ВТУ „ Св. Св. Кирил и Методий”
Педагогически факултет
ЗАДАЧИ
По
Социална работа с деца в риск
……………………….
Велико Търново
2018 г.
ЗАДАЧА 1: НА БАЗАТА НА ПОСОЧЕНАТА ЛИТЕРАТУРА
НАПРАВЕТЕ КРАТКИ ТЕЗИСИ НА СЛЕДНИТЕ ТЕМИ:
Рискови групи деца – определение, особености
Важно е да се разграничат децата в рисково от децата в неравностойно
положение. Неравностойността невинаги завършва с риск за живота и
здравето на личността, но рискът винаги поставя личността в
неравностойност. Неравностойността е феномен, който нарушава
нормалното физическо, психическо и социално функциониране на
личността, в резултат на което тя се нуждае от професионална помощ и
подкрепа за възстановяване на социалната ú и личностна цялост. При
рисковото поведение се реализира овладяване на рисковата ситуация и
преобразуване на проблема чрез мерки за превенция или корекция на
средата, ситуацията и обстановката. Влиянието на риска върху децата е
различно в зависимост от индивидуалните и личностни особености,
компенсаторните механизми на личността и условията на средата.
1.
Съгласно сега действащите допълнителни разпоредби на Закона за закрила
на детето под „дете в риск” се разбира всяко дете: „чиито родители са
починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски
права са ограничени, или детето е останало без тяхната грижа; което е
жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или всякакво друго
нехуманно или унизително отношение или наказание в или извън
семейството му; за което съществува опасност от увреждане на неговото
физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие;
което страда от увреждания, както и от труднолечими заболявания,
констатирани от специалист; за което съществува риск от отпадане от
училище (Закон за закрила на детето, обн. ДВ. бр.48, от 13 юни 2000, посл.
изм. и доп. ДВ.бр.8 от 29 януари 2016). Законът не включва изрично децата
с асоциално поведение към рисковите групи, въпреки че те присъстват
концептуално както в теориите на различни изследователи, така и в
практиката при предоставяне на социални услуги за деца.
Основната, отличителна особеност на децата в риск се състои в това, че
формално, юридически те могат да се считат за деца, неизискващи особени
подходи, методи на работа (те имат семейства, родители, посещават
образователни институции), но фактически те се нуждаят от специални
грижи, социално­педагогическа подкрепа от страна на педагози и социални
работници, за да могат да бъдат защитени основните им човешки права.
Тези деца се оказват в ситуации, в които не се реализират мерки или
въобще не се задоволяват техните права, които са регламентирани в
Конвенцията на ООН за правата на детето и други законодателни актове,
като правото им на жизнен стандарт, необходим за тяхното пълноценно
развитие, правото им на образование и т.н..
Фактори за появата на риска и рисковото поведение
Трудно е да се идентифицира само една причина, която да бъде рисков
фактор за децата, а е сложна комбинация от външни и вътрешни причини.
Като най­значими фактори може да посочим:
2.
Рискови фактори, произтичащи от родители, настойници или
специалисти, които се грижат за децата:
 Индивидуални особености на родителите, което включва преживени
травми от детството: били са настанени извън биологичното
семейство и често са сменяли приемни родители или са местени в
различни структури от системата за закрила на детето; родители,
които са имали в семейството си страдащ от заболяване член;
израснали в среда на насилие или бедност; свидетели са били на
грабеж, убийство или употреба на оръжие; домашно насилие;
злоупотреба с алкохол от родителите; липса на доверителни
отношения и емоционална подкрепа от близък значим възрастен;
негативен социален опит и влияние на възрастни с деморализиращо
или деструктивно поведение; неглижиране; сексуално насилие в
семейството. Към тази група фактори се включват образователен и
работен статус на родителите (родители с ниско образование,
проблеми с трудова заетост); депресивност и тревожност сред
родителите, психични проблеми, следродилна депресия; жилищни
проблеми и нестабилност при жилищно устройване, местене и липса
на уседналост; насилие в семейството между брачните партньори
(домашно насилие); нежелание за промяна на дезадаптивните
поведенчески прояви сред родителите и липса на нагласа за
сътрудничество със специалисти

