Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий"
ПЕДАГОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ
катедра „Педагогика” специалност „Социална педагогика”
Научно есе
Тема:
Благословия или проклятие е дълголетието?
Социално-педагогическа практика в грижите за възрастните хора.
Дисциплина: Въвеждане в специалността
Изготвил: Веселина Стоянова Иванова
Фак. № 2305012568
Първи курс - задочна форма на обучение
Възложил: проф. д-р Розалия Йорданова Кузманова-Карталова
Велико Търново
2023г.
„Когато изяществото е съчетано с бръчки, това е очарователно. В щастливата старост
има неописуема зора”
Виктор Юго
Старостта е неразделна част от човешкия живот. Тя е залеза на живота. Тя е неизбежна,
нежелана и изпълнена с проблеми фаза от живота. Интересно е, че всеки иска да живее дълго,
но да не остарее. Иронично е, че колкото и нежелана да е тя, старостта трябва да дойде,
защото допълва модела на живот. Има своите собствени радости, макар и различни от
радостите на младостта.
През целия живот човек преживява загуби и промени, които засягат живота му.
Възрастните хора не са изключение и загубата на членове на семейството и работа, когато
достигнат пенсионна възраст, може да ги доведе до състояние на отчаяние. Проучванията
показват, че хората, които се пенсионират през първите няколко месеца, се чувстват щастливи,
тъй като се наслаждават на новата си свобода да не се налага да ходят на работа. С течение на
дните обаче започват да се проявяват чувства на празнота и разочарование. Чувствата карат
възрастните хора да копнеят за дните, когато са работили, защото стават все по-разочаровани
и раздразнени от живота си. Други се чувстват безполезни, нежелани и неоценени. И все пак
тези чувства или проблеми с психичното здраве до голяма степен се игнорират от обществото
и възрастните хора не успяват да говорят за тях поради стигмата, свързана със стареенето.
Разбирането на техните нужди и притеснения ще гарантира тяхното добро здраве. Според
Световната здравна организация „възрастните граждани се считат за уязвимо население, дори
ако отделно възрастно лице е физически способно да се грижи за себе си и притежава напълно
своите умствени способности“ (параграф 1). Ако те принадлежат към по-ниска социалноикономическа група, за тях става още по-трудно да се грижат за себе си.
Когато обмислях, кой социален проблем да засегна в тази задача, си помислих за моите
родители, които се доближават до тази възрастова група и колко е важно да им осигуря грижи
и помощ и виждам, че такива хора имат нужда от подкрепа. Възрастните хора не са толкова
здрави, колкото по-младите, така че им е по-трудно да работят и да се издържат. Възрастните
хора може да се чувстват уязвими поради: загуба на приятели и семейство, липса на
физически и здравни грижи, свръх внимание и намеса в личния живот, бедност, изключване от
участие в обществото, бездомност, загуба на независимост и други фактори. А при постъпване
в дом за стари хора, човек може да се почувства отхвърлен от своите близки и приятели. Ето
защо е много важна подкрепата на социалния педагог. Социалният педагог е важно звено в
подкрепа на възрастните хора и той притежава компетенциите и знанията за работа с
възрастни хора, като се има предвид тяхната личностна структура.
Фундаменталния въпрос за обществата по целия свят във време, когато очакванията за
живот, са се увеличили драстично, изглежда е: Благословия или проклятие е дълголетието?
За мнозина, вероятно представляващи до една четвърт от населението, картината не е
розова. Нещо повече, много състояния на психичното здраве са свързани със самотата, която е
както потенциален отключващ фактор, така и фактор, влошаващ психичните заболявания.
Самотата се определя като субективно преживяване, при което индивидите чувстват
несъответствие между социалните взаимоотношения, които желаят да имат, и социалните
взаимоотношения, които действително имат. Открити са връзки между самотата и редица
заболявания. Това е рисков фактор за влошаване на физическото здраве, включително ранна
смъртност, нарушена когнитивна способност, хипертония, инсулт и сърдечно-съдови
заболявания. Що се отнася до психичното здраве, изглежда, че самотата излага хората на риск
от поява на депресия.
