номер1 сред помагалата no граматика в Европа • • Граматиката накратко Н ЕМСКИ Със система за лесно ориентиране Хай ке Фойт Пре работено издание йоахим Нойболд r PONS GmbH Stuttgart PONS Граматиката накратко Как да работите с граматиката? НЕМСКИ PONS Граматиката накратко НЕМСКИ Ви представя пре гледно ХайкеФойт актуал ния немски език в Германия, Австрия и Швейцария. С Преработено издание помощта на обяснения на достъпен език и многобройни немски Йоахим Нойболд примери с български превод можете да разберете, преговорите и запа метите трайно правилата в немския език. Книгата е разработена на базата на оригиналното немско издание Grammatik kurz & bi.indig DEUTSCH als Fremdsprache, ISBN 978-3-12-561911-1 Ако искате бързо и целенасочено да проверите нещо, нашата система за лесно ориентиране ще Ви помогне. За ориентир може да Ви послужи информацията в горния десен или съответно долния ляв ъгъл на страниците. В горния край на стран ицата е посочен разделът, а в долния - подразделът. В рубриката Най-важното накратко! ще намерите основната информация от всеки раздел. В работата с граматиката ще Ви помогнат следните символи: Формулиране на правило или наблягане на особеност © Ernst Klett Sprachen GmbH, 2013 • © КЛЕТ България ООД, 2014 1124 София, ул. Петър Делян 22 тел. (02)843 20 70, факс: (02)943 15 65 info@klett.bg www.klett.bg • www.pons.bg ' на езика, която не трябва да се пренебрегва. Съвети, които ще Ви помогнат по-лесно да запомните правилата. Някои правила се запомнят по-лесно с помощта на игри. Опитайте! Всички права запазени. Тук се препраща към друг раздел или страница, напр. Първо издание 2014 ..,.. Глава 6, Глагол. В приложението ще намерите списък с неправилните rnaronи и таблица с rраматични понятия, подредени по азбучен ред. Така PONS Граматиката накратко НЕМСКИ ще се превърне във Ваш Обработка: Редакция поне ценен помощник при изучаването на немския език. Редактор: Проф. дфн Емилия Денчева Дизайн на логото: Ервин Пьол, Хайделберг Пожел аваме Ви успех! Преработка на логото: Сабине Редлин, Лудвигсбург Снимка на корицата: Владо Голуб, Щутгарт Илюстрации: Стефан Тойрер, Енинген; Валтер Уйлайн, Алтдорф Дизайн: Затц унд мер, Безигхайм Предпечат: Полистар ЕООД, София r Отпечатано в България. ISBN 978-954-344-090-О 3 Съдържание 6 Съдържание 2 Граматичен член ............................ . ................. . Определителен член ........................................... . Сливане на предлог с определителен член ... . ................. . Неопределителен член ........................................ . Отрицанието kein и nicht . ........................................ . Употреба на граматичния член ............... . .................. . Отсъствие на граматичен член .................................. . Съществително име . . ............................... . .......... . Род на съществителното име .................................... . Число .. . . . ........................................ . ....... . ...... . Единствено число ......................................... . ... . Множествено число . .......................................... . Падеж - Nominativ, Akkusativ, Dativ, Genitiv ....................... . Типове склонение в единствено число . ....................... . Образуване на Genitiv ...................................... . . . . Склонение в множествено число.............. . ... . ........... . 3 Местоимения .... 13 15 16 30 31 45 Склонение на прилагателното ................................... . Прилагателно без определителен или неопределителен член. 53 ...................... . Прилагателно след неопределителен член .................... . Особености при склонението ................... . ............... . Субстантивирани прилагател ни ................................. . Други части на речта като прилагателни ..................••..... Степени за сравнение ........................................... . Неправилни форми на степенуване ........................... . Подсилване на прилагателните ............................ . ... . . . 54 Числителното ................................................ . име като прилагателно ........................... . Числителни бройни ............................................. . 56 57 58 58 60 60 Дроби, тегло и размери 67 68 70 ................... . ................................ . lndikativ . ...................................................... . Konjunktiv 1. ............................. . ................. . . . . . Konjunktiv 11 ................................................... . lmperativ . ............ . ........................................ . Страдателен залог - Passiv . ............... . ..................... . 7 Словообразуване .... . .............. . ......................... . Образуване на производни думи ............................... . Образуване на производни думи с неделими представки ... . Образуване на производни думи с делими представки ..... . Образуване на производни думи с наставки ................. . Сложни думи ................................................... . Образуване на сложни думи ................................. . 62 62 Часово време . ... . ............................................. . ....................................... . Числителни редни . ........................................ . ..... . Дата ............................. . .......................... · . · . Наклонение 55 63 65 65 Години .......... . ... . ............. ·.·····················'" ····· ... . ..... . . . ......................................... . . . Partizip / ...... . ... . .............. . ............................. . Partizip // ...... . ... . .............. . ............................. . Спрежение на глагола ........................................... . Образуване на глаголните форми ......................... . ... . . . Правилни глаголи ............... . ............................. . Неправилни глаголи ........ . ... . ... . ......................... . Лични форми на глагола ........................................ . Личните форми в Priisens ...............•...................• . . . Глаголи с промяна в коренната гласна ..... . .................. . Време на глагола ................................................ . .. рrasens . ........................................................ . Perfekt ........................................................ . . Pri:iteritum ....... . ......... . .... . ............................. . .. . Plusquamperfekt . . . ... . ... . ... . ................................ . Futur / .................. . ................................. . ... . Futur /1 .................................................... . ... . 27 28 51 52 Числително име Причастия 25 34 35 38 42 Прилаrатеnно име . . ............................................ . Инфинитив с zи . ............................................... . 19 20 20 23 Възвратни местоимения . ........................................ . Прила гателно след определителен член 4 9 10 10 11 33 .. . .......... . ....................•...• Относителни и въпросител н и местоимения ..................... . Неопределителни местоимения .........................•........ S 8 es . .. . . . .................... . ...................... . Показателни местоимения 4 8 32 Притежателни местоимения ..................................... . . Глаголи с допълнение ......................................... . Възвратни глаголи ............................................ . Глаголи с предлог ............................................. . Функционални глаголи . ....................................... . Глаголи с делими и неделими представки ..................... . Спомагателни глаголи ........................................•... Модални глаголи ... . ... . .......... . ............................. . Модални глаголи с отрицание ................................ . Глаголи с модално значение .. . . . .......... . .................. . Инфинитив ...................................................... . Инфинитив без zu ........... . ................................. . 7 ........... . ................................... . Лични местоимения ............................................. . Обръщение: Sie и du .. ......................................... . Употреба на .......... . ................ . ............................... . Пълнозначни глаголи . ........................ . .................. Звукове и букви .................................................... . 1 Глагол 8 9 72 73 74 74 75 75 76 78 79 82 82 84 84 85 88 88 89 91 91 91 92 92 93 94 96 96 ' 98 101 102 103 103 104 105 105 109 113 115 119 119 120 121 122 125 126 Съчинителни съюзи 130 130 Подчинителни 133 Съюзи ................................... · · · · · · · · · · · · · · · · · · · · · · · · Предлози ...... . ..................................... . съюзи ........................................... . ...................................................... . Предлози с Akkusativ ............................ . .......... . ... . 136 138 5 Предлози с Dativ. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Предлози с Akkusativ и Dativ..... . ............................... Предлози с Genitiv . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Глаголи с предлози . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 139 10 Наречие . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .. .. .. . ... .. .. . ... . ... . ... . .. .. .. . ... .. .. ... време.. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . начин. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 146 147 148 150 152 Наречия за причина....... ... . .. ........... . .................... 154 . . .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. . ... . ... . .. .. .. ... 155 .. ... . .. .. .. . ... . ... .. .. . ... . .. .. .. .. .. .. .. ... 158 12 И зречен ие . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Части на изречението . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Подлогът в изречението. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Сказуемото в изречението . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Допълненията в изречението . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Видове изречения . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Главно изречение . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Съобщително изречение . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Отрицание в изречението. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Въпросително изречение . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 160 160 Наречия за място..... . .......................................... Наречия за посока.. Наречия за Наречия за Местоименни наречия 11 Модални ча стици 160 Звукове и букви Немската азбука се състои от 165 166 F е о р Q о р q R r в с а ь N n н 1 f G g h s т s t к L 1 1 • k u V w х у z u V w х у z В немския език повечето от думите се пишат, както се произнасят. Въпреки това само от п роизношен ието не може да се определи безпогрешно начинът на п иса не и обратн о. Ако не сте сигур н и за правописа на даде н а дума, е най-добре да направите проверка в немския п раво п исен ре чник . Сьrnасни Гласн и Пример 167 169 [aJ [Ь] (ti] Словоред в подчиненото изречение. 169 170 171 174 Подчинени изречения 175 hat Abend der sprechen gehen viele mit Ziel oft Lohn Mutter Ball mich lachen danke fein geben Haus • Ja Kind Liebe Madchen nein lang Paar warum missen, Ма В schon, Stein Tisch wo sehr Garage Zeit, Blitz deutsch .. .. . ... . .. ... . .. .. . ... . ... .. . .. ... . ... .. Подчинени изречения, въведени със съюз.................... ... .. .. .. .. . .. .. ... . .. ... с zu + инфинитив . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Подчинени относителни изречения. . ... . ..................... Подчинени изречения, въведени с въпросителна дума. . .. ... 175 176 [а:] [е] [е:] [~] [1] [i:] [~] Граматически варианти в Австрия и Швейцария. 177 lo:] Австрийски Швейцарски немски... . ............... ...... . ... .... ...... ...... 177 180 [u] [u:] .. .. .. .. .. . ... . .. .. .. . ... . ... .. .. . ... . ... . ... .. 182 . ... .. . ... .. немски.. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Неправилни rnaroли Важни граматични понятия .. .. .. . .. .. .. .. .. .. .. .. .. . ... . ... . ... .. 184 FufЗ Умлаути [~J [х] [d] [f] [g] [h] [j] [kh] [1] [m] [n] [IJ] [pliJ Звук Пример [R] [се) ko nnen zahlen schon fullen fuhlen [s] ш [fh] [е:] 10:] [У] [у:] Звук Пример [а1] Hai, bei Haus Saule, neu [au] [~1] (v) [z] [3J Дифтонги f m (ес цет). В Ш вейцария вместо В се п и ш е винаги 55 . Звук Подчинен и изречения.. м J • J Пример Сложно съчинено изречение. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . • . . . . . . . . 6 и маn ки букви : Освен това се сре щат прегласуваните А О О, съотв. а о u, и 11 161 162 165 165 Е с D d А 26 гnавни Звук Повелително изречение.... . ... . ................ . ... . . ... . .. . . 1З 142 144 145 Звукове и букви [ts] [tJ] 7 Граматичен член Форми на опредеnитеnния чnен: Граматичен член Граматичният член стои пред съществителното. Той не може да стои самостоятелно. Името „Хорст" е немско. Der Name „Horst" ist deutsch. мн.ч. е~.ч. Nominativ Akkusativ Dativ Genitiv м.р. ср.р. ж.р. derHund den Hund dem Hund des Hundes das Pferd das Pferd dem Pferd des Pferdes die Katze die Katze der Katze der Kotze die Tiere die Tiere den Tieren der Tiere Граматичният член може да бъде: Сливане на предлог с определителен член - определителен: der Hund (кучето), die Katze (котката), das Pferd (конят) - неопределителен: ein Hund (куче), eine Katze (котка), ein Pferd (кон) - за отрицание: kein Hund, keine Katze, kein Pferd Определителният член може да се слива с някои предлози. .,.. Граматичният член се съгласува по род, число и падеж със съществителното име: Съществително име, стр. ат ап 136 +dem gehen wir tanzen. ап +das Wir wollen ans Ufer schwimmen. Искаме да плуваме до брега. aufs auf + das Die Katze ist aufs Dach geklettert. Котката се покатери на покрива. beim 15 bei +dem Wir miissen piinktlich beim Arzt sein. Трябва да сме навреме при лекаря. • ,m Определителен член in +dem /m Garten Ыйhеп jetzt Veilchen. В градината сега цъфтят теменужки. • ,ns in + das Нарича се определителен, защото показва нещо конкретно или вече познато. von +dem Това е кучето на съседа. И котката от съседния двор Wir wollen ins Kino. Искаме да отидем на кино. vom Das ist der Hund vom Nachbarn. Die Katze von пеЬепап kommt auch immer zu uns. Und das Pfred gehдrt den Kindern. Ат Montag В понеделник отиваме да танцуваме. ans Der Hund ist schon alt. (м.р. ед.ч. Nominativ) Der Katze schmecken Miiuse. (ж.р. ед.ч. Dativ) Die Pfrede fressen Gras. (ср.р. мн.ч. Nominativ) .,.. Предлози, стр. Vom Fenster aus sehe ich die Kinder. От прозореца виждам децата. zum zu+dem винаги идва при нас. Zum Hafen ist es nicht weit. До пристанището не е далеч. А конят е на децата. zur zu + der Er geht nicht gern zur Schu/e. Той не обича да ходи на училище. der Hund die Katze das Pferd • 8 Определителен член Слива не на предлог с определителен член 9 Граматичен член • Неопределителен член Формите на неопределителния член и на отрицанието Нарича се неопределителен, защото показва нещо непознато или kein kein са еднакви в единствено число. За разлика от ein, отрицанието има форми и за множествено число. общовалидно. Gestern habe ich elnen Hund gesehen. Das wird heute ein schoner Tag. Вчера видях (едно) куче. Отрицание с nicht при съществителни имена Днешният ден ще е хубав. с определителен член Форми на неопределителния член: За образуване на отрицателно изречение със съществително с ед.ч. мн.ч. м.р. ж.р. ср.р. е/п е/пе Katze ein Pferd ein Pferd einem Pferd eines Pferdes Hund einen Hund einem Hund eines Hundes Nomlnatlv Akkusativ Dativ Genitiv eine Katze einerKatze einer Katze оп ределителен член се използва отрицанието nicht. Nichtcтoи пред определителния член. Oas ist die Schauspielerin, zu der die Rolfe der Julia passt. Това е актрисата, на която Oas ist nicht die Schauspielerin, zu der die Rolfe der Julia passt. Това не е актрисата, на която подхожда ролята на Жулиета. подхожда ролята на Жулиета. В множествено число няма неопределителен член. ..,. В глава 3 (Местоимен ия) са посочени и други примери за тези форми. Употреба на граматичния член Неопределителен член Отрицанието kein и nicht - С kein се образуват отрицателни изречения. lch habe keinen Hund, keine Katze Нямам куче, котка и кон. und kein Pferd. lch habe nur Имам само златна рибка. einen Goldfisch. Kein стои само пред съществителни имена: - - Нещо вече познато: Kaufe morgen Ыtte ein Brot. Solf das Brot frisch sein? Моля те, купи утре един хляб. Хлябът пресен ли е? Н ово лице: - Вече познато лице: lch habe eine Frau gesehen. Die Frau hatte grйne Haare. В идях една жена. Жената беше със зелена коса. вместо неопределителен член Sie ist eine gute Schauspielerin. Sie ist keine gute Schauspielerin. - - Нещо ново: Определителен член Тя е добра актриса. - Тя не е добра актриса . без граматичен член 5/е ist Schauspielerin. Sie ist keine Schauspielerin. Форми на отрицанието - Тя е актриса. Тя не е актриса . kein: ед.ч . м.р. мн.ч. ж.р. Dativ Genitiv 10 keine Katze keinen Hund keine Katze keinem Hund keiner Katze keines Hundes ke/ner Katze Неопределителен член kein Pferd kein Pferd keinem Pferd keines Pferdes - - Нещо точно определено: Gib mir bltte ein Glas. Gib mir bltte das Glas. Моля те, дай ми (една) чаша. Моля, дай ми чашата. (без значение коя) (то чно определена чаша) П ри абстрактни - При абстрактни съществителни: съществителни: Das war eine groвe Freude. Das war die groвte Freude seines Lebens. Беше голяма радост. ср.р. Nominativ kein Hund Akkusativ - Нещо неопределено: Беше най- голямата радост keine Tiere keine Tiere keinen Tieren keiner Tiere Член за отрицание kein и nicht в живота му. Употреба на граматичния член 11 Граматичен член Оnредеnитеnният и неоnредеnитеnният чnен при • • se,n и В Южна Германия, Австрия и Швейцария често в разговор­ werden: ната реч се поставя определителен член пред собствените Неоnредеnитеnен чnен Оnредеnитеnен чnен (особено качество) (специално nице) • при посочване на професия: Er ist ein guter Schauspieler. Той е добър актьор. имена. Der Luis hat gesagt, dass der Franz krank ist. Er ist der Schauspieler, der den Romeo gespielt hat. Той е актьорът, който игра Ромео. Отсъствие на граматичен член Не се поставя rраматичен чnен пред: Sie wurde eine gute Schauspielerin. Sie wurde die bekannteste Schauspielerin in Deutschland. Тя стана добра актриса. Тя стана най-известната - неопределени - актриса в Германия . Es ist der Sonnenkonig. Той е (един) умен крал. Той е Кралят Слънце. - съществителни в мн.ч. Трябва да купя макарони. собствени имена Hans und Franz essen Eis. фамилни имена професии - ствени по рода си: (Алпите), der Rhein - (Рейн) (от ж.р. и м.р.) имена на държави в мн.ч. die USA (САЩ), die Phi/ippinen (Филипините) - имена на местности културни паметници der Schwarzwald (Шварцвалд) das Brandenburger Таг der Eiffelturm (Айфеловата - имена на институции названия на суверенни лица с изключителни правомощия - епохи, исторически събития и др. - Sie ist Jйdin und er ist Moslem. при надлежност Тя е еврейка, а той е мюсюлманин. назван ия на предмети, Geh doch bltte Meh/ kaufen. които не се броят Моля те, отиди да купиш брашно. абстра ктни съществителни /ch habe Schmerzen. - имена на континенти Europa ist kleiner als Asien. Европа е по-малка от Азия. - (Бранденбургската врата), - - религиозна Имам болки. (от ж.р. и м.р.) - lch Ып Deutscher, du Ыst Franzose. Аз съм немец, ти си французин. - die Tйrkei (Турция), die Schweiz (Швейцария), der lrak (Ирак) имена на държави националност der Bodensee (Боденското езеро), Er ist Schauspieler. Той е актьор . Определителен член се поставя и пред понятия, които са един- die Alpen Guten Tag, Herr Becker! Добър ден, господин Бекер! - собствени географски имена lch muss Nudeln einkaufen. Ханс и Франц ядат сладолед. • или на социално положение: Er ist ein kluger Kбnig. - Луис каза, че Франц е болен. кула) das Arbeitsamt (борсата на труда), das Rathaus (кметството) der Papst (папата), die Queen (кралицата) der Expressionismus (Експресионизъм), , die Novemberrevolution (Ноемврийската революция) - имена на държави Er kommt aus Schweden. (от ср.р.) Той е от Швеция. имена на градове ln Stockholm ist im Sommer viel los. През лятото в Стокхолм се случват много неща. - болести Seine Mutter leidet ап Asthma. Майка му страда от астма. - загла вия Panik im Tokio-Express Паника в Токио Експрес - загла вия на книги ,,Krieg und Frieden" "Война и мир': Harry Potter" "Xapи Потър" 11 12 Употреба на граматичния член Отсъствие на граматичен член 13 изброяване - Zu verkaufen: Kleines Haus mit 2 Zimmern, Кйсhе, Bad und Garten. Продава се: малка къща с 2 стаи, Съществително име кухня, баня и градина. Съ ществителните имена се пишат винаги с главна буква. Отрицанието .,.. • • • • kein и nicht, стр. 1О Освен това те имат още 1. накратко! м.р. ж.р. ср.р. die eine das Неопределителен член der • e1n Отрицание с kein keine kein (Genus) Мъжки род (Maskulinum): Женски род (Femininum): Среден род (Neutrum): Граматич ният член с един поглед: Определителен член Граматичен род 3 важни белега: • e,n kein der Lбffe/ (лъжица) die Gabel (вилица) das Messer (нож) Винаги учете съществителното име с определителния член , защото по него се познава родът. Освен това родът на Определителният член назовава нещо определено или познато, съществителните имена в българския и немския език не а неопределителният - нещо общо, ново или непознато. съв пада. 2. 6__ (Singular): der Topf (тенджера) Множествено число (Plural): die Тбрfе (тенджери) цвят, например: сини листчета за съществителни имена от мъжки род, червени за съществителни от женски род и бели (Numerus) Единствено число При изучаването на нови думи вземете листчета с разли­ -11 чен Число 3. - за съществителни от среден род. Падеж (Kasus) Der Тее schmeckt. Den Тее mag ich nicht. Чаят е хубав. Чаят не ми харесва. Съ ществителното може да сменя падежа си, но не и рода. Пред съществителните имена могат да стоят: - оп ределителен или das Haus, ein Haus неопределителен чnен къщата, (една) къща .,.. - Глава 1, стр. 8 някои местоимения .,.. Глава 3, стр. 35 jeder Mensch, diese Frau, dein Haus всеки човек, тази жена, твоята къща - п рилагателни имена .,.. - • 14 Отсъствие на граматичен член 4, стр. 51 числ ителни имена ..,_ - Глава Глава 5, стр. 62 п ричастия .,.. Глава 6, стр. 88 Съществително име Das ist ein schoner Herbst. Хубава есен е . Es wiegt hundert Gramm. Тежи сто грама . Er hat ein gebrauchtes Fahrrad. Той има употребяван велосипед . 15 Съществително име След съществителното може да стои друго съществително в Genitiv. Това е историята на Das ist die Geschichte der Romanovs. Рома нови. unserer Nachbarin nicht leiden. Глава ..,_ 1 3. • не се прави разлика между мъже и жени: der Mensch предмети: • нещо абстрактно лични имена: Раи/ (Паул), Marie (Мари) географски имена: Berlin (Берлин), Rhein (Рейн), Harz (Харц) Franzдsische Revolution (Френската революция), Dreif3igjahriger Krieg (Тридесетгодишната война) Род на съществителното име В немския език има три граматични рода: мъжки женски член (Femininum) der, die, das и среден род (Maskulinum), der Vater (баща) der Hund (куче) der Zucker (захар} ___ само по граматичния член: der Schlafende!die Schlafende (спящият/спящата), derldie Reisende (пътникът/пътничката). Някои съществителни имат двоен род, което обикновено е регионално обусловено: der/das Со/а (кока-кола), die/das E-Mail (имейл). ..,_ Глава 13 ж.р. die Mutter (майка) die Katze (котка) die Wurst (салам) Без определителния член е трудно да се определи родът на съществителните. Това не се отнася за лицата, защото обикновено те имат естествен род (пол). die Frau (жена) die Mutter (майка) die Tante (леля) die Gro!Зmutter (баба) 16 на рода. Типични белези, по които може да се разпознае родът Показващи ж.р. Съществителни имена от ж.р. -е (невинаги!) die Katze (котка), die Erde (земя), die 8/ите (цвете) (типично за профе­ сии и под.) das Kind (дете) das Futter (фураж) das Brot (хляб) лице от женски пол Окончанията на думите ни помагат при определянето -in ср.р. -frau (ново окончание за професии) • der Gro!Зvater (дядо) Род на съществителното име die Arztin (лекарка), die Lehrerin (учителка), die Freundin (приятелка) die Bйrokauffrau (мениджърка), die Bankkauffrau (банкова служителка) die Schneiderei (шивачница), die Backerei (хлебарница), die Triiumerei (мечтание) -keit (производни die Sй8igkeit (нещо сладко), die Mйdigkeit (умора}, die Herzlichkeit (сърдечност) от прилагателни) die Gesundheit (здраве), die Krankheit (болест), die Faulheit (мързел) лице от мъжки пол der Onkel (чичо) (die): -е, -heit der Mann (мъж) der Vater (баща) -i: Родът на някои съществителни имена може да се познае (Neutrum). Определителният показва ясно рода. М,1), на der Spezi (Spezialist), der Azubl (Auszublldender). • собствени имена исторически имена: der Gast (гост), das Mitglied (член Същото важи и за съкращения, завършващи на das Kind (дете), die Arztin (лекарка), der Lдwe (лъв), die Fichte (смърч) das Buch (книга), die Tasche (чанта), der Strumpf (чорап) die Aufregung (вълнение), der Spaf3 (удоволствие), die Demokratie (демокрация) животни, растения: (човек), общност, организация). нещо конкретно хора, Miidchen е умалителната на думата Magd. Умалителните форми с окончание -chen Понякога при причисляването към дадена група Съществителните имена назовават: • (момиче) полът (женски) и граматичният род винаги са от среден род. на нашата съседка. Съществителните имена могат да се заместят с местоимения Miidchen (среден) не съвпадат, тъй като думата форма Не мога да понасям кучето /ch kann den Hund В случая с ·schaft (за група от хора, колектив) die Freundschaft (приятелство), die Brйderschaft (братство), die Gesel/schaft (общество) ·ипg (производни die Sendung от глаголи) (отопление), Род на съществителното име (предаване), die Endung die Heizung (окончание) 17 Съществително име Показващи ж.р. чужди думи, завършващи на -iit, -ik, • • -1оп, -,е, -ur, -enz Съществителни имена от ж.р. (die): Показващи м .р.: Съществителни имена от м.р. die Universitdt (университет), die Kritik (крити­ ка), die Position (позиция), die Demokratie (демокрация), die Kultur (култура), die Existenz (съществуване) -er (най-често от м.р.) der Maurer (зидар), der Backer (хлебар), der Spieler (играч) der Besen (метла), der Rasen (тревна площ), der Ofen (печка) der Strom (ток), der Dom (катедрала), der Fifm (филм) der Pfennig (пфениг), der Essig (оцет), der Honig -еп -т Имената на дърветата и на много цветя са от женски род: die Таппе (елха), die Eiche (дъб), die Rose (роза), die Lilie (лилия). -lg (der): (мед) Показващи ср.р.: Съществителни имена от ср.р. -chen (умалително) das Hiiuschen (къщичка), das Mauschen (мишле), das Hбschen (гащички) das Hauslein (къщичка), das Mauslein (мишле), das Hбsfein (гащички) das Testament (завещание), das Dokument -/eln (умалително) -ment (das): der Zwifling (близнак), der LieЬfing (любимец), der Frйhling (пролет) -ling Чужди думи: der Motor (мотор), der Katalysator (катал изатор), der Organisator (организатор) der Kapitalismus (капитализъм), der Koflektivismus (колективизъм), der Pessimismus (песимизъм) der Pessimist (песимист), der Optimist (оптимист), der Polizist (полицай) -or -ismus (документ) das Geheimnis (тайна), das Gefangnis (затвор), das G/eichnis (притча) das Brauchtum (обичай), das Eigentum -n,s• -tum (собственост) das Datum (дата), das Миsеит (музей), das Zentrum (център) -иm Субстантивираните думи (гла голи, прилагателни и други части на речта, които са превърнати в съществителни) са от среден -lst Друrи съществителни от мъжки род - седмицата : der Sommer (лято), der Winter (з има), der Mai (май), der Herbst (есен), der Montag (понеделник), der Freitag (петък) - субстантивирани глаголи - субстантивирани прилагателни : - das Gute - (доброто) (север), der Sйden (юг), der Osten (запад) Метеорологични явления: der Regen (дъжд), der Schnee (сняг), М арки на коли: der Skoda, der Volvo, der BMW - И мена на спиртни напитки: der Whisky (уиски), der Gin (джин), der Wodka (водка) Rauchen - И мена на планини, върхове, чуждестранни реки: der Harz (Ха рц), der Vesuv (Везувий), der Nil (Нил) ~ Число на съществителното име verboten 1 18 der Westen der Norden der Nebel (мъгла), der Frost (мраз) в инфинитив: das Rauchen (пушенето) Посоките на света : (изток), род: - Названия на годишните времена, месеците и дните на Род на съществителното име Съществителните имена имат единствено число (Singular) и множествено число (Plural). das Висh (книга) - die BiJcher (книги) Число на съществителното име 19 Съществително име Пет са начините за образуване на множествено число: Единствено число Някои думи имат форми само за единствено число, защото не мн .., . чс;, . -е derSchirm die Schirme (много) едносрични (често с чадър чадъри съществителни преглас) der Frosch die Frosche жаба жаби das Gold (злато), der Granit (гранит), der Sauerstoff (кислород) das Fest die Feste празник празници der Schnee (сняг), der Regen (дъжд), der Nebel (мъгла) die Luft die Liifte всички същ. въздух полъхване от ж.р. получават die Braut преглас! Събирателни имена, назоваващи: die Briiute булка булки неодушевени предмети : das Geschirr (съдове), das Gepдck (багаж), das Besteck (прибори) das Gedicht die Gedichte стихотворение стихотворения die Verwandschaft (роднини), der Adel (аристокрация), das PuЬlikum (публика) das Verbot die Verbote забрана забрани der Kommissar die Kommissare многосрични същ. комисар комисари от м.р. Getreide (житни растения), das Obst der Salat die Sa/ate салата салати (плодове) der Schmetterling die Schmetterlinge същ. от м.р., das Gehen (вървене), das Laufen (бягане) , das Lernen (учене) пеперуда завършващи могат да бъдат преброени. - Абстрактни съществителни: Названия на вещества от природата: - Явления, свързани с времето: - група от лица: животни и растения: - _____ ,._ ед.ч. Субстантивирани инфинитиви: Количества и размери: die Geduld (търпение), der FleiB (усърдие), der Mut {смелост) das Wild (дивеч), das г салам), 500 Gramm Salami (500 2 Meter Stoff (2 м плат) пеперуди на + s! das Geheimnis тайна die Geheimnisse V таини -п, -еп + ср.р. -ling същ. от ср.р., завършващи на • -n1s много същ. от ж.р. В немския език има много сnожносъставни съществителни. Те се състоят от определяща + основна дума. Съставното представка (също чужди думи) die Seife die Seifen завършващи съществително носи определителния член (рода) на основната сапун сапуни на гласна дума. JII,, Глава dieFeder dieFedern завършващи на перо пера Множествено число die Regel die Regeln правило правила Съществителните имена имат множествено число, което не der Junge dieJungen от м. р., завършващи момче момчета на -е die Tat dieTaten завършващи дело дела на съгласна die Tischlerei die Tischlereien завършващи на -е, дърводелска дърводелски работилница работилници die Frau dieFrauen жена жени die Freundin die Freundinnen приятелка приятелки 7, -п Сложни думи зависи от рода им. Определителният член винаги е die. -en ' + n! 20 Единствено число =:="" Множествено число -er завършващи на -е/ • завършващи на -аи завършващи на -in 21 Съществително име Ня ко и чуждици образуват множествено число с окончанията, ед.ч. мн.ч. без derTunnel die окончание тунел тунели завършващи на -е/ derMantel die Miintel най-често същ., палто палта завършващи на -е/ Типпе/ често същ. от м.р., с преглас derVater die Viiter понякога и същ., баща бащи завършващи на das Lexikon das Praktikum die Lexika die Praktika лексикон лексикони практика практики Някои съществителни имат само множествено число: - географски имена: die Alpen (Алпи), die Antillen (Антили), die USA (САЩ) -er с преглас ·er хара ктерни за съответния чужд език: - о пределена група от хора: die Eltern (родители), die Geschwister derOfen die дfеп или завършващи на -еп печка печки с преглас das Mittel die Mittel същ. от ср.