42. Епителна тъкан. Определение, особености, функции, произход и
класификация.
Епителната тъкан е образувана от клетки и малко количество междуклетъчно вещество.
Имаме два основни вида епителна тъкан – покривен и секреторен (жлезист) епител.
Покривният епител се разполагат винаги по някаква повърхност на тялото. Той образува
външният слой на кожата (епидермис). Покрива кухините на тръбестите органи. Покрива и
телесните кухини – образува плавра, перикард и перитонеум.
Секреторният епител изгражда жлезите с външна и вътрешна секреция –
екзокринни и ендокринни жлези.
Основните функции на епителната тъкан са: покривна, секреторна и резорбтивна.
Клетките на епителнат тъкан са подредени в един или нколко слоя върху базална
мембрана (базална ламина). Тя представлява пластинка от фибриларни белтъци. Между
епителните клетки няма кръвоносни съдове. Изхранването на епителната тъкан става от
кръвоносни съдове, разположени в хлабавата съединителна тъкан, която се намира под
епитела. Базалната ламина, която се формира от епителната и хлабавата съед. т-н играе
ролята на филтър с избирателна пропускливост.
Епителната тъкан има добри регенераторни способности. Регенерацията на
епителните клетки става чрез делене на стволови клетки. При еднослойните епители
стволовите клетки се намират между диференцираните клетки. При многослойните
епители, стволовите клетки образуват първия, базален слой, който лежи върху базалната
ламина.
Хестогенеза (ембрионален произход) – различните подвидове епителна тъкан
произлизат от различните зародишеви листове.
Класификация
І. Покривни епители:
1. Еднослойни епители:
а) еднослоен плосък епител
б) еднореден (еднослоен) кубичен епител:
- еднореден кубичен покривен
- еднореден кубичен секреторен
- еднореден кубичен резорбтивен
в) еднореден (еднослоен) цилиндричен (призматичен) епител:
- еднореден цилиндричен покривен
- еднореден цилиндричен секреторен
- еднореден цилиндричен резорбтивен
г) привидно многослоен, многореден цилиндричен ресничест епител;
2. Многослойни епители:
д) преходен епител на Хенле
а) многослоен плосък невроговяващ епител
б) многослоен плосък вроговяващ епител
в) сперматогенен и фоликуларен
ІІ. Секреторен (жлезист) епител:
1. Екзокринен епител
2. Ендокринен епител
43. Видове еднослойни покривни епители.
Еднослойните епители са образувани от един ред клетки, които се разполагат върху
базалната ламина. В зависимост от формата на клетките и функцията на епитела имаме
следните подвидове еднослойни епители.
Еднослоен плосък епител. При него епителните клетки имат полигонална форма.Имаме
централно разположено ядро. Ядрото е приплеснато. Еднослойният плосък епител
изгражда алвеолите на белите дробове – алвеоларен епител. Покрива вътрешната
повърхност на кръвоносните съдове - ендотел (вазотел). се нарича мезотел.
1. Еднореден (еднослоен) кубичен епител. Епителните клетки имат кубична
форма и сферични ядра. В зависимост от функциите имаме:
а) еднослоен кубичен покривен епител – образува отводящите канали на екзокринните
жлези.
б) еднослоен кубичен секреторен епител – образува фоликулите на щитовидната жлеза.
в) еднослоен кубичен резорбтивен епител – среща се в извитите каналчета на нефроните в
бъбрека.
3. Еднореден (еднослоен) цилиндричен (призматичен) епител. Клетките имат
цилиндрична форма и елипсовидни ядра. В зависимост от функциите имаме:
а) еднослоен цилиндричен покривен епител - образува отводящите канали на
екзокринните жлези.
б) еднослоен цилиндричен секреторен епител – покрива вътрешната повърхност на
стомаха и дебелото черво. Клетките на този епител непрекъснато секретират мукус
(мукополизахариди, слуз).
в) еднослоен цилиндричен резорбтивен епител – образува епитела на тънкото
черво. В него се срещат различни типове клетни. Най–могобройни са резорбтивните
клетки. По апикалната си повърхност те имат многобройни микровили (3000 на брой). По
този начин се увеличава резорбтивната повърхност. Чашковидните клетки секретират
мукус. Апикалната част на тези клетки е разширена от мукуса, който я изпълва.
Стволовите се делят митотично за регенерация на епитела.
г) еднореден цилиндричен ресничест епител - покрива малките дихателни пътища
(бронхите). В него има ресничести, чашковидни, стволови клетки. Цилиндричните клетки
имат реснички по апикалната повърхност (100 – 200 на брой).
4. Привидно многослоен, многореден цилиндричен ресничест епител. Той покрива
кухината на трахеята. На светлинен микроскоп този епител прилича на многослоен, защото
виждаме ядрата на клетките, разположени едно над друго, в няколко реда.Всяка клетка
достига до базалната ламина. Клетките имат различна форма.
44. Видове многослойни покривни епители.
Многослойните епители са изградени от 3 – 4 до 30 слоя клетки. Базалната ламина образува
гънки. В гънките се намира хлабава съединителна тъкан, която носи кръвоносни съдове за
трофика на епителните клетки. Тези базални гънки с рехава съединителна тъкан се наричат
папили.
Имаме следните подвидове многослоен епител:
І. Многослоен плосък невроговяващ епител. Той покрива хранопровода, влагалището.
При него върху базалната ламина има един ред цилиндрични клетки. Те се делят митотично
за регенерация на епитела. Над базалните клетки има няколко слоя от полигонални клетки.
Характерни за този епител е че повърхноста му е винаги влажна.При определени условия
той може да се превърне във вроговяващ.
ІІ. Многослоен плосък вроговяващ епител. Той образува епидермиса на
кожата.Функцията му е свързана с натрупването в клетките на роговото вещество кератин.
Епителните клетки са подредени в 5 слоя.
1. Stratum basale – един ред цилиндрични клетки, които лежат на базалната ламина.
2. Stratum spinosum – някоко слоя полигонални клетки, които започват да натрупват
кератин.
3. Stratum granulosum – клетките в него имат удължена форма. Те са изпълнени с гранули
от кератохиалин.
4. Stratum lucidum – клетките в него не са живи – нямат ядра. Съдържат вещество, наречено
елейдин. На светлинен микроскоп при оцветяванте с хематоксилин – еозин този слой е
еозинофилен и силно пречупва светлината – блестящ слой.
5. Stratum corneum – клетките в него не са живи. Те представляват плочки, изпълнени с
влакнестия белтък – кератин. Кератинизираните клетки непрекъснато отпадат от
повърхността на епитела.
Преходен епител. Тоз епител постила кухите органи на отделителната система
(уретра).Характерна негова особеност е промяната на формата му в зависимост от
напълнеността на органа с урина. Базалните клетки са по-дребни и гъсто разположени, поапикално стават по-едри.
45.Жлезист епител – екзокринен тип. Видове жлези.
Жлезистият епител е изграден от клетки, които секретират различни вещества. В
зависимост от мястото, до което достигат секретите, той се разделя на екзокринен и
ендокринен.
І. Екзокринен жлезист епител. Той образува жлезите с външна секреция. При тях
секретът достига до повърнтоста на кожата или до кухината на тръбестите органи. Всяка
екзокринна жлеза има две части – секреторен отдел и отводящи канали. Класификацията
на екзокринните жлези се прави по няколко признака.
1. В зависимост от формата на секреторните отдели имаме:
а) ацинозни жлези – при тях секреторните клетки са подредени в ацина (сфера,
мехурче.
б) тубулозни жлези – секреторните клетки са подредени в тръбичка (тубул).
в) тубуло-ацинозни жлези – тубули, които са разширени в края.
2. В зависимост от вида на отводящите канали имаме:
а) прости жлези – имат неразклонени отводящи канали.
б) сложни жлези – имат разклонени отводящи канали.
3. В зависимост от вида на секрета, който се отделя от ацините:
а) серозни ацини – Те секретират течен секрет, богат на ензими. Серозните ацини
имат малък лумен (кухина), тъй като секретът бързо изтича към отводящия канал.
Секреторните клетки имат призматично щформа, добре оцветена цитоплазма. Ядрото е
сферично и разположено централно. В базалната част на клетка има добре развит GER. Над
ядрото се намира апаратът на Голджи.
б) слузни жлези – Те секретират плътен, вискозен секрет, който съдържа
мукополизахариди. Кухината на ацината е широк. Секреторните клетки са ниски, светли,
защото мукусът в тях не се оцветява. Ядрото е приплеснато, разположено в базалнат част
на клетката.
в) смесени ацини – в тях има и слузни и серозни клетки.
46.Жлезист епител – ендокринен тип.
Жлезистият епител е изграден от клетки, които секретират различни вещества. В
зависимост от мястото, до което достигат секретите, той се разделя на екзокринен и
ендокринен.
Той изгражда жлезите с вътрешна секреция. Те нямат отводящи канали. Около
ендокринните клетки има богата капилярна мрежа. Секретите, наречени хормони навлизат
в капилярите и по кръвен път достигат до таргетния орган.
