Така богатите и разностранни връзки на психолингвистиката с другите
науки и позволяват да изгради своята научна и достатъчно аргументирана
теория. Затова и занапред тези връзки трябва системно да се разширяват
и задълбочават.
МЕТОДИ ЗА НАУЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ
„В езикознанието се въвежда принципът
на експеримента ...Само с негова помощ
ние можем действително да се надяваме
в бъдеще да се достигне до напълно
адекватната действителност на
граматиката и речника."
Л. В. Щерба
Ако се обърнем към работите, посветени на психолингвистичните (вкл. и
социолингвистичните) изследвания, прави впечатление, че в повечето от
тях се анализират особеностите на използваните различни процедури на
конкретните психолингвистични изследвания. Обикновено се разглеждат
следните методи за събиране на данни от тези изслt:двания: наблюдение, {
интервю (анкета) с информаторите, изучаване на документи (писмени ·
материали на населението, сборници, а така също и всякакъв персо­
нифициран текст в писмена или в устна форма, като запис на магнето­
фонна лента), провеждане на експеримент.
Основно внимание при обсъждането на този методологически въпрос се
отделя на особеностите, които отличават методите за науt.;но изследване
в психолингвистиката и аналитичните методи в психологията и социо­
логията. При това се посочва, че в много случаи в психолингвистичните и
социолингвистичните изследвания става дума не само и не просто за прис­
пособяване на психологическите и социологическите техники и технологии
на изследване към спецификата на лингвистичния материал, а за изработ­
ване на нови методически похвати, включващи елементи както на лингвис­
тичния, така и на психологичния (социологичния) анализ. В дадения случай
става дума за определена модификация на психологическия (социоло­
гичния) метод (А. Д. Швейцер 1976, 329; В. А. Ядов 1972, 112).
От друга страна, въпреки че в пределите на психолингвистиката и соци­
олингвистиката езиковите факти от различните анализирани текстове се
сблъскват с психологическите и социологическите фактори, по своята същ­
ност психолингвистиката и социолингвистиката си остават лингвистика и
предмет на тяхното изучаване или основната тяхна тема си остава езикът в
неговата взаимосвързаност, взаимодействие и взаимовлияние с психологи­
ческия и социологическия контекст в най-широкото тълкуване на това поня­
тие.Доколкото предмет на изучаване в психолингвистиката е езикът. дотол­
кова очевидно тя е длъжна да използва широкия асортимент от методи, при­
лагани в лингвистичните изследвания (В.А Звегинцев, 1976, 312).
Оттук произтича и най-големият проблем по отношение методите за на­
учно изследване в психолингвистиката . Известно е, че за да може една
наука да надрасне стадия си на емпиричното натрупване на данни и да се
превърне в истинска наука, единствено верният път е този на експеримен­
та. Без експерименталните изследвания лингвистиката също губи научна­
та си стойност и се превръща в генериране на хипотези,базиращи се само
на изобретателността на самия изследовател.Емпиричните данни, на кои­
то се строят подобни хипотези, без съмнение, имат определено значение,
но това значение е ограничено като правило само в сферата на отношени­
ето „носител на езика - наблюдател", доколкото отделните езикови употре­
би са резултат на собствения комуникативен и езиков опит на изследовате­
ля и не са свързани с другите езикови реализации. Ясно е, че само по себе
си формулирането на хипотеза за някой обект не се явява научен факт в
пълния смисъл на думата.
За съжаление влингвистиката къмексперименталните изследвания често
се отнасят скептично. Лингвистите експериментатори често са упреквани
-за това, че проблематиката втехните експериментални работи е била дреб­
на и несъществена .Дори Н. Чомски, макар и от по-новото време на свърз­
ване на лингвистиката с психологията ,отрича обективния характер на лин­
гвистичните изследвания въобще (Chomsky 1965, 33). Други лингвисти, нап­
ример Я. Малдер, изключват от изучаването на езика разглеждането на
причинни връзки между езиковите факти (Kalder, Hervey 1980, 8). Много от
тези критики обаче са основани на недоразумение и са лишени от всякак­
ви аргументи. Затова трябва да се разкрият същността и значението на
експеримента в психолингвистиката .
Експериментьт в психолингвистиката помага да се изяснят условията
на наблюдението и възможността за провеждане на повторни наблюдения.
зсъавайки строго,на основата само на отделните наблюдения не може
i!l!l!в'!aдa се прави индуктивно заключение, защото обстоятелствата на
ение са толкова сложни, че не може да се отговори на въпроса
liili! ·
e:лeн фактор на определено езиково явление . Лингвистиката
иliна виртуозност в анализа на текстове, но всички тези тeкc­
jiilljiiijiljl!i! нf.тa на анализа са били вече готови.Затова всички методи за
•
: или свързани с пасивно наблюдение над езиковия материал.
