See discussions, stats, and author profiles for this publication at: https://www.researchgate.net/publication/293482891
ФОРМИРАНЕ НА МОТИВИ ЗА УЧЕНЕ ЧРЕЗ ПРОВЕРКА И ОЦЕНКА НА
ЗНАНИЯТА И УМЕНИЯТА НА УЧЕНИЦИТЕ
Article · January 2015
CITATIONS
READS
0
7,960
3 authors, including:
Penka Rangelova
Plovdiv University "Paisii Hilendarski"
15 PUBLICATIONS 0 CITATIONS
SEE PROFILE
All content following this page was uploaded by Penka Rangelova on 08 February 2016.
The user has requested enhancement of the downloaded file.
ФОРМИРАНЕ НА МОТИВИ ЗА УЧЕНЕ ЧРЕЗ ПРОВЕРКА И ОЦЕНКА НА
ЗНАНИЯТА И УМЕНИЯТА НА УЧЕНИЦИТЕ
Зара Данаилова – РИО-Пловдив,
Румяна Маврова – ПУ „П. Хилендарски”
Пенка Рангелова – ПУ „П. Хилендарски”
Проблемът за проверката и оценката на знанията и уменията на
учениците е изключително сложен, многоаспектен и актуален. В неговата
актуалност ни убеждава и практиката.
Редица автори [4], [6], [7], [8], [9], [10], [11] и др. са посветили своите
публикации на този проблем. Ще отбележим, че Н. Николов в [10] прави
задълбочен философско-методологически анализ на въпроса за оценката,
нейната същност, формирането й и функционирането й. Той изяснява, че
оценката е един от основните елементи в системата от фактори, мотивиращи
човешката дейност и неговото поведение. Освен това в [10] се посочва, че тя
функционира при определени условия като мотив. „Функционирането на
оценката спрямо дейността и поведението на нейния носител е наистина
многостранно, но основната насока е и си остава функционирането й като
мотив“ [10, с.134].
Оценката на знанията и уменията трябва да отразява: доколко трайно и
съзнателно учащият се е усвоил изученото учебно съдържание; доколко той
умее правилно и рационално да изпълнява всички преобразувания и
изчисления; да умее правилно да формулира своите мисли; да притежава
необходимите геометрични представи; да умее грамотно и акуратно да оформи
своята работа и т. н.
Ще отбележим, че често от оценката се определя освен равнището на
знания и умения, това доколко е стимулирано развитието на положителни
качества на личността, но и професионална насоченост на учащите се.
Считаме, че оценката, която учителят дава за знанията и уменията на
ученика има пряко отношение към мотивационната сфера, но тя е силен
мотивиращ фактор за обучаемите, когато е обективна, позитивна и
стимулираща за тях. Тогава тя може да се превърне в средство за развиване на
положителни мотиви за учебна, трудова и обществена дейност [6].
Затова от съществено значение е интересът на ученика към изучаваното,
защото интересът има статус на един от основните елементи на системата на
мотивационните дейности.
Оценката има и чисто психологическо въздействие върху личността на
ученика. Тя е индикатор за постигане на успех или на неуспех в полаганата от
него учебна работа. „Успехът в учебно-познавателната дейност е равнозначен
на успеха в развитието му като личност“ [1, с. 161]. Според Ш. Амонашвили
успехът е постигане на обществено значимите и личностно набелязаните цели в
резултат на напрегната работа, който се изразява в чувство за удовлетвореност.
Неуспехът е неговата противоположност, т.е. води до чувство за
неудовлетвореност и огорчение. Важен момент е как ще бъде оценен този
неуспех и как ще бъде съпреживян с ученика. Силата на преживяването на
успеха или неуспеха на обучаемите може да бъде контролирана до голяма
степен от педагогическите въздействия на учителя.