Хистологично ендокринният секреторен епител може да се представи като купчини от
няколко ендокринни клетки - в семенника.
-фоликули – във щитовидната жлеза.- меланоцити – клетки които синтезират меланин
47. Съединителна тъкан. Определение, особености, функции, произход,
класификация.
Съединителната тъкан (С. Т.) е изградена от клетки и голямо количество междуклетъчно
вещество. Тя се разполага винаги между другите основни видове тъкани. Съединителната
тъкан е широко застъпена в организма на човека и заема около половината от телесния му
обем. Тя няма достъп до външната среда и се свързва с нея посредством епителната тъкан.
С.Т. има следните функции:
1. Опорна функция – изгражда скелета на тялото.
2. Сързваща функция – свързва другите тъкани в строежа на органите.
3. Защитна функция – осъществява механична и имунна защита.
4. Трофична функция – в хлабавата съединителна тъкан се разполагат кръвоносни и лимфни
съдове.
Хистогенеза (ембрионален произход) –има мезенхимен произход.
Всички подвидове на С.Т. са образувани от три задължителни елемента
1. Клетки.
2. Аморфно междуклетъчно вещество.
3. Влакнесто междуклетъчно вещество.
В зависимост от особеностите на междуклетъчното вещество правим следната
класификация на С.Т.
І. С.Т. с недиференцирано междуклетъчно вещество:
1. Пихтиеста С.Т.– намира се в пъпната връв (нарича се Вартониева пихтия).
2. Слузна С.Т. – образува пулпата на зъба.
ІІ. С.Т. с влакнесто междуклетъчно вещество.
1. Рехава (хлабава) С.Т.
2. Фиброзна (колагенна) С.Т.
3. Еластична С.Т.
4. Ретикуларна С.Т.
5. Мастна С.Т.
6. Пигментна С.Т.
ІІІ. С.Т. с твърдо междуклетъчно вещество.
1. Хрущялна С.Т.
2. Костна С.Т.
48. Съединителна тъкан. Извънклетъчно вещество – основно вещество.
Съединителната тъкан (С. Т.) е изградена от клетки и голямо количество междуклетъчно
вещество. Тя се разполага винаги между другите основни видове тъкани. Съединителната
тъкан е широко застъпена в организма на човека и заема около половината от телесния му
обем. Тя няма достъп до външната среда и се свързва с нея посредством епителната тъкан.
Основно, междуклетъчно вещество
Основното вещество на съединителната тъкан е тази основна субстанция, в която се
разполагат клетките и влакната. То е образувано от голямо количество вода, в която са
разтворени соли, протеогликани и гликопротеини.
Макромолекулите са изградени от белтъчна и въглехидратна компонента. При
протеогликаните макромолекулата е образувана от малко количество белтъци и голямо
количество въглехидрати. Белтъците образуват сърцевината (тялото) на молекулата.
Протеогликаните са свързани хидростатично с голям брой водни молекули и така дават
структурата на гел.
Гликопротеините представляват белтъци, свързани с олигозахаридни вериги. Те
могат да имат някаква специфична фенкция – сигнална, регулаторна, рецепторна.
Основната субстанция на междуклетъчното вещество определя трофечната функция
на С.Т. То участва в обмяната на вещества между кръвоносните съдове, разположени в него
и клетките на другите тъкани.
49. Съединителна тъкан. Извънклетъчно вещество – съединителнотъканни
влакна.
Съединителната тъкан (С. Т.) е изградена от клетки и голямо количество междуклетъчно
вещество. Тя се разполага винаги между другите основни видове тъкани. Съединителната
тъкан е широко застъпена в организма на човека и заема около половината от телесния му
обем. Тя няма достъп до външната среда и се свързва с нея посредством епителната тъкан.
Съединителнотъканни влакна са три вида: колагенни, еластични и ретикуларни.
І. Колагенни влакна. Те са изградени от белтъка колаген. Колагенните влакна правят
съединителната тъкан здрава и устойчива на натиск и опъване. При оцветяване с
хематоксилин – еозин те се оцветяват в червено. Във вода колагенните влакна набъбват и
образуват лепило (кола).
ІІ. Еластични влакна. Те са изградени от белтъка еластин. Дават на съединителната тъкан
еластични свойства. Еластичните влакна се разклоняват и образуват мрежа. На светлинен
микроскоп могат да се видят без оцветяване, тъй като имат естествен светло-жълт цвят.
Могат да се оцветяват чрез специфични методи. При оцветяване с орцеин на светлинен
микроскоп се виждат в червено-кафяв цвят.
Еластичнте влакна са в голямо количество в еластичната съединителна тъкан. В
стената на аортата и големите съдове образуват еластични мембрани.
ІІІ. Ретикуларни влакна. Те са изградени от белтъка колаген. Представляват тънки,
разклонени влакна, които образуват мрежа. Имат афинитет към солите на тежките метали
- сребърен нитрат, осмиев четириокис, соли но хром, злато.
Ретикуларните влакна се срещат в голямо количество в базалните мембрани и в
ретикуларната съединителна тъкан на кръвотворните органи (костен мозък, слезка, лимфни
възли).
50. Съединителна тъкан. Клетки.
Съединителната тъкан (С. Т.) е изградена от клетки и голямо количество междуклетъчно
вещество. Тя се разполага винаги между другите основни видове тъкани. Съединителната
тъкан е широко застъпена в организма на човека и заема около половината от телесния му
обем. Тя няма достъп до външната среда и се свързва с нея посредством епителната тъкан.
В зависимост от своите функции, клетките на съединителната тъкан се разделят на три вида:
продуктивни, трофични и защитни.
І. Продуктивни клетки. Те образуват влакната, протеогликаните и гликопротеините на
междуклетъчното вещество. Те се наричат „фибробласти” – образуващи влакна. В
хрущялната С.Т. се наричат хондробласти, в костната – остеобласти
. Когато остареят и вече не образуват влакна, тези клетки се наричат съответно – фиброцити,
хондроцити, остеоцити.
Фибробластите са клетки, които имат удължена форма, с израстъци. Ядрото им е
централно разположено, светло, с преобладаващ еухроматин. В цитоплазмата има добре
развит GER, апарат на Голджи, митохондрии.
ІІ. Трофични клетки. Това са липоцитите (адипоцитите). В тяхната цитоплазма има
голямо количество липидни включения. При нужда от организма, липидите се разграждат.
Освобождава се енергия, която отива за синтез на АТФ.
ІІІ. Защитни клетки. Това са клетки с кръвен произход – по-точно бели кръвни клетки,
които са преминали през стената на капилярите. Защитните клетки са три вида: макрофаги,
мастоцити и плазмоцити.
1. Макрофаги – те произлизат от кръвните моноцити. Макрофагите фагоцитират
частици, бактерии и др. По повърхността на клетката цитоплазмата образува псевдоподи за
прикрепване, или за фагоцитоза.
2. Мастоцити - те произлизат от базофилните гранулоцити на кръвта.
Ядрото е с неправилна форма.
3. Плазмоцити (плазматични клетки) – Те представляват активирани Влимфоцити. Плазмоцитите участват в хуморалния имунитет. Те синтезират антитела
(имуноглобулини).Плазмоцитите имат малки размери.
51. Колагеногенеза и еластогенеза.
Колагеногенеза се извършва в продуктивните клетки на С.Т. Той протича в три основни
етапа: 1. синтез; 2. секреция; 3. агрегиране (свързване) на микрофибрилите в
извънклетъчното пространство.
І. Етап. Той протича вътреклетъчно. От кръвта във фибробластите постъпват
аминокиселини – глицин, пролин, лизин, и др. В рибозомите на GER от тях се синтезират
полипептидни вериги, наречени про-α-спирали. В тях някои от аминокиселините се
хидроксилират. Например пролинът се превръща в хидроксипролин, а лизинът в
хидроксилизин. За този процес е необходим вит. С. Про-алфа-спиралите навлизат в
каналчетата на GER и се свързват по три в обща спирала (тройна спирала). Тази
триспирална молекула се нарича проколаген
ІІ. Етап. При секрецията на проколагена, секреторните гранули се придвижват с помощта
намикротубулите и микрофиламентите на цитоскелета към клетъчната мембрана. Чрез
мерокринна секреция проколагенът се отделя в междуклетъчното пространство, близо до
фибробласта.
ІІI. Етап. Той протича извънклетъчно. Под действието на ензими, от проколагена се
отделят крайни части на полипептидните вериги. Получената молекула се нарича
тропоколаген. Тропоколагеновите молекули започват да се слепват (агрегират), чрез
междумолеккулни връзки. Те се подреждат успоредно по дължина една на друга, като всяка
следваща застава на една четвърт от дължината на предишната. По този начин се образуват
нишки с дебелина около3-5 nm. Наричат се микрофибрили.
С участието на
глюкозоаминогликани микрофибрилите образуват все по-дебели снопчета – фибрили,
фибри.
Еластичните влакна се образуват чрез еластогенеза
52. Хлабава съединителна тъкан
С.Т. е изградена от клетки и голямо количество междуклетъчно вещество. Всеки
подвид на съединителнататъкан е образуван от три задължителни елемента: 1. клетки, 2.