Зависимости и злоупотреба с психоактивни вещества, което включва
злоупотреба с алкохол, наркотици и психоактивни вещества,
забранени със закон

Непълнолетни родители – непълнолетните родители са по­склонни
към неглижиране и насилие спрямо децата си и представляват
сериозен рисков фактор, тъй като често те не успяват да се справят с
родителството като отговорност
Рискови фактори, произтичащи от семейната среда
Родителски грижи и структура на домакинствата , което включва:
 възпитателни методи (физически наказания, от които се повишават
проявите на агресия сред децата)

наличие на родител без кръвна връзка с детето – при смесени бракове,
осиновители, съжителство с друг възрастен

семейства на родители, които са военнослужещи

Домашно насилие, което е свързано с хипотезата за предаване на
насилието между поколенията – от брачните партньори и родителите
към децата като модел на поведение
Рискови фактори, произтичащи от социалната среда
Особености на средата като източник на риск
 расови и етнически предпоставки за възникване на риск – децата,
които са от различен етнически произход, са по­рискови към прояви 7
на насилие и дискриминация срещу тях
 бедност и социална изолация, която често е придружена от други
рискови фактори – депресия, ниска образованост, наличие на повече
деца в семейството, липса на контакт и подкрепа от разширения
семеен кръг (баби, роднини)
 микросоциум и социално обкръжение
 ниска училищна успеваемост
 бедност и икономически условия – този фактор е сред водещите и
често е в пряка зависимост и взаимовръзка с останалите фактори.
Като бедност и лоши икономически условия се приема
невъзможността дадено семейство да посреща базовите си нужди и
потребности от храна, дрехи, подслон, основни стоки и услуги.
Взаимовръзката между бедността и изоставянето и пренебрегването
на деца е силна, като в категорията „най­бедни” има най­висок
процент на деца, които са пренебрегнати
3. Диагностика на социалнопедагогическия риск
Калдър, Маккинън и Снедън извеждат и предлагат цялостен модел за
оценка на риска, който включва следните етапи
• Първи етап ­ събиране и подреждане на информацията на базата на
следните индикатори: силни и слаби страни на семейството. Те включват:
рискови индикатори, произтичащи от самото дете; рискови
индикатори, произтичащи от семейството и родителите; рискови
индикатори, произтичащи от социалната среда и обкръжение;
• Втори етап – анализ на риска, който има фундаментално значение за
цялостния диагностичен процес и включва анализ на способностите на 10
родителя/настойника да осигурява защита; анализ на идентифицираните
защитни и предпазващи фактори, които могат да подкрепят процеса на
промяна; оценка на въздействието на идентифицираните рискови фактори
върху безопасността на детето; оценка на родителския капацитет за
осъществяване на необходимите промени във времеви план, съизмерими с
възрастовите и личностни особености на детето.
• Трети етап – управление на риска, което включва изготвянето на
систематизиран, целенасочен стратегически план (Индивидуален план),
който включва конкретните цели, задачи, очаквани резултати, мерки,
дейности, специалисти, които ще оказват въздействие, в рамките на
конкретен времеви график и срокове за изпълнение
Практиката в България показва, че все още диагностичните подходи за
оценка на рисковите фактори, имащи неблагоприятно влияние върху децата
и семействата, не включват оценката на средата като източник на риск.
Друга особеност е фактът, че инструментариумите, които се ползват, не са
стандартизирани и имат различни индикатори. В някои социални услуги
подходите са по­всеобхватни, систематизирани и детайлни, в други те са
схематични.
Включването на средата при оценката е важен фактор за идентифицирането
на ресурсите, които общността може да даде за пълноценно
удовлетворяване потребностите на децата в риск.
4. Национална система за работа с деца в риск
Закрилата на децата на национално равнище се осъществява от
законодателните, административни, организационни и финансови
механизми, които осигуряват структурното и функционално реализиране на
политики и практики, гарантиращи правата и най­добрия интерес на всяко
дете.
Закрилата на децата в риск в България, регламентирана в Закона за
закрила на детето, включването на общността в целия процес като част от
държавната политика за гарантиране основните права на детето във всички
сфери на обществен живот е маркирано от гледна точка на осигуряването
на подходяща икономическа, социална и културна среда, образование,
свобода на възгледите и сигурност (Закон за закрила на детето, чл. 1(2),
обн. ДВ. бр.48 от 13 юни 2000, посл. изм. и доп. ДВ. бр.8 от 29 януари
2016). В Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето се
уреждат условията и редът за прилагане на мерките за закрила на детето,
лицензирането на доставчиците на социални услуги за деца, предоставянето
на финансова помощ или помощ в натура и контролът за спазване правата
на детето, но няма конкретна процесуална или нормативно определена
рамка, насочена към стимулиране на активното участие на общността
(Правилник за прилагане на закона за закрила на детето, Обн. ДВ. бр.66 от
