1.Тъкани
1. Характеристика на епителната тъкан
Епителна тъкан или епителът е мембранна тъкан, която покрива повърхността на
тялото и външната повърхност на органите и която се формира от набор от тясно
обединени клетки, които образуват стегнати листове.
Има три основни вида епителна тъкан в зависимост от клетките, от които е изградена:
плоски, кубични, цилиндрични. Те могат да бъдат подредени в един слой клетки еднослоен епител (еднослоен плосък, кубичен и призматичен епител и привидно
многослоен епител), като и в слоеве - многослоен епител (призматичен епител,
преходен епител на Хенле, многослоен призматичен епител, многослоен плосък
вроговяващ и невроговяващ епител).
Тя се разделя на още 2 типа според функциите и разположението си - покривен и
жлезист епител. - Покривен - Има защитна функция, покрива вътрешните и външни
органи. (много- и едно слоен) - Еднослойният има смукваща функция при червата и
отделителна при бъбречните канали. - Многослойният епител бива: многослоен
плосък вроговяващ (епител на кожата - епидермис) и многослоен плосък
невроговяващ (хранопровод, лигавица, влагалище и други). Покривният епител в погорния си слои се подменя постоянно чрез делене, поради действащите му външни
фактури. - Жлезист епител - Изграден е от клетките които произвеждат секрети. В
тялото (с вътрешна секреция) - черен дроб, задстомашна и слюнчни жлези. Извън
тялото (с външна секреция) - потни, мастни, млечни, слъзни.
2. Особености и функции на съединителната тъкан
Съединителната тъкан е изградена от клетки и голямо количество междуклетъчно
вещество. Според особенностите на клетките и строежа на междуклетъчното
вещество се различават няколко вида съединителна тъкан. В зависимост от
функциите им те се групират на:
1. тъкани със защитна и изхранваща функция.
2. тъкани с опорна функция.
Към тъканите със защитна и изхранваща функция спадат:
а) мрежеста съединителна тъкан. Състои се от звездовидни клетки, които се свързват
с израстаците си и по този начин образуват мрежа. Тя изгражда
съединителнотъканната част на костния мозък, слезката и лимфните възли. В тези
органи се образуват кръвните клетки.
б) рехава влакнеста съединителна тъкан. Съдържа различни по вид клетки
(включително и кръвни) и междуклетъчно вещество с малко количество плътни и
еластични влакна. Намира се в подкожието, около кръвоносните съдове, нервите и
повечето вътрешни органи. Има защитна функция.
в) мастна съединителна тъкан. Изградена е от клетки, изпълнени с мастни капки.
Намира се в подкожието и около някои органи, например бъбреците. Служи като
енергиен резерв и има топлоизолираща функция.
Към тъканите с опорна функция спадат:
а) Плътна влакнеста съединителна тъкан. Състои се от клетки и междуклетъчно
вещество, което съдържа голямо количество плътни влакна. Изгражда сухожилията на
мускулите, ставните капсули и връзки.
б) Хрущялна тъкан. състои се от овални клетки, групирани от 2-3, и плътно
междуклетъчно вещество.
Изгражда ушната мида, носа, гръкляна, повърхностите на ставите, междупрешленните
дискове. През време на зародишното развитие скелетът е изграден от хрущялна
тъкан, която постепенно се замества от костна тъкан.
в) Костна тъкан. състои се от звездовидни клетки с дълги израстъци и междуклетъчно
вещество, в което са отложени неорганични соли, главно калциев фосфат. Костните
клетки са подредени в концентрични кръгове и заедно с междуклетъчното вещество
образуват костни пластинки. Така тъканта наподобява включени един в друг
цилиндри. В кухината на наи-вътрешния цилиндър се намира кръвоносен съд, който
изхранва тъканта.
КРЪВНА ТЪКАН. Състои се от разнообразни по вид клетки и течно междуклетъчно
вещество – кръвна плазма. Кръвта е основна съставка на вътрешната течна среда на
организма.
