номер1
сред помагалата no
граматика в Европа
•
•
Граматиката накратко
Н ЕМСКИ
Със система за лесно ориентиране
Хай ке Фойт
Пре работено издание
йоахим Нойболд
r
PONS GmbH
Stuttgart
PONS
Граматиката накратко
Как да работите с граматиката?
НЕМСКИ
PONS Граматиката накратко НЕМСКИ Ви представя пре гледно
ХайкеФойт
актуал ния немски език в Германия, Австрия и Швейцария. С
Преработено издание
помощта на обяснения на достъпен език и многобройни немски
Йоахим Нойболд
примери с български превод можете да разберете, преговорите
и запа метите трайно правилата в немския език.
Книгата е разработена на базата на оригиналното немско издание
Grammatik kurz & bi.indig DEUTSCH als Fremdsprache,
ISBN 978-3-12-561911-1
Ако искате бързо и целенасочено да проверите нещо, нашата
система за лесно ориентиране ще Ви помогне. За ориентир
може да Ви послужи информацията в горния десен или
съответно долния ляв ъгъл на страниците. В горния край на
стран ицата е посочен разделът, а в долния
-
подразделът.
В рубриката Най-важното накратко! ще намерите основната
информация от всеки раздел.
В работата с граматиката ще Ви помогнат следните символи:
Формулиране на правило или наблягане на особеност
© Ernst Klett Sprachen GmbH, 2013
•
© КЛЕТ България ООД, 2014
1124 София, ул. Петър Делян 22
тел. (02)843 20 70, факс: (02)943 15 65
info@klett.bg
www.klett.bg • www.pons.bg
'
на езика, която не трябва да се пренебрегва.
Съвети, които ще Ви помогнат по-лесно да запомните
правилата.
Някои правила се запомнят по-лесно с помощта на
игри. Опитайте!
Всички права запазени.
Тук се препраща към друг раздел или страница,
напр.
Първо издание
2014
..,..
Глава
6, Глагол.
В приложението ще намерите списък с неправилните rnaronи и
таблица с rраматични понятия, подредени по азбучен ред. Така
PONS Граматиката накратко НЕМСКИ ще се превърне във Ваш
Обработка: Редакция поне
ценен помощник при изучаването на немския език.
Редактор: Проф. дфн Емилия Денчева
Дизайн на логото: Ервин Пьол, Хайделберг
Пожел аваме Ви успех!
Преработка на логото: Сабине Редлин, Лудвигсбург
Снимка на корицата: Владо Голуб, Щутгарт
Илюстрации: Стефан Тойрер, Енинген; Валтер Уйлайн, Алтдорф
Дизайн: Затц унд мер, Безигхайм
Предпечат: Полистар ЕООД, София
r
Отпечатано в България.
ISBN
978-954-344-090-О
3
Съдържание
6
Съдържание
2
Граматичен член
............................ . ................. .
Определителен член ........................................... .
Сливане на предлог с определителен член ... . ................. .
Неопределителен член ........................................ .
Отрицанието kein и nicht . ........................................ .
Употреба на граматичния член ............... . .................. .
Отсъствие на граматичен член .................................. .
Съществително име . . ............................... . .......... .
Род на съществителното име
.................................... .
Число .. . . . ........................................ . ....... . ...... .
Единствено число ......................................... . ... .
Множествено число . .......................................... .
Падеж -
Nominativ, Akkusativ, Dativ, Genitiv ....................... .
Типове склонение в единствено число . ....................... .
Образуване на Genitiv ...................................... . . . .
Склонение в множествено число.............. . ... . ........... .
3
Местоимения ....
13
15
16
30
31
45
Склонение на прилагателното ................................... .
Прилагателно без определителен или неопределителен член.
53
...................... .
Прилагателно след неопределителен член .................... .
Особености при склонението ................... . ............... .
Субстантивирани прилагател ни ................................. .
Други части на речта като прилагателни ..................••.....
Степени за сравнение ........................................... .
Неправилни форми на степенуване ........................... .
Подсилване на прилагателните ............................ . ... . . .
54
Числителното
................................................ .
име като прилагателно ........................... .
Числителни бройни
............................................. .
56
57
58
58
60
60
Дроби, тегло и размери
67
68
70
................... . ................................ .
lndikativ . ...................................................... .
Konjunktiv 1. ............................. . ................. . . . . .
Konjunktiv 11 ................................................... .
lmperativ . ............ . ........................................ .
Страдателен залог - Passiv . ............... . ..................... .
7
Словообразуване
.... . .............. . ......................... .
Образуване на производни думи ............................... .
Образуване на производни думи с неделими представки
... .
Образуване на производни думи с делими представки ..... .
Образуване на производни думи с наставки ................. .
Сложни думи ................................................... .
Образуване на сложни думи ................................. .
62
62
Часово време . ... . ............................................. .
....................................... .
Числителни редни . ........................................ . ..... .
Дата ............................. . .......................... · . · .
Наклонение
55
63
65
65
Години .......... . ... . ............. ·.·····················'" ·····
... . ..... . . . ......................................... . . .
Partizip / ...... . ... . .............. . ............................. .
Partizip // ...... . ... . .............. . ............................. .
Спрежение на глагола ........................................... .
Образуване на глаголните форми ......................... . ... . . .
Правилни глаголи ............... . ............................. .
Неправилни глаголи ........ . ... . ... . ......................... .
Лични форми на глагола ........................................ .
Личните форми в Priisens ...............•...................• . . .
Глаголи с промяна в коренната гласна ..... . .................. .
Време на глагола ................................................ .
..
рrasens . ........................................................ .
Perfekt ........................................................ . .
Pri:iteritum ....... . ......... . .... . ............................. . .. .
Plusquamperfekt . . . ... . ... . ... . ................................ .
Futur / .................. . ................................. . ... .
Futur /1 .................................................... . ... .
27
28
51
52
Числително име
Причастия
25
34
35
38
42
Прилаrатеnно име . . ............................................ .
Инфинитив с zи . ............................................... .
19
20
20
23
Възвратни местоимения . ........................................ .
Прила гателно след определителен член
4
9
10
10
11
33
.. . .......... . ....................•...•
Относителни и въпросител н и местоимения ..................... .
Неопределителни местоимения .........................•........
S
8
es . .. . . . .................... . ...................... .
Показателни местоимения
4
8
32
Притежателни местоимения ..................................... .
.
Глаголи с допълнение ......................................... .
Възвратни глаголи ............................................ .
Глаголи с предлог ............................................. .
Функционални глаголи . ....................................... .
Глаголи с делими и неделими представки ..................... .
Спомагателни глаголи ........................................•...
Модални глаголи ... . ... . .......... . ............................. .
Модални глаголи с отрицание ................................ .
Глаголи с модално значение .. . . . .......... . .................. .
Инфинитив ...................................................... .
Инфинитив без zu ........... . ................................. .
7
........... . ................................... .
Лични местоимения ............................................. .
Обръщение: Sie и du .. ......................................... .
Употреба на
.......... . ................ . ............................... .
Пълнозначни глаголи . ........................ . ..................
Звукове и букви .................................................... .
1
Глагол
8
9
72
73
74
74
75
75
76
78
79
82
82
84
84
85
88
88
89
91
91
91
92
92
93
94
96
96 '
98
101
102
103
103
104
105
105
109
113
115
119
119
120
121
122
125
126
Съчинителни съюзи
130
130
Подчинителни
133
Съюзи ................................... · · · · · · · · · · · · · · · · · · · · · · · ·
Предлози
...... . ..................................... .
съюзи ........................................... .
...................................................... .
Предлози с Akkusativ
............................ . .......... . ... .
136
138
5
Предлози с
Dativ. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Предлози с Akkusativ и Dativ..... . ...............................
Предлози с Genitiv . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Глаголи с предлози . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
139
10 Наречие . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
. .. .. .. . ... .. .. . ... . ... . ... . .. .. .. . ... .. .. ...
време.. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
начин. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
146
147
148
150
152
Наречия за причина....... ... . .. ........... . ....................
154
. . .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. . ... . ... . .. .. .. ...
155
.. ... . .. .. .. . ... . ... .. .. . ... . .. .. .. .. .. .. .. ...
158
12 И зречен ие . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Части на изречението . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Подлогът в изречението. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Сказуемото в изречението . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Допълненията в изречението . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Видове изречения . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Главно изречение . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Съобщително изречение . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Отрицание в изречението. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Въпросително изречение . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
160
160
Наречия за място..... . ..........................................
Наречия за посока..
Наречия за
Наречия за
Местоименни наречия
11
Модални ча стици
160
Звукове и букви
Немската азбука се състои от
165
166
F
е
о
р
Q
о
р
q
R
r
в
с
а
ь
N
n
н
1
f
G
g
h
s
т
s
t
к
L
1
1
•
k
u
V
w
х
у
z
u
V
w
х
у
z
В немския език повечето от думите се пишат, както се
произнасят. Въпреки това само от п роизношен ието не може
да се определи безпогрешно начинът на п иса не и обратн о.
Ако не сте сигур н и за правописа на даде н а дума, е най-добре
да направите проверка в немския п раво п исен ре чник .
Сьrnасни
Гласн и
Пример
167
169
[aJ
[Ь]
(ti]
Словоред в подчиненото изречение.
169
170
171
174
Подчинени изречения
175
hat
Abend
der
sprechen
gehen
viele
mit
Ziel
oft
Lohn
Mutter
Ball
mich
lachen
danke
fein
geben
Haus
•
Ja
Kind
Liebe
Madchen
nein
lang
Paar
warum
missen, Ма В
schon, Stein
Tisch
wo
sehr
Garage
Zeit, Blitz
deutsch
.. .. . ... . .. ... . .. .. . ... . ... .. . .. ... . ... ..
Подчинени изречения, въведени със съюз....................
... .. .. .. .. . .. .. ... . .. ...
с zu + инфинитив . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Подчинени относителни изречения. . ... . .....................
Подчинени изречения, въведени с въпросителна дума.
. .. ...
175
176
[а:]
[е]
[е:]
[~]
[1]
[i:]
[~]
Граматически варианти в Австрия и Швейцария.
177
lo:]
Австрийски
Швейцарски немски... . ............... ...... . ... .... ...... ......
177
180
[u]
[u:]
.. .. .. .. .. . ... . .. .. .. . ... . ... .. .. . ... . ... . ... ..
182
. ... .. . ... ..
немски.. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Неправилни rnaroли
Важни граматични понятия
.. .. .. . .. .. .. .. .. .. .. .. .. . ... . ... . ... ..
184
FufЗ
Умлаути
[~J
[х]
[d]
[f]
[g]
[h]
[j]
[kh]
[1]
[m]
[n]
[IJ]
[pliJ
Звук
Пример
[R]
[се)
ko nnen
zahlen
schon
fullen
fuhlen
[s]
ш
[fh]
[е:]
10:]
[У]
[у:]
Звук
Пример
[а1]
Hai, bei
Haus
Saule, neu
[au]
[~1]
(v)
[z]
[3J
Дифтонги
f
m
(ес цет). В Ш вейцария вместо В се п и ш е винаги 55 .
Звук
Подчинен и изречения..
м
J
•
J
Пример
Сложно съчинено изречение. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . • . . . . . . . .
6
и маn ки букви :
Освен това се сре щат прегласуваните А О О, съотв. а о u, и 11
161
162
165
165
Е
с
D
d
А
26 гnавни
Звук
Повелително изречение.... . ... . ................ . ... . . ... . .. . .
1З
142
144
145
Звукове и букви
[ts]
[tJ]
7
Граматичен член
Форми на опредеnитеnния чnен:
Граматичен член
Граматичният член стои пред съществителното. Той не може да
стои самостоятелно.
Името „Хорст" е немско.
Der Name „Horst" ist deutsch.
мн.ч.
е~.ч.
Nominativ
Akkusativ
Dativ
Genitiv
м.р.
ср.р.
ж.р.
derHund
den Hund
dem Hund
des Hundes
das Pferd
das Pferd
dem Pferd
des Pferdes
die Katze
die Katze
der Katze
der Kotze
die Tiere
die Tiere
den Tieren
der Tiere
Граматичният член може да бъде:
Сливане на предлог с определителен член
- определителен: der Hund (кучето), die Katze (котката),
das Pferd (конят)
- неопределителен: ein Hund (куче), eine Katze (котка),
ein Pferd (кон)
- за отрицание: kein Hund, keine Katze, kein Pferd
Определителният член може да се слива с някои предлози.
.,..
Граматичният член се съгласува по род, число и падеж със
съществителното име:
Съществително име, стр.
ат
ап
136
+dem
gehen wir tanzen.
ап
+das
Wir wollen ans Ufer schwimmen.
Искаме да плуваме до брега.
aufs
auf + das
Die Katze ist aufs Dach geklettert.
Котката се покатери на покрива.
beim
15
bei +dem
Wir miissen piinktlich beim Arzt sein.
Трябва да сме навреме при лекаря.
•
,m
Определителен член
in +dem
/m Garten Ыйhеп jetzt Veilchen.
В градината сега цъфтят теменужки.
•
,ns
in + das
Нарича се определителен, защото показва нещо конкретно или
вече познато.
von +dem
Това е кучето на съседа.
И котката от съседния двор
Wir wollen ins Kino.
Искаме да отидем на кино.
vom
Das ist der Hund vom Nachbarn.
Die Katze von пеЬепап kommt
auch immer zu uns.
Und das Pfred gehдrt den Kindern.
Ат Montag
В понеделник отиваме да танцуваме.
ans
Der Hund ist schon alt. (м.р. ед.ч. Nominativ)
Der Katze schmecken Miiuse. (ж.р. ед.ч. Dativ)
Die Pfrede fressen Gras. (ср.р. мн.ч. Nominativ)
.,..
Предлози, стр.
Vom Fenster aus sehe ich die Kinder.
От прозореца виждам децата.
zum
zu+dem
винаги идва при нас.
Zum Hafen ist es nicht weit.
До пристанището не е далеч.
А конят е на децата.
zur
zu + der
Er geht nicht gern zur Schu/e.
Той не обича да ходи на училище.
der Hund
die Katze
das Pferd
•
8
Определителен член
Слива не на предлог с определителен член
9
Граматичен член
•
Неопределителен член
Формите на неопределителния член и на отрицанието
Нарича се неопределителен, защото показва нещо непознато или
kein
kein са
еднакви в единствено число. За разлика от ein, отрицанието
има форми и за множествено число.
общовалидно.
Gestern habe ich elnen Hund gesehen.
Das wird heute ein schoner Tag.
Вчера видях (едно) куче.
Отрицание с nicht при съществителни имена
Днешният ден ще е хубав.
с определителен член
Форми на неопределителния член:
За образуване на отрицателно изречение със съществително с
ед.ч.
мн.ч.
м.р.
ж.р.
ср.р.
е/п
е/пе Katze
ein Pferd
ein Pferd
einem Pferd
eines Pferdes
Hund
einen Hund
einem Hund
eines Hundes
Nomlnatlv
Akkusativ
Dativ
Genitiv
eine Katze
einerKatze
einer Katze
оп ределителен член се използва отрицанието
nicht.
Nichtcтoи
пред определителния член.
Oas ist die Schauspielerin, zu der
die Rolfe der Julia passt.
Това е актрисата, на която
Oas ist nicht die Schauspielerin,
zu der die Rolfe der Julia passt.
Това не е актрисата, на която
подхожда ролята на Жулиета.
подхожда ролята на Жулиета.
В множествено число няма неопределителен член.
..,.
В глава
3 (Местоимен ия)
са посочени и други примери за
тези форми.
Употреба на граматичния член
Неопределителен член
Отрицанието
kein и nicht
-
С
kein се образуват отрицателни изречения.
lch habe keinen Hund, keine Katze
Нямам куче, котка и кон.
und kein Pferd. lch habe nur
Имам само златна рибка.
einen Goldfisch.
Kein стои само пред съществителни имена:
-
-
Нещо вече познато:
Kaufe morgen Ыtte ein Brot.
Solf das Brot frisch sein?
Моля те, купи утре един хляб.
Хлябът пресен ли е?
Н ово лице:
-
Вече познато лице:
lch habe eine Frau gesehen.
Die Frau hatte grйne Haare.
В идях една жена.
Жената беше със зелена коса.
вместо неопределителен член
Sie ist eine gute Schauspielerin.
Sie ist keine gute Schauspielerin. -
-
Нещо ново:
Определителен член
Тя е добра актриса.
-
Тя не е добра актриса .
без граматичен член
5/е ist Schauspielerin.
Sie ist keine Schauspielerin.
Форми на отрицанието
-
Тя е актриса.
Тя не е актриса .
kein:
ед.ч .
м.р.
мн.ч.
ж.р.
Dativ
Genitiv
10
keine Katze
keinen Hund keine Katze
keinem Hund keiner Katze
keines Hundes ke/ner Katze
Неопределителен член
kein Pferd
kein Pferd
keinem Pferd
keines Pferdes
-
-
Нещо точно определено:
Gib mir bltte ein Glas.
Gib mir bltte das Glas.
Моля те, дай ми (една) чаша.
Моля, дай ми чашата.
(без значение коя)
(то чно определена чаша)
П ри абстрактни
-
При абстрактни
съществителни:
съществителни:
Das war eine groвe Freude.
Das war die groвte Freude
seines Lebens.
Беше голяма радост.
ср.р.
Nominativ kein Hund
Akkusativ
-
Нещо неопределено:
Беше най- голямата радост
keine Tiere
keine Tiere
keinen Tieren
keiner Tiere
Член за отрицание
kein и nicht
в живота му.
Употреба на граматичния член
11
Граматичен член
Оnредеnитеnният и неоnредеnитеnният чnен при
•
•
se,n
и
В Южна Германия, Австрия и Швейцария често в разговор­
werden:
ната реч се поставя определителен член пред собствените
Неоnредеnитеnен чnен
Оnредеnитеnен чnен
(особено качество)
(специално nице)
• при посочване на професия:
Er ist ein guter Schauspieler.
Той е добър актьор.
имена.
Der Luis hat gesagt,
dass der Franz krank ist.
Er ist der Schauspieler, der den
Romeo gespielt hat.
Той е актьорът, който игра
Ромео.
Отсъствие на граматичен член
Не се поставя rраматичен чnен пред:
Sie wurde eine gute
Schauspielerin.
Sie wurde die bekannteste
Schauspielerin in Deutschland.
Тя стана добра актриса.
Тя стана най-известната
- неопределени
-
актриса в Германия .
Es ist der Sonnenkonig.
Той е (един) умен крал.
Той е Кралят Слънце.
-
съществителни в мн.ч.
Трябва да купя макарони.
собствени имена
Hans und Franz essen Eis.
фамилни имена
професии
-
ствени по рода си:
(Алпите),
der Rhein
-
(Рейн)
(от ж.р. и м.р.)
имена на държави в мн.ч.
die USA
(САЩ),
die Phi/ippinen
(Филипините)
-
имена на местности
културни паметници
der Schwarzwald (Шварцвалд)
das Brandenburger Таг
der Eiffelturm (Айфеловата
-
имена на институции
названия на суверенни лица
с изключителни правомощия
-
епохи, исторически
събития и др.
-
Sie ist Jйdin und er ist Moslem.
при надлежност
Тя е еврейка, а той е мюсюлманин.
назван ия на предмети,
Geh doch bltte Meh/ kaufen.
които не се броят
Моля те, отиди да купиш брашно.
абстра ктни съществителни
/ch habe Schmerzen.
-
имена на континенти
Europa ist kleiner als Asien.
Европа е по-малка от Азия.
-
(Бранденбургската врата),
-
-
религиозна
Имам болки.
(от ж.р. и м.р.)
-
lch Ып Deutscher, du Ыst Franzose.
Аз съм немец, ти си французин.
-
die Tйrkei (Турция), die Schweiz
(Швейцария), der lrak (Ирак)
имена на държави
националност
der Bodensee
(Боденското езеро),
Er ist Schauspieler.
Той е актьор .
Определителен член се поставя и пред понятия, които са един-
die Alpen
Guten Tag, Herr Becker!
Добър ден, господин Бекер!
-
собствени географски имена
lch muss Nudeln einkaufen.
Ханс и Франц ядат сладолед.
• или на социално положение:
Er ist ein kluger Kбnig.
-
Луис каза, че Франц е болен.
кула)
das Arbeitsamt (борсата на
труда), das Rathaus (кметството)
der Papst (папата), die Queen
(кралицата)
der Expressionismus
(Експресионизъм),
,
die Novemberrevolution
(Ноемврийската революция)
-
имена на държави
Er kommt aus Schweden.
(от ср.р.)
Той е от Швеция.
имена на градове
ln Stockholm ist im Sommer viel los.
През лятото в Стокхолм се случват
много неща.
- болести
Seine Mutter leidet ап Asthma.
Майка му страда от астма.
-
загла вия
Panik im Tokio-Express
Паника в Токио Експрес
-
загла вия на книги
,,Krieg und Frieden" "Война и мир':
Harry Potter" "Xapи Потър"
11
12
Употреба на граматичния член
Отсъствие на граматичен член
13
изброяване
-
Zu verkaufen: Kleines Haus mit
2 Zimmern, Кйсhе, Bad und Garten.
Продава се: малка къща с 2 стаи,
Съществително име
кухня, баня и градина.
Съ ществителните имена се пишат винаги с главна буква.
Отрицанието
.,..
• •
• •
kein и nicht, стр. 1О
Освен това те имат още
1.
накратко!
м.р.
ж.р.
ср.р.
die
eine
das
Неопределителен член
der
•
e1n
Отрицание с
kein
keine
kein
(Genus)
Мъжки род
(Maskulinum):
Женски род (Femininum):
Среден род (Neutrum):
Граматич ният член с един поглед:
Определителен член
Граматичен род
3 важни белега:
•
e,n
kein
der Lбffe/ (лъжица)
die Gabel (вилица)
das Messer (нож)
Винаги учете съществителното име с определителния член ,
защото по него се познава родът. Освен това родът на
Определителният член назовава нещо определено или познато,
съществителните имена в българския и немския език не
а неопределителният - нещо общо, ново или непознато.
съв пада.
2.
6__
(Singular): der Topf (тенджера)
Множествено число (Plural): die Тбрfе (тенджери)
цвят, например: сини листчета за съществителни
имена от мъжки род, червени за съществителни от женски
род и бели
(Numerus)
Единствено число
При изучаването на нови думи вземете листчета с разли­
-11 чен
Число
3.
- за съществителни от среден род.
Падеж
(Kasus)
Der Тее schmeckt.
Den Тее mag ich nicht.
Чаят е хубав.
Чаят не ми харесва.
Съ ществителното може да сменя падежа си, но не и рода.
Пред съществителните имена могат да стоят:
-
оп ределителен или
das Haus, ein Haus
неопределителен чnен
къщата, (една) къща
.,..
-
Глава
1, стр. 8
някои местоимения
.,..
Глава
3,
стр.
35
jeder Mensch, diese Frau, dein Haus
всеки човек, тази жена, твоята
къща
-
п рилагателни имена
.,..
-
•
14
Отсъствие на граматичен член
4,
стр.
51
числ ителни имена
..,_
-
Глава
Глава
5, стр. 62
п ричастия
.,..
Глава
6, стр. 88
Съществително име
Das ist ein schoner Herbst.
Хубава есен е .
Es wiegt hundert Gramm.
Тежи сто грама .
Er hat ein gebrauchtes Fahrrad.
Той има употребяван велосипед .
15
Съществително име
След съществителното може да стои друго съществително в Genitiv.
Това е историята на
Das ist die Geschichte
der Romanovs.
Рома нови.
unserer Nachbarin nicht leiden.
Глава
..,_
1
3.
•
не се прави разлика между мъже и жени:
der Mensch
предмети:
• нещо абстрактно
лични имена:
Раи/ (Паул), Marie (Мари)
географски имена:
Berlin (Берлин), Rhein (Рейн), Harz (Харц)
Franzдsische Revolution (Френската
революция), Dreif3igjahriger Krieg
(Тридесетгодишната война)
Род на съществителното име
В немския език има три граматични рода: мъжки
женски
член
(Femininum)
der, die, das
и среден род
(Maskulinum),
der Vater (баща)
der Hund (куче)
der Zucker (захар}
___
само по граматичния член:
der Schlafende!die Schlafende (спящият/спящата),
derldie Reisende (пътникът/пътничката).
Някои съществителни имат двоен род, което обикновено
е регионално обусловено:
der/das Со/а (кока-кола), die/das E-Mail (имейл).
..,_ Глава 13
ж.р.
die Mutter (майка)
die Katze (котка)
die Wurst (салам)
Без определителния член е трудно да се определи родът
на съществителните. Това не се отнася за лицата, защото
обикновено те имат естествен род (пол).
die Frau (жена)
die Mutter (майка)
die Tante (леля)
die Gro!Зmutter (баба)
16
на рода.
Типични белези, по които може да се разпознае родът
Показващи ж.р.
Съществителни имена от ж.р.
-е (невинаги!)
die Katze (котка), die Erde (земя),
die 8/ите (цвете)
(типично за профе­
сии и под.)
das Kind (дете)
das Futter (фураж)
das Brot (хляб)
лице от женски пол
Окончанията на думите ни помагат при определянето
-in
ср.р.
-frau (ново окончание
за професии)
•
der
Gro!Зvater (дядо)
Род на съществителното име
die Arztin (лекарка), die Lehrerin (учителка),
die Freundin (приятелка)
die Bйrokauffrau (мениджърка),
die Bankkauffrau (банкова служителка)
die Schneiderei (шивачница), die Backerei
(хлебарница), die Triiumerei (мечтание)
-keit (производни
die Sй8igkeit (нещо сладко), die Mйdigkeit
(умора}, die Herzlichkeit (сърдечност)
от прилагателни)
die Gesundheit (здраве), die Krankheit (болест),
die Faulheit (мързел)
лице от мъжки пол
der Onkel (чичо)
(die):
-е,
-heit
der Mann (мъж)
der Vater (баща)
-i:
Родът на някои съществителни имена може да се познае
(Neutrum). Определителният
показва ясно рода.
М,1),
на
der Spezi (Spezialist), der Azubl (Auszublldender).
• собствени имена
исторически имена:
der Gast (гост), das Mitglied (член
Същото важи и за съкращения, завършващи на
das Kind (дете), die Arztin (лекарка),
der Lдwe (лъв), die Fichte (смърч)
das Buch (книга), die Tasche (чанта),
der Strumpf (чорап)
die Aufregung (вълнение),
der Spaf3 (удоволствие),
die Demokratie (демокрация)
животни, растения:
(човек),
общност, организация).
нещо конкретно
хора,
Miidchen е умалителната
на думата Magd. Умалителните форми с окончание -chen
Понякога при причисляването към дадена група
Съществителните имена назовават:
•
(момиче) полът (женски) и граматичният род
винаги са от среден род.
на нашата съседка.
Съществителните имена могат да се заместят с местоимения
Miidchen
(среден) не съвпадат, тъй като думата
форма
Не мога да понасям кучето
/ch kann den Hund
В случая с
·schaft (за
група
от хора, колектив)
die Freundschaft (приятелство), die Brйderschaft
(братство), die Gesel/schaft (общество)
·ипg (производни
die Sendung
от глаголи)
(отопление),
Род на съществителното име
(предаване),
die Endung
die Heizung
(окончание)
17
Съществително име
Показващи ж.р.
чужди думи,
завършващи на
-iit, -ik,
•
•
-1оп, -,е, -ur, -enz
Съществителни имена от ж.р. (die):
Показващи м .р.:
Съществителни имена от м.р.
die Universitdt (университет), die Kritik (крити­
ка), die Position (позиция), die Demokratie
(демокрация), die Kultur (култура),
die Existenz (съществуване)
-er (най-често от м.р.)
der Maurer (зидар), der Backer (хлебар),
der Spieler (играч)
der Besen (метла), der Rasen (тревна площ),
der Ofen (печка)
der Strom (ток), der Dom (катедрала),
der Fifm (филм)
der Pfennig (пфениг), der Essig (оцет), der Honig
-еп
-т
Имената на дърветата и на много цветя са от женски род:
die Таппе (елха), die Eiche (дъб), die Rose (роза), die Lilie (лилия).
-lg
(der):
(мед)
Показващи ср.р.:
Съществителни имена от ср.р.
-chen (умалително)
das Hiiuschen (къщичка), das Mauschen (мишле),
das Hбschen (гащички)
das Hauslein (къщичка), das Mauslein (мишле),
das Hбsfein (гащички)
das Testament (завещание), das Dokument
-/eln (умалително)
-ment
(das):
der Zwifling (близнак), der LieЬfing (любимец),
der Frйhling (пролет)
-ling
Чужди думи:
der Motor (мотор), der Katalysator (катал изатор),
der Organisator (организатор)
der Kapitalismus (капитализъм), der Koflektivismus
(колективизъм), der Pessimismus (песимизъм)
der Pessimist (песимист), der Optimist (оптимист),
der Polizist (полицай)
-or
-ismus
(документ)
das Geheimnis (тайна), das Gefangnis (затвор),
das G/eichnis (притча)
das Brauchtum (обичай), das Eigentum
-n,s•
-tum
(собственост)
das Datum (дата), das Миsеит (музей),
das Zentrum (център)
-иm
Субстантивираните думи (гла голи, прилагателни и други части
на речта, които са превърнати в съществителни) са от среден
-lst
Друrи съществителни от мъжки род
-
седмицата :
der Sommer (лято), der Winter (з има), der Mai (май),
der Herbst (есен), der Montag (понеделник), der Freitag (петък)
-
субстантивирани глаголи
-
субстантивирани прилагателни :
-
das Gute
-
(доброто)
(север),
der Sйden
(юг),
der Osten
(запад)
Метеорологични явления:
der Regen (дъжд), der Schnee (сняг),
М арки на коли:
der Skoda, der Volvo, der BMW
- И мена на спиртни напитки: der Whisky (уиски), der Gin (джин),
der Wodka (водка)
Rauchen
- И мена на планини, върхове, чуждестранни реки: der Harz
(Ха рц), der Vesuv (Везувий), der Nil (Нил)
~
Число на съществителното име
verboten
1
18
der Westen
der Norden
der Nebel (мъгла), der Frost (мраз)
в инфинитив:
das Rauchen (пушенето)
Посоките на света :
(изток),
род:
-
Названия на годишните времена, месеците и дните на
Род на съществителното име
Съществителните имена имат единствено число (Singular) и
множествено число (Plural).
das Висh (книга) - die BiJcher (книги)
Число на съществителното име
19
Съществително име
Пет са начините за образуване на множествено число:
Единствено число
Някои думи имат форми само за единствено число, защото не
мн ..,
. чс;,
.
-е
derSchirm
die Schirme
(много) едносрични
(често с
чадър
чадъри
съществителни
преглас)
der Frosch
die Frosche
жаба
жаби
das Gold (злато), der Granit
(гранит), der Sauerstoff (кислород)
das Fest
die Feste
празник
празници
der Schnee (сняг), der Regen (дъжд),
der Nebel (мъгла)
die Luft
die Liifte
всички същ.
въздух
полъхване
от ж.р. получават
die Braut
преглас!
Събирателни имена, назоваващи:
die Briiute
булка
булки
неодушевени предмети :
das Geschirr (съдове), das Gepдck
(багаж), das Besteck (прибори)
das Gedicht
die Gedichte
стихотворение
стихотворения
die Verwandschaft (роднини),
der Adel (аристокрация),
das PuЬlikum (публика)
das Verbot
die Verbote
забрана
забрани
der Kommissar
die Kommissare
многосрични същ.
комисар
комисари
от м.р.
Getreide
(житни растения), das Obst
der Salat
die Sa/ate
салата
салати
(плодове)
der Schmetterling die Schmetterlinge
същ. от м.р.,
das Gehen (вървене), das Laufen
(бягане) , das Lernen (учене)
пеперуда
завършващи
могат да бъдат преброени.
-
Абстрактни съществителни:
Названия на вещества
от природата:
-
Явления, свързани
с времето:
-
група от лица:
животни и растения:
-
_____ ,._
ед.ч.
Субстантивирани
инфинитиви:
Количества и размери:
die Geduld (търпение), der FleiB
(усърдие), der Mut {смелост)
das Wild
(дивеч), das
г салам),
500 Gramm Salami (500
2 Meter Stoff (2 м плат)
пеперуди
на
+ s!
das Geheimnis
тайна
die Geheimnisse
V
таини
-п, -еп
+ ср.р.
-ling
същ. от ср.р.,
завършващи на
•
-n1s
много същ. от ж.р.
В немския език има много сnожносъставни съществителни.
Те се състоят от определяща + основна дума. Съставното
представка
(също чужди думи)
die Seife
die Seifen
завършващи
съществително носи определителния член (рода) на основната
сапун
сапуни
на гласна
дума. JII,, Глава
dieFeder
dieFedern
завършващи на
перо
пера
Множествено число
die Regel
die Regeln
правило
правила
Съществителните имена имат множествено число, което не
der Junge
dieJungen
от м. р., завършващи
момче
момчета
на -е
die Tat
dieTaten
завършващи
дело
дела
на съгласна
die Tischlerei
die Tischlereien
завършващи на -е,
дърводелска
дърводелски
работилница
работилници
die Frau
dieFrauen
жена
жени
die Freundin
die Freundinnen
приятелка
приятелки
7,
-п
Сложни думи
зависи от рода им. Определителният член винаги е die.
-en
'
+ n!
20
Единствено число
=:=""
Множествено число
-er
завършващи на -е/
•
завършващи на -аи
завършващи на
-in
21
Съществително име
Ня ко и чуждици образуват множествено число с окончанията,
ед.ч.
мн.ч.
без
derTunnel
die
окончание
тунел
тунели
завършващи на -е/
derMantel
die Miintel
най-често същ.,
палто
палта
завършващи на -е/
Типпе/
често същ. от м.р.,
с преглас
derVater
die Viiter
понякога и същ.,
баща
бащи
завършващи на
das Lexikon
das Praktikum
die Lexika
die Praktika
лексикон
лексикони
практика
практики
Някои съществителни имат само множествено число:
-
географски имена: die Alpen (Алпи),
die Antillen (Антили),
die USA (САЩ)
-er
с преглас
·er
хара ктерни за съответния чужд език:
-
о пределена група от хора:
die Eltern
(родители),
die Geschwister
derOfen
die дfеп
или завършващи на -еп
печка
печки
с преглас
das Mittel
die Mittel
същ. от ср.р.,
средство
средства
завършващи на -е/
das Leben
die Leben
или на -еп
живот
животи
das Wunder
die Wunder
чудо
чудеса
das Mauschen
die Mauschen
умалителни същ.,
мишле
мишлета
завършващи на
das Hauslein
die Haus/ein
или нa -/ein
къщичка
къщички
das Feld
die Fe/der
едносрични същ. от
поле
полета
ср.р.
das Holz
dieHolzer
същ. от ср.р. с преглас
дървен
дървени
материал
материали
derMann
dieMiinner
някои същ. от м.р. с
Същес твителното може да изпълнява различна роля в изречени­
мъж
мъже
преглас
ето, напр. на подлог или допълнение. В немския език връзката
derMund
dieMiinder
между отделните части в изречението се изразява чрез четирите
уста
усти
падежа. Изменението на съществителните по падеж се нарича
или на
(б ратя и сестри),
-
die Leute (хора)
определен период от време: die Ferien (ваканц ия),
die Ffitterwochen (меден
-
съби рателни имена от търговския бранш: die Lebensmittel
(хран ителни стоки),
-er
месец)
die Spirituosen
(спиртни напитки),
die Textilien
(текстил)
-chen
-
също и: die Finanzen (финанси),
Papiere
die Personalien (личн и данни), die
(документи)
Най-добре учете съществителните имена заедно с техния
определителен член и формите им за единствено и мно­
жествено число!
Падеж
скл онение.
•S
das Taxi
die Taxis
при много чужди думи,
такси
таксита
които завършват на
гласна (с изключение
на -е)
множествено число:
die Firmen
die Atlanten
die Museen
die Kakteen
dieG/oben
п рила гателните или предлозите, налагат промяна на падежа
( рекция). Повечето глаголи и предлози изискват употребата на
определен падеж.
Следните думи от чужд произход получават окончание -еп за
die Firma
der Atlas
das Миsеит
der Kaktus
derG/obus
Определени части на речта, като например глаголите,
В немския език съществуват следните четири падежа:
Nominativ
фирма
фирми
Употребява се най-често а) за подлога в изречението и 6) след
атлас
атласи
гла гол ите
u
музеи
музеи
кактус
кактуси
глобус
глобуси
sein, ЫеiЬеп, werden.
Пример: а) Der Kandidat gewinnt eine Million Euro.
Кандидатът печели един милион евро.
6) Er ist und Ыeibt eln guter Arzt.
Той е и си остава добър лекар.
22
Множествено число
Падеж
23
Съществително име
Akkusativ
ти п ове склонение в единствено число
Употребява се а) за пряко допълне ние в изречението и
предлозите
Пример: а)
durch, fйr, gegen, ohne, ит.
Wir nehmen einen Salat, bltte. (nehmen
употребата на Akkusativ)
6) след
Оп ределителният член показва рода и падежа на съществително­
то име. Самото съществително рядко получава окончания.
изисква
ти п
Ще вземем една салата, моля .
1:
Тук по падат повечето съществителни имена от мъжки и всички от
6) Dieses Geschenk ist fur meinen Vater.
среден род (с изключение на
Този подарък е за баща ми.
нието
-s, -es за Genitiv.
Падеж
Dativ
Употребява се а) за непряко допълнение в изречението и
предлозите
Пример: а )
aus, bei, mit, von, zu.
Antworte deiner Mutter schne/1. (antworten
употребата на Dativ)
6)
след
м.р.
No minativ der/ein
Maler
ср.р.
ПР-ИМе~
das/ein
Bild
Der Mafer maft ein Bild. Das Bifd ist schon.
изисква
Akkusativ den/einen das/ein
Maler
Bild
да нарисува картината.
Искам още едно парче от този сладкиш.
Dativ
dem/
е,пет
Genitiv
Maler
Dem Maler gefielen die Bfumen auf dem
Bild von van Gogh.
На художника му харесаха цветята от
картината на Ван Гог.
wegen, trotz,
infolge, dank.
Пример: а) fch erinnere mich des Mannes nicht. (erinnern
употребата на Genitiv)
Genitiv
des/eines
Malers
изисква
des/
e,nes
8j/des
Eines der Bilder des Malers hдngt in der
Gaferie.