25 юли 2003г., посл. изм. и доп. ДВ. бр.68 от 4 2 септември 2012г.)
Политиката за закрила на детето в България се осъществява въз основа на
Национална стратегия за детето, (2008 – 2018г.), която е съобразена с
Конституцията на Република България, законите и подзаконовите
нормативни актове, изследвания, национални и международни
стратегически документи в съответствие с принципите и на Конвенцията
за правата на детето на ООН, Общоевропейска стратегия за правата
на детето и Закона за закрила на детето
В изпълнение на Националната стратегия Министерският съвет ежегодно
приема Национална програма за закрила на детето, която регламентира
задълженията на всички държавни институции, ангажирани с изпълнението
на дейностите, които осигуряват гарантирането и спазването на правата и
закрилата на децата в съответствие с техния най­ добър интерес
(Национална програма за детето, 2015).
Функциите на общността намират конкретно измерение в друг важен
стратегически документ за координиране на политиките – Националният
интегриран план за прилагане на Конвенцията на ООН за правата на
детето 2006 – 2009г., приет от Министерския съвет през 2006 година.
Планът има за цел да гарантира благосъстоянието и осигуряването на по­
добро качество на грижата за децата в България, обединявайки различните
национални политики и стратегии за закрила на децата и представяйки
ролите и отговорностите на ангажираните в тези процеси институции, като
един от акцентите в него включва активно участие от страна на НПО в
дейностите по закрилата на детето и спазването на детските права
(Национален интегриран план за прилагане на Конвенцията на ООН за
правата на детето 2006 – 2009). Този документ идентифицира гражданския
и обществен сектор като функция на микросоциума и регламентира ролята
му в целия процес.
Друг документ, който регулира политиките за закрила на децата, е
Стратегическият план на Министерството на труда и социалната
политика до 2018 година, в който участието на общността почти липсва и
единственият приоритет, свързан с нея, е насърчаване на социалното
включване, в частност чрез намаляване на бедността до 2020 г., което
отново е твърде общо и лишено от конкретика каква е ролята на общността
в процеса на социално включване
Законът за социално подпомагане и Правилникът за неговото прилагане
(ППЗСП) постановяват, че областният управител организира
разработването на Стратегия за развитие на социалните услуги на
областно ниво въз основа на анализ на потребностите от социални услуги 7
във всяка община на територията на областта.
В края на 2009 година се приема Национална стратегия „Визия за
деинституционализацията на децата в Република България”, изготвена
в съответствие с Насоките за алтернативната грижа за деца, приети от
Комитета за правата на детето и одобрени от Общото събрание на ООН от
2010 година. Хоризонтът на реформата и поетапното закриване на всички
институции за деца е 2025 година и целта е промяна в принципите и
философията за отглеждането на децата в защита на техните права.
ЗАДАЧА 2: ИЗБРОЙТЕ МЕРКИТЕ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО
Мерки за закрила, които са установени в Закона за закрила на детето,
включват:
1. съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда;
2. настаняване в семейство на роднини или близки;
3. осиновяване;
4. настаняване в приемно семейство;
5. предоставяне на социални услуги ­ резидентен тип;
6. настаняване в специализирана институция;
7. полицейска закрила;
8. специализирана закрила на обществени места;
9. информиране за правата и задълженията на децата и родителите;
10. осигуряване на превантивни мерки за сигурност и защита на детето;
11. осигуряване на правна помощ от държавата;
12. специални грижи за децата с увреждания;
13. вземане на временни мерки за закрила на дете в случаите и при
условията на чл. 12 от Конвенцията за компетентността, приложимото
право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с
родителската отговорност и мерките за закрила на децата, съставена в Хага
на 19 октомври 1996 г. (ратифицирана със закон ­ ДВ, бр. 9 от 2006 г.) (ДВ,
бр. 15 от 2007 г.), наричана по­нататък "Конвенцията от 1996 г.".
(2) Дете може да бъде осиновено при условията и по реда на Семейния
кодекс.
(3) Критериите и стандартите за социални услуги за деца по прилагането на
мерките по ал. 1, т. 1, 2, 4 ­ 6 се определят с наредба, приета от
Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната
политика.
ЗАДАЧА 3: ИЗБРОЙТЕ ОРГАНИТЕ ЗА ЗАКРИЛА НА
НАЦИОНАЛНО И МЕСТНО НИВО
1. председателя на Държавната агенция за закрила на детето и
администрацията, която го подпомага при осъществяване на неговите
правомощия;
2. дирекции "Социално подпомагане";
3. министъра на труда и социалната политика, министъра на вътрешните
работи, министъра на образованието и науката, министъра на правосъдието,
министъра на външните работи, министъра на културата, министъра на
здравеопазването и кметовете на общини.
ЗАДАЧА 4: НАПРАВЕТЕ КРАТКО ОПИСАНИЕ НА
ИНСТИТУЦИИТЕ И УСЛУГИТЕ ЗА ДЕЦАТА В РИСК
Социалните услуги може да се извършват в специализирани институции и в
общността. Социалните услуги, предоставени в общността :

