„Подтикът, който идва само от желанието, е робство, докато подчинението на закона, който човек сам си предписва, е свобода.“ - Жан-Жак Русо Всеки човек се сблъсква с предизвикателства, които го карат да прави трудни избори и сравнява „за“ и „против“. Изходът от тях му помагат в личностното развитие и взимането на решения. Любопитната природа на човека и стремежът му за знание го карат да си зададе някои въпроси, замисляйки се над постъпките си. Русо вижда фундаментално разделение между обществото и човешката природа. Ако за момент си представим, че човекът е напълно свободен и неограничаван още при раждането си, то светът не само щеше да се окаже в пълен хаос, но и самото човечество едва ли би се съхранило до днес. Състоянието на неговата природа е примитивно, без закон или морал. Хората още преди много време осъзнават това и създават законите. Те им дават свобода, но поставят и граници. Но освен законите, които човечеството пише от десетилетия, съществуват и тези, които не можем да прочетем – моралните. Те може би са и по – важните, защото ако престъпникът се накаже с година в затвор, то вината от постъпката му ще трае два пъти повече. Когато става дума за моралните закони, техният съдник е съвестта, от която нищо не може да се скрие. И все пак тези предписания, които контролират живота на човека, са писани от самия него. Подчинението на закона, който сам е създал, е израз на личната му свобода. Но нима има нещо, което да е добро в огромно количество? Не е ли възможно да станем роби и, заслепени от вярата в правотата на ограниченията, да нарушим други свои права, да тръгнем срещу природата си, срещу себе си? Но нима обратното е по-добро? Да бъдеш роб на природата си или на законите си? Какъв е смисълът на границите? Има ли граници на всички тези граници? За разлика от предшествениците ни, ние не сме били под ничие робство, не и материално. Водим забързан живот, подчиняваме се на законите си. Не ни се налага да мислим често за физическата си свобода. Но в момента, в който моралните ни закони не отговарят на написаните, ние си задаваме същия въпрос. Същия като този на предшествениците ни, опълчили се срещу османския закон. На кой закон да се подчиня – на своя или този на обществото? Естествено, за да не бъдем осъдени от съответните институции, на втория. И в този момент ние губим своята свобода, тъй като нарушаваме моралните си, ставаме роби. И в този момент на объркани емоции и неясна мисъл, ни остава единствено да станем жертва на желанията си. Да бъдем първични или да следваме нормите, това е избор, който всеки прави за себе си. По този въпрос никога няма да има единодушие, а живота е само един. Най – добре е когато играем на сцената на живота и то различни роли, защото така не само успяваме да се справим с трудностите, но и развиваме самите себе си. А целта на човек е да си поставя граници и да ги преминава.