С какво се занимават аквакултурите по света и в България.
 Кои са основните технологии за отглеждане на хидробионти.
 Кои са основните групи растения и животни (и най-важни
техни представители) обект на отглеждане в аквакултура.
 Аквакултури и околна среда. “за” и “против” култивирането
на хидробионти.
 Какви са основните проблеми и предизвикателства пред
аквкакултурите.

Аквакултурата е сектор и/или дейност
ангажирана с отглеждането на водни организми
(риби, молюски, раци, водорасли, растения и
др.), чрез намеса в процеса на развитие и
размножаване на водните организми, с цел
увеличаване на продукцията от тях, като
стопанисването и собствеността на ресурса е
индивидуална и/или колективна (FAO, 2011).
отглеждане
на риби, ракообразни, молюски, водорасли и
други организми представляващи богата на протеини,
хранителна, вкусна и лесно смилаема храна;
 Осигуряване на нови видове и укрепване на запасите от
съществуващи риби в природни и изкуствени водни тела чрез
изкуствено размножаване и разселване т.е. зарибяване на
езера, садки, резервоари, канали, и временно заградени
участъци от водни тела;
 Производство на декоративни риби.
 Производство на стръв за риба за търговски и спортен
риболов.
Аквакултури
стойност
количество
Пресноводни риби
Молюски
Ракообразни
Проходни риби
Морски риби
Водни животни
Биология
на вида
Изисквания
към средата
на
отглеждане
Преработка и
предлагане на
пазара
Технологии на
отглеждане
Хранителни
предпочитания
Заболявания ,
диагностика и
лечение



Биологически науки (ихтиология, зоология на
безгръбначни и гръбначните животни, ботаника,
екология, зоогеография, генетиката, биохимия и
молекулярната биология)
Инженерни науки
Икономически и социални науки
Култивирането на хидробионти започва значително
по-късно в сравнение със земеделието и
одомашняването на сухоземни животни;
 Аквакултурите и днес в голяма степен се базират на
отглеждане на дивите форми на видовете;
 Жизнения цикъл за повечето от видовете не е
затворен т.е. видовете не се размножават в
култивирана среда;


Аквакултурата спомога за постепенното намаляване на
улова и сега съставлява половината от световното
производство на риба, мекотели, ракообразни и морски
водорасли за хранителни цели.
Системите на аквакултурата имат потенциала да помогнат
за премахването на глада в света, който ще има население
от над 9 милиарда до 2050 г., като същевременно ще
спомогне за опазването на рибното стопанство и, в поширок смисъл, за природната среда.
 Консумацията на рибно месо има доказано положително
въздействие върху човешкото здраве. То има богата
минерална комбинация, състояща се от над 60 химични
елемента (I, F, Ca, Cu, Zn, Fe) и високо съдържание на
витамини A, D, K, E, B2, B12. Протеините в рибата съдържат
всички необходими аминокиселини, особено лизин,
метионин и триптофан). Рибените масла са богати на силно
разтворими мастни киселини, особено омега-3
полиненаситени мастни киселини (PUFAs).

Стенопис в Пале де Попа, Авиньон, Франция (оригинал 1343 -1344)



Най-ранните доказателства за аквакутури (рибовъдство)
датират преди 1000 г. пр.н.е. в Китай. Представители на
династията Джоу (1112-221 г. пр.н.е.), а след това и политикът
и учен Фен Ли, около 500 г. пр.н.е., са първите, които описват
отглеждането на шаран, символ на късмет и богатство.
По време на династията Танг, около 618 г. император Ли,
чието име означава "шаран", забранява да се отглеждат
рибите, носещи името му. Затова рибовъдите насочват
вниманието си към близки видове от семейството Cyprinidae
и развиват първата форма на поликултура.
Първите интегрирани системи за земеделие и аквакултури
се появяват в Китай, където те все още се прилагат и днес.


В Европа, култивиране на риби
за първи път е започва в Древен
Рим.
Римляните, които обичат
морската риба и стриди,
създават ферми като
адаптират асирийския
вивариум - вид "плувен басейн",
където рибите и ракообразните,
хванати в морето били държани
живи. Тези вивариуми се
наричат
«писцинии» и притежанието им
било привилегия на по-богати
домове, където гостите могат да
избират рибата, която искат да
ядат.
През Средновековието, във феодална
Европа, монашеските ордени и
аристокрацията са били главните
потребители на сладководните риби,
тъй като те имали монопол върху
земите, горите и водните басейни.
 Отглеждането на миди е изобретено
през 13 век и техниката остава до
голяма степен непроменена до 60-те
години. Както при лова,
бракониерството е тежко наказвано.
 Сладководното рибно стопанство се
развива по време на Ренесанса.
Публикувани са няколко трактата,
които дават подробности за техниките
за изграждане и управление на
рибовъдния басейн, избора на
видовете, болестите и диетата.
Шаранът доминира в изкуствените
езера на Източна Европа. Император
Карл IV наредил изграждането на
много такива езерца в Бохемия.


Изкуственото размножаване на
пъстървата е открито в Германия. Но
дълго време не се обръща
внимание на това откритие.
Промишлеността бързо промени
европейския пейзаж. Замърсяването
причинява намаляване на рибните
популации, а язовирите и
напоителните канали спират
миграционните пътища на някои
видове, като сьомгата. За да се
противодейства на този драматичен
1755 - Stephen Jacobi – първа
упадък, изследвания се фокусират
люпилня в Германия
върху всички етапи от процеса на
изкуствено отглеждане, от изкуствено
оплождане до съхранение и
транспортиране на хайвер и
веждане на рибата в дивата
природа.




Първите рибарници са построени през 1896-1897 г. край
Садово, Пловдивско и Образцов чифлик, Русенско.
Изградени са басейни за отглеждане на шаран.
През 1922 г. край Рилския манастир се построява
рибарник за отглеждане на пъстърва, а през 1924г е
построена Държавната Пъстървова Станция край гр.
Самоков.
През 1943 г. е отпечатано първото помагало по
рибовъдство.
Към днешна дата – един институт (ИРА, Пловдив) и три
висши училища (СУ, Тракийски университет,
Лесотехнически университет) имат учебни програми в
областта на аквакултурите.