ето на лингвистиката към психологията и към говорещия човек,
ията,се дава възможност на изследователите за активно орга-
низиране на материала чрез сьздаване на нужния тип ситуация. Така
в лингвистиката, едва с възникване на психолингвистиката, се установява
мястото на експеримента, който значително разширява възможностите за
изучаване закономерностите на речевата дейност. Разбира се, далеч не всич­
ко се поддава на експериментална проверка и методът на наблюдението за­
пазва своето значение, но експериментът е позволил много от предишните
догадки да се докажат, да се открият нови страни и да се построи по-точна
картина на механизма на речевата дейност.
Всяко лингвистично описание, използващо въпросник или въпросник в
съчетание с някакъв текстов корпус, се явява в известна степен вече екс­
периментално. Така много лингвисти, които по принцип не се доверяват на
експеримента, фактически често го прилагат в своята лингвистична прак­
тика, постъпвайки като експериментатори, без сами да знаят и да призна­
ват това. Най-важното изискване, за да бъде експерименталното изследва­
не в психолингвистиката (респ. в социолингвистиката и в лингвистиката)
правилно построено, е свързано с това, анализът на текстовия корпус да
дава възможност да се предвидят някои особености на изказванията, на­
миращи се зад пределите на дадения текстов корпус. Едва тогава може да
се каже, че експериментът е на прав път. (Например, в резултат на анализа
на синтактичните особености на романа може да се отделят текстове с
описателен характер и диалози.)
За точна проверка на изводите, експериментът в психолингвистиката
трябва да се провежда в рамките на модели - построения, които уточня­
ват и, следователно, обогатяват теорията на новите хипотези, имащи по­
ограничено, локално използване. Разбира се, заради сложността на изуча­
ваната езикова действителност моделите хипотези имат относителен ха­
рактер.
Оттук следва, че при построяването на всеки модел за експериментално
изследване в психолингвистиката са необходими статистически показа­
тели за оценка и интерпретация и приложението на математически мето­
ди за количествени характе ристики на изучаваните явления. Един от фун­
даменталните принципи на съвременната наука се състои в това, че явле­
нието не трябва да се счита добре изучено и разбрано дотогава, докато то
не бъде описано посредством количествени характеристики. Още през 1883
г. Лорд Келвин пише: ,,...когато вие можете да измерите това, за което гово­
рите, и да го изразите в числа, вие вече знаете нещо за него. но когато вие
не можете да го измерите и да го изразите в числа, вашето знание е недос­
татъчно и неудовлетворително: то може да бъде начало на знанието, но вие
само лекичко, мислено, сте се придвижили към научното разбиране на въп­
роса, за каквото и да става дума". От тази гледна точка, много от това, което
съставлява същността на научното знание, може да се разглежда като съв41
купност от принципи и методи. необходими за конструиране на математи­
чески модели на различните системи, позволяващи да се получи необходи­
мата количествена информация за тяхното поведение. При съществуващо­
то в епохата на модернизма през втората половина на ХХ век уважение
кьм всичко точно, строго и количествено, не е чудно защо появата на елек­
тронноизчислителните машини извика широко разпространение на коли­
чествените методи в много области на човешкото познание. Несъмнено,
тези машини се оказаха високоефективни при работа с механистичните сис­
теми, поведението на които се определя от законите на механиката, физи­
ката, химията и електромагнетизма. За съжаление, същото не може да се
каже за хуманистичните системи, които винаги са оказвали твърда съпро­
тива на математическия анализ и на моделирането с приложение на елек­
тронноизчислителни машини (ЕИМ). Всъщност много често се признава.
че използването на ЕИМ не е довело до съществени резултати в осветляване на основните проблеми, възникващи във философията, психологията,
литературата, социологията, правото, политиката и в другите хуманитарни
бласти.Те не са ни придвижили значително и в разбирането на процеса
на мислене и говорене, с изключение, може би, на някои примери от об­
ластта на изкуствения интелект и граничните области.Това потвърждава
if.нap. принцип за несъвместимост между сложността на системата и точ­
ността на анализа на нейното поведение.
оже би по тази причина обикновените математически методи за ана­
системата и моделирането посредством ЕИМ, основани на точната
lll!! т:к'!!а;на числовите данни, по същество не могат да обхванат огромна­
жност на процесите на човешкото мислене и вземане на решения,
ll!l!l!ll!кll!т! нa пораждането и възприемането на мисловно-речевите актове при
овека.Оттук следва изводът, че за получаване на съществени резултати
при изследванията в хуманистичните системи, очевидно се налага да се
откажем от високите стандарти на точност и строгост, които ние, като пра­
вило, очакваме при математическия анализ в строго определените меха­
истични системи, и да се отнасяме с по-голяма търпимост и щедрост към
подходи, които се явяват приблизителни по своята природа. Жерт8!!!1! . оността пред лицето на зашеметяващата сложност на хуманитар­
•
•
ие от рода на психолингвистичното знание, естествено е да се
8!Rl!!!l!!!l!ll!l!!l!o
': жнocттa за използване на т.нар. лингвистични променливи,
ливи, значението на които се явяват не числа, а думи или изре­
•
•е:· ствения или във формален език.Използването на думи и изре­
на числа, е мотивирано от това, че лингвистичното описание,
•l!IJ! е- по-малко конкретно,отколкото описанието с числа.Наприжон е млад" е по-малко конкретна от фразата ,Джон е на 25
смисъл думата млад може да се разглежда като лингвис-
тично значение на променливата възраст, имайки предвид при това, че
лингвистичното значение играе същата роля, както и числовото значение
25, но се явява по-малко точно и. следователно, по-малко информативно.
