се изтръгвал от
невъзможно трудни положения, принуждавала зрителите
да се съмняват дали той не използва някакви тайнствени
окултни сили, защото не било лесно да се обяснят
успехите му само с необичайните му физически
способности. Германският илюзионист Клепини решил да
се възползва от съмненията в способностите на Хари
Худини и го обвинил пред журналистите, че използвал
хитроумни приспособления, след което не забравил да
изтъкне, че за разлика от него той, Клепини, бил напълно
честен спрямо лековерните зрители и че бил готов да докаже правотата на твърденията си в своебразен „дуел“ или
състезание по ловкост в отключване от белезници. Накрая
било решено „дуелът“ да се състои в Холандия.
„Не позволявайте на
другите да узнаят
истината за вашите
способности.
Мъдрият
човен
никога няма да се
съгласи да бъдат
принизявани дарбите
и
заложбите
му,
познанията
и
талантите му, защото е уверен, че
заслужава да бъде
почитан от хората.
Той ще ви позволи да
придобиете
представа за способностите му, но
няма да ви разкрие
всичко докрай. Никога и пред никого не
трябва да ставате
напълно
ясен,
разгадаем,
предвидим. Ако относно
вашите способности
се разнасят повече
слухове и легенди,
вместо конкретни и
точни сведения, вие
ще се превърнете в
прочута личност и
ще
спечелите
страхопочитанието
на вашите съвременници.“
БАЛТАЗАР ГРАЦИАН
(1601-1658'г.)
423
Худини все още не бил осведомен за слуховете, които се разпространявали за
неговите методи и постижения, но когато узнал за тях, се вбесил от лъжите на своя
конкурент и през 1902 г. обявил, че е съгласен да се срещне с Клепини. Клепини
веднага приел предизвикателството и така бил насрочен първият в историята на
илюзионизма „дуел с белезници“. Клепини подкупил един от асистентите на Хари
Худини и по този подъл начин научил, че секретният код, който Худини използвал
за от- ключване на белезници, бил от онзи вид, при който се прилагала така наречената френска комбинация. Клепини решил да избере точно тези белезници, за
да провали плана на Хари Худини. Според Клепини така Худини със
стопроцентова сигурност щял да бъде изобличен като измамник, използващ
непозволени според правилата спомагателни механични инструменти.
В началото на решителното представление, точно както очаквал Клепини,
Хари Худини предложил да се предостави на Клепини сам да избере белезниците тогава Клепини избрал точно тези белезници, които били заключени с помощта на
секретната „френска“ комбинация.
Обаче Хари Худини като че ли предусетил измамата, защото отказал да
заключи белезниците на Клепини. Двамата започнали да се карат на сцената,
стигнало се дори до сбиване. След няколко минути вбесеният Хари Худини гневно
махнал с ръка и обявил, че вече е склонен да се примири, след което заключил
белезниците около китките на съперника си. През следващите пет минути Клепини
отчаяно се мъчил да се освободи, обаче така и не успял. Нещо не било наред...
макар че само преди броени минути той бил изпробвал същите тези проклети
белезници зад паравана. Защо сега кодовата дума не му помагала? Изпотеният
Клепини напразно се мъчел да проумее какво се е объркало в толкова хитроумния му план. Изтекъл цял час, после още един, разочарованата публика
започнала да се разотива и накрая Клепини обявил, че се признава за победен и
помолил Хари Худини да го освободи от белезниците.
Белезниците, които Клепини преди това бил отключил зад паравана, като
използвал кодовата комбинация CLEFS (на френски ключове), сега се деблокирали
чрез кода FRAUD (на английски FRAUD означава измама). Клепини въобще не
успял да си обясни по какъв начин Хари Худини успял да се справи с тази
дяволски трудна задача.
ТЪЛКУВАНЕ
Въпреки че ние нямаме представа как точно Хари Худини е изпълнявал
своите удивителни номера, поне едно е ясно: това не е било някакво чудо, магия
или феномен от областта на окултните, свръхзагадъчните или трансцеденталните
чудеса, а само резултат на упорит, многогодишен къртовски труд и безкрайни
тренировки - само че всичко това фо- кусникът старателно е криел от погледите на
вечно любопитната публи
424
ка. Хари Худини никога не е разчитал на сляпата случайност, на щастливия си
шанс - вместо това той денем и нощем е разучавал действието и устройството на
заключващи механизми от всички възможни видове и модели, проучвал е
триковете на илюзионисти, разработени много преди неговата първа поява на
сцената, ровел се е в книгите, посветени на тайните на механиката. През
останалото време се е стараел да усъвършенства тялото си, да го поддържа в
превъзходна форма, за да бъде необикновено гъвкаво по време на поредното
представление. Особено важ- но било за Хари Худини умението да контролира
дишането си и да синхронизира работата на всички мускули.