аморфно междуклетъчно вещество; 3. влакнесто междуклетъчно вещество – колагенни,
еластични и ретикуларни влакна.
Хлабава съединителна тъкан Тя е най-разпространена в организма. Рехавата С.Т. се
среща във всички органи на човешкото тяло. Образувана се от трите задължителни
елемента на С.Т. – клетки, влакна и аморфно вещество. Клетките са продуктни, трофични
и защитни.
1. Продуктивни клетки – Когато са млади се наричат фибробласти. Те образуват
влакната и макромолекулите на междуклетъчното вещество. Фибробластите имат удължена
форма, с израстъци. Когато остареят тези клетки се наричат фиброцити и вече не синтезират
вещества.
2. Защитни клетки – те имат кръвен произход. Това са бели кръвни клетки, които
са преминали през стената на капилярите и се разполагат в рехавата С.Т. Защитните клетки
клетки са три вида: макрофаги, мастоцити и плазмоцити.
3. Трофични клетки – липоцити (адипоцити). Съдържат много липидни включения.
При разграждането на липидите се образува АТФ.
Аморфното вещество на рехавата съединителна тъкан съдържа: вода, соли,
протеогликани и гликопротеини. Заедно с кръвната плазма, която преминава през стената
на капилярите, аморфното вещество образува т.нар. „интерстициална течност”.
Влакната на хлабавата С.Т. са:
1. Колагенни влакна. Те са образувани от белтъка колаген. Подреждат се в снопчета.
Оцветяват се в червено от еозина. Колагенните влакна правят съединителната тъкан здрава.
2. Еластични влакна. Те са образувани от белтъка еластин. Образуват разклонена
еластична мрежа. Имат естествен жълт цвят
3. Ретикуларни влакна. Те са дълги, тънки, разклонени влакна, които образуват мрежа.
Разполагат се по хода на кръвоносните съдове, в базалните мембрани, в кръвотворните
органи. Имат афинитет съм солите на тежките метали.
ІІ. Еластична С.Т. При нея има всички задължителни елементи на С.Т., но еластичните
влакна са в много голямо количество. Еластична С.Т. има на тези места в организма, които
са подложени на силно разтягане. От еластични мембрани е изградена част от стената на
аортата и големите артерии.
ІІІ. Фиброзна (колагенна) С.Т. Тя съдържа голямо количество колагенни влакна.
Колагенната съединителна тъкан е здрава и неразтеглива.
53. Компактна съединителна тъкан. Ембрионална съединителна тъкан.
Компактна съединителна тъкан
Фиброзно-компактна съединителна тъкан
Широко разпространена. Намира се на места в тялото с подложени на механично
натоварване. Клетки са сравнително малко(фибробласти и фиброцити) и междуклетъчно
вещество от колагенни влакна.
Видове:


фиброзно-компактна неправилна: склера, ретикуларен слой на дермата, капсулите
на органите
фиброзно-компактна правилна: сухожилия на мускулите, ставни връзки, успоредно
подредени колагенни влакна, фиброцити, криловидни клетки
Фиброзно-ламеларна съединителна тъкан
Широко разпространена. От тази тъкан са изградени апоневрозите на мускулите,
мускулни фасции, твърдата мозъчна обвивка. Клетки са сравнително малко- фибробласти
и фиброцити. Междуклетъчно вещество е изградено от много колагенни влакна и помалко еластични влакна така подредени, че образуват слоеве и ламели.
Ембрионална съединителна тъкан
Съединителна тъкан с недиференцирано междуклетъчно вещество. Разделя се на :
Мезенхимна съединителна тъкан (мезенхим):
Произлиза и от трите зародишеви листа. Добре развит екстрацелуларен матрикс (основна
субстанция). Рехава мрежа от колагенни и ретикуларни влакна. Мезенхимни клетки –
свойства на стволови клетки, които могат да се развият в съединителна тъкан, кост,
хрущял, лимфна и съдова система.
Мукозна (пихтиеста) съединителна тъкан:
Среща се по време на ембрионалното развитие. В пъпна връв и в пулпата на младите
зъби. Структурно твърде сходна с мезенхима. Има по-слабо изразени способности за
диференциране, по-малка пластичност. Клетките са основно фибробласти, колагенни
влакна и малко еластични или ретикуларни влакна. Обилие на аморфна основна
субстанция (главно хиалуронова киселина).
54.Мастна съединителна тъкан – бяла и кафява
Мастна С.Т.В нея освен задължителните елементи на С.Т. има голямо количество
трофични клетки – липоцити (адипоцити) В зависимост от вида на липоцитите имаме два
вида мастна С.Т. – бяла и кафява.
1. Бяла мастна тъкан – тя се среща в организма на възрастния човек. От нея се образува
хиподермата, мастната капсула на някои вътрешни органи и др. Макроскопски тя има
светло жълт цвят. В бялата мастна тъкан се срещат липоцити от „унилокуларен тип”. Тези
клетки имат една голяма липидна капка. Цитоплазмата образува тънък пръстен около
липидната капка. Ядрото е приплеснато, избутано в периферията на клетката. При
оцветяване с хематоксилин – еозин казваме, че клетката прилича на пръстен с камък.
2. Кафява мастна тъкан- тя се среща в организма на новороденото, при животните със
зимен сън Липоцитите на кафявата мастна тъкан са от „мултилокуларен тип”. При тях
цитоплазмата съдържа голям брой малки липидни капки. Ядрото се намира в центъра на
клетката. Между липидните капки има много митохондрии. Едни от техните ензими –
цитохроми, дават кафявия цвят на клетката. В митохондриите става разграждане на
липидите и синтез на АТФ.
55. Ретикуларна съединителна тъкан. Мононуклеарна фагоцитна система
Ретикуларна тъкан- Изградена е от фибробласти,които се наричат ретикулярни клетки
(клетки на мононуклеарната фагоцитна система) и от ретикулярни влакна. Ретикулярните
влакна са разклонени,образуващи деликатна структурна мрежа. Екстрацелуларния
матрикс е изграден от протеинови влакна и аморфно вещество.
Мононуклеарна фагоцитна система - Дифузна система, съставена от макрофаги, които
имат способността да поглъщат и разрушават чужди частици, бактерии и други клетки.
Намира се в слезката, черния дроб, лимфните възли и др.
56. Хрущялна съединителна тъкан. Хондрон. Хиалинен хрущял
Хрущялна тъкан - Изградена е от клетки – хондробласти и хондроцити и екстрацелуларен
матрикс – 95%.Хондробластите са недиференцирани мезенхимни клетки( хондрогенни
клетки). Хондроцитите синтезират влакна(колагенни и еластични) и глюкозаминогликани.
Стимулират се от хормони(растежен, тироксин, тестостерон) и витамин A, C и D.
Инхибират се от естрогени, кортизони хидрокортизон. Имат ниска метаболитна активност
и не се делят.
Екстрацелуларния матрикс е силно хидратиран – 60-70% вода. Аморфното вещество е
изградено от глюкозаминогликани, протеогликани (агрекан) и гликопротеини
(хондронектин). Съединителнотъканни влакна са колагенни и еластични.
Хондрон -Структурната и функционална единица на хрущяла е хондронът, образуван от
клетка или изогенен група от клетки, перипелуларна матрица и лакуна капсула
Хиалинен хрущял - Широко разпространен – ребра, ставни повърхности, външен нос,
дихателни пътища. Клетките са хондробласти и хондроцити. Матрикса е 40% от сухото
вещество състоящ се от колагенни фибрили (колаген ІІ), протеогликани (съдържат 7080% вода). Териториалния (капсуларен) матрикс е базофилен, оцветява се
метахроматично, PAS-позитивен. Изогенни групи са съствавени от 2-8 хондроцита.
Непосредственооколо изогенната група се намира перицелуларна капсула. Ставен хрущял
(2-5 mm) – зони: 1.повърхностна (тангенциална), 2.междинна (преходна), 3.дълбока
(радиерна) – най-широка,4.калцифицирана.
Хиалинният хрущяли еластичния са покрити от перихондриум който изхранва и
регенерира хрущяла. Изграден е от два слоя:
-stratum fibrosum – колаген І влакна
- stratum cellulare – хондрогенни клетки
57. Еластичен хрущял. Влакнест хрущял. Хистогенеза и регенерация на
хрущяла.
Еластичен хрущял - Има жълтеникав цвят. Не калцифицира клетки. Хондробластите и
хондроцитите(1-2 на брой) са малко , лакуни, снопчета заграждат изогенни групи. В
матрикса преобладават еластични влакна,колагенни фибрили и протеогликани. Растежа на
еластичния хрущял се осъществява от перихондриума(апозиционен растеж).
Разпространява се в ушната мида и ушния канал, евстахиевата тръба и хрущялите на
гръкляна.
Влакнест хрущял - Има голяма здравина и е свързан с плътна съединителна тъкан.
Изграждащите го клетки са хондробласти (в колони), хондроцити (линейно подредени).