Именно затова целта на това научно есе е да изследва ролята на социалния педагог по
отношение на останалите служители в институциите за работа с възрастни хора, както и да се
проучи значението на социалния педагог за функционирането и подпомагането на адаптацията
им към новия начин на живот. В рамките на няколко седмици направих проучване сред
възрастни хора, живеещи сами и възрастни хора настанени в дом за стари хора. В това
проучване се включиха 10 доброволци – 7 жени и 3 мъже, които се съгласиха да участват,
само ако останат анонимни. Моята цел беше да изследвам преживяванията на самотата, както
и това, което допринася или помага за справянето с нея. След това разгледах идеята за
„възвръщане на креативността“, като едно от средствата за подкрепа на възрастните хора да се
справят с тези предизвикателства и това да им помогне да водят пълноценен живот. И накрая,
до каква степен възприемането на социално-педагогическата гледна точка, има добавена
стойност към работата върху креативността на възрастните хора и как подобна перспектива
може да подкрепи, разшири и предизвика настоящата практика. Предвид ограничените ми
познания по тази тема до момента, избрах подход, базиран на интервюта. Въпросите, които
засегнах в това проучване бяха свързани с това какви са бариерите, които пречат на
възрастните хора да получат достъп до възможности за социално участие, как сами успяват да
се справят с тези бариери и свързани ли са те с тяхната социална идентичност. Анализът на
това проучване доведе до определяне на четири основни категории: Бариери пред които са
изправени, начини за справя с бариерите, социални страхове и страх от загуба на идентичност.
В следващите редове, ще опиша по-подробно всяка една от тях.
1.
Бариери пред които са изправени. Бариерите, които ограничават социалното
участие, включително болест, загуба на приятели и семейство и възприемана липса на
социални възможности.
Проблеми със здравето. Почти всички участници посочиха, че техните заболявания са
довели до редица проблеми, които превръщат социалното им участие в предизвикателство.
Участниците споделиха, че тревогите относно техните проблеми със здравето ги обезсърчават,
те се притесняват от падане или от изостряне на заболяването им докато не са вкъщи.
Загуба на приятели и семейство. Една част от участниците свързват своята изолация с
липсата на стари приятели и съседи, които са починали и липсата на членове на семейството,
които са се преместили. Тази ситуация се усложнява от тяхното нежелание за създаване на
нови приятелства с оправданието, че те няма да ги разберат или да им предложат истинска
подкрепа.
Загуба на общност. Около половината от участниците скърбят за загубата на „стара
общност“, в която жителите са се подкрепяли взаимно. Те свързват загубата на общност с
голямо текучество на местните жители или със смяната на местоживеенето си.
Усещане за липса на социални възможности. Почти всички участници имаха малко
познания за местните социални възможности. Освен това повечето участници твърдяха, че не
биха се включили в конкретни дейности, предлагани в групи, които според тях обикновено
могат да включват игра на карти и шах, срещи в клуба или предоставяне на храна.
2.
Начини за справяне с бариерите. Повечето участници подценяваха
трудностите си, не се стремяха да повишат нивата си на общуване, избягваха социални
възможности или се отказаха напълно от общуването. Вместо това те са намерили начин да се
справят със самотата, като разчитат на телефонна комуникация и на индивидуални дейности.
Подценяване на трудностите на самотата. Около половината от участниците се
опитаха да ме убедят, че им харесва да прекарват времето си сами, въпреки че всички без
изключение, показаха силни желания за повече взаимодействие. Освен това по-време на
разговорите, те неволно разкриха неудобните предизвикателства, породени от самотата, чрез
очевидни опити да покажат, че могат да се справят сами. Това доведе до извода, че
участниците не са доволни от изолирания си живот, но се опитват да се справят, като наблягат
на положителните страни на самотата.
