1.Паразитът като биологично явление-паразити и гостоприемници
Паразитът е форма на симбиоза, при която единия от симбионтите живее за сметка на
другия и го използва , като източник на храна, място за временно или постоянно
пребиваване и може да му нанася здравни вреди.Използващият индивид се нарича
паразит, а използвания-гостоприемник.Паразитите от растителен произход се наричат
фитопаразити , а от животински произход-зоопаразити.Паразитите са индивиди, които
живеят временно или постоянно върху повърхността или във вътрешността на организми
от друг вид (гостоприемници),хранят се с техните телесни сокове,клетки,тъкани,причиняват
здравни вреди,понякога и смърт.
Според мястото на живеене биват:
-Ектопаразити
(epizoa)-външни-живеят
в
кожата
и
нейните
образувания
(косми,пера,пух).Такива са причинителите на крастата,комарите,въшките,бълхите.
-Ендопаразити (endozoa)- вътрешни-живеят в клетките,тъканите и органите на
гостоприемника, например маларния плазмодий живее в червените кръвни клетки,
трихонелата- в мускулите и тънките черва.
В зависимост от времето, което прекарват при допир с гостоприемника паразитите се делят
на:
1.Темпорени-имат слаба връзка с гостоприемника,размножават се и се развиват вън от
организма,имат допир само при хранене.Такива са женските комари , които смучат кръв от
гостоприемниците си.
2.Стационарни-прекарват определен период от време или целия си живот в
гостоприемника и само се хранят и живеят.Делят се на постоянни и периодични
стационарни паразити.
3.Факултативни паразити- живеят в свободно състояние , но когато попаднат на подходящ
гостоприемник се превръщат в паразити.
Гостоприемниците са организми, които паразитите използват,като източник на храна,
място за живеене, и на които нанасят здравни щети.Според броя на гостоприемниците си
паразитите се делят на:
1.Едногостоприемникови (моноксенни)2.Многогостоприемникови (хетероксенни).
Моноксенните прекарват цялостното си развитие върху или в тялото на един и същи
гостоприемник.А хетероксенните прекарват развитието си в два или повече
гостоприемника.Гостоприемникът, в който се размножава полово паразитът , се нарича
главен или краен, а междинен е този , в който протича безполовото размножаване на
паразита.
Маларийния плазмодий се размножава полово у женските комари и безполово у човека.
2.Взаимодействие между паразита и гостоприемника-медициснко значение
Паразита и гостоприемника са тясно свързани и си влият взаимно.Взаимодействието по
между им зависи от тяхната видова принадлежност,устройство,функция, а също така и от
външната среда.По правило действието на паразита върху гостоприемника е вредно и найчесто то е бавно и незабележимо.Паразитите действат на гостоприемника по 3 начина:
механичен,токсичен,нутритивен.
1.Механично действие-характерно за паразитните червей и членестоногите.Например
човешката аскарида може да запуши каналчета на черния дроб и задстомашната жлеза.
2.Токсично действие-паразитите отделят секрети и екскрети наречени токсини, а
действието се нарича токсично.Пример е мястото на ухапване на човека от комари или
рибна тения,като реакция срещу слюнката на паразита се появяват сърбящи пъпки
(папули).
3.Нутритивно е действието на паразитите,когато ще използват за храна кръвта,лимфата,
тъканната течност и тъканите на гостоприемника.Някои паразити използват освен
хранителни вещества и витамини на гостоприемника.Например рибната тения използва
витамин В12 , което предизвиква малокръвие.
Гостоприемникът реагира срещу паразита чрез два вида реакции: Клетъчно-тъканни и
хуморални.
1.Възпалението е клетъчно-тъканна реакция.Развива се в резултат на дразнене от паразита
и се получава разрастване на съединителната тъкан, а понякога в съединителната тъкан се
отлагат калциеви соли.
2.Хуморални реакции-състоят се в образуването на антитела против антигени на
паразита.Антителата образуват плазмоцити.Хуморален имунен отговор осигурява защита
срещу паразити, които живеят извън клетките.Борбата срещу вътреклетъчните паразити се
осъществява чрез специфични ефекторни клетки, които са израз на клетъчен имунен
отговор на гостоприемника.
4.Тип Sargomastigophora-характеристика.Подтип
hystolica.
Saerdina.
Entamoeba
Представителите на този тип се придвижват с помоща на 1,2 и по рядко с повече камшичета
(флагелуми),които служат и за улавяна на храната.
Към подтипа саркодови спада рода Entamoeba.Представителите на този род живеят в
храносмилателната система на човека.Само Entamoeba hystolica е паразит.