В началото на забележителната си кариера Хари Худини научил един
страхотен трик от гастролиращ японски илюзионист - как да поглъща топка от
слонова кост, а след това отново да я изважда от устата си. Хари тренирал безброй
пъти този номер с малки обли картофи, завързани с връв, докато накрая се научил
да движи погълнатия картоф нагоре и надолу с помощта на мускулите на глътката
си и повече не се нуждаел от връвта. Преди да обковат китките му с белезниците и
да го вържат здраво с веригите, организаторите на лондонското представление
старателно проверили тялото и пребъркали дрехите на Хари Худини, за да се
уверят, че той не е скрил някъде по себе си някакъв помощен инструмент - обаче
никой не се досетил да надникне в гърлото му, където именно били укрити
миниатюрните приспособления, които по-късно му помогнали да се освободи от
оковите. Но дори и да беше открита тайната на този фокус, Клепини пак не би бил
прав - Хари Худини е успял да се изскубне от оковите и белезниците като по чудо
не толкова заради тези инструменти, а благодарение на изключителните си
способности да владее тялото и волята си.
Клепини бил напълно надхитрен от Хари Худини, който решил да задълбочи
още повече играта, като позволил на опонента си да научи кода на „френските“
белезници и да го подмами да избере именно тях от многото белезници, доставени
на сцената според условията на дуела. После, докато се преструвал, че се бие
ожесточено с Клепини, за един ненадминат по ловкост фокусник като Хари
Худини не представлявало никаква трудност да смени незабелязано кода за
отключвано на белезниците от CLEFS на FRAUD. За този удивителен трик му били
потребни няколко седмици, обаче за публиката останали скрити старанието и
трудът на забележителния илюзионист. Никой не помнел някога да е бил виждал
Худини изнервен - нали една от задачите му била да изнервя публиката и най-вече
конкурентите си. За целта съзнателно удължавал сеансите си, за да задълбочи
непоносимия драматизъм и да доведе зрителите на сантиметри до масов делириум.
Винаги успявал да избегне смъртта, винаги оставал широко усмихнат, ловък,
гъвкав и самоуверен - истински супермен.
Ако наистина сте решили да се отдадете на преследването на власт
425
та, трябва да тренирате безброй пъти техниката на появата ви пред публиката независимо дали става дума за сцена или за телевизионно студио. Никога не бива
да се показвате изпотен, задъхан, омаломощен. Има хора, които си въобразяват, че
по този начин ще демонстрират колко са усърдни и честни спрямо своята публика,
но всъщност не постигат нищо друго, освен да убедят зрителите си, че не са кой
знае какви гении. Запазете за себе си истината за реалните усилия, които ви е
струвало всяко постижение - така както пазите зорко професионалните си тайни.
Тогава ще изглеждате съвършен, уверен и грациозен като бог. Никой не бива да
знае как един бог постига целите си - за простосмъртните е достатъчно само да
гледат със затаен дъх божествените резултати.
„Един само стих може часове да ни погълне; но ако не изразява
мисълта, споходила ни в този миг, напразен щс е тежкият ни труд
да плетем и разплитаме бродерията фина, изтъкана от образи и
думи.“
„ПРОКЛЯТИЕТО НА АДАМ“, УИЛЯМ БЪТЛЪР ЙЕЙТС, (1865-1939 г.)