Една от картините на художника виси
в галерията.
Не си спомням мъжа.
Тип
6) Das ist die Telefonnummer meiner Freundin.
2 = n-скnонение:
Съществителните имена, които се скланят по n-склонението, се
Това е телефонният номер на моята приятелка.
в)
dem/
einem
Bild(e)
определение към друго
съществително и в) след някои предлози, напр.
Die Landschaft hat den Mafer inspiriert,
das Bifd zu mafen.
Природата е вдъхновила художника
6) fch mбchte noch ein Stuck von diesem Kuchen.
6)
Художникът рисува картина.
Картината е хубава.
Отговори бързо на майка си.
Употребява се а) за допълнение или
das Herz). Техният белег е оконча­
позн а ват лесно. Такива са:
Wir konnten wegen des Regens leider nicht wandern
gehen.
-
жи ви същества от мъжки род, които завършват на -е:
Заради дъжда за съжаление не можахме да отидем на
der Lбwe (лъв), der Rabe (гарван), der Junge (момче), der Kunde
излет.
(кл иент)
-
на и менования за представители на дадена национаnност,
за вършващи на -е:
der Russe (руснак), der fre (ирландец), der Tйrke
(турчин), der Deutsche (немец), der Bulgare (българин)
-
някои съществитеnни от мъжки род, които в по-голямата си
ча ст назовават живи същества:
der Bar (мечка), der Hase (заек),
der Bauer (селянин), der Nachbar (съсед)
- думи от чужд произход, които назовават мъжки професии
и завършват на
•
-ant, -ent, -ist, -at, -oge, -graf: der Laborant
(лаборант), der Assistent (асистент), der lnternist (интернист),
der Advokat (адвокат), der Padagoge (педагог), der Fotograf
(фотограф)
24
Падеж
Типове склонение в единствено число
25
Съществително име
образуване на
Падеж
м.р.
Пример
Nominativ
der/ein Affe
Der Affe klettert auf den Ваит.
Маймуната се катери на дървото.
Akkusativ
den/einen Affen
Dort streichelt er einen anderen Affen.
Там той гали друга маймуна.
dem/einem Affen
Dativ
Dem Affen gefallt das.
На маймуната това и харесва.
des!eines Affen
Genitiv
Die Ндпdе des Affen sind geschickt.
Gen itiv се употребява
ки падежи, с изключение на
Nominativ. Обърнете внимание на
следното изключение: мн . ч. на ein Oeutscher е Deutsche (без -n)
за разлика от Russen, lren и т.н.
Тип
_
2. с окончание -es:
_ при с ъществителни
едносрични
А т Ende des
Тук попадат малък брой абстрактни съществителни от мъжки
Па.цеж
м.р.
'Р.·Р·
Nominativ
der/ein Gedanke
den/einen Gedanken
dem/einem Gedanken
des/eines Gedankens
das/ein Herz
das!ein Herz
dem!einem Herzen
des/eines Herzens
Akkusativ
Dativ
Genitiv
Тип
2.1
се скланя като тип
2,
но в
Тиn
Aufgrund seines Erfolges
wurde er Chef.
3: Съществитеnни
-s.
Nominativ die/eine Suppe
die/eine Suppe
-
der/einer Suppe
der!einer Suppe
Очилата на Макс са счупени.
Thomas' Briffe sieht aber
auch nicht besser aus.
Но и очилата на Томас
Der Gast mochte die Suppe nicht.
-
Размерът на тази стая
е достатъчен.
най-често при съществителни, завърwващи на гласна
Ароматът на кафето
събужда апетит.
при собствени имена без граматичен чnен
и мена на nица
Der Suppe sah man es nicht ап.
•
Die Kochin der Suppe war aus 6sterreich.
Готвачката на супата беше от Австрия.
Monikas Wunsch ist eine Reise
in die Hauptstadt.
Типове склонение в единствено число
Желанието на Моника е
екскурзия до столицата
.
географски имена
lm Zentrum Berfins wiff er
sich die Museen anschauen.
26
не изглеждат по-добре.
при многосрични съществитеnни
Der Geruch des Kaffees
macht Appetit.
Die Suppe war salzig.
На супата видимо и нямаше нищо.
Genitiv
Мах' Briffe ist kaputt.
Die Grбf1e dieses Zimmers
ist ausreichend.
-
Пример
Гостът не хареса супата.
Dativ
-s, -В, -sch, -st, -z, -х, се
п и ше апостроф:
Супата беше солена.
Akkusativ
на успеха си .
3. с окончание -s:
имена от женски род
ж.р.
Той стана шеф благодарение
Пр и имена на лица, завършващи на
Всички съществителни от женски род се скланят без окончание.
Падеж
•
- когато съществителното име завършва на -s, -В, -sch, -st, -z, -х
Ат Rande des Gfases sав
На ръба на чашата беше
кацнала муха.
eine Ffiege.
Genitiv съществителното
получава допълнително окончание
хубаво вино в края на деня.
V
der Name (име), der Buchstabe (буква),
das Herz (сърце).
Добре е да пийнеш чаша
с ударение върху краината сричка
(воля) и др., и едно-единствено съществително от
среден род -
Семейството на Бертолт Брехт
знаеше, че той обича да пуши.
от мъжки и среден род, които са
Tages schmeckt
ein gutes Glas Wein.
род, завършващи на -е:
жената.
пр и собствени имена, придружени от определителен член
Oie Familie des Berto/t Brecht
wusste, dass er gern rauchte.
2.1:
der Wille
сравнително рядко. Образува се :
1. без окончания:
_ п ри повечето съществитеnни от женски род
Oas ist der Ring der Frau.
Това е пръстенът на
Ръцете на маймуната са сръчни.
Съществителните от втори тип носят окончание -е(п) във всич­
Genitiv
Образуване на Genitiv
Той иска да разгледа музеите
в центъра на Берлин.
27
Съществително име
•
4. с окончание -e(n):
-
э,tай-важното накратко!
при съществителни имена от мъжки род, които назовават
живи същества и образуват множествено число на
Die Hбhle des Baren ist
im Wald.
-
-en:
Н ай-важното за рода!
Три рода със съответния граматичен член:
Бърлогата на мечката
м .р. (Maskulinum) -
е в гората.
при съществителни, които са образувани от прилагателни
имена:
der Strand (плаж)
ж.р. (Femininum) -die Welle (вълна)
ср.р. (Neutrum) -
das Meer (море)
Окончанията на съществителните често могат да ни помогнат
Die Macht des Вбsеп ist
gestiegen.
Силата на злото е нараснала.
да определим рода, напр.: -ling
= м.р., -keit = ж.р., -chen = ср.р.
Н ай-важното за числото!
Предимно в устната реч
Genitiv се замества
с предлога
Еди нствено и множествено число.
von + Dativ.
Valerias Eltern = die Eltern von Valeria (родителите на Валерия);
Peters Frau =die Frau von Peter (жената на Петър);
Stuttgarts Bйrgermeister =der Bйrgermeister von Stuttgart (кме­
тът на Щутгарт)
П ет типа образуване на мн.ч.:
-е, -(e)n, - (без окончание), -er, -s
Граматичен член за мн.ч. е винаги
die.
На й-важното за падежа!
В немския език има четири падежа:
Nominativ, Akkusativ, Dativ,
Genitiv.
Скnонение в множествено чисnо
Глаголите с предлог, предлозите и прилагателните определят
смя ната на падежа.
в· множествено число има различни типове склонение, които
Склонение тип
1:
зависят от окончанията на думите в единствено число.
Падеж
Тип
1: -е
Тип
2:
-(е)п iТип
3: без
съществителни от м.р.
Тип4:-еr
Тип
5:-s
Склонен ие тип
2:
die Fische
die Fische
den Fischen
derFische
die Flaschen
die Flaschen
den Flaschen
der Flaschen
die Flйgel
die Flйgel
den Flйgeln
derF/йge/
dieKinder
dieKinder
den Kindern
derKinder
dieBйros
die Bйros
den Bйros
derBйros
съществителни, които завършват на -е
и назовават живи същества от мъжки пол;
окончание
Nominativ
Akkusativ
Dativ
Genitiv
всички съществителни от ср.р., повечето
националности
Склонение тип
2.1:
...
абстрактни понятия от м.р., завършващи
на-е
Скл онение тип
3:
всички съществителни от ж.р.
Сложни съществителни:
В множествено число съществителните остават непроменени,
с изключение на
Dativ,
където се прибавя окончание
всички типове склонение, освен тип
.
-n във
родът на последната съставна дума определя рода на сложното
съществително, напр.: die Armbanduhr, die Kirchturmuhr и т.н.
5.
•
28
Склонение в множествено число
На й-важното накратко!
29
Местоимения
Ко га то местоименията се отнасят към съществително или
група от думи, се съгласуват по число, род и падеж. Падежът
Местоимения
съ ответства на ролята, която местоимението изпълнява в
изречен и ето.
Местоименията заместват или придружават съществително,
група от думи или цяло изречение. Чрез тях се избягват
повторенията в текста.
t
Числ о: ihm и
1
Kennst du Tiere, die niemals schlafen?
(Относителното местоимение die замества съществителното Tiere.)
f
1
Das ist unsere пеие Kollegin Frau Maier. Sie arbeitet nur montags.
(Личното местоимение sie замества unsere пеие Kollegin Frau Maier.)
Heute hat es den ganzen Tag geregnet. Dies deprimiert mich.
(Показателното местоимение dies замества цялото първо
изречение.)
възвратни
притежателни
показателни
относителни
въпросителни
lch wasche heute. Аз ще пера днес.
Jch wasche mich. Аз се мия.
Das ist mein Buch. Това е моята книга.
Dieser gefдllt mir. Този ми харесва.
die Seife, die ich brauche ... сапунът, който ми трябва ...
Welcher ist dein Мапп? Кой е твоят мъж?
Род на местоимението: зависи от рода на съществителното,
което пояснява или замества.
meine Frau = sie
mein Мапп = er
моята жена
моят мъж
=
= той
Той иска да му честити
рождения ден.
ед.ч.
Лични местоимения
Лич ното местоимение замества лица, група от лица или предмети.
В единствено и множествено число има по три лични местоимения.
Единствено чисnо
2 11.:
3 11.:
ich (аз) - лицето, което говори
du (ти) - лицето, към което се обръщаме
er/sie/es (той/тя/то) - лицето или предметът, за който
говорим
3 л. ед.ч. се съгласува
по род със съществителното.
М ножествено чисnо
1 л.:
2 л.:
3 n.:
тя
Петър посещава своя дядо .
seinen Ора са в 3 л.
Род: ihm и seinen Ора са от м.р.
1 n.:
Местоименията биват:
лични
Peter besucht seinen Ооа.
•
Er mochte ihm zum
Geburtstag gratu/ieren.
wir (ние) - група лица говори за себе си
ihr (вие) - група лица, към които се обръщаме
sie (те) - група от лица или предмети, за които говорим
Sie (Вие) - учтива форма
Число: местоименията стоят в единствено и множествено число.
mein Auto = es, dieses
meine Autos = sie, diese
моята кола
= тя, тази
моите коли = те, тези
Падеж: местоименията имат форми в
и
Nomimativ, Akkusativ, Dativ
Genitiv.
Peter fдhrt nach Мйпсhеп.
Mutter fдhrt mit ihm.
Peter kam nicht zur Party.
Statt seiner kam Willy.
30
Петър пътува за Мюнхен.
Майка пътува с него.
•
Петър не дойде на партито.
Вместо него дойде Вили.
Местоимения
Лични местоимения
31
Место имен ия
Склонение на личните местоимения
Употреба на
в изречението
3 n.
ед.ч.
1 n.
2 n.
м.р.
Dati
ich
mich
mir
du
dich
dir
er
ihn
ihm
Genitiv
me1ner
deiner
seiner
Nominativ
Akkusativ
.
ж.р.
ср.р.
.
s1e
es
es
ihm
seiner
•
s1e
ihr
ihrer
мн.ч.
1 n.
2n.
3 n.
учтива форма
Nominativ
wir
uns
ihr
euch
sie
s,e
Sie
Sie
uns
unser
euch
euer
ihnen
ihrer
lhnen
lhrer
Akkusativ
Dativ
Genitiv
es изпълнява
es носи логическото
Wie war das Konzert? Es war teuer.
ударение и стои в началото
Как беше концертът? Той беш е скъп.
на изречението
es замества прилагателното
(то га ва не носи ударение
Das Konzert war teuer. Die CD war es zum
Gliick nicht.
и не стои в началото на
Концертът беше скъп. Компактдискът
из речението)
за щастие н е беше.
es за мества предходното
Wann fдngt die Vorste/lung ап? lch weiB
es nicht.
Кога започва представлението? Не
знам.
es като фо~маnен nодлоr
• задължителна употреба,
es не носи ударение и стои
когато няма друг подлог в
след глагола
du
безлични глаголи,
обозначаващи природни
du
и кога
- Sie. За
Радвам се, че (ти) ще дойдеш .
-
Създава атмосфера на близост.
-
Използва се при обръ щение към деца, роднини ил и
-звуци
- сети вни
- Колеги, които добре се разбират, също си говорят на ти.
-в
Sie /ch freue mich, dass Sie kommen. Радвам се, че Вие ще дойдете.
...
възприятия
es klopft, es rauscht ...
чука се, шумоли ...
Es riech t gut beim Bдcker.
от деня и часове
устойчиви
словосъчетания
Es schmeckt gut. Вкусно е.
Gut riecht es hier. Тук мирише хубаво.
Es ist Mittag / Nacht. Обед/Нощ е.
Es ist zwбlf Uhr. Дванадесет часът е.
Es gibt keine Fragen mehr.
Няма повеч е въпроси.
Wie geht es lhnen heute?
Как сте днес?
-
Показва учтивост и създава дистанци раност.
-
Използва се при обръщение към непознати, към на чалници и
Es war einmal vor langer, langer Zeit ...
Имало едн о време, много, много
във всички институции.
-
вал и дъжд, вали сняг
При пекаря мирише хубаво.
- ч асти
приятели.
es regnet, es schneit ...
явле ния
това ня ма стро го оп ределе н и п равила, но има н я ко и указан и я.
du lch freue mich, dass du kommst.
преди или
изречението
- пр и
Често е трудно да решим кога да използваме
различни фун кции:
es като местоимение
и з речение
Учти вата форма се пише вина ги с главна буква.
Обръщение: Sie и
es
• es като формален noдnor
...
Es kатеп viele Leute zu der Ausstellung.
носи л огическото ударение
Много хора дойдоха на изложението.
и може да стои само в
Zu der Ausstellung kamen viele Leute.
началото на изречението
На изложението дойдоха мно го хора.
отдавна
Към по-възрастн и съ що се обръ щаме с учтивото
Ако се колебаете, първоначално използвайте
Sie.
Sie
и изчака й­
те да реагира събеседникът Ви.
•
~ ако друга част на
изречението застане в
началото,
32
Обръщен ие:
Sie и dи
es пада
Употреба на es
33
Местоимения
Възвратни местоимения
Dativ
Akkusativ
dи
mir
dir
mich
dich
er, sie, es
sich
sich
„Същински" и „несъщински" възвратни местоимения
WIГ
Когато глаголът не съществува без възвратното местоимение,
ihr
sie
uns
euch
uns
euch
sich
sich
Възвратното местоимение винаги се отнася към подлога в изре­
чението .
говорим за 11 същинско" възвратно местоимение.
lch wundere mich.
~,Jch wundere" не се използва
Чудя се.
ich
.
С клонението на личното и на възвратното местоимение е
самостойно и мястото на
възвратното местоимение не може да бъде заето от друго
идентично, с изключение на
3 л. ед.ч.
и мн .ч .
допълнение.)
Вза имновъзвратно местоимение
Когато възвратното местоимение е само допълнение към
За взаимновъзвратно местоимение става дума, когато трябва
глагола, говорим за „несъщинско" възвратно местоимение.
да се изрази отношението на взаимност между няколко лица или
Глаголът може да се използва и самостойно.
п редмета.
lch langweile mich.
lch langweile meine Mutter.
Отегчавам се.
Отегчавам майка си.
Склонение на възвратните местоимения
Възвратното местоимение се използва само в Dativ и Akkusativ.
Akkusativ
Dativ
lch kaufe mir ein Auto.
+
lch dusche mich jeden Morgen.
Купувам си кола.
Вземам си душ всяка сутрин.
Ои kaufst dir ein
Ои duscht dich jeden Abend.
1
+
1
Fahrrad.
Двете възрастни жени се
Die beiden alten Frauen
s tйtzen sich gegenseitig.
Sie he/fen einander.
подпират взаимно.
Те си помагат (една на друга).
Ко гато взаимновъзвратното местоимение се употребява с
п редлог, то се образува с
-einander.
Die Kinder spielen miteinander.
Die Вйсhег lagen йbereinander.
Децата си играят.
Книгите лежаха една върху
друга.
Sie haben zueinander gefunden.
Те се намериха (един друг).
Ти си купуваш колело.
Ти си вземаш душ всяка вечер.
Er/sie kauft sich ein Boot.
Er/sie duscht sich nicht gern.
Той!Тя си купува лодка.
Той!Тя не обича да си взема душ .
Wir kaufen uns ein Boot.
Wir duschen uns hдufig.
Ние си купуваме лодка.
Ние често си вземаме душ.
1hr kauft euch einen alten Ford.
1hr duscht euch selten.
Вие си купувате стар Форд.
Вие рядко си вземате душ.
Sie kaufen sich gar nichts.
Sie duschen s/ch gar nicht.
Те не си купуват нищо.
Те изобщо не си вземат душ .
На всяко лично местоимение съответства притежателно
Und was mochten Sie sich kaufen?
Duschen Sie sich gern kalt?
А Вие какво искате да си купите?
Обичате ли да си вземате студен
место имение.
П ритежателни местоимения
П р итежателното местоимение показва притежание или
п ри н адлежност:
Dort steht mein Haus.
Und da ist deines.
Там е моята къща.
А там е твоята.
душ?
1
34
Възвратни местоимения
Притежателни местоимения
35
Местоимения
Лично
Притежателно
местоимение
местоимение
ich
mein
Когато вече се знае кого или какво се има предвид,
Пример
притежателното местоимение се използва самостоятелно.
Об ект
/ch habe mein Gefd verforen.
Аз загубих моите парите./
Еди нствено число
Аз загубих парите си.
dein
du
Der Hund ist sehr zutraulich.
Das ist meiner.
Куч ето е много доверчиво.
Това е моето (куче).
Парите ти са в банката.
Die Katze liiuft mir nach.
Das ist meine.
Er hat sein Gefd verschenkt.
Котката върви след мен.
Това е моята (котка).
Той раздаде неговите пари./
oas Pferd ist sehr gepflegt.
Das ist mein(e)s.
Той раздаде парите си.
Ко нят е много поддържан .
Това е моят (кон).
Dи
hast dein Gefd auf der Bank.
Твоите пари са в банката./
sein
er
.
ihr
s1e
Sie hat ihr Gefd investiert.
Тя инвестира нейните пари./
sein
es
Притежателно местоимение
Мн ожествено число
Тя инвестира парите си.
Wem gehдren die Vбgel?
Das sind meine.
Es (das Kind) hat sein Ge/d versteckt.
На кого са птиците?
Това са моите (птици).
То (детето) скри неговите пари./
.
unser
W/Г
То (детето) скри парите си.
П ри самостойната употреба притежателното местоимение се
Wir wollen unser Geld wiederhaben .
съгласува по род и число с обекта.
Ние (си) искаме нашите пари
euer
ihr
обратно. / Ние искаме парите си
Склонение на притежателните местоимения
обратно.
Когато притежателното местоимение стои пред съществително
1hr wollt eure Aktien verkaufen?
име, то се скланя като kein .
Вие искате да продадете вашите
акции?/ Вие искате да продадете ак-
циите си?
ihr
sie
Sie wollen ihr Geld anlegen.
Те искат да вложат техните пари./
Те искат да вложат парите си.
1hr
Sie
Woflen Sie mit lhrem Gefd spekulieren?
Искате ли да спекулирате с Вашите
пари?/ Искате ли да спекулирате с
...
lch habe den Ring ап meiner
linken Hand.
стр.
1О
Нося пръстена на лявата си
ръка.
ед.ч.
м.р.
ж.р.
ср.р.
Nominativ
Akkusativ
Dativ
Genitiv
meinArm
meinenArm
meinemArm
meines Armes
meineHand
meineHand
meinerHand
meinerHand
mein Gesicht
mein Gesicht
meinem Gesicht
meines Gesichtes
парите си?
мн.ч.
Личното и притежателното местоимение се съгласуват по лице
и число, а в
3 л. ед.ч. се съгласуват и
Мах und ich,
wir suchen unsere
Schuhe. - Schau та/, sein
Schuh liegt unter dem Tisch.
Das ist nicht Lenas Mantel.
lhrer ist dunke/Ыau .
36
по род.
Аз и Макс си търсим
обувките.
-
Виж, неговата
Nominativ
Akkusativ
Dativ
Genitiv
meineBeine
meineBeine
meinen Beinen
meiner Beine
обувка е под масата.
.
Това не е палтото на Лена .
~
Неиното е тъмносиньо.
Притежателни местоимения
Останалите притежателни местоимения се скланят
по а налогичен начин.
Притежателни местоимения
37
Местоимения
Употребено самостоятелно, притежателното местоимение се
Несамостойна употреба
Самостойна употреба
скланя като определителния член.
Oiese Wurst schmeckt gut.
този салам е вкусен.
Von dieser mбchte ich gern 50
Gramm.
Искам 50 грама от този.
Jener Tag war der schonste.
/ch habe jenen dort gemeint.
О нзи ден беше най-хубавият.
Имах предвид онзи там.
Das ist meiner. (mein Ring)
ед.ч.
Nominativ
Akkusativ
Dativ
Genitiv
Това е моят (пръстен).
м.р.
ж.р.
ср.р.
(der Ring)
(die Kette)
(das Armband)
meiner
meinen
meinem
meines
meine
mein(e)s*
mein(e)s*
meinem
meines
•
те1пе
meiner
meiner
Dieser (този)
и jener (онзи) се скланят като определителния
чл ен, независимо дали са употребени самостойно или несамоV
стои но:
ед.ч.
м.р.
ж.р.
ср.р.
Nominativ
Akkusatlv
Dativ
Genitiv
dieserRaum
diesenRaum
diesemRaum
dieses Raumes
diese Тйr
diese Тйr
dieserTiir
dieses Fenster
dieses Fenster
diesem Fenster
dieses Fensters
мн.ч.
meine
Nominativ
Akkusativ
Dativ
Genitiv
те1пе
meinen
meiner
* В устната реч -е в последната сричка може да
При местоименията
unser (наш)
мн.ч.
изпадне.
Nominativ
Akkusativ
Dativ
Genitiv
и euer (ваш) -е може
да изпадне в следните случаи:
ед.ч.
м.р.
ж.р.
мн.ч.
dieserTйr
dieseRdume
diese Rdume
diesen Rdumen
dieser Rдите
unser
euer
При самостойна употреба кратката форма на
unserHund
uns(e)re Schildkrдte
uns(e)re Kaninchen
euerHund
eu(e)re Schildkrote
eu(e)re Kaninchen
dies.
Dies musst du dir merken!
dieses (това)
е
Това трябва да го запомниш!
Der, die, dos също могат да се употребяват като показателни
место имения.
Показателни местоимения
Н еса мостойна употреба
Самостойна употреба
Показателното местоимение посочва нещо или указва посока.
Der Wein schmeckt mir gut.
Den kaufe ich immer in Frankreich.
Sie mйssen in diese Richtung
gehen.
Трябва да вървите в тази
В и ното е вкусно.
Винаги го купувам от Франция.
Welches Kleid gefallt lhnen? lch nehme dieses.
Коя рокля Ви харесва?
Wir haben йЬеr dieses und
jenes gesprochen.
Говорихме за това и онова.
посока.
-
Ще
взема тази.
•
Das може да се отнася и до цялото предходно изречение:
lch Ып umgezogen. - Das habe ich noch gar nicht gewusst.
Аз се преместих. - Това изобщо не го знаех.
lch habe einen kleinen Bruder. - Das glaube ich dir nicht.
Имам по-малък брат. - Това не го вярвам.
С изключение на Genitiv, в останалите падежи der, die, das
в ролята на показателни местоимения се скланят също като
оп ределителения член .
38
Показателни местоимения
Показателни местоимения
..,.
стр.
9
39
Местоимения
Genitiv
м .р.
ед.ч.
dessen
съставни показателни местоимения
ср. р.
ж.р.
deren
derselbe
dessen
об разуват от определителния член и
tch habe dasselbe Gefйhl wie du.
Genitiv се употребява
много рядко.
Тези местоимения се отнасят до нещо вече назовано и имат
значение
so einer (такъв), so eine (такава), so eines (такова).
Solche ldeen kannst nur du haben!
Такива идеи можеш да имаш само ти!
Несамостойна употреба
Самостойна употреба
Das ist аЬег schmutzige Wasche.
Solche Wiische kommt sofort
in die Waschmaschine.
Какво мръсно бельо.
Solche kommt sofort in die
Waschmaschine.
Такова бельо отива веднага
Такова (бельо) отива веднага
в пералнята.
Solcher се
В
скланя като
Genitiv м.р.
dieser.
и ср.р. вместо
-es може да стои -en,
ако след
местоимението следва съществително с окончание -(e)s.
selb(st).
Имам същото чувство като теб.
Несамостойна употреба
Самостойна употреба
Dи hдrst immer dieselbe
Das stimmt nicht. Es ist nicht
dieselbe.
CD.
solcher, so/che, solches
в пералнята.
dasselbe (същото)
Тоз и вид показателни местоимения изразяват идентичност. Те се
deren/derer
мн .ч.
(същия/т), dieselbe (същата),
Не е вярно. Не е същият.
Ти слушаш все същия
компактдиск.
м.р.
ед.ч.
Nominativ derselbe Schuh
Akkusativ denselben Schuh
demselben Schuh
Dativ
desselben Schuhes
Genitiv
ж.р.
ср.р.
dieselbe Sandale
dieselbe Sandale
dasselbe Paar
dasselbe Paar
demselben Paar
desse/ben Paar(e)s
derselben Sandale
derselben Sandale
мн .ч.
Nominativ
Akkusativ
Dativ
Genitiv
dieselben Schuhe
dieselben Schuhe
denselben Schuhen
derselben Schuhe
Разлика между dasse/be и
das gleiche:
dasselbe = идентично, съществува само едно такова
das gleiche = подобно, съществуват два различни предмета,
у
м.р.
ж.р.
ср.р .
ко ито напълно си приличат
solches Rat(e)s
solchen Rat(e)s
so/cher Methode
solches Glйck(e)s
solchen Glйck(e)s
Dasselbe Kleid hattest du doch gestern schon ап!
solch
lch habe mir das gleiche Kleid gekauft.
(без окончание)
В този случай
so/ch
Solch не се
Купих си същата рокля. (изглежда по същия начин)
се комбинира с
Solch ein Pech!
ein.
derjenige (онзи), diejenige (онази), dasjenige (онова)
Такъв лош късмет!
След тези местоимения винаги стои подчинено относително
променя, само неопределителният член получава
съответното окончание:
такъв мил човек, такава мила жена, такова мило дете
-jenig.
1
t
О нзи, който иска да учи немски, посещава курс.
понякога звучи твърде литературно или архаично.
Затова много по-често се употребява
So ein netter Mensch!
40
изре чение. Образуват се с определителния член и
Derjenige, der Deutsch lernen wil/, besucht einen Kurs.
so/ch ein netter Mensch, solch eine nette Frau, so/ch ein nettes Kind
Solch
Същата рокля носеше и вчера! (точно тази)
so:
•
Такъв мил човек!
Показателни местоимения
Показателни местоимения
41
Местоимения
Несамостойна употреба
Самостойна употреба
Diejenigen Eltern, die beim
Renovieren der Schule helfen
wollen, treffen sich ит 8 Uhr.
Diejenigen, die nicht helfen,
kдппеп Geld spenden.
Онези родители, които искат
Онези, които не помагат,
да помогнат с ремонта на
могат да дарят пари.
училището, ще се срещнат
в
мн.ч .
ед.ч.
Nominativ
Akkusativ
Dativ
Genitiv
м.р.
ж.р.
ср.р.
der
den
dem
dessen
die
die
der
deren
das
das
dem
dessen
die
die
denen
deren
8 часа.
Тези местоимения се скланят като
derselbe!dieselbe!dasselbe.
Welcher, welche, welches
Това местоимение може да се употребява като относително и
Относителни и въпросителни местоимения
Относителното местоимение der,
die, das
въп росително местоимение.
Отн осително местоимение
Въпросително местоимение
Welcher, welche, welches в
Welcher, welche, welches като
ролята на относително
въпросително местоимение
Това местоимение има неопределено, общо значение.
местоимение се среща
се отнася до съществителното
Отнася се до нещо вече споменато и може да въвежда подчинени
по-рядко от der,
име и въвежда въпросителни
относителни изречения. Съгласува се по род и число с думата,
и се употребява най -често
към която се отнася.
в писмения език.
Der ~апп, mit
dtm ich gesprochen habe, wi/1 die Wohnung vermieten.
Мъжът, с когото говорих, иска да даде жилището под наем.
der Мапп, dem: ед.ч.,
die, das
Ein Мапп, welcher Langeweile
hatte, spielt jetzt Schach.
Welches Hemd so/1 ich anziehen?
Един мъж, който скучаеше,
Welches ist dein Hemd? Das weifse
oder das Ыаие?
сега играе шах.
м.р.
изречения.
Коя риза да облека?
Коя е твоята риза? Бялата или
Падежът зависи от глагола или предлога в относителното
синята?
изречение.
der Мапп: Nominativ; dem: Dativ (защото предлогът mit изисква
Dativ) ..,.
Предлози с
Dativ, стр. 139
Местоимението
der, die, das в
Това е често употребявано относително местоимение.
Ein Мапп, der Langeweile hatte, kaufte seiner Frau Blumen. Seine Frau,
die das sah kochte ihm sein LieЬ/ingsgericht. 1hr Kind, das das Gericht
problerte, war zufrieden.
Един мъж, който скучаел, купил на жена си цветя. Неговата жена,
която видяла това, му сготвила любилото му ястие. Тяхното дете,
което опитало ястието, било доволно.
Местоимението се скланя като показателното местоимение
der, die, das.
Местоименията
wer и was
Wer и was се употребяват като относителни
и въпросителни
местоимения. При тях родът и числото са без значение.
Относителни местоимения
Въпросителни местоимения
Wer zu spat kommt, (der) muss
die Reste essen.
Wer kann mir he/fen?
Ко йто закъснее, трябва
Was bedeutet das?
Кой може да ми помогне?
Какво означава това?
Das ist genau das, was mich
aufregt.
lch frage mich, was dieser Satz
bedeutet.
Точно това е, което ме
Питам се какво означава това
ядосва.
Относителни и въпросителни местоимения
скланя като
ролята на относително местоимение.
да яде остатъците.
1
42
welcher, welche, welches се
изречение.
Относителни и въпросителни местоимения
43
Местоимения
склонение на
wer и was
Nominativ
Akkusativ
Dativ
Genitiv
Wer sucht, der findet.
Местоимението
wer може да се използва заедно с предлог.
То винаги се отнася за лица.
Mit wem sol/en wir spielen?
Ober wen habt ihr gelacht?
Von wem sind die Apfel?
С кого да играем?
На кого се смеехте?
От кого са ябълките?
За предмети и абстрактни понятия
стр.
was
Местоименни наречия,
155
Употреба на
was
..,.
замества нещо
/п
неопределено
В града става нещо.
das
в
подчинено относително
der Stadt ist was (etwas) /os.
wer
wen
wem
wessen
Wer hilft mir?
Wen hast du getroffen?
Wem bringst du das?
Wessen ist das?
За предмети
Пример
was
was
was
wessen
Was istlos?
Was hast du erwartet?
Was laufst du nach?
Wessen suchst du?
Was fйr ein/eine?
С
was fйr ein? се
пита за качества на даден предмет или човек.
Отго варя се с неопределителния член.
Ка къв човек е това? -Доста подъл.
Das ist es, was ich meine.
Was fiir
Това е, което имам предвид.
член .
изречение
was
Пример
Was fiir einen Mantel mochten Sie? - Einen schwarzen.
Какво палто искате? - Черно.
Was fiir ein Mensch ist das пиг?- Ein ganz gemeiner.
was
се отнася до
Nominativ
Akkusativ
Dativ
Genitiv
За nица
не се променя.
..,.
Ein се скланя
Неопределителен член, стр.
като неопределителен
1О
Няма форма за множествено число, поради което се използва
относително местоимение
Berlin bei Nacht ist das Schonste, was
ich mir vorstel/en kann.
и се от.нася до
Нощният Берлин е най-хубавото
субстантивирано
нещо, което мога да си представя.
се използва като
прилагателно в
welche.
Неопределителни местоимения
превъзходна степен
was
стои след местоимения,
lch kaufe dir a//es, was du willst.
Тез и местоимения имат неопределено, общо значение. Тъй като
показващи нещо
Ще ти купя всичко, което искаш.
и ма мно го такива местоимения, те са подредени по вида на
тяхното склонение. Използват се самостойно и несамостойно.
неопределено
was
може да замества част от
Er ging zur Tiir hinaus, was keiner
подчинено изречение
bemerkte.
Той излезе през вратата, което
никой не забеляза.
was
може да стои след
числително редно
Das Erste, WQS ich nach dern
Aufwachen sah, war der wei!Je Schnee.
Първото, което видях като се
събудих, беше белият сняг.
44
Въпросителни и относителни местоимения
Неопределителни местоимения
45
Местоимения
Неопределителни местоимения, които се скланят като
einige, etliche, mehrere
определителния член
те заместват неопределено, неголямо количество.
(der, die, das)
alle
А//е се употребява в множествено число и обединява съвкупност
от лица и предмети. Когато се отнася към абстрактни имена или
предмети, може да се употреби и в единствено число.
несамостойна употреба
Самостойна употреба
Wir sind einige Meter gegangen.
Wir haben einige getroffen.
Въ р вяхме няколко метра.
Срещнахме няколко.
Wir haben Einiges zusammen erlebl.
a/ler Reichtum (цялото богатство), alle Kleidung (цялото облекло),
alles Geld (всичките пари)
Ние преживяхме заедно много (неща).
jeder, jede, jedes
Несамостойна употреба
Самостойна употреба
lch habe alle Kekse gegessen und
mit allen Gдsten gesprochen.
Alle warteten vor der Тйr.
което няма множествено число. То показва целокупността на
Всички чакаха пред вратата.
Изядох всички сладки и
о п ределено множество.
lch habe al/es vorbereitet.
говорих с всички гости.
Подготвих всичко.
Когато се употребява с лично местоимение, а//е застава след
него.
Sie а//е wollen kommen.
То ва е много често използвано неопределително местоимение,
Несамостойна употреба
Самостойна употреба
Jedes Kind isst gern Schokolade.
Das mag doch jeder.
В ся ко дете обича да яде
Това всеки го обича.
ш околад.
Всички те искат да дойдат.
а//
А/1 е без окончание, когато стои пред друго местоимение.
AII sein Wissen stand in diesem
Buch.
А/1 die guten Wйnsche freuen
mich sehr.
Всичките му знания бяха в тази
книга .
Всичките хубави пожелания
много ме радват.
Jedem das Seine.
beide
Това местоимение служи за обозначаването на двама души или
на два предмета.
manch (er), manche, manches
Местоимението показва неопределен брой лица или предмети.
Несамостойна употреба
Самостойна употреба
Несамостойна употреба
Самостойна употреба
Als die beiden Manner ит
die Ecke kamen, lief ich weg.
Als die beiden mir gratulierten,
freute ich mich.
Manche Leute lernen es nie.
Manche lernen schneller.
Ня кои хора никога не се
Някои учат по-бързо .
Когато двамата мъже
Когато двамата ме поздравиха,
се показаха иззад ъгъла,
научават.
Manch, също като solch, се използва без окончание, когато е
Употребено заедно с неопределителния член ein.
аз се зарадвах.
аз избягах.
1
Manch einer hat wirklich keine Zeit.
Ня ко и (хора) наистина нямат време.
46
Неопределителни местоимения
Неоп ределителни местоимения
47
Местоимения
скл онение при употреба като местоимение
siimtlicher, siimtliche, siimtliches
Това местоимение има значението на всички, цял или съвкупен.
ед.ч.
В ед.ч. се употребява само с неброими или абстрактни
съществителни.
Siimtliches Geschirr ist kaputt gegangen. (Geschirr =неброимо
същ.)
Всичките съдове се счупиха.
Siimtliche Miihe war umsonst. (Miihe =абстрактно
същ.)
Всичките усилия бяха напразни.
Склонението е както на определителния член, но в
местоимението получава окончание
съществително има окончание
si:imtlichen Miills,
а не:
Genitiv
-en, ако прилежащото
-s.
Nominatlv
Akkusativ
Dativ
Genitiv
мн.ч.
м.~.
ж.р.
се_:р.
(k)einer
(k)einen
(k)einem
(k)eine
(k)eine
(k)einer
(k)ein(e)s
(k)ein(e)s
(k)einem
keine
keine
keinen
(k)eines
(k)einer
(k)eines
keiner
irgendein, irgendeiner, irgendeine, irgendeines
Н ео пределеността се засилва. В множествено число се използва
irgendwelche.
si:imtliches Мй//s.
welcher, welche, welches
Отнася се до споменато преди това неброимо съществително в
ед.ч. или до съществително в мн.ч. без граматичен член .
lch habe keine Kartoffeln mehr. Hast du noch welche?
Н есамостойна употреба
Самостойна употреба
lrgendein Monteur war da.
lrgendeiner war da.
Някакъв монтьор беше тук.
Някой си беше тук.
Н ео п ределител ни местоимения, които не се скланят
Нямам повече картофи. Ти имаш ли някакви?
ein blsschen
ein blsschen Milch
•
e,npaar
ein paar Тгапеп
•
wen,g
ein wenig Zucker
einer, eine, eines; keiner, keine, keines
мал ко мляко
няколко сълзи
малко захар
Тези местоимения описват или отричат неопределено лице или
Тези местоимения са устойчиви съчетания. Те показват
предмет.
неоп ределено малко количество и не могат да се скланят.