р., средство средства завършващи на -е/ das Leben die Leben или на -еп живот животи das Wunder die Wunder чудо чудеса das Mauschen die Mauschen умалителни същ., мишле мишлета завършващи на das Hauslein die Haus/ein или нa -/ein къщичка къщички das Feld die Fe/der едносрични същ. от поле полета ср.р. das Holz dieHolzer същ. от ср.р. с преглас дървен дървени материал материали derMann dieMiinner някои същ. от м.р. с Същес твителното може да изпълнява различна роля в изречени­ мъж мъже преглас ето, напр. на подлог или допълнение. В немския език връзката derMund dieMiinder между отделните части в изречението се изразява чрез четирите уста усти падежа. Изменението на съществителните по падеж се нарича или на (б ратя и сестри), - die Leute (хора) определен период от време: die Ferien (ваканц ия), die Ffitterwochen (меден - съби рателни имена от търговския бранш: die Lebensmittel (хран ителни стоки), -er месец) die Spirituosen (спиртни напитки), die Textilien (текстил) -chen - също и: die Finanzen (финанси), Papiere die Personalien (личн и данни), die (документи) Най-добре учете съществителните имена заедно с техния определителен член и формите им за единствено и мно­ жествено число! Падеж скл онение. •S das Taxi die Taxis при много чужди думи, такси таксита които завършват на гласна (с изключение на -е) множествено число: die Firmen die Atlanten die Museen die Kakteen dieG/oben п рила гателните или предлозите, налагат промяна на падежа ( рекция). Повечето глаголи и предлози изискват употребата на определен падеж. Следните думи от чужд произход получават окончание -еп за die Firma der Atlas das Миsеит der Kaktus derG/obus Определени части на речта, като например глаголите, В немския език съществуват следните четири падежа: Nominativ фирма фирми Употребява се най-често а) за подлога в изречението и 6) след атлас атласи гла гол ите u музеи музеи кактус кактуси глобус глобуси sein, ЫеiЬеп, werden. Пример: а) Der Kandidat gewinnt eine Million Euro. Кандидатът печели един милион евро. 6) Er ist und Ыeibt eln guter Arzt. Той е и си остава добър лекар. 22 Множествено число Падеж 23 Съществително име Akkusativ ти п ове склонение в единствено число Употребява се а) за пряко допълне ние в изречението и предлозите Пример: а) durch, fйr, gegen, ohne, ит. Wir nehmen einen Salat, bltte. (nehmen употребата на Akkusativ) 6) след Оп ределителният член показва рода и падежа на съществително­ то име. Самото съществително рядко получава окончания. изисква ти п Ще вземем една салата, моля . 1: Тук по падат повечето съществителни имена от мъжки и всички от 6) Dieses Geschenk ist fur meinen Vater. среден род (с изключение на Този подарък е за баща ми. нието -s, -es за Genitiv. Падеж Dativ Употребява се а) за непряко допълнение в изречението и предлозите Пример: а ) aus, bei, mit, von, zu. Antworte deiner Mutter schne/1. (antworten употребата на Dativ) 6) след м.р. No minativ der/ein Maler ср.р. ПР-ИМе~ das/ein Bild Der Mafer maft ein Bild. Das Bifd ist schon. изисква Akkusativ den/einen das/ein Maler Bild да нарисува картината. Искам още едно парче от този сладкиш. Dativ dem/ е,пет Genitiv Maler Dem Maler gefielen die Bfumen auf dem Bild von van Gogh. На художника му харесаха цветята от картината на Ван Гог. wegen, trotz, infolge, dank. Пример: а) fch erinnere mich des Mannes nicht. (erinnern употребата на Genitiv) Genitiv des/eines Malers изисква des/ e,nes 8j/des Eines der Bilder des Malers hдngt in der Gaferie. Една от картините на художника виси в галерията. Не си спомням мъжа. Тип 6) Das ist die Telefonnummer meiner Freundin. 2 = n-скnонение: Съществителните имена, които се скланят по n-склонението, се Това е телефонният номер на моята приятелка. в) dem/ einem Bild(e) определение към друго съществително и в) след някои предлози, напр. Die Landschaft hat den Mafer inspiriert, das Bifd zu mafen. Природата е вдъхновила художника 6) fch mбchte noch ein Stuck von diesem Kuchen. 6) Художникът рисува картина. Картината е хубава. Отговори бързо на майка си. Употребява се а) за допълнение или das Herz). Техният белег е оконча­ позн а ват лесно. Такива са: Wir konnten wegen des Regens leider nicht wandern gehen. - жи ви същества от мъжки род, които завършват на -е: Заради дъжда за съжаление не можахме да отидем на der Lбwe (лъв), der Rabe (гарван), der Junge (момче), der Kunde излет. (кл иент) - на и менования за представители на дадена национаnност, за вършващи на -е: der Russe (руснак), der fre (ирландец), der Tйrke (турчин), der Deutsche (немец), der Bulgare (българин) - някои съществитеnни от мъжки род, които в по-голямата си ча ст назовават живи същества: der Bar (мечка), der Hase (заек), der Bauer (селянин), der Nachbar (съсед) - думи от чужд произход, които назовават мъжки професии и завършват на • -ant, -ent, -ist, -at, -oge, -graf: der Laborant (лаборант), der Assistent (асистент), der lnternist (интернист), der Advokat (адвокат), der Padagoge (педагог), der Fotograf (фотограф) 24 Падеж Типове склонение в единствено число 25 Съществително име образуване на Падеж м.р. Пример Nominativ der/ein Affe Der Affe klettert auf den Ваит. Маймуната се катери на дървото. Akkusativ den/einen Affen Dort streichelt er einen anderen Affen. Там той гали друга маймуна. dem/einem Affen Dativ Dem Affen gefallt das. На маймуната това и харесва. des!eines Affen Genitiv Die Ндпdе des Affen sind geschickt. Gen itiv се употребява ки падежи, с изключение на Nominativ. Обърнете внимание на следното изключение: мн . ч. на ein Oeutscher е Deutsche (без -n) за разлика от Russen, lren и т.н. Тип _ 2. с окончание -es: _ при с ъществителни едносрични А т Ende des Тук попадат малък брой абстрактни съществителни от мъжки Па.цеж м.р. 'Р.·Р· Nominativ der/ein Gedanke den/einen Gedanken dem/einem Gedanken des/eines Gedankens das/ein Herz das!ein Herz dem!einem Herzen des/eines Herzens Akkusativ Dativ Genitiv Тип 2.1 се скланя като тип 2, но в Тиn Aufgrund seines Erfolges wurde er Chef. 3: Съществитеnни -s. Nominativ die/eine Suppe die/eine Suppe - der/einer Suppe der!einer Suppe Очилата на Макс са счупени. Thomas' Briffe sieht aber auch nicht besser aus. Но и очилата на Томас Der Gast mochte die Suppe nicht. - Размерът на тази стая е достатъчен. най-често при съществителни, завърwващи на гласна Ароматът на кафето събужда апетит. при собствени имена без граматичен чnен и мена на nица Der Suppe sah man es nicht ап. • Die Kochin der Suppe war aus 6sterreich. Готвачката на супата беше от Австрия. Monikas Wunsch ist eine Reise in die Hauptstadt. Типове склонение в единствено число Желанието на Моника е екскурзия до столицата . географски имена lm Zentrum Berfins wiff er sich die Museen anschauen. 26 не изглеждат по-добре. при многосрични съществитеnни Der Geruch des Kaffees macht Appetit. Die Suppe war salzig. На супата видимо и нямаше нищо. Genitiv Мах' Briffe ist kaputt. Die Grбf1e dieses Zimmers ist ausreichend. - Пример Гостът не хареса супата. Dativ -s, -В, -sch, -st, -z, -х, се п и ше апостроф: Супата беше солена. Akkusativ на успеха си . 3. с окончание -s: имена от женски род ж.р. Той стана шеф благодарение Пр и имена на лица, завършващи на Всички съществителни от женски род се скланят без окончание. Падеж • - когато съществителното име завършва на -s, -В, -sch, -st, -z, -х Ат Rande des Gfases sав На ръба на чашата беше кацнала муха. eine Ffiege. Genitiv съществителното получава допълнително окончание хубаво вино в края на деня. V der Name (име), der Buchstabe (буква), das Herz (сърце). Добре е да пийнеш чаша с ударение върху краината сричка (воля) и др., и едно-единствено съществително от среден род - Семейството на Бертолт Брехт знаеше, че той обича да пуши. от мъжки и среден род, които са Tages schmeckt ein gutes Glas Wein. род, завършващи на -е: жената. пр и собствени имена, придружени от определителен член Oie Familie des Berto/t Brecht wusste, dass er gern rauchte. 2.1: der Wille сравнително рядко. Образува се : 1. без окончания: _ п ри повечето съществитеnни от женски род Oas ist der Ring der Frau. Това е пръстенът на Ръцете на маймуната са сръчни. Съществителните от втори тип носят окончание -е(п) във всич­ Genitiv Образуване на Genitiv Той иска да разгледа музеите в центъра на Берлин. 27 Съществително име • 4. с окончание -e(n): - э,tай-важното накратко! при съществителни имена от мъжки род, които назовават живи същества и образуват множествено число на Die Hбhle des Baren ist im Wald. - -en: Н ай-важното за рода! Три рода със съответния граматичен член: Бърлогата на мечката м .р. (Maskulinum) - е в гората. при съществителни, които са образувани от прилагателни имена: der Strand (плаж) ж.р. (Femininum) -die Welle (вълна) ср.р. (Neutrum) - das Meer (море) Окончанията на съществителните често могат да ни помогнат Die Macht des Вбsеп ist gestiegen. Силата на злото е нараснала. да определим рода, напр.: -ling = м.р., -keit = ж.р., -chen = ср.р. Н ай-важното за числото! Предимно в устната реч Genitiv се замества с предлога Еди нствено и множествено число. von + Dativ. Valerias Eltern = die Eltern von Valeria (родителите на Валерия); Peters Frau =die Frau von Peter (жената на Петър); Stuttgarts Bйrgermeister =der Bйrgermeister von Stuttgart (кме­ тът на Щутгарт) П ет типа образуване на мн.ч.: -е, -(e)n, - (без окончание), -er, -s Граматичен член за мн.ч. е винаги die. На й-важното за падежа! В немския език има четири падежа: Nominativ, Akkusativ, Dativ, Genitiv. Скnонение в множествено чисnо Глаголите с предлог, предлозите и прилагателните определят смя ната на падежа. в· множествено число има различни типове склонение, които Склонение тип 1: зависят от окончанията на думите в единствено число. Падеж Тип 1: -е Тип 2: -(е)п iТип 3: без съществителни от м.р. Тип4:-еr Тип 5:-s Склонен ие тип 2: die Fische die Fische den Fischen derFische die Flaschen die Flaschen den Flaschen der Flaschen die Flйgel die Flйgel den Flйgeln derF/йge/ dieKinder dieKinder den Kindern derKinder dieBйros die Bйros den Bйros derBйros съществителни, които завършват на -е и назовават живи същества от мъжки пол; окончание Nominativ Akkusativ Dativ Genitiv всички съществителни от ср.р., повечето националности Склонение тип 2.1: ... абстрактни понятия от м.р., завършващи на-е Скл онение тип 3: всички съществителни от ж.р. Сложни съществителни: В множествено число съществителните остават непроменени, с изключение на Dativ, където се прибавя окончание всички типове склонение, освен тип . -n във родът на последната съставна дума определя рода на сложното съществително, напр.: die Armbanduhr, die Kirchturmuhr и т.н. 5. • 28 Склонение в множествено число На й-важното накратко! 29 Местоимения Ко га то местоименията се отнасят към съществително или група от думи, се съгласуват по число, род и падеж. Падежът Местоимения съ ответства на ролята, която местоимението изпълнява в изречен и ето. Местоименията заместват или придружават съществително, група от думи или цяло изречение. Чрез тях се избягват повторенията в текста. t Числ о: ihm и 1 Kennst du Tiere, die niemals schlafen? (Относителното местоимение die замества съществителното Tiere.) f 1 Das ist unsere пеие Kollegin Frau Maier. Sie arbeitet nur montags. (Личното местоимение sie замества unsere пеие Kollegin Frau Maier.) Heute hat es den ganzen Tag geregnet. Dies deprimiert mich. (Показателното местоимение dies замества цялото първо изречение.) възвратни притежателни показателни относителни въпросителни lch wasche heute. Аз ще пера днес. Jch wasche mich. Аз се мия. Das ist mein Buch. Това е моята книга. Dieser gefдllt mir. Този ми харесва. die Seife, die ich brauche ... сапунът, който ми трябва ... Welcher ist dein Мапп? Кой е твоят мъж? Род на местоимението: зависи от рода на съществителното, което пояснява или замества. meine Frau = sie mein Мапп = er моята жена моят мъж = = той Той иска да му честити рождения ден. ед.ч. Лични местоимения Лич ното местоимение замества лица, група от лица или предмети. В единствено и множествено число има по три лични местоимения. Единствено чисnо 2 11.: 3 11.: ich (аз) - лицето, което говори du (ти) - лицето, към което се обръщаме er/sie/es (той/тя/то) - лицето или предметът, за който говорим 3 л. ед.ч. се съгласува по род със съществителното. М ножествено чисnо 1 л.: 2 л.: 3 n.: тя Петър посещава своя дядо . seinen Ора са в 3 л. Род: ihm и seinen Ора са от м.р. 1 n.: Местоименията биват: лични Peter besucht seinen Ооа. • Er mochte ihm zum Geburtstag gratu/ieren. wir (ние) - група лица говори за себе си ihr (вие) - група лица, към които се обръщаме sie (те) - група от лица или предмети, за които говорим Sie (Вие) - учтива форма Число: местоименията стоят в единствено и множествено число. mein Auto = es, dieses meine Autos = sie, diese моята кола = тя, тази моите коли = те, тези Падеж: местоименията имат форми в и Nomimativ, Akkusativ, Dativ Genitiv. Peter fдhrt nach Мйпсhеп. Mutter fдhrt mit ihm. Peter kam nicht zur Party. Statt seiner kam Willy. 30 Петър пътува за Мюнхен. Майка пътува с него. • Петър не дойде на партито. Вместо него дойде Вили. Местоимения Лични местоимения 31 Место имен ия Склонение на личните местоимения Употреба на в изречението 3 n. ед.ч. 1 n. 2 n. м.р. Dati ich mich mir du dich dir er ihn ihm Genitiv me1ner deiner seiner Nominativ Akkusativ . ж.р. ср.р. . s1e es es ihm seiner • s1e ihr ihrer мн.ч. 1 n. 2n. 3 n. учтива форма Nominativ wir uns ihr euch sie s,e Sie Sie uns unser euch euer ihnen ihrer lhnen lhrer Akkusativ Dativ Genitiv es изпълнява es носи логическото Wie war das Konzert? Es war teuer. ударение и стои в началото Как беше концертът? Той беш е скъп. на изречението es замества прилагателното (то га ва не носи ударение Das Konzert war teuer. Die CD war es zum Gliick nicht. и не стои в началото на Концертът беше скъп. Компактдискът из речението) за щастие н е беше. es за мества предходното Wann fдngt die Vorste/lung ап? lch weiB es nicht. Кога започва представлението? Не знам. es като фо~маnен nодлоr • задължителна употреба, es не носи ударение и стои когато няма друг подлог в след глагола du безлични глаголи, обозначаващи природни du и кога - Sie. За Радвам се, че (ти) ще дойдеш . - Създава атмосфера на близост. - Използва се при обръ щение към деца, роднини ил и -звуци - сети вни - Колеги, които добре се разбират, също си говорят на ти. -в Sie /ch freue mich, dass Sie kommen. Радвам се, че Вие ще дойдете. ... възприятия es klopft, es rauscht ... чука се, шумоли ... Es riech t gut beim Bдcker. от деня и часове устойчиви словосъчетания Es schmeckt gut. Вкусно е. Gut riecht es hier. Тук мирише хубаво. Es ist Mittag / Nacht. Обед/Нощ е. Es ist zwбlf Uhr. Дванадесет часът е. Es gibt keine Fragen mehr. Няма повеч е въпроси. Wie geht es lhnen heute? Как сте днес? - Показва учтивост и създава дистанци раност. - Използва се при обръщение към непознати, към на чалници и Es war einmal vor langer, langer Zeit ... Имало едн о време, много, много във всички институции. - вал и дъжд, вали сняг При пекаря мирише хубаво. - ч асти приятели. es regnet, es schneit ... явле ния това ня ма стро го оп ределе н и п равила, но има н я ко и указан и я. du lch freue mich, dass du kommst. преди или изречението - пр и Често е трудно да решим кога да използваме различни фун кции: es като местоимение и з речение Учти вата форма се пише вина ги с главна буква. Обръщение: Sie и es • es като формален noдnor ... Es kатеп viele Leute zu der Ausstellung. носи л огическото ударение Много хора дойдоха на изложението. и може да стои само в Zu der Ausstellung kamen viele Leute. началото на изречението На изложението дойдоха мно го хора. отдавна Към по-възрастн и съ що се обръ щаме с учтивото Ако се колебаете, първоначално използвайте Sie. Sie и изчака й­ те да реагира събеседникът Ви. • ~ ако друга част на изречението застане в началото, 32 Обръщен ие: Sie и dи es пада Употреба на es 33 Местоимения Възвратни местоимения Dativ Akkusativ dи mir dir mich dich er, sie, es sich sich „Същински" и „несъщински" възвратни местоимения WIГ Когато глаголът не съществува без възвратното местоимение, ihr sie uns euch uns euch sich sich Възвратното местоимение винаги се отнася към подлога в изре­ чението . говорим за 11 същинско" възвратно местоимение. lch wundere mich. ~,Jch wundere" не се използва Чудя се. ich . С клонението на личното и на възвратното местоимение е самостойно и мястото на възвратното местоимение не може да бъде заето от друго идентично, с изключение на 3 л. ед.ч. и мн .ч . допълнение.) Вза имновъзвратно местоимение Когато възвратното местоимение е само допълнение към За взаимновъзвратно местоимение става дума, когато трябва глагола, говорим за „несъщинско" възвратно местоимение. да се изрази отношението на взаимност между няколко лица или Глаголът може да се използва и самостойно. п редмета. lch langweile mich. lch langweile meine Mutter. Отегчавам се. Отегчавам майка си. Склонение на възвратните местоимения Възвратното местоимение се използва само в Dativ и Akkusativ. Akkusativ Dativ lch kaufe mir ein Auto. + lch dusche mich jeden Morgen. Купувам си кола. Вземам си душ всяка сутрин. Ои kaufst dir ein Ои duscht dich jeden Abend. 1 + 1 Fahrrad. Двете възрастни жени се Die beiden alten Frauen s tйtzen sich gegenseitig. Sie he/fen einander. подпират взаимно. Те си помагат (една на друга). Ко гато взаимновъзвратното местоимение се употребява с п редлог, то се образува с -einander. Die Kinder spielen miteinander. Die Вйсhег lagen йbereinander. Децата си играят. Книгите лежаха една върху друга. Sie haben zueinander gefunden. Те се намериха (един друг). Ти си купуваш колело. Ти си вземаш душ всяка вечер. Er/sie kauft sich ein Boot. Er/sie duscht sich nicht gern. Той!Тя си купува лодка. Той!Тя не обича да си взема душ . Wir kaufen uns ein Boot. Wir duschen uns hдufig. Ние си купуваме лодка. Ние често си вземаме душ. 1hr kauft euch einen alten Ford. 1hr duscht euch selten. Вие си купувате стар Форд. Вие рядко си вземате душ. Sie kaufen sich gar nichts. Sie duschen s/ch gar nicht. Те не си купуват нищо. Те изобщо не си вземат душ . На всяко лично местоимение съответства притежателно Und was mochten Sie sich kaufen? Duschen Sie sich gern kalt? А Вие какво искате да си купите? Обичате ли да си вземате студен место имение. П ритежателни местоимения П р итежателното местоимение показва притежание или п ри н адлежност: Dort steht mein Haus. Und da ist deines. Там е моята къща. А там е твоята. душ? 1 34 Възвратни местоимения Притежателни местоимения 35 Местоимения Лично Притежателно местоимение местоимение ich mein Когато вече се знае кого или какво се има предвид, Пример притежателното местоимение се използва самостоятелно. Об ект /ch habe mein Gefd verforen. Аз загубих моите парите./ Еди нствено число Аз загубих парите си. dein du Der Hund ist sehr zutraulich. Das ist meiner. Куч ето е много доверчиво. Това е моето (куче). Парите ти са в банката. Die Katze liiuft mir nach. Das ist meine. Er hat sein Gefd verschenkt. Котката върви след мен. Това е моята (котка). Той раздаде неговите пари./ oas Pferd ist sehr gepflegt. Das ist mein(e)s. Той раздаде парите си. Ко нят е много поддържан . Това е моят (кон). Dи hast dein Gefd auf der Bank. Твоите пари са в банката./ sein er . ihr s1e Sie hat ihr Gefd investiert. Тя инвестира нейните пари./ sein es Притежателно местоимение Мн ожествено число Тя инвестира парите си. Wem gehдren die Vбgel? Das sind meine. Es (das Kind) hat sein Ge/d versteckt. На кого са птиците? Това са моите (птици). То (детето) скри неговите пари./ . unser W/Г То (детето) скри парите си. П ри самостойната употреба притежателното местоимение се Wir wollen unser Geld wiederhaben . съгласува по род и число с обекта. Ние (си) искаме нашите пари euer ihr обратно. / Ние искаме парите си Склонение на притежателните местоимения обратно. Когато притежателното местоимение стои пред съществително 1hr wollt eure Aktien verkaufen? име, то се скланя като kein . Вие искате да продадете вашите акции?/ Вие искате да продадете ак- циите си? ihr sie Sie wollen ihr Geld anlegen. Те искат да вложат техните пари./ Те искат да вложат парите си. 1hr Sie Woflen Sie mit lhrem Gefd spekulieren? Искате ли да спекулирате с Вашите пари?/ Искате ли да спекулирате с ... lch habe den Ring ап meiner linken Hand. стр. 1О Нося пръстена на лявата си ръка. ед.ч. м.р. ж.р. ср.р. Nominativ Akkusativ Dativ Genitiv meinArm meinenArm meinemArm meines Armes meineHand meineHand meinerHand meinerHand mein Gesicht mein Gesicht meinem Gesicht meines Gesichtes парите си? мн.ч. Личното и притежателното местоимение се съгласуват по лице и число, а в 3 л. ед.ч. се съгласуват и Мах und ich, wir suchen unsere Schuhe. - Schau та/, sein Schuh liegt unter dem Tisch. Das ist nicht Lenas Mantel. lhrer ist dunke/Ыau . 36 по род. Аз и Макс си търсим обувките. - Виж, неговата Nominativ Akkusativ Dativ Genitiv meineBeine meineBeine meinen Beinen meiner Beine обувка е под масата. . Това не е палтото на Лена . ~ Неиното е тъмносиньо. Притежателни местоимения Останалите притежателни местоимения се скланят по а налогичен начин. Притежателни местоимения 37 Местоимения Употребено самостоятелно, притежателното местоимение се Несамостойна употреба Самостойна употреба скланя като определителния член. Oiese Wurst schmeckt gut. този салам е вкусен. Von dieser mбchte ich gern 50 Gramm. Искам 50 грама от този. Jener Tag war der schonste. /ch habe jenen dort gemeint. О нзи ден беше най-хубавият. Имах предвид онзи там. Das ist meiner. (mein Ring) ед.ч. Nominativ Akkusativ Dativ Genitiv Това е моят (пръстен). м.р. ж.р. ср.р. (der Ring) (die Kette) (das Armband) meiner meinen meinem meines meine mein(e)s* mein(e)s* meinem meines • те1пе meiner meiner Dieser (този) и jener (онзи) се скланят като определителния чл ен, независимо дали са употребени самостойно или несамоV стои но: ед.ч. м.р. ж.р. ср.р. Nominativ Akkusatlv Dativ Genitiv dieserRaum diesenRaum diesemRaum dieses Raumes diese Тйr diese Тйr dieserTiir dieses Fenster dieses Fenster diesem Fenster dieses Fensters мн.ч. meine Nominativ Akkusativ Dativ Genitiv те1пе meinen meiner * В устната реч -е в последната сричка може да При местоименията unser (наш) мн.ч. изпадне. Nominativ Akkusativ Dativ Genitiv и euer (ваш) -е може да изпадне в следните случаи: ед.ч. м.р. ж.р. мн.ч. dieserTйr dieseRdume diese Rdume diesen Rdumen dieser Rдите unser euer При самостойна употреба кратката форма на unserHund uns(e)re Schildkrдte uns(e)re Kaninchen euerHund eu(e)re Schildkrote eu(e)re Kaninchen dies. Dies musst du dir merken! dieses (това) е Това трябва да го запомниш! Der, die, dos също могат да се употребяват като показателни место имения. Показателни местоимения Н еса мостойна употреба Самостойна употреба Показателното местоимение посочва нещо или указва посока. Der Wein schmeckt mir gut. Den kaufe ich immer in Frankreich. Sie mйssen in diese Richtung gehen. Трябва да вървите в тази В и ното е вкусно. Винаги го купувам от Франция. Welches Kleid gefallt lhnen? lch nehme dieses. Коя рокля Ви харесва? Wir haben йЬеr dieses und jenes gesprochen. Говорихме за това и онова. посока. - Ще взема тази. • Das може да се отнася и до цялото предходно изречение: lch Ып umgezogen. - Das habe ich noch gar nicht gewusst. Аз се преместих. - Това изобщо не го знаех. lch habe einen kleinen Bruder. - Das glaube ich dir nicht. Имам по-малък брат. - Това не го вярвам. С изключение на Genitiv, в останалите падежи der, die, das в ролята на показателни местоимения се скланят също като оп ределителения член . 38 Показателни местоимения Показателни местоимения ..,. стр. 9 39 Местоимения Genitiv м .р. ед.ч. dessen съставни показателни местоимения ср. р. ж.р. deren derselbe dessen об разуват от определителния член и tch habe dasselbe Gefйhl wie du. Genitiv се употребява много рядко. Тези местоимения се отнасят до нещо вече назовано и имат значение so einer (такъв), so eine (такава), so eines (такова). Solche ldeen kannst nur du haben! Такива идеи можеш да имаш само ти! Несамостойна употреба Самостойна употреба Das ist аЬег schmutzige Wasche. Solche Wiische kommt sofort in die Waschmaschine. Какво мръсно бельо. Solche kommt sofort in die Waschmaschine. Такова бельо отива веднага Такова (бельо) отива веднага в пералнята. Solcher се В скланя като Genitiv м.р. dieser. и ср.р. вместо -es може да стои -en, ако след местоимението следва съществително с окончание -(e)s. selb(st). Имам същото чувство като теб. Несамостойна употреба Самостойна употреба Dи hдrst immer dieselbe Das stimmt nicht. Es ist nicht dieselbe. CD. solcher, so/che, solches в пералнята. dasselbe (същото) Тоз и вид показателни местоимения изразяват идентичност. Те се deren/derer мн .ч. (същия/т), dieselbe (същата), Не е вярно. Не е същият. Ти слушаш все същия компактдиск. м.р. ед.ч. Nominativ derselbe Schuh Akkusativ denselben Schuh demselben Schuh Dativ desselben Schuhes Genitiv ж.р. ср.р. dieselbe Sandale dieselbe Sandale dasselbe Paar dasselbe Paar demselben Paar desse/ben Paar(e)s derselben Sandale derselben Sandale мн .ч. Nominativ Akkusativ Dativ Genitiv dieselben Schuhe dieselben Schuhe denselben Schuhen derselben Schuhe Разлика между dasse/be и das gleiche: dasselbe = идентично, съществува само едно такова das gleiche = подобно, съществуват два различни предмета, у м.р. ж.р. ср.р . ко ито напълно си приличат solches Rat(e)s solchen Rat(e)s so/cher Methode solches Glйck(e)s solchen Glйck(e)s Dasselbe Kleid hattest du doch gestern schon ап! solch lch habe mir das gleiche Kleid gekauft. (без окончание) В този случай so/ch Solch не се Купих си същата рокля. (изглежда по същия начин) се комбинира с Solch ein Pech! ein. derjenige (онзи), diejenige (онази), dasjenige (онова) Такъв лош късмет! След тези местоимения винаги стои подчинено относително променя, само неопределителният член получава съответното окончание: такъв мил човек, такава мила жена, такова мило дете -jenig. 1 t О нзи, който иска да учи немски, посещава курс. понякога звучи твърде литературно или архаично. Затова много по-често се употребява So ein netter Mensch! 40 изре чение. Образуват се с определителния член и Derjenige, der Deutsch lernen wil/, besucht einen Kurs. so/ch ein netter Mensch, solch eine nette Frau, so/ch ein nettes Kind Solch Същата рокля носеше и вчера! (точно тази) so: • Такъв мил човек! Показателни местоимения Показателни местоимения 41 Местоимения Несамостойна употреба Самостойна употреба Diejenigen Eltern, die beim Renovieren der Schule helfen wollen, treffen sich ит 8 Uhr. Diejenigen, die nicht helfen, kдппеп Geld spenden. Онези родители, които искат Онези, които не помагат, да помогнат с ремонта на могат да дарят пари. училището, ще се срещнат в мн.ч . ед.ч. Nominativ Akkusativ Dativ Genitiv м.р. ж.р. ср.р. der den dem dessen die die der deren das das dem dessen die die denen deren 8 часа. Тези местоимения се скланят като derselbe!dieselbe!dasselbe. Welcher, welche, welches Това местоимение може да се употребява като относително и Относителни и въпросителни местоимения Относителното местоимение der, die, das въп росително местоимение. Отн осително местоимение Въпросително местоимение Welcher, welche, welches в Welcher, welche, welches като ролята на относително въпросително местоимение Това местоимение има неопределено, общо значение. местоимение се среща се отнася до съществителното Отнася се до нещо вече споменато и може да въвежда подчинени по-рядко от der, име и въвежда въпросителни относителни изречения. Съгласува се по род и число с думата, и се употребява най -често към която се отнася. в писмения език. Der ~апп, mit dtm ich gesprochen habe, wi/1 die Wohnung vermieten. Мъжът, с когото говорих, иска да даде жилището под наем. der Мапп, dem: ед.ч., die, das Ein Мапп, welcher Langeweile hatte, spielt jetzt Schach. Welches Hemd so/1 ich anziehen? Един мъж, който скучаеше, Welches ist dein Hemd? Das weifse oder das Ыаие? сега играе шах. м.р. изречения. Коя риза да облека? Коя е твоята риза? Бялата или Падежът зависи от глагола или предлога в относителното синята? изречение. der Мапп: Nominativ; dem: Dativ (защото предлогът mit изисква Dativ) ..,. Предлози с Dativ, стр. 139 Местоимението der, die, das в Това е често употребявано относително местоимение. Ein Мапп, der Langeweile hatte, kaufte seiner Frau Blumen. Seine Frau, die das sah kochte ihm sein LieЬ/ingsgericht. 1hr Kind, das das Gericht problerte, war zufrieden. Един мъж, който скучаел, купил на жена си цветя. Неговата жена, която видяла това, му сготвила любилото му ястие. Тяхното дете, което опитало ястието, било доволно. Местоимението се скланя като показателното местоимение der, die, das. Местоименията wer и was Wer и was се употребяват като относителни и въпросителни местоимения. При тях родът и числото са без значение. Относителни местоимения Въпросителни местоимения Wer zu spat kommt, (der) muss die Reste essen. Wer kann mir he/fen? Ко йто закъснее, трябва Was bedeutet das? Кой може да ми помогне? Какво означава това? Das ist genau das, was mich aufregt. lch frage mich, was dieser Satz bedeutet. Точно това е, което ме Питам се какво означава това ядосва. Относителни и въпросителни местоимения скланя като ролята на относително местоимение. да яде остатъците. 1 42 welcher, welche, welches се изречение. Относителни и въпросителни местоимения 43 Местоимения склонение на wer и was Nominativ Akkusativ Dativ Genitiv Wer sucht, der findet. Местоимението wer може да се използва заедно с предлог. То винаги се отнася за лица. Mit wem sol/en wir spielen? Ober wen habt ihr gelacht? Von wem sind die Apfel? С кого да играем? На кого се смеехте? От кого са ябълките? За предмети и абстрактни понятия стр. was Местоименни наречия, 155 Употреба на was ..,. замества нещо /п неопределено В града става нещо. das в подчинено относително der Stadt ist was (etwas) /os. wer wen wem wessen Wer hilft mir? Wen hast du getroffen? Wem bringst du das? Wessen ist das? За предмети Пример was was was wessen Was istlos? Was hast du erwartet? Was laufst du nach? Wessen suchst du? Was fйr ein/eine? С was fйr ein? се пита за качества на даден предмет или човек. Отго варя се с неопределителния член. Ка къв човек е това? -Доста подъл. Das ist es, was ich meine. Was fiir Това е, което имам предвид. член . изречение was Пример Was fiir einen Mantel mochten Sie? - Einen schwarzen. Какво палто искате? - Черно. Was fiir ein Mensch ist das пиг?- Ein ganz gemeiner. was се отнася до Nominativ Akkusativ Dativ Genitiv За nица не се променя. ..,. Ein се скланя Неопределителен член, стр. като неопределителен 1О Няма форма за множествено число, поради което се използва относително местоимение Berlin bei Nacht ist das Schonste, was ich mir vorstel/en kann. и се от.