КЛЮЧОВАТА СТРАТЕГИЯ ЗА ПОДСТЪПИТЕ
КЪМ ВЛАСТТА
Първите представи на човечеството за силата и властта са произлезли от
примитивните впечатления на нашите далечни предци под влиянието на найудивителните природни явления - ослепителния блясък на светкавиците в небето,
внезапните наводнения, свирепостта на дивите зверове. Тези първични сили не
изискват никаква мисловна дейност, при тях въобще не може да се говори за
някаква предварителна подготовка за противодействие - нашите предшественици
само са изпадали в ужас при тяхната внезапна поява, смаяни от тяхната
безгранична власт върху живота и смъртта на хората. И до ден днешен подобни
прояви на грубата, необуздана първична сила си остава моделът, на който ние
винаги сме мечтаели да подражаваме. С помощта на законите, открити от учените,
и благодарение на конкретните технически постижения можем в значителна
степен да пресъздаваме и дори да превъзхождаме тези удивителни природни
феномени. Нещо обаче все пак липсва в продуктите на нашата цивилизация нашите машини и апаратури са шумни, вибриращи и неумеещи да прикриват
усилията, с които се справят с поставените от нас задачи. Дори и най-бляскавите
постижения на човешката мисъл не могат да предизвикат в душите ни онова
възхищение, каквото например може да постигне за секунди едно невръстно дете.
Чарът на малките деца, който ни обезоръжава веднага, щом погледът ни попадне
върху тях, се крие във факта, че ние се радваме от все сърце, когато срещ
426
нем създания, които са много по-искрени и по-естествени от нас самите. За
съжаление не можем да се върнем в детските си години, но това не ни пречи да
запазим в душите си благоговейно почитание към всички прояви на естественото,
на природно хармонизираното.
Колкото и да е странно на пръв поглед, но именно от едно от найнеестествените явления в човешката цивилизация - натруфения, суетния и
предвзет ренесансов кралски двор - произлиза един от първите писатели, който е
изследвал този принцип, господстващ над нашата психика. В прочутата Книга със
съвети към изисканите придворни, издадена през 1528 г., Балтасаре Кастилионе
описва условията, които е длъжен да изпълнява всеки амбициозен млад човек, ако
желае да се издигне до някой виден пост в кралския двор. Освен безупречни
маниери според Кастилионе от такъв кандидат се изискват много други познания и
умения, сред които особено важна е така наречената sprezzatura, или способността
да се представят дори и най-значителните трудности като леки за разрешаване
задачи. Писателят дори настоява всеки придворен да се старае да „...върши всичко
с безгрижен вид, за да прикрива старателната си подготвителна работа и да
придава на всяко свое изказване или постъпка спонтанна или поне максимално
непринудена външна форма“. Всички ние поначало сме склонни да се
възхищаваме от тези, на които се удава да постигат целите без много усилия. Ако
нещо се върши напълно естествено, с лекота и дори с грациозност, нашето
възхищение нараства десетократно. Според Балтасаре Кастилионе: „...там, където
се постига нещо с цената на много пролята пот и работа до премаляване, никога
няма да се открие дори следа от грациозност и лекота, което може напълно да
обезцени непосилния труд, похабен за достигането на целта“.
Много от идеите, описвани с понятието sprezzatura, са почерпани от света на
изкуството. Всички велики таланти на Ренесанса са прикривали старателно
упоритите усилия, които са им коствали техните ненадминати и до днес шедьоври.
Пред любопитните погледи на публиката са били излагани само напълно готовите
произведения. Микеланджело например си е позволявал с нетърпимо груб тон да
отпраща дори папите, които са се опитвали да смущават творческия му процес.
Един художник или скулптор от епохата на Ренесанса винаги се е грижел неговото
ателие или студио да остава плътно затворено за публиката и дори за неговите
меценати - не само заради опасения от неизбежните имитатори, но главно за да се
опази магическият ефект на напълно завършените творби.
Един от прочутите ренесансови художници - Джорджо Вазари, първият
изтъкнат критик в историята на изкуството - осмивал безкомпромисно творбите на
Паоло Учело заради незачитането на законите на перспективата. В платната на
Учело ясно се долавяли признаците за неимоверно големите усилия на художника
да доведе до предвзета имитация на съвършенство всяка композиция - но
вследствие на неимоверното му престараване произведенията му са изглеждали
грозни и претру
427
пани с псевдопространствени ефекти. Ние и днес реагираме по аналогичен начин,
когато съзерцаваме някой прекалено амбициозен изпълнител. Щом доловим, че
той се старае на всяка цена - без оглед на трудностите и разходите - да ни убеди в
своите идеи, усещането за илюзия мигновено се изпарява. А подобни усещания
винаги ни дразнят, тъй като възпрепятстват естествения ни стремеж за колкото е
възможно повече комфорт в нашето ежедневие. От друга страна, спокойните,
самоуверени в таланта си майстори на четката и словото, на сцената и песента ни
омагьосват с уменията си да поднасят изискано, без никакво видимо напрягане
своите достойни за обожание шедьоври, независимо че всъщност всичко това им е
коствало неимоверно много усилия и е изисквало години, за да бъде доведено до
съвършенство.
