Любен Каравелов Добри Чинтулов Христо Ботев Автор Произведени е Смисъл на заглавието Жанр Композиция „Хайдути“ подзаглавие: „Баща и син“ Заглавието насочва към образа на хайдутите като непримирими с робството народни закрилници. Подзаглавието откроява идеята за приемствеността – синът поема по пътя на бащата, наследявайки неговите качества и ценности. поема „На прощаване в 1868г.“ Откроява прощаването като искане на прошка и като сбогуване – с майката, с близките, с живота. стихотвор ение /поема „Стани, стани, юнак балкански“ Настойчив призив за решително действие. Обръщението откроява фигурата на юнака и загатва за връзка с юнашките песни. „Вятър ечи, Балкан стене“ Вятърът като стихия внушава усещането за неудържимо движение и сила. Балканът е символ на свободния дух, одухотворено високо пространство. „Хубава си, моя горо“ Извежда на преден план красотата на родната природа, одухотворена чрез прякото обръщение към гората. стихотвор ение стихотвор ение елегия Герои Основни проблеми Житейският избор в робския свят – между подчинението, покорството и непримиримостта, борбата. Приемствеността в борбата за свобода. лирически увод същинска част 12-годишният Чавдар майката вуйчото Бащата (Петко Страшника) лирически увод картина на героичната смърт картина на победното завръщане лирически епилог + поанта Бунтовникът/лирическият Аз образът на майката сестрата, братята и бащата дружината образът на родината поробителите Житейският избор на бореца за свобода, който се сблъсква с позицията на примиренческата робска съдба. Лирически говорител, който призовава юнака да се пробуди от робския сън и да поведе своите поробени събратя. Пробуждането от робския сън, отхвърлянето на покорството, борбата за национална независимост. Революционния тръбач поробени братя. Пробуждането от съня, който се свързва с: примирението, робството и борбата, защитата на българската чест. лирическият говорител – емигрантът, обзет от носталгия по родината събирателният образ на гората – обобщение на родното. Преклонението пред образа на родината и болката от невъзможността емигрантът да се докосне до нея. Тъгата, породена от усещането за отминала младост, за изтичащ живот. от 1 до 2 строфа – обръщението към юнака от 3 до 10 строфа – обръщението към събратята по страдалческа съдба. в 1 строфа – юнакът, който повдига духа на сънародниците си във 2 и 3 строфа – изказът е от името на призоваващия към бунт революционер. състои се от 8 строфи първата и четвъртата се повтарят композиционна рамка. „Отечество любезно, как хубаво си ти!“ Иван Вазов „Представление то“ Оформено като реторично възклицание, отразява възторга и преклонението на лирическия говорител пред родината. Епитетът „любезно“ откроява колко ценно и скъпо е отечеството за него. стихотво рение глава от роман „Радини вълнения“ глава от роман „Немилинедраги“ Насочва към съдбата на хъшовете, които живеят в чужбина като бездомници, неприети, неразбрани, презирани. повест пет строфи, в които първият и последният стих се повтарят – кръгова композиция изключение е последната строфа 1 и 2 строфа – красотата на родината и възхищението от нея 3 и 4 строфа – гнева от недооценяването на родното 5 строфа – обобщаващ характер. Два сюжетни плана: съдържанието на пиесата „Многострадалната Геновева“ реакциите на публиката. Експозиция – подготовката за годишния изпит и наставленията на Рада Завръзка – появата на Кириак Стефчов Кулминация – намесата на Бойчо Огнянов Развръзка – напускането на Стефчов след думите на Събка Състои се от 17 глави: I глава (експозиция) – описанието на Браила и улиците ѝ, кръчмата на Странджата и част от хъшовете II глава (експозиция) – лирическо отстъпление/ретардация и сънят на Бръчков III глава – речта на Странджата, която е идейно-емоционален център и приемането на Бръчков за хъш V глава – Странджата умира и отправя завета си към Бръчков („Умри за България“) X глава – мисията на Македонски (да достави писмо на Левски) и перипетиите, през които преминава XVI глава (кулминация) – битката при Гредетин и смъртта на Бръчков XVII глава (развръзка и епилог) – смъртта на хъшовете и съдбата на Македонски, който единствено остава жив болката от забравата на идеали, герои лирическият говорител образът на „чужденците“ одухотвореният образ на отечеството Възторгът от красотата на родната природа и болката от недооценяването ѝ. Бойчо Огнянов Фратю, Илия Любопитния, неназован персонаж, който влиза в ролята на Геновева, кака Гинка, Хаджи Смион, Тодор Каблешков, Дамянчо Григорът, беят