Е. Hystolica е космополитен ендопаразит, среща се на места с лоши санитарни
условия.Живее в дебелото черво на човека.Причинява амебна дизентерия.Среща се в три
основни форми:
1.Forma minuta-среща се в просвета на дебелото черво, не е болестотворна и се нарича
коменсална или просветна.Образува цисти.Формата и е неопределена.Ядрото е кръгло
намира се в периферията.Храни се с бактерии и гъбички.Размножава се чрез делене на
две.Живее в горните отдели на червото, където заедно с фекалиите слиза в долните отдели
на червото.При неблагоприятни условия се превръща в циста , а при отслабена имунна
система в тъканна форма.
2.Forma magna- среща се в лигавицата на дебелото черво и може да попадне в черния дроб,
бъбреците и мозъка.Храни се с червени кръвни клетки и за това се нарича тъканна форма ,
а тъканните амеби- еритрофаги.Тя е причинителя на амебна дизентерия.Ядрото е кръгло
разположено периферно.Цитоплазмата е разделена на екто- и ендоплазма.Движи се бързо
чрез псевдоподи.
3.Forma cystica- цистите се образуват от коменсалната форма в просвета на червата.Тя е
кръгла.Незрелите цисти имат 1,2 ядра , а зрелите-4.Цистите попадат във външната среда
чрез фекалиите , а от там чрез замърсена храна и вода – в храносмилателната система на
човека.
-От трите форми болестотворно действие има само тъканната форма.Заразяването става
чрез поглъщане на цисти със замърсена вода или храна.Попадайки в стомаха, а от там в
червата, обвивката им се разрушава от действието на трипсина.В резултат на делена на 4ядрената вегетативна форма се получават 4 просветни форми,които преминават в дебелото
черво и при отслабване на имунната система се превръщат в тъканни форми.Те разрушават
чревните стени и достигат до мускулния слой.В дебелото черво могат да се образуват
дълбоки язви.Ако навлязът в кръвообръщението може да достигнат до всички
органи.Тъканната форма е причинител на болеста амебиоза,която се характеризира със
слъзно-кървави воднисти фекали.При тази болест могат да се образуват абцеси в различни
органи, като най-често в черния дроб.
5.Подтип Флагелата-род Leishmania,род Tryponosoma-представители и
медицинско значение
Лайшманиите причиняват два вида заболяване- кожна лайшманиоза и висцерална (калаазар).При първия паразитът живее в кожата, а при втория във вътрешните
органи.Причинителите у човека са от 4 комплекса.
1.Leishmania donovani 2.Leishmania tropica 3.L. mexicana 4.L. brasiliensis
Leishmania donovani e вътреклетъчен паразит, който фагоцитира в слезката,черния дроб,
костния мозък и кръвта на човека.Паразитите се размножават чрез делене на две.Те
рушейки клетките , в които се намират преминават в кръвната плазма.Вътреклетъчните
нямат флагелуми, те са амастиготни.Ако флеботом ухапе болен от кала-азар в средното му
черво попадат фагоцити с лайшмании.Превръщат се в промастиготи и се придвижват към
фарингса и след като ухапят човека го заразяват.В гостоприемниците промастиготите се
превръщат в яйцевидни амастиготи.L.donovani е причинител на болеста кала-азар,която
се характеризира с висока температура,уголемна слезка и малокръвие.
L.tropica e причинител на кожната лайшманиоза.Цикъла е същия както при donovani.И
двете форми се размножават чрез делене на две.L.tropica се намира в областта на
кожните язви, по точно в ендотелните клетки,лимфните възли,моноцитите и
др.Преносителите на болеста Phlebotomus papatasii, Phlebotomus sergenti като заразяване
става чрез смучене на кръв в съседство със увредения кожен участък.
Leishmania brasiliensis e кожно-лигавична лайшманиоза.Цикълът е подобен на
другите.Поразява кожата на лицето , лигавиците на носа и устата.Среща се в ендотелните
клетки,моноцитите.Инкубационният и период е от – 2-3 седмици до 2-3 месеца.Болеста
предизвиква разрушаване на носа и разпадето на устните.Преносители са Phlebotomus
intermedius и Phlebotomus panamensis.
Трипонозомите имат удължено тяло,заострено в двата края и разширена средна
част.Имат един флагелум.В задната част на базалното телце има кинетопласт, осигуряващ
енергията необходима за придвижването на трипонозомите.Размножава се чрез
разделяне на две.Живеят в кръвната плазма и гръбначно-мозъчната
течност.Трипонозомите причиняват сънна болест на човека.Причинителят принадлежи
към подвида Тryponosoma brucei gambiense , който от своя страна има 2 разновидности:Т.