нася до Нощният Берлин е най-хубавото субстантивирано нещо, което мога да си представя. се използва като прилагателно в welche. Неопределителни местоимения превъзходна степен was стои след местоимения, lch kaufe dir a//es, was du willst. Тез и местоимения имат неопределено, общо значение. Тъй като показващи нещо Ще ти купя всичко, което искаш. и ма мно го такива местоимения, те са подредени по вида на тяхното склонение. Използват се самостойно и несамостойно. неопределено was може да замества част от Er ging zur Tiir hinaus, was keiner подчинено изречение bemerkte. Той излезе през вратата, което никой не забеляза. was може да стои след числително редно Das Erste, WQS ich nach dern Aufwachen sah, war der wei!Je Schnee. Първото, което видях като се събудих, беше белият сняг. 44 Въпросителни и относителни местоимения Неопределителни местоимения 45 Местоимения Неопределителни местоимения, които се скланят като einige, etliche, mehrere определителния член те заместват неопределено, неголямо количество. (der, die, das) alle А//е се употребява в множествено число и обединява съвкупност от лица и предмети. Когато се отнася към абстрактни имена или предмети, може да се употреби и в единствено число. несамостойна употреба Самостойна употреба Wir sind einige Meter gegangen. Wir haben einige getroffen. Въ р вяхме няколко метра. Срещнахме няколко. Wir haben Einiges zusammen erlebl. a/ler Reichtum (цялото богатство), alle Kleidung (цялото облекло), alles Geld (всичките пари) Ние преживяхме заедно много (неща). jeder, jede, jedes Несамостойна употреба Самостойна употреба lch habe alle Kekse gegessen und mit allen Gдsten gesprochen. Alle warteten vor der Тйr. което няма множествено число. То показва целокупността на Всички чакаха пред вратата. Изядох всички сладки и о п ределено множество. lch habe al/es vorbereitet. говорих с всички гости. Подготвих всичко. Когато се употребява с лично местоимение, а//е застава след него. Sie а//е wollen kommen. То ва е много често използвано неопределително местоимение, Несамостойна употреба Самостойна употреба Jedes Kind isst gern Schokolade. Das mag doch jeder. В ся ко дете обича да яде Това всеки го обича. ш околад. Всички те искат да дойдат. а// А/1 е без окончание, когато стои пред друго местоимение. AII sein Wissen stand in diesem Buch. А/1 die guten Wйnsche freuen mich sehr. Всичките му знания бяха в тази книга . Всичките хубави пожелания много ме радват. Jedem das Seine. beide Това местоимение служи за обозначаването на двама души или на два предмета. manch (er), manche, manches Местоимението показва неопределен брой лица или предмети. Несамостойна употреба Самостойна употреба Несамостойна употреба Самостойна употреба Als die beiden Manner ит die Ecke kamen, lief ich weg. Als die beiden mir gratulierten, freute ich mich. Manche Leute lernen es nie. Manche lernen schneller. Ня кои хора никога не се Някои учат по-бързо . Когато двамата мъже Когато двамата ме поздравиха, се показаха иззад ъгъла, научават. Manch, също като solch, се използва без окончание, когато е Употребено заедно с неопределителния член ein. аз се зарадвах. аз избягах. 1 Manch einer hat wirklich keine Zeit. Ня ко и (хора) наистина нямат време. 46 Неопределителни местоимения Неоп ределителни местоимения 47 Местоимения скл онение при употреба като местоимение siimtlicher, siimtliche, siimtliches Това местоимение има значението на всички, цял или съвкупен. ед.ч. В ед.ч. се употребява само с неброими или абстрактни съществителни. Siimtliches Geschirr ist kaputt gegangen. (Geschirr =неброимо същ.) Всичките съдове се счупиха. Siimtliche Miihe war umsonst. (Miihe =абстрактно същ.) Всичките усилия бяха напразни. Склонението е както на определителния член, но в местоимението получава окончание съществително има окончание si:imtlichen Miills, а не: Genitiv -en, ако прилежащото -s. Nominatlv Akkusativ Dativ Genitiv мн.ч. м.~. ж.р. се_:р. (k)einer (k)einen (k)einem (k)eine (k)eine (k)einer (k)ein(e)s (k)ein(e)s (k)einem keine keine keinen (k)eines (k)einer (k)eines keiner irgendein, irgendeiner, irgendeine, irgendeines Н ео пределеността се засилва. В множествено число се използва irgendwelche. si:imtliches Мй//s. welcher, welche, welches Отнася се до споменато преди това неброимо съществително в ед.ч. или до съществително в мн.ч. без граматичен член . lch habe keine Kartoffeln mehr. Hast du noch welche? Н есамостойна употреба Самостойна употреба lrgendein Monteur war da. lrgendeiner war da. Някакъв монтьор беше тук. Някой си беше тук. Н ео п ределител ни местоимения, които не се скланят Нямам повече картофи. Ти имаш ли някакви? ein blsschen ein blsschen Milch • e,npaar ein paar Тгапеп • wen,g ein wenig Zucker einer, eine, eines; keiner, keine, keines мал ко мляко няколко сълзи малко захар Тези местоимения описват или отричат неопределено лице или Тези местоимения са устойчиви съчетания. Те показват предмет. неоп ределено малко количество и не могат да се скланят. Einer има само единствено число, се употребява welche. в множествено число • е,п В съчетание със субстантивирани прилагателни се използват Hast du mein Deutschbuch gesehen?- Nein, аЬег gestern Jag ein(e)s auf meinem Schreibtisch. Виждал ли си учебника ми по немски? - Не, но вчера имаше след ните неопределителни местоимения: a/Jes, nichts, vie/, wenig, aller/ei, mancherlei, etwas, irgendetwas и др. Несамостойна употреба Самостойна употреба Apfelsinen! Капп ich welche haben? Du kannst та/ etwas Neues anziehen. lrgendetwas stimmt hier nicht. Портокали! Може ли да взема няколко? М ожеш да облечеш нещо ново . Нещо тук не е наред. Отрицателна частица Местоимение Кратка форма: was Кратка форма: Kein Mensch konnte das wissen. Keiner konnte das ahnen. Никой не можеше да знае това. Никой не можеше да Nichts е отрицателната форма на etwas и не се скланя. един/някакъв на бюрото ми. предположи това. irgendwas Mдch ten Sie mit mir tanzen? - Nichts ist mir lieber als das. Искате ли да танцувате с мен? - Нищо няма да ми достави п о-голямо удоволствие. • 48 Неопределителни местоимения Несамостойна употреба Самостойна употреба Es gibt leider nichts Neues. Da ist doch nichts dabei. За съжаление няма нищо ново. Няма нищо лошо. Нео п ределителни местоимения 49 Неопределителни местоимения с по-особено склонение Прилагателно име Те се употребяват само самостоятелно. jemand, irgendjemand Прилагателните са думи, които посочват особени качества и Има се предвид неопределен човек (без белег за род). бел ези. С тях може: V • Nominativ: Akkusativ: Dativ: да се опише какъв е някои или нещо: jemand jemand(en) jemand(em) lch kenne jemanden, der gut pfeifen kann. Jemand hat fйr dich angerufen. - Dи blst aber ungeduldig. Ти наистина си Познавам някого, който може да свири добре. Някой те търсеше по телефона. - процеси: Die Fahrt war lang. - die lange Fahrt Пътуването беше дълго. - дългото форма нajemand и се скланя по същия Никой не се е обаждал по телефона. Das interessiert niemanden. Това никого не интересува. тап топ Akkusativ einen Dativ е1пет • Той работи бързо. Тя диша дълбоко. да се сравнява с някого или нещо: Meine Freundin ist groBer als ich, aber ich Ып sti:irker. М оята приятелка е по-висока от мен, но аз съм по-силен. П р ил агателните могат да се степенуват: Genitiv Da kann тап nichts machen. Das muss einem erklдrt werden. да се покаже как някои прави нещо: Er arbeitet schne/1. Sie atmet tief. Използва се за безлични, общи изказвания или факти, които на Nominativ пътуване V • български най-често се превеждат със страдателен залог. яйце - състояния: Sie ist niichtern. - Коттеп Sie zu den Wahlen im niichternen Zustand! Тя е трезва. - Елате на изборите в трезво състояние! начин. Niemand hat angerufen. - der ungeduldige Мапп нетърпелив. - нетърпеливият мъж - предмети: Das Ei ist nicht weich, sondern hart. - ein hartes Ei Я йцето не е рохко, а твърдо сварено. - твърдо сварено niemand Niemand е отрицателната лица: Нищо не може да се направи. Това трябва да се обясни. schon - schoner - ат schonsten хубав - по-хубав - най-хубав klein - kleiner - ат kleinsten малък - по-малък - най-малък gut- besser- ат besten добър - по-добър - най-добър ... и да се скланят: Sie trinkt morgens immer schwarzen Kaffee. Сутрин тя винаги пие черно кафе. Er steigt auf den hohen Berg. Той се качва на високия връх. lch nehme einen warmen Apfelstrudel. Ще взема топъл ябълков щрудел. 50 Неопределителни местоимения Прила гателно име 51 Прилагателно име Склонение на прилагателното възможно е едно до друго да стоят две или повече прилагателни. V в та къв случаи те получават едно и също окончание. klarer russischer Wodka die schlanke zierliche Frau ein eleganter sportlicher Anzug Прилагателното се използва по различен начин в изречението. Когато се използва атрибутивно (определение на съществител­ ното), то стои пред съществителното име. А когато се използва предикативно (отнася се към глагола или сказуемото), то стои в чиста руска водка стройната нежна жена елегантен спортен костюм П рилагателните имена могат да бъдат и сложни думи: края на изречението и не се скланя. /m Chinarestaurant kann тап Ente siiBsauer bestellen. Атрибутивно Предикативно в к итаиския ресторант можеш да си поръчаш сладко- кисела прилагателно прилагателно der charmante Мапп Der Мапп ist charmant. Mir schmeckt halbtrockener Sekt besser a/s sйf3er Sekt. чаровният мъж Мъжът е чаровен. П олусухото шампанско ми е по-вкусно от сладкото шампанско. die schone Helena Helena ist schon. Н якои сложни прилагателни се пишат с дефис хубавата Елена Елена е хубава. случ ай само последното прилагателно получава граматическо Gro!Зmutter liebt siiBen Likдr. Oer Likдr schmeckt siiB. око н чание. Баба обича сладък ликьор . Ликьорът е сладък. V патица. medizinisch-technischer Assistent (-). В този медицинско-технически асистент • Прилагателното се съгласува Прилагателното не се променя. по род, число и падеж със То стои в основната си форма. съществителното. Когато прилагателното пояснява съществително име, то може да се употреби с определителен член (die siiBe Limonade- сладката лимонада), с неопределителен член (eine sii8e Limonade - сладка лимонада), с други думи , които се скланят като определителен местоимение (meine sii8e Limonade - моята сладка лимонада) самостоятелно (sii8e Limonade - сладка лимонада) . -r или -s се немско-чешко приятелство П рилагателно без определителен или н еопределителен член Тъй като окончанията на прилагателните носят белезите за род, ч исло и падеж, това склоне н ие се нарича силно склонение. и неопределителен член, например с притежателно Типичното окончание за рода deutsch-tschechische Freundschaft или (..,. срв. Определителен член, стр. ед.ч. м.е. поставя само веднъж: или при определителния член, или при прилагателното. В оста­ налите случаи окончанието на прилагателното е -е или -(e)s. d,er Wein: roter Wein, ein roter Wein, der rote Wein червено/то вино die Milch: heif3e Milch, eine hei/Зe Milch, die heif3e Milch 8). Nominatlv Akkusatlv Dativ Genitiv frischer Teig frischen Teig frischem Teig frischen Teiges frisches Ei frisches Ei frischem Ei frischen Ei(e)s frische Sahne frische Sahne frischer Sahne frischer Sahne м н.ч. горещо/то мляко Nominativ Akkusativ Dativ Genitiv das Bier: kaltes Bier, ein kaltes Bier, das ka/te Bier студена/та бира frische Kuchen frische Kuchen frischen Kuchen frischer Kuchen " 52 Склонение на прилагателното П рилагател н о без определителен или неопределителен член 53 Прилагателно име . . ' . Най-важното накратко! .· . . · . . · .- . · .. · · .. ·· .. . Окончания на прилагателните без определителен член (силно склонение): ед.ч. Nqminativ Akkusativ Dativ Genitiv мн.ч. м.р. Жd), ср.р. -er -е -е -еп -es -es -е -е -ет -ет -еп -еп -еп -er -er мн .ч. Nominativ Akkusativ Dativ Genitiv Само определителният член показва числото, рода и падежа. -er П рилагателните имат окончания -е и • • e,n,ge; mehrere, viele, wenige, etwas. Mit einigen kriiftigen Mannern haben wir das Boot getragen. Sie hat viele пеие Нйtе im Schrank. manch-, jed-, а//-, beid-, solch-. .. •• • е.g.ч. Тя има много нови шапки в (der, die, das) Nominatlv Akkusativ Dativ Genitiv мн.ч. м.р. Ж,R· СР.,Р., -е -е -е -еп -еп -е -е -еп -еп -еп -еп -еп -еп -еп -еп -еп член и съществителното име. В този случай не прилагателното, а опре­ делителният член носи белезите за род, число и падеж, поради което това склонение се нарича слабо склонение. Тази красива рокля ми харесва. Онзи висок мъж работи в моя офис. Прилагателно след неопределителен член П ри лагателното стои между неопределителния член и същест­ вителното име. При това склонение се срещат окончания на при­ лагателното от силното и слабото склонение, затова то се нарича см есено склонение. ед.ч. Двете възрастни жени живеят в съседната къща. ед.ч. 54 • Окончания на прилагателните след определителен член (слабо пренесохме лодката. Прилагателното стои между определителния Nomlnatlv Akkusatlv Dativ Genitiv • • С няколко силни мъже Прилагателно след определителен член Jener groBe Мапп arbeitet in meinem Вйrо. Beide alten Frauen /еЬеп im Haus пеЬеп mir. dies-,jen-, склонение): шкафа. Dieses schдne Kleid gefallt mir gut. -en. П рилагателните се скланят по същия начин и след: След някои неопределителни местоимения и числителни имена прилагателните се скланят по същия начин: die groBen Boote die gro8en Boote den groвen Booten der groBen Boote м.р. ж.р. ср .р. der gro8e Fisch den groBen Fisch dem groBen Fisch des groBen Fisches das groBe Boot das groBe Boot dem groвen Boot des groвen Bootes die groBe Welle die groBe Welle der grofJen Welle der groвen Welle Прилагателно след определителен член Nominativ Akkusativ Dativ Genitiv м~. ж.р. CR:I?!- ein grйner Apfel einen grйnen Apfel einem grйnen Apfel eines grйnen Apfels ein neues Boot ein neues Boot einem пеиеп Boot eines пеиеп Bootes eine kleine Birne eine kleine Birne einer k/einen Birne einer kleinen Birne Няма неопределителен член за множествено число. Отрицанието kein се скланя по същия начин и има форми за множествено числ о. Прилагателно след неопределителен член 55 Прилагателно име мн .ч. (с 1 kein) мн.ч. (без определ ителен чл ен) Nominativ keine teuren Frйchte Nominativ Akkusativ keine teuren Frйchte Akkusativ teure Frйchte teure Frйchte Dativ keinen teuren Frйchten Dativ teuren Frйchte Genitiv keiner teuren Frйchte Genitiv teurer Frйchte ,,А._ Напишете десет Ваши любими съществителни и прилага­ v-11 телни на листчета с различни цветове. Изтеглете по едно съществително и едно прилагателно и го склонете със и без определителен член. ня кои прилаrатеnни не се скланят. Към тази малка rpyna спадат: • Окончания на прилагателните след неопределителен член п р илагателни за цвят, завършващи на гласен звук: Тя носеше розов вълнен Sie trug einen rosa Wol/pullover. (смесено склонение): пуловер. ед.ч. ж~. СР.,~· -е -еп -е -еп Nominativ -er Akkusativ -еп -es -es Dativ -еп -еп -еп -еп Genitiv -еп -еп -еп -еп По същия начин се скланят прилагателните след притежателните местоимения mein, dein, sein и kein • и след т.н. Особености при склонението За по-добро благозвучие при скланяне на някои прилагателни -е от последната сричка изпада: • прилагателни, завършващи на -е/: - miserabel (мизерен, отвратителен) Er hatte heute eine miseraЬ/e Днес той беше в Laune. отвратително настоение. - dunkel (тъмен) /т Herbst ist es dunkler als През есента е по-тъмно, im Fruhling. отколкото през пролетта. • прилагателни, завършващи на -er: - sauer (кисел) lch wi/1 eine saure Gurke essen. Искам да изям една кисела - teuer (скъп) краставичка. Die teure 8/use kaufe ich mir Ще си купя скъпата блуза ausnahmsweise. по изключение . • .при прилагателното hoch (висок) отпада -с: der hohe Turm die hohe Wand das hohe Haus (но: das Hochhaus) 56 високата кула високата стена високата къща (небостъргач) Особености при склонението Но лилавата пола не си Oer lila Rock passte aber nicht dazu. мн.ч. • отиваше . ч ислителни бройни ..,_ стр. 63 Wir fahren fur fйnf Wochen ganz weit weg. Zu Weihnachten haben wir vier Tage frei. Заминаваме далеч за пет седмици. За Коледа имаме четири почивни дни . п р ила гателни, производни от имена на градове или географски имена, образувани с окончанието der Berliner Вдr, Wiener Wurstchen, der Ko/ner Dom -er: берлинската мечка, виенските наденички, Кьолнската катедрала Субстантивирани прилагателни В този случай прилагателните имена са станали съществителни, н о за тях все още важат правилата за склонение на прилагателни­ те. Субстантивираното прилагателно може да получава оконча­ н и я от силното или слабото склонение . тел н ото, стр. ..,_ Склонение на прилага­ 52 Силни окончания на Слаби окончания на п рилаrателните прилаrатеnните Neue sind in diesem Kurs willkommen. Die Neuen sind in diesem Kurs wil/kommen. Н ови са добре дошли в Новите са добре дошли в тоз и курс. този курс. Ein Neuer kam ins Вйrо. Der Neue ist ein blsschen schuchtern. В оф иса дойде един нов. Wichtiges muss топ von Новият е малко срамежлив. Unwichtigem trennen. Важното трябва да се раз­ граничава от маловажното. Субстантивни прилагателни Oas Wichtige fernen wir zuerst. Първо ще научим важното. Alles Wichtige haben wir besprochen. Обсъдихме всичко важно. 57 Прилагателно име Други части на речта като прилагателни Сра внителната и превъзходната степен на прилагателното се скл анят като положителната, което означава, че и те носят силни Повечето прилагателни са образувани от други части на речта: и слаби окончания. - с помощта на наставките -bar, -haft, -ig, -isch, -lich от същест­ /ch habe frisches Gemiise gekauft. (положителна степен) Купих свежи зеленчуци. Mit dem frischeren Gemiise schmeckt die Suppe besser. С по-свежите зеленчуци вителни и глаголи могат да се получат прилагателни имена. .,.. Наставки, стр. 122 das Mdrchen - marchenhaft danken - dankbar die Jugend - jugendlich der Erfinder - erfinderisch - приказка благодаря младеж - приказен изобретател - изобретателен - Сегашните и минали причастия също могат да се използват като прилагателни .,.. Причастия, стр. 88 der kochende Тее das geparkte Auto (с равнителна степен) - благодарен младежки oas frischeste Gemйse kauft топ auf dem Markt. да се купят от пазара. За по-добро произношение важат следните правила: е Степени за сравнение Степенуване означава способността на прилагателните да обра­ зуват форми за сравнение. Има три степени на сравнение: Най-свежи зеленчуци могат (п ревъзходна степен) врящият чай паркираната кола супата е по-вкусна . - Окончанието -est в превъзходна степен след прилагателни, завършващи на -d, -t, -s, -ss, -fl, -sch, z, -tz, х. rund runder ат rundesten u кръгъл по-кръгъл на и-кръгъл nass nasser ат мокър по-мокър най-мокър nassesten В сравнителна и превъзходна степен при едносрични прила •• •• •• гателни а, о, и преминават в а, о, и. Positiv Komparativ Superlativ (положителна) (сравнителна) (п ревъзходна) kleiner (по-малък) ат k/ein (малък) kleinsten (най-малък) основна форма основна форма Der Diiumling ist klein wie ein Daumen. Der Di:iumling ist kleiner als ein Kind. Der Daumling ist ат kleinsten von allen. Палечко е малък Палечко е по-малък Палечко е най-малък колкото палец. от едно дете. от всички. + -er основна форма + -sten Показва се Показва се Това е най-висшата равнопоставеност. неравнопоставенос~ степен на ,;Qавнение. dick (дебел) gro8 (голям) dicker (по-дебел) ат 58 grбBer (по-голям) arm •• armer ат беден по-беден най-беден grob grober ат grбbsten груб по- груб най-груб klug klйger ат klйgsten умен по-умен на и-умен armsten u - В сравнителна степен се добавя -r (..,. срв. стр. 56). teuer teurer ат teuersten u скъп по-скъп наи-скъп sauer saurer ат кисел по-кисел на и-кисел sauersten u dicksten (най-дебел) ат grof3ten (най-голям) Други части на речта като прилагателни - Степени за сравнение Степе ни за сравнение 59 Прилагателно име В разговорния език често се употребяват прилагателни с Неправилни форми при степенуване отрицателно значение, за да подсилят значението на друго При неправилните форми за степенуване няма определени правила, затова е най-добре да се научат наизуст. п рилагателно, напр: fйrchterlich, wahnsinnig, irre, furchtbar, brutal. Jch finde dich schrecklich nett. Jch kann dich irre gut leiden. Positiv Komparativ Superlativ gut besser ат добър по-добър най-добър hoch hoher (без с) ат висок по-висок наи-висок nah niiher ат близък по-близък най-близък neidisch neidischer ат завистлив по-завистлив на и-завистлив viel mehr ат много повече на и-много Мисля, че си ужасно мил. Страшно много те харесвам. зн ач ението на прилагателното може и да се отслаби, например с besten hochsten • niichsten (със с) einigermalsen. EinigermaBen има значението на: es geht so (бива), es konnte besser sein (би могло да бъде и по-добре) и под. /ch fйhle mich einigermaBen До известна степен/Донякъде sicher in der Grammatik. се чувствам сигурен в граматиката. neidischsten (без е) - meisten най-важното накратко! П ри склонението на прилагателните са възможни • 3 окончания: -е, -еп, -ет; само в Nominativ и Akkusativ се срещат и Подсилване на прилаrателните окончанията Понякога ни се иска да изтъкнем особено някое качество. В такъв Ф ормите за степенуване се образуват с помощта на следните • случаи прилагателното се подсилва чрез наречие . начин, стр. ..,.. Наречия за 152 Наречия за подсилване: - sehr Das war eine sehr teure Kette. Това беше много скъпа - iiuBerst Die Kette war auBerst teuer. особености! по двойки: grof3 - klein, schwarz - weif3, Това беше особено скъпа огърлица. offen - geschlossen, falsch - richtig, kalt - heils и т.н. ил и в кратки изречения: Това беше съвсем скъпа /т heiBen Sommer esse ich ат liebsten kaltes Eis. П р ез горещото лято обичам да ям студен сладолед. Можете да използвате антонимите в играта за склонение: Това беше твърде скъпа огърлица . - ziemlich Die Kette war ziemlich teuer. -er в сравнителна степен (schone Ferien ..,.. schonere Ferien) -(e)st в превъзходна степен (die schбnsten Ferien) Уч ете прилагателните с противоположно значение (антоними) огърлица. - recht Das war eine recht teure Kette. н аставки: П р и степенуването не забравяйте също прегласа и другите огърлица. - besonders Das war eine besonders teure Kette. - ganz Das war eine ganz teure Kette. -(e)r и -(e)s. lch schйtte kalte Milch in den heiBen Kaffee. HeiBer Kaffee schmeckt nur mit kalter Milch. и т.н. Огърлицата беше доста скъпа. ' Огърлицата беше изключително скъпа. 60 Неправилни форми при степенуване Подсилване на прилагателни те 61 Числително име има две rрупи от числителни имена, които се използват като пр илаrателни: Числително име определено числително име die vier Jahreszeiten - четирите - континента Es ist zwolf Uhr. - Часът е дванадесет. брой: Das ist ein Zimmer fйr vier Personen. - Това е стая за четири души. Определено количество - ч ислителни бройни Петстотин грама моркови Mohren kosten zwei Euro. - viele Menschen - много хора също така и: sonstige (други), wenige (малко, няколко), weitere (други) ... Неопределено количество местоимения: ein blsschen Regen (малко дъжд), ein paar Leute (няколко човека) ч ислителни редни струват две евро. възраст: отделни лица някои неопределителни - д роби количество: Fйnfhundert Gramm - die fйnf Kontinente - петте съобщаване на часа: einzelne Personen (личности) годишни времена Числителните имена се използват за: Неопределено числително име Пр инципн о числителните бройни не се скланят, а числителните Тя е едва на една година. Sie ist erst ein Jahr alt. редни се скланят като прилагателни. Числителните имена могат да се разделят на четири големи групи: числителни бройни, числителни редни, дроби, други Чи слителни бройни числителни. Граматически числителното име може да се използва: - като съществително: Er stortet im Marathon mit Той започна маратона с derFйnf. номер пет. JJJ. Съществително име, стр. - като прилагателно: JJJ. Прилагателно име, стр. о пи// 1 erns zwei drei vier 2 3 15 Четиримата градски Die vier Stadtmusikonten kommen aus Bremen. Единици музиканти са от Бремен. 51 4 5 6 7 Ч~слителното име като прилагателно . fйnf sechs sieben Десетици 10 20 30 40 50 60 70 8 acht 80 9 пеип 90 vrerzrg 10-19 zehn e/f zwolf dreizehn vierzehn 20 - 29 zwanz1g einundzwanzig zweiundzwanzig dreiundzwanzig vierundzwanzig fйnfzig fйnfzehn fйnfundzwonzig sechzig sechzehn sechsundzwonzig (без -s) (без -s) siebzig siebzehn (без-еп) (без-еп) achtzig neunzig achtzehn neunzehn zehn zwanzig drei/Зig siebenundzwanzig achtundzwonzig neunundzwanzig Когато числителното име стои пред съществително, говорим за числително име, използвано като прилаrателно. Тогава то пояснява съществителното. Първо се четат единиците, а след това - десетиците! 27 19 Л neunzehn 62 Числителното име като прилагателно ~ siebenundzwanzig Числителни бройни 63 Числително име десетични дроби: 100 - 900 100 200 300 400 500 (ein)hundert zweihundert dreihundert vierhundert funfhundert 600 700 800 900 sechshundert siebenhundert achthundert neunhundert 30 000 100 000 200 000 1 000 000 1000000 000 dreifЗigtausend (ein)hunderttausend zweihunderttausend eine Million eine Milliarde Комбинации drei hundertvierzig funfhundertachtundsiebzig zweitausendvierhundertsechsundsechzig funfzehntausenddreihundertfunfzig dreihundertsiebzigtausendsiebenhundertelf eine Million funfhunderttausend От един милион нагоре числителните бройни не се пишат заедно като една дума. eine Mil/ion siebenhundertachtzigtausend Числото eins не може стои 1 780 000 със съществително. Затова се използва неопределителният член, който съответно трябва да се скланя . ..,. 0,5 3,4 11,89 пи// Котта fйnf drei Котта vier elf Кот та acht пеип валута за Германия и Австрия (ein)tausend zweitausend dreitausend zehntausend elftausend 340 578 2 466 15 350 370 711 1 500 000 Произнасяме валути 1 000 - 1 000 000 1 000 2 000 3 000 10 000 11 000 пи шем Неопределителен член, стр. Mit einem Schuh kommt тап nicht weit. 1О На куц крак не може да се стигне далеч. zwolfEuro vier Euro fйnfzig (Cent) 12 € 4,50 € валута за Швейцария 1,- sfr/sFr 1,80 sfr/sFr ein (Schweizer) Franken ein Franken achtzig (Rappen) Год ини Год ините се изговарят по следния начин: 7989 - neunzehnhundertneunundachtzig 1543-fйnfzehnhundertdreiundvierzig 2001 -zweitausend(und)eins В изречения годините могат да се използват по следния начин: 2005 hatten wir Besuch aus Afrika. или lm Jahr(e) 2005 hatten wir Besuch aus Afrika. П рез 2005 имахме гости от Африка. Часово време В н емския език има различни възможности да се изрази часът. И ма официален вариант, по който се съобщава часът - например в нови ните, и разговорен, използван в ежедневната комуникация. В някои части на немско­ Настроение за математика? говорещите страни често Пишем Произнасяме може да се чуе за часа 5+3= 8 Изваждане: 11 - 6 = 5 Умножение: 4 х 3 = 12 Деление: 12: 6 = 2 Fйnf plus drei ist (gleich) Събиране: 64 vierte/ zehn, което означава 9:15 ч. или dreiviertel zehn - 9:45 acht. Elf minus sechs ist (gfeich) fйnf. Vier та/ drei ist (gleich) zwolf. Zwolf (geteift) durch sechs ist (gleich) zwei. Числителни бройни Годин и - Часово време ч. 65 • Числително име Официаnен Разговорен ein Uhr!dreizehn Uhr (Punkt) eins А Вземете часовник, на който можете бързо да настройвате ~ часа (най-добре аналогов часовник или будилник) и настройте стрелките произволно, без да гледате. След това произнесете на глас настроеното време. drei Uhr vierzig!fйnfzehn Uhr vierzig zwanzig vor vier e/f Uhr fйnfundvierzig!dreiund­ zwanzig Uhr fйnfundvierzig Дроби/ тегло и размери Vierte/ vor zwolf Дроби zwolf Uhr fйnfzehn!nu/1 Uhr Viertel nach zwoff fйnfzehn zwo/f Uhr fйnfundfйnfzig/ пи// Uhr fйnfundfйnfzig fйnf vor eins zwei Uhr fйnfundfйnfzig! vierzehn Uhr fйnfundfйnfzig fйnf vor drei fйnf Uhr fйnfundzwanzig! fйnf vor ha/b sechs 1/100 ein Hundertstel 1/ 1О ein Zehntel 1/8 ein Achtel 1/4 ein Viertel 1/3 ein Drittel 1/2 ein halbl / 20 ein Zwanzigstef 3/4 drei Viertel 1 У2 eineinhalb (anderthalb) 3 У2 dreieinha/b изключение на acht Uhr zweiunddreifsig/ zwanzig Uhr zweiunddreifsig elf Uhr achtundfйnfzig!dreiund­ zwanzig Uhr achtundfйnfzig 1/2 (ein halb), те kurz nach halb пеип п рилагателните. kurz vor zwolf ein viertel Liter Milch ein achtel Liter О! eine hundertstel Minute ein halbes Brot eine halbe Torte zwolf zwolf Uhr!vierundzwanzig Uhr (също пи// Uhr или Mitternacht) За часа може да се пита по следния начин: Wie spat ist es? Wie viel Uhr ist es? Коnко е часът? Um wie viel Uhr fangt der Film ап? Wann treffen wir uns? В колко часа започва филмът? Кога ще се срещнем? да се отговаря така: Es ist neunzehn Uhr dreifsig. Es ist Viertef vor acht. Часът е деветнайсет и трийсет. Um zwanzig Uhr. Um halb acht. В двайсет часа. 66 една десета Образуване: една осма ein + числ. бройно една четвърт + -(s)tel една трета половин (една втора) една двайсета три четвърти един (едно цяло) и половина три (цяло) и половина Дробите могат да се използват като прилагателни, но с siebzehn Uhr fйnfundzwanzig ... и ед на стотна Часът е осем без петнайсет. • В седем и половина. Часът не носят типичните окончания на четвърт литър мляко една осма литър олио една стотна от минутата половин хляб половин торта Terno 1 kg ein Kilo(gramm) 1 У2 kg eineinhalb Kilo или anderthalb Kilo l Pfd ein Pfund (не се използва в Австрия) ein Gramm 19 1 dag ein Dekagramm = 7О g (само в Австрия) 500 g = einPfund 1000 g = 7 Kilo По-особени обозначения за количество: ein Dutzend = 12 (дузина) 1 Paar = 2 (чифт) • e1n paar няколко Дроби, тегло и размери 67 Числително име Мерки Образуване на числителните редни = ein Liter 11 Ч ислителните редни от О, 1 1 = ein Deziliter 1 km = 7 Kilometer 1 km/h = ein Kilometer pro Stunde 1m = ein Meter 1 m2 = ein Quadratmeter 1 mз = ein Kublkmeter 1cm = ein Zentimeter 1 mm = 7Millimeter 1°С = 7 °Celsius -1 °С = minus ein Grad (Ce/sius) или: ein Grad unter пи// +1°С = p/us ein Grad (Celsius) или: ein Grad uber пи// Други числителни Das Buch gibl es in zweifacher Ausfuhrung. Das war ein dreifacher Betrug. Тази книга е в две оформления. 1. 2. 3. 4. 5. 20. 2 1. 22. 23. 24. 25. 26. 27. -fach: Зfach dreifach и т.н. Числата, показващи вида, се образуват от числително бройно+ -er + -lei: zweierlei Kiise fйnferlei Sof1en 28. 29. два вида сирене der erste/zweite/dritte Aprif erst- 6. 7. zweit- dritt- 8. 9. 1О. viertfйnft- sechstsieb(en)tacht- (само едно -t) neuntzеhпt- zwanzigsteinundzwanzigstzweiundzwanzigstdreiundzwanzigstvierundzwanzigst- 30. 31. 32. 33. 34. 35. 36. 37. fйnfundzwanzigst- sechsundzwanzigstsiebenundzwanzigstachtundzwanzigstneunundzwanzigst- dreifЗigst- einunddreifЗigst- zweiunddreifЗigstdreiunddreifЗigst- vierunddrei8igstfйnfunddreifЗigst- sechsunddrei8igstsiebenunddreifЗigst- 38. achtunddreifЗigst- 39. neununddreifЗigst- пет различни вида сос Числата, показващи повторяемост, се образуват от числително бройно произнася се: 20 нагоре се образуват от числително бр ойно+ окончание -st. der 20. November - произнася се: der zwanzigste November Това беше трикратна измама. Образуват се, като към числителното бройно се прибави 1fach 2fach der 1./2./3. April - -t (1 и 3 образуват формите неправилно). Чи слителните редни от Числата за многократност показват колко пьти се среща нещо. einfach zweifach бройно+ окончание 1 до 19 се образуват от числително П p и числителните редни от 21 нагоре първо се поставят еди ниците и след това десетиците. + -ma/: Jch habe fйnfmal angerufen und zweimal geklingelt. Ч ислителните редни се скланят като прилагателни. Те се упот­ Пет пъти звънях по телефона ребяват както с, така и без граматичен член, от което зависи и два пъти на вратата. дали ще получат окончание за силно или слабо склонение. ... Числителни редни - Склонение на прилагателното, стр. Без граматичен член Die Flasche Sekt war erste Wah/. Числителните редни определят поредността на лица и предмети. der erste Platz, der zweite Platz und der dritte Platz първо място, второ място и трето място След числителното редно, изписано с цифра, винаги се поста­ вя точка. - С определи телен член lch Ып das erste Maf im Theater gewesen. - Числителни редни Това беше първото ми посещение в театъра. С неопределителен член - И зб роявания erstens, zweitens, drittens 68 Бутилката шампанско беше първо качество. Es gibt immer ein erstes Ма/. 