Не търси социално взаимодействие. Всички участници заявиха, че не биха и
помислили да се свържат с физически лица или служби, ако се чувстват самотни. Те също така
изглежда приемат положението в което се намират, без да искат нищо повече. Нещо повече,
няколко участници посочиха, че са престанали да търсят подходящи възможности за
общуване, като в поведението им ясно личеше чувство на безнадеждност и поражение.
Избягване на социални възможности. Почти всички интервюта разкриха стратегии,
които участниците използват за избягване на възможности за социално взаимодействие.
Например, участниците заявиха, че биха отказали всякакви покани към местни групи без
колебание. Някои посочиха очевидно неоснователни причини за пропускане на социални
възможности.
Разчитане на телефона. Около две трети от участниците заявиха, че разговорът с
приятели и роднини по телефона им е помогнал да се чувстват по-малко самотни. За тези хора
телефонът изглежда осигуряваше социална „спасителна линия“, която ги поддържаше.
Заетост с индивидуални дейности. Всички участници посочиха, че вършат
самостоятелни домашни дейности, като гледане на телевизия, слушане на радио, четене и
извършване на домакинска работа. Трима участници описаха тези дейности, като директни
заместители на общуването лице в лице, а една от участничките заяви, че е толкова заета, че
рядко се чувства самотна.
3.
Социални страхове. Тази категория ясно показа, че участниците избягват
социалните възможности от страх, че ще бъдат отхвърлени или използвани.
Страх от отхвърляне. Около половината от участниците и особено жените, се
страхуваха от различни форми на отхвърляне от социални групи, съседи и служби от страх от
изключване от групови дейности, понеже старите членове може да не са склонни да приемат
новодошли или страх от отказ на помощ от службите.
Страх от използване. Четири участнички избягваха социални групи, защото се
страхуваха, че членовете ще се възползват от тяхната доброта и щедрост.
4.
Страх от загуба на идентичност. Повечето участници избягват социални
възможности поради опасения, че присъствието ще застраши ценни или предпочитани аспекти
на тяхната идентичност.
Страх от загуба нa идентичност. Почти всички участници наблегнаха на способността
да се издържат сами, като ценен аспект на тяхната идентичност. В същото време те
приравняваха търсенето на помощ със зависимост и неспособност. Участниците виждаха
достъпа до обществени услуги като форма на търсене на помощ, която би застрашила тяхната
идентичност. Например, един мъж, който трудно се справяше с грижите за себе си, избягваше
обяд с намаление, от страх да не загуби своята независимост. Въпреки това, шестима
участници изразиха желание да подкрепят други, а двама казаха, че с радост биха получили
подкрепа, ако могат едновременно да подкрепят другия човек. Следователно това ме доведе
до извода, че ангажирането с взаимно помагащи роли изглежда приемливо, докато
зависимостта не е.
Страх от загуба на „младежка“ идентичност. Около две трети от участниците
характеризираха „старите“ хора по много негативен начин, описвайки ги като болни,
инвалиди, зависими, неспособни и грохнали. Поради това не беше изненадващо, че
участниците се дистанцираха от „старите“ хора, често описвайки себе си като млади и „млади
по сърце“. Освен това участниците бяха убедени, че групите за възрастни хора се състоят от
места в които са събрани „безжизнени“ хора, които не правят нищо и чакат да умрат. Затова те
избягваха такива групи, вярвайки, че няма да имат нищо общо с членовете и се страхуваха, че
присъствието може също да ги направи „стари“.
Страх от загуба на социална идентичност. Почти всички участници пожелаха да
избегнат социални възможности, които биха могли да противоречат на техните предпочитани
социални идентичности. Например една от жените, която описваше себе си като социално
изискана, избягваше да се смесва с всеки, когото възприема като „обикновен“; друга от
жените, която описва себе си като образована, избягваше група с членове, които тя възприема
като „неграмотни“. Вместо това, участниците желаеха, но се бореха да намерят социални
възможности, които засилваха предпочитаната от тях социална идентичност. Участниците,
които смятаха себе си за образовани, желаеха възможности за интелектуална дискусия с
подобни образовани други, а пенсиониран лекар искаше да общува с други лекари.