3. Сравнете различни видове мускулна тъкан
Мускулните клетки са силно издължени, като наподобяват дълги и тънки нишки и
влакна, в които се съдържат съкратителните белтъци актин и миозин.
Мускулната тъкан се разделя на следните подкатегории напречно набраздена,
сърдечно-мускулна тъкан и гладка мускулна тъкан.
* напречно набраздена – състои се от огромни клетки на дължина достигат от 1 см до
12 см. В цитоплазмата им са разположени миофибрилите – белтъчни влакна
изградени от тъмни и светли участъци. Те придават свойството на мускулното влакно
да се съкращава. Този вид тъкан изгражда скелетните мускули, съкращава се волево,
командва се от главния мозък.
* сърдечна мускулна тъкан – тя е напречно набраздена, но клетките са по-малки.
Съкращава се не волево, ритмично. Импулсите се зараждат в самата ней, а се
регулират от вегетативната нервна система.
* гладка мускулна тъкан – клетките са едноядрени, дълги 0,1 мм и не са напречно
набраздени. Изгражда стените на вътрешните органи – стомах, черва, пикочен мехур и
др. Както и стените на кръвоносните съдове. Съкращава се неволево, регулира се от
вегетативната нервна система.
4. Основна структурна единица на нервната система устройство и функции
Основна работна единица на нервната система е невронът. Това е клетка с малко
тяло, в което се съдържа клетъчното ядро, един дълъг израстък (аксон), по който се
предава информацията от неврона на друг неврон и множество малки израстъци
(дендрити), по които се приема информация от другите неврони.
Всички неврони имат три основни функции. Тези функции са:
1. Получаване на сигнали (или информация).
2. Интегриране на постъпващите сигнали - решението дали информацията да се
предаде по-нататък.
3. Предаване на сигнали до ефекторни клетки - други неврони или мускулни, или
жлезни клетки.
Тези основни функции на невроните са отразени в тяхната анатомия.
5. Характеристика на глиални клетки
Глиалните клетки (невроглиалните клетки или глията), изграждат миелиновата
обвивка на невроните. Ролята, която глиалните клетки изпълняват в централната
нервна система, не е единствено за структурна. Установено е също, че глиалните
клетки регулират скоростта на нервните процеси, пластичността на мозъка
(невропластичност - способността на мозъка да се променя и приспособява спрямо
промени в организма и околната среда) и имунните реакции. Не притежават аксони и
дендрити (разклонения). Глиалните клетки се намират в централната нервна система
(ЦНС) и периферната нервна система (ПНС) и функционират като модулатори, като
увеличават и намаляват активността в синапсите (контактите между нервните клетки),
чрез регулиране на поглъщането на невротрансмитери (вещества, които невроните
използват, за да комуникират помежду си), кислород и йони. Глиалните клетки също
помагат за възстановяване на нараняванията на нервите. Специфични роли се
изпълняват от различни видове глиални клетки. Макроглиите (по-големите глиални
клетки) изолират, защитават и помагат на невроните да се развият и мигрират.
Микроглиите (по-малки видове глиални клетки) имат фагоцитни свойства, като смилат
чужди частици. Те дори допринасят за имунните реакции на нервната тъкан и
възстановителните процеси, тъй като могат да мигрират в зони на увреждане. Освен
това микроглията и макроглията работят заедно, за да осигурят оптимална функция на
невроните и невротрансмисия през синапсите.
6. Опишете устройството на неврон
Невронът е структурна единица на нервната система. Представлява електрически
възбудима клетка, която обработва и предава информация посредством електрически
и химически сигнали. Състои се от звездовидно тяло, съдържащо клетъчното ядро;
множество къси израстъци, наречени дендрити; и един дълъг израстък, наречен аксон.
7. Изяснете свойствата на мускулната тъкан и структурата на която съответно се
дължат
Всеки вид мускулна тъкан в човешкото тяло има уникална структура и специфична
роля.