Същото може да се каже за лингвистичните значения много млад, не млад.
изключително млад, не много млад и т.н., ако ги съпоставим съответно с
числовите значения 20, 21, 22, 23 и т.н. Ако значението на числовите про­
менливи се изобразява графично с точки върху плоскост, то значението на
лингвистичните променливи може да се изобрази графично като площадки
с неясно очертани граници (Л. Заде 1976, 11).
Един от основните методи за научно изследване в психолингвистиката е
експерименталното изучаване на свободните словесни асоциации. Сво----­
бодният словесен асоциативен експеримент, използван от Палермо, е най­
старият и най-простият от експерименталните методи, при който се съчета­
ват думите, на които е приписана една и съща синтактична характеристика.
При него експериментаторът подава думата стимул, на която изпитваното
лице трябва да даде всякаква дума отговор. Този експериментален метод
датира от преди повече от 100 години. След Първата световна война той
добива такава популярност, че дори са се устройвали публични излизания
на специалисти, подобно на съвременните концерти и шоу-програми. Твърде показателен е фактът, че самият метод възниква първоначално в психи­
атрията, където и сега се използва, например, при установяване диагнозата на шизофрения, тъй като асоциациите у такива болни са много странни,
необичайни, нестандартни. Методът е използван широко и от психолозите,
медиците, даже в съдебните разследвания (криминалистиката).
В лингвистиката, както и в психолингвистиката, интересът към свободния
словесен асоциативен експеримент се появява значително по-късно. При
това, интересът се насочва преди всичко не към индивидуалните особенос­
ти на отговорите, а към стандартните, към най-честите асоциации . С
развитието на психолингвистиката методът на свободните словесни
ас оциации започва да се разглежда като мощно средс тво за
експериментални изследвания на семантиката, и по-точно на основното,
понятийното значение на думата като лексикална единица (Е. Герганов. К.
Караджова 1985). Един след друг започват да се появяват речници на асо­
циативните норми в различните езици. (Например на руски език на думата
стимул приятел са дадени такива отговори: другар (39). враг (30). верен (29),
добьр (16), мой (10), неприятел (9), блиэьк (5), стар (4), брат, предан, надеж­
ден (З) и т.н. )
На пръв поглед, невъзможно е в тази хаотична картина да се открият ня­
кои закономерности, но това съвсем не е така. Най-разпространеното деле­
ние на асоциациите е на парадигматични и синтагматични асоциации.
Ако и стимулът, и отговорът се отнасят до една и съща част на речта ( приятел
43
. -,WJyrap), то такава асоциация е парадигматична, а ако са към различни (при­
шел .верен, мой, идва) - синтагматична .Като закономерност се установява
отношението род - вид (плод- ябълка), или вид -род (домат-зеленчук),
1 както иасоциации, при които отговорът е дума с по-широко и размито значе­
'! ние (приятел - той). Много често се установяват асоциациите синоними
(приятел -другар), а така също и антоними (приятел - враг).
Богатството и разнообразието на асоциативните връзки позволило на
\ учените да предположат, че в съзнанието на хората наименованията се
rрупират в сложни комплекси - т.нар. ,,асоциативни полета".
Върху характера на асоциациите се отразява и възрастта, и полът, и
особеностите в географските условия на живот, и професията на човека, и
неговият социален, икономически и културен статус. Така по данни на А. А.
fтеонтиев (1976) на стимул китка жител на Ярославл отговорил рябина
/ (офика), а жител на Душанбе - виноrрад (грозде); диригент отговорил I плавна и мека, а медицинска сестра - ампутация и т.н.
Въпреки това голямо разнообразие на свободните словесни асоциации,
инадлежността към един народ, към една култура и един език прави цен­
ра на асоциативното поле достатъчно стабилен, а връзките - повторими.
1-trересни материали за зависимостта на асоциациите от културно-истори­
ческите традиции на народа се привеждат от А. А. Залевская (1979). Така
най-честите асоциации към стимула хляб за руснаците е сол, за узбеките аи, а за французите - вино и т.н.Така изучаването на асоциативните връз­
iИnолета дава възможност за изясняване механизмите на речевата дейносJ на човека.
