Subscribe to DeepL Pro to translate larger documents.
Visit www.DeepL.com/pro for more information.
Joaquín D'Holdan
илюстр
ации
Irene Suárez
2017
Автор: Joaquín D'Holdan
Илюстрации: Ирене Суарес
http://www.weeblebooks.com
info@weeblebooks.com
Мадрид, Испания, март
2017 г.
Лиценз: Creative Commons ПризнаниеНекомерсиално-Споделяне на споделеното 3.0
http://creativecommons.org/licenses/by-nc-sa/3.0/es/
Детективът магьосник
1.
Рамадан, магьосникът, е специализиран в създаването
на най-невероятните парфюми. От всички краища на
планетата, дори от други планети, идвали в неговата
колиба в гората, за да им приготви от чудните си
аромати.
Съдържащите
се
в
тях
аромати
имали
много
приложения: придавали красота, блясък, радост; някои
дори карали притежателя им да се влюби или поне го
карали да изглежда по симпатичен. Те се използвали и
за превръщане на храната в нещо вкусно, тъй като
някои аромати придавали на храната изискан вкус.
Знаеше как да прави парфюми по поръчка, за да е помъдър, да има повече памет, ако някой имаше нужда,
той му даваше мирис на приключение, сняг, океан,
пълнолуние. В един дъждовен ден измислил аромата на
оптимизма, в една нощ - аромата за прилагане на
теорията на практика, а в друга - за придаване на
мистериозен въздух (което винаги е интересно).
Не минаваше ден, в който да не измисли нов аромат с
единствената цел да накара хората да се чувстват подобре.
2.
Една ранна сутрин той се събудил и както обикновено
слушал пеенето на птиците, когато изведнъж в колибата
влязъл неговият приятел и помощник Кабел - гоблинът,
наречен така, защото бил много мършав. Неговите
тревожни викове накараха Рамадан да скочи от леглото
толкова високо, че докосна с върха на носа си сламения
покрив.
-Какво
ти
е
-
попита
магьосникът,
докато
се
приземяваше меко.
Мършавият гоблин беше много уплашен, гласът му
трепереше, а червената му шапка се клатеше във
всички посоки:
-Феите казват, че са видели Чандру и неговите гноми
наблизо. Това било наистина страшно. Чандру беше
магьосник, магитруик, който основаваше силите си на
кражба на чужди формули, купуване на трикове,
използване
на
високотехнологични
машини
и
на
армията си от гноми, за да измъчва хората.
Рамадан се усмихна, за да успокои приятеля си, но
последният забеляза загрижеността в очите му.
-Да се разходим и да съберем билки, може би
ще срещнем срещнем с този господин и отгатнем
намеренията му - каза накрая магьосникът.
В гората имаше безброй дървета и растения. Те бяха не
само много, но и много разнообразни. От най-високия
бор до най-малката гъба - всички те посрещнаха
магьосника и неговия помощник. Някои дървета им
поднасяха вкусни плодове, а лекият ветрец караше
клоните им да танцуват. За музиката се грижеха
бамбукови пръчки, които използваха вятъра, за да
разнасят мелодии, които бяха толкова възхитителни, че
омагьосваха. С пълен корем и спокоен ум Кабел легна
на една поляна в гората, където тревата беше
яркозелена. Малките тревички гъделичкаха лицето му,
за да го предпазят от заспиване.
Не спирай, приятелю - каза Рамадан, - все още има
много билки за откриване. Папратите им проправиха
път, малките дървета получиха окуражителни ласки и
насърчителни думи и дори пълзящите растения се
опитаха да се развържат, за да могат да минат, без да
се спънат.
Вече високо горе, слънцето успяваше да проникне и
през най-гъстите дървета, много златисти лъчи идваха от
високо горе и се спираха на пътеката, оцветявайки
падналите листа.
Рамадан избираше билките си и отрязваше само едно
от клончетата им, за да не изсъхне растението и да
продължи
да
живее.
Те
имали
толкова
добри
отношения, че го научили как да прави това, без
растителността да страда.
4.
Красивата гора криеше огромна тайна, но дори Рамадан
не я знаеше.