Кириак Стефчов родолюбиви българи и родоотстъпници Сплотяващата и обединяваща сила на изкуството. Ролята му за пробуждането на националния дух. Рада Госпожина Кириак Стефчов Бойчо Огнянов Събка няма главен герой – всички хъшове са равноправни Странджата Македонски Попчето Хаджията Димитрото Мравката Владиков Бръчков Баба Тонка Левски Образованието като изключителна ценност през Възраждането. Ролята на просветата за духовното израстване на българина, за формирането на национално самосъзнание. Саможертвата като доброволен избор и път за осъществяване на идеала за свобода. и събития след Освобождението. „Една българка“ подзаглавие – „Исторически епизод“ мото – „Аферим, бабо, машаллах!“ Заглавието насочва към желанието на Иван Вазов чрез образа на баба Илийца да открои важни характеристики на българката – всеотдайност, жертвоготовност, милосърдие, човечност. Подзаглавието придава достоверност на разказаното. разказ Иван Вазов „Опълченците на Шипка“ Заглавието поставя акцент върху подвига на опълченците. Предлогът „на“ насочва към мястото на събитието, но въвежда и идеята, че бранителите принадлежат на родното пространство. Подзаглавието („11 август 1877“) назовава датата, на която се е състояло решителното сражение за прохода. ода I част (експозиция) - конкретизира времето и мястото на действието, представя картината на потъналия в ужас робски български народ, насочва вниманието към настроенията на българина II част (завръзка + ретроспекция) – първата среща на баба Илийца с бунтовника III част (развитие на действието) конкретизира времето и мястото на действието, представя картината на потъналия в ужас робски български народ, насочва вниманието към настроенията на българина IV част (сюжетна кулминация) конкретизира времето и мястото на действието, представя картината на потъналия в ужас робски български народ, насочва вниманието към настроенията на българина V част (емоционална кулминация) обещанието към бунтовника, въпреки личната трагедия VI част (развръзка) – самоубийството на бунтовника епилог (графично обособен) представя естествената житейска развръзка. лирически увод (пролог) – представя двете позиции спрямо българското минал (+ и -) същинска част – лиро-епически разказ за отбраната на Шипка лирически епилог – финално четиристишие. баба Илийца Ботевият четник отец Евтимий жените на брега на Искъра ладиярят ратаят Иван Джамбалаза двете турски заптиета колективният образ на опълченците генерал Столетов турската армия Сюлейман паша цар Александър II и Радецки (само споменати) Изпитанията пред човека, когато историята се докосне до личната му съдба. Усилията на човека да прави добро. Съхраняването на традиционните национални добродетели в условията на робството. Защитата на българската чест. Героизмът на опълченците като доказателство, че свободата е заслужена със саможертва. Елин Пелин Йордан Йовков „Българският език“ Членувано. Така се акцентира върху истината, че езикът е единствен за нашия народ – негова опора и път към бъдещето. „Косачи“ Насочва към героите, задава очакване за разкриване на трудова дейност, но текстът представя косачите не по време на работа, а при почивка и в досег с изкуството – човешкият живот не се изразява само в труд, в него имат място и вълшебството и фантазията. ода разказ „По жътва“ „Серафим“ Заглавието е свързано с художественото време, което разказът представя – времето „по жътва“. Предлогът „по“ създава усещането за повторителност. Посочва името на главния герой и означава шестокрил огнен ангел. Откроява различността на героя, добротата и ангелската му същност. разказ разказ oт 1 до 3 строфа – разкриват се достойнствата на езика oт 4 до 6 строфа – оборва се тезата на хулителите oт 7 до 8 строфа – лирическият говорител дава обет пред езика. основна роля на приказката и песента, включени в разказа важно значение има пейзажът – одухотворен, тайнствен, загадъчен. експозиция – началната природна картина завръзка – съобщението на Никола, че има избраница, за която смята да се ожени кулминации – първата е песента на Пенка, а втората – вестта, че Пенка е „примряла от жега“ развръзка – смъртта на Пенка епилог – погребението на Пенка композиционна рамка – пейзажното описание в началото и в края на текста (образът на слънцето). удължена експозиция – представяне на героя, видян през погледа на Еньо, с акцент върху неговата чудноватост завръзка – дочутият от Серафим разговор между Еньо и Павлина кулминация и развръзка – даването на парите на Павлина тайно лирическият