Коронарно
кръвообръщение
Коронарното кръвообращение представлява движението на
кръвта по коронарните съдове. Коронарните артерии
доставят кръв на миокарда и на другите компоненти на
сърцето. Функцията на сърдечния мускул да се съкращава и
отпуска и да доставя кръв до всички тъкани е свързана с
разход на голямо количество енергия. По тази причина
нуждата от кислород на сърдечния мускул е изключително
голяма. Тези особености обуславят изключително високия
миокарден кръвен поток, от който зависи снабдяването на
сърдечната мускулатура с кислород.
Кръвoносни съдове на сърцето
Дясна венечна артерия- A.coronaria dextra
Дясната коронарна артерия се насочва надясно по венечната бразда,
залягайки между дясното ухо-auricula dextra и артериалния конус-conus
arteriosus на дясната камера. Достигайки десния ръб на сърцето, тя
преминава по диафрагмалната повърхност, където се продължава в
задната междукамерна бразда като заден междукамерен клон-ramus
interventricularis posterior .
По своето протежение тази артерия отделя клончета за дясната камера и
дясното предсърдие, а чрез междукамерния си клон – за задната част на
лявата камера, включително нейния заден папиларен мускул, а също и за
задната трета на междукамерната преграда.
Лява венечна артерия-A.coronaria sinistra
Лявата коронарна артерия след отделянето си от аортата се насочва наляво
и надолу, преминавайки между началото на белодробния ствол -truncus
pulmonis и лявото ухо-auricula dextra, след което се разделя на два клона:
преден междукамерен-ramus interventricularis anterior и околовръстенramus circumflexus. Предният междукамерен клон се спуска по предната
междукамерна бразда. Околовръстният клон се разполага във венечната
бразда, заобикаля левия ръб на сърцето и достига диафрагмалната му
повърхност, където се съединява с клончетата на дясната венечна
артерия.Клоновете на лявата коронарна артерия кръвоснабдяват част от
предната стена на дясната камера, предните 2/3 от междукамерната
преграда, лявото предсърдие и лявата камера с изключение на малка част
от задната и стена.Двата главни клона на артерията изпращат клонове в
миокарда, които се разпадат и образуват гъста капилярна мрежа с
капилярни бримки, силно разтегнати по посока на мускулните влакна.
Венозната кръв се оттича по венозни съдове ,които вървят по
три основни пътя :
•
•
•
По вените от системата на венечния синус
По предните вени на сърцето
По Тебезиевите вени
Венечен синус - Sinus Coronarius
Към тази система се отнасят редица вени, събиращи венозната кръв от всички отдели на
сърцето.Намира се между лявото предсърдие и лявата камера, тоест заляга в лявата
половина венечната бразда по задната повърхност на сърцето- sulcus
coronarius.Вените,спадащи към системата на венечния синус са следните :
• v.cardiaca magna
• v.obliqua atrii sinistri
• v.posterior ventriculi sinistri
• v.cardiaca media
• v.cardiaca parva
Предните вени на сърцето -vv.cardiacae
anteriores
• Te се формират по предната и страничната повърхност на дясната
камера
Малките (Тебезиеви) вени -vv.cardiacae
anteriores
• Те са малки венозни стволчета, които се формират
във вътрешността на миокарда и се насочват към
кухината на сърцето.
Характеристика на коронарното
кръвообръщение
Мрежата от кръвоносни съдове в миокарда е изключително добре
развита.Капилярната мрежа е около 10 пъти по-плътна отколкото в
скелетната мускулатура. Между 2500 и 4000 капиляра се падат на 1 куб.
мм, което означава, че максималното дифузионно разстояние не
надминава 10 микрометра-плътното разположение на капилярите
осигурява минимално разстояние за дифузия до всеки кардиомиоцит.
Друг важен фактор е факта,че голяма част от капилярите са отворени и
при покой.Всички тези характеристики изясняват високия миокарден
кръвен поток,отнесен към единица маса за единица време.
•
•
Коронарния кръвен поток към лявата камера (80 ml/min/100 g) е много
по-голям спрямо кръвния поток към дясната камера(40 m;/min/100
g).Това се обуславя от по-голямата работа, която осъществява лявата
камера.
Висока ектракция на кислород от кръвта,излизаща от лявата
камера към коронарните артерии- Поради високата метаболитна
активност на миокарда, около 70-75 % от кислорода съдържащ се в
артериалната кръв се изнася по коронарните артерии.Установено е
,че кислородното съдържание във венечния синус е най-ниското от
цялото системно кръвообръщение- доказателство ще миокарда има
изключителна кислородна нужна.
•
•
Ограничена възможност за работа в условия на кислороден глад
Извършената работа ( произведението на средното артериално
налягане и ударния обем) определя кислородната консумация на
миокарда;
Влияние на перфузионното налягане
•
•
Коронарно перфузионно налягане представлява градиентът на налягането,
отговорен за коронарната и следователно миокардната перфузия
(оросяване).От КПН зависи доставянето на кислород в миокарда.Поради тази
причина подддържането на КПН е жизненоважно т.к степентта на екстракция
на кислород от миокарда е най-висока спрямо всеки друг орган.
