Богатството на народите. Изследване на неговата природа и причини - Адам Смит - 4eti.me
advertisement
Адам Смит БОГАТСТВОТО НА НАРОДИТЕ ИЗСЛЕДВАНЕ НА НЕГОВАТА ПРИРОДА И ПРИЧИНИ Първо издание AN INQUIRY INTO THE NATURE AND CAUSES OF THE WEALTH OF NATIONS by Adam Smith Ward, Losk, & Co, London, 1812 © Георги Георгиев, превод, 1983 c/o Jusautor, Sofia Александър Хачатурян, художник Тотю Данов, художествен редактор Сашо Георгиев, технически редактор Веска Цветкова, коректор http://4eti.me – най-добрите книги безплатно ПАРТИЗДАТ / СОФИЯ 1983 2 Съдържание Съдържание ...................................................................................................... 3 Адам Смит – класик на буржоазната политическа икономия ........................................ 6 Увод и план на произведението ....................................................................................... 18 Увод в английската парична система .............................................................................. 19 КНИГА I. ПРИЧИНИТЕ ЗА УВЕЛИЧАВАНЕ ПРОИЗВОДИТЕЛНАТА СИЛА НА ТРУДА И РЕДЪТ, ПО КОЙТО НЕГОВИЯТ ПРОДУКТ СЕ РАЗПРЕДЕЛЯ ЕСТЕСТВЕНО МЕЖДУ РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСИ НА НАРОДА Глава I. ЗА РАЗДЕЛЕНИЕТО НА ТРУДА ................................................................................ 24 Глава II. ЗА ПРИНЦИПА, КОИТО ВОДИ ДО РАЗДЕЛЕНИЕТО НА ТРУДА .......... 30 Глава III. РАЗДЕЛЕНИЕТО НА ТРУДА ЗАВИСИ ОТ РАЗМЕРА НА ПАЗАРА ...... 33 Глава IV. ЗА ПРОИЗХОДА И УПОТРЕБАТА НА ПАРИТЕ ............................................. 36 Глава V. ЗА ДЕЙСТВИТЕЛНАТА И НОМИНАЛНАТА ЦЕНА НА СТОКИТЕ, ИЛИ ЗА ЦЕНАТА ИМ В ТРУД И ЦЕНАТА ИМ В ПАРИ .......................................... 41 Глава VI. ЗА СЪСТАВНИТЕ ЧАСТИ НА ЦЕНАТА НА СТОКИТЕ .............................. 53 Глава VII. ЗА ЕСТЕСТВЕНАТА И ПАЗАРНАТА ЦЕНА НА СТОКИТЕ .................... 58 Глава VIII. ЗА РАБОТНАТА ЗАПЛАТА ................................................................................... 64 Глава IX. ЗА ПЕЧАЛБАТА ОТ КАПИТАЛА ........................................................................... 79 Глава X. ЗА РАБОТНАТА ЗАПЛАТА И ПЕЧАЛБАТА ПРИ РАЗЛИЧНИТЕ ПРИЛОЖЕНИЯ НА ТРУДА И КАПИТАЛА .................................................................... 87 Раздел I. Неравенства, дължащи се на характера на самите приложения ................ 87 Раздел II. Неравенства, предизвиквани от европейската политика ........................ 100 Глава XI. ЗА ПОЗЕМЛЕНАТА РЕНТА ................................................................................... 117 Раздел I. За продукта на земята, който винаги дава рента ....................................... 118 Раздел II. За продукта на земята, който понякога дава, а понякога не дава рента 129 Раздел III. За колебанията в съотношението между съответните стойности на онзи вид продукт, който винаги дава рента, и на онзи вид, който понякога дава, а понякога не дава рента ................................................................... 138 Отклонение относно колебанията в стойността на среброто през последните четири века................................................................................................................. 139 Първи период .......................................................................................................... 139 Втори период ......................................................................................................... 148 Трети период.......................................................................................................... 149 Колебания в съотношението на съответните стойности на златото и среброто 160 Основания за съмнението, че стойността на среброто продължава да намаля .. 164 Различните въздействия на напредъка на обществото върху три различни вида суров продукт ............................................................................................................ 164 Първи вид ................................................................................................................ 165 Втори вид ............................................................................................................... 166 Трети вид................................................................................................................ 173 3 Заключение на отклонението относно колебанията в стойността на среброто ..... 179 Въздействието на напредъка на обществото върху действителната цена на манифактурните изделия ............................................................................................. 183 Заключение.................................................................................................................... 186 КНИГА II. ЗА ПРИРОДАТА, НАТРУПВАНЕТО И ПРИЛОЖЕНИЕТО НА КАПИТАЛА Увод......................................................................................................................................................... 195 Глава I. ЗА ПОДРАЗДЕЛЯНЕТО НА НАТРУПАНИТЕ ЗАПАСИ................................ 197 Глава II. ЗА ПАРИТЕ, РАЗГЛЕЖДАНИ КАТО ОСОБЕНА РАЗНОВИДНОСТ НА ОБЩИЯ ЗАПАС НА ОБЩЕСТВОТО, ИЛИ ЗА РАЗХОДИТЕ ЗА ПОДДЪРЖАНЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ КАПИТАЛ .................................................... 203 Глава III. ЗА НАТРУПВАНЕТО НА КАПИТАЛ ИЛИ ЗА ПРОИЗВОДИТЕЛНИЯ И НЕПРОИЗВОДИТЕЛНИЯ ТРУД .................................... 235 Глава IV. ЗА КАПИТАЛА, КОЙТО СЕ ДАВА НАЗАЕМ ПОД ЛИХВА .................... 248 Глава V. ЗА РАЗЛИЧНИТЕ ПРИЛОЖЕНИЯ НА КАПИТАЛА ...................................... 254 КНИГА III. ЗА РАЗЛИЧНИЯ НАПРЕДЪК КЪМ БОГАТСТВО НА РАЗЛИЧНИТЕ НАРОДИ Глава I. ЗА ЕСТЕСТВЕНИЯ НАПРЕДЪК КЪМ БОГАТСТВО ...................................... 265 Глава II. ЗА ПРЕЧКИТЕ ЗА ЗЕМЕДЕЛИЕТО В ДРЕВНА ЕВРОПА СЛЕД ПАДАНЕТО НА РИМСКАТА ИМПЕРИЯ ...................................................................... 269 Глава III. ЗА ВЪЗНИКВАНЕТО И РАЗРАСТВАНЕТО НА ГРАДОВЕТЕ СЛЕД ПАДАНЕТО НА РИМСКАТА ИМПЕРИЯ ....................................................... 277 Глава IV. КАК ТЪРГОВИЯТА НА ГРАДОВЕТЕ СЪДЕЙСТВУВАЛА ЗА ПОВИШАВАНЕ БЛАГОСЪСТОЯНИЕТО НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ ............... 285 КНИГА IV. ЗА СИСТЕМИТЕ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ИКОНОМИЯ Увод......................................................................................................................................................... 294 Глава I. ЗА ПРИНЦИПА НА ТЪРГОВСКАТА, ИЛИ МЕРКАНТИЛНАТА, СИСТЕМА .................................................................................................................................... 295 Глава II. ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ ВНОСА ОТ ЧУЖДИ СТРАНИ НА ТАКИВА СТОКИ, КОИТО МОГАТ ДА СЕ ПРОИЗВЕЖДАТ В СТРАНАТА.. 310 Глава III. ЗА ИЗКЛЮЧИТЕЛНИТЕ ОГРАНИЧЕНИЯ НА ВНОСА НА ПОЧТИ ВСИЧКИ ВИДОВЕ СТОКИ ОТ СТРАНИ, ТЪРГОВСКИЯТ БАЛАНС С КОИТО СЕ СМЯТА ЗА НЕБЛАГОПРИЯТЕН ...................................... 324 Раздел 1. Неразумността на подобни ограничения дори съгласно принципите на търговската система........................................................................... 324 Раздел II. Неразумността на тези извънредни ограничения по силата на други принципи ...................................................................................................... 334 Глава IV. ЗА ВЪЗВРАТНИТЕ МИТА ....................................................................................... 342 Глава V. ЗА ПРЕМИИТЕ ЗА ИЗНОС ........................................................................................ 346 4 Отстъпление относно житната търговия и житните закони .................................... 357 Глава VI. ЗА ТЪРГОВСКИТЕ ДОГОВОРИ ............................................................................ 375 Глава VII. ЗА ТЪРГОВСКИТЕ ДОГОВОРИ .......................................................................... 383 Раздел I. За подбудите за създаване на нови колонии .............................................. 383 Раздел II. Причини за процъфтяването на новите колонии ..................................... 388 Раздел III. За изгодите, които Европа получи от откриването на Америка и пътя за Източна Индия покрай нос Добра надежда............................................... 405 Глава VIII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ ЗА ТЪРГОВСКАТА СИСТЕМА ........................................ 440 Глава IX. ЗА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ СИСТЕМИ ИЛИ ЗА ОНЕЗИ СИСТЕМИ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ИКОНОМИЯ, КОИТО ПРЕДСТАВЯТ ПРОДУКТА НА ЗЕМЯТА ЗА ЕДИНСТВЕНИЯ ИЛИ ГЛАВНИЯ ИЗТОЧНИК НА ДОХОДА И БОГАТСТВОТО НА ВСЯКА СТРАНА ................................................... 453 КНИГА V. ЗА ДОХОДА НА ВЛАДЕТЕЛЯ ИЛИ ДЪРЖАВАТА Глава I. ЗА РАЗХОДИТЕ НА ВЛАДЕТЕЛЯ ИЛИ ДЪРЖАВАТА ................................. 471 Раздел I. За разходите за отбрана................................................................................ 471 Раздел II. За разходите за правораздаване ................................................................. 482 Раздел III. За разходите за обществени съоръжения и обществени институции .. 490 Статия I. За обществените съоръжения и институции за улесняване търговията на обществото ........................................................................................ 491 Първо, за онези, които са необходими за улесняване на търговията изобщо. 491 За обществените съоръжения и институции, които са необходими за улесняване на специални браншове на търговията ........................................... 496 Статия II. За разходите за образователните заведения за младежта ................. 513 Статия III. За разходите за образователни заведения за хората от всички възрасти ......................................................................................................... 529 Раздел IV. За разходите за поддържане достойнството на владетеля .................... 547 Глава II. ЗА ИЗТОЧНИЦИТЕ НА ОБЩИТЕ, ИЛИ ДЪРЖАВНИТЕ ПРИХОДИ НА ОБЩЕСТВОТО ........................................................................................................................... 549 Раздел I. За фондовете, или източниците на приход, които могат да принадлежат специално на държавния глава или държавата .................................. 549 Раздел II. За данъците .................................................................................................. 554 Статия I. Данъци върху рентата. Данъци върху поземлената рента ................. 556 Данъци, които се определят не според рентата, а според продукта на земята562 Данъци върху наема от къщи ............................................................................... 564 Статия II. Данъци върху печалбата, или върху произтичащия от капитала доход...................................................................................................... 569 Данъци върху печалбата от определени приложения на капитала .................. 573 Приложение към статия I и II. Данъци върху капиталната стойност на земята, сградите и движимото имущество ............................................................. 577 Статия III. Данъци върху работната заплата ....................................................... 581 Статия IV. Данъци, които е предвидено да падат върху всички видове доход без разлика ...................................................................................................... 583 Поголовни данъци ................................................................................................. 584 Данъци върху потребителните стоки .................................................................. 585 Глава III. ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ДЪЛГОВЕ ................................................................................ 611 5 Адам Смит – класик на буржоазната политическа икономия1 Появата на „Изследване на природата и причините на богатството на народите“ от Адам Смит в 1776 г. е забележително събитие в световната икономическа литература, което бележи нов важен етап в развитието на научната буржоазна икономическа мисъл. Този труд прави голяма крачка напред в обособяването на политическата икономия като самостоятелен клон на науката. „У А. Смит политическата икономия се разви – пише К. Маркс – като цялостна наука, теренът, който обхващаше, получи до известна степен завършени очертания .. .“2 Противоположно на феодалната идеология и меркантилизма – буржоазната икономическа теория в епохата на първоначалното натрупване на капитала, А. Смит разработи стройна система от икономически възгледи, които отговаряха на интересите на развиващия се промишлен капитализъм. Предшествениците на А. Смит или не си поставяха подобна задача – например Д. Лок, Д. Норе, Д. Юм, които изследваха само отделни частни явления на буржоазния икономически живот (пари, лихва, рента и т. н.), или търпяха неуспех в нейното решаване, като например У. Пети, Ф. Кене и Д. Стюърт, поради недостатъчното развитие на капитализма и икономическите знания. Значението на труда на Смит се състои в това, че той даде първото научно (в рамките на буржоазния кръгозор) теоретично обяснение на функционирането на капиталистическата стопанска система в стадия на свободната конкуренция. С окончателното, развенчаване на меркантилизма Смит отбеляза края на първия стадий в развитието на капитализма – първоначалното натрупване на капитала, и навлизането му във втория стадий – епохата на свободната конкуренция. Смит разработи теоретичното оръжие на революционната класа на XVIII век – буржоазната класа, и програма за икономическа политика, отговаряща на интересите на буржоазията. Именно затова идеите му се разпространиха широко не само в Англия, но и далеч извън нейните предели. Те обосноваваха теоретически необходимостта да бъдат ликвидирани феодалните отношения и играеха прогресивна роля. В. И. Ленин характеризира Смит като „велик идеолог на напредничавата буржоазия“3. Книгата на Смит упражни огромно влияние върху цялото по-нататъшно развитие на политическата икономия. Смит бе един от забележителните предшественици на научния социализъм в областта на политическата икономия. И все пак той не е основоположник на политическата икономия. Историята на политическата икономия е продължителен процес на отделянето ѝ от другите науки, започнал с разработената от У. Пети политическа аритметика – тази, по думите на К. Маркс, „първа форма, в която политическата икономия се отделя като самостоятелна наука“4 (к. м. – В. А.). Този процес завършва с революционния преврат, направен от К. Маркс и Ф. Енгелс – създателите на действително научната, пролетарската политическа икономия, които за пръв път научно определиха нейния предмет за разлика от другите Встъпителна студия към руския превод на труда на Смит, издание на Издателството за социалноикономическа литература в Москва, 1962 г 2 Маркс, К. и Ф. Енгелс. Съч. Т. 26, ч. II, с. 174. 3 Ленин, В. И. Събр. съч. Т. 2, с. 510. 4 Маркс, К. и Ф. Енгелс. Съч. Т. 13, с. 41. 1 6 обществени науки. Трудът на Смит, появил се на бял свят преди повече от двеста години, и досега представлява интерес като епохално произведение в историята на политическата икономия, като извънредно ценен исторически документ. 1. ИСТОРИЧЕСКИТЕ УСЛОВИЯ ЗА ПОЯВАТА НА КНИГАТА НА АДАМ СМИТ Непосредственият повод за написване на „Богатството на народите“ било желанието на А. Смит да систематизира лекциите си по така наречената „морална философия“, които чел в Глазгоуския университет през 1751-1764 година.5 По онова време политическата икономия (по-точно – някои нейни проблеми), наред с правото, политиката, етиката и теологията, влизала в състава на една „единна наука“ – „моралната философия“. В 1765 г. А. Смит пристъпил към тази задача. От работата в края на краищата израснало произведението, което спечелило на автора световна известност. В 1767 г. Смит се заселил в родината си Шотландия – в градчето Къркколди, където се бил родил и прекарал детските си години. Оттук като четиринадесетгодишен юноша той отишъл да учи в университета в Глазгоу, а три години по-късно – в Оксфордския университет. В Къркколди години наред Смит упорито и напрегнато работил върху своето съчинение в пълно уединение. Той притежавал голям опит в изследователската работа и огромна работоспособност. Енциклопедическите си познания придобил почти изключително със самообразование. С чувство на огорчение си спомнял той за своите учители-наставници, които с редки изключения не го научили на нищо и изобщо не го наставлявали. В 1773 г. Смит заминал за Лондон, за да приключи работата върху книгата, и останал там до пролетта на 1776 г., когато излязло „Богатството на народите“. Били минали близо единадесет години, откакто започнал да работи върху това съчинение. А замисълът да напише обширно всеобхватно изследване за живота на човешкото общество бил възникнал у него отдавна. Още в 1759 г., осъществявайки този план, Смит издал произведението „Теория на моралните чувства“, в основата на което положил лекциите по етика, които чел в Глазгоуския университет. Следващият етап било излизането в 1776 г. на главния труд на А. Смит „Изследване на природата и причините на богатството на народите“. И след излизането на „Богатството на народите“ той отделя много време за научна работа, но смъртта му попречила да изпълни своята задача. Смит починал на 17 юли 1790 г. в Единбург. Планът за обширно всестранно изследване на човешкото общество не бил завършен докрай. Поставянето на такава грандиозна задача съвсем не било случайно. Потребността от подобно изследване се диктувала от целия ход на икономическото и политическото развитие на Англия през втората половина на XVIII век. По това време завършват процесите на първия стадий от развитието на капитализма – на първоначалното натрупване на капитала и създаването на основните предпоставки за функционирането на капиталистическата икономика, и Англия навлиза в нов стадий на капитализма – Лекциите на А. Смит по право, политика и политическа икономия, които чел в Глазгоуския университет, са запазени под формата на студентски записки, направени вероятно, в 1763 г. Те били публикувани в 1896 г. под заглавие „Lectures on Justice, Police, Revenue and Arms (Oxford). 5 7 стадия на свободната конкуренция. През XVIII век в Англия завършва аграрният преврат, в резултат на който земята се концентрира в ръцете на едрите поземлени собственици и буржоазията, а многобройното селячество се разорява, отделя се от земята и се превръща в пролетариат. Новото в този процес е, че лендлордовете използват силата на държавния закон, за да заграбват общинните земи. Насилственото присвояване на общинната поземлена собственост започва още в края на XV век. „Напредъкът на XVIII век – пише К. Маркс – се заключава в това, че вече самият закон става средство за заграбване на народната земя.“6 За 40 години (1761-1801) били заградени 10 пъти повече общинни полета и пасища, отколкото през предидущите 60 години (1700-1760). В резултат към средата на XVIII век общинното земевладение и дребната селска собственост в Англия биват унищожени и заменени с големи капиталистически ферми. Селскостопански работници, капиталисти-фермери и лендлордове – такава е новата класова структура на английското село. Възникналият в селското стопанство излишък от свободна работна ръка, заедно с разорените занаятчии, става източникът за формиране из промишлен пролетариат в градовете. Бързо се развива манифактурното производство. Огромните капитали, натрупани в резултат на безпощадната експлоатация и прякото ограбване на обширните колонии, на широката търговия с роби 7 , спекулата, системата на държавния дълг и покровителствените мита почват да се влагат в производството. В резултат на разслояването на дребните стокопроизводители, нарастването на градското население с приток от селото, на развитието на разделението на труда и главно на образуването на гигантската колониална империя на Англия бързо се разширили вътрешният и външният пазар. Манифактурното производство било вече неспособно да задоволява нарасналото платежоспособно търсене. Назрявала необходимостта да се премине от манифактурната промишленост към фабрична. Наред с това назрявали и техническите предпоставки за промишлен преврат. Разделението на труда в манифактурата водело до опростяване на производствените операции и до облекчаване на тяхната механизация. За този процес съдействали развитието на работния инструмент, диференциацията му във връзка с развитието на разделението на труда, наличието на квалифицирани работници и изобретяването на машини. Именно през втората половина на XVIII век били направени изобретенията, които създали основата на фабричната система на капиталистическото производство. „Едва машините на Аркрайт и Кромптом и парната машина на Уат8 – пише Енгелс за развитието на промишления преврат – дадоха пълен размах на движението, като създадоха фабричната система.“9 Засилилата се английска промишлена буржоазия се стремяла към политическата Маркс, К и Ф. Енгелс. Съч. Т. 23, с. 729. Само в английските колонии за сто години от 1680 г. нататък били продадени не по-малко от 2 млн. негри, докарани от Африка. 8 В 1769 г. бръснарят Аркрайт взел патент за присвоената от него предачна машина, изобретена в 1767 г. от дърводелеца Томас Хейс и тъкача Джон Клей. В 1783 г. работникът Семюъл Кромптон изобретил усъвършенствувана предачна машина. Скоростта на преденето нараснала стотици пъти. Джеймс Уат, лаборант в Глазгоуския университет, изобретател в 1765 г. парната машина с просто, а в 1784 г. – с двойно действие, която можела да се използва като двигател. А. Смит познавал Уат и му помогнал да заобиколи забраната да продължи опитите с машината, наложена в 1757 г. от цеховата корпорация в Глазгоу. 9 Маркс, К. и Ф. Енгелс. Съч. Т. 1, с. 586. 6 7 8 власт в страната и към промишлена хегемония в целия свят. Буржоазната икономическа мисъл в Англия по онова време не давала теоретично тълкувание на тези нови явления. Икономическата теория на меркантилизма, която обосновавала процесите на първоначалното натрупване на капитала и създаването на основните предпоставки на капиталистическата стопанска система, влязла в противоречие с потребностите на икономическото развитие на капитализма в един период, когато тези предпоставки били вече създадени. При тези условия наложително се поставяла задачата да се обясни натрупването на капитала върху същинска капиталистическа основа, функционирането на капиталистическата производствена система. Теоретиците на меркантилизма, които изхождали от признаването на решаващата роля на явленията от сферата на обръщението в икономическия живот и игнорирали законите на производството, били безсилни да решат тази задача. Тя била решена от Адам Смит с оглед на условията на манифактурния стадий в развитието на капитализма. Съвсем не случайно Смит смятал меркантилизма за своя главен противник в областта на икономическата теория. 2. ПРЕДМЕТ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО И СТРУКТУРА НА КНИГАТА НА А. СМИТ Смит формулира предмета на своя анализ в самото заглавие на книгата „Изследване на природата и причините на богатството на народите“. В увода към IV книга на своя труд той пояснява, че политическата икономия „си поставя за цел обогатяването както на народа, така и на владетеля“10. Смит изхожда от това, че трудът е източникът на „богатството на народа“. Количеството продукти, с които хората могат да разполагат през годината, се определя, от една страна, от числеността на населението, заето в материалното производство, а от друга – от производителността на техния труд. Решаваща роля Смит отрежда на втория фактор. Като икономист на манифактурния период на капитализма той смята, че главното средство за повишаване производителността на труда е развитието на разделението на труда. И така, предмет на анализа е „богатството на народа“, неговите източници. Но какво представлява богатството при условия, когато народът е разделен на антагонистични класи? За богатството на коя класа става дума, изразител на чии интереси бил Адам Смит? В центъра на вниманието му съвсем не е „богатството на народа“, а богатството на буржоазията, изследването на условията за неговото производство. Според него при условия, когато са натрупани капитали, а земята е превърната в частна собственост, работниците не получават напълно продукта на своя труд, а само минимум от средства за живот. Доходите на капиталистите и поземлените собственици представляват удръжки от продукта на труда. При тези условия повишаването на производителността на труда на работниците води не към нарастване на „богатството на народа“, а към увеличаване на богатството на буржоазията и лендлордовете. Заслугата на Смит се състои в това, че той до известна степен разкрил механизма на производството на принадена стойност в условията на манифактурния стадий на капитализма, През този период повишаването на производителността на труда, 10 Вж. Книга IV на настоящото издание. 9 обусловено от развитието на неговото разделение, действително е главният фактор за увеличаване нормата на експлоатация, масата на принадената стойност. Манифактурата „като специфично капиталистическа форма на обществения производствен процес – пише К. Маркс – е само особен метод за произвеждане на относителна принадена стойност или метод да се увеличи за сметка на работниците самонарастването на капитала, което обикновено наричат обществено богатство, „wealth of nations“ („богатство на народите“) и т. н.11 Тук Маркс разкрива действителния смисъл на категорията на Смит „богатство на народите“. Изследвайки производството на „богатството на народите“, Смит акцентира своето внимание не върху техническата, а върху социалната му страна, върху буржоазните производствени отношения, които вече господствали в тогавашна Англия. Но поради ограничеността на класовия си кръгозор, по силата на редица исторически условия Адам Смит, макар и да изследва производствените отношения в буржоазното общество, не успява, както изобщо и цялата класическа буржоазна политическа икономия, да формулира съзнателно действителния предмет на своето изследване. Отношенията между хората се отъждествяват в неговото съзнание с отношенията между вещите. Класическо определение на предмета на изследването на Адам Смит е дадено от Маркс в неговия труд „Нищета на философията“: „Задачата на икономистите от рода на Адам Смит и Рикардо, които са историци на тази епоха – пише Маркс, – се състои само в това, да изяснят по какъв начин се придобива богатството при буржоазните производствени отношения, да формулират тези отношения в закони и категории и да покажат доколко тези закони и категории по отношение на производството на богатство превъзхождат законите и категориите на феодалното общество.“12 С оглед на манифактурния стадий на капиталистическата промишленост тази задача включвала всестранното изследване на разделението на труда и на последиците от неговото развитие, тъй като разделението на труда при тогавашните условия било главното средство за повишаване производителността на труда и следователно за производството на принадена стойност. Именно затова Смит отделя в своя труд такова голямо внимание на проблема за разделението на труда. „А. Смит ex officio започва своето съчинение с един апотеоз на разделението на труда“13 – пише Маркс. В разделението на труда, което води до рязко увеличаване на неговата производителност, Смит вижда решаващото средство за увеличаване „богатството на народа“. Но Смит, пише Маркс, „... не е установил нито едно ново положение върху разделението на труда. Обаче онова, което го характеризира като политически икономист, който обобщава манифактурния период, е ударението, което той поставя върху разделението на труда“14 (к. м. – В. А.). От гледна точка на разделението на труда Смит разглежда основните икономически проблеми в своята книга: стойността на стоките, труда като източник на стойност, парите и т. н., и прави редица важни открития. Подходът към икономическите проблеми от гледна точка на разделението на труда налагал да се изтъква общественият, социалният аспект на тези явления. Изхождайки от това, че трудът в обществото е разделен, че обществото е нещо като трудов съюз, Смит прави извода, че хората са принудени да разменят продуктите на своя труд, именно на труда. Следователно, заключава той, регулатор на тази размяна, нейна мярка може да Маркс, К. и Ф. Енгелс. Съч. Т. 23, с. 377. Пак там, т. 4, с. 145. 13 Пак там, т. 23, с. 135. 14 Пак там, с. 360. 11 12 10 бъде само трудът, изразходван за производството на тези продукти. Така Смит подхожда към обосноваването на определението на стойността чрез труда. Този подход му позволил да преодолее отрасловата ограниченост на физиократите и да стигне до извода, че стойността на стоките се определя от разходите на труд изобщо, независимо от особеностите на даден отрасъл на материалното производство. Този извод е важен етап в изследването на труда, който образува стойността на стоките. От гледна точка на разделението на труда Смит се опитва да обясни и редица други явления. Така изоставането на селското стопанство от развитието на промишлеността се определя според него от трудностите в развитието на разделението на труда в селското стопанство по естествени причини. Смит обяснява различното равнище на икономическото развитие на различните страни с нееднаквите условия за развитие на разделението на труда, които съществуват в тях. Разделението на труда е един вид историческата призма, през която Смит разглежда икономическите процеси. Трудът на Смит се състои от пет книги. Предметът на изследване в първата книга е формулиран от Смит в самото заглавие: „Причините за увеличаване производителната сила на труда и за реда, по който неговият продукт се разпределя естествено между различните класи на народа“. Главното в първата книга са теориите за стойността и принадената стойност. Първите три глави са посветени на изследването на причините за появата и развитието на разделението на труда на базата на занаятчийската техника и определят значението му за увеличаване производството на стоки. Следователно тук се разглежда главната форма на развитие на производителните сили, типична за манифактурния стадий на капитализма в промишлеността. В глави IV-VII Смит излага своята теория за стойността. Характерно е, че той започва разглеждането ѝ с проблема за парите, показвайки по този начин, че не разбира произхода на парите като резултат от развитието на противоречията на стоката. За Смит парите са само „велико колело на размяната“. Важно е обаче, че той започва своето изследване на капитализма с анализ на закономерностите на стоковото производство. И макар да дава противоречива характеристика на съотношението между простото стоково и капиталистическото производство, като ги разграничава в един случай и ги отъждествява в друг, той инстинктивно схваща огромното методологическо значение на теорията за стойността за анализа на капитализма. В тези глави Смит формулира трудовата теория за стойността, определяйки стойността с труда, изразходван за производството на стоките. Тази теория изиграла изключително важна роля за развитието на научната политическа икономия. Пак тук Смит излага становището, което по-късно получи названието „догмата на Смит“: определянето на стойността на една стока със сумата на три дохода (работна заплата, печалба и рента). В глави VI и VII, опитвайки се да разгледа особеностите на ценообразуването при условията на капитализма. Смит преминава към анализ на работната заплата, печалбата и рентата. Главният проблем на изследването в тези две и последните четири (VIII-XI) глави на книгата е проблемът за принадената стойност, за същността на отношенията между труда и капитала. В този раздел Смит дава, общо взето, правилна характеристика на класовата структура на буржоазното общество. Предмет на анализ във втората книга, озаглавена „За природата, натрупването и приложението на капитала“, е капиталът, преди всичко вещните форми на неговото проявление. Тук Смит развива своето учение за деленето на капитала на основен и 11 оборотен, разглежда различните видове капитал (заемен, търговски, промишлен) и начините на неговото приложение и натрупване. Значително внимание се отделя на проблемите на даричното (книжно и металическо) обръщение. В тази книга са поставени важните проблеми на възпроизводството на обществения продукт. Смит прави разлика между брутен и чист доход на обществото, между производителен и непроизводителен труд. Броят на заетите с производителен труд работници зависи според него от количеството на приложения капитал. Затова той разглежда капитала като извънредно важен фактор за нарастването на „богатството на страната“. Следователно в първите две книги на „Богатството на народите“ се изследват икономическите проблеми на политическата икономия на капитализма. Последните три книги на своя труд Смит посвещава на историята на народното стопанство и политическата икономия, на въпросите на държавните финанси. Третата книга – „За различния напредък на различните народи към богатство“, е посветена на обосноваването на принципите на политическата икономия, отговарящи на интересите на развития промишлен капитализъм – свободата на предприемаческа дейност, и на критиката на феодалните ограничения. Икономическата политика се разглежда тук като един от важните фактори за нарастването на богатството. Смит продължава защитата на фритредерството в четвъртата книга – „За системите на политическата икономия“, където главното внимание е насочено към критика на меркантилистката теория и практика (глави VIII-IX). В последната глава той анализира основните положения на учението на физиократите, към което се отнася, общо взето, доброжелателно. В последната, пета книга – „За доходите на владетеля или държавата“, се критикуват основите на феодалната данъчна система и се разработват принципите на буржоазната данъчна система, която осигурява данъчен имунитет на промишления капитал. 3. ДВОЙСТВЕНОСТТА НА МЕТОДА НА А. СМИТ И ПРОТИВОРЕЧИВОСТТА НА НЕГОВАТА СИСТЕМА Методът на изследване на Смит е крайно противоречив. За него са характерни два различни, по същество противоположни начина на разбиране на икономическия живот: аналитичен и описателен. От една страна, той се стреми да проникне в анатомията и физиологията на буржоазната система на производство, да разкрие вътрешните, закономерни връзки на изследваните от него икономически явления. От друга, той просто описва, класифицира измамната привидност на тези явления, фиксира излизащите на повърхността на икономическия живот привидни зависимости. Грешката на Смит съвсем не е в това, че решава в изследванията си проблеми от двояко естество. Задача на научното изследване е не само да разкрие вътрешната същност на изследваните явления (което, разбира се, е главното), но и да опише външната форма на тяхното проявление. Нещо повече, първото, обективно неизбежно стъпало на процеса на познанието е запознаването с външните признаци на предметите и явленията. А научното изследване е призвано да разкрие съотношението между вътрешната същност и външната форма на явленията. Грешката на Смит е в това, че поставя знак за равенство между тези различни методи на изследване, както и между техните резултати. Той представя измамната външна връзка на явленията като съществена, вътрешна, закономерна връзка. „Тези два начина 12 на разбиране... – пише Маркс за неговия метод – не само преспокойно вървящ ръка за ръка у Смит, но и се преплитат един с друг и постоянно си противоречат един на друг.“15 „И едната, и другата работа го интересува в еднаква степен – пояснява Маркс, – а тъй като и двете протичат независимо една от друга, то тук се получава един съвсем противоречив начин на представяне: единият възглед изразява повече или по-малко правилно вътрешната връзка, а другият – който е също така правомерен и няма никакво вътрешно взаимоотношение с първия начин на разбиране, никаква вътрешна връзка с него – изразява външно проявяващата се връзка“ (к. м. – В. А.).16 На какво се дължи противоречивостта в метода на изследване на Смит? Отговорът на този въпрос трябва да се търси преди всичко в историческите условия и класовите основи на неговото творчество. През втората половина на XVIII век промишлената буржоазия, идеолог на която е Адам Смит, заемала в Англия двойствено положение. От една страна, тя била прогресивна класа, която се борела против остатъците от феодалните отношения, била знаменосец на промишленото развитие, класа, заинтересована от научния анализ на икономическите отношения и техните закони. От друга страна, промишлената буржоазия се явявала като експлоататорска класа, чието икономическо положение зависело от запазването и укрепването на отношенията на експлоатация на наемните работници. В това си качество английската промишлена буржоазия от XVIII век, разбира се, била кръвно заинтересована да бъдат запазени тайните на капиталистическите производствени отношения. Вторият метод на Смит изобразява връзката между явленията на икономическия живот, „както тя привидно е дадена в явленията на конкуренцията и както тя следователно се представя пред чуждия на науката наблюдател, а също и пред онзи, който практически е обхванат от процеса на буржоазното производство и практически е заинтересован от него“17. При това е важно да се подчертае, че Смит защищава капитализма не като апологет. Но това, разбира се, съвсем не е единственият източник на противоречивостта в метода на Смит. Тук може да бъде отнесено и недостатъчно високото равнище на развитие на капитализма, което не позволявало да се поставят и решат редица теоретични проблеми. Важна роля играела и относителната неразвитост на предшестващата икономическа мисъл. „У Смит това има своето оправдание... – пише Маркс за противоречивия метод на Смит, – тъй като неговата задача беше в действителност двояка. От една страна, тя беше опит да се проникне във вътрешната физиология на буржоазното общество; от друга страна обаче, Смит се стремеше отчасти за пръв път да опише проявяващия се външен образ на жизнените форми на това общество... а отчасти... да ги възпроизведе за пръв път в езика и в мисловния процес.“18 Противоречивостта на метода предопределила и противоречивостта на цялата система на икономическите възгледи на Смит, включително и на отправната ѝ точка. И съвсем не е случайно, че по отношение на характеристиката на тази отправна точка в литературата не съществува единно мнение дори сред големите, видните историци на политическата икономия. „... Смит не беше материалист“ – пише в предговор към „Богатството на народите“ Д. И. Розенберг. 19 „Мирогледът на Смит – пише Ф. Я. Пак там, т. 26, ч. II, с. 174. Пак там, с. 175. 17 Пак там, с. 174. 18 Пак там, с. 174-175. 19 Смит, Адам. Исследование о природе и причинях богатства народов. М., 1935, с. XXII. 15 16 13 Полянски – бе общо взето материалистически.“20 С оглед на отправната точка на учението на Адам Смит и едното, и другото гледище са до известна степен правилни. Но те са едностранчиви, тъй като А. Смит изгражда цялата система на своите възгледи фактически върху две изходни основи. Опирайки се на описателния си метод, Смит погрешно смята, че в исторически план отправна точка на изследването на икономиката на съвременното му общество е обособеният в стопанско отношение индивид, който преследва своя частен интерес. Той смята, че определящ фактор в икономическия живот на обществото е егоизмът на водещия своето стопанство индивид. Именно така изглежда движещата сила на капиталистическите отношения на повърхността на явленията. Смит я изобразява така, както тя е „дадена външно в явленията на конкуренцията“. Това, разбира се, е несъстоятелно метафизическо-идеалистическо гледище. Икономическият интерес на човека и дори на класата е само отражение на господстващите в обществото производствени отношения, подчинени на обективните икономически закони. Икономическият интерес сам се определя от тези отношения и закони, произтича от тях, а не ги определя. Господството на частната собственост върху средствата за производство поражда частнособственическия егоизъм, свеждайки всички икономически интереси на собственика до лично обогатяване. А обществената социалистическа собственост поражда в хората дълбока заинтересованост от повишаването на благосъстоянието на цялото общество. Несъстоятелността на отправната точка в изследването на Смит се разкрива в това, че използваната от него робинзонада представлява метафизична абстракция от обществото, от обществените икономически отношения, т.е. от онова, което е действителният предмет на политическата икономия. Именно затова съвсем ненаучни са опитите да се изведат от изолираното стопанство, в което липсват обществените производствени отношения, чертите, свойствата и законите на тези отношения и да се разпрострат върху общественото производство. „Отделният и обособен ловец и рибар, с които започват Смит и Рикардо – пише Маркс, – спадат към лишените от фантазия измислици на XVIII век.“21 Хората никога не са произвеждали и не могат да произвеждат извън обществото. В този смисъл на всички стъпала на неговото развитие производството е обществено. „Производството на обособения индивид вън от обществото... – пише Маркс – е също такава безсмислица, както и развитието на езика без съвместно живеещи и разговарящи помежду си индивиди.“22 И колкото по-малка е била властта на човека над природата, колкото по-слабо развити били производителните сили, толкова по-несамостоятелен е бил произвеждащият индивид. Следователно отделният и обособен производител исторически съвсем не е отправната точка на капиталистическата икономика. Самата представа за изолирания, независим производител е продукт на доста развити производствени отношения и сравнително високо равнище на производителните сили. Следователно едва в условията на свободната конкуренция, на сравнително високо равнище на развитие на капиталистическите производствени отношения можела да История экономической мысли. МГУ, 1961, с. 310 Маркс, К. и Ф. Енгелс. Съч. Т. 12, с. 707. 22 Пак там, с. 708. 20 21 14 възникне представата за индивида (буржоата), освободен от феодалните ограничения ѝ свободно преследващ икономическия си интерес. „Но епохата – пише Маркс, – която създава това становище – становището на обособения индивид, е тъкмо епоха на найразвитите обществени... отношения.“23 А научният метод на Смит го кара не да се ограничава е описание на егоизма на изолираните произвеждащи субекти, а да търси зад него дълбоката основа на икономическия живот на обществото. Изхождайки от егоизма на човека, Смит открива, че интересът на един човек се ограничава от интереса на друг. В този случай „интересите“ изобщо престават да обясняват каквото и да било. Смит стига до извода, че тъй като интересите на хората произтичат от човешката природа, стопанският им живот се регулира от законите на човешката природа, които той схваща фактически като обективни материални закони. „Голяма заслуга на физиократите – пише Маркс за положенията на тяхната теория, възприети от Смит – беше това, че те разглеждаха тези форми (става дума за буржоазните форми на производство – В. А.) като физиологически форми на обществото: като форми, произтичащи от естествената необходимост на самото производство и независещи от волята, политиката и т. н. Това са материалните закони.“24 От друга страна, Смит обобщено тълкува „човешката природа“ като събирателна категория. Това му дава възможност до известна степен да долови обществения характер на икономическите отношения и да преодолее, макар и далеч не докрай, метафизическата ограниченост на своя метод. Така Смит преминава от идеалистическо-метафизическия подход към материалистическо-обществения. Диалектиката си остава чужда за неговото разбиране. Използвайки два диаметрално противоположни метода за анализ на явленията, Смит естествено получава и различни, понякога противоположни теоретични резултати. По нито един теоретичен въпрос у него няма едно гледище, а обикновено две, три, понякога и четири. Така той има четири теории за стойността. Опирайки се на аналитичния метод, той определя стойността на една стока с количеството труд, изразходван за нейното изготвяне. Това е научният вариант на неговата теория за стойността, макар че в него той не е решил редица най-съществени проблеми: не е разкрил двойствения характер на труда, който създава стоката, не е видял, че стойността се определя от обществено необходимия, а не от индивидуалния труд, и т. н. Всички научни открития на Смит имат в основата си трудовата теория за стойността. Главното е, че тя му е дала възможност да долови експлоататорската същност на капиталистическата печалба. Именно затова съвременните вулгарни икономисти се стремят да зачеркнат научния вариант на теорията за стойността на Смит и да вдигнат на щит погрешните му изказвания по този въпрос. Използвайки описателния метод, Смит формулира редица вулгарни определения на стойността. Първо, той определя стойността на стоката с труда, купуван с тази стока (овеществен в друга стока, или жив труд, нает за тази стока). А тъй като купуваната стока за простия стокопроизводител е негов доход, Смит, второ, определя стойността с 23 24 Пак там. Пак там, т. 26, ч. I, с. 12. 15 дохода, с работната заплата. А с оглед на капиталистическото общество, където работникът не получава целия продукт на своя труд, той определя стойността на стоката със сумата на трите дохода: работна заплата, печалба и рента. Оттук той стига до своята ползваща се с печална известност догма: стойността на стоките се образува от доходите и се разпада на тях. Тези антинаучни схващания за стойността почиват на смесването на стойността с разменната стойност. Така нареченият „купуван труд“, въплътен в купуваната стока, може само да изразява стойността на първата стока, а не да я определя. Стойността на една стока не може да се определя от дохода или от сумата на доходите, тъй като последните сами са стойности, чийто произход тепърва трябва да се обясни. Тук Смит подменя анализа на производството на стойността на стоката с описание на нейното разпределение. При това той смесва цялата стойност на стоката с новосъздадената и изпуща из предвид разходите на постоянен капитал. Догмата на Смит, която изключва научната постановка и решение на редица извънредно важни проблеми на политическата икономия, бе преодоляна за пръв път едва от Маркс и Енгелс. Наличието на няколко теории за печалбата у Смит също се обяснява с двойствеността на неговия метод на изследване. От една страна, той определя печалбата на капиталиста като удръжка от продукта на труда на работника, като долавя по този начин експлоататорския ѝ характер. От друга страна обаче, тъй като не може да обясни процесите на образуването на средната печалба от позициите на трудовата теория за стойността. Смит представя нещата така, сякаш печалбата се поражда от капитала, представлявайки възнаграждение за „риска“ на капиталиста. Известно е, че стойност се създава само от живия труд и че средствата за производство само пренасят своята стойност върху стоката с помощта на конкретния труд на работниците. Еднаквите печалби от еднакво голям капитал, образуването на средна норма на печалбата се дължат не на това, че средствата за производство (капиталът по терминологията на Смит) създават стойност, а на това, че създадената от труда на работниците в производството стойност се преразпределя в резултат на междуотрасловата конкуренция съобразно с количеството на изразходвания капитал. В труда на Смит са формулирани няколко теории за рентата. Подходът към проблема с помощта на абстрактния метод е дал възможност на Смит да разкрие факта, че рентата е незаплатен труд на работника и подобно на печалбата представлява удръжка от продукта на неговия труд. Маркс отбелязва, че това тълкуване на печалбата и рентата показва, че макар и да не открил принадената стойност като такава, Смит все пак вече се доближавал до разбирането за принадената стойност като всеобща категория, по отношение на която печалбата и рентата са само разновидности. Наред с това Смит погрешно разглежда рентата като резултат от някаква „дейност на природата“. Разбира се, диференциалната рента (абсолютната рента не била известна на Смит) е по-голяма на по-добрите участъци в сравнение с по-лошите, но не защото на първите се поражда от по-голямата плодородност на почвата, а защото последната е важно условие за повишаване производителността на труда на по-добрите участъци, следователно за увеличаване на производството на относителна принадена стойност, за засилване експлоатацията на наемните работници. Следователно диференциалната рента в действителност е резултат от по-високата степен на експлоатация на работниците на плодородните земи. Противоречивостта на системата на Смит се изразява и в становището му по други икономически проблеми. Така той формулира две теории за работната заплата, две 16 концепции за производителния и непроизводителния труд и т. н. Трудността при изучаването на възгледите на Смит се задълбочава от това, че тези различни становища често се преплитат, съжителстват в едни и същи определения и формулировки. Противоречията в икономическата система на Адам Смит, разбира се, не са главното в неговото теоретично наследство, но и те са изиграли съществена роля за развитието на икономическата наука. „Противоречията на А. Смит – пише Маркс – са важни в смисъл, че те обхващат проблеми, които той наистина не разрешава, но които той поставя вече с това, че сам си противоречи.“25 *** Историческата съдба на икономическото учение на Смит е твърде своеобразна. Поради противоречивостта на икономическата му система идеите му са били широко използвани от представителите на всички основни течения в политическата икономия. Защитниците на интересите на лендлордовете, против които фактически било насочено учението на Смит, използвали за своите цели антинаучните положения на неговата теория. Така в основата на апологията на паразитното потребление на земевладелците, поповете и т. н. Малтус поставил вулгарния вариант на теорията за стойността на Адам Смит. Идеолозите на буржоазията, представители на същата класа, чиито интереси Смит защитавал, са правили и правят всичко, за да погребат научните постижения на неговата теория. И досега вулгарните икономисти не могат да се примирят с това, че в трудовете си Смит приповдигна завесата над тайната на произхода на буржоазното богатство. Същевременно те се стремят да величаят и да използват с цел за апология на капитализма погрешните положения в неговото учение. Както е известно, вулгарната политическа икономия възникна върху основата на обособяването и систематизирането на ненаучните елементи в теорията на Адам Смит. Дребнобуржоазните икономисти (Сисмонди, Прудон, народниците) конструираха своята теоретична защита на интересите на междинната класа също върху основата на погрешните положения в учението на Смит, главно по въпросите на възпроизводството. Едва в трудовете на класиците на марксизма – великите идеолози на революционния пролетариат – научните, прогресивните идеи на Адам Смит получиха по-нататъшно развитие и завършек. В. С. АФАНАСИЕВ кандидат на икономическите науки 25 Пак там, с. 128. 17 Увод и план на произведението Годишният труд на всеки народ е фондът, който първоначално му доставя всички предмети от първа необходимост и жизнени удобства, които той потребява ежегодно и които винаги се състоят от непосредствените продукти на този труд или от купеното с тези продукти от други народи. Следователно според това дали съотношението между тези продукти или купеното с тях и броя на тези, които ги потребяват, е по-голямо или по-малко, народът е по-добре или по-зле снабден с всички предмети от първа необходимост и удобства, от които се нуждае. Но това съотношение при всеки народ неизбежно се регулира от две различни обстоятелства: първо, от умението, ловкостта и съобразителността, с които изобщо се прилага неговият труд, и, второ, от съотношението между броя на тези, които са заети с полезен труд, и броя на тези, които не са заети с такъв труд. Каквито и да са почвата, климатът или размерите на територията на даден народ, обилието или оскъдността на годишното му снабдяване не може при дадените условия да не зависи от тези две обстоятелства. Обилието или оскъдността на това снабдяване, изглежда, зависи повече от първото от тези две обстоятелства, отколкото от второто. При дивите народи, състоящи се от ловци и риболовци, всеки индивид, способен да работи, е повече или по-малко зает с полезен труд и се старае според силите си да набавя предмети от първа необходимост и жизнени удобства за себе си или за онези членове на своето семейство или племе, които са или прекалено стари, или прекалено млади, или прекалено немощни, за да ходят на лов и риболов. Но такива народи са така ужасно бедни, че често пъти нуждата просто ги заставя – или поне те мислят, че ги заставя – или направо да убиват своите деца, своите старци и страдащите от хронически болести, или да ги оставят да умрат от глад или да бъдат изядени от диви зверове. Напротив, при цивилизованите и процъфтяващите народи – макар голям брой хора изобщо да не работят и много от тях да потребяват продукта на десет, често и на сто пъти повече труд от по-голямата част от тези, които работят, все пак продуктът на целия труд на обществото е толкова голям, че често всички са обилно снабдени и един работник, дори от най-долната и най-бедната категория, ако е пестелив и трудолюбив, може да се ползва от по-голямо количество предмети от първа необходимост и жизнени удобства, отколкото е възможно да придобие който и да било дивак. Причините за този прогрес в производителната сила на труда и редът, по който неговият продукт естествено се разпределя между различните класи и слоеве на обществото, са предметът на първата книга на това изследване. Каквото и да е конкретното състояние на умението, сръчността и съобразителността, с които трудът се прилага от един народ, обилието или оскъдността на годишното снабдяване не може да не зависи, докато трае това състояние, от съотношението между броя на хората, заети с полезен труд, и броя на хората, които не са заети с такъв труд. Както ще стане ясно по-нататък, броят на полезните и производителните работници навсякъде е пропорционален на количеството капитал, който се употребява, за да се прилага техният труд, и на специфичния начин, по който той се употребява за тази цел. Затова във втората книга се разглеждат природата на капитала, начинът, по който той се натрупва постепенно, и различните количества труд, които той привежда в движение 18 съобразно с различните начини на неговото прилагане. Народите, които са напреднали твърде много по отношение на умение, сръчност и съобразителност при прилагането на труда, са си служили с твърде различни методи в неговото общо направляване или регулиране и не всички от тези методи са били еднакво благоприятни за умножаването на техния продукт. Политиката на някои народи е поощрявала извънредно много селската промишленост, политиката на други – градската промишленост. Едва ли някой народ се е отнасял еднакво и непредубедено към всеки вид промишленост. След падането на Римската империя политиката на Европа е била по-благоприятна за занаятите, манифактурата и търговията, т.е. за градската промишленост, отколкото за земеделието, т.е. за селската промишленост. Обстоятелствата, които, изглежда, са обусловили и утвърдили тази политика, са обяснени в третата книга. Макар тези различни методи да са били, може би, обусловени отначало от частните интереси и предубеждения на отделни слоеве от населението, без да се вземат под внимание или да се предвиждат техните последици за общото благосъстояние на обществото, все пак те са дали повод за твърде различни теории на политическата икономия, някои от които преувеличават значението на градската промишленост, други – на селската. Тези теории са имали значително влияние не само върху мненията на образованите хора, но и върху политиката на владетелите и суверенните държави. В четвъртата книга съм се постарал да обясня, доколкото е възможно, пълно и точно, тези различни теории и главните резултати, до които те са водили в различните векове и при различните народи. Следователно предметът на първите четири книги е да се обясни в какво се е състоял доходът на голямата маса на народа или каква е била природата на онзи фонд, който в различни векове и при различни народи е осигурявал годишното им потребление. В петата и последна книга се разглежда доходът на суверена или държавата. В тази книга съм се постарал да покажа: първо, кои са необходимите разходи на суверена или държавата, кои от тези разходи трябва да се покриват с всеобщ данък от цялото общество и кои от тях с данък само от дадена част или от дадени членове на обществото; второ, кои са различните методи, с които цялото общество може да бъде заставено да участва в покриване на разходите, лежащи върху цялото общество, и кои са главните предимства и неудобства на всеки от тези методи; най-после, трето, какви съображения и причини са накарали почти всички съвременни правителства да залагат известна част от този доход или да сключват заеми и какво въздействие са имали тези дългове върху действителното богатство и върху годишния продукт на земята и труда на обществото. Увод в английската парична система (Бележка от екипа на http://4eti.me, ноември 2019) Британската лира (паунд, фунт) е паричната единица на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия. Други използвани имена: лира стерлинг, фунт стерлинг, паунд стерлинг (англ. pound sterling), лира (от лат. libra), фунт (рус. от нем. pfund). Английската парична система се свързва с монетната реформа, създаден по времето на Карл Велики (768-814). Реформата довежда до формирането на нова парична система в средновековна Западна Европа и се запазва в почти неизменен вид чак до 1971 г., когато се преминава към десетичната бройна система (т.нар. децимализация). Дотогава фунтът стерлинг се дели на 20 шилинга от по 12 пенса – съответно на 240 19 пенса. Понякога тази система се нарича съкратено l.s.d., £.s.d. (ф. ш. п.) по първите букви в названията на съответните древноримски парични и тегловни единици: libra (либра), solidus (солид), denarius (динар), които в империята на Карл Велики и съседните държави стават фунт (лира в Италия, ливра във Франция), шилинг (солдо в Италия, сол във Франция, суелдо в Испания) и динар (денаро в Италия, пфениг в Германия, пени в Англия, дение във Франция). Доскоро, до 1971 г., Великобритания използва озадачаваща империалистична парична система. Пенс отговаря на шилинги, шилинги – на килограми. Монета за лира не е съществувала. Множеството на основния и междинния формат не е равно на 10. Значи, тиражът е фартинг (¼ пенса), половин пенс, пени, 2 пенса, 3 пенса, 6 пенса, шилинг (12 пенса), 2 шилинга (24 пенса, също флорин), половин корона (3 шилинга или 36 пенса), крона (5 шилинга, или 60 пенса). Няма монета „стерлинг“, но пък е равна на суверен за лира (20 шилинга или 240 пенса или 960 фартинга). Има и гвинея, която възлиза на 21 шилинга (или 7 полукрона, или 252 пенса). Британски монети Парична единица която се равнява на: период 1 фунт стерлинг 1 гвинея ½ гвинея 1 /3 гвинея 1 крона 1 полукрона 1 флорин 1 шилинг 6 пенса 3 пенса 2 полупенса 1 пени 1 халфпени 1 фартинг ½ фартинг 1 /3 фартинг ¼ фартинг 20 шилинга 21 шилинга; 1 ф. ст. и 1 шил. 10 шилинга и 6 пенса 7 шилинга 5 шилинга; ¼ фунт стерлинг 2 ½ шилинга 2 шилинга 12 пенса 1 шест пенса монета 1 трипенса монета 1 пени 4 фартинга 2 фартинга ¼ пенса 1 /8 пенса 1 /12 пенса 1 /16 пенса 886-днес 1669-1816 1669-1816 1797-1816 1816-1970 1816-1970 1849-1967 1503-1990 1551-1980 1551-1980 1895-1969 1707-1970 1895-1969 1860-1961 1828-1856 1827-1913 1839-1868 Мерки за обем на насипни и течни тела квартер бушел пек галон кварта пинта джил галон 9 бушела 8 галона (или 4 пека) 2 галона 4 кварти 2 пинти 4 джила 1 /32 галона 277.463 куб. дюима 20 290.94 л. 36.368 л. 9.092 л. 4.549 л. 1.1365 л. 0.56825 л. 0.14206 л. Паунд (фунт) стерлинг е основната парична единица на Англия от 1694 г., когато започва издаването на съответните банкноти. Самата дума обаче се появява много порано, още през 12 век, наричана фунт стерлинг. Стерлингът е била малка сребърна монета, толкова малка, че понякога се смятала за стойност на теглото си. Суверен – златна монета, сечена от 1489 г. и равна на 20 шилинга. Лесно е да се види, че суверенът е монета, съответстваща на фунт стерлинг. Гвинея – златна монета, която за първи път е сечена през 1663 г. от злато, донесено от Гвинея. Тя беше оценена малко по-скъпо от ф. ст. и суверен. Доскоро, ако някъде във финансовите изчисления се появи сума от 21 шилинга, тя автоматично се преименувала на гвинея. Пени е малка монета, възникнала през VIII век. Първо е сечена от сребро, от края на 18 век от мед, а от втората половина на 19 век – от бронз. През 1849 г. е направен опит за привеждане на паричната система на Англия до десетична стойност. Тогава идва флорин, равен на една десета от килограм. Нищо обаче не се е променя, с изключение на факта, че в страната се появява друг вид монети, която върви наред с традиционните шилинги и корони. Лирата е най-старата валута в света, която все още е в обращение. Нейното начало е в англосаксонска Англия, когато една лира се е равнявал на 240 сребърни пенита, които пък са се равнявали на един паунд сребро. Впоследствие това се превръща в модерната британска валута лира стерлинг. В началото пенитата са били изсичани от чисто сребро. През 1158 г. обаче крал Хенри Втори създава нова монетна система, при която пенито е съдържало 92.5% сребро. Това се превръща в стандарт до 20 век, а тези монетите били по-твърди от съдържащите 99.9% сребро и се износвали по-бавно. Английската валута е била почти изцяло само от сребро до 1344, когато в обращение е въведена успешно английската златна монета. Среброто си остава обаче законовата основа за стерлинга до 1816 г. При управлението на Хенри IV (1399–1413 г.), теглото на пенито е намалено до 0.97 грама сребро, а през 1464 г. до 0.78 гр. През 1663 г. е въведена нова монета базирана на 22-каратовата гвинея, която се е равнявала на 21 шилинга. Въпреки усилията на сър Исак Нютон, който е бил управител на Кралския монетен двор, да намали стойността на гвинеята, тя остава по-висока. Британските търговци пращали сребро в чужбина, за да заплащат стоки, докато за стоките за износ се плащало със злато. В резултат на това среброто напускало страната, а златото влизало в нея, което довело до ситуация, в която Великобритания на практика използвала златен стандарт. Освен това се получил хроничен недостиг на сребърни монети. Той бил задълбочен от факта, че Китай приемал единствено сребро, за да изнася стоки в този период. Така, за да търгува с Китай, Великобритания трябвало първо да търгува с други европейски държави, за да получи сребро. Централната банка на Англия е основана през 1694 г., след което година по-късно е създадена Централната банка на Шотландия. И двете банки започват да емитират хартиени пари. През 1816 г. официално е приет златният стандарт. На следващата година в обраще ние влиза златната лира, оценявана на 20 шилинга. Тя е била изсичана от 22-каратово злато, съдържала е 7.3 гр. злато и заменя гвинеята като стандартната британска златна монета, без да се променя златният стандарт. В края на 19-ти и началото на 20-ти век много други страни също приемат златния 21 стандарт. В резултат на това обменните курсове между различните валути могли да се определят от респективните златни стандарти. Така една лира се равнявала на 4.85 щатски долара, на 5.25 канадски долара, на 12.10 холандски гулдена, на 26.28 френски франка, на 20.43 германски марки или на 24.02 австроунгарски крони. Златният стандарт е изоставен при избухването на Първата световна война войната през 1914 г. Преди войната Обединеното кралство е имало една от най-силните икономики в света съставлявайки 40% от чуждите инвестиции в света. До края на войната обаче страната вече има 850 млн. паунда (30.7 млрд. паунда към 2013 г.) задължение, основно към САЩ, като разходите по дълга съставлявали 40% от всички държавни разходи. В опит за възвръщане на стабилността през 1925 г е въведена разновидност на златния стандарт съгласно, която валутата е фиксирана към златото при нивата от преди войната. Този стандарт обаче е изоставен на 21 септември 1931 г. по време на Голямата депресия и паундът първоначално се обезценява с около 25%. Лирата била в обращение в по-голяма част от Британската империя. В някои части тя била използвана заедно с местните валути. Например златната английска монета е била легално средство за разплащане в Канада въпреки използването на канадския долар. Няколко английски колонии също приемат лирата за своя валута. През 1940 г. споразумение със САЩ „връзва“ лирата към щатския долар при обемен курс от 1 лира срещу 4.03 долара. (Само година преди това една лира е струвала 4.86 долара.) Този обменен курс остава през Втората световна война и става част от Бретънуудската валутна система. Под продължаващия икономически натиск и въпреки че месеци наред отрича, че ще го направи в крайна сметка на 19 септември 1949 г. прави телството обезценява паунда с 30.5% до 2.80 долара за паунд. През 1961, 1964 и 1966 г. лирата е поставен под нов натиск, тъй като обменният курс спрямо долара е считан за твърде висок. В крайна сметка лирата е обезценена с нови 14.3% до 2.40 долара на 18 ноември 1967 г. През 1979 г. Консервативната партия взема властта с обещанията си за фискални икономии. Първоначално стойността на лирата скача до над 2.40 долара. Високият обменен курс обаче е обвиняван до голяма степен за дълбоката рецесия от 1981 г. Лирата поевтинява рязко след 1980. Тя достига най-ниското си ниво от 1.03 долара през март 1985 г., преди да се завърне до 1.70 долара през декември 1989 г. На 8 октомври 1990 г. правителството на Консервативната партия решава страната да се присъедини към Европейския валутно-курсов обменен механизъм с лира равняваща се на 2.95 германски марки. Страната обаче е принудена да се оттегли от системата на 16 септември 1992 г., след като икономическите резултати на Великобритания не ѝ позволяват да поддържа подобен обменен курс. Спекулантът Джордж Сорос печели близо 1 млрд. долара от това, че скъсява паунда, чиито обменен курс се срива. Паундът пада до 2.20 германски марки Като член на Европейския съюз Великобритания би могла да приема еврото за своя валута... докато през 2016г. не предприемат референдум (BREXIT) за излизане от Европейския съюз. Така започват преговорите по договора за излизане, при което Тереза Мей, а после и Борис Джонсън продължават дискусията за приемане на условията вече с няколко отлагания. 