Когато почти приключиха със задачата си, видяха в
далечината малка фигура, седнала върху корените на едно
дърво омбу.
Те се приближиха и откриха, че това е малка фея, която плаче
безутешно.
-Какво става с теб? - попита елфът.
Откраднаха ми пръчицата - каза тя и се разплака, - без
нея никога няма да мога да бъда фея-кръстница.
Това беше ужасно нещо, многофеи учават през целия си
живот за да бъдат фея–кръстница на малко момиченце,
но имаше нужда от пръчицата си.
–Видя ли този който ти я открадна? - попита магьосникът.
-Докато миришех маргаритки, я оставих на дървото омбу,
почувствах
някакви странни шумове и видях
бягащи
гноми,погледнах и пръчката ми беше
изчезнала.
Това решаваше част от проблема, поне на пръв
поглед.
–Не се притеснявай, ще ти помогнем - каза Кабел, макар
че никак не се радваше, че ще се изправи срещу Чандру
и неговите тролове.
-"Моят приятел има нос на детектив", коментира Рамадан в
шега, за да успокои малката фея.
Тримата се върнаха в хижата. Магьосникът предложил
на феята вкусен чай, за да възстанови силите си след
целия плач.
"Какво би искал Чандру от пръчката на една фея?
Мислеше си Рамадан. Съмнението му беше много
логично – пръчките работеха само в ръцете на феи. "Защо
да разстройвашмечтата на една бъдеща фея-кръстница?
5.
Докато тя заспиваше, седнала на един диван, магьосникът
ипомощникът му излезнаха в гората, за да разследват.
Между едни розови храсти те чуха странен шум и звуци.
Едни малки, грозни същества със зелени лица и червени
шапки се смееха, скрити сред тръните.
-Гноми - промълви магьосникът.
Изведнъж се чу гръмотевица и от нея започна да се издига дим
на няколко страни. С тържествен жест се появи пред тях
Чандру.
Гномите започнаха да ръкопляскат.
-Рамадан - поздрави го магитрукът.
-Виждам, че сте подобрили специалните ефекти - коментира
магьосника с ирония.
-Аз репетирам всеки ден... да кажем вече че съм се сдобил с
една нова технология. Натисна един бутон и пристигна един
трон върху колела в който седна.
-И като говорим за сдобиване с неща, вие откраднахте
вълшебната пръчка от една фея!
- каза импулсивно Кабел.
-Това е едно сериозно обвинение леприконче.-отговори
Чандру-сериозно и обидно. -Трябва да знаете, че магическите
пръчици работят само в ръцете на феите.-коментира Рамадан.
-Аз знам всичко, което трябва да се знае. Настоявам, че не
съм откраднал никаква пръчка. Нито аз, нито моите
сътрудници.
Като отговор тролове аплодираха своя господар и
надигаха викове на възхищение.
-Тогава предполагам че няма да ти е неудобно да те
напръскам с този лосион - каза Рамадан и извади от дрехите
си малко шишенце. - Това е парфюмът на истината.
Настъпи момент на мълчание и дори гномите се
Те замълчаха за няколко мига. Добре, недоверчиви
приятелю, приемам предизвикателството - каза Чандру
и бе отърждествен от лакеите си.
6.
Рамадан
натисна
пръскалката
и
малки
капчици
намокриха магитруика. -Слушай ме, Чандру, ти и
твоите помощници ли бяхте тези, които откраднахте
вълшебната пръчица на феята?
Под непогрешимото въздействие на парфюма на
истината магьосникът отговори: "Разбира се, че не.
Кабел и магьосникът се спогледаха с недоумение. Виковете
на радостта на гномите станаха непоносими.
-Виждате ли? Предполагам, че сега ще ме оставиш на мира каза Чандру успокоен.
Магьосникът не отговори и се обърна, за да продължи
разследването си.
-Преди да се сбогувате толкова сърдечно, имам един
малък въпрос. Мисля, че заслужавам отговор след
твоето лъжливо обвинение - коментира магьосникът, ¿Знаейки, че тази гора крие голяма тайна, не си ли
биллюбопитен да разбереш каква е тя, какво е, какво
можеда знаят растенията, че не го споделят с теб
след цял един живот прекаран заедно?