За ефективното управление на образователно-възпитателния процес на
педагога му е необходим непрекъснат поток от обратна информация, който да
носи сведения за резултатите от този процес. Това той постига чрез специално
организиран контрол (проверка) и оценка. Така че „проверката и оценката са
неразривно свързани като двете страни на една монета. Без проверка не може да
се прави оценка, а без оценка проверката става безпредметна“ [11, с. 310]. Ще
отбележим, че проверката е като част от цялото, т.е. от образователновъзпитателния процес. Освен това тя е „основен източник на обратна
информация в обучението и определя нейните количествени и качествени
характеристики“ [5, с. 49].
Известно е също, че у човека е заложено недотам положителното
отношение към оценяването на неговите качества, знания и умения. Той не
обича да бъде проверяван, оценяван, ранжиран и пр., най-вече при неясни
правила. Основната причина е неувереността в собствените възможности и
страхът от провал, а оттам и от санкции. Особено негативно отношение към
този процес се създава у учениците, най-вече след завършване на началния
етап, когато те започват да осъзнават каква е силата и ролята на оценката. При
неправилното разбиране на тази роля се стига до отклонения в поведението и
силна демотивация, отказ от полагане на учебен труд и като цяло проява на
неприязън към училището и към ученето.
Имайки предвид различните публикации, можем да очертаем единното
мнение, че проверката и оценката при обучението и възпитанието на учениците
е един от най-сложните проблеми на учителската практика. В резултат на
многото изследвания се стига до обособяването на относително самостоятелна
област, която се занимава с изпитването и оценяването и се нарича
доцимология. Този термин има гръцки произход и означава „наука, която
изяснява системата и формите на изпитите и изпитването, начините за
оценяване на знанията, проявите на субективизъм, а също така и
възможностите, които могат да осигурят по-голяма обективност на оценката“
[2, с. 198]. Важно значение в обучението има обективното оценяване на
знанията, способностите и уменията на учениците. То е значимо и за
формирането на положително отношение към изучавания предмет.
За да бъде преодоляно неправилното (негативно) отношение към този
процес, трябва за всеки учебен предмет, в частност и за математиката, да се
разясни на учащите се неговата същност и да се посочат ясни правила за
провеждането на проверката и оценяването на знанията и уменията им. За целта
е необходимо те да са информирани какви проверки ще се извършват и по
какъв начин ще се осъществяват. Тук трябва да обърнем внимание и на това, че
проверката и оценката не са самостоятелно звено в урока, а са неделима част от
всяка негова компонента.
На второ място трябва да се изяснят и функциите на проверката, а именно
– диагностична, прогностична, обучаваща, ориентираща и селективна.
На трето място трябва да се посочат на учениците и видовете проверки и
оценки в процеса на обучението.
Ще посочим и някои класификации на процеса проверка-оценка,
прилагани в обучението по математика [11, с. 317].
„Според това кога и какво се оценява, оценките биват текущи, срочни и
годишни….Когато текущата оценка е поставена за резултатите от изучаването
на цяла тема, тя се нарича тематична. Към текущите оценки се отнасят
поурочните, класните и контролните работи. От текущите оценки се формира
срочната оценка“ [11, с. 323].
За да изпълни своите функции оценката трябва да отговаря на следните
изисквания:
- да е обективна, т.е. при едни и същи резултати от проверкта да се
поставя една и съща оценка, независимо от личността на оценяващия;
- да се оценяват не само знанията, но и уменията на обучаемите да ги
прилагат в познати и непознати ситуации от реалния живот;
- да е стимулираща, т. е. да подтиква ученика към положително
отношение към изучаваното, да го мотивира за по-нататъшна дейност;
- да не се използва оценката като средство за наказание, т. е. тя не
трябва да се влияе от поведението на обучаемия;
- все повече да се прилага формиращото, процесуалното поставяне на
оценка като то се съчетава с крайното, сумативното оценяване [3].