22 23 КНИГА I. ПРИЧИНИТЕ ЗА УВЕЛИЧАВАНЕ ПРОИЗВОДИТЕЛНАТА СИЛА НА ТРУДА И РЕДЪТ, ПО КОЙТО НЕГОВИЯТ ПРОДУКТ СЕ РАЗПРЕДЕЛЯ ЕСТЕСТВЕНО МЕЖДУ РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСИ НА НАРОДА ГЛАВА I. ЗА РАЗДЕЛЕНИЕТО НА ТРУДА Огромното увеличение на производителната сила на труда и по-голямото умение, сръчност и съобразителност, с които той се направлява или прилага навсякъде, са били, изглежда, резултат от разделението на труда.26 Въздействието на разделението на труда в целокупната стопанска дейност на обществото ще бъде схванато по-лесно, ако разгледаме как действува то в дадени манифактури. Обикновено се приема, че то е прокарано в най-голяма степен в някои твърде незначителни манифактури. В действителност то може би не е прокарано в тях в поголяма степен, отколкото в други, по-важни манифактури; но в незначителните манифактури, които са предназначени да задоволяват дребните нужди на само незначителен брой хора, общият брой на работниците трябва по необходимост да е малък и заетите в различните работни операции често могат да бъдат събрани в една и съща работилница и да бъдат обхванати наведнъж с поглед. Напротив, при големите манифактури, които са предназначени да задоволяват големите нужди на голямата маса на народа, във всяка отделна операция са заети толкова голям брой работници, че е невъзможно всички те да бъдат събрани в една и съща работилница. Тук рядко можем да видим наведнъж повече от онези, които са заети в една отделна операция. Ето защо, макар в такива манифактури трудът да може да бъде разделен фактически на много повече операции, отколкото в по-незначителните манифактури, разделението не е така очебийно и затова е било долавяно много по-малко. Да вземем за пример една твърде незначителна манифактура, в която обаче разделението на труда много често е било предмет на внимание – производството на Обществено разделение на труда – разпределение в обществото на социални функции между хората и международно разделение на труда свързано с по-големи икономически конгломерации. Разделението на труда в съвременния свят е довело до появата на огромно множество различни професии и отрасли. В по-неразвитите общества хората са били принудени почти напълно да се обезпечават с всичко необходимо, което от икономическа гледна точка е крайно неефективно и в социален план отговаря на примитивен бит и комфорт. Практически всички достижения на еволюцията и научно-техническия прогрес може да се обясни с непрекъснатото развитие и внедряване на разделението на труда. Благодарение на обмена на резултатите от труда, най-вече чрез търговия, разделението на труда става възможно в обществото. Разделението на труда е първото звено в цялостната система по организация на труда. То предполага обособяване на различни видове трудови дейности, всяка от които се изпълнява от специфични изпълнители, обединени по общи функционални, професионални или квалификационни признаци – бел. http://4eti.me 26 24 топлийки. Работник, който не е обучен в тази работа (която разделението на труда превърна в отделно занятие) и не умее да борави с машините, които се използват в нея (повод за чието изобретяване навярно даде същото разделение на труда), едва ли би могъл при най-голямо прилежание да направи една топлийка на ден и сигурно не би могъл да направи двадесет. Но при начина, по който се върши сега тази работа, не само тя като, цяло е отделна професия, но и се дели на редица специалности, повечето от които също са отделни професии. Един тегли телта, друг я изправя, трети я нарязва, четвърти я изостря, пети я заглажда на върха за поставяне на главичката; изготвянето на главичката изисква две или три отделни операции; поставянето и е отделна работа, закаляването на топлийката – друга; самостоятелна работа е дори увиването им в пакети; по този начин важното занятие да се изготви една топлийка е разделено на около осемнадесет отделни операции, които в някои манифактури се изпълняват от отделни работници, макар че в други един и същ работник изпълнява понякога две или три от тях. Виждал съм малка манифактура от този вид„ в която бяха заети само десет работници и в която някои от тях изпълняваха последователно две или три отделни операции. Но макар да бяха много бедни и затова недостатъчно снабдени с необходимите машини, те можеха при напрегнати усилия да изработват заедно около дванадесет фунта топлийки на ден. В един фунт има повече от 4000 топлийки със средни размери. Така че тези десет души можеха да изработват заедно над 48 000 топлийки на ден. Следователно, ако всеки изработва една десета от 48 000 топлийки, може да се смята, че той изработва 4800 топлийки на ден. Но ако всички те работеха отделно и независимо и без някой от тях да е обучен в това специално занятие, сигурно нито един от тях нямаше да може да направи двадесет, а може би и една топлийка на ден. Това несъмнено не прави една двеста и четиридесета, може би и една четири хиляди и осемстотна част от онова, което те са в състояние да изработят сега в резултат на надлежно разделение и съчетание на различните им операции. Във всеки друг занаят и всяка друга манифактура последиците от разделението на труда са подобни на описаните в тази твърде незначителна манифактура, макар че в много от тях трудът не може нито да бъде подразделен до такава степен, нито да бъде сведен до такива прости операции. Но разделението на труда, доколкото може да бъде въведено, води във всеки занаят до пропорционално увеличение на производителната сила на труда Обособяването на различни професии и занятия е било, изглежда, резултат от това предимство. Това обособяване е прокарано обикновено по-далеч в онези страни, които са достигнали най-висока степен на прилежание и напредък; това, което в примитивно състояние на обществото е дело на един човек, в развито общество обикновено е дело на няколко. Във всяко развито общество фермерът обикновено е само фермер, манифактуристът е само манифактурист. Трудът, необходим за производството на едно завършено изделие, също почти винаги се разпределя между голям брой работници. Колко много различни професии са заети във всеки отрасъл на производството на ленени и вълнени платове – от производителите на лен и вълна до избелваните и апретьорите на платното или бояджията и десенатора на сукното! Наистина по своята природа земеделието не допуска нито толкова много подразделения на труда, нито толкова пълно отделяне на една работа от друга, както манифактурата. Невъзможно е да се отдели така напълно занятието на скотовъдеца от занятието на земеделеца, както занаятът на дърводелеца се дели обикновено от занаята на ковача. Предачът и тъкачът почти винаги са две различни лица, докато орачът, бранувачът, сеячът и жътварят често са едно и също лице. Тъй като тези различни видове труд са 25 обусловени от различните годишни времена, невъзможно е един човек да бъде постоянно зает в който и да било от тях. Тази невъзможност за такова пълно и цялостно обособяване на всички различни видове труд, прилагани в земеделието, е може би причината, поради която нарастването на производителната сила на труда в това занятие не винаги върви в крак с нейното нарастване в промишлеността. Наистина найбогатите народи обикновено превъзхождат всички свои съседи както в земеделието, така и в промишлеността, но обикновено тяхното превъзходство се проявява повече в промишлеността, отколкото в земеделието. Земята им е изобщо по-добре обработена и тъй като в нея са вложени повече труд и средства, тя произвежда повече, пропорционално на размера и естественото плодородие на почвата. Но това превишение на продукта почти винаги е пропорционално на превишението на труд и средства. В земеделието трудът на богатата страна не винаги е много по-производителен от труда на бедната или най-малкото никога не е много по-производителен, отколкото е обикновено в промишлеността. Затова житото на богатата страна при еднакво качество не винаги се продава на пазара по-евтино от житото на бедната. Житото на Полша при еднакво качество е също тъй евтино, както житото на Франция, въпреки по-голямото богатство и напредък на последната. Житото на Франция в земеделските провинции е също тъй добро и през повечето години има почти същата цена, както и житото на Англия, макар че по богатство и напредък Франция стои може би по-долу от Англия. Нивите на Англия обаче се обработват по-добре от нивите на Франция, а нивите на Франция, както се говори, се обработват по-добре от нивите на Полша. Но макар бедната страна, въпреки по-лошата обработка на земята, да може в известна степен да съперничи с богатата по ниската цена и доброкачествеността на своето жито, тя не може да претендира за такава конкуренция в манифактурните си изделия, поне ако тези изделия подхождат на почвата, климата и разположението на богатата страна. Френските копринени изделия са по-добри и по-евтини от английските, защото копринената промишленост, поне при сегашните високи мита върху вноса на сурова коприна, не подхожда така на климата на Англия, както на климата на Франция. Но железарските изделия и грубите вълнени платове на Англия несравнено превъзхождат френските и са много по-евтини от тях при еднакво качество. Както се говори, в Полша едва ли има каквато и да било промишленост с изключение на малкото по-груби домакински манифактури, без които не може да съществува никоя страна. Това голямо увеличение на количеството работа, което вследствие на разделението на труда са способни да свършат един и същ брой хора, се дължи на три различни обстоятелства: първо, на повишената сръчност на всеки отделен работник; второ, на икономията на време, което обикновено се губи при преминаването от един вид труд към друг; и, най-после, на изобретяването на голям брой машини, които улесняват и съкращават труда и дават възможност на един човек да върши работата на много. I. Развитието на сръчността на работника по необходимост увеличава количеството работа, което той може да свърши; а тъй като разделението на труда свежда работата на всеки до една проста операция и превръща тази операция в единствено занятие на неговия живот, то по необходимост увеличава твърде много сръчността на работника. Ако един обикновен ковач, който, макар и свикнал да борави с чука, никога не е бил използван да прави гвоздеи, бъде принуден при някакъв специален случай да се заеме с това, едва ли ще може – сигурен съм в това – да прави повече от 200 или 300 гвоздея на ден, и то много лоши. Един ковач, който е свикнал да прави гвоздеи, но чиято 26 единствена или главна работа не е била да прави гвоздеи, рядко може при крайно старание да изработва повече от 800 или 1000 гвоздея на ден. Аз съм виждал момчета под 20 години, които никога не са вършили друга работа, освен да правят гвоздеи и които при голямо напрежение можеха да правят по повече от 2300 гвоздея на ден. А правенето на гвоздеи съвсем не е една от най-простите операции. Един и същ работник надува духалото, ръчка или стъква огъня според нуждата, нажежава желязото и кове всяка част от гвоздея. При коването на главата също трябва да се сменят инструментите. Различните операции, на които се подразделя изготвянето на една топлийка или металическо копче, са много по-прости и сръчността на лицето, единствената работа на което цял живот е била да ги изпълнява, е обикновено много по-голяма. Бързината, с която се изпълняват някои операции в тези манифактури, надхвърля – за хора, които никога не са ги виждали – всяка представа за възможностите на човешката ръка. II. Изгодата, получавана от спестяването на времето, което обикновено се губи при преминаването от един вид работа към друг, е много по-голяма, отколкото бихме могли да предположим на пръв поглед. Невъзможно е да се преминава много бързо от един вид работа към друг, който се извършва на друго място и със съвсем различни инструменти. Един селски тъкач, който обработва малка ферма, трябва да губи доста време, преминавайки от стана на нивата и от нивата на стана. Когато две занятия могат да се вършат в една и съща работилница, загубата на време несъмнено е много по-малка. Но дори в този случай тя е твърде значителна. Един човек обикновено се разтакава малко, преминавайки от един вид занятие към друго. Когато започва нова работа, той рядко е много усърден и енергичен; както се казва, умът му не включва веднага и известно време той по-скоро се мота, отколкото работи резултатно. Навикът да се разтакава и да работи отпуснато и небрежно, придобиван естествено или, по-скоро, неизбежно от всеки селски работник, който е принуден да сменя работата и инструментите си всеки половин час и почти всеки ден от живота си да работи двадесет различни неща, почти винаги го прави муден, ленив и неспособен за енергична работа дори в спешни случаи. Затова, независимо от недостатъчната сръчност, само тази причина не може при всички случаи да не намалява значително количеството труд, което той е способен да извърши. III. На всеки трябва да е ясно колко много се улеснява и съкращава трудът чрез използването на съответни машини. Излишно е да давам пример. Затова само ще отбележа, че изобретяването на всички онези машини, които толкова много улесняват и съкращават труда, изглежда, се е дължало първоначално на разделението на труда. Много по-вероятно е хората да откриват по-лесни и по-бързи методи за постигане на дадена цел, когато цялото внимание на техния ум е насочено към тази единствена цел, отколкото когато то се разсейва върху множество неща. Но в резултат на разделението на труда цялото внимание на всеки работник естествено се насочва към една проста цел. Затова е естествено да се очаква един или друг от онези, които са заети във всяка отделна операция, скоро да открие по-лесни и по-бързи методи за изпълнение на своята отделна работа, щом нейният характер допуска такова усъвършенствуване. Голяма част от машините, използвани в онези манифактури, в които трудът е претърпял най-голямо разделение, са били първоначално изобретени от обикновени работници, които, заети в някаква твърде проста операция, естествено са насочвали мислите си към откриването на по-лесни и по-бързи методи за нейното изпълнение. Който е имал случай да посещава 27 подобни манифактури, трябва често да е виждал много хубави машини, изобретени от такива работници, за да се улесни и ускори собствената им отделна операция от работата. При първите парни машини непрекъснато било използвано едно момче, за да отваря и затваря последователно връзката между котела и цилиндъра в зависимост от качването ч слизането на буталото. Едно от тези момчета, което обичало да играе с другарите си, забелязало, че ако върже една връв от дръжката на клапана, който отваря тази връзка, за друга част на машината, клапанът ще се отваря и затваря без неговата помощ и ще му позволи да се забавлява с другарите си. Така едно от най-големите подобрения, направени в парната машина след нейното изобретяване, било откритие на момче, което искало да спести собствения си труд. Но далеч не всички усъвършенствувания на машините са били изобретени от онези, които е трябвало да ги използват. Много усъвършенствувания били направени благодарение на изобретателността на машиностроителите, когато направата на машини станала отделен отрасъл, а някои – благодарение на изобретателността на онези, които биват наричани философи, или хора на умозрението, чиято работа е да не правят нищо, но да наблюдават всичко, и които поради това често са способни да комбинират силите на най-отдалечени един от друг и разнородни предмети. С прогреса на обществото философията, или умозрението, като всяко друго занятие става главната или единствена професия и занимание на отделна група граждани. Като всяко друго занятие тя също е подразделена на голям брой различни специалности, всяка от които образува предмета на дейност на отделна категория или класа учени; такова подразделяне на заниманията във философията, калето и във всяка друга работа, увеличава сръчността и спестява време. Всеки индивид става по-вещ в своята специалност; общо взето се върши повече работа и в резултат значително нараства обхватът на науката. Голямото увеличение на производството във всички различни занаяти в резултат на разделението на труда води в добре управлявано общество до онова всеобщо изобилие, което се разпростира върху най-низшите слоеве на народа. Всеки работник разполага с голямо количество от собствените си изделия свръх това, от което той самият се нуждае; и тъй като всички други работници се намират в точно същото положение, той получава възможност да разменя голямо количество от своите изделия срещу голямо количество, или – което е същото – срещу цената на голямо количество от техните. Той обилно ги снабдява с това, от което те се нуждаят, а те също тъй обилно му доставят това, от което той се нуждае, и едно всеобщо изобилие се разпространява във всички слоеве на обществото. Погледнете обзавеждането на най-обикновения занаятчия или надничар в цивилизована и процъфтяваща страна и ще видите, че е невъзможно да се пресметне броят на хората, част от чийто труд, макар и малка, е била употребена, за да му сe достави това обзавеждане. Например вълненото палто, което надничарят носи, колкото и недодялано и грубо да изглежда то, е продукт на съвместния труд на голямо множество работници. Овчарят, сортировачът на вълна, даракчията, бояджията, кардировачът, предачът, тъкачът, тепавичарят, десенаторът и много други – всички трябва да обединят различните си занаяти, за да изработят дори това просто изделие. Освен това колко много търговци и превозвачи трябва да са били заети с транспортирането на материалите от едни от тези работници до други, които често живеят в твърде отдалечена част на страната! Колко много превози, най-вече по вода, колко много корабостроители, моряци, производители на корабни платна и въжета трябва да са били заети, за да доставят различните материали, използвани от бояджията, които често идват от най28 отдалечените краища на света! Колко разнообразен труд е необходим също за изготвянето на инструментите на най-посредствения от тези работници! Да не говорим за такива сложни машини като кораба, тепавицата или дори тъкачния стан; река си дадем сметка колко разнообразен труд е необходим, за да се изработи един твърде прост инструмент – ножиците, с които овчарят стриже вълната. Миньорът, строителят на пещта за топене на рудата, секачът на дървения материал, въглищарят, който доставя дървените въглища за пещта, тухларят, зидарят, работникът, който обслужва пещта, конструкторът, ковачът – всички те трябва да обединят различните си занаяти, за да произведат ножиците. Разгледаме ли по същия начин различните части от неговото облекло и покъщнина – грубата ленена риза, която носи на голо, обувките на краката му, леглото, на което спи, и различните части, от които е съставено, кухненската печка, на която приготвя храната си, въглищата, които употребява за тази цел, изкопани от недрата на земята и докарани му може би отдалече, по море и по суша, всички други кухненски съдове, всички прибори на масата му – ножове и вилици, глинени или калаени чинии, в които поднася и разпределя своята храна, различните ръце, заети с приготвянето на неговия хляб и бира, прозорците, които пропускат топлината и светлината и спират вятъра и дъжда, както и цялото знание и изкуство, (необходими за изготвянето на това хубаво и благодатно изобретение, без което тези северни части на света едва ли биха могли да служат за удобно място за живеене, а така също инструментите на различните работници, заети в производството на тези различни удобства – ако разгледаме, казвам, всички тези неща и си дадем сметка колко разнообразен труд е изразходвам за всяко от тях, ще разберем, че без съдействието и сътрудничеството на много хиляди хора и на най-бедния обитател на една цивилизована страна не биха били осигурени простите и скромни – според нашата погрешна представа – жизнени удобства, с които той обикновено разполага. Наистина в сравнение с прекомерния разкош на високопоставените хора жизнените му удобства трябва несъмнено да изглеждат изключително скромни и прости и все пак е може би вярно, че жизнените удобства на един европейски владетел не винаги превъзхождат тези на един трудолюбив и пестелив селянин така, както жизнените удобства на последния превъзхождат тези на много африкански царе, абсолютни господари на живота и свободата на десетки хиляди голи диваци. 29 ГЛАВА II. ЗА ПРИНЦИПА, КОИТО ВОДИ ДО РАЗДЕЛЕНИЕТО НА ТРУДА Това разделение на труда, от което се извличат толкова много изгоди, първоначално не е резултат на каквато и да било човешка мъдрост, която предвижда и цели общото изобилие, до което то води. То е необходимо, макар и много бавно и постепенно следствие на известна склонност на човешката природа, която няма предвид такава широка полза – склонността да обменя, заменя и разменя един предмет срещу друг. Дали тази склонност е едно от онези първични свойства на човешката природа, на които не може да бъде дадено по-нататъшно обяснение, или – което изглежда повероятно – тя е необходимо следствие на способностите на човека да разсъждава и говори – това не влиза в настоящия предмет на нашето изследване. Тази склонност е обща за всички хора и не се среща в никоя друга раса животни, които, изглежда, не познават нито този, нито какъвто и да било друг вид договори. Две хрътки, които гонят един и същ заек, понякога действуват привидно един вид в съгласие. “Едната насочва заека към другата или се старае да го пресрещне, когато другата го насочва към нея. Но това не е резултат на какъвто и да било договор, а случайно съвпадение на тяхната страст към един и същ обект в даден момент. Никой не е виждал куче да разменя честно и съзнателно един кокал срещу друг с друго куче. Никой не е виждал животно с жестове и диви викове да дава на друго да разбере: това е мое, онова е твое, искам да ти дам това срещу онова. Когато едно животно иска да получи нещо било от човек, било от друго животно, то няма други средства за убеждаване, освен да си спечели милостта на онези, към които се обръща. Кутрето се умилква около майка си, а пилчарят се старае с хиляди хитрости да привлече вниманието на своя обядващ господар, когато иска той да го нахрани. Понякога човек прибягва до също такива хитрини спрямо своите ближни и когато няма други средства да ги накара да действуват по неговата угода, се старае да спечели разположението им с угодничество и ласкателство. Но той няма време да прави това във всички случаи. В цивилизовано общество той непрекъснато се нуждае от сътрудничеството и съдействието на множество хора, докато през целия си живот едва ли може да спечели приятелството на няколко души. При почти всяка друга раса животни всеки представител, достигнал зрелост, е напълно независим и в естественото си състояние не се нуждае от помощта на друго живо същество. Човекът обаче почти непрекъснато се нуждае от помощта на своите ближни и напразно би я очаквал само от тяхното благоволение. По-вероятно е да постигне своето, ако може да заангажира техния егоизъм в своя полза и да им покаже, че за тях самите е изгодно да направят за него това, което иска от тях. Всеки, който предлага на друг каквато и да било сделка, му прави следното предложение: дай ми това, което ми е нужно, и ти ще имаш това, което е нужно на тебе – такъв е смисълът на всяко подобно предложение и именно по този начин ние получаваме един от друг далеч по-голямата част от услугите, от които се нуждаем. Ние очакваме своя обед не от благоволението на месаря, пивоваря или хлебаря, а от ревнивото им отношение към собствените им интереси. Ние се обръщаме не към тяхната хуманност, а към техния егоизъм, и никога не им говорим за нашите нужди, а за техните изгоди. Никой, освен просякът, не иска да зависи почти напълно от благоволението на своите съграждани. Дори просякът не зависи напълно от него. Наистина милосърдието на благоразположените хора му доставя необходимите за неговото съществуване средства. Но макар този източник да му доставя в края на 30 краищата всичко необходимо за живот, от което се нуждае, той не му го осигурява и не може да му го осигури така, както просякът се нуждае от него. По-голямата част от неговите спорадични нужди се задоволяват по същия начин, както и нуждите на другите хора – чрез договор, размяна и покупка. С парите, които един му дава, той си купува храна. С трите дреми, които друг му подарява, той разменя срещу други стари дрехи, които му стават по-добре, или срещу жилище, или срещу храна, или срещу пари, с които може според нуждата да си купи било храна и дрехи, било жилище. Както чрез договор, размяна и покупка ние получаваме един от друг по-голямата част от взаимните услуги, от които се нуждаем, така същата склонност към размяна води първоначално до разделението на труда. В ловджийско или пастирско племе един прави например лъкове и стрели по-бързо и по-сръчно от друг. Той често ги разменя срещу добитък или еленово месо с хора от своето племе; в края на краищата той установява, че по такъв начин може да получава повече добитък и еленово месо, отколкото ако сам тръгне на лов. Следователно с оглед на собствените му интереси изработването на лъкове и стрели става главното му занятие и той се превръща в един вид оръжеен майстор. Друг изпъква с умението си да прави дървените конструкции и покривите на техните малки колиби или преносими къщи. Той свиква да помага в тази работа на своите съседи, които му се отплащат по същия начин с добитък и еленово месо, докато накрая той намира за изгодно да се посвети всецяло на това занятие и да стане един вид дърводелец. По същия начин трети става ковач или казанджия, четвърти – табак или кожар, производител на главната част от облеклото на диваците. Така сигурността, че може да разменя целия този излишен на продукта на своя труд, който надвишава собственото му потребление, срещу такива части от продукта на труда на другите хора, от които може да се нуждае, насърчава всеки човек да се заеме с даден вид работа и да развива и усъвършенствува способностите или дарбите, които може да притежава за този специален вид работа. Различието в природните заложби на различните хора в действителност е много помалко, отколкото ние предполагаме, и самото различие в способностите, по които привидно се отличават хората от различните професии, когато достигнат зряла възраст, в много случаи е не толкова причина, колкото следствие на разделението на труда. Различието между най-разнородните личности, например между един философ и един прост уличен носач, произтича, изглежда, не толкова от природата, колкото от навика, обичая и възпитанието. Когато са дошли на бял свят и през първите шест-осем години на своя живот, те може би са си приличали много и нито техните родители, нито другарите им са можели да забележат що-годе очебийно различие. На тази възраст или малко по-късно те се отдават на твърде различни занятия. Тогава изпъква различието в техните способности, което постепенно се увеличава, докато накрая тщеславието на философа не проявява готовност да признае каквото и да било сходство. Но без склонността към обмяна, замяна и размяна всеки човек щеше да бъде принуден сам да си набавя всеки предмет от първа необходимост и жизнено удобство, от които се нуждае. Всички щяха да изпълняват едни и същи задължения и да вършат една и съща работа и нямаше да съществува такова различие в занятията, което единствено би могло да доведе до щогоде значително различие в способностите. Склонността към размяна не само създава това различие в способностите, тъй очебийно у хората с различни професии, но и го прави полезно. Много видове животни, смятани за принадлежащи към един и същ род, се различават по природа много поочебийно по своите способности, отколкото това се наблюдава у хората, преди навикът 31 и възпитанието да окажат своето въздействие. По природа един философ и наполовина не се различава по способности и заложби от един уличен носач, както един дог от хрътка, или хрътка от пилчар, или пилчар от овчарско куче. Но тези различни видове животни, макар всички да принадлежат към един и същ род, са почти безполезни едно за друго. Силата на дога ни най-малко не се поддържа било от бързината на хрътката, било от силно развития нюх на пилчаря, било от схватливостта на овчарското куче. Плодовете на тези различни заложби и дарби не могат – поради липсата на способност или склонност към замяна и размяна да бъдат събрани в общо достояние и ни най-малко не допринасят за подобрите удобства и улеснения на рода. Всяко животно е все още принудено да се грижи за себе си и да се защищава отделно и независимо от другите и не получава никаква изгода от разнообразните способности, с които природата е надарила подобните нему. Напротив, при хората най-разнородните заложби са от полза една за друга, защото вследствие на всеобщата им склонност към обмяна, замяна и размяна различните произведения на съответните им таланти стават, така да се каже, общо достояние, от което всеки може да купи каквато си иска част от произведенията на талантите на другите хора, от които се нуждае. 32 ГЛАВА III. РАЗДЕЛЕНИЕТО НА ТРУДА ЗАВИСИ ОТ РАЗМЕРИТЕ НА ПАЗАРА Тъй като именно възможността за размяна води към разделение на труда, степента на това разделение трябва винаги да бъде ограничена от степента на тази възможност, или, с други думи, от размерите на пазара. Когато пазарът е много малък, никой не може да има стимул да се посвети всецяло на едно занятие поради невъзможността да разменя цялата излишна част от продукта на своя труд, която надвишава собственото му потребление, срещу излишната част от продукта на труда на другите хора, от която той се нуждае. Има някои видове занятия, дори от най-долно естество, които могат да се упражняват само в голям град. Един носач например не може да намери работа и препитание на друго място. Селото е прекалено тясно поприще за него и дори един обикновен пазарен център едва ли е достатъчно голям, за да му гарантира постоянна работа. В уединените къщи и малките села, пръснати в такава пустинна страна като планинската част на Шотландия, всеки фермер трябва да бъде месар, хлебар и пивовар на своето семейство. В такива области едва ли можем да очакваме да намерим дори ковач, дърводелец или зидар на по-малко от 20 мили от друг представител на същия занаят. Разпръснатите семейства, които живеят на 8-10 мили разстояние от най-близкия от тях, са принудени да се учат сами да вършат голям брой от дребните работи, за които в по-населени страни биха прибягнали до услугите на тези майстори. Селските занаятчии почти навсякъде са принудени да се занимават с различни занаяти, които си приличат само по това, че при тях се употребяват един и същ вид материали. Един селски дърводелец се занимава с всякакъв вид дърводелска работа, един селски ковач – с всякакъв вид железарска работа. Първият е не само дърводелец, но и стол ар, мебелист, дори дърворезбар, а така също колар, майстор на плугове, каруци и фургони. Работата на втория е още поразнообразна. В отдалечените от морския бряг части на планинска Шотландия е невъзможно да съществува самостоятелно дори професията на майстор на гвоздеи. Такъв работник при норма 1000 гвоздея на ден и 300 работни дни в годината ще изработва 300 000 гвоздея годишно. Но в такава отдалечена част на страната той не би могъл да пласира 1000 гвоздея, т.е. производството на един ден от цялата година. Тъй като благодарение на водния транспорт за всеки вид труд се открива по-обширен пазар, отколкото може да му осигури само сухопътният транспорт, всеки вид труд естествено почва да се подразделя и усъвършенствува в крайморските области и по бреговете на плавателните реки и често пъти тези усъвършенствувания се разпростират върху вътрешността на страната едва след дълго време. Един голям фургон, обслужван от двама души и теглен от осем коня, за около 6 седмици откарва от Лондон до Единбург и обратно близо 4 тона товар. За приблизително същото време кораб с екипаж от 6 или 8 души, който плава между пристанищата на Лондон и Лейт, често откарва и връща 200 тона товар. Следователно 6 до 8 души с помощта на воден транспорт могат да закарат от Лондон до Единбург и обратно за едно и също време същото количество товар, което 50 големи фургона, обслужвани от 100 работници и теглени от 400 коня. Следователно върху 200 тона товар, превозван чрез най-евтиния сухопътен транспорт от Лондон до Единбург, трябва да тежи издръжката на 100 души за 3 седмици плюс издръжката и – което е приблизително равно на издръжката – амортизацията на 400 коня и на 50 фургона. А върху същото количество товар, превозван по вода, трябва да тежи само 33 издръжката на 6 или 8 души и амортизацията на един кораб с товароподемност 200 тона плюс стойността на по-големия риск или разликата в застраховката между сухопътен и воден транспорт. Затова, ако между тези два пункта няма друго съобщение освен сухопътен транспорт, тъй като от единия до другия могат да бъдат превозвани само такива товари, чиято цена е твърде значителна пропорционално на тяхното тегло, тези пунктове биха могли да водят само малка част от търговията, която съществува сега между тях, и следователно биха могли да поощряват взаимно своята промишленост в значително по-малка степен, отколкото сега. Би съществувала слаба или изобщо не би съществувала каквато и да било търговия между отдалечените части на света. Какви стоки биха могли да покрият разходите за сухопътен превоз между Лондон и Калкута? Или ако има такива ценни стоки, които могат да покрият тези разходи, с каква сигурност биха могли да бъдат те транспортирани през териториите на толкова много варварски народи? Споменатите два града обаче водят сега твърде значителна търговия помежду си и осигурявайки си взаимно пазар, значително поощряват своята промишленост. При тези предимства на водния транспорт е естествено първите усъвършенствувания на занаятите и промишлеността да бъдат направени там, където това удобство открива целия свят за пласиране на продуктите на всеки вид труд, и те винаги да се разпростират много по-късно върху вътрешността на страната. Вътрешните области на страната дълго време не могат да имат друг пазар за по-голямата част от своите стоки освен съседните райони, които ги отделят от морския бряг и големите плавателни реки. Затова размерите на техния пазар трябва дълго време да бъдат пропорционални на богатството и населението на заобикалящите ги райони и следователно техният напредък трябва винаги да изостава от напредъка на тези райони. В нашите северноамерикански колонии плантациите постоянно са се ориентирали към морския бряг или към бреговете на плавателните реки и едва ли някъде са се разпростирали на значително разстояние от тях. Съгласно най-достоверни исторически данни първи са се цивилизовали народите, които са живели по бреговете на Средиземно море. Това море, далеч най-голямото от известните на земята вътрешни морета, което няма приливи и отливи, а оттук и каквито и да било вълнения освен предизвикваните само от вятъра, било – благодарение на спокойната си повърхност, както и на множеството си острови и близостта на заграждащите го брегове – извънредно благоприятно за зараждащото се мореплаване, когато хората, поради това, че не познавали компаса, се страхували да губят от погледа си брега, а поради несъвършенството на корабостроенето – да се впускат по бурните вълни на океана. Минаването отвъд Херкулесовите стълбове, т.е. плаването извън Гибралтарския пролив, в древността дълго време се смятало за най-забележителен и най-опасен мореплавателен подвиг. Минало много време, докато финикийците и картагенците – най-изкусните мореплаватели и корабостроители на онези древни времена, се опитали да направят това и дълго време били единствените нации, предприели подобен опит. От всички страни по бреговете на Средиземно море Египет бил, изглежда, първата, в която земеделието и промишлеността били култивирани и усъвършенствувани в щогоде значителна степен. Горен Египет никъде не се простира на повече от няколко мили от Нил, а в Долен Египет тази голяма река се разклонява на много различни ръкави, които с помощта на прости изкуствени съоръжения осигурявали, изглежда, водни съобщения не само между големите градове, но и между всички значителни села и дори до много чифлици в селските райони; по почти същия начин Рейн и Маас осигуряват сега водни съобщения в Холандия. Обхватът и леснотата на това вътрешно 34 корабоплаване са били вероятно една от главните причини за ранния разцвет на Египет. Усъвършенствуванията в земеделието и промишлеността, изглежда, също датират от твърде дълбока древност в провинциите на Бенгалия в Източна Индия и в някои от източните провинции на Китай, макар че отдалечеността на това време не е потвърдена от напълно достоверни исторически източници в тази част на света. В Бенгалия Ганг и няколко други големи реки образуват множество плавателни канали, подобно на Нил в Египет. В източните провинции на Китай няколко големи реки образуват с различните си ръкави множество канали и тъй като са свързани помежду си, осигуряват едно вътрешно корабоплаване, което е много по-оживено от корабоплаването по Нил или Ганг или може би и по двете, взети заедно. Интересно е, че нито древните египтяни, нито индусите, нито китайците поощрявали външната търговия, но всички те извличали, изглежда, своето богатство от това вътрешно корабоплаване. Цялата вътрешна част на Африка и цялата част от Азия, която се простира доста на север от Черно и Каспийско море, древна Скития, днешна Татария и Сибир във всички векове са се намирали, изглежда, в същото варварско и нецивилизовано състояние, в което се намират и сега. Морето на Татария е Ледовитият океан, който не позволява корабоплаване, и макар че някои от най-големите реки в света текат през тази страна, те се намират на прекалено голямо разстояние една от друга за поддържането на търговия и съобщения в по-голямата част от страната. В Африка няма нито едно от онези големи вътрешни морета, каквито са Балтийско и Адриатическо в Европа, Средиземно и Черно в Европа и Азия и заливите на Арабия, Персия, Индия, Бенгалия и Сиам в Азия, за водене на морска търговия във вътрешните области на този голям континент; а големите реки на Африка се намират на прекалено голямо разстояние една от друга, за да осигуряват що-годе значително вътрешно корабоплаване. Освен това търговията, която един народ може да води по река, която не се разклонява на голям брой ръкави и канали и тече през друга територия, преди да достигне морето, никога не може да бъде твърде значителна, защото народите, които притежават тази друга територия, винаги могат да попречат на съобщенията между вътрешната страна и морето. Корабоплаването по Дунава е от много малка полза за различните държави – Бавария, Австрия и Унгария, в сравнение с ползата, която би носило, ако която и да било от тях притежаваше цялото му течение до устието му в Черно море. 35 ГЛАВА IV. ЗА ПРОИЗХОДА И УПОТРЕБАТА НА ПАРИТЕ Когато разделението на труда е установено веднъж напълно, продуктът на собствения труд на човека може да задоволява само твърде малка част от неговите потребности. Човек задоволява далеч по-голяма част от тях, като разменя онзи излишък от продукта на собствения си труд, който надвишава неговото потребление, срещу такива излишъци от продукта на труда на другите хора, от които той се нуждае. Така че всеки човек живее, като разменя, или става в известна степен търговец, а самото общество се превръща всъщност в търговско общество. Но когато разделението на труда тепърва се зараждало, тази възможност за размяна трябва често да се е натъквала на големи спънки и пречки. Да предположим, че един човек има повече от известна стока, отколкото сам се нуждае от нея, докато друг има по-малко. Следователно първият би бил доволен да отстъпи, а вторият – да получи една част от този излишък. Но ако случайно вторият няма нищо, от което първият се нуждае, между тях не може да стане никаква размяна. Месарят има в своя дюкян повече месо, отколкото той самият може да потреби, а пивоварят и хлебарят охотно биха купили част от него. Но те нямат да му предложат нищо в замяна освен различните продукти на собствения им занаят, а месарят е вече снабден с всичкия хляб и бира, от които се нуждае на първо време. В такъв случай между тях не може да стане размяна. Месарят не може да бъде техен доставчик, а те – негови клиенти, и по този начин всички те са по-малко полезни един за друг. За да се избегне неудобството на подобно положение, всеки разумен човек във всеки период от развитието на обществото след първоначалното установяване на разделението на труда трябва естествено да се е стремял да управлява делата си по такъв начин, че да има от тях по всяко време, а и освен това тази специфична продукция на своята собствена индустрия, определено количество от някаква стока или друга стока, каквато той би си представил, че малко хора вероятно ще откажат в замяна на продукцията на своята индустрия. Много различни стоки, вероятно е, последователно са били планирани и използвани за тази цел. В грубите епохи на обществото се казва, че добитъкът е бил общият инструмент за търговия; и въпреки че те трябва да са били най-неудобните, все пак в стари времена откриваме, че нещата често се оценяват според броя на добитъка, който им е бил даден в замяна. Бронята на Диомед, казва Омир, струвала само девет вола; но тази на Глаук струвала сто вола. Казват, че солта е общият инструмент за търговия и обмен в Абисиния; вид черупки в някои части на крайбрежието на Индия; сушена треска в Нюфаундленд; тютюн във Вирджиния; захар в някои от колониите ни в Западна Индия; кожи или облечена кожа в някои други страни; а в наши дни има село в Шотландия, където не е рядкост, както ми се казва, работник, който да носи пирони вместо пари на хлебаря или пивоваря. Във всички страни обаче, изглежда, мъжете най-сетне са решили, по неустоими причини и предимства, да дадат предпочитание на тази цел на металите над всяка друга стока. Металите не само могат да бъдат запазени с толкова малка загуба, колкото и всяка друга стока, но могат също така, без загуба, бъдат разделени на произволен брой части, тъй като чрез сливане тези части могат лесно да бъдат обединени отново в едно; качество, което никоя друга не толкова трайна стока притежава и което повече от всяко друго качество ги прави годни да бъдат инструменти за търговия и циркулация. 36 Човекът, който иска да купи сол например и няма нищо друго освен добитък в замяна на това, трябва да бъде задължен да купува сол на стойност цял вол или цяла овца наведнъж. Рядко можеше да купи по-малко от това, защото това, което трябва да даде за това, рядко може да бъде разделено без загуба; и ако той е имал за цел да купи повече, той трябва по същите причини да бъде задължен да купи двойно или тройно количество, стойността на два или три вола или на две или три овце. Ако напротив, вместо овце или волове, той е имал метали, които да даде в замяна на това, той лесно би могъл да съпостави количеството на метала с точното количество стока. За тази цел от различни нации са използвани различни метали. Желязото е било често срещаният инструмент за търговия сред древните спартанци; мед сред древните римляни; и злато и сребро сред всички богати и търговски нации. Тези метали изглежда първоначално са били използвани за тази цел в груби форми, без никакъв печат или под форма на монети. Така ни казва Плиний, според властта на Тимей, древен историк, че до времето на Сервий Тулий римляните не са имали монетни пари, но са използвали неуплътнени медни парчета, за да купуват каквото им е било нужно. Следователно тези плаки са изпълнявали по това време функцията на пари. Използването на метали в такова грубо състояние е съпроводено с две много значителни неудобства; първо, с проблемите с претеглянето; и второ, с тази на оценката и анализа им. В благородните метали, където малка разлика в количеството прави голяма разлика в стойността, дори и работата по претеглянето с правилна точност изисква много точни тегла и кантар. Претеглянето на златото в частност е бил изтънчена операция до известна степен. В действителност при по-грубите метали, когато една малка грешка би имала малко последици, без съмнение по-малка точност е била необходима. И все пак би трябвало да ни се струва прекомерно обезпокоително, ако всеки път, когато някой бедняк има повод да купи или продаде стока, струваща един или няколко фартинга, той да е бил длъжен да ги претегля. Операцията на анализа е била все така трудна, все така досадна и освен ако част от метала не се разтопи в тигела, с подходящи разтворители, всяко заключение, което може да се извлече от него, е изключително несигурно. Преди институцията с изсечените пари, освен ако не са преминали през тази досадна и трудна операция, хората винаги трябвало да са отговорни за най-грубите, и вместо килограм тегло от чисто сребро или чиста мед, може да са получили в замяна за техните стоки фалшифициран състав от най-груби и евтини материали, който обаче във външния си вид са направени да приличат на тези метали. За да се предотвратят такива злоупотреби, да се улесни обменът и по този начин да се насърчат всякакъв вид промишленост и търговия, е било необходимо, във всички страни, които са постигнали значителен напредък и прогрес, да се постави публичен печат върху определени количества такива конкретни метали, както се е правили в тези страни, които обикновено се използват за закупуване на стоки. Оттук произхождат изсечените пари и тези публични служби, наречени монетните дворове – учреждения с точно същия характер, както и институциите на инспекторите по мерките и теглилките и щемпеловачите на вълнен и ленен плат. Всички те са еднакво предназначени да удостоверяват чрез слагане на публичен щемпел количеството и неизменната доброкачественост на различните стоки, изнасяни на пазара. Първите публични щемпели от този вид, които били поставяни върху намиращите се в обръщение метали, в много случаи били предназначени, изглежда, да удостоверяват това, което било най-трудно и най-важно да се удостовери – доброкачествеността или чистотата на метала, и приличали на стерлинговия щемпел, който се поставя сега на 37 сребърните прибори и сребърните слитъци, или на испанския щемпел, който се поставя понякога на златните кюлчета и който, тъй като е ударен само върху едната страна на кюлчето и не покрива цялата повърхност, удостоверява чистотата, но не и теглото на метала. Аврам претеглил на Ефрон четиристотин сикли сребро, които се съгласил да плати за нивата на Махпела 27 . Макар и да били употребяваните в търговското обръщение пари, сиклите се приемали по тегло, а не по брой, също както златните и сребърните слитъци понастоящем. Приходите на древните саксонски крале на Англия постъпвали не във вид на пари, а в натура, т.е. в хранителни продукти и провизии от всякакъв вид. Вилхелм Завоевател въвел обичая тези приходи да се плащат с пари. Но те дълго време се приемали в държавното съкровище по тегло, а не по брой. Неудобството и затрудненията, свързани с точното претегляне на тези метали, довели до въвеждането на монетите, при които щемпелът, покривайки изцяло двете страни на монетата, а понякога и ръбовете, трябвало да удостоверява не само чистотата, но и теглото на метала. Затова такива монети се приемали по брой, както и сега, без неудобството да бъдат претегляни. Стойностите на тези монети първоначално изразявали, изглежда, теглото или количеството метал, което се съдържало в тях. По времето на Сервий Тулий, който пръв почнал да сече монети в Рим, римският ас, или пондо, съдържал един римски фунт чиста мед. Също както нашият тройски фунт, той се делял на 12 унции, всяка от които съдържала една действителна унция чиста мед. По времето на Едуард I английският фунт стерлинг съдържал един фунт (тауърско тегло) сребро от определена проба. Тауърският фунт бил, изглежда, много по-голям от римския фунт и малко по-малък от тройския фунт. Последният бил въведен в английския монетен двор едва в 18-ата година от царуването на Хенрих VIII. По времето на Карл Велики френската ливра съдържала един тройски фунт сребро от определена проба. Панаирът в Троа, Шампания, по онова време се посещавал от всички европейски народи и мерките и теглилките на един толкова прочут пазар били навсякъде известни и зачитани. Шотландският фунт съдържал – от времето на Александър I до Робърт Брюс – един фунт сребро от същото тегло и проба, както и английският фунт стерлинг. Английското, френското и шотландското пени първоначално също съдържали едно действително пени сребро, т.е. една двадесета от унцията, или една двеста и четиридесета от фунта. Шилингът първоначално също бил, изглежда, означение за тегло. Когато един квартер пшеница струва 12 шилинга, гласи един стар статут на Хенрих III, пшеничен хляб от един фартинг трябва да тежи седем шилинга и четири пенса. Но съотношението между шилинга и пенито, от една страна, и фунта, от друга, не било, изглежда, толкова постоянно и неизменно, както съотношението между пенито и фунта. През време на първата династия френски крале френското су, или шилинг, в различни случаи съдържало пет, дванадесет, двадесет и четиридесет пенса. У древните саксонци един шилинг съдържал известно време само пет пенса и вероятно е бил у тях също тъй променлив, както и у техните съседи – древните франки. От времето на Карл Велики у французите и от времето на Вилхелм Завоевател у англичаните съотношението между фунта, шилинга и пенито било, изглежда, неизменно същото, както сега, макар че стойността им е била твърде различна. Защото според мен във всяка страна на света алчността и несправедливостта на владетелите и правителствата, които злоупотребявали с доверието на своите поданици, са намалили постепенно действителното 27 Библия, Битие, гл. 23, ст. 16. 38 количество метал, което се съдържало първоначално в техните монети. В последния период на републиката римският ас бил намален на една двадесет и четвърта част от първоначалната му стойност и вместо един фунт стигнал дотам да тежи само половин унция. Английският фунт стерлинг и английското пени съдържат понастоящем само около 1/3 шотландският фунт стерлинг и шотландското пени – около 1/56, а френският фунт стерлинг и френското пени – около 1/56 от първоначалната си стойност. Посредством подобни операции владетелите и правителствата, които прибягвали до тях, получавали привидно възможност да плащат дълговете си и да изпълняват задълженията си с по-малко количество сребро, отколкото би се изисквало без тези операции. Но това действително било само привидно, защото кредиторите им били винаги изигравани с част от онова, което им се дължало. Всички други длъжници в държавата получавали същата привилегия и можели със същата номинална сума от нови и обезценени монети да платят всякакъв дълг, направен при старите. Затова подобни операции винаги се оказвали изгодни за длъжниците и разорителни за кредиторите и понякога причинявали по-голям и по-всеобщ обрат в имущественото състояние на частните лица, отколкото би могло да предизвика голямо обществено бедствие. По такъв начин парите станали при всички цивилизовани народи всеобщо средство за търговия, чрез което стоки от всякакъв вид се купуват и продават или се разменят една срещу друга. Сега ще пристъпя към изследване на правилата, които хората естествено съблюдават, когато разменят стоки било срещу пари, било една срещу друга. Тези правила определят така наречената относителна, или разменна, стойност на стоките. Трябва да отбележим, че думата стойност има две различни значения: понякога тя изразява полезността на даден предмет, а понякога възможността за придобиване на други предмети, предоставяна от притежаването на този предмет. Първата може да бъде наречена потребителна стойност, втората – разменна стойност. Вещите, които имат най-голяма потребителна стойност, често имат малка или никаква разменна стойност; напротив, онези, които имат най-голяма разменна стойност, често имат малка или никаква потребителна стойност. Няма нищо по-полезно от водата, но с нея едва ли може да се купи нещо, едва ли може да се получи нещо срещу нея. Напротив, диамантът едва ли има потребителна стойност, но срещу него често може да се получи много голямо количество стоки. За да изследвам принципите, които регулират разменната стойност на стоките, ще се опитам да покажа: I. Кое е действителното мерило на тази разменна стойност или в какво се състои действителната цена на всички стоки. II. Кои са различните части, от които е съставена или образувана тази действителна цена. III. Кои са различните обстоятелства, които понякога повишават някоя или всички от тези различни части на цената над тяхното естествено или нормално равнище, а понякога ги понижават под това равнище, или кои са причините, които понякога пречат пазарната цена, т.е. действителната цена на стоките, да съвпада точно с тяхната така наречена естествена цена. Ще се опитам да изясня толкова пълно и ясно, колкото ми е възможно, тези три въпроса в следващите три глави, за което трябва много сериозно да помоля читателя за внимание и търпение: за търпение – за да проумее някоя подробност, която на места 39 може да му се стори излишно досадна; за внимание – за да разбере онова, което след най-пълното обяснение, което съм способен да дам, все още може да му изглежда неясно в известна степен. Винаги съм готов да поема риска да бъда досаден, за да бъда сигурен, че съм понятен; но след като съм положил максималните усилия, на които съм способен, за да бъда понятен, все още може да остане известна неяснота поради извънредно абстрактния характер на въпроса. 40 ГЛАВА V. ЗА ДЕЙСТВИТЕЛНАТА И НОМИНАЛНАТА ЦЕНА НА СТОКИТЕ, ИЛИ ЗА ЦЕНАТА ИМ В ТРУД И ЦЕНАТА ИМ В ПАРИ Всеки човек е богат или беден според степента, в която може да си позволи да се ползва от предметите от първа необходимост, удобствата и развлеченията на човешкия живот. Но след пълното установяване на разделението на труда човек може да си доставя със собствения си труд само много малка част от тях. Далеч по-голямата част той трябва да получава от труда на други хора и той ще бъде богат или беден в зависимост от количеството труд, с което може да се разпорежда, или което може да купи. Затова стойността на всяка стока за онзи, който я притежава и който не възнамерява да я използва или потреби сам, а да я размени срещу други стоки, е равна на количеството труд, което тя му дава възможност да купи с нея или да получи в свое разпореждане. Следователно трудът е действителното мерило за разменната стойност на всички стоки. Действителната цена на всяка вещ, това, което всяка вещ действително струва на онзи, който иска да я придобие, са трудът и усилията, нужни за нейното придобиване. Това, което всяка вещ действително струва на онзи, който я е придобил и който желае да я продаде или размени срещу нещо друго, са трудът и усилията, които той може да си спести и които може да наложи на други хора. Това, което се купува с пари или със стоки, се купува с труд в същата степен, както това, което придобиваме със собствения си труд. Парите или стоките действително спестяват този труд. Те съдържат стойността на известно количество труд, което ние разменяме срещу нещо, съдържащо в момента по наша преценка стойността на равно количество труд. Трудът е бил първата цена, първоначалната покупна сума, която се е плащала за всички вещи. Не със злато или сребро, а с труд било купено първоначално цялото богатство на света; и неговата стойност за онези, които го притежават и които искат да го разменят срещу някакви нови изделия, е абсолютно равна на количеството труд, което то им дава възможност да купят или да получат в свое разпореждане. Както казва г-н Хобс, богатството е власт. 28 Но лицето, което придобива или наследява голямо състояние, не придобива или наследява по необходимост каквато и да било политическа власт, било гражданска или военна. Неговото състояние му осигурява може би средства да придобие такава власт, но само притежаването на това състояние не му я дава по необходимост. То му дава незабавно и непосредствено само възможност да купува, да се разпорежда с целия труд или с целия продукт на труда, който се намира в момента на пазара. Богатството му е по-голямо или по-малко напълно пропорционално на величината на тази възможност, или на количеството труд на другите хора, или – което е същото – на количеството продукт на труда на другите хора, което то му дава възможност да купи или да получи в свое разпореждане. Разменната стойност на всяка вещ трябва винаги да бъде абсолютно равна на величината на тази възможност, която тя дава на своя притежател. Но макар трудът да е действителното мерило на разменната стойност на всички стоки, стойността им се оценява обикновено не чрез труда. Често е трудно да се установи съотношението между две различни количества труд. Времето, изразходвано за два различни вида работа, не винаги определя единствено това съотношение. Трябва да се 28 Leviathan, part I, chap. 10. 41 вземе под внимание също различната степен на преодоляната трудност и проявеното умение. В едночасова тежка работа може да има повече труд, отколкото в двучасова лесна работа; или в едночасово упражняване на занаят, чието изучаване коства десет години труд, в сравнение с едномесечна работа при обикновено и привично занятие. Не е лесно обаче да се намери точно мерило за трудност или умение. Наистина, когато се разменят различните продукти на различни видове труд, обикновено се вземат предвид в известна степен и трудностите, и умението. Регулирането идва обаче не в резултат на точно мерило, а на определянето на цените чрез спазаряване съобразно с онзи вид грубо равенство, което, макар и неточно, е достатъчно за обикновените житейски работи. Освен това всяка стока по-често се разменя – а оттук и сравнява – с други стоки, отколкото с труд. Затова е по-естествено нейната разменна стойност да се оценява с количеството на някоя друга стока, отколкото с количеството труд, което може да се купи с нея. Повечето хора също разбират по-добре какво означава количество от дадена стока, отколкото количество труд. Първото е понятен и осезаем предмет, а второто – абстрактно понятие, което, макар и да може да бъде достатъчно обяснено, съвсем не е толкова просто и очевидно. Но когато разменната търговия престанала и парите се превърнали във всеобщо средство за търговия, всяка отделна стока почва да се разменя по-често срещу пари, отколкото срещу друга стока. Месарят рядко носи своето говеждо или овнешко месо на хлебаря или пивоваря, за да ги размени срещу хляб или бира, а ги носи на пазара, където ги разменя срещу пари, а след това разменя тези пари срещу хляб и бира. Количеството пари, което получава срещу тях, регулира също количеството хляб и бира, което той може след това да купи. Затова за него е по-естествено и по-просто да оценява тяхната стойност с количеството пари – стоката, срещу която непосредствено ги разменя, отколкото с количеството хляб и бира – стоките, срещу които може да ги разменя само посредством друга стока, и да каже по-скоро, че месото му струва три или четири пенса фунта, отколкото, че струва три или четири фунта хляб или три или четири кварти слаба бира. Затова разменната стойност на всяка стока се оценява по-често с количеството пари, отколкото с количеството труд или някоя друга стока, което може да се получи срещу нея. Но като всяка друга стока златото и среброто търпят колебания в своята стойност и понякога са по-евтини, а понякога – по-скъпи; понякога се купуват по-лесно, а понякога – по-мъчно. Количеството труд, което може да бъде купено или получено в разпореждане с определено количество от тях, или количеството други стоки, което може да бъде разменено срещу него, винаги зависи от богатството или бедността на мините, които са известни по времето, когато се осъществява тази размяна. Откриването на богатите мини на Америка в XVI век намали стойността на златото и среброто в Европа до около една трета от предишната им стойност. Тъй като доставянето на тези метали от мината на пазара струваше по-малко труд, когато биваха доставяни там, те можеха да купят или получат в разпореждане по-малко труд; и тази революция в тяхната стойност, макар и може би най-голямата, съвсем не е единствената, описана от историята. Но както една мярка за количество като стъпка, лакът или шепа, които постоянно се изменят по величина, никога не може да бъде точно мерило за количеството на други предмети, така една стока, която сама постоянно се изменя в Своята стойност, никога не може да бъде точно мерило за стойността на другите стоки. Може да се каже, че винаги и навсякъде еднакви количества труд са имали еднаква стойност за работника. В нормално състояние на своето здраве, сила и интелигентност, при 42 нормална степен на умение и сръчност той трябва винаги да отдава една и съща част от свободното си време, от своята свобода и щастие. Цената, която той плаща, трябва винаги да бъде същата, каквото и да е количеството стоки, което получава срещу своя труд. Наистина този труд може понякога да купи по-голямо, а понякога по-малко количество от тези стоки, но в случая се изменя тяхната стойност, а не стойността на труда, който ги купува. Винаги и навсякъде скъпо е това, което трудно може да се получи или чието придобиване коства много труд, а евтино – това, което може да се получи лесно или с много малко труд. Следователно само трудът, чиято стойност никога не се изменя, е единствено основното и действително мерило, с което винаги и навсякъде може да се оценява и сравнява стойността на всички стоки. Той е тяхната действителна цена, а парите са само номиналната им цена. Но макар еднакви количества труд да имат винаги еднаква стойност за работника, все пак за неговия работодател те имат, изглежда, понякога по-голяма, а понякога по-малка стойност. Той купува тези количества труд понякога с по-голямо, понякога с по-малко количество стоки и за него цената на труда, изглежда, се колебае като цената на всички други неща. В един случай тя му се струва скъпа, в друг – евтина. В действителност обаче именно стоките са евтини в единия случай и скъпи в другия. Следователно в този обикновен смисъл може да се каже, че и трудът като стоките има действителна и номинална цена. Може да се каже, че действителната му цена се състои от количеството предмети от първа необходимост и жизнени удобства, които се дават срещу него, а номиналната цена – от количеството пари. Работникът е богат или беден, добре или зле платен в зависимост от действителната, а не от номиналната цена на неговия труд. Разликата между действителната и номиналната цена на стоките и труда не е само теоретичен въпрос, а може да бъде понякога от значителна полза в практиката. Една и съща действителна цена винаги има една и съща стойност, докато поради колебанията в стойността на златото и среброто една и съща номинална цена има понякога твърде различни стойности. Затова, когато се продава недвижим имот с уговорка за доживотна рента, ако се цели тази рента винаги да има една и съща стойност, за семейството, в полза на което се установява рентата, е важно тя да не се състои от определена парична сума. В такъв случай стойността ѝ би била изложена на два различни вида колебания: първо, на колебанията, които се дължат на различните количества злато и сребро, съдържащи се в различни времена в монети с една и съща номинална стойност; второ, на колебанията, които се дължат на различните стойности на еднакви количества злато и сребро в различни времена. Владетелите и суверенните държави често са си въобразявали, че имат временен интерес да намалят количеството чист метал, което се съдържа в техните монети, но рядко са си въобразявали, че имат какъвто и да било интерес да го увеличат. Затова смятам, че количеството метал, съдържащо се в монетите на всички народи, почти непрекъснато е намалявало и едва ли някога се е увеличавало. Ето защо подобни колебания почти винаги водят до намаление на стойността на паричната рента. Откриването на мините в Америка намали стойността на златото и среброто в Европа. Обикновено се предполага, макар и според мен неоснователно, че това намаление все още продължава постепенно и е вероятно да продължи дълго време. Така че съгласно това предположение подобни колебания по-скоро ще намалят, отколкото да увеличат стойността на паричната рента, дори да е уговорено тя да се плаща не в определено количество монети с определена номинална стойност (например в толкова и толкова 43 фунта стерлинги), а в определено количество унции чисто сребро или сребро от известна проба. Ренти, уговорени в жито, са запазили своята стойност много по-добре от ренти, уговорени в пари, дори номиналната стойност на монетата да не е претърпяла каквито и да било изменения. В 18-ата година от царуването на Елизабета било поставено една трета от рентата по всички университетски арендни договори да се уговаря в жито и да се плаща било в натура, било според пазарните цени на житото на най-близкия публичен пазар. Парите, идващи от тази житна рента, които били първоначално само една трета от цялата рента, днес надвишават според д-р Блякстоун обикновено близо два пъти това, което идва от другите две трети. По тази сметка старите парични ренти на университетите са намалели почти на една четвърт от някогашната им стойност, или струват малко повече от една четвърт от житото, на което са се равнявали по-рано по стойност. Но от царуването на Филип и Мария насам номиналната стойност на английските монети е претърпяла малко изменения или изобщо не се е изменила и един и същ брой фунтове, шилинги и пенсове е съдържал приблизително едно и също количество чисто сребро. Следователно това намаление на стойността на паричните ренти на университетите е произлязло всецяло от намалението на стойността на среброто. Когато намалението на стойността на среброто се съчетава с намаление на количеството сребро, което се съдържа в монети с една и съща номинална стойност, загубата често е още по-голяма. В Шотландия, където номиналната стойност на монетите е претърпяла много по-големи изменения, отколкото когато и да било в Англия, и във Франция, където те са претърпели още по-големи изменения, отколкото когато и да било в Шотландия, някои стари ренти, които първоначално са имали значителна стойност, са били сведени по този начин почти до нищо. В отдалечени времена еднакви количества труд е по-вероятно да се купят с еднакви количества жито – средството за съществуване на работника, отколкото с равни количества злато и сребро или може би от която и да било друга стока. Следователно в отдалечени времена еднакви количества жито е по-вероятно да имат една и съща действителна стойност, или да дават възможност на техния притежател да купи или получи в разпореждане едно и също количество труд на други хора. Казвам, че е повероятно да дават такава възможност, отколкото еднакви количества от почти всяка друга стока, защото дори равни количества жито не биха я давали точно. Средствата за съществуване на работника, или действителната цена на труда, както ще се постарая да покажа по-нататък, са твърде различни при различни обстоятелства – по-обилни в общество, което върви към благосъстояние, отколкото в общество, което се намира в застой, и по-обилни в. общество, което се намира в застой, отколкото в общество, което върви към упадък. Но всяка друга стока ще се разменя във всеки даден момент срещу по-голямо или по-малко количество труд в зависимост от количеството средства за съществуване, срещу които може да бъде разменена в този момент. Следователно рента, уговорена в жито, е изложена само на измененията в количеството труд, което може да бъде купено с определено количество жито. А рента, уговорена във всяка друга стока, е изложена не само на колебанията в количеството труд, което може да се купи с дадено количество жито, но и на колебанията в количеството жито, което може да се купи с определено количество от тази стока. Трябва обаче да отбележим, че макар действителната стойност на житната рента да се колебае много по-малко от век на век от действителната стойност на паричната рента, 44 тя се колебае много повече от година на година. Паричната цена на труда, както ще се постарая да покажа по-нататък, не се колебае от година на година заедно с паричната цена на житото, а, изглежда, навсякъде се приспособява не към временната или случайната, а към средната или обичайната цена на този предмет от първа необходимост. Средната или обичайната цена на житото пък се регулира, както също ще се постарая да покажа по-нататък, от стойността на среброто, от богатството или бедността на мините, които снабдяват пазара с този метал, или от количеството труд, който трябва да бъде зает, и следователно от количеството жито, което трябва да бъде потребено, за да се достави определено количество сребро от мината на пазара. Но стойността на среброто, макар и понякога да се колебае много от век на век, рядко търпи големи колебания от година на година, а често си остава неизменна или приблизително неизменна в продължение на половин или на цял век. Така че обичайната или средната парична цена на житото може също да си остава неизменна или почти неизменна през толкова дълъг период, а с нея и паричната цена на труда, при условие че обществото си остава във всяко друго отношение в същото или в почти същото състояние. През този период временната или случайната цена на житото често може да бъде една година два пъти по-голяма, отколкото предишната, или да се колебае например от 25 до 50 шилинга квартера. Но когато цената на житото е 50 шилинга, не само номиналната, но и действителната стойност на житната рента ще бъде два пъти по-голяма, отколкото когато цената му е 25 шилинга, или ще получава в разпореждане двойно по-голямо количество труд или двойно по-голямо количество от повечето други стоки, докато паричната цена на труда, а с нея и цената на повечето други предмети, ще си остава неизменна при всички тези колебания. И така, изглежда очевидно, че трудът е единствената всеобща, а така също единствената точна мярка на стойността, или единственото мерило, с което можем да сравняваме стойностите на различните стоки винаги и навсякъде. Смята се, че ние не можем да определяме действителната стойност на различните стоки от век на век с количествата сребро, които се дават срещу тях. Не можем да я определяме от година на година с количествата жито. Но с количествата труд можем с най-голяма точност да я определяме както от век на век, така и от година на година. От век на век житото е подобро мерило от среброто, защото от век на век е по-вероятно еднакви количества жито да се разменят срещу едно и също количество труд, отколкото срещу еднакви количества сребро. Напротив, от година на година среброто е по-добро мерило от житото, защото е по-вероятно еднакви количества сребро да се разменят срещу едно и също количество труд. Но макар при установяването на доживотни ренти или дори при сключването на дългосрочни аренди да е може би полезно да се прави разлика между действителната и номиналната цена, безполезно е да се прави такава разлика при покупките и продажбите – най-разпространените и обикновени сделки в човешкия живот. По едно и също време и на едно и също място действителната и номиналната цена на всички стоки са точно пропорционални една на друга. Колкото повече или колкото помалко пари получавате за една стока например на лондонския пазар, толкова повече или по-малко труд ще ви дадат те възможност да купите или получите в свое разпореждане по това време и на това място. Така че по едно и също време и на едно и също място парите са точно мерило за действителната разменна стойност на всички стоки. Но това е така само по едно и също време и на едно и също място. Макар че на две отдалечени едно от друго места не съществува постоянно 45 съотношение между действителната и паричната цена на стоките, все пак търговецът, който кара стоки от едното на другото, трябва да взема под внимание само тяхната парична цена, или разликата между количеството сребро, срещу което ги купува, и количеството, срещу което е вероятно да ги продаде. С половин унция сребро в Кантон и Китай могат да се получат в разпореждане по-голямо количество труд, предмети от първа необходимост и жизнени удобства, отколкото с една унция в Лондон. Затова една стока, която се продава за половин унция сребро в Кантон, може да бъде там всъщност по-скъпа и да има по-голямо действително значение за този, който я притежава там, от стока, която се продава за една унция в Лондон, за този, който я притежава в Лондон. Но ако един лондонски търговец може да купи в Кантон за половин унция сребро стока, която може след това да продаде в Лондон за една унция, той печели 100% от тази сделка – точно толкова, колкото ако една унция сребро имаше в Лондон точно същата стойност, както в Кантон. За него няма значение, че половин унция сребро в Кантон би му дала в разпореждане повече труд и по-голямо количество предмети от първа необходимост и жизнени удобства, отколкото една унция може да му даде в Лондон. Една унция в Лондон винаги ще му дава в разпореждане двойно по-голямо количество от всичко, което би му дала половин унция там, а тъкмо това иска той. Тъй като именно номиналната, или паричната, цена на стоките определя в последна сметка разумността или неразумността на всички покупки и продажби и по този начин регулира, що се отнася до цената, почти цялата търговия във всекидневния живот, не трябва да се чудим, че на нея е обръщано много по-голямо внимание, отколкото на действителната цена. Но в съчинение като настоящото понякога може да е полезно да се сравняват различните действителни стойности на дадена стока в различни времена и на различни места, или различните степени на власт върху труда на други хора, която тя е давала при различни обстоятелства на онези, които са я притежавали. В този случай трябва да сравняваме не толкова различните количества сребро, срещу които тя е била обикновено продавана, колкото различните количества труд, които са можели да бъдат купени с тези различни количества сребро. Но пазарните цени на труда в отдалечени времена и на отдалечени едно от друго места едва ли могат да бъдат установени някога с някаква степен на точност. Цените на житото, макар да са били регистрирани редовно на малко места, обикновено са по-добре известни и по-често са били отбелязвани от историците и други автори. Затова трябва да се задоволяваме вай-вече с тях не защото винаги се намират в точно същата пропорция спрямо пазарните цени на труда, а защото са найблизкото приближение, което можем да имаме обикновено за тази пропорция. По-долу ще имам случай да направя няколко сравнения от този род. С развитието на промишлеността търговските народи намерили за целесъобразно да секат монети от няколко различни метала: златни – за по-големи плащания, сребърни – за покупки на средна стойност, и медни или монети от някакъв друг груб метал – за още по-дребни покупки. Но те винаги смятали един от тези метали предимно за мярка на стойността пред другите два и това предимство се давало, изглежда, обикновено на метала, който пръв бил използван от тях като средство за търговия. След като били почнали веднъж да го използват за мерило, което трябва да са правили, когато не са имали други пари, те изобщо продължили да го използват дори когато не съществувала необходимост от това. 46 Римляните имали само медни пари почти до първата пуническа война29 и едва пет години преди нея почнали за пръв път да секат сребърни монети. Така че медта, изглежда, винаги е била мерило на стойността в тази република. В Рим всички сметки се водели и стойността на всички имущества се изчислявала, изглежда, в асове или сестерции. Асът бил винаги означение на медна монета. Думата „сестерций“ означава два аса и половина. Следователно макар сестерцият да бил първоначално сребърна монета, стойността му се оценявала в мед. В Рим за човек, който дължал много пари, се казвало, че има много чужда мед. Северните народи, които се установили върху развалините на Римската империя, са имали, изглежда, сребърни монети от самото начало на своето заселване и няколко века след това не са познавали нито златни, нито медни монети. Сребърни монети имало в Англия по времето на саксонците, но там сечели малко златни монети до времето на Едуард III и никакви медни монети до времето на Джеймс I на Великобритания. Затова в Англия, а по същата причина, смятам, у всички други съвременни европейски народи, всички сметки се водят и стойността на всички стоки и всички имущества се изчислява обикновено в сребро и когато искаме да изразим размера на състоянието на едно лице, ние рядко назоваваме броя на гвинеите, а броя на фунтовете стерлинги, които според нас биха дали за него. Според мен първоначално във всички страни за законно платежно средство можела да служи само монета от онзи метал, който специално се смятал за стандарт или мерило на стойността. В Англия златото, дълго време след като почнали да секат от него монети, не се смятало за законно платежно средство. Съотношението между стойността на златните и сребърните монети не било определено със закон или наредба, а било оставено да се установява от пазара. Ако един длъжник предлагал да плати дълга си със злато, кредиторът можел или да отхвърли изобщо такова плащане, или да го приеме по оценка, съгласувана между него и неговия длъжник. Медта сега не е законно платежно средство, освен при обмяната на дребни сребърни монети. При това положение на нещата разликата между метала, който бил мерило на стойността, и метала, който не бил такова мерило, била нещо повече от номинална разлика. Когато с течение на времето хората все повече свикнали да употребяват монети от различни метали и следователно се запознавали по-добре със съотношението между съответните им стойности, в повечето страни според мен било сметнато за целесъобразно да се удостоверява това съотношение и да се обявява със закон, че например една гвинея от дадено тегло и проба трябва да се разменя срещу 21 шилинга или да бъде законно платежно средство за погасяване на дълг от този размер. При това положение на нещата и докато съществува някакво установено съотношение от този род, разликата между метала, който служи за мерило на стойността, и метала, който не служи за такова мерило, става малко повече от номинална разлика. Но в резултат на каквото и да било изменение в това установено съотношение тази разлика става – или поне изглежда, че става – нещо повече от номинална. Ако установената стойност на една гвинея например бъде намалена на 20 или повишена на 22 шилинга, тъй като всички сметки се водят и почти всички дългове се изразяват в сребърни пари, по-голямата част от плащанията ще могат да се извършват и в двата случая със същото количество сребърни монети, както и преди, но ще изискват твърде различни количества златни монети – по-голямо в първия случай и по-малко във втория. 