1. Platz, der 2. Platz und der 3. Pfatz 52 Числителни редни Винаги има (един) пръв път. първо, второ, трето 69 Числително име Образуване: числително редно+ окончание Erstens Ып ich nicht Ыоd und zweitens kann ich das alleine und drittens geht dich das gar nichts ап. .. -ens. Първо, не съм глупав, второ, това въобще не те засяга. И ма числителни бройни (7, 2, други числителни Да бъде втори, не му е достатъчно. Луи Четиринадесети Ludwig der Vierzehnte (XIV.) war der Sonnenkonig. zu, числителното Heute Abend sind wir zu zweit. Vielleicht aber auch zu dritt. ' Н ай-важното при числителните: Той винаги иска да бъде пръв. Er wi/1 immer Erster sein. Zweiter zu sein, genйgt ihm nicht. .. това го мога сам, и трето, Числителното редно може да се използва и като съществително. Употребено с . редни 3 ...), дроби (7/2, 7/3, 7/76 ...), (zweifach, dreierlei, einige ...) и числителни ( 7., 2., З. ...). П ри числителните от 21 нагоре първо се четат единиците и това десетиците: 27 = 7 + 20 = sieben-und-zwanzig след Ч ислителните редни се образуват от числително бройно и (XIV) окон чание беше Кралят Слънце. -t (7. - 19.), съотв. -st (om 20 нагоре). Н аучете числата от едно до двайсет и целите десетици наизуст. редно няма окончание. Та ка много лесно ще можете сами да образувате всички Довечера ще бъдем двама. останали числа. ~ Може би и трима. Дата За дати се използват числителни редни, изписани с цифри : • съобщаване на дата Heute ist der 1. Mai. Изговаря се: der erste Mai Ат Samstag, dem 3. August, komme ich zu dir. Произнася се: dem dritten August • Днес е 1-ви май. В събота, трети август, ще дойда при теб. в писмо Berlin, 24.12.2006 или: Berlin, den 24.12.2006 Произнася се: den vierundzwanzigsten Zwolften zweitausendsechs • в автобиография Роден съм на 08.12.1987 г. Jch wurde ат 08.12.1987 geboren. Произнася се: ат achten Zwolften neunzehnhundertsiebenundachtzig • за даден период от време Vom 15.8. -21.9.2008 mбchte Бих искал да резервирам стая ich ein Zimmer reservieren. от 15.8. - 21.9.2008 г. Произнася се: vom fйnfzehnten Dritten bls einundzwanzigsten Vierten zweitausendacht. , Цифрите, обозначаващи дни и месеци, следват правилата за склонение на прилагателните. то, стр. 70 .,. Склонение на прилагателно­ 52 Дата Н ай-важното накратко! 71 Глагол • залог - деятелен и страдателен Dort drйben ат Tisch wird Schach gespielt. Глаголът играе важна роля в изречението. От него зависи както съдържанието, така и структурата на изречението. В изречението глаголът играе ролята на сказуемо . .,. Сказуемото в изречението, в за висимост от ролята им в изречението глаголите могат да бъдат разделени на: .,. стр. 73 Спома гателни глаголи ..,. стр. 78 М одални глаголи .,. стр. 79 Глаголът описва: V Там, на масата отсреща се играе шах. Пълнозна чни глаголи 161 деиствия Er spielt Schach. Той играе шах. Глагол стр. • начин на извършване на деиствието Der Junge lдuft zum Bdcker und kauft ein Brot. Момчето отива при хлебаря и купува хляб. процеси Пълнозначни глаголи Es regnet und stiirmt gerade. В момента вали и бушува буря. сетивни възприятия Ора sieht aus dem Fenster, weil er die Vдgel beobachten will. Мап kann sie auch deutlich horen. да образуват сказуемото в изречението. Дядо гледа през прозореца, защото иска да /ch bade in der Badewanne. наблюдава птиците. Те се чуват ясно. чувства По вечето глаголи са пълнозначни. Това означава, че могат сами Към тази група спадат: Die Schwester дrgert sich йЬеr ihren Bruder. Und er freut sich noch darйber. 1. радва на това. 2. lch fiihle mich heute krank. Jch denke, du wei8t, was ich meine. процеси Аз мисля, че знаеш какво имам предвид. 3. Промяната на глагола се нарича спрежение. Той се променя по: лице 1, 2 или 3 лице ich spiele, er spieft, wir spiefen V аз играя, тои играеше, тои е играел • число ед.ч. или мн.ч. • време er spielt, er spielte, er hat gespielt 5. • наклонение радвам се почивам си интересувам се от мечтая за давам: давам съвет, давам насока ... правя: съжалявам, наранявам ... гла голи с делими и неделими представки einkaufen -+ ich kaufe ein verkaufen -+ ich verkaufe той играе, той игра/еше/ел + непря ко доnъnнение + пряко допълнение функционални глаголи geben: einen Rat geben, einen Tipp geben ... tun: leidtun, wehtun ... V давам + пряко допълнение глаголи, изискващи допълнение с предлог sich interessieren fiir +Akkusariv trdumen von + Dativ 4. купувам възвратни глаголи sich freuen sich ausruhen Днес се чувствам болен. • глаголи с допълнение kaufen + Akkusativ geben + Dativ+Akkusativ Сестрата се ядосва на брат си. А той дори се мисловни Аз се къпя във ваната. пазарувам, купувам продавам начин на изказване на говорещото лице er spie/t, er spiele, er wйrde spielen, spiel! той играе, нека играе, той би игр~л, играй! 72 Глагол Пъл нозначни глаголи 73 Глагол При несъщинските възвратни глаголи мястото на възвратното Глаголи с допълнение Има глаголи, които се нуждаят от допълнение. Различават се две групи. Преходни rnaronи Непреходни rnaronи допълнения в допълнения в Akkusativ Dativ или Genitiv ..,. Допълненията в изрече­ нието, стр. 162 lch mag ihn. (Akkusativ) Er hilft ihm. (Dativ) Аз го харесвам. Той му помага. Er Jiest ein Buch. (Akkusativ) Wir gedenken des Toten. (Genitiv) Той чете книга. Ние си спомняме за починалия. Sie spricht mit ihm. Тя говори с него. без допълнение Die Medizin hilft schnell. Лекарството помага бързо. Много глаголи могат да се използват като преходни и непреходни: Sie spricht die deutsche Sprache. (Akkusativ) Тя говори немски. непреходен /ch kдтте mich. /ch kдтте meine Schwester. Аз се реша. Аз реша моята сестра. Гл аголи с предлог Ня кои глаголи изискват допълнение с точно определен предлог допълнения с предлог преходен местоимение може да се заеме от съществително име. Sie spricht mit dem Arzt. (допълнение с предлог) Тя говори с лекаря. и падеж: е е denken an +Akkusativ lch denke oft ап meinen Urlaub. gehen Uffl +Alkkusativ Es geht ит meine Rechnung. Често мисля за моя отпуск. Става въпрос за моята сметка. М ного от тези пълнозначни глаголи могат да се причислят и към групата на възвратните или на функционалните глаголи: • sich interessieren fiir +Akkusativ Мах interessiert sich fUr das пеие Motorrad von BMW Макс се интересува от новия мотоциклет на БМВ. (възвратен глагол) • Angst haben vor + Dativ Kleine Kinder haben Angst vor Monstern. Малките деца се страхуват от чудовища. (функционален глагол) Преходните глаголи могат да образуват страдателен залог "" Страдателен залог, стр. Функционални глаголи 115 Непреходните глаголи не образуват страдателен залог. Функционалните глаголи се използват с определени съществи­ тел ни имена като пряко допълнение или допълнение с предлог. Възвратни глаголи Едн и от най-важните функционални глаголи са: Много глаголи се използват заедно с възвратното местоимение (sich). Възвратното местоимение отнася действието към подлога в из­ речението и може да стои в Dativ или Akkusativ. J1,,, Възвратни местоимения, стр. 34 Dativ: /ch kдтте mir das Нааг. Akkusativ: /ch freue mich auf Аз си реша косата. Радвам се на вечерята. das Abendbrot. Има същински и несъщински възвратни глаголи: при същин~ ските възвратни глаголи възвратното местоимение не може да 74 bringen, kommen ~Ьеп machen iп Ordnung ein Versprechen geben einen Vertrag machen п одреждам нещата давам обещание изготвям договор zur Sprache bringen einen Rat geben eine Pause machen н а карвам да говори давам съвет правя почивка/пауза zur Vernunft kommen eine Erlaubnis geben eine Andeutung machen вразумявам се давам разрешение правя намек ans Licht kommen eine Einschcitzung geben einen Versuch machen излизам наяве давам оценка правя опит bringen Други функционални глаголи: Ьеkоттеп, erhalten, finden, nehmen, се замени със съществително име. lch erinnere mich. bringen, kommen, geben, machen Спомням си. Глаголи с допълнение - Възвратни глаголи ziehen. Гл аголи с предлог - Функционални глаголи 75 Глагол Глаголи с делими и неделими представки място в изречението на rлаголите с делими представки Глаголите могат да се комбинират с делими представки и по този 1. В съобщително и въпросително изречение, въведено с /aufen (вървя, бягам), аЬ/аиfеп (изтичам), hinlaufen (тичам към), weglaufen (бягам от) Образуване на производни думи с представки, стр. 120 въпросителна дума, глаголът стои на второ място, а делимата начин получават ново значение, нanp. представка отива в края на изречението: 11>- Повечето делими представки носят ударение. При спрежение на глагола в Prasens и Prateritum те се отделят от глагола. Най-важните делими представки аЬ- ап- abfahren anfassen Ние заминаваме утре. Wirfahren morgen weg. Wann fiihrst du weg? 2. Кога заминаваш? В подчинително изречение и във въпросително изречение, което изисква да/не-отговор, глаголът стои на първо място, а Der Zug fahrt pйnktlich аЬ. делимата представка Влакът тръгва навреме. Geht endlich weg! Gehen wirweg? Er fasst den Stoff ап. - в края на изречението: Тръгвайте най- после! Ще тръгваме ли? Той опипва плата. aufaus- aufpassen ausrutschen Pass doch auf! 3. В подчиненото изречение глаголът стои в края на изречението Внимавай де! заедно с делимата представка: Er rutscht aufeiner Bananenschale aus. lch hoffe, dass sie gut ankommt. Надявам се, че тя ще Той се подхлъзва на кора от банан. ein- einkaufen Wir kaufen immer ат Donnerstag ein. Ние пазаруваме винаги в четвъртък. her- herkommen Котт doch та/ her! Ела насам! hin- hingehen Wo gehst du hin? Накъде си тръгнал? losmit- Jos/assen mitkommen vorsch/agen wegbringen zu- weiterlesen zuhoren miss- всички носят ударение. 11>- Значение на представките, стр. Пусни ме най-сетне! Ье- besuchen lch besuche dich bald. Er kommt mit. zurйckkommen 120 Скоро ще те посетя. ent- entwerfen Das Kind geht raus in den Garten. Er entwirft das Gebaude. Той проектира сградата. er- erscheinen /ch schlage vor, wir machen jetzt Schluss. Erscheinen Sie Ьitte pйnktlich! Моля, явете се навреме! ge- gefa/fen Du bringst die Post weg. Dи gefiillst mir sehr. Ти много ми харесваш. miss- missverstehen Sie missversteht ihn mit Absicht. Lesen Sie Ьitte weiter! Тя нарочно се прави, че не го Моля Ви, четете нататък! разбира. Horst du mir Ьitte та/ zи? wider- widersprechen Ще ме чуеш ли? zuriick- представки в тази таблица не ПР.ИМе Ти ще занесеш пощата . weiter- но. С изключение на Инфинитив Предлагам сега да приключим. weg- Това са представки, които не могат да се употребяват самостой­ Представка Детето излиза в градината. vor- Гла голи с неделими представки Lass mich endlich los! Той идва с нас. raus-/rein- rausgehen пристигне без проблем. Er kam gestern aus dem Иr/аиЬ zuriick. Das widerspricht der Regel. Това противоречи на правилото. ver- verlieren Вчера той се върна от отпуск. Beim Spiel verliere ich immer. Винаги губя при игра. zer- zerschneiden Zerschneidet das Papier nicht! Не разрязвайте хартията! 76 Гла голи с делими и неделими представки Глаголи с делими и неделими представки 77 Глагол - Глаголи, съставени от две части Това са глаголи, чиято първата част се поставя в края на изречението и остава непроменена пр и спрежение. Инфинитив spazieren gehen kennen fernen Спрегната форма В и зречението sein, haben и Вид част на пълнознач н и глаголи: речта • - se,n може да fch gehe spazieren. инфинитив Разхождам се. + глагол verloren gehen Autofahren Дядото е стар. Du gehst baden. - haben може да Er bekommt 8/итеп geschenkt. причастие Подаряват му цветя. + глагол Der Ring ging verloren. съществително Wir fahren Rad, ihr fahrt Auto. Sie hat heute Geburtstag. Днес тя има рожден ден. съществител но съществително се свърже със: Sie m6chte unbedingt Lehrerin werden. Тя иска непремен н о да стане учител ка. + глагол п рилагателно Ние караме колело, Es wird jetzt langsam wдrmer. Сега бавно ще започне да се затопля . werden, стр. 83 Сп режение на sein, haben, werden, стр. 97, 101, 108, 111, 182 ..,. Sie spielen Klavier. fch lege die Hemden aufeinander. наречие Подреждам ризите една върху + глагол друга. rйckwarts fahren се свърже със: - werden може да Вие свирите на пиано. aufeinanderfegen Der GroBvater ist alt. п рилагателно вие карате кола. Klavier spielen Die GrofJmutter ist eine alte Frau. Бабата е стара жена. Пръстенът се изгуби. Radfahren werden могат се употребят и като се свърже със: съществително Er lernt sie kennen. Ти отиваш да се къпеш. geschenkt bekommen Passiv: ..,. стр. 115 Oas ВаЬу wurde gestern geboren. Бебето се роди вчера. Той се запознава с нея. baden gehen при образуване на Значение на Модални глаголи Das Auto fiihrt rйckwiirts. Модалн ите глаголи показват начина, по който протича дадено Колата върви назад. действие: дали то се върши с удоволствие, добровол н о и т.н. Им а шест модални глагола: diirfen (мо га - позволено ми е), k6nnen (мога - физически съм в състояние да го направя), Спомагателни глаголи Към спомагателните гла гол и спадат sein, haben и werden. Те са необходими: - за образуване на сл ожн и времена ..,. Време на глагола, стр. 96 Sie ist in die Badewanne gegangen und hat sich gewaschen. (Perfekt) Тя влезе във ваната и се изкъпа. miissen (трябва - лично убеждение, вътрешна необходимост), sollen (трябва - оби кновено за повед от друго лице), wollen (искам, жел ая), m6gen (харесвам, желая). На й-често модалните глаголи се употребяват с друг глагол. Тогава вто рият глагол е в инфинитив и стои в края на из речението. Sie so/1morgen nicht kommen. Не е необходимо тя да идва утре. Er hatte schlecht gesch/afen. (Plusquamperfekt) Той беше спал лошо. Wann wird sie wiederkommen? (Futur) Тя кога пак ще дойде? 78 Спомагателни глагол и Модални глаголи 79 Глагол Различните значения на модалните глаголи, напр. с глагола arbeiten необходимост ,niissen lch muss morgen wegfahren. (работя): Утре трябва (се налага) да пътувам. заповед Du musst besser oufpassen! Ти трябва да внимаваш повече! подкана Wir miissen gehen! Трябва да тръгваме! sollen wollen съвет или искане lch soll die Schuhe putzen. от някой друг Аз трябва да си лъсна обувките. желание или Sie wi/1 nie wieder /йgеп. намерение Тя никога повече няма да лъже . ... Sie will das Abltur machen. Ег darf nicht arbeiten. Ег kann nicht arbeiten. Тя иска (има намерение) да се яви на Er mag nicht arbeiten. матура. Той не може да работи. Той не може да работи. Той не обича да работи. Формата mochte- е форма за Konjunktiv 11 на глагола mogen и н яма собствен инфинитив. Значението на тбсhtе"' /ch mochte nach Paris (fahren). някой има дадено желание И скам да отида в Париж. lch mochte einen Er muss nicht arbeiten. Er soll nicht orbeiten. Er wi/1 nicht arbeiten. Не му е нужно да работи. ой не трябва да работи. Той не иска да работи. Значение на модалните глаголи Модаnен Значение konnen Пример Аз бих желал (да пия) чай. при поръчка и пазаруване lch mochte 150 Gramm Кдsе (kaufen). Аз бих искал (да купя) 150 г сирене. (любезно) lch mag позволение Тее. възможност lch darf Eis essen. lch mag Poris. Мога да ям сладолед. Ха ресвам/Обичам Париж. вкусно ми е любезна молба Можете да приберете колата. Модалните глаголи могат да се употребяват и самостоятелно (без Sie kann Ski fahren. и н ф инитив), ако от контекста става ясно какво се има предвид. Коппеп Sie mir ein Bier bringen? Може ли да ми донесете една бира? позволение Sie konnen mein Auto nehmen. Можете да вземете колата ми. обичам (нещо) градът ми харесва Sie konnen das Auto abho/en. Тя може да кара ски. .. най-често се използва Обичам чай. способност mogen (trinken). Значението на модалния глагол mogen rnaгon diirfen Тее lch mochte einen Тее (trinken). Kommst du mit? Nein, ich kann nicht (mitkommen). lch muss nach Hause (gehen). Искам (да пия) чай. Ще дойдеш ли с мен? Не, не мога (да дойда с теб) . Трябва да си ходя вкъщи. /ch mag Himbeereis. Обичам малинов сладолед. Когато искаме да изразим личното си желание, използваме mochte-. Wo/len се използва за намерение или желание, свързано с усилие на волята. 80 Модални глаголи М одални глаголи 81 Глагол Значение на Модални глаголи с отрицание При отрицанието на diirfen и miissen се променя значението на модалните глаголи. Мах darf/so/1 morgen nicht Fи/ЗЬа/1 spielen. забрана Макс не може/не трябва да играе футбол утре. не се налага Затова майка не трябва да готви в неделя . без принуда Spinat musst du nicht essen. Не трябва (не е задължително) да ядеш спанак. Глаголи с модално значение brauchen глагол. Тогава има се използва с думите nur и nicht като модален приблизително значението на miissen. В този случай при инфинитива стои zu. Утре със сигурност ще подредим. план Morgen wird es schneien. бъдеще време - обещание, - прогноза Утре ще вали сняг. Konjunktiv 11 - желание Konjunktiv 11 - учтива молба С удоволствие бих ти помогнал. Wiirdest du das Fenster sch/ieBen? Би ли затворил прозореца? Jch wiirde kommen, aber ich habe keine Zeit. Konjunktiv 11 - нереално Бих дошъл, но нямам време. изказване Jetzt wird das Haus gebaut. страдателен залог не е необходимо Не трябва да идвате, няма да има урок. (не трябва) Ои brauchst пит zu k/opfen, dann mache ich dir auf. необходимо е Трябва само да почукаш и ще ти отворя. (трябва) kennen и wissen lch kenne die Stadt genau. най-често за лица или места 1948 г. Oer Superstar ist in Berlin gesehen worden. Моят син ще стане/става лекар. werden като пълнозначен глагол + съществително Nдchstes Jahr werde werden Mein Sohn wird Arzt. ich 30 Jahre. като пълнозначен Следващата година ще стана/ставам на 30 глагол+ числително fch werde kleiner, je дlter ich werde. werden Колкото повече остарявам, толкова глагол като пълнозначен + прилагателно по-нисък ставам. Er kennt seinen Kollegen gut. Ои Ьist dlter geworden! Той познава добре своя колега. lch weifl, dass die Stadt gro/3 ist. знание на даден факт, Знам, че градъ, е голям. най-често в комбинация Er weifJ, wie sein Kollege heil3t. с подчинено изречение Той знае как се казва неговият колега. lassen Ти си остарял! Внимание: когато werden се употребява като спомагатепен гпагоп, миналото причастие е worden: Мах ist 20 7О geboren worden. Макс е роден през 201 О г. Когато подканвам Моля, оставете куфара. Oie Mutter fiisst das Haus streichen. И з раел е основан през години. Познавам добре града. Lassen Sie bltte den Koffer stehen. Jsrae/ wurde 7948 gegrйndet. Мегазвездата е видяна в Берлин. fhr braucht nicht zи kommen, der Unterricht fдfft aus. Значение на бъдеще време Сега къщата се строи. Brauchen може да Значение на Wir werden morgen bestimmt aufrdumen. Jch.wiirde dir gern helfen. Mutter muss dafйr ат Sonntag nicht kochen. Зна!-lение на werden давам задача werden е употребен като пьпнозначен гпагоп, м иналото причастие е geworden: Herr Maier ist Geschaftsfйhrer Г-н Майер стана управител. geworden. Майката възлага да се боядиса къщата. Er liisst sie zur Disco gehen. разрешавам нещо Той я пуска на дискотека. Lassen Sie das! заповядвам нещо Оставете това! lch lasse das lieber. отказвам се да правя нещо По-добре да оставя това. 82 Модални глаголи с отрицание - Глагол и с модално зна чение Глаголи с модал но значение 83 Глагол Инфинитив И нфинитивът като съществително име И н финитивът може да се употребява и като съществително име. Инфинитивът е основната форма на глагола. Почти всички глаго­ ли се образуват от корена на глагола с окончанието -еп. faufen (бягам, вървя пеша), springen (скачам), rennen (тичам) Четенето е много разтоварващо. Oas Lesen ist sehr entspannend. Oas Arbeiten ат FlieBband ist sehr monoton. Изключения са глаголите, завършващи на -ern, -е/п, -п. Работата на поточна линия е много монотонна. Когато пред инфинитива стои граматичен член, той е употребен като съществително и затова се пише с главна буква . Инфинитив без zu Инфинитивите се използват: И нфинитив с zu 1. При образуване на: • бъ~еще време (Futur 1) Sie wird morgen nach Berlin fahren. Има глаголи, съществителни, прилагателни, причастия, след • бъдеще в миналото (Futur 11) Morgen wird sie die Prufung geschrieben haben. • Konjunktiv 11 ..,. стр. 109 fch wurde gerne schlafen. 2. С модал н и глаголи: Sie so/1 doch kommen. 3. При подкана или заповед: Bitte die Turen schlieBen. Утре тя ще пътува за Берлин . Но тя трябва да дойде. 1. Гnаrоли с zu + инфинитив а) При някои гла голи zu Моля, вратите да се затварят. + инфинитив стои Er Ыeibt nicht aufder StraBe stehen. на мястото на подчи ­ не но изречение, въведено със съюза то и подчиненото изречение е един - dass, ако и същ . подло гът в главно­ • те,пеп: Er meint, er hat immer Recht. ..,. Er meint, immer Recht zu haben. Той смята, че винаги има право. - sich freuen: Wir freuen uns, dass wir ihn bald wiedersehen. lch gehe jetzt in die Bar tanzen. Sie fiihrt in die Stadt einkaufen. .., Wir freuen uns, ihn ba/d wiederzusehen. Н ие се радваме, че скоро пак ще го видим . Er lernt gerade Ffote spielen. /ch hore die Voge/ singen. - hoffen: Er hofft, dass er Ьа/d wieder gesund ist. .., Er hofft, bald wieder gesund zu sein. Той се надява скоро да бъде здрав. Чувам птиците да пеят. sehen Пред zu + инфинитив се пише запетая, когато подчиненото изречение се състои от три или повече думи. В момента той се учи да свири на флейта. horen всичко. С удоволствие бих поспал. Тя отива в града, за да пазарува. /ernen Той се затруднява да разбира възрастни хора. Отивам сега в бара да танцувам. fahren Детето, изглежда, че спи. Das Kind scheint zu schlafen. Er hat Miihe, al/es zu verstehen. Es ist nett, alten Leuten zи helfen. Хубаво е да се помага на с изпита. Той няма да спре на улицата. gehen zu + инфинитив. Утре тя ще е приключила Следните rлаrоли моrат да се използват с инфинитив без zu: ЫеiЬеп ко ито може да стои 1hr seht die 8/итеп wachsen. Виждате цветята да растат. lassen Sie /assen ihn noch schlafen. Те го оставиха да поспи. 84 Инфинитив безzи Инфинитив с zu 85 Глагол 2. Прилагателни Към тези глаголи спадат също: anbleten, anfangen, aufhoren, beabsichtigen, beginnen, sich Ьетйhеп, beschlie/Зen, denken ап, sich entsch/iel3en, fйrchten, sich gewohnen ап, glauben, р/апеп, scheinen, vergessen, sich verlassen auf, versprechen, versuchen, vorhaben, sich weigern Ако подлогът в главното и подчиненото изречение не е един и същ, не може да се използва инфинитив Er glaubl, dass du immer Recht hast. 6) допълнението (съществително или местоимение в или ~ Akkusativ) sein (съм)+ прилагателно или причастие, а в другата - инфинитив. interessant. Es ist interessant, die Vдgel zu beobachten. Интересно е да се наблюдават птиците. verboten: Es ist verboten, den Rasen zu betreten. Забранено е да се стъпва на тревната площ. право. zu + инфинитив, + инфинитив В едната част на изречението е употребена спрегнатата форма на + zu. Той смята, че ти винаги имаш Някои глаголи се употребяват с и причастия с zu когато Genitiv, Dativ в главното изречение изпълнява ролята на подлог в подчиненото изречение. Jch fordere dich auf, dass .,.. lch fordere dich auf, den Мй/1 du den Мй/1 wegbringst. wegzubringen. (dich = пряко допълнение в главното изречение; du = подлог в подчиненото изречение) Към тези прилагателни и причастия спадат също: bereit (zu), entschlossen (zu), er/aubt, erfreut (йЬеr), erstaunt, gesund/ungesund, gewohnt/ungewohnt, gut/schlecht, hoflich/unhoflich, interessant/uninteressant, leicht/schwer, nдtig/unnotig, praktisch/unpraktisch, stolz (auf), richtig/fa/sch, йberzeugt (von), wichtiglunwichtig + zu + инфинитив 3. Изрази със съществителни die Lust: lch habe Lust, heute baden zu gehen. Имам желание днес да отида на басейн. der SpaB: Es macht keinen SpaB, immer zи verlieren. Призовавам те да изнесеш боклука. Frau Мй//еr erlaubt ihrem Sohn, .,.. Frau Мй//еr erlaubt ihrem Sohn, dass er ат Computer spie/t. ат Computer zu spielen. (ihrem Sohn = непряко допълнение в главното изречение; er = подлог в подчиненото изречение) Не доставя удоволствие винаги да губиш. Към тези съществителни спадат също: die Absicht, die Angst (vor), die Freude, die Gelegenheit, der Grund (fйr), die Moglichkeit, die Мйhе, das РrоЬ/ет, die Schwierigkeiten, die Zeit Г-жа Мюлер разрешава на сина си да играе на компютъра. Съюзи с zu Към тези глаголи спадат също: anbleten, befehlen, bltten, einladen, empfeh/en, erinnern (ап), erlauben, ermдglichen, gelingen, helfen, leicht fallen, raten, schwer fallen, йberreden (zu), verbleten, warnen (vor) + инфинитив anstatt: Er isst Schoko/ade, anstatt auf seine Diat zu achten. Той яде шоколад, вместо да спазва диетата си. ohne: Er sitzt vor dem Computer, ohne sich zu bewegen. Той седи пред компютъра, без да се движи. zu + инфинитив при глаголи с делими представки иm : Ходя на училище, за да уча. Zu се вмъква между делимата представка и инфинитива. wegbringen: lch habe keine Lust, den Мй/1 wegzubringen lch gehe in die Schule, ит zu lernen. Пред тези съюзи Нямам желание да изнеса боклука. .,.. einschlafen: Er hat Schwierigkeiten einzusch/afen. Съюзи, стр. + zu + инфинитив винаги се поставя запетая! 130 Трудно му е да заспи. 86 Инфинитив с zи И нфинитив с zu 87 Глагол Причастия Partizip 11 Причастията се образуват от инфинитива на глагола и се скланят Partizip 11 като прилагателни. Има два вида причастия: сегашно причастие (Partizip 1) и минало причастие Сегашно причастие Минало прича стие /esen /esend wandernd besuchend einkaufend ge/esen gewandert besucht eingekauft Partizip Perfekt (минало причастие), защо­ то изразява завършено действие в настоящето . П ри образуване на (Partizip 11). Инфинитив wandern besuchen einkaufen се нарича още Partizip 11 трябва да правим разлика между п р а_вилни и неправилни глаголи. Partizip 11 на правилните rnaronи: ge- + корен глагола на +-t ако коренът на гла гола ако коренът на глагола завършва на завършва на ge- + корен -d ил и -t: на глагола -ieren: корен на глагола + -t +-et gekocht, gelernt Partizip 1 ' Partizip I се нарича също и Partizip Prasens (сегашно причастие). Показва даден процес в настоящето, който продължава. Partizip I се образува от инфинитива на глагола schfafend, spielend, singend- спящ, играещ, пеещ + -d. geredet, gearbeitet registriert, repariert П ри правилни глаголи с делима представка -ge- стои между делимата представка и корена: Er hat angeha/ten. ..,. Глаголи с делими Той спря. представки, стр. 76 П р и правилни глаголи с неделима представка не се поставя Употреба Partizip I може да • ge- между делимата представка и корена: fch habe ihn besucht. Посетих ..,. Глаголи с неделими представки, стр. 77 се използва като: приnаrатеnно - пред съществителното: lch sehe den spielenden Kindern zu. Partizip 11 Наблюдавам играещите деца. ..,. - Склонение на прилагателното, стр. сnед сказуемото: на неправилните глаголи: ge- + променен + -еп 52 корен Die Kinder safsen spielend im Sandkasten. t Играещите деца седяха в пясъчника. • го. съществитеnно springen: sprung -еп Er ist ins Wasser gesprungen. Той скочи във водата. fahren: der Weinende, ein Weinender, Weinender - плачещ(ият) ..,. Склонение на прилагателното, стр. 52 gege- fahr -еп Sie ist nach Rйgen gefahren. Тя замина за Рюген . О б разуване на Partizip 11 при неправилни rnaronи с делими представки: hinfahren: hin-ge-fahr-en Bist du schon hingefahren? Замина ли вече? Образуване на Partizip 11 при неправилни rnaronи с неделими представки: verstehen: verstand-en Er hat den Fifm verstanden. Той разбра филма. Partizip II се образува без ge-! 88 Причастия - Partizip 1 П р и частия - Partizip 11 89 Глагол Глаголи с две представки също образуват Partizip 11 без -ge-: vor-be-reitet, miss-ver-standen Сп режение на глагола Гла голите се изменят по лице и число. Променените форми се Коренът на глагола е инфинитивната форма без окончанието на ричат спрегнати глаголни форми и носят типичните окончания и без представка. за съответното лице в единствено и множествено число. spielen: корен spiel gehen: корен geh sammeln: корен sammel wandern: корен wander Коренът на неправилните глаголи се променя в и/или при Prateritum • Partizip II и ма едни и същи окончания, поради това са необходими други точно да идентифицират вършителя на действието. Partizip 11: ge-gang-en Partizip 11: ge-les-en Partizip 11: ge-fahr-en ~ Списък с най-важните неправилни глаголи , стр. Употреба на ш ителят на действието. Понякога за различните лица и числа думи като местоимения или съществителни имена, които Partizip 11. gehen: Prateritum: ging /esen: Prateritum: /as fahren : Prateritum: fuhr П о окончанието на глагола можем да разпознаем кой е вър­ 182 Partizip 11 като прилагателно пред съществителното име: Изпраното пране виси в градината. Склонение: като прилагателно име. (ние) живеем, (те) живеят (той/тя/то) живее, (вие) живеете В немското изречение винаги трябва да има подлог. Фо рмите на правилните и на неправилните глаголи се образу­ ват по различен начин. Към коя група да се причисли даден глагол, може да се разбере от трите му форми. или след сказуемото: Die Wdsche hangt gewaschen im Garten. er/sie/es wohnt, ihr wohnt Об разуване на глаголните форми може да се употреби: Die gewaschene Wdsche hdngt im Garten. wir wohnen, sie wohnen Прането виси изпрано в градината . 1. 1nfin itiv - helfen 2. Prateritum, З л. ед.ч. - er half 3. Partizip 11 - geho/fen Не се скланя. • Partizip 11 като съществително име: verletzt - Es gab vie/e Verletzte. Имаше много ранени. Склонение: като прилагателно име. Това са трите основни форми на глагола. Правилни глагол и П р и правилните глаголи коренът не се променя л уч ава окончание -te, а при Partizip 11 - - в Prateritum по­ окончание -t. Тези глаголи се н аричат още слаби глаголи. Форми на правилните глаголи lnfinitiv Partizip 11: Prateritum: окончание -te окончание -t (З л. ед.ч.) sagen wandern sammeln 90 Причастия - Partizip 11 (er) sagte (er) wanderte (er) samme/te Сп режение на глагола - Правилни глаголи (er hat) gesagt (er ist) gewandert (er hat) gesammelt 91 Глагол Ли чните форми в Prasens Неправилни глаголи Prasens за Коренът на неправилните глаголи се променя в в тично в се използват следните окончания: чание. Partizip 11. Н а й - често глаголите в Partizip 11има окончание -en. Тези Prateritum и час­ Prateritum са без окон­ глаголи се наричат още - във формите за lnfinitiv, Prateritum и Partizip 11 има три различни гласни звука: singen - er sang - er hat gesungen във формите за Prateritum и Partizip 11 гласният звук е същ: riechen - er roch - er hat gerochen - един и окончание ед.ч. сипни гnагоnи . Има три възможности за промяна на корена: отделните лица в единствено и множествено число ich wohne -е du wohnst -st er!sie!es wohnt -t 1 л. 2 л. 3 л. Ако коренът на глагола завършва на Неправил н и глаголи : red-en: kost-en: arbeit-en: begegn-en: sав schnitt gegangen gefahren genommen gewesen gesessen geschnitten stehen treffen tun werden ziehen schreiben stand traf tat wurde zog schrieb gestanden getroffen getan geworden gezogen geschrieben wirwohnen ihrwohnt sie wohnen -еп -t -еп а) вмъкване на -е изключение на-/, ging fuhr nahm war окончание Особености: - във формите за lnfinitiv и Partizip 11 гласният звук е един и същ: sehen - er sah - er hat gesehen; fahren - er fuhr - er ist gefahren gehen fahren nehmen • se,n sitzen schneiden мн.ч. -d, -t или на съгласна (с -m, -n, -r) + -m или -n, тогава з л . ед. ч., както и във 2 л. във 2 л. и мн.ч., се вмъква -е пред окончанието: du redest, er redet, ihr redet du kostest, er kostet, ihr kostet du arbeitest, er arbeitet, ihr arbeitet du begegnest, er begegnet, ihr begegnet Изключение: П р и глаголи с промяна в коренната гласна, чийто корен за вършва на -d или -t, се вмъква -е само във 2 л. мн.ч.: При смесените rnaronи се променя коренната гласна, но те halt-en: du haltst, ihr haltet einlad-en: du li:idst ein, ihr ladet ein (внимание: er li:idt ein) образуват миналите глаголни форми с окончанията, характерни б) -s изпада за правилните глаголи: bringen wissen brachte wusste Ако коренът на глагола завършва на око нчанието за gebracht gewusst 2 л. ед.ч. е само fax-en: du faxt heiB-en: du heifst -s, -ss, -В, -х, -tz или -z, -t. sitz-en: wйrz-en: du sitzt du wйrzt Трите форми на всеки нов глагол е най -добре да се заучават в) -е изпада заедно с неговото значение. П р и глаголи, чийто инфинитив завършва на _ли, стр. .,. Списък с неправилни глаго­ 182 п ред -eln, в 1 л. ед.ч. -е -/ изпада. Съ що като при всички останали глаголи инфинитивът съвпада с фо рмите за Лични форми на глагола Когато глаголът се изменя по лице и число, говорим за лични 1 и 3 л . мн.ч ., но тук окончанието е -n вместо -en. segeln -. коре н : segel -. ich seg/e, wir segeln radeln - корен: rade/ _. ich rad/e, wir radeln форми на глагола. За отделните лични форми има определени Гла голи, завърш ва щи н а -ern, мога т да образуват 1 л. ед.ч и без -е окончания, които се прибавят към корена, но понякога има раз­ nред личното оконча н и е: лика при правилните и неправилните глаголи. 92 Неправилни глаголи - Лични форми на глагола wandern _. корен : wander - ich wand(e)re bedauern -. корен: bedauer -. ich bedau(e)re Л и чните форми в Prasens 93 Глагол Глаголи с промяна на коренната гласна ~ Най-важното накратко! Глаголите с промяна на коренната гласна спадат към неправилни­ Най-важното за глагола! те. Коренната гласна на инфинитива е е, а, аи или о, като напри­ Преходен мер nehmen, fahren, Преходните глаголи изискват пряко допълнение (в laufen, sto/Jen. Промяна на коренната rласна в Akkusativ): Тя го харесва. Н епреходните глаголи изискват непряко допълнение (в е-+ i/ie a-+ii аи-+ 2 л. ед.