ВОЕННА AКАДЕМИЯ „ГЕОРГИ СТОЙКОВ РАКОВСКИ” 1504 София, бул. „Евлоги и Христо Георгиеви” № 82 ЕСЕ ТЕМА: „Съвременни заплахи за морската транспортна система“ ДИСЦИЛИНА: „Сигурност в транспорта “ Разработено от: Никола Марио Тодоров факултетен № 181946р София 2021 В съвременната среда за сигурност и след края на блоковото противопоставяне, системата за сигурност в националните морски пространства преживява и все още не е постигнала в пълна степен своята трансформация. В същата времева рамка се наблюдава и в голяма степен ръст на предизвикателствата, рисковете и заплахите пред сигурността в морската сфера. Поради възникването на такива външни фактори, през годините се налагаше и оптимизиране на системата за морска сигурност, което най-често ставаше в отговор на конкретно възникнало предизвикателство или инцидент. Хиляди товарни кораби рутинно изминават дълги разстояния в открито море и така придвижват милиони тонове стоки между континентите — всичко от пресни плодове и телевизори до зърно и петрол. Морският транспорт играе основна роля в икономиката на Европа. Почти 90 % от външната търговия на ЕС е със стоки, транспортирани по море, поради което европейските фирми и потребители са силно зависими от стоките, внасяни от останалата част от света. Водният транспорт е най-евтиният вид транспорт и най-пълно отговарящ на екологичните изисквания, поради което на него се пада най-голям дял транспортирани товари както в световен, така и в европейски и национален план, а Европейският съюз в Бялата книга за транспорта извежда необходимостта от приоритетното му развитие и провежда специални политики за стимулирането му. За България над 2/3 от международната търговия във физически обеми се обслужва от водния транспорт, респективно минава през пристанищата, който факт, при силно отворения характер на българската икономика, определя ефективността на водния транспорт и пристанищата ни като един от първостепенните фактори за конкурентноспособността на българската икономика и по-специално на основните отрасли на промишлеността. Като силни страни на морската транспортна система могат да се отбележат политическа стабилност на страната,сравнително либерален транспортен пазар,местоположение на страната, което дава възможност за развитие на транзитни превози по направленията на общоевропейските транспортни коридори,разработени, ратифицирани и влезли в сила международни конвенции, договори в областа на водния и речен транспорт (за периода 2000-2004 в областа на водния транспорт са разработени и влезли в сила 3 закона и 20 наредби. До 2000 г. България е ратифицирала 42 конвенции, в това число 14 конвенции на международната организация на труда. За периода 2000-2004 България е ратифицирала 6 конвенци в областа на водния транспорт. По линия на международни морски организации до 2003 год. са ратифицирани 10 конвенции, като предстоят за ратификация още 7 конвенции и т.н. Днес нашата страна има двустранни спогодби за морско търговско корабоплаване с 36 страни. В областта на морския и речен транспорт Република България участва в 9 международни организации и в 6 организации с регионално значение),сравнително висок професионален кадрови потенциал (в областта на подготовката на кадри за морския и речен транспорт нашата страна има 3 професионални гимназии по корабостроене и корабоплаване, две висши учебни заведения и морски квалификационен център) Като слаби страни можем да споменем прекалената централизация на управление на търговските дружества и държавни предприятия от системата на транспорта – държавна собственост доведе до застой в развитието на тези предприятия,морално и физически остарял корабен парк,ниска ангажираност на държавата към начините на финансиране на морския и речен транспорт, забавяне на процесите за преструктуриране чрез концесиониране, приватизация, законово стимулиране на конкуренцията, като въпросите и проблемите на морския и речен флот не се коментират никъде и не се залага тяхното развитие,забавяне в реализацията на приоритетни проекти в развитието на националната транспортна система, като водния транспорт морски и речен, не е включен в приоритетните проекти в развитието на страната,отсъствие на концепция за развитие на мултимодален транспорт, мерки за привличане на международен транзитен трафик, логистични вериги и т.н. Като възможности за развитие са концесионирането на пристанищните терминали и либерализация на пристанищните услуги, Използване на свободния капацитет в пристанищата, Инвестиции в регионална и местна инфраструктура, осигуряващи достъп до европейските инфраструктурни мрежи, Подготовка на проекти и кандидатстване за финансиране по Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, Нарастване на транзитните превози през територията на страната, Модернизация на съществуващата инфраструктура и техника на обработка на товари. Основните заплахи за съвременната морска транспортна система са Неефективна борба с нефтени разливи, Недостиг на приемни съоръжения за преработка на събрани нефтопродукти при аварии, Недостатъчно развито публично-частно партньорство, Липса на инвестиционен интерес от стратегически инвеститори, Хроничен недостиг на финансови средства за доизграждане и поддържане на съществуващата инфраструктура, Конкуренция от пристанищата Констанца и Солун. Като заключение бих отбелязал, че важността на световните океани непрекъснато нараства и засяга всички аспекти на човешкото развитие. В днешната глобална икономика, където пазарите са взаимносвързани, а суровини и готова продукция се товарят и транспортират на различни етапи от производствения процес, никоя страна не може да си позволи да пропусне печалби пренебрегвайки морския сектор от нейната икономика. Някои от най-важните характеристики на тази значимост, които общественото развитие е доказало са: повече от половината от световното население живее по крайбрежията или в близост до тях, а прогнозите са за удвояване в близките 20-30 години; над 90% от световната търговия се води по море; чрез р. Дунав и Черноморското крайбрежие България в заначителна степен е облагодетелствана в това отношение, тъй като почти 50% от границите са водни и от нас зависи доколко ефективно ще ги използваме.Ето защо водния транспорт в България, трябва да бъде поставен като основен приоритет за развитието на българската икономика.