Brucei gambiense var gambiense , който причинява хроничната форма и T. brucei gambiense
var rhodesiense-острата форма.Преносител на хроничната форма е мухата Цеце- Giosina
palpalis.Тя се заразява при смучене на кръв от болен.Трипонозомите се размножават в
средното черво на мухата.Стават по-дълги и тесни,кинетопластът преминава пред ядрото
и ондолиращата мембрана се скъсява.Тази форма се нарича епимастигота.Те преминават
в предното черво.Тук се скъсяват и се превръщат в трипонозоми,след което преминават в
слюнчените жлези на мъхата а от там в човека при ухапване.Болеста трае 2-3
години.Симптомите са загуба на апетит и апатия.Те са сънливи денем и страдат от
безсъние нощем.Преносител на острата форма е Glosina morsitans.Тя трае от 6-9 месеца.
6.Род Trychomonas и род Lamblia-представители и медицинско значение
Трихомонасите имат 3-5 флагелума,цистостома и ондулираща мембрана.От предния край
на тялото започва еластична пластинка,която преминава през цялото тяло и излиза от
задния край.Трихонозомите нямат цисти.Срещат се у човека , маймуните и гризачите.У
човека живеят следните видове : Trichomonas tenax, T. Hominis , T. vaginalis
Trichomonas tenax живее в устата на човека и се храни с бактерии.Срещата се по-често в
устата на хора с кариесни зъби и възпалени венци.Имат крушовидна форма, той е
безобиден коменсал.
T. Hominis се среща в червата на човека и има крушовидна форма.Притежава 4-5
флагелума.Ядрото се намира в предния край.Храни се с чревни бактерии и червнени
кръвни клетки , които поглъща с цитостомата си.Болестотворното му дейествие не е ясно.
T. vaginalis се среща във влагалището на жената и уретрата на мъжа и жената.Храни се с
бактерии и бели кръвни клетки.Среща се във влагалището на доста жени.Там той намира
благоприятни условия за развитието си като например ph- от 5,9 до 6,5.Трихонозомата
предизвиква колпит съпроводен с отделянето на зърнест, жълтеникав или зеленикав
флуор.Заразяването става при полов контакт.Излекуването е доста трудно.
Представителите на рода Lamblia са около 100-на.Всички от тях с изключение на един
паразитират в храносмилателния път.Имат крушовидна форма и билатерална симетрия , 2
ядра и 8 флагелума.Гръбната им страна е изпъкнала а коремната им вдлъбната.У човека
паразитират само Lamblia intestinalis.
Той паразитира в дванадесетопръстника.Има кръшовидна форма,като предния край е
закръглен,а задния заострен.Има две ядра.Вегентативната форма образува цисти в
дебелото черво.Те имат овална форма и липса на флагелуми,4 ядра.Причиняват болестта
ламбиоза , от която се разболяват повече децата до 10г.Заразяването става чрез цистите
,които попадат навън чрез фекалиите и попадайки във вода, върху храните лесно можем
да се заразим.Симптомите са диария,болки в корема,отпадналост,намален
апетит.Предпазването става чрез спразване на лична хигиена и борба с преносителите.
7.Тип Спороза-характеристика.Род Плазмодиум и род Токсоплазмапредставители и медицинско значение
Представителите на този тип се срещат както у гръбначните така и при безгръбначните
животни.Паразитират във вътрешността на клеката.Към рода Plasmoduim спадат 4 вида
плазмодия , причиняващи маларията, а към рода Тoxoplasma- Toxoplasma gondii.
Видовете плазмодиум са : Plasmoduim vivax,Plasmodium malaria,Plasmodium
falciparum,Plasmodium ovale.Общото между всички малариини плазмодиуми е че човека е
междинен гостоприемник, а комарите от рода Anopheles крайни гостоприемници.Всички
са вътреклетъчни паразити в еритроцитие и хепатоцитите.Имат еднакъв биологичен
цикъл-схизония,гамогония и спорогония.
Ако женски комар ухапе болен от малария заедно с всмуканата кръв поема и паразити.В
стоамаха на комара еритроцитите се смилат, а гаметоцитите се запазват.