Рамадан едва се обърна, за да отговори без заобиколки:
-Почувствах се любопитен. Тайната на гората ми послужи
да се науча, че можем да живеем в мир, дори и да не
знаем всичко предварително. Знанието предполага
голяма отговорност: ¿ каква полза ще имам от
тайната, освен да задоволя любопитството си?
-Знаеш това. За власт - каза Чандру.
-Всеки зеленчук в гората е мой приятел. Тяхното
приятелство е моята сила - каза накрая магьосникът,
който се ядосваше на амбицията на Чандру лесно.
Затова реши да не говори повече, тръгна си с
помощника си, все още трябваше да намерят пръчката
на феята.
7.
Търсеха, докато падна нощта и в тъмнината се чу
гръмотевичен звук.
Изглеждаше
като
ужасно
свлачище,
така
че
те
побягнаха към единственото скалисто място в гората.
Дойдоха много уморени от избягването на дърветата, а
когато пристигнаха, тишината и спокойствието на
мястото ги озадачи. Тогава Рамадан чу смях и зад една
група златисти скали видяха Херминия, чудовището със
седем уши.
-Ха... ¿Какво мислите за новите ми звуци?... Невероятно
истински са - каза тя и повтори срива с писък от
магическото си гърло.
-Херминия, работим по сложен въпрос, не е време
за игри- отговори Рамадан.
Глупава старица - промълви Кабел.
- ¡" Счупена паница" ли каза! – извика чудовището.
-Казах глупава, а не счупена://.... Оглушалата!
-Дебелата? Ти ме нарече дебела, нахално джудже! Стига прекъсна го магьосникът, - сега не е време за спорове.
Кабел чу рев на лъв и веднага разкри,
че беше поредната имитация на чудовищната старица,
която, когато се смееше, караше зеленикаватаси кожа
да сияе...
-Слушайте внимателно - каза тя, като се опитваше да бъде
сериозна.
-Ние ли да те слушаме внимателно... каква дръзка тролка –
коментира елфът. -Призовах вниманието ви, защото тайната
нагората е в опасност.
Този израз беше достатъчен на магьосника и помощника му за
да се спогледат с притеснение.
-Изгубените магически пръчки имат голямо нещастие ако някой ги посее като семена и след това ги полива
две безлунни нощи, от земята ще се появи малко цвете,
което ще разкрие тайната на гората на този, който усети
аромата му.
Херминия каза всичко това много тържествено, гласът й се
пречупваше, очите й се затваряха, а зеленото й лице
все повече бледнееше.
-Не теми Херминия, ние ще решим проблема. каза
Рамадан.
8.
Когато се върнаха вкъщи, двамата спътници мълчаха и
се опитваха да разгадаят загадката: какво се е случило
с пръчката на феята, ако Чандру не е бил :
¿Кой я беше откраднал, кой, ако не той, искаше да
завладее гората...?
През нощта се чу силен гръм.
-Тази тролка ме уморява с имитациите си – каза
Кабел.
Но една светкавица за миг освети гората със синята си
светлина.
-Този път не мисля, че е тя. -отговори Рамадан. И едва
довършил изречението си, от небето започнаха да
падат гъсти капки.
Те изтичаха до колибата и легнаха, за да си починат.
Голяма беше изненадата им на следващата сутрин,
когато
дъждът продължи да
вали.
Те
закусваха
мълчаливо, опитвайки се да обмислят целия случай.
Следобедът продължи с постоянен дъжд, който не
спираше нито за миг. Магьосникът наблюдаваше как
водата пада от неговия
прозорец. Зелените обитатели на гората, от тревата до
последното голямо дърво, бяха щастливи. Дъждът
винаги беше добра новина, чиста вода, която падаше от
небето.
9.
Изведнъж на вратата на колибата се почука.
Кабел отвори и мигновено падна в краката му малката
фея която бе загубила пръчицата си. Напълно
и
толкова уморена,
можеше да
говори или
че дори
мокра
не
да се изправи.