Центърът за обществена подкрепа (ЦОП) е комплекс от социални
услуги, предназначени за деца и семейства с цел да се предотврати 8
изоставянето на деца и настаняването им в специализирани
институции, превенция на насилието и отпадане от училище,
деинституционализация и реинтеграция в семейна среда, обучения в
умения за самостоятелен начин на живот, социална интеграция на
деца от институции, консултиране и подкрепа на семейства в риск,
консултиране и подкрепа на деца с поведенчески проблеми и прояви

Център за социална рехабилитация и интеграция (ЦСРИ)
предоставя услуги за подкрепа на индивидуалното развитие,
поддържане и придобиване на нови способности и самостоятелност
на лица с различни вид и степен на увреждане, както и подкрепа на
лица от различни рискови групи, чрез целенасочени дейности за
интеграция и превенция на социалното изключване. Услугата включва
разнообразни консултативни, терапевтични и рехабилитационни
дейности, насочени към създаване, поддържане и разширяване на
социалните умения, както и обучение за водене на самостоятелен
начин на живот.

Приемна грижа ­ осигурява алтернативна семейна среда на децата,
които поради различни причини не се отглеждат от своите
биологични родители.

Звено „Майка и бебе ­ дава възможност за временно настаняване до
6 месеца на бременни жени и майки в риск да изоставят децата си,
насърчава родителската привързаност, подпомага младите майки чрез
социално, психологическо и юридическо консултиране и подкрепа

Кризисен център е комплекс от социални услуги за деца и/или лица,
пострадали от насилие, трафик или друга форма на експлоатация,
които се предоставят за срок до 6 месеца и са насочени към оказване
на индивидуална подкрепа, задоволяване на ежедневните потребности
и правно консултиране на потребителите или социално­
психологическа помощ, когато се налага незабавна намеса,
включително чрез мобилни екипи за кризисна интервенция.