29 Plin. lib. XXXIII, cap. 3. 47 Среброто ще изглежда по-неизменно в своята стойност от златото. Среброто ще изглежда мерило на стойността на златото, а златото няма да изглежда мерило на стойността на среброто. Стойността на златото ще изглежда зависима от количеството сребро, срещу което ще се разменя, а стойността на среброто няма да изглежда зависима от количеството злато, срещу което ще се разменя. Но тази разлика ще се дължи изцяло на навика да се водят сметките и да се изразява размерът на всички големи и малки суми по-скоро в сребърни, отколкото в златни пари. Една от банкнотите на мистър Дръмонд от 25 или 50 гвинеи след подобно изменение все още ще се плаща с 25 или 50 гвинеи, както и преди. След такова изменение тя ще се плаща със същото количество злато, както и преди, но с твърде различни количества сребро. При плащане с такава банкнота златото ще изглежда по-неизменно в своята стойност от среброто. Златото ще изглежда мерило за стойността на среброто, а среброто няма да изглежда мерило за стойността на златото. Ако обичаят сметките да се водят и полиците и другите парични задължения да се изразяват по този начин получи някога всеобщо разпространение, златото, а не среброто ще се смята за метала, който служи специално за стандарт или мерило на стойността. В действителност, докато съществува някакво установено съотношение между съответните стойности на различните насечени в монети метали, стойността на найскъпия метал регулира стойността на всички монети. Дванадесет медни пенса съдържат половин фунт мед от не най-доброто качество, която преди сеченето рядко струва седем пенса сребро. Но тъй като по силата на установеното съотношение 12 такива пенса трябва да се разменят срещу един шилинг, на пазара те се смятат за равностойни на един шилинг и срещу тях винаги може да се получи един шилинг. Дори преди неотдавнашното пренасичане на златната монета на Великобритания златните монети или поне онази част от тях, която се намираше в обръщение в Лондон и неговите околности, бяха, общо взето, по-малко паднали под стандартното тегло от по-голямата част от сребърните монети. Все пак 21 износени и изтрити шилинга се смятаха за равностойни на една гвинея, която може би също бе износена и изтрита, но рядко толкова много. Неотдавнашните разпоредби доведоха златната монета може би толкова близо до стандартното ѝ тегло, колкото това е възможно за намиращата се в обръщение монета на който и да било народ; а заповедта златото да се приема в държавните учреждения само по тегло навярно ще я запази така дотогава, докато тази заповед е в сила. Сребърните монети продължават да се намират в обръщение в същия износен и изтъркан вид, както преди пренасичането на златните монети. Но на пазара 21 шилинга от износената сребърна монета все още се смятат за равностойни на една пълноценна златна гвинея. Пренасичането на златните монети очевидно е повишило стойността на сребърните монети, които могат да бъдат разменяни срещу тях. В английския монетен двор от един фунт злато се секат 44 и половина гвинеи, които при съотношение 21 шилинга за една гвинея са равни на 45 фунта, 14 шилинга и 6 пенса. Така че една унция от такава златна монета е равностойна на 3 фунта, 17 шилинга и 10 и половина пенса сребро. В Англия за сеченето на монети не се плаща мито или налог и всеки, който донесе в монетния двор един фунт или една унция стандартно златно кюлче, ще получи един фунт или една унция златни монети без удръжка. Затова се казва, че 3 фунта, 17 шилинга и 10 и половина пенса за една унция представляват монетната цена на златото в Англия, или количеството златни монети, което монетният двор дава срещу стандартно златно кюлче. Преди, пренасичането на златните монети 48 цената на стандартно златно кюлче на пазара дълги години беше над 3 фунта и 18 шилинга, понякога 3 фунта и 19 шилинга и много често 4 фунта за една унция; вероятно тази сума в износена и изтрита златна монета рядко е съдържала повече от една унция стандартно злато. След пренасичането на златните монети пазарната цена на стандартното златно кюлче рядко надвишава 3 фунта, 17 шилинга и 7 пенса за една унция. Преди пренасичането на златните монети пазарната цена винаги беше повече или по-малко над монетната цена. След пренасичането тя постоянно е била под монетната цена. Но тази пазарна цена е една и съща, все едно дали се плаща в златни или в сребърни монети. Следователно неотдавнашното пренасичане на златните монети е повишило не само стойността на златните, но и на сребърните монети, пропорционално на златото на кюлчета и навярно също така пропорционално на всички други стоки; но тъй като цената на повечето други стоки се влияе от толкова много други причини, повишаването на стойността било на златните, било на сребърните монети пропорционално на цените на стоките може да не е толкова ясно и чувствително. В английския монетен двор от един фунт стандартно сребърно кюлче се секат 62 шилинга, които съдържат също един фунт стандартно сребро. Затова се казва, че 5 шилинга и 2 пенса за една унция са монетната цена на среброто в Англия, или количеството сребърни монети, което монетният двор дава срещу стандартно сребърно кюлче. Преди пренасичането на златните монети пазарната цена на стандартно сребърно кюлче бе според обстоятелствата 5 шилинга и 4 пенса, 5 шилинга и 5 пенса, 5 шилинга и 6 пенса, 5 шилинга и 7 пенса и много често 5 шилинга и 8 пенса за една унция. Но най-обикновената цена, изглежда, е била 5 шилинга и 7 пенса. След пренасичането на златните монети пазарната цена на стандартното сребърно кюлче е падала понякога на 5 шилинга и 3 пенса, 5 шилинга и 4 пенса и 5 шилинга и 5 пенса за една унция, без да е надвишавала изобщо последната цена. Макар пазарната цена на сребърно кюлче да е паднала значително след пренасичането на златните монети, тя не е паднала до монетната цена. При съотношението между различните метали в английската монета медта се оценява твърде много над действителната ѝ стойност, а среброто се оценява малко под нея. На европейския пазар една унция чисто злато във френската и в холандската монета се разменя срещу около 14 унции чисто сребро. В английската монета тя се разменя срещу около 15 унции, т.е. срещу повече сребро, отколкото струва съгласно общоприетата оценка в Европа. Но както цената на медта на пръчки не се покачи дори в Англия поради високата цена на медта в английската монета, така цената на среброто на кюлчета не падна поради ниската цена на среброто в английската монета. Среброто на кюлчета все още запазва надлежно съотношение към златото по същата причина, поради която медта на пръчки запазва надлежното си съотношение към среброто. След пренасичането на сребърните монети при царуването на Уилям III цената на среброто на кюлчета продължаваше да бъде малко над монетната цена. Г-н Лок обясняваше тази висока цена с разрешението да се изнася сребро на кюлчета и със забраната да се изнасят сребърни монети. Той казваше, че това разрешение за износ правело търсенето на сребро на кюлчета по-голямо от търсенето на сребърни монети. Но броят на хората, които се нуждаят от сребърни монети за всекидневните си покупки и продажби в своята страна, сигурно е много по-голям от броя на онези, които се нуждаят от сребро на кюлчета било за износ, било за някаква друга цел. Сега съществува подобно разрешение да се изнася злато на кюлчета и подобна забрана да се изнасят златни монети и все пак цената на златото на кюлчета е паднала под монетната цена. Но 49 тогава, също както и сега, среброто в английската монета бе оценено по-ниско спрямо златото и златната монета (за която по онова време също не се смяташе, че изисква каквото и да било пренасичане) регулираше, също както и сега, действителната стойност на всички монети. Тъй като пренасичането на сребърните монети тогава не понижи цената на среброто на кюлчета до монетната цена, не е много вероятно подобно пренасичане да има този ефект сега. Ако сребърната монета бъде върната толкова близо до стандартното ѝ тегло, както златната, навярно една гвинея съобразно със сегашното съотношение ще се разменя срещу по-голямо количество сребро в монети, отколкото би купила в кюлчета. Ако сребърните монети съдържат пълното си стандартно тегло, би било изгодно да се претопят на кюлче, което първо да бъде продадено за златни монети, а след това тези златни монети да бъдат разменени срещу сребърни монети, които да бъдат претопени по същия начин. Известно изменение в сегашното съотношение е, изглежда, единственото средство за предотвратяването на това неудобство. Неудобството би било може би по-малко, ако среброто в монетата се оценява толкова над надлежното му съотношение към златото, колкото се оценява сега под него, при условие в същото време да бъде разпоредено, че среброто не може да служи за законно платежно средство за повече от равностойността на една гвинея, така както медната монета не е законно платежно средство за повече от равностойността на един шилинг. В такъв случай никой кредитор не би бил ощетен вследствие на високата оценка на среброто в момента, така както никой кредитор не може да бъде ощетен сега вследствие на високата оценка на медта. От такова разпореждане биха страдали само банкерите. При голям наплив те понякога се опитват да печелят време, като плащат в шестпенсови монети, и подобна разпоредба не би им позволила да си служат с този непочтен метод да избягват незабавно плащане. Тя би ги накарала да държат винаги в своите каси поголяма наличност в пари, отколкото сега. И макар че това несъмнено би било голямо неудобство за тях, то би било същевременно значителна гаранция за техните кредитори. 3 фунта, 17 шилинга и 10 и половина пенса (монетната цена на златото) положително не съдържат – дори в сегашната ни пълноценна златна монета – повече от 1 унция стандартно злато и следователно би могло да се допусне, че с тях не би могло да се купи по-голямо количество стандартно злато на кюлчета. Но златото във вид на монета е поудобно от златото на кюлчета и макар че в Англия сеченето на монети е свободно, все пак донесеното в монетния двор злато на кюлчета обикновено може да се върне у собственика във вид на монети едва след няколко седмици. При сегашната претрупаност на монетния двор то може да се върне едва след няколко месеца. Това забавяне е равносилно на малко мито и прави златото във вид на монети малко по-ценно от еднакво количество злато на кюлчета. Ако среброто в английската монета се оценяваше съобразно с надлежното му съотношение към златото, цената на сребърните кюлчета навярно би паднала под монетната цена дори без каквото и да било пренасичане на сребърните монети, защото стойността дори на сегашната износена и изтрита сребърна монета се регулира от стойността на пълноценната златна монета, срещу която може да бъде разменена. Малък налог или мито за сеченето на златни и сребърни монети навярно биха повишили още повече превъзходството на тези метали във вид на монети над еднакво количество от тях във вид на кюлчета. В такъв случай сеченето би увеличило стойността на метала в монетата пропорционално на размера на това малко мито по същата 50 причина, поради която изработката повишава стойността на един прибор пропорционално на цената на тази изработка. Превъзходството на монетата над кюлчето би предотвратило претопяването на монетите и би спряло техния износ. Ако обществена необходимост наложи изнасянето на монетите, по-голямата част от тях скоро би се върнала сама. В чужбина монетата би се продавала само за теглото ѝ в кюлчета. В страната с нея би могло да се купи повече от това тегло. Следователно е изгодно тя да бъде донесена отново в страната. Във Франция за сечене на монети се събира налог от около 8 процента и както се говори, френската монета, след като бъде изнесена, сама се връща отново в страната. Случайни колебания в пазарната цена на златото и среброто на кюлчета се дължат на същите причини, както и подобните колебания в пазарната цена на всички други стоки. Честите загуби на тези метали поради различни нещастни случаи по море и на суша, постоянното им изразходване за позлатяване и посребряване, за галони и украса, както и износването на монетите и приборите изискват във всички страни, които не притежават собствени мини, постоянен внос за възстановяване на тези загуби и тези разходи. Смятам, че вносителите на злато и сребро като всички други търговци се стараят, доколкото могат, да нагодят своя спорадичен внос към предполагаемото според тяхната оценка непосредствено търсене. Но при цялото си старание те внасят понякога повече, а понякога по-малко, отколкото е нужно. Когато внасят повече кюлчета, отколкото е нужно, т.е. отколкото да се избягнат рискът и неприятността да бъдат изнасяни отново, те са понякога склонни да продадат част от тях малко под обичайната им или средна цена. Когато, напротив, внасят по-малко, отколкото е нужно, те получават нещо повече от тази цена. Но когато при всички тези случайни колебания пазарната цена на златото или среброто на кюлчета няколко години наред устойчиво и постоянно се държи повече или по-малко над или повече или по-малко под монетната цена, можем да бъдем сигурни, че това устойчиво и постоянно превишение или понижение на цената е следствие от нещо в състоянието на монетата, което по това време придава на известно количество от тази монета по-голяма или по-малка стойност от определеното количество метал, което тя трябва да съдържа. Постоянството и устойчивостта на следствието предполага съответно постоянство и устойчивост на причината. В дадено време и на дадено място парите на една страна са повече или по-малко точно мерило на стойността според това, доколко намиращата се в обръщение монета отговаря повече или по-малко точно на своя стандарт или съдържа повече или по-малко точно определеното количество чисто злато или чисто сребро, което трябва да съдържа. Ако в Англия например 44 и половина гвинеи съдържаха точно 1 фунт стандартно злато, т.е. 11 унции чисто злато и 1 унция примес, златната монета в Англия би била толкова точно мерило за действителната стойност на стоките в дадено време и на дадено място, отколкото изобщо е възможно. Но ако поради изтриване и износване 44 и половина гвинеи съдържат обикновено по-малко от 1 фунт стандартно злато, при което намалението на теглото при някои монети е по-голямо, отколкото при други, мерилото на стойността се оказва предразположено към същия вид несигурност, на която са изложени обикновено всички други мерки и теглилки. Тъй като рядко се случва те да отговарят точно на техния стандарт, търговецът нагажда цените на своите стоки, доколкото може, не към това, което тези мерки и теглилки трябва да бъдат, а към това, което – средно взето – те са в действителност според собствения му опит. Вследствие на подобни несъответствия в теглото на монетите цената на стоките също бива 51 нагаждана не към количеството чисто злато или сребро, което монетата трябва да съдържа, а към количеството, което – средно взето – тя съдържа фактически според данните на опита. Трябва да отбележа, че под парична цена на стоките аз винаги разбирам количеството чисто злато или сребро, за което те се продават, без оглед на номиналната стойност на монетата. Аз смятам например 6 шилинга и 8 пенса по времето на Едаурд I за същата парична цена, както и 1 фунт стерлинг понастоящем, защото те са съдържали, доколкото можем да съдим, едно и също количество чисто сребро. 52 ГЛАВА VI. ЗА СЪСТАВНИТЕ ЧАСТИ НА ЦЕНАТА НА СТОКИТЕ В онова ранно и първобитно състояние на обществото, което предшествува натрупването на капитал и присвояването на земята, съотношението между количествата труд, необходими за набавянето на различни предмети, е било, изглежда, единственото обстоятелство, което е можело да даде някакво правило за тяхната размяна. Ако например в един народ от ловци е нужен обикновено два пъти повече труд, за да се убие бобър, отколкото да се убие елен, един бобър естествено трябва да се разменя срещу два елена, или струва два елена. Естествено е това, което е обикновено продукт на двудневен или двучасов труд, да струва два пъти повече от това, което е обикновено продукт на еднодневен или едночасов труд. Ако един вид труд е по-тежък от друг, тази по-голяма трудност естествено се взема под внимание до известна степен и продуктът на едночасов труд от по-тежък вид често може да се разменя срещу продукта на двучасов труд от по-лек вид. Или ако един вид труд изисква необикновена степен на сръчност и умение, уважението, с което хората се отнасят към такива таланти, придава на техния продукт стойност, надвишаваща стойността, която би отговаряла на употребеното за него време. Подобни таланти рядко могат да бъдат придобити другояче освен с продължително упражняване и по-голямата стойност на техния продукт често може да бъде повече от разумна компенсация за времето и труда, които трябва да са били изразходвани за тяхното придобиване. При развито състояние на обществото по-голямата трудност и поголямото умение също се вземат под внимание в работната заплата и нещо подобно трябва да е съществувало и в най-ранния и първобитен период от развитието на обществото. При това положение на нещата целият продукт на труда принадлежи на работника и количеството труд, което се изразходва обикновено за набавянето или производството на една стока, е единственото обстоятелство, способно да регулира количеството труд, което може обикновено да бъде купено, получено в разпореждане или разменено срещу нея. Щом в ръцете на отделни лица бъде натрупан капитал, някои от тях естествено го използват да прилагат труда на трудолюбиви хора, които те снабдяват с материали и средства за съществуване, за да печелят от продажбата на техните изделия или от това, което техният труд прибавя към стойността на материалите. При размяната на готовите изделия срещу пари, труд или други стоки свръх това, което е достатъчно да покрие цената на материалите и работната заплата на работниците, трябва да се плати нещо за печалбата на работодателя, който рискува своя капитал в това предприятие. Следователно стойността, която работниците прибавят към материалите, се разпада в случая на две части, едната от които отива за плащане на работната им заплата, а другата за плащане печалбата на техния работодател за целия капитал, който той е авансирал под формата на материали и работна заплата. Той не би имал интерес да прилага труда на работниците, ако не очаква от продажбата на продукта на техния труд нещо повече от това, което е достатъчно да му възстанови неговия капитал, и не би имал интерес да прилага по-голям капитал, ако печалбата му не е до известна степен пропорционална на размера на неговия капитал. 53 Някои биха могли да помислят, че печалбата от капитала е само различно обозначение на работната заплата за особен вид труд – труда по контрола и управлението. Но печалбата е нещо съвсем различно от работната заплата, регулира се от напълно различни принципи и не е пропорционална на количеството, трудността или умението на този предполагаем труд по контрола и управлението. Тя се регулира изцяло от стойността на прилагания капитал и е по-голяма или по-малка съобразно с размера на този капитал. Да предположим например, че на дадено място, където обичайната годишна печалба от промишления капитал е 10 процента, има две различни манифактури, във всяка от които са заети 20 работници по 15 ф. ст. годишно, или при разход 300 ф. ст. годишно във всяка манифактура. Да предположим също, че суровините, обработвани годишно в едната манифактура, струват само 700 ф. ст., докато по-качествените суровини в другата манифактура струват 7000 ф. ст. В такъв случай капиталът, прилаган годишно в първата манифактура, ще възлиза само на 1000 ф. ст, докато прилаганият във втората манифактура капитал ще възлиза на 7300 ф. ст. Следователно при норма 10 процента собственикът на първата манифактура ще очаква годишна печалба само около 100 ф. ст., докато собственикът на втората ще очаква печалба около 730 ф. ст. Но макар печалбите им да са толкова различни, техният труд по контрола и управлението може да бъде съвсем или приблизително еднакъв. В много големи предприятия почти целият труд от този вид е поверен на управител. Работната му заплата изразява всъщност стойността на неговия труд по контрола и управлението. Макар при определянето ѝ да се вземат обикновено под внимание не само неговият труд и умение, но и доверието, което му се оказва, тя никога не се намира в установено съотношение с капитала, с чието управление той е натоварен. А собственикът на този капитал, макар по този начин да е освободен от почти всякакъв труд, все пак очаква печалбата му да се намира в установено съотношение с неговия капитал. Следователно печалбата от капитала е съставна част от цената на стоките; но тази част е съвсем различна от работната заплата и се регулира от съвършено други принципи. При това положение на нещата целият продукт на труда не винаги принадлежи на работника. В повечето случаи той трябва да го дели със собственика на капитала, който прилага неговия труд. Така също и количеството труд, което се прилага обикновено за придобиването или производството на дадена стока, не е единственото обстоятелство, регулиращо количеството труд, което обикновено може да се купи, получи в разпореждане или размени срещу нея. Очевидно допълнително количество се полага за печалбата от капитала, който е авансирал работната заплата и е доставил суровините за този труд. След като цялата земя на една страна стане частна собственост, земевладелците като всички други хора се стремят да жънат там, където не са сели, и да искат рента дори за естествените ѝ продукти. Дървата на гората, тревата на полето и всички естествени плодове на земята, които по времето, когато тя е била обща, са стрували на работника само труда да ги събере, получават дори за него допълнителна цена, наложена върху тях. Той трябва да плаща за разрешението да ги събере и трябва да дава на земевладелеца част от онова, което неговият труд събира или произвежда. Тази част, или – което се свежда до същото – цената на тази част, образува поземлената рента, която е третата съставна част от цената на повечето стоки. Трябва да се отбележи, че действителната стойност на различните съставни части на цената се определя от количеството труд, което може да се купи или да се получи в разпореждане с всяка от тях. Трудът определя стойността не само на онази част от 54 цената, която се пада на работната заплата, но и на частите, които се падат на рентата и на печалбата. Във всяко общество цената на всяка стока се свежда в последна сметка до едната или до другата, или до всички тези три части и във всяко цивилизовано общество и трите влизат повече или по-малко като съставни части в цената на повечето стоки. В цената на житото например една част плаща рентата на земевладелеца, друга плаща работната заплата, или издръжката на работниците и работния добитък, използван в неговото производство, а трета плаща печалбата на арендатора. Тези три части, изглежда, или непосредствено, или в последна сметка образуват цялата цена на житото. Някои биха помислили, че е необходима четвърта част за възстановяване на капитала на арендатора или за компенсиране на износването на неговия работен добитък и другите селскостопански оръдия. Но трябва да се има предвид, че цената на всяко селскостопанско оръдие като например работен кон на свой ред се състои от същите три части: от рентата на земята, на която е отгледан, от труда за неговото гледане и хранене и от печалбата на арендатора, който авансира рентата за тази земя и работната заплата за този труд. Следователно, макар че цената на житото може да плаща цената и издръжката на коня, цялата цена все пак се свежда – непосредствено или в последна сметка – до същите три части: рента, работна заплата и печалба. При цената на финото или грубото брашно към цената на житото трябва да прибавяме печалбата на мелничаря и работната заплата на неговите работници; при цената на хляба – печалбата на хлебаря и работната заплата на неговите работници, а при цената и на брашното, и на хляба – труда по превозването на житото от къщата на арендатора до къщата на мелничаря и от къщата на мелничаря до къщата на хлебаря, заедно с печалбата на онези, които авансират работната заплата за този труд. Цената на лена се разпада на същите три части, както и цената на житото. При цената на лененото платно ние трябва да прибавим към цената на лена работната заплата на работника, който чука лена, на предача, тъкача и избелвана, заедно с печалбата на техните работодатели. Колкото повече се обработва една стока, толкова по-голяма става онази част от цената, която се пада на работната заплата и печалбата, в сравнение с частта, която се пада на рентата. С развитието на промишлеността не само расте сумата на печалбата, но и всяка следваща печалба е по-голяма от предшествуващата, защото капиталът, от който тя се получава, трябва винаги да е по-голям. Капиталът, който прилага труда на тъкачите например, трябва да е по-голям от капитала, който прилага труда на преданите, защото не само възстановява този капитал с неговата печалба, но и освен това плаща работната заплата на тъкачите, а печалбата трябва винаги да се намира в известно съотношение към капитала. Но дори в най-цивилизованите общества винаги има малък брой стоки, чиято цена се свежда само до две части – до работната заплата и печалбата от капитала, и още помалък брой стоки, чиято цена се състои само от работната заплата. В цената на морската риба например една част плаща труда на рибарите, а друга – печалбата от прилагания в риболова капитал. Рентата много рядко съставлява част от нея, макар че това става понякога, както ще покажа по-долу. Друго е положението, поне в по-голямата част от Европа, с речния риболов. За лова на сьомга се плаща рента и тази рента, макар и да не може да бъде наречена поземлена рента, съставлява част от цената на сьомгата също както работната заплата и печалбата. В някои области на Шотландия някои бедни хора се препитават, като събират по морския бряг онези малки шарени камъчета, известни 55 обикновено под името шотландски кремък. Цената, която каменоделецът им плаща за тях, представлява само работна заплата за техния труд; тази цена не включва като съставна част нито рента, нито печалба. Но цялата цена на една стока трябва все пак в последна сметка да се свежда до едната или до другата, или до всички тези три части, тъй като каквато и част от нея да остава след плащането на поземлената рента и цената на целия труд, употребен за добиването, изработването и доставянето на стоката на пазара, тя трябва по необходимост да бъде нечия печалба. Както цената или разменната стойност на всяка стока, взета отделно, се свежда до едната или до другата, или до всички тези три части, така цената на всички стоки, които образуват целокупния годишен продукт на труда на една страна, взет в неговата цялост, трябва да се свежда до същите три части и да се разпределя между различните жители на страната било като работна заплата за техния труд или като печалба от техния капитал, или като рента от тяхната земя. Всичко, което се събира или произвежда всяка година от труда на едно общество, или – което се свежда до същото – съвкупната му цена, е по този начин по начало разпределено между отделните му членове. Работната заплата, печалбата и рентата са трите първоначални източника на всеки доход, както и на всяка разменна стойност. Всеки друг доход се получава в последна сметка от един или друг от тези източници. Всеки, който получава своя доход от собствен източник, трябва да го придобива или от своя труд, или от своя капитал, или от своята земя. Доходът, получаван от труда, се нарича работна заплата. Доходът, извличан от капитала от лице, което го управлява или прилага, се нарича печалба. Доходът, получаван от капитала от лице, което не го прилага само, а го заема от друг, се нарича лихва или ползване на парите. Той представлява компенсация, която заемателят плаща на заемодателя за печалбата, която има възможност да извлече чрез ползването на парите. Една част от тази печалба естествено принадлежи на заемателя, който поема риска и си прави труда да прилага капитала; другата част принадлежи на заемодателя, който му дава възможност да извлече тази печалба. Лихвата винаги е производен доход, който, ако не се плаща от печалбата, получена от ползването на парите, трябва да бъде платен от някакъв друг източник на доход, ако заемателят не е прахосник, който прави втори дълг, за да плати лихвата на първия. Доходът, който се получава изцяло от земята, се нарича рента и принадлежи на земевладелеца. Доходът на арендатора се получава отчасти от неговия труд, отчасти от неговия капитал. За него земята е само средството, което му дава възможност да получава работна заплата за своя труд и да извлича печалба от своя капитал. Всички данъци и целият основаващ се върху тях доход – всички заплати, пенсии и годишни ренти от всякакъв вид – се получават в края на краищата от един или друг от тези три първоначални източника на доход и се плащат пряко или косвено от работната заплата, печалбата от капитала или рентата от земята. Когато тези три различни вида доход принадлежат на различни лица, те лесно се различават един от друг, но когато принадлежат на едно и също лице, понякога се смесват, поне в ежедневния език. Земевладелец, който сам обработва една част от своето имение, би трябвало, след като плати разходите за обработването на земята, да получи рентата на земевладелеца и печалбата на арендатора. Но той е склонен да нарича целия си доход печалба и по този начин смесва, поне в ежедневния език, рентата с печалбата. Повечето от нашите северноамерикански и източноиндийски плантатори се намират в това положение. По56 голямата част от тях обработват своите имения сами и съобразно с това ние рядко слушаме за рента от една плантация, а често – за печалба от нея. Обикновените арендатори рядко държат управители, които да ръководят общите работи на фермата. Обикновено те доста работят сами като орачи, бранувани и т. н. Така че това, което остава от реколтата след плащането на рентата, трябва не само да им възстанови капитала, вложен в обработването на земята, заедно с обичайната печалба, но и да плати работната заплата, която им се полага и като работници, и като управители. Това, което остава след плащането на рентата и възстановяването на капитала, обаче се нарича печалба. Но работната заплата очевидно е част от нея. Като спестява тази работна заплата, арендаторът по необходимост трябва да я получава. Следователно в този случай работната заплата се смесва с печалбата. Един независим собственик на манифактура, който има достатъчно капитал, за да купува суровините и да се издържа, докато може да изнесе своите изделия на пазара, трябва да получава както работната заплата на калфа, който работи под надзора на майстор, така и печалбата, която майсторът изкарва, като продава изделията на калфата. Но целият му доход се нарича обикновено печалба и работната заплата се смесва в този случай с печалбата. Градинар, който сам обработва собствената си градина, обединява в собствената си личност три различни лица: земевладелец, арендатор и работник. Следователно продуктът му трябва да му плаща рентата на първия, продукта на втория и работната заплата на третия. При все това целият му доход се смята обикновено за постъпление от неговия труд. В този случай рентата и печалбата се смесват с работната заплата. Тъй като в една цивилизована страна има малко стоки, чиято разменна стойност възниква само от труда, защото рентата и печалбата допринасят до голяма степен за разменната стойност на далеч по-голямата част от стоките, годишният продукт на труда на тази страна е винаги достатъчен да купи или получи в разпореждане много по-голямо количество труд от онова, което е било употребено за добиването, изготвянето и доставянето на този продукт на пазара. Ако обществото прилага годишно целия труд, който може да купи всяка година, то, тъй като количеството на труда ще расте значително всяка година, продуктът на всяка следваща година ще има много по-голяма стойност от продукта на предишната година. Но няма страна, в която съвкупният годишен продукт да се прилага за издръжката на работещите. Безделниците навсякъде потребяват голяма част от него и в зависимост от различната пропорция, в която той се разпределя всяка година между тези две различни категории хора, неговата обичайна или средна стойност трябва да расте или да намалява всяка година или да си остава неизменна от година на година. 57 ГЛАВА VII. ЗА ЕСТЕСТВЕНАТА И ПАЗАРНАТА ЦЕНА НА СТОКИТЕ Във всяко общество или област съществува обичайна или: средна норма както на работната заплата, така и на печалбата за всяко различно приложение на труда и капитала. Тази норма, както ще покажа по-долу, естествено се регулира отчасти от общото състояние на обществото, от неговото богатство или бедност, от неговия напредък, застой или упадък и отчасти от специфичния характер на всяко приложение. Във всяко общество или област съществува също обичайна или средна норма на рентата, която, както ще покажа по-долу, също се регулира отчасти от общото състояние на обществото или областта, в която е разположена земята, и отчасти от естественото или подобреното плодородие на почвата. Тези обичайни или средни норми могат да бъдат наречени естествени норми на работната заплата, печалбата и рентата за времето и мястото, където обикновено преобладават. Когато цената на една стока не е нито над, нито под това което е достатъчно, за да се платят съобразно с техните естествени норми поземлената рента, работната заплата и печалбата от капитала, приложен за добиването, изготвянето и доставянето ѝ на пазара, стоката се продава за това, което може да се нарече нейна естествена цена. Тогава стоката се продава за точно толкова, колкото струва, или за това, което действително коства на лицето, което я изнася на пазара; защото макар това, което в ежедневния език се нарича покупна цена на една стока, да не включва печалбата на лицето, което я препродава, все пак, ако то я продава на цена, която не му дава обичайната в неговата област норма на печалбата, то очевидно губи от търговията, тъй като ако приложи своя капитал по някакъв друг начин, то би могло да изкара тази печалба. Освен това неговата печалба е негов доход, същинският източник на неговите средства за съществуване. Както при изготвянето и доставянето на стоките на пазара то авансира работната заплата на своите работници, или техните средства за съществуване, така то авансира на себе си собствените си средства за съществуване, които обикновено съответствуват на печалбата, която то може разумно да очаква от продажбата на своите стоки. Следователно, ако не му носят тази печалба, те не му възстановяват това, за което с право може да се каже, че са му коствали в действителност. Така че макар цената, която му дава тази печалба, да не е винаги най-ниската, за която един търговец може понякога да продава своите стоки, тя все пак е най-ниската, за която то е вероятно да ги продава що-годе продължително време, поне там, където съществува пълна свобода или където то може да сменя търговията си, когато поиска. Действителната цена, за която обикновено се продава една стока, се нарича нейна пазарна цена. Тя може да бъде по-висока или по-ниска от естествената ѝ цена или да съвпада точно с нея. Пазарната цена на една стока се регулира от съотношението между количеството, което е изнесено фактически на пазара, и търсенето на онези, които са готови да платят естествената ѝ цена, т.е. цялата стойност на рентата, труда и печалбата, които трябва да бъдат платени за изнасянето ѝ на пазара. Такива хора могат да бъдат наречени действителни купувачи, а търсенето им – действително търсене, тъй като то може да е достатъчно да осъществи изнасянето на стоката на пазара. То се различава от абсолютното търсене. За много беден човек може в известен смисъл да се каже, че търси 58 карета с шест коня; той може да желае да я има, но търсенето му не е действително търсене, защото стоката никога не може да бъде изнесена на пазара, за да го задоволи. Когато количеството на една стока, изнесена на пазара, не покрива действителното търсене, всички, които са склонни да платят пълната стойност на рентата, работната заплата и печалбата, които трябва да бъдат платени, за да бъде изнесена тя на пазара, не могат да бъдат снабдени с количеството, което им е нужно. Вместо да се откажат изобщо, някои от тях ще бъдат склонни да дадат повече. Между тях веднага ще започне конкуренция и пазарната цена ще се повиши повече или по-малко над естествената цена съобразно с това, доколко размерът на недостига или богатството и разточителността на конкуриращите засилват повече или по-малко ожесточението на конкуренцията. Сред конкуренти с еднакво богатство и еднаква склонност към разточителност един и същ недостиг на стоките предизвиква обикновено повече или по-малко ожесточена конкуренция според по-голямото или по-малко значение, което има за тях нейното придобиване. Оттук – прекомерно високата цена на предметите от първа необходимост през време на блокада на град или по време на глад. Когато количеството на стоката, изнесена на пазара, надвишава действителното търсене, тя не може да бъде продадена без остатък на онези, които са склонни да платят цялата стойност на рентата, работната заплата и печалбата, която трябва да бъде платена, за да бъде изнесена тя на пазара. Известна част трябва да бъде продадена на онези, които са склонни да платят по-малко, и ниската цена, която те дават за нея, трябва да понижи цената на цялата стока. Пазарната цена ще падне повече или по-малко под естествената цена според това, доколко размерът на излишъка засилва повече или помалко конкуренцията между продавачите или доколко за тях е повече или по-малко важно да пласират стоката си незабавно. Един и същ излишък във вноса на подлежащи на разваляне стоки ще предизвика много по-голяма конкуренция, отколкото във вноса на трайни стоки – например във вноса на портокали в сравнение с вноса на старо желязо. Когато изнесеното на пазара количество е напълно достатъчно за задоволяване на действителното търсене и не го надвишава, пазарната цена, разбира се, или точно се покрива, или максимално се приближава до естествената цена. Цялото налично количество може да бъде продадено за тази цена, а не за повече. Конкуренцията между различните търговци ги кара да приемат тази цена, но не ги кара да приемат по-малко. Количеството на всяка стока, изнесена на пазара, естествено се нагажда към действителното търсене. Всички, които прилагат своята земя, труд или капитал, за да изнесат дадена стока на пазара, имат интерес количеството ѝ никога да не надвишава действителното търсене, а всички други хора имат интерес то никога да не пада под това търсене. Ако в даден момент то надвишава действителното търсене, някои от съставните части на цената на стоката трябва да бъдат платени под тяхната естествена норма. Ако това е рентата, интересът на земевладелците веднага ще ги накара да изключат от обработка една част от своята земя; ако това е работната заплата или печалбата, интересът на работниците в единия случай и интересът на техните работодатели в другия ще ги накара да изключат част от своя труд или капитал от това приложение. Количеството на стоката, изнесено на пазара, скоро ще бъде достатъчно само за задоволяване на действителното търсене. Всички различни части на нейната цена ще се повишат до тяхната естествена норма, а цялата цена – до естествената ѝ цена. Ако, напротив, изнесеното на пазара количество от една стока е в даден момент недостатъчно да покрие действителното търсене, някои от съставните части на нейната 59 цена трябва да се повишат над тяхната естествена норма. Ако това е рентата, интересът на всички други земевладелци естествено ще ги накара да обработват повече земя за производството на тази стока; ако това е работната заплата или печалбата, интересът на всички други работници и търговци скоро ще ги накара да прилагат повече труд и капитал за изготвянето и изнасянето ѝ на пазара. Количеството, изнесено на пазара, скоро ще бъде достатъчно да задоволи действителното търсене. Всички различни части на цената на стоката скоро ще паднат до тяхната естествена норма, а цялата цена – до нейната естествена цена. Следователно естествената цена е, така да се каже, централната цена, към която постоянно гравитират цените на всички стоки. Различни случайности могат понякога да ги държат доста над нея, а понякога да ги смъкнат дори малко под нея. Но каквито и да са пречките, които не позволяват на цените да се установят в този устойчив център за по-продължително време, те постоянно се стремят към него. Цялото количество труд, което се прилага годишно за изнасянето на една стока на пазара, естествено се нагажда по този начин към действителното търсене. То естествено се стреми винаги да изнася на пазара точно онова количество, което е достатъчно да задоволи – и не повече, отколкото да задоволи – това търсене. Но в някои отрасли на производството едно и също количество труд произвежда в различни години твърде различни количества стоки, докато в други то произвежда едно и също или приблизително едно и също количество. Един и същ брой работници в селското стопанство произвеждат в различни години твърде различно количество жито, вино, масло, хмел и т. н. Но един и същ брой предани и тъкачи произвеждат всяка година едно и също или почти едно и също количество ленен и вълнен плат. Само средният продукт в един отрасъл може да се нагажда донякъде към действителното търсене; но тъй като фактическият продукт често е много по-голям, а често много по-малък от средния продукт, количеството стоки, изнесено на пазара, понякога доста надвишава действителното търсене, а понякога е твърде недостатъчно да го покрие. Така че дори това търсене да си остава винаги едно и също, пазарната им цена е изложена на големи колебания и понякога пада доста под тяхната естествена цена, а понякога се покачва доста над нея. В други отрасли, където продуктът на еднакви количества труд е винаги един и същ или приблизително един и същ, тя може по-точно да се нагажда към действителното търсене. Следователно, докато търсенето си остава същото, пазарната цена на стоките е вероятно също да си остане неизменна и съвсем да се покрива или да бъде максимално близка до естествената цена. Всеки човек от опит знае, че цената на ленения и вълнения плат не е изложена на толкова чести и толкова големи колебания, както цената на житото. Цената на един вид стоки се колебае само с колебанията в търсенето; цената на друг вид се колебае не само с колебанията в търсенето, но и с много по-големите и много по-чести колебания в количеството на онова, което е изнесено на пазара, за да задоволи това търсене. Случайните и временни колебания на пазарната цена на всяка стока засягат главно онези части от нейната цена, които се падат на работната заплата и печалбата. Онази част, която се пада на рентата, е по-малко засегната от тях. Рента, установена в пари, ни най-малко не бива засегната от тях нито в нейната норма, нито в нейната стойност. Рента, която се състои било от известен дял или от известно количество от суровия продукт, несъмнено бива засегната в нейната годишна стойност от всички случайни и временни колебания на пазарната цена на този суров продукт, но рядко бива засегната от тях в нейната годишна норма. Когато установяват условията на арендния договор, 60 земевладелецът и арендаторът се стараят, доколкото могат, да преценят, да съобразят тази норма не с временната и случайната, а със средната и обичайната цена на продукта. Подобни колебания се отразяват върху стойността и нормата и на работната заплата, и на печалбата според това, дали на пазара има излишък или недостиг на стоки или труд, на вече изпълнена или подлежаща на изпълнение работа. Един обществен траур повишава цената на черния плат (който в такива случаи почти винаги се оказва в недостиг на пазара) и увеличава печалбите на търговците, които притежават що-годе значително количество такъв плат. Той не оказва въздействие върху работната заплата на тъкачите. На пазара съществува недостиг на стоки, а не на труд, на вече изпълнена работа, а не на подлежаща на изпълнение работа. Траурът повишава работната заплата на шивашките калфи. В този случай на пазара се чувствува недостиг на труд. Налице е действително търсене на повече труд, на повече работа, подлежаща на изпълнение, отколкото се предлага. Траурът води към понижаване на цената на цветните копринени и вълнени платове и по този начин намалява печалбите на търговците, които имат щогоде значително налично количество такива платове. Той понижава също работната заплата на работниците, заети в изготвянето на такива стоки, цялото търсене на които е преустановено за шест, а може би и за дванадесет месеца. В този случай на пазара има излишък както на стоки, така и на труд. Но макар пазарната цена на всяка отделна стока по този начин постоянно да гравитира, така да се каже, към естествената цена, все пак понякога случайни обстоятелства, понякога естествени причини, а понякога специални разпореждания на правителството могат дълго време да държат пазарната цена на много стоки доста над естествената им цена. Когато вследствие на нарастване на действителното търсене пазарната цена на дадена стока се повишава значително над естествената ѝ цена, онези, които прилагат своя капитал за снабдяването на пазара с тази стока, обикновено се стараят да скрият това повишение. Ако то стане общоизвестно, голямата им печалба би съблазнила толкова много нови конкуренти да приложат капиталите си по същия начин, че – тъй като действителното търсене е напълно задоволено – пазарната цена скоро би паднала до естествената цена, а за известно време може би дори под нея. Ако пазарът е много отдалечен от местожителството на онези, които го снабдяват, те могат понякога да пазят тайната години наред и през цялото това време да получават извънредните си печалби без нови конкуренти. Трябва обаче да признаем, че подобни тайни рядко могат да се пазят дълго време и извънредната печалба може да трае много малко след тяхното разкриване. Тайните в манифактурното производство могат да се пазят по-дълго от тайните в търговията. Бояджия, който е открил начин да получава даден цвят с материали, два пъти по-евтини от тези, които се използват обикновено, може, ако води работите си добре, да се ползва от изгодите на своето откритие, докато е жив, и дори да го завещае на своите потомци. Извънредният му доход идва от високата цена, която се плаща за държания му в тайна труд. Всъщност той представлява висока работна заплата за този труд. Но тъй като този доход се получава от всяка част от неговия капитал и тъй като целият му размер се намира при това положение в установено съотношение с капитала, той обикновено се смята за извънредна печалба от капитала. Подобни повишения на пазарната цена са очевидно резултат от специфични обстоятелства, чието действие обаче може да трае понякога години наред. Някои природни продукти изискват такава изключителна почва и местоположение, 61 че цялата земя на една голяма страна, която е годна да ги произвежда, може да се окаже недостатъчна да задоволява действителното търсене. Затова цялото изнесено на пазара количество може да бъде продадено на онези, които са готови да дадат повече, отколкото е достатъчно за заплащане на рентата за земята, която ги е произвела, заедно с работната заплата за труда и печалбата от капитала, приложени за производството и изнасянето им на пазара, съобразно с естествените им норми. Подобни стоки могат векове наред да се продават на тази висока цена и в този случай онази част от нея, която се пада на поземлената рента, е частта, която се плаща обикновено над нейната естествена норма. Рентата от земята, която дава такива изключителни и ценни продукти, подобно на рентата от някои лозя във Франция с особено благодатна почва и местоположение, не се намира в установено съотношение с рентата от другата еднакво плодородна и еднакво добре обработена земя в същата област. Напротив, работната заплата за труда и печалбата от капитала, приложени за изнасянето на такива стоки на пазара, рядко се отклоняват от тяхното нормално съотношение към работната заплата и печалбата при другите приложения на труда и капитала в същата област. Такива повишения на пазарната цена са очевидно резултат от естествени причини, които пречат за пълното задоволяване на действителното търсене и следователно могат да действуват вечно. Монопол, даден на отделно лице или на търговско дружество, има същото действие, както и тайна в търговията или манифактурното производство. Като поддържат постоянен недостиг на стоки на пазара и никога не задоволяват напълно действителното търсене, монополистите продават своите стоки много над естествената цена и увеличават своите доходи – все едно дали те се състоят от работна заплата или печалба – значително над естествената им норма. Монополната цена е във всички случаи най-високата цена, която може да бъде получена. Естествената цена или цената при свободна конкуренция, напротив, е найниската цена, която може да се получава наистина не във всички случаи, но през щогоде продължително време. Първата е във всички случаи най-високата цена, която може да бъде измъкната от купувачите или която се предполага, че те ще се съгласят да дадат; втората е най-ниската цена, която продавачите могат обикновено да получават и същевременно да продължават своята търговия. Същата тенденция, макар и в по-малка степен, имат изключителните привилегии на корпорациите, уставът за чиракуването и всички закони, които ограничават в отделни отрасли конкурентите до по-малък брой, отколкото биха се включили иначе, в тях. Те са един вид разширени монополи и често могат векове наред и в редица отрасли да държат пазарната цена на отделни стоки над естествената цена, а работната заплата за труда и печалбата от капитала, прилагани в тях, малко над естествената им норма. Подобни повишения на пазарната цена могат да траят дотогава, докато са в сила правителствените разпореждания, които ги пораждат. Пазарната цена на дадена стока, макар че може дълго време да бъде над естествената ѝ цена, рядко може да бъде дълго време под нея. Каквато и част от нея да се плаща под естествената норма, лицата, чиито интереси тя засяга, веднага ще почувствуват загубата и незабавно ще изтеглят толкова земя или толкова труд, или толкова капитал, прилагани в производството на тази стока, че изнасяното на пазара количество скоро ще бъде достатъчно само да задоволява действителното търсене. По този начин пазарната ѝ цена скоро ще се повиши до естествената цена. Така ще бъде поне там, където съществува пълна свобода. 62 Наистина същият устав за чиракуването и другите закони за корпорациите, които при процъфтяване на даден отрасъл дават на работника възможност да повиши работната си заплата доста над естествената ѝ норма, понякога го принуждават, когато този отрасъл запада, да я понижи доста под нея. Както в първия случай те изключват много хора от неговия отрасъл, така във втория те изключват него от много отрасли. Но въздействието на такива разпоредби не е толкова дълготрайно в понижаването на работната заплата на работника под естествената ѝ норма, колкото в повишаването ѝ над тази норма. Действието им в последното направление може да продължава много векове, а в първото може да трае само докато са живи работниците, които са били подготвени за това производство през време на неговия разцвет. Когато те умрат, броят на онези, които се обучават след това за тази работа, естествено ще се нагоди към действителното търсене. Нужна е насилствена политика като политиката на Индия или древен Египет (където по силата на религията всеки човек бил длъжен да продължи професията на своя баща и където се смятало за най-ужасно светотатство, ако я смени с друга), която може няколко поколения наред да държи работната заплата или печалбата от капитала в даден отрасъл под естествената им норма. Това е всичко, което смятам за необходимо да отбележа засега относно временните и постоянните отклонения на пазарната цена на стоките от естествената цена. Самата естествена цена се колебае заедно с естествената норма на всяка от съставните ѝ части – на работната заплата, печалбата и рентата, и във всяко общество тази норма се колебае според неговото състояние, неговото богатство или бедност, съобразно с това, дали то се намира във възход, застой или упадък. В следващите четири глави ще се постарая да обясня толкова пълно и точно, колкото ми е възможно, причините за тези (различни колебания. I. Ще се постарая да обясня кои обстоятелства естествено определят нормата на работната заплата и по какъв начин тези обстоятелства се влияят от богатството или бедността на обществото, от това, дали то се намира във възход, застой или упадък. II. Ще се постарая да покажа кои обстоятелства естествено определят нормата на печалбата и по какъв начин също тези обстоятелства се влияят от същите колебания в състоянието на обществото. III. Макар паричната работна заплата и паричната печалба да са твърде различни в различните сфери на приложение на труда и капитала, все пак известно съотношение се установява, изглежда, обикновено между паричната работна заплата в различните сфери на приложение на труда и паричната печалба в различните сфери на приложение на капитала. Това съотношение, както ще стане ясно по-нататък, зависи отчасти от характера на различните приложения и отчасти от различните закони и политиката на обществото, в което те се осъществяват. Но макар да зависи в много отношения от законите и политиката, това съотношение малко се влияе, изглежда, от богатството или бедността на обществото, от неговия възход, застой или упадък, а си остава неизменно или почти неизменно при всички тези различни състояния. Затова ще се постарая да обясня различните обстоятелства, които регулират това съотношение. IV. Накрая ще се постарая да покажа кои обстоятелства регулират поземлената рента и повишават или понижават действителната цена на различните средства за съществуване, които земята произвежда. 63 ГЛАВА VIII. ЗА РАБОТНАТА ЗАПЛАТА Продуктът на труда е естественото възнаграждение за труда, или работна заплата. В онова първобитно състояние на обществото, което предшествува присвояването на земята и натрупването на капитал целият продукт на труда принадлежи на работника. Той не трябва да го дели нито със земевладелеца, нито с работодателя. Ако това състояние бе продължило, работната заплата щеше да нараства с увеличаването на производителната сила на труда, до което води разделението на труда. Всички предмети щяха постепенно да станат по-евтини. Те щяха да се произвеждат с по-малко количество труд и тъй като стоките, произведени с еднакви количества труд, щяха при това положение на нещата естествено да се разменят една срещу друга, те щяха да се купуват също с продукта на по-малко количество труд. Но макар че всички предмети щяха да станат по-евтини в действителност, привидно много предмети щяха да станат може би по-скъпи от преди или щяха да се разменят срещу по-голямо количество други стоки. Да предположим например, че в повечето отрасли производителната сила на труда се е увеличила десет пъти, или че еднодневен труд може да свърши десет пъти повече работа от преди, докато в даден отрасъл тя се е увеличила само два пъти, или че еднодневен труд може да свърши само два пъти повече работа от преди. При размяната на продукта на еднодневния труд на повечето отрасли срещу продукта на еднодневния труд на този даден отрасъл десетократното първоначално количество работа на първите би купило само двукратното първоначално количество работа на втория. Следователно дадено количество работа на втория, например един фунт, ще изглежда пет пъти по-скъпо от преди. В действителност обаче то ще бъде два пъти по-евтино. Макар че за купуването му ще е нужно пет пъти по-голямо количество други стоки, само два пъти по-малко количество труд ще бъде нужно, за да бъде то купено или произведено. Следователно придобиването му ще бъде два пъти полесно от преди. Но това първобитно състояние на обществото, при което работникът се ползва от целия продукт на своя труд, не може да трае дълго, след като започне присвояването на земята и натрупването на капитал. Така че то приключило дълго преди да бил осъществен най-значителният напредък в производителната сила на труда и би било безполезно да се проследи по-нататък какво е щяло да бъде въздействието му върху възнаграждението за труда, или работната заплата. Щом земята стане частна собственост, земевладелецът иска дял от почти целия продукт, който работникът може да отгледа на нея или да събере от нея. Рентата му е първата удръжка от продукта на труда, който се прилага върху земята. В редки случаи лицето, което обработва земята, има с какво да се издържа до прибирането на реколтата. Неговата издръжка обикновено му се авансира от капитала на работодател – на арендатора, който прилага труда му и който не би имал интерес да го прилага, ако не получава дял от продукта на неговия труд или ако капиталът му не се възстановява с печалба. Тази печалба е втората удръжка от продукта на труда, който се прилага върху земята. Подобна удръжка за печалбата може да се прави от продукта на почти всеки друг труд. Във всички занаяти и манифактури повечето работници се нуждаят от работодател, който да им авансира материалите за тяхната работа, тяхната работна 64 заплата и издръжка до нейното завършване. Той получава дял от продукта на техния труд или от стойността, която този труд прибавя към материалите, върху които се прилага, и в този дял се състои неговата печалба. Наистина понякога се случва самостоятелен работник да притежава достатъчно капитал, за да купува материалите за работата си и да се издържа до нейното завършване. Той е едновременно работодател и работник и се ползва от целия продукт на своя труд, или от цялата стойност, която трудът му прибавя към материалите, върху които се прилага. Тя съдържа два различни дохода, които обикновено принадлежат на две различни лица – печалбата от капитала и работната заплата. Но такива случаи не са много чести и навсякъде в Европа на един самостоятелен работник се падат двадесет, които работят за работодател; и навсякъде за работна заплата се говори обикновено тогава, когато работникът и притежателят на капитал, който прилага неговия труд, са две различни лица. Размерът на обикновената работна заплата навсякъде зависи от договора, който е прието да се сключва между тези две страни, чиито интереси съвсем не са тъждествени. Работниците искат да получават колкото е възможно повече, работодателите – да дават колкото е възможно по-малко. Първите са склонни да се обединяват, за да повишат работната заплата, а вторите – да я понижат. Не е трудно обаче да се предвиди коя от тези две страни трябва при нормални условия да има предимство в спора и да заставя другата да спазва нейните условия. Тъй като са по-малобройни, работодателите могат да се обединяват много по-лесно, а освен това законът разрешава или поне не забранява техните обединения, докато той забранява обединенията на работниците. Ние нямаме парламентарен акт против споразуменията за понижаване цената на труда, но много против споразуменията за нейното повишаване. Във всички подобни спорове работодателите могат да издържат много подълго. Един земевладелец, арендатор, майстор-занаятчия или търговец могат, без да прилагат труда на един единствен работник, да живеят Обикновено една-две години от капитала, който вече са придобили. Много работници не могат да преживеят една седмица, малцина могат да просъществуват само един месец, а едва ли някой една година без работа. С оглед на по-дълъг период работникът може да стане също тъй необходим за своя работодател, както и работодателят му за него, но необходимостта не е така непосредствена. Твърди се, че ние рядко слушаме за обединения на работодателите, затова пък често за обединения на работниците. Но този, който на това основание си въобразява, че работодателите рядко се обединяват, не познава нито живота, нито конкретния въпрос. Работодателите винаги и навсякъде се намират в един вид мълчаливо, но постоянно и неизменно споразумение да не повишават работната заплата на работниците над съществуващата норма. Нарушаването на това споразумение навсякъде е найосъдително действие и води до порицаване на работодателя от неговите ближни. Наистина ние рядко слушаме за това споразумение, защото то е нормалното и, може да се каже, естествено състояние на нещата, за което изобщо не се говори. Работодателите сключват понякога и специални споразумения да понижат работната заплата дори под нейната норма. Те винаги се осъществяват при най-голямо мълчание и секретност до момента на тяхното изпълнение и ако работниците отстъпват без съпротива, както се случва понякога, макар и да им се отразяват тежко, те никога не стигат до ушите на другите хора. Но на подобни споразумения често се оказва съпротива чрез насрещно отбранително споразумение на работниците, които понякога също се обединяват по 65 собствена инициатива, без каквото и да било предизвикателство от страна на работодателите, за повишаване цената на своя труд. Обикновено те се позовават ту на високата цена на хранителните продукти, ту на голямата печалба, която работодателите им изкарват от техния труд. Но независимо от това, дали споразуменията им имат нападателен, или отбранителен характер, за тях винаги широко се говори. За да постигнат бързо решение, те винаги вдигат голям шум, а понякога прибягват до найвъзмутителни насилия и безчинства. Те са отчаяни и действуват с безразсъдството и безумието на отчаяни хора, които трябва или да мрат от глад, или така да сплашат своите работодатели, че да ги накарат незабавно да задоволят техните искания. В такива случаи работодателите вдигат не по-малко шум и непрекъснато зоват гръмко за помощ, мировия съдия, настоявайки за стриктно приложение на законите, издадени с толкова голяма строгост против обединенията на слугите, работниците и калфите. Така че работниците много рядко получават някаква изгода от насилието на подобни шумни обединения, които отчасти поради намесата на мировия съдия, отчасти поради поголямата непоколебимост на работодателите и отчасти поради необходимостта, която налага на повечето работници да отстъпят заради насъщния хляб, свършват обикновено само с наказването или съсипването на водачите. Но макар че в споровете с работниците работодателите имат обикновено предимство, съществува все пак известна норма, под която, изглежда, не може да се намали що-годе продължително време обичайната работна заплата дори на най-низшите видове труд. Човек трябва винаги да живее от своя труд и работната му заплата трябва да бъде достатъчна поне да го издържа. В повечето случаи тя трябва да бъде дори малко поголяма; иначе той не би могъл да издържа семейство и расата на такива работници би изчезнала след първото поколение. Поради това г-н. Кантион, изглежда, смята, че обикновените работници от най-низш вид трябва навсякъде да изкарват поне два пъти повече от собствената си издръжка, за да могат, общо взето, да отгледат две деца, защото трудът на жената поради необходимостта да гледа децата се смята достатъчен само за нейната издръжка. Изчислено е обаче, че половината родени деца умират, преди да са достигнали пълнолетие. Следователно съгласно това изчисление най-бедните работници трябва да се опитват да отгледат поне четири деца, за да може две от тях да имат шанса да достигнат пълнолетие. Предполага се обаче, че необходимата издръжка на четири деца е приблизително равна на издръжката на възрастен работник. Трудът на силен роб, добавя същият автор, се смята за притежаващ два пъти по-голяма стойност от неговата издръжка, а трудът на най-простия работник според него не може да струва по-малко от труда на силен роб. Дотук изглежда, най-малкото, несъмнено, че за поддържане на семейство трудът на мъжа и жената, дори за най-низшите видове прост труд, трябва да носи нещо повече от това, което е точно необходимо за собствената им издръжка; но в какво съотношение, дали в гореспоменатото или в друго – не се заемам да определя. Има обаче известни обстоятелства, които понякога поставят работниците в благоприятно положение и им дават възможност да увеличат работната си заплата значително над тази норма – очевидно най-ниската, която е съвместима с елементарната човечност. Когато в една страна постоянно расте търсенето на онези, които живеят от работна заплата – работници, калфи, слуги от всякакъв вид, когато всяка следваща година дава заетост на по-голям брой хора, отколкото са били заети предишната година, работниците нямат повод да се обединяват, за да повишат работната си заплата. 