8.Тип Цилиофора-Балантидиум коли
Балантидиум коли е единственият болестотворен представител.Паразитира в
храносмилателната система на гръбначните и безгръбначните животни.Живее в дебелото
черво на човека.От балантиоза боледуват хората работещи в свинеферма и обработващи
свинско месо.Вегетативната форма е яйцевидна,като на предния си край има цитостомаустен отвор,който преминава в цитофарингс.На задния си край има цитопрокт-анален
отвор.Храни се с бактерии и еритроцити.Цитоплазмата и е разделена на екто и
ендо.Ендоплазмата има макронуклеус с бобовидна форма , на който във вдлъбнатината
има микронуклеус,хранителни и съкратителни вакуоли.Размножават се чрез конюгация и
разделяне на две.Цистите са кръгли, имат също ендо и ектоплазма,както и макронъклеус
и микронуклеус.Изхвърлят се заедно с фекалиите.Могат да бъдат погълнати чрез
замърсена вода и храна.В храносмилателната система се превръщат във вегетативни
форми.Живеят като коменсали , но при отслабена имунна система могат да се превърнал
в паразити и да доведат до образуването на язви.Балантидиозата протича като колит или
дизентерия.Многоклетъчните животни са съвкупност от голям брой взаймносвързани
клетки.Отделните клетки нямат способността на самостоятелен живот като клеткатаорганизъм.Те са диференцирани в изпълнение на определена функция.Многоклетъчните
са произлезли от едноклетъчните.В началото няколко клетки са останали слепени
заедно.За да са съвместими те са съгласували движенията и храненето си.Така са
загубили своята самостоятелност и са станали едно цяло-колония.Постепенно колонията
ставала все по-голяма и кординирана.Клетките са се разделили на соматични и полови, а
соматичните от своя страна са започнали да се подреждат в пластове.Така колонията се е
превърнала в един истински многоклетъчен организъм.
9.Тип Платихелминтес-характеристика.клас трематода.Фасциола хепатика и
дикроцелиум ланциатум
Плоските червеи са най-низшите многоклетъчни.Имат двустранна симетрия.Тялото им е
покрито с епидермис.Под него има мускулатура разположена в три слоя, както
следва:кръгови,надлъжни и коси влакна.Храносмилателната система започва с
уста,продължава с мускулеста глътка,следва хранопровод,после черво , в което се смила
храната.Червото завършва сляпо и така несмлените частици се изхвърлят обратно през
устата.
Отделителната система е от протонефридиен тип.В мезодермата има големи калбовидни
клетки,чиито вдлъбнатини са свързани с каналчета.Във вдлъбнатината клетките имат
реснички,чрез които се изтласква течността от вдлъбнатината на каналчетата.Няколко
каналчета се обединяват в едно , което се отваря на повурхността.Нервната система е от
ганглиен тип.Има чифт нервни възли-ганглии , разположени в предната част на тялото и
две надлъжни нервни вериги започващи от ганглиите и продължаващи назад.На някои
места веригите са свързани по между си чрез напречни нерви.Нямат дихателна или
кръвоносна система.Те са хермафродити.
Големият чернодробен метил живеее в жлъчния мехур и жлъчните канали на овцете и
други тревопасни но може да паразитира и у човека.На дължина достига 3 см, на ширина
на половина.Има листовидна форма с коничен преден край.Кафеникакаф цвят.Храни се с
жлъчка и кръв.Яйцата на метила чрез жлъчката попадат в чревното съдържимо на
гостоприемникаи и от там се се изхвърлят чрез чревното съдъжимо.Яйцата имат овална
форма и капаче , което се отваря при попадане във вода.От него се излюпва
мирациниумът.Ако той намери междинния гостоприемник блатното охлювче от рода
Lymneae той прониква в тъканите му.Превръща се в спороциста,в която се развива редии ,
а в тях церкарии.Церкариите напускат охлювчето и се настаняват върху лист от водно
растение и се превръщат в метацеркарии.Инвазирането става чрез поглъщане на растение
с метацеркарии.Попаднали в дванадесетопръстника метацеркариите пробиват стената му
и чрез коремната кухина достигат жлъчните пътища.Жлъчните пътища се възпаляват ,
черния дроб се уголемява,болният усеща болки в горната част на корема.,има висока
температура и жълтеница.
Малкия чернодробен метил паразитира в жлъчните пътища на овцете и други
тревопасни животни , но рядко у човека.На дължина достига 1 см.Развитието му протича
изцяло на сушата.Яйцата се отделят с изпражненията и трябва да се поемат от
охлювчетата от рода Helliceta и Zebrina.В хран. С-ма се излюпва мерацидиумът.Той се
превръща в спороциста,редии и после церкарии.Церкариите са обвити със слуз и се
отделят от охлюва чрез пълзенето му.Ако бъдат погълнати от подходяща мравка
церкариите се превръщат в метацеркарии.Заразяването на крайния гостоприемник става
чрез поглъщането на мравка.
10.Клас Цестода.Тения солиум и тения сагитана.
Възрастната говежда тения паразитира у човека , а междинен гостоприемник е
говедото.Диаметърът на сколекса достига 1,2 мм , а на дължина 4-12 м.Проглотидите
надхвълрят 1000.В края на на стробилата проглотидите съдържат изпълнена с яйца
матка.Тези членчета могат да се откъсват по единично и да се придвижват навън през
ануса на човека.Попадайки навън проглотидите се разкъсват и освобождават яйцата.Те
продължават развитието си ако попаднат върху трева и бъдат погълнати от говедо или от
друго тревопасно животно.В храносмилателната му система се излюпва шест кукеста
ларва-онкосфера,която пробива чревната стена навлиза в кръвообръщението и достига
до мускулите ,където се превръща в цистоцеркуси.В неговата храносмилателна система
сколекса се обръща навън и се прикрепва към чревната лигавица.За около 3 месеца дава
възрастна тения.Може да се диагностицира при намиране на цял проглотид и или яйца в
изпражненията или около аналната област.