Einer има само единствено число,
се употребява welche.
в множествено число
•
е,п
В съчетание със субстантивирани прилагателни се използват
Hast du mein Deutschbuch gesehen?- Nein, аЬег gestern Jag ein(e)s
auf meinem Schreibtisch.
Виждал ли си учебника ми по немски? - Не, но вчера имаше
след ните неопределителни местоимения: a/Jes,
nichts, vie/, wenig,
aller/ei, mancherlei, etwas, irgendetwas и др.
Несамостойна употреба
Самостойна употреба
Apfelsinen! Капп ich welche haben?
Du kannst та/ etwas Neues
anziehen.
lrgendetwas stimmt hier
nicht.
Портокали! Може ли да взема няколко?
М ожеш да облечеш нещо ново .
Нещо тук не е наред.
Отрицателна частица
Местоимение
Кратка форма: was
Кратка форма:
Kein Mensch konnte das wissen.
Keiner konnte das ahnen.
Никой не можеше да знае това.
Никой не можеше да
Nichts е отрицателната форма на etwas и не се скланя.
един/някакъв на бюрото ми.
предположи това.
irgendwas
Mдch ten Sie mit mir tanzen? - Nichts ist mir lieber als das.
Искате ли да танцувате с мен? - Нищо няма да ми достави
п о-голямо удоволствие.
•
48
Неопределителни местоимения
Несамостойна употреба
Самостойна употреба
Es gibt leider nichts Neues.
Da ist doch nichts dabei.
За съжаление няма нищо ново.
Няма нищо лошо.
Нео п ределителни местоимения
49
Неопределителни местоимения с по-особено
склонение
Прилагателно име
Те се употребяват само самостоятелно.
jemand, irgendjemand
Прилагателните са думи, които посочват особени качества и
Има се предвид неопределен човек (без белег за род).
бел ези. С тях може:
V
•
Nominativ:
Akkusativ:
Dativ:
да се опише какъв е някои или нещо:
jemand
jemand(en)
jemand(em)
lch kenne jemanden, der gut
pfeifen kann.
Jemand hat fйr dich angerufen.
-
Dи blst aber ungeduldig.
Ти наистина си
Познавам някого, който може
да свири добре.
Някой те търсеше по телефона.
- процеси:
Die Fahrt war lang. - die lange Fahrt
Пътуването беше дълго. - дългото
форма нajemand и се скланя по същия
Никой не се е обаждал по
телефона.
Das interessiert niemanden.
Това никого не интересува.
тап
топ
Akkusativ
einen
Dativ
е1пет
•
Той работи бързо.
Тя диша дълбоко.
да се сравнява с някого или нещо:
Meine Freundin ist groBer als ich, aber ich Ып sti:irker.
М оята приятелка е по-висока от мен, но аз съм по-силен.
П р ил агателните могат да се степенуват:
Genitiv
Da kann тап nichts machen.
Das muss einem erklдrt werden.
да се покаже как някои прави нещо:
Er arbeitet schne/1.
Sie atmet tief.
Използва се за безлични, общи изказвания или факти, които на
Nominativ
пътуване
V
•
български най-често се превеждат със страдателен залог.
яйце
- състояния:
Sie ist niichtern. - Коттеп Sie zu den Wahlen im niichternen
Zustand!
Тя е трезва. - Елате на изборите в трезво състояние!
начин.
Niemand hat angerufen.
- der ungeduldige Мапп
нетърпелив. - нетърпеливият мъж
- предмети:
Das Ei ist nicht weich, sondern hart. - ein hartes Ei
Я йцето не е рохко, а твърдо сварено. - твърдо сварено
niemand
Niemand е отрицателната
лица:
Нищо не може да се направи.
Това трябва да се обясни.
schon - schoner - ат schonsten хубав - по-хубав - най-хубав
klein - kleiner - ат kleinsten
малък - по-малък - най-малък
gut- besser- ат besten
добър - по-добър - най-добър
...
и да се скланят:
Sie trinkt morgens immer schwarzen Kaffee.
Сутрин тя винаги пие черно кафе.
Er steigt auf den hohen Berg.
Той се качва на високия връх.
lch nehme einen warmen Apfelstrudel.
Ще взема топъл ябълков щрудел.
50
Неопределителни местоимения
Прила гателно име
51
Прилагателно име
Склонение на прилагателното
възможно е едно до друго да стоят две или повече прилагателни.
V
в та къв случаи те получават едно и също окончание.
klarer russischer Wodka
die schlanke zierliche Frau
ein eleganter sportlicher Anzug
Прилагателното се използва по различен начин в изречението.
Когато се използва атрибутивно (определение на съществител­
ното), то стои пред съществителното име. А когато се използва
предикативно (отнася се към глагола или сказуемото), то стои в
чиста руска водка
стройната нежна жена
елегантен спортен костюм
П рилагателните имена могат да бъдат и сложни думи:
края на изречението и не се скланя.
/m Chinarestaurant kann тап Ente siiBsauer bestellen.
Атрибутивно
Предикативно
в к итаиския ресторант можеш да си поръчаш сладко- кисела
прилагателно
прилагателно
der charmante Мапп
Der Мапп ist charmant.
Mir schmeckt halbtrockener Sekt besser a/s sйf3er Sekt.
чаровният мъж
Мъжът е чаровен.
П олусухото шампанско ми е по-вкусно от сладкото шампанско.
die schone Helena
Helena ist schon.
Н якои сложни прилагателни се пишат с дефис
хубавата Елена
Елена е хубава.
случ ай само последното прилагателно получава граматическо
Gro!Зmutter liebt siiBen Likдr.
Oer Likдr schmeckt siiB.
око н чание.
Баба обича сладък ликьор .
Ликьорът е сладък.
V
патица.
medizinisch-technischer Assistent
(-).
В този
медицинско-технически
асистент
•
Прилагателното се съгласува
Прилагателното не се променя.
по род, число и падеж със
То стои в основната си форма.
съществителното.
Когато прилагателното пояснява съществително име, то може да
се употреби с определителен член
(die siiBe Limonade- сладката
лимонада), с неопределителен член
(eine sii8e Limonade -
сладка
лимонада), с други думи , които се скланят като определителен
местоимение
(meine sii8e Limonade - моята сладка лимонада)
самостоятелно (sii8e Limonade - сладка лимонада) .
-r или -s се
немско-чешко приятелство
П рилагателно без определителен или
н еопределителен член
Тъй като окончанията на прилагателните носят белезите за род,
ч исло и падеж, това склоне н ие се нарича силно склонение.
и неопределителен член, например с притежателно
Типичното окончание за рода
deutsch-tschechische Freundschaft
или
(..,.
срв. Определителен член, стр.
ед.ч.
м.е.
поставя само веднъж:
или при определителния член, или при прилагателното. В оста­
налите случаи окончанието на прилагателното е -е или -(e)s.
d,er Wein: roter Wein, ein roter Wein, der rote Wein
червено/то вино
die Milch: heif3e Milch, eine hei/Зe Milch, die heif3e Milch
8).
Nominatlv
Akkusatlv
Dativ
Genitiv
frischer Teig
frischen Teig
frischem Teig
frischen Teiges
frisches Ei
frisches Ei
frischem Ei
frischen Ei(e)s
frische Sahne
frische Sahne
frischer Sahne
frischer Sahne
м н.ч.
горещо/то мляко
Nominativ
Akkusativ
Dativ
Genitiv
das Bier: kaltes Bier, ein kaltes Bier, das ka/te Bier
студена/та бира
frische Kuchen
frische Kuchen
frischen Kuchen
frischer Kuchen
"
52
Склонение на прилагателното
П рилагател н о без определителен или неопределителен член
53
Прилагателно име
.
.
'
.
Най-важното накратко!
.·
.
.
·
.
.
·
.-
.
· .. ·
·
..
··
.. .
Окончания на прилагателните без определителен член (силно
склонение):
ед.ч.
Nqminativ
Akkusativ
Dativ
Genitiv
мн.ч.
м.р.
Жd),
ср.р.
-er
-е
-е
-еп
-es
-es
-е
-е
-ет
-ет
-еп
-еп
-еп
-er
-er
мн .ч.
Nominativ
Akkusativ
Dativ
Genitiv
Само определителният член показва числото, рода и падежа.
-er
П рилагателните имат окончания -е и
• •
e,n,ge;
mehrere, viele, wenige, etwas.
Mit einigen kriiftigen Mannern
haben wir das Boot getragen.
Sie hat viele пеие Нйtе im Schrank.
manch-, jed-, а//-, beid-, solch-.
..
••
•
е.g.ч.
Тя има много нови шапки в
(der, die, das)
Nominatlv
Akkusativ
Dativ
Genitiv
мн.ч.
м.р.
Ж,R·
СР.,Р.,
-е
-е
-е
-еп
-еп
-е
-е
-еп
-еп
-еп
-еп
-еп
-еп
-еп
-еп
-еп
член
и съществителното име. В този случай не прилагателното, а опре­
делителният член носи белезите за род, число и падеж, поради
което това склонение се нарича слабо склонение.
Тази красива рокля ми
харесва.
Онзи висок мъж работи в
моя офис.
Прилагателно след неопределителен член
П ри лагателното стои между неопределителния член и същест­
вителното име. При това склонение се срещат окончания на при­
лагателното от силното и слабото склонение, затова то се нарича
см есено склонение.
ед.ч.
Двете възрастни жени живеят
в съседната къща.
ед.ч.
54
•
Окончания на прилагателните след определителен член (слабо
пренесохме лодката.
Прилагателното стои между определителния
Nomlnatlv
Akkusatlv
Dativ
Genitiv
• •
С няколко силни мъже
Прилагателно след определителен член
Jener groBe Мапп arbeitet in
meinem Вйrо.
Beide alten Frauen /еЬеп im Haus
пеЬеп mir.
dies-,jen-,
склонение):
шкафа.
Dieses schдne Kleid gefallt mir gut.
-en.
П рилагателните се скланят по същия начин и след:
След някои неопределителни местоимения и числителни
имена прилагателните се скланят по същия начин:
die groBen Boote
die gro8en Boote
den groвen Booten
der groBen Boote
м.р.
ж.р.
ср .р.
der gro8e Fisch
den groBen Fisch
dem groBen Fisch
des groBen Fisches
das groBe Boot
das groBe Boot
dem groвen Boot
des groвen Bootes
die groBe Welle
die groBe Welle
der grofJen Welle
der groвen Welle
Прилагателно след определителен член
Nominativ
Akkusativ
Dativ
Genitiv
м~.
ж.р.
CR:I?!-
ein grйner Apfel
einen grйnen Apfel
einem grйnen Apfel
eines grйnen Apfels
ein neues Boot
ein neues Boot
einem пеиеп Boot
eines пеиеп Bootes
eine kleine Birne
eine kleine Birne
einer k/einen Birne
einer kleinen Birne
Няма неопределителен член за множествено число. Отрицанието
kein се скланя по същия начин и има форми за множествено
числ о.
Прилагателно след неопределителен член
55
Прилагателно име
мн .ч. (с
1
kein)
мн.ч. (без определ ителен чл ен)
Nominativ
keine teuren Frйchte
Nominativ
Akkusativ
keine teuren Frйchte
Akkusativ
teure Frйchte
teure Frйchte
Dativ
keinen teuren Frйchten
Dativ
teuren Frйchte
Genitiv
keiner teuren Frйchte
Genitiv
teurer Frйchte
,,А._ Напишете десет Ваши любими съществителни и прилага­
v-11 телни на листчета с различни цветове. Изтеглете по едно
съществително и едно прилагателно и го склонете със и
без определителен член.
ня кои прилаrатеnни не се скланят. Към тази малка
rpyna
спадат:
•
Окончания на прилагателните след неопределителен член
п р илагателни за цвят, завършващи на гласен звук:
Тя носеше розов вълнен
Sie trug einen rosa Wol/pullover.
(смесено склонение):
пуловер.
ед.ч.
ж~.
СР.,~·
-е
-еп
-е
-еп
Nominativ
-er
Akkusativ
-еп
-es
-es
Dativ
-еп
-еп
-еп
-еп
Genitiv
-еп
-еп
-еп
-еп
По същия начин се скланят прилагателните след
притежателните местоимения
mein, dein, sein и
kein
•
и след
т.н.
Особености при склонението
За по-добро благозвучие при скланяне на някои прилагателни -е
от последната сричка изпада:
• прилагателни, завършващи на -е/:
- miserabel (мизерен, отвратителен)
Er hatte heute eine miseraЬ/e
Днес той беше в
Laune.
отвратително настоение.
- dunkel (тъмен)
/т Herbst ist es dunkler als
През есента е по-тъмно,
im Fruhling.
отколкото през пролетта.
• прилагателни, завършващи на -er:
- sauer (кисел)
lch wi/1 eine saure Gurke essen.
Искам да изям една кисела
- teuer (скъп)
краставичка.
Die teure 8/use kaufe ich mir
Ще си купя скъпата блуза
ausnahmsweise.
по изключение .
•
.при прилагателното
hoch
(висок) отпада -с:
der hohe Turm
die hohe Wand
das hohe Haus (но: das Hochhaus)
56
високата кула
високата стена
високата къща (небостъргач)
Особености при склонението
Но лилавата пола не си
Oer lila Rock passte aber nicht
dazu.
мн.ч.
•
отиваше .
ч ислителни бройни
..,_ стр. 63
Wir fahren fur fйnf Wochen ganz
weit weg.
Zu Weihnachten haben wir vier
Tage frei.
Заминаваме далеч
за пет седмици.
За Коледа имаме четири
почивни дни .
п р ила гателни, производни от имена на градове или географски
имена, образувани с окончанието
der Berliner Вдr, Wiener
Wurstchen, der Ko/ner Dom
-er:
берлинската мечка, виенските
наденички, Кьолнската
катедрала
Субстантивирани прилагателни
В този случай прилагателните имена са станали съществителни,
н о за тях все още важат правилата за склонение на прилагателни­
те. Субстантивираното прилагателно може да получава оконча­
н и я от силното или слабото склонение .
тел н ото, стр.
..,_
Склонение на прилага­
52
Силни окончания на
Слаби окончания на
п рилаrателните
прилаrатеnните
Neue sind in diesem Kurs
willkommen.
Die Neuen sind in diesem Kurs
wil/kommen.
Н ови са добре дошли в
Новите са добре дошли в
тоз и курс.
този курс.
Ein Neuer kam ins Вйrо.
Der Neue ist ein blsschen schuchtern.
В оф иса дойде един нов.
Wichtiges muss топ von
Новият е малко срамежлив.
Unwichtigem trennen.
Важното трябва да се раз­
граничава от маловажното.
Субстантивни прилагателни
Oas Wichtige fernen wir zuerst.
Първо ще научим важното.
Alles Wichtige haben wir besprochen.
Обсъдихме всичко важно.
57
Прилагателно име
Други части на речта като прилагателни
Сра внителната и превъзходната степен на прилагателното се
скл анят като положителната, което означава, че и те носят силни
Повечето прилагателни са образувани от други части на речта:
и слаби окончания.
- с помощта на наставките -bar, -haft, -ig, -isch, -lich от същест­
/ch habe frisches Gemiise
gekauft. (положителна степен)
Купих свежи зеленчуци.
Mit dem frischeren Gemiise
schmeckt die Suppe besser.
С по-свежите зеленчуци
вителни и глаголи могат да се получат прилагателни имена.
.,..
Наставки, стр.
122
das Mdrchen - marchenhaft
danken - dankbar
die Jugend - jugendlich
der Erfinder - erfinderisch
-
приказка
благодаря
младеж
-
приказен
изобретател
- изобретателен
- Сегашните и минали причастия също могат да се използват
като прилагателни .,.. Причастия, стр. 88
der kochende Тее
das geparkte Auto
(с равнителна степен)
- благодарен
младежки
oas frischeste Gemйse kauft
топ auf dem Markt.
да се купят от пазара.
За по-добро произношение важат следните правила:
е
Степени за сравнение
Степенуване означава способността на прилагателните да обра­
зуват форми за сравнение. Има три степени на сравнение:
Най-свежи зеленчуци могат
(п ревъзходна степен)
врящият чай
паркираната кола
супата е по-вкусна .
-
Окончанието
-est в превъзходна степен след прилагателни,
завършващи на -d, -t, -s, -ss, -fl, -sch, z, -tz, х.
rund
runder
ат rundesten
u
кръгъл
по-кръгъл
на и-кръгъл
nass
nasser
ат
мокър
по-мокър
най-мокър
nassesten
В сравнителна и превъзходна степен при едносрични прила ••
••
••
гателни а, о, и преминават в а, о, и.
Positiv
Komparativ
Superlativ
(положителна)
(сравнителна)
(п ревъзходна)
kleiner (по-малък)
ат
k/ein
(малък)
kleinsten
(най-малък)
основна форма
основна форма
Der Diiumling ist
klein wie ein Daumen.
Der Di:iumling ist
kleiner als ein Kind.
Der Daumling ist ат
kleinsten von allen.
Палечко е малък
Палечко е по-малък
Палечко е най-малък
колкото палец.
от едно дете.
от всички.
+ -er
основна форма
+ -sten
Показва се
Показва се
Това е най-висшата
равнопоставеност.
неравнопоставенос~
степен на ,;Qавнение.
dick (дебел)
gro8 (голям)
dicker (по-дебел)
ат
58
grбBer (по-голям)
arm
••
armer
ат
беден
по-беден
най-беден
grob
grober
ат grбbsten
груб
по- груб
най-груб
klug
klйger
ат klйgsten
умен
по-умен
на и-умен
armsten
u
- В сравнителна степен се добавя -r
(..,. срв. стр. 56).
teuer
teurer
ат teuersten
u
скъп
по-скъп
наи-скъп
sauer
saurer
ат
кисел
по-кисел
на и-кисел
sauersten
u
dicksten (най-дебел)
ат grof3ten (най-голям)
Други части на речта като прилагателни
-
Степени за сравнение
Степе ни за сравнение
59
Прилагателно име
В разговорния език често се употребяват прилагателни с
Неправилни форми при степенуване
отрицателно значение, за да подсилят значението на друго
При неправилните форми за степенуване няма определени
правила, затова е най-добре да се научат наизуст.
п рилагателно, напр: fйrchterlich, wahnsinnig, irre, furchtbar, brutal.
Jch finde dich schrecklich nett.
Jch kann dich irre gut leiden.
Positiv
Komparativ
Superlativ
gut
besser
ат
добър
по-добър
най-добър
hoch
hoher (без с)
ат
висок
по-висок
наи-висок
nah
niiher
ат
близък
по-близък
най-близък
neidisch
neidischer
ат
завистлив
по-завистлив
на и-завистлив
viel
mehr
ат
много
повече
на и-много
Мисля, че си ужасно мил.
Страшно много те харесвам.
зн ач ението на прилагателното може и да се отслаби, например с
besten
hochsten
•
niichsten (със с)
einigermalsen.
EinigermaBen има значението на: es geht so (бива), es konnte besser
sein (би могло да бъде и по-добре) и под.
/ch fйhle mich einigermaBen
До известна степен/Донякъде
sicher in der Grammatik.
се чувствам сигурен
в граматиката.
neidischsten (без е)
-
meisten
най-важното накратко!
П ри склонението на прилагателните са възможни
•
3 окончания:
-е, -еп, -ет; само в Nominativ и Akkusativ се срещат и
Подсилване на прилаrателните
окончанията
Понякога ни се иска да изтъкнем особено някое качество. В такъв
Ф ормите за степенуване се образуват с помощта на следните
•
случаи прилагателното се подсилва чрез наречие .
начин, стр.
..,..
Наречия за
152
Наречия за подсилване:
- sehr
Das war eine sehr teure Kette.
Това беше много скъпа
- iiuBerst
Die Kette war auBerst teuer.
особености!
по двойки: grof3 - klein, schwarz - weif3,
Това беше особено скъпа
огърлица.
offen - geschlossen, falsch - richtig, kalt - heils и т.н.
ил и в кратки изречения:
Това беше съвсем скъпа
/т
heiBen Sommer esse ich ат liebsten kaltes Eis.
П р ез горещото лято обичам да ям студен сладолед.
Можете да използвате антонимите в играта за склонение:
Това беше твърде скъпа
огърлица .
- ziemlich
Die Kette war ziemlich teuer.
-er в сравнителна степен (schone Ferien ..,.. schonere Ferien)
-(e)st в превъзходна степен (die schбnsten Ferien)
Уч ете прилагателните с противоположно значение (антоними)
огърлица.
- recht
Das war eine recht teure Kette.
н аставки:
П р и степенуването не забравяйте също прегласа и другите
огърлица.
- besonders
Das war eine besonders
teure Kette.
- ganz
Das war eine ganz teure Kette.
-(e)r и -(e)s.
lch schйtte kalte Milch in den heiBen Kaffee.
HeiBer Kaffee schmeckt nur mit kalter Milch.
и т.н.
Огърлицата беше доста скъпа.
'
Огърлицата беше изключително
скъпа.
60
Неправилни форми при степенуване
Подсилване на прилагателни те
61
Числително име
има две rрупи от числителни имена, които се използват като
пр илаrателни:
Числително име
определено числително име
die vier Jahreszeiten -
четирите
-
континента
Es ist zwolf Uhr.
-
Часът е дванадесет.
брой:
Das ist ein Zimmer fйr vier
Personen.
-
Това е стая за четири души.
Определено количество
-
ч ислителни бройни
Петстотин грама моркови
Mohren
kosten zwei Euro.
-
viele Menschen - много хора
също така и: sonstige (други),
wenige (малко, няколко),
weitere (други) ...
Неопределено количество
местоимения:
ein blsschen
Regen (малко дъжд), ein paar
Leute (няколко човека)
ч ислителни редни
струват две евро.
възраст:
отделни лица
някои неопределителни
- д роби
количество:
Fйnfhundert Gramm
-
die fйnf Kontinente - петте
съобщаване на часа:
einzelne Personen (личности)
годишни времена
Числителните имена се използват за:
Неопределено числително име
Пр инципн о числителните бройни не се скланят, а числителните
Тя е едва на една година.
Sie ist erst ein Jahr alt.
редни се скланят като прилагателни.
Числителните имена могат да се разделят на четири големи
групи: числителни бройни, числителни редни, дроби, други
Чи слителни бройни
числителни.
Граматически числителното име може да се използва:
-
като съществително:
Er stortet im Marathon mit
Той започна маратона с
derFйnf.
номер пет.
JJJ. Съществително име, стр.
-
като прилагателно:
JJJ. Прилагателно име, стр.
о
пи//
1
erns
zwei
drei
vier
2
3
15
Четиримата градски
Die vier Stadtmusikonten
kommen aus Bremen.
Единици
музиканти са от Бремен.
51
4
5
6
7
Ч~слителното име като прилагателно
.
fйnf
sechs
sieben
Десетици
10
20
30
40
50
60
70
8
acht
80
9
пеип
90
vrerzrg
10-19
zehn
e/f
zwolf
dreizehn
vierzehn
20 - 29
zwanz1g
einundzwanzig
zweiundzwanzig
dreiundzwanzig
vierundzwanzig
fйnfzig
fйnfzehn
fйnfundzwonzig
sechzig
sechzehn
sechsundzwonzig
(без -s)
(без -s)
siebzig
siebzehn
(без-еп)
(без-еп)
achtzig
neunzig
achtzehn
neunzehn
zehn
zwanzig
drei/Зig
siebenundzwanzig
achtundzwonzig
neunundzwanzig
Когато числителното име стои пред съществително, говорим за
числително име, използвано като прилаrателно. Тогава то
пояснява съществителното.
Първо се четат единиците, а след това - десетиците!
27
19
Л
neunzehn
62
Числителното име като прилагателно
~
siebenundzwanzig
Числителни бройни
63
Числително име
десетични дроби:
100 - 900
100
200
300
400
500
(ein)hundert
zweihundert
dreihundert
vierhundert
funfhundert
600
700
800
900
sechshundert
siebenhundert
achthundert
neunhundert
30 000
100 000
200 000
1 000 000
1000000 000
dreifЗigtausend
(ein)hunderttausend
zweihunderttausend
eine Million
eine Milliarde
Комбинации
drei hundertvierzig
funfhundertachtundsiebzig
zweitausendvierhundertsechsundsechzig
funfzehntausenddreihundertfunfzig
dreihundertsiebzigtausendsiebenhundertelf
eine Million funfhunderttausend
От един милион нагоре числителните бройни не се пишат заедно
като една дума.
eine Mil/ion siebenhundertachtzigtausend
Числото
eins не може стои
1 780 000
със съществително. Затова се
използва неопределителният член, който съответно трябва да
се скланя .
..,.
0,5
3,4
11,89
пи// Котта fйnf
drei Котта vier
elf Кот та acht пеип
валута за Германия и Австрия
(ein)tausend
zweitausend
dreitausend
zehntausend
elftausend
340
578
2 466
15 350
370 711
1 500 000
Произнасяме
валути
1 000 - 1 000 000
1 000
2 000
3 000
10 000
11 000
пи шем
Неопределителен член, стр.
Mit einem Schuh kommt тап
nicht weit.
1О
На куц крак не може да се
стигне далеч.
zwolfEuro
vier Euro fйnfzig (Cent)
12 €
4,50 €
валута за Швейцария
1,- sfr/sFr
1,80 sfr/sFr
ein (Schweizer) Franken
ein Franken achtzig (Rappen)
Год ини
Год ините се изговарят по следния начин:
7989 - neunzehnhundertneunundachtzig
1543-fйnfzehnhundertdreiundvierzig
2001 -zweitausend(und)eins
В изречения годините могат да се използват по следния начин:
2005 hatten wir Besuch aus Afrika. или
lm Jahr(e) 2005 hatten wir Besuch aus Afrika.
П рез
2005
имахме гости от Африка.
Часово време
В н емския език има различни възможности да се изрази часът.
И ма официален вариант, по който се съобщава часът
-
например
в нови ните, и разговорен, използван в ежедневната комуникация.
В някои части на немско­
Настроение за математика?
говорещите страни често
Пишем
Произнасяме
може да се чуе за часа
5+3= 8
Изваждане: 11 - 6 = 5
Умножение: 4 х 3 = 12
Деление: 12: 6 = 2
Fйnf plus drei ist (gleich)
Събиране:
64
vierte/ zehn, което
означава 9:15 ч.
или dreiviertel zehn - 9:45
acht.
Elf minus sechs ist (gfeich) fйnf.
Vier та/ drei ist (gleich) zwolf.
Zwolf (geteift) durch sechs ist (gleich) zwei.
Числителни бройни
Годин и - Часово време
ч.
65
•
Числително име
Официаnен
Разговорен
ein Uhr!dreizehn Uhr
(Punkt) eins
А
Вземете часовник, на който можете бързо да настройвате
~ часа (най-добре аналогов часовник или будилник) и
настройте стрелките произволно, без да гледате. След
това произнесете на глас настроеното време.
drei Uhr vierzig!fйnfzehn Uhr
vierzig
zwanzig vor vier
e/f Uhr fйnfundvierzig!dreiund­
zwanzig Uhr fйnfundvierzig
Дроби/ тегло и размери
Vierte/ vor zwolf
Дроби
zwolf Uhr fйnfzehn!nu/1 Uhr
Viertel nach zwoff
fйnfzehn
zwo/f Uhr fйnfundfйnfzig/
пи// Uhr fйnfundfйnfzig
fйnf vor eins
zwei Uhr fйnfundfйnfzig!
vierzehn Uhr fйnfundfйnfzig
fйnf vor drei
fйnf Uhr fйnfundzwanzig!
fйnf vor ha/b sechs
1/100 ein Hundertstel
1/ 1О ein Zehntel
1/8 ein Achtel
1/4
ein Viertel
1/3 ein Drittel
1/2 ein halbl / 20 ein Zwanzigstef
3/4
drei Viertel
1 У2 eineinhalb (anderthalb)
3 У2 dreieinha/b
изключение на
acht Uhr zweiunddreifsig/
zwanzig Uhr zweiunddreifsig
elf Uhr achtundfйnfzig!dreiund­
zwanzig Uhr achtundfйnfzig
1/2 (ein halb), те
kurz nach halb пеип
п рилагателните.
kurz vor zwolf
ein viertel Liter Milch
ein achtel Liter О!
eine hundertstel Minute
ein halbes Brot
eine halbe Torte
zwolf
zwolf Uhr!vierundzwanzig
Uhr (също пи// Uhr или
Mitternacht)
За часа може да се пита по следния начин:
Wie spat ist es? Wie viel Uhr ist es?
Коnко е часът?
Um wie viel Uhr fangt der Film ап?
Wann treffen wir uns?
В колко часа започва филмът?
Кога ще се срещнем?
да се отговаря така:
Es ist neunzehn Uhr dreifsig.
Es ist Viertef vor acht.
Часът е деветнайсет и трийсет.
Um zwanzig Uhr.
Um halb acht.
В двайсет часа.
66
една десета
Образуване:
една осма
ein + числ. бройно
една четвърт
+ -(s)tel
една трета
половин (една втора)
една двайсета
три четвърти
един (едно цяло) и половина
три (цяло) и половина
Дробите могат да се използват като прилагателни, но с
siebzehn Uhr fйnfundzwanzig
... и
ед на стотна
Часът е осем без петнайсет.
•
В седем и половина.
Часът
не носят типичните окончания на
четвърт литър мляко
една осма литър олио
една стотна от минутата
половин хляб
половин торта
Terno
1 kg
ein Kilo(gramm)
1 У2 kg eineinhalb Kilo или anderthalb Kilo
l Pfd
ein Pfund (не се използва в Австрия)
ein Gramm
19
1 dag ein Dekagramm = 7О g (само в Австрия)
500 g = einPfund
1000 g = 7 Kilo
По-особени обозначения за количество:
ein Dutzend = 12 (дузина)
1 Paar
= 2 (чифт)
•
e1n
paar
няколко
Дроби, тегло и размери
67
Числително име
Мерки
Образуване на числителните редни
= ein Liter
11
Ч ислителните редни от
О, 1 1
= ein Deziliter
1 km
= 7 Kilometer
1 km/h = ein Kilometer pro Stunde
1m
= ein Meter
1 m2
= ein Quadratmeter
1 mз
= ein Kublkmeter
1cm
= ein Zentimeter
1 mm = 7Millimeter
1°С = 7 °Celsius
-1 °С = minus ein Grad (Ce/sius)
или: ein Grad unter пи//
+1°С = p/us ein Grad (Celsius)
или: ein Grad uber пи//
Други числителни
Das Buch gibl es in zweifacher
Ausfuhrung.
Das war ein dreifacher Betrug.
Тази книга е в две оформления.
1.
2.
3.
4.
5.
20.
2 1.
22.
23.
24.
25.
26.
27.
-fach:
Зfach
dreifach
и т.н.
Числата, показващи вида, се образуват от числително бройно+
-er + -lei:
zweierlei Kiise
fйnferlei Sof1en
28.
29.
два вида сирене
der erste/zweite/dritte Aprif
erst-
6.
7.
zweit-
dritt-
8.
9.
1О.
viertfйnft-
sechstsieb(en)tacht- (само едно -t)
neuntzеhпt-
zwanzigsteinundzwanzigstzweiundzwanzigstdreiundzwanzigstvierundzwanzigst-
30.
31.
32.
33.
34.
35.
36.
37.
fйnfundzwanzigst-
sechsundzwanzigstsiebenundzwanzigstachtundzwanzigstneunundzwanzigst-
dreifЗigst-
einunddreifЗigst-
zweiunddreifЗigstdreiunddreifЗigst-
vierunddrei8igstfйnfunddreifЗigst-
sechsunddrei8igstsiebenunddreifЗigst-
38.
achtunddreifЗigst-
39.
neununddreifЗigst-
пет различни вида сос
Числата, показващи повторяемост, се образуват от числително
бройно
произнася се:
20 нагоре се образуват от числително
бр ойно+ окончание -st.
der 20. November - произнася се: der zwanzigste November
Това беше трикратна измама.
Образуват се, като към числителното бройно се прибави
1fach
2fach
der 1./2./3. April -
-t (1 и 3 образуват формите неправилно).
Чи слителните редни от
Числата за многократност показват колко пьти се среща нещо.
einfach
zweifach
бройно+ окончание
1 до 19 се образуват от числително
П p и числителните редни от
21
нагоре първо се поставят
еди ниците и след това десетиците.
+ -ma/:
Jch habe fйnfmal angerufen und
zweimal geklingelt.
Ч ислителните редни се скланят като прилагателни. Те се упот­
Пет пъти звънях по телефона
ребяват както с, така и без граматичен член, от което зависи
и два пъти на вратата.
дали ще получат окончание за силно или слабо склонение.
...
Числителни редни
-
Склонение на прилагателното, стр.
Без граматичен член
Die Flasche Sekt war erste Wah/.
Числителните редни определят поредността на лица и предмети.
der erste Platz, der zweite Platz
und der dritte Platz
първо място, второ място
и трето място
След числителното редно, изписано с цифра, винаги се поста­
вя точка.
- С определи телен член
lch Ып das erste Maf
im Theater gewesen.
-
Числителни редни
Това беше първото ми
посещение в театъра.
С неопределителен член
- И зб роявания
erstens, zweitens, drittens
68
Бутилката шампанско беше
първо качество.
Es gibt immer ein erstes Ма/.
1. Platz, der 2. Platz und der 3. Pfatz
52
Числителни редни
Винаги има (един) пръв път.
първо, второ, трето
69
Числително име
Образуване: числително редно+ окончание
Erstens Ып ich nicht Ыоd und
zweitens kann ich das alleine
und drittens geht dich das
gar nichts ап.
..
-ens.
Първо, не съм глупав, второ,
това въобще не те засяга.
И ма числителни бройни (7, 2,
други числителни
Да бъде втори, не му е
достатъчно.
Луи Четиринадесети
Ludwig der Vierzehnte (XIV.)
war der Sonnenkonig.
zu, числителното
Heute Abend sind wir zu zweit.
Vielleicht aber auch zu dritt.
'
Н ай-важното при числителните:
Той винаги иска да бъде пръв.
Er wi/1 immer Erster sein. Zweiter
zu sein, genйgt ihm nicht.
..
това го мога сам, и трето,
Числителното редно може да се използва и като съществително.
Употребено с
.
редни
3 ...), дроби (7/2, 7/3, 7/76 ...),
(zweifach, dreierlei, einige ...) и числителни
( 7., 2., З. ...).
П ри числителните от
21 нагоре първо се четат единиците и
това десетиците: 27 = 7 + 20 = sieben-und-zwanzig
след
Ч ислителните редни се образуват от числително бройно и
(XIV)
окон чание
беше Кралят Слънце.
-t (7. - 19.), съотв. -st (om 20 нагоре).
Н аучете числата от едно до двайсет и целите десетици наизуст.
редно няма окончание.
Та ка много лесно ще можете сами да образувате всички
Довечера ще бъдем двама.
останали числа.
~
Може би и трима.
Дата
За дати се използват числителни редни, изписани с цифри :
•
съобщаване на дата
Heute ist der 1. Mai.
Изговаря се: der erste Mai
Ат Samstag, dem 3. August,
komme ich zu dir.
Произнася се: dem dritten August
•
Днес е 1-ви май.
В събота, трети август,
ще дойда при теб.
в писмо
Berlin, 24.12.2006 или: Berlin, den 24.12.2006
Произнася се: den vierundzwanzigsten Zwolften zweitausendsechs
•
в автобиография
Роден съм на 08.12.1987 г.
Jch wurde ат 08.12.1987
geboren.
Произнася се: ат achten Zwolften neunzehnhundertsiebenundachtzig
•
за даден период от време
Vom 15.8. -21.9.2008 mбchte
Бих искал да резервирам стая
ich ein Zimmer reservieren.
от 15.8. - 21.9.2008 г.
Произнася се: vom fйnfzehnten Dritten bls einundzwanzigsten Vierten
zweitausendacht.
,
Цифрите, обозначаващи дни и месеци, следват правилата за
склонение на прилагателните.
то, стр.
70
.,.
Склонение на прилагателно­
52
Дата
Н ай-важното накратко!
71
Глагол
•
залог
-
деятелен
и страдателен
Dort drйben ат Tisch wird Schach gespielt.
Глаголът играе важна роля в изречението. От него зависи както
съдържанието, така и структурата на изречението. В изречението
глаголът играе ролята на сказуемо . .,. Сказуемото в изречението,
в за висимост от ролята им в изречението глаголите могат да
бъдат разделени на:
.,. стр. 73
Спома гателни глаголи ..,. стр. 78
М одални глаголи .,. стр. 79
Глаголът описва:
V
Там, на масата отсреща се играе шах.
Пълнозна чни глаголи
161
деиствия
Er spielt Schach.
Той играе шах.
Глагол
стр.
•
начин на извършване на деиствието
Der Junge lдuft zum Bdcker und kauft ein Brot.
Момчето отива при хлебаря и купува хляб.
процеси
Пълнозначни глаголи
Es regnet und stiirmt gerade.
В момента вали и бушува буря.
сетивни
възприятия
Ора sieht aus dem
Fenster, weil er die Vдgel
beobachten will. Мап kann sie auch deutlich horen.
да образуват сказуемото в изречението.
Дядо гледа през прозореца, защото иска да
/ch bade in der Badewanne.
наблюдава птиците. Те се чуват ясно.
чувства
По вечето глаголи са пълнозначни. Това означава, че могат сами
Към тази група спадат:
Die Schwester дrgert sich йЬеr ihren Bruder. Und er
freut sich noch darйber.
1.
радва на това.
2.
lch fiihle mich heute krank.
Jch denke, du wei8t, was ich meine.
процеси
Аз мисля, че знаеш какво имам предвид.
3.
Промяната на глагола се нарича спрежение. Той се променя по:
лице
1, 2 или 3 лице
ich spiele, er spieft, wir spiefen
V
аз играя, тои играеше, тои е играел
•
число
ед.ч. или мн.ч.
•
време
er spielt, er spielte, er hat gespielt
5.
•
наклонение
радвам се
почивам си
интересувам се от
мечтая за
давам: давам съвет,
давам насока
...
правя: съжалявам, наранявам
...
гла голи с делими и неделими представки
einkaufen -+ ich kaufe ein
verkaufen -+ ich verkaufe
той играе, той игра/еше/ел
+ непря ко доnъnнение + пряко допълнение
функционални глаголи
geben: einen Rat geben,
einen Tipp geben ...
tun: leidtun, wehtun ...
