оксиморон – „жив-умрял“, „слепци с очи“ /Елегия- Ботев/
етимологична фигура – „там дето баща и братя, ЧЕРНИ ЧЕРНЕЯТ за мене“ /На прощаване - Ботев/
метонимия - троп, който служи за заместване на едно название с друго название, на една дума с
друга дума – дума асоциативна с нещото
Пример: Белият дом - президент на САЩ
Преса – журналисти
синекдоха - за разлика от метонимията – използва част от нещо, за да изобрази нещото
Пример: „да гледа турчин, че бесней / над бащино ми огнище“
турчин – един турчин олицетворява турците, поробителите ни (цялата нация)
бащино ми огнище – олицетворява дома и цялата родин
алитерация – повтаряне на съгласни Гарванът грачи грозно, зловещо.“
анафора – повтаряне на думи, конструкции
Пример Запей и ти песен такава,
запей ми, девойко, на жалост,
запей как брат брата продава,
как гинат сили и младост,
как плаче сирота вдовица
и как теглят без дом дечица...
символ:
песента, жътва, кръстът, люлка, окови, орлицата, вълкът, соколът, самодивите (Ботев)
жътва, кръст, храм – символ на вярата, лаврови венци – на победата, (Вазов)
кукумявка – смърт; (Елин Пелин)
епанафора - Че станах ази хайдутин,
хайдутин, майко, бунтовник
(Христо Ботев, „На прощаване, 1868 г.“)
хипербола – преувеличение
литота – преумаляване
Синтактичен паралелизъм - се съпоставят успоредно два синтактично еднакви израза,
за да се постигне ритмичност и да се поставят акценти.
Аз станах. – Небето бе празно и глухо…
Аз плачех. – Тълпата бе ледно-бездушна… (Д. Дебелянов)
асонанс – повторение на еднакви гласни звукове
епиграф – кратък текст преди творбата, който представя основният ѝ смисъл
„Аферим бабо машаалах“
„Благословен бог наш….“
елипса - представлява изпускане на дума или част от израз, които по логически път се
подразбират от окръжаващия контекст.
младий прави мъдър, а стария – млад
апосиопеза:
Битката утихна …
Епифората – стилистична фигура, повтаряне на една и съща дума / звукове в края на стиха
пряка, косвена, портретна, речева характеристика на героите !
анжамбман - (от френски enjambement, „пренасяне“) означава
пренасяне на част от фразата от един стих в началото на
следващия, при което се получава краестишна ритмическа пауза,
дисонанс - непълна рима, при която ударените гласни не съвпадат.