Вариант на свободния словесен асоциативен експеримент като основен
метод за научно изследване в психолингвистиката е експерименталното
изучаване на насочените словесни асоциации.Приложението натози ме­
тод е свързано с преодоляване на някои ограничения на свободния асоциа­
тивен експеримент, който можеда изяви твърде много, но не всичко, тъй като
при него се проявяват само най-стандартните и честите асоциативни връзки
в наименованията, а по-малко честотните, по-слабите, по-дълбоките връзки
не могат да се проявят и изучават. При варианта с насочени асоциации целта
е да се направят асоциациите не свободни, а насочени, т.е.векспериментал­
та за.дача или в характера на стимула да се направят някои ограничения,
тесни зоната на асоциативно търсене у изпитвания, по възможност да
веrювият път към най-стандартните асоциации. Тогава тяхното мяс!1!!111!1 неизбежно от по-дълбоките връзки. Например, ако на изпитва­
тr:овор надумата стимул студен, да каже не каква да е дума, а
оположно значение, то той в 2/3 от случаите ще отговори rо­
дание да се даде антоним вече прави асоциацията насочена.
йли още повече насочеността като изменим стимула - студе-
'
на вода - отговорите горещ или гореща вода ще останат преобладава
дори до 90%. Ако още повече стесним насочеността на асоциацията и зада­
дем стимул студена вода в тенджера - 9 от 1о отговора ще бъдат пак горещ
(гореща вода, гореща вода в тенджера). Ако обаче стесним направлението
на асоциацията по друг начин - студена вода в реката (морето, язовира),
отново почти 90% от изпитваните ще дадат еднакви отговори, но този път
отговорът ще бъде съвсем друг - топла, тъй като особеното в тази вода е в
това, че в естествени условия тя може да се нагрява само до състоянието на
топла, а не на гореща (тук нямаме предвид гейзерите!). Затова и основният
антоним към думата стимул студен в тези ситуации е топъл.
Възможностите на насочения словесен асоциативен експеримент са зна­
чително по-богати от тези на свободния . Неслучайно през последните го­
дини той става все по-популярен сред учените и се изобретяват все по­
нави методики за разрешаване на новите експериментални задачи. Към
асоциативните методики за семантично изследване на речта може да се
отнесе и методът Тейлор , при който трябва да се постави дума на мястото
на пропуснатата в изречението дума; методът, използван от Ш. Розен­
берг, за сравняване лекотата на запомняне на двойки думи; методът на
Кац, изграден върху способността за интерпретиране на изреченията или
за определяне (дефиниране) значението на думата и др.
Един от най-необичайните варианти на насочения словесен асоциативен
експеримент е предложен от американския психолог Чарлз Осrуд (1916) метод на семантичния диференциал (СД). Експерименталните изследва- 1
ния на Ч. Осгуд са центрирани върху значението (семантиката и структура­
та на т. нар. ,,семантично поле"), както и върху разкриване на неговата роля
в контекста на теорията за ученето. Методът на семантичния диференциал
се прилага към анализа на нагласите, промяната на нагласите, структурата
на личността, клиничната диагноза, професионалния избор, реакциите на
потребителите на стоки и марки, ролята на значението в рамките на раз­
личните култури.
Каква е същността на този метод за семантично изследване на речта и
откъде идва неговото наименование? Методът на Ч. Осгуд, който минава за
най-популярния метод за експериментално изследване на значението, се
изразява в предлагане на изпитваното лице да помести думата във всяка
точка от скалата между две антонимни прилагателни (силен - слаб, голям малък, добър - лош, висок - нисък и т.н.}, а после да съпостави мястото и в
различните скали. Предполага се, че човек винаги някак оценява обкръжа­
ващите го предмети, хора, събития, за които е слушал или в които е бил
участник. При това тези негови оценки са сумарни и характеризират явле­
нието цялостно. Чрез тези различия в оценките ние можем да установим, с
какво се отличава в съзнанието на човека едно явление от друго, как те се
45
диференцират по семантичен признак. (Оттук идва и наименованието на
метода - семантичен диференциал) .
Може ли обаче да се състави универсален набор на оценките за всяко
явление. колко оценки трябва да включва такъв набор и какви трябва да
бъдат те? В отговор на тези важни за метода въпроси, след дълго търсене и
изпробване на няколко стотици антонимически двойки оценъчни прилага­
телни, Ч. Осгуд установява, че повечето от тях могат да се групират в З класа,
назовани от него фактори на оценка, сипа и активност. Именно тези з фак­
тора, независимо от това какви думи са назовани в експеримента, се явяват
универсални и се проявяват в оценката на всеки предмет или явление.
Имал ли е Ч. Осгуд обективно основание за отделянето точно на тези З
фактора? Достатъчно основания за това се откриват в онтогенезиса на
оценъчните реакции на човека. Първата диференциация на оценъчните ре­
акции у децата (добро - лошо) възниква още в първите месеци от живота,
дълго преди формирането на тяхната езикова система. В резултат на това,
когато на детето му е добре, то се усмихва, а когато му е лошо - то плаче.