Някои мускули се контролират съзнателно (волево), с помощта на нервната система
(командния център на тялото). Други мускули работят автоматично (неволево), което
означава, че не можем да ги контролираме.
Мускулите са изградени от два вида влакна, които са:
* Напречнонабраздени - Набраздените влакна представят повтарящ се модел на
напречни нишки. Такива са скелетните мускули.
* Гладкомускулни - Гладките влакна имат вретеновидна форма и нямат този строг
модел на повторение, като при напречнонабраздените. Те се намират в съдовата и
храносмилателната система, както и всички вътрешни органи.
Има три основни вида мускулна тъкан.
1. Скелетна мускулатура
Този вид мускулатура извършва движението на тялото, като се различават групи от
мускули, които работят в синхрон, за да движат скелета. Чрез сигналите на нервната
система мускулите се свиват.
Като част от опорно-двигателния апарат, тези мускули работят заедно с костите,
сухожилията и връзките. Сухожилията прикрепят скелетните мускули към костите по
тялото.
Заедно те поддържат тежестта на тялото и извършват движението. Ние контролираме
тези мускули волево, тоест те са под контрола на соматичната нервна система.
Скелетните мускули са набраздени, което означава, че се състоят от хиляди
саркомери с еднакъв размер. Когато нишките в саркомерите се отпускат или свиват,
целият мускул се разширява или отпуска.
Скелетните мускули се делят на два основни вида:
* Тип 1 тонични (бавни, червени)
Те поддържат мускулния тонус и се наричат още червени, поради доброто
кръвоснабдяване, което придава на повечето от тях червен цвят.
* Тип 2 фазични (бързи, бели)
Те могат да развиват по-голяма сила от първия тип, но с по-ниска точност и
прецизност.
2. Гладка мускулатура
Гладката мускулатура изгражда стените на много от органите, дихателните пътища и
кръвоносните съдове. Тя покрива вътрешността на органи като пикочния мехур,
стомаха и червата.
От своя страна гладките мускули се разделят на:
* Висцерални – те изграждат стените на кухите органи, както и малките артерии и
артериолите.
* Дискретни – стените на големите артерии, семепровода, дихателните пътища и
ириса.
Гладките мускули играят важна роля в много телесни системи, като женската или
мъжката репродуктивна система, отделителната и дихателната.
Освен от нервните импулси, те се възбуждат и от други фактори, като хормоните,
механични или термични дразнители и др.
Те вършат дейности като изхвърлянето на метаболитните отпадъци през
отделителната система и помагат на белите дробове да се разширяват, при
дишането.
3. Сърдечен мускул
Сърдечният мускул е неволеви мускул. Той изгражда стените на сърцето и създава
стабилно, ритмично пулсиране, което изпомпва кръвта през тялото. Този тип
мускулатура създава електрически импулси, които предизвикват контракциите на
сърцето.
8. Характеризирайте невроглия и функциите които изпълнява
Невроглия е сложен комплекс от взаимоспомагащи се клетки на нервната тъкан с
обща функция и произход. Клетките на невроглията обслужват невроните.
Невроглиалните клетки, наречени още глиални, представляват специфична
микроскопична обвивка на невроните от тези клетки. Те обезпечават условия за
генериране и предаване на нервните импулси и на част от метаболитните процеси в
неврона.
Невроглията изпълнява опорна, хранителна, секреторна и защитна функция.
Миелиновата обвивка също се образува от глиални клетки.
9. Запишете обща характеристика на съединителната тъкан и избройте
разновидностите ѝ
Съединителната тъкан е изградена от клетки и голямо количество междуклетъчно
вещество. Според особенностите на клетките и строежа на междуклетъчното
вещество се различават няколко вида съединителна тъкан. В зависимост от
функциите им те се групират на:
1. тъкани със защитна и изхранваща функция.
2. тъкани с опорна функция.
Към тъканите със защитна и изхранваща функция спадат:
а) мрежеста съединителна тъкан. Състои се от звездовидни клетки, които се свързват
с израстаците си и по този начин образуват мрежа. Тя изгражда
съединителнотъканната част на костния мозък, слезката и лимфните възли. В тези
органи се образуват кръвните клетки.