Краен гостоприемник на свинската тения е човека , а междинен е свинята.Диаметърът на
сколекса е 1 мм.Тенията може да достигне от 2 до 8 метра.Броят на проглотидите е около
1000.При свинска тения проглотидите се откъсват на верижки по 3-4 и излизат навън
заедно с изпражненията.Ако свиня погълне проглотид или яйце започва ларвното
развитие.Излюпва се онкосфера , която достига мускулите и се превръща в
цистицеркус.Човек се заразява ,когато яде недопечено или недоварено свинско месо с
цистицеркуси.Сколексът се обръща навън и се закрепва за чревната лигавица.Ако се
открие цял яйценосен проглотид може да се да се различи свинската от говеждната тения
по броя на разклоненията на матката.При свинската те са около 10 от свяка страна,при
говеждната около 20.Човек може да стане и междинен гостоприемник като погълне
яйце.Може да причини тежки увреждания на очите и мозъка.Човек може и сам да се
зарази ,като например пренася яйца от ануса в устата.
11.Ехинококус гранулозус
Във възрастно състояние паразитира в представители от семейство месоядникуче,чакал,вълк и други.Ларвата се развива във вътрешните органи на копитните
бозайници,но и често в човека.Дължината и достига до 0,5 см.Проглотидите са 3
вида:млад,полово зрял и яйценосен.Крайният гостоприемник отделя яйцата заедно с
изпражненията.Когато бъдат погълнати от междинния гостоприемник се излюпват
онкосфери,които пробиват чревната му стена и чрез кръвообръщението достигат
органите.Повечето се остановяват в черния дроб и белите дробове , а някои в мозъка и
бъбреците.Онкосферата се превръща в хидативен мехур, изпълнен с
течност.Увеличавайки размерите си ,той пъпкува отвътре и образува протосколекси.Те са
малки израстъци с вгънати навътре сколекси.Ако се спука хидатичния мехур отделните
протосколекси могат да дадът началото на отделни мехури.Ако куче изяде хидатичен
мехур протосколексите се обръщат , закрепват се за чревната лигавица и се образува
възрастна тения.Заразяването на човека е възможно при близък контакт с опаразитени
кучета.Спукването на мехура при човека причинява алергичен шок поради голямото
количество антигени.Лечението на ехинококозата е хирургично.
12.Тип Нематхелминтес.Нематода-характеристика.Аскарис лумбрикуидес и
Ентеробиус вермикуларис.
Детския глист паразитира в лумена на тънкото черво на човека.Мъжките достигат на
дължина до 10-30 см , а женските 20-50.Хранят се с чревното съдържимо.Той е
геохелминт.Стават инвазиоспособни за 3 седмици.Когато човек погълне такива яйца в
тънкото му черво се излюпват ларви.През чревната стена навлизат в кръвообръщението, а
от там достигат до белите дробове.Ларвите са широки и немогат да минат през
капилярите.Те ги разкъсват и премината в алвеолите.След като нарастнат се изкачват по
бронхите и трахеята , достигат до тънкото черво и там се превръщат във възрастни
форми.Ако се погълнат много яйца наведнъж могат да предизвикат сериозни белодробни
увреждания.А наличието на много глисти предизвиква запушване на червата.Децата се
заразяват по често тъй като играят и се ровят в почвата.Профилактиката е спазване на
лична хигиена.
Острицата паразитира в сляпото черво на човека както и в близките на него отдели на
тънкото и дебелото черво.Острицата носи името си от тънката прозрачна опашка.Когато
яйцата на острицата узреят , тя се придвижва към ануса.Снася ги в околоаналните кожни
гънки.След няколко часа те стават инвазиоспособни.Предизвикват сърбеж и опаразитения
човек чешейки се по пръстите му остават яйца , след което той ги пренася до устата си.От
яйцата се излюпват ларви в тънкото черво.Развитието от яйце до яйце става за 1-2
месеца.Вредата която причинява е неудобство поради сърбежа и нарушаване на съня.При
жените могат да предизвикат колит , когато влязът във влагалището.Яйцата им не се
откриват в изпражненията , а около аналната област.