V
давам
+ пряко допълнение
глаголи, изискващи допълнение с предлог
sich interessieren fiir +Akkusariv
trdumen von + Dativ
4.
купувам
възвратни глаголи
sich freuen
sich ausruhen
Днес се чувствам болен.
•
глаголи с допълнение
kaufen + Akkusativ
geben + Dativ+Akkusativ
Сестрата се ядосва на брат си. А той дори се
мисловни
Аз се къпя във ваната.
пазарувам, купувам
продавам
начин на изказване на говорещото лице
er spie/t, er spiele, er wйrde spielen, spiel!
той играе, нека играе, той би игр~л, играй!
72
Глагол
Пъл нозначни глаголи
73
Глагол
При несъщинските възвратни глаголи мястото на възвратното
Глаголи с допълнение
Има глаголи, които се нуждаят от допълнение. Различават се две
групи.
Преходни rnaronи
Непреходни rnaronи
допълнения в
допълнения в
Akkusativ
Dativ или Genitiv
..,. Допълненията в изрече­
нието, стр. 162
lch mag ihn. (Akkusativ)
Er hilft ihm. (Dativ)
Аз го харесвам.
Той му помага.
Er Jiest ein Buch. (Akkusativ)
Wir gedenken des Toten. (Genitiv)
Той чете книга.
Ние си спомняме за починалия.
Sie spricht mit ihm.
Тя говори с него.
без допълнение
Die Medizin hilft schnell.
Лекарството помага бързо.
Много глаголи могат да се използват като преходни и непреходни:
Sie spricht die deutsche Sprache. (Akkusativ)
Тя говори немски.
непреходен
/ch kдтте mich.
/ch kдтте meine Schwester.
Аз се реша.
Аз реша моята сестра.
Гл аголи с предлог
Ня кои глаголи изискват допълнение с точно определен предлог
допълнения с предлог
преходен
местоимение може да се заеме от съществително име.
Sie spricht mit dem Arzt. (допълнение с предлог)
Тя говори с лекаря.
и падеж:
е
е
denken an +Akkusativ
lch denke oft ап meinen Urlaub.
gehen Uffl +Alkkusativ
Es geht ит meine Rechnung.
Често мисля за моя отпуск.
Става въпрос за моята сметка.
М ного от тези пълнозначни глаголи могат да се причислят и към
групата на възвратните или на функционалните глаголи:
• sich interessieren fiir +Akkusativ
Мах interessiert sich fUr das
пеие Motorrad von BMW
Макс се интересува от новия
мотоциклет на БМВ.
(възвратен глагол)
• Angst haben vor + Dativ
Kleine Kinder haben Angst vor
Monstern.
Малките деца се страхуват
от чудовища.
(функционален глагол)
Преходните глаголи могат да образуват страдателен залог ""
Страдателен залог, стр.
Функционални глаголи
115
Непреходните глаголи не образуват страдателен залог.
Функционалните глаголи се използват с определени съществи­
тел ни имена като пряко допълнение или допълнение с предлог.
Възвратни глаголи
Едн и от най-важните функционални глаголи са:
Много глаголи се използват заедно с възвратното местоимение
(sich).
Възвратното местоимение отнася действието към подлога в из­
речението и може да стои в
Dativ или Akkusativ.
J1,,, Възвратни местоимения, стр.
34
Dativ: /ch kдтте mir das Нааг.
Akkusativ: /ch freue mich auf
Аз си реша косата.
Радвам се на вечерята.
das Abendbrot.
Има същински и несъщински възвратни глаголи: при същин~
ските възвратни глаголи възвратното местоимение не може да
74
bringen, kommen
~Ьеп
machen
iп Ordnung
ein Versprechen geben
einen Vertrag machen
п одреждам нещата
давам обещание
изготвям договор
zur Sprache bringen
einen Rat geben
eine Pause machen
н а карвам да говори
давам съвет
правя почивка/пауза
zur Vernunft kommen
eine Erlaubnis geben
eine Andeutung machen
вразумявам се
давам разрешение
правя намек
ans Licht kommen
eine Einschcitzung geben
einen Versuch machen
излизам наяве
давам оценка
правя опит
bringen
Други функционални глаголи: Ьеkоттеп, erhalten, finden, nehmen,
се замени със съществително име.
lch erinnere mich.
bringen, kommen, geben, machen
Спомням си.
Глаголи с допълнение - Възвратни глаголи
ziehen.
Гл аголи с предлог - Функционални глаголи
75
Глагол
Глаголи с делими и неделими представки
място в изречението на rлаголите с делими представки
Глаголите могат да се комбинират с делими представки и по този
1. В съобщително и въпросително изречение, въведено с
/aufen (вървя, бягам),
аЬ/аиfеп (изтичам), hinlaufen (тичам към), weglaufen (бягам от)
Образуване на производни думи с представки, стр. 120
въпросителна дума, глаголът стои на второ място, а делимата
начин получават ново значение, нanp.
представка отива в края на изречението:
11>-
Повечето делими представки носят ударение. При спрежение
на глагола в Prasens и Prateritum те се отделят от глагола.
Най-важните делими представки
аЬ-
ап-
abfahren
anfassen
Ние заминаваме утре.
Wirfahren morgen weg.
Wann fiihrst du weg?
2.
Кога заминаваш?
В подчинително изречение и във въпросително изречение,
което изисква да/не-отговор, глаголът стои на първо място, а
Der Zug fahrt pйnktlich аЬ.
делимата представка
Влакът тръгва навреме.
Geht endlich weg!
Gehen wirweg?
Er fasst den Stoff ап.
-
в края на изречението:
Тръгвайте най- после!
Ще тръгваме ли?
Той опипва плата.
aufaus-
aufpassen
ausrutschen
Pass doch auf!
3.
В подчиненото изречение глаголът стои в края на изречението
Внимавай де!
заедно с делимата представка:
Er rutscht aufeiner Bananenschale aus.
lch hoffe, dass sie gut ankommt.
Надявам се, че тя ще
Той се подхлъзва на кора от банан.
ein-
einkaufen
Wir kaufen immer ат Donnerstag ein.
Ние пазаруваме винаги в четвъртък.
her-
herkommen
Котт doch та/ her!
Ела насам!
hin-
hingehen
Wo gehst du hin?
Накъде си тръгнал?
losmit-
Jos/assen
mitkommen
vorsch/agen
wegbringen
zu-
weiterlesen
zuhoren
miss- всички
носят ударение. 11>- Значение на представките, стр.
Пусни ме най-сетне!
Ье-
besuchen
lch besuche dich bald.
Er kommt mit.
zurйckkommen
120
Скоро ще те посетя.
ent-
entwerfen
Das Kind geht raus in den Garten.
Er entwirft das Gebaude.
Той проектира сградата.
er-
erscheinen
/ch schlage vor, wir machen jetzt Schluss.
Erscheinen Sie Ьitte pйnktlich!
Моля, явете се навреме!
ge-
gefa/fen
Du bringst die Post weg.
Dи gefiillst mir sehr.
Ти много ми харесваш.
miss-
missverstehen
Sie missversteht ihn mit Absicht.
Lesen Sie Ьitte weiter!
Тя нарочно се прави, че не го
Моля Ви, четете нататък!
разбира.
Horst du mir Ьitte та/ zи?
wider-
widersprechen
Ще ме чуеш ли?
zuriick-
представки в тази таблица не
ПР.ИМе
Ти ще занесеш пощата .
weiter-
но. С изключение на
Инфинитив
Предлагам сега да приключим.
weg-
Това са представки, които не могат да се употребяват самостой­
Представка
Детето излиза в градината.
vor-
Гла голи с неделими представки
Lass mich endlich los!
Той идва с нас.
raus-/rein- rausgehen
пристигне без проблем.
Er kam gestern aus dem Иr/аиЬ zuriick.
Das widerspricht der Regel.
Това противоречи на правилото.
ver-
verlieren
Вчера той се върна от отпуск.
Beim Spiel verliere ich immer.
Винаги губя при игра.
zer-
zerschneiden
Zerschneidet das Papier nicht!
Не разрязвайте хартията!
76
Гла голи с делими и неделими представки
Глаголи с делими и неделими представки
77
Глагол
-
Глаголи, съставени от две части
Това са глаголи, чиято първата част се поставя в края на
изречението и остава непроменена пр и спрежение.
Инфинитив
spazieren gehen
kennen fernen
Спрегната форма
В и зречението sein, haben и
Вид част на
пълнознач н и глаголи:
речта
•
- se,n
може да
fch gehe spazieren.
инфинитив
Разхождам се.
+ глагол
verloren gehen
Autofahren
Дядото е стар.
Du gehst baden.
- haben може да
Er bekommt 8/итеп geschenkt.
причастие
Подаряват му цветя.
+ глагол
Der Ring ging verloren.
съществително
Wir fahren Rad,
ihr fahrt Auto.
Sie hat heute Geburtstag.
Днес тя има рожден ден.
съществител но
съществително
се свърже със:
Sie m6chte unbedingt Lehrerin werden.
Тя иска непремен н о да стане учител ка.
+ глагол
п рилагателно
Ние караме колело,
Es wird jetzt langsam wдrmer.
Сега бавно ще започне да се затопля .
werden, стр. 83
Сп режение на sein, haben, werden, стр. 97, 101, 108, 111, 182
..,.
Sie spielen Klavier.
fch lege die Hemden aufeinander.
наречие
Подреждам ризите една върху
+ глагол
друга.
rйckwarts fahren
се свърже със:
- werden може да
Вие свирите на пиано.
aufeinanderfegen
Der GroBvater ist alt.
п рилагателно
вие карате кола.
Klavier spielen
Die GrofJmutter ist eine alte Frau.
Бабата е стара жена.
Пръстенът се изгуби.
Radfahren
werden могат се употребят и като
се свърже със:
съществително
Er lernt sie kennen.
Ти отиваш да се къпеш.
geschenkt bekommen
Passiv: ..,. стр. 115
Oas ВаЬу wurde gestern geboren.
Бебето се роди вчера.
Той се запознава с нея.
baden gehen
при образуване на
Значение на
Модални глаголи
Das Auto fiihrt rйckwiirts.
Модалн ите глаголи показват начина, по който протича дадено
Колата върви назад.
действие: дали то се върши с удоволствие, добровол н о и т.н.
Им а шест модални глагола: diirfen (мо га - позволено ми е),
k6nnen (мога - физически съм в състояние да го направя),
Спомагателни глаголи
Към спомагателните гла гол и спадат sein, haben и
werden. Те са
необходими:
- за образуване на сл ожн и времена ..,. Време на глагола, стр. 96
Sie ist in die Badewanne gegangen und hat sich gewaschen. (Perfekt)
Тя влезе във ваната и се изкъпа.
miissen (трябва - лично убеждение, вътрешна необходимост),
sollen (трябва - оби кновено за повед от друго лице), wollen (искам,
жел ая), m6gen (харесвам, желая).
На й-често модалните глаголи се употребяват с друг глагол. Тогава
вто рият глагол е в инфинитив и стои в края на из речението.
Sie so/1morgen nicht kommen.
Не е необходимо тя да идва утре.
Er hatte schlecht gesch/afen. (Plusquamperfekt)
Той беше спал лошо.
Wann wird sie wiederkommen? (Futur)
Тя кога пак ще дойде?
78
Спомагателни глагол и
Модални глаголи
79
Глагол
Различните значения на модалните глаголи, напр. с глагола
arbeiten
необходимост
,niissen
lch muss morgen wegfahren.
(работя):
Утре трябва (се налага) да пътувам.
заповед
Du musst besser oufpassen!
Ти трябва да внимаваш повече!
подкана
Wir miissen gehen!
Трябва да тръгваме!
sollen
wollen
съвет или искане
lch soll die Schuhe putzen.
от някой друг
Аз трябва да си лъсна обувките.
желание или
Sie wi/1 nie wieder /йgеп.
намерение
Тя никога повече няма да лъже .
...
Sie will das Abltur machen.
Ег darf nicht arbeiten.
Ег kann
nicht arbeiten.
Тя иска (има намерение) да се яви на
Er mag nicht arbeiten.
матура.
Той не може да работи. Той не може да работи. Той не обича да работи.
Формата
mochte- е форма за Konjunktiv 11
на глагола
mogen и
н яма собствен инфинитив.
Значението на тбсhtе"'
/ch mochte nach Paris (fahren).
някой има дадено желание
И скам да отида в Париж.
lch mochte einen
Er muss nicht arbeiten.
Er soll nicht orbeiten.
Er wi/1 nicht arbeiten.
Не му е нужно да работи. ой не трябва да работи. Той не иска да работи.
Значение на модалните глаголи
Модаnен
Значение
konnen
Пример
Аз бих желал (да пия) чай.
при поръчка и пазаруване
lch mochte 150 Gramm Кдsе (kaufen).
Аз бих искал (да купя) 150 г сирене.
(любезно)
lch mag
позволение
Тее.
възможност
lch darf Eis essen.
lch mag Poris.
Мога да ям сладолед.
Ха ресвам/Обичам Париж.
вкусно ми е
любезна молба
Можете да приберете колата.
Модалните глаголи могат да се употребяват и самостоятелно (без
Sie kann Ski fahren.
и н ф инитив), ако от контекста става ясно какво се има предвид.
Коппеп
Sie mir ein Bier bringen?
Може ли да ми донесете една бира?
позволение
Sie konnen mein Auto nehmen.
Можете да вземете колата ми.
обичам (нещо)
градът ми харесва
Sie konnen das Auto abho/en.
Тя може да кара ски.
..
най-често се използва
Обичам чай.
способност
mogen
(trinken).
Значението на модалния глагол mogen
rnaгon
diirfen
Тее
lch mochte einen Тее (trinken).
Kommst du mit? Nein, ich kann
nicht (mitkommen).
lch muss nach Hause (gehen).
Искам (да пия) чай.
Ще дойдеш ли с мен? Не,
не мога (да дойда с теб) .
Трябва да си ходя вкъщи.
/ch mag Himbeereis.
Обичам малинов сладолед.
Когато искаме да изразим личното си желание, използваме
mochte-.
Wo/len
се използва за намерение или желание, свързано с
усилие на волята.
80
Модални глаголи
М одални глаголи
81
Глагол
Значение на
Модални глаголи с отрицание
При отрицанието на
diirfen и miissen се
променя значението на
модалните глаголи.
Мах darf/so/1 morgen nicht Fи/ЗЬа/1 spielen.
забрана
Макс не може/не трябва да играе футбол утре.
не се налага
Затова майка не трябва да готви в неделя .
без принуда
Spinat musst du nicht essen.
Не трябва (не е задължително) да ядеш спанак.
Глаголи с модално значение
brauchen
глагол. Тогава има
се използва с думите
nur и nicht като модален
приблизително значението на miissen. В този
случай при инфинитива стои
zu.
Утре със сигурност ще подредим.
план
Morgen wird es schneien.
бъдеще време
- обещание,
- прогноза
Утре ще вали сняг.
Konjunktiv 11 -
желание
Konjunktiv 11 -
учтива молба
С удоволствие бих ти помогнал.
Wiirdest du das Fenster sch/ieBen?
Би ли затворил прозореца?
Jch wiirde kommen, aber ich habe keine Zeit.
Konjunktiv 11 - нереално
Бих дошъл, но нямам време.
изказване
Jetzt wird das Haus gebaut.
страдателен залог
не е необходимо
Не трябва да идвате, няма да има урок.
(не трябва)
Ои brauchst пит zu k/opfen, dann mache ich dir auf.
необходимо е
Трябва само да почукаш и ще ти отворя.
(трябва)
kennen и wissen
lch kenne die Stadt genau.
най-често за лица или места
1948
г.
Oer Superstar ist in Berlin gesehen worden.
Моят син ще стане/става лекар.
werden като пълнозначен
глагол + съществително
Nдchstes Jahr werde
werden
Mein Sohn wird Arzt.
ich 30 Jahre.
като пълнозначен
Следващата година ще стана/ставам на 30 глагол+ числително
fch werde kleiner, je дlter ich werde.
werden
Колкото повече остарявам, толкова
глагол
като пълнозначен
+
прилагателно
по-нисък ставам.
Er kennt seinen Kollegen gut.
Ои Ьist dlter geworden!
Той познава добре своя колега.
lch weifl, dass die Stadt gro/3 ist.
знание на даден факт,
Знам, че градъ, е голям.
най-често в комбинация
Er weifJ, wie sein Kollege heil3t.
с подчинено изречение
Той знае как се казва неговият колега.
lassen
Ти си остарял!
Внимание: когато
werden се употребява като спомагатепен
гпагоп, миналото причастие е worden:
Мах ist 20 7О geboren worden.
Макс е роден през 201 О г.
Когато
подканвам
Моля, оставете куфара.
Oie Mutter fiisst das Haus streichen.
И з раел е основан през
години.
Познавам добре града.
Lassen Sie bltte den Koffer stehen.
Jsrae/ wurde 7948 gegrйndet.
Мегазвездата е видяна в Берлин.
fhr braucht nicht zи kommen, der Unterricht fдfft aus.
Значение на
бъдеще време
Сега къщата се строи.
Brauchen може да
Значение на
Wir werden morgen bestimmt aufrdumen.
Jch.wiirde dir gern helfen.
Mutter muss dafйr ат Sonntag nicht kochen.
Зна!-lение на
werden
давам задача
werden е употребен като пьпнозначен гпагоп,
м иналото причастие е geworden:
Herr Maier ist Geschaftsfйhrer
Г-н Майер стана управител.
geworden.
Майката възлага да се боядиса къщата.
Er liisst sie zur Disco gehen.
разрешавам нещо
Той я пуска на дискотека.
Lassen Sie das!
заповядвам нещо
Оставете това!
lch lasse das lieber.
отказвам се да правя нещо
По-добре да оставя това.
82
Модални глаголи с отрицание
-
Глагол и с модално зна чение
Глаголи с модал но значение
83
Глагол
Инфинитив
И нфинитивът като съществително име
И н финитивът може да се употребява и като съществително име.
Инфинитивът е основната форма на глагола. Почти всички глаго­
ли се образуват от корена на глагола с окончанието -еп.
faufen (бягам, вървя пеша), springen (скачам), rennen (тичам)
Четенето е много разтоварващо.
Oas Lesen ist sehr entspannend.
Oas Arbeiten ат FlieBband ist
sehr monoton.
Изключения са глаголите, завършващи на -ern, -е/п, -п.
Работата на поточна линия е
много монотонна.
Когато пред инфинитива стои граматичен член, той е
употребен като съществително и затова се пише
с главна буква .
Инфинитив без zu
Инфинитивите се използват:
И нфинитив с zu
1. При образуване на:
• бъ~еще време (Futur 1)
Sie wird morgen nach Berlin fahren.
Има глаголи, съществителни, прилагателни, причастия, след
• бъдеще в миналото (Futur 11)
Morgen wird sie die Prufung
geschrieben haben.
• Konjunktiv 11 ..,. стр. 109
fch wurde gerne schlafen.
2. С модал н и глаголи:
Sie so/1 doch kommen.
3. При подкана или заповед:
Bitte die Turen schlieBen.
Утре тя ще пътува за Берлин .
Но тя трябва да дойде.
1. Гnаrоли с zu +
инфинитив
а) При някои гла голи zu
Моля, вратите да се затварят.
+ инфинитив стои
Er Ыeibt nicht aufder StraBe stehen.
на мястото на подчи ­
не но изречение, въведено със съюза
то и подчиненото изречение е един
-
dass, ако
и същ .
подло гът в главно­
•
те,пеп:
Er meint, er hat immer Recht.
..,.
Er meint, immer Recht zu haben.
Той смята, че винаги има право.
- sich freuen:
Wir freuen uns, dass wir ihn
bald wiedersehen.
lch gehe jetzt in die Bar tanzen.
Sie fiihrt in die Stadt einkaufen.
..,
Wir freuen uns, ihn
ba/d wiederzusehen.
Н ие се радваме, че скоро пак ще го видим .
Er lernt gerade Ffote spielen.
/ch hore die Voge/ singen.
- hoffen:
Er hofft, dass er Ьа/d
wieder gesund ist.
..,
Er hofft, bald wieder
gesund zu sein.
Той се надява скоро да бъде здрав.
Чувам птиците да пеят.
sehen
Пред zu + инфинитив се пише запетая, когато подчиненото
изречение се състои от три или повече думи.
В момента той се учи да свири на флейта.
horen
всичко.
С удоволствие бих поспал.
Тя отива в града, за да пазарува.
/ernen
Той се затруднява да разбира
възрастни хора.
Отивам сега в бара да танцувам.
fahren
Детето, изглежда, че спи.
Das Kind scheint zu schlafen.
Er hat Miihe, al/es zu verstehen.
Es ist nett, alten Leuten zи helfen. Хубаво е да се помага на
с изпита.
Той няма да спре на улицата.
gehen
zu + инфинитив.
Утре тя ще е приключила
Следните rлаrоли моrат да се използват с инфинитив без zu:
ЫеiЬеп
ко ито може да стои
1hr seht die 8/итеп wachsen.
Виждате цветята да растат.
lassen
Sie /assen ihn noch schlafen.
Те го оставиха да поспи.
84
Инфинитив безzи
Инфинитив с zu
85
Глагол
2. Прилагателни
Към тези глаголи спадат също:
anbleten, anfangen, aufhoren, beabsichtigen, beginnen, sich Ьетйhеп,
beschlie/Зen, denken ап, sich entsch/iel3en, fйrchten, sich gewohnen ап,
glauben, р/апеп, scheinen, vergessen, sich verlassen auf, versprechen,
versuchen, vorhaben, sich weigern
Ако подлогът в главното и подчиненото изречение не е един и
същ, не може да се използва инфинитив
Er glaubl, dass du immer
Recht hast.
6)
допълнението (съществително или местоимение в
или ~
Akkusativ)
sein (съм)+
прилагателно или причастие, а в другата
-
инфинитив.
interessant. Es ist interessant, die Vдgel zu beobachten.
Интересно е да се наблюдават птиците.
verboten:
Es ist verboten, den Rasen zu betreten.
Забранено е да се стъпва на тревната площ.
право.
zu + инфинитив,
+ инфинитив
В едната част на изречението е употребена спрегнатата форма на
+ zu.
Той смята, че ти винаги имаш
Някои глаголи се употребяват с
и причастия с zu
когато
Genitiv, Dativ
в главното изречение изпълнява ролята на
подлог в подчиненото изречение.
Jch fordere dich auf, dass
.,.. lch fordere dich auf, den Мй/1
du den Мй/1 wegbringst.
wegzubringen.
(dich = пряко допълнение в главното изречение;
du = подлог в подчиненото изречение)
Към тези прилагателни и причастия спадат също:
bereit (zu), entschlossen (zu), er/aubt, erfreut (йЬеr), erstaunt,
gesund/ungesund, gewohnt/ungewohnt, gut/schlecht,
hoflich/unhoflich, interessant/uninteressant, leicht/schwer,
nдtig/unnotig, praktisch/unpraktisch, stolz (auf), richtig/fa/sch,
йberzeugt (von), wichtiglunwichtig
+ zu + инфинитив
3. Изрази
със съществителни
die Lust:
lch habe Lust, heute baden zu gehen.
Имам желание днес да отида на басейн.
der SpaB: Es macht keinen SpaB, immer zи verlieren.
Призовавам те да изнесеш боклука.
Frau Мй//еr erlaubt ihrem Sohn, .,.. Frau Мй//еr erlaubt ihrem Sohn,
dass er ат Computer spie/t.
ат Computer zu spielen.
(ihrem Sohn = непряко допълнение в главното изречение;
er = подлог в подчиненото изречение)
Не доставя удоволствие винаги да губиш.
Към тези съществителни спадат също:
die Absicht, die Angst (vor), die Freude, die Gelegenheit, der Grund (fйr),
die Moglichkeit, die Мйhе, das РrоЬ/ет, die Schwierigkeiten, die Zeit
Г-жа Мюлер разрешава на сина си да играе на компютъра.
Съюзи с zu
Към тези глаголи спадат също:
anbleten, befehlen, bltten, einladen, empfeh/en, erinnern (ап), erlauben,
ermдglichen, gelingen, helfen, leicht fallen, raten, schwer fallen,
йberreden (zu), verbleten, warnen (vor)
+ инфинитив
anstatt: Er isst Schoko/ade, anstatt auf seine Diat zu achten.
Той яде шоколад, вместо да спазва диетата си.
ohne:
Er sitzt vor dem Computer, ohne sich zu bewegen.
Той седи пред компютъра, без да се движи.
zu + инфинитив при глаголи с делими
представки
иm :
Ходя на училище, за да уча.
Zu се вмъква между делимата представка и инфинитива.
wegbringen: lch habe keine Lust, den Мй/1 wegzubringen
lch gehe in die Schule, ит zu lernen.
Пред тези съюзи
Нямам желание да изнеса боклука.
.,..
einschlafen: Er hat Schwierigkeiten einzusch/afen.
Съюзи, стр.
+ zu + инфинитив винаги се поставя запетая!
130
Трудно му е да заспи.
86
Инфинитив с zи
И нфинитив с zu
87
Глагол
Причастия
Partizip 11
Причастията се образуват от инфинитива на глагола и се скланят
Partizip 11
като прилагателни. Има два вида причастия: сегашно причастие
(Partizip 1)
и минало причастие
Сегашно причастие
Минало прича стие
/esen
/esend
wandernd
besuchend
einkaufend
ge/esen
gewandert
besucht
eingekauft
Partizip Perfekt
(минало причастие), защо­
то изразява завършено действие в настоящето .
П ри образуване на
(Partizip 11).
Инфинитив
wandern
besuchen
einkaufen
се нарича още
Partizip 11
трябва да правим разлика между
п р а_вилни и неправилни глаголи.
Partizip 11
на правилните rnaronи:
ge- + корен
глагола
на
+-t
ако коренът на гла гола
ако коренът на глагола
завършва на
завършва на
ge- + корен
-d
ил и -t:
на глагола
-ieren:
корен на глагола
+ -t
+-et
gekocht, gelernt
Partizip 1
'
Partizip I се
нарича също и
Partizip Prasens
(сегашно причастие).
Показва даден процес в настоящето, който продължава.
Partizip I се образува от инфинитива на глагола
schfafend, spielend, singend- спящ, играещ, пеещ
+ -d.
geredet, gearbeitet
registriert, repariert
П ри правилни глаголи с делима представка
-ge- стои
между
делимата представка и корена:
Er hat angeha/ten.
..,. Глаголи с делими
Той спря.
представки, стр.
76
П р и правилни глаголи с неделима представка не се поставя
Употреба
Partizip I може да
•
ge- между делимата представка и корена:
fch habe ihn besucht.
Посетих
..,. Глаголи с неделими представки, стр. 77
се използва като:
приnаrатеnно
-
пред съществителното:
lch sehe den spielenden Kindern zu.
Partizip 11
Наблюдавам играещите деца.
..,.
-
Склонение на прилагателното, стр.
сnед сказуемото:
на неправилните глаголи:
ge- + променен + -еп
52
корен
Die Kinder safsen spielend im Sandkasten.
t
Играещите деца седяха в пясъчника.
•
го.
съществитеnно
springen:
sprung
-еп
Er ist ins Wasser gesprungen.
Той скочи във водата.
fahren:
der Weinende, ein Weinender, Weinender - плачещ(ият)
..,. Склонение на прилагателното, стр. 52
gege-
fahr
-еп
Sie ist nach Rйgen gefahren.
Тя замина за Рюген .
О б разуване на Partizip 11 при неправилни rnaronи с делими
представки:
hinfahren: hin-ge-fahr-en
Bist du schon hingefahren?
Замина ли вече?
Образуване на Partizip 11 при неправилни rnaronи с неделими
представки:
verstehen: verstand-en
Er hat den Fifm verstanden.
Той разбра филма.
Partizip II се образува без ge-!
88
Причастия - Partizip 1
П р и частия - Partizip 11
89
Глагол
Глаголи с две представки също образуват
Partizip 11 без -ge-:
vor-be-reitet, miss-ver-standen
Сп режение на глагола
Гла голите се изменят по лице и число. Променените форми се
Коренът на глагола е инфинитивната форма без окончанието
на ричат спрегнати глаголни форми и носят типичните окончания
и без представка.
за съответното лице в единствено и множествено число.
spielen: корен spiel
gehen: корен geh
sammeln: корен sammel
wandern: корен wander
Коренът на неправилните глаголи се променя в
и/или при
Prateritum
• Partizip II
и ма едни и същи окончания, поради това са необходими други
точно да идентифицират вършителя на действието.
Partizip 11: ge-gang-en
Partizip 11: ge-les-en
Partizip 11: ge-fahr-en
~ Списък с най-важните неправилни глаголи , стр.
Употреба на
ш ителят на действието. Понякога за различните лица и числа
думи като местоимения или съществителни имена, които
Partizip 11.
gehen: Prateritum: ging
/esen: Prateritum: /as
fahren : Prateritum: fuhr
П о окончанието на глагола можем да разпознаем кой е вър­
182
Partizip 11
като прилагателно пред съществителното име:
Изпраното пране виси
в градината.
Склонение: като прилагателно име.
(ние) живеем, (те) живеят
(той/тя/то) живее, (вие) живеете
В немското изречение винаги трябва да има подлог.
Фо рмите на правилните и на неправилните глаголи се образу­
ват по различен начин.
Към коя група да се причисли даден глагол, може да се разбере
от трите му форми.
или след сказуемото:
Die Wdsche hangt gewaschen
im Garten.
er/sie/es wohnt, ihr wohnt
Об разуване на глаголните форми
може да се употреби:
Die gewaschene Wdsche hdngt
im Garten.
wir wohnen, sie wohnen
Прането виси изпрано
в градината .
1. 1nfin itiv - helfen
2. Prateritum, З л. ед.ч. - er half
3. Partizip 11 - geho/fen
Не се скланя.
• Partizip 11 като съществително име:
verletzt - Es gab vie/e Verletzte.
Имаше много ранени.
Склонение: като прилагателно име.
Това са трите основни форми на глагола.
Правилни глагол и
П р и правилните глаголи коренът не се променя
л уч ава окончание
-te, а
при
Partizip 11 -
- в Prateritum по­
окончание -t. Тези глаголи
се н аричат още слаби глаголи.
Форми на правилните глаголи
lnfinitiv
Partizip 11:
Prateritum:
окончание
-te
окончание
-t
(З л. ед.ч.)
sagen
wandern
sammeln
90
Причастия - Partizip 11
(er) sagte
(er) wanderte
(er) samme/te
Сп режение на глагола - Правилни глаголи
(er hat) gesagt
(er ist) gewandert
(er hat) gesammelt
91
Глагол
Ли чните форми в Prasens
Неправилни глаголи
Prasens за
Коренът на неправилните глаголи се променя в
в
тично в
се използват следните окончания:
чание.
Partizip 11. Н а й - често глаголите в
Partizip 11има окончание -en. Тези
Prateritum и час­
Prateritum са без окон­
глаголи се наричат още
- във формите за lnfinitiv, Prateritum и Partizip 11 има три различни
гласни звука: singen - er sang - er hat gesungen
във формите за
Prateritum и Partizip 11 гласният звук е
същ: riechen - er roch - er hat gerochen
-
един и
окончание
ед.ч.
сипни гnагоnи .
Има три възможности за промяна на корена:
отделните лица в единствено и множествено число
ich wohne
-е
du wohnst
-st
er!sie!es wohnt -t
1 л.
2 л.
3 л.
Ако коренът на глагола завършва на
Неправил н и глаголи :
red-en:
kost-en:
arbeit-en:
begegn-en:
sав
schnitt
gegangen
gefahren
genommen
gewesen
gesessen
geschnitten
stehen
treffen
tun
werden
ziehen
schreiben
stand
traf
tat
wurde
zog
schrieb
gestanden
getroffen
getan
geworden
gezogen
geschrieben
wirwohnen
ihrwohnt
sie wohnen
-еп
-t
-еп
а) вмъкване на -е
изключение на-/,
ging
fuhr
nahm
war
окончание
Особености:
- във формите за lnfinitiv и Partizip 11 гласният звук е един и същ:
sehen - er sah - er hat gesehen; fahren - er fuhr - er ist gefahren
gehen
fahren
nehmen
•
se,n
sitzen
schneiden
мн.ч.
-d, -t или
на съгласна (с
-m, -n, -r) + -m или -n, тогава
з л . ед. ч., както и във
2 л.
във
2 л.
и
мн.ч., се вмъква -е пред окончанието:
du redest, er redet, ihr redet
du kostest, er kostet, ihr kostet
du arbeitest, er arbeitet, ihr arbeitet
du begegnest, er begegnet, ihr begegnet
Изключение:
П р и глаголи с промяна в коренната гласна, чийто корен
за вършва на
-d или -t, се
вмъква -е само във
2 л.
мн.ч.:
При смесените rnaronи се променя коренната гласна, но те
halt-en:
du haltst, ihr haltet
einlad-en: du li:idst ein, ihr ladet ein (внимание: er li:idt ein)
образуват миналите глаголни форми с окончанията, характерни
б) -s изпада
за правилните глаголи:
bringen
wissen
brachte
wusste
Ако коренът на глагола завършва на
око нчанието за
gebracht
gewusst
2 л. ед.ч.
е само
fax-en: du faxt
heiB-en: du heifst
-s, -ss, -В, -х, -tz или -z,
-t.
sitz-en:
wйrz-en:
du sitzt
du wйrzt
Трите форми на всеки нов глагол е най -добре да се заучават
в) -е изпада
заедно с неговото значение.
П р и глаголи, чийто инфинитив завършва на
_ли, стр.
.,.
Списък с неправилни глаго­
182
п ред
-eln,
в
1 л. ед.ч. -е
-/ изпада.
Съ що като при всички останали глаголи инфинитивът съвпада с
фо рмите за
Лични форми на глагола
Когато глаголът се изменя по лице и число, говорим за лични
1 и 3 л . мн.ч .,
но тук окончанието е
-n вместо -en.
segeln -. коре н : segel -. ich seg/e, wir segeln
radeln - корен: rade/ _. ich rad/e, wir radeln
форми на глагола. За отделните лични форми има определени
Гла голи, завърш ва щи н а -ern, мога т да образуват 1 л. ед.ч и без -е
окончания, които се прибавят към корена, но понякога има раз­
nред личното оконча н и е:
лика при правилните и неправилните глаголи.
92
Неправилни глаголи
-
Лични форми на глагола
wandern _. корен : wander - ich wand(e)re
bedauern -. корен: bedauer -. ich bedau(e)re
Л и чните форми в Prasens
93
Глагол
Глаголи с промяна на коренната гласна
~ Най-важното накратко!
Глаголите с промяна на коренната гласна спадат към неправилни­
Най-важното за глагола!
те. Коренната гласна на инфинитива е е, а, аи или о, като напри­
Преходен
мер nehmen, fahren,
Преходните глаголи изискват пряко допълнение (в
laufen, sto/Jen.
Промяна на коренната rласна в
Akkusativ):
Тя го харесва.
Н епреходните глаголи изискват непряко допълнение (в
е-+ i/ie
a-+ii
аи-+
2 л. ед.ч.
3 л. ед.ч.
geben
-+ dugibst
-+ ergibt
fahren
- j du fiihrst
-+ erfiihrt
Jaufen
- j du liiufst
-+ er liiuft
iiu
Останалите глаголни форми се спрягат правилно.
Prasens
непреходен
Sie mag ihn.
Prasens:
коренна гласна
Спрежение в
-
на rлаrолите с промяна на коренната
гласна
Genitiv или с предлог) или
Er hilft ihr.
Wir gedenken der Toten.
Sprich mit ihr.
Er schlдft.
Dativ,
се употребят без допълнение.
Той и помага.
Ние почитаме паметта на мъртвите.
Говори с нея.
Той спи.
Глаголи с делими или неделими представки
Делими представки: аЬ-, ап-,
aus-, auf-, ein-, her-, hin-, los-, mit-,
nach-, vor-, weg-, zu-, zuriick-.
nehmen geben empfehlen fahren
laufen
stoBen*
П ри произношение ударението пада върху делимата представка.
ich
nehme
gebe
empfehle
fahre
laufe
stof3e
Н еделими представки: Ье-, етр-,
du
•
ntmmst
gibst
empfieh/st
fiihrst
liiufst
stoвr
zer-.
•
er, s1e,
es
nimmt
gibt
empfiehlt
fiihrt
liiuft
stof3t
•
w1r
nehmen
geben
empfehlen
fahren
laufen
stof3en
ihr
nehmt
gebt
empfehlt
fahrt
Jauft
stof3t
sie/Sie
nehmen
geben
empfehlen
fahren
laufen
stof3en
"
Глаголът stol3en (и производн ите от него глаголи с представки като anstoBen,
umstol3en и др.) е единственият, при който корен ната гласна о се преобразува в о.
ent-, er-, ge-, hinter-, miss-, ver-,
П ри глаголи с неделими представки ударението пада върху
корена.
С глаголите
sein, haben
и
werden
(като спомагателни глаголи) се
'
образуват сложните глаголни времена и страдателен залог, но
те могат да бъдат употребени и като пълнозначни глаголи.
Модалните глаголи
mogen
diirfen, konnen, miissen, sollen, wollen и
най-често се употребяват с други глаголи, които стоят в
края на изречението в инфинитив.
Други неправилни глаголи с промяна на коренната гласна:
Ои kannst
е -+
i/ie: befehlen, brechen, empfehlen, erschrecken, essen, fressen,
geben, helfen, lesen, messen
а - д: backen, Ыаsеп, fahren, gefal/en, graben, fangen, halten
аи-+ аи: saufen
mein Fahrrad
Можеш да вземеш моето
nehmen.
колело.
Правилни rnaroли:
Неправиnни rnaronи:
-
-
коренът на глагола
не се променя
- Prateritum с -te
коренът се променя
(коренна гласна)
- Prateritum
най -често без
окончание
- Partizip 11 с -te
- Partizip 11
с
-en
Ви наги учете глаголите с трите им форми, защото те показват
как се спряга глаголът.
lnfinitiv - Prateritum - Partizip 11
spielen - spielte - gespielt
helfen - half- geholfen
94
Глагол и с промяна на коренната гласна
На й - важното накратко!
95
Глагол
Време на глагола
Об разуване на
Образуването на формите за сегашно време на правилните и
Действия та и събитията могат да се състоят в различно време:
в настоящето
в бъдещето в миналото
-
случва се в момента
случилото се е отминало
н е правилните глаголи е описано на стр.