Липсва перихондриум по повърхността на влакнестия хрущял. Оскъдно базофилно
аморфно вещество. Разпространява се междупрешленни дискове, симфизиален диск,
ставни менисци, някои ставни повърхности, залавни места на сухожилията, синхондрози.
Хистогенеза
Извършва се едновременно по две различни начина:
 интерстициален растеж-води до нарастване на хрущяла отвътре навън, митотично
делене на съществуващи хондроцити, само през ранните фази на образуване на
хрущяла
 апозиционен растеж(перихондрален)- отвън навътре, диференциация на
перихондрални клетки.
Регенерация на хрущяла - Хрущяла има добри регеративни способности само при
малките деца. При възрастните се възстановява непълно и некачествено. Регенерацията
започва от перихондиума.
58. Костна тъкан. Клетки
Една от най-твърдите тъкани на човешкото тяло. Богато васкуларизирана. Изгражда
скелета. Депо на калций (99%) и фосфор. Основната функция е защитна. Тя предпазва на
органите (черепна и гръдна кухини),поддържа меките тъкани. Система от лостове
(движение на частите на тялото). Добри регенерационни възможности.
Костна тъкан – видове:
 незряла костна тъкан: нарича се още неламеларна, защото няма правилно
ламерално подреждане. Има по-голям брой клетки от зрялата костна тъкан.
Колагенните влакна са неориентирани и образуват мрежа около остеоцитите.
 зряла костна тъкан(ламеларна): изгражда се от стуктурни едини остеони.
- спонгиозна (трабекуларна) кост- изградена от гредички които се свързват
помежду си, заграждайки пространства с различна големина.
Клетки на костната тъкан
1.прогениторни (остеогенни) клетки- в периост, ендост и костните канали;произхождат
от мезенхимни стволови клетки; прогениторните клетки на периоста и ендоста при
стимулация започват да пролиферират и да се тренсформират в остеобласти в зоните с
кръвоносни съдове, а в аваскуларните зони в хондробласти.
2• остеобласти (20-30 μm) – силно базофилни. Изградени от колаген тип І, RANKL и
остеокалцин,протеогликани и глюкозаминогликани, разполагат се по повърхността на
костните гредички
3• остеоцити – телата им са разположени в кухини (лакуни),имат израстъци – в
каналчета на матрикса,завършили са синтетична активност, поддържат нормалното
състояние на костния матрикс, не се делят.
59. Костна тъкан. Костен матрикс. Остеон. Периост. Ендост.
Костната тъкан е една от най-твърдите тъкани на човешкото тяло. Богато
васкуларизирана. Изгражда скелета. Депо на калций (99%) и фосфор. Основната функция
е защитна. Тя предпазва на органите (черепна и гръдна кухини),поддържа меките тъкани.
Система от лостове (движение на частите на тялото). Добри регенерационни възможности.
Костен матрикс - Изграден от органична част представляваща 35%(еластичност) и
неорганична 65%(твърдост). Органичната съставка е представена от колаген тип І – 90%,
глюкозаминогликани, хиалуронова киселина, хондроитин сулфат, кератан сулфат,
протеогликани,остеокалцин, остеонектин. В неорганичната съставка(минерална) влизат
кристали от хидроксиапатит, калциев фосфат, калциев карбонат, магнезиев фосфат.
Периост (надкостница) - Осъществява кръвоснабдяването, инервацията и регенерацията
на костите. Той обвива костите отвън и се състои от външен фибрзен слой и вътрешен
остеогенен.
Ендост - Вътрешните повърхности на костите са покрити от ендост. Представлява тънък
слой от приплеснати съединителнотъканни клетки.
60. Остеогенеза. Растеж и регенерация на костта.
Остеогенеза се извършва по 2 начина:
1. Десмална остеогенеза- пряко развитие от мезенхимни клетки
Осъществява се мембранните кости - интрамембранна осификация. Тя започва около 8
г.с. от мезенхимни клетки –първични осификационни центрове. Този начин на
осификация е характерен за плоски кости, кости на черепен покрив и челюсти.
2. Хондриална остеогенеза от хрущялна тъкан
Представена е от два вида: перихондрална и енхондрална. Перихондралната се намира в
диафизата на дългите кости. Калцифицирания хрущялен матрикс смущава преминаването
на хранителни вещества и това води до загиване на хондроцитите. Прорастване на
кръвоносни съдове.Започва продуциране на остеоид от остеобластите. Сливане на
осификационните центрове.Ендохондралната се намира в епифизата и диафизния хрущял
–костна маншета. Дегенерират хондроцитите в следствие на увеличаване на размерите си.
Навлизат кръвоносни съдове и заедно с тях мезенхимни клетки. Тези от прогениторната
популация се диференцират в остеобласти. Последните започват да продуцират остеоид, в
който се отлагат на калциеви соли.
Растеж на костите -растежен хрущял
зони на растеж:
-герминативна(резервна)
- пролиферативна зона
-хипертрофична зона(на зреене)
- зона на вкалцяване
-осификационна зона
Регенерация на костите
От незряла в зряла костна тъкан. Чрез десмална остеогенеза, хондрална остеогенеза,
перихондрална – костна маншета, ендохондрална – костни ядра.
61. Кръв. Състав. Хематокрит. Кръвна плазма. Антитела.
Кръвта и лимфата представляват кръвна тъкан с високодиференцирани клетки и течно
междуклетъчновещество.Клетките в кръвотворните органи като червен костен мозък,
слезка, тимус, лимфни възли, принадлежат към кръвната тъкан. Клетките на кръвната тъкан
се отличават от клетките на другите тъкани. Във функционално отношение кръвната тъкан
е предимно веществообменна.
Кръвта бива:
а) съдова, намираща се в кръвоносните съдове и лимфните съдове;
б) извънсъдова, която включва кръвотворните органи.
Кръвната тъкан има следните по-важни функции:
1. Обмяна на вещества – чрез кръвта се транспортират хранителните вещества и се
изнасят метаболитните продукти.
2. Дихателна функция – транспорт на кислород и въглероден двуокис. Осъществява
се от червените кръвни клетки – еритроцитите.
3. Защитна функция – участие на белите кръвни клетки в имунната защита на
организма.
4. Регулаторна функция – чрез кръвта се транспортират хормони.
5. Кръвосъсирваща функция – образуване на тромби при нарушаване целостта на
съдовата стена. Тя се осъществява от тромбоцитите.
Кръвната тъкан е образувана от::
І. Формени елементи:
1. Левкоцити ( бели кръвни клетки)
2. Еритроцити ( червени кръвни клетки)
3. Тромбоцити (кръвни плочици)
ІІ. Течно междуклетъчно вещество – кръвна плазма.
Кръвната тъкан има мезенхимен произход- Тя произлиза от четвъртия зародишев лист –
мезенхим.
62. Еритроцити
Те са най - многобройните клетки в човешката кръв. Еритроцитите (червените кръвни
клетки, Er) имат дихателна функция. Те транспортират кислорода и въглеродния двуокис
между клетките на различните тъкани и въздуха в алвеолите на белите дробове.
Увеличеният брой Er се нарича еритроцитоза, а намаленият – еритропения.
Продължителността на живот на Er при мъжете е 140 дни, а при жените – 110 дни. Er има
форма на двойно вдлъбнат диск. Er са единствените безядрени клетки в човешкия
организъм. Те нямат и органели. Цитоплазмата им е изпълнена с хемоглобин.
Хемоглобинът е сложен белтък, свързан с хем, който съдържа желязо.
Образуването на Er – еритропоезата се извършва в червения костен мозък.
63. Гранулоцити – видове. Бяла кръвна картина.
Белите кръвни клетки имат защитна функция. За разлика от еритроцитите, те могат да се
видят на препарат без оцветяване:Левкоцитите циркулират в кръвта, но изпълняват своята
функция извън кръвоносните съдове.
Увеличеният брой се нарича левкоцитоза, а намаленият – левкопения.
При оцветяване по метода на Гимза, левкоцитите се разделят на два основни вида –
гранулоцити и агранулоцити.
І. Гранулоцити - при оцветяване по Гимза в цитоплазмата им могат да се видят гранули.
В зависимост от цвета на специфичните гранули имаме три вида гранулоцити:
а) неутрофилни гранулоцити - Neu
б) еозинофилни гранулоцити - Eo
в) базофилни гланулоцити – Ba
Увеличеният брой неутрофилни гранулоцити се нарича неутрофилия; Ео –
еозинонофилия, Ва – базофилия, Ly – лимфоцитоза, Mo – моноцитоза.
Образуването на гранулоцитите (гранулоцитопоезата) се извършва в червения
костен мозък.
64. Лимфоцити – Видове
Белите кръвни клетки имат защитна функция. Левкоцитите циркулират в кръвта, но
изпълняват своята функция извън кръвоносните съдове. В зависимост от размерите
лимфоцитите се делят на големи, средни и малки. Те имат ексцентрично разположено ядро
от плътен хроматин и малко количество цитоплазма.