Коронарния кръвен поток е много зависим от механичното притискане по
време на систола.Това е най-изразено при лявата камера, тъй като при
камерната систола перфузионното налягане е равно на нула.В коронарните
съдове на лявата камера (тоест тези кръвоснабдяващи лявата камера)
перфузионното налягане е разликата между систолното налягане в аортата и
същото в лявата камера ( P= 120 – 120 = 0 mm Hg )
Влияние на перфузионното налягане
•
1.Перфузионно налягане за коронарните съдове,кръвоснабдяващи лявата
камера по време на СИСТОЛА
В коронарните съдове на лявата камера (тоест тези кръвоснабдяващилявата
камера) перфузионното налягане е разликата между систолното налягане в
аортата и същото в лявата камера ( P= 120 – 120 = 0 mm Hg )
2.Перфузионно налягане за коронарните съдове на лявата камера по време на
ДИАСТОЛА
Представлява разликата между диастолното налягане в аортата и диастолното
налягане в лявата камера (80-0 = 80 mm Hg) . Това показва,че P e с висока
стойност , от което следва че миокарда на лявата камера получава основната
част от кръвния си поток по време на диастола - под действие на високото
налягане. Прави се извода колко зависим от сърдечния цикъл е коронарния
кръвен поток.
Влияние на перфузионното налягане
• 3.Перфузионно налягане в коронарните съдове ,кръвоснабдяващи
миокарда на дясната камера
По време на систола то е P=120-25=95 mm Hg,а по време на диастола - P=
80-0=80 mm Hg. От стойностите става ясно, че няма драстична разлика
между стойностите на перфузионното налягане по време на двете фази от
сърдечния цикъл.Следователно, P за съдовете на дясната камера е
сравнително постоянно при нормални условия.
Регулация
Фактори, които регулират коронарния кръвен поток :
• Физични
• Химични
• Нервна регулация
• Хуморална регулация
Физични фактори
1.Налягане в аортата
2.Сърдечна честота
3.Минутен обем
Химични фактори
1.Метаболитни фактори
2.Лекарства
Нервна регулация
Директен ефект :
• Парасимпатикус : N.vagus има минимален ефект за дилатацията на коронарните
съдове при стимулация
• Симпатикус : В коронарните съдове се наблюдава неравномерно разпределение на
алфа- и бета-адренорецептори.Където има алфа-адренорецептори симпатикусовата
стимулация води до вазоконстрикция,а на местата с бета-адренорецептори - до
вазодилатация.
Индиректен ефект :
• Играе по-важна роляза коронарното кръвообръщение от директния ефект на НС;
• Симпатиковата стимулация предизвиква повишаване на сърдечната честота и
контрактилитета на миокарда , както и неговият метаболизъм.Всичко това води до
ДИЛАТАЦИЯ на съдовете;
• Кръвния поток се повишава пропорционално на метаболитните нужди на миокарда;
Хуморална регулация
• Тироксин --->↑ сърдечния метаболизъм ----> ↑ коронарна
вазодилатация ----> ↑ ККП
• Вазопресин ---> ↑ коронарна вазоконстрикция ----> ↑ ККП
Клиника
Всички фактори, водещи до намаляване на коронарния кръвен поток
водят до сериозни и често необратими промени в
миокарда.Кардиомиоцитите са изключително чувствителни към
кислородния глад и това е един от основните фактори за наличие на
патология при нарушение на ККП.
Исхемична болест на сърцето
Основната и най-честа причина за развитие на ИБС е атеросклерозата на
коронарните артерии, която се развива бавно и прогресира с напредване
на възрастта. Това заболяване представлява процес на наслояване найвече на масти върху вътрешната повърхност на кръвоносните съдове. В
резултат на това стените им се удебеляват, просветът им се стеснява и
оттам се намалява кръвният поток към определен участък на сърдечния
мускул. Кръвният ток в коронарната артерия може да бъде
възпрепятстван и от съсирек или внезапен спазъм.
Миокарден инфаркт
Острият миокарден инфаркт (ОМИ) или сърдечен удар представлява
остър коронарен синдром и е най-тежката изява на исхемичната болест
на сърцето (ИБС).Острият инфаркт на миокарда е остро възникнала
некроза (смърт) на миокардни клетки, която се развива под въздействие
на различни причини, провокиращи остра исхемия на миокарда. Найчесто това става при атеросклеротично засягане на една или повече
коронарни артерии с остро развитие на интракоронарна тромбоза при
разязвяване на атеросклеротичната плака, водещо до временно или
трайно запушване на един или повече съдове.
На ЕКГ лекарят може да установи наличие на патология по промяната в
цялостната картина на вълните,зъбците и сегментите
Изготвила
Белослава Методиева,18
група