ч. 3 л. ед.ч. geben -+ dugibst -+ ergibt fahren - j du fiihrst -+ erfiihrt Jaufen - j du liiufst -+ er liiuft iiu Останалите глаголни форми се спрягат правилно. Prasens непреходен Sie mag ihn. Prasens: коренна гласна Спрежение в - на rлаrолите с промяна на коренната гласна Genitiv или с предлог) или Er hilft ihr. Wir gedenken der Toten. Sprich mit ihr. Er schlдft. Dativ, се употребят без допълнение. Той и помага. Ние почитаме паметта на мъртвите. Говори с нея. Той спи. Глаголи с делими или неделими представки Делими представки: аЬ-, ап-, aus-, auf-, ein-, her-, hin-, los-, mit-, nach-, vor-, weg-, zu-, zuriick-. nehmen geben empfehlen fahren laufen stoBen* П ри произношение ударението пада върху делимата представка. ich nehme gebe empfehle fahre laufe stof3e Н еделими представки: Ье-, етр-, du • ntmmst gibst empfieh/st fiihrst liiufst stoвr zer-. • er, s1e, es nimmt gibt empfiehlt fiihrt liiuft stof3t • w1r nehmen geben empfehlen fahren laufen stof3en ihr nehmt gebt empfehlt fahrt Jauft stof3t sie/Sie nehmen geben empfehlen fahren laufen stof3en " Глаголът stol3en (и производн ите от него глаголи с представки като anstoBen, umstol3en и др.) е единственият, при който корен ната гласна о се преобразува в о. ent-, er-, ge-, hinter-, miss-, ver-, П ри глаголи с неделими представки ударението пада върху корена. С глаголите sein, haben и werden (като спомагателни глаголи) се ' образуват сложните глаголни времена и страдателен залог, но те могат да бъдат употребени и като пълнозначни глаголи. Модалните глаголи mogen diirfen, konnen, miissen, sollen, wollen и най-често се употребяват с други глаголи, които стоят в края на изречението в инфинитив. Други неправилни глаголи с промяна на коренната гласна: Ои kannst е -+ i/ie: befehlen, brechen, empfehlen, erschrecken, essen, fressen, geben, helfen, lesen, messen а - д: backen, Ыаsеп, fahren, gefal/en, graben, fangen, halten аи-+ аи: saufen mein Fahrrad Можеш да вземеш моето nehmen. колело. Правилни rnaroли: Неправиnни rnaronи: - - коренът на глагола не се променя - Prateritum с -te коренът се променя (коренна гласна) - Prateritum най -често без окончание - Partizip 11 с -te - Partizip 11 с -en Ви наги учете глаголите с трите им форми, защото те показват как се спряга глаголът. lnfinitiv - Prateritum - Partizip 11 spielen - spielte - gespielt helfen - half- geholfen 94 Глагол и с промяна на коренната гласна На й - важното накратко! 95 Глагол Време на глагола Об разуване на Образуването на формите за сегашно време на правилните и Действия та и събитията могат да се състоят в различно време: в настоящето в бъдещето в миналото - случва се в момента случилото се е отминало н е правилните глаголи е описано на стр. 93 - 94. та блици ще откриете формите в на спомагателните и Сп режение на rnaronитe В немския език граматичните времена са шест: бъдеще минало ... настояще Prateritum ich hatte ge/esen ich /as Perfekt Prasens Futur 11 Futur 1 ich habe gelesen ich /ese ich werde ge/esen haben ich werde /esen 1 л. (сега шно време) пока зва об ича йно действие и състоя ние н ещо се извършва в момента Er wдsch t das Auto. • • sein werden ichhabe du hast er/sie/ es hat ichbln dublst er/sie/es ist ich werde du wirst er/sie/es wird 1 л. wirhaben ihrhabt sie/Sie haben wir sind ihr seid sie/Sie sind wirwerden ihr werdet sie/Sie werden 2 л. В<; я ка сутри н ставам в 6 ч аса. • Prasens .. konnen wollen durfen sollen " mogen mussen ich kann du kannst er kann wir konnen ihr konnt sie/Sie konnen ich wi/1 du willst er wi/1 wirwollen ihr wollt sie/Sie wollen ich darf du darfst erdarf ich so/1 du sollst er so/1 wirsollen ihr sollt sie/Sie sol/en ich mag dи magst ermag lch muss du musst ermuss WIГmogen wirmйssen ihrmogt sie/Sie mogen ihr mйsst sie/Sie .. mussen wirdйrfen ihr dйrft sie/Sie durfen . .. о бщовалидни фа кти Die Woche hat sieben Tage. Седм ицата и ма седем дн и . сегаш н о историчес ко в реме П рез 7989 fdllt die Berliner Mauer. сте на. 1989 г. пада Берлинската нещо, което е започ н ало по-ра н о и продължа ва досе га lch /еЬе seit drei Monaten in Deutschland. • То й мие колата. п овтаряеми действ ия lch stehe jeden Morgen ит 6 Uhrauf. • Prasens haben М одалните глаголи в дифи цира : • 3 л. з л. в настоя щето. Има и няколко възможности настоя щето да се мо­ • в мн.ч . Prasens Prasens haben, sein и werden ед.ч. 2 л. Plusquamperfekt Prasens В следващите модалните глаголи. събитието предстои .. Prasens От три месе ца живея в Германия. бъдещо дей ствие Morgen ziehe ich in die пеие Wohnung. 96 Утре се местя в новото жили ще. Време на гла гола - Prasens Prasens 97 Глагол Perfekt със sein Perfekt Perfekt (сложно минало време) изразява отминало действие. Сл едните глаголи образуват Perfekt със sein: - Използва се предимно в разговорната реч, но също така в Das Kind ist in die Кйсhе gelaufen. неформална писмена кореспонденция. Perfekt може да изразява действие, случило се непосредствено - Той отиде на басейна, където сега тренира. Днес говорих по телефона с Петър. или sein в Prasens + смесени форми ge- + коре н ge- + корен + -en ge- + корен + -t + -t възможна е промяна и промяна на (-et при -d, -t след на гласната и корен ната гласна корена) съгласната reisen - gereist sehen - gesehen Jeisten - ge/eistet helfen - geholfen schmecken - geschmeckt beil3en - geblssen gewesen. Er ist dort geЬ/ieben, bls kein Остана там, докато не изяде всички кюфтета . Накрая му стана лошо. Perfekt както със sein, Ь) Jch habe gesessen. lch Ып gesessen. (в Северна Германия) lch Ып nach Мйпсhеп gefahren. Пътувах за Мюнхен. (в Австрия и Южна Германия) denken - gedacht kennen - gekannt wissen - gewusst lch habe Maria nach Мйпсhеп gefahren. Закарах Мария до Мюнхен. (глагол с допълнение) Perfekt на модалните rnaroли Perfekt на модалните глаголи се образува с haben и се използва рядко. По-често се употребява Prateritum. В случая превеждат по един и същи начин . Prateritum и Perfekt се 88 Повечето глаголи образуват Perfekt с помощта на глаголи с пряко допълнение (изискващи Wann hast du dieses Buch gelesen? haben: Perfekt Prateritum lch habe gestern nicht fernsehen konnen. (не: gekonnt!) lch konnte gestern nicht fernsehen. модален глагол в инфинитив модален глагол fch habe gestern nicht gekonnt. lch konnte gestern nicht. Akkusativ) Кога прочете тази книга? Учих. + пълнозначен глагол Вчера не можах. Позвъни се. Er hat das wirklich gewollt. Er wollte das wirklich! Той наистина го искаше. възвратни глаголи Er hat sich sehr geschamt. Вчера не можах да гледам телевизия . -'-'...;.;;......;..;....;..;..;....;;..;..= глаголи без допълнение lch habe gelernt. Es hat geklingelt. - Той беше в килера. (глагол, изразяващ движение) Perfekt с haben - Er ist in der Speisekammer а) неправилни форми - sein, ЫеiЬеп и werden така и с haben. правилни форми Причастия, стр. глаголите Някои глаголи могат да образуват Различават се: ..,.. Детето изтича в кухнята. geworden. Perfekt се образува с помощта на haben Partizip 11 на пълнозначния глагол. на глагола В Той изведнъж стана. FleischkloBchen mehr da war. Zum Schluss ist ihm schlecht Образуване на Perfekt -+ гла голи, които показват промяна на състоянието Er ist plбtzlich aufgestanden. преди настоящето. Er ist zur Schwimmhalle gefahren, wo erjetzt trainiert. lch habe heute mit Peter telefoniert. глаголи за промяна на местоположението А Той много се засрами. Partizip II на модалния глагол само модален глагол Другите модални глаголи образуват Perfekt по аналогичен начин (с инфинитив или с минало причастие). 98 Perfekt Perfekt 99 Глагол Perfekt на глаголи с друг инфинитив Prateritum Подобно на всички останали глаголи, те също образуват Perfekt с haben или sein + Partizip 11. Глаголът в инфинитив не се променя. Prasens: Bei dem schдnen Wetter gehen wir spazieren. Perfekt: Bei dem schonen Wetter sind wir heute spazieren gegangen. При това хубаво време днес се разходихме. Изключения: глаголите horen, sehen и /assen образуват Perfekt с инфинитив вместо с минало причастие. преди Perfekt. (просто минало време) описва отминали събития и се и з ползва предимно в писмения език. Eine.агте Witwe lebte einsam in einer Hйtte. Vor der Hйtte war ein Garten, darin standen zwei RosenЫ:iumchen ... Ед на бедна вдовица живеела самотно в една къщурка. Пред къ­ щурката имало градина, в нея растели два розови храста ... Полицията залови извършителя още на същия ден. (не: gehбrt) Ръководителят на хора чу момчето да пее. Образуване на sehen - Den Streit habe ich kommen sehen. lassen - Prateritum Prateritum стои Die Polizei fasste den Tater noch ат selben Tag. horen - Der Chorleiter hat den Jungen singen horen. (не: Въ в времевата последователност Prateritum П р и образуването на gesehen) Prateritum трябва отново да се прави разли ­ Предусещах скандала. ка между правилни и неправилни глаголи. Wir haben das Haus wieder aufbauen lassen. (не: gelassen) П равилните глаголи образуват окончание. Вмъкване на -е- пред окончанието Ние възложихме къщата да се построи отново. в Prasens, виж стр. Prateritum с корен+ -t + лично -t аналогично като 93. Н еправилните глаголи имат собствени лични окончания. Освен Perfekt на глаголи с окончание -ieren това в Тук става въпрос за глаголи от чужд произход. Тези глаголи обра­ сп исъка на глаголите, стр. зуват Perfekt без ge-. passieren: lhm ist bei dem Unfa/1 nichts passiert. При злополуката нищо не му се случи. probleren: Er hat den Kuchen problert. Той опита сладкиша. studieren: Er hat in Dresden studiert. Той следваше в Дрезден. Perfekt на глаголи с представки При тези глаголи трябва да правим разграничение между глаголи с делими и неделими представки. най-често се променя коренната гласна. Виж 182. П равилни rnaronи Лични окончания Неправилни rnaronи wohnen reden правилни неправилни gehen bringen ich wohnte du wohntest er wohnte wir wohnten ihr wohntet Sie/Sie wohnten ich redete du redetest er redete wir redeten ihr redetet sie/Sie redeten -{e)te без окончание -{e)test -(e)st -(e)te без окончание -(e)ten -еп -{e)tet -{e)t -(e)ten -еп ich ging du gingst er ging • wirg,ngen ihrgingt sie/Sie gingen ichbrachte du brachtest erbrachte wir brachten ihr brachtet sie/Sie brachten Prateritum на haben, sein и Глаголи с делима представка Гnaronи с неделима представка -ge- между представката и глагола без -ge- Er hat zugehort. Wir haben Prag besucht. Той слушаше. Ние посетихме Прага. Sie ist nicht weggelaufen. Die Siingerin ist sehr erschrocken. Тя не избяга . Певицата много се изплаши. 100 Prateritum Perfekt werden haben ich hatte du hattest er hatte . W/Г hatten ihr hattet sie/Sie hatten Prateritum sein ich du er wir ihr sie/Sie war warst war waren wart waren werden ich du er wir wurde wurdest wurde wurden ihr wurdet sie/Sie wurden 101 Глагол Prateritum на модалните f utur 1 глаголи Модалните глаголи konnen, wollen, miissen, diirfen, sollen, mogen образуват Prateritum като правилните глаголи, но без преглас. ich du er/sie!es wir ihr sie/Sie konnen wollen •• mussen dйrfen sollen •• mogen konnte konntest konnte konnten konntet konnten wollte wolltest wollte wollten wol/tet wollten musste musstest musste mussten musstet mussten durfte durftest durfte durften durftet durften sollte solltest sollte sollten solltet sol/ten mochte mochtest mochte mochten mochtet mochten f utur 1(бъдеще време) изразява действие, което ще се случи в бъдещето: прогноза, намерение или обещание. Futur I може да Утре вероятно той ще Er wird wohl morgen den Lohn auszahlen. John wird wohl schon schlafen. изплати заплатите. Джон сигурно вече ще е заспал. Futur 1 Futur I се образува с помощта на werden в Prasens + инфинитива Plusquamperfekt (минало предварително време) насочва " " към деиствие, което предхожда друго отминало деиствие в Prateritum. Действие, предхождащо прозорците. изрази също очакване или предположение. Образуване на Plusquamperfekt Утре най - после ще измия Morgen werde ich endfich die Fenster putzen. Минало на глагола. wir werden schwimmen ihr werdet schwimmen sie/Sie werden schwimmen ich werde schwimmen dи wirst schwimmen er/sie/es wird schwimmen За бъдещи събития най-често се използва миналото Prasens с уточняване на времето, което ясно показва, че дадено 1 Plusquamperfekt 1.......----1.._P_r_at_e_r_it_u_m__. действие ще се случи в бъдещето. (Нещо се е случило преди това.) Als wir unser Training beendet hatten, gingen wir noch in eine Kneipe. След като свършихме тренировката си, отидохме на кръчма. lch besuche dich morgen. Wir kommen niichste Woche vorbei. Утре ще те посетя. Следващата седмица ще наминем. Wir hatten al/es fiJr die Gartenparty vorbereitet, als das Gewitter begann. Futur 11 Бяхме подготвили всичко за градинското парти, когато започна Futur 11 бурята. бъдещето, което се е случило преди друго бъдещо действие. (бъдеще в миналото) изразява завършено действие в Из ползва се рядко. Образуване на Plusquamperfekt време . Plusquamperfekt се образува с формите за Prateritum на haben или sein + Partizip Perfekt (минало причастие) . ..,. Perfekt, стр. 1 н астояще I 98 Prateritum на haben или sein Partizip 11 Sie hatten (in der Schule) gewartet. I бъдеще Futur 11 Futur 1 lch werde bereits die Koffer gepackt wenn du nach Hause kommen wirst. haben, Тъ й като Futur 11 звучи твърде обстоятелствено, често вместо него се използва Те бяха чакали (в училището). Sie waren (in den Supermarkt) бъдеще gegangen. Perfekt, а вместо Futur 1- Prasens: lch habe bereits die Koffer gepackt, wenn du nach Hause kommst. Те бяха отишли (в супермаркета). Вече ще съм си приготвил/а куфарите, когато (ти) се прибереш вкъщи. 102 Plusquamperfekt Futur 1- Futur 11 103 Глагол Futur 11 може да съобщава и за минало събитие или да изразява Н аклонение на rnarona предположение. Nach dem letzten Gesprach wird er seine Haltung geandert haben. След последния разговор той най -вероятно ще е променил Наклонение Пример Jndikativ Er gibt mir das Buch zurйck. Той ми връща книгата. държанието си. Er ist krank. (Предполагам, че той междувременно е променил държанието си, но не съм сигурен.) Образуване на Той е болен. Konjunktiv / Той ми каза, че ще ми върне книгата. Futur 11 Er sagte, er sei krank. Образува се по следния начин: Лична форма на werden в Той каза, че е болен. Prasens Partizip 11 Er wird den Zug на Инфинитив на глагола haben или sein verpasst haben. Той вероятно ще е изпуснал влака. Wir werden morgen Er sagte, er gebe mir das Buch zurйck. ит diese Zeit Konjunktiv 11 Той ми каза, че щял да ми върне книгата. Sie wiire gern Tanzerin. Тя с удоволствие би станала танцьорка. lmperativ ongekommen Er sagte, er giibe mir das Висh zurйck. • setn. Gib mir das Buch sofort zurйck! Веднага ми върни книгата! Утре по това време вероятно ще Steh sofort auf! сме пристигнали. Веднага стани! Отношението на говорещия може да стане ясно и чрез упо­ Наклонение требата на модалните глаголи. ~ Стр. Казвайки нещо, говорещият изразява дадено намерение. Той Er mochte nicht zur Schule gehen. 79 Той не иска да ходи на училище. (няма желание) може например: • да каже нещо конкретно и реално: Er giЬt mir das Messer. • Мъжът каза, че ще ми даде ножа (или : ми дава ножа) да си пожелае нещо, което може би не е възможно: Es ware gut, wenn ich jetzt ein Messer hiitte. • Той ми дава ножа. да преразкаже нещо, което е чул или видял: Der Мапп sagte, ег gebe mir das Messer. • lndikativ Би било добре, ако сега имах нож. lndikativ (изявително наклонение) се нарича на немски Wirklichkeitsform (действителна форма). Изявителното също на клонение изразява какво се е случило или ще се случи. Wir haben uns gestern ein Motorrad gemietet. Вчера си наехме мотор. Nach drei Stunden haben wir es dann wieder abgegeben. След три часа го върнахме. да даде нареждане: Gib das Messer her! Дай ми ножа! Подчинително и преизказно наклонение Както показват примерите, казаното може да е напълно различно. Това разнообразие от възможности се постига чрез наклонението на глагола. 104 Наклонение Konjunktiv 1(подчинително наклонение) и Konjnktiv 11 (преизказно на клонение) имат задачата да показват дадена възможност. Изявително наклонение - Подчинително и преизказно наклонение 105 Гла гол П онякоrа Konjunktiv I е допустим при заповеди и упътвания: Konjunktiv 1 Konjunktiv 1 (преизказно наклонение) се употребява в непряка­ - Мап nehme drei Eier und schfage sie in eine Schйssef. та реч. Свещеник разказва в пряка На следващия ден репортерът реч пред репортер: преразказва разговора в непряка - zerstдrt'~ Der Pfarrer erzдhfte, dass der Sturm gestern Nacht das Dach der Kirche zerstдrt habe. „Бурята тази нощ разруши Свещеникът разказа, че бурята покрива на нашата църква." снощи вечерта е разрушила покрива на църквата . nehme ti:igfich drei Tropfen. и се разбиват в купа . Всеки ден се приемат по три капки . - п ри риторични или религиозни изказвания с патос: Es lebe der Kдnig! Wer ohne Sйnde ist, der werfe den ersten Stein. Konjunktiv I се Чрез употребата на преизказно наклонение говорещият показва, Вземат се три яйца указания на лекарства: Мап реч: 11Der Strum hat heute Nacht das Dach unserer Kirche на пример в стари готварски книги: Да живее кралят! Който е безгрешен, нека хвърли първия камък. използва предимно в писмени текстове. В устната реч по-често се употребява Konjunktiv 11. Er zeigte mir das пеие Sofa und Той ми показа новия диван и sagte, es wi:ire sehr bequem. каза, че бил много удобен. че предава чужди думи. Времената в непряка реч При непряката реч винаги има главно изречение, в което се на ­ зовава говорещото лице. Това изречение може да бъде във всяко Об разуване на Konjunktiv 1 едно от шестте глаголни времена . В подчиненото изречение се Konjunktiv I Prasens се образува от инфинитива на глагола. Често формите за Konjunktiv обаче не мога т да се различават от тези в предават думите на говорещия. изявително накл онение в сегашно време. От избора на съответното време слушателят може да разбере кога се случва събитието: - Konjunktiv I Perfekt: Събитието вече се е случило. (преди това) - Konjunktiv I Prasens: Събитието се случва в момента на говоренето. (едновременно) - Konjunktiv I Futur: Събитието ще се случи в бъдеще. (след това) Гnавно изречение Подчинено изречение Konjunktiv I Perfekt dass der Sturm das Dach der Kirche zerstort Der Pfarrer erzah/t, ... habe. Свещеникът разказва, ... че бурята е разрушила покрива на църквата. Konjunktiv I Prasens Das Kind sagte, ... es habe Bauchschmerzen. Детето каза, ... че го болял коремът. Die Eltern haben gedacht, ... dass es krank sei. Родителите си Типично за Konjunktiv I е оконча н ието -е в 1 л . и З л . ед.ч. ( изключение sei), както и вмъкването на -е- пред окончанието във 2 л. ед.ч . и мн.ч. Коренната гласна не се проме ня . lndikativ Prasens Лично правилен/неправилен окончание ich hбre, ich rufe du horst, du rufst -е ich hбre, ich rufe -е -st -t -est -t du hбrest, du rufest er hore, er rufe wir hбren, wir rufen ihr horet, ihr rufet -еп sie horen, sie rufen -еп er hort, er ruft wir hбren, wir rufen ihr hort, ihr ruft sie horen, sie rufen -еп Konjunktiv 1 лично окончание -е -еп -et Ко гато формите на Konjunktiv I съвпадат с тези в изявително наклонение в сегаш но време, се използва че било/е болно. Konjunktiv 11. помислили, Konjunktiv I Futur Die Politiker versprachen, ... Политиците обещаха, ... 106 dass sich die Wirtschaft bald erholen werde. че икономиката скоро ще се възстанови . Konjunktiv 1 Ko njunktiv 1 107 Глагол Спомаrатеnни и пъnнознач н и rnaronи в Фо рмата за 1 л. ед.ч. и всички форми за множествено число се за местват с Konjunktiv II на werden (wйrde) + инфинитив, защото съвпадат с тези в lndikativ. Konjunktiv 1 Най-често използваните форми на глагола в Konjunktiv I са оцветени в синьо. Във всички останали случаи се използва ich wйrde geben, wir wйrden geben, ihr wйrdet geben, sie wйrden Konjunktiv 11. Спомагателни Модални Пра- глаголи глаголи виnни sein . se, ich seist du erlsie/es sei . seien W/Г ihr seiet sie/Sie seien haben habe habest habe haben habet haben werden werde werdest werde werden werdet werden •• mussen wollen kaufen .. wolle kaufe musse mйssest wollest kaufest miisse wolle kaufe mussen wollen kaufen mйsset wollet kaufet mйssen wollen kaufen wissen wisse wissest WISSe wissen wisset wissen дали Der Wetterbericht sagt, dass die Stйrme in den kommenden Tagen zunehmen wiirden. С Konjunktiv 11 че бурите щели да се засилят през идните дни. се изразява нещо нереално или нещо, което е само в м ислите. Konnten Sie nach meinen Tierehen schauen, solange lch weg bin? Konjunktiv I Perfekt ich sei gekommen ег habe gegeben Прогнозата за времето е, Konjunktiv 11 Образуване на Konjunktiv I Perfekt и Futur Konjunktiv I Perfekt се образува с Konjunktiv I на haben Partizip 11 на пълнозначния глагол . вие бихте дали, те биха gе.Ьеп Неправилни lassen lasse lassest lasse /assen lasset /assen аз бих дал, ние бихме дали, или sein + аз съм ДОШЪЛ у тои е дал Der Вдсkег sagte, ег habe heute keine Brotchen gebacken. Хлебарят каза, че днес не е пекъл хлебчета. При глагола haben в 1 л. ед.ч. и 1 л. мн.ч., както и в 3 л. мн.ч. вместо Konjunktiv I се употребява Konjunktiv 11, защото формите на Konjunktiv I Perfekt и на изявително наклонение в Perfekt съв­ падат. ich hatte gegeben, wir hiitten gegeben, sie hдtten gegeben Frau Мй//ег hat erzдhlt, dass ihre Nachbarn Zwillinge bekommen hatten. аз съм дал, ние сме дали, те (са) дали Госпожа Мюлер разказа, че съседите и имали близнаци. Konjunktiv I Futur Konjunktiv I Futur се образува с Konjunktiv I на werden + инфинитив на пълнозначния глагол. ег werde kommen, er werde geben той щял да дойде, той щял да 108 Konjunktiv 11 lch Ып Tдnzerin. lch wiire gern Аз съм танцьорка. Бих искала да съм танцьорка. lch fliege oft nach Australien, weil ich Pifot Ып. Wenn ich Pilot wiire, wiirde ich oft nach Australien fliegen. Че сто летя до Австралия, защото Ако бях пилот, щях да летя често съм пилот. до Австралия. - С Konjunktiv 11 Колежката каза, че утре щяла да бъде точна. Konjunktiv 1 у Wenn ich viel Ge!d hдtte, wйrde ich nicht mehr arbeiten. Konjunktiv 11 Тcinzerin. могат да бъдат изразени нереаnни усnовни изречения, наи-често въведени с даде Die Kollegin sagte, sie werde morgen pйnktlich sein. lndikativ wenn. Ако имах много пари, не бих работил повече. 109 Глагол - С Konjunktiv 11 може да се изрази любезно желание или П онеже формите за lch hiitte gern noch eine Tas5e Kaffee. Konnten Sie mir Ьitte Zucker bringenl Wiiren Sie 50 nett, mir noch ein Gla5 Sekt zu bringen? Бих желал още една чаша кафе. Бихте ли ми донесли захар? Бихте ли били така добър да ми донесете още една конструкцията С удоволствие бих живял тук, ако не беше толкова скъпо. arbeiten: Wenn er nicht 50 viel arbeiten wiirde, hatte er mehr Zeit. Ако той не работеше толкова много, щеше да има Konjunktiv 11 може да се формулират нереални желания. Wenn ich einen Freund hiitte! Ако имах приятел! Модалните глаголи wiirde + инфинитив. Wenn du е5 wirk/ich wolltest, wйrde5t du е5 tun. Konjunktiv 11 може да се даде съвет. Mit deinem Wohnung5proЫem С твоя проблем с жилището wiirde ich zum Mieterbund бих отишъл в съюза на Konjunktiv 11. Тя се престори, сякаш нищо се използва и в непряката реч, когато формите на изявително наклонение и Konjunktiv I съвпадат. Konjunktiv 1/lndikativ: -+ Konjunktiv 11: DerL~rerюg~~~~ DerLehrer5~~~~~r miissen be55er aufpas5en. miissten be55er aufpa55en. Учителят каза , че учениците трябва да внимават повече. Образуване на Konjunktiv 11 При образуването на Konjunktiv II трябва да се прави разлика между правилни и неправилни глаголи. корен на глагола+ лични окончания за Prateritum (..,. Образуване на формите при неправилните глаголи Prateritum + окончания Гл асните а, о, и преминават в а, о, за Konjunktiv 1 ii. ich kam -+ ich kiime, du kiime5t, er kiime, wir kiimen, ihr kiimet, sie kamen ich zog -+ ich zoge, du zoge5t, er zoge, wir zogen, ihr zoget, sie zogen ich trug -+ ich triige, du triigest, er triige, wir triigen, ihr triiget, 5ie triigen Окончания за Konjunktiv 11 на неправилните глаголи: • . ich du er/sie/es WIГ ihr s,e -е -(e)st -е -еп -(e)t -еп Wir waren der Meinung, er verlore den Proze55. Ние мислихме, че той ще загуби делото. Особено често се използват формите за Konjunktiv II на следните Образуване на формите при правилните rnaronи глаголи: стр. 101) wohnen: lch wohnte hier gerne, wenn е5 nicht 50 teuer ware. С удоволствие бих живял тук, ако не беше толкова скъпо. arbeiten: Wenn er nicht 50 viel arbeitete, hatte er mehr Zeit. Ако той не работеше толкова много, щеше да има повече време. 110 Смятам, че той трябва повече да внимава за фи гурата си. ко рен на глагола в не знае. Konjunktiv 11 lch finde, er sollte be55er auf 5eine Figur achten. Ти би трябвало да обръщаш Нереални сравнения също стоят в Sie tat 50, а/5 оЬ 5ie nicht5 wiisste. Ако наистина го искаше, щеше да го на п равиш. наемателите. повече внимание на sollen и wo//en най-често се използват без С фигурата си. - повече време. С gehen. Du solltest mehr auf deine Figur achten. wiirde + инфинитив. wohnen: lch wiirde hier gern wohnen, wenn е5 nicht 50 teuer ware. чаша шампанско? - на правилните глаголи съвпадат с формите за изявително наклонение в Prasens, се употребява молба. - Konjunktiv Konjunktiv 11 ich du er/5ie/es wir ihr sie/Sie Konjunktiv 11 haben sein werden Ыeiben durfen hдtte wдre wйrde Ь/iеЬе dйrfte hдttest wдr(e)st wйrdest Ьliebest dйrftest hдtte wdre wйrde ЫiеЬе dйrfte hдtten wдren wйrden ЫiеЬеп dйrften hдttet wдr(e)t wйrdet Ьliebet dйrftet hдtten waren wйrden Ь/iеЬеп dйrften .. 111 Гла гол Следните глаголи също често се употребяват в Konjunktiv 11: gehen: ich ginge . . . miissen: ich musste . . . lassen: ich lief3e ... wissen: ich wusste ... При останалите неправилни глаголи най-често се използва wiirde + инфинитив. Wir wiirden zu Weihnachten in der Kirche singen. lmperativ П о велителното наклонение (lmperativ) изразява заповед, молба ил и желание. заповед молба съвет желание Ние бихме пял и на Коледа в църквата . Konjunktiv 11 Plusquamperfekt Konjunktiv има и форма за минало време, която се образува от Konjunktiv 11 Prasens на haben или sein + Partizip 11 на глагол~. /ch ware glucklich gewesen, wenn Щях да се зарадвам, ако тои er mich besucht hдtte. ме беше посетил. Sitz! Котт Седни! Ела тук! bltte her! Котт gut nach dem Rauchen auf! Hause! Спри да пушиш! Прибери се благополучно Най-важното накратко! вкъщи! Разликата между молба, подкана , препоръка и заповед често Запомнете: Konjunktiv 11 при условности, желания, м оже да бъде само в интонацията и в употребата на части ци предположения и т.н., като напр . също и в непряката реч. Konjunktiv I doch, та/, bltte ... Befehl: Котт her! - Bitte: Котт doch bltte та/ her. Заповед: Ела тук! - Молба: Моля те, ела тук. предимно в писмени текстове, непряка реч и архаични формулировки. Об разуване на повелително наклонение 6_ Имате нужда от два зара за тази игра. Върху единия зар ~ залепете листчета със следните времеви форми: Prasens, --~ 2 л . ед.ч. 2 л . мн.ч. Perfekt, Prateritum, Futur и наклоненията lmperativ и Konjunktiv 11. Измислете си един неправилен глагол и хвър­ лете двата зара едновременно. Зарът с цифрите показва лицето (1 = ich, 2 = du и т.н.), а другият зар - съответната форма на глагола. Спрегнете глагола в коректната форма и преминете към следващия! Успех! lmperativ Ли це учтива форма --.,..,, Mach bltte die Тйr zи! Затвори вратата! Lauft doch schneller! Вървете по-бързо! Legen Sie den Gurt ап! Поставете предпазния кол ан! 1. П овелително наклонение за 2 n. ед. ч. Коренът на гл а гола без л ичн ото местоимение du; в кра я може да се при ба в и око нчание -е: Hore! - Hor! Сл уша й! Вн и мавайте: - п ромяната в коренната гласна важи и тук : helfen -Hilf mir! П о могни м и! - Задължи тел но тряб ва да се п р и бав и о ко н ча н ие -е, ако коренът на глагол а завъ ршва на -d (на п р. red-en, send-en), -t (на п р. blet-en, rett-en), неударен о -ig (н а пр . be/eidig-en) ил и съгласна + m съотв. п (нап р . rechn-en, atm-en, widm-en): rede, sende, blete, rette, beleidige, rechne, atme, widme! 112 Най -важното накратко! lmperativ 113 Глагол - Но: ако съгпасната пред -m съотв. -n е m, п, /, r или h, тогава не инфинитив: се прибавя окончание -е: komm-en: komm!; lern-en: lern!; - renn-en: renn!; qualm-en: qualm!; nachahm-en: ahm nach! Bitte а//е Fenster schlie8en! Моля, затворете всички прозорци! Bitte alle та/ zuhoren! Моля, всички слушайте внимателно! При глагопи, завършващи на модален глагол: -e/n, гласната -е от корена на глагола отпада: sammeln: sammle!; klingeln: klinglel Ои sollst jetzt sti/1 sein. Сега трябва да мълчиш. 1hr miisst jetzt gehen. Сега трябва да тръгвате. 2. Повелително наклонение за 2 л. мн.ч. Съответства на формата за 2 л . мн.ч. сег. вр. без местоимението ihr: Geht! Rennt! Sammelt! Вървете! Atmet! Wandert! Тичайте! Дишайте! Страдателен залог - Ходете! Passiv Дадено събитие може да се наблюдава от две перспективи: Съберете! 3. Учтива форма в повелително наклонение Съответства на инфинитива на глагола, а местоимението Sie стои деятелен залог страдателен залог (Aktiv): (Passiv): след него: Коттеп Sie! Елате! Rennen Sie! Тичайте! Gehen Sie! Atmen Sie! Вървете! Дишайте! Неправилни форми в повелително наклонение на rnaronитe lch gief3e die 8/итеп. Die 8/итеп werden gegossen. haben, sein, werden Аз поливам цветята. Цветята се поливат. (биват поливани) haben sein du ihr Sie НаЬ doch Geduld! Habl Geduld! НаЬеп Имай търпение! Имайте търпение! Имайте търпение! Sei nicht 50 laut! Не бъди толкова Seid doch nicht so laut! Seien Sie bltte nicht 50 laut! Не бъдете толкова шумен! шумни! В Aktiv е важно действащото лице, а в Passiv - самият процес на Sie Geduld! Не бъдете толкова шумни! werden Werd(e) glйcklich! Werdet glйcklich! Бъди щастлив! Бъдете щастливи! де йствие. Тъй като лицето не е толкова важно, не е необходимо то да бъде назовано. Ако все пак трябва да се съобщи вършителят • на деиствието, това става с помощта на предлога von. Die 8/итеп werden von mir gegossen. Цветята се поливат от мен. П онякога може да се употреби и предлогът durch. Werden Sie glйcklich! Бъдете щастливи! Детето беше спасено от Das Kind wurde durch die Feuerwehr gerettet. пожарната. Повелително наклонение при rnaronи с делими представки: Вси ч ки преходни глаголи (глаголи с пряко допълнение) abwaschen - Wasch jetzt bltte аЫ weggehen - Geh weg! Моля те, измий съдовете! образуват Махай се! Съ що и изречения с безлично es могат да стоят в Passiv. Делимата представка стои в края на изречението. 11J,, Глава Passiv. 3, Уп отреба на es, стр. Es muss heute noch aufgeraumt werden. 114 lmperatiV Passiv 33. Още днес трябва да се подреди . 115 Глагол Passiv има две форми: V Zustandspassiv се образува от спрегнатата форма на sein в Prateritum + Partizip 11. Die Wunde war gereinigt. Раната беше почистена. Der Operationssaal war Операционната зала вече беше schon vorbereitet. подготвена. страдатеnен зanor на деиствието страдатеnен зanor на (Vorgangspossiv) състоянието Die Waschmaschine wird repariert. Die Waschmaschine ist repariert. Пералнята се ремонтира. Пералнята е ремонтирана. Важно е протичането на Важен е резултатът след действието. приключване на действието. 3. Perfekt Vorgangspassiv се образува със sein в Prasens + Partizip 11 + Образуване: спрегнатата форма на Образуване: спрегнатата форма worden. werden + Partizip 11 на Vorgangspassiv се (Zustandspassiv) sein + Partizip 11 използва по-често от Zustandspassiv. Passiv описва какво се случва с дадено лице или предмет. Среща се предимно в научната и специализираната Partizip 11 на werden като спомагателен глагол в Passiv е worden (не: geworden). Der Fuf3baller ist fйr die Nationalmannschaft ausgesucht worden. Футболистът бе избран за националния отбор. Zustandspassiv се образува със sein в Prasens + Partizip 11 + литература. gewesen. Образуване на Passiv Повечето преходни глаголи (с пряко допълнение в могат да образуват Akkusativ) Passiv. Der Monteur repar;ert die Waschmaschine. Die Waschmasch;ne wird vom Monteur repariert. Използва се рядко. Der Operationssaal ist vor е;пеr Stunde vorbereitet gewesen. 