13.Трихинела спиралис и трихоцефалус трихирус
Trichinella spiralis (трихинела)паразитира у
човека,свинята,плаха,котката,кучето,мишките.Той е биохелминт.Човек се заразява като
погълне трихелозно месо-мускулна тъкан от предишен гостоприемник.Капсолите на
ларвите се разтрварят под действието на стомашен сок и ларвите се
освобождават.Преминават в тънкото черво.Тя е живородна.Новородените ларви имат
заострен преден край , с който пробиват стената на лимфните съдове.Чрез кръвта и
лимфата достигат напречнонабраздените мускули.След като навлязът в клетките започват
да нарастват.След месец достигат размерите на възрастните.Възрастните трихинели могат
да причиняват чревни смущения.Оплакванията почват след около седмица след
инвазията.Болния усеща болка в мускулите , обща слабост.Развива се конюктивит, често
главоболие с висока температура.Профилактиката-често контрол на свинско месо.
Trichocephalus trichirus (космоглав)космополитен паразит за човека и човекоподобните
маймуни-паразитира в сляпото черво, по рядко в дебелото.То е бяло на цвят,задебелена
задна част като при женските е дъговидна, а при мъжките спираловидно завита.В
предната част минава хранопровода, а в задебелената част- половата система.Космоглава
с тънката си част се влива в лигавицата на червата и се храни с кръв.
Женската снася яйца с лимоновидна форма,обвити са с четири слойна обвивка.Типичен
геохелминт,тъй като развитието на личинките става в почвата при наличие на О2
,температура 26-28 градуса целзии и влажност.Развиват се и стават инвазиоспособни за 4
седмици.Космоглава по често паразитира в децата.Опаразитени с голям брой космоглави
имат диария с кръв,болки в корема и анемия.Дебелото черво се възпалява и това води до
спиране на растежа при децата.
14.Тип Arthropoda-характеристика.Клас Arachnida.Скорпиони и паяци.
Членестоногите са най-развитите безгръбначни.Имат двъстранно симетрично и начленено
тяло.При групирането на сегментите се обособяват 3
части.Глава(caput),гърди(thorax),корем(abdomen).Имат хитинова кутикула,покриваща
тялото им.Тя бива периодично събличана ,за да може да нарастне тялото.За дишане
използват хриле живеещите във водата , а тези на сухата трахеи и трахеийни бели
дробове.Кръвоносната им система е отворена, като на гръбната им страна има един
кръвоносен съд,започващ от сърцето и продължаващ напред.
Тялото на скорпионите е разделено на 2 части.Имат широк преабдомен изграден от 7
членчета и тесен постабдомен изграден от 6.Педилалпите им са устроени като щипки.На
последното членче на постабдомена има жило, от което при обождане на врага или
жертвата изтича отрова от жлезата намираща се там.Има някои видове , чиито отрова е
смъртоносна за човека.Например Androctonus australis, която се сравнява с тази на
кобрата.В България има два вида Escorpius carpaticus,Escorpius germanus.Денем се крият а
нощем излизат на лов.Ужилването им предизвиква местно възпаление.
Паяците имат добре разграничими главогръд и корем.Крайниците им са видоизменени в
паяжинни брадавици, на чиито край имат паяжинни жлези.В последните членчета на
хелицериите се отварят две отровни жлези., които с помоща на зъбче вкарват отровата в
тялото на жертвата.Има паяци ,чиято отрова е много силна,например каракурт.Черният
паяк по дължина достига около 1 см,мъжкият е няколко пъти по малък.Той плете
паяжината си ниско в тревата.Отровата му е силна колкото на пепелянката.Среща се в
Иточна и Южна България.Свинете и овцете имат естествен имунитет спрямо нея.
15.Кърлежи-обща характеристика.Акарус сиро.
Характерно е пълното сливане на телесните сегменти.Размерите са между 0,1-1 и 1525nm.Едни от тях сапрофа,хранят се с разлагащи се вещества от растителен и животински
произход,други са хищници,а трети паразити.Кърлежите са временни или постоянни
външни кръвосмучещи паразити,хранят се рядко по веднъж от всяка фаза от развитието
си.Издържат на гладуване дори до 10-12ч.Кърлежите са разделно полови животни , от
яйцата им се излюпват личинки и имат 3 чифтни крака.Преди да се достигне възрастното
състояние те преминават през фазата нимфа,която има 4 двойки крака,но не винаги
полови отвори.Медиц. значение се състои в това , че като паразити те първо отделят в
тялото на човека дразнещи и отровни в-ва,които предизвикват местни и болесттни
състояния,наречени акаринози и второ пренасят у човека причинители на редица опасни
заболявания.Борбата се състои като предпазване от тяхното ухапване и
унищожаване.Унищожаването на кърлежи в определена област става с действащи в-ваакарициди.