Това показва, че общностните групи могат да ангажират повече самотни възрастни, като
активно подкрепят техните предпочитани и социални идентичности. По-специално,
организациите могат да се стремят да укрепят „независимите“ идентичности, като насърчават
възрастните хора да обърнат поглед върху социалните възможности. Организациите могат да
се фокусират върху други области, като духовност, емоционално израстване, артистично
творчество и взаимоотношения. Наистина, насърчаването на смислени взаимоотношения
може да накара възрастните да изградят ценни идентичности, основани на взаимозависимост,
а не на независимост, така че да почувстват търсенето на подкрепа като укрепващо, а не
обезсилващо. Това ме накара да обърна внимание на значението на творчеството, независимо
дали е свързано с изкуствата или творческото мислене и решаването на проблеми, при
справянето с тези предизвикателства и отварянето на възрастните хора към нови възможности
и да си задам въпроса:
Можем ли да свържем креативността и творчеството със справянето на възрастните хора
с тези предизвикателства?
Просто казано, креативността включва превръщането на идеи, въображение и мечти в
реалност. Когато сте креативни, можете да видите скритите модели, да направите връзки
между неща, които обикновено не са свързани, и да излезете с нови идеи. Творчеството е
процес на създаване на нещо ново. Творчеството изисква страст и ангажираност. То довежда
до нашето съзнание това, което преди е било скрито и ни насочва към нов живот. Затова
когато говорим за творчеството, трябва да знаем, че то не е магическа сила или
неконтролируема същност. Творчеството не е свързано изключително с артистичността.
Доброволците, които участваха в проучването се съгласиха да изпробват своята креативност,
като се включат в изпълнението на различни предизвикателства. Например с помощта на
креативността, възрастна дама успя да намери начини да възстанови връзката си с отдавна
отчуждената си сестра, а трима от участниците, които живеят в дома за възрастни хора,
работейки в екип проектираха информационно табло за окачване в коридора. По подобен
начин друга група от възрастни хора, които се срещат всяка сутрин на кафе бяха предизвикани
да напишат групова поема за това, какво означава сутрешното кафе за тях. Те споделиха, че
със сигурност резултата е изненадващ за тях и са изпълнени с насладата и положителни
емоции от крайния продукт. Други предизвикателствата включваха задачи, свързани с
изкуството, като например: „направете произведение на изкуството, като вземете различни
предмети от вашите чекмеджета“ или „напишете кратко стихотворение за м. октомври“. На
една от срещите раздадох разпечатки на карта на света и ги помолих да начертаят връзки,
които имат с други държави, например кои любими храни свързват с определената държава,
имат ли близки, които са в чужбина, мечти за пътуване и т.н.“ или „отидете на разходка и
вземете шест предмета от природата и направете пано от тях“. В допълнение към тази част от
предизвикателството, участниците се насърчават да отбелязват мислите и чувствата, които са
възникнали, докато го правят – и накрая да споделят направеното с останалите.
Това проучване промени очакванията ми към възрастните хора. То показа, че вместо да
приемаме стареенето като проблем, трябва да очакваме възрастните хора да бъдат
продуктивни през целия живот. Чрез използване на креативността си те могат да се
наслаждават на настоящето, могат да се справят с опита си в своето собствено време и по свой
собствен начин. Изкуството е гъвкаво. Разтяга въображение, спомени и опит. Обръща се към
собствените чувства. Това им дава увереност и умения. Предлага им спътници, ако ги искат.
Това ги прави нови хора и им напомня кои са и кои са били. И това дава отговор на въпроса:
Каква е добавената стойност в приемането на социално-педагогическа гледна точка към
потенциала на работата с възрастни хора върху креативността при справяне с
предизвикателствата?
Социалната педагогика е подход, който се фокусира върху цялостното развитие и
благосъстоянието на индивидите, особено в контекста на социални грижи и образование.
Базира се на идеята, че хората могат да разгърнат пълния си потенциал и да водят пълноценен
живот, когато са изцяло подкрепени с ориентиран към личността начин. Когато се прилага
социалната педагогика за работа с възрастни хора, тя включва възприемане на холистичен и
емпатичен подход за справяне с техните физически, емоционални, социални и когнитивни
нужди.