Центърът за работа с деца на улицата, чиито дейности са:
превенция на скитничеството и отпадане от училище; социална
рехабилитация и интеграция на деца, живеещи трайно или частично
на улицата, чрез индивидуална работа с детето и неговото семейство;
семейно консултиране и подкрепа; медицински и санитарно­хигиенни
услуги; ограмотяване на децата; обучение в родителски умения

Защитеното жилище, Преходното жилище и Наблюдаваните
жилища са социални услуга в общността­резидентен тип, в които
пълнолетни лица водят относително независим начин на живот,
подпомагани от професионалисти с цел ефективно социално
включване, интеграция и равнопоставено участие в местната
общност , като обикновено тези услуги са предназначени за лица с
увреждания или младежи, излизащи от специализирани институции и
центрове за настаняване от семеен тип.
Специализирани институции за деца:

Дом за деца, лишени от родителска грижа е специализирана
институция, която предоставя социални услуги по отглеждане и
възпитание на деца от 3 до 18 години или до завършване на средно
образование, но не повече от 20 години. Настаняването на децата в
този тип институции, като мярка за закрила, се извършва само в
случаите, когато са изчерпани възможностите за оставане в семейна
среда

Центърът за настаняване от семеен тип за деца и младежи
(ЦНСТДМ)“е социална услуга от резидентен тип, която предоставя
жизнена среда за пълноценно израстване и развитие на деца и
младежи, за които към момента на настаняване не е възможно да
бъдат отглеждани в биологичното им семейство, в семейството на
близки и роднини или в приемно. В центъра се създава среда, близка
до семейната, при която децата получават необходимата им
индивидуализирана грижа, подкрепа за личностно развитие и за
изграждане на умения за самостоятелен и независим живот
ЗАДАЧА 5: НАПРАВЕТЕ СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ НА
ПОЛИТИКИ И ПРАКТИКИ ЗА СОЦИАЛНА ЗАКРИЛА НА ДЕЦА В
РИСК
Сравнение на политиката между Финландия и Великобритания
Във Финландия прегледът на нормативната база в областта на социалните
услуги показва съществуването на 2 основни подхода при уреждането на
правото на социално подпомагане и социална сигурност. Това право е
гарантирано и прокламирано на най­високо равнище в конституцията като
основен нормативен акт на държавното устройство
Във Великобритания спецификата на държавното устройство
предопределя уреждане на тези права в законов акт.
При Великобритания видовете социални услуги не са законово
регламентирани, а са се наложили постепенно в практиката, докато във
Финландия съществува ясна регламентация на видовете социални услуги,
които са достъпни за населението.
И в двете държави се използва децентрализирания модел на организация
на системите за предоставяне на социални услуги, в които водеща роля има
местната власт в лицето на общините
Финландската система, изградена на принципите на саморегулацията и
волунтаризма, залага основно на координацията от страна на националните
институции и подпомагането на доставчиците на социални услуги с
издаването на указания за въвеждане на добри практики и осигуряването на
достъп до богата информация и изследователски данни за социалните
услуги. Контролът се осъществява гъвкаво, разчита се на саморегулация, а
санкционният елемент във финландската система е по­слабо застъпен.
На другия полюс е системата на Великобритания, в която се залага на
стриктен контрол чрез извършването на регулярни инспекции от страна на
оторизиран орган на национално ниво и силен санкционен елемент към
доставчиците при констатиране на отклонения от изискванията.
Контролният орган във Великобритания извършва контролната си дейност
въз основа на подробна процедура за оценка на качеството на услугите чрез
система от оценителни въпроси.
Сравнителен анализ на приемната грижа във Финландия и
Великобритания
Великобритания
В Англия „приемната грижа“ е с национални стандарти от 1997­ 1999 г.,
обособени в три части. Услуги за деца, услуги за приемни родители,
политика и планиране.
При реализирането на приемната грижа във Великобритания, като основни
проблеми се посочват рисковете от злоупотреба. Най­често се посочва
сексуалната злоупотреба, като в повече от половината случаи тя не се
доказва. По отношение на тези проблеми възникват термините „безопасна