66 Недостигът на работна ръка води до конкуренция между работодателите, които се съревновават да предлагат повече, за да си осигурят работници, и по такъв начин нарушават естественото споразумение на работодателите да не повишават работната заплата. Търсенето на онези, които живеят от работна заплата, очевидно може да расте само пропорционално на нарастването на фондовете, предназначени за заплащане на работната заплата. Тези фондове са два вида: първо, доходът, който надвишава това, което е необходимо за издръжката, и, второ, капиталът, който надвишава това, което е необходимо за осигуряване заетост на самите работодатели. Когато земевладелецът, получателят на годишна рента или капиталистът има поголям доход, отколкото е достатъчен според него за издръжката на собственото му семейство, той изразходва целия излишък или част от него, за да издържа един или повече слуги. Ако този излишък расте, той естествено ще увеличава броя на слугите. Когато самостоятелен занаятчия, например тъкач или обущар, има повече капитал, отколкото е достатъчен, за да купи материалите за собствените си изделия и да се издържа, докато може да ги продаде, той естествено прилага с излишъка труда на един или повече калфи, за да извлича печалба от техния труд. Ако този излишък расте, той естествено ще увеличава броя на своите калфи. Следователно търсенето на онези, които живеят от работна заплата, по необходимост расте с нарастването на дохода и капитала на страната и вероятно не може да расте без това. Нарастването на дохода и капитала е нарастване на националното богатство. Така че търсенето на онези, които живеят от работна заплата, естествено расте с нарастването на националното богатство и вероятно не може да расте без това. Не фактическата величина на националното богатство, а постоянното му нарастване води до повишаване на работната заплата. Съобразно с това работната заплата е найвисока не в най-богатите, а в най-процъфтяващите или в най-бързо забогатяващите страни. Англия сега несъмнено е много по-богата страна от всяка част на Северна Америка. Но работната заплата е много по-висока в Северна Америка, отколкото в която и да било част на Англия. В провинцията Ню Йорк обикновените работници изкарват (1773) 3 шилинга и 6 пенса местна валута, равни на 2 английски шилинга, на ден; корабните дърводелци получават 10 шилинга и 6 пенса местна валута и около 500 грама ром на стойност 6 английски пенса, равно общо на 6 шилинга и 6 пенса английски пари; дърводелците и зидарите – 8 шилинга местна валута, равни на 4 шилинга и 6 пенса английски пари; шивашките калфи – 5 шилинга местна валута, равни на около 2 шилинга и 10 пенса английски пари. Всички тези цифри са по-високи от лондонските и както се говори, в другите колонии работната заплата е също тъй висока, както и в Ню Йорк. Цените на хранителните продукти навсякъде в Северна Америка са много пониски, отколкото в Англия. Поскъпване там никога не е имало. В най-лошите години там винаги са имали достатъчно за тях, макар и да са имали по-малко за износ. Следователно, ако паричната цена на труда там е по-висока, отколкото където и да било в метрополията, действителната му цена, действителното разпореждане с предмети от първа необходимост и жизнени удобства, което тя дава на работника, трябва да е повисока в още по-голяма пропорция. Но макар Северна Америка да не е още така богата, както Англия, тя забогатява много повече и напредва много по-бързо към по-нататъшно придобиване на богатство. Найубедителният признак за процъфтяването на една страна е нарастването на броя на нейното население. Смята се, че във Великобритания и в повечето други европейски 67 страни то не може да се удвои за по-малко от петстотин години. Установено е, че в британските колонии в Северна Америка то се удвоява за 20 или 25 години. Сега това увеличение се дължи главно не на постоянния приток на нови жители, а на голямото размножаване на населението. Твърди се, че онези, които доживяват до старост, често виждат там 50 до 100, а понякога много повече потомци. Трудът там е толкова добре възнаграден, че многото деца не само не са бреме, а източник на богатство и благосъстояние за родителите. Пресметнато е, че за тях трудът на всяко дете, докато то може да напусне родителския дом, се равнява на 100 фунта чиста печалба. Млада вдовица с четири или пет малки деца, която в средните или низшите слоеве на населението в Европа би имала толкова малко шансове да се омъжи повторно, тук често бива ухажвана като добра партия. Стойността на децата е най-голямото от всички поощрения за брак. Затова не бива да се чудим, че жителите на Северна Америка обикновено се женят много млади. Въпреки големия прираст на населението в резултат на такива ранни бракове, в Северна Америка непрестанно се оплакват от недостиг на работна ръка. Търсенето на работници и фондовете, предназначени за тяхната издръжка, растат, изглежда, още по-бързо от броя на работниците, чийто труд те могат да прилагат. Макар богатството на една страна да е много голямо, ако то дълго време не расте, не можем да очакваме работната заплата в нея да е много висока. Фондът, предназначен за заплащане на работната заплата, доходът и капиталът на нейните жители могат да имат най-големи размери, но ако те са оставали няколко века неизменни или почти неизменни, броят на работниците, заети през дадена година, лесно може да достави, и то с излишък, нужния брой за следващата година. Рядко би съществувал недостиг на работна ръка и работодателите не биха били принудени да се надпреварват да дават повече, за да си осигурят работници. Напротив, в този случай работната ръка би се умножила отвъд нейната заетост. Би съществувал постоянен недостиг на работа и работниците биха били принудени да се състезават помежду си, за да си осигурят заетост. Ако в такава страна работната заплата надвиши размера на онова, което е достатъчно да издържа работника и да му даде възможност да гледа семейство, конкуренцията между работниците и интересът на работодателите скоро биха я понижили до онази най-ниска норма, която е съвместима с елементарната човечност. Китай дълго време е бил една от най-богатите, т.е. една от най-плодородните, най-добре обработените, най-трудолюбивите и най-гъсто населените страни на света. Но той се е намирал, изглежда, дълго време в застой. Марко Поло, който го посети преди повече от 500 години, описва неговото селско стопанство, промишленост и гъста населеност с почти същите изрази, с които ги описват съвременните пътешественици. Може би дълго преди Марко Поло Китай е бил достигнал онази пълна степен на богатство, която са позволявали неговите закони и институции. Описанията на всички пътешественици, противоречиви в много други отношения, се схождат напълно в това, че работната заплата е ниска и че за работника е трудно да гледа семейство. Ако с тежко копане цял ден той може да изкара толкова, колкото да купи вечерта малко количество ориз, той е доволен. Положението на занаятчиите е, ако това е възможно, още по-лошо. Вместо да чакат спокойно в работилниците си посещенията на своите клиенти, както в Европа, те постоянно сноват из улиците с инструментите на своя занаят, предлагайки услугите си, сякаш молят за работа. Бедността на низшите слоеве на народа в Китай далеч надминава бедността на най-окаяните нации в Европа. В околностите на Кантон стотици, дори хиляди семейства нямат жилище на сушата, а живеят постоянно в малки рибарски лодки 68 по реките и каналите. Препитанието, което изкарват тук, е толкова оскъдно, че те алчно измъкват от водата най-противните отпадъци, изхвърлени през борда от някой европейски кораб. Всяка мърша, трупът на умряло куче или котка, макар и полуразложен и вонящ, са толкова желани за тях, колкото най-здравата храна за народа на други страни. Браковете в Китай се поощряват не от изгодата, получавана от децата, а от правото да бъдат убивани. Във всички големи градове много деца биват подхвърляни всяка нощ на улицата или удавяни като кученца в реката. Говори се дори, че изпълнението на тази ужасна работа е призната професия, с която някои хора си изкарват прехраната. Но макар и да се намира може би в застой, Китай не върви, изглежда, към упадък. Жителите никъде не напускат неговите градове. Земите, които някога са били обработвани, никъде не са занемарени. Така че всяка година трябва да се извършва същото или приблизително същото количество труд и следователно фондът, предназначен за неговата издръжка, не може да е намалял значително. Затова найнизшата категория работници, въпреки мизерното им съществуване, трябва така или иначе да смогват да продължават своя род дотолкова, че да поддържат нормалния му брой. Друго ще бъде положението в страна, където фондът, предназначен за издръжката на труда, значително намалява. Всяка година търсенето на слуги и работници от различните категории ще намалява в сравнение с предишната година. Много от онези, които са били подготвени в по-горни категории, тъй като са лишени от възможност да намерят работа по своята специалност, ще се радват да получат работа в най-ниската. Понеже в най-ниската категория има излишък, образуван не само от собствените ѝ работници, но и от пришълци от всички други категории, конкуренцията за работа ще бъде толкова голяма, че ще намали работната заплата до размер, обричащ работника на най-мизерно и най-окаяно съществуване. Мнозина няма да могат да намерят работа дори при тези тежки условия, а или ще гладуват, или ще бъдат принудени да търсят препитание от просия или може би от най-тежки престъпления. Нуждата, гладът и смъртността веднага ще зацарят в тази категория работници и оттук ще се разпрострат върху всички по-горни категории, докато населението на страната намалее до онзи брой, който лесно би могъл да се издържа от дохода и капитала, запазени в страната и спасени от тиранията или бедствието, които са разрушили останалата част. Приблизително такова е може би сегашното състояние на Бенгалия и на някои други от английските колонии в Източна Индия. В плодородна страна, чието население преди това много е намаляло и където поради това препитанието не е много трудно, но където въпреки това за една година умират 300-400 хиляди души, бързо намалява – в това можем да бъдем сигурни – фондът, предназначен за издръжката на трудещите се бедняци. Разликата между духа на британската конституция, под покровителството и управлението на която се намира Северна Америка, и духа на търговската компания, която потиска и тероризира Източна Индия, не може да бъде илюстрирана може би подобре, отколкото с различното положение на тези страни. Затова щедрото заплащане на труда е както необходимо следствие, така и естествен симптом на нарастване на националното богатство. Оскъдната издръжка на трудещите се бедняци пък е естествен симптом за това, че нещата се намират в застой, а гладуването им – че те бързо вървят към упадък. Във Великобритания работната заплата сега, изглежда, е несъмнено повече от това, което е точно необходимо, за да даде възможност на работника да издържа семейство. 69 За да се убедим в това, не е нужно да се впускаме в досадни и съмнителни изчисления на минималната сума, осигуряваща му такава възможност. Има много очевидни симптоми за това, че никъде в нашата страна работната заплата не се регулира от тази най-ниска норма, съвместима с елементарната човечност. Първо, в почти всяка част на Великобритания дори при най-ниските видове труд съществува разлика между лятна и зимна работна заплата. Лятната работна заплата е винаги най-висока. Но поради извънредния разход за топливо издръжката на семейство е най-скъпа през зимата. Затова, тъй като работната заплата е най-висока тогава, когато този разход е най-нисък, изглежда несъмнено, че тя не се регулира от това, което е необходимо за този разход, а от количеството на предполагаемата стойност на труда. Може наистина да се каже, че един работник трябва да спестява част от лятната си работна заплата, за да може да покрие зимните си разходи, и че през цялата година работната заплата не надвишава това, което е необходимо, за да издържа семейството си през цялата година. Но ние не бихме издържали така роб или човек, който абсолютно зависи от нас за непосредственото си препитание; дневната му издръжка би била пропорционална на дневните му потребности. Второ, работната заплата във Великобритания не се колебае с колебанията в цената на хранителните продукти. Тя варира навсякъде от година на година, често от месец на месец. А на много места паричната цена на труда си остава неизменна понякога петдесет години наред. Следователно, ако на тези места трудещите се бедняци могат да издържат семействата си в скъпи години, в години на умерено изобилие те трябва да живеят заможно, а в особено евтини години – в охолство. През последните десет години високата цена на хранителните продукти не се придружаваше в много части на кралството от що-годе значително повишение на паричната цена на труда. Наистина на някои места тя се съпътствуваше от такова повишение, което вероятно се дължеше повече на увеличеното търсене на труд, отколкото на нарасналата цена на хранителните продукти. Трето, както цената на хранителните продукти се колебае от година на година повече от работната заплата, така работната заплата от своя страна се колебае от място на място повече от цената на хранителните продукти. Цените на хляба и месото в по-голямата част на Обединеното кралство са обикновено еднакви или приблизително еднакви. Тези и повечето други неща, които се продават на дребно – а трудещите се бедняци купуват всички неща именно така, – обикновено са също тъй евтини или по-евтини в големите градове, отколкото в отдалечените краища на страната по причини, които ще имам случай да обясня по-нататък. Но работната заплата в голям град ѝ неговите околности е често една четвърт или една пета, т.е. 20 или 25 процента, по-висока, отколкото на няколко мили разстояние. 18 пенса на ден могат да се смятат за обичайната цена на труда в Лондон и неговите околности. На няколко мили разстояние тя пада на 14 и 15 пенса. 10 пенса могат да се смятат за цена на труда в Единбург и неговите околности. На няколко мили разстояние тя пада на 8 пенса – обичайната цена на простия труд в поголямата част от ниска Шотландия, където варира доста по-малко, отколкото в Англия. Такава разлика в цените, която, изглежда, не винаги е достатъчна, за да накара един човек да се премести от една енория в друга, неизбежно би довела до такова голямо преместване на най-обемисти стоки не само от една енория в друга, но от единия край на кралството, да не кажем от единия край на света, до другия, че то скоро би привело цените в равновесие. След всичко, което е казано за лекомислието и непостоянството 70 на човешката природа, опитът несъмнено показва, че от всички видове товари найтрудно се превозва човекът. Следователно, ако трудещите се бедняци могат да издържат семействата си в онези части на кралството, където цената на труда е най-ниска, те трябва да живеят в охолство там, където тя е най-висока. Четвърто, колебанията в цената на труда не само не съвпадат по място и време с колебанията в цената на хранителните продукти, но често са съвсем противоположни. Житото – храната на простия народ, е по-скъпо в Шотландия, отколкото в Англия, от която Шотландия получава почти всяка година твърде големи количества. Но английското жито трябва да се продава по-скъпо в Шотландия – страната, в която се докарва, отколкото в Англия – страната, от която идва, и пропорционално на неговото количество не може да се продава в Шотландия по-скъпо от шотландското жито, което идва на същия пазар и конкурира с него. Качеството на житото зависи главно от количеството брашно, което то дава при мелене, и в това отношение английското жито превъзхожда шотландското до такава степен, че макар често на вид или пропорционално на неговия обем да изглежда по-скъпо, в действителност или пропорционално на неговото качество, или дори по тегло е обикновено по-евтино. Напротив, цената на труда в Англия е по-висока, отколкото в Шотландия. Така че ако трудещите се бедняци могат да издържат семействата си в едната част на Обединеното кралство, те трябва да живеят охолно в другата. Наистина овесеното брашно е най-голямата и най-добрата част от храната на простите хора в Шотландия, която, общо взето, е много по-лоша от храната на простите хора в Англия. Но тази разлика в техните средства за съществуване е не причина, а следствие на разликата в работната им заплата, макар че по странно недоразумение често съм чувал да се представя за причина. Един човек е богат, а друг – беден, не защото първият има карета, а вторият ходи пеш, а обратното – първият има карета, защото е богат, а вторият ходи пеш, защото е беден. През миналия век житото е било средно годишно по-скъпо в двете части на Обединеното кралство, отколкото през настоящия. Това е безспорно и сега не допуска каквото и да било сериозно съмнение; и колкото и да е странно, доказателството за това е по-убедително по отношение на Шотландия, отколкото на Англия. В Шотландия то се подкрепя от данъчните декларации – годишните, съставяни под клетва съобразно с фактическото положение на пазара списъци на цените на различните видове жито във всяко графство на Шотландия. Ако такова пряко доказателство изисква и косвено потвърждение, ще отбележа, че такова е било положението и във Франция, и навярно в повечето други страни на Европа. За Франция доказателството е най-определено. Но ако е несъмнено, че в двете части на Обединеното кралство житото е било през миналия век малко по-скъпо, отколкото през настоящия, също тъй несъмнено е, че трудът е бил много по-евтин. Ако трудещите се бедняци са можели тогава да изхранват своите семейства, сега те трябва да живеят много по-заможно. Миналия век обикновената надница на прост работник в по-голямата част на Шотландия е била 6 пенса през лятото и 5 пенса през зимата. Приблизително същата цена – 3 шилинга седмично – все още се плаща в някои части на планинска Шотландия и западните острови. В по-голямата част от ниска Шотландия обновената надница на прост работник сега е 8 пенса, на 10 пенса, понякога ла 1 шилинг възлиза тя в околностите на Единбург, в графствата, които граничат с Англия – навярно поради това съседство – и на някои други места, където напоследък значително се е увеличило търсенето на труд – околностите на Глазгоу, Карон, Айршир и т. н. В Англия усъвършенствуването на земеделието, промишлеността и търговията започна много по-рано, отколкото в Шотландия. Търсенето на труд, а 71 оттук и неговата цена, трябва по необходимост да е нараствало с това усъвършенствуване. Съобразно с това през миналия век, както и през настоящия, работната заплата е била по-висока в Англия, отколкото в Шотландия. Оттогава насам тя също се е повишила значително, но поради по-голямото разнообразие на работната заплата, плащана там на различни места, е по-трудно да се установи колко. В 1614 г. заплатата на един пехотинец е била същата, както и сега – 8 пенса на ден. Когато е била установена за пръв път, тя естествено се е регулирала от обикновената работна заплата на простите работници – онази категория хора, от която се вербуват обикновено пехотинците. Председателят на върховния съд Хейлз, който е писал по времето на Чарлз II, изчислява необходимите разходи на едно работническо семейство, състоящо се от 6 души – бащата и майката, две деца, способни да вършат нещо, и две неработоспособни – на 10 шилинга седмично, или 26 фунта годишно. Ако не могат да припечелят тази сума с труда си, те трябва според него да наваксат недостига, като просят или крадат. Изглежда, че Хейлз много внимателно е проучил този въпрос в „Историята на законите за бедните“ на Бърн. В 1688 г. г-н Грегори Кинг, чието умение в политическата аритметика е така възвеличено от доктор Давенант, изчисли обикновения доход на работниците и ратаите на 15 фунта годишно за семейство, състоящо се – съгласно неговото предположение – средно от трима души и половина. Следователно неговото изчисление, макар и на пръв поглед различно, почти съвпада с изчислението на съдията Хейлз. И двамата приемат, че седмичният разход на такива семейства възлиза на около 20 пенса на глава. Оттогава насам както паричният доход, така и разходите на такива семейства са нараснали значително в по-голямата част от кралството – някъде повече, другаде по-малко, но може би едва ли някъде толкова много, както някои преувеличени изчисления на сегашната работна заплата представяха напоследък нещата на публиката. Трябва да се отбележи, че цената на труда никъде не може да бъде установена много точно, тъй като на едно и също място и за един и същ вид труд често се плаща различна цена не само според различните способности на работниците, но и според сговорчивостта или неотстъпчивостта на работодателите. Където работната заплата не е установена със закон, можем да определим само най-обикновената и опитът, изглежда, показва, че законът никога не може да регулира работната заплата както трябва, макар и често да е имал подобни претенции. Действителното възнаграждение за труда, т.е. действителното количество предмети от първа необходимост и жизнени удобства, което то може да достави на работника, е нараснало този век може би в още по-голяма степен от паричната му цена. Поевтиняло е малко не само житото, но и много други неща, които внасят приятно и здраво разнообразие в храната на трудещите се бедняци. Например картофите не струват сега в по-голямата част от кралството и половината от цената, която са имали преди тридесет или четиридесет години. Същото може да се каже за ряпата, морковите и зелето, които по-рано се отглеждаха само с бел, а сега се отглеждат обикновено с плуг. Поевтиняха също всички видове плодове и зеленчуци. По-голямата част от ябълките и дори от лука, потребявани във Великобритания, се внасяха миналия век от Фландрия. Големите подобрения в по-долнокачествените манифактури за ленени и вълнени платове осигуряват на работниците по-евтино и по-добро облекло, а подобренията в добива на по-груби метали – по-евтини и по-добри инструменти, както и много приятни и удобни домакински потреби. Наистина сапунът, солта, свещите, кожите и спиртните напитки са поскъпнали доста, главно поради данъците, с които бяха обложени. Но количеството на това, което трудещите се бедняци по необходимост потребяват, е толкова малко, че 72 увеличението на тяхната цена не покрива намалението на цените на толкова много други неща. Разпространеното оплакване, че луксът се разпростира дори върху найнизшите слоеве на народа и че трудещите се бедняци сега не се задоволяват със същата храна, облекло и жилище, както в миналото, може да ни убеди, че се е увеличила не само паричната цена на труда, но и реалното му възнаграждение. Трябва ли това подобрение на положението на низшите слоеве на народа да се смята за изгодно или неизгодно за обществото? Отговорът изглежда на пръв поглед съвсем ясен. Слугите, надничарите и различните работници образуват далеч по-голямата част от населението на всяка държава. А това, което подобрява положението на по-голямата част, никога не може да се разглежда като неизгодно за цялото. Няма съмнение, че не може да процъфтява и да бъде щастливо едно общество, далеч по-голямата част от членовете на което са бедни и нещастни. Освен това справедливостта изисква онези, които хранят, обличат и осигуряват жилища за целия народ, да получават такъв дял от продукта на собствения си труд, че сами да бъдат сносно нахранени, облечени и осигурени с жилище. Макар несъмнено да е пречка за брак, бедността не винаги го предотвратява. Тя, изглежда, дори благоприятствува размножаването. Една водеща полугладно съществуване жена от планинска Шотландия често ражда повече от двадесет деца, докато една разглезена светска дама често е неспособна да роди и едно и обикновено е изтощена след раждането на две или три деца. Безплодието, толкова често сред светските жени, е много рядко сред жените с по-долно обществено положение. При нежния пол луксът, макар и да подклажда може би страстта към наслади, изглежда винаги отслабя, а често и унищожава способността за размножаване. Но макар и да не предотвратява размножаването, бедността е извънредно неблагоприятна за отглеждането на деца. Нежното растение покълнва, но в такава студена почва и при такъв суров климат скоро залинява и умира. Често са ми казвали, че в планинска Шотландия не е рядко явление на майка, която е родила двадесет деца, да са оцелели само две. Някои офицери с голям опит са ме уверявали, че далеч от това, да могат да комплектуват своя полк, те никога не са били в състояние да му осигурят военни музиканти от всички войнишки деца, родени в него. И все пак рядко могат да се видят някъде толкова много хубави деца, както край войнишките казарми. Но само малко от тях, изглежда, достигат 13 или 14 години. В някои места половината от родените деца умират, преди да са навършили четири години, в други – седем години, а почти навсякъде – преди да са стигнали девет или десет години. Но тази голяма смъртност навсякъде се среща главно сред децата на простите хора, които не могат да се грижат за тях така, както хората с по-високо обществено положение. Макар браковете на простите хора да са обикновено по-плодовити от браковете на светските хора, до пълнолетие достигат по-малък процент от техните деца. В яслите и сред децата, отглеждани със средства на енорийската благотворителност, смъртността е още поголяма, отколкото сред децата на простия народ. Всеки животински вид естествено се размножава съобразно със средствата за съществуване и никой вид не може да се размножи свръх тяхната наличност. Но в едно цивилизовано общество оскъдността на средствата за съществуване може да поставя рамки на по-нататъшното размножаване на човешкия род само в низшите слоеве на народа, и то само като унищожава голяма част от децата, родени от техните бракове. Щедрото заплащане на труда, което дава възможност на тези слоеве да се грижат подобре за своите деца и следователно да отгледат повече, естествено има тенденцията да 73 разширява тези рамки. Заслужава да се отбележи също, че то по необходимост разширява тези рамки в колкото е възможно по-близко съответствие с търсенето на труд. Ако това търсене непрекъснато расте, заплащането на труда трябва по необходимост да поощрява браковете и размножаването на работниците така, че да им дава възможност да задоволяват това непрекъснато растящо търсене с непрекъснато растящо население. Ако в даден момент заплащането на труда е под това, което е нужно за тази цел, недостигът на работна ръка скоро ще го повиши, а ако в даден момент то е над това равнище, прекомерното размножаване скоро ще го понижи до необходимата норма. На пазара ще се чувствува толкова голям недостиг на труд в единия случай и толкова голям излишък в другия, че това скоро ще върне цената му до надлежната норма, налагана от състоянието на обществото. Именно по този начин търсенето на хора, както и търсенето на всяка друга стока, по необходимост регулира производството на хора – ускорява го, когато то става прекалено бавно, и го възпира, когато става прекалено бързо. Именно това търсене регулира и определя размножаването на човешкия род в различните страни на света, в Северна Америка, Европа и Китай; то го прави бързо прогресивно в Северна Америка, бавно и постепенно в Европа и го държи на едно равнище в Китай. Някои твърдят, че износването на роба става за сметка на неговия господар, а износването на свободния работник – за негова собствена сметка. Но износването на последния става в действителност толкова за сметка на неговия господар, колкото и износването на първия. Работната заплата, която се плаща на работниците и различните слуги, трябва да е такава, че да им дава възможност, средно взето, да продължават рода на работниците и слугите съобразно с изискванията на растящото, намаляващото или неизменното търсене на обществото. Но макар износването на един свободен работник да става също за сметка на господаря, то му коства обикновено много по-малко, отколкото износването на роба. С фонда, предназначен за възстановяването или, ако мога така да се изразя, за ремонтирането на износването на роба, се разпорежда обикновено небрежен господар или лекомислен надзирател. С фонда, предназначен за същата цел по отношение на свободен човек, се разпорежда самият свободен човек. Безредието, което цари обикновено в домакинството на богатия човек, естествено се отразява върху начина, по който той осъществява това разпореждане, а строгата умереност и пестеливостта на бедния също тъй естествено се установява в неговото разпореждане с този фонд. При такова различно разпореждане една и съща цел трябва да изисква твърде различни разходи за своето осъществяване. Съобразно с това опитът на всички векове и народи, струва ми се, показва, че трудът на свободните хора излиза в последна сметка по-евтин от труда на робите. Така е дори в Бостон, Ню Йорк и Филаделфия, където работната заплата за: прост труд е много висока. И така щедрото заплащане на труда е както следствие от нарастването на богатството, така и причина за нарастването на населението. Да се оплакваме от него – значи да се оплакваме от необходимото следствие и причина на най-голямото обществено благополучие. Заслужава може би да се отбележи, че положението на трудещите се бедняци – голямата маса на народа, е, изглежда, най-благоприятно и най-леко, когато обществото се намира в състояние на възход и върви напред към по-нататъшно обогатяване, а не когато е достигнало висока степен на богатство. Положението им е тежко при състояние на застой и плачевно при състояние на упадък. Състоянието на възход означава в действителност бодрост и приповдигнат дух на всички класи на обществото, 74 състоянието на застой – униние, а състоянието на упадък – потиснатост. Щедрото възнаграждение за труда, поощрявайки размножаването на простия народ, увеличава същевременно неговото трудолюбие. Работната заплата е стимул за трудолюбие, което като всяко друго човешко качество се развива съобразно с поощрението, което получава. Обилната храна увеличава физическата сила на работника, а приятната надежда да подобри положението си и да завърши дните си в охолство и изобилие го подтиква да напряга тази сила до краен предел. Затова там, където работната заплата е висока, работниците винаги са по-активни, по-прилежни и по-енергични, отколкото там, където тя е ниска – например в Англия, за разлика от Шотландия; в околностите на големи градове, за разлика от отдалечените селски райони. Наистина някои работници, ако могат да спечелят за четири дни издръжката си за седмицата, не работят през останалите три дни. Но мнозинството далеч не постъпват така. Напротив, когато са щедро платени на парче, работниците са твърде склонни да се изтощават от работа и да съсипят здравето и организма си за няколко години. Предполага се, че един дърводелец в Лондон и в някои други места не може да запази пълната си сила повече от осем години. Нещо подобно се наблюдава в много други отрасли, където на работниците се плаща на парче, както е обикновено в манифактурите и дори в селското стопанство, и навсякъде, където работната заплата е по-висока от обикновеното равнище. Почти всички категории занаятчии са изложени на някои специфични болести, предизвиквани от прекомерното им занимаване с техния специфичен вид труд. Видният италиански лекар Рамудзини е написал специална книга за подобни болести. Ние не смятаме нашите войници за най-трудолюбивите между нас. Но когато войници са били използвани за някакъв специален вид работа и са били щедро заплащани на парче, техните офицери често са бивали принудени да уговарят с предприемача да не им се позволява да изкарват над известна сума на ден съобразно с нормата на тяхното заплащане. Преди това уговаряне взаимното съревнование и стремежът към по-голямо възнаграждение често ги карали да се изтощават от работа и да подкопават здравето си с прекомерен труд. Прекаленото усърдие четири дни от седмицата често е истинската причина за безделието през останалите три дни, срещу което се раздават толкова много и толкова гръмки оплаквания. След напрегнат умствен или физически труд няколко дни наред повечето хора естествено биват обзети от силно желание за почивка, което е почти непреодолимо, ако не се сподавя от сила или остра нужда. Самата природа на човека изисква облекчение, като се отдаде понякога само на почивка, а понякога на забавления и развлечения. Несъблюдаването на това изискване има често пъти опасни, а понякога фатални последици, които почти винаги, рано или късно, водят до специфично професионално заболяване. Ако работодателите се вслушват винаги в повелите на разума и човечността, те често биха имали основание по-скоро да укротяват, отколкото да стимулират усърдието на много от своите работници. Във всяка професия може според мен да се установи, че човек, който работи с мярка така, че да е способен да работи непрекъснато, не само запазва здравето си найдълго, но и свършва през годината най-голямо количество работа. Твърди се, че в евтини години работниците са обикновено по-мързеливи, а в скъпи години – по-работливи от обикновено. Оттук се прави изводът, че изобилието на средства за съществуване отслабя тяхното трудолюбие, а оскъдността им го засилва. Няма съмнение, че изобилие, което малко надвишава обикновеното, може да направи някои работници мързеливи, но е малко вероятно да има същото въздействие върху поголямата част или изобщо хората да работят по-добре, когато са зле нахранени, 75 отколкото когато са добре нахранени; когато са обезсърчени, отколкото когато са в добро настроение; когато са често болни, отколкото когато са, общо взето, в добро здраве. Трябва да се отбележи, че за простия народ годините на недостиг са обикновено години на болести и по-голяма смъртност, което не може да не намалява продукта на техния труд. В години на изобилие слугите често напускат своите господари и се осланят за своето препитание на това, което могат да изкарат със самостоятелен труд. Но същото това изобилие, т.е. ниските цени на хранителните продукти, увеличавайки фонда, предназначен за издръжката на слугите, кара господарите им, особено арендаторите да прилагат труда на повече ратаи. В такива случаи арендаторите очакват по-голяма печалба от своето жито, като държат малко повече ратаи, отколкото ако го продават на ниска цена на пазара. Търсенето на ратаи расте, докато броят на тези, които се предлагат, за да задоволят това търсене, намалява. По такъв начин в евтини години цената на труда често се повишава. В години на недостиг трудното и несигурно съществуване кара всички такива хора да се стремят да се върнат на работа. Но високата цена на хранителните продукти, намалявайки фонда, предназначен за издръжката на слугите, кара господарите по-скоро да намалят, отколкото да увеличат броя на тези, които държат. Освен това в скъпи години бедните самостоятелни работници често потребяват малкия капитал, с който са се снабдявали с материали за своята работа, и са принудени да станат надничари, за да се препитават. Броят на хората, които търсят работа, е по-голям от броя на онези, които могат лесно да намерят работа; мнозина са готови да постъпят при по-лоши условия от обикновено и в скъпи години работната заплата на ратаите и надничарите често пада. Затова господарите от всякакъв вид се спазаряват по-изгодно със своите слуги в скъпи години, отколкото в евтини години, и ги намират по-непретенциозни и попокорни в скъпи години, отколкото в евтини. Така че те естествено смятат скъпите години за по-благоприятни за стопанска дейност. Земевладелците и арендаторите – двете най-многобройни класи работодатели, имат освен това друга причина да бъдат доволни от скъпите години. Рентата на първите и печалбата на вторите зависят твърде много от цената на хранителните продукти. Но няма нищо по-абсурдно от това, да си въобразяваме, че хората изобщо работят по-малко, когато работят за себе си, отколкото когато работят за други. Един беден самостоятелен занаятчия е обикновено пoтрудолюбив дори от надничар, който работи на парче. Първият се ползва от целия продукт на своя труд, вторият го дели със своя работодател. При обособеното си самостоятелно положение първият е по-малко изложен на съблазните на лоша компания, които в големите манифактури толкова често съсипват морала на втория. Още по-голямо е навярно превъзходството на самостоятелния занаятчия над онези слуги, които са наети за месец или за година и чиято работна заплата и издръжка е една и съща, все едно дали работят много или малко. Евтините години имат тенденцията да увеличават процента на самостоятелните занаятчии спрямо надничарите и слугите от всякакъв вид, а скъпите години – да го намаляват. Един френски писател с големи познания и проницателност, бирник в избирателния окръг Сент-Етиен, г-н Месанс, се опитва да докаже, че бедните работят повече в евтини, отколкото в скъпи години, като сравнява количеството и стойността на стоките, произведени в единия или в другия случай в три различни манифактури: на груби вълнени платове в Елбьоф, на ленени платове и на копринени платове – в целия район на Руан. От неговото изчисление, което се основава на регистрите на държавните 76 учреждения, се вижда, че количеството и стойността на стоките, изработвани в тези три манифактури, са били обикновено по-големи в евтини, отколкото в скъпи години, и че винаги са били най-големи в най-евтини и най-малки в най-скъпи години. И трите манифактури се намират, изглежда, в състояние на застой или – макар продуктът им да се колебае малко от година на година – общо взето, нито западат, нито прогресират. Производството на ленени платове в Шотландия и производството на груби вълнени платове в западната част на Йоркшир са развиващи се отрасли, чийто продукт обикновено расте, макар и с известни колебания, както по количество, така и постойност. Но като проучих публикуваните отчети за годишното им производство, не можах да установя неговите колебания да са се намирали в що-годе осезателна връзка с периодите на високи или ниски цени. В 1740 г., когато имаше голям недостиг, и двете производства наистина западнали, изглежда, твърде много. Но в 1756 г., също година на голям недостиг, производството на ленени платове в Шотландия преживя необикновен възход. Производството на груби вълнени платове в Йоркшир наистина западна и не достигна равнището си от 1755 до 1766 г., когато бе отменен законът за американския гербов налог. През тази и следващата година то значително надвиши равнището, което е имало преди, и оттогава продължава непрекъснато да расте. Продуктът на всички големи манифактури, предназначен за продажба в други страни, трябва по необходимост да зависи не толкова от периодите на високи или ниски цени в страните, където се произвежда, колкото от обстоятелствата, които влияят върху търсенето му в страните, където той се потребява, от състоянието на мир или война, от процъфтяването или упадъка на другите манифактури-конкуренти и от доброто или лошо настроение на неговите главни потребители. Освен това голяма част от извънредния труд, който вероятно се върши в евтини години, никога не влиза в официалните отчети за промишлеността. Работниците-мъже, които напускат своите господари, стават самостоятелни работници. Жените-работнички се връщат при родителите си и обикновено предат, за да правят дрехи за себе си и своите семейства. Дори самостоятелните занаятчии не винаги работят за обществения пазар, а за свои съседи в манифактури за домашни потреби. Затова продуктът на техния труд често не фигурира в онези официални отчети, данни от които се публикуват понякога с такава помпозност и въз основа на които нашите търговци и манифактуристи често напразно се опитват да възвестяват процъфтяването или упадъка на най-големите империи. Макар че колебанията в цената на труда не само не отговарят винаги на колебанията в цената на хранителните продукти, но често са съвсем противоположни, не трябва на това основание да си въобразяваме, че цената на хранителните продукти не оказва никакво влияние върху цената на труда. Паричната цена на труда по необходимост се регулира от две обстоятелства: търсенето на труд и цената на предметите от първа необходимост и жизнените удобства. Търсенето на труд според това, дали расте, стои на едно и също равнище или намалява, т.е. дали изисква растящо, неизменно или намаляващо население, определя количеството предмети от първа необходимост и жизнени удобства, които трябва да се дават на работника; а паричната цена на труда се определя от това, което е нужно за купуването на това количество. Така че макар паричната цена на труда да е понякога висока там, където цената на хранителните продукти е ниска, тя би била още по-висока при същото търсене на труд, ако цената на хранителните продукти е висока. Именно защото търсенето на труд расте в години на неочаквано и изключително изобилие и намалява в години на неочакван и изключителен недостиг, паричната цена 77 на труда понякога се повишава в първия случай и пада във втория. В година на неочаквано и изключително изобилие много от тези, които прилагат чужд труд, разполагат със средства, достатъчни да издържат и прилагат труда на по-голям брой работници, отколкото са били заети предишната година; но този извънреден брой не винаги е налице. Затова работодателите, които се нуждаят от повече работници, се състезават помежду си, за да си ги осигурят, което понякога повишава както действителната, така и паричната цена на труда. Обратното става в година на неочакван и изключителен недостиг. Фондовете, предназначени за прилагане на труда, са по-малки от предишната година. Без работа остават значителен брой хора, които конкурират помежду си, за да си осигурят заетост, и това често понижава както действителната, така и паричната цена на труда. В 1740 г., когато имаше изключителен недостиг, много хора бяха готови да работят само за своето препитание. През следващите години на изобилие беше по-трудно да се намерят работници и слуги. Намалявайки търсенето на труд, недостигът в скъпа година има тенденцията да понижава цената му, така както високата цена на хранителните продукти има тенденцията да я повишава. Напротив, изобилието в евтина година, увеличавайки търсенето на труд, има тенденцията да повишава цената на труда, така както ниските цени на хранителните продукти имат тенденцията да я понижават. В нормалните колебания на цените на хранителните продукти тези две противоположни причини, изглежда, се уравновесяват взаимно, което навярно обяснява отчасти защо работната заплата навсякъде е много по-устойчива и неизменна от цената на хранителните продукти. Нарастването на работната заплата по необходимост повишава цената на много стоки, тъй като увеличава онази нейна част, която се пада на работната заплата, и дотолкова има тенденцията да намалява тяхното потребление както в страната, така и в чужбина. Но същата причина, която повишава работната заплата – нарастването на капитала, има тенденцията да увеличава производителната сила на труда и да кара помалко количество труд да произвежда по-голямо количество изделия. Собственикът на капитал, който прилага труда на голям брой работници, по необходимост се старае в свой собствен интерес да установи такова целесъобразно разпределение и разделение на работите, че работниците да могат да произвеждат колкото може повече изделия. По същата причина той се старае да ги снабди с най-добрите машини, каквито той или те могат да си представят. Това, което се наблюдава сред работниците от отделна работилница, се наблюдава по същата причина и сред работниците на голямо общество. Колкото по-голям е техният брой, толкова повече те естествено се разделят на различни видове и подвидове приложения на труда.. Повече умове са заети с изобретяваното на най-подходящата машина за изпълнение работата на всеки един и затова е по-вероятно тя да бъде изобретена. Така в резултат на тези усъвършенствувания много стоки почват да се произвеждат с толкова по-малко количество труд от преди, че нарастването на цената на труда се компенсира с излишък от намаляването на неговото количество. 78 ГЛАВА IX. ЗА ПЕЧАЛБАТА ОТ КАПИТАЛА Повишаването и намаляването на печалбата от капитала зависи от същите причини, както и повишаването и намаляването на работната заплата – именно от нарастването или намаляването на богатството на обществото; но тези причини оказват твърде различно влияние върху печалбата и работната заплата. Нарастването на капитала, което повишава работната заплата, има тенденцията да понижава печалбата. Когато капиталите на много богати търговци се влагат в една и съща търговия, конкуренцията между тях естествено има тенденцията да понижава печалбата от техните капитали; когато в различните отрасли на търговията на дадено общество се наблюдава подобно увеличение на капитала, същата конкуренция трябва да има същото въздействие върху всички отрасли. Както бе вече отбелязано, не е лесно да се установи средната работна заплата дори на дадено място и в дадено време. Ние можем дори в този случай да определим обикновено само обичайната работна заплата. Но и това рядко може да стане по отношение на печалбата от капитала. Печалбата се колебае толкова много, че човек, който се занимава с някаква търговия, не винаги може сам да ви каже каква е средната му годишна печалба. Тя се влияе не само от всяко колебание в цената на стоките, с които той търгува, но и от сполуките или несполуките на неговите конкуренти и неговите клиенти и от хиляди други случайности, на които са изложени стоките, когато се превозват било по море, било по суша или дори когато са оставени на склад. Следователно печалбата се колебае не само от година на година, но и от ден на ден и почти от час на час. Още по-трудно е навярно да се установи каква е средната печалба в различните отрасли на търговията на голямо кралство, а съвсем невъзможно – да се съди с каквато и да било степен на точност за това, каква може да е била по-рано или в отдалечени от нас времена. Но макар и да е невъзможно да се определи с каквато и да било степен на точност каква е сега или каква е била в минали времена средната печалба от капитала, известна представа за нея можем да си съставим от лихвата за пари. Може да се приеме като правило, че навсякъде, където може да се изкара много от ползването на пари, ще се дава обикновено много за тяхното ползване и че навсякъде, където с тях може да се изкара малко, за тях ще се дава обикновено по-малко. Следователно според това, как се колебае обичайната пазарна норма на лихвата в дадена страна, можем да бъдем сигурни, че обичайната печалба от капитала трябва да се колебае с нея: да се понижава, когато тази норма се понижава, и да расте, когато тя се повишава. Следователно движението на лихвата може да ни помогне да си съставим известна представа за движението на печалбата. Със закона от 37-ата година от управлението на Хенрих VIII всяка лихва, надвишаваща десет процента, била обявена за незаконна. Преди това понякога била вземана, изглежда, по-голяма лихва. При царуването на Едуард VI религиозното усърдие забранявало всякаква лихва. Говори се обаче, че тази забрана като всички други от този род нямала никакъв ефект и вероятно по-скоро увеличила, отколкото намалила злините на лихварството. Законът на Хенрих VIII бил възобновен със закон от 13-ата година от царуването на Елизабета, глава 8, и десет процента продължавали да бъдат законната норма на лихвата до 21-вата година от царуването на Джеймс I, когато тя била 79 ограничена на осем процента. Тя била намалена на шест процента наскоро след Реставрацията, а със закон от 12-ата година от царуването на кралица Ана – на пет процента. Всички тези законни ограничения били налагани, изглежда, много тактично. Те, изглежда, следвали, а не изпреварвали пазарната норма на лихвата, т.е. нормата, при която ползващите се с добър кредит хора сключвали обикновено своите заеми. От времето на кралица Ана насам пет процента са били, изглежда, по-скоро над, отколкото под пазарната норма. Преди последната война правителството заемаше при три процента, а ползващите се с добър, кредит хора в столицата и в много други части на кралството – при три и половина, четири и четири и половина процента. От времето на Хенрих VIII насам богатството и доходът на страната непрекъснато са растели и в този процес темпото на тяхното нарастване, изглежда, по-скоро постепенно се е ускорявало, отколкото забавяло. Те, както изглежда, не само нараствали, но нараствали все по-бързо и по-бързо. През същия период работната заплата постоянно нараствала, а в повечето отрасли на търговията и промишлеността печалбата от капитала намалявала. За водене на всеки вид търговия обикновено по-голям капитал е нужен в голям град, отколкото в село. Големите капитали, вложени във всеки отрасъл на търговията, и броят на богатите конкуренти обикновено намаляват нормата на печалбата в града под равнището, което тя има в селото. Но работната заплата е обикновено по-висока в голям град, отколкото в село. В един процъфтяващ град хората, които имат големи капитали за влагане, често не могат да си осигурят нужния им брой работници и затова се състезават помежду си, за да си осигурят колкото е възможно повече, което повишава работната заплата и понижава печалбата от капитала. В отдалечените краища на страната често няма капитал, достатъчен да приложи труда на всички хора, които поради това се конкурират помежду си, за да си осигурят заетост, което понижава работната заплата и повишава печалбата от капитала. Макар в Шотландия законната норма на лихвата да е същата, както в Англия, пазарната ѝ норма е по-скоро малко по-висока. Ползващите се с добър кредит хора там рядко сключват заеми под пет процента. Дори частните банкери в Единбург дават четири процента по техните полици, които могат по желание да бъдат предявени за пълно или частично плащане. Частните банкери в Лондон не дават лихва за парите, които са вложени при тях. Повечето видове търговия в Шотландия могат да се водят с по-малко капитал, отколкото в Англия. Затова обичайната норма на печалбата трябва да е малко по-висока. Както бе вече отбелязано, работната заплата е по-ниска в Шотландия, отколкото в Англия. Освен това Шотландия е не само много по-бедна, но и темпото, с което се подобрява животът в нея – защото той несъмнено се подобрява, – изглежда, е много по-бавно и мудно. Законната норма на лихвата във Франция през настоящия век не винаги е била регулирана от пазарната норма. В 1720 г. лихвата била намалена от една двадесета на една петдесета от пенито, или от пет на два процента. В 1724 г. тя била повишена на една тридесета от пенито, или на три и една трета процента. В 1725 г. била отново повишена на една двадесета от пенито, или на пет процента. В 1766 г., през време на управлението на г-н Лаверди, тя била намалена на една двадесети пета от пенито, или на четири процента. Абат Тере я повишил след това до старата норма от пет процента. Предполага се, че целта на много от тези насилствени намаления на лихвата била да се разчисти пътят за намаление на лихвата на държавния дълг – цел, която понякога била постигана. Понастоящем Франция е може би не толкова богата страна като Англия и 80 макар законната норма на лихвата във Франция да е била често по-ниска, отколкото в Англия, пазарната норма е била обикновено по-висока, защото там, както и в други страни, съществуват няколко твърде сигурни и лесни начина за заобикаляне на закона. Британски търговци, които са търгували в двете страни, са ме уверявали, че търговската печалба във Франция е по-висока, отколкото в Англия; няма съмнение, че поради това много британски поданици предпочитат да влагат капиталите сив страна, където търговията не е зачитана, отколкото в страна, където тя е на голяма почит. Работната заплата във Франция е по-ниска, отколкото в Англия. Когато отидете от Шотландия в Англия, разликата, която ще констатирате между облеклото и външния вид на простия народ в едната и другата страна, достатъчно говори за разликата в неговото положение. Контрастът е още по-голям, когато се връщате от Франция. Макар да е несъмнено побогата страна от Шотландия, Франция не прогресира, изглежда, толкова бързо. В страната е разпространено дори всеобщо мнението, че тя запада – мнение, което според мен е необосновано дори по отношение на Франция, но което не може да поддържа по отношение на Шотландия никой, който вижда страната сега и е имал случай да я види преди 20 или 30 години. От друга страна, Холандия пропорционално на размера на нейната територия и на числеността на населението е по-богата страна от Англия. Правителството там заема при два процента, а частните лица, които се ползват с добър кредит – при три процента. Говори се, че работната заплата в Холандия е по-висока, отколкото в Англия, и холандците, както е добре известно, търгуват с по-малка печалба в сравнение с който и да било друг народ в Европа. Някои твърдят, че търговията в Холандия запада, и това може би е вярно по отношение на някои отделни отрасли. Но тези симптоми, струва ми се, достатъчно показват, че тя не преживява общ упадък. Когато печалбата намалява, търговците са твърде склонни да се оплакват, че търговията запада, макар че намалението на печалбата е естествен резултат от процъфтяването на търговията или от това, че в нея е вложен по-голям капитал от преди. През последната война холандците взеха в свои ръце цялата транзитна търговия на Франция, твърде голяма част от която те все още държат. Големите авоари, които те притежават във френски и английски ценни книжа – говори се за около четиридесет милиона в английски ценни книжа (която цифра, струва ми се, е значително преувеличена), големите суми, които заемат на частни лица в страни, където нормата на лихвата е по-висока, отколкото в собствената им страна, несъмнено свидетелствуват, че имат капитал в излишък или че той е надхвърлил размерите на това, което те могат да влагат със сносна печалба в търговия в собствената си страна, но не за отслабване на тази търговия. Както капиталът на частно лице, придобит от даден вид търговия, може да надхвърли размерите на това, което то може да влага в него, и все пак този вид търговия да продължава да се развива, така е и с капитала на голяма нация. В нашите северноамерикански и източноиндийски колонии не само работната заплата, но и паричната лихва, а оттук и печалбата от капитала са по-високи, отколкото в Англия. В различните колонии както законната, така и пазарната норма на лихвата се колебае от шест до осем процента. Но висока работна заплата и висока печалба от капитала може би рядко се наблюдават едновременно освен при специфичните условия в нови колонии. Една нова колония винаги трябва известно време да изпитва по-голям недостиг на капитал пропорционално на размерите на нейната територия и по-голям недостиг на население пропорционално на размерите на нейния капитал от повечето други страни. Тя има повече земя, отколкото капитал за нейното обработване. Затова 81 наличните средства се употребяват за обработване само на най-плодородната и найблагоприятно разположената – земята покрай морския бряг и по бреговете на плавателните реки. При това такава земя често се купува на цена под стойността дори на естествения ѝ продукт. Капиталът, изразходван за купуване на такива земи и извършване на подобрения в тях, трябва да носи много голяма печалба и следователно да позволява да се плаща много висока лихва. Неговото натрупване при толкова рентабилно приложение се плаща и дава възможност на плантатора да увеличава броя на своите работници по-бързо, отколкото може да намери такива в нова колония. Затова онези, които той може да намери, получават щедро възнаграждение. С разрастването на колонията печалбата от капитала постепенно намалява. Когато най-плодородните и най-добре разположените земи бъдат заети, обработването на земите с по-лоша почва и разположение дава по-малка печалба и за влагания в тях капитал се дава по-малка лихва. Поради това в повечето от нашите колонии законната и пазарната норма на лихвата значително намаляха през настоящия век. С нарастването на богатството, на направените подобрения и населението лихвата намаля. Работната заплата не пада с понижаването на печалбата от капитала. Търсенето на труд расте с нарастването на капитала, каквато и да е печалбата от него; и след като печалбата намалее, капиталът може не само да продължава да расте, но и да расте много по-бързо от преди. С трудолюбивите нации, които прогресират в придобиването на богатство, е също както с трудолюбивите индивиди. Голям капитал, макар и носещ малка печалба, обикновено расте по-бързо от малък капитал, който носи голяма печалба. Една пословица гласи, че парите правят пари. Когато човек има малко пари, често пъти е лесно да придобие повече. Главната трудност е да се придобият тези малко пари. Връзката между нарастването на капитала и на развитието на промишлеността или на търсенето на полезен труд бе вече от: части обяснена, но тя ще бъде обяснена по-подробно по-долу при разглеждането на натрупването на капитала. Придобиването на нова територия или откриването нa нови отрасли на промишлеността могат понякога да повишат печалбата от капитала, а с нея и лихвата дори в страна, която бързо прогресира в придобиването на богатството. Тъй като капиталът на страната е недостатъчен за цялото разрастване на деловата активност, което такива придобивки представляват за различните хора, между които то се разпределя, той се влага само в онези отрасли, които дават най-голяма печалба. Една част от това, което преди е било вложено в други отрасли, по необходимост се изтегля от тях и се насочва в някои от новите и по-изгодни отрасли. В резултат във всички стари отрасли конкуренцията отслабва в сравнение с преди. Пазарът е по-малко пълно снабден с много видове стоки. Цената им по необходимост се повишава повече или по-малко и дава поголяма печалба на онези, които търгуват с тях и които следователно могат да заемат пари с по-висока лихва. Известно време след завършването на последната война не само частни лица, ползващи се с добър кредит, но и някои от най-големите търговски компании в Лондон заемаха обикновено при пет процента, докато по-рано не плащаха повече от четири – четири и половина процента. Голямото увеличение на територията и промишлената дейност в резултат на нашите придобивки в Северна Америка и Западна Индия достатъчно обяснява този факт, без да се предполага каквото и да било намаление на основния капитал на обществото. Едно тъй голямо увеличение на нови предприятия, които трябваше да функционират със стария капитал, трябваше по необходимост да намали количеството на капитала, вложен в много отделни отрасли, в които поради по-малката конкуренция печалбата трябваше да е по-голяма. По-долу ще 82 имам случай да изложа съображенията, които ме карат да смятам, че основният капитал на Великобритания не е намалял дори в резултат на огромните разходи за последната война. Но както намаляването на основния капитал на обществото или на фонда, предназначен за поддържане на промишлеността, понижава работната заплата, така то повишава печалбата от капитала, а следователно и лихвата. В резултат на понижаването на работната заплата собствениците на наличния капитал в обществото могат да доставят стоките си на пазара с по-малки разходи от преди и тъй като за снабдяване на пазара се прилага по-малко капитал от преди, могат да ги продават по-скъпо. Техните стоки им струват по-малко и те получават за тях повече. Тъй като печалбата им се увеличава от две страни, те могат да плащат висока лихва. Големите състояния, придобити тъй бързо и тъй лесно в Бенгалия и другите британски колонии в Източна Индия, ни убеждават, че както работната заплата в тези разорени страни е много ниска, така печалбата от капитала е много висока. Лихвата е пропорционално също тъй висока. В Бенгалия пари се заемат на арендаторите често при 40, 50 и 60 процента, а следващата реколта се залага срещу изплащането на дълга. Както печалбата, която може да плаща такава лихва, трябва да поглъща почти цялата рента на земевладелеца, така и такова чудовищно лихварство трябва на свой ред да поглъща по-голямата част от тази печалба. Преди падането на Римската република подобно лихварство е било, изглежда, нещо обикновено в провинциите при разорителното управление на техните проконсули. Добродетелният Брут давал заеми в Кипър при 48 процента лихва, както узнаваме от писмата на Цицерон. В страна, която е достигнала онази пълна степен на богатство, възможна при характера на нейната почва и климат и положението ѝ спрямо другите страни, и която следователно не може да прогресира повече, но и не върви назад, работната заплата и печалбата от капитала ще бъдат вероятно много ниски. В страна, пределно населена според това, което територията ѝ може да изхранва или капиталът ѝ – да прилага, конкуренцията при търсенето на работа ще бъде по необходимост толкова голяма, че ще намали работната заплата до равнище, достатъчно само да поддържа броя на работниците, и тъй като страната е вече пределно населена, този брой не би могъл вече да се увеличава. В страна, притежаваща пределно количество капитал с оглед на обема на нейната промишленост и търговия, във всеки отделен отрасъл ще се влага такова количество капитал, каквото допускат неговият характер и размери. Следователно конкуренцията навсякъде ще бъде възможно най-голяма, а оттук обичайната печалба – възможно най-ниска. Но може би никоя страна не е достигнала още тази степен на богатство. Китай дълго време се е намирал, изглежда, в застой и вероятно отдавна е достигнал онази пълна степен на богатство, която е съвместима с характера на неговите закони и институции. Но тази степен може да е много по-ниска от това, което характерът на неговата почва, климат и положение би допускал при други закони и институции. Страна, която пренебрегва или презира външната търговия и допуска корабите на чужди нации само в едно или две от своите пристанища, не може да осъществява същия обем търговия, както при други закони и институции. Освен това в страна, където богатите, или собствениците на големи капитали, се ползват с достатъчна сигурност, а бедните, или собствениците на дребни капитали, едва ли се ползват с някаква сигурност и са изложени – под предлог, че се осъществява правораздаване – на ограбване по всяко време от страна на низшите мандарини, количеството капитал, вложен в различните отрасли 83 на нейната промишленост и търговия, никога не може да бъде равно на това, което биха допускали техният характер и размери. Във всеки отделен отрасъл потискането на бедните не може да не установи монопол на богатите, които, вземайки в ръцете си цялата търговия, могат да получават много голяма печалба. Съобразно с това 12 процента е, изглежда, обичайната лихва в Китай, а обичайната печалба от капитала трябва да е достатъчно голяма да плаща тази висока лихва. Недостатък на закона може понякога да повиши нормата на лихвата значително над равнището, което би изисквало състоянието на страната в смисъл на богатство или бедност. Когато законът не налага да се съблюдава изпълнението на договорите, той поставя всички заематели в почти същото положение, в което в по-уредените страни се намират обявените в несъстоятелност или хората със съмнителен кредит. Несигурността, че ще получи обратно парите си, кара заемодателя да иска същата безбожна лихва, каквато се иска обикновено от обявени в несъстоятелност. При варварските народи, които прегазили западните провинции на Римската империя, изпълнението на договорите векове наред било предоставено на добросъвестността на договарящите се страни. Техните кралски съдилища рядко се месели в това. Високата норма на лихвата в онези далечни времена се дължала може би отчасти на тази причина. Когато законът изобщо забранява лихвата, той не я предотвратява. Много хора са принудени да заемат пари и никой не би им давал парите си на заем без такова възнаграждение за ползването на парите, което да отговаря не само на това, което може да се изкара от тяхното ползване, но и на трудността и опасността да бъде заобиколен законът. Г-н Монтескьо обяснява високата норма на лихвата у всички мохамедански народи не с тяхната бедност, а отчасти с това и отчасти с трудността да се получат парите обратно. Най-ниската обичайна норма на печалбата трябва винаги да надвишава малко това, което е достатъчно да компенсира случайните загуби, на които е изложено всяко приложение на капитала. Само това превишение представлява чистата печалба. Така наречената брутна печалба често включва не само това превишение, но и онова, което се удържа за компенсиране на такива извънредни загуби. Лихвата, която заемателят може да си позволи да плаща, е пропорционална само на чистата печалба. Най-ниската обичайна норма на лихвата трябва също да надвишава това, което е достатъчно да компенсира случайните загуби, на които е изложено даването на паричен заем дори при доста голяма предпазливост. Ако тя не го надвишава, благотворителността или приятелството биха били единствените мотиви за даване пари назаем. В страна, достигнала пълна степен на богатство, където във всеки отрасъл на промишлеността и търговията е вложено най-голямото възможно количество капитал, както обичайната норма на чистата печалба ще бъде много ниска, така и обичайната пазарна норма на лихвата, която може да се плаща от нея, ще бъде толкова ниска, че само най-богатите хора ще могат да живеят от лихвата на своите пари. Всички притежатели на малки или средни състояния ще бъдат принудени сами да се занимават с приложението на своите капитали. Почти всеки ще трябва да се заеме с промишленост или някакъв вид търговия. Към това състояние се приближава, изглежда, Холандия. Там не е модерно човек да не се занимава с делова работа. Нуждата прави това общоприето за почти всеки човек, а обичаят навсякъде определя модата. Както е смешно да не си облечен като другите, така в известна степен е смешно да не работиш това, което работят другите. Както човек с гражданска професия изглежда недодялан във военен лагер или гарнизон и дори е малко застрашен да стане обект на презрение, така е с 84 безделен човек сред делови хора. Най-високата обичайна норма на печалбата може да бъде такава, че да поглъща от цената на повечето стоки всичко, което би трябвало да се падне на поземлената рента, и да оставя само това, което е достатъчно да плати труда за изготвянето и доставянето им на пазара съобразно с най-ниската норма, по която трудът може да бъде платен изобщо – средствата за съществуване на работника. Работникът винаги трябва да е нахранен така или иначе, когато работи, но земевладелецът може не винаги да бъде платен. Печалбата от търговията, която служителите от Източноиндийската компания30 водят в Бенгалия, е може би не много далеч от тази норма. Съотношението между обичайната пазарна норма на лихвата и обичайната норма на чистата печалба по необходимост се колебае с повишаването или падането на печалбата. Двойната лихва се смята във Великобритания – по израза на търговците – за добра, Под Източноиндийски компании се разбират корпоративните структури в страни от западната част на Европа в периода 15-20 век, които са под косвено или пряко държавно управление и контрол, и осъществяват колониалната експанзия, управление и външна търговия на отвъдморските територии, разположени източно от Гринуичкия меридиан в Източното полукълбо и по-специално в Азия и собствено в Индия. Представката “източно-“ се използва за разграничение от “западноиндийските”, които се отнасят до Америките, понеже при откритието си пътувайки на запад през 1492 г., Христофор Колумб решава по погрешка, че е открил западния път до Индия. Основана през 1600 г., оперира до 1859 г., т.е. съществува 260 години. Компания под държавно управление, която разширява търговското влияние и колониалната експанзия на Британия в Далечния Изток. През 18 век е най-голямата търговска компания в света. Офисите ѝ са били на Leadenhall Street в Лондонското сити, на мястото на днешната сграда на банка Лойдс. Не е единствената Източноиндийска компания. Такива компании създават също Швеция, Франция, Дания, Холандия и Португалия, с колониални цели. Представката "източно" се използва за разграничение от западноиндийските компании, които търгуват с Новия свят. Британците създават Британската източноиндийска компания след като виждат търговския успех на холандците, чийто флот през 17 век започва да внася подправки от остров Ява (пипер и други). Подправките направили храната по-вкусна и богатите хора открили удоволствието от храненето. Подправките започнали да се търсят. Цената им била по-висока от тази на златото. Британската източноиндийска компания минава през 4 фази: Първа – доставя подправки директно от Далечния Изток до Англия, така променя британската кухня. Втора – доставя евтин памук и коприна като променя дрехите на британците. Трета – докарва чая във Великобритания и променя навиците на британците в избора на любима напитка. Четвърта – спира да се занимава с търговия и започва да администрира големи части от Индийския полуостров Индостан, където днес се намират Индия, Пакистан, Бангладеш, Непал, Бутан, а в Индийския океан – Шри Ланка и Малдивите. Това прави благодарение на собствена армия, съставена от стотици хиляди войници. Компанията е имала търговски кораби. Всеки е можел да инвестира в търговията, която ще бъде осъществена от даден кораб. По този начин са били набирани средства. При успешно транспортиране на стоките до Британия инвеститорите си разделяли печалбата в зависимост от техните вложения. В началото на 17 век корабите пътували по 2 години – отиване и връщане. В края на 18 век – 140 дни средно. Печалбите били големи. Флотът на Британската източноиндийска компания имал свое знаме и бил голям колкото кралския флот. Имал дори свои корабостроителница и докове. Британската източноиндийска компания бива лишена от администраторски правомощия в Индия през 1859 г., когато Британският парламент решава да поеме контрола върху Индия. Пояснения изобилстват по-нататък в книгата – бел. http://4eti.me 30 85 умерена и справедлива печалба – епитети, които според мен означават просто обичайна печалба. В страна, където обичайната норма на чистата печалба е 8 до 10 процента, може да е справедливо половината ѝ да отива за лихвата в случаите, когато деловата активност се осъществява със заети пари. Рискът за капитала се носи от заемателя, който, така да се каже, го застрахова пред заемодателя, и 4 или 5 процента в повечето отрасли на търговията могат да бъдат достатъчна печалба за риска от тази застраховка и достатъчно възнаграждение за грижите, свързани с приложението на капитала. Но съотношението между лихвата и чистата печалба може да не бъде еднакво в страни, където обичайната норма на печалбата е доста по-ниска или доста по-висока. Ако е доста по-ниска, половината от печалбата не би могла да се дава за плащане на лихвата, а ако е доста по-висока, за тази цел би могло да се плаща повече. В страни, които бързо забогатяват, ниската норма на печалбата би могла да компенсира в цената на много стоки високата работна заплата и да дава възможност на тези страни да продават също тъй евтино, както техните по-малко преуспяващи съседи, при които работната заплата е по-ниска. В действителност високата печалба води много повече към повишаване цената на изделията, отколкото високата работна заплата. Ако в ленена манифактура например работната заплата на различните работници – на тези, които чукат лена, на предачите, тъкачите и т. н„ бъде увеличена с 2 пенса на ден, ще се наложи да се повиши цената на едно парче ленен плат с толкова пъти по 2 пенса, на колкото възлиза броят на хората, които са били заети в неговото производство, умножен на броя на дните, през които са работили. Онази част от цената на стоката, която се пада на работната заплата, ще се повиши в различните стадии на производството само в аритметична прогресия спрямо това увеличение на работната заплата. Но ако печалбата на различните работодатели, които прилагат труда на тези работници, се увеличи с пет процента, онази част от цената на стоката, която се пада на печалбата, ще нарасне в различните стадии на производството в геометрична прогресия спрямо това увеличение на печалбата. Продавайки своя лен, манифактуристът, прилагащ труда на работниците, които чукат лена, ще иска допълнителни 5 процента върху цялата стойност на материалите и работната заплата, която е авансирал на своите работници. Манифактуристът, който прилага труда на предачите, ще иска допълнителни 5 процента както за авансираната цена на лена, така и за работната заплата на предачите. А манифактуристът, който прилага труда на тъкачите, ще иска също 5 процента за авансираната цена на ленената прежда и работната заплата на тъкачите. Повишавайки цената на стоките, увеличението на работната заплата действува по същия начин, както простата лихва при натрупването на дълг. Увеличението на печалбата действува като сложна лихва. Нашите търговци и манифактуристи се оплакват много от вредните последици на високата работна заплата в смисъл, че повишавала цените и оттук намалявала продажбите на техните стоки в страната и в чужбина. Те нищо не казват за вредните последици на високата печалба и мълчат относно гибелните последици на собствените им печалби. Те се оплакват само от печалбите на другите хора. 86 ГЛАВА X. ЗА РАБОТНАТА ЗАПЛАТА И ПЕЧАЛБАТА ПРИ РАЗЛИЧНИТЕ ПРИЛОЖЕНИЯ НА ТРУДА И КАПИТАЛА Сумата на изгодите и неизгодите на различните приложения на труда и капитала в една и съща област трябва да е или съвсем равна, или постоянно да има тенденцията да се изравнява. Ако в една и съща област дадено приложение е очевидно повече или помалко изгодно от останалите, толкова много хора биха се устремили към него в първия случай и толкова много биха го напуснали във втория, че изгодите му скоро биха се върнали на равнището на другите приложения. Така би било поне в общество, където нещата са оставени да следват естествения си ход, където има пълна свобода и където всеки е напълно свободен да си избира занятието, което смята за подходящо, и да го сменя всеки път, когато сметне за необходимо. Интересът на всеки човек го кара да търси изгодното и да избягва неизгодното занятие. Наистина паричната работна заплата и печалбата навсякъде в Европа са извънредно различни при различните приложения на труда и капитала. Но тази разлика се дължи отчасти на известни обстоятелства, присъщи на отделните приложения, които действително или поне във въображението на хората компенсират малка парична изгода в едни и уравновесяват голяма изгода в други, и отчасти на европейската политика, която никъде не предоставя пълна свобода. Тези обстоятелства и тази политика са разгледани в настоящата глава в два отделни раздела. Раздел I. Неравенства, дължащи се на характера на самите приложения Главните обстоятелства, които, доколкото съм могъл да установя, компенсират малка парична изгода в едни и уравновесяват голяма изгода в други приложения на труда, са следните пет: първо, приятността или неприятността на самите занятия; второ, лесното и евтино или, трудното и скъпо изучаване на тези занятия; трето, постоянството или непостоянството на заетостта; четвърто, голямото доверие, което трябва да се оказва на онези, които ги упражняват; пето, вероятността или невероятността за успех в тях. I. Работната заплата се колебае според леснотата и трудността, чистотата или нечистотата, почтеността или непочтеността на занятието. Така навсякъде един шивач изкарва средно годишно по-малко от един тъкач. Работата му е много по-лесна. Един тъкач изкарва по-малко от един ковач. Работата му е не винаги по-лесна, но много по-чиста. Един железар, макар и да е занаятчия, рядко изкарва за дванадесет часа толкова, колкото за осем часа един миньор, който е само работник. Неговата работа не е толкова мръсна, освен това е по-малко опасна и се върши на дневна светлина и над земята. Почтеният характер на занятието образува значителна част от възнаграждението при всички почтени професии. По отношение на паричното възнаграждение тези професии, ако се вземат под внимание всички обстоятелства, са обикновено недостатъчно платени, както ще се опитам да покажа след малко. Позорният характер на занятието има обратния ефект. Занятието на месаря е грубо и противно, но навсякъде е по-изгодно от повечето прости занятия. Най-отвратителното 87 от всички – занятието на палача, пропорционално на количеството на извършваната работа е по-добре платено от което и да било просто занятие. Ловът и риболовът, най-важните занятия на човешкия род в първобитното състояние на обществото, стават в цивилизованото му състояние най-приятни забавления и хората намират удоволствие в нещо, което някога са вършили от нужда. Така че в цивилизованото състояние на обществото само много бедните хора вършат като занятие това, в което другите намират забавление. Рибарите са така от времето на Теокрит. Бракониерите във Великобритания навсякъде са много бедни хора. В страни, където строгостта на закона не допуска бракониерство, ловците с билет не са в по-добро положение. Естествената склонност към тези занятия води до това, с тях да се занимават повече хора, отколкото могат да живеят сносно от тях, и продуктът на техния труд винаги се оказва на пазара прекалено евтин пропорционално на неговото количество, за да осигури нещо повече от мизерно съществуване на работниците. Неприятният и позорен характер на занятието се отразява на печалбата от капитала по същия начин, както и на работната заплата. Собственикът на хан или кръчма, който никога не е господар на своя дом и е изложен на грубостта на всеки пияница, не упражнява нито много приятна, нито много почтена професия. Но едва ли има друга проста професия, в която малък капитал да носи толкова голяма печалба. II. Работната заплата се колебае според лесното и евтино или трудното или скъпо изучаване на съответната професия. Когато се построява скъпа машина, трябва да се очаква, че извънредната работа, която тя ще свърши, преди да се износи, ще възстанови капитала, изразходван за нея, поне с обичайната печалба. Човек, обучен с изразходване на много труд и време на някое от онези занятия, които изискват извънредна сръчност и умение, може да бъде сравнен с една от тези скъпи машини. Трябва да се очаква, че работата, която той се научава да върши, ще му възстанови – свръх обичайната заплата за прост труд – целия разход за неговото обучение поне с обичайната печалба от капитал със същата стойност. И това трябва да стане в приемливо време, като се държи сметка за твърде неопределената продължителност на човешкия живот, както се държи сметка за по-определената трайност на машината. Върху тези принципи се основава разликата между работната заплата за квалифициран и за прост труд. В Европа трудът на всички механици, занаятчии и манифактурни работници се смята за квалифициран, а трудът на селските работници – за прост труд. Предполага се, изглежда, че трудът на първите има по-фин и деликатен характер от труда на последните. В някои случаи може би е така, но в повечето случаи работата стои съвсем другояче, както ще се постарая да покажа след малко. За да се даде право на едно лице да упражнява даден вид труд, законите и обичаите на Европа установяват необходимостта от чиракуване, макар и на различни места с различна степен на строгост. Другите видове труд остават свободни и открити за всеки. Докато трае чиракуването, целият труд на чирака принадлежи на неговия майстор. През това време чиракът трябва в много случаи да бъде издържан от своите родители или роднини, а в почти всички случаи – да бъде обличан от тях. Освен това известна сума пари се дава обикновено на майстора, загдето го учи на занаят. Онези, които не могат да дадат пари, дават време, т.