93 - 94.
та блици ще откриете формите в
на спомагателните и
Сп режение на rnaronитe
В немския език граматичните времена са шест:
бъдеще
минало
...
настояще
Prateritum
ich hatte
ge/esen
ich /as
Perfekt
Prasens
Futur 11
Futur 1
ich habe
gelesen
ich /ese
ich werde
ge/esen
haben
ich werde
/esen
1 л.
(сега шно време) пока зва об ича йно действие и състоя ние
н ещо се извършва в момента
Er wдsch t das Auto.
•
•
sein
werden
ichhabe
du hast
er/sie/ es hat
ichbln
dublst
er/sie/es ist
ich werde
du wirst
er/sie/es wird
1 л.
wirhaben
ihrhabt
sie/Sie haben
wir sind
ihr seid
sie/Sie sind
wirwerden
ihr werdet
sie/Sie werden
2 л.
В<; я ка сутри н ставам в
6 ч аса.
•
Prasens
..
konnen
wollen
durfen
sollen
"
mogen
mussen
ich kann
du kannst
er kann
wir konnen
ihr konnt
sie/Sie
konnen
ich wi/1
du willst
er wi/1
wirwollen
ihr wollt
sie/Sie
wollen
ich darf
du darfst
erdarf
ich so/1
du sollst
er so/1
wirsollen
ihr sollt
sie/Sie
sol/en
ich mag
dи magst
ermag
lch muss
du musst
ermuss
WIГmogen
wirmйssen
ihrmogt
sie/Sie
mogen
ihr mйsst
sie/Sie
..
mussen
wirdйrfen
ihr dйrft
sie/Sie
durfen
.
..
о бщовалидни фа кти
Die Woche hat sieben Tage.
Седм ицата и ма седем дн и .
сегаш н о историчес ко в реме
П рез
7989 fdllt die Berliner Mauer.
сте на.
1989 г.
пада Берлинската
нещо, което е започ н ало по-ра н о и продължа ва досе га
lch /еЬе seit drei Monaten
in Deutschland.
•
То й мие колата.
п овтаряеми действ ия
lch stehe jeden Morgen
ит 6 Uhrauf.
•
Prasens
haben
М одалните глаголи в
дифи цира :
•
3 л.
з л.
в настоя щето. Има и няколко възможности настоя щето да се мо­
•
в
мн.ч .
Prasens
Prasens
haben, sein и werden
ед.ч.
2 л.
Plusquamperfekt
Prasens
В следващите
модалните глаголи.
събитието предстои
..
Prasens
От три месе ца живея в
Германия.
бъдещо дей ствие
Morgen ziehe ich in die пеие
Wohnung.
96
Утре се местя в новото
жили ще.
Време на гла гола
- Prasens
Prasens
97
Глагол
Perfekt със sein
Perfekt
Perfekt (сложно
минало време) изразява отминало действие.
Сл едните глаголи образуват Perfekt със sein:
-
Използва се предимно в разговорната реч, но също така в
Das Kind ist in die Кйсhе gelaufen.
неформална писмена кореспонденция.
Perfekt може да
изразява действие, случило се непосредствено
-
Той отиде на басейна,
където сега тренира.
Днес говорих по телефона
с Петър.
или
sein в Prasens +
смесени форми
ge- + коре н
ge- + корен + -en
ge- + корен + -t
+ -t
възможна е промяна
и промяна на
(-et при -d, -t след
на гласната и
корен ната гласна
корена)
съгласната
reisen - gereist
sehen - gesehen
Jeisten - ge/eistet
helfen - geholfen
schmecken - geschmeckt beil3en - geblssen
gewesen.
Er ist dort geЬ/ieben, bls kein
Остана там, докато не изяде
всички кюфтета .
Накрая му стана лошо.
Perfekt както
със
sein,
Ь)
Jch habe gesessen.
lch Ып gesessen.
(в Северна Германия)
lch Ып nach Мйпсhеп gefahren.
Пътувах за Мюнхен.
(в Австрия и Южна Германия)
denken - gedacht
kennen - gekannt
wissen - gewusst
lch habe Maria nach Мйпсhеп
gefahren.
Закарах Мария до Мюнхен.
(глагол с допълнение)
Perfekt на модалните rnaroли
Perfekt
на модалните глаголи се образува с haben и се използва
рядко. По-често се употребява
Prateritum.
В случая
превеждат по един и същи начин .
Prateritum
и
Perfekt се
88
Повечето глаголи образуват
Perfekt с
помощта на
глаголи с пряко допълнение (изискващи
Wann hast du dieses Buch gelesen?
haben:
Perfekt
Prateritum
lch habe gestern nicht fernsehen
konnen. (не: gekonnt!)
lch konnte gestern nicht fernsehen.
модален глагол в инфинитив
модален глагол
fch habe gestern nicht gekonnt.
lch konnte gestern nicht.
Akkusativ)
Кога прочете тази книга?
Учих.
+
пълнозначен глагол
Вчера не можах.
Позвъни се.
Er hat das wirklich gewollt.
Er wollte das wirklich!
Той наистина го искаше.
възвратни глаголи
Er hat sich sehr geschamt.
Вчера не можах да гледам телевизия .
-'-'...;.;;......;..;....;..;..;....;;..;..=
глаголи без допълнение
lch habe gelernt.
Es hat geklingelt.
-
Той беше в килера.
(глагол, изразяващ движение)
Perfekt с haben
-
Er ist in der Speisekammer
а)
неправилни форми
-
sein, ЫеiЬеп и werden
така и с haben.
правилни форми
Причастия, стр.
глаголите
Някои глаголи могат да образуват
Различават се:
..,..
Детето изтича в кухнята.
geworden.
Perfekt се образува с помощта на haben
Partizip 11 на пълнозначния глагол.
на глагола
В
Той изведнъж стана.
FleischkloBchen mehr da war.
Zum Schluss ist ihm schlecht
Образуване на Perfekt
-+
гла голи, които показват промяна на състоянието
Er ist plбtzlich aufgestanden.
преди настоящето.
Er ist zur Schwimmhalle gefahren,
wo erjetzt trainiert.
lch habe heute mit Peter
telefoniert.
глаголи за промяна на местоположението А
Той много се засрами.
Partizip II на модалния глагол
само модален глагол
Другите модални глаголи образуват
Perfekt
по аналогичен
начин (с инфинитив или с минало причастие).
98
Perfekt
Perfekt
99
Глагол
Perfekt на
глаголи с друг инфинитив
Prateritum
Подобно на всички останали глаголи, те също образуват Perfekt с
haben или sein + Partizip 11. Глаголът в инфинитив не се променя.
Prasens: Bei dem schдnen Wetter gehen wir spazieren.
Perfekt: Bei dem schonen Wetter sind wir heute spazieren gegangen.
При това хубаво време днес се разходихме.
Изключения: глаголите
horen, sehen и /assen образуват Perfekt
с инфинитив вместо с минало причастие.
преди
Perfekt.
(просто минало време) описва отминали събития и се
и з ползва предимно в писмения език.
Eine.агте Witwe lebte einsam in einer Hйtte. Vor der Hйtte war ein Garten, darin standen zwei RosenЫ:iumchen ...
Ед на бедна вдовица живеела самотно в една къщурка. Пред къ­
щурката имало градина, в нея растели два розови храста
...
Полицията залови извършителя още на същия ден.
(не: gehбrt)
Ръководителят на хора чу момчето да пее.
Образуване на
sehen - Den Streit habe ich kommen sehen.
lassen -
Prateritum
Prateritum стои
Die Polizei fasste den Tater noch ат selben Tag.
horen - Der Chorleiter hat den Jungen singen horen.
(не:
Въ в времевата последователност
Prateritum
П р и образуването на
gesehen)
Prateritum трябва
отново да се прави разли ­
Предусещах скандала.
ка между правилни и неправилни глаголи.
Wir haben das Haus wieder aufbauen lassen.
(не: gelassen)
П равилните глаголи образуват
окончание. Вмъкване на -е- пред окончанието
Ние възложихме къщата да се построи отново.
в
Prasens,
виж стр.
Prateritum с корен+ -t + лично
-t аналогично като
93.
Н еправилните глаголи имат собствени лични окончания. Освен
Perfekt на глаголи с окончание -ieren
това в
Тук става въпрос за глаголи от чужд произход. Тези глаголи обра­
сп исъка на глаголите, стр.
зуват
Perfekt без ge-.
passieren: lhm ist bei dem Unfa/1 nichts passiert.
При злополуката нищо не му се случи.
probleren: Er hat den Kuchen problert.
Той опита сладкиша.
studieren: Er hat in Dresden studiert.
Той следваше в Дрезден.
Perfekt на
глаголи с представки
При тези глаголи трябва да правим разграничение между глаголи
с делими и неделими представки.
най-често се променя коренната гласна. Виж
182.
П равилни rnaronи
Лични окончания
Неправилни rnaronи
wohnen
reden
правилни
неправилни
gehen
bringen
ich wohnte
du wohntest
er wohnte
wir wohnten
ihr wohntet
Sie/Sie
wohnten
ich redete
du redetest
er redete
wir redeten
ihr redetet
sie/Sie
redeten
-{e)te
без окончание
-{e)test
-(e)st
-(e)te
без окончание
-(e)ten
-еп
-{e)tet
-{e)t
-(e)ten
-еп
ich ging
du gingst
er ging
•
wirg,ngen
ihrgingt
sie/Sie
gingen
ichbrachte
du brachtest
erbrachte
wir brachten
ihr brachtet
sie/Sie
brachten
Prateritum на haben, sein и
Глаголи с делима представка
Гnaronи с неделима представка
-ge- между представката и глагола
без -ge-
Er hat zugehort.
Wir haben Prag besucht.
Той слушаше.
Ние посетихме Прага.
Sie ist nicht weggelaufen.
Die Siingerin ist sehr erschrocken.
Тя не избяга .
Певицата много се изплаши.
100
Prateritum
Perfekt
werden
haben
ich hatte
du hattest
er hatte
.
W/Г hatten
ihr hattet
sie/Sie hatten
Prateritum
sein
ich
du
er
wir
ihr
sie/Sie
war
warst
war
waren
wart
waren
werden
ich
du
er
wir
wurde
wurdest
wurde
wurden
ihr wurdet
sie/Sie wurden
101
Глагол
Prateritum на модалните
f utur 1
глаголи
Модалните глаголи konnen, wollen, miissen, diirfen, sollen, mogen
образуват Prateritum като правилните глаголи, но без преглас.
ich
du
er/sie!es
wir
ihr
sie/Sie
konnen
wollen
••
mussen
dйrfen
sollen
••
mogen
konnte
konntest
konnte
konnten
konntet
konnten
wollte
wolltest
wollte
wollten
wol/tet
wollten
musste
musstest
musste
mussten
musstet
mussten
durfte
durftest
durfte
durften
durftet
durften
sollte
solltest
sollte
sollten
solltet
sol/ten
mochte
mochtest
mochte
mochten
mochtet
mochten
f utur 1(бъдеще
време) изразява действие, което ще се случи в
бъдещето: прогноза, намерение или обещание.
Futur I може да
Утре вероятно той ще
Er wird wohl morgen den Lohn
auszahlen.
John wird wohl schon schlafen.
изплати заплатите.
Джон сигурно вече ще е
заспал.
Futur 1
Futur I се образува с помощта на werden в Prasens + инфинитива
Plusquamperfekt (минало предварително време) насочва
"
"
към деиствие, което предхожда друго отминало деиствие в
Prateritum.
Действие, предхождащо
прозорците.
изрази също очакване или предположение.
Образуване на
Plusquamperfekt
Утре най - после ще измия
Morgen werde ich endfich die
Fenster putzen.
Минало
на глагола.
wir werden schwimmen
ihr werdet schwimmen
sie/Sie werden schwimmen
ich werde schwimmen
dи wirst schwimmen
er/sie/es wird schwimmen
За бъдещи събития най-често се използва
миналото
Prasens
с
уточняване на времето, което ясно показва, че дадено
1
Plusquamperfekt 1.......----1.._P_r_at_e_r_it_u_m__.
действие ще се случи в бъдещето.
(Нещо се е случило преди това.)
Als wir unser Training beendet hatten, gingen wir noch in eine Kneipe.
След като свършихме тренировката си, отидохме на кръчма.
lch besuche dich morgen.
Wir kommen niichste Woche
vorbei.
Утре ще те посетя.
Следващата седмица ще
наминем.
Wir hatten al/es fiJr die Gartenparty vorbereitet, als das Gewitter
begann.
Futur 11
Бяхме подготвили всичко за градинското парти, когато започна
Futur 11
бурята.
бъдещето, което се е случило преди друго бъдещо действие.
(бъдеще в миналото) изразява завършено действие в
Из ползва се рядко.
Образуване на
Plusquamperfekt
време
.
Plusquamperfekt се образува с формите за Prateritum на haben
или sein + Partizip Perfekt (минало причастие) .
..,. Perfekt,
стр.
1 н астояще I
98
Prateritum на haben или sein
Partizip 11
Sie hatten (in der Schule)
gewartet.
I
бъдеще
Futur 11
Futur 1
lch werde bereits
die Koffer gepackt
wenn du nach Hause
kommen wirst.
haben,
Тъ й като Futur 11 звучи твърде обстоятелствено, често вместо него
се използва
Те бяха чакали (в училището).
Sie waren (in den Supermarkt)
бъдеще
gegangen.
Perfekt, а
вместо
Futur 1- Prasens:
lch habe bereits die Koffer gepackt,
wenn du nach Hause kommst.
Те бяха отишли (в супермаркета).
Вече ще съм си приготвил/а
куфарите, когато (ти) се
прибереш вкъщи.
102
Plusquamperfekt
Futur 1- Futur 11
103
Глагол
Futur 11
може да съобщава и за минало събитие или да изразява
Н аклонение на
rnarona
предположение.
Nach dem letzten Gesprach wird er seine Haltung geandert haben.
След последния разговор той най -вероятно ще е променил
Наклонение
Пример
Jndikativ
Er gibt mir das Buch zurйck.
Той ми връща книгата.
държанието си.
Er ist krank.
(Предполагам, че той междувременно е променил държанието
си, но не съм сигурен.)
Образуване на
Той е болен.
Konjunktiv /
Той ми каза, че ще ми върне книгата.
Futur 11
Er sagte, er sei krank.
Образува се по следния начин:
Лична форма на
werden
в
Той каза, че е болен.
Prasens
Partizip 11
Er wird den Zug
на
Инфинитив на
глагола
haben или sein
verpasst
haben.
Той вероятно ще е изпуснал влака.
Wir werden morgen
Er sagte, er gebe mir das Buch zurйck.
ит diese Zeit
Konjunktiv 11
Той ми каза, че щял да ми върне книгата.
Sie wiire gern Tanzerin.
Тя с удоволствие би станала танцьорка.
lmperativ
ongekommen
Er sagte, er giibe mir das Висh zurйck.
•
setn.
Gib mir das Buch sofort zurйck!
Веднага ми върни книгата!
Утре по това време вероятно ще
Steh sofort auf!
сме пристигнали.
Веднага стани!
Отношението на говорещия може да стане ясно и чрез упо­
Наклонение
требата на модалните глаголи. ~ Стр.
Казвайки нещо, говорещият изразява дадено намерение. Той
Er mochte nicht zur Schule gehen.
79
Той не иска да ходи на
училище. (няма желание)
може например:
•
да каже нещо конкретно и реално:
Er giЬt mir das Messer.
•
Мъжът каза, че ще ми даде
ножа (или : ми дава ножа)
да си пожелае нещо, което може би не е възможно:
Es ware gut, wenn ich jetzt
ein Messer hiitte.
•
Той ми дава ножа.
да преразкаже нещо, което е чул или видял:
Der Мапп sagte, ег gebe
mir das Messer.
•
lndikativ
Би било добре, ако сега имах
нож.
lndikativ (изявително наклонение) се нарича на немски
Wirklichkeitsform (действителна форма). Изявителното
също
на клонение изразява какво се е случило или ще се случи.
Wir haben uns gestern
ein Motorrad gemietet.
Вчера си наехме мотор.
Nach drei Stunden haben wir
es dann wieder abgegeben.
След три часа го върнахме.
да даде нареждане:
Gib das Messer her!
Дай ми ножа!
Подчинително и преизказно наклонение
Както показват примерите, казаното може да е напълно
различно. Това разнообразие от възможности се постига чрез
наклонението на глагола.
104
Наклонение
Konjunktiv 1(подчинително наклонение) и Konjnktiv 11 (преизказно
на клонение) имат задачата да показват дадена възможност.
Изявително наклонение - Подчинително и преизказно наклонение
105
Гла гол
П онякоrа Konjunktiv I е допустим при заповеди и упътвания:
Konjunktiv 1
Konjunktiv 1 (преизказно
наклонение) се употребява в непряка­
-
Мап
nehme drei Eier und schfage
sie in eine Schйssef.
та реч.
Свещеник разказва в пряка
На следващия ден репортерът
реч пред репортер:
преразказва разговора в непряка
-
zerstдrt'~
Der Pfarrer erzдhfte, dass der Sturm
gestern Nacht das Dach der Kirche
zerstдrt habe.
„Бурята тази нощ разруши
Свещеникът разказа, че бурята
покрива на нашата църква."
снощи вечерта е разрушила
покрива на църквата .
nehme ti:igfich drei Tropfen.
и се разбиват в купа .
Всеки ден се приемат
по три капки .
-
п ри риторични или религиозни изказвания с патос:
Es lebe der Kдnig!
Wer ohne Sйnde ist, der werfe
den ersten Stein.
Konjunktiv I се
Чрез употребата на преизказно наклонение говорещият показва,
Вземат се три яйца
указания на лекарства:
Мап
реч:
11Der Strum hat heute Nacht
das Dach unserer Kirche
на пример в стари готварски книги:
Да живее кралят!
Който е безгрешен, нека
хвърли първия камък.
използва предимно в писмени текстове.
В устната реч по-често се употребява
Konjunktiv 11.
Er zeigte mir das пеие Sofa und Той ми показа новия диван и
sagte, es wi:ire sehr bequem.
каза, че бил много удобен.
че предава чужди думи.
Времената в непряка реч
При непряката реч винаги има главно изречение, в което се на ­
зовава говорещото лице. Това изречение може да бъде във всяко
Об разуване на Konjunktiv 1
едно от шестте глаголни времена . В подчиненото изречение се
Konjunktiv I Prasens се образува от инфинитива на глагола. Често
формите за Konjunktiv обаче не мога т да се различават от тези в
предават думите на говорещия.
изявително накл онение в сегашно време.
От избора на съответното време слушателят може да разбере
кога се случва събитието:
- Konjunktiv I Perfekt: Събитието вече се е случило. (преди това)
- Konjunktiv I Prasens: Събитието се случва в момента на
говоренето. (едновременно)
- Konjunktiv I Futur: Събитието ще се случи в бъдеще. (след това)
Гnавно изречение
Подчинено изречение
Konjunktiv I Perfekt
dass der Sturm das Dach der Kirche zerstort
Der Pfarrer erzah/t, ...
habe.
Свещеникът разказва,
...
че бурята е разрушила покрива на църквата.
Konjunktiv I Prasens
Das Kind sagte, ...
es habe Bauchschmerzen.
Детето каза, ...
че го болял коремът.
Die Eltern haben gedacht, ... dass es krank sei.
Родителите си
Типично за
Konjunktiv I е оконча н ието -е в 1 л . и З л . ед.ч.
( изключение sei), както и вмъкването на -е- пред окончанието
във 2 л. ед.ч . и мн.ч. Коренната гласна не се проме ня .
lndikativ Prasens
Лично
правилен/неправилен
окончание
ich hбre, ich rufe
du horst, du rufst
-е
ich hбre, ich rufe
-е
-st
-t
-est
-t
du hбrest, du rufest
er hore, er rufe
wir hбren, wir rufen
ihr horet, ihr rufet
-еп
sie horen, sie rufen
-еп
er hort, er ruft
wir hбren, wir rufen
ihr hort, ihr ruft
sie horen, sie rufen
-еп
Konjunktiv 1
лично
окончание
-е
-еп
-et
Ко гато формите на Konjunktiv I съвпадат с тези в изявително
наклонение в сегаш но време, се използва
че било/е болно.
Konjunktiv 11.
помислили,
Konjunktiv I Futur
Die Politiker versprachen, ...
Политиците обещаха, ...
106
dass sich die Wirtschaft bald erholen werde.
че икономиката скоро ще се възстанови .
Konjunktiv 1
Ko njunktiv 1
107
Глагол
Спомаrатеnни и пъnнознач н и rnaronи в
Фо рмата за
1 л. ед.ч. и всички форми за множествено число се
за местват с Konjunktiv II на werden (wйrde) + инфинитив, защото
съвпадат с тези в lndikativ.
Konjunktiv 1
Най-често използваните форми на глагола в
Konjunktiv I са
оцветени в синьо. Във всички останали случаи се използва
ich wйrde geben, wir wйrden geben,
ihr wйrdet geben, sie wйrden
Konjunktiv 11.
Спомагателни
Модални
Пра-
глаголи
глаголи
виnни
sein
.
se,
ich
seist
du
erlsie/es sei
.
seien
W/Г
ihr
seiet
sie/Sie seien
haben
habe
habest
habe
haben
habet
haben
werden
werde
werdest
werde
werden
werdet
werden
••
mussen
wollen kaufen
..
wolle kaufe
musse
mйssest wollest kaufest
miisse
wolle kaufe
mussen wollen kaufen
mйsset
wollet kaufet
mйssen
wollen kaufen
wissen
wisse
wissest
WISSe
wissen
wisset
wissen
дали
Der Wetterbericht sagt, dass
die Stйrme in den kommenden
Tagen zunehmen wiirden.
С
Konjunktiv 11
че бурите щели да се
засилят през идните дни.
се изразява нещо нереално или нещо, което е само
в м ислите.
Konnten Sie
nach meinen Tierehen
schauen, solange lch
weg bin?
Konjunktiv I Perfekt
ich sei gekommen
ег habe gegeben
Прогнозата за времето е,
Konjunktiv 11
Образуване на Konjunktiv I Perfekt и Futur
Konjunktiv I Perfekt се образува с Konjunktiv I на haben
Partizip 11 на пълнозначния глагол .
вие бихте дали, те биха
gе.Ьеп
Неправилни
lassen
lasse
lassest
lasse
/assen
lasset
/assen
аз бих дал, ние бихме дали,
или
sein +
аз съм ДОШЪЛ
у
тои е дал
Der Вдсkег sagte, ег habe heute
keine Brotchen gebacken.
Хлебарят каза, че днес не е
пекъл хлебчета.
При глагола
haben в 1 л. ед.ч. и 1 л. мн.ч., както и в 3 л. мн.ч.
вместо Konjunktiv I се употребява Konjunktiv 11, защото формите
на Konjunktiv I Perfekt и на изявително наклонение в Perfekt съв­
падат.
ich hatte gegeben, wir hiitten
gegeben, sie hдtten gegeben
Frau Мй//ег hat erzдhlt, dass ihre
Nachbarn Zwillinge bekommen
hatten.
аз съм дал, ние сме дали,
те (са) дали
Госпожа Мюлер разказа,
че съседите и имали
близнаци.
Konjunktiv I Futur
Konjunktiv I Futur се
образува с
Konjunktiv I на werden +
инфинитив на пълнозначния глагол.
ег werde
kommen, er werde geben
той щял да дойде, той щял да
108
Konjunktiv 11
lch Ып Tдnzerin.
lch wiire gern
Аз съм танцьорка.
Бих искала да съм танцьорка.
lch fliege oft nach Australien, weil ich
Pifot Ып.
Wenn ich Pilot wiire, wiirde ich oft
nach Australien fliegen.
Че сто летя до Австралия, защото
Ако бях пилот, щях да летя често
съм пилот.
до Австралия.
-
С
Konjunktiv 11
Колежката каза, че утре
щяла да бъде точна.
Konjunktiv 1
у
Wenn ich viel Ge!d hдtte, wйrde
ich nicht mehr arbeiten.
Konjunktiv 11
Тcinzerin.
могат да бъдат изразени нереаnни усnовни
изречения, наи-често въведени с
даде
Die Kollegin sagte, sie werde
morgen pйnktlich sein.
lndikativ
wenn.
Ако имах много пари,
не бих работил повече.
109
Глагол
-
С
Konjunktiv 11
може да се изрази любезно желание или
П онеже формите за
lch hiitte gern noch eine Tas5e
Kaffee.
Konnten Sie mir Ьitte Zucker
bringenl
Wiiren Sie 50 nett, mir noch
ein Gla5 Sekt zu bringen?
Бих желал още една чаша
кафе.
Бихте ли ми донесли захар?
Бихте ли били така добър
да ми донесете още една
конструкцията
С удоволствие бих живял тук, ако не беше толкова
скъпо.
arbeiten: Wenn er nicht 50 viel arbeiten wiirde, hatte er mehr Zeit.
Ако той не работеше толкова много, щеше да има
Konjunktiv 11 може да се формулират нереални желания.
Wenn ich einen Freund hiitte!
Ако имах приятел!
Модалните глаголи
wiirde + инфинитив.
Wenn du е5 wirk/ich wolltest, wйrde5t du е5 tun.
Konjunktiv 11 може да се даде съвет.
Mit deinem Wohnung5proЫem
С твоя проблем с жилището
wiirde ich zum Mieterbund
бих отишъл в съюза на
Konjunktiv 11.
Тя се престори, сякаш нищо
се използва и в непряката реч, когато формите на
изявително наклонение и
Konjunktiv I съвпадат.
Konjunktiv 1/lndikativ:
-+ Konjunktiv 11:
DerL~rerюg~~~~
DerLehrer5~~~~~r
miissen be55er aufpas5en.
miissten be55er aufpa55en.
Учителят каза , че учениците трябва да внимават повече.
Образуване на
Konjunktiv 11
При образуването на
Konjunktiv II трябва да се
прави разлика
между правилни и неправилни глаголи.
корен на глагола+ лични окончания за
Prateritum (..,.
Образуване на формите при неправилните глаголи
Prateritum + окончания
Гл асните а, о, и преминават в а, о,
за
Konjunktiv
1
ii.
ich kam -+ ich kiime, du kiime5t, er kiime, wir kiimen, ihr kiimet,
sie kamen
ich zog -+ ich zoge, du zoge5t, er zoge, wir zogen, ihr zoget, sie zogen
ich trug -+ ich triige, du triigest, er triige, wir triigen, ihr triiget,
5ie triigen
Окончания за
Konjunktiv
11 на неправилните глаголи:
•
.
ich
du
er/sie/es
WIГ
ihr
s,e
-е
-(e)st
-е
-еп
-(e)t
-еп
Wir waren der Meinung,
er verlore den Proze55.
Ние мислихме, че той ще
загуби делото.
Особено често се използват формите за Konjunktiv II на следните
Образуване на формите при правилните rnaronи
глаголи:
стр. 101)
wohnen: lch wohnte hier gerne, wenn е5 nicht 50 teuer ware.
С удоволствие бих живял тук, ако не беше толкова
скъпо.
arbeiten: Wenn er nicht 50 viel arbeitete, hatte er mehr Zeit.
Ако той не работеше толкова много, щеше да има
повече време.
110
Смятам, че той трябва повече да внимава за фи гурата си.
ко рен на глагола в
не знае.
Konjunktiv 11
lch finde, er sollte be55er auf 5eine Figur achten.
Ти би трябвало да обръщаш
Нереални сравнения също стоят в
Sie tat 50, а/5 оЬ 5ie nicht5 wiisste.
Ако наистина го искаше, щеше да го на п равиш.
наемателите.
повече внимание на
sollen и wo//en най-често се използват
без
С
фигурата си.
-
повече време.
С
gehen.
Du solltest mehr auf deine
Figur achten.
wiirde + инфинитив.
wohnen: lch wiirde hier gern wohnen, wenn е5 nicht 50 teuer ware.
чаша шампанско?
-
на правилните глаголи съвпадат
с формите за изявително наклонение в Prasens, се употребява
молба.
-
Konjunktiv
Konjunktiv 11
ich
du
er/5ie/es
wir
ihr
sie/Sie
Konjunktiv 11
haben
sein
werden
Ыeiben
durfen
hдtte
wдre
wйrde
Ь/iеЬе
dйrfte
hдttest
wдr(e)st
wйrdest
Ьliebest
dйrftest
hдtte
wdre
wйrde
ЫiеЬе
dйrfte
hдtten
wдren
wйrden
ЫiеЬеп
dйrften
hдttet
wдr(e)t
wйrdet
Ьliebet
dйrftet
hдtten
waren
wйrden
Ь/iеЬеп
dйrften
..
111
Гла гол
Следните глаголи също често се употребяват в Konjunktiv 11:
gehen: ich ginge . . .
miissen: ich musste . . .
lassen: ich lief3e ...
wissen: ich wusste ...
При останалите неправилни глаголи най-често се използва wiirde
+ инфинитив.
Wir wiirden zu Weihnachten
in der Kirche singen.
lmperativ
П о велителното наклонение
(lmperativ)
изразява заповед, молба
ил и желание.
заповед
молба
съвет
желание
Ние бихме пял и на Коледа
в църквата .
Konjunktiv 11 Plusquamperfekt
Konjunktiv има и форма за минало време, която се образува от
Konjunktiv 11 Prasens на haben или sein + Partizip 11 на глагол~.
/ch ware glucklich gewesen, wenn
Щях да се зарадвам, ако тои
er mich besucht hдtte.
ме беше посетил.
Sitz!
Котт
Седни!
Ела тук!
bltte her!
Котт
gut nach
dem Rauchen auf!
Hause!
Спри да пушиш!
Прибери се
благополучно
Най-важното накратко!
вкъщи!
Разликата между молба, подкана , препоръка и заповед често
Запомнете:
Konjunktiv 11 при условности, желания,
м оже да бъде само в интонацията и в употребата на части ци
предположения и т.н.,
като напр .
също и в непряката реч.
Konjunktiv I
doch, та/, bltte ...
Befehl: Котт her! - Bitte: Котт doch bltte та/ her.
Заповед: Ела тук! - Молба: Моля те, ела тук.
предимно в писмени текстове, непряка реч и
архаични формулировки.
Об разуване на повелително наклонение
6_ Имате нужда от два зара за тази игра. Върху единия зар
~ залепете листчета със следните времеви форми: Prasens,
--~
2 л . ед.ч.
2 л . мн.ч.
Perfekt, Prateritum, Futur и наклоненията lmperativ и Konjunktiv 11. Измислете си един неправилен глагол и хвър­
лете двата зара едновременно. Зарът с цифрите показва
лицето (1 = ich, 2 = du и т.н.), а другият зар - съответната
форма на глагола. Спрегнете глагола в коректната форма
и преминете към следващия! Успех!
lmperativ
Ли це
учтива форма
--.,..,,
Mach bltte die Тйr zи! Затвори вратата!
Lauft doch schneller! Вървете по-бързо!
Legen Sie den Gurt ап! Поставете предпазния
кол ан!
1. П овелително наклонение за 2 n. ед. ч.
Коренът на гл а гола без л ичн ото местоимение du; в кра я може да
се при ба в и око нчание -е:
Hore! - Hor!
Сл уша й!
Вн и мавайте:
-
п ромяната в коренната гласна важи и тук :
helfen -Hilf mir!
П о могни м и!
- Задължи тел но тряб ва да се п р и бав и о ко н ча н ие -е, ако
коренът на глагол а завъ ршва на -d (на п р. red-en, send-en),
-t (на п р. blet-en, rett-en), неударен о -ig (н а пр . be/eidig-en)
ил и съгласна + m съотв. п (нап р . rechn-en, atm-en, widm-en):
rede, sende, blete, rette, beleidige, rechne, atme, widme!
112
Най -важното накратко!
lmperativ
113
Глагол
- Но: ако съгпасната пред -m съотв. -n е m, п, /, r или h, тогава не
инфинитив:
се прибавя окончание -е: komm-en: komm!; lern-en: lern!;
-
renn-en: renn!; qualm-en: qualm!; nachahm-en: ahm nach!
Bitte а//е Fenster schlie8en! Моля, затворете всички прозорци!
Bitte alle та/ zuhoren! Моля, всички слушайте внимателно!
При глагопи, завършващи на
модален глагол:
-e/n, гласната -е от корена на
глагола отпада: sammeln: sammle!; klingeln: klinglel
Ои sollst jetzt sti/1 sein. Сега трябва да мълчиш.
1hr miisst jetzt gehen. Сега трябва да тръгвате.
2. Повелително наклонение за 2 л. мн.ч.
Съответства на формата за 2 л . мн.ч. сег. вр. без местоимението ihr:
Geht!
Rennt!
Sammelt!
Вървете!
Atmet!
Wandert!
Тичайте!
Дишайте!
Страдателен залог -
Ходете!
Passiv
Дадено събитие може да се наблюдава от две перспективи:
Съберете!
3. Учтива форма в повелително наклонение
Съответства на инфинитива на глагола, а местоимението Sie стои
деятелен залог
страдателен залог
(Aktiv):
(Passiv):
след него:
Коттеп Sie!
Елате!
Rennen Sie!
Тичайте!
Gehen Sie!
Atmen Sie!
Вървете!
Дишайте!
Неправилни форми в повелително наклонение на rnaronитe
lch gief3e die 8/итеп.
Die 8/итеп werden gegossen.
haben, sein, werden
Аз поливам цветята.
Цветята се поливат. (биват
поливани)
haben
sein
du
ihr
Sie
НаЬ doch Geduld!
Habl Geduld!
НаЬеп
Имай търпение!
Имайте търпение!
Имайте търпение!
Sei nicht 50 laut!
Не бъди толкова
Seid doch nicht so laut! Seien Sie bltte nicht
50 laut!
Не бъдете толкова
шумен!
шумни!
В Aktiv е важно действащото лице, а в Passiv - самият процес на
Sie Geduld!
Не бъдете толкова
шумни!
werden Werd(e) glйcklich! Werdet glйcklich!
Бъди щастлив!
Бъдете щастливи!
де йствие. Тъй като лицето не е толкова важно, не е необходимо
то да бъде назовано. Ако все пак трябва да се съобщи вършителят
•
на деиствието, това става с помощта на предлога
von.
Die 8/итеп werden von mir gegossen. Цветята се поливат от мен.
П онякога може да се употреби и предлогът durch.
Werden Sie glйcklich!
Бъдете щастливи!
Детето беше спасено от
Das Kind wurde durch
die Feuerwehr gerettet.
пожарната.
Повелително наклонение при rnaronи с делими представки:
Вси ч ки преходни глаголи (глаголи с пряко допълнение)
abwaschen - Wasch jetzt bltte аЫ
weggehen - Geh weg!
Моля те, измий съдовете!
образуват
Махай се!
Съ що и изречения с безлично es могат да стоят в Passiv.
Делимата представка стои в края на изречението.
11J,,
Глава
Passiv.
3, Уп отреба
на
es,
стр.
Es muss heute noch aufgeraumt
werden.
114
lmperatiV
Passiv
33.
Още днес трябва да се
подреди .
115
Глагол
Passiv има две форми:
V
Zustandspassiv се образува от спрегнатата форма на sein
в Prateritum + Partizip 11.
Die Wunde war gereinigt.
Раната беше почистена.
Der Operationssaal war
Операционната зала вече беше
schon vorbereitet.
подготвена.
страдатеnен зanor на деиствието
страдатеnен зanor на
(Vorgangspossiv)
състоянието
Die Waschmaschine wird repariert.
Die Waschmaschine ist repariert.
Пералнята се ремонтира.
Пералнята е ремонтирана.
Важно е протичането на
Важен е резултатът след
действието.
приключване на действието.
3. Perfekt
Vorgangspassiv се образува със sein в Prasens + Partizip 11 +
Образуване: спрегнатата форма на
Образуване: спрегнатата форма
worden.
werden + Partizip 11
на
Vorgangspassiv се
(Zustandspassiv)
sein + Partizip 11
използва по-често от Zustandspassiv.
Passiv описва
какво се случва с дадено лице или предмет.
Среща се предимно в научната и специализираната
Partizip 11 на werden като спомагателен глагол в Passiv е worden
(не: geworden).
Der Fuf3baller ist fйr die Nationalmannschaft ausgesucht worden.
Футболистът бе избран за националния отбор.
Zustandspassiv се образува със sein в Prasens + Partizip 11 +
литература.
gewesen.
Образуване на
Passiv
Повечето преходни глаголи (с пряко допълнение в
могат да образуват
Akkusativ)
Passiv.
Der Monteur repar;ert
die Waschmaschine.
Die Waschmasch;ne wird vom
Monteur repariert.
Използва се рядко.
Der Operationssaal ist vor е;пеr
Stunde vorbereitet gewesen.
4. Plusquamperfekt
Vorgangspassiv се образува
Монтьорът ремонтира
пералната машина.
Пералната машина се ремотира
от монтьора.
Операционната зала беше
подготвена преди един час.
със
sein в Prateritum + Partizip 11 +
worden.
Der Torwart war mehrmals
vom Ball getroffen worden.
Wir waren von dem Besuch
Вратарят многократно бе
улучен от топката.
Ние бяхме изненадани от
1. Prasens
Vorgangspassiv се образува от werden в сегашно време +
Partizip 11.
Zustandspassiv се образува със sein в Prateritum + Partizlp 11 +
Der Мй/1 wird jede Woche
gewesen. Но почти не се използва.
abgeholt.
Nach dem Essen wird das ВаЬу
gewickelt.
Zustandspassiv се образува
Der Mйlleimer ist gesiiubert.
Jetzt ist es gewickelt.
Боклукът се извозва всяка
седмица.
gerufen.
Wir wurden benachrichtigt.
116
Der Supermarkt war geoffnet
След хранене бебето
от sein
посещението.
Супермаркетът беше отворен.
gewesen.
се повива.
+ Partizip 11.
Кофата за боклук е почистена.
Сега то е повито.
2. Prateritum
Vorgangspassiv се образува от спрегнатата
на werden в Prateritum + Partizip 11.
Die Krankenschwester wurde
iiberrascht worden.
форма
5. Futurl
Vorgangspassiv се образува с werden в Prasens + Partizip 11 +
werden.
Wir werden fйr die Generalprobe
angekleidet werden.
Ние ще бъдем облечени за
генералната репетиция.