В зависимост от функциите различаваме В- Ly и Т- Ly. В-лимфоцитите осъществяват
хуморалния имунитет. B–Ly се активират и се превръщат в плазмоцити (Pl), които
синтезират антитела. Т-лимфоцитите осъществяват клетъчния имунитет - делят се на Ткилъри, Т-хелпъри, Т-супресори. Образуването на лимфоцитите – лимфопоезата започва в
червения костен мозък.
65. Моноцити. Тромбоцити
Моноцитите се образуват в червения костен мозък. В съединителната тъкан тези
клетки се наричат макрофаги. Имат ядро с бъбрековидна форма. Цитоплазмата има
светло-син цвят. В нея има голям брой лизозоми, вакуоли. По клетъчната повърхност има
микровили, псевдоподи. Моноцитите имат защитна функция. Те фагоцитират бактерри,
антигенни частици. Отключват имунни реакции като антиген-представящи клетки.
Тромбоцити - Те представляват малки цитоплазмени късчета, откъснати от
мегакариобласти и мегакариоцити. Увеличаването на броя им се нарича тромбоцитоза, а
намаляването – тромбопения. Тромбоцитите участват в процеса на кръвосъсирване.
Когато се разкъса стената на кръвоносния съд, Thr се натрупват на това място.От
гранулите им се отделя ензимът тромбокиназа. Той активира процесите на
кръвосъсирване. Нишки от фибрин образуват мрежа, в която се задържат кръвни клетки.
Образува се тромб, който запушва кръвоносния съд и спира кървенето. Тромбоцитите
живеяят между 10 и 12 дена
66. Кръвообразуване. Периоди и места на кръвообразуване
Кръвните клетки имат кратък живот. Те постоянно загиват и се заместват с нови,
така че броят им при здравия организъм е постоянен. Образуването на кръвните клетки се
нарича хемопоеза. Различаваме два периода на кръвообразуване: пренатален (преди
раждане) период и постнатален (след раждане) период. През ембрионалния и феталния
период от пренаталното развитие на човека, хемопоезата преминава през три последователи
етапа:
І. Вителинна хемопоеза – първи етап - това е образуване на кръвни клетки от мезенхима,
който покрива стената на жълтъчното мехурче.
ІІ. Хепато – лиенална хемопоеза - втори етап - образуване на кръвни клетки от мезенхима
на черния дроб и слезката през феталния период.
ІІІ. Костно-мозъчна хемопоеза - 3 етап– образуване на кръвни клетки в костния мозък. Тя
започва през феталния период и продължава след раждане. Такава е хемопоезата при
здравия възрастен индивид.
Хемопоезата при възрастния индивид се извършва в червения костен мозък. Всички
кръвни клетки произлизат от една недиференцирана стволове клетка. Чрез делене на
недиференцираните стволови клетки се образуват два вида колония-образуващи клетки: 1.
недиференцирана лимфоидна стволова клетка и 2. недиференцирана миеловидна
стволова клетка. Чрез диференциация от лимфоидната стволова клетка се образуват Т- и
В-лимфоцитите. Миелоидната стволова клетка дава клетките от меилоидната клетъчна
линия – гранулоцити, еритроцити, моноцити и тромбоцити.
67. Костен мозък – строеж. Хемопоетични стволови клетки.
Различават се два вида костен мъзък – чернен и жълт. Жълтият костен мозък дължи цвета
си на голямото количество липидни клетки, които съдържа. Червеният костен мозък се
състои от строма, синусоиди и кръвни клетки. При тежка кръвозагуба, жълтият костен
мозък се трансформира в червен – хемопоетична функция. Стромата на костния мозък се
изгражда от ретикуларни клетки, ретикуларни влакна, макрофаги, фибробласти и
остеогенни клетки.
Клетките в стромата на костния мозък са 5 вида :
- Ретикуларни клетки
- Фибробласти
- Липоцити
- Остеопрогениторни клетки
Хемопоезата при възрастния индивид се извършва в червения костен мозък. Всички кръвни
клетки произлизат от една недиференцирана стволове клетка. Чрез делене на
недиференцираните стволови клетки се образуват два вида колония-образуващи клетки: 1.
недиференцирана лимфоидна стволова клетка и 2. недиференцирана миеловидна
стволова клетка. Чрез диференциация от лимфоидната стволова клетка се образуват Т- и
В-лимфоцитите. Миелоидната стволова клетка дава клетките от миелоидната клетъчна
линия – гранулоцити, еритроцити, моноцити и тромбоцити.
68. Еритроцитопоеза
Еритропоезата се извършва в червения костен мозък.
Всички кръвни клетки произлизат от една недиференцирана стволове клетка. Чрез делене
на недиференцираните стволови клетки се образуват два вида колония-образуващи клетки:
1. Недиференцирана лимфоидна стволова клетка и 2. Недиференцирана миеловидна
стволова клетка. Чрез диференциация от лимфоидната стволова клетка се образуват Т- и
В-лимфоцитите. Миелоидната стволова клетка дава клетките от миелоидната клетъчна
линия – гранулоцити, еритроцити, моноцити и тромбоцити.
По време ва еритропоезата се извършват три основни процеса:
І. загубване на клетъчното ядро и органелите;
ІІ. синтез и натрупване в цитоплазмата на хемоглобин;
ІІІ. намаляване размерите на клетката.
Еритропоезата протеча в следните етапи:
1. Проеритробласт.
2. Еритробласт. При тези процеси се преминава през три стадия, които дават името
на променящия се еритробласт:
а) базофилен еритробласт
б) полихроматофилен еритробласт
в) оксифилен (еозинофилен, ортохромен) еритробласт
3. Нормобласт
4. Ретикулоцит.
69. Гранулоцитопоеза
Гранулоцитопоезата се извършва в червения костен мозък. При гранулоцитопоезата
настъпват промени в структурата на ядрото. В цитоплазмата се формират два типа гранули:
неспецифични, които всъщност са лизозоми; и специфични – съдържат различни
биологично активни вещества при различните гранулоцити.
Всички кръвни клетки произлизат от една недиференцирана стволове клетка. Чрез
делене на недиференцираните стволови клетки се образуват два вида колония-образуващи
клетки: 1. Недиференцирана лимфоидна стволова клетка и 2. Недиференцирана миеловидна
стволова клетка. Чрез диференциация от лимфоидната стволова клетка се образуват Т- и Влимфоцитите. Миелоидната стволова клетка дава клетките от меилоидната клетъчна линия
– гранулоцити, еритроцити, моноцити и тромбоцити.
.Етапите на гранулоцитопоезата преминава през следните етапи:
1. Миелобласт.
2. Промиелоцит.
3. Миелоцит. В зависимост от вида на тези гранули, имаме три вида миелоцити:
а) неутрофилен миелоцит
б) базофилен миелоцит
в) еозинофилен миелоцит
4. Метамиелоцит..
5. Пръчковиден гранулоцит..
6. Сегментоядрен гранулоцит.
70. Лимфоцитопоеза. Моноцитопоеза
Лимфоцитопоезата започва в червения костен мозък. Всички кръвни клетки произлизат от
една недиференцирана стволове клетка. Чрез делене на недиференцираните стволови
клетки се образуват два вида колония-образуващи клетки: 1. Недиференцирана лимфоидна
стволова клетка и 2. Недиференцирана миеловидна стволова клетка. Чрез диференциация
от лимфоидната стволова клетка се образуват Т- и В-лимфоцитите. Миелоидната стволова
клетка дава клетките от меилоидната клетъчна линия – гранулоцити, еритроцити, моноцити
и тромбоцити.
Моноцитопоеза – този процес започва от плурипотентната хемопоетична стволова
клетка, от която се образува мултипотентна миеолидна стволова клетка, от нея се
диференцира бипотентна гранулоцит-моноцит-колония образуваща прогениторна клетка,
която се диференцира към монобласти. След делене на монобластите се образуват
промоноцити. След двукратно делене на промоноцитите, се образуват моноцити. Времето
за диференциране на моноцитите от стволовите клетки е 55ч.
71. Тромбоцитопоеза
Тромбоцитопоезата се извършва в червения костен мозък. Стволовите клетки се
диференцират на миелоидни стволови клетки. От тях се преминава праз следните етапи:
1. Мегакариобласт. Това е голяма овална клетка, със светло. Мегакариобластите се делят
митотично и от тях се получават промегакариоцити.
2. Промегакариоцит. и Мегакариоцит. Произхождат от мегакариобласта.
На светлинен микроскоп във всеки тромбоцит се вижда централна, по-тъмна зона,
наречена хромомер и периферна по-светла част, наречена хиаломер. Хромомерът съдържа
остатъци от органели, гликогенни гранули и различни видове гранули с тромбоцитни
фактори. Алфа-гранулите съдържат тромбоцитни фактори необходими за
кръвосъсирването. Бета-гранулите съдържат серотонин и други биологично активни
вещества, които имат отношение към агрегацията на тромбоцитите.
Тромбоцитите участват в процеса на кръвосъсирване. Когато се разкъса стената на
кръвоносния съд, тромбоцит се натрупват на това място.
72. Регулация на хематопоезата
Регулацията на хемопоезата се осъществява чрез взаимодействие на генетичния потенциал
с факторите на средата, към които спадат микрообкражението и растежните фактори.