е. задължават се да работят повече години, отколкото е прието – отплата, която, макар и не винаги изгодна за майстора поради привичния мързел на чираците, е 88 винаги неизгодна за чирака. При селския труд, напротив, работникът, докато е зает с по-лесните елементи на своята работа, научава по-трудните и собственият му труд го издържа във всички стадии на неговата заетост. Така че логично е работната заплата на механиците, занаятчиите и манифактурните работници в Европа да е малко по-висока от работната заплата на простите работници. Тя наистина е по-висока и поради поголемите им доходи те навсякъде се смятат за по-горна класа от населението. Но това превъзходство е обикновено твърде незначително. Дневното или седмичното възнаграждение на надничарите в по-обикновените видове манифактури като например манифактурите за прости ленени и вълнени платове е, средно взето, почти навсякъде много малко по-голямо от надницата на простите работници. Наистина тяхната заетост е по-устойчива и по-постоянна и средно годишно превишението на това, което изкарват, може да е малко по-голямо. Но то несъмнено е не по-голямо от това, което е достатъчно да компенсира по-големите разходи за тяхното обучение. При изкуствата и свободните професии обучението е още по-досадно и скъпо. Затова паричното възнаграждение на художниците и скулпторите, на адвокатите и лекарите трябва да е много по-щедро и то действително е по-щедро. Печалбата от капитала се влияе, изглежда, много малко от лесното или трудно изучаване на стопанския отрасъл, в който той се прилага. Различните начини, по които капиталът се прилага обикновено в големите градове, изглеждат всъщност почти еднакво лесни и еднакво трудни за изучаване. Един отрасъл на външната или вътрешната търговия не може да се отличава с много по-голяма сложност от друг. III. Работната заплата в различните отрасли се колебае според постоянството или непостоянството на заетостта. В някои отрасли заетостта е много по-постоянна, отколкото в други. В повечето манифактури един надничар може да бъде горо-долу сигурен, че ще бъде зает почти всеки ден на годината, през който е способен да работи. Напротив, един каменоделец или зидар не може да работи нито в силен студ, нито в лошо време, а заетостта му в останалото време зависи от случайните поръчки на неговите клиенти. Така че той е изложен на риска да стои често без каквито и да било поръчки. Следователно това, което изкарва, докато е зает, трябва не само да го издържа, докато е без работа, но и да му дава известна компенсация за онези моменти на тревога и униние, до които трябва да води понякога мисълта за едно тъй несигурно положение. Следователно там, където работната заплата на повечето манифактурни работници е приблизително на едно равнище с надницата на простите работници, работната заплата на каменоделците и зидарите е обикновено един път и половина до два пъти по-висока от тази надница. Където простите работници изкарват седмично 4-5 шилинга, каменоделците и зидарите често изкарват 7-8 шилинга; където първите изкарват 6 шилинга, последните често изкарват 9-10, а където първите изкарват 9-10 шилинга, както в Лондон, последните изкарват обикновено 15-18 шилинга. А никой вид квалифициран труд не изглежда полесен за изучаване от труда на каменоделците и зидарите. Говори се, че през летния сезон носачите в Лондон често се използват като зидари. Следователно високата работна заплата на тези работници е не толкова възнаграждение за тяхното умение, колкото обезщетение за непостоянството на тяхната заетост. Един дърводелец упражнява, изглежда, по-деликатен и по-изкусен занаят от един зидар. Но на повечето места – защото не навсякъде е така – надницата му е малко пониска. Заетостта му, макар и да зависи много, все пак не зависи напълно от случайните 89 поръчки на неговите клиенти и не е така изложена на сезонни прекъсвания. Когато отрасли, които обикновено осигуряват постоянна заетост, в дадена област случайно не осигуряват такава заетост, работната заплата на работниците винаги доста се повишава над нормалното ѝ съотношение с работната заплата на простите работници. В Лондон почти всички надничари-занаятчии могат да бъдат повиквани на работа и уволнявани от техните майстори от ден на ден и от седмица на седмица, така както надничарите на други места. Съобразно с това най-ниската категория занаятчии – шивашките калфи, изкарват там половин крона на ден, макар че 18 пенса могат да се смятат за заплатата за прост труд. В малки градове и в села работната заплата на шивашките калфи често едва достига работната заплата за прост труд, но в Лондон те често остават много седмици без работа, особено през лятото. Когато непостоянната заетост се съчетава с трудност, неприятност и нечистота на работата, това понякога повишава работната заплата за най-прост труд над работната заплата на най-изкусните занаятчии. Предполага се, че един миньор от Нюкасъл, който работи на парче, изкарва обикновено около 2 пъти повече, а на много места в Шотландия около 3 пъти повече от работната заплата на прост работник. Високата му работна заплата произтича напълно от трудността, неприятността и нечистотата на неговата работа. В повечето случаи той може да бъде постоянно зает, колкото си иска. Разтоварачите на каменни въглища в Лондон упражняват занятие, което по трудност, нечистота и неприятност е почти равно на занятието на миньорите, и поради неизбежно нередовното пристигане на корабите с въглища заетостта на повечето от тях е по необходимост твърде непостоянна. Ето защо, ако миньорите изкарват обикновено дватри пъти повече от работната заплата на прост работник, не трябва да изглежда прекомерно, че разтоварачите на въглища изкарват понякога четири-пет пъти повече от тази заплата. Една анкета на тяхното положение, направена преди няколко години, установи, че при нормата, по която са били заплащани тогава, те са можели да изкарват от шест до десет шилинга дневно. Шест шилинга надвишават около четири пъти работната заплата на прост работник в Лондон, а във всяка професия най-ниското обичайно възнаграждение може винаги да се смята за възнаграждение на далеч поголемия брой от хората от тази професия. Колкото и прекомерно да изглежда това възнаграждение, ако то е повече от достатъчно да компенсира всички неприятни обстоятелства на професията, скоро ще се появят толкова много конкуренти, че – при професия, която не дава изключителна привилегия – това бързо ще сведе възнаграждението до по-ниска норма. Постоянството или непостоянството на заетостта не може да влияе върху обичайната печалба от капитала в който и да било отрасъл. Дали капиталът е постоянно зает или не – зависи не от отрасъла на промишлеността, а от промишленика. IV. Работната заплата се колебае според малкото или голямо доверие, което трябва да се оказва на работниците. Работната заплата на златарите и бижутерите е навсякъде по-голяма от работната заплата на много други работници с не само равно, но и много по-голямо умение поради ценните материали, които по необходимост им се поверяват. Ние поверяваме здравето си на лекаря; нашето състояние, а понякога живота и репутацията си – на адвоката. Подобно доверие не може да се оказва безопасно на хора с много долно или ниско обществено положение. Затова възнаграждението им трябва да е такова, че да им осигурява такъв ранг в обществото, какъвто изисква такова важно 90 доверие. Продължителното време и големите средства, които трябва да бъдат изразходвани за тяхното образование, съчетани с това обстоятелство, по необходимост повишават още повече цената на техния труд. Когато едно лице прилага само собствен капитал в своето предприятие, не може да става въпрос за доверие и кредитът, който той може да получи от други хора, зависи не от характера на неговото предприятие, а от тяхното мнение за неговото състояние, честност и благоразумие. Затова различните норми на печалбата в различните отрасли на промишлеността и търговията не могат да произтичат от различната степен на доверието, което се оказва на промишлениците и търговците. V. Работната заплата в различните отрасли се колебае в зависимост от вероятността или невероятността за успех в тях. Вероятността дадено лице да отговаря винаги на изискванията на занятието, на което е обучено, е твърде различна за различните професии. При повечето занаяти успехът е почти сигурен, но при свободните професии – твърде съмнителен. Дайте сина си чирак при обущаря, и почти няма съмнение, че той ще се научи да прави обувки, но пратете го да учи право, и шансът той да достигне вещина, която да му дава възможност да живее от тази професия, е най-малкото двадесет към едно. При съвършено справедлива лотария тези, които изтеглят печелившите билети, трябва да печелят всичко, което губят онези, които са изтеглили празни билети. В една професия, в която на двадесет не върви, срещу един, който успява, този един трябва да печели всичко, което е трябвало да бъде спечелено от несполучилите двадесет. Адвокатът, който може би на около четиридесет години почва да изкарва нещо от своята професия, трябва да получи обезщетение не само за своето досадно и скъпо образование, но и за образованието на повече от двадесет други хора, които вероятно никога няма да изкарат нещо от нея. Колкото и прекомерни да изглеждат понякога хонорарите на адвокатите, действителното им възнаграждение никога не е равно на това. Изчислете на дадено място какъв е вероятно годишният доход и годишният разход на различните работници от една обикновена професия като например обущари или тъкачи, и ще установите, че първата сума обикновено надвишава втората. Но направете същото изчисление по отношение на всички адвокати и студенти по право в различните адвокатски сдружения, и ще установите, че годишният им доход представлява само много малък дял от годишния им разход, дори да оцените първия максимално високо и втория максимално ниско. Следователно лотарията на правната професия е много далеч от това, да бъде съвършено справедлива лотария, и като много други свободни и почтени професии е очевидно недостатъчно възнаградена, що се отнася до паричния доход. Но тези професии не отстъпват на другите занятия и въпреки посочената липса на поощрения най-благородните и свободомислещи умове се устремяват в тях. За това допринасят две различни причини. Първо, стремежът към известност, която съпътствува най-изтъкнатите представители на всяка от тези професии, и, второ, естествената вяра, която всеки човек храни повече или по-малко не само в своите способности, но и в щастливата си звезда. Да изпъкнеш в една професия, в която само малцина стигат най-много до посредственост, е най-несъмненият белег за това, което се нарича гений или забележителен талант. Общественото уважение, което съпътствува такива изтъкнати способности, винаги е част от тяхното възнаграждение – по-голяма или по-малка съобразно с по-високата или по-ниската им степен. То е значителна част от 91 възнаграждението на лекаря и може би още по-голяма част от възнаграждението на адвоката; в поезията и философията то е почти цялото възнаграждение. Има някои много приятни и хубави таланти, които осигуряват на техните притежатели своеобразно възхищение, но чието използване за получаване на доход се смята – основателно или поради предубеждение – за един вид публична проституция. Затова паричното възнаграждение на онези, които ги използват по този начин, трябва да е достатъчно да ги обезщети не само за времето, труда и разходите за придобиване на талантите, но и за лошата репутация, която съпътствува използването им като средство за съществуване. Прекомерното възнаграждение на актьори, оперни певци, оперни балерини и т. н. се основава на тези два принципа: рядкостта и красотата на талантите и лошата репутация, свързана с използването им по този начин. На пръв поглед изглежда абсурдно, че ние трябва да презираме тези хора и все пак да възнаграждаваме техните таланти с най-разточителна щедрост. Но едното е неразривно свързано с другото. Ако един ден общественото мнение или предубеждение относно такива професии се промени, паричното им възнаграждение бързо ще намалее. Повече хора ще ги упражняват и конкуренцията бързо ще понижи цената на техния труд. Подобни таланти, макар и далеч да не са обикновени, съвсем не са толкова редки, както се смята. Много хора ги притежават в голямо съвършенство, но смятат под своето достойнство да ги използват по този начин, а много повече биха могли да ги придобият, ако с тях може да се прави нещо почтено. Високото самомнение, което повечето хора имат за собствените си способности, е отдавнашно зло, отбелязано от философите и моралистите на всички векове. На абсурдната им вяра в щастлива звезда е било обръщано по-малко внимание. А тя е може би още по-разпространена. Няма човек с нормално здраве и душевно състояние, който да не я споделя до известна степен. Всеки надценява повече или по-малко шансовете за успех, а повечето хора подценяват шансовете за неуспех и едва ли има човек с нормално здраве и душевно състояние, който да ги преувеличава. Че шансовете за успех естествено се надценяват, можем да съдим от всеобщия успех на лотариите. На света никога не е имало и няма да има напълно справедлива лотария, т.е. такава, при която всички печалби да компенсират всички загуби, защото тогава организаторът не би могъл да изкара нищо от нея. При държавните лотарии билетите всъщност не струват цената, която е платена от първоначалните купувачи, и все пак обикновено се продават на пазара 20, 30, а понякога и 40 процента по-скъпо. Единствената причина за това търсене е напразната надежда да се спечели една от големите печалби. И най-въздържаните хора не смятат за лудост да платят малка сума срещу шанса да спечелят 10 или 20 хиляди ф. ст., макар и да знаят, че дори тази малка сума е може би 20 или 30 процента по-голяма от самия шанс за печалба. При лотария, в която никоя печалба не надвишава 20 ф. ст., макар и във всяко друго отношение тя да се приближава до напълно справедлива лотария много повече от обикновените държавни лотарии, няма да има същото търсене на билети. За да имат по-голям шанс за някои от големите печалби, някои хора купуват по няколко билета, а други – малки дялове от билети в още по-голямо количество. Няма по-сигурна теорема в математиката, че колкото повече билети се осмелите да купите, толкова по-голяма е вероятността да загубите. Осмелете се да купите всички билети от една лотария, и вие сигурно ще загубите и колкото по-голям е броят на вашите билети, толкова по-сигурна е загубата ви. Че шансът за загуба често се подценява и почти никога не се надценява, можем да 92 съдим от твърде умерената печалба на застрахователите. За да бъде застраховано едно предприятие срещу пожар или морски риск, общата премия трябва да бъде достатъчна да компенсира обичайните загуби, да покрие разходите за управление и да осигури печалба, каквато може да бъде получена от еднакъв капитал, вложен в каквото и да било обикновено предприятие. Лицето, което плаща не повече от това, плаща очевидно не повече от действителната стойностна риска, или най-ниската цена, по която с основание може да разчита да го застрахова. Но малко хора са забогатели от застрахователно дело и само малцина са направили голямо състояние. Само този факт, изглежда, достатъчно ясно показва, че нормалният баланс на печалбите и загубите в застрахователното дело не е по-изгоден, отколкото в другите обикновени отрасли, в които толкова много хора трупат състояние. Но колкото и умерена да е обикновено застрахователната премия, много хора се отнасят прекалено пренебрежително към риска, за да пожелаят да платят премията. Средно взето за цялото кралство, деветнадесет къщи от двадесет или може би, по-скоро, деветдесет и девет от сто не са застраховани срещу пожар. Морският риск вдъхва по-големи опасения на повечето хора и съотношението между застрахованите и незастрахованите кораби е много по-голямо. Но много кораби плават във всички годишни времена и дори през време на война без каквато и да било застраховка. Понякога това може да не е резултат от неблагоразумие. Когато голяма компания или дори голям търговец има 20-30 кораба в морето, те могат, така да се каже, да се застраховат взаимно. Премията, спестена от всички кораби, може с излишък да компенсира загубите, които е вероятно те да претърпят при нормален ход на нещата. Но пренебрежителното отношение към застраховането на корабите, също както и на къщите, е в повечето случаи резултат не от такова тънко изчисление, а просто от безразсъдно лекомислие и самонадеяно презрение към риска. Пренебрежителното отношение към риска и самонадеяната вяра в успеха в никой период на живота не са така силни, както в онази възраст, когато младите хора избират своята професия. Колко малко страхът от неуспех може тогава да уравновесява надеждата за сполука, проличава още по-добре в готовността на обикновените хора да постъпят във войската или да станат моряци, отколкото в стремежа на хората с по-добро обществено положение да влязат в така наречените свободни професии. Какво може да загуби един прост войник, е достатъчно очевидно. Но въпреки опасността млади доброволци никога не постъпват във войската с такава готовност, както в началото на нова война. И макар да нямат почти никакъв шанс за повишение, те си рисуват в младежкото въображение хиляди случаи на спечелване на слава и отличия, което никога не става. Тези романтични надежди са цялата цена на тяхната кръв. Възнаграждението им е по-малко от заплатата на прост работник, а в редовната служба натоварването им е много по-тежко. Жребият на моряка съвсем не е толкова неблагоприятен, колкото жребият на войника. Синът на уважаван работник или занаятчия често може да стане моряк със съгласието на баща си, но отива войник без неговото съгласие. Другите хора виждат някакъв шанс да излезе нещо от него, ако стане моряк, но никой не вижда някакъв шанс да излезе нещо от войника освен самия войник. Великият адмирал е по-малко обект на обществено уважение от великия генерал и най-големият успех в морска служба обещава по-малко блестящо състояние и репутация от равен успех в сухоземната служба. Същата разлика се наблюдава при всички по-младши чинове в двата рода войска. По правилата на старшинството един капитан във флота е равен по чин на полковник в армията, но не му е равен по обществено уважение. Когато големите 93 печалби в лотарията са по-малко, по-малките трябва да бъдат повече на брой. Затова простите моряци придобиват известно състояние и получават повишение по-често от простите войници и предимно надеждата за тези придобивки прави професията на моряка привлекателна. Макар умението и сръчността на моряците да са много по-високи от умението и сръчността на почти всички други занаятчии и макар целият им живот да е непрекъсната верига от изпитания и опасности, все пак за цялата тази сръчност и умение, докато си остават прости моряци, те не получават почти никакво друго възнаграждение освен удоволствието да проявяват първите и да преодоляват вторите. Работната им заплата не е по-голяма от работната заплата на простите работници в пристанището, която регулира нормата на работната заплата на моряците. Тъй като те постоянно се движат от пристанище в пристанище, месечното възнаграждение на онези, които потеглят от различните пристанища на Великобритания, е горе-долу понеизменно от работната заплата на които и да било други работници в тези различни места и нормата на пристанището, за което и от което потеглят повечето от тях – именно лондонското пристанище, регулира работната заплата на всички останали. В Лондон работната заплата на повечето от различните категории работници надвишава близо два пъти работната заплата на същите категории в Единбург. Но моряците, които потеглят от лондонското пристанище, рядко изкарват над 3-4 шилинга месечно повече от онези, които потеглят от пристанището на Лейт, а често разликата е по-малка. В мирно време и в търговския флот лондонското възнаграждение е от 1 гвинея до 27 шилинга за календарен месец. При норма от 9 или 10 шилинга седмично един прост работник в Лондон може да изкара за календарен месец от 40 до 45 шилинга. Наистина освен своето възнаграждение морякът получава храна. Но нейната стойност може би не винаги надвишава разликата между възнаграждението му и възнаграждението на прост работник и макар и понякога да я надвишава, превишението не е чиста печалба за моряка, защото той не може да го дели с жена си и семейството си, което трябва да издържа от работната си заплата. Опасностите, при които човек често е на косъм от смъртта, в този изпълнен с приключения живот, вместо да обезсърчават младите хора, изглежда, често правят моряшката професия привлекателна за тях. Една грижовна майка от низшите слоеве на народа често се страхува да прати сина си на училище в пристанищен град, да не би видът на корабите и разказите и приключенията на моряците да го подмамят да стане моряк. Смътната перспектива за опасности, от които можем да се надяваме да се измъкнем със смелост и ловкост, не ни е неприятна и в никоя професия не повишава работната заплата. Друго е при онези професии, в които смелостта и ловкостта не помагат. В професии, които са много вредни за здравето, работната заплата е винаги извънредно висока. Вредността на една професия за здравето е един вид неприятност и нейното влияние върху работната заплата трябва да бъде отнесено в тази обща рубрика. При различните приложения на капитала обичайната норма на печалбата се колебае повече или по-малко в зависимост от сигурността или несигурността на постъпленията. Те са обикновено по-малко несигурни във вътрешната търговия, отколкото във външната; същото е в някои отрасли на външната в сравнение с други – например в търговията със Северна Америка в сравнение с търговията с Ямайка. Обичайната норма на печалбата винаги расте повече или по-малко с риска. Но тя не расте, изглежда, пропорционално на риска или така, че да го компенсира напълно. Фалитите са по-чести в най-рискованите професии. Най-рискованата от всички – професията на контрабандиста, макар че когато рискът се увенчае с успех, тя е най-доходна, е сигурен 94 път към фалит. Изглежда, че самонадеяната вяра в успеха играе тук роля, както във всички други случаи, и подмамва в тези рисковани професии толкова много авантюристи, че тяхната конкуренция понижава печалбата им под равнището, което е достатъчно да компенсира риска. За да го компенсират напълно, обичайните постъпления трябва – свръх обичайната печалба от капитала – не само да покриват всички случайни загуби, но и да осигуряват допълнителна печалба на авантюристите, подобна на печалбата на застрахователите. Но ако обичайните постъпления са достатъчни за всичко това, фалитите в тези професии няма да бъдат по-често явление, отколкото в другите. Следователно от петте обстоятелства, които изменят работната заплата, само две се отразяват на печалбата от капитала: приятността или неприятността на професията и рискът или сигурността, които я съпътствуват. Що се отнася до приятността или неприятността, разликата между преобладаващия брой приложения на капитала е малка или нищожна, но значителна при различните приложения на труда, така че обичайната печалба от капитала, макар и да расте с риска, изглежда, не винаги расте пропорционално на него. От всичко това следва, че в дадено общество или област средната или обичайната норма на печалбата при различните приложения на капитала трябва да бъде приблизително по-неизменна от паричната работна заплата за различните видове труд, и това действително е така. Разликата между възнаграждението на прост работник и възнаграждението на адвокат или лекар с добра практика е очевидно много по-голяма от разликата между обичайната печалба в които и да било два отрасъла на промишлеността и търговията. Освен това привидната разлика между печалбите в различните отрасли е обикновено илюзия, която се дължи на обстоятелството, че ние не винаги разграничаваме онова, което трябва да се разглежда като работна заплата, от това, което трябва да се разглежда като печалба. Печалбата на аптекарите е станала пословична и се смята за необикновено висока. Но тази привидно голяма печалба често е не повече от умерена работна заплата. Умението на аптекаря е много по-тънко и по-деликатно от умението на който и да било занаятчия, а доверието, с което се ползва, има много по-голямо значение. Той е лекар на бедния във всички случаи и лекар на богатия в случаите, когато страданието или опасността не са много сериозни. Затова възнаграждението му трябва да отговаря на неговото умение и надеждност и то идва обикновено от цената, на която той продава своите лекарства. Но цялото количество лекарства, което най-добре работещият аптекар в голям пазарен град ще продаде за една година, не му струва може би повече от 30-40 ф. ст. Така че макар и да ги продаде за 300-400 ф. ст., т.е. с 1000 процента печалба, това често може да е само умерена заплата за неговия труд, включена в цената на неговите лекарства – единственият начин, по който той може да си осигури нейното получаване. По-голямата част от привидната печалба е работна заплата, трансформирана като печалба. В малък пристанищен град един дребен бакалин печели 40-50 процента от един капитал от само 100 ф. ст., докато голям търговец на едро в същия град едва ли печели 8-10 процента от капитал от 10 хиляди. Търговията на бакалина може да е необходима за удобството на жителите, и ограничеността на пазара може да не допуска прилагането на по-голям капитал. Но бакалинът трябва да живее от своята търговия, и то съобразно с квалификацията, която тя изисква. Освен необходимостта да притежава малък капитал той трябва да може да чете, да пише и да смята и да познава горе-долу може би 50-60 вида стоки, техните цени и качества, както и пазарите, където може да ги купи найевтино. С една дума, той трябва да притежава всички познания, които са необходими на 95 голям търговец, какъвто му пречи да стане само липсата на достатъчен капитал. Тридесет-четиридесет ф. ст. годишно не могат да се смятат за прекалено голямо възнаграждение за труда на човек с такива качества. Приспаднете ги от привидно голямата печалба от капитала и едва ли ще остане нещо повече от обичайната печалба от капитала. И в този случай по-голямата част от привидната печалба е всъщност работна заплата. Разликата между привидната печалба от търговията на дребно и търговията на едро е много по-малка в столицата, отколкото в малки градове и села. Където в бакалия могат да бъдат вложени 10 хиляди ф. ст., работната заплата на бакалина представлява съвсем незначително допълнение към действителната печалба от големия капитал. Затова привидната печалба на богатия търговец на дребно се приближава повече до печалбата на търговеца на едро. Именно поради това стоки, продавани на дребно, са обикновено също тъй евтини и много често по-евтини в столицата, отколкото в малки градове и села. Бакалските стоки са например обикновено много поевтини, хлябът и месото често са също тъй евтини. Доставянето на бакалски стоки в голям град не струва повече от доставянето им в село, но доста по-големи са разходите за доставяне на жито и добитък, защото те трябва да се докарват от много по-голямо разстояние. Следователно, тъй като костуемата цена на бакалските стоки е еднаква на двете места, те са най-евтини там, където в цената им е включена най-малка печалба. Костуемата цена на хляба и месото в голям град е по-голяма, отколкото в село, и макар печалбата да е по-малка, те не винаги са по-евтини там, а често са еднакво евтини. При артикули като хляба и месото същата причина, която намалява привидната печалба, увеличава костуемата цена. Осигурявайки приложението на по-голям капитал, обхватът на пазара намалява привидната печалба, но тъй като изисква доставки от по-голямо разстояние, увеличава костуемата цена. Това намаление на печалбата и увеличение на костуемата цена в повечето случаи, изглежда, почти се уравновесяват взаимно и на това навярно се дължи фактът, че макар цените на житото и добитъка да са обикновено твърде различни в различните части на кралството, цените на хляба и месото са обикновено почти еднакви в по-голямата му част. Макар печалбата от капитала както в търговията на едро, така и в търговията на дребно да е обикновено по-малка в столицата, отколкото в малки градове и села, все пак големи състояния често се придобиват от дребни предприятия в столицата и почти никога – в малки градове и села. В малки градове и села поради ограничеността на пазара търговията не винаги може да се разраства с разрастването на капитала. Затова, макар на такива места нормата на печалбата на отделно лице да може да е много висока, нейната сума никога не може да бъде много голяма, а оттук не може да бъде голям и размерът на неговото годишно натрупване. Напротив, в големи градове търговията може да се разраства с разрастването на капитала, а кредитът на пестелив и забогатяващ човек расте много по-бързо от неговия капитал. Търговията му се разраства пропорционално на неговия капитал и кредит, сумата на печалбата му е пропорционална на размерите на търговията, а годишното му натрупване е пропорционално на размера на неговата печалба. Рядко се случва обаче големи състояния да се правят дори в големи градове в обичайно установени и добре известни отрасли на търговията, освен в резултат на дълъг живот на трудолюбие, пестеливост и съобразителност. Наистина неочаквани състояния се правят понякога на такива места чрез така наречената спекулативна търговия. Търговецът-спекулант не упражнява обичайно, установено и добре известно търговско занятие. Той търгува тази година с 96 жито, следващата – с вино, по-следващата – със захар, тютюн или чай. Той се залавя за всяка търговия, когато предвижда, че е вероятно тя да носи повече от обичайната печалба, и я изоставя, когато предвижда, че е вероятно печалбата от нея да се върне на равнището на печалбата в другите отрасли. Затова неговите печалби и загуби не могат да се намират в каквото и да било определено съотношение с печалбите и загубите в даден установен и добре известен отрасъл на търговията. Един смел авантюрист може понякога да придобие значително състояние с две или три успешни спекулации, но е също тъй вероятно да загуби значително състояние с две или три неуспешни спекулации. Тази търговия може да се води само в големи градове. Само там, където съществува най-широка търговия и кореспонденция, може да е налице нужната за целта информация. Макар че споменатите по-горе пет обстоятелства водят до значителни неравенства в работната заплата и печалбата от капитала, те не се отразяват на сумата на действителните или въображаемите изгоди и неизгоди от различните приложения на труда и капитала. По своя характер тези обстоятелства са такива, че компенсират малка парична изгода в едни отрасли и уравновесяват голяма изгода в други. Но за да се осъществява това равенство в сумата на изгодите и неизгодите от тях, са нужни три неща – дори там, където съществува най-пълна свобода. Първо, различните приложения на труда и капитала трябва да бъдат добре известни и отдавна установени в областта; второ, те трябва да се намират в тяхното нормално или, така да се каже, естествено състояние; трето, те трябва да бъдат единственото или главното занятие на онези, които са заети в съответните отрасли. I. Това равенство може да съществува само в онези отрасли, които са добре известни и са отдавна установени в областта. При равни други условия работната заплата е обикновено по-висока в новите, отколкото в старите отрасли на промишлеността и търговията. Когато основателят на ново предприятие се опитва да създаде ново производство, той трябва първо да подмами своите работници от други отрасли с по-висока работна заплата от онази, която те могат да изкарват в своя отрасъл, или от онази, която отговаря иначе на характера на неговото предприятие, и трябва да мине доста време, преди да може да се реши да я намали до обичайното равнище. Производства, търсенето на чиито изделия е обусловено напълно от мода и каприз, постоянно се изменят и рядко съществуват достатъчно дълго, за да се смятат за отдавна установени. Напротив, производства, търсенето на чиито изделия е обусловено главно от навик или потребност, са по-малко изложени на промени и една и съща форма или качество може да продължава да се търси векове наред. Затова съществува вероятност работната заплата да е по-висока в производства от първия вид, отколкото от втория. В Бирмингам преобладават предприятията от първия вид, в Шефилд – от втория, и работната заплата в тези два града отговаря, както се говори, на това различие в характера на техните предприятия. Въвеждането на ново производство, на нов клон на търговията или на нов метод в земеделието е винаги спекулация, от която се очаква извънредна печалба. Тази печалба е понякога много голяма, но обикновено не се намира в установено съотношение с печалбата в другите, стари отрасли в областта. Ако начинанието успее, отначало тя е обикновено много висока. Когато новото производство, търговия или метод се установят окончателно и станат добре известни, конкуренцията намалява печалбата до равнището ѝ в другите отрасли. 97 II. Това равенство на сумата на изгодите и неизгодите от различните приложения на труда и капитала може да съществува само при тяхното нормално или, така да се каже, естествено състояние. Търсенето на почти всеки отделен вид труд е понякога по-голямо, понякога по-малко от обичайното. В единия случай изгодите на дадено приложение на труда се повишават над обичайното равнище, в другия – под него. Търсенето на селскостопански труд е поголямо по време на сенокос и жътва, отколкото през по-голямата част от годината, и работната заплата се повишава с търсенето. През време на война, когато 40-50 хиляди моряци биват прехвърляни от търговския флот във военния, търсенето на моряци за търговските кораби по необходимост расте с намаляването на техния брой и работната им заплата в такива случаи обикновено се повишава от 1 гвинея и 27 шилинга на 40 шилинга и 3 ф. ст. месечно. Напротив, в западащо производство много работници предпочитат да не напускат старото си занятие и се задоволяват с по-малка работна заплата от онази, която при други условия би отговаряла на характера на тяхното занятие. Печалбата от капитала се колебае с цената на стоките, за чието изготвяне той се прилага. С нарастването на цената на дадена стока над обичайната или средната норма печалбата от поне една част от капитала, който се прилага за доставянето ѝ на пазара, се повишава над обичайното ѝ равнище, а с падането ѝ се понижава под него. Цените на всички стоки са повече или по-малко изложени на колебания, но цените на някои много повече от цените на други. При всички стоки, произвеждани от човешкия труд, количеството на прилагания годишно труд по необходимост се регулира от годишното търсене, така че средният годишен продукт да е колкото е възможно по-близък до средното годишно потребление. Както вече отбелязахме, в някои отрасли едно и също количество труд винаги произвежда едно и също или приблизително едно и също количество стоки. В производството на ленени или вълнени платове например един и същ брой работници изработват годишно приблизително едно и също количество ленени и вълнени платове. Следователно колебания в пазарната цена на такива стоки могат да възникнат само в резултат на някакви случайни колебания в търсенето. Обществен траур повишава цената на черния плат. Но тъй като търсенето на повечето видове обикновени ленени и вълнени платове е почти неизменно, неизменна е и тяхната цена. Съществуват обаче други отрасли, в които едно и също количество труд не винаги произвежда едно и също количество стоки. Например едно и също количество труд произвежда в различни години твърде различни количества жито, вино, хмел, захар, тютюн и т. н. Следователно цената на такива стоки се колебае не само с колебанията в търсенето, но и с много по-големите и по-чести колебания в тяхното количество и затова е извънредно непостоянна. Но с цената на стоките по необходимост трябва да се колебае и печалбата на някои търговци. Операциите на търговеца-спекулант се предприемат главно с такива стоки. Той се стреми да ги купува, когато предвижда, че има вероятност цената им да расте, и да ги продава, когато е вероятно тя да пада. III. Това равенство на сумата на изгодите и неизгодите от различните приложения на труда и капитала може да се наблюдава само при такива приложения, които са единственото или главното занятие на онези, които са заети в тях. Когато едно лице изкарва своето препитание от занятие, което не ангажира поголямата част от времето му, в интервалите, когато не е заето, то често е готово да 98 работи в друго занятие за по-малка заплата от тази, която би отговаряла иначе на характера на занятието. В много части на Шотландия все още съществува една категория хора, наречени котъри или котеджъри, макар че преди няколко години се срещаха по-често от сега. Те са един вид ратаи на земевладелците и фермерите. Обичайното възнаграждение, което получават от господарите си, е къща и малка градина за подправки, паша – колкото да изхранват една крава, и може би един-два акра лоша орна земя. Когато господарят им се нуждае от техния труд, той им дава освен това половин бушел овесено брашно седмично на стойност около петнадесет пенса. През по-голямата част от годината той малко или съвсем не се нуждае от техния труд, а обработването на малкото земя, която им е предоставена, не може да ангажира времето, с което те разполагат. Когато такива ратаи са били по-многобройни, отколкото сега, те са били, изглежда, готови да предоставят свободното си време срещу много малко възнаграждение на всеки и са работели за по-малка работна заплата от другите работници. В стари времена, те, изглежда, са били разпространени в цяла Европа. В зле култивираните и по-рядко населени страни повечето земевладелци и фермери не можели да си осигурят по друг начин извънредното количество работни ръце, което земеделските работи изискват в определени сезони. Дневното или седмичното възнаграждение, което такива работници получавали от време на време от господарите си, очевидно не било пълната цена на техния труд. Малкото им недвижимо имущество образувало значителна част от нея. Но това дневно или седмично възнаграждение било смятано, изглежда, за пълната цена на труда от много автори, които са събирали данни за цените на труда и хранителните продукти в древни времена и които с удоволствие са представили и едните, и другите за удивително ниски. Продуктът на такъв труд често се оказва на пазара по-евтин, отколкото би отговаряло при други условия на неговия характер. В много части на Шотландия чорапи се плетат много по-евтино, отколкото могат да бъдат изработени другаде на тъкачен стан. Те се плетат от слугини и работнички, които изкарват главната част от своето препитание от друго занятие. Повече от хиляда чифта шотландски чорапи се внасят годишно в Лейт при цена между 5 и 7 пенса чифта. В Лируик, малката столица на Шетландските острови, 10 пенса на ден са, както са ме уверявали, обичайната цена за прост труд. На същите острови се плетат копринени чорапи за 1 гвинея чифта и нагоре. Преденето на ленена прежда се върши в Шотландия приблизително по същия начин, както и плетенето на чорапи – от слугини, наети главно за други цели. Ония, които се опитват да изкарват препитанието си само с единия от тези два вида труд, живеят твърде мизерно. В по-голямата част от Шотландия за добра предачка се смята онази, която може да изкара 20 пенса седмично. В богати страни пазарът е обикновено толкова широк, че даден отрасъл е достатъчен да прилага целия труд и капитал на онези, които са заети в него. Отделни случаи на хора, които живеят от едно занятие и в същото време получават някаква малка изгода от друго, се срещат главно в бедни страни. Но следващият пример за подобно явление трябва да се среща в столицата на много богата страна. Няма според мен град в Европа, в който наемите да са по-скъпи от Лондон, и все пак не познавам столица, в която мебелирана квартира може да се наеме толкова евтино. Квартирите в Лондон са не само много по-евтини, отколкото в Париж, но и – при същите удобства – много по-евтини, отколкото в Единбург. И което може да изглежда удивително – високият наем за къща е причината за евтините квартири. Високият наем за къща в Лондон се дължи не само 99 на онези причини, които го правят такъв във всички големи столици: скъпия труд, скъпите строителни материали, които трябва да се докарват обикновено отдалеко, и освен това високата строителна рента, тъй като всеки земевладелец се явява в ролята на монополист и често иска за един акър лоша земя в града по-висока рента, отколкото може да се получи за сто акра най-добра земя на село. Но високият наем се дължи отчасти на особените обичаи и навици на хората, които задължават всеки глава на семейство да наема цяла къща от избата до тавана. Под жилище в Лондон се разбира всичко, което се побира под един покрив. Във Франция, Шотландия и много други страни на Европа под това често се разбира само един етаж. Един лондонски търговец е принуден да наеме цяла къща в онази част на града, където живеят неговите клиенти. Магазинът му е на приземния етаж, а той и семейството му спят на таванския етаж; той се старае да плаща наема, като дава средните два етажа на наематели. Той се надява да издържа семейството си от своята търговия, а не от наема, който получава от своите наематели, докато в Париж и Единбург хората, които дават под наем квартири, обикновено нямат други източници за съществуване и наемът за квартирата трябва да плаща не само наема за къщата, но и целия разход на семейството. Раздел II. Неравенства, предизвиквани от европейската политика Такива са неравенствата в сумата на изгодите и неизгодите от различните приложения на труда и капитала, които липсата на което и да било от трите горепосочени условия не може да не предизвика дори там, където съществува най-пълна свобода. Но като не предоставя пълна свобода, европейската политика поражда други неравенства с много по-голямо значение. Тя прави това главно по следните три начина: първо, като ограничава конкуренцията в някои отрасли до по-малък брой хора, отколкото иначе биха били склонни да влязат в тях; второ, като я засилва в други свръх размерите, които би имала нормално; и, трето, като пречи за свободната циркулация на труд и капитал от един отрасъл в друг и от едно място в друго. I. Европейската политика поражда много важно неравенство в сумата на изгодите и неизгодите от различните приложения на труда и капитала, като ограничава конкуренцията в някои отрасли до по-малък брой хора, отколкото иначе биха били склонни да влязат в тях. Изключителните привилегии на корпорациите са главното средство, което тя използва за тази цел. Изключителната привилегия на един обособен в корпорация отрасъл неизбежно ограничава конкуренцията в града, където е обособен, до онези, които са свободни от корпорацията. Чиракуването в града при надлежно оправомощен майстор обикновено е необходимо условие за придобиването на тази свобода от корпорацията. Местните правила на корпорацията понякога определят броя на чираците, които един майстор може да има, и почти винаги броя на годините, които всеки чирак е длъжен да служи. Целта и на двете правила е да се ограничи конкуренцията до много по-малък брой хора, които иначе била били склонни да се отдадат на това занятие. Ограничаването на броя на чираците я ограничава непосредствено. Дългият срок на чиракуването я ограничава 100 косвено, но не по-малко ефикасно, тъй като увеличава разходите за обучение. В Шефилд по силата на един местен закон на корпорацията никой майстор не може да има повече от един чирак. В Норфолк и Норич никой майстор-тъкач не може да има повече от двама чираци под страх от глоба в размер на 5 ф. ст. месечно в полза на короната. Никой майстор-шапкар не може да има повече от двама чираци където и да било в Англия или в английските колонии под страх от глоба в размер на 5 ф. ст. месечно – половината в полза на короната, а другата половина в полза на този, който е подал жалба в съда. И двете разпоредби, макар и да са потвърдени с официален закон на кралството, са продиктувани очевидно от същия корпоративен дух, който е довел до местния закон в Шефилд. Не бе минала и една година от обособяването на тъкачите на коприна в Лондон в корпорация, и те издадоха разпоредба, която не позволява на никой майстор да има повече от двама чираци. Нужен бе специален акт на парламента, за да бъде отменена тази разпоредба. Седем години е бил, изглежда, някога в цяла Европа обичайният срок на чиракуването в повечето обособени в корпорации отрасли. Всички подобни корпорации се наричали в старо време университети, което всъщност е съответното латинско название за всяка общност. Университет на ковачите, университет на шивачите и т. н. са изрази, които срещаме обикновено в старите харти на древните градове. Когато специфичните корпорации, които сега се наричат университети в същинския смисъл на думата, били учредени за пръв път, необходимият срок на обучение за получаване степента на магистър по хуманитарните науки бил очевидно съобразен със срока на чиракуването в обикновените занаяти, чиито обединения имали много по-стар произход. Както седемгодишна работа при надлежно оправомощен майстор била необходимо условие, за да може едно лице да получи званието майстор и само да има чираци в обикновен занаят, така седемгодишно обучение при надлежно оправомощен магистър било необходимо условие за да стане едно лице магистър, учител или доктор (думи, които в старо време били синоними) в свободните професии и да има ученици или чираци (думи, които първоначално също били синоними), които да учат при него. Със закон от 5-ата година от царуването на Елизабета, наричан обикновено статут за чиракуването, било постановено, че никой не може да упражнява в бъдеще какъвто и да било занаят или професия, упражнявани по онова време в Англия, ако не е практикувал предварително поне седем години, така че това, което преди е било частни правила на много отделни корпорации, станало в Англия всеобщ държавен закон за всички занаяти, упражнявани в пазарни центрове. Защото макар изразите на статута да са много общи и да подразбирали очевидно цялото кралство, чрез тълкуване действието му било ограничено до пазарните центрове, а за селата се приемало, че едно лице може да упражнява няколко различни занаята, макар и да не е чиракувало седем години във всеки от тях, тъй като, от една страна, тези занаяти били необходими за удобството на жителите, а, от друга, броят на хората често бил недостатъчен, за да осигури отделен майстор за всеки занаят. Пак чрез стриктно тълкуване на статута действието му било ограничено до онези занаяти, които били установени в Англия до 5-ата година от царуването на Елизабета, и никога не било разпростряно върху онези, които били въведени по-късно. Това ограничение довело до някои несъобразности, които, разглеждани като официални разпоредби, изглеждат крайно глупави. Било постановено например, че един майстор на карети не може нито сам да прави своите колела, нито да използва за тази цел труда на надничар, а трябва да ги купува от майстор-колар, защото последният занаят бил 101 упражняван в Англия преди 5-ата година от царуването на Елизабета. Но един майсторколар, макар и никога да не е чиракувал при майстор на карети, можел сам да прави карети или да използва за тази цел труда на надничар, понеже занаятът на майстора на карети не попадал под действието на статута, тъй като не бил упражняван в Англия по времето на неговото издаване. Много от манифактурите в Манчестър, Бирмингам и Уулвърхямптън не попадат по тази причина под действието на статута, тъй като не са били упражнявани в Англия преди 5-ата година от царуването на Елизабета. Във Франция продължителността на чиракуването е различна в различните градове и за различните занаяти. В Париж срокът, който се изисква за много от тях, е 5 години. Но преди дадено лице да получи правото да упражнява занаята като майстор, то трябва – в много от тях – да служи още 5 години като калфа. През това време то се нарича съдружник на своя майстор, а самият срок – съдружие. В Шотландия няма всеобщ закон, който да регулира генерално срока на чиракуването. Срокът е различен в различните корпорации. Когато е дълъг, част от него може обикновено да се откупи с малка сума. Освен това и в повечето градове с много малка сума може да се откупи свободата от всяка корпорация. Тъкачите на ленени и конопени платове – главните производства в страната, както и всички други спомагателни занаятчии като майсторите на колела, макари и пр. могат да упражняват своя занаят във всеки град с корпоративна организация, без да плащат каквато и да било глоба. Във всички градове с корпоративна организация всички лица имат правото да продават месо в определен от закона ден на седмицата. Нормалният срок на чиракуването в Шотландия е три години дори в някои много тънки занаяти. Изобщо не познавам друга страна в Европа, в която корпоративните закони да са толкова малко притеснителни. Собствеността, която всеки човек притежава под формата на личния си труд, е както първоначалният източник на всяка друга собственост, така и най-свещената и неприкосновена собственост. Имуществото на един беден човек е в силата и сръчността на ръцете му и да му се пречи да използва тази сила и сръчност по начин, който той смята за подходящ, стига да не вреди на своите ближни, означава открито нарушение на тази най-свещена собственост. Това представлява явно посегателство върху законната свобода както на работника, така и на онези, които биха били склонни да прилагат труда му. То пречи на първия да работи това, което смята за подходящо, а на вторите – да прилагат труда на онези, които смятат за подходящи. Преценката дали един работник е подходящ за дадена работа може спокойно да бъде предоставена на усмотрението на работодателите, чиито интереси това най-много засяга. Прекалената загриженост на законодателя да не би те да прилагат труда на неподходящи лица е очевидно толкова неуместна, колкото и притеснителна. Институцията на дългото чиракуване не е гаранция, че в продажба няма да постъпват често незадоволителни изделия. Това става обикновено в резултат на измама, а не на неспособност. И най-дългото чиракуване не е гаранция срещу измама. За предотвратяването на това зло са необходими други мерки. Стерлинговият щемпел върху сребърните прибори и печатите върху ленените и вълнените платове дават на купувача много по-голяма гаранция от всеки статут за чиракуването. Той гледа обикновено тях, но никога не смята за нужно да се осведомява дали работниците са чиракували седем години. Институцията на дългото чиракуване няма тенденцията да приучи младите хора на труд. Един калфа, който работи на парче, ще бъде вероятно трудолюбив, тъй като 102 получава изгода от всяко напрягане на своите сили. Един чирак ще бъде вероятно мързелив и почти винаги е мързелив, защото няма непосредствен интерес да проявява трудолюбие. В по-долните професии сладостите на труда се състоят изключително във възнаграждението за труда. Онези, които най-скоро стигат дотам да се радват на сладостите на труда, навярно най-скоро придобиват склонност и навик към труд. Един млад човек естествено придобива отвращение към труда, ако дълго време не получава изгода от него. Момчетата, които се дават за чираци от обществените благотворителни заведения, са длъжни обикновено да чиракуват по-продължителен срок и обикновено се оказват много мързеливи и негодни. Чиракуването било съвсем непознато на древните хора. Взаимните задължения на майстора и чирака заемат значително място във всеки съвременен кодекс. Римското право не говори нищо за тях. Не знам гръцка или латинска дума (смея да твърдя, че няма такава), която да изразява представата, която ние свързваме сега с думата чирак – работник, длъжен да служи в даден занаят на майстор определен брой години при условие, че майсторът ще го учи на този занаят. Дългото чиракуване е съвсем ненужно. Занаяти, които стоят много по-горе от обикновените, например часовникарството, не крият такива тайни, че да изискват дълъг срок на обучение. Наистина първооткриването на тези хубави механизми и дори на някои от инструментите, които се използват за тяхната направа, трябва несъмнено да е било плод на дълбока мисъл и продължително време и с право може да се смята за едно от най-щастливите постижения на човешката изобретателност. Но когато са напълно изобретени и добре разбрани, едва ли са нужни повече от няколко седмици, за да се обясни най-подробно на всеки млад човек как да си служи с инструментите и как да изработва механизмите. Достатъчни биха били може би и няколко дни и това сигурно е така при обикновените механически занаяти. Наистина дори при обикновените занаяти сръчността не може да се придобие без продължителна практика и опит. Но един млад човек ще практикува с много по-голямо старание и внимание, ако отначало работи като калфа, като бъде заплащан пропорционално на малкото работа, която може да свърши, и плаща на свой ред материалите, които би могъл понякога да развали поради непохватност и неопитност. По този начин обучението му би било обикновено поефикасно и винаги по-малко досадно и скъпо. Наистина майсторът би губил. Той би губил цялата работна заплата на чирака, която сега спестява цели седем години. В края на краищата би губил може би самият чирак. В занаят, който се учи лесно, той би имал повече конкуренти и работната му заплата, когато стане завършен работник, би била много по-малка, отколкото сега. Същото засилване на конкуренцията би намалило печалбата на майсторите, както и работната заплата на работниците. Биха губили всички занаяти и професии. Но би печелило обществото, защото изделията на всички занаятчии биха имали много по-ниска цена на пазара. Всички корпорации и повечето корпоративни закони са били създадени именно за да се предотврати това намаление на цената на изделията, а оттук и на работната заплата ѝ печалбата, като се ограничи свободната конкуренция, до което тя несъмнено би довела. В миналото за създаването на корпорация в много части на Европа била достатъчна властта на притежаващия общинско самоуправление град, в който тя била установявана. Наистина в Англия била нужна и кралска харта. Но този прерогатив на короната бил даден, изглежда, по-скоро за измъкване на пари от поданиците, отколкото за защита на обществената свобода от такива притеснителни монополи. Срещу заплащане на определена сума на краля хартата, изглежда, се давала обикновено веднага и когато 103 дадена категория занаятчии или търговци смятали за уместно да действуват като корпорация без харта, такива незаконни гилдии, както били наричани, не винаги били разтуряни на това основание, а били задължавани да плащат всяка година на краля определена сума за разрешението да се ползват от своите узурпирани привилегии.31 Непосредственият надзор върху всички корпорации и върху местните разпоредби, които те смятали за уместно да приемат за своето управление, принадлежал на общинската управа на града, в който те били установени, и каквото и наказание да им се налагало, то идвало не от краля, а от онази по-голяма корпорация, на която тези подчинени корпорации били само членове. Управлението на градовете с корпоративна организация се намирало напълно в ръцете на търговците и занаятчиите и всяка отделна група от тях явно имала интерес да не позволява на пазара да има излишък от техните специфични изделия, което означава всъщност да се поддържа винаги недостиг от тях на пазара. Всяка група се стремяла да установи съответни разпоредби за тази цел и при условие, че ѝ се разрешавало да стори това, била съгласна всяка друга група да има същото право. Наистина в резултат на подобни разпоредби всяка група била длъжна да купува стоките, от които се нуждаела, от всяка друга група в града малко по-скъпо, отколкото би ги купувала иначе. Но в замяна на това тя имала право да продава собствените си стоки точно толкова по-скъпо, така че се получавало танто за танто, както те казват, и в сделките между различните групи от града никоя от тях не губела от тези разпоредби. Но в сделките си със селото всички те печелели много и именно в тези сделки се състои цялата търговия, която поддържа и обогатява всеки град. Всеки град получава всичките си средства за съществуване и всички суровини за своята промишленост от селото. Той плаща за тях главно по два начина: първо, като праща обратно на селото една част от тези суровини преработени и във вид на готови изделия, при което цената на суровините се увеличава с работната заплата на работниците и с печалбата на техните майстори или непосредствени работодатели; второ, като праща на селото една част от суровия продукт и готовите изделия на други страни или на отдалечени части на същата: страна, внасяни в града, при което първоначалната цена на тези стоки също се увеличава с работната заплата на превозвачите или моряците и с печалбата на търговците, които прилагат труда им. Печалбата от първия от тези два отрасъла на търговията представлява изгодата, която градът получава от своята промишленост, а печалбата от втория – изгодата от неговата вътрешна и външна търговия. Работната заплата на работниците и печалбата на различните им работодатели образуват цялата сума на това, което се печели в двата отрасъла. Следователно всички разпоредби, които целят да увеличат тази работна заплата и печалба свръх онова, което биха били при други условия, целят всъщност да дадат възможност на града да купува с по-малко количество от своя труд продукта на по-голямо количество селски труд. Те поставят търговците и занаятчиите от града в поблагоприятно положение от земевладелците, фермерите и селскостопанските работници и нарушават онова естествено равновесие, което би съществувало иначе в търговията между тях. Целият годишен продукт на труда на обществото се разпределя всяка година между тези две различни групи от населението. Посредством тези разпоредби на жителите на града се дава по-голям дял от този продукт, отколкото би им се паднал иначе, и по-малък – на жителите на селото. 31 Вж. Madox. Firma Burgi, р. 26 etc. 104 Цената, която градът плаща всъщност за провизиите и суровините, внасяни ежегодно в него, е количеството промишлени изделия и други стоки, изнасяни годишно от него. Колкото по-скъпо се продават последните, толкова по-евтино се купуват първите. Градският труд става по-изгоден, а селският – по-малко изгоден. Че градската промишленост навсякъде в Европа е по-изгодна от селскостопанския труд, можем – без да се впускаме в много подробни изчисления – да се убедим от една много проста и очевидна констатация. Във всяка европейска страна срещаме поне сто души, които са придобили големи състояния от малки наченки на търговия и промишленост – същинските градски отрасли, срещу един, който е придобил такова състояние от онова, което е същинският селски отрасъл – добиването на суров продукт чрез подобряване и обработване на земята. Следователно промишленият труд трябва да е по-добре възнаграден, работната заплата и печалбата от капитала очевидно трябва да са по-големи в града, отколкото в селото. Но капиталът и трудът естествено търсят найизгодното приложение. Затова те естествено се стичат, доколкото могат, в града и напускат селото. Тъй като са събрани на едно място, жителите на един град могат лесно да се обединяват. Така и най-незначителните градски занаяти почти навсякъде са се обединили в корпорации и дори там, където никога не са били обединени, в тях обикновено преобладават корпоративният дух, подозрителността към чужденците, нежеланието да вземат чираци или да издават тайните на своя занаят и често ги карат да предотвратяват чрез доброволни асоциации и споразумения онази свободна конкуренция, която не могат да забранят с местни разпоредби. Занаятите, в които са заети малък брой хора, най-лесно образуват такива обединения. Половин дузина даракчии може би са нужни, за да не остават без работа хиляда предачи и тъкачи. Ако се споразумеят да не вземат чираци, те могат не само да монополизират отрасъла, но и да поставят цялото производство в пълна зависимост и по този начин да повишат цената на своя труд далеч над равнището, което отговаря на тяхната работа. Селските жители, пръснати в отдалечени места, не могат лесно да се обединяват. Те не само никога не са били обединени в корпорации, но сред тях никога не е преобладавал корпоративният дух. Чиракуването никога не е било смятано за необходимо, за да добие човек правото да се занимава със земеделие – главното занятие на селото. Но след така наречените изящни изкуства и свободните професии може би няма занятие, което да изисква толкова разнообразни знания и опит. Безбройните томове, които са написани за него на всички езици, могат да ни убедят, че при наймъдрите и най-учените нации на него никога не е било гледано като на поддаваща се лесно на усвояване работа. И ние напразно бихме се опитали да почерпим от всички тези томове онова знание за неговите различни и сложни операции, което притежава обикновено дори простият фермер, колкото и презрително да обичат да говорят понякога за него високомерните автори на някои от тях. Напротив, едва ли има обикновен механически занаят, всички операции на който да не могат да бъдат обяснени толкова подробно и ясно в една брошура от няколко страници, колкото е възможно да бъдат разяснени думи, илюстрирани с картинки. В „Историята на занаятите“, публикувана сега от Френската академия на науките, някои от тях са действително обяснени по този начин. Освен това ръководството на операции, които трябва да се изменят с всяка промяна на времето, както и с много други случайности, изисква много по-голяма съобразителност и предпазливост, отколкото ръководството на винаги едни и същи или приблизително едни и същи операции. 