След като се озова в къщата, суха и до печката на
дърва, Рамадан нанесе един от възстановителните си
парфюми и елфът и направи кафе с мляко. Когатовече
можеше да говори, феята разказа своята история:
-Вчера на излизане от гората видях няколко гнома зад една
метална преграда, маскирах се като гном в къщата си и
се върнах на мястото. Не можех да не се уплаша от
това, което се намираше там. Това беше гигантска
машина, пълна със светлини, лостове и бутони, от която
в небето излизаше огромна тръба, тя изпълваше всичко
с буреносни облаци, а през нощта тази буря се
отприщваше. Когато машината започна да работи, аз
избягах навън, но гномите ме откриха и почти ме
хванаха, едни храсти ми помогнаха да се скрия сред тях
и трябваше да остана там цяла нощ, докато те не
прекратиха търсенето си.
Колко странно - каза Кабел, - ¿Защо Чандру е искал да вали
толкова много в гората?
-Изгубените магически пръчки имат голямо нещастие припомни Рамадан на глас, - ако някой ги посее като
семе и след това ги полива в продължение на две
безлунни нощи, от земята ще изникне малко цвете,
което ще разкрие тайната на гората на този, който усети
аромата му.
Това каза тролката Херминия – отбеляза Кабел. Означава, че това, което Чандру прави, е да полива
изгубената пръчка на феята.
Мисля, че е така - замисли се магьосникът.
-Тогава не разбирам: как успя да ни заблуди? С
парфюмът на истината не може да лъже и той твърди,
че не е откраднал пръчката...
-Каквото и да е, пич, да отидем в гората, мисля, че знам
къде да търся края на това снопче.
10.
И двамата приятели отидоха в гората. Зад облаците
слънцето се скриваше зад хоризонта, а дъждът
продължаваше да вали непрекъснато. Настъпила нощта
и нашите детективи се озовали в една малка пещера
близо до мястото, където изчезнала пръчката на феята.
Те бяха бдителни и нащрек. Понякога
гоблин спеше известно време, докато магьосникът гледаше и
обратно.
Разсъмна се и на няколко метра от пещерата се появи
малко цвете.
-Виж, Кабел - извика магьосникът, - ето защо Чандру ни
измами. Попитах го дали е откраднал пръчката на феята
и той каза истината. Не я е откраднал, а просто се е
възползвал от небрежността й, за да я покрие с пръст и
да хвърли отгоре й няколко билки. Така че феята е
изгубила пръчицата, тя е заровена в гората, точно там,
където се ражда онова цвете.
Много умно - изкрещя Чандру от върха на една скала.
Рамадан и Кабел бяха подготвени за яростна атака от
гномите, които се появяват навсякъде.
-Толкова жалко, че няма да ви помогне. Това цвете ще
бъде
мое
и
аз
ще
стана
господар
на
гората,
единственият, който ще знае тайната му.
- Ще видим как ще стане това - каза магьосникът. И без
да се колебае, той се гмурна върху малкото цвете.
-Не! - извика злият магитруик. Но беше твърде късно,
първият, който усети малкото цвете, беше Рамадан,
затова заедно с мекия и слаб аромат той усети шепот,
нежен глас, който му каза тайната на гората.
11.
Гномите избутаха магьосника настрани, който все още
лежеше на тревата, сякаш спеше, и с ръмжене
откъснаха цветето, за да го дадат на господаря си.
Чандру го взе в ръцете си и го гледаше как изсъхва.
-Той ме излъга, каза, че не иска да
знаете тайната! Ти не разбираш - каза Кабел и погледна
тъжно
към
магьосника,
неподвижно в тревата.
който
все
още
лежеше
-Да знаеш тайна означава голяма отговорност, може би
да знаеш как да се отречеш и със сигурност да имаш
голяма способност да даваш, без да искаш нищо в
замяна. Не разбирате ли, да знаеш тайна означава да
знаеш как да бъдеш приятел.
Хайде - извика Чандру на своите гноми, - няма какво да
правим тук, ще отидем в града и ще работим по някоя
детска телевизионна програма.
Гномите се засмяха, потриха ръце и напуснаха гората
завинаги.
12.
На Рамадан му трябваха три дни, за да се събуди.
Когато го направи, Кабел беше на ръба на леглото му и
чакаше.