Zustandspassiv се образува с werden в Prasens + Partizlp 11 + sein.
D;e Haustйr wird gesch/ossen
Вратата на къщата ще бъде
Медицинската сестра бе
•
se,n.
заключена.
извикана.
Ние бяхме уведомени.
Passiv
Passiv
117
6. Futur 11
Vorgangspassiv се образува с werden в Prasens + Partizip 11 +
worden sein.
Die Haustiir wird geoffnet
Вратата на къщата ще да е била
worden sein.
отворена.
Zustandspassiv се образува с werden в Prasens + Partizip 11 +
•
gewesen se,n.
Вратата ще да е била заключена.
Oie Haustiir wird gesch/ossen
•
gewesen se,n.
Словообразуване
Ез ик1>т непрекъснато се променя. Ненужните думи изчезват, а на
тяхно място се появяват нови
.
База за словообразуването най-често е вече съществуваща
дума, която се изменя или комбинира с друга. Така постоянно се
об разуват нови думи. Различните части на речта с еднакъв корен
пр инадлежат към едно словообразувателно гнездо.
7. Konjunktiv 1
Prasens: Образува се с Konjunktiv I на werden + Partizip 11.
Die Verkiiuferin sagte,
Продавачката каза,
der Computer werde
че компютърът
gebracht.
ще (щял да) бъде донесен.
Глаголи
Съществителни
arbeiten
der Arbeitnehmer
работя
работник
verarbeiten
Perfekt: Образува се с Konjunktiv I на sein + Partizip 11 + worden.
Oie Verkiiuferin sagte,
Продавачката каза,
der Computer sei gebracht
че компютърът е (бил)
worden.
донесен.
Коренът
п реработвам
на всички думи е
arbeit-.
erarbeiten
разработвам
разрешение за работа
работлив
arbeitsunfдhig
неработоспособен
Perfekt: Образува се с Konjunktiv II на sein (war-) и Partizip 11 +
worden.
Der Computer wiire gebracht
Компютърът би бил донесен ,
worden, wenn ...
ако ...
9. Passiv на модалните rлаrоли
Образува се от спрегнатата форма на модалния rлаrол
_ __,
arbeitsam
достатъчно персонал.
+
Partizip 11 + инфинитива на werden.
Oas Kind muss von seinem
Детето трябва повече да бъде
Mathelehrer mehr gefordert
насърчавано от учителя си
werden.
по математика.
Oie Tiiren diirfen nicht
Вратите не трябва да се
geschlossen werden.
затварят.
обработка
die Arbeitserlaubnis
П рилагателни
Prasens: Образува се с Konjunktiv 11 на werden (wurd-) + Partizip 11.
Der Computer wйrde gebracht, Компютърът щял да бъде
wenn genug Personal da wiire.
донесен, ако би имало
преработване,
изработвам,
----
8. Konjunktiv 11
die Verarbeitung
das Arbeitsamt
трудова борса
die Heimarbeit
надомна работа
der Mitarbeiter
сътрудник
Има два основни начина за словообразуване:
- об разуване на производни думи: verkaufen (продавам),
einkaufen (пазарувам), kiiuflich (продажен);
- об разуване на сложни думи: dег Kaufmann (търговец),
der Kaufrausch (мания за пазаруване), kaufmдnnisch (търговски).
Образуване на производни думи
Производните думи се образуват от корена на думата и
-
п редставка:
verreisen, abreisen
• •
наставка: ste1n1g
Изречения с местоимението тап също изразяват пасивно
значение.
Hier wird ein neues Haus gebaut.
..,. Мап baut hier ein neues Haus.
118
Тук се строи нова къща.
..,.
Тук строят нова къща.
Passiv
Образуване на производни думи
119
Словообразуване
При образуване на производни думи може да се получат други
ver-
части на речта:
krank
Krankheit
болен
болест
(прилагателно)
(съществително)
Schrift
писменост -+
(съществително)
schrift/ich
писмен
...
глаголи,
значения: нещо
изискващи
е изчезнало,
допълнение;
погрешно,
образуват
поправимо или
c haben
Perfekt
(прилагателно)
Zerstorung (разрушаване),
zerbrechen (счупвам),
zerschneiden (разрязвам)
означава
разрушаване
намирам
-+
Fundbйro
бюро за намерени вещи
мисля
-+
Gedanke
мисъл
висок
-+
височина
бягам
_.
die Нбhе
der Laufer
verlassen (на пускам),
vermischen (смесвам),
verpacken (опаковам),
Verdunstung (изпарение)
свързано
Възможна е смяна на коренната гласна:
finden
denken
много различни
или прегласуване:
hoch
/aufen
бегач
Образуване на производни думи с
Образуване на производни думи с
делими представки
Делимите п редста в ки стоят пред глагола, но могат да се използ­
неделими представки
Представките придават ново значение на думата. Н еделимите
представки стоят винаги пред гла гола и не могат да се изпол зват
ват и самостоятелно . ..,. Глава
6,
Гла голи с делими и неделим и
представки.
Първоначално те са били най -често предлози или наречия.
самостоятелно.
Делимите представки се пишат сл ято с глагола само:
Неделими представки
Пред-
Възможно
Граматика
Примери
ставка _!начение
Ье-
подчертава се
глагол и
резултатът
винаги с пряко
beachten (забелязвам),
bearbeiten {обработвам),
от дадено
допълнение;
Ьeantworten (отговарям)
действие
ent-
образуват Perfekt
c haben
дадена дейн ост;
внезапно
вкочанясвам се)
начало;
Erwдrmung (затопляне),
внезапен край
erЬ/inden (ослепявам)
нещо е
missverstehen (разбирам
п ремахва
er-
•
m,ss-
резултат от
неп равил но,
погрешно),
misslingen (не се удавам),
лошо
Missbrauch (злоупотреба)
погрешно,
ип-
lch brachte dich zum Bahnhof und wartete, bls der Zug aЬfuhr.
Аз те заведох до гарата и чаках, докато влакът потегл и .
..,.
Глава
9,
Главни и подчинени изречения
Дели ми представ ки
entkommen (измъквам се),
entlaufen (избягвам),
entladen (разтоварвам)
erheflen (осветявам),
erstarren (вцепенявам се,
нещо се
- в инфинитив : aЬfahren (отпътувам)
- в края на подчиненото изречение:
назовава
основната дума
unglйcklich (нещастен),
се противо-
е съществително
положност
или прилагателно;
unhoflich (неучтив),
Unruhe (безпокойство)
или нещо
глаголи с
отрицателно
представката ип-
Представка
Възможно
Примери
значение
аЬ-
ап-
махане от нщ/
aЬfahren (отпътув ам),
някъде
abreisen (тръгвам)
sich anfreunden (сприятелявам се),
ankleben (залепвам)
aufschlagen (чупя, отварям),
aufladen (натоварвам),
aufrichten (издигам, построявам),
aufstehen (ставам)
ausladen (разтоварвам),
ausradieren (изтривам),
ausreisen (изселвам се)
bel/egen (прилагам),
beitragen (до п ринасям)
приближаване,
добавяне
auf-
отваряне,посока
на движен ие
(възходящо)
aus-
отстраняване,
отдалечаване
bei-
добавяне
не съществуват.
120
Образуване на производни думи с неделими представки
Образуване на п роизводни думи с делими представки
121
Словообразуван е
Представка
•
е,п-
Съществителните се образуват от разл ични части на речта:
Вьзможно
---·
значение
от глагол
einsteigen (качвам се),
einpacken (опаковам)
вмъкване,
движение
reiben
herbringen (донасям),
hierherkommen (идвам насам)
herauskommen (излизам)
hinfahren (отивам)
по посока на
говорещия
her(aus)-
отвътре навън
hinhinein-
към дадена цел
отвън навътре
fos-
отделяне, начало
mit-
съучастие
vor-
посока: напред,
предварително
действие
weg-
отнемане, нщ
hineinfahren (влизам (с кола))
/os/assen (пускам),
losfahren (тръгвам с кола)
mitkommen (идвам с нкг)
затваряне,
целенасочено
действие
промяна в
zuriick-
mein Hдuschen
mein Hдuserl
mein Hausle
mein Hausli
-
die Freiheit
свобода
(Северна Германия/книжовен немски)
(баварски)
(швабски)
(Швейцария)
скачам
essen
ям
Сьществитеnни имена могат да се образуват и от
инфинитива на rnaroлa:
das Rechnen
das Springen
das Essen
смятане
скачане
ядене
Субста нтивираните глаголи винаги са от среден род.
2.
Прилагателните имена и техните наставки
П р илагателните също се образуват от различни части на речта.
Производни от rлaron
заучава едновременно с глагола.
Наставките не се използват самостоятелно. Има наставки, които
са от значение за склонението на съществителните и за
Падеж, стр.
Към корена на глагола се прибавя наставка.
Глагол
Образуване на производни думи с наставки
ла, стр_.
die Lehrerschaft учителско съсловие
наставките моrат да се различават реrионално:
spпngen
Най-добре е значението на отделните делими представки да се
..,.
свободен
wegnehmen (махам,
обратна посока
спреженето на глаголите .
frei
смятам
zudecken (покривам),
zudrehen (затварям (кран)),
zusenden (изпращам),
zuwerfen (хвърлям към)
zuriickkommen (връщам се)
-
от прилагателно
rechnen
вече не е там
zu-
der Lehrer учител
vorfahren (пристигам с кола (пред нщ),
vorfeiern (празнувам предварително),
vorbestellen (поръчвам предварително),
vorfuhren (демонстрирам)
отнемам)
триене
от съществително
навътре
(hier)her-
Reibung
трия
23
и Спрежение на глаго­
91
Възможно
-------------,
Пример
значение
machen
-bar
п равя
sparen
-sam
п естя
/еЬеп
В този раздел разглеждаме само словообразувателни наставки.
живея
Те се използват преди всичко при словообразуване на съществи­
wackeln
телни имена.
клатя се
1. Съществителните и техните наставки
Наставка
kiimpfen
-haft
-ig
-(er)isch
боря се
Наставките опредеnят рода и значението на
iirgern
съществителното име:
ядосвам
-fich
нещо може
Das ist machbar.
да се направи
Това е постижимо.
какъв е някой/ ein sparsamer Mensch
какво е нещо
пестелив човек
определен
ein febhaftes Kind
белег
жизнено дете
вид,
ein wackfiger Stuhl
състояние
клатещ се, нестабилен стол
начин на
eine kiimpferische Haltung
поведение
борбено поведение
начин на
eine iirgerfiche Geschichte
въздействие
неприятна история
мъжки род:
der Verkдufer
продавач
женски род: die Verkдuferin
продавачка
Подробно описание ..,. Съществително име, стр. 15
122
Образуване на производни думи с наставки
О бразуване на производни думи с наставки
123
Словообразуване
Производни от съществителни имена
Към съществителното се добавя наставка.
Съществи -
Наставка
теnно
Възможно
При мери
пре(комерно), много
-voll
(пълен)
издържлив на...
ein traumhafter Strand
-fest
приказен плаж
(здр!'JВ)
derlwang
ein zwanghaftes Verhalten
-wert
принуда
притеснено поведение
(ценен)
-haft
определен
белег
мечта
-los
dieArbeit
работа
die Kinder- kinderreich
деца - многодетен
der Rand- randvoll
ръб - препълнен до ръба
der Regen - regenfest
(богат)
значение
derTraum
пълно- ..., много-...
-reich
отсъствие,
arbeitslose Jugendliche
липса
безработни младежи
V
дъжд- влагоустоичив
стойностен относно...
sehen - sehenswert
гледам - заслужаващ да
се види,
забележителен
das Gefйhl
ein gefiihlloser Mensch
чувство
безчувствен човек
Сложни думи
особен
ein sonniger Tag
В немския език две или повече думи могат да се слеят, образу-
вид
слънчев ден
ваи ки една сложна дума .
derEhrgeiz
ein ehrgeiziger Mensch
честолюбие
честолюбив човек
Следните части на речта могат да образуват сложни думи:
dieSonne
·ig
слънце
Ро/еп
·isch
произход,
ein po/nischer Maler
Полша
принадлежност,
полски художник
Preu8en
характер
die preuflische Armee
V
- глагол и :
- съществителни:
- прила гателни:
zusammenschreiben
die Waschmaschine
пиша слято
hе//Ыаи
светлосин
перална машина
Прусия
пруската армия
Последната дума определя каква част на речта ще бъде цялата
die Laune
das launische Kind
сл ожна дума:
настроение
капризното дете
йЬеr (предлог)
die Demokratie
-isch
чужди думи,
demokratische Rechte
демокрация
отнасящи се
демократични права
die Solidaritat
до нщ
solidarisch sein
солидарност
солидарен съм
dieJugend
-lich
младеж
+ holen (глагол)= йberholen (глагол - изпреварвам)
П ри сложни съществителни имена последната дума определя
рода и се нарича основна дума :
der Kaffee (кафе)+ die Tasse (чаша)= die Kaffeetasse (чаша за кафе)
качество,
jugendlich aussehen
Само последното съществително получава окончание:
начин
с младежки вид
die Kaffeetassen des Fach/ehrers
die Freundschaft
eine freundschaftliche
Beziehung
приятелство
приятелска връзка
чашите за кафе на учителя
специа лист
Първата дума пояснява втората , затова се нарича
оп ределителна дума:
Някои думи могат да се използват и като суфикси
-arm
Значение
Примери
малко- ..., слабо- ...
das Wasser - wasserarm
вода - маловоден
die Hitze - hitzefrei
горещина - без горещини
das 8/ut - Ыutleer
кръв - безкръвен
das Ziel - zie/Jos
цел - безцелен
(беден)
-frei
без- ...
(свободен)
-leer
без- ...
(празен)
-Jos
(необвързан)
без- ...
Das Biigelbrett ist ein Brett
zum Biige/n.
Дъската за гладене е дъска,
върху която се глади.
Думите просто се сливат:
die Weinflasche (бутилка за вино)
или се свързват със съединителни елементи: Lebensmitte/
(х ранителни продукти), das Taschentuch (носна кърпа) .
Често пъти сложните думи придобиват съвсем ново
значение, което не се подразбира от първичното значение
на отделните, съставящи ги думи.
Das Kinderzimmer е стаята на децата (детска стая}.
Der Kindergarten обаче не е град ина за деца, а детска
градина, институция за деца в предучилищна възраст.
124
Образуване на производни думи с наставки
Сложни думи
125
Словообразуване
Прилагателно
Образуване на сложни думи
Прилагателното в основната си форма стои пред
1. Сложно съществително име
Съществително
съ ществителното.
+ съществително
(стая)
( бърз)
(детска стая)
(игрище)
+ die Eltern
( голям)
(детска площадка)
•
Съществително
+ е + съществително:
при съществителни, които образуват множествено число
с окончание -е
(куче)
•
( колиба)
Съществително
при съществителни имена от мъжки и среден род, които
образуват множествено число с окончание
-er
(дете)
•
(ден)
Съществително
+ die Maschine
( пе ра)
Глаrоn
+ der Fisch
(лежа}
(вагон}
(жена)
Ьind(en)
(списание)
(списание за жени)
+ das Kompott = das Birnenkompott
(компот)
(компот от круши)
-heit, -keit, -ung
die Gesundheit + s + der Minister =der Gesundheitsminister
(министър)
--
der Bratfisch
(печена риба}
-
d, g, t.
der Liegewagen
(спален вагон}
+ das G/ied
(с вързва м)
das Bindeglied
(елемент)
(свързващ елемент}
П редлогът стои пред съществителното.
vor
(министър на
(п ред)
здравеопазването)
unter
+
die Geschichte
-
(история)
+
(п од)
- след инфинитиви на глаголи
schlafen + s + die Zeit = die Schlafenszeit
(време)
(перална машина)
Предлог+ съществително
+ s + съществително:
винаги след наставки като
(спя)
die Waschmaschine
След много глаголи, чиито корен завършва на Ь,
die Frau (die Frauen) + die Zeitschrift =die Frauenzeitschrift
(здраве)
-
+ е + съществително
+ der Wagen
Съществително
(готварска книга)
(риба)
lieg(en)
множествено число с наставката -(е)п
(круша)
das Kochbuch
(ден на детето)
+ n + съществително:
die Birne (die Birnen)
(най-високо заплащане)
(машина)
(пека)
при съществителни имена от женски род, които образуват
•
(заплата)
(книга)
brat(en)
das Kind (die Kinder) + der Tag = der Kindertag
der Hochstlohn
+ das Buch
wasch(en)
+ er + съществително:
(баба и дядо)
Коренът на глагола стои пред съществи телното.
( готвя)
(кучешка колиба)
die Grofseltern
+ съществително
koch(en)
der Hund (die Hunde) + die Hйtte = die Hundehйtte
-
-
+ derLohn
(най-висок}
Глаrол
(бърз влак}
(родители)
hochst
Случаи, при които се използват съединителни елементи
der Schnellzug
(влак)
gгов .
die Kinder + der Spielplatz = der Kinderspielplatz
(деца)
+ der Zug
schne/1
die Kinder + das Zimmer = das Kinderzimmer
(деца)
+ съществително
dasHemd
(риза)
die Vorgeschichte
(предистория)
-
das Unterhemd
(долна риза; фланелка)
(време за сън)
- след някои съществителни, които имат -s в Gentiv
der Sdugling + s + der Brei = der Sdulingsbrei
( кърмаче)
126
(каша)
(каша за кърмаче}
Сложни думи
Сложни думи
127
Словообразуване
2. Сложно
прилаrателно име
Съществително
6_ Играйте на„поредица от думи'~ Запишете сложна дума на
~ лист хартия. От последната съставна част образувайте
+ прилаrателно
Значението на сложните прилагателни често се подсилва от
съществително, което стои пред прилагателното.
der Stein
+ a/t
(камък)
-
(стар)
steinalt
ein steinalter Мапп
(много стар,
(престарял мъж)
престарял)
die Luft
+ leer
(въздух)
das Haus
= luftleer
(празен)
+ hoch
(къща)
-
(висок)
ein luftleerer Raum
(безвъздушен) (безвъздушно пространство)
нова сложна дума и я запишете отдолу на листа, напр.:
Kaseglocke
Glockenspiel
Spielplatz
Platzregen •••
Естестве но понякога ще е необходимо да добавите
-е-,
-er-, -п-, -s-.
haushoch
Когато вече не можете да продължите поредицата,
(извънредно висок, огромен, впечатляващ)
започнете нова игра.
Футболистите претърпяха
Oie Fu8baller haben haushoch
verloren.
Успех при търсенето!
огромна загуба.
Сложните думи са от голямо значение в немския език.
::,
Тяхното използване опростява строежа на изречението.
Hier ist das Togebuch des Schiilers. Тук е дневникът на ученика.
-
Hier ist das Schiilertagebuch.
Oas ist ein ВопЬоп gegen Husten. Това е бонбон против кашлица.
-
Oas ist ein Hustenbonbon.
Тук е ученическият дневник.
Това е бонбон против
кашлица.
Най-важното за словообразуването!
Производни думи
-
с представки: zerschneiden (разрязвам), ousgehen (излизам)
с наставки:
Freiheit (свобода), traumhaft (приказен)
Сnожнидуми
-
съществителни:
Rinderbraten
-
Waschmaschine
(перална машина),
(говеждо печено)
прилагателни:
haushoch
(огромен), steinalt (много стар,
престарял)
При сложните думи основната дума (вдясно) се определя от
лявостоящата, т.е.
e1ne Waschmasch,ne = eine Maschine zum
Waschen. Запомнете: ляво пояснява дясно!
Сложната дума може да е съставена от повече от две части,
напр.: Mittelmeerkreuzfohrt (средиземноморско пътешествие).
Възможността за образуване на сложни думи в немския език
понякога води до появата на твърде дълги словообразувания,
като напр.:
Londesbezirksfachbereichsvorstandssitzung
(заседание на ръководството на браншовия сектор във
федералната област).
128
Сложни думи
129
Съюзи
противопоставящи: изразяват п~оти вопоставяне
Съюзи
nicht ... sondern
Er wi/1 nicht FивЬа/1 spielen, sondern nur zusehen.
не
Той не иска да играе футбол, а само да гледа.
..., а
(zwar ... ) aber
Er mag (zwar) Wein, aber heute nicht.
(наистина)
Той (наистина) обича вино, но днес не иска.
..., но
Съюзите се наричат така, защото свързват думи, групи от думи
взаимоотменящи: дават алтерн атива
или изречения.
-
Думи:
und:
Er kam mit vielen Koffern, Тйtеп und Taschen.
Той дойде с много куфари, торби и чанти.
oder:
Mдchtest du
Bier oder Wein?
(entweder) ... oder
Wir kбnnen (entweder) zu dir oder zи mir gehen.
(или)
Можем да отидем (или) при теб, или у нас.
2. Съюзи, които свързват главни
променя. Те са равнопоставени помежду си.
Група от думи:
sowie: Sie hat Kai sowie seinen Vater zum Bahnhof gebracht.
Тя заведе Кай, както и баща му, до гарата .
-
Главни изречения:
aber: Normalerweise fahren wir mit dem Fahrrad zur
Arbeit, aber bei Regen nehmen wir den Bus.
Обикновено пътуваме с колело до работа,
но когато вали дъжд, взимаме автобуса.
Сложно съчинено изречение, стр.
.,.
-
169
Главни и подчинени изречения:
weil:
Главно изречение
1
Heute kommen unsere Freunde.
Главно изречение
Днес ще дойдат нашите
Ние смятаме да отидем на
п риятели.
С вързване със съюз
Heute kommen unsere Freunde
und wir wollen ins Kino gehen.
Д нес ще дойдат нашите
и
приятели
ние смятаме да отидем на
кино.
Сложно съчинено изречение, стр.
През зимата взимаме автобуса, защото е много
И в двете главни изречения глаголът стои на второ място.
.,.
Подчинени изречения, стр.
170.
Es hat gestern geregnet
und
ich Ып zu Hause geЬ/ieben.
Вчера валя дъжд
и
аз си останах вкъщи.
Главно ИЗР-ечение
=.,...,
Съчинителните съюзи свързват равнопоставени думи, групи от
думи или изречения.
rnaron след подлога
съеди нител ни
1. Съюзи, които свързват отделни думи и групи от думи
съединителни: равнопоставеност
und
Dirk kauft gerade Brot und Butter.
и
Дирк тъкмо купува хляб и масло.
sowie
Der Urlaub hat dem Kind sowie den Eltern gut getan.
та ка и
Почивката се отрази добре на детето, а също така
и на родителите му.
Sie mag sowohl Milch als auch Kakao.
..., така
Тя обича както мляко, така и какао.
weder ... noch
..., нито
взаимоотменящи
Susanne hat weder einen Badeanzug noch einen Bikini.
Сузане няма нито бански костюм, нито бикини.
Съчинителни съюзи
rnaron пред noдnora*
und (и), sowohl ... als auch auBerdem (освен това),
(както ..., така и),
zusi:itzlich (допълнително),
nicht nur ... sondern auch ebenfalls (също така),
(не само ..., а и)
ferner (освен това)
oder (или),
entweder ... oder (или ...,
beziehungsweise
или)
(следователно)
n ротивопоставящи
sowohl ... als auch
и
169
Най-важните съюзи, които свързват главни изречения, са:
Съчинителни съюзи
130
кино.
.,.
Съществуват съчинителни и подчинителни съюзи.
нито
11
Wir wollen ins Kino gehen.
Wir nehmen im Winter den Bus, weil es so kalt ist.
студено .
ка кто
изречения
При свързване на две главни изречения словоредът не се
Бира ли искаш или вино?
-
..., или
за отстъпка
aber (но), sondern (а, ами), trotzdem (въпреки това,
doch (но, обаче), (zwar ...) въпреки че), dennoch (все
aber ((наистина) ..., но)
пак, въпреки това)
allerd/ngs (наистина, но),
indessen (обаче, въпреки
това)
Съчинителни съюзи
131
Съюзи
Главно изречение
глагол сле
за прич и на
denn
Подчинителни съюзи
глагол пред подлога *
подлога
(защото, тъй като)
darum (затова, поради
това), daher (затова, поради
това), deshalb (затова,
поради това)
also (следователно, значи),
folglich (следователно),
info/gedessen (вследствие
за последица
на това, поради това),
so (по такъв начин, така),
demnach (следователно,
при тези обстоятелства),
insofern (доколкото)
dann (тогава), da (тогава,
след това, после), danach
за време
* Тези съюзи се причисляват и към
IJ>- Подчинени изречения, въведени със съюз, стр.
Главно изречение
Главно изречение 11
I
Jeff trдgt einen Regenmantef.
Es regnet heute nдmlich.
Джеф носи дъждобран.
Днес вали.
Д вете главни изречения могат да бъдат свърза ни чрез
подчинителен съюз:
Главно изречение
Съюз
Подчинено изречение
Jeff trдgt einen Regenmantef,
weil
es heute regnet.
Джеф носи дъждобран,
защото
днес вали.
Ч рез прибавяне на съюза
weil второто главно изречение се пре­
връща в подчинено. Пред съюза се поставя запетая.
daraufhin (след това),
zuerst (първо)
..,.
Подчинени изречения, въведени със съюз, стр.
групата на наречията.
,,
.. .
Hause.
Ние няма да заминаваме, а ще си останем вкъщи.
Подчинено изречение
Jeff tragt einen Regenmantel,
weil
Джеф н оси дъждобран,
защото днес вали.
Глаголът заема позиция
Наречия, използвани и като съюзи
изречение заема
последна позиция.
въвеждат главни изречения.
dorum (затова, поради това), ou/Jerdem (освен това),
trotzdem (въпреки това), dagegen (за разлика от), sonst (освен
това), so (така) ...
Когато тези наречия заемат началната позиция в изречението
... при
сложните времена
Главно изречение
Подчинено изречение
Ета trдgt einen
es heute geregnet hat.
nassen Mantef, weil
Ема носи мокро палто,
Главно изречение
Главно изречение
fch mache Abendbrot,
denn ich habe Hunger.
Готвя вечеря,
защото съм гладен.
lch habe Hunger,
darum mache ich Abendbrot.
Аз съм гладен,
затова готвя вечеря.
132
..,.
Наречия за причина, стр.
гла гол отива в края на
изречението, а пред него
застава пълнозначният
глагол.
Запомнете! В подчиненото изрече ние спрегнатият глагол
заема последна позиция. Всички останали глаголни форми
Когато разменим местата на главните изречения, глаголът застава
непосредствено след наречието.
защото днес валя дъжд.
Спомагателният
(позиция О), се променя последователността подлог - сказуемо:
Наречие
es heute regnet.
Глаголът в подчиненото
2.
Някои наречия могат да изпълняват ролята на съюзи и да
Съюз
171
Място на частите в изречението при подчинителни съюзи
Главно изречение
във второто може да бъде изпуснат.
Ь/еiЬеп zu
171
(след това, по-късно),
Ако подлогът в първото и второто изречение е един и същ,
Wir fahren nicht weg, sondern
Това са съюзи, които въвеждат подчинени изречения.
в подчиненото изречение (причастия, инфинитиви) стоят
непосредствено преди това.
154
Съчинителни съюзи
Подчинителни съюзи
133
Съюзи
Подчинителни съюзи
temporal (за време)
als
Er ging gerade йЬеr die Stra8e, als er das Motorrad sah.
когато
Той точно пресичаше улицата, когато видя мотора.
bevor
Wir haben aufgeri:iumt, bevor unsere Eltern nach Hause
gekommen sind.
преди да
Ние подредихме, преди родителите ни да си дойдат.
bls
Wir standen ап der Haltestelle, bls der Виs kam.
докато
Ние стояхме на спирката, докато дойде автобусът.
ehe
п реди да
lch muss noch eine E-Mail schreiben, ehe ich nach Hause
gehe.
Трябва да напиша още един имейл, преди да си
тръгна за вкъщи .
nachdem
след като
Endlich fand ereinen Parkplatz, nachdem ereine
Viertelstunde gesucht hatte.
konzessiv (за
obwoh/
obgleich
отстъп ка)
Obwoh/ sie krank war, ging sie zur Arbeit.
Въпреки че беше болна, тя отиде на работа.
мака р че,
въпреки че
adversativ (за (времево) противопоставяне)
wдhrend
Oer Busfahrer sch/ief, wдhrend die Touristen im
докато
Museumspark spazieren gingen.
Шофьорът на автобуса спеше, докато туристите се
разхождаха в парка музей.
konsekutiv (за
so dass
послед ица)
така че
Die Sonne Ыendete mich, so dass ich meine Sonnenbri/le
aufsetzen musste.
so ... dass
Слънцето ме заслепяваше така, че трябваше да си
толкова
..., че
сложа слънчевите очила.
Er schlief so lange, dass er zи spi:it kam.
Той най -накрая намери място за паркиране, след като
Той спа толкова дъл го, че дойде твърде късно.
беше търсил четвърт час.
komparativ (за сра внен ие)
a/s
01,1 Ыst schlauer, als ich dachte.
seit(dem)
lch habe ihn nicht gesehen, seit ich weggezogen Ып.
откакто
Не съм го виждал, откакто се изнесох.
sobald
Sobald der Frйhling kommt, geht es mir wieder gut.
отколкото
Ти си по-хитър, отколкото си мислех.
щом
Щом дойде пролетта, се чувствам по-добре.
als ob
Er ging so schne/1, als оЬ er keine Zeit hi:itte.
solange
Solange es so regnet,
като чели
Той вървеше толкова бързо, като че л и нямаше време.
докато
Докато вали така, ще си останем вкъщи.
•
w1e
Es kam, wie ich es erwartet hatte.
както
Стана, както бях очаквал.
ЫеiЬеп wir im
Haus.
(за причина)
kausal
da
Er kann nicht mitkommen, da er noch arbeiten muss.
тъй като,
Той не може да дойде с нас, тъй като трябва да работи
При сравнения съюзите
защото
още.
и без глагол.
weil
/ch Ьiп ins Bett gegangen, weil ich тйdе war.
защото
Легнах си, защото бях уморен .
final (за цел или намерение)
damit
1hr mйsst jetzt losgehen, damit ihr den Bus nicht verpasst.
за J:ia
dass
Сега трябва да тръгвате, за да не изпуснете автобуса.
·
за да, така че
lch beeile mich, dass ich pйnktlich bei dir Ьiп.
Бързам, за да бъда навреме при теб.
konditional (за У,словиеJ
falls
Nimm vorsichtshalber die Badesachen mit, falls du noch
в случай че,
schwimmen willst.
ако
За всеки случай си вземи банските, в случай че искаш
да плуваш.
wenn
lch helfe dir, wenn ich Zeit habe.
ако
Ще ти помогна, ако имам време.
Er ist beim Essen genauso
langsam wie du.
Er ist grдfJer als ich.
Той се храни толкова
бавно, колкото и ти.
Той е по-висок от мен.
Bis, seit и wahrend могат да се използват и
като предлози.
..,.. Предлози, стр. 136
Wir kдппеп doch nicht Ьis
morgen warten.
lch habe sie seit gestern nicht
gesehen.
Er hat schon wiihrend
des Abendbrots geschlafen.
Ние не можем да чакаме до утре.
Не съм я виждал от вчера .
По време на вечеря той вече
спеше .
Съюзът dass може да въвежда и дадено изказване.
Martin sagte, dass er nicht
Мартин каза , че няма да може
kommen kann.
134
als и wie могат да се използват
Подчинител н и съюзи
Подчинителни съюзи
да дойде.
135
Предлози
Предлозите изразяват отношения между лица, предмети или
обстоятелства. Всеки предлог може да изразява различни
предлози
отношения, напр. за място, време, причина и начин.
Предлозите са неизменяеми части на речта и не се скланят. Те
могат да бъдат разделени на групи според значението си, като
един предлог може да има няколко значения.
Wire es nicht
besser, am Тisch
zu sitzen?
Предnоr
Въпроситеnна
Пример
дума
ап
за място
Wо?Къде?
за посока
Wohin? (На)къде?
Woher? Откъде?
der Wand (на стената),
im Haus (в къщата)
in das Konzert (на концерт),
nach Munchen (за Мюнхен)
aus dem Mittefmeer
(от Средиземно море)
за време
Wапп?Кога?
за начин
Wie? Как?
Womit?C какво?
Mit wem? С ко го?
Предлогът може да стои пред съществително, местоимение,
за причина
наречие или славна група:
-
пред съществително:
Die Kugel ist aus Glas.
-
Wodurch? По
Кълбото е от стъкло.
пред група от съществително и неговите определения:
за цел
Mit welchem Zief?
fйr mich (за мен),
zur Erfrischung (за освежаване)
Zu welchem Zweck? fiir die gute Laune (за доброто
настроение), zum Geburtstag
С каква цел?
С каква цел?
стъкло.
пред местоимение:
lch spiele ,nit ihm.
какъв
начин? Как?
Die Kugel ist aus buntem Glas. Кълбото е от многоцветно
-
Warum? Защо?
vor dem Mittag (преди обяд),
in einer Woche (след една седмица)
mit vie/ Li:irm (с много шум),
durch einen Zufalf (по случайност)
mit dem Bus (с автобуса)
mit den Kindern (с децата)
wegen der Ferien (заради ваканцията),
aus Angst (от страх)
durch den Unfa/1 (заради инцидента)
(за рождения ден)
Аз играя с него.
В някои случаи предлогът може да стои както пред, така и след
Предлозите определят падежа на думата или групата от думи
думите, към които се отнася:
след тях. Поради това те могат да бъдат разделени на групи в
- zuliebe (+ Dativ) стои винаги след думата, към която се отнася:
Die Besprechung fand ihm
Заради него конференцията
zuliebe auf Englisch statt.
се проведе на английски.
зависимост от падежа, който изискват.
- entlang може да стои пред или след думата, която определя:
(пред думата+ Dativ; за местонахождение)
Entlang dem Flussufer wird
Покрай брега на реката се строи
ein Radweg gebaut.
алея за велосипедисти.
(след думата + Akkusativ; за посока)
Wir fuhren den Radweg
Ние пътувахме по продължение
на алеята за велосипедисти.
entfang.
136
Предлози
Предлози
137
Предлози
Предлози с
За място
bls (без
грам.
Akkusativ
За цел
Пример в
Akkusativ
Dieser Zug fдhrt bls Hamburg Altona.
fйr
Sie demonstrieren fiir den Frieden.
за
Те участват в демонстрация за мира.
Hier ist eine E-Maif fiir dich gekommen.
член) (до)
Този влак пътува до Хамбург Алтона.
durch
lch gehe durch den Park.
през, из
Вървя през парка.
Дойде имейл за теб.
Er fдhrt im Sommer durch Deutschland.
gegen
Sie sind gegen Gewaft.
срещу,
Те са против насилието.
против
Лятото той ще пътува из Германия.
За начин
gegen
Das Auto ist gegen die Mauer gefahren.
срещу, в
Колата се блъсна в стената.
Der Vogel ist gegen das Fenster geflogen.
ohne
Er wolfte heute ohne Stri.impfe fosgehen.
без
Той искаше днес да тръгне без чорапи.
Das Мепй bltte ohne die Vorspeise!
Птицата се блъсна в прозореца.
ит
Die Katze ist ит das Haus gesch/ichen.
зад
Котката се промъкна зад къщата.
ит
... herum
Моля, менюто без предястие!
•• •
А//е sitzen gespannt ит den Tisch herum.
.. . .
~
.
около
Всички седят нетърпеливи около масата.
Винаги с Akkusativ са:
entlang (след
Das Liebespaar geht den Fluss entlang.
bls, durch, entlang, fйr, gegen, ohne, ит
думата, която
определя)
Влюбената двойка върви по продължение на реката.
Wir fahren die А//ее entlang.
по продълже­
Ние пътуваме по продължение на алеята.
ние н~
Предлози с
...
За място
За време
gegen
към, около
Тот
аЬ
erwartet Tim gegen sieben Uhr.
при
Към осем часа ще ядем.
в
Ще се видим в три часа.
bls
ДО
Той спа до единадесет часа.
Баба ми живее при моята леля.
Du solfst dich nachher beim Chef melden.
След това трябва да се явиш при шефа.
Um 8.30 Uhr macht der Laden auf.
8.30 часа.
Er hat bls elf Uhr gesch/afen.
Dativ
АЬ dem Alfgiiu wurde das Wetter schдn.
... нататък От Алгой нататък времето стана хубаво.
Meine GroBmutter wohnt bei meiner Tante.
Ьеi
Gegen acht Uhr wollen wir essen.
Wir sehen uns ит drei.
Пример в
от
Том очаква Тим към седем часа.
ит
Dativ
Магазинът отваря в
entfang
Entlang dieser StraBe stehen Hduser aus dem 19. Jahrhundert.
покрай,на
На тази улица има къщи от
gegeni.iber
Gegenliber dem Kaufhaus ist eine Eisdiele.
срещу
Срещу универсалния магазин има магазин за сладолед.
XIX век.
Pfдtzlich standest du mir gegeniiber.
Sie Ыeibt Ьis kommenden Sonntag.
Изведнъж ти стоеше срещу мен.
Тя ще остане до идната неделя.
fi.ir
Unser Au-pair-Miidchen Ыeibt fiir ein Jahr.
За посока
за
Нашата детегледачка ще остане за една година.
aus
Sie kommt gerade aus dem Urfaub.
от
Тя тъкмо се връща от отпуск.
За причина
durch
Er ist sehr verunsichert durch die Ki.indigung.
поради,
Той е много несигурен поради уволнението.
посредством,
Durch ihn habe ich dich kennen gelernt.
чрез
Чрез него се запознах с теб.
Sie nimmt Geld aus der Kasse.
Тя взема пари от касата.
nach
Marie fдhrt nach ltalien.
за, към
Мари пътува за Италия.
Jch suche nach dem Zugfahrplan.
Търся разписание на влаковете.
138
Предлози с
'
Akkusativ
Предлози с
Dativ
139
Предлози
zu
Zu Weihnachten essen wir immer Gans.
von
Dativ
Die Muscheln sind vom Strand.
за, по
По Коледа ние винаги ядем гъска.
от
Мидите са от плажа.
zwischen
Er kommt тйdе von der Arbeit.
между
Zwischen dem 8. und 7О. Oktober habe ich keine Zeit.
Между 8 и 1О октомври няма да имам време.
Той си идва изморен от работа.
За причина
zu
Wir fahren zu Ота und Ора.
aus
Аиs Furcht vor dem Gewitter flйchtete sie in den Keller.