105 Не само занятието на фермера – общото управление на земеделските операции, но и много по-долни отрасли на селския труд изискват далеч по-голямо умение и опит от повечето механически занаяти. Човек, който работи с месинг и желязо, работи с инструменти и материал, чийто характер е неизменен или почти неизменен. Но човек, който оре земята с впряг от коне или волове, работи с инструменти и оръдия, чието здраве, сила и характер са твърде различни в различни случаи. Състоянието на материала, който той обработва, също е толкова променливо, колкото и състоянието на инструментите, с които работи. И едните, и другите изискват да се борави с тях с голяма съобразителност и предпазливост. Простият орач, макар и да се смята обикновено за образец на глупост и невежество, рядко може да бъде упрекнат в липса на съобразителност и предпазливост. Наистина той е по-малко общителен от механика, който живее в града. Гласът и езикът му са по-груби и по-трудно се разбират от онези, които не са свикнали с тях. Но неговият разум, приучен да премисля множество неща, обикновено далеч надвишава разума на механика, цялото внимание на когото от сутрин до вечер е заето обикновено с изпълнението на една или две твърде прости операции. До каква степен долните слоеве на народа в селото действително превъзхождат долните слоеве на народа в града, е добре известно на всеки, когото било работата, било любопитството са карали да общува много и с едните, и с другите. Така в Китай и Индостан положението и работната заплата на селските работници са, както се говори, по-високи от положението и работната заплата на повечето занаятчии и манифактурни работници. Те биха били такива навярно навсякъде, ако за това не пречеха корпоративните закони и корпоративният дух. Превъзходството, което градската промишленост има над земеделието навсякъде в Европа, съвсем не се дължи на корпорациите и корпоративните закони. То се поддържа от много други разпоредби. Високите мита върху чуждите манифактурни изделия и върху всички стоки, внасяни от чуждестранни търговци, преследват същата цел. Корпоративните закони дават възможност на жителите на градовете да повишават техните цени, без да се опасяват, че те ще бъдат подбити от свободната конкуренция на техните съотечественици. Споменатите разпоредби ги гарантират и срещу конкуренцията на чужденците. Повишението на цените, предизвикано от тези две причини, навсякъде се плаща в края на краищата от земевладелците, арендаторите и селските работници, които рядко са се противопоставяли срещу установяването на такива монополи. Обикновено те не са склонни, нито способни да влизат в споразумения и шумотевицата и софистиката на търговците и промишлениците лесно ги убеждават, че частният интерес на една, и то второстепенна част от обществото е всеобщ интерес на цялата общност. Във Великобритания превъзходството на градската промишленост над земеделието някога е било, изглежда, много по-голямо, отколкото сега. Работната заплата за селски труд се приближава повече до работната заплата за промишлен труд, а печалбата от капитала, вложен в земеделието – до печалбата от търговски и промишлен капитал, в сравнение с миналия век или с началото на настоящия. Тази промяна може да се смята за необходимо, макар и твърде късно следствие на извънредното насърчение, което се дава на градската промишленост. Натрупаният в градовете капитал става с течение на времето толкова голям, че не може да се прилага повече с предишната печалба в онзи отрасъл на промишлеността, който е специфичен за тях. Този отрасъл има своите предели като всеки друг и нарастването на капитала, засилвайки конкуренцията, по необходимост намалява печалбата. Намалението на печалбата в градовете води към 106 отлив на капитал в селото, където, създавайки ново търсене на селски труд, той по необходимост повишава неговата работна заплата. След това той се разпростира, ако мога така да се изразя, върху лицето на земята и чрез влагане в земеделието бива отчасти върнат на селото, за сметка на което до голяма степен е бил натрупан първоначално в града. По-долу ще се опитам да покажа, че навсякъде в Европа най-големият напредък на селото се е дължал на такъв приток на капитал, натрупан първоначално в градовете, и същевременно да докажа, че макар някои страни да са достигнали в резултат на това развитие значителна степен на богатство, то по необходимост е само по себе си бавно, несигурно, изложено на смущения и прекъсвания от безброй случайности и във всяко отношение противоречи на предписанията на природата и разума. В третата и четвъртата книга на това изследване ще се опитам, доколкото мога пълно и понятно, да изясня интересите, предразсъдъците, законите и обичаите, които са дали повод за това развитие. Хората от един и същ занаят рядко се срещат дори за веселие и развлечение, без разговорът им да завърши със заговор против публиката или с някакъв план за повишаване на цените. Невъзможно е наистина да се забранят такива срещи със закон, който да може да се изпълнява или да е съвместим със свободата и справедливостта. Но макар законът да не може да попречи на хората от един и същ занаят да се срещат понякога, той все пак не трябва да прави нищо за улесняването на такива срещи и още по-малко да ги прави необходими. Една разпоредба, която задължава всички хора от един и същ занаят от даден град да вписват имената и адресите си в публичен регистър, улеснява подобни срещи. Тя свързва индивиди, които иначе никога не биха се познавали, и дава на всеки човек от занаята указание къде да намери всеки друг от същия занаят. Разпоредба, която дава на хората от един и същ занаят правото да се облагат, за да осигуряват своите бедни, своите болни, своите вдовици и сираци, може също да направи такива срещи необходими. Една корпорация прави такива събрания необходими, а решението на мнозинството – задължително за всички. При свободна търговия ефективно сдружение може да бъде учредено само с единодушното съгласие на всички търговци и то може да трае дотогава, докато отделните членове не променят решението си. Мнозинството на корпорацията може да приеме местни наредби със съответни наказания, които ще ограничат конкуренцията по-ефикасно и по-трайно от каквото и да било доброволно споразумение. Твърдението, че корпорациите са необходими за по-доброто управление на занаята, е лишено от основания. Действителното и ефективно наказание, което се налага на един работник, е не наказанието на неговата корпорация, а на неговите клиенти. Само страхът да не ги загуби го възпира от измами и изправя неговата небрежност. Една изключителна корпорация по необходимост отслабя това наказание. Тогава трябва да се прибягва до услугите на определена група работници, все едно дали работят добре или зле. Именно по тази причина в много големи градове с корпоративна организация не могат да се намерят свестни работници дори в някои от най-необходимите занаяти. Ако искате работата ви да бъде сносно извършена, това трябва да стане в предградията, където работниците, нямайки изключителна привилегия, зависят само от своята репутация, и след това трябва да я внесете тайно в града, както намерите за добре. По този начин именно европейската политика, ограничавайки конкуренцията в някои отрасли до по-малък брой хора, отколкото биха били склонни иначе да влязат в тях, води до твърде важно неравенство в сумата на изгодите и неизгодите от различните 107 приложения на труда и капитала. II. Като засилва конкуренцията в някои отрасли свръх размерите, които тя би имала нормално, европейската политика води до друго неравенство от противоположно естество в сумата на изгодите и неизгодите от различните приложения на труда и капитала. Смятало се е за толкова важно съответен брой млади хора да бъдат обучени на определени професии, че понякога държавата, понякога и благочестието на частни дарители учредявали за тази цел много пенсии, стипендии, изложби и т. н., които са привличали в тези професии много повече хора, отколкото биха се насочили иначе към тях. Във всички християнски страни обучението на по-голямата част от духовниците се плаща според мен по този начин. Много малко от тях се обучават изцяло за своя сметка. Поради това дългото, досадно и скъпо обучение на онези, които се учат за своя сметка, не винаги им осигурява подходящо възнаграждение, защото църквата е препълнена с хора, които, за да получат работа, са готови да приемат много по-малко възнаграждение от онова, на което такова обучение би им давало иначе право. По този начин конкуренцията между бедните лишава от възнаграждение богатите. Нередно би било, разбира се, да се сравнява помощникът на енорийския свещеник или капеланът с калфа в обикновен занаят. Но напълно може да се смята, че заплатата им има същия характер, както и работната заплата на един калфа. Всички те биват заплащани за тяхната работа съгласно договора, който са сключили със съответните вишестоящи. До средата на XIV век 5 мерки, съдържащи приблизително толкова сребро, колкото 10 ф. ст. от нашата сегашна монета, били в Англия обичайната заплата на енорийски свещеник или на неговия помощник, както тя е определена с постановления на няколко различни национални църковни събора. В същия период 4 пенса на ден, съдържащи същото количество сребро, колкото 1 шилинг от нашата сегашна монета, била определената надница на майстор зидар, а 3 пенса на ден, равни на 9 пенса от нашата сегашна монета – надницата на зидарски калфа.32 Следователно работната заплата на тези работници при предположение, че са били постоянно заети, е била много по-висока от работната заплата на помощник-енорийски свещеник. Работната заплата на майстор зидар при предположение, че е бил без работа една трета от годината, би била напълно равна на заплатата на помощник-енорийски свещеник. Със закон, издаден в 12-ата година от царуването на кралица Ана, гл. 12, било обявено, че „тъй като по липсата на достатъчна издръжка и насърчение за помощник-енорийските свещеници в много енории не могат да бъдат назначени такива, епископът се упълномощава да установява със свой подпис и печат достатъчно определено възнаграждение или сума, не по-голяма от 50 и не помалка от 20 ф. ст. годишно“. 40 ф. ст. годишно се смятат сега за много добро възнаграждение за помощник-енорийски свещеник, но въпреки този акт на парламента в немалко енории той е под 20 ф. ст. годишно. В Лондон има обущарски калфи, които изкарват 40 ф. ст. годишно, и там едва ли може да се намери трудолюбив работник от която и да било професия, който да не изкарва над 20 ф. ст. Наистина последната сума не надвишава онова, което простите работници често изкарват в много селски енории. Всеки път, когато законът се е опитвал да регулира работната заплата на работниците, това винаги е целяло по-скоро да я понижи, отколкото да я повиши. Но законът неведнъж се е опитвал да повиши работната заплата на помощник-енорийските 32 Вж. работническия закон, издаден в 25-ата година от царуването на Едуард III. 108 свещеници и в интерес на достойнството на църквата да задължи енорийските пастори да им дават повече от мизерната издръжка, която те самите биха били готови да приемат. И в двата случая законът, изглежда, еднакво не давал резултат и не можел да повиши работната заплата на помощник-енорийските свещеници или да понижи работната заплата на работниците в желаната степен, защото не можел да попречи на първите охотно да приемат по-малко от законното възнаграждение поради бедното им положение и големия брой конкуренти, а на вторите – да получават повече поради противоположната конкуренция между онези, които разчитали да извлекат печалба или удоволствие от прилагането на техния труд. Големите бенефиции и другите духовни санове поддържат достойнството на църквата въпреки скромното положение на някои от нейните низши членове. При това уважението, с което се ползва тяхната професия, обезщетява до известна степен дори последните за скромното им парично възнаграждение. В Англия и във всички римокатолически страни изгодите, предоставяни от духовно звание, са в действителност много по-големи, отколкото е необходимо. Примерът на шотландската, женевската и някои други протестантски църкви ни убеждава, че при такава уважавана професия, обучението за която е толкова лесно, перспективите за много по-умерени бенефиции привличат достатъчно брой образовани, благоприличия и порядъчни хора към свещеническия сан. Ако в професии, при които няма бенефиции, като тези на адвокатите и лекарите, еднакъв дял хора се обучават за обществена сметка, конкуренцията скоро ще бъде толкова голяма, че ще понижи твърде много паричното им възнаграждение. Тогава никой не би имал интерес да учи сина си на която и да било от тези професии за своя сметка. Тези професии биха били всецяло предоставени на лица, които са били обучени от обществени благотворителни заведения и които поради своята многочисленост и бедност биха били принудени да. се задоволяват с твърде мизерно възнаграждение, което би довело до пълния упадък на уважаваните сега професии на адвокатите и лекарите. Онази съвсем непреуспяваща категория хора, които се наричат обикновено учени и писатели, се намира горе-долу в положението, в което биха изпаднали вероятно адвокатите и лекарите при горното предположение. В цяла Европа повечето от тях са били подготвяни за църквата, но по различни причини са били възпрепятствувани да приемат духовен сан. Следователно те са били обучени обикновено за обществена сметка и броят им навсякъде е толкова голям, че цената на техния труд е сведена обикновено до твърде незначително възнаграждение. Преди изобретяването на книгопечатането единственото занятие, с което един учен или писател е можел да направи нещо от своя талант, било професията на публичен или частен учител или преподаването на други хора на любопитните и полезни знания, които той сам е придобил. И това несъмнено е все още по-почетно, по полезно и, общо взето, дори по-доходно занятие от професията на пишещ за книгоиздател, която възникна след появата на книгопечатането. Продължителните занимания, талантът, знанията и прилежанието, необходими за подготовката на изтъкнат учител, са наймалкото равни на това, което е необходимо за най-добре практикуващите адвокати и лекари. Но обичайното възнаграждение на изтъкнат учител далеч не отговаря на възнаграждението на адвокат или лекар, защото учителската професия гъмжи от бедни хора, които са получили подготовката си за обществена сметка, докато в адвокатската и лекарската професия има много малко лица, които не са получили образованието си 109 за своя сметка. Но колкото и малко да изглежда обичайното възнаграждение на публичните и частните учители, то несъмнено би било по-малко, отколкото е, ако не беше премахната конкуренцията на онези още по-бедни учени и писатели, които пишат, за да се препитават. Преди изобретяването на книгопечатането понятията студент и просяк са били, изглежда, почти синоними. Преди това време ректорите на университетите често са давали, изглежда, на своите студенти позволително да просят. В стари времена, преди учредяването на подобни благотворителни заведения за подготовката на бедни хора за хуманитарните професии, възнаграждението на изтъкнатите учители е било, изглежда, много по-значително. В своя така наречен трактат против софистите Изократ упреква тогавашните учители в непоследователност. „Те дават най-щедри обещания на своите ученици – казва той – и се заемат да ги учат да бъдат мъдри, щастливи и справедливи и срещу толкова важна работа уговарят нищожното възнаграждение от 4-5 мини. Онези, които учат на мъдрост – продължава той, – несъмнено трябва сами да бъдат мъдри, но ако някой се спазарява на такава цена, той би трябвало да бъде обявен за явно луд.“ Изократ положително не преувеличава тук възнаграждението и ние можем да бъдем сигурни, че то не е било по-малко, отколкото той го посочва. 4 мини се равнявали на 13 ф. ст., 6 шилинга и 8 пенса, а 5 мини – на 16 ф. ст., 14 шилинга и 4 пенса. Така че нещо горе-долу колкото по-голямата от тези две суми трябва да е било по онова време обичайното възнаграждение на най-изтъкнатите учители в Атина. Сам Изократ искал от всеки ученик по 10 мини, или 33 ф. ст., 6 шилинга и 8 пенса. Когато преподавал в Атина, той имал 100 ученици. Според мен това е бил броят на учениците, които той обучавал едновременно или които са слушали това, което сега бихме нарекли курс от лекции, брой, който няма да се стори необикновен за толкова голям град и толкова прочут учител, който освен това преподавал по онова време най-модната от всички науки – реторика. Следователно той трябва да е изкарвал от всеки курс лекции 1000 мини, или 3333 ф. ст., 6 шилинга и 8 пенса. Така че, както казва Плутарх на друго място, 1000 мини са били неговият дидактрон, или обичайната цена за преподаване. Много други изтъкнати учители по онова време са придобили, изглежда, големи състояния. Горгий подарил на храма в Делфи собствената си статуя от чисто злато. Не трябва, мисля, да предполагаме, че тя е била в естествена величина. Животът, който той водел, както и животът на Хипий и Протагор, двама други прочути учители от онова време, е представен от Платон като разкошен и стигащ дори до показност. За самия Платон се говори, че живеел в доста голям разкош. След като свършил работата си като възпитател на Александър и бил, както всички твърдят, найщедро възнаграден от него и от баща му Филип, той все пак сметнал за изгодно да се върне в Атина, за да възобнови преподаването в своята школа. Преподавателите на науки вероятно са били по онова време по-малобройни, отколкото един или два века покъсно, когато конкуренцията, изглежда, понижила малко както цената на техния труд, така и уважението към тяхната личност. Но най-прочутите от тях, изглежда, се ползвали винаги с далеч по-голямо уважение от който и да било представител на същата професия понастоящем. Атиняните изпратили Карнеад от школата на Платон и стоика Диоген с официална мисия в Рим и макар техният град тогава да бил загубил вече предишното си величие, той все още бил независима и значителна република. При това Карнеад бил по рождение вавилонянин и тъй като никога не е имало народ, който по-неохотно да е допускал чужденци на обществени длъжности от атиняните, уважението им към него трябва да е било много голямо. Това неравенство е, общо взето, може би повече изгодно, отколкото вредно за 110 обществото. То може малко да принизява професията на един публичен учител, но евтиното научно образование несъмнено е предимство, което далеч компенсира това незначително неудобство. При това обществото би могло да извлича още по-голяма облага от него, ако устройството на онези училища и колежи, в които то се провежда, беше по-разумно, отколкото е понастоящем в по-голямата част от Европа. III. Като пречи за свободната циркулация на труд и капитал от един отрасъл в друг и от едно място в друго, европейската политика поражда в някои случаи твърде неудобно неравенство в сумата на изгодите и неизгодите от техните различни приложения. Статутът за чиракуването пречи на свободната циркулация на труда от един отрасъл в друг дори в едно и също място. Изключителните привилегии на корпорациите пречат на свободната циркулация на труда от едно място в друго дори в един и същ отрасъл. Често се случва работниците в едно производство да получават висока работна заплата, а работниците в друго да са принудени да се задоволяват с толкова, колкото да преживяват. Първото прогресира и затова в него съществува постоянно търсене на нови работни ръце; второто се намира в упадък и излишъкът на работни ръце непрекъснато расте. Тези две производства могат да се намират понякога в един и същ град, а понякога в една и съща област, без да могат да си оказват взаимно и най-малката помощ. Статутът за чиракуването може да пречи за това в единия случай, а в другия освен този статут пречи и една затворена корпорация. В много различни производства обаче операциите са толкова сходни, че работниците лесно биха могли да сменят професиите си, ако не им пречеха тези глупави закони. Занаятите на тъкача на едноцветен ленен плат и на тъкача на едноцветна коприна например са почти напълно еднакви. Занаятът на тъкача на едноцветен вълнен плат е малко по-различен, но разликата е толкова незначителна, че тъкачът на ленен плат или тъкачът на коприна може да стане сносен работник в това производство за няколко дни. Следователно, ако едно от тези три главни производства запада, работниците могат да намерят средство за прехрана в едно от другите две, които са в по-цветущо положение, и работната им заплата нито ще се повиши прекомерно в процъфтяващото производство, нито ще падне прекомерно в западащото. Наистина производството на ленени платове в Англия по силата на специален статут е открито за всички, но тъй като не е много разпространено в по-голямата част от страната, не може да служи като всеобщо средство за препитание на работниците от другите западащи производства, които навсякъде, където статутът за чиракуването е в сила, нямат друг избор, освен да бъдат издържани от енорията или да работят като прости работници, за което поради своите навици са много по-зле подготвени, отколкото за всяко друго производство, приличащо горе-долу на тяхното. Затова те обикновено предпочитат да бъдат издържани от енорията. Всичко, което пречи на свободната циркулация на труда от един отрасъл в друг, пречи и на циркулацията на капитала, защото количеството капитал, което може да бъде вложено в даден отрасъл, зависи твърде много от количеството труд, което може да бъде приложено в него. Но корпоративните закони пречат по-малко на свободната циркулация на капитала от едно място в друго, отколкото на свободната циркулация на труда. Един богат търговец навсякъде може много по-лесно да получи правото да търгува в град с корпоративна организация, отколкото беден занаятчия да получи правото да работи в него. Пречките, които корпоративните закони създават за свободната циркулация на труда, 111 са според мен общи за цяла Европа. Пречките, които създават в това отношение законите за бедните, са, доколкото ми е известно, специфични за Англия. Те се състоят в трудността, с която един беден човек може да получи жителство или дори разрешение да упражнява своето занятие в друга енория освен в онази, към която принадлежи. Корпоративните закони пречат на свободната циркулация само на труда на занаятчиите и манифактурните работници. Трудното получаване на жителство пречи дори на свободната циркулация на прост труд. Не би било излишно да разясним до известна степен възникването, развитието и сегашното състояние на тази бъркотия, може би найголямата в английската политика. Когато вследствие на премахването на манастирите бедните били лишени от благотворителността на тези религиозни заведения, след редица безуспешни опити да им се помогне със закон, издаден в 43-тата година от царуването на Елизабета, гл. 2, било постановено, че всяка енория е длъжна да се грижи :за своите бедни и че всяка година трябва да се назначават църковни надзиратели за подпомагане на бедните, които заедно с църковните настоятели трябва да събират чрез облагане на жителите на енорията установените за тази цел суми. По силата на този закон всяка енория била неотменно задължена да се грижи за своите бедни. Затова доста голяма важност придобил въпросът, кой трябва да се смята за беден в дадена енория. След известни колебания този въпрос бил най-после решен със закони, издадени в 13-ата и 14-ата година от царуването на Чарлз II, когато било постановено, че 40 дни непрекъснато пребиваване в дадена енория дава на всяко лице право на жителство в нея, но че в рамките на този срок двамата мирови съдии имат право по оплакване, направено от църковните настоятели или от църковните надзиратели за подпомагане на бедните, да изселят всеки нов жител в енорията, където е имал последното си законно местожителство, освен ако той държи под наем жилище за 10 ф. ст. годишно или може да даде такава гаранция, че няма да тежи на енорията, в която живее в момента, каквато споменатите съдии биха сметнали за достатъчна. Говори се, че този закон довел до някои измами, тъй като енорийските служители понякога давали подкуп на своите бедни да се преселят тайно в друга енория и като се крият 40 дни, да придобият там жителство, за да не тежат на енорията, към която всъщност принадлежали. Затова със закон, издаден в 1-вата година от царуването на Джеймс II, било постановено, че четиридесетдневното непрекъснато пребиваване на едно лице, необходимо за придобиване на жителство, трябва да се смята само от момента, в който то връчи писмено известие за своя адрес и за броя на членовете на своето семейство на един от църковните настоятели или надзирателите за подпомагане на бедните в енорията, в която е дошло да живее. Но енорийските служители, както изглежда, не винаги се отнасяли по-честно към собствената си енория, отколкото към другите енории, и понякога си затваряли очите за такива неканени пришълци, тъй като след получаване на известието не предприемали надлежни стъпки по този повод. Затова, тъй като се предполагало, че всеки жител на енорията има интерес да попречи в максимална степен за обременяването ѝ с такива пришълци, по-късно със закон, издаден в 3-тата година от царуването на Вилхелм III, било постановено, че четиридесетдневното пребиваване трябва да се смята само от оповестяването на въпросното писмено известие в неделен ден в черквата след богослужението. „В края на краищата – казва д-р Бърн – този вид жителство в резултат на непрекъснато четиридесетдневно пребиваване след оповестяването на писменото 112 известие се придобива много рядко и целта на наредбите е не толкова да осигурят нови заселвания, колкото да избягнат такива от страна на лица, които идват тайно в енорията, защото връчването на известието само кара енорията да ги изсели. Но ако положението на едно лице е такова, че е съмнително дали може да бъде изселено или не, с връчването на известието то ще принуди енорията или да му позволи да. се засели, като го търпи четиридесет дни, или да оспори правото му, като го изсели.“ Следователно този статут направил почти невъзможно за един беден човек да придобие ново жителство по стария начин – чрез четиридесетдневно пребиваване. Но за да не изглежда, че той абсолютно забранява на обикновените хора от една енория да се установят безопасно в друга, той определил четири други начина за придобиване на жителство без връчване или оповестяване на известие. Първият начин бил чрез; облагане на кандидата за жител с енорийски данъци и тяхното плащане; вторият – чрез избирането му на енорийска длъжност и изпълняването ѝ в продължение на една година; третият – чрез чиракуване в енорията; четвъртият – чрез наемане на работа в енорията за една година и непрекъснатото ѝ изпълнение през цялото това време. Придобиването на жителство по един от първите два начина е възможно само с публичен акт на цялата енория, която много добре съзнава последиците от допускането на пришълец, който живее само от своя труд, чрез облагането му с енорийски данъци или чрез избирането му на енорийска длъжност. Никой женен мъж не може да придобие жителство по един от последните два начина. Един чирак едва ли е изобщо женен и статутът изрично постановява, че никой женен слуга не може да придобие жителство, като бъде нает на работа за една година. Главният резултат от придобиването на жителства чрез наемане като слуга било отмирането до голяма степен на стария обичай да се наема за една година, който преди бил толкова разпространен в Англия, че дори сега, ако не е уговорен специален срок, законът предполага, че всеки слуга е нает за една година. Но господарите не винаги желаят да дадат на своите слуги жителство, като ги наемат по този начин, и слугите не винаги желаят да бъдат наемани така, защото, тъй като всяко последно жителство анулира всички предишни, те могат да загубят първоначалното си жителство в местата, където са родени и където живеят техните родители и роднини. Очевидно никой самостоятелен майстор, работник или занаятчия не можел да придобие жителство чрез чиракуване или чрез постъпване като слуга. Затова когато едно лице отидело да работи в нова енория, то можело да бъде изселено – колкото и здраво и трудолюбиво да било – по прищявката на всеки църковен настоятел или църковен надзирател за подпомагане на бедните, освен ако държало под наем жилище за 10 ф. ст. годишно – нещо невъзможно за човек, който живее само от своя труд, или можело да даде такава гаранция, че няма да тежи на енорията, каквато двамата мирови съдии биха сметнали за достатъчна. Определянето на размера на гаранцията било предоставено напълно на тяхното усмотрение, но те не можели да искат по-малка от 30 ф. ст. гаранция, тъй като било постановено, че покупката дори на недвижим имот на стойност под 30 ф. ст. не дава жителство на купувача като недостатъчна да гарантира, че той няма да стане бреме за енорията. Но това е гаранция, която едва ли може да даде човек, живеещ от своя труд, а често се искало по-голяма гаранция. С цел да бъде възстановена до известна степен онази свободна циркулация на труда, която тези различни статути почти напълно премахнали, били измислени удостоверенията. Със закони, издадени в 8-ата и 9-ата година от царуването на Вилхелм III, било постановено, че ако едно лице представи удостоверение от енорията, където е 113 имало последното си законно жителство, подписано от църковните настоятели и църковните надзиратели за подпомагане на бедните и заверено от двама мирови съдии, всяка друга енория е длъжна да го приеме и то не може да бъде изселено на основание на това, че съществува опасност да стане бреме за енорията, а само ако действително стане бреме, и тогава енорията, която е издала удостоверението, била длъжна да плати разходите за неговата издръжка и неговото изселване. А с цел да се даде най-пълна гаранция на енорията, в която идвало да се засели такова снабдено с удостоверение лице, същият статут постановявал по-нататък, че то може да придобие жителство там само чрез наемане на жилище за 10 ф. ст. годишно или чрез безплатно заемане на енорийска длъжност за една година, следователно нито чрез известие, нито чрез постъпване като слуга, нито чрез чиракуване, нито чрез плащане на енорийски данъци. Със закон, издаден в 12-ата година от царуването на кралица Ана, гл. 18, било постановено по-нататък, че нито слугите, нито чираците на такива снабдени с удостоверения лица могат да придобият жителство в енорията, където живеят по силата на такова удостоверение. Доколко това изобретение възстановило онази свободна циркулация на труда, която предшествуващите статути почти напълно премахнали, можем да съдим от следващата твърде разумна бележка на д-р Бърн: „Очевидно е – казва той, – че има различни основания да се искат удостоверения от лица, които идват да се заселят в дадено място, а именно, че лицата, които пребивават по силата на тези удостоверения, не могат да придобият жителство нито чрез чиракуване, нито чрез наемане като слуги, нито чрез връчване на известие, нито чрез плащане на енорийски данъци; че те не могат да дават жителство на своите чираци и слуги; че ако станат бреме за енорията, е напълно известно къде трябва да бъдат изселени, при което на енорията следва да бъдат възстановени разходите за изселването и за издръжката им през това време; че ако заболеят и не могат да бъдат изселени, трябва да бъдат издържани от енорията, която им е издала удостоверението – всичко това нямаше да бъде така, ако те бяха без удостоверение. Същите основания ще важат съответно за енориите, които не издават удостоверения в нормални случаи, защото е много по-голям шансът, че лицата, на които са издали удостоверения, ще се върнат в тях, и то в по-лошо положение.“ Поуката от тази бележка, изглежда, е, че удостоверения трябва винаги да се искат от енорията, в която един беден човек идва да се засели, и че те много рядко трябва да се издават от енорията, която той възнамерява да напусне. „Тези удостоверения представляват дори голямо бедствие – казва същият много добре запознат с въпроса автор в своята „История на законите за бедните“ – с това, че на един енорийски служител се дава възможност да закрепости, така да се каже, един човек за цял живот, колкото и неудобно да е за него да продължава да живее в мястото, където е имал нещастието да придобие така нареченото жителство, или каквато и изгода да може да очаква от преселването си другаде“. Този акт бе отменен в 1715 година. Макар че едно удостоверение не е свидетелство за добро поведение и само потвърждава, че лицето принадлежи към енорията, към която действително принадлежи, напълно от усмотрението на енорийския служител зависи дали да го издаде, или да откаже издаването му. „Веднъж бе поискано издаването на кралска заповед – казва д-р Бърн, – за да бъдат заставени църковните настоятели и църковните надзиратели за подпомагане на бедните да подпишат удостоверение, но Върховният съд отхвърли искането като твърде странен опит.“ Твърде различната цена на труда, която срещаме в Англия на много отдалечени едно 114 от друго места, се дължи навярно на пречките, които законът за жителството създава за един беден човек, желаещ да се прехвърли на работа от една енория в друга без удостоверение. Наистина здрав и трудолюбив ерген може понякога да бъде търпян да живее без удостоверение, но човек с жена и семейство, който се опита да стори същото, в повечето енории сигурно ще бъде изселен. Ако ергенът по-късно се ожени, той обикновено също ще бъде изселен. Затова недостигът на работни ръце в една енория не може винаги да бъде покрит с техния излишък в друга, както е постоянно в Шотландия и, смятам, във всички други страни, където не съществува трудност за придобиване на жителство. В такива страни, макар и работната заплата да може понякога да се повишава малко в околностите на голям град или навсякъде, където съществува извънредно търсене на труд, и да се понижава постепенно с отдалечаването от такива места, докато се изравни с обичайната норма в страната, все пак ние никога няма да срещнем такива неочаквани и необясними различия в работната заплата, каквито често намираме в Англия, където за един беден човек в повечето случаи е по-трудно да прекоси изкуствената граница на енорията, отколкото някой ръкав на морето или хребета на високи планини – естествени граници, които понякога отделят области с твърде различна работна заплата в други страни. Изселването на човек, който не е извършил простъпка, от енорията, в която е избрал да живее, представлява очевидно нарушение на естествената свобода и справедливост. Обикновените хора в Англия обаче, тъй ревниви за своята свобода, но като обикновените хора в повечето други страни не схващащи правилно в какво се състои тя, вече повече от един век търпят това притеснение, без да намерят средство против него. Макар мислещите хора често да се оплакват от закона за жителството като обществена неправда, той никога не е бил обект на всеобщ народен протест като протеста против общите заповеди за арестуване – една несъмнено противозаконна практика, но не водеща до всеобщо притеснение. Ще се осмеля да кажа, че едва ли ще се намери в Англия беден човек на четиридесет години, който в даден момент от живота си да не се е почувствувал жестоко притеснен от този злополучен закон за жителството. Ще приключа тази дълга глава, като посоча, че макар в миналото да е било обичайно да се нормира работната заплата първо с общи закони, имащи сила за цялото кралство, а след това със специални постановления на мировите съдии във всяко отделно графство, и двата метода сега са напълно излезли от употреба. „Въз основа на повече от четиристотингодишен опит – казва д-р Бърн – време е, изглежда, да изоставим всички опити за строго регулиране на нещо, което по самата си природа изглежда неподатливо на щателно ограничение, защото ако всички лица, заети с един и същ вид работа, трябва да получават еднаква работна заплата, няма да има никакво съревнование и никакъв простор за трудолюбие и техническо умение.“ Отделни актове на парламента обаче все още се опитват понякога да регулират работната заплата в отделни отрасли и в отделни места. Така един закон от 8-ата година от царуването на Джордж III забранява под страх от строги наказания на всички майстори шивачи в Лондон и на 5 мили около него да дават, а на работниците им да приемат повече от 2 шилинга и 7 и половина пенса на ден освен в случай на обществен траур. Всеки път, когато законодателството се опитва да урежда спорове между работодатели и техните работници, негови съветници винаги са работодателите. Затова когато постановленията му са в полза на работниците, те винаги са справедливи и безпристрастни, но не винаги са справедливи, когато са в полза на работодателите. Така законът, който задължава работодателите в редица отрасли да плащат на своите 115 работници с пари, а не със стоки, е твърде справедлив и безпристрастен. Той не налага никаква действителна тежест на работодателите, а само ги задължава да плащат с пари онази стойност, която те твърдят, че плащат – но на практика не винаги са плащали – със стоки. Този закон е в полза на работниците, но законът, издаден в 8-ата година от царуването на Джордж III, е в полза на работодателите. Когато работодателите се обединяват, за да намалят работната заплата на своите работници, те обикновено сключват частно споразумение да не им дават повече от определена заплата под страх от известна глоба. Ако работниците образуват противоположно сдружение от същия вид да не приемат определена работна заплата под страх от известна глоба, законът би ги наказал твърде сурово, но ако е безпристрастен, той би третирал работодателите по същия начин. Законът, издаден в 8-ата година от царуването на Джордж III, обаче придава законна сила именно на режима, който работодателите се опитват понякога да установят с такива споразумения. Напълно основателно изглежда оплакването на работниците, че той поставя най-способните и най-трудолюбивите наравно с обикновените работници. В миналото било също нормална практика да се правят опити да се регулира печалбата на търговците чрез нормиране цените на хранителните продукти и другите стоки. Законно установената цена на хляба, доколкото знам, е единственият остатък от тази стара практика. Където съществува затворена корпорация, може би е уместно да се регулира цената на предметите от първа необходимост. Но където няма такава, конкуренцията ще я регулира много по-добре от всякакви законно установени цени. Практиката да се определя със закон цената на хляба, установена с акт, издаден в 31-ата година от царуването на Джордж II, не можела да се прилага в Шотландия поради недостатък на закона: изпълнението му зависело от длъжността на пазарен служител, каквато там не съществувала. Този недостатък, бил отстранен едва със закон, издаден в З-ата година от царуването на Джордж III. Липсата на законно установена цена довела до значително неудобство, а установяването на такава цена в малкото места, където това станало, не дало значителна изгода. Но в повечето градове на Шотландия съществува корпорация на хлебарите, която претендира за изключителни привилегии, макар те да не се съблюдават много строго. Съотношението между различните норми на работната заплата и печалбата при различните приложения на труда и капитала, изглежда, не се влияе много, както вече отбелязахме, от богатството или бедността на обществото, от това, дали то се намира в състояние на прогрес, застой или упадък. Подобни резки промени в общественото благосъстояние, макар и да въздействуват на общата норма на работната заплата и печалбата, в края на краищата трябва да им въздействуват еднакво в различните отрасли. Следователно съотношението между тях трябва да си остава същото и не може да се изменя, поне в значителен период, от подобни резки промени. 116 ГЛАВА XI. ЗА ПОЗЕМЛЕНАТА РЕНТА Рентата, разглеждана като цената за ползването на земя, е, разбира се, най-високата, която арендаторът може да си позволи да плаща при фактическото състояние на земята. Като установява условията на арендата, земевладелецът се стреми да му остави не поголям дял от продукта от онзи, който е достатъчен да възстановява капитала, от който той набавя семената, заплаща труда и купува и поддържа добитъка и другите селскостопански оръдия, заедно с обичайната печалба от земеделски капитал в областта. Това очевидно е най-малкият дял, с който арендаторът може да се задоволи, без да губи, и земевладелецът рядко иска да му остави повече. Онази част от продукта или, което е същото, онази част от неговата цена, която надхвърля този дял, земевладелецът естествено се стреми да запази за себе си като поземлена рента, която очевидно е най-високата, която арендаторът може да си позволи да плаща при фактическото състояние на земята. Наистина понякога щедростта, а по-често невежеството на земевладелеца го карат да приема малко по-малко от този дял, а понякога, макар и по-рядко, невежеството на арендатора го кара да се задължи да плаща малко повече или да се задоволява с малко по-малко от обичайната печалба от земеделски капитал в областта. Но тази част може все още да се разглежда като естествена поземлена рента или рента, срещу която естествено се желае да бъде арендувана по-голямата част от земята. Би могло да се помисли, че поземлената рента често представлява не повече от умерена печалба или лихва от капитала, изразходван от земевладелеца за подобрения на земята. Това несъмнено може да е отчасти така в някои случаи, но само отчасти. Земевладелецът иска рента дори за земя, в която не са направени подобрения, и предполагаемата лихва или печалба от разхода за подобренията е обикновено добавка към тази първоначална рента. Освен това тези подобрения не винаги се извършват от капитала на земевладелеца, а понякога – от капитала на арендатора. Но когато арендният договор трябва да бъде възобновен, земевладелецът иска обикновено същото увеличение на рентата, сякаш всички подобрения са направени от неговия капитал. Понякога той иска рента за нещо, което изобщо не се поддава на подобрения от страна на човека. Кафявите морски водорасли са вид морска трева, която след като бъде изгорена, дава алкална сол, употребявана за производство на стъкло, сапун и за някои други цели. Те растат в някои части на Великобритания, най-вече в Шотландия, само на скали, разположени по линията на прилива и два пъти на ден покривани от морето, за чийто продукт следователно човешки труд нищо не допринася. Но земевладелецът, чието имение граничи с подобен бряг с кафяви водорасли, иска за него такава рента, каквато и за житните си ниви. Морето около Шетландските острови е особено богато на риба, която съставлява голяма част от препитанието на техните жители. Но за да се ползват от продукта на морето, те трябва да имат жилище на съседната земя. Рентата на земевладелеца е пропорционална не на това, което арендаторът може да изкара от земята, а на това, което може да изкара както от земята, така и от морето. Тя се плаща отчасти с риба и в този край срещаме един от малкото случаи, когато рентата образува част от цената на тази стока. Следователно поземлената рента, разглеждана като цена, която се плаща за 117 ползването на земята, е естествено монополна цена. Тя съвсем не е пропорционална на това, което земевладелецът е изразходвал за подобрения на земята, или на това, което може да си позволи да вземе, а на това, което арендаторът може да си позволи да даде. Само такива части от продукта на земята могат обикновено да бъдат доставени на пазара, чиято обичайна цена е достатъчна да възстанови капитала, който трябва да бъде употребен за доставянето им там, заедно с обичайната печалба. Ако обичайната цена е повече от това, превишението естествено ще отиде за поземлената рента. Ако тя не е повече, макар стоката да може да бъде доставена на пазара, тя не може да дава рента на земевладелеца. Дали цената е повече от това или не, зависи от търсенето. Има някои части от продукта на земята, чието търсене трябва винаги да бъде такова, че да осигурява по-голяма цена, отколкото е необходимо за доставянето им на пазара, а има други, чието търсене може да бъде или да не бъде такова, че да осигурява тази поголяма цена. Първите трябва винаги да дават рента на земевладелеца. Вторите понякога могат, а понякога не могат да дават рента в зависимост от различни обстоятелства. Следователно трябва да отбележим, че рентата влиза в състава на цената на стоките по различен начин в сравнение с работната заплата и печалбата. Високата или ниска работна заплата и печалба са причина за високата или ниска цена; високата или ниска рента е следствие от високата или ниска цена. Именно защото трябва да се плаща висока или ниска работна заплата и печалба, за да бъде доставена дадена стока на пазара, цената ѝ е висока или ниска, но именно защото цената ѝ е висока или ниска – доста повече, много малко повече или не повече – от това, което е достатъчно да плаща тази заплата и печалба, тя дава висока рента, ниска рента или изобщо не дава рента. Настоящата глава се дели на три части съобразно с това, че ще бъдат отделно разгледани: първо, онези части от продукта на земята, които винаги дават известна рента; второ, онези части, които понякога могат да дават, а понякога могат да не дават рента; и, трето, колебанията, които естествено се наблюдават в различни периоди на напредък в относителната стойност на тези два различни вида суров продукт, когато бъдат сравнявани помежду им и с промишлените стоки. Раздел I. За продукта на земята, който винаги дава рента Тъй като хората като всички други живи същества естествено се размножават съобразно със средствата за тяхното съществуване, винаги се наблюдава по-голямо или по-малко търсене на храна. С нея винаги може да се купи или получи в разпореждане по-голямо или по-малко количество труд и винаги може да се намери някой, който е готов да направи нещо, за да получи храна. Наистина количеството труд, което може да се купи с нея, не винаги е равно на количеството труд, което може да се издържа с нея при най-икономичното ѝ използване, поради високите заплати, които понякога се дават на труда. Но винаги може да закупи такова количество работна ръка, колкото може да поддържа, в зависимост от размера, с която видът труд обикновено се поддържа в селото. Но земята почти във всяка ситуация произвежда по-голямо количество храна от това, което е достатъчно за поддържане на целия труд, необходим за пускането му на пазара по най-либералния и щедър начин, по който този труд се е поддържал. Излишъкът също 118 винаги е повече от достатъчен, за да замени запаса, който е наел този труд, заедно с неговите печалби. Затова нещо остава винаги под формата на наем на земевладелеца. Най-пустите мочурища в Норвегия и Шотландия произвеждат някакъв вид пасища за добитък, от които млякото и умножението им винаги са повече от достатъчно, не само за поддържане на целия труд, необходим за отглеждането им, и за изплащане на обикновената печалба на земеделския стопанин или собственик на стадото или стадото, но да си позволи малко наем на наемодателя. Наемът се увеличава пропорционално на качеството на пасището. Същата тази земята не само поддържа по-голям брой добитък, но тъй като те са доведени в по-малка и компактна зона, по-малко труд става необходим, за да ги обгрижват и да събират продукция. Наемодателят печели по два начина, чрез увеличаване на продукцията и чрез намаляване на труда, който трябва да се поддържа извън него. Наемът на земята варира не само от нейното плодородие, каквато и да е продукцията му, но и от разположението ѝ, независимо от нейното плодородие. Земята в квартала на един град дава по-голям наем от земята, еднакво плодородна в отдалечена част на страната. Макар че може да не струва повече труд за отглеждането на едната от другата, винаги трябва да струва повече, за да изведе продуктите на далечната земя на пазара. Следователно, от него трябва да се поддържа по-голямо количество работна ръка, и излишъкът, от който се черпят печалбата на земеделския стопанин и наема на наемодателя, трябва да бъде намален. Но в отдалечените части на страната процентът на печалбата, както вече беше показано, като цяло е по-висок, отколкото в квартала на голям град. Следователно по-малка част от този намален излишък трябва да принадлежи на земевладелеца. Добрите пътища, канали и плавателни реки, намалявайки разходите за превоз, поставят отдалечените части на страната почти на ниво с тези в квартала на града. На база на това те са най-голямото от всички подобрения. Така се насърчават отглеждането на по-далечната земя, което винаги трябва да бъде най-обширният кръг на страната. Те са изгодни за града, като разрушават кварталното монопол. Въпреки че въвеждат някои конкурентни стоки на стария пазар, те отварят много нови пазари. Освен това монополът е голям враг на доброто управление. Като резултат, тази свободна и универсална конкуренция принуждава всички да прибягват до нея най-малкото като самозащита. Преди не повече от петдесет години някои от окръзите в Лондонския квартал подадоха петиция от Парламента срещу разширяването на пътищата към отдалечените селища на страната. Производителите от онези отдалечени окръзи, те се преструваха, със своята евтината работна ръка биха могли да продават тревата и житото си по-евтино на лондонския пазар от самите тях и по този начин биха намалили градските наемите и ще съсипят производството. Наемите им, обаче, се оказа че се повишили и оттогава се е подобрила и производителността. Една нивата с жито с умерено плодородие произвеждат много по-голямо количество храна за човека, отколкото най-добрите пасища с подобни качества. Въпреки че отглеждането му изисква много повече труд, все пак излишъкът, който остава след замяната на семето и поддържането на целия този труд, също е много по-голям. Ако един килограм месо следователно никога не е трябвало да струва повече от килограм хляб, този по-голям излишък навсякъде би имал по-голяма стойност и би представлявал по-голям фонд както за печалбата на земеделския стопанин, така и за наема на наемодателя. Изглежда това е бил универсален стимул в началните етапи на земеделието. 119 Но относителните стойности на тези два различни вида храна, хляб и месо, са много различни в различните периоди на земеделие. В грубото си начало необезпокояваните диви животни, които след това заемат далеч по-голямата част от страната, всички са оставени за добитък. Има повече месо от хляб и следователно хлябът е храната, за която има най-голяма конкуренция и която впоследствие носи най-голяма цена. В Буенос Айрес, това ни е предадено от Улоа, четири риали, 21 половин пенса, била преди четиридесет или петдесет години обикновената цена на вол, избрана от стадо двеста или триста. Той не казва нищо за цената на хляба, вероятно защото не намира нищо забележително в него. Според него вол там струва малко повече от труда да бъде хванат. Но жито никъде не може да се отгледа без значителен труд и в страна, разположена край Лаплата, която по онова време била прекият път от Европа до сребърните мини на Потози, паричната цена на труда не e можела да бъде много ниска. Друго е положението, когато земеделието се разпростира върху по-голямата част от страната. Тогава има повече хляб, отколкото месо. Търсенето променя направлението си и цената на месото става по-голяма от цената на хляба. Освен това в резултат на разширяването на земеделието пущинаците стават недостатъчни да задоволяват търсенето на месо. Голяма част от обработваната земя трябва да се използва за отглеждане и угояване на добитъка, чиято цена трябва поради това да бъде достатъчна, за да плаща не само труда, необходим за неговото гледане, но и рентата и печалбата, които земевладелецът, респективно арендаторът биха могли да получат, ако тази земя се използваше като орна. Добитъкът, отгледан на най-големите пущинаци и докаран на същия пазар, се продава съобразно с неговото тегло или качество на същата цена, както добитъкът, отгледан на най-култивираната земя. Собствениците на тези пущинаци използват това и повишават рентата от своята земя съобразно с цената на своя добитък. Преди не повече от един век на много места в планинска Шотландия месото бе също толкова евтино или по-евтино дори от хляба от овесено брашно. Обединението откри английския пазар за добитъка на планинска Шотландия. Обичайната му цена сега е три пъти по-голяма, отколкото в началото на века, а рентата на много имения в планинска Шотландия за същото време е нараснала три-четири пъти. Почти навсякъде във Великобритания един фунт най-доброкачествено месо струва сега обикновено повече от два фунта най-доброкачествен бял хляб, а в плодородни години – понякога три-четири фунта. Именно така с усъвършенствуването на обработката рентата и печалбата от необработено пасище почват да се регулират до известна степен от рентата и печалбата от това, което е обработено, а те на свой ред – от рентата и печалбата от житото. Житото е едногодишна култура. Месото е култура, която изисква 4-5 години, за да израсне. Затова, тъй като един акър земя ще произведе много по-малко количество от единия вид храна, отколкото от другия, по-малкото количество трябва да бъде компенсирано от повисоката цена. Ако то се компенсира с излишък, повече житни ниви биха били превърнати в пасища, а ако не се компенсира, част от пасищата би била превърната в житни ниви. Трябва обаче да се има предвид, че това равенство между рентата и печалбата от пасище и рентата и печалбата от житна нива, т.е. между рентата и печалбата от земя, чийто непосредствен продукт служи за храна на добитъка, и рентата и печалбата от земя, чийто непосредствен продукт служи за храна на хората, се наблюдава само по отношение на повечето култивирани земи на голяма страна. При някои специфични местни условия положението е съвсем друго и рентата и печалбата от пасище са много 120 по-големи от рентата и печалбата от житна нива. Така в околностите на голям град търсенето на мляко и фураж за конете често води – заедно с високата цена на месото – до повишаване стойността на фуража над това, което може да бъде наречено нейно естествено съотношение с цената на житото. Тази местна изгода очевидно не може да се придаде на отдалечените от града земи. Особени обстоятелства са правили понякога някои страни толкова гъсто населени, че цялата им територия, подобно на земите в околностите на голям град, е била недостатъчна да произведе сеното и житото, необходими за съществуването на техните жители. Затова земите им са били използвани главно за производство на сено, което е по-обемиста стока и не може да бъде докарано тъй лесно от голямо разстояние, а житото – храната на голямата маса на народа, било предимно внасяно от чужди страни. В такова положение се намира сега Холандия и се е намирала, изглежда, значителна част от Италия по времето на разцвета на Рим. По думите на Цицерон старият Катон казвал, че да служи за добра паша било първото и най-изгодното нещо в стопанисването на едно имение, да служи за сносна паша – второто, а за лоша паша – третото. Обработването му той поставял едва на четвърто място по отношение на полза и изгода. Действително в онази част на древна Италия, която е разположена в съседство с Рим, за обработване на земите трябва да не е съществувал никакъв стимул поради честото раздаване на жито на народа било безплатно, било на твърде ниска цена. Това жито било докарвано от завоюваните провинции, някои от които вместо да плащат данъци, били задължени да доставят на републиката една десета от своята реколта на установена цена – около 6 пенса за четвърт бушел. Ниската цена, на която това жито било раздавано на народа, трябва по необходимост да е понижила цената на житото, което било доставяно на римския пазар от Лациум или от древната територия на Рим, и да е лишило от стимул неговото отглеждане в тази; част на страната. В открита местност, чийто главен продукт е житото, добре оградено пасище често носи по-висока рента от всяка житна нива в съседство. То е удобно за изхранването на добитъка, който се използва за отглеждането на житото, и неговата висока рента се плаща в случая всъщност не от стойността на собствения му продукт, а от стойността на продукта на житните ниви, които се обработват с негова помощ. Тази висока, рента вероятно ще се понижи, ако съседните земи бъдат напълно оградени. Сегашната висока рента от оградена земя в; Шотландия се дължи, изглежда, на недостига на оградени места и ще трае навярно докато съществува този недостиг.. Изгодата от ограждането на пасище е по-голяма, отколкото от ограждането на нива. Това спестява труд за пазенето на добитъка, който при това пасе по-добре, когато овчарят или кучето му не го безпокоят. Но там, където не съществува подобна местна изгода, рентата и печалбата от житото или от обичайната растителна храна на народа трябва естествено да регулират – по отношение на земята, която е годна да я произвежда – рентата и печалбата от пасище. Ползването на изкуствени фуражи – ряпа, моркови, зеле и други подходящи за тази цел, за които е установено, че позволяват еднаква площ земя да изхранва по-голям брой добитък, отколкото при естествена трева, навярно ще намали малко превишението на цената на месото над цената на хляба, което се наблюдава в една развита страна. Това, изглежда действително е довело до този резултат и има известни основания да се смята, че поне на лондонския пазар цената на месото в съотношение с цената на хляба сега е доста по-ниска, отколкото в началото на миналия век. В приложението към биографията на принц Хенрих доктор Бърч ни е дал данни за 121 цените на месото, които този принц, е плащал обикновено. Там се казва, че четирите бута на вол, тежащ 600 фунта, му стрували обикновено 9 ф. ст. и 10 шилинга или горедолу толкова, което прави 31 шилинга и 8 пенса за 100 фунта тегло. Принц Хенрих умрял на 6 ноември 1612 г. на деветнадесет години. През март 1764 г. бе извършена парламентарна анкета за причините за високата цена на хранителните продукти по онова време. Между другите доказателства за същата цел един вирджински търговец свидетелствувал, че през март 1763 г. запасил корабите си с месо при цена 24-25 шилинга за 100 фунта тегло, което според него било нормална цена, докато в скъпата 1764 г. за същото количество месо от същото качество платил 27 шилинга. Тази висока цена в 1764 г. е обаче с 4 шилинга и 8 пенса по-ниска от обичайната цена, която плащал принц Хенрих. При това трябва да се отбележи, че само месо от най-добро качество е годно за консервиране за такова далечно плаване. Цената, която принц Хенрих плащал, възлиза на 3 4/5 пенса за 1 фунт тегло от цялото заклано животно – долнокачествените и висококачествените части, взети заедно; при тази норма висококачествените части не са можели да бъдат продавани на дребно за помалко от 4 ½-5 пенса фунта. При парламентарната анкета от 1764 г. свидетелите заявявали, че цената на висококачествените парчета от най-доброто говеждо месо била за потребителя 4-4 ½ пенса фунта, а на лошокачествените – обикновено от 7 фартинга до 21/2-23/4 пенса, и според тях тези цени били обикновено половин пени по-високи от цените, на които същият вид месо се продавал обикновено през месец март. Но дори тази висока цена е все още доста по-ниска от обичайната цена на дребно, която, както можем да предполагаме, е съществувала по времето на принц Хенрих. През първите дванадесет години на миналия век средната цена на найдоброкачествената пшеница на уиндзорския пазар била 1 ф. ст., 18 шилинга и 3 ½ пенса за четвъртина от 9 уинчестерски бушела. А през дванадесетте години, предшествуващи 1764, включително и самата 1764 г., средната цена на същото количество най-доброкачествена пшеница на същия пазар била 2 ф. ст., 1 шилинг и 9 ½ пенса. Следователно през първите дванадесет години на миналия век пшеницата е била, изглежда, доста по-евтина, а месото доста по-скъпо, отколкото през дванадесетте години, предшествуващи 1764, включително и самата 1764 година. Във всички големи страни по-голямата част от обработваемата земя се използва за производство на храна за хората или на фураж за добитъка. Рентата и печалбата от тези земи регулират рентата и печалбата от всички други обработваеми земи. Ако даден продукт дава по-малка рента и печалба, земята, на която той се отглежда, скоро би била превърната в житна нива или пасище, а ако дава по-голяма рента и печалба, известна част от земите, засети с жито или фураж, скоро би се използвала за отглеждането на този продукт. Наистина онези култури, които изискват по-големи първоначални разходи за подобрения или по-големи годишни разходи за обработка, за да бъде пригодена земята за тях, изглежда, дават обикновено: първите – по-голяма рента, вторите – по-голяма печалба от жито или фураж. Но това превишение рядко възлиза на повече от умерена лихва или компенсация за тези по-големи разходи. Рентата на земевладелеца и печалбата на арендатора от хмелна градина, овощна градина и зеленчукова градина са обикновено по-големи, отколкото от житна нива или пасище. Но за да се доведе земята до това състояние, са нужни по-големи разходи. 122 Оттук – по-голямата рента, която трябва да получава земевладелецът. Това изисква също по-грижливо и умело стопанисване. Оттук – пo-голямата печалба, която трябва да получава арендаторът. При това реколтата, поне на хмелна и овощна градина, е понесигурна. Затова нейната цена трябва не само да компенсира всички случайни загуби, но и да дава нещо като застрахователна премия. Материалното положение на градинарите, обикновено скромно и винаги умерено, може да ни убеди, че голямото им умение обикновено не се възнаграждава прекомерно. Възхитителното им изкуство се практикува за развлечение от толкова много богати хора, че онези, които го практикуват за печалба, могат да извлекат малка изгода от него, защото лицата, които трябва естествено да бъдат най-добрите им клиенти, се снабдяват сами с всичките им найценни произведения. Изгодата, която земевладелецът извлича от такива подобрения на земята, изглежда, никога не е надвишавала онова, което е било необходимо, за да компенсира първоначалните разходи, направени за тях. В древното земеделие една добре напоявана зеленчукова градина е била, изглежда – след лозето, – онази част от стопанството, от която се очаквал най-ценният продукт. Но Демокрит, който писал за земеделието преди около две хиляди години и бил смятан от древните за един от бащите на това изкуство, мислел, че не постъпват умно онези, които заграждали зеленчукова градина. Печалбата, казвал той, няма да компенсира разхода за каменна ограда, а тухлите (той имал предвид, предполагам, тухли, печени на слънце) се рушат от дъжда и зимните бури и изискват постоянен ремонт. Колумела, който привежда това мнение на Демокрит, не го оспорва, а предлага твърде икономичен начин за ограждане с жив плет от къпини и шипки, който, както казва той, от опит се оказал трайна и солидна ограда, но, изглежда, не бил общоизвестен по времето на Демокрит. Паладий приема мнението на Колумела, което преди това било препоръчано от Барон. По мнението на тези древни практици продуктът на една зеленчукова градина, изглежда, малко надвишавал онова, което било достатъчно да плати извънредната обработка и разходите за напояване, защото в южните страни в онези времена, както и сега, се смятало за нужно наличието на струя вода, която да може да бъде отведена до всяка леха на градината. Сега в по-голямата част от Европа се смята, че една зеленчукова градина не заслужава по-добра ограда от препоръчаната от Колумела. Във Великобритания и някои други северни страни пофините плодове могат да стигнат до зрелост само с помощта на стена. Затова цената им в такива страни трябва да е достатъчна, за да плати разхода за построяването и поддържането на онова, без което те не могат да бъдат добити. Стена от овощни дръвчета често огражда зеленчукова градина и последната по този начин се ползва от изгодата на ограда, която собственият ѝ продукт рядко би могъл да плати. Че лозето, посадено и обработено както трябва, е най-ценната част от стопанството, било, изглежда, безспорна максима в древното земеделие, както и в съвременното във всички лозарски страни. Но както узнаваме от Колумела, за древните италиански земеделци бил спорен въпросът, дали е изгодно да се сади ново лозе. Като истински любител на всяка изискана обработка той се изказва в полза на лозето и се опитва да покаже, сравнявайки печалбата и разходите, че то е най-изгодното подобрение. Но такива сравнения между печалбата от нововъведения и разходите за тях са обикновено твърде измамни, и то най-вече в селското стопанство. Ако действителната изгода от такива насаждения е била обикновено тъй голяма, както той си въобразявал, по това не е можело да има спор. В наши дни същият въпрос често е предмет на дискусии в лозарските страни. Наистина авторите по земеделски въпроси от тези страни, 123 любителите и привържениците на отлична обработка са, изглежда, общо взето, склонни да се изкажат заедно с Колумела в полза на лозето. Във Франция желанието на собствениците на старите лозя да попречат на насаждането на нови, изглежда, подкрепя тяхното мнение и сочи, че онези, които трябва да имат опит в това отношение, смятат, че този вид обработка в тази страна сега е по-изгоден от всеки друг. Но същевременно то, изглежда, свидетелствува за друго мнение, а именно, че тази по-голяма печалба може да трае само докато са в сила законите, които ограничават сега свободното гледане на лозя. В 1731 г. собствениците на лозя издействали кралски указ, който забранил както насаждането на нови лозя, така и възобновяването на онези от старите, чието обработване е било прекъснато за две години, без специално кралско разрешение, което се дава само след информация от губернатора на провинцията, удостоверяваща, че е изследвал земята и че тя е негодна за каквато и да било друга култура. Претекстът за този указ бил недостигът на жито и паша и свръхизобилието на вино. Но ако това свръхизобилие е било реално, то без всякакъв кралски указ е щяло да предотврати ефикасно насаждането на нови лозя, намалявайки печалбата от този вид култура под естественото ѝ съотношение с печалбата от житни ниви и пасища. Що се отнася до предполагаемия недостиг на жито, предизвикан от умножаването на лозята, никъде във Франция жито не се отглежда по-грижливо, отколкото в лозарските провинции, където земята е годна за неговото производство, например в Бургундия, Гиен и Горен Лангедок. Многочислеността на работниците, заети в единия вид култура, по необходимост поощрява другия, като осигурява готов пазар за неговия продукт. Да се намалява броят на онези, които са в състояние да плашат за него, е несъмнено най-несигурният начин да се поощрява отглеждането на жито. Това е все едно да се поощрява земеделието, като се лишава от стимул промишлеността. Следователно рентата и печалбата от онези култури, които изискват било по-големи първоначални разходи за подобрения, за да се пригоди земята за тях, било по-голям годишен разход за обработването ѝ, макар и често да надвишават значително рентата и печалбата от житна нива или пасище, все пак, когато само компенсират такива извънредни разходи, се регулират всъщност от рентата и печалбата от тези найразпространени култури. Наистина понякога количеството земя, което може да бъде пригодено за някоя специална култура, е прекалено малко, за да задоволява действителното търсене. Целият продукт може да бъде продаден на онези, които са готови да дадат малко повече от онова, което е достатъчно да плати цялата рента, работна заплата и печалба, необходими за неговото отглеждане и доставяне на пазара, съобразно с техните естествени норми или с нормите, по които те се плащат от по-голямата част от другата обработваема земя. Излишъкът от цената, който остава след покриването на целия разход за подобренията и обработването, може обикновено в този случай – и само в този случай – да не се намира в каквото и да било установено съотношение със съответния излишък от цената на житото и пашата, а може да го надвишава в почти всякаква степен и по-голямата част от това превишение отива за рентата на земевладелеца. Трябва да се има предвид, че обичайното и естествено съотношение например между рентата и печалбата от вино и рентата и печалбата от жито и паша се наблюдава само по отношение на онези лозя, които произвеждат само добро обикновено вино, каквото може да се получи почти навсякъде на всяка рохкава, чакълеста или песъчлива почва и се отличава само по своята трайност и полезност. Само с такива лозя може да конкурира обикновената земя на страната, защото с лозята от специално качество тя очевидно не 124 може. Лозата се влияе от различията в почвата повече от всяко плодно дръвче. От някоя почва тя извлича букет, какъвто никаква обработка или стопанисване не може да постигне на друга. Този букет, действителен или въображаем, е понякога специфичен за продукта на малко лозя; понякога той се среща в по-голямата част от малък окръг, а понякога в значителна част от голяма провинция. Цялото количество от такива вина, изнесено на пазара, не покрива действителното търсене или търсенето на онези, които са готови да платят цялата рента, печалба и работна заплата, необходими за тяхното произвеждане и доставяне на пазара, съобразно с обичайната норма или с нормата, по която те се плащат от обикновени лозя. Затова цялото количество може да бъде продадено на онези, които са готови да платят повече, което по необходимост повишава цената над цената на обикновеното вино. Разликата е по-голяма или по-малка според това, доколко модността и оскъдността на виното правят конкуренцията на купувачите повече или по-малко ожесточена. Така или иначе, по-голямата част от нея отива за рентата на земевладелеца. Защото макар такива лозя да се обработват обикновено погрижливо от повечето други, високата цена на виното, изглежда, е не толкова следствие, колкото причина на тази грижлива обработка. При толкова ценен продукт загубата, причинена от небрежност, е толкова голяма, че кара дори най-нехайните да бъдат внимателни. Затова малка част от тази висока цена е достатъчна да плати работната заплата за допълнителния труд, употребен за тяхното обработване, и печалбата от допълнителния капитал, който прилага този труд. Произвеждащите захар колонии, които много европейски народи притежават в Западна Индия, могат да бъдат сравнени с тези ценни лозя. Целият им продукт е недостатъчен да покрие действителното търсене на Европа и може да бъде продаден на онези, които са готови да платят повече от онова, което е достатъчно да плати цялата рента, печалба и работна заплата, необходими за произвеждането и доставянето му на пазара, съобразно с нормата, по която те се плащат обикновено от всеки друг продукт. В Кохинхина най-фината рафинирана захар се продава обикновено по 3 пиастра квинтала – около 13 шилинга и 6 пенса наши пари, както ни съобщава г-н Поавр33, който старателно е изследвал земеделието на тази страна. Един тамошен квинтал е равен на 150-200 парижки фунта, или средно на 175 парижки фунта, което свежда цената на английския центнер до около 8 шилинга, а това не прави и една четвърт от обичайната цена за нерафинираната захар, внасяна от нашите колонии, нито една шеста от цената на най-фината рафинирана захар. По-голямата част от обработваемата земя в Кохинхина се използва за производство на жито и ориз – храната на голямата част от народа. Съответните цени на житото, ориза и захарта се намират там навярно в естествено съотношение или в онова съотношение, което естествено се установява за различните култури на по-голямата част от обработваемата земя и което обезщетява земевладелеца и арендатора, доколкото може да бъде точно изчислено, за обичайните им първоначални разходи за подобрения и за годишните им разходи за обработката. Но в нашите произвеждащи захар колонии цената на захарта не се намира в такова съотношение с цената на продукта на една оризова или житна нива в Европа или Америка. Обикновено се казва, че един собственик на захарна плантация разчита, че ромът и меласата ще покрият всички разходи за обработката и че цялата му захар ще бъде чиста печалба. Ако това е вярно, защото аз не бих го твърдял, то е все едно един 33 Вж. Poivre. Voyage d’un philosophe. 125 фермер, произвеждащ жито, да разчита да покрие разходите си за неговото отглеждане с плявата и сламата, а всичкото зърно да бъде чиста печалба. Ние често виждаме търговски дружества в Лондон и други търговски градове да купуват в нашите произвеждащи захар колонии обширни земи, които разчитат да подобрят и обработват с печалба чрез пълномощници и агенти, въпреки голямото разстояние и несигурните доходи поради лошото правораздаване в тези страни. Никой няма да се опита да подобрява и обработва по същия начин най-плодородните земи на Шотландия и Ирландия или житните провинции на Северна Америка, макар че при акуратното правораздаване в тези страни биха могли да се очакват по-редовни доходи. Във Вирджиния и Мериланд отглеждането на тютюн се предпочита като по-доходно пред отглеждането на житото. Тютюн може да се отглежда изгодно в по-голямата част на Европа, но в почти цяла Европа той е станал главен предмет на облагане и се предполага, че да се събира данък от всяко отделно стопанство в страната, в което това растение може случайно да се отглежда, би било по-трудно, отколкото да се събира мито в митницата при неговия внос. Поради това отглеждането на тютюн е било крайно глупаво забранено в по-голямата част на Европа, което по необходимост дава един вид монопол на страните, в които то е разрешено. И тъй като Вирджиния и Мериланд произвеждат най-голямото количество тютюн, те широко се ползват от изгодите на този монопол, макар и с известни конкуренти. Но отглеждането на тютюн, изглежда, не е тъй изгодно, както производството на захар. Никога не съм чул тютюнева плантация да е била подобрена и обработена с капитала на търговци, които живеят във Великобритания, и от нашите колонии, отглеждащи тютюн, не се завръщат такива богати плантатори, каквито често виждаме да пристигат от нашите произвеждащи захар острови. Макар че от предпочитанието, което се дава в тези колонии на отглеждането на тютюн пред отглеждането на жито, може като че ли да се съди, че действителното търсене на тютюн от страна на Европа не е напълно задоволено, то вероятно е приблизително по-задоволено от търсенето на захар; и макар сегашната цена на тютюна да е навярно повече от достатъчна, за да плаща цялата рента, работна заплата и печалба, необходими за неговото отглеждане и доставяне на пазара, съобразно с нормата, по която те се плащат обикновено от житна нива, тя трябва да не е толкова много повече от достатъчна, както сегашната цена на захарта. Съобразно с това нашите собственици на тютюневи плантации проявиха същия страх от свръхизобилието на тютюн, който собствениците на старите лозя във Франция изпитват от свръхизобилието на вино. Със законодателен акт те ограничиха отглеждането на тютюн до 6 хиляди храста, от които се очаква да дават 1000 квинтала тютюн за всеки негър между 16 и 60 години. Освен това количество тютюн такъв негър може по тяхната сметка да обработи 4 акра царевица. При това, за да не позволят възникването на излишък на пазара, в плодородни години, както съобщава д-р Дъглас 34 (подозирам, че той е бил зле осведомен), те понякога изгаряли известно количество тютюн за всеки негър, както холандците правели с подправките. Ако такива насилствени методи са необходими, за да се поддържа сегашната цена на тютюна, по-голямата изгода от неговото отглеждане в сравнение с изгодата от житото, ако такава изобщо съществува, вероятно няма да трае дълго. По този именно начин рентата от обработваемата земя, чийто продукт служи за храна на хората, регулира рентата от по-голямата част от другата обработваема земя. Даден 34 Summary, vol. II, р. 372, 373. 