4. Plusquamperfekt Vorgangspassiv се образува Монтьорът ремонтира пералната машина. Пералната машина се ремотира от монтьора. Операционната зала беше подготвена преди един час. със sein в Prateritum + Partizip 11 + worden. Der Torwart war mehrmals vom Ball getroffen worden. Wir waren von dem Besuch Вратарят многократно бе улучен от топката. Ние бяхме изненадани от 1. Prasens Vorgangspassiv се образува от werden в сегашно време + Partizip 11. Zustandspassiv се образува със sein в Prateritum + Partizlp 11 + Der Мй/1 wird jede Woche gewesen. Но почти не се използва. abgeholt. Nach dem Essen wird das ВаЬу gewickelt. Zustandspassiv се образува Der Mйlleimer ist gesiiubert. Jetzt ist es gewickelt. Боклукът се извозва всяка седмица. gerufen. Wir wurden benachrichtigt. 116 Der Supermarkt war geoffnet След хранене бебето от sein посещението. Супермаркетът беше отворен. gewesen. се повива. + Partizip 11. Кофата за боклук е почистена. Сега то е повито. 2. Prateritum Vorgangspassiv се образува от спрегнатата на werden в Prateritum + Partizip 11. Die Krankenschwester wurde iiberrascht worden. форма 5. Futurl Vorgangspassiv се образува с werden в Prasens + Partizip 11 + werden. Wir werden fйr die Generalprobe angekleidet werden. Ние ще бъдем облечени за генералната репетиция. Zustandspassiv се образува с werden в Prasens + Partizlp 11 + sein. D;e Haustйr wird gesch/ossen Вратата на къщата ще бъде Медицинската сестра бе • se,n. заключена. извикана. Ние бяхме уведомени. Passiv Passiv 117 6. Futur 11 Vorgangspassiv се образува с werden в Prasens + Partizip 11 + worden sein. Die Haustiir wird geoffnet Вратата на къщата ще да е била worden sein. отворена. Zustandspassiv се образува с werden в Prasens + Partizip 11 + • gewesen se,n. Вратата ще да е била заключена. Oie Haustiir wird gesch/ossen • gewesen se,n. Словообразуване Ез ик1>т непрекъснато се променя. Ненужните думи изчезват, а на тяхно място се появяват нови . База за словообразуването най-често е вече съществуваща дума, която се изменя или комбинира с друга. Така постоянно се об разуват нови думи. Различните части на речта с еднакъв корен пр инадлежат към едно словообразувателно гнездо. 7. Konjunktiv 1 Prasens: Образува се с Konjunktiv I на werden + Partizip 11. Die Verkiiuferin sagte, Продавачката каза, der Computer werde че компютърът gebracht. ще (щял да) бъде донесен. Глаголи Съществителни arbeiten der Arbeitnehmer работя работник verarbeiten Perfekt: Образува се с Konjunktiv I на sein + Partizip 11 + worden. Oie Verkiiuferin sagte, Продавачката каза, der Computer sei gebracht че компютърът е (бил) worden. донесен. Коренът п реработвам на всички думи е arbeit-. erarbeiten разработвам разрешение за работа работлив arbeitsunfдhig неработоспособен Perfekt: Образува се с Konjunktiv II на sein (war-) и Partizip 11 + worden. Der Computer wiire gebracht Компютърът би бил донесен , worden, wenn ... ако ... 9. Passiv на модалните rлаrоли Образува се от спрегнатата форма на модалния rлаrол _ __, arbeitsam достатъчно персонал. + Partizip 11 + инфинитива на werden. Oas Kind muss von seinem Детето трябва повече да бъде Mathelehrer mehr gefordert насърчавано от учителя си werden. по математика. Oie Tiiren diirfen nicht Вратите не трябва да се geschlossen werden. затварят. обработка die Arbeitserlaubnis П рилагателни Prasens: Образува се с Konjunktiv 11 на werden (wurd-) + Partizip 11. Der Computer wйrde gebracht, Компютърът щял да бъде wenn genug Personal da wiire. донесен, ако би имало преработване, изработвам, ---- 8. Konjunktiv 11 die Verarbeitung das Arbeitsamt трудова борса die Heimarbeit надомна работа der Mitarbeiter сътрудник Има два основни начина за словообразуване: - об разуване на производни думи: verkaufen (продавам), einkaufen (пазарувам), kiiuflich (продажен); - об разуване на сложни думи: dег Kaufmann (търговец), der Kaufrausch (мания за пазаруване), kaufmдnnisch (търговски). Образуване на производни думи Производните думи се образуват от корена на думата и - п редставка: verreisen, abreisen • • наставка: ste1n1g Изречения с местоимението тап също изразяват пасивно значение. Hier wird ein neues Haus gebaut. ..,. Мап baut hier ein neues Haus. 118 Тук се строи нова къща. ..,. Тук строят нова къща. Passiv Образуване на производни думи 119 Словообразуване При образуване на производни думи може да се получат други ver- части на речта: krank Krankheit болен болест (прилагателно) (съществително) Schrift писменост -+ (съществително) schrift/ich писмен ... глаголи, значения: нещо изискващи е изчезнало, допълнение; погрешно, образуват поправимо или c haben Perfekt (прилагателно) Zerstorung (разрушаване), zerbrechen (счупвам), zerschneiden (разрязвам) означава разрушаване намирам -+ Fundbйro бюро за намерени вещи мисля -+ Gedanke мисъл висок -+ височина бягам _. die Нбhе der Laufer verlassen (на пускам), vermischen (смесвам), verpacken (опаковам), Verdunstung (изпарение) свързано Възможна е смяна на коренната гласна: finden denken много различни или прегласуване: hoch /aufen бегач Образуване на производни думи с Образуване на производни думи с делими представки Делимите п редста в ки стоят пред глагола, но могат да се използ­ неделими представки Представките придават ново значение на думата. Н еделимите представки стоят винаги пред гла гола и не могат да се изпол зват ват и самостоятелно . ..,. Глава 6, Гла голи с делими и неделим и представки. Първоначално те са били най -често предлози или наречия. самостоятелно. Делимите представки се пишат сл ято с глагола само: Неделими представки Пред- Възможно Граматика Примери ставка _!начение Ье- подчертава се глагол и резултатът винаги с пряко beachten (забелязвам), bearbeiten {обработвам), от дадено допълнение; Ьeantworten (отговарям) действие ent- образуват Perfekt c haben дадена дейн ост; внезапно вкочанясвам се) начало; Erwдrmung (затопляне), внезапен край erЬ/inden (ослепявам) нещо е missverstehen (разбирам п ремахва er- • m,ss- резултат от неп равил но, погрешно), misslingen (не се удавам), лошо Missbrauch (злоупотреба) погрешно, ип- lch brachte dich zum Bahnhof und wartete, bls der Zug aЬfuhr. Аз те заведох до гарата и чаках, докато влакът потегл и . ..,. Глава 9, Главни и подчинени изречения Дели ми представ ки entkommen (измъквам се), entlaufen (избягвам), entladen (разтоварвам) erheflen (осветявам), erstarren (вцепенявам се, нещо се - в инфинитив : aЬfahren (отпътувам) - в края на подчиненото изречение: назовава основната дума unglйcklich (нещастен), се противо- е съществително положност или прилагателно; unhoflich (неучтив), Unruhe (безпокойство) или нещо глаголи с отрицателно представката ип- Представка Възможно Примери значение аЬ- ап- махане от нщ/ aЬfahren (отпътув ам), някъде abreisen (тръгвам) sich anfreunden (сприятелявам се), ankleben (залепвам) aufschlagen (чупя, отварям), aufladen (натоварвам), aufrichten (издигам, построявам), aufstehen (ставам) ausladen (разтоварвам), ausradieren (изтривам), ausreisen (изселвам се) bel/egen (прилагам), beitragen (до п ринасям) приближаване, добавяне auf- отваряне,посока на движен ие (възходящо) aus- отстраняване, отдалечаване bei- добавяне не съществуват. 120 Образуване на производни думи с неделими представки Образуване на п роизводни думи с делими представки 121 Словообразуван е Представка • е,п- Съществителните се образуват от разл ични части на речта: Вьзможно ---· значение от глагол einsteigen (качвам се), einpacken (опаковам) вмъкване, движение reiben herbringen (донасям), hierherkommen (идвам насам) herauskommen (излизам) hinfahren (отивам) по посока на говорещия her(aus)- отвътре навън hinhinein- към дадена цел отвън навътре fos- отделяне, начало mit- съучастие vor- посока: напред, предварително действие weg- отнемане, нщ hineinfahren (влизам (с кола)) /os/assen (пускам), losfahren (тръгвам с кола) mitkommen (идвам с нкг) затваряне, целенасочено действие промяна в zuriick- mein Hдuschen mein Hдuserl mein Hausle mein Hausli - die Freiheit свобода (Северна Германия/книжовен немски) (баварски) (швабски) (Швейцария) скачам essen ям Сьществитеnни имена могат да се образуват и от инфинитива на rnaroлa: das Rechnen das Springen das Essen смятане скачане ядене Субста нтивираните глаголи винаги са от среден род. 2. Прилагателните имена и техните наставки П р илагателните също се образуват от различни части на речта. Производни от rлaron заучава едновременно с глагола. Наставките не се използват самостоятелно. Има наставки, които са от значение за склонението на съществителните и за Падеж, стр. Към корена на глагола се прибавя наставка. Глагол Образуване на производни думи с наставки ла, стр_. die Lehrerschaft учителско съсловие наставките моrат да се различават реrионално: spпngen Най-добре е значението на отделните делими представки да се ..,. свободен wegnehmen (махам, обратна посока спреженето на глаголите . frei смятам zudecken (покривам), zudrehen (затварям (кран)), zusenden (изпращам), zuwerfen (хвърлям към) zuriickkommen (връщам се) - от прилагателно rechnen вече не е там zu- der Lehrer учител vorfahren (пристигам с кола (пред нщ), vorfeiern (празнувам предварително), vorbestellen (поръчвам предварително), vorfuhren (демонстрирам) отнемам) триене от съществително навътре (hier)her- Reibung трия 23 и Спрежение на глаго­ 91 Възможно -------------, Пример значение machen -bar п равя sparen -sam п естя /еЬеп В този раздел разглеждаме само словообразувателни наставки. живея Те се използват преди всичко при словообразуване на съществи­ wackeln телни имена. клатя се 1. Съществителните и техните наставки Наставка kiimpfen -haft -ig -(er)isch боря се Наставките опредеnят рода и значението на iirgern съществителното име: ядосвам -fich нещо може Das ist machbar. да се направи Това е постижимо. какъв е някой/ ein sparsamer Mensch какво е нещо пестелив човек определен ein febhaftes Kind белег жизнено дете вид, ein wackfiger Stuhl състояние клатещ се, нестабилен стол начин на eine kiimpferische Haltung поведение борбено поведение начин на eine iirgerfiche Geschichte въздействие неприятна история мъжки род: der Verkдufer продавач женски род: die Verkдuferin продавачка Подробно описание ..,. Съществително име, стр. 15 122 Образуване на производни думи с наставки О бразуване на производни думи с наставки 123 Словообразуване Производни от съществителни имена Към съществителното се добавя наставка. Съществи - Наставка теnно Възможно При мери пре(комерно), много -voll (пълен) издържлив на... ein traumhafter Strand -fest приказен плаж (здр!'JВ) derlwang ein zwanghaftes Verhalten -wert принуда притеснено поведение (ценен) -haft определен белег мечта -los dieArbeit работа die Kinder- kinderreich деца - многодетен der Rand- randvoll ръб - препълнен до ръба der Regen - regenfest (богат) значение derTraum пълно- ..., много-... -reich отсъствие, arbeitslose Jugendliche липса безработни младежи V дъжд- влагоустоичив стойностен относно... sehen - sehenswert гледам - заслужаващ да се види, забележителен das Gefйhl ein gefiihlloser Mensch чувство безчувствен човек Сложни думи особен ein sonniger Tag В немския език две или повече думи могат да се слеят, образу- вид слънчев ден ваи ки една сложна дума . derEhrgeiz ein ehrgeiziger Mensch честолюбие честолюбив човек Следните части на речта могат да образуват сложни думи: dieSonne ·ig слънце Ро/еп ·isch произход, ein po/nischer Maler Полша принадлежност, полски художник Preu8en характер die preuflische Armee V - глагол и : - съществителни: - прила гателни: zusammenschreiben die Waschmaschine пиша слято hе//Ыаи светлосин перална машина Прусия пруската армия Последната дума определя каква част на речта ще бъде цялата die Laune das launische Kind сл ожна дума: настроение капризното дете йЬеr (предлог) die Demokratie -isch чужди думи, demokratische Rechte демокрация отнасящи се демократични права die Solidaritat до нщ solidarisch sein солидарност солидарен съм dieJugend -lich младеж + holen (глагол)= йberholen (глагол - изпреварвам) П ри сложни съществителни имена последната дума определя рода и се нарича основна дума : der Kaffee (кафе)+ die Tasse (чаша)= die Kaffeetasse (чаша за кафе) качество, jugendlich aussehen Само последното съществително получава окончание: начин с младежки вид die Kaffeetassen des Fach/ehrers die Freundschaft eine freundschaftliche Beziehung приятелство приятелска връзка чашите за кафе на учителя специа лист Първата дума пояснява втората , затова се нарича оп ределителна дума: Някои думи могат да се използват и като суфикси -arm Значение Примери малко- ..., слабо- ... das Wasser - wasserarm вода - маловоден die Hitze - hitzefrei горещина - без горещини das 8/ut - Ыutleer кръв - безкръвен das Ziel - zie/Jos цел - безцелен (беден) -frei без- ... (свободен) -leer без- ... (празен) -Jos (необвързан) без- ... Das Biigelbrett ist ein Brett zum Biige/n. Дъската за гладене е дъска, върху която се глади. Думите просто се сливат: die Weinflasche (бутилка за вино) или се свързват със съединителни елементи: Lebensmitte/ (х ранителни продукти), das Taschentuch (носна кърпа) . Често пъти сложните думи придобиват съвсем ново значение, което не се подразбира от първичното значение на отделните, съставящи ги думи. Das Kinderzimmer е стаята на децата (детска стая}. Der Kindergarten обаче не е град ина за деца, а детска градина, институция за деца в предучилищна възраст. 124 Образуване на производни думи с наставки Сложни думи 125 Словообразуване Прилагателно Образуване на сложни думи Прилагателното в основната си форма стои пред 1. Сложно съществително име Съществително съ ществителното. + съществително (стая) ( бърз) (детска стая) (игрище) + die Eltern ( голям) (детска площадка) • Съществително + е + съществително: при съществителни, които образуват множествено число с окончание -е (куче) • ( колиба) Съществително при съществителни имена от мъжки и среден род, които образуват множествено число с окончание -er (дете) • (ден) Съществително + die Maschine ( пе ра) Глаrоn + der Fisch (лежа} (вагон} (жена) Ьind(en) (списание) (списание за жени) + das Kompott = das Birnenkompott (компот) (компот от круши) -heit, -keit, -ung die Gesundheit + s + der Minister =der Gesundheitsminister (министър) -- der Bratfisch (печена риба} - d, g, t. der Liegewagen (спален вагон} + das G/ied (с вързва м) das Bindeglied (елемент) (свързващ елемент} П редлогът стои пред съществителното. vor (министър на (п ред) здравеопазването) unter + die Geschichte - (история) + (п од) - след инфинитиви на глаголи schlafen + s + die Zeit = die Schlafenszeit (време) (перална машина) Предлог+ съществително + s + съществително: винаги след наставки като (спя) die Waschmaschine След много глаголи, чиито корен завършва на Ь, die Frau (die Frauen) + die Zeitschrift =die Frauenzeitschrift (здраве) - + е + съществително + der Wagen Съществително (готварска книга) (риба) lieg(en) множествено число с наставката -(е)п (круша) das Kochbuch (ден на детето) + n + съществително: die Birne (die Birnen) (най-високо заплащане) (машина) (пека) при съществителни имена от женски род, които образуват • (заплата) (книга) brat(en) das Kind (die Kinder) + der Tag = der Kindertag der Hochstlohn + das Buch wasch(en) + er + съществително: (баба и дядо) Коренът на глагола стои пред съществи телното. ( готвя) (кучешка колиба) die Grofseltern + съществително koch(en) der Hund (die Hunde) + die Hйtte = die Hundehйtte - - + derLohn (най-висок} Глаrол (бърз влак} (родители) hochst Случаи, при които се използват съединителни елементи der Schnellzug (влак) gгов . die Kinder + der Spielplatz = der Kinderspielplatz (деца) + der Zug schne/1 die Kinder + das Zimmer = das Kinderzimmer (деца) + съществително dasHemd (риза) die Vorgeschichte (предистория) - das Unterhemd (долна риза; фланелка) (време за сън) - след някои съществителни, които имат -s в Gentiv der Sdugling + s + der Brei = der Sdulingsbrei ( кърмаче) 126 (каша) (каша за кърмаче} Сложни думи Сложни думи 127 Словообразуване 2. Сложно прилаrателно име Съществително 6_ Играйте на„поредица от думи'~ Запишете сложна дума на ~ лист хартия. От последната съставна част образувайте + прилаrателно Значението на сложните прилагателни често се подсилва от съществително, което стои пред прилагателното. der Stein + a/t (камък) - (стар) steinalt ein steinalter Мапп (много стар, (престарял мъж) престарял) die Luft + leer (въздух) das Haus = luftleer (празен) + hoch (къща) - (висок) ein luftleerer Raum (безвъздушен) (безвъздушно пространство) нова сложна дума и я запишете отдолу на листа, напр.: Kaseglocke Glockenspiel Spielplatz Platzregen ••• Естестве но понякога ще е необходимо да добавите -е-, -er-, -п-, -s-. haushoch Когато вече не можете да продължите поредицата, (извънредно висок, огромен, впечатляващ) започнете нова игра. Футболистите претърпяха Oie Fu8baller haben haushoch verloren. Успех при търсенето! огромна загуба. Сложните думи са от голямо значение в немския език. ::, Тяхното използване опростява строежа на изречението. Hier ist das Togebuch des Schiilers. Тук е дневникът на ученика. - Hier ist das Schiilertagebuch. Oas ist ein ВопЬоп gegen Husten. Това е бонбон против кашлица. - Oas ist ein Hustenbonbon. Тук е ученическият дневник. Това е бонбон против кашлица. Най-важното за словообразуването! Производни думи - с представки: zerschneiden (разрязвам), ousgehen (излизам) с наставки: Freiheit (свобода), traumhaft (приказен) Сnожнидуми - съществителни: Rinderbraten - Waschmaschine (перална машина), (говеждо печено) прилагателни: haushoch (огромен), steinalt (много стар, престарял) При сложните думи основната дума (вдясно) се определя от лявостоящата, т.е. e1ne Waschmasch,ne = eine Maschine zum Waschen. Запомнете: ляво пояснява дясно! Сложната дума може да е съставена от повече от две части, напр.: Mittelmeerkreuzfohrt (средиземноморско пътешествие). Възможността за образуване на сложни думи в немския език понякога води до появата на твърде дълги словообразувания, като напр.: Londesbezirksfachbereichsvorstandssitzung (заседание на ръководството на браншовия сектор във федералната област). 128 Сложни думи 129 Съюзи противопоставящи: изразяват п~оти вопоставяне Съюзи nicht ... sondern Er wi/1 nicht FивЬа/1 spielen, sondern nur zusehen. не Той не иска да играе футбол, а само да гледа. ..., а (zwar ... ) aber Er mag (zwar) Wein, aber heute nicht. (наистина) Той (наистина) обича вино, но днес не иска. ..., но Съюзите се наричат така, защото свързват думи, групи от думи взаимоотменящи: дават алтерн атива или изречения. - Думи: und: Er kam mit vielen Koffern, Тйtеп und Taschen. Той дойде с много куфари, торби и чанти. oder: Mдchtest du Bier oder Wein? (entweder) ... oder Wir kбnnen (entweder) zu dir oder zи mir gehen. (или) Можем да отидем (или) при теб, или у нас. 2. Съюзи, които свързват главни променя. Те са равнопоставени помежду си. Група от думи: sowie: Sie hat Kai sowie seinen Vater zum Bahnhof gebracht. Тя заведе Кай, както и баща му, до гарата . - Главни изречения: aber: Normalerweise fahren wir mit dem Fahrrad zur Arbeit, aber bei Regen nehmen wir den Bus. Обикновено пътуваме с колело до работа, но когато вали дъжд, взимаме автобуса. Сложно съчинено изречение, стр. .,. - 169 Главни и подчинени изречения: weil: Главно изречение 1 Heute kommen unsere Freunde. Главно изречение Днес ще дойдат нашите Ние смятаме да отидем на п риятели. С вързване със съюз Heute kommen unsere Freunde und wir wollen ins Kino gehen. Д нес ще дойдат нашите и приятели ние смятаме да отидем на кино. Сложно съчинено изречение, стр. През зимата взимаме автобуса, защото е много И в двете главни изречения глаголът стои на второ място. .,. Подчинени изречения, стр. 170. Es hat gestern geregnet und ich Ып zu Hause geЬ/ieben. Вчера валя дъжд и аз си останах вкъщи. Главно ИЗР-ечение =.,..., Съчинителните съюзи свързват равнопоставени думи, групи от думи или изречения. rnaron след подлога съеди нител ни 1. Съюзи, които свързват отделни думи и групи от думи съединителни: равнопоставеност und Dirk kauft gerade Brot und Butter. и Дирк тъкмо купува хляб и масло. sowie Der Urlaub hat dem Kind sowie den Eltern gut getan. та ка и Почивката се отрази добре на детето, а също така и на родителите му. Sie mag sowohl Milch als auch Kakao. ..., така Тя обича както мляко, така и какао. weder ... noch ..., нито взаимоотменящи Susanne hat weder einen Badeanzug noch einen Bikini. Сузане няма нито бански костюм, нито бикини. Съчинителни съюзи rnaron пред noдnora* und (и), sowohl ... als auch auBerdem (освен това), (както ..., така и), zusi:itzlich (допълнително), nicht nur ... sondern auch ebenfalls (също така), (не само ..., а и) ferner (освен това) oder (или), entweder ... oder (или ..., beziehungsweise или) (следователно) n ротивопоставящи sowohl ... als auch и 169 Най-важните съюзи, които свързват главни изречения, са: Съчинителни съюзи 130 кино. .,. Съществуват съчинителни и подчинителни съюзи. нито 11 Wir wollen ins Kino gehen. Wir nehmen im Winter den Bus, weil es so kalt ist. студено . ка кто изречения При свързване на две главни изречения словоредът не се Бира ли искаш или вино? - ..., или за отстъпка aber (но), sondern (а, ами), trotzdem (въпреки това, doch (но, обаче), (zwar ...) въпреки че), dennoch (все aber ((наистина) ..., но) пак, въпреки това) allerd/ngs (наистина, но), indessen (обаче, въпреки това) Съчинителни съюзи 131 Съюзи Главно изречение глагол сле за прич и на denn Подчинителни съюзи глагол пред подлога * подлога (защото, тъй като) darum (затова, поради това), daher (затова, поради това), deshalb (затова, поради това) also (следователно, значи), folglich (следователно), info/gedessen (вследствие за последица на това, поради това), so (по такъв начин, така), demnach (следователно, при тези обстоятелства), insofern (доколкото) dann (тогава), da (тогава, след това, после), danach за време * Тези съюзи се причисляват и към IJ>- Подчинени изречения, въведени със съюз, стр. Главно изречение Главно изречение 11 I Jeff trдgt einen Regenmantef. Es regnet heute nдmlich. Джеф носи дъждобран. Днес вали. Д вете главни изречения могат да бъдат свърза ни чрез подчинителен съюз: Главно изречение Съюз Подчинено изречение Jeff trдgt einen Regenmantef, weil es heute regnet. Джеф носи дъждобран, защото днес вали. Ч рез прибавяне на съюза weil второто главно изречение се пре­ връща в подчинено. Пред съюза се поставя запетая. daraufhin (след това), zuerst (първо) ..,. Подчинени изречения, въведени със съюз, стр. групата на наречията. ,, .. . Hause. Ние няма да заминаваме, а ще си останем вкъщи. Подчинено изречение Jeff tragt einen Regenmantel, weil Джеф н оси дъждобран, защото днес вали. Глаголът заема позиция Наречия, използвани и като съюзи изречение заема последна позиция. въвеждат главни изречения. dorum (затова, поради това), ou/Jerdem (освен това), trotzdem (въпреки това), dagegen (за разлика от), sonst (освен това), so (така) ... Когато тези наречия заемат началната позиция в изречението ... при сложните времена Главно изречение Подчинено изречение Ета trдgt einen es heute geregnet hat. nassen Mantef, weil Ема носи мокро палто, Главно изречение Главно изречение fch mache Abendbrot, denn ich habe Hunger. Готвя вечеря, защото съм гладен. lch habe Hunger, darum mache ich Abendbrot. Аз съм гладен, затова готвя вечеря. 132 ..,. Наречия за причина, стр. гла гол отива в края на изречението, а пред него застава пълнозначният глагол. Запомнете! В подчиненото изрече ние спрегнатият глагол заема последна позиция. Всички останали глаголни форми Когато разменим местата на главните изречения, глаголът застава непосредствено след наречието. защото днес валя дъжд. Спомагателният (позиция О), се променя последователността подлог - сказуемо: Наречие es heute regnet. Глаголът в подчиненото 2. Някои наречия могат да изпълняват ролята на съюзи и да Съюз 171 Място на частите в изречението при подчинителни съюзи Главно изречение във второто може да бъде изпуснат. Ь/еiЬеп zu 171 (след това, по-късно), Ако подлогът в първото и второто изречение е един и същ, Wir fahren nicht weg, sondern Това са съюзи, които въвеждат подчинени изречения. в подчиненото изречение (причастия, инфинитиви) стоят непосредствено преди това. 154 Съчинителни съюзи Подчинителни съюзи 133 Съюзи Подчинителни съюзи temporal (за време) als Er ging gerade йЬеr die Stra8e, als er das Motorrad sah. когато Той точно пресичаше улицата, когато видя мотора. bevor Wir haben aufgeri:iumt, bevor unsere Eltern nach Hause gekommen sind. преди да Ние подредихме, преди родителите ни да си дойдат. bls Wir standen ап der Haltestelle, bls der Виs kam. докато Ние стояхме на спирката, докато дойде автобусът. ehe п реди да lch muss noch eine E-Mail schreiben, ehe ich nach Hause gehe. Трябва да напиша още един имейл, преди да си тръгна за вкъщи . nachdem след като Endlich fand ereinen Parkplatz, nachdem ereine Viertelstunde gesucht hatte. konzessiv (за obwoh/ obgleich отстъп ка) Obwoh/ sie krank war, ging sie zur Arbeit. Въпреки че беше болна, тя отиде на работа. мака р че, въпреки че adversativ (за (времево) противопоставяне) wдhrend Oer Busfahrer sch/ief, wдhrend die Touristen im докато Museumspark spazieren gingen. Шофьорът на автобуса спеше, докато туристите се разхождаха в парка музей. konsekutiv (за so dass послед ица) така че Die Sonne Ыendete mich, so dass ich meine Sonnenbri/le aufsetzen musste. so ... dass Слънцето ме заслепяваше така, че трябваше да си толкова ..., че сложа слънчевите очила. Er schlief so lange, dass er zи spi:it kam. Той най -накрая намери място за паркиране, след като Той спа толкова дъл го, че дойде твърде късно. беше търсил четвърт час. komparativ (за сра внен ие) a/s 01,1 Ыst schlauer, als ich dachte. seit(dem) lch habe ihn nicht gesehen, seit ich weggezogen Ып. откакто Не съм го виждал, откакто се изнесох. sobald Sobald der Frйhling kommt, geht es mir wieder gut. отколкото Ти си по-хитър, отколкото си мислех. щом Щом дойде пролетта, се чувствам по-добре. als ob Er ging so schne/1, als оЬ er keine Zeit hi:itte. solange Solange es so regnet, като чели Той вървеше толкова бързо, като че л и нямаше време. докато Докато вали така, ще си останем вкъщи. • w1e Es kam, wie ich es erwartet hatte. както Стана, както бях очаквал. ЫеiЬеп wir im Haus. (за причина) kausal da Er kann nicht mitkommen, da er noch arbeiten muss. тъй като, Той не може да дойде с нас, тъй като трябва да работи При сравнения съюзите защото още. и без глагол. weil /ch Ьiп ins Bett gegangen, weil ich тйdе war. защото Легнах си, защото бях уморен . final (за цел или намерение) damit 1hr mйsst jetzt losgehen, damit ihr den Bus nicht verpasst. за J:ia dass Сега трябва да тръгвате, за да не изпуснете автобуса. · за да, така че lch beeile mich, dass ich pйnktlich bei dir Ьiп. Бързам, за да бъда навреме при теб. konditional (за У,словиеJ falls Nimm vorsichtshalber die Badesachen mit, falls du noch в случай че, schwimmen willst. ако За всеки случай си вземи банските, в случай че искаш да плуваш. wenn lch helfe dir, wenn ich Zeit habe. ако Ще ти помогна, ако имам време. Er ist beim Essen genauso langsam wie du. Er ist grдfJer als ich. Той се храни толкова бавно, колкото и ти. Той е по-висок от мен. Bis, seit и wahrend могат да се използват и като предлози. ..,.. Предлози, стр. 136 Wir kдппеп doch nicht Ьis morgen warten. lch habe sie seit gestern nicht gesehen. Er hat schon wiihrend des Abendbrots geschlafen. Ние не можем да чакаме до утре. Не съм я виждал от вчера . По време на вечеря той вече спеше . Съюзът dass може да въвежда и дадено изказване. Martin sagte, dass er nicht Мартин каза , че няма да може kommen kann. 134 als и wie могат да се използват Подчинител н и съюзи Подчинителни съюзи да дойде. 135 Предлози Предлозите изразяват отношения между лица, предмети или обстоятелства. Всеки предлог може да изразява различни предлози отношения, напр. за място, време, причина и начин. Предлозите са неизменяеми части на речта и не се скланят. Те могат да бъдат разделени на групи според значението си, като един предлог може да има няколко значения. Wire es nicht besser, am Тisch zu sitzen? Предnоr Въпроситеnна Пример дума ап за място Wо?Къде? за посока Wohin? (На)къде? Woher? Откъде? der Wand (на стената), im Haus (в къщата) in das Konzert (на концерт), nach Munchen (за Мюнхен) aus dem Mittefmeer (от Средиземно море) за време Wапп?Кога? за начин Wie? Как? Womit?C какво? Mit wem? С ко го? Предлогът може да стои пред съществително, местоимение, за причина наречие или славна група: - пред съществително: Die Kugel ist aus Glas. - Wodurch? По Кълбото е от стъкло. пред група от съществително и неговите определения: за цел Mit welchem Zief? fйr mich (за мен), zur Erfrischung (за освежаване) Zu welchem Zweck? fiir die gute Laune (за доброто настроение), zum Geburtstag С каква цел? С каква цел? стъкло. пред местоимение: lch spiele ,nit ihm. какъв начин? Как? Die Kugel ist aus buntem Glas. Кълбото е от многоцветно - Warum? Защо? vor dem Mittag (преди обяд), in einer Woche (след една седмица) mit vie/ Li:irm (с много шум), durch einen Zufalf (по случайност) mit dem Bus (с автобуса) mit den Kindern (с децата) wegen der Ferien (заради ваканцията), aus Angst (от страх) durch den Unfa/1 (заради инцидента) (за рождения ден) Аз играя с него. В някои случаи предлогът може да стои както пред, така и след Предлозите определят падежа на думата или групата от думи думите, към които се отнася: след тях. Поради това те могат да бъдат разделени на групи в - zuliebe (+ Dativ) стои винаги след думата, към която се отнася: Die Besprechung fand ihm Заради него конференцията zuliebe auf Englisch statt. се проведе на английски. зависимост от падежа, който изискват. - entlang може да стои пред или след думата, която определя: (пред думата+ Dativ; за местонахождение) Entlang dem Flussufer wird Покрай брега на реката се строи ein Radweg gebaut. алея за велосипедисти. (след думата + Akkusativ; за посока) Wir fuhren den Radweg Ние пътувахме по продължение на алеята за велосипедисти. entfang. 136 Предлози Предлози 137 Предлози Предлози с За място bls (без грам. Akkusativ За цел Пример в Akkusativ Dieser Zug fдhrt bls Hamburg Altona. fйr Sie demonstrieren fiir den Frieden. за Те участват в демонстрация за мира. Hier ist eine E-Maif fiir dich gekommen. член) (до) Този влак пътува до Хамбург Алтона. durch lch gehe durch den Park. през, из Вървя през парка. Дойде имейл за теб. Er fдhrt im Sommer durch Deutschland. gegen Sie sind gegen Gewaft. срещу, Те са против насилието. против Лятото той ще пътува из Германия. За начин gegen Das Auto ist gegen die Mauer gefahren. срещу, в Колата се блъсна в стената. Der Vogel ist gegen das Fenster geflogen. ohne Er wolfte heute ohne Stri.impfe fosgehen. без Той искаше днес да тръгне без чорапи. Das Мепй bltte ohne die Vorspeise! Птицата се блъсна в прозореца. ит Die Katze ist ит das Haus gesch/ichen. зад Котката се промъкна зад къщата. ит ... herum Моля, менюто без предястие! •• • А//е sitzen gespannt ит den Tisch herum. .. . . ~ . около Всички седят нетърпеливи около масата. Винаги с Akkusativ са: entlang (след Das Liebespaar geht den Fluss entlang. bls, durch, entlang, fйr, gegen, ohne, ит думата, която определя) Влюбената двойка върви по продължение на реката. Wir fahren die А//ее entlang. по продълже­ Ние пътуваме по продължение на алеята. ние н~ Предлози с ... За място За време gegen към, около Тот аЬ erwartet Tim gegen sieben Uhr. при Към осем часа ще ядем. в Ще се видим в три часа. bls ДО Той спа до единадесет часа. Баба ми живее при моята леля. Du solfst dich nachher beim Chef melden. След това трябва да се явиш при шефа. Um 8.30 Uhr macht der Laden auf. 8.30 часа. Er hat bls elf Uhr gesch/afen. Dativ АЬ dem Alfgiiu wurde das Wetter schдn. ... нататък От Алгой нататък времето стана хубаво. Meine GroBmutter wohnt bei meiner Tante. Ьеi Gegen acht Uhr wollen wir essen. Wir sehen uns ит drei. Пример в от Том очаква Тим към седем часа. ит Dativ Магазинът отваря в entfang Entlang dieser StraBe stehen Hduser aus dem 19. Jahrhundert. покрай,на На тази улица има къщи от gegeni.iber Gegenliber dem Kaufhaus ist eine Eisdiele. срещу Срещу универсалния магазин има магазин за сладолед. XIX век. Pfдtzlich standest du mir gegeniiber. Sie Ыeibt Ьis kommenden Sonntag. Изведнъж ти стоеше срещу мен. Тя ще остане до идната неделя. fi.ir Unser Au-pair-Miidchen Ыeibt fiir ein Jahr. За посока за Нашата детегледачка ще остане за една година. aus Sie kommt gerade aus dem Urfaub. от Тя тъкмо се връща от отпуск. За причина durch Er ist sehr verunsichert durch die Ki.indigung. поради, Той е много несигурен поради уволнението. посредством, Durch ihn habe ich dich kennen gelernt. чрез Чрез него се запознах с теб. Sie nimmt Geld aus der Kasse. Тя взема пари от касата. nach Marie fдhrt nach ltalien. за, към Мари пътува за Италия. Jch suche nach dem Zugfahrplan. Търся разписание на влаковете. 