GкоР-о след това у детето се появява още една диференциация на неговите
о еннчни реакции - диференциация по сила. В резултат на това, при слаба
степен на добрата оценка детето се усмихва,а при силна степен - силно се
смее с глас;при слаба степен на лошата оценка детето тихо хленчи, а при
силна степен - силно плаче и крещи. По-късно се появява и диференциа ­
цията по активност
ffiровеждането на самото експериментално изследване на значението
по метода на семантичния диференциал е много просто. На изпитваните се
дават няколко листа със скали.Например,на един лист е изписана думата
ба,ма1 на друг - майка и т. н. Под всяка дума има скала със 7 деления, като
всяко еление има своя степен (свое значение) . Например по отношение
на оенката лош - добър 7-те деления означават : 1 - лош; 2 - по-скоро
лош отколкото неутрален;З - по-скоро неутрален, отколкото лош; 4 - неут­
Rален· - по-скоро неутрален, отколкото добър; 6 - по-скоро добър, откол­
кото не раnен;7 - добър . (Тези 7 деления са били установени чрез опита
като наи-удобни за подобни измервания) .
Изпитваното лице трябва да постави знак + над това деление, което съот­
негово мнение, на най-точната оценка на даденото явление.
е1nение от скалата се номерира (от 1 до 7). Сумата от всички
ксперимента оценки надумата се дели на броя на изпитваните
--а·"·в--а се средна оценка на думата по всяка скала. Разликата в
и ще покаже семантичната диференциация на думите .Та­
ша явно ще се окаже по-силен и по-ак:rивен, отколкото май­
се окаже по-добра, отколкото баща. Разбира се, това е
пример. Увеличеният брой на изследваните думи ще пока-
же и по-малко очевидни закономерности в структурата на „семантичн-о ;;
поле". Ясно е, че всеки изпитван в оценките си ще зафиксира само своя
личен опит. При голям брой изследвани лица и осредняване на оценката,
ще можем да получим обществено закрепената оценка на това явление,
което е обозначено с дадената дума.
Експериментът по метода на Ч. Осгуд широко се използва в различни прак­
тически области. Тази методика е била прилагана дори за оценка на звуковете
на речта, въпреки че малко странно звучат например такива сравнителни оценки
на гласния звук „и" - най-нежен, женствен, пек. безопасен, весеп, страхлив. ·
слаб, малък и т. н. Изобщо, за лингвистиката методът на семантичния диферен- ·
циал е интересен с това, че той показва нови пътища за изследвания.
Условнорефпекто рната методика предлага друг възможен път за изс­
"fiедване и измерване на значението и степента на смисловата близост на
думите в съзнанието на човека. Тя е разработена и предложена от А. Р
Лурия и О. С. Виноградова (1973) и е свързана с особеностите на съдовете
и рефлексите у човека, при което в качеството на индекс се използва пле­
тизмографична реакция (разширяване и свиване на съдовете). Основание
за използването на тази методика за семантично изследване на речта в
цялост дава фактът, че при реакции на човека на външни въздействия кръ­
воносните съдове на пръстите на ръката и на главата се държат различно.
При неутрална реакция на външен дразнител - стимул съдовете на пръсти­
те и на главата са в обикновено, нормално състояние и не показват измене­
ния. При ориентировъчна реакция, когато човек активно реагира на няка­
къв дразнител - стимул, но без допълнителна мобилизация на силите. съдо­
вете на пръстите на ръката се свиват, а на главата се разширяват. При за­
щитна реакция, когато човек реагира на неблагоприятен стимул и мобили­
зира силите на своя организъм към съпротивление, съдовете и на пръстите,
и на главата се свиват. Специални прибори (плетизмографи) точно фикси­
рат всяко от тези З състояния.
Тези особености в реакциите на човешкия организъм спрямо външните
дразнители - стимули са били използвани в експерименталните изследва­
ния на семантиката и значението. Самият механизъм по същество е същи­
ят като в опитите на И. П. Павлов с кучетата. Дава се на кучето месо и
едновременно с това се подава звън (или светлина), а след време у кучето
се изработва условен рефлекс и то започва да отделя слюнка в отговор на
звука (или светлината), даже ако не му се даде месо. Аналогично на това в
опитите на Лурия и Виноградова на човека казват думата цигулка и еднов­
ременно пускат слаб токов удар. Естествено у изследваното лице се изра­
ботва защитна реакция, която се съхранява и след това е налице просто
при чуване само на думата цигулка.
Най-интересното при тези опити е после, когато на човека се казват дру-
47
ги думи, при което той реагира различно.Например на думите цигулар, ман­
,,qолина, струна, контрабас - той отново реагира със защитна реакция, как­
то и на думата цигулка.На думи, означаващи други музикални инструменти
( барабан, акордеон, тромпет) или музикални произведения и изпълнения,
т.е.свързани с музиката въобще (соната, концерт), или дума, само фонети­
чески близка до думата цигулка - у изпитваните се установява ориентиро­
въчна реакция (т.е.също активна, но по-слаба).При трета група подавани
думи (шкаф, ботуши, облак) се извиква неутрална реакция.
Интересно е и това, че насочеността на реакцията се мени и в зависи­
мост от контекста, в който е използвана думата . Например думата тръба,
употребена в последователност барабан, тръба, давала ясно изразена ори­
ентировъчна реакция, тъй като се е възприемала като музикален инстру­
мент.Употребата обаче на същата дума в последователност надумите сти­
мули покрив, комин, печка, тръба, извиквала само неутрална реакция, тъй
като се възприемала като част от печката.