грижа“ и „опасна грижа“, съответно за среда без наличие на риск от
злоупотреба и на така са наличие на риск от злоупотреба
Финландия
Приемната грижа във Финландия е институционално и законово регулирана.
Настаняването на дете в приемно семейство става след преценка на
социалните служби, като т.н. попечителство може да продължи до 18 г.
възраст. Отново по преценка на социалните служи, след навършване на
пълнолетие и с договореност с пълнолетния/та, може грижите да продължат
до 21 г.
В България тази възможност съществува при мярка за закрила
настаняване при близки и роднини, като е нужно навършилия пълнолетие да
продължава да ходи на училище, което дава възможност да остане в
семейството до 20 годишна възраст
ЗАДАЧА 6: НАПРАВЕТЕ СОЦИАЛНО ПЕДАГОГИЧЕСКА
ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЕДНА ОТ РИСКОВИТЕ ГРУПИ ДЕЦА
Социално педагогическа характеристика на деца в риск, отглеждани извън
семейната среда
1. Определение
Деца в риск, отглеждани извън семейна среда – това са деца, за които са
приложени мерките за закрила настаняване извън семейна среда ­ в
специализирана институция или резидентна услуга, поради трайна липса
на родителска грижа, произтичаща от следните причини: родители са
починали, в неизвестност, лишени са от родителски права или са с
ограничени права, трайно не полагат грижи за децата си или се намират
в трайна невъзможност да ги отглеждат; създали са
опасност за тяхното физическо, психическо, нравствено, интелектуално
и социално развитие или са проявили форми на насилие и злоупотреба
спрямо децата си.
2. Фактори
 Раждане в бедно семейство
 Болест, смърт на родители
 Неадекватна оценка на способностите на родителите
 Насилие в семейството
 Злоупотреба с алкохол и други вещества от страна на родителите
 Престъпност и др.
3. Характеристика
­ отсъствие на адекватни ценности, което затруднява интеграцията
им в обществото;
­ затруднена творческа дейност и познание, както и активна
позиция към живота;
убедени в своята ненужност, подценяват своите способности
и не притежават достатъчен ресурс за справяне с трудностите;
­ дистанциране от връстниците, поради формиралото се у тях
чувство за различност;
­ проектиране върху себе си всички неудачи, които ги съпътстват в
живота;
­ емоционално отхвърляне на родителите, но в същото време се
нуждаят от тяхната психологическа поддръжка;
­ сред социално одобрените ценности при такива деца са ­ щастлив
живот, материално благополучие и здраве, като същевременно
тези ценности се считат от децата като недостъпни;
­ обърканост и стрес, поради невъзможност да постигнат мечтите
си и да удовлетворят потребностите си;
­ липса на синхрон между желано, очаквано и изпълнимо т.е.
децата разбират необходимостта от реализация в живота, но не
осъзнават нуждата от учене, от придобиване на професия и пътя за
постигането на това;
­ повишено ниво на агресивност и тревожност;
­ стремеж към красив лек живот и удоволствия;
­ чести бягства от училище, институцията, живот на улицата,
скитничество и излагане на рискови ситуации;
­
ЗАДАЧА 7: ИЗГОТВЕТЕ КРАТКО ОПИСАНИЕ НА ТРЕНИНГ С
ДЕЦА В РИСК
Тренинг, насочен към деца, подложени на агресия и насилие в училище.
Като основната идея е намаляване агресията и насилието в училище.
Цели: ­ повишаване на толерантността между подрастващите ученици,
корекция в поведението на подрастващите, стабилизация на емоционалното
им състояние и самооценка, усилване на емпатийните процеси, разбиране и
осъзнаване на търпимостта в общуването.
Задачи на тренинга: Да се даде възможност на учениците да се поставят
на мястото и изиграят ролята на другия, да се усилят процесите на
идентификация, да се разшири периметъра от толерантни форми на
общуване.
Методи, приложени в тренинга: основни психодраматични техники
(„дублиране”; „размяна на роли”; „огледало”; „споделяне”; „загряване”);
социометрични процедури; психогимнастически упражнения, насочени към
повишаване доверието, сплотеността и създаване на екип.
Времетраене: 90 минути
Целева група: ученици от 4ти и 5ти клас
Количество участници: по 10 човека в група. (общо 2 групи до 3)
Примерни упражнения по време на тренинга: (Дейности)
= „ЗАГРЯВАНЕ С ЕЛЕМЕНТИ НА ДУБЛИРАНЕ”
Процедура: Водещият предлага всеки да покаже своето състояние с