Растежните фактори, наречени още хемопоетични цитокини, са семейство от повече от 20
гликопротеина. Те се произвеждат от стромални клетки, ендотелни клетки, фибробласти,
макрофаги, лимфоцити и други. Някои от по-известните хемопоетични цитокини са
гранулоцитен-колония стимулиращ фактор, моноцитен-колония стимулиращ фактор,
еритропоетин, тримбоцитопоетин и други. Техните ефекти се изразяват в стимулиращо
или инхибиращо действие върху клетъчното делене, диференциация, пролиферация и
апоптоза. В допълнение те улесняват взаимодействията между стволовите клетки и
компонентите на микрообкръжението. Еритропоетинът е хормон, който регулира
образуването на червените кръвни клетки. Произвежда се в бъбреците и в черния дроб.
Еритропоетинът осъществява своето действие чрез свързването му с рецептори,
разположени по мембраната на еритроидните клетки. Тази връзка между хормон и
рецептор стимулира, тяхната диференциация и пролиферация. Еритропоетинът действа
върху късните етапи на еритропоезата. Тромбоцитопоетинът е хормон, който се
произвежда в черния дроб и ранните етапи на хемопоезата. При нормални условия поголяма част от клетките в костния мозък не се делят. По-зрелите прогениторни клетки
пролиферират и формират относително постоянен брой кръвни клетки, а една част от тях
се подлага на апоптоза. Този тип хемопоеза се нарича конститутивна, тъй като се
осъществява при относително постоянни условия. Различаваме и индуцируема хемопоеза,
която се стимулира при наличие на стресови въздействия върху организма.
Хемопоезата е жизнено важен процес, подложен на прецизна регулация. Благодарение на
него броят на кръвните клетки в организма се поддрържа относително постоянен. Това
позволява на кръвта да изпълнява своите важни физиологични функции.
73. Мускулна тъкан. Гладка мускулна тъкан. Миоепителни клетки. Перицити.
Мускулната тъкан има двигателна функция, участва в строежа на вътрешните органи.
Мускулната тъкан няма собствено междуклетъчно вещество. Около самите мускулни
влакна има мрежа от ретикуларни влакна. Мускулните клетки имат свойствата
съкратимост и проводимост. Проводимостта е свойство на плазмената мембрана да
провежда импулси за съкращение. Съкратимостта се осъществява чрез наличието на
съкратителни белтъци в мускулните клетки. Тези белтъци са два вида:
1. Двигателни – актин и миозин;
2. Спомагателни – тропомиозин, тропонини (тропонин I, C, T).
Мускулната тъкан се разделя на:
1. Гладка мускулна тъкан – актинът и миозинът образуват пространствена мрежа,
няма структурирани миофибрили;
2. Напречно набраздена мускулна тъкан – актинът и миозинът са подредени в
миофибрили. От своя страна напречно набраздената мускулна тъкан се дели на:
а) напречно набраздена скелетна
б) напречно набраздена сърдечна:
 миокардна (работен миокард)
 импулсопроводяща
В зависимост от инервацията имаме:
1. Неволева мускулна тъкан – инервира се от вегетативната нервна система
а) гладка мускулна тъкан
б) напречно набраздена сърдечна мускулна тъкан
в) миоепителни клетки
2. Волева мускулна тъкан – инервира се от соматичната (анимална) нервна система
а) напречно набраздена скелетна мускулна тъкан
3. Гладката мускулна тъкан има мезенхимен произход. Напречно набраздената
скелетна и сърдечно мускулна тъкан има мезобластен произход. Миоепителните клетки
произлизат от ектобласта.
Гладка мускулна тъкан
Гладката мускулна тъкан участва в изграждането на вътрешните органи. Тя е
образувана от отделни клетки, наречени лейомиоцити (leiomiocitus). Те имат вретеновидна
форма. В цитоплазмата на лейомиоцита актинът и миозинът образуват пространствена
мрежа. Ядрото е централно разположено.
В зависимост от инервацията, гладкомускулните клетки са два типа:
І. Висцерален тип. При този тип нервото влакно достига до един лейомиоцит, който
предава импулсът за съкращение на няколко съседни гладкомускулни клетки. Всички тези
клетки се съкращават едновременно. По този начин се осъществява перисталтиката на
храносмилателния тракт
ІІ. Индивидуален тип. Всеки лейомиоцит се инервира от отделно нервно окончание. Така
се постига изключително точна координация на движението. По този начин се инервират
мускулите на очната ябълка.
Перицити – вретеновидни клетки разположени около капилярите и венулите, като са
обхванати от базална мембрана. В тях е установен актин и миозин, изпълнява
контрактилна функция.
Миоепителни клетки – клетки в чиято цитоплазма има контрактилни структури.
Намират се в отводните канали на млечните и слюнчените жлези.
74. Напречнонабраздена скелетна мускулна тъкан – клетки. Миофибрили.
Саркомер. Бели и червени влакна. Регенерация.
Напречно набраздената скелетна мускулна тъкан изгражда скелетните мускули. Тя е
образувана от мускулни влакна – рабдомиофибри. Всяка рабдомиофибра представлява
симпласт. Образува се от сливането на голям брой миобласти.
Рабдомиофибрите имат цилиндрична форма. За описанието им се използва думата саркос :
плазмалема – сарколема; гладък ендоплазмен ретикулум – саркоплазмен ретикулум;
митохондрии – саркозоми и др. Под сарколемата се разполагат голям брой ядра. Около
тях има малко органели от общ тип – рибозоми, GER, апарат на Голджи.
Саркоплазмата е изпълнена със специализирани органели, наречени рабдомиофибрили
(миофибрили). Те са образувани от правилното подреждане на актинови и миозинови
нишки в саркомери. Актиновите нишки са тънки. Те са образувани от белтъка актин.
Актиновите филаменти са тънки.
Миозиновите нишки са дебели. Те са образувани от белтъка миозин. Миозина има
ензимна активност: ATФ-азна активност – разгражда АТФ до АДФ + Ф с освобождаване
на енергия и може да пречупва двойно поляризираната светлина.
Мускулното съкращение е сложен физиологичен процес, осъществяван последователно от
дейността на клетъчните органели, миофибрилите и вътреклетъчните включения. Важна
роля в механизма на мускулното съкращение играе тропонинът. Напречнонабраздената
скелетна мускулна тъкан има ограничени възможности. Във функционално отношение
скелетната мускулна тъкан е тясно свързана със съединителната тъкан, кръвоносните
съдове и нервните елементи, с които тя изгражда мускула като орган. Всяка
рабдомиофибра се инервира от самостятелно нервно влакно. За да се осъществи мускулно
съкращение са необходими и Са²+ йони
75. Напречнонабраздена скелетна мускулна тъкан – съкратителни,
регулаторни и структурни протеини. Молекулярен механизъм на мускулното
съкращение.
Напречно набраздената скелетна мускулна тъкан изгражда скелетните мускули. Тя е
образувана от мускулни влакна – рабдомиофибри. Всяка рабдомиофибра представлява
симпласт. Образува се от сливането на голям брой миобласти.
Рабдомиофибрите имат цилиндрична форма. За описанието им се използва думата саркос :
плазмалема – сарколема; гладък ендоплазмен ретикулум – саркоплазмен ретикулум;
митохондрии – саркозоми и др. Под сарколемата се разполагат голям брой ядра. Около
тях има малко органели от общ тип – рибозоми, GER, апарат на Голджи.
Саркоплазмата е изпълнена със специализирани органели, наречени рабдомиофибрили
(миофибрили). Те са образувани от правилното подреждане на актинови и миозинови
нишки в саркомери. Актиновите нишки са тънки. Те са образувани от белтъка актин.
Актиновите филаменти са тънки.
Миозиновите нишки са дебели. Те са образувани от белтъка миозин. Миозина има
ензимна активност: ATФ-азна активност – разгражда АТФ до АДФ + Ф с освобождаване
на енергия и може да пречупва двойно поляризираната светлина.
Мускулното съкращение е сложен физиологичен процес, осъществяван последователно от
дейността на клетъчните органели, миофибрилите и вътреклетъчните включения. Важна
роля в механизма на мускулното съкращение играе тропонинът. Напречнонабраздената
скелетна мускулна тъкан има ограничени възможности. Във функционално отношение
скелетната мускулна тъкан е тясно свързана със съединителната тъкан, кръвоносните
съдове и нервните елементи, с които тя изгражда мускула като орган. Всяка
рабдомиофибра се инервира от самостятелно нервно влакно. За да се осъществи мускулно
съкращение са необходими и Са²+ йони
76. Напречнонабраздена сърдечна мускулна тъкан – видове.
Сърдечната мускулна тъкан изгражда миокарда на сърцето. Тя се разделя на два вида:
1. Работен миокард
2. Импулсопроводяща мускулна тъкан.