Така експериментите по условнорефлекторната методика показват, че
думата извиква не просто ясно ограничена единична реакция,а определе­
на система от връзки, която се определя преди всичко от значението.Съз­
давайки реакция, ориентирана към една дума,ние извикваме на живот, ак­
туализираме цяла система от значения.
Методите за експериментално изучаване на речевата дейност с помощ­
та на словесните асоциации (свободни и насочени) при всичките им дос­
тойнства имат и съществени недостатъци. Преди всичко, асоциациите да­
ват възможност да се изучат само някои елементи от речта, но не дават
възможност да се изучат сложните речеви построения в цялост (свързана­
та реч).Затова, през 50-те - 60-те години на ХХ век лингвистите започнали
активно да се насочват врамките на психолингвистичните изследвания към
методи за експериментално изучаване на сложните преобразувания в
пределите на изреченията и свързания текст Тези преобразувания в
пределите на изреченията (например, преобразуване на активната конструкция на изречението „Работниците строят дом." в пасивна конструкция
Домът се строи от работниците." или преобразуването на утвърдителната
конструкция на изречението вотрицателна) психолингвистите нарекли тран­
ОР.,мации.Това ново направление в психолингвистиката, свързано с екс­
менталното изучаване на сложните преобразувания в пределите на
IN!!ill!i!нj и.eтo, пръв започнал да утвърждава в полемика с "асоцианистите"
нският психолингвист Дж. Милер. На Милер принадлежи и инте­
Иlilотеза за това, че оперативната памет на човека е ограничена в
ш :t- - 2 смислови единици (при това не обезателно една дума
единица,а може да бъде и група от думи, но обозначаваща
o цяло).У някои хора може едновременно да се съхраняват в
0
[оперативната памет не повече от 9 такива единици, а у други - 5, но средн
1
, те не са повече от 7. Затова дължината на изреченията далеч не е безкрай­
на, особено в устната реч, където не можем да се опрем на написаното в
текста. Според Милер 7 + - 2 - такъв е естественият предел на нашата
оперативна памет и това диктува своите закони за устройството и функцио­
нирането на езика в речта.
Милер решил експериментално да докаже психологическата реалност
на механизма на синтактичните конструкции. За целта той взима следните
4 изречения:
1. Активно утвърдително (Работниците строят дом.)
2. Пасивно утвърдително ( Домът се строи от работниците.)
3. Активно отрицателно (Работниците не строят дом.)
4. Пасивно отрицателно (Домът не се строи от работниците.)
Ако изречение (2) действително е получено в резултат на преобразува­
не на изречение (1), то осъзнаването на изречение (2) трябва да заеме
повече време от осъзнаването на изречение (1), тъй като за да разбере
изречение (2), човек трябва да проведе обратно преобразуване на изрече­
ние (2) към изречение (1) и едва тогава да го осъзнае като изречение (1).
Етапът на преобразуването на (2) в (1) изисква допълнително време.
Още повече време е нужно за осъзнаване на изречение (4), тъй като
това изречение е резултат не на едно, а на две преобразувания - активно в
пасивно и утвърдително в отрицателно. Така че, ако хипотезата е вярна, то
осмислянето на изречение (4) трябва да заеме не просто повече време от
осмислянето на изречение (1), а времето, равно на сумата от времето за
осмисляне на изреченията (2) и (3).
Тези експерименти се интерпретират различно и не е много ясно какво
доказват те - дали това, че човек умее да прави преобразувания или това,
че той действително постъпва така винаги, когато построява и преобразува
изречения от съответната конструкция. Ясно е обаче, че психолингвистич­
ните методи позволяват да се изучават закономерностите в организацията
на такива сложни речеви единици като изреченията и свързаните изказва­
ния, както и да се проверява експериментално психологическата реалност
на едни или други хипотези за механизма на пораждане на изказванията.
Като метод за научно изследване в психолингвистиката се използва и
известният тест за довършване на изречения (sentence completion test).
Той е приложен за първи път за оценка на личността през 1928 г. от Х. ф.
Пейн. Оттогава насам такива тестове са неотменима част от повечето кли­
нични тестови батерии, особено що се отнася до подбора на персонал за
армията и индустрията. Методът се състои от набор непълни изречения,
които изследваното лице трябва да довърши. Обикновено изреченията са
прости по дизайн и могат да се адаптират за различни цели. (Така напри-
49
„мер, като съчетахме метода за мотивационната индукция на Жак Нютен и
метода на семантичния диференциал на Чарлз Осгуд, ние успяхме да адап­
тираме теста за довършване на изречения за целите на разкриване профе­
сионалната пригодност на кандидат-студенти за учителската професия.) По­
иэвесrни тестове за довършване на изречения са тези на Холсопъл и Миал,
Сакс и Леви, Род,Стейн,форър и Ротър.Най-силно стандартизирана е блан­
ката на Ротър за непълни изречения .Тя е създадена специално за оценява­
не на приспособеността на студенти в колежите.Съдържа 40 кратки айте­
ми, повечето в първо лице. Наръчник осигурява инструкциите за изчисля­
ване на резултатите,примерните отговори и нормативните данни за студен­
тите в колежа.Изчисляването на резултатите се състои от класифициране
на отговорите в З категории - конфликтни, неутрални и положителни, както
и приписването им на претеглени стойности . Резултатите от 40-те изрече­
ния се сумират, за да се получи цялостният резултат за приспособяването .