герой/Аз (родолюбец и поет) образът на българския език образът на хулителите Лазо Благолажа Стамо Андрея неназован косач Пенка Силата на любовта и ролята на изкуството, което откъсва човека от реалността и го насочва към истински важното. Никола Пенка майката и сестричката на Никола „морните“ жътвари/селяни босоногото дете образите на песента и слънцето Човекът и природата – човекът се радва на щедростта на природата, но често е жертва на нейните капризи и жестокост. Човекът и трудът, човекът и любовта, смъртта и животът. Серафим Еньо Павлина Иван (мъжът на Павлина) образите на палтото и лястовицата Любовта към ближния и добротворчеството като път за спасение на душата. Родното слово, несправедливо оклеветено и отхвърлено от чужди и свои. Веселин Ханчев Алеко Константинов „По жицата“ „До Чикаго и назад“ „Бай Ганьо пътува“ „Художник“ Свързва се с надеждата, защото именно по жицата са накацали лястовичките, сред които е и чудодейната, спасителната. Семейството върви, следвайки жицата – с поглед, отправен нагоре, към простора, светлината и вярата. Внушава представата за движение в две противоположни посоки – напред, към далечния свят на модерната цивилизация, и назад, към родното, като наречието „назад“ метафорично изразява и посланието за изостаналостта на българския свят. Заглавието на очерка представя героя като пътуващ човек, който обаче не се променя духовно, озовавайки се в цивилизована Европа. Думата „бай“ като неизменна съставка на името загатва иронично, че персонажът е познат на мнозина от нас. Насочва към темата за изкуството. разказ експозиция – въвежда направо в събитието и представя срещата на героите действието се развива, прекъсвано от ретроспективно предадени случки (разказ в разказа), които обясняват случващото се в настоящето кулминацията е в края, когато Моканина се среща с болното момиче и подкрепя надеждата му Финалът е отворен - развръзката остава извън написания текст – тя започва с раздялата на героите и вика на Моканина („Боже колко мъка има по тоя свят, боже“), отправен към небето пътепис (откъс) очерк/ фейлетон стихотворен ие Моканина Гунчо Нонка майката на Нонка Стоеница и Сидеровите (второстепенни) откъсът е изграден основно като текст описание, но присъстват и елементи на повествование и авторов коментар. историята в очерка е предадена от името на разказвача Стати, спътник на Бай Ганьо важни композиционни елементи в текста са диалогът и контрастът. 5 строфи контраст 1 и 2 строфа – израждат представата за света, лишен от изкуство – той е празен и мъртъв 3 и 5 строфа – представено е как с помощта на изкуството светът се преобразява в красиво и одухотворено пространство Шопов Айвазиян Ганьо Сомов Цената на живота. Силата на вярата в доброто и на човешкото съпричастие. Противопоставянето между чуждия и родния свят, между напредналата техническа цивилизация и Ориента (Изтока). Бай Ганьо Стати Противопоставянето между ориенталския манталитет на Бай Ганьо и европейската цивилизация. Невъзможната среща на героя със света на културата и изкуството. художникът стаята Силата на изкуството, която преобразява света. Способността на човека чрез въображението си да претворява действителността. Христо Пенчо Смирне Славейков нски Пейо Яворов „Братчетат а на Гаврош“ Отвежда към романа „Клетниците“ на Виктор Юго и образа на Гаврош – безпризорен хлапак, чиито родители, притиснати от мизерията, са забравили своя дълг, принуден е сам да се справя с живота. лирическо стихотворен ие 7 строфи кръгова композиция - безкрайност и повторяемост на злото и несправедливостта. кръгова композиция разказ в разказа – в думите на лирическия говорител е вмъкнат разказа от името на Калина поанта („За сърцата, що се любят, и смъртта не е раздяла“) – повтаря се двукратно в творбата, за да се открои по-силно безсмъртието на любовта. „Неразделни “ Откроява идеята на творбата за силата на любовта, която е способна да надмогне дори и смъртта. балада „Заточеници “ посвещение – „Т. Александрову “ Насочва към колективния образ на героите, насилствено прокудени от родината. Първоначално заглавието е било „Към Подрумкале“. елегия състои се от 5 осемстишия последните стихове са поанта. Гаврошовците града Съдбата на човека в несправедливо устроения свят. Иво (Явор) Калина лирическият говорител Отстояването на правото на личен избор и утвърждаването на силата на любовта. колективният образ на заточениците Драмата на прокудените от родината, които са се посветили на отечеството, но не са успели да променят съдбата му.