138 Предлози с ' Akkusativ Предлози с Dativ 139 Предлози zu Zu Weihnachten essen wir immer Gans. von Dativ Die Muscheln sind vom Strand. за, по По Коледа ние винаги ядем гъска. от Мидите са от плажа. zwischen Er kommt тйdе von der Arbeit. между Zwischen dem 8. und 7О. Oktober habe ich keine Zeit. Между 8 и 1О октомври няма да имам време. Той си идва изморен от работа. За причина zu Wir fahren zu Ота und Ора. aus Аиs Furcht vor dem Gewitter flйchtete sie in den Keller. при, на, към Ние отиваме при баба и дядо. от От страх от бурята тя избяга в мазето. lch muss zum Zahnarzt gehen. vor Du kannst vor Sehnsucht nicht mehr schlafen. Трябва да отида на зъболекар. от От копнеж ти вече не можеш да спиш. wegen Wegen der Grippewelle /assen wir uns impfen. за ради, Заради грипната вълна ще се имунизираме. За посока Пример в За време аЬ АЬ от (начало) От вторник слънцето отново ще грее. порад:::.: и=::­ Sie geht аЬ nдchstem Semester auf die Uni. За начин =;;;;; Dienstag scheint die Sonne wieder. От следващия семестър тя отива в университет. ап Ап den Nachmittagen arbeitet sie immer. в,на,по Следобедите тя винаги работи. Ат Wochenende habe ich wieder mehr Zeit. Du so/lst beim Essen nicht reden. Не трябва да говориш по време на хранене. bls zu Sie wartet bls zum Mittag. ~~д,..о......-.=:-- Тя чака до обяд. nach Nach der Schule Ып ich immer тйdе. след След училище винаги съм изморен. in ln der Pause esse ich ein Brotchen. в, през В почивката ще изям един сандвич. Mit meinem Motorrad Ып ich schne/1. с С моя мотор съм бърз. · ln der groBen Eile habe ich etwas vergessen. in През уикенда отново ще имам повече време. bei mit в В бързината забравих нещо. nach Wenn es nach mir geht, fahren wir jetzt los. според, от Ако зависи от мен, ще тръгнем сега. auBer Alfe auBer Tina waren in der Aussteflung. ос вен Всички освен Тина бяха на изложението. Най-важното накратко! Ви наги с аЬ, lm April habe ich wieder mehr Zeit. Dativ са: aus, аивеr, bei, gegenйber, mit, nach, seit, von, zu През април отново ще имам повече време. in /п zwei Wochen след След две седмици имам рожден ден. seit Seit einem Monat ist er kaum zu Hause. от (действи­ От един месец той почти не се прибира вкъщи . ето зап очва Sie liebt ihn seit ihrer Jugend. в ми налото Тя го обича от младежките си години. habe ich Geburtstag. и п родъл­ жава) von ... bls Er war vom ersten Ьis zum /etzten Tag flei8ig. От първия до последния си ден той беше прилежен. vor Er geht vor der Arbeit joggen. преди Той ходи да тича преди работа. vor Vor einem Jahr war ich verliebt. преди (за Преди една година бях влюбен. ми налото) 140 Предлози с Dativ Предлози с Dativ 141 Предлози Предлози с Akkusativ и Dativ Предлог Някои предлози могат да се използват както с Akkusativ, така и с Dativ. Пример ап + Akkusativ Раи/а wi/1 an den Strand. + Dativ Ап meiner Jacke sind Knopfe. до,на Паула иска да отиде на На якето ми има копчета. плажа. Der Spiegel hi:ingt ап der Wand. Sie ruderten an das Ufer. Огледалото виси на стената. Пример Те гребаха до брега. ап (до) auf (върху) hinter (зад) [J in (в) пеЬеп (до) l йЬег(над) auf Er fi:ihrt auf die lnsel. Auf dem Berg steht ein Haus. върху, Той отива на острова. На хълма има къща. на Sie geht aufs Gymnasium. Die Kinder spielen auf der StraBe. Тя учи в гимназия. Децата играят на улицата. hinter Er rennt hlnter den Busch. Er steht hinter der Тйr. зад Той изтичва зад храста. Той стои зад вратата. Sie geht hinters Haus. Hinter dem Hйgel ist das Meer. Тя отива зад къщата. Зад хълма е морето. in (за обозначаване на посока ln Berlin ist immer viel los. (без при имена на селища В Берлин винаги се случват грам. и държави, които се много неща. член) употребяват без граматичен до член, се използва ln Griechenland ist es oft sehr heiB. предлогът nach + Akk) В Гърция често е много горе­ . unter (под) vor (пред) zwischen ,п Wir fahren ln die Stadt. Sie kauft in der Stadt ein. в, на, за Ние отиваме в града. Тя пазарува в града. lch lege das Buch in das Regal. lm Haus ist es warm und (между) Когато говорим за движение в дадена посока (Wohin?), предлогът се използва с Akkusativ: lch stelle den Tisch ап die Wand. lch lege das Messer auf den Tisch. Er legt das Висh пеЬеп si,h. Sie geht vor die Tiir. Поставям масата до стената. ва с Er f/iegt morgen in die USA. В къщата е топло и уютно. lch lege mich пеЬеп dich. Neben der Kirche ist die Schule. ДО Лягам до теб. До църквата е училището. Er setzt sich пеЬеп mich. lch mochte пеЬеп dir sitzen. Той сяда до мен. Искам да седя до теб. йЬеr Jan fliegt iiber Paris. Ober dem Tisch hi:ingt eine над Ян лети над Париж. Lampe. Die Wolken ziehen iiber das Land. Над масата виси лампа. Dativ: Der Tisch steht ап der Wand. Das Messer /iegt auf dem Tis,h. Das Buch liegt пеЬеп mir. Sie steht vor der Tiir. gemйtlich. пеЬеп Той поставя книгата до себе си . Когато говорим за местоположение (Wo?), предлогът се изпол з­ Слагам книгата на рафта. Той утре лети за САЩ. Слагам ножа на масата. Тя отива пред вратата. що. Масата стои до стената. Облаците преминават над Die Wolken sammeln sich iiber dem Atlantik. Ножът лежи на масата. страната. Облаците се скупчват над Книгата е до мен. Атлантическия океан. Тя стои пред вратата. unter под Der Hund legt sich unter den Tisch. Unter der Brйcke flieBt ein Fluss. Кучето ляга под масата. Der Hund liegt unter dem Tisch. Под моста тече река. Кучето лежи под масата. 142 Предлози с Akkusativ и Dativ Предлози с Akkusativ и Dativ 143 Предлози Предлог Пример В разговорния език тези предлози често се употребяват с Пример vor + Akkusativ Er legt das Packchen vor die + Dativ Vor dem Haus steht ein a/ter Dativ. пред Тйr. Ваит. Wёihrend des Konzerts Той поставя пакета пред Пред вратата има старо дърво. вратата . lch warte vor dem Tor auf dich. Wegen des Sturms ... Trotz des Staus ... Stelf die Schuhe vor die Тйr. zwischen Leg dich doch zwischen uns. между Легни между нас. Das Kind schlaft zwischen seinen Eltern. Er stellt sich zwischen uns. Детето спи между родителите Той застава между нас. си. Zwischen den Gдrten steht ein В немския език има много глаголи, които се използват с опреде­ лен падеж или предлог, като в зависимост от предлога могат да променят значението си. denken мисля Zaun. Къде? (за място) се използва (за посока) се използва Dativ. С Akkusativ. въпроса antworten отговарям u на един имеил. Dativ: ап + dem -> ат; bei + dem -+ beim; in + dem -> im; von + dem -4 vom при предлози с Akkusativ: ап + das-+ ans; auf + das-+ aufs; in + das -+ ins; zu + der -+ zur при предлози с fragen питам sich bescha~igen занимавам се sich beschiiftigen mit + Dativ Er beschёiftigt sich gerne mit der Natur. Той обича да се занимава с За време wahrend Wiihrend des ganzen Winters /ag Schnee. по време на, през През цялата зима имаше сняг. природата. bestehen състоя се от За начин вместо fragen nach + Dativ Er fragte nach dem Weg. Той попита за пътя. Genitiv (an)statt/anstelle antworten auf + Akkusativ Einen Moment, bltte! fch muss noch auf eine E-Mail antworten. Момент, моля! Трябва да отговоря Сливане на npeдnora и следващия го определителен член: Предлози с denken ап + Akkusativ lch denke sehr oft ап dich. Много често мисля за теб. Между градините има ограда. Wohin? Накъде? Konzert ... Wegen dem Sturm ... Trotz dem Stau ... Глаголи с предлози вратата. Wo? Wёihrend dem Чакам те пред вратата. Постави обувките пред С въпроса ... lch nehme lieberGemйse (an)statt/anste/le des Fleisches. настоявам за Ще взема зеленчуци вместо месо. bestehen aus + Dativ Das Buch besteht aus 100 Seiten. Кни гата се състои от 100 страници. bestehen auf + Dativ Er besteht auf seinem Recht. Той държи на своето. За причина wegen Wir sind wegen des Sturms abgefahren. заради Ние отпътувахме заради бурята. trotz Er kam trotz des Staus pйnktlich ап. въпреки Въпреки задръстването той пристигна точно навреме. 144 Предлози с Genitiv Глаголи с предлози 145 Наречие Пет наречия образуват сравнителна и превъзходна степен. Положителна Наречие bald (скоро), eher (по-скоро), fruh (рано) fruher (по-рано) gern (с удоволствие) lieber (с по-голямо haufiger!ofter ат (по-често) (н ай-често) sehr (м ного) wohl!gut mehr (повече) wohler / besser ат (добре) (по-добре) (най-добре) Sie konnen hier nicht halten. Не можете да спирате тук. Das ist eine ziemlich gute Frage. прилагателно: Това е доста добър въпрос. ehesten (най-скоро), ат fruhesten (най-рано) ат liebsten (с най-голя мо удоволствие) oft (често) Колата там е неправилно паркирана. ат удоволствие) Das Auto da ist falsch geparkt. глагол: Превъзходна степен степен Наречията могат да дадат по-точна информация за: съществително: Сравнителна степен haufigsten meisten (най-много) ат woh/sten / ат бesten Das ist ganz anders. наречие: Това е съвсем различно. Наречията не се скланят или степенуват (с Наречия за място 5 изключения). Изписват се винаги с малка буква: hier (тук), gestern (вчера), trotzdem (въпреки това), beinahe (почти), gern kaum (почти, едва). Наречията за място показват къде се намира лице или предмет. (с удоволствие), li~ h inten :teek ~~ vorne''~ Спрямо тяхното значение наречията могат да бъдат подраз­ -- ------· делени на: • наречия за място: morgens (сутрин), manchmal (понякога), neulich (наскоро) • наречия за време: hier (тук), vorwarts (напред), herunter (надолу) Wo? Къде? Wo? Къде? Wo? Къде? • hierтyк dа тук dortтaм (съвсем близо) (присъствие) (нещо отдалечено) lch Ып hier. Der Gast ist da. Er wartet dort. за следствие, напр.: Аз съм тук. Гостът е тук. Той чака там. за отстъпка, drinnen наречия за причина и следствие: - за причина, напр.: darum (затова), desha/b, deswegen (затова, поради това) - folglich, demnach, also (следователно) напр. : dennoch (все пак, въпреки това), allerdings вътре навън (извън driiben отсреща (наистина, но) (в помещението) дадено помещение) (срещу) за цел , напр.: dafйr (за това) Willst du drinnen ... oder drauBen warten? Искаш ли да поча- или навън? Du kannst auch driiben warten. • наречия за начин: gern (с удоволствие), vergebens (напраз но) , allerdings (без съмнение, каш вътре разбира се) И отсреща можеш да ... почакаш. аиВеп отвън • tnnen отвътре iibera/1 навсякъде (външна страна) (вътрешна страна) (на всяко място) Ат /ппеп habe ich Mantel fehlt аиВеп ein Knopf. schon wieder angenдht. Oberall liegen Кпорfе herum. На палтото отвън Отвътре пак го заших. Навсякъде са липсва едно копче. 146 drauBen Нареч и е Наречия за място ihn разпилени копчета. 147 Наречие irgendwo някъде nirgendwo никъде woanders някъде (неизвестно място) (няма такова място) другаде Woher? Откъде? (на друго място) Den Stein habe ich irgendwo gefunden. lch kann den Stein nirgends finden. lch muss ihn woanders liegen gelassen haben. Намерих камъка Не мога да намеря Трябва да съм го някъде. камъка никъде. оставил някъде другаде. Могат да се комбинират две наречия за място. von dort Der Bus muss von dort kommen. оттам Автобусът трябва да дойде оттам. von rechts - von links отдясно - отляво von оЬеп - von unten отгоре - отдолу von аиВеп - von innen отвън - отвътре Der Radfahrer kam von llnks. Колоездачът дойде отляво. Das Geriiusch kam von оЬеп. Шумът идваше отгоре. lch habe von innen abgeschlossen. Аз заключих отвътре. • 1st das Geld hier drin? Oder ist es da drin? Наречията за посока с hin- и Парите тук вътре ли са? Или са там вътре? her- her- означава посоката към говорещия: Ег kommt herauf. Той идва нагоре. Наречията за място в изречението Наречието за място може да заема различни позиции herauf· (klettern) (катеря се), heriiber- (rufen) (викам, извиквам към себе си), herunter- (kommen) (слизам), heraus- (laufen) (изтичвам навън), herein- (gehen) (влизам) в изречението. Най-често използваните на~ечия за място Wo? Къде? hin- означава посоката Ег geht hinunter. hier (тук), dort (там), da (там), links (вляво, отляво, наляво), rechts (вдясно, отдясно, надясно), vorne (отпред), hinten (отзад), оЬеп (горе), unten (долу), (dr)innen ((на)вътре), (dr)аивеп ((на)вън), йЬеrа/1 (навсякъде), irgendwo (някъде, където и да е), nirgends!nirgendwo (никъде), drйben (отсреща), пеЬепап (наблизо), unterwegs (напът) ... на отдалечаване от говорещия: Той слиза надолу. hinauf- (springen) (отскачам), hiniiber- (gehen) (минавам на другата страна, отсреща), hinunter- (schauen) (гледам надолу), hinaus- (gehen) (излизам), hinein- (gehen) (влизам) Наречия за посока В разговорния език се казва: Тези наречия показват дадена посока. rauf ( herauf или hinauf), rйЬег ( hегйЬег или hinйber), runter (= herunter или hinunter), raus (- heraus или hinaus), rein (- herein или hinein). Wohln? Накъде? hinauf- hinunter нагоре - надолу vorwdrts - rйckwdrts напред - назад aufwarts - abwiirts нагоре - надолу nach links - nach rechts наляво - надясно geradeaus lch gehe die Treppe hinauf. Аз се качвам нагоре по стълбата. Ои musst vorwiirts einparken. Най-често използваните наречия за посока Трябва да паркираш напред. Wohin? hin (натам, нататък), dorthin (нататък, натам), hinauf (нагоре), hinunter (надолу), hinab (надолу), hinaus (навън), hinйber (отвъд), hoch (високо), herum (около), umher (наоколо), vorwiirts (напред), rйckwiirts (назад), abwiirts (надолу), aufwdrts (нагоре), seitwiirts (настрани), auswdrts (навън) Der Aufzug fiihrt aufwiirts. Асансьорът се качва нагоре. Sie mйssen erst nach links und ... Вие трябва да карате първо наляво и dann geradeaus fahren. направо след това направо . nach оЬеп - nach unten нагоре - надолу hierhin - dorthin - dahin насам - натам - нататък Er geht nach unten in den Kelfer. 148 ... Той отива надолу в мазето. Woher? her (насам), dorther (оттам), herab (надолу), herunter (надолу), heraus (навън), heran (насам) Schaut doch та/ hierhin! Погледнете насам! На речия за посо ка Наречия за посока 149 На речие Наречия за време Определен момент в бъдещето Те да в ат информация за времето. Могат да опишат както определени моменти, така и периоди от време в настоящето, миналото или бъдещето. bald (скоро), morgen (утре), i.ibermorgen ( вд ругиден), spi:iter (по- късно), demni:ichst (в най -скоро време) Wir kommen bald wieder. Скоро пак ще дойдем. Wann? Кога? Определен момент в настоящето Определен момент в миналото Отношението сп~ямо друг момент във времето jetzt еЬеп сега току-що (тъкмо, преди няколко lch gehe jetzt arbeiten. Sie hat еЬеп abgewaschen. vorher (преди това), nachher (след това), seitdem (оттогава), inzwischen (междувременно), zuеrst (пъ рво), danach (след това), dann (тогава), zuletzt (накрая) Klaus hat sein Studium abgebrochen. Seitdem fдhrt er Taxi. Сега отивам да работя. Тя току-що изми съдовете. Клаус прекъсна следването си. Оттогава кара такси . heute gestern, vorgestern днес вчера, завчера Предварително извършено действие или такова, което ще се Heute scheint die Sonne. Gestern schien die Sonne. извърши впоследствие Днес грее слъ нце. Вчера грееше слънце. gerade neulich, vor kurzem vorher (п реди това), erst (първо), zuerst (на й-напред) тъкмо наскоро,неотдавна Wollen wir spazieren gehen? lch wasche gerade аЬ. Neulich habe ich das in der Zeitung Ще се разхожда ме ли? Аз тъкмо мия съдовете. gelesen. Ja, aber vorher muss ich Ьйgе/п und nachher muss ich aufrдumen. Нас коро прочетох това във Да, но първо трябва да изгладя и след това трябва да разтребя. (gerade, vor ein рааг Minuten) минути) nachher (след това), dann danach (сл ед това) (после), вестн ика. da (in dem Moment) vorhin Честота сега (в този моме нт) п реди това, п реди мал ко Wie oft? /ch saB in der Badewanne. Da klingelte es. Du hast vorhin nicht aufgepasst. Колко често? Ти п ред и мал ко не внимаваше. Бях във ва ната . Тога ва се п озвън и. пип (jetzt, als nдchstes) сега (като нещо сл едващо) einmal (vor Janger Zeit) nie (никога), niemals (ни кога), fast nie (почти н и кога), selten (рядко), kaum (почти не), manchmal (понякога ), аЬ und zu (от време на време), oft ( често), hi:iufig (често), meistens (най-често), fast immer (почти ви н аги), immer (в ин а ги), stets (ви наги, непрекъснато) веднъж, ня ко га (преди мн ого време) ... или Nun horen wir auf zu Jernen. Es war einmal eine Zauberin ... schon Bist du schon fertig? По-бързо от Сега спираме да уч им . Имало едн о време едн а вече Готов л и си вече? очаква ното. noch lch Ып noch nicht fertig. Продължа ва още Още н е съм готов. малко по-дъл го. erst lch werde erst nдchste Woche fertig. По-късно от ч ак, едва Чак следващата седми ца ще съм готов. очаква н ото. магьосни ца ... Период от време в настоящето Период от време в миналото heutzutage friiher в дн ешн о време по -ра но Die Kinder sitzen heutzutage alle vor dem Computer. Fri.iher war al/es besser. Вс ички деца в днешно време седят damals пред компютъра. няко га, тогава (по онова време) продължителност По-рано вс ичко беше по -доб ре. Damafs holte тап das Wasser noch aus dem Brunnen. Тогава водата се носеше от кладе ­ не ца . 150 На реч и я за време Наречия за време 151 Наречие П~иемане на не~о Дните и частите на деня ·.a...--- morgens (всяка сутрин}, mittags (по обед), abends (всяка Morgens mache ich Friihstiick. вечер) anscheinend изглежда (Всяка) сутрин правя закуска. montags (всеки понеделник), dienstags freitags (всеки петък) Freitags essen wir Fisch. (immer) доставя удоволствие. (всеки вторник), Вероятност bestimmt със сигурност (Всеки) петък ядем риба. (винаги) (седмично), monatlich (месечно), eventue/1 fch habe eventue/1 noch eine Freikarte fiir euch. евентуално Евентуално ще имам още един безплатен билет .за Вас. sicherlich Die ist sicher/ich nicht mehr gй/tig. сигурно Сигурно тя вече не е валидна. wahrscheinlich Wahrscheinlich werden wir ат nachsten Wochenende in den Harz fahren. вероятно Наречия за начин Вероятно през следващия уикенд ще пътуваме до Наречията за начин могат да изразяват оценка, приемане или вероятност. Оценка gliicklicherweise Afs das Wasser aus der Waschmaschine fief, war sie gliicklicherweise zu Hause. за щастие Когато протече водата от пералната машина, тя планината Харц. vielleicht Viel/eicht liegt dort noch ein wenig Schnee. може би Може би там лежи все още малко сняг. Думите, които са образувани от прилагателно+ при които се случва нещо. hoffent/ich Hoffentlich ist der Wfnter bafd vorbei. дано Дано зимата свърши скоро. leider lch habe leider vergessen, wann du Geburtstag hast. за съжаление, За съжаление забравих кога имаш рожден ден. Градация с помощта на наречия за начин жалко за нещастие -weise, винаги са наречия. Те дават информация за обстоятелствата, за щастие си беше вкъщи. dummerweise lch habe den ganzen Tag gewartet. Er hat mfch bestimmt vergessen. Целия ден чаках. Той със сигурност ме е забравил. Седмиците, месеците и т.н. tiiglich (ежедневно), wochentlich jahrlich (годишно) Er li:iuft jeden Tag 15 Ki/ometer. Anscheinend macht es ihm SpaB. Той всеки ден бяга 15 километра. Изглежда, това му Dummerweise Ьiп ich zum Vorstelfungsgesprach zu spat gekommen. Наречията за начин могат да подсилят значението на прилагателните: Das sind sehr schone Hemden. ... или да го отслабят: Das ist nur ein kfeiner Hund. За нещастие закъснях за интервюто. natiirlich Wi!lst du mit zum FuBbaff kommen? Natiirlich (wilf ich das). естествено Искаш ли да дойдеш с мен на мач? Естествено (искам Това са много хубави ризи. 811>- Това е само едно малко куче . Подсилване на прилагателните, стр. 60 Конкретизиране с помощта на наречията за начин това). wirk/ich Der schottische Tanz hat uns wlrklich SpaB gemacht. действително, Шотландският танц наистина ни достави удоволствие. наистина 152 Наречия за начин nur lch wohne in der Stadt, denn nur dort finde ich Arbeit. само Аз живея в града, защото само там намирам работа. auch Jch wasche immer das Auto, jetzt Ьist auch du та/ dran. също, и Аз винаги мия колата, сега и ти си наред. sogar Der пеие Apfelbaum ist tof/, er tri:igt sogar schon Friichte. дори Новото ябълково дърво е чудесно, дори вече дава плодове. Наречия за начин 153 Наречие Място на наречията за начи н в изречението Наречието стои в началото или в средата на изречението. В also отр и цателни изречения стои след nicht. значи Начаnона Среда на Край на из~ечението изР.ечението ИЗР.ечението sicherlich eine Pause machen. Die Verkauferin mochte П родавачката сигурно иска да направи почивка. Der Kunde kauft nicht gern hier ein. Кл ие нтът не обича да пазарува тук. Der Ehemann hat ein Afibl. Er kann a/so nicht der Tдter sein. Съпругът има алиби. шителят. факт резултатът е различен от Значи той не може да е извър­ очакваното trotzdem DrauBen ist es kalt. Trotzdem wilf ich spazieren въ преки Навън е студено. gehen. Въпреки това искам да се това разходя. abends gern Bettina /iest nоrично заключение акт im Bett. необходимост Бетина обича да чете вечер в леглото. Wahrscheinlich - в противен случаи отри-- цатеnен резултат ist das Kleid zu teuer. Вероятно роклята е твърде скъпа. sonst иначе Наречия за причина Sonst verlieren wir gegen diese Du musst unbedingt mitspielen. starke Mannschaft. Непременно трябва Иначе ще загубим от този да играеш с нас. силен отбор. Те назовават причина, следствие ил и цел и м огат да заместя т даден и съ юзи. ~ Съюзи за причина, стр. Какво може да се свъ же наречие за Място на на речията за прич ина в изречени ето 134 оrически? причина Начало на затова Es поради това darum затова deswegen заради това ИЗР.ечението изречението mochte ich ein Eis essen. es nдmlich so gut. Студено е. Prйfung. Trotzdem Искам да завърша Затова в момента имам изпит. Въпреки това искам да ям сладолед. schmeckt Wilfi hat eine groBe Familie. Daher muss er zweimal В ил и има гол я мо Поради това трябва два пъти да Наречията за пр и чи на могат да стоят в началото или в средата семей ство. п разнува рожден ден. на изречението. Sebastian spieft Schfagzeug. Darum ist es immer laut im Haus. Себастиан свири на Затова в къ щата винаги е ударни и нструменти. шумно. David surft jede freie Minute im fnternet. Deswegen ist die Rechnung so hoch. Давид сърфира в Затова сметката е толкова интернет всяка висока. Geburtstag feiern. При итал ианците той е толкова вкусен. Namlich (именно, всъщност) ви на ги стои в средата н а изречен ието. Местоименни наречия М но го глаголи, съществителни и п рил а гателни се употребяват с точно определен предлог, който от своя страна изисква доп ълнение в точно определ ен п адеж. За предмети или цели изказван ия също често се използват местоименн и наречия, свободна ми н ута . които за местват вече назованото съществ ител но с предлог, следствие причина nдmlich Мах muss seine Hande Sie sind nдmlich ganz schmutzig. за да се избегн е повтор е н ие. и менно, waschen. Те всъщност са м ного мръсни. всъщ ност Макс трябва да си А//е hoffen auf bessere Zukunft. - А//е hoffen darauf. Всички се надяват на по-добро бъдеще. измие ръцете. 154 Край на kalt. Deshalb mache ich gerade die Beim ltaliener Среда на ist lch wifl mein Studium beenden. след ването си. daher 2 изречението следствие причина deshalb Позиция - Всички се надяват на това. Наречия за причина Местоименни наречия 155 Наречие Nun hat er mehr Zeit fйrs Segeln. Letztes Jahr hatte er kaum Zeit fйrs Segeln. -+ Letztes Jahr hatte er kaum Zeit dafiir. Сега той има повече време за ветроходство. Миналата година той почти нямаше време за ветроходство. -+ Миналата година той почти нямаше време за това. Във въпросителни изречения се използват местоименни наречия, които започват с wo- (въпросителни наречия). Те винаги стоят в началото на въпросителното изречение. Worauf hoffen а//е? - А//е hoffen auf bessere Zukunft. На какво се надяват всички? - Всички се надяват на по-добро бъдеще. Wofйr hat er пип Zeit? - Er hat пип Zeit fйrs Segeln. За какво има той време сега? - Сега той има време за ветроходство. Местоименните наречия се отнасят към цели изказвания или предмети, но никога към лица. За лица се употребява предлог+ въпросителна дума: Ап wen denkst du? - /ch denke ап meinen Vater. lch denke sehr oft ап ihn. За кого мислиш? - Мисля за баща ми. Много често мисля за него. Mit wem lebst du zusammen? - /ch /еЬе mit Martha zusammen. lch lebe schon seit drei Monaten mit ihr zusammen. С кого живееш заедно? - Живея заедно с Марта. Живея заедно Предnоr an auf aus bei durch entlang fur gegen hinter .IП mit nach uber von vor wegen zu zwischen daran darauf daraus dabei dadurch da entlang dafur dagegen dahinter darin damit danach daruber davon davor deswegen dazu dazwischen Местоименните наречия се образуват от наречие и предлог. Ако между наречието и предлога се съберат две гласни, тогава -r-. Вьпроситеnно dran drauf draus drin druber woran worauf woraus wobei wodurch wo entlang wofur wogegen wohinter . worin/worein womit wonach woruber · wovon wovor weswegen wozu wozwischen Morgen gehe ich zu Sarahs Party. /ch freue mich sehr darauf (= auf die Party). (sich freuen auf + Akkusativ) Утре ще ходя на партито на (ара. Много се радвам за това (= за партито). Wovor hast du Angst? - lch habe Angst vor Schlangen. (Angst haben vor+ Dativ) От какво имаш страх? - Имам страх от змии. Но за лица: Vor wem hast du Angst? - Vor meinem Chef. От кого те е страх? - От моя шеф. Много местоименни наречия с Образуване Кратка форма наречие с нея от три месеца. между тях се вмъква Наречие da- имат аналог с hier-, но се употребяват значително по-рядко. Er ist von der Маиег gesprungen. Dabei / Hierbei (= beim Sprung von der Маиег) hat er sich ат Fu8 verletzt. Той скочи от стената. При това (= при скока от стената) си нарани крака. 156 Местоименни наречия Местоименни наречия 157 Модални частици Място в изречението Модалните частици най-често стоят пред наречието в средата на Модални частици изречението, но никога в началото. Karin wohnt doch hier druben. Та Sie liebt ihn doch. Sie liebt ihn ЫоВ. Sie liebt ihn halt. Та тя го обича. Начало на Тя просто го обича. из Тя го обича и това е. Ti/1 hat Карин живее тук отсреща. Среда на изречението Край на ечението doch morgen Hochzeitstag. Модалните частици се употребяват предимно в разговорния Та Тил има утре годишнина от сватбата. език, за да изразят емоциите и реакциите на говорещия. Jch habe ja seinen Hochzeitstag vergessen. Аз всъщност съм забравил датата на сватбата му. Модална Пример Възможна реакция на ...,_ Das ist aber nett von lhnen! части_, ~,::. а ГОВОР-еЦ\ИЯ Модалните частици са неизменяеми части на речта. Към тях не ober изненада се задават въпроси. Колко мило от Ваша страна! Ыо/J Was habe ich da Ыо/J gemacht? подсилва дадена емоция Какво направих? denn Wo wohnst du denn? приятелско запитване Та къде живееш? doch Das habe ich mir doch gedacht. потвърждение Така си и мислех. Du wolltest doch gestern kommen. очакваното не се случва Нали вчера искаше да дойдеш? Hor doch zu! Слушай де! eben/halt So ist das еЬеп. Ами, така eigentlich Was willst du eigentlich? etwa подсилване на подкана е. не може да се промени подсилване - особено Какво всъщност искаш? при въпроси Hast du etwa dein Brot nicht aufgegessen? във въпроси: учудване на даден факт Да не би да не си си изял хляба? ja Du Ьist ja schon da! изненада А, ти вече си тук! lch habe es ja gewusst. раздразнение Та аз си знаех! та/ Schau doch та/! Погледни де! Mach та/ Ьitte das Fenster zu! приятелско настояване Моля те, затвори прозореца! schon lch denke, der Brief wird schon wichtig sein. подсилване на дадено предположение Мисля, че писмото вероятно ще е важно. wohl Das habe ich wohl vergessen. предположение Изглежда, съм забравил това. 158 Модални частици Модални частици 159 Изречение Изречение Начало Позиция lch gehe Среда 2 Край angeln. Аз отивам за риба. Gestern Ып ich mitHans angeln gegongen. Вчера ходих с Ханс за риба. Muss Части на изречението ongeln gehen? ich Трябва ли да ходя за риба? Глаголът стои в центъра на и зречението. Той се нуждае най-мал­ Във въпросителни и удивителн и изреч е ни я мястото на подлога ко от една допълваща го част, за да образува изречение. се променя. Най-важната допълваща част е подлогът (Subjekt): Сказуемото в изречението Бащата се къпе. Der Vater badet. Някои глаголи се нуждаят от повече допълнени я (Objekte), които могат да стоят в различни п адежи . Der Vater wiischt seinen Sohn. Der Vater gibt seinem Sohn das Haarshampoo. - какво прави едно или няколко лица : Der Vater wiischt seinen Sohn. Бащата Бащата мие сина си. Бащата дава на сина си - какво се случва: Das Wasser spritzt iiber den Rand der Badewanne. шампоана за коса. Подлогът в изречението Подлогът е допълващата глагола част в Der Vater badet. Das Boot schwimmt auf dem See. В изречението глаголът дава информация за следното: къпе своя син. Водата пръска извън ръба на ваната. Сказуемото може да се състои от една или повеч е части . Това Nominativ. зависи от вида на глагола, времето и наклонението. Бащата се къпе. стр. Лодката плува в езерото. 1111- Глагол, 72 Бащата взема сапуна. Der Vater nimmt die Seife. Въпросителна дума Въпрос Отговор Wer? (за лица) Wer wёischt seinen Sohn? der Vater Кой? Кой къпе своя син? бащата Wos schwimmt ouf dem See? das Boot Изключение: Изречения в повелително наклонение ( 1111- стр. Какво плува в езерото? лодката подчинени изречения Wos? (за предмети и абстрактни съществителни) Спре гн атият гла гол стои на второ място в гла вното съобщително изречение. В под чин еното изречение стои на последно място. ( 1111- стр. 169) и 170). Какво? Многосъставно сказуемо Подлог в изречението може да бъде съществително име или Многосъставното сказуемо образува рамка на изречението: местоимение: lrina schwimmt im See. Sie schwimmt im See. Ирина плува в езерото. Тя плува в езерото. Der See ist sauber. Er ist sauber. Езерото е чисто. То е чисто. 1 Модални глаголи Глаголи с делими представки . Сложни глаголни времена Подлогът най -често стои в началото на изречението, но може да Наклонение бъде и в средата, непосредствено след глагола. Страдателен залог Многосъставни глаголи 1 Er Sie Wir will hiingt haben die Seife nehmen. die Wasche ouf. dos Hondtuch gewoschen. lch Sie Wir wйrde dos Kind vom Voter heute wird gehen ousfahren. abgeho/t. • spaz,eren. Спрегнатата форма на глагола стои н а второ място в съобщи тел­ ното изрече нието, а другата част от сказуемото 160 Подлогът в изречението Сказуемото в изречението - в края му. 161 Изречение Допълненията в изречението Най-важното нак~атко! В изреченията много глаголи се нуждаят не само от подлог, но и Когато в едно и също изречение има допълнение в от допълнения. Падежът на допълненията зависи от глагола: Akkusativ, допълнението в Dativ стои пред допълнението в Akkusativ: Der Vater trocknet seinen Sohn аЬ. (допълнение в Akkusativ) Бащата избърсва своя син. lch Er kдmmt ihm die Haare. (допълнение в Dativ) habe der Frau mein Auto Ако и двете допълнения са местоимения, допълнението в Akkusativ стои пред допълнението в Oativ. В едно изречение може да има и няколко допълнения : lch (допълнения в Dativ и Тогава му облича пижамата. Akkusativ) и geschenkt. Той му сресва косата. Dann zieht er ihm den Schlafan:zug ап. Dativ habe es ihr geschenkt. Ако допълнението в Akkusativ е местоимение, а това в Dativ съществително име или обратно, тогава важи правилото: краткото стои пред nо-дъnrото, т.