Надеждността на оценките между различни оценители е висока. Въпреки
че типичният метод за интерпретация на резултатите е контент-анализы ,
понякога се използват и формални анализи на дължината на довършеното
изре!:-!ение,използването на лични местоимения,отношенията глагол - при­
лагателни и т.н.
Изучаването на отделните изказвания също се оказва недостатъчно за
изучаване механизма на производство на речта в цялост. За целта трябва
да се изучат и закономерностите за организиране на още по-крупните ре­
чеви единици от отделното изказване (изречението) .Така психолингвисти­
те се насочват към разработване на методи за експериментално изуча­
ване закономерностите на построяване на целия срьрзан текст.
Един от тези методи е отделяне на набора от ключови думи. Всъщ­
ност това е един от вариантите за свиване на текста.Във всекидневието си
ние непрекъснато се натъкваме на необходимостта от такова свиване на
текста. Ето няколко примера, ранжирани по степента на свиване (съкра­
щаване, стесняване) на текста:
преразказ на произведение с думи, близки до текста;
2. прост преразказ на съдържанието на произведение ;
З. конспект на произведението ;
заглавяване на произведението;
атк0 съдържание - ачотация;
Ш! е,.(може кратко с една дума, а и много разгърнато);
- - телеграма;
думи.
спектърът на възможните варианти за свиване на текс­
' оето обединява всички тези варианти - това е cъxpaнявaсъдържание на произведението. Интерес представлява
!l!lfl !l'O
въпросът за това какво се изпуска и какво се съхранява от съдържанието.
При задание да се напишат 10 - 12 ключови думи. Предполага се, че ще
бъдат избрани и обозначени основните , най-важните и характерните за тек­
ста в цялост ситуации и епизоди, а в тях - най-съществените предмети и
явления. Експериментите показват, че се съхраняват голяма група думи наименования на действащи лица (обикновено това са почти половината
от съхранените думи). Другата половина са наименования на действията на
гееоще, а също предмети и признаци, характеризиращи всеки от епизоди-те - от завръзката до развръзката в произведението. Интересно е обаче, че
това съхраняване на едни думи и отпадане на други не става равномерно.
Експерименталното изследване на проблема за построяване на свърза­
ния текст и на закономерностите на неговата организация е изключително
интересна и увлекателна задача. В съвременната психолингвистика са из­
вестни и методи за експериментално изучаване действието на механизма
на речевата дейност в рамките на общуването, където хората разговарят
помежду си и влизат в ролята на говорещия и на слушащия човек, т.е. ме­
тоди за изучаване на диалога като основна форма на свързаната реч,
която е почти синонимно обозначаване на общуването.Такъв един метод с
названието „Кооперативен диалог: топографска карта" е разработен в
Университета в Единбург, Великобритания. Това е способ за предизвикване
и записване на спонтанна реч главно в нейната диалогична форма. Изпол­
зва се още с цел изследване на интонацията на различни езици и в Универ­
ситета в Саарбрюкен, Германия, а с разнообразни изследователски цели и
в други университети. Първоначалната цел на създадения текстов корпус е
да се изследва и анализира дискурсната функция на отделните речеви фра­
зи (,,moves") в състава на по-големи комуникативни единици - ,,игри"
(,,games"). В рамките на комуникативния диалог „Топографска карта" се из­
ползват следните речеви фрази, дефинирани според тяхната функция:
1. инструкции;
2. запитвания;
3. въпроси - уточнения;
4. обяснения;
5. доизясняване;
6. инициация;
7. сигнал за очакване на по-нататъшна информация;
8. сигнал „добре, разбрах";
9. отговор;
1О. други, възникващи по време на решаването на задачата речеви фра­
зи, които обаче варират според индивидуалността и комуникативната стра­
тегия или спазването на „кооперативния принцип" при воденето на диалога.
Процедурата (техниката) на записните условия при експерименталното из-
51
следване е следната:Двамата участници се намират ведно студио (може стая}
с преградна стена помежду им. Комуникацията протича само на речево ниво.
Всеки от двамата участници получава по една карта с разположени по нея
обекти.Има известно разместване на обектите на двете карти, за да се зат­
рудни решаването на задачата ида се провокира по-голяма речева активност.
Само на едната карта има нарисуван маршрут. Този, който я получи, трябва да
обясни на партньора си как да измине разстоянието от старта до финала.