„Друга важна употреба на оценяването е да служи като обратна връзка за
учениците за техния напредък в ученето. За да се поддържа тяхната
мотивация, им е нужна обратна връзка, за предпочитане давана редовно, за
напредъка им, включително за това което правят правилно и погрешно и как
трябва да го променят“ [13, с. 715].
Ще отбележим, че при оценяването на математическата грамотност се
установява способността на учениците:
- да определят и разбират ролята на математиката в съвременния свят;
- да формулират аргументирани твърдения и да използват
математическото познание по начин, който отговаря на потребностите
на активната и търсеща личност.
Необходимо е да има съизмеримост на оценките от различните видове
оценявания. В зависимост от това кой провежда проверката на знанията и
уменията, оценяванията биват:
- външни /училищни – провеждани от директора, регионалнипровеждани от РИО и национални – от МОН/ и
- вътрешни /провеждани от учителя, който осъществява обучението/.
В [2] авторът е разгледал единадесет фактора, които пораждат
субективност при оценяването и които учителят трябва да се стреми да
неутрализира.
Разминаването в оценките от външно и вътрешно оценяване може да се
разглежда в два аспекта:
- разминаване в полза на вътрешното и
- разминаване в полза на външното оценяване.
При външното оценяване (регионално и национално) субективността е
сведена до минимум, поради анонимността на участниците в него, прецизно
изготвения изпитен материал, който се обмисля от екип от специалисти в
продължение на месеци, както и подробните изчерпателни критерии за
проверка и оценка на писмените работи. Затова ще се спрем на вътрешното
оценяване и начините за преодоляване на демотивиращата роля, която му е
отредена.
В нормативната уредба е регламентирано, че срочните оценки се
формират на базата на определен брой текущи оценки от устно и писмено
изпитване. Какво се разбира под устно изпитване по математика? Не бива да се
счита, че това е възпроизвеждане на определения, теореми и свойства от темите
в учебното съдържание. Не, че не трябва да се знаят, но не е добре да се
наизустяват, т.е. да се запомнят без разбиране на конкретното съдържание. В
повечето случаи учениците се затрудняват при формулирането на
математически твърдения. Дори и да се справят с определена задача, рядко
могат да дадат пълно и коректно обяснение на решението. Тук учителят може
да съдейства като в хода на всеки урок включва тренировъчни задачи,
формиращи езикова компетентност по предмета.
Текущото оценяване от устно изпитване е сложен и многообразен процес,
който трябва да бъде обмислен и планиран предварително. Проверката на
знанията може да бъде извършена в процеса на работа като ученикът не
подозира, че е обект на оценяване, за да се избегне притеснението. Оценката
може да се формира на базата на отговорите му при фронталната беседа, на
базата на справянето му със задачи на дъската, в следствие от наблюдение на
работата му в тетрадката, участието му при екипна дейност, от изпълнението на
домашните. Като цяло учениците се страхуват от изяви на дъската, поради
неувереност и опасението, че грешките, които биха допуснали ще станат
достояние на съучениците им. Ролята на учителя е да ги предразположи за
такъв тип изява като им покаже, че техните грешки няма да се ползват за
намаляване на оценката, а с обучаваща цел и за останалите от класа. Така
количествената оценка може да бъде поставена след наблюдение в няколко
учебни часа. Тя трябва да бъде устно мотивирана от учителя като се посочат
пропуските, но и силните страни на изпитвания, неговият напредък (ако е
установен такъв) и мерките, които трябва да се предприемат, в случай на
констатирани проблеми. Освен количествена оценката може да бъде и
качествена, т.е. да посочва как се справя отделният ученик или класът като
цяло.