Ето някои основни принципи, съображения и препоръки за прилагане на социалната
педагогика в контекста на работа с възрастни хора:
Подход, ориентиран към личността: Социалната педагогика подчертава значението на
адаптирането на грижите и подкрепата към уникалните нужди и предпочитания на всеки
възрастен индивид. Това означава да признаем техния житейски опит, ценности и стремежи и
да ги включим в плана за грижа.
Емпатия и уважение: Социалната педагогика поставя силен акцент върху изграждането
на истински и съпричастни взаимоотношения с възрастните хора. Обгрижващите трябва
активно да слушат, да показват уважение и да създават подкрепяща и неосъждаща среда.
Насърчаване на автономията: Възрастните хора трябва да се насърчават да поддържат
възможно най-голяма автономия и независимост. Това може да включва подпомагането им
със задачи, които вече не могат да изпълняват самостоятелно, като същевременно се зачита
тяхното достойнство и избор.
Учене и развитие през целия живот: Социалната педагогика насърчава непрекъснатото
учене и личностното развитие през целия живот. Това означава създаване на възможности за
възрастните хора да участват в дейности, които стимулират тяхното когнитивно, емоционално
и социално израстване.
Включване и участие: Възрастните хора трябва да бъдат активни участници в грижите
за тях и в по-широката общност. Това може да включва организиране на дейности, клубове
или събития, които насърчават социалното взаимодействие и предотвратяват изолацията.
Социална интеграция: Трябва да се улеснят връзките между възрастните хора и пошироката общност, тъй като социалната изолация е често срещан проблем сред възрастните
хора. Да насърчаваме дейностите между поколенията и участието им в обществени събития.
Мултидисциплинарно сътрудничество: Социалната педагогика често включва
сътрудничество между различни професионалисти, като социални работници, психолози,
доставчици на здравни услуги и доброволци. Този интердисциплинарен подход гарантира, че
се вземат предвид всички аспекти на благосъстоянието на индивида.
Рефлективна практика: Полагащите грижи трябва редовно да разсъждават върху
собствената си практика и въздействието, което има върху възрастните хора, с които работят.
Това самосъзнание може да доведе до непрекъснато подобряване на качеството на
предоставяните грижи.
Креативност и иновации: Да бъдем отворени към креативни и новаторски подходи към
грижата и подкрепата. Това може да помогне за справяне с разнообразните и развиващи се
нужди на възрастните хора.
Етични съображения: Етичните принципи, като достойнство, неприкосновеност на
личния живот и информирано съгласие, трябва да ръководят всички взаимодействия и
решения, свързани с грижите за възрастни хора.
Крайната цел на социалната педагогика – благополучие, учене и растеж – е точно това,
което е необходимо, за да се противопостави на убеждението, че благосъстоянието на
възрастните хора няма голямо значение, че няма смисъл от учене в напреднала възраст и че
възрастните хора са във физически и умствен упадък. Ангажиментът на социалната
педагогика към развитието на общността е подходящ за активно справяне с
предизвикателствата. Важен е също така акцентът, поставен от социалната педагогика върху
активната практика, върху работата в екип и върху възприемане на стратегията за учене през
целия живот. Така че принципите и практиките на социалната педагогика ще се отразят в
много аспекти в работа с възрастни хора. Социално-педагогическата гледна точка може да
подкрепи, разшири и предизвика настоящата практика в творческата работа с възрастни хора,
която се стреми да отговори на четирите предизвикателства, посочени във въведението.
В обобщение, социалната педагогика осигурява рамка за насърчаване на
благосъстоянието и качеството на живот на възрастните хора чрез възприемане на ориентиран
към личността и холистичен подход към грижата за тях. Той набляга на съпричастност,
уважение, автономия и социална интеграция, наред с други принципи, за да се гарантира, че
възрастните хора могат да остаряват с достойнство и удовлетворение.