Очевидно е, че двамата участници са в различно положение спрямо дис­
курсния "топик", т.е. имат различни роли.Така комуникативната им актив­
ност може да се измерва чрез различни видове речеви фрази :докато „при­
тежателят" на маршрута ще бъде оценяван по наличието на инструкции,
обяснения, доизясняване и инициация, то другият - по сигнал за очакване
на по-нататъшна информация, сигнал „добре, разбрах ", запитвания, въпро­
си -уточнения .
Сравняването на двата маршрута накрая може да даде оценка за точ­
ността на изпълнение на задачата, т.е. дали е постигната целта на комуни­
кативния акт. Би могло да се въведе още параметър ефективност, който
преценява сполучливостта на избраната дискурсна стратегия в зависимост
от спазването на „кооперативния принцип" на Грайс или от по- многоплас­
товия и поради тази причина по-малко поддаващ се на ясна преценка по­
казател „комуникативна активност". В рамките на едно по-прагматично из­
следване би било достатъчно да се задоволим с описание на „комуникатив­
ната активност" на партньорите, измерена единствено с броя на техните
речеви фрази.
Друг метод за експериментално изучаване механизма на речевата дей­
ност вцs: лост,насочен преди всичко към изучаване на монолога като лин­
гвистически и психологически по-сложна форма на свързаната реч, при ко­
ято говорещият извършва речевите действия на диалога като едно движе­
ние навътре в себе си, е разказ по картинка (тест) (Make - а - picture story (Maps) test}.Тази картинкова тематично-проективна техника, създа­
дена от Едуин С. Шнейдмън, е била наречена „братовчед" на Тематичния
аперцептивен тест (ТАТ.) и Детския аперцептивен тест (САТ} - Child
P.erception test (Н. С. бурлакова и В. И. Олешкевич 2001). Тя се състои от
онови черно-бели картинки (дневна, спалня, столова, улица, мост и т.н.}.
o 67 отделни изрязани фигури на хора и животни. Задачата на
i!!!i!oтo лице е да вземе една или повече от фигурките,да ги постави
картина и тогава да разкаже история за тази ситуация.
тa н;a този тест за нуждите на педагогическата практика при
езика може да се реши изключително важният и труден за
;
аване въпрос относно извършването надиагностика на свър­
o обект на въздействие в процеса на обучението по езика.
МЕТОДИ ЗА ПСИХОЛИНГВИСТИЧЕН АНАЛИЗ НА ТЕКСТА
Психолингвистичният анализ на текста има задача да разкрие характе­
ра както на повърхностните (,,екстериоризирани"), така и на дълбинните
(,,интериоризирани") структури на речевото изказване, независимо от това,
дали то е диалогично или монологично, или полилогично според насоче­
ността и адресата. За целта се използват двата основни метода за анализ ­
интент-анализ и контент-анализ.
Интент-анапизьт (intent-analysis - IA) е основен метод за анализ на
речевата интенция (намерение). Речевата интенция като понятие се опира
на идеята, съгласно която речевата функция се състои в изваждане навън,
т.е. в „екстериоризация" на семантичните състояния на говорещия субект
(състоянието на неговото съзнание и субсъзнание), което обикновено става
чрез включването на опосредстващи езикови механизми (Т Н. Ушакова
2001). Това означава, че в основата на вербализацията (говоренето) е зало­
жен винаги някакъв иницииращ интенционален импулс, който по своята фун­
кция се явява форма на желанието и намерението да се каже нещо. Такъв
род интенционалност и мотивираност на речта, според предположението
на Т. Н.Ушакова, има органично основание в особеностите на функционира­
не на човешкия мозък и особено ясно се проявява в ранна детска възраст.
Възрастните, социално адаптирани хора, като правило обаче. в общуване­
то си не изразяват така простодушно и искрено това, което е в ума им, тъй
като, организирайки своята реч по съответен начин, те се стремят главно
към постигане на целите на общуването. А тези цели нерядко са сложни,
понякога се скриват от говорещия и се маскират с показни интенции за
оказване на желаното въздействие. Така интенционалната насоченост на
говорещия често образува достатъчно сложна структура, насочена главно
към оказване на необходимото въздействие върху слушателите. Въпреки
разнообразните форми на проявление на интенциите, все пак те са органи­
зирани по законите на езика по такъв начин, че слушателите могат да въз­
приемат тяхната обща насоченост и да уловят в изказването одобрение,
порицание, заплаха и т.н. Изследването на интенционалните форми пос­
редством интент-анализа дава ключа към разбиране способите на словес­
ните подбуди и въздействия. Знанията за правилата на интенционалното
построяване на вербалното изказване, особено в случаите на важни устни
или писмени изказвания (както е например в предизборните кампании в
политиката), може да помогнат на автора на самия текст, на дискурса.
С метода „интент-анализ" се изследват различни текстове и се установя­
ват характерът, количеството и разнообразието на изразените в даден текст
интенции. При използването на интент-анализа първоначално Т. Н.Ушако­
ва отделя в анализираните текстове интенционална структура от типа на
53