Силен мотивиращ похват за обучаемите са похвалите. „Похвалата служи
на множество цели в училищното образование, но се използва предимно за
подкрепяне на подходящи поведения и за даване на обратна връзка на
учениците за това, какво вършат правилно… Похвалата е ефективна като
мотивиращ фактор до степента, до която е условна, конкретна и достоверна“
[12, с. 423]. Похвалите трябва да са обективни, а не пресилени, защото това би
довело до негативен ефект. Р. Славин твърди, че похвалата трябва да се дава за
по-добро представяне на ученика от обичайното. Т.е. не е нужно да се хвалят
тези, които обикновено се справят добре за някакво тяхно средно представяне,
а трябва да се поощряват тези, които обичайно имат по-слаби постижения.
„Общ метод за награждаване на усилията е да се признава подобрението на
ученика в сравнение с миналото му представяне“ [12, с. 430].
Към текущото устно изпитване може да се причисли и поставянето на
оценка от дадена проектна задача – изготвяне на реферат, презентация, табло,
модели на геометрични тела и др.
Оценъчната дейност трябва да се планира, да се обмислят предварително
формите и средствата, с които ще се реализира в урока. Не бива да забравяме,
че учителят трябва да полага усилия за формиране на умения у учениците за
взаимно оценяване и самооценяване.
Един от най-важните елементи на самосъзнанието е самооценката. Тя
включва умението на човека да оценява своите сили и възможности. От нея
зависи какви ще бъдат мотивите за дейност и поведение. От самооценката
зависи какви ще са претенциите към другите хора. Ще отбележим, че
развитието и утвърждаването на самооценката на личността, зависи от
оценката, която получава учещия се от другите (учители, родители, съученици
и др.) [6]. Известно е, че под влияние на правилната оценка могат да се развият
идеи, възгледи, принципи, които да станат мотиви за поведение и дейност.
Считаме, че под влияние на оценката и самооценката може да се измени
мотивационната структура на личността и да се подобри резултатът от учебната
работа.
Писмените проверка на знанията и уменията на учениците могат да се
класифицират по следния начин:
- непланирани – това са инцидентни изпитвания, при които
времетраенето може да варира по преценка на учителя и не е задължително да
обхваща целия клас и
- планирани – те се включват в задължителен график, изготвян в
началото на всеки срок. Това са контролните работи за входно равнище, тези в
края на всеки изучен раздел и класните работи.
Писменото изпитване се смята за по-обективно, тъй като учениците са
поставени при едни и същи условия. За да изпълни ролята си и да послужи за
мотивиращ фактор на обучаемите, оценяването при писмената проверка на
знанията трябва да бъде ясно регламентирано и прозрачно. Този процес не
трябва да напомня на преследването на мишка от котка. Учениците трябва
предварително да бъдат запознати с вида на изпитния материал. Уместно е
предоставянето на списъци с примерни задачи за контролна или класна работа,
които да се ползват за самоподготовка. Тези списъци трябва да съдържат от
различните видове задачи, които ще бъдат включени в изпитната тема със
съответната сложност. Необходимо е да се предоставят поне седмица преди
контролната или класната работа. Така учениците ще придобият представа
какво ще се изисква от тях, което ще намали страха им от неизвестното.
Важен етап от предварителната подготовка на учителя е да информира
учениците кое от учебното съдържание ще се проверява, какви видове задачи
ще се включат. Важно е да се знае какви знания и умения ще бъдат обект на
проверката. Учебното съдържание, което се включва в проверката на знанията
трябва да е съобразено и с интересите на обучаемите. Да се включват по
възможност задачи, моделиращи житейски ситуации, които по принцип са попривлекателни за тях. Би било добре да се избягват еднообразните по вид
примери; задачи със свободен отговор с дълги и сложни условия. Съществен
момент е обвързването на обема от задачи с възможностите на учениците и
предоставеното време за работа.
При подготовката на темата за писмено изпитване, учителят би следвало
да ползва учебната програма по предмета за съответния клас в частта й за
очакваните резултати; да преформулира сложните и дълги задачи на отделни
по–прости задачи или подусловия; да помисли за всички ученици като подреди
задачите по-сложност, поставяйки в началото най-лесните.