І. Работният миокард е образуван от отделни клетки, наречени кардиомиоцити. Всеки
кардиомиоцит има удължена форма и прилича на буквата „Н”. Двата края на клетката
завършват с по два израстъка. Чрез тези израстъци всеки кардиомиоцит се свързва с четири
съседни клетки. По този начин се образува мрежа от клетки. Израстъците на клетките са
свързани по между си с специализирани междуклетъчни контакти, които включват
десмозома и нексус. Десмозомите осигуряват здравото свързване на кардиомиоцитите.
Чрез нексусите става предаване на импулса за съкращение от един кардиомиоцит на друг
за да се съкратят едновременно.
Ядрото на клетката е разположено централно. Около него има малко органели от
общ тип - рибозоми, GER, апарат на Голджи.
Цитоплазмата е изпълнена със специализирани органели – миофибрили. Те са
образувани от правилното подреждане на актинови и миозинови нишки в саркомери.
Около миофибрилите има голям брой митохондрии, гликоген. Гладкия ендоплазмен
ретикулум образува Т- и L- цистерни, в които са складирани Са++ йони, необходими за
мускулното съкращение.
ІІ. Импулсопроводяща сърдечна мускулна тъкан. Тя изгражда импулсопроводната система
на сърцето.
В нея има три вида клетки:
1. Нодални клетки – които са водачи на ритъма. Нодалните клетки имат окръглена
форама, силно развит гладък ендоплазмен ретикулум с висока концентрация на Са++ йони.
В тези клетки се възбуждат импулси за съкращение.
2. Междинни клетки – имат по-удължена форма. В периферията на клетката има
тънки миофибрили. Те провеждата импулсите за съкращение от нодалните клетки до
клетките на Пуркиние.
3. Клетки на Пуркиние. Те изграждат мрежата на Пуркиние. Това са удължени клетки
с малко миофибрили. Те предават импулсите за съкращение от междинните клетки до
кардиомиоцитите на работния миокард.
77.Нервна тъкан. Обща характеристика, подразделение. Хистогенеза.
Нервната тъкан изгражда органите на централната и периферната нервна система ЦНС –
главен и гръбначeн мозък; ПНС – ганглии, нерви, плексуси и др.
Тя осъществява приемане, обработка, съхраняване и предаване на информация.
Нервната тъкан е изградена от два вида клетки: неврони (невроганглийни клетки,
невроцити) и невроглия (глиални клетки).
1. Неврони. Невроните изпълняват основната функция на нервната тъкан. Те
превръщат дразнението в нервен инмпулс, който предават на друг неврон или на
реагираща клетка (мускулна или жлезиста клетки). Невроните са високо диференцирани
клетки с дълъг живот. Те не могат да регенерират.
2. Невроглия. Тя изпълнява опорна, трофична, защитна фунция. Участва в кръвно –
мозъчната бариера. Глиалните клетки не могат да провеждат нервните импулси. Те
образуват мрежа, в която се разполагат невроните. Глиалните клетки могат да регенерират.
Хистогенеза. Нервната тъкан има невроектобластен произход. Невроните в ЦНС
произлизат от нервната тръба, а тези от ПНС - от нервните гребени. Изключение прави само
микроглията, която има мезенхимен, моноцитен произход.
78. Неврон – тяло, аксон, дендрити
Невронът е изграден от тяло и израстъци – дендрити и аксон. Дендритите приемат
нервните импулси и ги провеждат към тялото. Аксонът винаги е един и провежда нервния
импулс от тялото към друг неврон или реагираща клетка.
На светлинен микроскоп в тялото се вижда голямо сферично ядро. То е светло, с
много еухроматин и плътно ядърце. Белтъчният синтез, който се извършва в GER е
необходим, както за самата дълго живееща клетка, така и за образуването на медиатори,
чрез които се предават нервните импулси. Невроните имат добре развит цитоскелет от
специализирани органели – неврофибрили. Той поддържа формата на неврона и участва
във вътреклетъчния транспорт.
І. В зависимост от формата на тялото имаме следните видове неврони: звездовидни,
пирамидни, крушовидни, вретеновидни, зърнести.
ІІ. В зависимост от броя на израстъците невроните са:
1. Аполярни – без израстъци. Такива са невробластите.
2. Униполярни – имат един израстък - дендрит. Такива са амакринните клетки от
ретината.
3. Биполярни – имат два израстъка – аксон и дендрит.
4. Псевдоуниполярни (лъжливо еднополюсни) – от един полюс на неврона излиза
един израстък, който се разделя Т-образно на аксон и дендрит.
5. Мултиполярни – имат голям брой дендрити и един аксон.
ІІІ Невроните се делят на две основни групи:
Ефекторни неврони които биват:
1. Сетивни– те приемат дразнението и го превръщат в нервен импулс.
2. Моторни - те предават нервния импулс на реагираща клетка.
3. Интерневрони – Те са основната маса от невроните от ЦНС. Те предават нервния
импулс от сетивния неврон на друг интерневрон или моторен неврон.
Невросекреторни клетки – те отделят секрети, наречени неврохормони. Чрез
специализиран синапс. Неврохормоните се отделят в кръвта
79. Видове неврони. Увреждане и регенерация на неврона.
Невронът е изграден от тяло и израстъци – дендрити и аксон. Дендритите приемат
нервните импулси и ги провеждат към тялото. Аксонът винаги е един и провежда нервния
импулс от тялото към друг неврон или реагираща клетка.
І. В зависимост от формата на тялото имаме следните видове неврони: звездовидни,
пирамидни, крушовидни, вретеновидни, зърнести.
ІІ. В зависимост от броя на израстъците невроните са:
6. Аполярни – без израстъци. Такива са невробластите.
7. Униполярни – имат един израстък - дендрит. Такива са амакринните клетки от
ретината.
8. Биполярни – имат два израстъка – аксон и дендрит.
9. Псевдоуниполярни (лъжливо еднополюсни) – от един полюс на неврона излиза
един израстък, който се разделя Т-образно на аксон и дендрит.
10. Мултиполярни – имат голям брой дендрити и един аксон.
ІІІ Невроните се делят на две основни групи:
Ефекторни неврони които биват:
4. Сетивни– те приемат дразнението и го превръщат в нервен импулс.
5. Моторни - те предават нервния импулс на реагираща клетка.
6. Интерневрони – Те са основната маса от невроните от ЦНС. Те предават нервния
импулс от сетивния неврон на друг интерневрон или моторен неврон.
Невросекреторни клетки – те отделят секрети, наречени неврохормони. Чрез
специализиран синапс. Неврохормоните се отделят в кръвта.
Сензорни неврони – те са разнообразни. Една част от тях са биполярни, а друга са привидно
еднополюсни. Имат по - голямо тяло и дендритът им е по - дълъг от аксона. Формират
рецепторни нервни окончания
80. Нервни влакна – видове. Периферни нерви. Обвивки на нервите
Всяко нервно влакно се състои от аксон (осев цилиндър) и обвивка. В ЦНС обвивката
на нервното влакно се образува от олигодендроцитите, а в ПНС – от Швановите клетки.
Имаме два вида нервни влакна:
І. Миелинови нервни влакна
ІІ. Амиелинови нервни влакна
Миелинови нервни влакна.
Те са изградени от:
1. аксон
2. миелинова обвивка
3. Шванова обвивка
Образуването на нервните влакна се нарича миелинизация. Тя завършва около 7мата година след раждане. Протича по следния начин. Аксонът навлиза в гънка на
плазмената мембрана на Швановата клетка. Той потъва все по-дълбоко в Швановата
клетка. Между плазмената мембрана около аксона и тази по повърхността на клетката се
образува двулистна мембрана, наречена мезаксон. Швановата клетка започва да се ротира
около аксона, при което мезъксонът образува концентрични кръгове от ламели. Тези
концентрични слоеве от плазмалемата се наричат „миелинова обвивка”. Останалата част
от Швановата клетка образува „Шванова обвивка”.
Швановите клетки се подреждат една след друга по дължината на аксона. Между
две съседни клетки се образува „прищъпване на Ранвие”.
Миелиновите нервни влакна провеждат нервните импулси с голяма скорост.
Амиелинови нервни влакна.
При тях Швановите клетки са подредени като стълб. Плазмалемата им образува
гънки, в които се разполагат по няколко аксона. Провеждат нервните импулси с малка
скорост. Такива са някои вегетативни и сетивни нервни влакна.
81. Междуневронни синапси. Електрични синапси. Химични синапси
Синапсите са специализирани мембранни контакти между две клетки, от които най малкото една е нервна. Те са два основни вида:
1. Електричен синапс – при електричния синапс електропотенциалът се предава директно.
Разглеждат се цепковидните контакти. Облекчават преминаването на Na+ и Ca2+.
Електричните синапси са възбуждащи и превеждат двупосочно.
2. Химични синапси – електропотенциалът се предава индиректно, чрез химични вещества,
наречени невромедиатори. Състоят се от пресинапсно окончание, постсинапсна част и
синапсна цепка, разположена между двете. Пресинапсното окончание представлява
капковидно разширение на нервния израстък. Съдържа множество синапсни везикули,
разположени на групички по пресинапсната мембрана. Постсинапсната мембрана е плътна
и с нишковидна структура. Синапсната цепка е равномерно широка. По правило синапси
могат да се образуват между всички части на невроните.