Аcarus siro sorcoptes scabili-тялото е кръгло,женските от 0,3 до 0,4мм,мъжките 0,18-0,270,15-0,20мм.Устните и краката са къси.Аналния и половия отвор са разположени на
коремната стена.Acarus siro-вътрекожни паразити на човека.Предпочита по-тънката кожа,
където женската прави ходове(галрии)в роговия слой.В тези ходове женската снася от 20до 50 яйца, след това умира.Ларвите се излюпват до 2-3 дена след раждането и след 2-5
дни се превръжат в нимфи.Развитието на нимфите трае 2-4 дни в последния стадий и
младите мъжки излизат на повърхноста и се оплождат.Продължителноста на живота на
оплодените женски е от 1,5 до 2 месеца.Яйцата са устойчиви , могат да живеят до
месец.Причинява заболяването акароза(краста)
16.Клас Insecta.Род педикулус и род фтириус.
Главовата въшка (Pediculus capitis) и дрешната въшка (Pediculus vestimenti) са много
близки по между си по морфологично и анатомично отношение.Различават се по местата
, в които се срещат.Главовата населява по гъсто окосмените части на тялото,като глава и
подмишници,а дрешната-гънките на дрехите и белъото.Смучат кръв 2-3 пъти в
денонощието.Те са разделно полови.Мъжките имат в задния си край един копулационен
орган, а в корема на женските се развиват яйца.При женския последния телесен сегмент е
раздвоен.Женските снасят гниди с големина около 1мм.На ден главовата снася 3-9,а
дрешната 3-8.Гнидите на главовата се нареждат една след друга по косъма.Средно за
около 17 дни при главовата и 16 до 50 дни при дрешната стават полово зрели.Възрастните
форми живеят средно 2 месеца.Въшките са преносители на причинителя на възвратния и
петнистия тиф.
Срамната въшка Phtirius pubis е по-малка от другите.Частите на тялото не са мн добре
разграничими.Срещат се около половите органи.Стоят с забити хоботи в кожата и от
време на време смучат кръв.Те са слабо подвижни.Не издържат много извън
организма.На ден снасят около 3 яйца.След около 3-4 седмици личинките се превръщат
във възрастни форми.Възрастните женски живеят средно 17 дни , а мъжките 22-25
дни.Тези паразити не са преносители на причинители на инфекционни и инвазионни
заболявания.Болестните явления причинени от внасянето на токсични в-ва при
ухапването се наричат фтириаза.
17.Цимекс лектуралис и Пулекс иританс.
Големината на женските дървеници е около 8мм , а на мъжките около 6 мм.Крилете им са
почти редуцирани.Живеят в пукнатините на мебелите.Смучат кръв на тъмно и не само от
човека , но и от кучето,котката,кокошките,плъховете.Хранят се през няколко дена ,но
могат и да издържат без храна около половин година , тъй като поглъщат по 7мл кръв
наведнъж.Женскта на ден снася 5-12 яйца,които първоначално са бели , но после стават
жълти.Излюпването на ларвите зависи от температурата.При 37 се излюпват за 4-7
дни.Превръщането им във възрастни форми става след 5 събличания,следващи през 5-6
дена.При добри условия развитието има протича за 30 дни , а при ниска температура за
около 2-3 месеца.Личинките трябва да се хранят през отделните стадии.
Дървениците изтощават и безпокоят човека.Те нямат епидемиологично значение
въпреки,че са преносители на различни заболявания като лайшманията , защото ги
отделят заено с изпражненият в пъкнатините и по този начин нямат пряк контакт с човека.
Бълхата се среща по леглата дрехите и подовете.Смучат кръв продължително и в същото
време отделят изпражнения.Женската снася около 400-450 яйца за 2-3 месеца.Яйцата
попадат между пукнатините.Ларвите имат червеовидно начленено тяло.Хранят се с
изпражненията на възрастните форми и органични отпадъци.Ларвите след 3 линеения се
превръщат в какавиди.Те не се хранят и през вътрешното преобразуване се превръщат в
иангинални форми.Възрастните форми имат продължителност на живота 3-4
месеца.Бълхите смучейки кръв предизвикват сърбеж,местни възпаления чрез слюнчените
си жлези.Те са преносители на причинителите на чумата.Източниците на чумата са
болните плухоже и смучейки кръв от тях бълхата поглъща и чумните бактерии.Те се
размножават в храносмилателната система на бълхата и могат да заразят човека при
кръвосмучене или чрез изпражненията които попадат върху белъото или тялото на
човека.Профилактиката се състои в спазването на хигиена в жилищата и почистване на
подовете.
18.Род Culex и род Anopheles.Phlebotomus papatasii.