Много съществен етап от подготовката на писменото изпитване е
изборът на система за оценяване на самите задачи – с точки или стотни от
единицата. В случай, че се избере точковата система, трябва да се изготви и
формула или скала за преобразуване на точките в числова оценка.
Препоръчително е на изпитния лист, който се предоставя на всеки ученик да са
отбелязани точките (стотните), които носи всяка задача и скалата за
преобразуването им в оценка. Така учениците ще са ориентирани какво се
очаква от тях. Дори да не заобичат процеса на оценяване, учащите се ще го
мразят по-малко, когато оценката, поставена им от учителя е измерима с
тяхната лична самооценка.
Относно провеждането на писменото изпитване само ще споменем, че
всички ученици трябва да бъдат поставени при абсолютно еднакви условия по
отношение на времето за работа, ползването на справочници или калкулатори,
по отношение на насоките, давани от учителя.
След провеждането на писменото изпитване учителят е нужно да
отдели време, за да провери и оцени писмените работи, с което да даде обратна
информация на ученика и родителя, относно степента на овладяване на
проверените знания и умения. Добре е да се подчертават, а не зачертават
допуснатите грешки, като до тях се запише коректното решение, да се
отбележат получените точки на всяка задача и накрая, но не по важност, да се
впише оценка, както и рецензия на писмената работа. „Учениците, които
получават писмена обратна връзка освен по-типичните цифрови оценки, е повероятно да вярват, че усилията им и усърдната работа, а не късметът и външни
фактори, са отговорни за техния успех“ [13, с. 715].
В часа, определен за връщане на писмените работи се прави анализ на
резултатите. Акцентът се поставя на задачите, затруднили повечето ученици.
Коментират се трудностите и типичните грешки и се дават насоки за работа на
получилите ниски оценки. Разбира се, че трябва да се споменат и най-добре
представилите се. Добра практика е всеки ученик да има лична папка, в която
да се съхраняват писмените му работи по предмета. Може в тази папка да се
сложат и грамоти от участия в математически състезания, изработени от него
презентации и други дидактически материали.
По-пълното разбиране на оценъчната дейност би довело до извода, че е
нужно да се изготви задълбочен анализ на резултатите от проведеното писмено
изпитване, който да съдържа не само количествени, а и качествени
характеристики (в каква степен са постигнати очакваните резултати на ниво
учебна програма, които се проверяват с всяка задача),
причините за
допуснатите пропуски, типичните грешки, да се посочат мерки за преодоляване
на пропуските, както и да се даде информация за индивидуалното състояние на
всеки един ученик.
Важна задача на учителя е да накара учениците да възприемат
оценяването като един необходим елемент от процеса на обучението. По този
проблем има редица публикации [9], [11] и др.
Както отбелязахме по-горе, оценяването може да бъде превърнато в силен
мотивиращ фактор за обучаемите, когато е обективно, позитивно и
стимулиращо за тях.
Като имаме предвид своя опит и на базата на проведени изследвания ще
обобщим написаното, като споделим някои условия за формиране на
положителни мотиви у учениците в процеса на оценяване:
1. Изготвяне на ясни и детайлни критерии за оценка на задачите.
Разработените критерии за оценяване на писмена работа трябва да са
така подбрани, че да дават на ученика възможност за самооценка.
2. Проучване и съобразяване с интересите на обучаемите и обвързването
им с изучаваното учебно съдържание, което се включва в проверката
на знанията.
3. Поставяне на акцент не толкова върху математическите способности
на учениците, а върху положените усилия за създаване на умения да
прилагат математическите знания в практически ситуации, както и
върху техния напредък в усвояване на учебното съдържание.
4. Предварително посочване на правилата за извършване на проверката и
оценката на знанията и уменията на учениците.
5. Създаване на оптимални условия за работа – спокойна атмосфера и
равнопоставеност на всички участници в изпитването. По възможност
при устна проверка на знанията да не се поставя акцент върху самото
оценяване, т.е. ученикът да не подозира, че е обект на такова, с цел
избягване на стреса.