Идеята за sprezzatura (т. е. преднамерено омаловажаване на трудностите,
съпътстващи реализиране на целта) е валидна за всички проявления на вашия
стремеж към повече власт, защото придобиването на властта извънредно силно
зависи от илюзорния образ, който ще изваете за себе си в очите на вашите
зрители. Вашите публични изяви всъщност са вашите творби - както картините за
художника или статуите за ваяте- ля. Вашите изяви трябва да бъдат прецизни
визуални послания, лесно разбираеми и убедителни, да сътворяват блянове и
смътни очаквания, дори да забавляват публиката. Ако направите тази фатална
грешка да разкриете професионалните тайни на вашия творчески процес, ще
станете само един от многото простосмъртни и всеки от нас ще си каже, че и той
може да постигне същото, стига да разполага с повече пари и време. Докато това,
което е неразбираемо, си остава завинаги вдъхващо почит и благоговеене.
В значителна степен ореолът, който маркиз Дьо Талейран е успял да съгради
около своя образ в света на висшата дипломация, се е дължал на способността му
да прилага тази концепция. Той никога не е бил почитател на усърдния ежедневен
труд, заради това винаги се е стараел да принуди другите да работят за него - да
шпионират, да проучват, да извършват прецизни трудоемки анализи. А накрая,
когато резултатите от този внушителен труд са му били поднасяни, той с лекота е
нанасял заключителните щрихи в деликатните дипломатически инициативи.
Когато неговите шпиони надушвали, че има вероятност от сериозна промяна в
политическата конюнктура, той беседвал на тази тема в светските кръгове с
подчертана небрежност, създавайки измамното впечатление, че е успял да надуши
витаещата във въздуха промяна единствено благодарение на рядката си дарба да
предсказва бъдещите събития, особено най-тре- вожните. Като резултат всички
оставали с впечатлението, че Талейран бил едва ли не ясновидец. Кратките му
остроумни афоризми почти винаги обобщавали чудесно текущата ситуация, обаче
никой не се досещал какви подробни анализи и проучвания е изчитал външният
министър на Франция, преди да стигне до подобни проницателни обобщения. На
428
всички в правителството, включително и на Наполеон, Талейран правел
впечатление на необикновено мъдър дипломат, всепризнат доайен, необикновено
проницателен държавник, едва ли не на магьосник в областта на европейската
политика. Този крайно полезен за кариерата на Талейран ефект зависел до голяма
степен от умението му да представя постиженията си като резултат от
необичайната му надареност.
Има още една причина, поради която е разумно да криете старателно вашите
професионални трикове и тайни - ако споделяте лекомислено толкова важна
информация, ще подарите на съперниците и конкурентите си идеи, които те могат
да използват срещу вас. Ще изгубите всички предимства, от които бихте могли да
се възползвате, ако бяхте запазили благоразумно мълчание. Всички ние жадуваме
светът да узнае с какво се занимаваме, искаме да получим аплодисментите, защото
сме уверени, че сме ги заслужили с цената на упорития си труд. Искаме да
спечелим симпатиите на обществото заради безсънните си нощи, заради напрягането на силите, заради неистовото старание. Много е важно да се научите да
контролирате тази склонност към самозалъгване, защото в повечето случаи
крайните резултати са напълно противоположни на очакванията ни. Не забравяйте
полезното правило: колкото по-непрогледна мис- териозност ви заобикаля, толкова
по-внушително ще изглежда вашето влияние във вашата професионална общност.
В очите на колегите и съратниците, а също и пред конкурентите си ще бъдете
единственият, който може да върши това, с което се занимавате. Едва ли е
необходимо още да се обяснява какви изгоди могат да се получат при подобна
привилегирована позиция. И накрая още една особеност на тази стратегия: ако
успеете да създадете впечатление, че сте постигнали всичко с лекота, благодарение
най-вече на дарбите си, хората веднага ще повярват, че ако поне малко се
напрегнете, ще постигнете още по-главозамайващи резултати. Така не само ще
спечелите техните адмирации, но дори ще започнете да вдъхвате страх сред хората,
които ви заобикалят. Вашата власт ще им се струва безгранична, защото никой
няма да може да определи докъде всъщност се простира.