движение на тялото и звук. Всеки един излиза пред групата (тя е построена
в една редица), демонстрира състоянието си, а след това застава пред
определен участник, който трябва да повтори движението и звука с цел, да
почувства това състояние. След това дубльорът трябва да го каже с думи.
Първият участник може да се съгласи или да коригира казаното от
дубльора.
„СТЕПЕН НА ВКЛЮЧЕНОСТ В ГРУПАТА”
Процедура: Водещият предлага на групата да заеме позиция в една линия,
след което дава следната инструкция: „Нека този, който се чувства напълно
включен в групата, да застане в онзи ъгъл. Този, който чувства себе си
напълно невключен, да застане в срещуположния ъгъл. Всички останали да
се разпределят между тези два полюса, в зависимост от степента им на
включеност. Нека всеки да намери своето място. Колкото повече считате,
че сте включен, толкова по­близо трябва да застанете до първия ъгъл и
обратно.”
След това водещият предлага на участниците за обсъждане следните
въпроси:
= Защо всеки е избрал точно това място?
= Как се отнася към решението да бъдат приети нови членове към групата?
= В каква степен получения резултат се е оказал неочакван за него?
= Какво Ви пречи за да се почувствате включен в групата?
= Какво можете Вие лично да направите, за да се включите напълно в
групата?
= По какъв начин останалите участници биха Ви помогнали?
= „ХАРЕСВА МИ”
Цели: Да се снижи напрежението и умората, да се създаде положително
емоционално настроение и да се повиши нивото на взаимно доверие в
групата. Упражнението формира умения за участие в ролева игра.
Задачи: Да се даде възможност за пряко взаимодействие между участниците
Процедура: Водещият предлага да бъдат образувани два кръга: вътрешен и
външен. Външният кръг се движи по посока часовниковата стрелка, а
вътрешният в обратна посока. Участниците в двата кръга са обърнати с
гръб едни към други. При команда „Стоп!”, двата кръга спират да се
въртят, а при команда „Обърни се сега!”, участниците се обръщат с лице
един към друг. По този начин всеки застава срещу някой друг и образува
двойка. На всеки участник се позволява по 1 минута. Всеки един трябва да
каже нещо хубаво за другия, като започне с думите: „В теб ми харесва …”.
След това ролите се разменят. След две минути процедурата се повтаря,
като участниците се обръщат с гръб и започват да се въртят.
Модифициран вариант на упражнението може да включва игра и размяна на
роли, например:
= Единият е в ролята на „родител”, който се завръща от родителска среща,
на която е бил уведомен от учителите за интолерантно поведение на детето
си, а другият играе ролята на „ученик”.
= Единият е в ролята на родител, който поднася на детето си „играчка” за
празник, а другият ролята на „дете”.
= Единият е в ролята на „жертва” на обида, отправена от втория –
„агресора”.
= Единият е в ролята на „момиче”, което споделя за своя наскоро
разпаднала се връзка с любимо момче пред своя „родител”.
= Единият е в ролята на „млад човек”, който споделя с „родителя” си за
свои лични проблеми, свързани с увлечение по момче /момиче/ от своя клас.
= Единият е млад човек, който споделя пред своя „родител” за
хомосексуалните си наклонности, другият – „родител”.
= „Продавач” – „купувач”
= „Полицейски инспектор” – „водач на автомобил”.
= „Началник” – „подчинен”.
= „Родственици, които дълго време не са се виждали.
= „Брат” – „сестра”
= „Учител” – „ученик”
Всяка една от ролите се играе от 3 до 5 минути от всеки, а след това следва
обмен на мисли между двамата извън ролите, за новопридобития си опит.
В края на упражнението цялата група споделя своите впечатления, своите
чувства и реакции в съответните роли. От особено значение са ситуации,
при които участници са получили инсайт за разрешаване на свои проблеми.
„ТЕЛЕГРАМА”
Процедура: Упражнението се прилага за получаване обратна връзка от
участниците в тренинга.
Водещият предлага на участниците да напишат до него текст с кратко
послание. Той добавя, че мнението на участниците е важно за него и ще го
има предвид в по­нататъшната работа. Това следва да е телеграма от 12
думи, като се опитат да отговорят на въпросите:
*Какво е мнението Ви за проведеното занятие днес?
* Какво за Вас беше важно?
* На какво се научихте?
* Какво Ви хареса?
* Какво остана неясно (неразбрано)?
* В каква насока трябва да вървим напред?