ИВАН МИНЧОВ ВАЗОВ Патриархът на българската литература Негова е заслугата и за развитието на българския език през две от най-важните епохи на новата ни история – Възраждането и следосвобожденска България. Вазов е академик на Българската академия на науките и е бил министър на народното просвещение от 1897 до 1899 г. като член на Народната партия. Ето някои малкоизвестни факти за семейството, живота и дейността на Иван Вазов. Родът на Вазов е български род, основан от Кирко (Киро) Иванов Арнаудов от гръцкото село Яновени, който се преселва в Сопот в края на 18 век по време на управлението на Али паша Янински. Той израства в многодетно семейство, между 7 братя и две сестри. Имената им са: Иван, Киро, Никола, Владимир, Георги и Борис и двете им сестри – Въла и Анна, както и още един син, който е убит в 1887 г. казвал се е Михаил.Братята му също са известни личности, успешни в своята област. Сред тях са - Генерал-лейтенант Владимир Вазов ръководи българските части в отбраната на Дойран по време на Първата световна война. Георги Вазов е български офицер и сред основните организатори на опита за преврат срещу княз Александър I Батенберг. Кирил Вазов е лекар и общественик, а Борис Вазов се изявява като журналист, политик, юрист и общественик. Михаил Вазов също е военен и подпоручик. Поетът има общо 20 племенника, като цели 10 са кръстени на него. След като се запознава отблизо с българска литература благодарение на учителя си Партений Белчев, Вазов започва да учи гръцки и турски език в Калоферското училище. Там негов учител е Ботьо Петков, бащата на Христо Ботев. Започва да учи и френски език като е завладян от произведенията на Пиер Беранже и Виктор Юго. Вазов е изпратен в Румъния при чичо си, за да стане търговец, и да поеме работата на баща си, но вместо това той продължава писателската си дейност и научава румънски език. През 1877 г. баща му бива заклан от турците, а брат му Михаил убит по време на руско-турската освободителна война. Бил е активен русофил. През 1879 г. е назначен за председател на Окръжния съд в Берковица. След провала на проруския преврат от 1886 г. заминава за Одеса и там пише романа „Под игото“.През 1889 г. се завръща в родината като се установява в София. 25-годишната му творческа дейност е чествана изключително тържествено през 1895 г. Романът му „Нова земя“ е посрещнат много критично от обществото. Авторът е бил толкова огорчен, че дори е обмислял да спре с писането. Иван Вазов е автор на първия български научнофантастичен разказ „Последният ден на ХХ век“. Първата си стихосбирка „Пряпорец и Гусла“ подписва с псевдонима си Пейчин. „В царството на самодивите“ от 1884 г. е определена като първата фентъзи поема. Той притежава над 22 тома творчество и неизчерпаема творческа сила. Вазов твори в трите литературни рода с изключително жанрово разнообразие. Доразвива и обогатява съществуващите преди него литературни жанрове, но създава и нови. Вазов се включва в Народната партия и става народен представител през 1894 и 1896 г. Министър е по време на третото правителство на Константин Стоилов. Вазов прави кратка пауза в политическата си кариера като се завръща отново през 1911 г. като депутат на Петото Велико Народно събрание. От 21 октомври 1920 година е почетен доктор на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. През 1920 година става първият носител на най-високото отличие на Царство България – Орден “Св. равноапостоли Кирил и Методий с лента и звезда”. Същата година е награден със златен часовник с рубини от министър Стоян Омарчевски. Става носител на неприсъждано никога повече звание “Народен поет” с указ на Парламента, подписан от Цар Борис III. През 1920 година става почетен гражданин на София и почетен член на БАН. През 1917 година е номиниран от граждански комитет, начело с проф. Иван Шишманов за Нобелова награда за литература. Иван Вазов издъхва в семейната трапезария от масивен инфаркт в ранния следобед на 22 септември 1921 година. Името на Иван Вазов носи морският нос “Вазов” на остров Ливингстън, Южни Шетлъндски острови, Антарктика. Името на Иван Вазов носи Народният театър от 1976 година. На негово име са наречени улици, булеварди, читалища, училища, библиотеки, жилищен квартал в София. Името му носи и най-високо разположената хижа в България, в планината Рила, над местността Седемте рилски езера, където Вазов пише своето произведение “Великата рилска пустиня”. ЦВЕТА ЕДА АВШАР