АСОЦИАЦИЯ
Представете си конно надбягване. Ако гледате конете и
жокеите прекалено отблизо, ще забележите как се опъват
поводите, ще станете свидетел на усилията на ездачите да
контролират всяко движение на жребците и кобилите, ще
останете потресен от тежкото, дори мъчително дишане на
изпотените животни. Ако обаче се отдалечите на позначително разстояние, ако се настаните на най-високите
редове или в кабините над тях, всичко там, долу на пистата,
ще изглежда приятно за окото и дори грациозно. Ще ви се
струва, че ездачите и конете се носят във въздуха леки като
перца. От по-голяма дистанция всяка дейност изглежда
много по-лесна, отколкото ако сте в непосредствена близост
до извършителите.
ЕДНО АВТОРИТЕТНО МНЕНИЕ „С каквото и да се заемете, дори и с нещо напълно три- виално, не
разкривайте професионалните си секрети - така ще ви преценяват
за много по-способни, отколкото сте всъщност. Това се обяснява с
тази особеност на човешката психика, според която зрителите са
склонни да вярват, че ако някой може да се справи добре с някакви
изключително трудни задачи, той притежава способности за
осъществяването на още по-грандиозни планове.“
БАЛТАСАРЕ КАСТИЛИОНЕ (1478-1529 г.)
ОТКЛОНЕНИЯ ОТ ПРАВИЛОТО
Тайнствеността, с която се обграждате, докато работите, трябва да изглежда
естествена и непринудена, дори безгрижна на моменти. Ако демонстрирате пред
околните колко много усилия ви костват вашите постижения, ще създадете
неприятно, даже отблъскващо впечатление - никой не харесва личностите, които
взимат играта прекалено на сериозно. Хари Худини например е бил достатъчно
интелигентен, за да схване, че е възможно да представи като част от играта, като
елемент на шоуто дори и усилията си да прикрива тайните, благодарение на които
осъщест
430
вява своите знаменити трикове. Никога не показвайте творбата си, преди да е
окончателно завършена. Ако обаче започнете да се престаравате да пазите ревниво
от чуждите погледи своите постижения и творчески методи, ще изпаднете в
безизходица, също като художника Понтормо, който посветил последните пет
години от живота си да крие фреските си от любопитните посетители и в резултат
загубил напълно разсъдъка си. Винаги трябва да запазвате способността си да се
надсмивате сам над себе си.
Понякога все пак може да се окаже полезно да разкриете пред публиката
тайните на вашия творчески процес. Всичко зависи в крайна сметка от вкуса и
интелекта на вашите посетители, а също и от особеностите на конкретния момент.
Прочутият американски шоумен Ф. Т. Барнъм отлично знаел, че публиката
изгаряла от желание да надникне зад кулисите, да се почувства съпричастна в
неговите бляскави спектакли и че ще остане очарована, ако той си позволи да
повдигне крайчеца на завесата и да сподели със зрителите поне част от своите
тайни. Освен това публиката винаги оценявала високо чувството за хумор и
честността на всеки шоумен. Барнъм решил да се възползва именно от тези нейни
пристрастия, като публикувал своята автобиография точно когато бил на върха на
славата си. В нея той разкривал много от своите прочути трикове и професионални
тайни, плод на дългогодишен труд.
Ако планирате предпазливо и внимателно как да разкриете пред публиката
някаква скромна част от вашите тайни похвати, методи и техники, ще създадете у
почитателите си илюзията, че ги уважавате и цените, че сте готов да ги издигнете
до ранга на ваши сътрудници и дори партньори, макар че в действителност сте
скрили от тях най-важното от вашия професионален инструментариум.
ЗАКОН
31
ДРЪЖТЕ ПОД КОНТРОЛ
всички
ВЪЗМОЖНИ ВАРИАНТИ В СЦЕНАРИЯ.
ОСТАВЕТЕ ДРУГИТЕ ДА ИГРАЯТ С
КАРТИТЕ, КОИТО ВИЕ СТЕ ИМ
РАЗДАЛИ
ОСНОВНО ПРАВИЛО
Най-успешни са онези измами, при които се създава илюзията, че
на жертвата е предоставена възможност за избор. Най-много
жертвите ви да си въобразят, че са наблюдавани зорко от вас,
докато всъщност отдавна са станали ваши марионетки. Много
полезно ще бъде за каузата ви да предложите на хората няколко
възможности,
подбрани
така,
че
винаги
вие
да
печелите.
Принуждавайте хората около ва