Текст А
Парадът на лалетата в Ботаническата градина в Балчик е в разгара си и
ще радва посетителите още около две седмици. Тази година там са засадени
над 35 хиляди луковици на лалета от над 130 сорта. 32 от сортовете са
нови и цъфтят за първи път в градината, съобщи Ваня Радева - главен
специалист по градинско парково изкуство. Цветният рай включва
растения от всякакви размери и цветове, като се започне от снежнобялото
папагалово лале с къдрави венчелистчета и се стигне до абсолютно
черното лале.
Посетителите на Ботаническата градина се радваха и на други над 10
хиляди луковични и грудкови пролетни растения, между които 17 сорта
нарциси, 12 сорта зюмбюли и др.
Вече започва лятното зацветяване, подготвени са около 80 000 броя
растения, както и различни видове билки.
Вчера и днес в градината бяха изнесени на открито едроразмерните
кактуси и сукуленти, съобщи още Радева. Някои от тях вече са на възраст
60 - 65 години, а едно от растенията тежи около 700 кг и се налага да бъде
носено от 12 души. Други 20 са достигнали 400 - 500 кг. Кактусите и
сукулентите в Ботаническата градина в Балчик са от 30 сорта, повечето
са различни видове опунция.
Из интернет
Текст Б
Гимназисти от Горна Оряховица сами направиха основен ремонт на
кабинета по история в училището си. В началото на лятото младежите
изготвили проект, намерили спонсори, след което посветили цялата
ваканция на шпакловане и боядисване. Младежите категорично
отказали помощ от родителите и учителите си. За да има напълно
завършен вид обновеният кабинет, решили да изрисуват на една от
стените емблематичната за Горна Оряховица крепост Ряховец. За
целта някои от тях дори се включили в археологически разкопки, за да
бъдат по-точни в проектирането. Така малко преди началото на новата
учебна година стаята вече е завършена и всички с нетърпение чакат
часовете по история.
Из интернет
Текст Е
Видях този хан през лятото, навръх Голяма Богородица. Впечатлението е
неописуемо - първо виждаш високия три човешки боя дувар; после минаваш
през портата, правена сякаш за великани; и попадаш в огромния и пуст двор,
чиято пръст даже и сега, след два и половина века, с все тъй спечена и
гледжосана като тухла от едновремешните тежки коля и конски копита; ами
кладенецът в средата на двора, с неговите две каменни корита, дето са пояли
добитъка, но където спокойно и змейове са можели да идват на водопой; и
накрая самата постройка, с основи от дялани каменни блокове и с обшит с
почерняло дърво чердак на втория кат - приличаща повече на средновековен
европейски замък, отколкото на наш селски хан. Сега ханът, между другото, е
превърнат на хотел. Вратата долу към кръчмата е заключена с голям ръждив
катинар. Едно момиче с очила и май леко кривогледо ме настани горе в една
от спалните. Доколкото можах да разбера, аз бях единственият нощуващ тук.
Това ме оздачи, защото селото беше претъпкано от гости заради празника. И
затуй, когато излязох привечер да хапна нещо и видях на пейчицата пред
малката врата в дувара едно старче, седнах при него; почерпих го с цигара,
която той прие с благодарност, и го попитах за историята на това място.
Из „ Синът на Мария, или „ Имам лисица и лилав
мобифон ", Деян Енев