6. Повишаване на доверието и уважението във взаимоотношенията
учител – ученик, показване на доброжелателност от страна на учителя.
7. Чрез редовната обратна връзка да се показва загриженост от страна на
учителя към ученика като системно се попълват пропуските в знанията
и уменията.
8. Включване в обучението и оценяването на учениците на задачи с
практико–приложен характер. Тези задачи в повечето случаи ги
мотивират за учене.
9. Използване на разнообразни методи за обучение на учениците,
предизвикващи техните емоции и чувства и мотивиращи ги към
учебна дейност. (Например груповата и екипната работа, проектното
обучение и т.н., които също могат да бъдат обект на оценяване).
10. Мотивиране на оценката от различните видове проверки, като се
поставя акцент върху положителните страни в работата на ученика.
11. Отбелязване и на най-малкия напредък на ученика в процеса на
усвояване на математическите знания.
12. Създаване на условия за осъществяване на взаимооценка между
учениците, особено при групова или проектна работа.
13. Създаване на условия и формиране на умения за самооценка на
ученика за извършената от него дейност.
14. Предварително предоставяне на списъци с примерни задачи за
самоподготовка за контролни и класни работи, чрез което ще се
намали страхът от изпитването.
15. За проверка и оценка на знанията да се използват освен стандартните
писмени работи (тема с 3-4 задачи, които трябва да се решат) и тестове
във формати, ползвани в други държави или такива от международни
изследвания.
16. Използване на математически диктовки при проверка с цел
задълбочаване на интереса им към изучаваното учебно съдържание,
усъвършенстване на ползването на математическата терминология и
символика.
От казаното до тук става ясно, че процесът на оценяване е доста сложна и
разнопосочна задача, която стои пред учителя. Той трябва да се съобразява с
твърде много изисквания, както и да отчита индивидуалните особености на
личността на ученика. Хуманизирането на този процес и засилването на
неговата стимулираща и мотивираща функция би довело до намаляване на
стреса в училище, свързан с изпитването и оценяването, както и до
преодоляване на негативното отношение към образователния процес като цяло.
Ще се присъединим към написаното от М. Андреев в [3, с. 74], че
„основна задача на училището е не само да подготвя всички ученици и да
изявява най-добрите и най-способните, а да формира и критерии у тях за
развитие и съвършенство, да подготви всички за това, което им предстои в
живота“.
Литература:
1. Амонашвили Ш., Воспитательная и образовательная функция оценки
учения школьников. Педагогика, Москва, 1984.
2. Андреев М., Дидактика. Народна просвета, София 1984.
3. Андреев М., Оценяването в училище. Св. Климент Охридски. София,
1995. ISBN 954-07-0638-6.
4. Арнаудова Л., Относно някои методи за проверка и оценка на знанията
на учениците. С. 31-34. Обучението по математика, бр. 2, 1982.
5. Бъчева С., Проверката и обратната информация в обучението. Народна
просвета, София, 1981.
6. Гайдаров Т., Влияние на оценката върху личността на ученика.
Народна просвета, София, 1978.
7. Герганов Е., Психометрични методи за проверка и оценка на знанията
по български език. Народна просвета, София, 1976.
8. Десев Л. и др., Педагогическа психология. Наука и изкуство, София,
1979.
9. Дилова Л., Проверка и оценка на знанията и уменията на учениците.
Обучението по математика, бр.1, 1982.
10. Николов Н., Оценката. Наука и изкуство, София, 1982.
11. Портев Л., Н. Николов, Методика на обучението по математика,
Книга І, Обща методика. Паисий Хилендарски, Пловдив, 1987.
12. Славин Р., Педагогическа психология. Наука и изкуство, София, 2004.
13. Стърнбърг Р., У. Уилямс, Педагогическа психология. Изток-Запад,
София, 2014.
View publication stats