При повечето от тези видове е необходимо женските да се хранят с кръв, а мъжките с
растителни сокове.Половият диморфизъм е изграден с наличието на антените, у мъжките
на дълги странични пуховидни израстъци.Кръвосмучещите комари надапад предимно
бозайниците , но могат да нападнат и птиците.Кръвосмученето става след оплождането
на комарите.Гонотрофичен цикъл, състои се от три периода:Търсене на храна и
насмукване с кръв и престояване на спокойствие като през това време става
преработването на храната и развитието на яйцата.Търсене на място за снасяне на яйцата
и смото снасяне, целия процес трае 2-3 денонощия.
Яйцата се снасят във водоеми.Излюпените след 2-3 дни ларви са червеоподобни и
подвижни.Те дишат атмосфререн въздух като за приеманета му излизат на
повърхносттана водата.Храната им се състои от древни водни организми-едноклетъчни
бактерии и други.За 1-2 седмици личинките търпят 3 линеения и се превръщат в
какавиди.Какавидите са слабо подвижни и не се хранят.След 2-4 дена се излюпват на
повърхността на водата, обвивката им се пиква и от тях излизат имагинални форми.През
зимата развитието им спира , остават да зимуват в суъстояние диапауза.Вреота на
комарите върху човека е токсично действие на слюнчения секрет, който вкарват в тялото
при ухапване.Преносители са на заразни болести,причиняват маларията ,жълтата треска
,японския енцефалит.
Род Anopheles-маларийни комари в различни видове: най-разпространен Anopheles
maculipenis,след това Anopheles superpictus,Anopheles elitus.Отличават се от
немаларийните по следните морфологични признаци:когато кацат тялото им стои
изпънато в права линия и е насочено под прав ъгъл към повърхността.Немаларийните
имат сифон.Яйцата на маларийния комар са разположени поединично, а на
немаларийния образуват ладини дискове.Яйцата ларвите какавидите се развиват в
застояли води.Борбата против комарите е профилактиката с
маларията,предотвратяването на тяхното размножаване и развитие.
Phlebotomus papatasii-краката му са по дълги от тялото.Крилете в кацнало състояние са
нагоре.Тялото му е покрито с пластинки.През деня пфеботомите се крият в тъмните и
полутъмните пещери,дупки,оборища,навеси и други.Женските флеботоми смучат кръв от
човека и други животни.При тях хематофагията е гонотрофичен цикъл.Яйцата ги снасят на
тъмни и влажни места.Инкубационния период е 6-8 дни,личинките са
червеобразни,развитието им става в 3 линеения, трае от 22-до 40 дни.След последното
линеенилиране личинките какавидират.Те са слабо подвижни и не се хранят.след 8-17
дни от тях излиза полово зряло насекомо.Флеботомите имат личинкува диапуза.Борбата
срещу флеботомите е унищожаване на възрастовите форми – с препарати.
19.Семейство Мусциде-представители и мед значение.
В последните членчета на крачката си имат чифт нокти,които имат лепкави възглавници.С
помоща на тях те се прилепват към глади повърхности.Някои от мохите са кръвосмъчещи
като африканската муха цеце-Glosina palpalis,Glosina morsitans.Glosina palpalis населява
влажните гори и бреговете на реките, а Glosina morsitans сухите места.Те са
живородни.Личинките и мсе срещат по свалените дървета или в коренищата на
растенията.за няколко часа след раждането се превръщат в какавиди.Какавидите се
превръщат във възрастни форми след няколко седмици.Животът на възрастните е 6-8
месеца.Те са преносители на трипанозомите.Glosina palpalis на Tryponosoma gambiense, a
Glosina morsitans на Tryponosoma rhadesiense I Tryponosoma brucei.С голямо мед.
Значение е домашната муха,тъй като е преносител на причинители на различни
инфекциозни и инвазионни болести.Домашната муха е синантропно насекомо,чиито
устен апарат е нагоден за смучене и близане.Тя лети денем,храни се с течни органични вва,а твърдите разтваря и след това ги изсмуква.активността и се влиае от
температурата.Под 18 не снася яйца,под 12 не лети,под 10 не се храни а по 8 става
неподвижна.При нея копулацията е еднократна, но това е достатъчно за да се снесе
няколко кратно по 120-150 яйца.Снася ги в торищата ,кофите с отпадъци,където има
органични в-ва.През горещите дни излюпването на ларвите ства за 12-15 дни.Ларвите
преминават през 3 стадия като през последния са големи около 1 см.Развитието им
продължава 3-8 дни.След този период те проникват в почвата ,където се превръщат в
какавиди.Мухите преживяват зимата в сцепенено състояние.Могат да презимуваи и в
състояние на ларва или какавида.Те са преносители на причинители на
:дизентерия,туберкулоза,трихенолоза и други.Борбата се осъществява чрез третиране на
местата на развитие на ларвите и какавидите с инсектициди като хлорната вар.