при, на, към
Ние отиваме при баба и дядо.
от
От страх от бурята тя избяга в мазето.
lch muss zum Zahnarzt gehen.
vor
Du kannst vor Sehnsucht nicht mehr schlafen.
Трябва да отида на зъболекар.
от
От копнеж ти вече не можеш да спиш.
wegen
Wegen der Grippewelle /assen wir uns impfen.
за ради,
Заради грипната вълна ще се имунизираме.
За посока
Пример в
За време
аЬ
АЬ
от (начало)
От вторник слънцето отново ще грее.
порад:::.:
и=::­
Sie geht аЬ nдchstem Semester auf die Uni.
За начин
=;;;;;
Dienstag scheint die Sonne wieder.
От следващия семестър тя отива в университет.
ап
Ап den Nachmittagen arbeitet sie immer.
в,на,по
Следобедите тя винаги работи.
Ат
Wochenende habe ich wieder mehr Zeit.
Du so/lst beim Essen nicht reden.
Не трябва да говориш по време на хранене.
bls zu
Sie wartet bls zum Mittag.
~~д,..о......-.=:-- Тя чака до обяд.
nach
Nach der Schule Ып ich immer тйdе.
след
След училище винаги съм изморен.
in
ln der Pause esse ich ein Brotchen.
в, през
В почивката ще изям един сандвич.
Mit meinem Motorrad Ып ich schne/1.
с
С моя мотор съм бърз.
· ln der groBen Eile habe ich etwas vergessen.
in
През уикенда отново ще имам повече време.
bei
mit
в
В бързината забравих нещо.
nach
Wenn es nach mir geht, fahren wir jetzt los.
според, от
Ако зависи от мен, ще тръгнем сега.
auBer
Alfe auBer Tina waren in der Aussteflung.
ос вен
Всички освен Тина бяха на изложението.
Най-важното накратко!
Ви наги с
аЬ,
lm April habe ich wieder mehr Zeit.
Dativ са:
aus, аивеr, bei, gegenйber, mit, nach, seit, von, zu
През април отново ще имам повече време.
in
/п zwei Wochen
след
След две седмици имам рожден ден.
seit
Seit einem Monat ist er kaum zu Hause.
от (действи­
От един месец той почти не се прибира вкъщи .
ето зап очва
Sie liebt ihn seit ihrer Jugend.
в ми налото
Тя го обича от младежките си години.
habe ich Geburtstag.
и п родъл­
жава)
von ... bls
Er war vom ersten Ьis zum /etzten Tag flei8ig.
От първия до последния си ден той беше прилежен.
vor
Er geht vor der Arbeit joggen.
преди
Той ходи да тича преди работа.
vor
Vor einem Jahr war ich verliebt.
преди (за
Преди една година бях влюбен.
ми налото)
140
Предлози с
Dativ
Предлози с
Dativ
141
Предлози
Предлози с
Akkusativ и Dativ
Предлог
Някои предлози могат да се използват както с
Akkusativ, така
и с
Dativ.
Пример
ап
+ Akkusativ
Раи/а wi/1 an den Strand.
+ Dativ
Ап meiner Jacke sind Knopfe.
до,на
Паула иска да отиде на
На якето ми има копчета.
плажа.
Der Spiegel hi:ingt ап der Wand.
Sie ruderten an das Ufer.
Огледалото виси на стената.
Пример
Те гребаха до брега.
ап (до)
auf (върху)
hinter (зад)
[J
in (в)
пеЬеп (до)
l
йЬег(над)
auf
Er fi:ihrt auf die lnsel.
Auf dem Berg steht ein Haus.
върху,
Той отива на острова.
На хълма има къща.
на
Sie geht aufs Gymnasium.
Die Kinder spielen auf der StraBe.
Тя учи в гимназия.
Децата играят на улицата.
hinter
Er rennt hlnter den Busch.
Er steht hinter der Тйr.
зад
Той изтичва зад храста.
Той стои зад вратата.
Sie geht hinters Haus.
Hinter dem Hйgel ist das Meer.
Тя отива зад къщата.
Зад хълма е морето.
in
(за обозначаване на посока
ln Berlin ist immer viel los.
(без
при имена на селища
В Берлин винаги се случват
грам.
и държави, които се
много неща.
член)
употребяват без граматичен
до
член, се използва
ln Griechenland ist es oft sehr
heiB.
предлогът nach + Akk)
В Гърция често е много горе­
.
unter (под)
vor (пред)
zwischen
,п
Wir fahren ln die Stadt.
Sie kauft in der Stadt ein.
в, на, за
Ние отиваме в града.
Тя пазарува в града.
lch lege das Buch in das Regal. lm Haus ist es warm und
(между)
Когато говорим за движение в дадена посока (Wohin?),
предлогът се използва с
Akkusativ:
lch stelle den Tisch ап die Wand.
lch lege das Messer auf den Tisch.
Er legt das Висh пеЬеп si,h.
Sie geht vor die Tiir.
Поставям масата до стената.
ва с
Er f/iegt morgen in die USA.
В къщата е топло и уютно.
lch lege mich пеЬеп dich.
Neben der Kirche ist die Schule.
ДО
Лягам до теб.
До църквата е училището.
Er setzt sich пеЬеп mich.
lch mochte пеЬеп dir sitzen.
Той сяда до мен.
Искам да седя до теб.
йЬеr
Jan fliegt iiber Paris.
Ober dem Tisch hi:ingt eine
над
Ян лети над Париж.
Lampe.
Die Wolken ziehen iiber das
Land.
Над масата виси лампа.
Dativ:
Der Tisch steht ап der Wand.
Das Messer /iegt auf dem Tis,h.
Das Buch liegt пеЬеп mir.
Sie steht vor der Tiir.
gemйtlich.
пеЬеп
Той поставя книгата до себе си .
Когато говорим за местоположение (Wo?), предлогът се изпол з­
Слагам книгата на рафта.
Той утре лети за САЩ.
Слагам ножа на масата.
Тя отива пред вратата.
що.
Масата стои до стената.
Облаците преминават над
Die Wolken sammeln sich iiber
dem Atlantik.
Ножът лежи на масата.
страната.
Облаците се скупчват над
Книгата е до мен.
Атлантическия океан.
Тя стои пред вратата.
unter
под
Der Hund legt sich unter den
Tisch.
Unter der Brйcke flieBt ein Fluss.
Кучето ляга под масата.
Der Hund liegt unter dem Tisch.
Под моста тече река.
Кучето лежи под масата.
142
Предлози с
Akkusativ и Dativ
Предлози с
Akkusativ и Dativ
143
Предлози
Предлог Пример
В разговорния език тези предлози често се употребяват с
Пример
vor
+ Akkusativ
Er legt das Packchen vor die
+ Dativ
Vor dem Haus steht ein a/ter
Dativ.
пред
Тйr.
Ваит.
Wёihrend des Konzerts
Той поставя пакета пред
Пред вратата има старо дърво.
вратата .
lch warte vor dem Tor auf dich.
Wegen des Sturms ...
Trotz des Staus ...
Stelf die Schuhe vor die
Тйr.
zwischen
Leg dich doch zwischen uns.
между
Легни между нас.
Das Kind schlaft zwischen seinen
Eltern.
Er stellt sich zwischen uns.
Детето спи между родителите
Той застава между нас.
си.
Zwischen den
Gдrten
steht ein
В немския език има много глаголи, които се използват с опреде­
лен падеж или предлог, като в зависимост от предлога могат да
променят значението си.
denken
мисля
Zaun.
Къде? (за място) се използва
(за посока) се използва
Dativ. С
Akkusativ.
въпроса
antworten
отговарям
u
на един имеил.
Dativ: ап + dem -> ат; bei + dem -+ beim;
in + dem -> im; von + dem -4 vom
при предлози с Akkusativ: ап + das-+ ans; auf + das-+ aufs;
in + das -+ ins; zu + der -+ zur
при предлози с
fragen
питам
sich bescha~igen
занимавам се
sich beschiiftigen mit + Dativ
Er beschёiftigt sich gerne mit der Natur.
Той обича да се занимава с
За време
wahrend
Wiihrend des ganzen Winters /ag Schnee.
по време на, през
През цялата зима имаше сняг.
природата.
bestehen
състоя се от
За начин
вместо
fragen nach + Dativ
Er fragte nach dem Weg.
Той попита за пътя.
Genitiv
(an)statt/anstelle
antworten auf + Akkusativ
Einen Moment, bltte! fch muss noch
auf eine E-Mail antworten.
Момент, моля! Трябва да отговоря
Сливане на npeдnora и следващия го определителен член:
Предлози с
denken ап + Akkusativ
lch denke sehr oft ап dich.
Много често мисля за теб.
Между градините има ограда.
Wohin? Накъде?
Konzert ...
Wegen dem Sturm ...
Trotz dem Stau ...
Глаголи с предлози
вратата.
Wo?
Wёihrend dem
Чакам те пред вратата.
Постави обувките пред
С въпроса
...
lch nehme lieberGemйse (an)statt/anste/le des
Fleisches.
настоявам за
Ще взема зеленчуци вместо месо.
bestehen aus + Dativ
Das Buch besteht aus 100 Seiten.
Кни гата се състои от 100 страници.
bestehen auf + Dativ
Er besteht auf seinem Recht.
Той държи на своето.
За причина
wegen
Wir sind wegen des Sturms abgefahren.
заради
Ние отпътувахме заради бурята.
trotz
Er kam trotz des Staus pйnktlich ап.
въпреки
Въпреки задръстването той пристигна точно
навреме.
144
Предлози с
Genitiv
Глаголи с предлози
145
Наречие
Пет наречия образуват сравнителна и превъзходна степен.
Положителна
Наречие
bald (скоро),
eher (по-скоро),
fruh (рано)
fruher (по-рано)
gern (с удоволствие) lieber (с по-голямо
haufiger!ofter
ат
(по-често)
(н ай-често)
sehr (м ного)
wohl!gut
mehr (повече)
wohler / besser
ат
(добре)
(по-добре)
(най-добре)
Sie konnen hier nicht halten.
Не можете да спирате тук.
Das ist eine ziemlich gute Frage.
прилагателно:
Това е доста добър въпрос.
ehesten (най-скоро),
ат fruhesten (най-рано)
ат liebsten (с най-голя мо
удоволствие)
oft (често)
Колата там е неправилно паркирана.
ат
удоволствие)
Das Auto da ist falsch geparkt.
глагол:
Превъзходна степен
степен
Наречията могат да дадат по-точна информация за:
съществително:
Сравнителна степен
haufigsten
meisten (най-много)
ат woh/sten / ат бesten
Das ist ganz anders.
наречие:
Това е съвсем различно.
Наречията не се скланят или степенуват (с
Наречия за място
5 изключения).
Изписват се винаги с малка буква: hier (тук), gestern (вчера),
trotzdem (въпреки това), beinahe (почти), gern
kaum (почти, едва).
Наречията за място показват къде се намира лице или предмет.
(с удоволствие),
li~ h inten :teek
~~ vorne''~
Спрямо тяхното значение наречията могат да бъдат подраз­
-- ------·
делени на:
• наречия за място: morgens (сутрин), manchmal (понякога),
neulich (наскоро)
• наречия за време: hier (тук), vorwarts (напред), herunter (надолу)
Wo? Къде?
Wo? Къде?
Wo? Къде?
•
hierтyк
dа тук
dortтaм
(съвсем близо)
(присъствие)
(нещо отдалечено)
lch Ып hier.
Der Gast ist da.
Er wartet dort.
за следствие, напр.:
Аз съм тук.
Гостът е тук.
Той чака там.
за отстъпка,
drinnen
наречия за причина и следствие:
-
за причина, напр.:
darum (затова), desha/b, deswegen (затова,
поради това)
-
folglich, demnach, also (следователно)
напр. : dennoch (все пак, въпреки това), allerdings
вътре
навън (извън
driiben
отсреща
(наистина, но)
(в помещението)
дадено помещение)
(срещу)
за цел , напр.: dafйr (за това)
Willst du drinnen ...
oder drauBen warten?
Искаш ли да поча-
или навън?
Du kannst auch
driiben warten.
• наречия за начин: gern (с удоволствие), vergebens (напраз но) ,
allerdings (без съмнение,
каш вътре
разбира се)
И отсреща можеш да
...
почакаш.
аиВеп отвън
•
tnnen
отвътре
iibera/1 навсякъде
(външна страна)
(вътрешна страна)
(на всяко място)
Ат
/ппеп habe ich
Mantel fehlt
аиВеп ein Knopf.
schon wieder angenдht.
Oberall liegen Кпорfе
herum.
На палтото отвън
Отвътре пак го заших.
Навсякъде са
липсва едно копче.
146
drauBen
Нареч и е
Наречия за място
ihn
разпилени копчета.
147
Наречие
irgendwo някъде
nirgendwo никъде
woanders някъде
(неизвестно място)
(няма такова място)
другаде
Woher? Откъде?
(на друго място)
Den Stein habe ich
irgendwo gefunden.
lch kann den Stein
nirgends finden.
lch muss ihn woanders
liegen gelassen haben.
Намерих камъка
Не мога да намеря
Трябва да съм го
някъде.
камъка никъде.
оставил някъде
другаде.
Могат да се комбинират две наречия за място.
von dort
Der Bus muss von dort kommen.
оттам
Автобусът трябва да дойде оттам.
von rechts - von links
отдясно - отляво
von оЬеп - von unten
отгоре - отдолу
von аиВеп - von innen
отвън - отвътре
Der Radfahrer kam von llnks.
Колоездачът дойде отляво.
Das Geriiusch kam von оЬеп.
Шумът идваше отгоре.
lch habe von innen abgeschlossen.
Аз заключих отвътре.
• 1st das Geld hier drin? Oder ist es da drin?
Наречията за посока с hin- и
Парите тук вътре ли са? Или са там вътре?
her-
her- означава посоката към говорещия:
Ег kommt herauf.
Той идва нагоре.
Наречията за място в изречението
Наречието за място може да заема различни позиции
herauf· (klettern) (катеря се), heriiber- (rufen) (викам, извиквам
към себе си), herunter- (kommen) (слизам), heraus- (laufen)
(изтичвам навън), herein- (gehen) (влизам)
в изречението.
Най-често използваните на~ечия за място
Wo? Къде?
hin- означава посоката
Ег geht hinunter.
hier (тук), dort (там), da (там), links (вляво, отляво, наляво),
rechts (вдясно, отдясно, надясно), vorne (отпред), hinten (отзад),
оЬеп (горе), unten (долу), (dr)innen ((на)вътре), (dr)аивеп ((на)вън),
йЬеrа/1 (навсякъде), irgendwo (някъде, където и да е),
nirgends!nirgendwo (никъде), drйben (отсреща), пеЬепап (наблизо),
unterwegs (напът) ...
на отдалечаване от говорещия:
Той слиза надолу.
hinauf- (springen) (отскачам), hiniiber- (gehen) (минавам на
другата страна, отсреща), hinunter- (schauen) (гледам надолу),
hinaus- (gehen) (излизам), hinein- (gehen) (влизам)
Наречия за посока
В разговорния език се казва:
Тези наречия показват дадена посока.
rauf ( herauf или hinauf), rйЬег ( hегйЬег или hinйber),
runter (= herunter или hinunter), raus (- heraus или hinaus),
rein (- herein или hinein).
Wohln? Накъде?
hinauf- hinunter
нагоре - надолу
vorwdrts - rйckwdrts
напред - назад
aufwarts - abwiirts
нагоре - надолу
nach links - nach rechts
наляво - надясно
geradeaus
lch gehe die Treppe hinauf.
Аз се качвам нагоре по стълбата.
Ои musst vorwiirts einparken.
Най-често използваните наречия за посока
Трябва да паркираш напред.
Wohin?
hin (натам, нататък), dorthin (нататък,
натам), hinauf (нагоре), hinunter (надолу),
hinab (надолу), hinaus (навън), hinйber
(отвъд), hoch (високо), herum (около),
umher (наоколо), vorwiirts (напред),
rйckwiirts (назад), abwiirts (надолу),
aufwdrts (нагоре), seitwiirts (настрани),
auswdrts (навън)
Der Aufzug fiihrt aufwiirts.
Асансьорът се качва нагоре.
Sie mйssen erst nach links und ...
Вие трябва да карате първо наляво и
dann geradeaus fahren.
направо
след това направо .
nach оЬеп - nach unten
нагоре - надолу
hierhin - dorthin - dahin
насам - натам - нататък
Er geht nach unten in den Kelfer.
148
...
Той отива надолу в мазето.
Woher?
her (насам), dorther (оттам),
herab (надолу), herunter
(надолу), heraus (навън),
heran (насам)
Schaut doch та/ hierhin!
Погледнете насам!
На речия за посо ка
Наречия за посока
149
На речие
Наречия за време
Определен момент в бъдещето
Те да в ат информация за времето. Могат да опишат както
определени моменти, така и периоди от време в настоящето,
миналото или бъдещето.
bald (скоро), morgen (утре), i.ibermorgen ( вд ругиден),
spi:iter (по- късно), demni:ichst (в най -скоро време)
Wir kommen bald wieder.
Скоро пак ще дойдем.
Wann? Кога?
Определен момент в настоящето Определен момент в миналото
Отношението сп~ямо друг момент във времето
jetzt
еЬеп
сега
току-що (тъкмо, преди няколко
lch gehe jetzt arbeiten.
Sie hat еЬеп abgewaschen.
vorher (преди това), nachher (след това), seitdem (оттогава),
inzwischen (междувременно), zuеrst (пъ рво), danach (след това),
dann (тогава), zuletzt (накрая)
Klaus hat sein Studium abgebrochen. Seitdem fдhrt er Taxi.
Сега отивам да работя.
Тя току-що изми съдовете.
Клаус прекъсна следването си. Оттогава кара такси .
heute
gestern, vorgestern
днес
вчера, завчера
Предварително извършено действие или такова, което ще се
Heute scheint die Sonne.
Gestern schien die Sonne.
извърши впоследствие
Днес грее слъ нце.
Вчера грееше слънце.
gerade
neulich, vor kurzem
vorher (п реди това),
erst (първо), zuerst (на й-напред)
тъкмо
наскоро,неотдавна
Wollen wir spazieren gehen?
lch wasche gerade аЬ.
Neulich habe ich das in der Zeitung
Ще се разхожда ме ли?
Аз тъкмо мия съдовете.
gelesen.
Ja, aber vorher muss ich Ьйgе/п
und nachher muss ich aufrдumen.
Нас коро прочетох това във
Да, но първо трябва да изгладя
и след това трябва да разтребя.
(gerade, vor ein рааг Minuten)
минути)
nachher (след това), dann
danach (сл ед това)
(после),
вестн ика.
da (in dem Moment)
vorhin
Честота
сега (в този моме нт)
п реди това, п реди мал ко
Wie oft?
/ch saB in der Badewanne.
Da klingelte es.
Du hast vorhin nicht aufgepasst.
Колко често?
Ти п ред и мал ко не внимаваше.
Бях във ва ната . Тога ва се п озвън и.
пип
(jetzt, als nдchstes)
сега (като нещо сл едващо)
einmal (vor Janger Zeit)
nie (никога), niemals (ни кога), fast nie (почти н и кога),
selten (рядко), kaum (почти не), manchmal (понякога ),
аЬ und zu (от време на време), oft ( често),
hi:iufig (често), meistens (най-често), fast immer (почти
ви н аги), immer (в ин а ги), stets (ви наги, непрекъснато)
веднъж, ня ко га (преди мн ого
време)
... или
Nun horen wir auf zu Jernen.
Es war einmal eine Zauberin ...
schon
Bist du schon fertig?
По-бързо от
Сега спираме да уч им .
Имало едн о време едн а
вече
Готов л и си вече?
очаква ното.
noch
lch Ып noch nicht fertig.
Продължа ва
още
Още н е съм готов.
малко по-дъл го.
erst
lch werde erst nдchste Woche fertig.
По-късно от
ч ак, едва
Чак следващата седми ца ще съм готов.
очаква н ото.
магьосни ца
...
Период от време в настоящето
Период от време в миналото
heutzutage
friiher
в дн ешн о време
по -ра но
Die Kinder sitzen heutzutage alle vor
dem Computer.
Fri.iher war al/es besser.
Вс ички деца в днешно време седят
damals
пред компютъра.
няко га, тогава (по онова време)
продължителност
По-рано вс ичко беше по -доб ре.
Damafs holte тап das Wasser noch
aus dem Brunnen.
Тогава водата се носеше от кладе ­
не ца .
150
На реч и я за време
Наречия за време
151
Наречие
П~иемане на не~о
Дните и частите на деня
·.a...---
morgens (всяка сутрин}, mittags (по обед), abends (всяка
Morgens mache ich Friihstiick.
вечер)
anscheinend
изглежда
(Всяка) сутрин правя закуска.
montags (всеки понеделник), dienstags
freitags (всеки петък)
Freitags essen wir Fisch. (immer)
доставя удоволствие.
(всеки вторник),
Вероятност
bestimmt
със сигурност
(Всеки) петък ядем риба. (винаги)
(седмично), monatlich (месечно),
eventue/1
fch habe eventue/1 noch eine Freikarte fiir euch.
евентуално
Евентуално ще имам още един безплатен билет .за Вас.
sicherlich
Die ist sicher/ich nicht mehr gй/tig.
сигурно
Сигурно тя вече не е валидна.
wahrscheinlich Wahrscheinlich werden wir ат nachsten Wochenende in
den Harz fahren.
вероятно
Наречия за начин
Вероятно през следващия уикенд ще пътуваме до
Наречията за начин могат да изразяват оценка, приемане или
вероятност.
Оценка
gliicklicherweise
Afs das Wasser aus der Waschmaschine fief, war sie
gliicklicherweise zu Hause.
за щастие
Когато протече водата от пералната машина, тя
планината Харц.
vielleicht
Viel/eicht liegt dort noch ein wenig Schnee.
може би
Може би там лежи все още малко сняг.
Думите, които са образувани от прилагателно+
при които се случва нещо.
hoffent/ich
Hoffentlich ist der Wfnter bafd vorbei.
дано
Дано зимата свърши скоро.
leider
lch habe leider vergessen, wann du Geburtstag hast.
за съжаление,
За съжаление забравих кога имаш рожден ден.
Градация с помощта на наречия за начин
жалко
за нещастие
-weise,
винаги са наречия. Те дават информация за обстоятелствата,
за щастие си беше вкъщи.
dummerweise
lch habe den ganzen Tag gewartet. Er hat mfch bestimmt
vergessen.
Целия ден чаках. Той със сигурност ме е забравил.
Седмиците, месеците и т.н.
tiiglich (ежедневно), wochentlich
jahrlich (годишно)
Er li:iuft jeden Tag 15 Ki/ometer. Anscheinend macht es ihm
SpaB.
Той всеки ден бяга 15 километра. Изглежда, това му
Dummerweise Ьiп ich zum Vorstelfungsgesprach zu spat
gekommen.
Наречията за начин могат да подсилят значението на
прилагателните:
Das sind sehr schone Hemden.
... или да го отслабят:
Das ist nur ein kfeiner Hund.
За нещастие закъснях за интервюто.
natiirlich
Wi!lst du mit zum FuBbaff kommen? Natiirlich (wilf ich das).
естествено
Искаш ли да дойдеш с мен на мач? Естествено (искам
Това са много хубави ризи.
811>-
Това е само едно малко куче .
Подсилване на прилагателните, стр. 60
Конкретизиране с помощта на наречията за начин
това).
wirk/ich
Der schottische Tanz hat uns wlrklich SpaB gemacht.
действително,
Шотландският танц наистина ни достави удоволствие.
наистина
152
Наречия за начин
nur
lch wohne in der Stadt, denn nur dort finde ich Arbeit.
само
Аз живея в града, защото само там намирам работа.
auch
Jch wasche immer das Auto, jetzt Ьist auch du та/ dran.
също, и
Аз винаги мия колата, сега и ти си наред.
sogar
Der пеие Apfelbaum ist tof/, er tri:igt sogar schon Friichte.
дори
Новото ябълково дърво е чудесно, дори вече дава плодове.
Наречия за начин
153
Наречие
Място на наречията за начи н в изречението
Наречието стои в началото или в средата на изречението. В
also
отр и цателни изречения стои след nicht.
значи
Начаnона
Среда на
Край на
из~ечението
изР.ечението
ИЗР.ечението
sicherlich eine Pause
machen.
Die Verkauferin mochte
П родавачката сигурно иска да направи почивка.
Der Kunde kauft
nicht gern
hier ein.
Кл ие нтът не обича да пазарува тук.
Der Ehemann hat ein
Afibl.
Er kann a/so nicht der Tдter sein.
Съпругът има алиби.
шителят.
факт
резултатът е различен от
Значи той не може да е извър­
очакваното
trotzdem
DrauBen ist es kalt.
Trotzdem wilf ich spazieren
въ преки
Навън е студено.
gehen.
Въпреки това искам да се
това
разходя.
abends gern
Bettina /iest
nоrично заключение
акт
im Bett.
необходимост
Бетина обича да чете вечер в леглото.
Wahrscheinlich
-
в противен случаи отри--
цатеnен резултат
ist das Kleid
zu teuer.
Вероятно роклята е твърде скъпа.
sonst
иначе
Наречия за причина
Sonst verlieren wir gegen diese
Du musst unbedingt
mitspielen.
starke Mannschaft.
Непременно трябва
Иначе ще загубим от този
да играеш с нас.
силен отбор.
Те назовават причина, следствие ил и цел и м огат да заместя т
даден и съ юзи. ~ Съюзи за причина, стр.
Какво може да се свъ же
наречие за
Място на на речията за прич ина в изречени ето
134
оrически?
причина
Начало на
затова
Es
поради това
darum
затова
deswegen
заради това
ИЗР.ечението
изречението
mochte
ich ein Eis
essen.
es nдmlich
so gut.
Студено е.
Prйfung.
Trotzdem
Искам да завърша
Затова в момента имам изпит.
Въпреки това искам да ям сладолед.
schmeckt
Wilfi hat eine groBe
Familie.
Daher muss er zweimal
В ил и има гол я мо
Поради това трябва два пъти да
Наречията за пр и чи на могат да стоят в началото или в средата
семей ство.
п разнува рожден ден.
на изречението.
Sebastian spieft
Schfagzeug.
Darum ist es immer laut im
Haus.
Себастиан свири на
Затова в къ щата винаги е
ударни и нструменти.
шумно.
David surft jede freie
Minute im fnternet.
Deswegen ist die Rechnung so
hoch.
Давид сърфира в
Затова сметката е толкова
интернет всяка
висока.
Geburtstag feiern.
При итал ианците той е толкова вкусен.
Namlich
(именно, всъщност) ви на ги стои в
средата н а изречен ието.
Местоименни наречия
М но го глаголи, съществителни и п рил а гателни се употребяват
с точно определен предлог, който от своя страна изисква
доп ълнение в точно определ ен п адеж. За предмети или цели
изказван ия също често се използват местоименн и наречия,
свободна ми н ута .
които за местват вече назованото съществ ител но с предлог,
следствие
причина
nдmlich
Мах muss seine Hande
Sie sind nдmlich ganz schmutzig.
за да се избегн е повтор е н ие.
и менно,
waschen.
Те всъщност са м ного мръсни.
всъщ ност
Макс трябва да си
А//е hoffen auf bessere Zukunft. -
А//е hoffen darauf.
Всички се надяват на по-добро бъдеще.
измие ръцете.
154
Край на
kalt.
Deshalb mache ich gerade die
Beim ltaliener
Среда на
ist
lch wifl mein Studium
beenden.
след ването си.
daher
2
изречението
следствие
причина
deshalb
Позиция
-
Всички се надяват
на това.
Наречия за причина
Местоименни наречия
155
Наречие
Nun hat er mehr Zeit fйrs Segeln. Letztes Jahr hatte er kaum Zeit fйrs
Segeln. -+ Letztes Jahr hatte er kaum Zeit dafiir.
Сега той има повече време за ветроходство. Миналата година той
почти нямаше време за ветроходство.
-+
Миналата година той
почти нямаше време за това.
Във въпросителни изречения се използват местоименни
наречия, които започват с
wo- (въпросителни
наречия). Те винаги
стоят в началото на въпросителното изречение.
Worauf hoffen а//е? - А//е hoffen auf bessere Zukunft.
На какво се надяват всички? - Всички се надяват на
по-добро
бъдеще.
Wofйr hat er пип Zeit? - Er hat пип Zeit fйrs Segeln.
За какво има той време сега? - Сега той има време за
ветроходство.
Местоименните наречия се отнасят към цели изказвания или
предмети, но никога към лица.
За лица се употребява предлог+ въпросителна дума:
Ап
wen denkst du? - /ch denke ап meinen Vater. lch denke sehr oft
ап ihn.
За кого мислиш? - Мисля за баща ми. Много често мисля за
него.
Mit wem lebst du zusammen? - /ch /еЬе mit Martha zusammen. lch
lebe schon seit drei Monaten mit ihr zusammen.
С кого живееш заедно? - Живея заедно с Марта. Живея заедно
Предnоr
an
auf
aus
bei
durch
entlang
fur
gegen
hinter
.IП
mit
nach
uber
von
vor
wegen
zu
zwischen
daran
darauf
daraus
dabei
dadurch
da entlang
dafur
dagegen
dahinter
darin
damit
danach
daruber
davon
davor
deswegen
dazu
dazwischen
Местоименните наречия се образуват от наречие и предлог.
Ако между наречието и предлога се съберат две гласни, тогава
-r-.
Вьпроситеnно
dran
drauf
draus
drin
druber
woran
worauf
woraus
wobei
wodurch
wo entlang
wofur
wogegen
wohinter .
worin/worein
womit
wonach
woruber
· wovon
wovor
weswegen
wozu
wozwischen
Morgen gehe ich zu Sarahs Party. /ch freue mich sehr darauf (= auf die
Party). (sich freuen auf + Akkusativ)
Утре ще ходя на партито на (ара. Много се радвам за това (= за
партито).
Wovor hast du Angst? - lch habe Angst vor Schlangen. (Angst haben
vor+ Dativ)
От какво имаш страх? - Имам страх от змии.
Но за лица:
Vor wem hast du Angst? - Vor meinem Chef.
От кого те е страх? - От моя шеф.
Много местоименни наречия с
Образуване
Кратка форма
наречие
с нея от три месеца.
между тях се вмъква
Наречие
da- имат аналог с hier-,
но се
употребяват значително по-рядко.
Er ist von der Маиег gesprungen. Dabei / Hierbei (= beim Sprung von
der Маиег) hat er sich ат Fu8 verletzt.
Той скочи от стената. При това (= при скока от стената) си нарани
крака.
156
Местоименни наречия
Местоименни наречия
157
Модални частици
Място в изречението
Модалните частици най-често стоят пред наречието в средата на
Модални частици
изречението, но никога в началото.
Karin wohnt doch hier druben. Та
Sie liebt ihn doch.
Sie liebt ihn ЫоВ.
Sie liebt ihn halt.
Та тя го обича.
Начало на
Тя просто го обича.
из
Тя го обича и това е.
Ti/1 hat
Карин живее тук отсреща.
Среда на изречението
Край на
ечението
doch morgen Hochzeitstag.
Модалните частици се употребяват предимно в разговорния
Та Тил има утре годишнина от сватбата.
език, за да изразят емоциите и реакциите на говорещия.
Jch habe
ja seinen Hochzeitstag
vergessen.
Аз всъщност съм забравил датата на сватбата му.
Модална
Пример
Възможна реакция на
...,_
Das ist aber nett von lhnen!
части_,
~,::.
а
ГОВОР-еЦ\ИЯ
Модалните частици са неизменяеми части на речта. Към тях не
ober
изненада
се задават въпроси.
Колко мило от Ваша страна!
Ыо/J
Was habe ich da Ыо/J gemacht?
подсилва дадена емоция
Какво направих?
denn
Wo wohnst du denn?
приятелско запитване
Та къде живееш?
doch
Das habe ich mir doch gedacht.
потвърждение
Така си и мислех.
Du wolltest doch gestern kommen.
очакваното не се случва
Нали вчера искаше да дойдеш?
Hor doch zu! Слушай де!
eben/halt So ist das еЬеп. Ами, така
eigentlich Was willst du eigentlich?
etwa
подсилване на подкана
е.
не може да се промени
подсилване
-
особено
Какво всъщност искаш?
при въпроси
Hast du etwa dein Brot nicht
aufgegessen?
във въпроси: учудване
на даден факт
Да не би да не си си изял хляба?
ja
Du Ьist ja schon da!
изненада
А, ти вече си тук!
lch habe es ja gewusst.
раздразнение
Та аз си знаех!
та/
Schau doch та/! Погледни де!
Mach та/ Ьitte das Fenster zu!
приятелско настояване
Моля те, затвори прозореца!
schon
lch denke, der Brief wird schon
wichtig sein.
подсилване на дадено
предположение
Мисля, че писмото вероятно ще
е важно.
wohl
Das habe ich wohl vergessen.
предположение
Изглежда, съм забравил това.
158
Модални частици
Модални частици
159
Изречение
Изречение
Начало
Позиция
lch
gehe
Среда
2
Край
angeln.
Аз отивам за риба.
Gestern
Ып
ich mitHans
angeln gegongen.
Вчера ходих с Ханс за риба.
Muss
Части на изречението
ongeln gehen?
ich
Трябва ли да ходя за риба?
Глаголът стои в центъра на и зречението. Той се нуждае най-мал­
Във въпросителни и удивителн и изреч е ни я мястото на подлога
ко от една допълваща го част, за да образува изречение.
се променя.
Най-важната допълваща част е подлогът
(Subjekt):
Сказуемото в изречението
Бащата се къпе.
Der Vater badet.
Някои глаголи се нуждаят от повече допълнени я
(Objekte),
които
могат да стоят в различни п адежи .
Der Vater wiischt seinen Sohn.
Der Vater gibt seinem Sohn
das Haarshampoo.
- какво прави едно или няколко лица :
Der Vater wiischt seinen Sohn.
Бащата
Бащата мие сина си.
Бащата дава на сина си
- какво се случва:
Das Wasser spritzt iiber den Rand
der Badewanne.
шампоана за коса.
Подлогът в изречението
Подлогът е допълващата глагола част в
Der Vater badet.
Das Boot schwimmt auf dem See.
В изречението глаголът дава информация за следното:
къпе своя син.
Водата пръска извън ръба
на ваната.
Сказуемото може да се състои от една или повеч е части . Това
Nominativ.
зависи от вида на глагола, времето и наклонението.
Бащата се къпе.
стр.
Лодката плува в езерото.
1111-
Глагол,
72
Бащата взема сапуна.
Der Vater nimmt die Seife.
Въпросителна дума
Въпрос
Отговор
Wer? (за лица)
Wer wёischt seinen Sohn?
der Vater
Кой?
Кой къпе своя син?
бащата
Wos schwimmt ouf dem See?
das Boot
Изключение: Изречения в повелително наклонение ( 1111- стр.
Какво плува в езерото?
лодката
подчинени изречения
Wos? (за
предмети и
абстрактни съществителни)
Спре гн атият гла гол стои на второ място в гла вното съобщително
изречение. В под чин еното изречение стои на последно място.
( 1111-
стр.
169)
и
170).
Какво?
Многосъставно сказуемо
Подлог в изречението може да бъде съществително име или
Многосъставното сказуемо образува рамка на изречението:
местоимение:
lrina schwimmt im See.
Sie schwimmt im See.
Ирина плува в езерото.
Тя плува в езерото.
Der See ist sauber.
Er ist sauber.
Езерото е чисто.
То е чисто.
1
Модални глаголи
Глаголи с делими представки
.
Сложни глаголни времена
Подлогът най -често стои в началото на изречението, но може да
Наклонение
бъде и в средата, непосредствено след глагола.
Страдателен залог
Многосъставни глаголи
1
Er
Sie
Wir
will
hiingt
haben
die Seife
nehmen.
die Wasche
ouf.
dos Hondtuch gewoschen.
lch
Sie
Wir
wйrde
dos Kind
vom Voter
heute
wird
gehen
ousfahren.
abgeho/t.
•
spaz,eren.
Спрегнатата форма на глагола стои н а второ място в съобщи тел­
ното изрече нието, а другата част от сказуемото
160
Подлогът в изречението
Сказуемото в изречението
-
в края му.
161
Изречение
Допълненията в изречението
Най-важното нак~атко!
В изреченията много глаголи се нуждаят не само от подлог, но и
Когато в едно и също изречение има допълнение в
от допълнения. Падежът на допълненията зависи от глагола:
Akkusativ, допълнението в Dativ стои пред допълнението в
Akkusativ:
Der Vater trocknet seinen Sohn аЬ.
(допълнение в
Akkusativ)
Бащата избърсва своя син.
lch
Er kдmmt ihm die Haare.
(допълнение в
Dativ)
habe
der Frau
mein Auto
Ако и двете допълнения са местоимения, допълнението в
Akkusativ стои пред допълнението в Oativ.
В едно изречение може да има и няколко допълнения :
lch
(допълнения в Dativ и
Тогава му облича пижамата.
Akkusativ)
и
geschenkt.
Той му сресва косата.
Dann zieht er ihm den Schlafan:zug ап.
Dativ
habe
es
ihr
geschenkt.
Ако допълнението в Akkusativ е местоимение, а това в Dativ съществително име или обратно, тогава важи правилото:
краткото стои пред nо-дъnrото, т.е. местоимението пред
Има следните видове допълнения:
съществителното.
Доnъnнение в Akkusativ
Thomas badet seinen Sohn. Wen badet er?
seinenSohn
Томас къпе своя син.
Кого къпе той?
своя син
Thomas wдscht sein Auto.
Wos wascht er?
seinAuto
Томас мие своята кола.
Какво мие той?
своята кола
baden +
Akkusativ
waschen +
Akkusativ
lch
lch
habe
habe
es
ihr
der Frau
mein Auto
geschenkt.
geschenkt.
Предложно допълнение
Някои глаголи изискват употребата на точно определен предлог.
Доnъnнение в
Предлогът от своя страна определя падежа, напр.:
warten auf,
hoffen auf, sich freuen йber/auf..., etwas legen auf/in/ vor ... ~ стр. 136
Dativ
Er mбchte seiner Frau helfen. Wem will er helfen? seiner Frau helfen + Dativ
Той иска да помогне на
На кого иска да
на своята
своята жена.
помогне?