е. местоимението пред Има следните видове допълнения: съществителното. Доnъnнение в Akkusativ Thomas badet seinen Sohn. Wen badet er? seinenSohn Томас къпе своя син. Кого къпе той? своя син Thomas wдscht sein Auto. Wos wascht er? seinAuto Томас мие своята кола. Какво мие той? своята кола baden + Akkusativ waschen + Akkusativ lch lch habe habe es ihr der Frau mein Auto geschenkt. geschenkt. Предложно допълнение Някои глаголи изискват употребата на точно определен предлог. Доnъnнение в Предлогът от своя страна определя падежа, напр.: warten auf, hoffen auf, sich freuen йber/auf..., etwas legen auf/in/ vor ... ~ стр. 136 Dativ Er mбchte seiner Frau helfen. Wem will er helfen? seiner Frau helfen + Dativ Той иска да помогне на На кого иска да на своята своята жена. помогне? жена Предложно допълнение в Dativ Страхувам се от паяци. Предложно допълнение в Akkusativ Позиция lch mбchte 2 Среда Край den Kiise gern selbst essen. iihnelt dem Vater sehr. Детето много прилича на бащата. Допълненията в Място в изречението Предложното допълнение стои непосредствено преди кра я на изречението. Аз искам да изям сиренето сам . Das Kind lch denke ап dich. Мисля за теб. Място на допълненията в изречението Начаnо lch fйrchte mich vor Spinnen. Dativ и Akkusativ могат да стоят и в началото на изречението: Начало Гnaron Среда Susanne denkt jeden Abend ап ihn. Край Сузане мисли всяка вечер за него. Roland legte seinen Sch/йssel auf den Tisch. Роланд постави ключа си на масата. Den Kiise mдchte ich se/bst essen. Dem Vater дhnelt es. Die Schwester bringt das ВаЬу ins Bett. Сестрата слага бебето в леглото. Das ВаЬу liegt im Bett. Бебето лежи в леглото . 162 Допълненията в изречението Допълненията в изреч ението 163 Изречение Допълнение в Видове изречения Genitiv Използва се сравнително рядко. В различните видове изречения гла голът заема различна Wir gedenken der gefallenen Soldaten. (gedenken + Genitiv) позиция. Ние почитаме паметта на загиналите войници. Wir waren uns des Risikos bewusst. (sich bewusst sein + Genitiv) Главно изречение Ние бяхме наясно с риска. .• • В главните изречения глаголът заема втора или начална позиция. • • на · ратко! Към главните изречения спадат следните видове: Към частите на изречението можете да задавате въпроси, започващи с буквата W (W-Fragen): • Wer? Кой?, Wie? Как?, Was? Какво?, Wo? Warum? Защо?, Womit? С какво?, ... Къде?, Wann? Гnaron Пример съобщител но на втора Ein junger Мопп ging zum Flughofen. позиция Млад мъж отиде на летището. въпросително с на втора Wohin f/iegstdu? въпр. дума позиция За къде ще летиш? въпросително в началото Кога?, ? Подреждането на частите в изречението до известна степен е свободно, но следва някои определени правила. - Вид изречение Кратко пред дълго при допълненията: Der Вдсkег verkaufte ihr fiinf Brezeln fйг nur zwei Еиго. ? без въпр. дума ' в началото повелително • Fliegst du ollein? - Jo. Сам ли летиш? - Да. Beeil dich! Побързай! Пекарят и продаде пет брецела само за две евро. Der Biicker gab sie dem дlteren Herrn. - Пекарят ги даде на възрастния мъж. Съобщително изречение При повече части в средата на изречението поставяме първо Това е най -често използваният вид изречение. Съобщителното подлога: изречение може да: Dann hielt der Bдcker der Frau die Тйг auf. Тогава пекарят задържа вратата на жената. - Когато в изречението има повече от едно обстоятелствено разказва: Имало едно време преди много години ... съобщава: констатира: 2) за причина 3) за начин 4) за място Kurz darauf geschah der Unfall. Малко след това се случи катастрофата. пояснение, спазваме следната последователност: 1) за време Es war einmal vor vielen Jahren ... Heute ist schдnes Wetter. Днес времето е хубаво. Място на частите в съобщителното изречение Susanne fuhr heute Morgen (за време) wegen ihres kranken Fu8es (за причина) mit dem Taxi (за начин) zum Arzt (за място). • подлогът или обстоятелственото пояснение за време или Днес сутринта Сузане отиде на лекар с такси заради болния си крак. Начало на изречението (първа позиция): тук най-често стои място. • Втора позиция: това е мястото на спрегнатия глагол. • - Елементи в средата на изречението: Подлог: стои в началото на изречението или заема мястото непосредствено след глагола. - Наречия и обстоятелствени пояснения: често стоят между две допълнения . За тяхната последователност в изречението ..,. 164 Допълненията в изрече ни ето Най-важното накратко!, стр. Видове изречения 166 - Главно изре чение - Съобщително изреч ени е 165 Изречение - Допълнения .._ Допълненията в изречението, стр. 162 - Предложни допълнения: най -често стоят точно преди края на изречението. .._ стр. 163 lch konnte mich immer auf meine Kollegen verlassen. Аз винаги можех да разчитам на моите колеги. Първа lch Край nicht. komme Аз няма да дойда. ruft nlcht ап. сказуемо от nicht da. sein + наречие nicht sein OnkeJ. sein + съществително 2 части Томас не звъни. Er другата част на глагола. Среда позиция Thomas • Край на изречението: при многосъставно сказуемо тук стои Гnагоn ist doch Но той не е тук. Начало Гnагоn първа позиция втора позиция Du kommst Среда Край TiJI Тил не е негов чичо. ат Montag ап. Ора Ти п ристига ш в понедел ник. Dann ist . noch nlcht alt. sein + прилагателно heute nicht schneff. наречие за начин йЬеr Prag. допълнение Дядо още не е стар. wir einen Тее konnen trinken gehen. Тогава можем да отидем да пием чай. Heute ist wurde Mutter fahrt Днес мама не кара бързо. das HoteJ eroffnet. Sie fliegt bestimmt nicht Днес хотелът беше открит. Das Hotef hiitte + предлог nicht gebaut werden diirfen. Със сигурност тя няма да лети през Прага . Хотелът не би трябвало да се строи. habe lch Kuchen mitgebracht. Nicht стои lch Аз донесох сладкиш. преди втората част на сказуемото. habe ihn nicht gefragt. Не го питах. Въпросително изречение • • Последователността на частите в съобщителното изречение след глагола най-често е: обстоятелствено пояснение за време, .• н., Nit\11, Frt5e, guchmeekt? Ьitte. ,.t~ за причина, за начин, за място. Jch fuhr gestern wegen Kopfschmerzen mit dem Bus zum Arzt. з а време за пр ич ина за начин за място Отрицание в изречението W-Fragen (въпроси В отрицателното изре чение, Warum blst du so miide? nicht стои в самия му край и в този случай се отнася за цялата информация в изречението. Ако nicht се отнася само до определена дума/група от думи , то тогава стои с въпросителна дума) Защо си толкова уморен? Въпросителни думи са: wann (кога), warum (защо), weshalb (защо), wieso (как така), wozu (с каква цел) ... непосредствено преди нея/тях : lch komme heute nicht,. Jch gehe nicht mit dir, sondern mit Peter. Wir kommen nicht heute, sondern morgen. 166 Днес няма да дойда . Няма да отида с теб, а с Петър. Ние няма да дойдем днес, а утре. Отрицание в изречен ието Въпросително изречение 167 Изречение Място на частите във въпросителното изречение Първата пози ция заема въ п росителната дума, глаголът е на второ място. Повелително изречение Повелител н ите изречения могат да изразяват любезна молба, предупрежден ие, заповед или забрана. Въпр. дума Глаrол Среда Was machst du? Край kommst du her? Откъде си? Сам ли си? Bist du allein? На тез и въ проси се отгова ря с да ил и не, затова на немски се Ja/ Nein-Fragen. 1. Възможност за НаЬеп Sie, който Начало С_Р.еда Край Geh hier weg! doch mit! Sie bltte! Махни се оттук! Bittekommt Моля Ви, елате! п оложителен отго вор: отри цателен отговор: Ja. (lch habe ein eigenes Haus.) Nein, ich habe kein eigenes Haus. Да. (Имам собствена къ ща .) Н е, нямам собствен а къща. Bitte може да стои преди Bltte geh hier weg! Gib mir den Schliissel Ьitte! глагола или в края на изречен ието: Моля те, махни се оттук! Дай ми ключовете, моля ! Сложно съчинено изречение отговор: eigenes Haus? (Отри цанието е във въпроса .) Нямате л и собствена къща? aber или und: Когато глав н ите изречения са свързани със съчи­ нителни съюзи, словоредът не се променя. IJII> Съюзи, стр. положителен отговор: отрицателен отговор: Doch. (lch habe ein eigenes Haus.) Nein, ich habe kein eigenes Haus. Напротив. (Имам собствен а къща.) Н е, нямам собствена къща. Спрегнатият глагол стои н а първо място, а сл ед н е го идва п одл о гът. 130. Място на частите в сложното съчинено изречение Начало Гnаrол Среда Край Er gegangen und es ist ins Kino Съюз Начало Глаrоn Среда Край hat noch gegeben. Karten Той отиде на кино и все още имаше билети. Глаrол Среда Край Nimmst du die Tasche mit? Ще вземеш л и чантата (със себе си)? Kommt форма в повелително н аклонение се нуждае от подлога Коттеп отговор: Има те ли собствена къща? НаЬеп Sie nicht ein Глаголът заема първата позиция, подлог липсва. Само учтивата Моля, ел ате с нас! Sie ein eigenes Haus? 2. Възможн о ст за 113. стои след глагола. Въпросител ни изречения, започващи с rлaron н арич ат Повел ително наклоне­ Мя сто на ч а стите в повел ителното изречен ие Какво пра ви ш ? Wo ние, стр. • ihr nach Feierabend Zuerst kam Werbung, aber der Film fing pUnktlich ап. Първо имаше реклама, но филмът започна навреме. mit ins Kino? В ие ще дойдете ли след работа с нас на кино? Hast du Мах heute schon gesehen? Днес виждал ли си Макс? IJII> Непреки въп росител ни изречения, стр. 168 174 Въпросително изречение Повелително изречение - Сложно съчи нено изречение 169 Изречение Подчинени изречения Подчинени изречения, въведени със съюз Подчинените изречения не могат да се употребяват самостоятел­ dass (че), оЬ (дали), weil (защото), wenn (ако, но. Те се свързват с главното изречение посредством подчини­ изречения се въвеждат с подчинителен съюз телен съюз, който на немски език се нарича ..,. Subjunktion. Между Подчинителни съюзи, стр. когато): подчинените (Subjunktion). 133. главното и подчиненото изречение се поставя запетая. Подчинените изречения се въвеждат чрез различни части на Подчинени изречения за причина речта: Те изразяват причина, която се отнася до информацията в глав­ - ното изречение. чрез съюз: Marie i55t viel, weil 5ie wach5t. - Мари яде много, защото расте. чрез въпросителна дума: Jch weiB, warum 5ie 50 viel isst. Аз зная, защо тя яде толкова много. - чрез относително местоимение: Heute kommt die Vertreterin, die so interessante Вйсhег hat. Днес ще дойде дистрибуторката, която има толкова интересни книги. Място на частите в подчиненото изречение - Die Schule fiel aus, weil es 50 heiB war. Занятията отпаднаха, защото беше толкова горещо. Подчинени изречения за цел Изразяват причина, цел или намерение. Wir 5ind umgezogen, damit die Kinder mehr Platz haben. Ние се преместихме, за да имат децата повече място. Когато в главното и подчиненото изречение подлогът е един и Мисля, че тя ще дойде. същ, се използва При сказуемо, съставено от две части, пълнозначният глагол - lch kann jetzt nicht, weil ich abwasche. - Питам дали той е напазарувал днес сутринта. Глаголите с делими представки не се делят. В Сега не мога, защото мия съдове. Знам, че той иска да ме • Ям плодове, за да съм здрав. Едновременост - действията се извършват по едно и също време. посрещне. Знам, защо нещастието трябваше/е трябвало/ще wahrend Wahrend es regnete, ЫiеЬеп (докато) Докато валеше дъжд, останахме в кафенето. solange Solange du Fieber ha5t, sollte5t du im Bett ЫеiЬеп. последователност като в главно изречение . ..,. стр. 165. Подчинени изречения wir im Cafe. (докато) Докато имаш температура , би трябвало да си останеш трябва да се случи. Частите на изречението, разположени в средата, имат същата 170 ит ge5und zu ЫеiЬеп. времената в главното и подчиненото изречение. глагол стои пред другите части на сказуемото. - lch esse Obst, В подчинените изречения за време се изразява отношението на Perfekt, Plusquamperfekt и Futur I спрегнатият спомагателен lch weiB, warum das Ungluck hat/hatte/wird kommen miissen. Инфинитивът стои в Подчинени изречения за време Глаголът в инфинитив стои пред спрегнатия модален глагол. lch weiB, da55 ег mich abholen wi/1. um... zu + инфинитив. края на изречението. стои пред спомагателния глагол: Jch frage, оЬ er heute Morgen eingekauft hat. fiel dег Au5ffug aus. Тъй като толкова много ученици бяха болни, екскурзията отпадна. Спрегнатият глагол стои в края на изречението. lch denke, dass 5ie kommt. - Da 50 viele Schйler krank waren, в леглото. - Времето при едновремените действия е минало. als Als wir losgingen, 5chliefst du noch. (когато) Когато тръгнахме, ти още спеше. Подчинени изречения, въведени със съюз 171 Изречение - • Времето при едновремените действия е настояще и бъдеще. Действието започва сега и продължава до определен момент. wenn Wenn ich arbeite, brauche ich Ruhe. Глаголното време в главното и подчиненото изречение най-често (когато) Когато работя, ми трябва спокойствие. е едно и също. Wenn du тйdе wirst, geh ins Bett. Когато се умориш, си лягаи. Предваритеnност Ьis - lch warte/wartete, Ьis du fertig Ьist/warst. Ще чакам/Чаках, докато станеш/стана готов. обикновено действието в подчиненото - - изречение е завършено и предхожда деиствието в главното Подчинени условни изречения изречение. Затова този вид подчинени изречения за време често Подчиненото изречение изразява условие, а в главното стоят пред главното изречение. изречение е посочено следствието. условие следствие Wenn du aufhдrst, lasse ich dich in Ruhe. Ако престанеш, ще те оставя на мира. Wenn du nicht aufhдrst, werde ich sauer. можеш да кандидатстваш в Ако не престанеш, ще се ядосам. професионалното училище. Falls du Zeit hast, kannst du den Wasserhahn reparieren. Perfekt или Prateritum ist er g/eich nach Hause gegangen./ ging er g/eich nach Hause. Ако имаш време, можеш да поправиш крана на чешмата. той си отиде направо вкъщи. Изказването в подчиненото изречение е в противоречие с nachdem (след като) Perfekt Nachdem du die Prйfung geschafft hast, Prasens kannst du dich ап der Fachschufe bewerben. След като вземеш изпита, Plusquamperfekt Nachdem er Tennis gespielt hat, След като игра тенис, Подчинени изречения за отстъпка главното изречение. seit/seitdem (откакто) Дейстието е започнало в миналото и продължава към настоящия obwohl/auch wenn (макар че, въпреки че/дори момент. Време в подчиненото изречение: Последицата е различна от очакваната. и) Prasens, ако действието продължава към момента на говорене, и Perfekt или Prateritum, Obwohl ich тйdе Ьiп, kann ich nicht schlafen. ако деиствието е еднократно или се е случило в миналото. Въпреки че съм уморен, не мога да спя. - Seitdem er raucht, sind die Gardinen grau. Откакто той пуши, пердетата са сиви. Seit er mit dem Rauchen aufhдrte, fйhlt er sich Откакто той отказа цигарите, се чувства много по-добре. • Последователност - viel besser. действието в подчиненото изречение се е случило след действието в главното изречение. първо действие (преди) Те изразяват следствие, резултат от дадено действие или състояние. Ег kam viel zu spi:it, Er kam so spдt, so dass der Film fast vorbei war. dass der Film fast vorbei war. Той толкова много закъсня, че филмът почти беше свършил. второ действие (след това) bevor Wir mйssen die Katze noch fйttern, ehe Подчинени изречения за следствие bevor wir losfahren. Трябва да нахраним котката, преди да тръгнем. Ehe es dunkel wird, mйsst ihr zu Преди да се стъмни, трябва да сте си вкъщи. Hause sein. Подчинени изречения за начин Тези изречения най-често изразяват сравнение. a/s оЬ- в подчиненото изречение стои Konjunktiv 11 Es kommt mir vor, als оЬ ich dicker geworden wдre. Струва ми се, че съм напълнял/а . • so ... w,eпри сравнение на прилагателни Sie ist so grof3, wie ihr Bruder einmal werden wi/1. Тя е толкова голяма, 172 Подчинени изречения, въведени със съюз колкото брат и иска да порасне някога. Подчинени изречения, въведени със съюз 173 Изречение zu + инфинитив Непреки въпросителни изречения Подчинени изречения с Това са подчинени изречения, въведени със съюза оЬ. Те Kommt er zur Party? - Стоят най-често след изрази, въведени с es. Es war schon, dich wiederzusehen. Беше хубаво да те видя отново. Es ist verboten, im Bahnhof Забранено е да се пуши на zu rauchen. гарата. Es hat keinen Sinn, noch ldnger Няма смисъм да продължаваме aufsie zu warten. да я чакаме. Той ще дойде ли на партито? - изразяват съмнение или колебание и се отнасят към въпрос, изискващ отговор да или не. lch weif3 nicht, оЬ er zur Party kommt. Не знам, дали той ще дойде на партито. Прекият въпрос е: lch Ып mir nicht sicher, оЬ ich die Тйr abgesch/ossen habe. Не съм сигурен/сигурна, дали затворих вратата. Прекият въпрос е: НаЬе ich die Tйrabgeschlossen? След някои съществителни + haben, когато подлогът в главното и подчиненото изречение е един и същ. Нямам време да сготвя нещо. lch habe keine Zeit, etwas zu kochen. НаЬt ihr Lust, ins Kino zu gehen? Имате ли желание да отидем/ Затворих ли вратата? отидете на кино? Словоред в подчиненото изречение Wir haben keine Lust ins Kino zu gehen. По правило подчиненото изречение стои след главното. Ohne, ит Подлог Сказуемо Среда Край Подчин . Среда Край съюз Wir ат Strand, waren der Sturm kam. als Ние бяхме на плажа, когато се зададе бурята. При някои съюзи и Нямаме желание да отидем на кино. (an)statt стоят в началото на подчиненото изречение. Често инфинитивната конструкция стои пред главното изречение. Er verlief3 den Raum, ohne sich zu verabschieden. Um die Aufgabe lдsen zu kдnnen, musst du den Text genau lesen. Той напусна стаята, без да се сбогува. За да можеш да решиш задачата, трябва внимателно (da, wi:ihrend, wenn, nachdem, seit(dem), obwohn подчиненото изречение може да стои пред главното изречение. В този случай непосредствено след подчиненото изречение да прочетеш текста. Вместо да ни помогне, Томас Anstatt uns zu helfen, ging Thomas spazieren. отиде да се разходи. застава сказуемото от главното изречение, следвано от подлога . Подчин . Среда Край Сказуемо Среда Край es heute regnet, nehme ich den Schirm mit. Подчинени относителни изречения съюз Da Понеже днес вали дъжд, вземам чадъра с мен. Das sind dle Eisberge, vor denen ich dich gewarnt habe. \. - ,. . 1 / ' - __.J;~=~~ - ·-..,.:'3 -:;:- - .г-- Тези подчинени изречения се въвеждат с относително местоимение. IJI,- стр. 174 Словоред в подчиненото изречение 42. Подчинени изречения с zu + инфинитив 175 Подчинителните относителни изречения поясняват подлог, допълнение или обстоятелствено пояснение в главното изречение. Пред относителното местоимение може да стои Граматически варианти предлог, ако глаголът в подчиненото относително изречение в Австрия и Швейцария изисква такъв. Гnавно ИЗР.ечение Относитеnно местоимение Среда Край Das ist Ra/f, der sehr gut schwimmen kann. Това е Ралф, който може да плува много добре. Kennst du die Frau, страни, която е предимно в произношението, лексиката и die dort steht? Познаваш ли жената, която стои там? Das 1st Klaus, Има разлика в езиковата употреба в отделните немскоговорещи граматиката. Някои граматични особености, характерни за немския език, mit dem ich Jm Urlaub war. Това е Клаус, с когото бях заедно на почивка. говорен в Австрия, Швейцария и отчасти в Южна Германия, са представени в този раздел. Често пъти относителните изречения се вмъкват в главното Griiezif изречение: Негг Мй//ег, der gern Bier trinkt, hat schon eine гоtе Nase. Господин Мюлер, който обича GriaB dif да пие бира, вече има червен нос. Подчинени изречения, въведени с въпросителна дума Въпроси, въведени с въпросителни думи като wo (къде), wann (кога), warum (защо), wie (как), могат да се изразят и с подчинено изречение. Тогава в главното изречение стоят глаголите sagen (казвам), fragen (питам), wissen (зная) ... Jch wei8 nicht, warum Магiа nicht zиг Party gekommen ist. Не знам защо Мария не дойде Mein Kind hat mich gefragt, wo dег Weihnachtsmann wohnt. Моето дете ме попита къде Bitte sag тiг, wann wir uns treffen konnen. Моля те, кажи ми кога можем Matthias wusste nicht, wer ihm den Liebesbriefgeschickt hatte. Матиас не знаеше кой му бе 176 Австрийски немски на партито. живее Дядо Коледа. да се срещнем. изпратил любовното писмо. Подчинени изречения, въведени с въпросителна дума 1. Perfekt е предпочитан в говоримия език: Gestern in der Frйh Ьiп ich ins Вчера рано отидох в кафенето. Cafe gegangen. 2. Perfekt на глаголите hiingen (вися, закачвам), knien (коленича), Jiegen (лежа), reiten (яздя), schwimmen (плувам)/ sitzen (седя)/ stehen (стоя) се образува със спомагателния глагол sein: Jch Ьiп im Kino gesessen. Седях в киното. Австрийски немски 177 Граматически варианти 3. Различна употреба на предлозите: 1О. Честа употреба на преглас: eisenhaltig, dreifarblg Австрийски немски Стандартен немски eisenhдltig, Vergiss nicht auf dein Versprechen! Vergiss dein Versprechen nicht! съдържащ желязо, трицветен Не забравяй обещанието си! lch fahre in der Nacht auf Sonntag. lch fahre in der Nacht zu Sonntag. Ще пътувам през нощта срещу неделя. Die Sache hangt mir beim Hals heraus! Честа употреба на съединителните елементи Aufnahmsprйfung, Rindsbraten -s-, -es-: Aufnahmeprufung, Rinderbraten приемен изпит, говеждо печено Die Sache hangt mir zum Hals heraus! 12. Липсващи съединителни елементи при съществителни, които са производни от глагол: Писна ми вече от това! Er hat ihr eine Kette ит 200 € gekauft. Той и купи огърлица за 200 11. dreifiirblg Er hat ihr eine Kette fiir 200 € gekauft. евро. Zahlen Sie bltte bei der Kassa. възклицателно изречение, визитна картичка 13. Употреба Zahlen Sie bltte ап der Kasse. Моля, платете на касата. Ausrufesatz, Visitenkarte Ausrufsatz, Visitkarte на други основни и определителни думи при сложните думи: Dienstgeber, Dienstnehmer Arbeitgeber, Arbeitnehmer работодател,работник 4. В разговорния език пред собствените имена стои определителен член: Die Marianne kommt heute spater. почивам си Marianne kommt heute spater. Мариане днес ще дойде по-късно. 5. Разлика в рода: die Sellerie, der Polster, der Kilo 6_ Познавате ли австрийската кухня? Опитайте се да v-g откриете немските съответствия на австрийските думи. der Sellerie, das Polster, das Kilo целина, подплънка, килограм 6.... и образуването на множествено число (често с преглас): die Bogen, die Wiigen, die Miigen die Bogen, die Wagen, die Magen завои, автомобили, стомаси 7. Предимно в разговорния език се употребяват необичайни наставки: -er, -ler, -ner ein Sechser, ein Taxler, Ausblldner sich ausruhen sich ausrasten ,. 2. 3. 4. 5. 6. Topfen Obers Kren Paradeiser Karfiol Marillen Meerrettich ь. Blumenkohl с. Aprikosen d. Quark е. Tomaten f. Sahne а. :,9 'qs 'at, 'ef 'Jl 'р L :иdoaoJlQ eine Sechs, ein Taxifahrer, Ausbllder шестица, шофьор на такси, инструктор 8.... и наставки за образуване на умалителни съществителни: -erl, -el (само в разговорния език) das Sacker/, das Wurstel das Sackchen, das Wurstchen кесия, кренвирш 9. Наречия с наставка -s: weiters, дfters weiter, дfter нататък, често 178 Австрийски немски Австрийски немски 179 Граматически варианти Швейцарски немски Chuchichiischtli е типичната швейцарска дума, използвана вместо schlechthin (просто; съвсем, напълно). Буквално Швейцарският немски е толкова многостранен, че трудно могат да се обобщят унифицирани стандарти на езика. Особеностите преведена означава „кухне нска кутийка': т.е. кухненски шкаф и е езиково предизвикателство за всички немскогово­ рещи, които не са швейцарци. Опитайте се да я произнесете. засягат предимно разговорния език. Ch е много дрезгаво 1. При някои швейцарски диалекти глаголите се употребяват с друг предлог или падеж: и се произнася гърлено . 6. Отклонение при глаголите: parken parkieren Швейцарски немски Стандартен немски lch gratuliere fiir deinen Geburtstag. /ch gratu/iere zu deinem Geburtstag. Поздравявам те за рождения ти ден. паркирам 7. Отклонение при прилагателни и наречия: lдrmig, weiters, schlussendlich lдrmend, weiter, schlie8fich ~ шумен, нататък, наи-накрая Denk auf unser Treffen! Denk ап unser Treffen! 8. Различна употреба на съединителните елементи -е- и -s-: Мисли за нашата среща! Badanzug, Badkleid Sport nйtzt die Gesundheit. Sport nйtzt der Gesundheit. Badeanzug бански костюм Спортът е полезен за здравето. 9. Употреба на други основни и определителни думи при 2. Възможна е още една конструкция за отрицание: успоредно с сложните думи: Heut ist kein schones Wetter. Kartoffelstock може да се каже и картофено пюре Heut ist nicht schones Wetter. Gliitteisen Днес времето не е хубаво. ютия Kartoffelbrei Biigeleisen Taschentuch Nastuch 3. Пред собствените имена стои определителен член: Die Marianne kommt heute spдter. Marianne kommt heute spater. Мариане днес ще дойде по-късно. Най- важното нак~атко! Ако искате да хапнете нещо в Швейцария, запомнете следните 4. Има разлика в родовете: der Butter, der Socken das Kaffee носна кърпа die Butter, die Socke derKaffee масло, чорап, кафе понятия: Zmorge (Morgen) Znuni (neun Uhr) Frйhstйck закуска lmblss ат Vormittag лека закуска преди обяд 5. Необича йна наставка за образуване на умалителни съществителни: -li (-lein) Pдck/i, Stйckli, Guetzli Zmittag (Mittag) Zveri (vier Uhr) Mittagessen lmblss ат Nachmittag Packchen, Stйckchen, Platzchen лека следобедна закуска Znacht (Nacht) пакетче, парченце, сладка обяд Abendbrot вечеря Обърнете внимание на поясненията за време, които се крият в швейцарските понятия 180 Швейцарски немски Швейцарски немски - тогава е съвсем лесно! 181 Неправилни глаголи lnfinitiv Prateritum Partizip 11 3 л. befahl begann behielt ЬеНЗе_n. blss beкommen bekam belugen belog beraten beriet besch l iefЗen beschloss be.schreibeл beschrieb oesitzen besaf3 Бestehen bestand betragen betrug betrugen betrog beweisen bewies bewerben bewarb bez1enen bezog bog b~.ge ofeten. bot ыnaen band Ыtten bat Ь/еiЬе11 Ьlies ЫiеЬ Prateritum Partizip 11 3 л. ед.ч. befohlen begonnen behalten geblssen bekommen belogen beraten beschlossen beschrieben besessen bestanden betragen betrogen bewiesen beworben bezogen gebogen geboten gebunden gebeten geЫasen ist geЬlieben briet gebraten b.ra.ten Ъreclien brach hat/ist gebrochen ore11nen brannte gebrannt brlngen brachte gebracht denken dachte gedacht d1ingen drang ist gedrungen du.rfen durfte durfen/gedurft e.nthalteл enthielt enthalten entliefЗ entlassen entlassen empfehlen empfahl empfohlen ent:;cheiden entschied entschieden entscbJieBen entschloss entschlossen entsprechen entsprach· entsprochen entstehen entstand ist entstanden erfabreл erfuhr eгfahren erfin<Jen erfand erfunden erbalten erhielt erhalten erкennen erkannte erkannt erscheinen erschien ist erschienen erschrecken erschrak ist erschrocken erzlehen erzog erzogen essen аВ gegessen fahren fuhr ist gefahren fallen fiel ist gefallen fing gefangen fan&en fin en fand gefunden fliegen flog ist geflogen flieheл floh ist geflohen flieBen floss ist geflossen fressen fraB gefressen frieren fror hat/ist gefroren 182 lnftnitiv ед.ч. befehTen beginnen behalten Ыa.sen lnfinitiv geboren werden geben gefallen gehen gеПлgеп gelte11 genieBen geraten gescheben gewinnen gieBen gJeiten graЬen ~reifen aben hi!lten hangen hauen wurde geboren gab gefiel ging gelang galt genoss geriet geschah gewann goss glitt grub griff hatte hielt hing helfen kennen Rlingen komrnen konnen haute (hieb) hob hief3 half kannte klang kam konnte laden lauien lassen lud lief lieB lefden lei_hen lesen liegen lugen malilen meiden melken litt lieh las lag log mahlte mied melkte messen misslingen mafЗ beben heifЗen missveг- stehen .. mogen misslang missverstand mochte mussen musste nehmen nennen nahm nannte ist geboren worden gegeben gefallen ist gegangen ist gelungen gegolten genossen ist geraten ist geschehen gewonnen gegossen ist ge~itten gegra en gegriffen gehabt gehalten hat/ist gehangen gehauen gehoben geheifЗen geholfen gekannt geklungen ist gekommen konnen/ gekonnt geladen ist gelaufen lassen/ gelassen gelitten geliehen gelesen hat/ist gelegen gelogen gemahlen gemieden gemelkt (gemolken) gemessen ist misslungen m1ssverstanden mogen/ gemocht mussen/ gemusst genommen genannt Prateritum Partizip 11 lnfinitiv 3 л. ед.ч. З л. ед.ч. gepfiffen hat/ist geraten reiben gerieben rieb • rei!Зen ГISS gerissen reiten ritt hat/ist geritten rennen rannte ist gerannt rieclien roch gerochen rufen rief gerufen salzen salzte gesalzt (gesalzen} saufen soff gesoffen saugen saugte1/ gesaugt / sog gesogen schaffen schuf/ geschaffen/ schaffte2 geschafft schien geschienen $Cheinen schi.eben schob geschoben schief3en schoss geschossen schlafen schlief geschlafen schlagen schlug geschlagen schleifen geschliffen/ schliff/ schleifte geschleift schloss geschlossen schliefЗen schmeiBen schmiss geschmissen sctimelzen schmolz hat/ist geschmolzen geschnitten schneiden schnitt geschrieben scJirejben schrieb schrie gesch rie(е) n schreien geschwiegen scfiweigen schwieg schwimmen schwamm hat/ist geschwommen geschworen schwo.ren schwor sah gesehen ..$ehen . war ist gewesen se1n senclen sandte/ gesandt/ sendeteз gesendet sang gesungen singe.rL sank ist gesunken sjnken (hat/ist) saB sitzen gesessen sprecfien sprach gesprochen ist gespringen sprang sprungen stechen stach gestochen stehen stand hat/ist gestanden P.feifen raten pfiff riet Prateritum Partizip 11 gestohlen ist gestiegen stieь star ist gestorben stieB gestof3en strich gestrichen stritt gestritten getragen tru( getroffen tra getrieben trieb getreten trat getrunken trank getan tat Qбerweisen uberwies uberwiesen unterhalten unterhielt unterhalten unterunterunterschieden scheiden schied unterunterunterschrieben schrieb schreiben verbot verboten verbleten verbunden verЫ ['lden verband verbringen verbrachte verbracht vergessen vergarз vergessen vergleichen verglich verglichen verhalten verhielt verhalten verlieB verlassen verlassen verlieren verlor verloren verraten verriet verraten verschreiben verschrieb verschrieben ververist verschwinden_ schwand schwunden ver.sprecben versprach versprochen verstand verstanden versteben vertrat vertreten vertreten verziehen verzieh ver..zeilien ist gewachsen wuchs wacbsen wusch gewaschen wascnen wenden wendete/ gewendet/ wandte 4 gewandt warb geworben werben.._ wurde ist worden/ werden geworden geworfen werfen warf gewogen/ wiegen wog/ wiegtes gew!eit gew1n t winkte wirlkeo gewusst wissen wusste wollen wollte wollen/gewollt zog gezogen ziefien zwingen zwang gezwungen stehlen steigen sterben stof3en streichen streiten tra~en tre en treiben treten trinken tun stahl saugte - само техн. schuff = творя, създавам; schaffte = успявам, справям се 3 sandte = изпращам (поща); sendete = излъчвам, предавам (ТВ и т.н.) 4 wandte - употреба само като възвратен гла гол swog = тежа; wiegte = люлея 1 2 183 Важни граматични понятия Немски Бъnrарски Adjektiv Adverb Akkusativ Artikel Dativ Demonstratlvpronomen Diminutiv Futurl Futur 11 Genitiv lmperativ lndefinitpronomen lndikativ lnfinitiv 1nterrogativpronomen Komparativ Kompositum Konjunktlon Konjunktiv 1 Konjunktiv 11 Konsonant Modalverb Modus Partizip 1 Partizip 11 Passiv Perfekt Personalpronomen Plusquamperfekt Possessivpronomen Prafix Prasens Prateritum Pronomen Reflexivpronomen Relativg onomen Substantiv Suffix Superlativ ~erb Vokal Прилагателно име 184 Наречие Винителен падеж Граматичен член Дателен падеж Показателно местоимение Умалителна форма Бъдеще време Бъдеще време в миналото Родителен падеж Повелително наклонение Неопределително местоимение Изявително наклонение Инфинитив (основна форма на глагола) Въпросително местоимение Сравнителна степен Сложна дума Съюз Преизказно наклонение Условно наклонение Съгласен звук Модален глагол Наклонение Сегашно причастие Минало причастие Страдателен залог Минало време Лично местоимение Минало предварително време Притежателно местоимение Представка Сегашно време Минало време Местоимение Възвратно местоимение Относително местоимение Съществително име Наставка Превъзходна степен Глагол Гласен звук 1 ..., ,••, • ., aei •1.. r \ ...1i с·· • ...., • , > лесни помага J • запомните > начинаещи (д1) ГРАМАТИКА V\ напреднали (В2) Основни ' думи и изрази за слушане Download