Uploaded by xoxo xoxo

essayrosseau

advertisement
„Подтикът, който идва само от желанието, е робство, докато
подчинението на закона, който човек сам си предписва, е свобода.“
-
Жан-Жак Русо
Всеки човек се сблъсква с предизвикателства, които го карат да прави
трудни избори и сравнява „за“ и „против“. Изходът от тях му помагат в
личностното развитие и взимането на решения. Любопитната природа на човека и
стремежът му за знание го карат да си зададе някои въпроси, замисляйки се над
постъпките си.
Русо вижда фундаментално разделение между обществото и човешката
природа. Ако за момент си представим, че човекът е напълно свободен и
неограничаван още при раждането си, то светът не само щеше да се окаже в
пълен хаос, но и самото човечество едва ли би се съхранило до днес.
Състоянието на неговата природа е примитивно, без закон или морал. Хората
още преди много време осъзнават това и създават законите. Те им дават
свобода, но поставят и граници.
Но освен законите, които човечеството пише от десетилетия, съществуват
и тези, които не можем да прочетем – моралните. Те може би са и по – важните,
защото ако престъпникът се накаже с година в затвор, то вината от постъпката му
ще трае два пъти повече. Когато става дума за моралните закони, техният съдник
е съвестта, от която нищо не може да се скрие.
И все пак тези предписания, които контролират живота на човека, са писани
от самия него. Подчинението на закона, който сам е създал, е израз на личната му
свобода. Но нима има нещо, което да е добро в огромно количество? Не е ли
възможно да станем роби и, заслепени от вярата в правотата на ограниченията,
да нарушим други свои права, да тръгнем срещу природата си, срещу себе си?
Но нима обратното е по-добро? Да бъдеш роб на природата си или на
законите си? Какъв е смисълът на границите? Има ли граници на всички тези
граници? За разлика от предшествениците ни, ние не сме били под ничие
робство, не и материално. Водим забързан живот, подчиняваме се на законите си.
Не ни се налага да мислим често за физическата си свобода. Но в момента, в
който моралните ни закони не отговарят на написаните, ние си задаваме същия
въпрос. Същия като този на предшествениците ни, опълчили се срещу османския
закон. На кой закон да се подчиня – на своя или този на обществото?
Естествено, за да не бъдем осъдени от съответните институции, на втория.
И в този момент ние губим своята свобода, тъй като нарушаваме моралните си,
ставаме роби. И в този момент на объркани емоции и неясна мисъл, ни остава
единствено да станем жертва на желанията си.
Да бъдем първични или да следваме нормите, това е избор, който всеки
прави за себе си. По този въпрос никога няма да има единодушие, а живота е
само един. Най – добре е когато играем на сцената на живота и то различни роли,
защото така не само успяваме да се справим с трудностите, но и развиваме
самите себе си. А целта на човек е да си поставя граници и да ги преминава.
Download