жена
Предложно допълнение в Dativ
Страхувам се от паяци.
Предложно допълнение в Akkusativ
Позиция
lch
mбchte
2
Среда
Край
den Kiise gern selbst essen.
iihnelt
dem Vater sehr.
Детето много прилича на бащата.
Допълненията в
Място в изречението
Предложното допълнение стои непосредствено преди кра я на
изречението.
Аз искам да изям сиренето сам .
Das Kind
lch denke ап dich.
Мисля за теб.
Място на допълненията в изречението
Начаnо
lch fйrchte mich vor Spinnen.
Dativ и Akkusativ могат да
стоят и в началото
на изречението:
Начало
Гnaron
Среда
Susanne
denkt
jeden Abend ап ihn.
Край
Сузане мисли всяка вечер за него.
Roland
legte
seinen Sch/йssel auf den Tisch.
Роланд постави ключа си на масата.
Den Kiise mдchte ich se/bst essen.
Dem Vater дhnelt es.
Die Schwester
bringt
das ВаЬу ins Bett.
Сестрата слага бебето в леглото.
Das ВаЬу
liegt
im Bett.
Бебето лежи в леглото .
162
Допълненията в изречението
Допълненията в изреч ението
163
Изречение
Допълнение в
Видове изречения
Genitiv
Използва се сравнително рядко.
В различните видове изречения гла голът заема различна
Wir gedenken der gefallenen Soldaten. (gedenken + Genitiv)
позиция.
Ние почитаме паметта на загиналите войници.
Wir waren uns des Risikos bewusst. (sich bewusst sein + Genitiv)
Главно изречение
Ние бяхме наясно с риска.
.• •
В главните изречения глаголът заема втора или начална позиция.
• • на
·
ратко!
Към главните изречения спадат следните видове:
Към частите на изречението можете да задавате въпроси,
започващи с буквата
W (W-Fragen):
•
Wer? Кой?, Wie? Как?, Was? Какво?, Wo?
Warum? Защо?, Womit? С какво?, ...
Къде?,
Wann?
Гnaron
Пример
съобщител но
на втора
Ein junger Мопп ging zum Flughofen.
позиция
Млад мъж отиде на летището.
въпросително с
на втора
Wohin f/iegstdu?
въпр. дума
позиция
За къде ще летиш?
въпросително
в началото
Кога?,
?
Подреждането на частите в изречението до известна степен е
свободно, но следва някои определени правила.
-
Вид изречение
Кратко пред дълго при допълненията:
Der Вдсkег verkaufte ihr fiinf Brezeln fйг nur zwei Еиго.
?
без въпр. дума
'
в началото
повелително
•
Fliegst du ollein? - Jo.
Сам ли летиш? - Да.
Beeil dich!
Побързай!
Пекарят и продаде пет брецела само за две евро.
Der Biicker gab sie dem дlteren Herrn.
-
Пекарят ги даде на възрастния мъж.
Съобщително изречение
При повече части в средата на изречението поставяме първо
Това е най -често използваният вид изречение. Съобщителното
подлога:
изречение може да:
Dann hielt der Bдcker der Frau die Тйг auf.
Тогава пекарят задържа вратата на жената.
-
Когато в изречението има повече от едно обстоятелствено
разказва:
Имало едно време преди много години ...
съобщава:
констатира:
2) за причина
3) за начин
4) за място
Kurz darauf geschah der Unfall.
Малко след това се случи катастрофата.
пояснение, спазваме следната последователност:
1) за време
Es war einmal vor vielen Jahren ...
Heute ist schдnes Wetter.
Днес времето е хубаво.
Място на частите в съобщителното изречение
Susanne fuhr heute Morgen (за време) wegen ihres kranken Fu8es
(за причина) mit dem Taxi (за начин) zum Arzt (за място).
•
подлогът или обстоятелственото пояснение за време или
Днес сутринта Сузане отиде на лекар с такси заради болния си
крак.
Начало на изречението (първа позиция): тук най-често стои
място.
•
Втора позиция: това е мястото на спрегнатия глагол.
•
-
Елементи в средата на изречението:
Подлог: стои в началото на изречението или заема мястото
непосредствено след глагола.
-
Наречия и обстоятелствени пояснения: често стоят между
две допълнения . За тяхната последователност в изречението
..,.
164
Допълненията в изрече ни ето
Най-важното накратко!, стр.
Видове изречения
166
- Главно изре чение - Съобщително изреч ени е
165
Изречение
-
Допълнения
.._
Допълненията в изречението, стр.
162
- Предложни допълнения: най -често стоят точно преди края на
изречението. .._ стр. 163
lch konnte mich immer auf meine Kollegen verlassen.
Аз винаги можех да разчитам на моите колеги.
Първа
lch
Край
nicht.
komme
Аз няма да дойда.
ruft
nlcht
ап.
сказуемо от
nicht
da.
sein + наречие
nicht
sein OnkeJ. sein + съществително
2 части
Томас не звъни.
Er
другата част на глагола.
Среда
позиция
Thomas
• Край на изречението: при многосъставно сказуемо тук стои
Гnагоn
ist
doch
Но той не е тук.
Начало
Гnагоn
първа позиция
втора позиция
Du
kommst
Среда
Край
TiJI
Тил не е негов чичо.
ат Montag
ап.
Ора
Ти п ристига ш в понедел ник.
Dann
ist
.
noch
nlcht
alt.
sein + прилагателно
heute
nicht
schneff.
наречие за начин
йЬеr Prag.
допълнение
Дядо още не е стар.
wir einen Тее
konnen
trinken gehen.
Тогава можем да отидем да пием чай.
Heute
ist
wurde
Mutter
fahrt
Днес мама не кара бързо.
das HoteJ
eroffnet.
Sie
fliegt
bestimmt nicht
Днес хотелът беше открит.
Das Hotef
hiitte
+
предлог
nicht
gebaut werden diirfen.
Със сигурност тя няма да лети през Прага .
Хотелът не би трябвало да се строи.
habe
lch
Kuchen
mitgebracht.
Nicht стои
lch
Аз донесох сладкиш.
преди втората част на сказуемото.
habe ihn nicht gefragt.
Не го питах.
Въпросително изречение
• •
Последователността на частите в съобщителното изречение след
глагола най-често е: обстоятелствено пояснение за време,
.•
н.,
Nit\11, Frt5e,
guchmeekt?
Ьitte.
,.t~
за причина, за начин, за място.
Jch fuhr
gestern
wegen Kopfschmerzen
mit dem Bus
zum Arzt.
з а време
за пр ич ина
за начин
за място
Отрицание в изречението
W-Fragen (въпроси
В отрицателното изре чение,
Warum blst du so miide?
nicht стои в самия му край и в този
случай се отнася за цялата информация в изречението. Ако nicht
се отнася само до определена дума/група от думи , то тогава стои
с въпросителна дума)
Защо си толкова уморен?
Въпросителни думи са:
wann (кога), warum (защо), weshalb
(защо), wieso (как така), wozu (с каква цел) ...
непосредствено преди нея/тях :
lch komme heute nicht,.
Jch gehe nicht mit dir, sondern
mit Peter.
Wir kommen nicht heute,
sondern morgen.
166
Днес няма да дойда .
Няма да отида с теб,
а с Петър.
Ние няма да дойдем днес,
а утре.
Отрицание в изречен ието
Въпросително изречение
167
Изречение
Място на частите във въпросителното изречение
Първата пози ция заема въ п росителната дума, глаголът е на второ
място.
Повелително изречение
Повелител н ите изречения могат да изразяват любезна молба,
предупрежден ие, заповед или забрана.
Въпр. дума
Глаrол
Среда
Was
machst
du?
Край
kommst
du
her?
Откъде си?
Сам ли си?
Bist du allein?
На тез и въ проси се отгова ря с да ил и не, затова на немски се
Ja/ Nein-Fragen.
1. Възможност за
НаЬеп
Sie, който
Начало
С_Р.еда
Край
Geh
hier
weg!
doch
mit!
Sie
bltte!
Махни се оттук!
Bittekommt
Моля Ви, елате!
п оложителен отго вор:
отри цателен отговор:
Ja. (lch habe ein eigenes Haus.)
Nein, ich habe kein eigenes Haus.
Да. (Имам собствена къ ща .)
Н е, нямам собствен а къща.
Bitte може да стои преди
Bltte geh hier weg!
Gib mir den Schliissel Ьitte!
глагола или в края на изречен ието:
Моля те, махни се оттук!
Дай ми ключовете, моля !
Сложно съчинено изречение
отговор:
eigenes Haus? (Отри цанието
е във въпроса .)
Нямате л и собствена къща?
aber или und: Когато глав н ите изречения са свързани със съчи­
нителни съюзи, словоредът не се променя. IJII> Съюзи, стр.
положителен отговор:
отрицателен отговор:
Doch. (lch habe ein eigenes Haus.)
Nein, ich habe kein eigenes Haus.
Напротив. (Имам собствен а къща.)
Н е, нямам собствена къща.
Спрегнатият глагол стои н а първо място, а сл ед н е го идва
п одл о гът.
130.
Място на частите в сложното съчинено изречение
Начало Гnаrол Среда
Край
Er
gegangen und es
ist
ins Kino
Съюз Начало Глаrоn Среда Край
hat
noch gegeben.
Karten
Той отиде на кино и все още имаше билети.
Глаrол
Среда
Край
Nimmst
du die Tasche
mit?
Ще вземеш л и чантата (със себе си)?
Kommt
форма в повелително н аклонение се нуждае от подлога
Коттеп
отговор:
Има те ли собствена къща?
НаЬеп Sie nicht ein
Глаголът заема първата позиция, подлог липсва. Само учтивата
Моля, ел ате с нас!
Sie ein eigenes Haus?
2. Възможн о ст за
113.
стои след глагола.
Въпросител ни изречения, започващи с rлaron
н арич ат
Повел ително наклоне­
Мя сто на ч а стите в повел ителното изречен ие
Какво пра ви ш ?
Wo
ние, стр.
•
ihr nach Feierabend
Zuerst
kam
Werbung,
aber der Film fing
pUnktlich
ап.
Първо имаше реклама, но филмът започна навреме.
mit ins Kino?
В ие ще дойдете ли след работа с нас на кино?
Hast
du Мах heute schon
gesehen?
Днес виждал ли си Макс?
IJII> Непреки въп росител ни изречения, стр.
168
174
Въпросително изречение
Повелително изречение
-
Сложно съчи нено изречение
169
Изречение
Подчинени изречения
Подчинени изречения, въведени със съюз
Подчинените изречения не могат да се употребяват самостоятел­
dass (че), оЬ (дали), weil (защото), wenn (ако,
но. Те се свързват с главното изречение посредством подчини­
изречения се въвеждат с подчинителен съюз
телен съюз, който на немски език се нарича
..,.
Subjunktion. Между
Подчинителни съюзи, стр.
когато): подчинените
(Subjunktion).
133.
главното и подчиненото изречение се поставя запетая.
Подчинените изречения се въвеждат чрез различни части на
Подчинени изречения за причина
речта:
Те изразяват причина, която се отнася до информацията в глав­
-
ното изречение.
чрез съюз:
Marie i55t viel, weil 5ie wach5t.
-
Мари яде много, защото расте.
чрез въпросителна дума:
Jch weiB, warum 5ie 50 viel isst.
Аз зная, защо тя яде толкова
много.
-
чрез относително местоимение:
Heute kommt die Vertreterin,
die so interessante Вйсhег hat.
Днес ще дойде дистрибуторката,
която има толкова интересни
книги.
Място на частите в подчиненото изречение
-
Die Schule fiel aus,
weil es 50 heiB war.
Занятията отпаднаха,
защото беше толкова горещо.
Подчинени изречения за цел
Изразяват причина, цел или намерение.
Wir 5ind umgezogen,
damit die Kinder mehr Platz haben.
Ние се преместихме,
за да имат децата повече място.
Когато в главното и подчиненото изречение подлогът е един и
Мисля, че тя ще дойде.
същ, се използва
При сказуемо, съставено от две части, пълнозначният глагол
-
lch kann jetzt nicht, weil ich
abwasche.
-
Питам дали той е напазарувал
днес сутринта.
Глаголите с делими представки не се делят.
В
Сега не мога, защото мия
съдове.
Знам, че той иска да ме
•
Ям плодове,
за да съм здрав.
Едновременост
-
действията се извършват по едно и също
време.
посрещне.
Знам, защо нещастието
трябваше/е трябвало/ще
wahrend Wahrend es regnete,
ЫiеЬеп
(докато) Докато валеше дъжд,
останахме в кафенето.
solange Solange du Fieber ha5t,
sollte5t du im Bett ЫеiЬеп.
последователност като в главно изречение .
..,.
стр.
165.
Подчинени изречения
wir im Cafe.
(докато) Докато имаш температура , би трябвало да си останеш
трябва да се случи.
Частите на изречението, разположени в средата, имат същата
170
ит ge5und zu ЫеiЬеп.
времената в главното и подчиненото изречение.
глагол стои пред другите части на сказуемото.
-
lch esse Obst,
В подчинените изречения за време се изразява отношението на
Perfekt, Plusquamperfekt и Futur I спрегнатият спомагателен
lch weiB, warum das Ungluck
hat/hatte/wird kommen
miissen.
Инфинитивът стои в
Подчинени изречения за време
Глаголът в инфинитив стои пред спрегнатия модален глагол.
lch weiB, da55 ег mich abholen
wi/1.
um... zu + инфинитив.
края на изречението.
стои пред спомагателния глагол:
Jch frage, оЬ er heute Morgen
eingekauft hat.
fiel dег Au5ffug aus.
Тъй като толкова много ученици бяха болни, екскурзията отпадна.
Спрегнатият глагол стои в края на изречението.
lch denke, dass 5ie kommt.
-
Da 50 viele Schйler krank waren,
в леглото.
-
Времето при едновремените действия е минало.
als
Als wir losgingen,
5chliefst du noch.
(когато)
Когато тръгнахме,
ти още спеше.
Подчинени изречения, въведени със съюз
171
Изречение
-
•
Времето при едновремените действия е настояще и бъдеще.
Действието започва сега и продължава до определен момент.
wenn
Wenn ich arbeite,
brauche ich Ruhe.
Глаголното време в главното и подчиненото изречение най-често
(когато)
Когато работя,
ми трябва спокойствие.
е едно и също.
Wenn du тйdе wirst,
geh ins Bett.
Когато се умориш,
си лягаи.
Предваритеnност
Ьis
-
lch warte/wartete,
Ьis
du fertig Ьist/warst.
Ще чакам/Чаках,
докато станеш/стана готов.
обикновено действието в подчиненото
-
-
изречение е завършено и предхожда деиствието в главното
Подчинени условни изречения
изречение. Затова този вид подчинени изречения за време често
Подчиненото изречение изразява условие, а в главното
стоят пред главното изречение.
изречение е посочено следствието.
условие
следствие
Wenn du aufhдrst,
lasse ich dich in Ruhe.
Ако престанеш,
ще те оставя на мира.
Wenn du nicht aufhдrst,
werde ich sauer.
можеш да кандидатстваш в
Ако не престанеш,
ще се ядосам.
професионалното училище.
Falls du Zeit hast,
kannst du den Wasserhahn reparieren.
Perfekt или Prateritum
ist er g/eich nach Hause gegangen./
ging er g/eich nach Hause.
Ако имаш време,
можеш да поправиш крана на чешмата.
той си отиде направо вкъщи.
Изказването в подчиненото изречение е в противоречие с
nachdem (след като)
Perfekt
Nachdem du die Prйfung geschafft
hast,
Prasens
kannst du dich ап der Fachschufe
bewerben.
След като вземеш изпита,
Plusquamperfekt
Nachdem er Tennis gespielt hat,
След като игра тенис,
Подчинени изречения за отстъпка
главното изречение.
seit/seitdem (откакто)
Дейстието е започнало в миналото и продължава към настоящия
obwohl/auch wenn (макар че, въпреки че/дори
момент. Време в подчиненото изречение:
Последицата е различна от очакваната.
и)
Prasens, ако действието
продължава към момента на говорене, и Perfekt или Prateritum,
Obwohl ich тйdе Ьiп,
kann ich nicht schlafen.
ако деиствието е еднократно или се е случило в миналото.
Въпреки че съм уморен,
не мога да спя.
-
Seitdem er raucht,
sind die Gardinen grau.
Откакто той пуши,
пердетата са сиви.
Seit er mit dem Rauchen aufhдrte,
fйhlt er sich
Откакто той отказа цигарите,
се чувства много по-добре.
•
Последователност
-
viel besser.
действието в подчиненото изречение се
е случило след действието в главното изречение.
първо действие (преди)
Те изразяват следствие, резултат от дадено действие или
състояние.
Ег kam
viel zu spi:it,
Er kam so spдt,
so dass der Film fast vorbei war.
dass der Film fast vorbei war.
Той толкова много закъсня,
че филмът почти беше свършил.
второ действие (след това)
bevor Wir mйssen die Katze noch fйttern,
ehe
Подчинени изречения за следствие
bevor wir losfahren.
Трябва да нахраним котката,
преди да тръгнем.
Ehe es dunkel wird,
mйsst ihr zu
Преди да се стъмни,
трябва да сте си вкъщи.
Hause sein.
Подчинени изречения за начин
Тези изречения най-често изразяват сравнение.
a/s оЬ- в подчиненото изречение стои Konjunktiv 11
Es kommt mir vor,
als оЬ ich dicker geworden wдre.
Струва ми се,
че съм напълнял/а .
•
so ... w,eпри сравнение на прилагателни
Sie ist so grof3,
wie ihr Bruder einmal werden wi/1.
Тя е толкова голяма,
172
Подчинени изречения, въведени със съюз
колкото брат и иска да порасне някога.
Подчинени изречения, въведени със съюз
173
Изречение
zu + инфинитив
Непреки въпросителни изречения
Подчинени изречения с
Това са подчинени изречения, въведени със съюза оЬ. Те
Kommt er zur Party?
- Стоят най-често след изрази, въведени с es.
Es war schon, dich wiederzusehen. Беше хубаво да те видя отново.
Es ist verboten, im Bahnhof
Забранено е да се пуши на
zu rauchen.
гарата.
Es hat keinen Sinn, noch ldnger
Няма смисъм да продължаваме
aufsie zu warten.
да я чакаме.
Той ще дойде ли на партито?
-
изразяват съмнение или колебание и се отнасят към въпрос,
изискващ отговор да или не.
lch weif3 nicht,
оЬ er zur Party kommt.
Не знам,
дали той ще дойде на партито.
Прекият въпрос е:
lch Ып mir nicht sicher,
оЬ ich die Тйr abgesch/ossen habe.
Не съм сигурен/сигурна,
дали затворих вратата.
Прекият въпрос е: НаЬе ich
die Tйrabgeschlossen?
След някои съществителни
+ haben, когато подлогът в
главното и подчиненото изречение е един и същ.
Нямам време да сготвя нещо.
lch habe keine Zeit, etwas
zu kochen.
НаЬt ihr Lust, ins Kino zu gehen?
Имате ли желание да отидем/
Затворих ли вратата?
отидете на кино?
Словоред в подчиненото изречение
Wir haben keine Lust ins
Kino zu gehen.
По правило подчиненото изречение стои след главното.
Ohne, ит
Подлог
Сказуемо
Среда
Край
Подчин . Среда
Край
съюз
Wir
ат Strand,
waren
der Sturm kam.
als
Ние бяхме на плажа, когато се зададе бурята.
При някои съюзи
и
Нямаме желание да отидем
на кино.
(an)statt стоят в
началото на подчиненото изречение.
Често инфинитивната конструкция стои пред главното изречение.
Er verlief3 den Raum, ohne sich
zu verabschieden.
Um die Aufgabe lдsen zu kдnnen,
musst du den Text genau lesen.
Той напусна стаята, без да
се сбогува.
За да можеш да решиш
задачата, трябва внимателно
(da, wi:ihrend, wenn, nachdem, seit(dem), obwohn
подчиненото изречение може да стои пред главното изречение.
В този случай непосредствено след подчиненото изречение
да прочетеш текста.
Вместо да ни помогне, Томас
Anstatt uns zu helfen, ging
Thomas spazieren.
отиде да се разходи.
застава сказуемото от главното изречение, следвано от подлога .
Подчин .
Среда
Край
Сказуемо
Среда
Край
es heute
regnet,
nehme
ich den Schirm
mit.
Подчинени относителни изречения
съюз
Da
Понеже днес вали дъжд, вземам чадъра с мен.
Das sind dle
Eisberge, vor denen
ich dich gewarnt
habe.
\.
-
,.
.
1
/
'
-
__.J;~=~~ -
·-..,.:'3 -:;:- -
.г--
Тези подчинени изречения се въвеждат с относително
местоимение. IJI,- стр.
174
Словоред в подчиненото изречение
42.
Подчинени изречения с zu
+ инфинитив
175
Подчинителните относителни изречения поясняват подлог,
допълнение или обстоятелствено пояснение в главното
изречение. Пред относителното местоимение може да стои
Граматически варианти
предлог, ако глаголът в подчиненото относително изречение
в Австрия и Швейцария
изисква такъв.
Гnавно ИЗР.ечение
Относитеnно местоимение Среда
Край
Das ist Ra/f,
der sehr gut schwimmen
kann.
Това е Ралф, който може да плува много добре.
Kennst du die Frau,
страни, която е предимно в произношението, лексиката и
die dort
steht?
Познаваш ли жената, която стои там?
Das 1st Klaus,
Има разлика в езиковата употреба в отделните немскоговорещи
граматиката.
Някои граматични особености, характерни за немския език,
mit dem
ich Jm Urlaub war.
Това е Клаус, с когото бях заедно на почивка.
говорен в Австрия, Швейцария и отчасти в Южна Германия, са
представени в този раздел.
Често пъти относителните изречения се вмъкват в главното
Griiezif
изречение:
Негг Мй//ег,
der gern Bier trinkt,
hat schon eine гоtе Nase.
Господин Мюлер, който обича
GriaB dif
да пие бира, вече има червен
нос.
Подчинени изречения, въведени с въпросителна
дума
Въпроси, въведени с въпросителни думи като
wo (къде),
wann (кога), warum (защо), wie (как), могат да се изразят
и с подчинено изречение. Тогава в главното изречение стоят
глаголите
sagen
(казвам), fragen (питам),
wissen
(зная) ...
Jch wei8 nicht, warum Магiа
nicht zиг Party gekommen ist.
Не знам защо Мария не дойде
Mein Kind hat mich gefragt, wo
dег Weihnachtsmann wohnt.
Моето дете ме попита къде
Bitte sag тiг, wann wir uns
treffen konnen.
Моля те, кажи ми кога можем
Matthias wusste nicht, wer ihm
den Liebesbriefgeschickt hatte.
Матиас не знаеше кой му бе
176
Австрийски немски
на партито.
живее Дядо Коледа.
да се срещнем.
изпратил любовното писмо.
Подчинени изречения, въведени с въпросителна дума
1. Perfekt е предпочитан в говоримия език:
Gestern in der Frйh Ьiп ich ins
Вчера рано отидох в кафенето.
Cafe gegangen.
2. Perfekt на глаголите hiingen (вися, закачвам), knien (коленича),
Jiegen (лежа), reiten (яздя), schwimmen (плувам)/ sitzen (седя)/ stehen
(стоя) се образува със спомагателния глагол sein:
Jch Ьiп im Kino gesessen.
Седях в киното.
Австрийски немски
177
Граматически варианти
3.
Различна употреба на предлозите:
1О.
Честа употреба на преглас:
eisenhaltig, dreifarblg
Австрийски немски
Стандартен немски
eisenhдltig,
Vergiss nicht auf dein Versprechen!
Vergiss dein Versprechen nicht!
съдържащ желязо, трицветен
Не забравяй обещанието си!
lch fahre in der Nacht auf Sonntag.
lch fahre in der Nacht zu Sonntag.
Ще пътувам през нощта срещу неделя.
Die Sache hangt mir beim Hals
heraus!
Честа употреба на съединителните елементи
Aufnahmsprйfung, Rindsbraten
-s-, -es-:
Aufnahmeprufung, Rinderbraten
приемен изпит, говеждо печено
Die Sache hangt mir zum Hals
heraus!
12. Липсващи
съединителни елементи при съществителни, които
са производни от глагол:
Писна ми вече от това!
Er hat ihr eine Kette ит 200 €
gekauft.
Той и купи огърлица за 200
11.
dreifiirblg
Er hat ihr eine Kette fiir 200 €
gekauft.
евро.
Zahlen Sie bltte bei der Kassa.
възклицателно изречение, визитна картичка
13. Употреба
Zahlen Sie bltte ап der Kasse.
Моля, платете на касата.
Ausrufesatz, Visitenkarte
Ausrufsatz, Visitkarte
на други основни и определителни думи при
сложните думи:
Dienstgeber, Dienstnehmer
Arbeitgeber, Arbeitnehmer
работодател,работник
4.
В разговорния език пред собствените имена стои
определителен член:
Die Marianne kommt heute spater.
почивам си
Marianne kommt heute spater.
Мариане днес ще дойде по-късно.
5. Разлика в рода:
die Sellerie, der Polster, der Kilo
6_ Познавате ли австрийската кухня? Опитайте се да
v-g откриете немските съответствия на австрийските думи.
der Sellerie, das Polster, das Kilo
целина, подплънка, килограм
6.... и образуването на множествено число (често с преглас):
die Bogen, die Wiigen, die Miigen
die Bogen, die Wagen, die Magen
завои, автомобили, стомаси
7.
Предимно в разговорния език се употребяват необичайни
наставки: -er, -ler, -ner
ein Sechser, ein Taxler, Ausblldner
sich ausruhen
sich ausrasten
,.
2.
3.
4.
5.
6.
Topfen
Obers
Kren
Paradeiser
Karfiol
Marillen
Meerrettich
ь. Blumenkohl
с.
Aprikosen
d. Quark
е.
Tomaten
f. Sahne
а.
:,9 'qs 'at, 'ef 'Jl 'р L :иdoaoJlQ
eine Sechs, ein Taxifahrer,
Ausbllder
шестица, шофьор на такси, инструктор
8.... и
наставки за образуване на умалителни съществителни:
-erl, -el (само в разговорния език)
das Sacker/, das Wurstel
das Sackchen, das Wurstchen
кесия, кренвирш
9. Наречия с наставка -s:
weiters, дfters
weiter, дfter
нататък, често
178
Австрийски немски
Австрийски немски
179
Граматически варианти
Швейцарски немски
Chuchichiischtli е типичната швейцарска дума, използвана
вместо schlechthin (просто; съвсем, напълно). Буквално
Швейцарският немски е толкова многостранен, че трудно могат
да се обобщят унифицирани стандарти на езика. Особеностите
преведена означава „кухне нска кутийка': т.е. кухненски
шкаф и е езиково предизвикателство за всички немскогово­
рещи, които не са швейцарци. Опитайте се да я произнесете.
засягат предимно разговорния език.
Ch е много дрезгаво
1. При някои швейцарски диалекти глаголите се употребяват с
друг предлог или падеж:
и се произнася гърлено .
6. Отклонение при глаголите:
parken
parkieren
Швейцарски немски
Стандартен немски
lch gratuliere fiir deinen Geburtstag.
/ch gratu/iere zu deinem
Geburtstag.
Поздравявам те за рождения ти ден.
паркирам
7. Отклонение при прилагателни и наречия:
lдrmig,
weiters, schlussendlich
lдrmend,
weiter, schlie8fich
~
шумен, нататък, наи-накрая
Denk auf unser Treffen!
Denk ап unser Treffen!
8. Различна употреба на съединителните елементи -е- и -s-:
Мисли за нашата среща!
Badanzug, Badkleid
Sport nйtzt die Gesundheit.
Sport nйtzt der Gesundheit.
Badeanzug
бански костюм
Спортът е полезен за здравето.
9. Употреба на други основни и определителни думи при
2. Възможна е още една конструкция за отрицание: успоредно с
сложните думи:
Heut ist kein schones Wetter.
Kartoffelstock
може да се каже и
картофено пюре
Heut ist nicht schones Wetter.
Gliitteisen
Днес времето не е хубаво.
ютия
Kartoffelbrei
Biigeleisen
Taschentuch
Nastuch
3. Пред собствените имена стои определителен член:
Die Marianne kommt heute spдter.
Marianne kommt heute spater.
Мариане днес ще дойде по-късно.
Най- важното нак~атко!
Ако искате да хапнете нещо в Швейцария, запомнете следните
4. Има разлика в родовете:
der Butter, der Socken
das Kaffee
носна кърпа
die Butter, die Socke
derKaffee
масло, чорап, кафе
понятия:
Zmorge (Morgen)
Znuni (neun Uhr)
Frйhstйck
закуска
lmblss ат Vormittag
лека закуска
преди обяд
5. Необича йна наставка за образуване на умалителни
съществителни:
-li (-lein)
Pдck/i, Stйckli, Guetzli
Zmittag (Mittag)
Zveri (vier Uhr)
Mittagessen
lmblss ат Nachmittag
Packchen, Stйckchen, Platzchen
лека следобедна
закуска
Znacht (Nacht)
пакетче, парченце, сладка
обяд
Abendbrot
вечеря
Обърнете внимание на поясненията за време, които се крият в
швейцарските понятия
180
Швейцарски немски
Швейцарски немски
- тогава е съвсем лесно!
181
Неправилни глаголи
lnfinitiv
Prateritum Partizip 11
3 л.
befahl
begann
behielt
ЬеНЗе_n.
blss
beкommen bekam
belugen
belog
beraten
beriet
besch l iefЗen beschloss
be.schreibeл beschrieb
oesitzen
besaf3
Бestehen
bestand
betragen
betrug
betrugen
betrog
beweisen
bewies
bewerben
bewarb
bez1enen
bezog
bog
b~.ge
ofeten.
bot
ыnaen
band
Ыtten
bat
Ь/еiЬе11
Ьlies
ЫiеЬ
Prateritum Partizip 11
3 л. ед.ч.
befohlen
begonnen
behalten
geblssen
bekommen
belogen
beraten
beschlossen
beschrieben
besessen
bestanden
betragen
betrogen
bewiesen
beworben
bezogen
gebogen
geboten
gebunden
gebeten
geЫasen
ist geЬlieben
briet
gebraten
b.ra.ten
Ъreclien
brach
hat/ist
gebrochen
ore11nen
brannte
gebrannt
brlngen
brachte
gebracht
denken
dachte
gedacht
d1ingen
drang
ist gedrungen
du.rfen
durfte
durfen/gedurft
e.nthalteл
enthielt
enthalten
entliefЗ
entlassen
entlassen
empfehlen empfahl
empfohlen
ent:;cheiden entschied entschieden
entscbJieBen entschloss entschlossen
entsprechen entsprach· entsprochen
entstehen
entstand ist entstanden
erfabreл
erfuhr
eгfahren
erfin<Jen
erfand
erfunden
erbalten
erhielt
erhalten
erкennen
erkannte erkannt
erscheinen erschien
ist erschienen
erschrecken erschrak
ist erschrocken
erzlehen
erzog
erzogen
essen
аВ
gegessen
fahren
fuhr
ist gefahren
fallen
fiel
ist gefallen
fing
gefangen
fan&en
fin en
fand
gefunden
fliegen
flog
ist geflogen
flieheл
floh
ist geflohen
flieBen
floss
ist geflossen
fressen
fraB
gefressen
frieren
fror
hat/ist gefroren
182
lnftnitiv
ед.ч.
befehTen
beginnen
behalten
Ыa.sen
lnfinitiv
geboren
werden
geben
gefallen
gehen
gеПлgеп
gelte11
genieBen
geraten
gescheben
gewinnen
gieBen
gJeiten
graЬen
~reifen
aben
hi!lten
hangen
hauen
wurde
geboren
gab
gefiel
ging
gelang
galt
genoss
geriet
geschah
gewann
goss
glitt
grub
griff
hatte
hielt
hing
helfen
kennen
Rlingen
komrnen
konnen
haute
(hieb)
hob
hief3
half
kannte
klang
kam
konnte
laden
lauien
lassen
lud
lief
lieB
lefden
lei_hen
lesen
liegen
lugen
malilen
meiden
melken
litt
lieh
las
lag
log
mahlte
mied
melkte
messen
misslingen
mafЗ
beben
heifЗen
missveг-
stehen
..
mogen
misslang
missverstand
mochte
mussen
musste
nehmen
nennen
nahm
nannte
ist geboren
worden
gegeben
gefallen
ist gegangen
ist gelungen
gegolten
genossen
ist geraten
ist geschehen
gewonnen
gegossen
ist ge~itten
gegra en
gegriffen
gehabt
gehalten
hat/ist
gehangen
gehauen
gehoben
geheifЗen
geholfen
gekannt
geklungen
ist gekommen
konnen/
gekonnt
geladen
ist gelaufen
lassen/
gelassen
gelitten
geliehen
gelesen
hat/ist gelegen
gelogen
gemahlen
gemieden
gemelkt
(gemolken)
gemessen
ist misslungen
m1ssverstanden
mogen/
gemocht
mussen/
gemusst
genommen
genannt
Prateritum Partizip 11
lnfinitiv
3 л. ед.ч.
З л. ед.ч.
gepfiffen
hat/ist
geraten
reiben
gerieben
rieb
•
rei!Зen
ГISS
gerissen
reiten
ritt
hat/ist
geritten
rennen
rannte
ist gerannt
rieclien
roch
gerochen
rufen
rief
gerufen
salzen
salzte
gesalzt
(gesalzen}
saufen
soff
gesoffen
saugen
saugte1/
gesaugt /
sog
gesogen
schaffen
schuf/
geschaffen/
schaffte2 geschafft
schien
geschienen
$Cheinen
schi.eben
schob
geschoben
schief3en
schoss
geschossen
schlafen
schlief
geschlafen
schlagen
schlug
geschlagen
schleifen
geschliffen/
schliff/
schleifte
geschleift
schloss
geschlossen
schliefЗen
schmeiBen schmiss
geschmissen
sctimelzen schmolz
hat/ist
geschmolzen
geschnitten
schneiden schnitt
geschrieben
scJirejben
schrieb
schrie
gesch rie(е) n
schreien
geschwiegen
scfiweigen schwieg
schwimmen schwamm hat/ist
geschwommen
geschworen
schwo.ren
schwor
sah
gesehen
..$ehen
.
war
ist gewesen
se1n
senclen
sandte/
gesandt/
sendeteз
gesendet
sang
gesungen
singe.rL
sank
ist gesunken
sjnken
(hat/ist)
saB
sitzen
gesessen
sprecfien
sprach
gesprochen
ist gespringen
sprang
sprungen
stechen
stach
gestochen
stehen
stand
hat/ist
gestanden
P.feifen
raten
pfiff
riet
Prateritum Partizip 11
gestohlen
ist gestiegen
stieь
star
ist gestorben
stieB
gestof3en
strich
gestrichen
stritt
gestritten
getragen
tru(
getroffen
tra
getrieben
trieb
getreten
trat
getrunken
trank
getan
tat
Qбerweisen uberwies uberwiesen
unterhalten unterhielt unterhalten
unterunterunterschieden
scheiden
schied
unterunterunterschrieben
schrieb
schreiben
verbot
verboten
verbleten
verbunden
verЫ ['lden
verband
verbringen verbrachte verbracht
vergessen
vergarз
vergessen
vergleichen verglich
verglichen
verhalten
verhielt
verhalten
verlieB
verlassen
verlassen
verlieren
verlor
verloren
verraten
verriet
verraten
verschreiben verschrieb verschrieben
ververist verschwinden_ schwand schwunden
ver.sprecben versprach versprochen
verstand
verstanden
versteben
vertrat
vertreten
vertreten
verziehen
verzieh
ver..zeilien
ist gewachsen
wuchs
wacbsen
wusch
gewaschen
wascnen
wenden
wendete/ gewendet/
wandte 4
gewandt
warb
geworben
werben.._
wurde
ist worden/
werden
geworden
geworfen
werfen
warf
gewogen/
wiegen
wog/
wiegtes
gew!eit
gew1n t
winkte
wirlkeo
gewusst
wissen
wusste
wollen
wollte
wollen/gewollt
zog
gezogen
ziefien
zwingen
zwang
gezwungen
stehlen
steigen
sterben
stof3en
streichen
streiten
tra~en
tre en
treiben
treten
trinken
tun
stahl
saugte - само техн.
schuff = творя, създавам; schaffte = успявам, справям се
3
sandte = изпращам (поща); sendete = излъчвам, предавам (ТВ и т.н.)
4 wandte - употреба само като възвратен гла гол
swog = тежа; wiegte = люлея
1
2
183
Важни граматични понятия
Немски
Бъnrарски
Adjektiv
Adverb
Akkusativ
Artikel
Dativ
Demonstratlvpronomen
Diminutiv
Futurl
Futur 11
Genitiv
lmperativ
lndefinitpronomen
lndikativ
lnfinitiv
1nterrogativpronomen
Komparativ
Kompositum
Konjunktlon
Konjunktiv 1
Konjunktiv 11
Konsonant
Modalverb
Modus
Partizip 1
Partizip 11
Passiv
Perfekt
Personalpronomen
Plusquamperfekt
Possessivpronomen
Prafix
Prasens
Prateritum
Pronomen
Reflexivpronomen
Relativg onomen
Substantiv
Suffix
Superlativ
~erb
Vokal
Прилагателно име
184
Наречие
Винителен падеж
Граматичен член
Дателен падеж
Показателно местоимение
Умалителна форма
Бъдеще време
Бъдеще време в миналото
Родителен падеж
Повелително наклонение
Неопределително местоимение
Изявително наклонение
Инфинитив (основна форма на глагола)
Въпросително местоимение
Сравнителна степен
Сложна дума
Съюз
Преизказно наклонение
Условно наклонение
Съгласен звук
Модален глагол
Наклонение
Сегашно причастие
Минало причастие
Страдателен залог
Минало време
Лично местоимение
Минало предварително време
Притежателно местоимение
Представка
Сегашно време
Минало време
Местоимение
Възвратно местоимение
Относително местоимение
Съществително име
Наставка
Превъзходна степен
Глагол
Гласен звук
1
..., ,••,
• .,
aei
•1..
r \ ...1i
с··
•
....,
•
,
>
лесни
помага J • запомните
>
начинаещи (д1)
ГРАМАТИКА
V\
напреднали (В2)
Основни
'
думи и изрази
за слушане
Download