б) рехава влакнеста съединителна тъкан. Съдържа различни по вид клетки
(включително и кръвни) и междуклетъчно вещество с малко количество плътни и
еластични влакна. Намира се в подкожието, около кръвоносните съдове, нервите и
повечето вътрешни органи. Има защитна функция.
в) мастна съединителна тъкан. Изградена е от клетки, изпълнени с мастни капки.
Намира се в подкожието и около някои органи, например бъбреците. Служи като
енергиен резерв и има топлоизолираща функция.
Към тъканите с опорна функция спадат:
а) Плътна влакнеста съединителна тъкан. Състои се от клетки и междуклетъчно
вещество, което съдържа голямо количество плътни влакна. Изгражда сухожилията на
мускулите, ставните капсули и връзки.
б) Хрущялна тъкан. състои се от овални клетки, групирани от 2-3, и плътно
междуклетъчно вещество.
Изгражда ушната мида, носа, гръкляна, повърхностите на ставите, междупрешленните
дискове. През време на зародишното развитие скелетът е изграден от хрущялна
тъкан, която постепенно се замества от костна тъкан.
в) Костна тъкан. състои се от звездовидни клетки с дълги израстъци и междуклетъчно
вещество, в което са отложени неорганични соли, главно калциев фосфат. Костните
клетки са подредени в концентрични кръгове и заедно с междуклетъчното вещество
образуват костни пластинки. Така тъканта наподобява включени един в друг
цилиндри. В кухината на наи-вътрешния цилиндър се намира кръвоносен съд, който
изхранва тъканта.
КРЪВНА ТЪКАН. Състои се от разнообразни по вид клетки и течно междуклетъчно
вещество – кръвна плазма. Кръвта е основна съставка на вътрешната течна среда на
организма.
10. Изяснете същноста на понятията:
- тъкан - съвкупност от взаимосвързани клетки, изпълняващи сходна функция в
организма.
- Възпроизводителен слой - Долният пласт на епидермиса се състои от клетки, които
непрекъснато се делят и подновяват горните слоеве се нарича възпроизводителен
слой, до него достигат разклоненията на кръвоносните съдове.
- Хормони - Биологично активно вещество, произвеждано от орган или разпръснати
клетки, което има ефект върху дейността на определен прицелен орган. Хормоните се
произвеждат от жлезите с вътрешна секреция - жлези, които отделят вещества вътре
в организма и участват в регулацията на процесите.
- Саркоплазма - е цитоплазма на мускулна клетка. Той е сравним с цитоплазмата на
други клетки, но съдържа необичайно големи количества гликоген (полимер на
глюкоза), миоглобин , червено оцветен протеин, необходим за свързване на
кислородни молекули, които дифундират в мускулни влакна, и митохондрии.
Концентрацията на калциеви йони в саркоплазмата също е специален елемент от
мускулното влакно; това е начинът, по който се осъществяват и регулират мускулните
контракции. Саркоплазмата играе критична роля в мускулната контракция като
увеличаване на Ca2+ концентрация в саркоплазмата започва процеса на плъзгане на
нишките. Намаляването на Са 2+ в саркоплазмата впоследствие спира плъзгането на
нишките. Саркоплазмата също подпомага pH и йонен баланс в мускулните клетки. Той
съдържа предимно миофибрили (които са съставени от саркомери ), но съдържанието
му иначе е сравнимо с това на цитоплазмата на други клетки. Той има апарат на
Голджи близо до ядрото, митохондрии точно вътре в клетъчната мембрана (
сарколема ) и гладък ендоплазмен ретикулум (специализиран за мускулната функция
и наречен саркоплазматичен ретикулум ). Докато саркоплазмата и миоплазмата,
разглеждани етимологично, може да изглеждат като синоними, те не са. Докато
саркоплазмата е вид цитоплазма, миоплазмата е цялата контрактилна част от
мускулната тъкан