126 продукт не може да дава дълго време по-малка рента, защото земята незабавно ще бъде използвана за друга култура. А ако даден продукт дава обикновено по-голяма рента, то е защото количеството земя, което може да бъде пригодено за неговото добиване, е препалено малко, за да задоволява действителното търсене. В Европа житото е главният продукт на земята, който служи непосредствено за храна на хората. Затова, с изключение на специални обстоятелства, рентата от житна нива регулира в Европа рентата от всички други обработваеми земи. Великобритания не трябва да завижда нито на лозята на Франция, нито на маслинените плантации на Италия. С изключение на специални обстоятелства, тяхната стойност се регулира от стойността на житото, по чието плодородие Великобритания не стои много по-долу от тези две страни. Ако в една страна най-разпространената и любима храна на народа се получава от растение, от което най-обикновената земя при същата или приблизително същата обработка ражда много по-голямо количество, отколкото най-плодородната земя ражда жито, рентата на земевладелеца, или излишното количество храна, което би му оставало, след като плати труда и възстанови капитала на арендатора заедно с обичайната му печалба, по необходимост би била много по-голяма. Каквато и да е нормата, по която трудът се издържа обикновено в тази страна, този голям излишък би могъл винаги да издържа по-голямо количество труд и следователно да даде възможност на земевладелеца да купи или получи в разпореждане по-голямо количество, труд. Действителната стойност на неговата рента, действителната му сила и власт и количеството предмети от първа необходимост и жизнени удобства, които би му доставял трудът на други хора, по необходимост ще бъдат по-големи. Една оризова нива произвежда много по-голямо количество храна от найплодородната житна нива. Твърди се, че нормалният продукт на един акър е две реколти годишно – от 30 до 60 бушела всяка. Макар отглеждането на ориз да изисква следователно повече труд, много по-голям излишък остава след, заплащането на целия този труд. Така че в онези отглеждащи ориз страни, където той е всеобщата и любима растителна храна на народа и където земеделците се хранят главно с него, земевладелецът получава по-голям дял от този по-голям излишък, отколкото в отглеждащите жито страни. В Каролина, където плантаторите, както и в другите британски колонии, обикновено са едновременно фермери и земевладелци и където поради това рентата се смесва с печалбата, отглеждането на ориз се оказа по-доходно от отглеждането на жито, макар нивите им да дават само една реколта годишно и макар поради широкото разпространение на европейските обичаи оризът тук да не е обичайната и любима растителна храна на народа. Една добра оризова нива е във всички годишни времена тресавище, а в едно годишно време – тресавище, покрито с вода. Тя не е годна нито за жито, нито за пасище, нито за лозе, нито за какъвто и да било друг растителен продукт, който е много полезен за хората, а земите, които са годни за тези цели, са негодни за отглеждане на ориз. Затова дори в страните, които отглеждат ориз, рентата от оризовите ниви не може да регулира рентата от другата обработваема земя, която никога не може да бъде използвана за отглеждането на тази култура. Храната, произведена от картофена нива, не отстъпва по-количество на храната, произведена от оризова нива, и значително надвишава добива от пшеничена нива. Дванадесет хиляди квинтала картофи от един акър земя не е по-голям добив от две хиляди квинтала пшеница. Наистина храната, или твърдите хранителни вещества, които 127 могат да бъдат извлечени от всяко от тези две растения, съвсем не са пропорционални на тяхното тегло поради голямото съдържание на вода в картофите. Но ако приемем, че водата образува половината тегло на това кореноплодно – един твърде голям толеранс, все още един акър картофи ще дава шест хиляди квинтала твърди хранителни вещества – три пъти повече от количеството, произведено от един акър пшеница. Един акър картофи се обработва с по-малко разходи от един акър пшеница, тъй като оставянето на земята на угар, което обикновено предшествува сеенето на пшеница, компенсира с излишък прекопаването и другата извънредна обработка, която картофите изискват. Ако това кореноплодно стане някога в някоя част на Европа обичайната и любима растителна храна на народа, подобно на ориза в някои отглеждащи ориз страни, така че да заеме същия дял от обработваемата земя, който заемат сега пшеницата и другите зърнени култури, служещи за храна на хората, същата площ обработваема земя ще изхранва много по-голям брой хора и тъй като работниците се хранят обикновено с картофи, ще остава по-голям излишък след възстановяването на целия капитал и издръжката на целия труд, зает с тяхното отглеждане. При това по-голям дял от този излишък ще принадлежи на земевладелеца. Населението ще нарасне, а рентата ще се повиши далеч над сегашното ѝ равнище. Земя, която е годна за картофи, е годна за почти всеки друг полезен зеленчук. Ако картофите заемат същия дял от обработваемата земя, какъвто заема сега житото, те ще регулират по същия начин рентата от по-голямата част от другата обработваема земя. Както са ми разказвали, в някои части на Ланкашир твърдели, че хлябът от овесено брашно е по-приятна храна за трудовите хора от пшеничния хляб, а често съм слушал същото мнение и в Шотландия. Аз обаче малко се съмнявам в неговата правилност. Простите хора в Шотландия, които се хранят с овесен хляб, обикновено не са нито толкова силни, нито толкова красиви, както същата категория хора в Англия, които се хранят с пшеничен хляб. Те нито работят така добре, нито изглеждат така добре и тъй като между светските хора в тези две страни не съществува същата разлика, опитът, изглежда, показва, че храната на простите хора в Шотландия не е тъй подходяща за човешкия организъм, както храната на същата категория хора в Англия. Но другояче стои, изглежда, работата с картофите. Говори се, че носачите, портиерите и разтоварачите на въглища в Лондон, както и онези нещастни жени, които живеят от проституция – може би най-силните мъже и най-красивите жени в британските доминиони, в мнозинството си произхождат от низшите слоеве на народа в Ирландия, които се хранят обикновено с това кореноплодно. Никоя друга храна не може да даде по-убедително доказателство за своите питателни качества или за особената си полезност за здравето на човека. Картофите трудно се съхраняват цяла година и не могат да се държат в хамбар като житото две-три години наред. Страхът, че няма да могат да бъдат продадени, преди да изгният, не е стимул за тяхното отглеждане и е може би главната пречка те да станат някой ден, подобно на житото, главната растителна храна на различните слоеве на народа в една голяма страна. 128 Раздел II. За продукта на земята, който понякога дава, а понякога не дава рента Човешката храна е, изглежда, единственият продукт на земята, който винаги по необходимост дава известна рента на земевладелеца. Другите видове продукти могат според различните обстоятелства понякога да дават, а понякога да не дават рента. След храната облеклото и жилището са двете главни потребности на човечеството. В първобитното си състояние земята може да дава материалите за облекло и жилище на много по-голям брой хора, отколкото може да храни. В култивирано състояние тя може понякога да храни по-голям брой хора, отколкото може да снабди с тези материали – поне във вида, в който те ги искат и са готови да платят за тях. Затова в първото състояние винаги има свръхизобилие от тези материали, които по тази причина често имат малка стойност или изобщо нямат стойност. Във второто състояние често съществува недостиг, който по необходимост увеличава тяхната стойност. В първото състояние голяма част от тези материали се изхвърля като безполезна, а цената на онова, което се използва, се смята за равна само на стойността на труда и на разхода за пригодяването му за ползване и затова не може да дава рента на земевладелеца. Във второто състояние всички те се използват и често съществува търсене за повече от онова, което може да се купи. Някой винаги е готов да даде за всяка част от тях повече от онова, което е достатъчно да плати разхода за доставянето им на пазара. Затова цената им винаги може да дава известна рента на земевладелеца. Първоначалният материал за облекло са били кожите на по-големи животни. Затова при ловджийските и пастирските народи, чиято храна се състои главно от месото на такива животни, всеки човек, добивайки храна, се снабдява с материал за повече дрехи, отколкото може да носи. Ако няма външна търговия, по-голямата част от тях би се изхвърляла като нещо, непритежаващо стойност. Така е било навярно с ловджийските народи на Северна Америка преди откриването на страната им от европейците, с които те разменят сега излишните си кожи срещу одеяла, огнестрелно оръжие и ракия, което им придава известна стойност. При съвременното равнище на търговията в известната ни част от света най-варварските народи, при които е установена поземлена собственост, водят според мен подобна външна търговия и намират от страна на побогатите си съседи такова търсене на всички материали за облекло, които тяхната земя произвежда и които не могат да бъдат нито преработени, нито потребени в страната им, че то повишава цената им над онова, което коства изпращането им на тези по-богати съседи. Затова те дават известна рента на земевладелеца. Когато по-голямата част от добитъка на планинска Шотландия се употребявала на място, износът на неговите кожи бил най-значителният артикул на търговията на тази страна и това, което се разменяло срещу тях, давало известна добавка към рентата от именията в планинска Шотландия. Английската вълна, която в миналото не можела да бъде нито потребена, нито преработена в страната, намирала пазар в по-богатата и по-развита тогава Фландрия и цената ѝ давала известна добавка към рентата от земята, която я произвеждала. В страни, които не са по-добре култивирани от Англия по онова време или от английска Шотландия сега и които нямат външна търговия, материалите за облекло са очевидно толкова свръхизобилни, че голяма част от тях се изхвърля като безполезна и нито една част не може да дава рента на земевладелеца. Материалите за жилище не винаги могат да се превозват на такова голямо разстояние 129 като материалите за облекло и не стават толкова лесно предмет на външна търговия. Когато са свръхизобилни в страната, която ги произвежда, те често – дори при съвременното равнище на търговията в света – нямат никаква стойност за земевладелеца. Една добра каменна кариера в околностите на Лондон би давала значителна рента. В много части на Шотландия и Уелс тя не дава никаква рента. Сухият строителен дървен материал има голяма стойност в гъсто населена и добре култивирана страна и земята, която го произвежда, дава значителна рента. Но в много части на Северна Америка земевладелецът ще бъде много благодарен на всеки, които би откарал по-голямата част от големите му дървета. В някои части на планинска Шотландия кората на дърветата е единственият продукт на гората, който при липсата на шосета и воден транспорт може да бъде изпратен на пазара. Дървеният материал се оставя да изгние на земята. Когато строителните материали са толкова свръхизобилни, частта от тях, която се използва, има само стойността на труда и на разхода за пригодяването им за тази цел. Те не дават рента на земевладелеца, който обикновено предоставя ползването им на всеки, който си направи труда да го поиска. Но търсенето на побогатите народи понякога му позволява да получава рента за тях. Павирането на улиците на Лондон даде възможност на собствениците на някои голи скали по брега на Шотландия да извличат рента от нещо, което по-рано никога не е давало рента. Горите в Норвегия и по бреговете на Балтийско море намират пазар в много части на Великобритания, какъвто не могат да намерят в собствената си страна, и затова дават известна рента на техните собственици. Страните са гъсто населени не пропорционално на броя на хората, на които техният продукт може да осигури облекло и жилище, а пропорционално на броя на хората, които той може да храни. Когато храната е осигурена, лесно могат да се намерят необходимото облекло и жилище. Но макар последните да са налице, често може да се окаже трудно да се набави храна. В някои части дори на британските доминиони това, което се нарича къща, може да бъде построено с еднодневния труд, на един човек. Найпростият вид облекло – кожите на животни, изисква малко повече труд за тяхното обработване и подготвяне за употреба. Но той не изисква много труд. При диви и варварски народи една стотна или малко повече от една стотна от труда на цяла година ще е достатъчно да им осигури толкова облекло и жилища, колкото да бъде задоволена поголямата част от народа. Останалите деветдесет и девет стотни често са само достатъчни да им осигурят храна. Но когато в резултат на подобрения и обработване на земята трудът на едно семейство може да набавя храна за две семейства, трудът на половината общество става достатъчен да набавя храна за цялото общество. Следователно другата половина или поне по-голямата част от нея може да бъде използвана за набавяне на други неща или за задоволяване на други потребности и прищевки на човечеството. Облеклото и жилището, покъщнината и така наречените тоалетни принадлежности са главните обекти на по-голямата част от тези потребности и прищевки. Богатият човек не потребява повече храна от бедния си съсед. По качество тя може да е твърде различна и нейното подбиране и приготвяне може да изисква повече труд и умение, но по количество тя е почти една и съща. Сравнете обаче обширния дворец и големия гардероб на първия с бордея и малкото дрипи на втория, и ще видите, че разликата в тяхното облекло, жилище и покъщнина е почти също тъй голяма по качество, както и по количество. Желанието за храна е ограничено у всеки човек от неголямата вместимост на човешкия стомах, но стремежът към удобства и разхубавяване на жилището, 130 облеклото, тоалетните принадлежности и покъщнината, изглежда, няма предел или определена граница. Затова онези, които разполагат с повече храна, отколкото сами могат да потребят, са винаги готови да разменят излишъка, или, което е същото, неговата цена срещу задоволяването на другия вид потребности. Това, което остава след задоволяването на ограничените потребности, отива за задоволяване на втория вид потребности, които не могат да бъдат задоволени, а изглеждат безконечни. За да си набавят храна, бедните напрягат сили да задоволят тези прищевки на богатите, а за да си я набавят по-сигурно, те си съперничат по ниската цена и съвършенството на своята работа. Броят на работниците расте с нарастването на количеството на храната или с растящото подобряване и обработване на земята и тъй като природата на тяхното занятие допуска най-голямо разделение на труда, количеството материали, което те могат да обработят, нараства в много по-голяма степен от техния брой. Оттук възниква търсене на всеки вид материали, който човешката изобретателност може да употребява било полезно, било за украса – в строителството, облеклото, тоалетните принадлежности или покъщнината, както и на изкопаеми и минерали, съдържащи се в земните недра, на скъпоценни метали и скъпоценни камъни. Следователно не само храната е първоначалният източник на рентата, но и всяка друга част от продукта на земята, която по-късно дава рента, получава тази част от своята стойност от увеличаването на производителността на труда при добиването на храна чрез подобряването и култивирането на земята. Но тези други части от продукта на земята, които по-късно дават рента, не я дават винаги. Дори в развити и култивирани страни търсенето им не винаги е такова, че да осигурява повече от онова, което е достатъчно да плати труда и да възстанови заедно е обичайната печалба капитала, който трябва да бъде изразходван за доставянето им на пазара. Дали това търсене е такова или не, зависи от различни обстоятелства. Дали една каменовъглена мина например може да дава рента, зависи отчасти от това, доколко е богата, и отчасти от нейното местоположение. За една мина от даден вид може да се каже, че е богата или бедна, според това, дали количеството руда, което може да бъде добито от нея с определено количество труд, е по-голямо или по-малко от количеството, което може да бъде добито с еднакъв разход на труд от повечето други мини от същия вид. Някои каменовъглени мини, които имат изгодно местоположение, не могат да се разработват поради тяхната бедност. Добивът не покрива разходите. Те не могат да дават нито печалба, нито рента. Има мини, добивът от които е достатъчен само да плаща труда и да възстановява вложения в тяхната разработка капитал заедно с обичайната печалба. Те дават известна печалба на предприемача, но не дават рента на земевладелеца. Те могат да се разработват изгодно само от земевладелеца, който, бидейки сам предприемач, получава обичайната печалба от капитала, влаган в тяхната разработка. Много каменовъглени мини в Шотландия се разработват по този начин и не могат да се разработват по друг. Земевладелецът не би допуснал друг да ги разработва, без да плаща известна рента, но никой не би се съгласил да плаща каквато и да било рента. Други каменовъглени мини в същата страна, макар и достатъчно богати, не могат да се разработват поради тяхното местоположение. Известно количество руда, достатъчно да покрие разходите за разработването им, би могло да бъде добито от тях с обикновеното или дори по-малко от обикновеното количество труд; но в отдалечена от брега, рядко населена и без добри пътища или воден транспорт страна това количество 131 не би могло да бъде продадено. Каменните въглища са по-малко удобно гориво от дървата. Твърди се, че те са понездравословни. Затова цената на въглищата в местата, където те се потребяват, трябва да бъде обикновено малко по-малка от цената на дървата. Цената на дървата на свой ред се изменя със състоянието на земеделието приблизително по същия начин и точно по същата причина, както и цената на добитъка. В примитивното състояние на земеделието по-голямата част от повърхността на всяка страна е покрита с гори, които тогава са само бреме без всякаква стойност за земевладелеца, който охотно би позволил на всеки да ги сече. С развитието на земеделието горите отчасти се разчистват поради увеличаването на орната земя, а отчасти: биват съсипвани от нарасналия брой на добитъка. Макар и да не се увеличава в същата степен, както житото, което е изключително постижение на човешкия труд, добитъкът все пак се умножава под грижите и закрилата на хората, които в плодородни години правят запаси, за да могат да го изхранват в неплодородни години, и през цялата година му дават по-голямо количество фураж, отколкото му осигурява некултивираната природа, а като унищожават и изтребват неговите врагове, му дават възможност да се ползва безпрепятствено от всичко, което тя дава. Когато им се позволява да бродят из горите, многобройните стада добитък не унищожават наистина старите дървета, но не дават на младите да израснат, така че за един-два века цялата гора се съсипва. Тогава недостигът на: дърва повишава тяхната цена. Те дават добра рента и земевладелецът понякога намира, че едва ли може да използва най-добрите си земи по-изгодно, отколкото за получаване на сух: дървен материал, голямата печалба от който често компенсира късните постъпления. Приблизително такова, изглежда, е сега положението на нещата в някои части на Великобритания, където е установено, че печалбата от насаждането на гора е равна на печалбата от житна нива или пасище. Изгодата, която земевладелецът извлича от насаждането на гора, никъде не може да надвиши, поне щогоде продължително време, рентата, която биха му давали последните, и в отдалечена от морето страна, която е високо култивирана, тя често няма да бъде много по-малка от тази рента. Наистина на морския бряг на развита страна, ако за гориво могат удобно да се осигуряват каменни въглища, понякога може да е по-евтино сух дървен материал за строителни нужди да се доставя от по-малко култивирани чужди страни, отколкото да се получава в страната.. В новия град Единбург, построен през последните години, няма може би и една съчка шотландски дървен материал. Каквато и да е цената на дървата, ако цената на въглищата е такава, че разходите за отопление с въглища са почти еднакви с разходите за отопление с дърва, можем да бъдем сигурни, че на такова място и при тези обстоятелства цената на въглищата е максимално висока. Тя е такава, изглежда, в някои от отдалечените от морето части на Англия, особено в Оксфордшир, където дори простите хора смесват обикновено в печките каменни въглища с дърва и където следователно разликата в цената на тези два вида гориво не може да бъде много голяма. В произвеждащи каменни въглища страни цената на въглищата навсякъде е много под това максимално равнище. Ако не е, каменните въглища не биха могли да покриват разхода за далечен превоз по суша или по вода. Би се продавало само малко количество каменни въглища, а собствениците на каменовъглени мини намират за по-изгодно да продадат голямо количество на цена, надвишаваща малко най-ниската цена, отколкото малко количество на най-високата цена. Най-богатата каменовъглена мина също регулира цената на въглищата на всички други мини в съседство с нея. Както 132 собственикът на мината, така и предприемачът, който я разработва, намират, че като продават малко по-евтино от своите съседи, могат да получават: първият – по-голяма рента, вторият – по-голяма печалба. Техните съседи скоро биват принудени да продават своите въглища на същата цена, макар че не могат толкова лесно да си позволят това и макар че то винаги намалява, а понякога и изобщо ги лишава от тяхната рента и тяхната печалба. Някои мини изобщо биват изоставяни, други не могат да дават рента и могат да се разработват само от собственика. Най-ниската цена, на която въглищата могат да се продават що-годе продължително време, е – подобно на цената на всички други стоки – цената, която е достатъчна да възстанови капитала, който трябва да бъде изразходван за доставянето им на пазара, заедно с обичайната печалба от него. Цената на каменните въглища, добивани от мина, от която земевладелецът не може да получава рента, но която трябва да разработва сам или изобщо да изостави, трябва да бъде обикновено горе-долу около тази цена. Дори там, където въглищата дават рента, тя е обикновено по-малък дял от тяхната цена, отколкото от цената на повечето други части от суровия продукт на земята. Рентата от имение на повърхността на земята обикновено достига приблизително една трета от брутния продукт и в повечето случаи е сигурна и не зависи от случайните колебания на реколтата. За каменовъглени мини една пета от брутния продукт е твърде висока рента; тя възлиза на една десета от обичайната рента и рядко е сигурна, а зависи от случайните колебания на добива. Те са толкова големи, че в страна, където тридесетгодишен наем се смята за умерена цена на поземлен имот, десетгодишен наем се смята за добра цена на каменовъглена мина. Стойността на една каменовъглена мина за собственика често зависи толкова от нейното местоположение, колкото и от нейното богатство. Стойността на рудник зависи повече от неговото богатство и по-малко от неговото местоположение. Простите, а още повече скъпоценните метали, когато бъдат отделени от рудата, имат такава голяма стойност, че могат обикновено да покрият разходите за много дълъг сухоземен и за найдълъг морски превоз. Техният пазар не е ограничен до съседните с рудника страни, а се разпростира върху целия свят. Японската мед е търговски артикул в Европа, испанското желязо – в Чили и Перу, а перуанското сребро прониква не само в Европа, но оттам и в Китай. Цената на каменните въглища в Уестморленд или Шропшир може да оказва малко влияние върху цената им в Нюкасъл, а цената им в Лионския район може да не оказва каквото и да било влияние. Продуктите на такива отдалечени каменовъглени мини никога не могат да конкурират помежду си. Но продуктите на най-отдалечените рудници често могат да конкурират и в действителност обикновено конкурират помежду си. Затова цената на простите, а още повече на скъпоценните метали от найбогатите рудници в света трябва по необходимост да влияе повече или по-малко върху цената на тези метали от всеки друг рудник в света. Цената на медта в Япония трябва да оказва известно влияние върху цената на медта, добивана от рудниците в Европа. Цената на среброто в Перу или количеството труд или други стоки, което може да бъде купено там с нея, трябва да оказва известно влияние върху цената на среброто, добивано не само от рудниците в Европа, но и от рудниците в Китай. След откриването на рудниците в Перу повечето сребърни мини в Европа бяха изоставени. Стойността на среброто се понижи толкова много, че добивът от тези рудници не можеше вече да покрива разходите за тяхното разработване, или да възстановява с печалба храната, дрехите, жилището и другите предмети от първа необходимост, потребени при тази 133 разработка. Същото стана с мините в Куба и Сан Доминго и дори със старите мини в Перу, след като бяха открити мините в Потози. Следователно цената на всеки метал от всеки рудник, тъй като се регулира до известна степен от цената на метала, добиван от най-богатата мина в света, която действително се разработва, може при повечето от тях само да покрива разходите за разработката и рядко може да дава много висока рента на земевладелеца. Така че рентата от повечето мини образува, изглежда, само малка част от цената на простите и още по-малка част от цената на скъпоценните метали. Трудът и печалбата образуват поголямата част от цената и на едните, и на другите. Както ни съобщава преподобният г-н Борлейс, помощник-управител на калаените мини, рентата от калаените мини в Корнуел, най-богатите в света, възлиза средно на една шеста от брутния продукт. Някои мини, казва той, дават повече, а някои не дават толкова много. Рентата от някои много богати оловни мини в Шотландия също е една шеста от брутния продукт. Както съобщават Фрезие и Улоа, собственикът на сребърна мина в Перу често иска от предприемача на мината само да му потвърди, че ще стрива рудата в неговата мелница, като му плаща обичайния уем, или цената на стриването. Наистина до 1736 г. данъкът за испанския крал възлизаше на една пета от стандартното сребро, което дотогава можеше да се смята за действителната рента от повечето сребърни мини в Перу – най-богатите в света. Ако нямаше данък, тази една пета естествено щеше да принадлежи на земевладелеца и щяха да се разработват много мини, които тогава не можеха да се разработват, защото не можеха да плащат този данък. Данъкът, който се плаща на корнуелския херцог върху калая, възлиза, както се предполага, на 5 процента, или на една двадесета от неговата стойност, и каквито да са неговите размери, той също би принадлежал естествено на собственика на мината, ако калаят не се облагаше с данък. Но ако прибавите една двадесета към една шеста, вие ще установите, че цялата средна рента от калаените мини в Корнуел се е отнасяла към цялата средна рента от сребърните мини в Перу както тринадесет към дванадесет. Но сребърните мини в Перу сега не могат да дават дори тази ниска рента и данъкът върху среброто бе намален в 1736 г. от една пета на една десета. Дори този данък върху среброто изкушава за контрабанда повече от данъка в размер на една двадесета, събиран от калая, а контрабандирането на ценна стока трябва да е много по-лесно от контрабандирането на обемиста стока. Затова, както се говори, данъкът в полза на испанския крал се плаща много зле, докато данъкът в полза на корнуелския херцог се плаща много добре. Следователно рентата образува вероятно по-голямата част от цената на калая, добиван от най-богатите калаени мини, отколкото от цената на среброто, добивано от найбогатите сребърни мини в света. След възстановяването на капитала, вложен в разработването на тези различни мини, заедно с обичайната печалба това, което отива за собственика, е повече при простите, отколкото при скъпоценните метали. Печалбата на предприемачите на сребърни мини в Перу обикновено също не е много голяма. Същите най-уважавани и добре осведомени автори ни съобщават, че когато един човек се заема да разработва нова мина в Перу, всички го смятат за обречен на фалит и разорение и поради това го избягват и странят от него. На разработването на мини се гледа там сякаш – както и у нас – като на лотария, в която печелившите билети не компенсират празните, макар че големите размери на някои печалби изкушават много авантюристи да пропиляват състоянията си в такива съмнителни начинания. Но тъй като суверенът получава значителна част от своя доход от продукта на 134 сребърните мини, законът в Перу по всякакъв начин поощрява откриването и разработването на нови мини. Всеки, който открие нова мина, има правото да отмери 246 фута в дължина по предполаганото от него направление на жилата и два пъти помалко в ширина. Той става собственик на тази част от мината и може да я разработва, без да плаща каквото и да било възнаграждение на земевладелеца. Интересите на корнуелския херцог доведоха до почти същите разпоредби в това старо херцогство. Всеки, който открие калаена мина в пусти и незаградени места, може да очертае нейните граници в определени размери, което се нарича разграничаване на мината. Той става действителният собственик на мината и може или да я разработва сам, или да я даде под наем на друг без съгласието на собственика на земята, на когото обаче трябва да плаща много малко възнаграждение за нейното разработване. И при двете законни разпоредби свещените права на частна собственост са пожертвувани пред предполагаемите интереси на държавния доход. По същия начин се поощрява в Перу откриването и разработването на нови златни мини и кралският данък върху златото възлиза само на една двадесета от стандартния метал. Той е бил по-рано една пета, след това една десета, както за среброто, но било установено, че разработването не може да покрие дори по-ниския от тези два данъка. Но, казват същите автори Фрезие и Улоа, ако рядко може да се намери човек, който да е направил състояние от разработването на сребърна мина, още по-рядко е да се намери човек, който да е направил състояние от златна мина. Тази двадесета част е, изглежда, цялата рента, която дават повечето златни мини в Чили и Перу. При това златото може да се контрабандира много по-лесно дори от среброто не само поради по-голямата стойност на метала пропорционално на неговия обем, но и поради особения начин, по който природата го произвежда. Среброто много рядко се среща в чист вид и като повечето други метали е обикновено примесено с някаква друга маса, от която не може да бъде отделено в такива количества, които да покриват разходите, а чрез твърде тежка и досадна операция, която може да се извършва добре само в специално построени за целта работилници и затова трудно може да се скрие от надзора на кралските чиновници. Златото, напротив, почти винаги се среща в чист вид. То се намира понякога на парчета с известни размери и дори когато е примесено във вид на малки и почти незабележими частици с пясък, пръст и други чужди тела, може да бъде отделено от тях чрез много кратка и проста операция, която може да бъде извършена във всяка частна къща от всеки, който притежава малко количество живак. Следователно, ако кралският данък се плаща само зле от среброто, той вероятно се плаща много по-зле от златото и рентата трябва да образува много по-малка част от цената на златото, отколкото дори от цената на среброто. Най-ниската цена, на която скъпоценните метали могат да се продават, или наймалкото количество други стоки, срещу което те могат да се разменят що-годе продължително време, се регулира от същите принципи, които установяват най-ниската обичайна цена на всички други стоки. Тя се определя от капитала, който трябва обикновено да бъде вложен, и от стойността на храната, дрехите и жилището, които трябва обикновено да бъдат потребени за доставянето им от мината до пазара. Тя трябва да бъде поне достатъчна да възстанови този капитал с обичайната печалба. Най-високата цена обаче по необходимост се определя, изглежда, само от действителния недостиг или изобилие на самите тези метали. Тя не се определя от недостига или изобилието на която и да било друга стока, така както цената на каменните въглища се определя от цената на дървата, над която никакъв недостиг не 135 може да я повиши. Увеличете недостига на злато до известна степен, и най-малката частица от него може да стане по-ценна от диамант и да се разменя срещу по-голямо количество други стоки. Търсенето на тези метали се дължи отчасти на тяхната полезност и отчасти на тяхната красота. С изключение на желязото, те са по-полезни от може би всеки друг метал. Тъй като са по-малко изложени на ръждясване и замърсяване, те по-лесно могат да се поддържат чисти и поради това приборите на трапезата и в кухнята често са по-приятни, когато са направени от тях. Един сребърен котел е по-чист от оловен, меден или калаен и същото качество би направило златен котел още по-добър от сребърен. Но главното им достойнство се дължи на тяхната красота, която ги прави особено пригодни за украсяване на дрехите и покъщнината. Никаква боя или багрило не може да даде толкова блестящ цвят като позлатата. Достойнството на тяхната красота се засилва до голяма степен от тяхната рядкост. За повечето богати хора главната наслада от богатството се състои в парадирането с богатство, която за тях никога не е тъй пълна, както когато притежават онези несъмнени белези на богатството, които не може да притежава никой освен тях. В техните очи достойнството на един предмет, който е щогоде полезен или красив, значително се увеличава от неговата рядкост или от големия труд, който изисква набавянето на що-годе значително количество от него, труд, който никой освен тях не може да си позволи да плати. Те охотно купуват такива предмети на по-висока цена от много по-красиви и по-полезни, но по-обикновени неща. Тези качества на полезност, красота и рядкост са първоначалното основание за високата цена на скъпоценните метали или за голямото количество други стоки, срещу което те могат да се разменят навсякъде. Тази стойност е предшествувала използването им като монети и не е зависела от него, а е била именно качеството, което ги е направило пригодни за тази цел. Но това използване, създавайки ново търсене и намалявайки количеството, което може да бъде използвано по друг начин, може по-късно да е съдействувало за това, да поддържа или повишава тяхната стойност. Търсенето на скъпоценни камъни е обусловено изключително от тяхната красота. Те могат да служат само за украшение и достойнството на тяхната красота значително се увеличава от тяхната рядкост или от трудността и разходите, свързани с добиването им от мините. Така че работната заплата и печалбата в повечето случаи образуват почти цялата висока цена на скъпоценните камъни. Рентата влиза в нея само с много малък дял, а често изобщо не влиза и само най-богатите мини дават що-годе значителна рента. Когато Таверние, бижутер, посетил диамантените мини в Голконда и Визиапур, той бил осведомен, че суверенът на страната, в полза на когото те се разработвали, заповядал да бъдат затворени всички мини с изключение на онези, които давали най-големите и найхубавите камъни. Другите, изглежда, не заслужавали според собственика да бъдат разработвани. Тъй като цената на скъпоценните метали и скъпоценните камъни се регулира в целия свят от цената им от най-богатата мина, рентата, която една мина за скъпоценни метали или скъпоценни камъни може да дава на своя собственик, е пропорционална не на нейното абсолютно, а на така нареченото ѝ относително богатство, или на нейното превъзходство над другите мини от същия вид. Ако бъдат открити нови мини, които превъзхождат мините в Потози толкова, колкото последните превъзхождаха европейските мини, стойността на среброто би паднала толкова, че би направила безпредметно разработването дори на мините в Потози. Преди откриването на Испанска Западна Индия най-богатите мини в Европа може да са давали на своите собственици 136 толкова голяма рента, колкото дават сега най-богатите мини в Перу. Макар количеството на добиваното сребро да е било по-малко, то може да се е разменяло срещу еднакво количество други стоки и делът на собственика може да му е давал възможност да купи или получи в разпореждане еднакво количество труд или стоки. Стойността на продукта и на рентата, действителният доход, който те са носели на обществото и на собственика, може да са били същите. Най-богатите мини за скъпоценни метали или скъпоценни камъни могат да прибавят много малко към богатството на света. Един продукт, чиято стойност идва главно от неговата рядкост, по необходимост губи от тази стойност в резултат на неговото изобилие. Един сребърен сервиз и фриволните украшения по дрехите и покъщнината ще могат да бъдат купени за по-малко количество труд или за по-малко количество стоки и в това ще се състои единствената изгода, която светът ще извлече от това изобилие. Друго е положението с именията на повърхността на земята. Стойността на техния продукт и тяхната рента са пропорционални на абсолютното, а не на относителното им плодородие. Земя, която произвежда известно количество храна, облекло и жилища, винаги може да осигурява храна, облекло и подслон на известен брой хора и какъвто и да е делът на земевладелеца, с него той винаги ще получи в разпореждане съответно количество от труда на тези хора или от стоките, с които този труд може да го снабди. Стойността на най-неплодородната земя не намалява от съседството на найплодородната. Напротив, тя обикновено нараства от това. Големият брой хора, изхранвани от плодородната земя, създават пазар за значителна част от продукта на неплодородната, какъвто тя никога не би намерила сред онези, които единствено може да храня със своя продукт. Всичко, което увеличава плодородието на земята при производството на храна, не само увеличава стойността на земите, на които са били осъществени подобрения, но и съдействува също за увеличаване стойността на много други земи, създавайки ново търсене на техния продукт. Изобилната храна, с която в резултат на подобренията на земята много хора разполагат свръх онова, което сами могат да потребят, е главната причина за търсенето на скъпоценни метали и скъпоценни камъни, както и на всяко друго удобство и украшение на облеклото, жилището, покъщнината и тоалетните принадлежности. Храната не само образува главната част от богатството на света. Именно нейното изобилие образува главната част от стойността на много други видове богатство. Бедните жители на Куба и Сан Доминго, когато те били открити за пръв път от испанците, носели малки късчета злато като украшения в косите си и по други части на облеклото си. Те ги ценели, изглежда, така, както ние бихме ценили дребни камъчета с малко по-необикновена красота, и им придавали такава стойност, колкото струвал трудът за тяхното събиране, но не и такава, че да откажат да ги дадат на онзи, който им ги поиска. Те ги давали на своите нови гости при първо поискване, без да си дават, изглежда, сметка, че са им правили много ценен подарък. Те се учудвали на настървението, с което испанците се стремели да ги получат, и нямали каквато и да било представа, че някъде може да има страна, в която много хора разполагат с такъв голям излишък от храна, така оскъдна при тях самите, че срещу много малко количество от тези блестящи дрънкулки да са готови да дадат толкова храна, колкото би могла да изхрани цяло семейство в продължение на много години. Ако някой им бил обяснил това, страстта на испанците нямало да ги изненада. 137 Раздел III. За колебанията в съотношението между съответните стойности на онзи вид продукт, който винаги дава рента, и на онзи вид, който понякога дава, а понякога не дава рента Растящото изобилие на храна вследствие на растящите подобрения и обработка трябва по необходимост да увеличава търсенето на всяка част от продукта на земята, която не служи за храна и която може да бъде употребена полезно или за украса. Затова би могло да се очаква, че в целия ход на развитието може да се наблюдава само едно изменение в сравнителните стойности на тези два различни вида продукти. Стойността на онзи вид продукт, който понякога дава, а понякога не дава рента, трябва постоянно да расте пропорционално на стойността на онзи вид, който винаги дава известна рента. С развитието на занаятите и промишлеността материалите за облекло и жилище, полезните изкопаеми и минералите на земята, скъпоценните метали и скъпоценните камъни трябва постепенно да се търсят все повече и повече и постепенно да се разменят срещу все по-голямо количество храна, или – с други думи – да стават постепенно все по-скъпи. Това действително е било така с повечето от тези предмети в повечето случаи и щеше да бъде с всички тях във всички случаи, ако специални обстоятелства не увеличаваха в някои случаи предлагането на някои от тях в още по-голяма степен от търсенето. Стойността на кариера за облицовъчен камък например до необходимост ще расте с напредъка и нарастването на населението на областта около нея, особено ако тя е единствената в тази област. А стойността на сребърна мина, макар и на хиляда мили от нея да няма друга мина, няма по необходимост да расте с напредъка на страната, в която тя се намира. Пазарът за продукта на кариера за облицовъчен камък рядко може да се простира на повече от няколко мили около нея и търсенето трябва обикновено да съответствува на напредъка и броя на населението на този малък район. А пазарът за продукта на сребърна мина може да се простира върху целия свят. Следователно, ако светът, общо взето, не прогресира и населението му не расте, търсенето на сребро може съвсем да не нараства вследствие на прогреса дори на голяма страна, намираща се в съседство с мината. Но дори светът, общо взето, да прогресира, все пак ако в хода на този прогрес бъдат открити нови мини, много по-богати от известните по-рано, макар че търсенето на сребро по необходимост би нараствало, все пак предлагането му може да нарасне в толкова по-голяма степен, че действителната цена на този метал може постепенно да пада, т.е. дадено количество, например един фунт от него, може постепенно да почне да купува или получава в разпореждане все по-малко количество труд или да се разменя срещу все по-малко количество жито – главната съставна част от средствата за живот на работника. Големият пазар на среброто е търговската и цивилизованата част на света. Ако вследствие на общия напредък търсенето на този пазар нарасне, а в същото време предлагането не се увеличи в същата пропорция, стойността на среброто ще нараства постепенно пропорционално на стойността на житото. Дадено количество сребро ще се разменя срещу все по-голямо количество жито, или, с други думи, средната парична цена на житото ще се понижава постепенно все повече. Ако, напротив, вследствие на някое случайно обстоятелство предлагането расте много години наред в по-голяма степен от търсенето, този метал постепенно ще 138 поевтинява все повече, или, с други думи, средната парична цена на житото, въпреки всички подобрения, ще се повишава постепенно все повече. Но ако, от друга страна, предлагането на този метал расте приблизително в същата степен, както и търсенето, той ще продължава да се купува или разменя срещу приблизително същото количество жито и средната парична цена на житото, въпреки всички подобрения, ще си остава приблизително същата. Тези три случая изчерпват, изглежда, всички възможни комбинации, които могат да се наблюдават в хода на общия напредък; и ако можем да съдим по това, което е станало във Франция и Великобритания, през последните четири века всяка от тези три различни комбинации се е наблюдавала, изглежда, на европейския пазар, и то в почти същия ред, в който ги изложих по-горе. Отклонение относно колебанията в стойността на среброто през последните четири века Първи период В 1350 г. и известно време преди това средната цена на един квартер пшеница в Англия е била, изглежда, не по-малко от 4 унции сребро, тауърско тегло, равни приблизително на 20 шилинга сегашни пари. От тази цена тя, изглежда, е паднала постепенно на 2 унции сребро, равни на около 10 шилинга сегашни пари – цената, по която вървяла в началото на XVI век и по която продължавала, изглежда, да върви до около 1570 година. В 1350 г., 25-ата година от царуването на Едуард III, бил приет така нареченият статут за работниците. Във встъпителната му част се съдържат сериозни оплаквания от нахалството на слугите, които настоявали пред господарите да им повишат работната заплата. Затова статутът предписва, че всички слуги и работници трябва да се задоволяват занапред със същата работна заплата и плащане в натура (плащането в натура ставало в онези времена не само под формата на дрехи, но и на продоволствие), които те получавали обикновено през 20 ата година от царуването на краля и през предшествуващите четири години; че поради това пшеницата, която получават, никъде не трябва да се оценява по-високо от 10 пенса бушела и че господарят винаги може по свое усмотрение да им даде пшеница или пари. Следователно 10 пенса за един бушел в 25-ата година от царуването на Едуард III са били смятани за твърде умерена цена на пшеницата, щом е бил нужен специален статут, който да задължи слугите да я приемат вместо обичайното плащане в натура; тя била смятана за справедлива цена и 10 години преди това, в 16-ата година от царуването на краля – срока, до който се отнася статутът. Но в 16-ата година от царуването на Едуард III 10 пенса съдържали около половин унция сребро, тауърско тегло, и се равнявали приблизително на половин крона сегашни пари. Следователно 4 унции сребро, тауърско тегло, равни на 6 шилинга и 8 пенса тогавашни пари и на около 20 шилинга сегашни пари, трябва да са били смятани за умерена цена за един квартер от 8 бушела. Статутът несъмнено е по-добро доказателство за онова, което било смятано тогава за умерена цена на зърнените храни, отколкото цените през отделни години, които са били отбелязани от историци и други автори в повечето случаи поради извънредно високия или ниския им размер и от които следователно трудно можем да си съставим представа за обичайните им цени. Освен това има и други основания да се смята, че в началото на 139 XIV век и известно време преди това обичайната цена на пшеницата не била по-малко от 4 унции сребро за един квартер и че цената на другите зърнени храни е била пропорционална на нея. В 1309 г. Ралф де Бори, игумен на манастира св. Августин в Кентърбери, дал в деня на встъпването си в длъжност банкет, от който Уилям Тори е запазил не само менюто, но и цените на много отделни неща. На този банкет били консумирани: първо, 53 квартера пшеница, която струва 19 фунта, или 7 шилинга и 2 пенса квартера, равни на около 21 шилинга и 6 пенса сегашни пари; второ, 58 квартера малц, който струва 17 ф. ст. и 10 шилинга, или 6 шилинга квартера, равни на около 18 шилинга сегашни пари; трето, 20 квартера овес, който струва 4 ф. ст., или 4 шилинга квартера, равни на около 12 шилинга сегашни пари. Цените на малца и овеса тук били, изглежда, по-високи от обичайното им съотношение с цената на пшеницата. Тези цени не са отбелязани поради това, че са изключително високи или ниски, а се споменават случайно като цени, платени фактически за големи количества зърнени храни, консумирани на банкет, известен със своето великолепие. В 1262 г., 51-вата година от царуването на Хенрих III, бил възобновен един стар статут, наречен наредба за цената на хляба и бирата, която, както кралят казва в мотивите, била образувана по времето на неговите предшественици, бивши крале на Англия. Така че тя датира вероятно от времето на дядо му – Хенрих III, а може би и от времето на завоюването на Англия от норманите. Тя определя цената на хляба съобразно с измененията в цената на пшеницата на 1 шилинг до 20 шилинга квартера тогавашни пари. Но подобни статути обикновено предвиждат еднакво всички отклонения от средната цена – както под, така и над нея. Следователно 10 шилинга, съдържащи 6 унции сребро, тауърско тегло, и равни на около 30 шилинга сегашни пари, трябва при това предположение да са били смятани за средна цена на един квартер пшеница по времето, когато този статут бил приет за пръв път, и все още да са били смятани за такава цена до 51-вата година от царуването на Хенрих III. Затова не бихме сгрешили много, ако предположим, че средната цена е била не по-малка от 1/3 от найвисоката цена, която този статут определя за цена на хляба, или от 6 шилинга и 8 пенса тогавашни пари, съдържащи 4 унции сребро, тауърско тегло. И така, от тези различни факти ние, изглежда, имаме основание да заключим, че около средата на XIV век и през значителен период преди това средната или обичайната цена на един квартер пшеница не е била по-малка от 4 унции сребро, тауърско тегло. От около средата на XIV век до началото на XVI век разумната и умерена, т.е. обичайната или средна цена на пшеницата, изглежда, паднала постепенно на около половината от тази цена, така че в края на краищата се понижила на около 2 унции сребро, тауърско тегло, равни на около 10 шилинга сегашни пари. Пшеницата продължавала да върви по тази цена до около 1570 година. В разходната книга на Хенрих, петия нортумберландски граф, съставена в 1512 г., има две различни цени на пшеницата. Едната е 6 шилинга и 8 пенса квартера, а другата само 5 шилинга и 8 пенса. В 1512 г. 6 шилинга и 8 пенса съдържали само 2 унции сребро, тауърско тегло, и се равнявали на около 10 шилинга сегашни пари. От 25-ата година от царуването на Едуард III до началото на царуването на Елизабета, т.е. повече от два века, 6 шилинга и 8 пенса все още били смятани, както се вижда от няколко различни статута, за умерена и разумна, т.е. за обичайна или средна цена на пшеницата. Но количеството сребро, което се съдържало в тази номинална сума, през 140 този период постепенно намалявало вследствие на някои изменения в монетата. Увеличаването на стойността на среброто обаче до такава степен уравновесявало, изглежда, намалението на неговото количество, съдържащо се в същата номинална сума, че законодателството не смятало за нужно да обърне внимание на това обстоятелство. Така в 1436 г. било постановено, че пшеницата не може да се изнася без разрешение, когато цената ѝ не надвишава 6 шилинга и 8 пенса, а в 1463 г. било постановено, че пшеница не може да се внася, ако цената ѝ не надвишава 6 шилинга и 8 пенса квартера. Законодателните органи смятали, че при толкова ниска цена износът не може да представлява неудобство, но когато тя се повиши, става целесъобразно да се допусне вносът. Следователно 6 шилинга и 8 пенса, които съдържали приблизително толкова сребро, колкото 13 шилинга и 4 пенса сегашни пари (една трета по-малко, отколкото същата номинална сума съдържала по времето на Едуард III), са били смятани в онези времена за умерена и разумна цена на пшеницата. В 1554 г., 1-вата и 2-рата година от царуването на Филип и Мери, и в 1558 г., 1-вата година от царуването на Елизабета, износът на пшеница бил по същия начин забранен във всички случаи, когато цената на един квартер надвишавала 6 шилинга и 8 пенса, които тогава не съдържали 2 пенса сребро повече, отколкото същата номинална сума понастоящем. Но скоро било установено, че да се ограничава износът на пшеница, докато цената ѝ е толкова ниска, означава всъщност да се забрани той изобщо. Затова в 1562 г., 5-ата година от царуването на Елизабета, износът на пшеница бил разрешен от някои пристанища във всички случаи, когато цената на един квартер не надвишавала 10 шилинга, които съдържали приблизително същото количество сребро, колкото и равна номинална стойност понастоящем. Следователно тази цена била смятана по онова време за умерена и разумна цена на пшеницата. Тя почти съвпада с оценката в нортумберландската разходна книга от 1512 година. Че във Франция средната цена на зърнените храни също била много по-ниска в края на XV и началото на XVI век, отколкото през предшествуващите два века, е отбелязано от г-н Дюпре дьо Сен-Мор и от великолепния автор на „Есе за житната политика“. Тяхната цена вероятно е паднала през същия период по същия начин в по-голямата част от Европа. Това повишение на цената на среброто в сравнение с цената на житото може да се е дължало напълно на увеличеното търсене на този метал вследствие на растящите подобрения и култивация при неизменно предлагане през това време или – при неизменно търсене – може да се е дължало напълно на постепенно намаляване на предлагането, тъй като повечето от известните по онова време мини в света били значително изчерпани и оттук разходите за тяхното разработване били нараснали значително, или може да се е дължало отчасти на едното, отчасти на другото от тези две обстоятелства. В края на XV век и началото на XVI век по-голямата част от Европа вървяла към по-стабилна форма на управление в сравнение с онова, на което се радвала няколко века преди това. Увеличаването на сигурността естествено води към по-бързо икономическо развитие, а търсенето на скъпоценни метали, както и на всеки друг луксозен предмет и украшение, естествено расте с нарастването на богатството. Един по-голям годишен продукт ще изисква по-голямо количество монети за своето обръщение; а по-голям брой богати хора ще изисква по-голямо количество сребърни прибори и други украшения от сребро. Естествено е да се предположи също, че повечето мини, които снабдявали тогава европейския пазар със сребро, може да са били доста изчерпани и разработването им да е станало по-скъпо. Много от тях били разработвани 141 още от времето на римляните. Но повечето от онези, които са писали за цените на стоките в стари времена, са на мнение, че от завоюването на Англия от норманите, може би от нахлуването на Юлий Цезар до откриването на мините в Америка, стойността на среброто непрекъснато е намалявала. На това мнение са ги навели, изглежда, отчасти констатациите, които са имали възможност да направят относно цените на житото и на някои други части от суровия продукт на земята, и отчасти разпространеният възглед, че както количеството на среброто естествено расте във всяка страна с нарастването на богатството, така стойността му намалява с увеличаването на неговото количество. В констатациите си за цените на житото те често са били заблуждавани, изглежда, от три различни обстоятелства. I. В стари времена почти всички ренти се плащали в натура – с определено количество жито, добитък, домашни птици и т. н. Но понякога се случвало земевладелецът да уговаря, че си запазва правото да иска от арендатора или годишно плащане в натура, или известна сума пари вместо него. Цената, по която плащането в натура се заменяло по този начин с известна сума пари, се нарича в Шотландия конверсионна цена. Тъй като правото на избор принадлежи винаги на земевладелеца, в интерес на арендатора е необходимо конверсионната цена да бъде по-скоро под, отколкото над средната пазарна цена. Съобразно с това на много места тя не надвишава много половината от тази цена. В по-голямата част от Шотландия този обичай все още съществува по отношение на домашните птици, а в някои места и по отношение на добитъка. Той е щял може би да се запази и по отношение на житото, ако не му беше сложила край институцията на определяните от данъчните власти цени на житото. Те представляват годишна оценка – на базата на законно установена цена – на средната цена на различните видове зърнени храни и на различните качества от всеки вид съобразно с фактическата им пазарна цена във всяко отделно графство. Тази институция направи доста сигурно за арендатора и много по-удобно за земевладелеца да конвертират, както се изразяват те, житната рента по-скоро в съответната данъчна цена на всяка година, отколкото в що-годе фиксирана цена. Но авторите, които са събирали данни за цените на житото в стари времена, изглежда, често са вземали погрешно така наречената в Шотландия конверсионна цена за фактическата пазарна цена. На едно място Флитууд признава, че е направил тази грешка. Но тъй като е писал книгата си със специална цел, той смята за нужно да направи това признание едва след като привежда тази конверсионна цена петнадесет пъти. Цената е 8 шилинга за един квартер пшеница. В 1423 г., която е първата година, за която той я привежда, тази сума съдържала същото количество сребро, колкото 16 шилинга сегашни пари. Но в 1562 г. – последната, за която той я привежда, тя не съдържала повече, отколкото същата номинална сума съдържа понастоящем. II. Авторите били заблудени от небрежността, с която някои стари закони, които установявали твърди цени на някои стоки, били преписвани понякога от мързеливи преписвани, а може би и съставяни от законодателите. Старите закони, установяващи твърди цени, в началото, изглежда, винаги определяли каква трябва да бъде цената на хляба и бирата, когато цената на пшеницата и ечемика е най-ниска, а след това посочвали как трябва да се изменя постепенно с постепенното повишаване на цените на тези два вида зърнени храни над най-ниското им равнище. Но 142 преписваните на тези закони често смятали, изглежда, за достатъчно да препишат закона само до първите три-четири цени и най-ниската цена, като си спестявали по този начин труда и смятали, както предполагам, че това е достатъчно, за да покаже каква пропорция трябва да се съблюдава при всички по-високи цени. Така в закона, който установил твърда цена на хляба и бирата в 51-вата година от царуването на Хенрих III, цената на хляба се установявала съобразно с различните цени на пшеницата от 1 до 20 шилинга тогавашни пари за един квартер. Но в ръкописите, от които били печатани различните издания на законите, предшествуващи изданието на гн Ръфхед, преписвачите никога не преписвали тези наредби по-нататък от цената от 12 шилинга. Затова някои автори, заблудени от това неизправно преписване, твърде естествено заключили, че средната цена, или 6 шилинга за един квартер, равни на около 18 шилинга сегашни пари, е била обичайната или средната цена на пшеницата по онова време. В статута за двуколката и позорния стълб, издаден приблизително по същото време, цената на бирата се регулирала съобразно с всяко 6-пенсово повишение на цената на ечемика – от 2 до 4 шилинга за квартер. Но че тези 4 шилинга не били смятани за найвисоката цена, която ечемикът често можел да достига в онези времена, а че тези цени се давали само като пример за съотношението, което трябва да се съблюдава при всички други цени, били те по-високи или по-ниски, можем да заключим от последните думи на статута: ,,Et sic deinceps crescetur vel diminuetur per sex denarios“. Изразът е твърде неиздържан, но смисълът е доста ясен: „Така че цената на бирата да се повишава или понижава съобразно с всяко 6-пенсово повишение или понижение на цената на ечемика“. При съставянето на този статут самите законодатели са били, изглежда, толкова небрежни, колкото преписваните при преписването на другия. В един стар ръкопис на „Regiam Majestatem“, стар шотландски сборник от закони, има един закон, в който цената на хляба се определя – съобразно с различните цени на пшеницата – от 10 пенса до 3 шилинга за един шотландски бол, равен на около половин английски квартер. Три шотландски шилинга по времето, когато се предполага, че е била определена със закон тази цена, се равнявали на около 9 шилинга сегашни пари. Г-н Ръдиман35, изглежда, заключава от това, че 3 шилинга са били най-високата цена, която пшеницата е достигала изобщо в онези времена, и че 10 пенса, 1 шилинг или наймного 2 шилинга са били обичайната ѝ цена. Но ако направим справка в ръкописа, става очевидно, че всички тези цени са дадени само като примери за съотношението, което трябва да се съблюдава между съответните цени на пшеницата и хляба. Законът завършва с думите: Reliqua judicabis secundum praescripta habendo respectum ad pretium bladi“, което значи: „За останалите случаи ще съдите според горенаписаното, съобразявайки се с цената на житото“. III. Посочените автори били, изглежда, заблудени и от твърде ниската цена, на която пшеницата се продавала понякога в стари времена, и смятали, че тъй като най-ниската ѝ цена била тогава много по-ниска, отколкото в по-късни времена, обичайната ѝ цена трябва също да е била много по-ниска. Но те са можели да установят, че в онези стари времена най-високата ѝ цена е била точно толкова по-висока, колкото най-ниската ѝ цена е била по-ниска от всяка известна цена в по-късни времена. Така за 1270 г. Флитууд ни дава две цени за един квартер пшеница. Едната е 4 фунта и 16 шилинга тогавашни 35 Вж. неговия предговор към Лидерсоновите Diplomata Scotiae. 143 пари, равни на 14 ф. ст. и 8 шилинга сегашни пари, другата е 6 фунта и 8 шилинга, равни на 19 ф. ст. и 4 шилинга сегашни пари. В края на XV или в началото на XVI век не може да се намери цена, която да се приближава до тези прекомерни цени. Цената на житото, макар и изложена на колебания във всички времена, се колебае най-много в онези размирни и неуредени общества, в които разстройството на всяка търговия и съобщения не позволява изобилието на една част от страната да облекчи недостига в друга. В метежното състояние на Англия при Плантагенетите, които я управлявали от около средата на XII докъм края на XV век, един окръг можел да плува в изобилие, докато друг на неголямо разстояние от него можел да търпи всички ужаси на глада поради това, че реколтата му е унищожена от някои превратности на годишните времена или от нахлуването на някой съседен барон, и все пак ако между тях се простирали земите на враждебен лорд, първият окръг може да не е бил в състояние да окаже и най-малката помощ на втория. При твърдото управление на Тюдорите, които управлявали Англия през последната част на XV век и през целия XVI век, никой барон не бил достатъчно могъщ да се осмели да наруши обществената сигурност. В края на настоящата глава читателят ще намери всички цени на пшеницата, събрани от Флитууд за периода от 1202 до 1579 г., включително началната и крайната година, превърнати в сегашни пари и подредени хронологически в седем раздела от по дванадесет родини. В края на всеки раздел той ще намери също средната цена за дванадесетте години, от които той се състои. За този продължителен период Флитууд е могъл да събере данни за цените за не повече от осемдесет години, така че за попълването на последните дванадесет години липсват четири. Затова аз съм прибавил от данните на Итънския колеж цените за 1598, 1599, 1600 и 1601 година. Това е единственото допълнение, което съм направил. Читателят ще види, че от началото на XIII до малко по-късно от средата на XVI век средната цена за всеки 12 години става постепенно все по-ниска и че към края на XVI век започва отново да се повишава. Наистина цените, данни за които Флитууд е могъл да събере, са били, изглежда, главно цени, забележителни с извънредно високия или извънредно ниския си размер, и аз не твърдя, че от тях могат да се направят що-годе достоверни изводи. Но доколкото доказват изобщо нещо, те потвърждават мнението, което се опитах да обоснова. А самият Флитууд, заедно с повечето други автори, изглежда, е смятал, че през целия този период стойността на среброто непрекъснато е намалявала вследствие на растящото му изобилие. Цените на житото, данни за които той сам е събрал, несъмнено не се съгласуват с това мнение. Те напълно се съгласуват с мнението на г-н Дюпре дьо СенМор и мнението, което аз се опитах да изложа. Епископ Флитууд и г-н Дюпре дьо СенМор са двамата автори, които, изглежда, са събрали с най-голямо старание и точност данни за цените на различни стоки в стари времена. Има нещо странно в това, че макар мненията им да са толкова различни, техните данни, поне що се отнасят до цената на житото, съвпадат толкова точно. Но най-задълбочените автори извеждат голямата стойност на среброто в онези стари времена не толкова от ниската цена на житото, колкото от ниската цена на някои други части от суровия продукт на земята. Според тях житото, представлявайки един вид фабрикат, било в онези примитивни времена много по-скъпо пропорционално на повечето други стоки, т.е. – както предполагам – от повечето нефабрикати като например добитък, домашни птици, различни видове дивеч и т. н. Че в онези времена на бедност и варварство те били пропорционално много по-евтини от житото, е несъмнено вярно. Но това било следствие не на високата стойност на среброто, а на 144 ниската стойност на тези стоки. То се дължало не на това, че в онези времена среброто можело да купи или да представлява по-голямо количество труд, а на това, че подобни стоки можели да купят или да представляват много по-малко количество труд, отколкото в период на по-голям напредък и богатство. Среброто трябва безспорно да е по-евтино в Испанска Америка, отколкото в Европа; в страната, където се добива, отколкото в страната, за която се транспортира с цената на дълъг превоз по суша и по море, на навло и застраховка. Но както казва Улоа, 21 и половина пенса били преди не много години в Буенос Айрес цената на вол, избран от стадо от триста-четиристотин глави. А г-н Байрон съобщава, че 16 шилинга били цената на добър кон в столицата на Чили. В страна, която е естествено плодородна, но далеч по-голямата част от която е съвсем необработена, добитъкът, домашните птици, различните видове дивеч и т. н., тъй като могат да бъдат придобити с много малко количество труд, ще купуват или получават в разпореждане само много малко количество труд. Ниската парична цена, на която те могат да бъдат продадени, не е доказателство, че действителната стойност на среброто там е много висока, а че действителната стойност на тези стоки е много ниска. Трудът – това трябва винаги да се помни, – а не дадена стока или група от стоки, е действителното мерило на стойността както на среброто, така и на всички други стоки. Но в почти пусти или само рядко населени страни добитъкът, домашните птици, различните видове дивеч и т. н., тъй като са непосредствени продукти на природата, често биват произвеждани от нея в много по-голямо количество, отколкото е нужно за потреблението на жителите. При такова положение на нещата предлагането обикновено надвишава търсенето. Затова при различни състояния на обществото, на различни стъпала на развитието подобни стоки ще представляват или ще бъдат еквивалентни на твърде различни количества труд. При всяко състояние на обществото, на всяко стъпало на развитието житото е продукт на човешкия труд. Но средният продукт на всеки вид труд винаги отговаря повече или по-малко точно на средното потребление, а средното предлагане – на средното търсене. Освен това на всяко различно стъпало на развитието добивът на еднакви количества жито при същата почва и климат ще изисква средно приблизително равни количества труд, или, което се свежда до същото, цената на приблизително равни количества труд, защото непрекъснатото нарастване на производителната сила на труда в напреднал стадий на обработване на земята се уравновесява повече или по-малко от непрекъснатото нарастване на цената на добитъка – главното оръдие на земеделието. Следователно поради всичко това можем да бъдем сигурни, че при всяко състояние на обществото, на всяко стъпало на развитието равни количества жито с по-голямо приближение ще представляват или ще бъдат еквивалентни на равни количества труд, отколкото равни количества от която и да било друга част от суровия продукт на земята. Съобразно с това житото, както бе вече отбелязано, във всички различни стадии на богатството и напредъка е поточно мерило на стойността от която и да било друга стока или група стоки. Затова във всички тези различни стадии ние можем да съдим по-добре за действителната стойност на среброто, като я сравняваме с житото, отколкото с която и да било друга стока или група от стоки. Освен това житото или онова, което служи като обичайна и любима растителна храна на народа, образува във всяка цивилизована страна главната част от средствата за живот на работника. В резултат на разширяването на земеделието земята на всяка страна произвежда много по-голямо количество растителна, отколкото животинска храна, и 145 работникът навсякъде се храни главно с тази здрава храна, която е най-евтина и найизобилна. Месото, ако изключим най-процъфтяващите страни или онези, където трудът е най-високо платен, е само незначителна част от средствата му за живот, домашните птици още по-малка част от тях, а дивечът изобщо не влиза в тях. Във Франция и дори в Шотландия, където трудът е малко по-добре платен, отколкото във Франция, трудещият се бедняк рядко яде месо освен на празници или в други извънредни случаи. Затова паричната цена на труда зависи много повече от средната парична цена на житото – средствата за живот на работника, отколкото от паричната цена на месото или на която и да било друга част от суровия продукт на земята. Следователно действителната стойност на златото и среброто, действителното количество труд, което те могат да купят или да получат в разпореждане, зависи много повече от количеството жито, което те могат да купят или получат в разпореждане, отколкото от количеството месо или която и да било друга част от суровия продукт на земята. Подобни повърхностни констатации относно цените на житото или другите стоки нямаше вероятно да заблудят толкова много сериозни автори, ако те не бяха повлияни същевременно от разпространеното мнение, че както количеството на среброто естествено нараства във всяка страна с нарастването на богатството, така стойността му намалява с увеличаването на неговото количество. Но тава мнение ми се струва съвсем неоснователно. Количеството на скъпоценните метали в една страна може да расте по две различни причини: първо, в резултат на нарасналото богатство на мините, които ги доставят: второ, в резултат на нарасналото богатство на народа, на нарасналия продукт на неговия годишен труд. Първата от тези причини несъмнено е по необходимост свързана с намаляването на стойността на скъпоценните метали, а втората – не. Когато бъдат открити по-богати мини, на пазара постъпва по-голямо количество скъпоценни метали и тъй като количеството предмети от първа необходимост и жизнени удобства, срещу които те трябва да се разменят, си остава същото, както преди, еднакви количества метал трябва да се разменят срещу по-малки количества стоки. Така че доколкото увеличението на количеството на скъпоценните метали в една страна идва от нарасналото богатство на мините, то по необходимост е свързано с известно намаление на тяхната стойност. Когато, напротив, богатството на една страна расте и когато годишният продукт на нейния труд става постепенно все по-голям, по-голямо количество пари ще бъде необходимо за обръщението на по-голямото количество стоки, а хората естествено ще купуват все по-голямо количество сребърни прибори, тъй Като могат да си позволят това поради факта че притежават повече стоки, които могат да дават за тях. Количеството на техните пари ще расте по необходимост, а количеството на сребърните им прибори – от тщестлавие и суетност, т.