Заглавие
„Косачи“
Автор
​Елин Пелин
Жанр
​разказ
Творческа
история
​С него започва първият сборник с разкази на Елин Пелин.
Смисъл на
заглавието
​Подсказва социалната принадлежност на героите и основното им
Сюжет и
композиция
занимание – те са косачи, хора на изнурителния полски труд, но текстът
представя косачите не по време на техния трудов делник, а докато си
почиват до огъня.
​Експозиция​ на разказа е нощният летен пейзаж и началното представяне
на петимата герои; ​завръзка​ – конфликтът между Лазо и Благолаж;
кулминация​ – тревожните мисли на Лазо, породени от закачките на
косачите; ​развръзка​ – Лазо напуска другарите си и поема по обратния път
към дома.
❖ Основната роля на приказката и песента, включени в разказа.
❖ Важното значение на пейзажа – одухотворен, допълва внушенията
на разказа.
Герои
​ лаголаж​ – чрез неговия образ е изказана ценността на приказното, на
Б
красивата измислица, на мечтата. Името му буквално означава “благо
(сладко) лъже” – според героя сладкодумник ​приказката ​е оная “блага
лъжа”, без която трудно се живее, която е ​красиво бягство от
действителността.
Лазо​ - ​Името му е умалително на Лазар и се свързва с библейския разказ
за едно от чудесата на Иисус Христос. Въпреки че смята приказките за
безсмислени, той пръв се пренася в техния магичен свят. Приказката и
песента го карат да се замисли кои са истинските ценности в живота.
Осъзнава, че не парите, а близостта с любимия човек е най-важното
нещо за него. И Лазо като библейския Лазар възкръсва за нов живот.
​Косачите​ са селяни, бедняци, тръгнали към далечна Тракия, за да изкарат
някоя пара. Чудната лятна нощ, приказката на Благолаж и песента за
млад Гургул пробуждат в душите им романтични чувства и мисли.
Основен
проблем /
Основна идея
Изразни
средства
❖ Обръщането към света на илюзиите е път към осмисляне на
житейските истини, опора и утеха, средство за вземане на решения
❖ За същността и смисъла на изкуството, за силата на въздействието
на изкуството върху човека, за необходимостта от общуване с
изкуството
❖ Изкуството е нужно на хората, защото им дава възможност да
забравят временно проблемите в реалния живот и да попаднат в
един измислен, но красив свят, който ги възвисява духовно. Кара ги
да преосмислят и пренаредят ценностите си, да пожертват
материалното в името на духовното.
​Настроението в разказа се създава с красивия нощен ​пейзаж​, а образите
на героите са изградени с помощта на ​портретна и речева
характеристика.​ Използвани са ​сравнения​ („Очите й били черни като
тая черна нощ“), ​епитети​, ​метафори​ („Гласът му беше тежък и грапав“,
„Безкрайното тракийско поле потъна в мрака…“), ​олицетворения
(„Земята отвори страстните си гърди и замря в наслада.“)