В гората се състоя парти, когато разбраха за
възстановяването на магьосника. Постепенно всичко се
нормализира.
Освен че създава парфюми, Рамадан вече е натоварен
с мисията да пази тайната на гората. Наистина, знаейки,
че тя му дава власт, той носи голяма отговорност. И
колкото повече хора знаеха за нея, толкова по-добре, но
след време, когато светът беше готов да разбере, че
тази гора, както и всички гори, е една. Обединени от
невидими корени, дърветата и растенията са обединени
под земята и затова да нападнеш едно, означава да
нападнеш всички, да напоиш едно, означава да напоиш
всички, да погалиш едно, означава да обичаш всички.
Авторът
Joaquín DHoldan
Хоакин Дхолдан е роден в Монтевидео, Уругвай, през 1969 г. Той е
писател и драматург.
Автор е на няколко романа и книги с разкази. Сред пиесите му са
"Призраци под леглото ми" и "Истории със сетива", които
изследват света през очите на едно дете.
Пише за различни медии на тема музика и култура. Води
радиопредаването "Diálogos Comanches" по FM. В пълнолунните
нощи се превръща в зъболекар.
Това е петата книга, която Хоакин издава в рамките на нашия издателски
проект, след успеха на "НЛО", "Призраци" и др.
под леглото ми, "Убийството на учителя по
религия" и "Легенда за цветовете".
Ние сме
се радваме, че на че
да продължите да работите
с нас.
Имейл за връзка:
joadoldan@gmail.com
Илюстратор
Ирене Суарес
Ирене Суарес има диплома по изящни изкуства от факултета
"Сан Карлос" в Политехническия университет на Валенсия и
наскоро е завършила магистърска степен по изкуство: идея и
производство в Университета на Севиля.
По време на кариерата си участва в различни групови изложби и
сътрудничи на списанията Anonimato и Telegráfica.
В личните си творби той прибягва до хумористичната страна на
ежедневните сцени, показвайки нежната страна на героите, които
изобразява в прост, смешен стил.
Ирене вече си е сътрудничила с нашия проект, като е илюстрирала
книгата La leyenda de los colores от същия автор.
За контакти:
escandalovisual@gmail.com
Издателството
WeebleBooks е образователен проект, отворен за
сътрудничество с всички, който насърчава образованието,
като го предлага по атрактивен и модерен начин.
Ние създаваме и издаваме забавни, модерни, прости и
изпълнени с въображение образователни книги за деца и
младежи за 21-ви век.
А най-хубавото е, че те са безплатни в електронен формат!
Искаме да направим този нов начин на учене достъпен.
Ние сме ангажирани с развитието на въображението и
творчеството като основни стълбове за развитието на наймалките.
С нашите книги искаме да променим начина, по който хората
учат и четат.
Ако искате да научите повече за нас и да разберете за други
книги, които можете да изтеглите, посетете ни на адрес:
www.weeblebooks.com
Други публикувани книги
Моето първо пътешествие до
Слънчевата
система
Пътуване към звездите
Троянската война
Откриването на Америка
Амундсен,
полярният
изследовател Малки истории
за велики цивилизации
Историята и нейните
истории
Предизвикателството
Откриване на Моцарт
Asparagus в беда!
Алармистът, който ходи
по въже
Как да четем
книги
Историята и нейните
истории Откриване на
Дали Готвене с наука
Откриване на Ван Гог
Аполо 11, стремеж към
Луната Лазарильо де
Тормес
Малката мишка и
канарчето Моята първа
книга за историята на
НЛО
Картофеният омлет
От Патагония до Серон
Моят приятел
Андалусия
Ако искате да си сътрудничите с
нашия проект, моля, свържете се с
нас.
www.weeblebooks.com
info@weeblebooks.com
Нашият видеоклип
Посетете нашия уебсайт
2017
Автор: Joaquín D'Holdan
Илюстрации: Ирене Суарес
http://www.weeblebooks.com
info@weeblebooks.com
Мадрид, Испания, март 2017 г.
Лиценз: Creative
Commons ПризнаниеНекомерсиалноСподеляне на
споделеното 3.0
http://creativecommons.
org/licenses/by-ncsa/3.0/es/