е. по същата причина, поради която е вероятно да расте у тях и количеството на красивите им статуи, картини и всякакви други луксозни и редки предмети. Но тъй като скулпторите и художниците сигурно не са по-зле платени в период на богатство и просперитет, отколкото в период на бедност и депресия, за злато и сребро сигурно не се плаща по-зле. Тъй като цената на златото и среброто, когато случайното откриване на по-богати мини не я държи на ниско равнище, естествено расте с богатството на всяка страна, каквото и да е състоянието на мините, тя е във всички времена естествено по-висока в ботата, отколкото в бедна страна. Като всички други стоки златото и среброто естествено търсят пазара, на който за тях се дава най-добрата цена; а най-добрата цена 146 за всяко нещо се дава обикновено в страната, която може най-лесно да си позволи това. Трудът – това трябва да се припомни – е в последна сметка цената, която се плаща за всяко нещо; и в страни, където трудът е еднакво добре платен, паричната цена на труда ще е пропорционална на паричната цена на средствата за живот на работника. Но златото и среброто естествено ще се разменят срещу по-голямо количество средства за живот в богата, отколкото в бедна страна; срещу по-голямо количество в страна, богата на средства за живот, отколкото в страна, която е само горе-долу осигурена с тях. Ако две страни са много отдалечени една от друга, разликата може да бъде много голяма, защото макар металите естествено да се стичат от по-лошия към по-добрия пазар, все пак може да е трудно те да бъдат превозвани в такива количества, че цената им да се изравни горе-долу в двете. Ако страните са разположени близо една до друга, разликата ще бъде по-малка, а понякога може да бъде едва забележима, защото в този случай превозът ще бъде по-лесен. Китай е много по-богата страна от всяка част на Европа и разликата между цената на средствата за живот в Китай и Европа е много голяма. Оризът в Китай е много по-евтин от пшеницата във всяка част от Европа. Англия е много по-богата страна от Шотландия, но разликата между паричната цена на житото в тези две страни е много по-малка и едва забележима. Пропорционално на количеството или мярката шотландското жито, изглежда, е обикновено доста по-евтино от английското, но пропорционално на качеството то несъмнено е малко по-скъпо. Шотландия получава почти всяка година големи доставки от Англия, а всяка стока трябва обикновено да е малко по-скъпа в страната, в която се доставя, отколкото в страната, от която идва. Следователно английското жито трябва да е по-скъпо в Шотландия, отколкото в Англия, и все пак пропорционално на неговото качество или на количеството и доброкачествеността на брашното, което може да бъде получено от него, то обикновено не може да се продава там по-скъпо от шотландското жито, което конкурира с него на пазара. Разликата между паричната цена на труда в Китай и Европа е още по-голяма от разликата между паричната цена на средствата за живот, защото действителното възнаграждение на труда в Европа е по-високо, отколкото в Китай, поради това, че поголямата част от Европа се намира в състояние на прогрес, а Китай се намира, изглежда, в застой. Паричната цена на труда в Шотландия е по-ниска, отколкото в Англия, защото действителното възнаграждение на труда там е много по-ниско поради това, че макар Шотландия да върви към по-голямо богатство, този процес е много по-бавен, отколкото в Англия. Значителната емиграция от Шотландия и незначителната емиграция от Англия достатъчно доказват, че търсенето на труд в двете страни е твърде различно. Трябва да припомним, че съотношението между действителното възнаграждение на труда в различните страни естествено се регулира не от действителното им богатство или бедност, а от това, дали се намират в състояние на прогрес, застой или упадък. Така както златото и среброто естествено имат най-голяма стойност у най-богатите народи, така естествено те имат най-малка стойност у най-бедните народи. У диваците, които са най-бедни от всички народи, те едва ли имат някаква стойност. В големите градове житото винаги е по-скъпо, отколкото в отдалечените части на страната. Но това е следствие не на реалната ниска цена на среброто, а на реалната висока цена на житото. Не коства по-малко труд да се достави сребро в големия град, отколкото в отдалечените части на страната, но доставянето на жито коства много повече труд. В някои много богати и търговски страни като например Холандия и Генуезка област 147 житото е скъпо по същата причина, поради която е скъпо в големите градове. Те не произвеждат достатъчно за изхранване на своите жители. Те са богати с трудолюбието и умението на своите занаятчии и манифактурни работници, с различните машини, които могат да улеснят и съкратят труда, с корабите и всички други средства за транспорт и търговия, но са бедни на жито, което, тъй като трябва да се внася там от далечни страни, трябва с една добавка към неговата цена да плаща превоза му от тези страни. Не коства по-малко труд да се достави сребро в Амстердам, отколкото в Данциг, но доставянето на жито коства много повече труд. Действителната стойност на среброто трябва да е почти еднаква на двете места, но действителната стойност на житото трябва да е твърде различна. Намалете действителното богатство на Холандия или Генуезка област, докато броят на техните жители си остава същият, ограничете тяхната възможност да се снабдяват от далечни страни – и цената на житото, вместо да се понижава с намаляването на количеството на тяхното сребро, което по необходимост трябва да придружава този упадък било като негова причина, било като негово следствие, ще се повиши до цената, която би имало в гладни години. Когато се нуждаем от предмети от първа необходимост, ние трябва да се откажем от всякакви излишества, чиято стойност се повишава през време на богатство и разцвет и пада през време на бедност и нужда. Друго е положението с предметите от първа необходимост. Действителната им цена, количеството труд, което те могат да купят или да получат в разпореждане, се повишава през време на бедност и нужда и пада през време на богатство и разцвет, което е винаги време на голямо изобилие, защото иначе не би могло да бъде време на богатство и разцвет. Житото е предмет от първа необходимост, а среброто е само излишество. Следователно каквото и да е било увеличението на количеството на скъпоценните метали, предизвикано в периода между средата на XIV и средата на XVI век от нарастването на богатството и напредъка в развитието, то не е можело да има тенденцията да намалява тяхната стойност във Великобритания или в която и да било друга част на Европа. Така че ако онези, които са събирали данни за цените в стари времена, нямат основание да извеждат намалението на стойността на среброто през този период от каквито и да било констатации за цените на житото или на други стоки, те имат още по-малко основание да извеждат това намаление от каквото и да било предполагаемо нарастване на богатството и напредък в развитието. Втори период Но колкото и различни да са мненията на учените относно движението на стойността на среброто през този пръв период, те са единодушни по движението ѝ през втория. От около 1570 до към 1640 г., т.е. през един период от около 70 години, колебанията в съотношението между стойността на среброто и стойността на житото са имали твърде противоположно направление. Среброто се понижило по действителната си стойност, или се разменяло срещу по-малко количество труд от преди, а житото се повишило по номиналната си цена и вместо да се продава обикновено за около 2 унции сребро квартера, или за около 10 шилинга сегашни пари, почнало да се продава за 6 и 8 унции сребро квартера, или за около 30-40 шилинга сегашни пари. Откриването на богатите мини в Америка било, изглежда, единствената причина за това намаление на стойността на среброто спрямо стойността на житото. То се обяснява по същия начин от всички и никога не е имало спор относно факта или относно неговата 148 причина. По-голямата част от Европа се намирала през този период в състояние на прогрес и поради това търсенето на сребро трябва да се е увеличавало. Но увеличаването на предлагането, изглежда, до такава степен надвишавало нарастването на търсенето, че стойността на този метал паднала значително. Трябва да отбележим, че откриването на мините в Америка нямало, изглежда, що-годе значително въздействие върху цените в Англия до 1570 г., макар че дори мините в Потози са били открити повече от 20 години преди това. От 1595 до 1620 г., включително началната и крайната година, средната цена на един квартер от 9 бушела най-доброкачествена пшеница на уиндзорския пазар, както се вижда от данните на Итънския колеж, е била 2 ф. ст., 1 шилинг и 6 9/13 пенса. От тази сума, ако се абстрахираме от дробта и извадим 1/9, т.е. 4 шилинга и 1/9 пенса, цената на един квартер от 8 бушела ще се окаже 1 ф. ст., 16 шилинга и 10 2/3 пенса. А от тази цена, ако се абстрахираме също от дробта и извадим 1/9, т.е. 4 шилинга и l 1/9 пенса за разликата между цената на най-доброкачествената пшеница и цената на пшеницата от средно качество, цената на пшеницата от средно качество ще се окаже около 1 ф. ст., 12 шилинга и 8 8/9 пенса, или около 6 1/3 унции сребро. От 1621 до 1636 г., включително началната и крайната година, средната цена на същата мярка най-доброкачествена пшеница на същия пазар съгласно същите данни е била, изглежда, 2 ф. ст. и 10 шилинга, от която сума, ако направим същото изваждане, както в предишния случай, средната цена на квартер от 8 бушела пшеница от средно качество ще се окаже 1 ф. ст., 19 шилинга и 6 пенса, или около 7 2/3 унции сребро. Трети период Между 1630 и 1640 г. или около 1636 г., влиянието на откриването на мините в Америка върху намаляването на стойността на среброто, изглежда, се е засилило и стойността на този метал: никога не е падала по-ниско спрямо стойността на житото, както около това време. Тя, изглежда, се е повишила малко през; настоящия век и вероятно е почнала да се повишава дори известно време преди края на миналия век. От 1637 до 1700 г., включително началната и крайната година, т.е. през последните 64 години на миналия век, средната цена на един квартер от 9 бушела найдоброкачествена пшеница на уиндзорския пазар е била според същите данни 2 ф. ст., 11 шилинга и 1/3 пенса, което е само с 1 шилинг и 1/3 пенса по-скъпо, отколкото 16 години преди това. Но през тези 64 години станали две събития, които трябва да са довели до много по-голям недостиг на жито, отколкото биха могли да предизвикат превратностите на годишните времена, и които поради това, без да предполагаме по-нататъшно понижение на стойността на среброто, съвсем убедително обясняват това много малко покачване на цената на житото. Първото от тези събития било гражданската война, която, спъвайки земеделието и разстройвайки търговията, трябва да е повишила цената на житото много над онова, до което биха могли да доведат превратностите на годишните времена. Тя трябва да е довела повече или по-малко до този резултат на всички пазари на кралството, но найвече на пазарите около Лондон, който се нуждае от снабдяване от най-отдалечени райони. Така че в 1648 г. цената на най-доброкачествената пшеница на уиндзорския пазар била според същите данни 4 ф. ст. и 5 шилинга, а в 1649 г. – 4 ф. ст. за 1 квартер от 9 бушела. Превишението през тези две години над 2 ф. ст. и 10 шилинга (средната цена през шестнадесетте години, предшествуващи 1637 г.) е 3 ф. ст. и 5 шилинга, което, 149 разделено на последните 64 години на миналия век, твърде точно обяснява малкото покачване на цената през тези години. Но макар тези цени да са най-високи, те съвсем не са единствените високи цени, предизвикани от гражданската война. Второто събитие била премията за износ на жито, въведена в 1688 година. Мнозина смятат, че премията, поощрявайки земеделието, може с течение на времето да е довела до по-голямо изобилие и следователно да е понижила цената на житото на вътрешния пазар повече, отколкото би станало иначе. По-долу ще разгледам въпроса, доколко премията би могла да доведе до този резултат в даден период; сега ще отбележа само, че между 1688 и 1700 г. тя не е имала време да доведе до такъв резултат. През този кратък период премията е можела само – поощрявайки износа на излишъка от продукта на всяка година и не позволявайки поради това изобилието на една година да компенсира недостига на друга – да доведе до покачване на цената на вътрешния пазар. Макар недостигът на жито, който съществувал в Англия от 1693 до 1699 г., включително началната и крайната година, несъмнено да се дължал главно на превратностите на годишните времена и да обхващал поради това значителна част от Европа, той трябва да е бил малко засилен от премията. Затова в 1699 г. по-нататъшният износ на жито бил забранен за девет месеца. През този период станало и трето събитие, което, макар и да не можело да предизвика недостиг на жито, нито може би някакво увеличение на действителното количество сребро, което се плащало обикновено за него, трябва по необходимост да е довело до известно увеличение на номиналната сума, плащана за него. Това събитие било голямото обезценяване на монетите в резултат на изтриване и изхабяване. Това зло започнало при царуването на Чарлз II и продължавало да се засилва до 1695 г., когато, както можем да узнаем от г-н Лаундис, намиращите се в обръщение сребърни монети били средно около 25 процента под стандартната стойност. Но номиналната сума, която представлява пазарната цена на всяка стока, по необходимост се регулира не толкова от количеството сребро, което трябва да се съдържа в нея съгласно установената норма, колкото от количеството, което, както е установено от опит, фактически се съдържа в нея. Следователно тази номинална сума по необходимост е по-висока, когато монетите са много обезценени в резултат на изтриване и изхабяване, отколкото когато са близко до стандартната стойност. През настоящия век сребърните монети никога не са били толкова под стандартното тегло, както сега. Но макар и много изтрити, стойността им била поддържана от стойността на златните монети, срещу които те се разменят. Защото макар и преди последното пренасичане златните монети да бяха също много изтрити, те бяха по-малко изтрити от сребърните. В 1695 г., напротив, стойността на сребърните монети не била поддържана от златните монети; тогава една гвинея се разменяла обикновено срещу 30 шилинга от изхабено и изтрито сребро. Преди последното пренасичане на златните монети цената на среброто рядко било по-висока от пет шилинга и седем пенса за унция, което е само пет пенса над цената на монетния двор. Но през 1695 г. общата цена на среброто е 6 шилинга и 5 пенса за унция, което е над 15 пенса над цената на монетен двор. Дори преди късното пренасичане на златото, следователно, монетата както от златото, така и от сребро, в сравнение със среброто не е трябвало да са повече от осем процента под стандартната му стойност. Напротив, през 1695 г. е трябвало да е близо 25% под тази стойност. Но в началото на настоящия век, тоест веднага след голямото пренасичане по времето на крал Уилям. по-голямата част от настоящата сребърна монета трябва да е все още по-близо до стандартното си тегло, отколкото е в момента. 150 В течение на настоящия век също не е имало голямо обществено бедствие, като гражданската война, която може или да обезсърчи земеделието, или да прекъсне вътрешната търговия на страната. И въпреки даровете на спокойствието, с която ни е дарил по-голямата част от този век, винаги трябва да повишава цената на житото донякъде по-висока, отколкото в противен случай би била в действителното състояние на развитие на земеделието, все пак, тъй като през този век на богатства, имащо време да произведе всички добри ефекти, които обикновено се му се приписват на него за насърчаване на земеделието и по този начин да увеличава количеството жито на родния пазар, на базата на принципите на система, която ще обясня и разгледам по-нататък, може би е трябвало да е направила нещо, за да понижи цената на тази стока по един начин, както и да я повиши с другата. Предполага се, според много хора, че е имало нещо повече. През шестдесет и четирите първи години на настоящия век, според сметките на Итънския колеж, средната цена на квартер от девет бушела на най-добрата пшеница на пазара в Уиндзор е била 2 ф. ст., 6 и 1/2 пенса, което е около десет шилинга и шест пенса, или повече от 25% по-евтино, отколкото през шестдесет и четири последните години на миналия век; и около 9 шилинга и 6 пенса по-евтино, отколкото беше през шестнадесетте години, предхождащи 1636 г., когато може да се предполага, че откриването на изобилните мини в Америка доведе до пълния си резултат; и около един шилинг по-евтин, отколкото беше през двадесет и шест години, предхождащи 1620 г., преди това откритие да може да е довело до пълния си ефект. Според тази сметка средната цена на средната пшеница през тези шестдесет и четири първи години на настоящия век излиза, че е била около 32 шилинга за квартер от осем бушела. Следователно стойността на среброто е нараснала донякъде пропорционално на тази на царевицата през настоящия век и вероятно е започнала да го прави дори известно време преди края на предишния. През 1687 г. цената на квартер от девет бушела от най-добрата пшеница на пазара в Уиндзор е 1 ф. ст., 5 шилинга и 2 пенса което е най-ниската цена, на която някога е била от 1595г. През 1688 г. г-н Грегъри Кинг, човек, известен с познанията си по въпроси от този род, прецени средната цена на пшеницата в години на умерено изобилие, за струва на производителя 3 шилинга и 6 пенса за бушел, или 28 шилинга на квартер. Цената на производителя, която разбирам, е същата с това, което понякога се нарича договорна цена, или цената, на която един фермер сключва договор за определен брой години, за да достави определено количество царевица на търговец. Тъй като подобен договор спестява на земеделския производител разходите и проблемите с търгуването ѝ, цената на договора обикновено е по-ниска от тази, която се предполага, че е средната пазарна цена. Господин Кинг прецени 28 шилинга за квартер да бъде по това време обикновената договорна цена в години на умерено изобилие. Преди оскъдиците, породени от късния извънреден ход на лошите сезони, това беше, както се уверих, обикновената договорна цена. През 1688 г. е предоставена Парламентарната премия при износа на царевица. Земевладелците, които тогава съставляваха все по-голяма част от законодателната власт, отколкото в момента, бяха усетили, че паричната цена на житото пада. Премията беше целесъобразно да го повиши изкуствено до високата цена, на която често се продаваше по времето на Чарлз I и III. Това трябваше да се проведе, докато житото не е стигнало цена по-висока от 48 шилинга на квартер, тоест 20 шилинга или 5/7 по-скъпо, отколкото господин Кинг през същата година прецени, че цената на производителя ще 151 бъде във времена на умерено изобилие. Според него 48 шилинга за квартер беше цена, която без някаква такава целесъобразност като премия по това време не можеше да се очаква, освен в години с извънреден недостиг. Но правителството на крал Уилям тогава не беше напълно установено. Нямаше никакви условия да откажете нещо на земевладелците, които тъкмо тогава настояха да гласуват за пръв път годишния поземлен данък. Следователно стойността на среброто се е повишила вероятно спрямо стойността на житото малко преди края на миналия век и, изглежда, продължавала да се повишава през по-голямата част от настоящия век, макар че неизбежното действие на премията трябва да не е позволило това повишение да бъде така чувствително, както е щяло да бъде иначе при фактическото състояние на земеделието. В години на изобилие премията, водейки към необичаен износ, по необходимост повишава цената на житото над равнището, на което би се намирала иначе в онези години. Очевидната цел на премията била да поощри земеделието, като поддържа цената на житото дори в години на най-голямо изобилие. Наистина в години на голям недостиг премията била обикновено отменяна. Но тя трябва да е оказвала известно влияние върху цените през много от онези години. В резултат на необичайния износ в години на изобилие тя трябва често да не е позволявала изобилието на една година да компенсира недостига на друга. Следователно както в години на изобилие, така и в години на недостиг премията повишава цената на житото над равнището, на което тя естествено би се намирала при фактическото състояние на земеделието. Така че ако през 64-те години на настоящия век средната цена на житото е била по-ниска, отколкото през последните 64 години на миналия век, тя е трябвало при същото състояние на земеделието да бъде много пониска, ако не е било действието на премията. Но някои могат да възразят, че без премия състоянието на земеделието е щяло да бъде друго. По-долу, когато разглеждам специално въпроса за премиите, ще се опитам да обясня какви може да са били последиците на тази институция за земеделието на страната. Сега само ще отбележа, че това повишение на стойността на среброто спрямо стойността на житото не е било специфично за Англия. То е било констатирано във Франция през същия период и в приблизително същите размери от трима твърде надеждни, старателни и прилежна автори, които са събирали данни за цените на житото – г-н Дюпре дьо Сен-Мор, г-н Месанс и автора на „Есе за житната политика“. Но във Франция износът на жито бил забранен със закон до 1764 г. и малко трудно е да се предположи, че приблизително същото намаление на цената, което станало в една страна, въпреки тази забрана, се е дължало в друга на извънредното поощрение, което тя давала на износа. По-уместно би било може би това изменение в средната парична цена на житото да се смята за резултат по-скоро от известно постепенно повишение на действителната стойност на среброто на европейския пазар, отколкото от някакво понижение на действителната стойност на житото. Както вече отбелязахме, в значителни периоди от време житото е по-точно мерило на стойността от среброто или може би от която и да било друга стока. Когато след откриването на богатите мини в Америка житото надвиши 3-4 пъти предишната си парична цена, това изменение бе навсякъде приписано не на някакво повишение на действителната стойност на житото, а на намаление на действителната стойност на среброто. Така че ако през 64-те години на настоящия век средната парична цена на житото се е понижила малко под равнището, на което се е 152 намирала през по-голямата част от миналия век, ние ще трябва по същия начин да обясним това изменение не с някакво понижение на действителната стойност на житото, а с известно повишение на действителната стойност на среброто на европейския пазар. Наистина високата цена на житото през последните 10-12 години събуди подозрението, че действителната стойност на среброто все още продължава да пада на европейския пазар. Но високата цена на житото очевидно е била следствие на изключително неблагоприятните метеорологични условия и затова трябва да се разглежда не като постоянно, а като временно и случайно явление. Метеорологичните условия през последните 10-12 години бяха неблагоприятни в по-голямата част от Европа, а безредиците в Полша твърде много засилиха недостига на жито във всички страни, които в скъпи години са се снабдявали обикновено от този пазар. Толкова дълга поредица от лоши години, макар и да не е много обикновено, съвсем не е изключително явление и който е изследвал историята на цените на житото в предишни времена, лесно може да си спомни няколко други примера от същия вид. Освен това 10 години на необичаен недостиг не са по-удивителни от 10 години на необичайно изобилие. Ниската цена на житото от 1741 до 1750 г., включително началната и крайната година, може много добре да бъде противопоставена на високата му цена през последните 8-10 години. От 1741 до 1750 г. средната цена на един квартер от 9 бушела найдоброкачествена пшеница на уиндзорския пазар е била според данните на Итънския колеж само 1 ф. ст., 13 шилинга и 9 4/5 пенса, което е с около 6 шилинга и 3 пенса под средната цена на първите 64 години на настоящия век. Според тези данни средната цена на един квартер от 8 бушела пшеница от средно качество е била през тези години само 1 ф. ст., 6 шилинга и 8 пенса. Но между 1741 и 1750 г. премията трябва да не е позволявала на цената на житото да пада толкова ниско, на вътрешния, пазар, както би паднала естествено. Според книгите на митницата през тези 10 години количеството на всички видове зърнени храни, което било изнесено, е възлизало на не по-малко от 8 029 156 квартера. Премията, платена за това количество, е възлязла на 1 514 962 ф. ст., 17 шилинга и 4 ½ пенса. Затова в 1749 г. господин Пелъм, който тогава беше министър-председател, заяви в камарата на общините, че през трите предидущи години извънредно голяма сума била платена като премия за износа на жито. Той имаше основание да заяви това, а следващата година може би още по-голямо. Само през тази година платената премия възлизаше на не помалко от 324 176 ф. ст.„ 10 шилинга и 6 пенса.36 Не е нужно да отбележа до каква степен този форсиран износ трябва да е повишил цената на житото над равнището, на което тя би се намирала иначе на вътрешния пазар. В края на таблицата, приложена към настоящата глава, читателят ще намери данните за тези десет години отделени от другите. Той ще намери там също данни за предшествуващите десет години, средната цена за които също е под – макар и не толкова – общата средна цена на първите 64 години от настоящия век. Но 1740 бе година на необичаен недостиг. Двадесетте години, предшествуващи 1750 г., могат много добре да бъдат противопоставени на двадесетте години, предшествуващи 1770 година. Както през първите двадесет средната цена е била малко под общата средна цена за века, въпреки една-две скъпи междинни години, така през вторите тя е била доста над общата средна, въпреки една-две евтини междинни години, например 1759. Ако през първите тя не е била толкова под общата средна цена, колкото над нея през вторите, ние щяхме 36 Вж. Tracts on the Corn Trade; Tract. 3 d. 153 вероятно да припишем това на премията. Промяната е била, очевидно прекалено внезапна, за да бъде приписана на каквото и да било изменение на стойността на среброто, което винаги е бавно и постепенно. Внезапността на резултата може да бъде обяснена само с причина, която може да подействува внезапно – случайно колебание, обусловено от превратностите на времето. Наистина паричната цена на труда във Великобритания се е повишила през настоящия век. Но това, изглежда, е било резултат не толкова от някакво намаление на стойността на среброто на европейския пазар, колкото от увеличение на търсенето на труд във Великобритания, дължащо се на голямото и почти всеобщо процъфтяване на страната. Във Франция, която съвсем не е процъфтяваща страна, паричната цена на труда пада постепенно от средата на миналия век заедно със средната парична цена на житото. Както през миналия, така и през настоящия век надницата на прост работник там е била почти неизменно около 1/20 от средната цена на един сетие пшеница – мярка, която съдържа малко повече от 4 уинчестерски бушела. Във Великобритания, както вече показахме, действителното възнаграждение на труда, действителното количество предмети от първа необходимост и жизнени удобства, които работникът получава, е нараснало значително през настоящия век. Повишението на паричната цена на труда е било, изглежда, резултат не от някакво намаление на стойността на среброто на европейския пазар изобщо, а от повишение на действителната цена на труда специално на английския пазар, дължащо се на особено благоприятното състояние на страната. Известно време след откриването на Америка среброто продължавало да се продава на предишната или не много под предишната цена. Печалбата от разработването на мините била известно време много голяма и значително над естествената норма. Но онези, които внасяли този метал в Европа, скоро установили, че целият годишен внос не може да бъде пласиран на тази висока цена. Среброто започнало постепенно да се разменя срещу все по-малко количество стоки. Цената му постепенно падала все пониско, докато достигнала естественото си равнище, или онова, което е тъкмо достатъчно, за да плати съгласно естествените им норми работната заплата, печалбата от капитала и поземлената рента, които трябва да бъдат платени, за да бъде докарано среброто от мините до пазара. В повечето сребърни мини в Перу данъкът за испанския крал, възлизащ на 1/10 от брутния продукт, поглъща, както вече отбелязахме, цялата поземлена рента. Този данък бил първоначално половината, скоро след това паднал на 1 1 1 /3, след това на /5 и накрая на /20 от брутния продукт, колкото е и сега. В повечето сребърни мини в Перу това, изглежда, е всичко, което остава след възстановяването на капитала на предприемача заедно с обичайната печалба, и всички, изглежда, признават, че тази печалба, която някога е била много висока, сега е минимално ниска, но все още оправдаваща по-нататъшното разработване на мините. Данъкът за испанския крал бил намален на 1/5 от зарегистрираното сребро в 1504 г.37, т.е. 41 години преди 1545 г. – датата на откриването на мините в Потози. В продължение на 90 години, или преди 1636 г., тези мини, най-богатите в цяла Америка, са имали достатъчно време да окажат пълното си въздействие или да понижат стойността на среброто на европейския пазар толкова много, колкото тя е можела изобщо да падне, докато все още е бил събиран данъкът за испанския крал. 90 години са достатъчно време, за да сведат всяка стока, върху която няма монопол, до естествената ѝ цена или до най-ниската цена, на която тя, докато за нея се плаща специален данък, може да 37 Solorzano, vol. II. 154 продължава да се продава що-годе значително време. Цената на среброто на европейския пазар е можела да падне още повече и е можело да се наложи или да се понижи данъкът върху него не само на 1/10, както в 1736 г., но и на 1/12, също както данъкът върху златото, или да се преустанови разработването на повечето от американските мини, които се разработват сега. Постепенното нарастване на търсенето на сребро или постепенното разширяване на пазара за продукта на сребърните мини на Америка е навярно причината, която не позволи да се случи това и която не само е поддържала стойността на среброто на европейския пазар, но може би дори я е повишила малко повече, отколкото е била около средата на миналия век. След откриването на Америка пазарът на продукта на нейните сребърни мини се разширявал постепенно все повече. Първо. Европейският пазар се разширявал постепенно все повече. След откриването на Америка по-голямата част от Европа осъществила голям напредък. Англия, Холандия, Франция и Германия, дори Швеция, Дания и Русия напреднали значително в земеделието и промишлеността. Италия, изглежда, не регресирала. Оттогава насам, тя изглежда, малко се е оправила. Наистина Испания и Португалия, както се предполага, са регресирали. Но Португалия е само много малка част от Европа, а упадъкът на Испания е може би не толкова голям, както обикновено се смята. В началото на XVI век Испания била много бедна страна дори в сравнение с Франция, която оттогава насам е осъществила голям напредък. Добре известни са думите на император Карл V, който често пътувал из двете страни, че във Франция всичко е в изобилие, а в Испания всичко липсва. Растящият продукт на земеделието и промишлеността на Европа трябва по необходимост да е изисквал за своето обръщение постепенно увеличаване на количеството на сребърните монети, а растящият брой на богатите хора трябва да е изисквал също такова нарастване на количеството на техните сребърни прибори и други украшения от сребро. Второ. Америка сама е нов пазар за продукта на собствените си сребърни мини и тъй като тя напредва в земеделието и промишлеността и расте по броя на населението много по-бързо от най-процъфтяващите страни на Европа, търсенето ѝ трябва да расте много по-бързо. Английските колонии са напълно нов пазар, който отчасти за монети, отчасти за сребърни прибори се нуждае от непрекъснато растящо снабдяване със сребро в рамките на един голям континент, където преди никога не е съществувало подобно търсене. Повечето испански и португалски колонии също са напълно нов пазар. Преди откриването им от европейците Нова Гренада, Юкатан, Парагвай и Бразилия били населени с диви народи, които нямали нито занаяти, нито земеделие. Сега те са въведени във всички тях в значителна степен. Дори Мексико и Перу, макар и да не могат да се смятат за съвсем нови пазари, сигурно са много по-обширни от когато и да било преди. След всички удивителни разкази, които са публикувани за блестящото състояние на тези страни в миналото, всеки, който чете, разсъждавайки що-годе трезво, историята на тяхното откриване и завоюване, несъмнено ще схване, че в занаятите, земеделието и търговията жителите им са били много по-невежи от татарите в днешна Украйна. Дори перуанците, по-цивилизованият от тези два народа, макар и да употребявали злато и сребро за украшения, нямали каквато и да било сечена монета. Цялата им търговия била разменна и затова у тях почти не съществувало разделение на труда. Онези, които обработвали земята, били принудени сами да си строят къщите, да си правят 155 покъщнината, дрехите, обувките и земеделските оръдия. Малкото занаятчии сред тях били издържани, както се говори, от суверена, благородниците и свещениците и били вероятно техни слуги или роби. Старите занаяти на Мексико и Перу никога не са доставили едно единствено изделие на Европа. Испанските армии, макар че едва ли са надвишавали някога 500 души и често не възлизали и на половината от това число, срещали почти навсякъде големи затруднения при осигуряването на средства за живот. Гладът, който те предизвиквали почти навсякъде, където отидели, дори в страни, които по същото време се представят като гъсто населени и с развито земеделие, достатъчно доказва, че историята за тази гъста населеност и развито земеделие е неправдоподобна. Испанските колонии се намират под управление, което в много отношения е по-малко благоприятно за земеделие, напредък и гъста населеност от управлението на английските колонии. Но те, изглежда, вървят към всичко това много по-бързо от всяка страна в Европа. При плодородната почва и благодатния климат голямото изобилие и евтината цена на земята – обстоятелство, общо за всички нови колонии – са, изглежда, голямо предимство, достатъчно да компенсира много недостатъци на гражданското управление. Фрезие, който посетил Перу в 1713 г., казва, че Лима наброявала между 25 и 28 хиляди жители. Улоа, който живял в същата страна между 1740 и 1746 г., казва, че жителите били повече от 50 хиляди. Разликата в техните данни за населението на редица други големи градове в Чили и Перу е почти същата; и тъй като, изглежда, няма основания да се поставя под съмнение осведомеността и на двамата, това говори за нарастване на населението, което едва ли е по-малко, отколкото в английските колонии. Следователно Америка представлява нов пазар за продукта на собствените ѝ сребърни мини, търсенето на който трябва да расте много по-бързо от търсенето на найпроцъфтяващите страни на Европа. Трето. Източна Индия е друг пазар за продукта на сребърните мини на Америка, и то пазар, който от откриването на тези мини насам постоянно е поглъщал все по-голямо количество сребро. Оттогава насам пряката търговия между Америка и Източна Индия, която се води с корабите на Акапулко, е нараствала постоянно, а косвените сношения чрез Европа са нараснали в още по-голяма степен. През XVI век португалците били единственият европейски народ, който редовно търгувал с Източна Индия. През последните години на същия век холандците почнали да посягат върху този монопол и за няколко години ги изтикали от главните им колонии в Индия. През по-голямата част от миналия век тези два народа си поделили най-значителната част от източноиндийската търговия, при което търговията на холандците непрекъснато нараствала в по-голяма степен, отколкото западала търговията на португалците. Англичаните и французите водели миналия век някаква търговия с Индия, но тя е нараснала значително през настоящия век. Източноиндийската търговия на шведите и датчаните започна през настоящия век. Дори русите търгуват сега редовно с Китай чрез един вид кервани, които се движат по суша през Сибир и Татарин до Пекин. Източноиндийската търговия на всички тези народи, ако не се смята търговията на французите, която е почти ликвидирана от последната война, е растяла почти непрекъснато. Растящото потребление на източноиндийски стоки в Европа е, изглежда, толкова голямо, че води до все по-голямата им употреба. Например чаят беше много малко употребявана напитка в Европа преди средата на миналия век. Сега стойността на чая, който се внася всяка година от английската Източноиндийска компания за потребление в самата Англия, възлиза на повече от един милион и половина фунта годишно; но това не е 156 всичко, защото много по-голямо количество постоянно се контрабандира в страната от холандските пристанища, от Гьотеборг в Швеция, както и от брега на Франция, докато френската Източноиндийска компания процъфтяваше. Потреблението на китайски порцелан, на подправки от Молукските острови, на бенгалски платове и безброй много други предмети е нараснало в почти същата степен. Съобразно с това тонажът на всички европейски кораби, заети в източноиндийската търговия в даден момент през миналия век, е бил може би малко по-голям от тонажа на английската Източноиндийска компания преди последното намаление на броя на нейните кораби. Но стойността на скъпоценните метали в Източна Индия и особено в Китай и Индостан, когато европейците за пръв път почнали да търгуват с тези страни, била много по-висока, отколкото в Европа, и все още продължава да е висока. В страните, отглеждащи ориз, който дава обикновено две, а понякога и три реколти годишно, всяка от които по-богата от обикновена житна реколта, изобилието на храна трябва да е много по-голямо, отколкото в която и да било отглеждаща жито страна със същите размери. Поради това подобни страни са много по-гъсто населени. Освен това богатите хора в тези страни, разполагайки с по-голямо свръхизобилие на храна над онова, което сами могат да потребят, имат средства да купуват много по-голямо количество труд на други хора. Съобразно с това свитата на един благородник в Китай или Индостан според всички данни е далеч по-многобройна и блестяща от свитата на най-богатите хора в Европа. Същото свръхизобилие на храна, с което те разполагат, им позволява да дават по-голямо количество от нея за всички уникални и редки произведения, които природата доставя само в малки количества, като например скъпоценни метали и скъпоценни камъни – главния обект на съревнование между богатите. Следователно дори мините, които снабдяват индийския пазар, да са били също тъй богати, както мините, които снабдяват европейския пазар, подобни стоки естествено се разменят срещу по-голямо количество храна в Индия, отколкото в Европа. Но мините, които снабдяват индийския пазар със скъпоценни метали, са били, изглежда, по-бедни, а тези, които го снабдяват със скъпоценни камъни – много по-богати от мините, които снабдяват европейския пазар. Затова скъпоценните метали естествено се разменят в Индия срещу малко по-голямо количество скъпоценни камъни и срещу много поголямо количество храна, отколкото в Европа. Паричната цена на диамантите – найголямото от всички излишества, трябва да е малко по-ниска, а паричната цена на храната – първия от всички предмети от първа необходимост, значително по-ниска в Индия, отколкото в Европа. Но както вече отбелязах, действителната цена на труда, действителното количество предмети от първа необходимост, което работникът получава, е по-ниска в Китай и Индостан – двата големи пазара на Индия, отколкото в по-голямата част на Европа. Работната заплата там купува по-малко количество храна и тъй като паричната цена на храната в Индия е много по-ниска, отколкото в Европа, паричната цена на работната заплата там е по-ниска по две причини: поради малкото количество храна, което тя купува, и поради ниската цена на тази храна. В страни с еднакво развити занаяти и промишленост паричната цена на повечето промишлени изделия е навярно пропорционална на паричната цена на труда; а в занаятите и промишлеността Китай и Индостан, макар и да отстъпват, не отстъпват, изглежда, все пак много на която и да било част от Европа. Следователно паричната цена на повечето промишлени изделия естествено ще бъде много по-ниска в тези големи империи, отколкото където и да било в Европа. Освен това за по-голямата част от Европа разходите за сухопътен превоз увеличават твърде много както действителната, така и 157 номиналната цена на повечето промишлени изделия. Повече труд и следователно повече пари коства да се докарат първо материалите, а след това да се достави готовото изделие на пазара. Обхватът и разнообразието на вътрешното корабоплаване в Китай и Индостан спестяват по-голямата част от този труд, и следователно от тези пари, и по този начин повишават още повече действителната и номиналната цена на повечето от техните промишлени изделия. По всички тези причини скъпоценните метали са стока, която винаги е било и все още продължава да е крайно изгодно да се внася от Европа в Индия. Едва ли има стока, която да върви там на по-добра цена или която пропорционално на количеството труд и стоки, което струва в Европа, може да купи или получи в разпореждане по-голямо количество труд и стоки в Индия. По-изгодно е също там да се внася сребро, отколкото злато, защото в Китай и повечето други пазари на Индия съотношението между чистото сребро и чистото злато е само десет или наймного дванадесет към едно, докато в Европа то е четиринадесет или петнадесет към едно. В Китай и повечето други пазари на Индия десет или най-много дванадесет унции сребро ще купят една унция злато, в Европа за това са нужни от четиринадесет до петнадесет унции. Затова среброто е било обикновено един от най-ценните артикули в товарите на повечето европейски кораби, които плават за Индия. То е най-ценният артикул в товарите на корабите на Акапулко, които плават за Манила. Така че среброто на новия континент е, изглежда, една от главните стоки, с които се води търговията между двата крайни пункта на стария континент и до голяма степен именно благодарение на него тези отдалечени части на света са свързани помежду си. За да снабдява толкова обширен пазар, количеството сребро, което се добива годишно от мините, трябва не само да бъде достатъчно, за да поддържа постоянното увеличение на монетите и сребърните прибори, които се търсят във всички процъфтяващи страни, но и да възстановява постоянното износване и пропиляване на среброто, което става във всички страни, където се употребява този скъпоценен метал. Постоянното намаление на скъпоценните метали в монетите от изтриване и в приборите от изтриване и почистване е твърде значително, така че при стоки, чиято употреба е толкова широко разпространена, би изисквало много голямо годишно предлагане. Пропиляването на тези метали в някои специални производства, макар и, общо взето, да не е може би по-голямо от това постепенно изтриване, е все пак много по-чувствително, защото става много по-бързо. Само в бирмингамските манифактури количеството злато и сребро, което се употребява годишно за позлатяване и посребряване и поради това става негодно да се появи по-късно във формата на тези метали, надвишава, както се говори, 50 хиляди фунта стерлинги. Оттук можем да си съставим известна представа колко голямо трябва да е пропиляваното всяка година количество във всички части на света било в манифактури, подобни на бирмингамските, било за галони, украшения, златни и сребърни предмети, позлатяване на книги, мебели и т. н. Значително количество трябва да се губи всяка година при транспортирането на тези метали от едно място в друго по море и по суша. Освен това почти повсеместният в азиатските държави обичай да се крият съкровища в недрата на земята, при което тайната на заровеното съкровище умира с лицето, което го е заровило, трябва да води до загуба на още по-голямо количество. Количеството злато и сребро, което се внася в Кадикс и Лисабон (включително не само това, което се регистрира, но и което евентуално се контрабандира), възлиза съгласно най-достоверни данни на около 6 милиона фунта стерлинги годишно. 158 Според г-н Миджънс38 годишният внос на скъпоценни метали в Испания средно за шест години, именно от 1748 до 1753 г., и в Португалия средно за седем години, именно от 1747 до 1753 г., е възлизал в тегло – за среброто на 1 101 107 фунта, а за златото на 49 940 фунта. При 62 шилинга за 1 тройски фунт среброто възлиза на 3 413 431 ф. ст. и 10 шилинга. При 44 ½ гвинеи за 1 тройски фунт златото възлиза на 2 333 446 ф. ст. и 14 шилинга. Общата сума възлиза на 5 746 878 фунта стерлинги и 4 шилинга. Миджънс уверява, че данните за регистрирания внос са точни. Той ни дава подробни сведения за отделните места, от които златото и среброто са били докарвани, и за количеството от всеки метал, което съгласно регистъра е идвало от всяко едно. Той взема също под внимание количеството от всеки метал, което според него може да е било контрабандирано. Големият опит на този разумен търговец придава на мнението му значителна тежест. Според красноречивия и понякога добре осведомен автор на „Философска и политическа история на установяването на европейците в двете Индии“ годишният внос на регистрираното злато и сребро в Испания средно за 11 години, именно от 1754 до 1764 г. включително, е възлизал на 13 984 185 и 3/5 пиастри от десет реала. Но като взема под внимание количеството, което може да е било контрабандирано, той предполага, че целият годишен внос може да е възлизал на 17 милиона пиастри, което при 4 шилинга и 6 пенса за 1 пиастър прави 3 825 000 фунта стерлинги. Той също дава подробни сведения за отделните места, от които златото и среброто са били докарвани, и за количеството от всеки метал, което съгласно регистъра е идвало от всяко едно. Той ни съобщава също, че ако трябва да съдим за количеството злато, което се внася всяка година от Бразилия в Лисабон, по размера на данъка, плащан на португалския крал, който възлиза, изглежда, на една пета от стандартния метал, ние можем да го оценим на 18 милиона крузейдос или на 45 милиона френски ливри, което прави около 2 милиона фунта стерлинги. Но ако вземем под внимание количеството, което може да е било контрабандирано, спокойно можем, казва той, да прибавим към тази сума една осма, или 250 хиляди фунта стерлинги, така че целият внос ще възлезе на 2 250 000 фунта стерлинги. Следователно по тази сметка целият годишен внос на скъпоценни метали в Испания и Португалия възлиза на около 6075 000 фунта стерлинги. Някои други твърде достоверни, макар и ръкописни изчисления, както са ме уверявали, съвпадат, определяйки целия годишен внос средно на около 6 милиона фунта стерлинги, понякога на малко повече, понякога на малко по-малко. Наистина годишният внос на скъпоценни метали в Кадикс и Лисабон не е равен на целия годишен продукт на мините на Америка. Известна част се изпраща всяка година с кораби на Акапулко за Манила; известна част е предмет на контрабандната търговия, която испанските колонии водят с колониите на другите европейски народи, а известна част несъмнено остава в страната. Освен това мините на Америка съвсем не са единствените златни и сребърни мини в света, но са далеч най-богатите. Приема се, че продуктът на всички други известни мини е незначителен в сравнение с техния и че далеч по-голямата част от техния продукт се внася ежегодно в Кадикс и Лисабон. Но потреблението само на Бирмингам, което възлиза на 50 хиляди фунта годишно, е равно на една сто и двадесета част от този годишен внос в размер на 6 милиона. Следователно Допълнение към „Universal Merchant“, с. 15 и 16. Това допълнение бе отпечатано едва в 1756 г., три години след публикуването на самата книга, която изобщо не претърпя второ издание. Затова допълнението се намира само в малко екземпляри; то поправя някои грешки в книгата. 38 159 цялото годишно потребление на злато и сребро в различните страни на света, където тези метали се употребяват, може да е приблизително равно на целия годишен продукт. Остатъкът може да е само достатъчен да покрива растящото търсене на всички процъфтяващи страни. Той може дори да е до такава степен недостатъчен да покрие това търсене, че да повиши цената на тези метали на европейския пазар. Количеството мед и желязо, което се доставя ежегодно от мините на пазара, е далеч по-голямо от количеството злато и сребро. Но поради това ние не смятаме, че тези прости метали могат да надвишат търсенето или да стават постепенно все поевтини. Защо трябва да смятаме, че това е възможно по отношение на скъпоценните метали? Наистина простите метали, макар и по-груби, се използват за много по-груби цели и тъй като имат по-малка стойност, за запазването им се полагат по-малко грижи. Скъпоценните метали обаче не са по необходимост по-безсмъртни от тях, а лесно могат да бъдат загубени, изхабени, и пропилени по най-различен начин.. Цената на всички метали, макар и изложена на бавни и постепенни колебания, се изменя по-малко от година на година от цената на почти всяка друга част от суровия продукт на земята, а цената на скъпоценните метали е дори по-малко изложена на внезапни колебания от цената на простите метали.. Трайността на металите е основата на тази изключителна устойчивост на тяхната цена. Всичкото или почти всичкото жито, изнесено на пазара миналата година, ще бъде потребено много преди края на настоящата година. Но известна част от желязото, добито от мините преди 200 или 300 години, може все още да се намира в употреба, а също така и известна част от златото, добито преди две или три хиляди години. Различните количества жито, които в различни години трябва да задоволяват потреблението на света, винаги ще отговарят приблизително на съответния продукт на тези различни години. Но съотношението между различните количества желязо, които могат да се намират в употреба през две различни години, много малко се влияе от каквато и да било случайна разлика в продукта на железните мини през тези две години, а съотношението между количествата злато ще се влияе още по-малко от подобна разлика в продукта на златните мини. Следователно, макар продуктът на повечето метални мини да се колебае от година на година може би повече от продукта на повечето житни ниви, тези колебания не оказват същото въздействие върху цената на единия вид стоки, както върху цената на другия вид. Колебания в съотношението на съответните стойности на златото и среброто Преди откриването на мините на Америка стойността на чистото злато спрямо чистото сребро се регулирала в различните монетни дворове в Европа в рамките на пропорциите едно към десет и едно към дванадесет, т.е. смятало се, че една унция чисто злато струва от десет до дванадесет унции чисто сребро. Около средата на миналия век тя започнала да се регулира в рамките на пропорциите едно към четиринадесет и едно към петнадесет, т.е. вече се смятало, че една унция чисто злато струва между четиринадесет и петнадесет унции чисто сребро. Златото се повишило по номинална стойност или по количеството сребро, което се давало за него. Двата метала се понижили по действителна стойност, или по количеството труд, което можели да купуват, но среброто се понижило повече от златото. Макар златните и сребърните мини на Америка да превъзхождали по богатство всички известни преди това мини, богатството на сребърните мини, изглежда, е било пропорционално по-голямо от 160 богатството на златните мини. Големите количества сребро, докарвани всяка година от Европа в Индия, постепенно понижили в някои от английските колонии стойността на този метал спрямо стойността на златото. В монетния двор в Калкута една унция чисто злато се смята за равна по стойност на 15 унции чисто сребро, също както и в Европа. В монетния двор златото се оценява може би прекалено високо в сравнение със стойността, която то има на бенгалския пазар. В Китай съотношението между стойността на златото и среброто продължава да е едно към десет или едно към дванадесет. В Япония то е едно към осем. Съотношението между количествата злато и сребро, които се внасят годишно в Европа – по данни на г-н Миджънс, – е едно към двадесет и две, т.е. на една унция злато там се внасят малко повече от 22 унции сребро. Голямото количество сребро, което се изпраща всяка година за Източна Индия, според него намалява количествата на този метал, които остават в Европа, до съотношение едно към четиринадесет или петнадесет – съотношението между техните стойности. Той смята, че съотношението между техните стойности трябва по необходимост да е равно на съотношението между техните количества и следователно би било едно към двадесет и две, ако не беше по-големият износ на сребро. Но обичайното съотношение между съответните стойности на две стоки съвсем не е по необходимост равно на съотношението между техните количества, които се намират обикновено на пазара. Цената на един вол, пресмятана на десет гвинеи е около 60 пъти по-голяма от цената на агне, пресмятана на 3 шилинга и 6 пенса. Но глупаво би било оттук да се заключава, че на пазара 60 агнета се падат на един вол, и също тъй глупаво би било на основание на това, че една унция злато струва обикновено от четиринадесет до петнадесет унции сребро, да се заключава, че на една унция злато на пазара се падат обикновено само четиринадесет или петнадесет унции сребро. Количеството сребро, което се намира обикновено на пазара, пропорционално на количеството злато е навярно много по-голямо, отколкото стойността на определено количество злато надвишава стойността на равно количество сребро. Цялото количество от една евтина стока, изнесено на пазара, обикновено е не само по-голямо, но и има по-голяма стойност от цялото количество от една скъпа стока. Цялото количество хляб, което се изнася годишно на пазара, е не само по-голямо, но и има поголяма стойност от цялото количество месо; цялото количество месо – от цялото количество домашни птици; а цялото количество домашни птици – от цялото количество пернат дивея. Броят на купувачите на евтина стока е толкова по-голям от броя на купувачите на скъпа стока, че обикновено може да се пласира не само по-голямо количество от нея, но и по-голяма стойност. Така че цялото количество от евтината стока трябва обикновено да е пропорционално по-голямо от цялото количество от скъпата стока, отколкото стойността на определено количество от скъпата стока е пропорционално по-голямо от стойността на равно количество от евтината. Когато сравняваме скъпоценните метали, среброто е евтина, а златото – скъпа стока. Затова естествено трябва да очакваме среброто на пазара винаги да е повече от златото не само по количество, но и по стойност. Нека някой, който има малко злато и сребро, сравни собствените си сребърни и златни прибори. Той навярно ще установи, че не само по количество, но и по стойност първите значително превъзхождат вторите. Освен това много хора имат доста сребърни прибори, без да имат изобщо златни предмети, които – дори у онези, които ги имат – се ограничават обикновено до часовници, табакери за емфие и други дреболии, които в своята съвкупност рядко имат голяма стойност. 161 Наистина стойността на златото в британските монети значително надвишава стойността на среброто, но това не е така в монетите на всички страни. В монетите на някои страни стойността на двата метала е почти еднаква. В шотландските монети преди обединението с Англия златото е преобладавало много малко, макар че действително е преобладавало до известна степен39, както се вижда от отчетите на монетния двор. В монетите на много страни преобладава среброто. Във Франция най-големите суми се плащат обикновено с този метал и там е трудно да получиш повече злато, отколкото е необходимо да носиш в джоба си. Но по-голямата стойност на сребърните прибори в сравнение със златните, която се наблюдава във всички страни, навярно, компенсира с излишък превъзходството на златните монети над сребърните, което се наблюдава само в някои страни. Макар че в един смисъл на думата среброто винаги е било и вероятно винаги ще бъде много по-евтино от златото, в друг смисъл златото може – при сегашното състояние на испанския пазар – да бъде признато за малко по-евтино от среброто. Една стока може да бъде обявена за скъпа или евтина не само според по-голямата или по-малка абсолютна големина или абсолютен нисък размер на обичайната ѝ цена, но според това, доколко тази цена е повече или по-малко над най-ниската ѝ цена на която тя може да бъде изнасяна на пазара що-годе продължително време. Тази най-ниска цена е цената, която само възстановява с умерена печалба капитала, който трябва да бъде употребен за изнасянето на стоката на пазара. Тя е цената, която не дава нищо на земевладелеца и не е съставна част от неговата рента, а изцяло се разпада на работна заплата и печалба. Но при сегашното състояние на испанския пазар златото несъмнено е малко по-близо до тази най-ниска цена, отколкото среброто. Данъкът върху златото за испанския крал е само една двадесета от стандартния метал, или 5 процента, докато данъкът върху среброто е една десета, или 10 процента. В тези данъци, както вече отбелязах, се състои цялата рента на повечето златни и сребърни мини на Испанска Америка и данъкът върху златото се плаща още по-зле от данъка върху среброто. Печалбата на предприемачите на златни мини, тъй като те по-рядко правят състояние, трябва обикновено да е още поумерена от печалбата на предприемачите на сребърни мини. Следователно цената на испанското злато, тъй като то дава по-малка рента и по-малка печалба, трябва да е на испанския пазар малко по-близо до най-ниската цена, на която то може да бъде изнесено там, от цената на испанското сребро. Ако в сметката бъдат включени всички разходи, цялото количество от единия метал не би могло да бъде пласирано на испанския пазар така изгодно, както цялото количество от другия. Наистина данъкът върху бразилското злато за португалския крал е равен на стария данък върху мексиканското и перуанското сребро за испанския крал, т.е. той е една пета от стандартния метал. Затова е може би трудно да се каже дали цялото количество американско злато идва на общия европейски пазар на цена, по-близка до най-ниската цена, на която то може да бъде докарано на този пазар, отколкото цялото количество американско сребро. Цената на диамантите и другите скъпоценни камъни е може би още по-близка до найниската цена, на която те могат да бъдат доставени на пазара, отколкото дори цената на златото. Макар и да не е много вероятно дадена част от един данък, който не само е наложен върху един от най-подходящите обекти за облагане – изключително луксозен предмет и излишество, но и дава толкова значителен доход, като данъка върху среброто, да бъде 39 Вж. Ruddiman’s Preface to Andersons Diplomata etc. Scotiae. 162 някога отменена, докато може да бъде плащана, все пак същата невъзможност да бъде плащана, която в 1736 г. наложи данъкът да бъде намален от една пета на една десета, може след време да наложи да бъде намален още повече, така както наложи да бъде намален данъкът върху златото на една двадесета. Всеки, който е проучвал състоянието на сребърните мини на Испанска Америка, признава, че подобно на всички други мини разработването им става все по-скъпо поради по-голямата дълбочина, на която трябва да се работи, и по-големите разходи за изпомпване на водата и осигуряване на пресен въздух на тази дълбочина. Тези причини, които са равносилни на растящ недостиг на сребро (за растящ недостиг на една стока може да се говори, когато става по-трудно и по-скъпо да се добие определено количество от нея), не могат да не доведат след време до един или друг от следните три резултата. Увеличението на разходите трябва, първо, или да бъде напълно компенсирано с пропорционално увеличение на цената на метала, или, второ, да бъде напълно компенсирано с пропорционално намаление на данъка върху среброто, или, трето, да бъде компенсирано отчасти по единия, отчасти по другия от тези два начина. Третият резултат е твърде възможен. Както цената на златото нарасна спрямо цената на среброто, въпреки голямото намаление на данъка върху златото, така цената на среброто може да нарасне спрямо цената на труда и стоките, въпреки също такова намаление на данъка върху среброто. Но подобни последователни намаления на данъка върху среброто, макар и да не биха могли да предотвратят напълно, трябва сигурно да забавят повече или по-малко повишаването на стойността му на европейския пазар. В резултат на подобни намаления биха могли да се разработват много мини, които не са можели да бъдат разработвани преди, защото не са били в състояние да плащат стария данък, и количеството сребро, изнасяно всяка година на пазара, трябва винаги да е малко по-голямо, а оттук и стойността на дадено количество малко по-малка, отколкото би била иначе. В резултат на намаляването на данъка в 1736 г. стойността на среброто на европейския пазар – макар и сега да не е може би по-ниска, отколкото преди това намаление – е вероятно поне десет процента по-ниска, отколкото би била, ако испанският двор продължаваше да събира стария данък. Че въпреки това намаление на данъка стойността на среброто е започнала през настоящия век да се повишава малко на европейския пазар, ме карат да мисля гореприведените факти и аргументи, или по-скоро не толкова да мисля, колкото да подозирам и гадая, защото и най-доброто мнение, което мога да си съставя по този въпрос, едва ли заслужава да бъде наречено убеждение. Наистина, ако предположим, че е имало някакво повишение, то е било досега толкова малко, че след всичко казано на мнозина би могло да се стори съмнително дали този резултат действително е настъпил и дали не е настъпил противоположният, т.е. дали стойността на среброто не продължава да пада на европейския пазар. Трябва обаче да отбележа, че какъвто и да е предполагаемият годишен внос на злато и сребро, трябва да има определен период, през който годишното потребление на тези метали ще бъде равно на този годишен внос. Тяхното потребление трябва да расте с нарастването на тяхното количество или по-скоро в по-голяма степен. С нарастването на тяхното количество стойността им намалява. Те се употребяват повече, по-малко грижи се полагат за тях и в резултат потреблението им расте в по-голяма степен от тяхното количество. Така че след определен период годишното потребление на тези метали трябва да се изравни с годишния им внос при условие, че този внос не расте 163 постоянно, какъвто вероятно е случаят сега. Ако след изравняването на годишното потребление с годишния внос последният почне последователно да намалява, годишното потребление може известно време да надвишава годишния внос. Количеството на тези метали може постепенно и незабелязано да намалява, а стойността им постепенно и незабелязано да расте, докато – след като годишният внос отново стане неизменен – годишното потребление постепенно и незабелязано се нагоди към това, което годишният внос може да покрива. Основания за съмнението, че стойността на среброто продължава да намалява Увеличението на богатството на Европа и разпространеният възглед, че както количеството на скъпоценните метали естествено се увеличава с нарастването на богатството, така стойността им намалява с нарастването на тяхното количество, могат да накарат много хора да смятат, че стойността им продължава да пада на европейския пазар, а постепенното покачване на цените на много части от суровия продукт на земята може да засили още повече това тяхно мнение. Аз вече се опитах да покажа, че това нарастване на количеството на скъпоценните метали, което във всяка страна е обусловено от нарастването на богатството, няма тенденцията да намалява тяхната стойност. Златото и среброто естествено се стичат в богата страна по същата причина, поради която в нея се стичат всички видове луксозни и редки предмети – не защото там са по-евтини, отколкото в по-бедни страни, а защото са по-скъпи или защото за тях се дава по-добра цена. Привлича ги именно по-високата цена и щом тя престане да е толкова висока, те по необходимост престават да се стичат там. Аз вече се опитах да покажа, че с изключение на житото и другите растения, които се отглеждат изцяло с човешки труд, всички други видове суров продукт – добитък, домашни птици, всички видове дивеч, полезни изкопаеми, руди и т. н. – естествено стават по-скъпи, колкото повече обществото върви към богатство и напредък. Следователно, макар подобни стоки да почват да се разменят срещу по-големи количества сребро от преди, от това не следва, че среброто е станало действително поевтино или че с него се купува по-малко труд от преди, а че тези стоки са станали действително по-скъпи или че с тях се купува повече труд от преди. С напредъка на обществото расте не само номиналната, но и действителната им цена. Повишаването на номиналната им цена е следствие не на някакво понижение на стойността на среброто, а на повишението нa действителната им цена. Различните въздействия на напредъка на обществото върху три различни вида суров продукт Различните видове суров продукт могат да бъдат разделени на три категории. Първата включва онези продукти, които човешкият труд едва ли е способен да умножи изобщо. Втората – онези продукти, които той може да умножава съразмерно с търсенето. Третата – онези, при които ефективността на човешкия труд е ограничена или несигурна. С нарастването на богатството и напредъка на обществото действителната цена на първите може да се повиши прекомерно и не е ограничена, изглежда, от каквато и да било определена граница. Действителната цена на вторите, 164 макар и да може да се повиши значително, има все пак определена граница, която не може да надхвърли що-годе продължително време. Действителната цена на третите, макар че естествената ѝ тенденция е да се повишава с напредъка на обществото, може все пак – при една и съща степен на напредък – понякога дори да пада, понякога да остава неизменна, а понякога да се повишава повече или по-малко според това, доколко различни случайни обстоятелства нравят повече или по-малко успешни усилията на човешкия труд да умножи този вид суров продукт. Първи вид Първият вид суров продукт, чиято цена се повишава с напредъка на обществото, е онзи, който човешкият труд едва ли е способен да умножи изобщо. Той се състои от онези неща, които природата произвежда само в определени количества и от които поради това, че подлежат лесно на разваляне, е невъзможно да се натрупа продуктът на няколко години. Такива са повечето редки и единствени по рода си птици и риби, много различни видове дивеч, почти целият пернат дивеч, най-вече всички прелетни птици и много други неща. Когато богатството и съпътствуващият го лукс растат, търсенето на тези неща расте с тях и никакви усилия на човешкия труд не могат да увеличат предлагането много над равнището, на което то се е намирало преди това увеличение на търсенето. Следователно, тъй като качеството на такива стоки си остава същото или приблизително същото, докато конкуренцията между желаещите да ги купят непрекъснато расте, цената им може да се повиши прекомерно и не е ограничена, изглежда, от каквато и да било определена граница. Ако горските бекаси станат толкова модни, че почнат да се продават по 20 гвинеи, никакви усилия на човешкия труд не биха могли да увеличат броя на горските бекаси, изнесени на пазара, много над това, което се изнася сега. По този начин могат лесно да бъдат обяснени високите цени, които римляните в периода на най-голямото си величие плащали за редки птици и риби. Тези цени били следствие не на ниската стойност на среброто в онези времена, а на високата стойност на такива редки и единствени по рода си предмети, които човешкият труд не може да увеличава, когато пожелае. Действителната стойност на среброто в Рим известно време преди и след падането на републиката била по-висока, отколкото е сега в по-голямата част на Европа. Три сестерции, равни на около шест пенса, били цената, която републиката плащала за един модий, или четвърт бушел, от сицилианската пшеница, давана като десятък. Но тази цена била вероятно под средната пазарна цена, защото задължението да доставят своята пшеница по тази норма се смятало за данък върху сицилианските фермери. Затова когато римляните трябвало да поръчат повече жито от количеството, на което възлизала плащаната като десятък пшеница, те били длъжни по силата на капитулация да плащат превишението по норма от четири сестерции, или осем пенса, за четвърт бушел и в онези времена това било смятано за умерена и разумна, т.е. за обичайна или средна договорна цена; тя е равна на около 21 шилинга квартера. Двадесет и осем шилинга квартера беше преди последните години на недостиг обичайната договорна цена на английската пшеница, която по качество отстъпва на сицилианската и обикновено се продава на европейския пазар на по-ниска цена. Следователно стойността на среброто в онези древни времена трябва да се е отнасяла към сегашната му стойност както 4 към 3, т.е. с 3 унции сребро се