В началото бе...вдъхновението.
"Of all the things i had and I lost I miss my inspiration the most ..."
(От всички неща, които имах и загубих, най-много ми липсва вдъхновението...)
Не зная откъде да започна...Казват:"Не започвай да пишеш без вдъхновение"...Огледах се за вдъхновение... Някак не можах да го намеря...Приятел каза: "Това не е краят. Вдъхновението ще те намери!"...Е, намери ме.
Дух. Дъх. В дъх...Вдъхновение. За мен то е усещане за духовен полет. Всички имаме желания, мечти, чувства. Вдъхновението се ражда, когато има единство между душата и разума. И все пак разумът е този, който трябва да освободи душата, за да изживеем сладкия екстаз на вдъхновението. То е нашият ключ към сърцето и душата, но ключарят е разумът. Вдъхновението е есенцията на намерената красота.
Нуждая се от вдъхновение, от което няма да се уморя никога...любовта ще ми бъде вечно такова. Тя отнема болката. Вдъхновението е единствено дихание на раждащ се взрив от чувственост. То може да дойде от музиката, от дъжда, от думите, от усмивката, от жените, от виното, от любовта, от...Трябва само да го търсиш, да се научиш да виждаш със сърцето и може да намериш и най-малката частица вдъхновение.
Вдъхновението е активен процес, под една или друга форма то е адресирано до другите хора, ние го споделяме. За да открием вдъхновението, първо трябва да открием себе си, да знаем кои сме, какво и защо го правим т.е. да имаме цел, посока по собствения си път. Вдъхновението е движение към целта, изкачване на нашият духовен връх.
Питам се: На кого е активната роля при вдъхновението? На Бог, на Музата, на Човека?
Мисля, че озарението е активност с подготовка за достигане на вдъхновението. Важна роля, според мен, играят натрупаният опит, уменията и възможностите на всеки от нас. Личността, като главен елемент в творческия процес, е активна по отношение на вдъхновението. Все пак то е в нас. То е импулс, идея. На вдъхновението влияе духовната ни интуиция. Има връзка между разума и интуицията. Но тя прекрачва границите на разсъдъка, тя е ирационалната способност на човека да вижда истинските неща.
Вдъхновението е състояние на духа, вид изживяване, даване израз на идеите. Чрез него ние съзидаваме, пресътворяваме и осмисляме абстракция, идея. Вдъхновението неизбежно води след себе си и въздействие от реализирането на идеите, от постигането на целта. Артистизмът също е важен, за да има пламък вдъхновението. Дали пък то не е край на мечтите или начало на сбъдването им? За мен то е усещане на духовна свобода, което никой не може да ми отнеме.
Непрестанното и непримиримо вдъхновение за мен е моята неопитомена чувственост. Прегръщам ветровете на безвремевата фантазия.
Безграничното ми вдъхновение освобождава всички мои сетива, дава ми възможност да откривам загадъчните значения на мелодията на Вселената.
Моето щедро вдъхновение ражда оптимизъм в моето утре, да се обединят хора, религии, верую в обща човечност.
Аз лично най-много се вдъхновявам от моята си лудост, от нея пия по чаша на ден. ;) :P
Вдъхновението е съставка на моята кръв. То е разговор с мен самата. С всеки ритъм на сърцето ми се пробуждат пенливи фантазии и аз неизбежно се вдъхновявам извън границите на съзнанието и заглушавам шума от смъртта. И когато погледна света наоколо...вдъхновението просто сега започва.
Вдъхновение до сетния ми ДЪХ!!! :)
Автор: war4ce