Те биват аксо - дендритни и аксо - соматични, сомато - дендритни, дендро - аксонни. По
ултраструктурни критерии синапсите са :
1. S – тип: Притежават малки, окръглени синапсни везикули. Те са многобройни в ЦНС и
нервно - мускулните синапси;
2. F – тип: Притежават приплеснати везикули.
3. Р – тип: Съдържат синапсни везикули с плътна сърцевина;
4. С - тип: Характеризират се с наличие на цистерна от гладък ендоплазмен ретикулум;
5. М – тип: Това са големи синапси. При тях трансмисията става и в двете посоки.
Невромедиаторите са химични вещества, които се освобождават от нервните окончания и
въздействат върху специфични рецептори на прицелните клетки, като изменят импулсната
им активност.
82. Невромедиатори. Невромодулатори. Транспортери.
Невромедиаторите са химични вещества, които се освобождават от нервните окончания и
въздействат върху специфични рецептори на прицелните клетки, като изменят импулсната
им активност. Невромедиаторите са:
1. Производни на алкохолите: ацетилхолин и др. ;
2. Аминокиселини:
а) Монокарбонови – аминооцетна киселина, гамааминомаслената киселина и др. ;
б) дикарбонови – глутаминовата киселина, аспаргиновата киселина и др. ;
3. Производни на аминокиселините (моноамини)
а)катхоламини (допамин, адренлин и норадреналин) ;
б) Индоламини (серотонин, мелатонин, хистамин) ;
4. Пурини – аденозин, аденозин – 5 трифосфат (АТФ) ;
5. Пептиди и полипептиди – енкефалини, ендорфини, соматостатин, и др.
Физиологичните механизми за предаване на импулса при различни синапси са различни.
Под въздействие на разпространяващия се електробиопотенциали в мембраната на
пресинапсното окончание се отварят йонни канали, чрез които в него навлизат Ca2+. те
предизвикват сливане на синапсните везикули с пламалемата на окончанието и чрез
екзоцитоза освобождават ацетилхолин в синапсната цепка. той активира
ацетилхолиновите рецептори от мембраната на постсинапсната клетка и отваря
лигандзависимия йонен канал, допускащ само катиони. Тези синапси се наричат възбудни.
Те предизвикват хиперполяризация на мембраната, потискат възбуждането и се наричат
задържащи (инхибиторни) синапси. Въздействието на ацетилхолина се прекъсва чрез
елиминирането му от синапсната цепка посредством дифузия в околнотопространство, а
остатъкът се хидролизира от ензима ацетилхолинестераза, съдържащ се в постсинапсната
мембрана.
83. Невроглия – централна и периферна – клетки
Нервната тъкан изгражда органите на централната и периферната нервна система
(ЦНС – главен и гръбначин мозък; ПНС – ганглии, нерви, плексуси и др.). Нервната тъкан е
изградена от два вида клетки: неврони (невроганглийни клетки, невроцити) и невроглия
(глиални клетки).
Невроглията изпълнява ролята на „съединителна тъкан” за невроните. Глиалните
клетки (глиоцитите) имат следните функции:
Опорна функция. Глиоцитите изграждат мрежа, в която се разполагат невроните. Покриват
цялата им повърхност. Глиалната мрежа поддържа телата и израстъците на невроните.
Трофична функция – те са елемент на кръвно-мозъчната бариера. Глиалните клетки
пренасят кислорода, глюкозата и др. между кръвта в капилярите и невроните.
Защитна функция – фагоцитоза на загинали неврони, инфекциозни агенти.
Глиалните клетки регулират количеството на невромедиаторите Поддържат йонния
баланс на мозъка.
Глиоцитите, за разлика от невроните могат да регенерират. На мястото на загинали
неврони те могат да се размножават и да образуват глиални ръбци. Този процес се нарича
глиоза.
Класификация. – глиалните клетки се разделят на Централна и Периферна глия
І. Централна глия
1. Макроглия
а) Астроцитна глия (фиброзна и протоплазмена)
 Фиброзна
 Протоплазмена (плазматична)
б) Епендимна
в) Олигодендроцитна
2. Микроглия
ІІ. Периферна глия – Шванови клетки
Хистогенеза. Централните глиални клетки произлизат от нервната тръба.
Изключение прави микроглията, която има мезенхимен, моноцитен произход. Периферна
глия произлиза от нервните гребени.
Астроцитите са два вида:
Плазматични астроцити – намират се в сивото мозъчно вещество, където са
разположени телата на невроните..
Фиброзни астроцити – намират се в бялото мозъчно вещество, където са израстъците
(аксоните) на невроните
Олигодендроцити. - Те образуват миелиновите обвивки на аксоните в ЦНС, както в бялото,
така и в сивото мозъчно вещество. За разлика от астроцитите имат малък брой израстъци.
Епендимна глия .
Епендимоцитите покриват кухините в ЦНС – мозъчните стомахчета, централния канал на
гръбначния мозък.
Шванови клетки.- Образуват обвивките на миелиновите нервни влакна на периферните
нерви.
84. Рецепторни нервни оканчания – видове
Това са специализирани крайни образувания на дендритите на сетивните неврони, които
възприемат външни (екстерорецептори) или вътрешни (интерорецптори) дразнения .
Физиологично се делят на механорецептори, хеморецептори, барорецептори и
терморецптори. Морфологично се делят на свободни и несвободни.
1. Свободни нервни окончания: В покривния и жлезистия епител те предстявляват
освободени от Швановата си обвивка влакна. Възприемат усещания за допир и болка, но
също така за топло и студено. Към свободните сетивни окончания спадат и т. нар. дискове
на Меркел.
2. Капсулирани рецептори:
а) телца на руфини – представляват разклонени амиелинови нервни окончания, които са
обвити от тънка капсула от плоски Шванови и невроепителни клетки. Срещат се в дермата
и ставните капсули. Разглеждат се като механорецептори за натиск;
б) сухожилни вретена на Голджи – разполагат се в сухожилията близо до захващането на
мускулните влакна, тези рецептори долавят разтягането на мускулните влакна и регулират
мускулния тонус;
в) Нервномускулни влакна – те са вретеновидни образувания. Обвити са от капсула
изградена от периневрални клетки. В нея навлизат сетивни и моторни нервни влакна. Те са
рецептори за степента на мускулното разтягане.
Г) Тактилни телца на Майснер – представляват овални телца. Имат капсула от плоски
невроепителни клетки. Капсулата обгражда вътрешна колба, изградена от напречно
разположени и видоизменени Шванови клетки с многобройни израстъци;
Д) Крайни колби на Краузе – представляват овални телца. Срещат се предимно в сетивните
капсули, дермата на кожата и др. Нервното влакно, влизайки в телцето на Краузе губи
миелиновата си обвивка. Крайните колби са механорецептори.
е) Телца на Фатер - Пачини - те са разпространени твърде широко. Намират се в дермата и
хиподермата на дланите и ходилата. В някои жлези и др. Представляват сферични или
овоидни телца и имат капсула от плоски периневрални.
85. Ефекторни нервни окончания. Невромускулен синапс
Различават се моторни, секреторни, невросекреторни.
Моторно нервно окончание за напречнонабраздените мускулни влакна е нервномускулен
синапс или т. нар. моторна плочка. Тя се състои от крайно окончание на аксон от
мотоневрон и специализиран участък на мускулното влакно (постсинапсна част) . Аксонът
достигайки напречнонабразденото мускулно влакно се разклонява на няколко по - тънки
клончета като губят миелиновата си обвивка. В този участък на рабдомиофибрата се
наблюдава характерно струпване на овални и бедни на хроматин ядра. Повърхността на
моторната плочка е покрита само от плоски Шванови клетки, върху които без прекъсване
минава базлната ламина на мускулното влакно. Пресинапсното окончание съдържа
невротубули, митохондрии и ламели от гладък ендоплазмен ретикулум. По пресинапсната
мембрана се наблюдава наличие на елктронноплътен материал – т. нар. активна зона.
Постсинапсната мембрана е част от сарколемата на мускулното влакно. Тя е силно нагъната
като образува множество различно дълбоки гънки – т. нар. вторични синапсни цепки. В
близост с мембраната не се откриват рабдомиофибрили. Синапсната цепка съдържа
аморфна субстанция, богата на протеогликани. През нея без прекъсване преминава
базалната ламина на мускулното влакно. Чувствителност към ацетилхолина се установява
единствено в областта на нервномускулния синапс. Моторнонервните окончания
инервиращи гладката мускулна тъкан представляват четковидно разклонени свободни
нервни окончания. В тях се съдържат единични синапсни везикули и със светла и с
електронноплътна сърцевина. по подобен начин са устроени и окончанията инервиращи
жлезите.
Невровазалните окончания са характерни за невросекреторните неврони. Представляват
колбообразни специализирани капиляри с фенестриран ендотел. В неврохипофизата те
достигат огромни размери и са известни като телца на Херинг. Съдържат единични
митохондрии, невротубули, синапсни везикули и голямо количество специфични
секреторни гранули.