Л-я: Вкусът на суфизма.
ИР: Що е суфи?
Л-я: Нафса (егото според суфите).
ИР: Що е суфизъм?
Л-я: Иблис и злото.
ИР: Що е това Аллах?
07.04.2009 г.
ВКУСЪТ НА СУФИЗМА
Суфи казват: Дяволът е много хитър. Той дори често вкарва човека в правия път.
Забележете, пак ще повторя: Дяволът е много хитър, той дори често вкарва човека в
правия път, защото знае, че човекът не е готов за духовен подвиг, няма устой. И после
започва да го отчайва – това е стратегия. Значи, трябва да разберем тези подходи. Може
да те направи монах, може да те кара да постиш и ти си мислиш, че е за здраве. Когато
дяволът те кара, той има особени цели, той винаги има полза. Трябва да се научите да
различавате, след време ще говорим повече за него.
Казва един суфи: Аз дойдох при Тебе, Аллах, чрез Тебе, и така получих Тебе.
Суфите казват: Бавният път на знанието се осъществява по пътя на човешкото
обучение. Истинският път на знанието се осъществява по пътя на Божественото
наставление. Това са различни пътища.
Бавният път, това е маршрутът на петте чувства, но голяма част от тези хора се
провалят, независимо от успехи и победи, и каквото и да е. Този тип хора имат два вида
ограничено знание. Първо, когато ги обучава друг човек, и второ, когато те сами
разсъждават. Тези два пътя са само условно добро. На едно ниско ниво те са все пак
условно добро и затова, малко или много те биват обхванати от невежеството. И тези
двата вида хора биват обхванати от невежеството.
Вторият път, пътят на Божественото наставление е за този, който е станал
достоен. Тогава той идва тук и се подготвя за Божествени откровения. Тук човекът
трябва да се очисти напълно от света и от земните желания; дотогава той не е достоен.
Загатват му се неща, но не е достоен. Значи, трябва да се очисти от света и от земните
желания.
За да бъдеш достоен за Божественото знание и наставление, трябва да избереш
твърдо Бог и Истината. Тогава Неговото свещено внимание, на Бога, вече се насочва
към тебе. Тогава Бог ти дарява Божествен взор. Можеш да проникваш в нещата и
постепенно да ги разбираш.
Любовта към Бога може да отрече само този, който е останал в петте сетива, т.е.
може да се каже на нивото на животните. Разбира се, има животни и с шесто чувство;
има и хора.
Любовта не може да се научи от хората – другото нещо, което казват суфи – тя е
един от даровете на Бога и идва по Неговата милост. Когато хората обичат човешки
същества, Бог им причинява мъка, за да видят те своето лицемерие. Бог иска иначе
абсолютен свещен брак с всичко, защото всичко е Негово. Не можеш да обичаш човека
– трябва да обичаш Бог в човека, тогава ще имаш правилен подход.
Знание, което не те отвежда до Бога, до реалността, увеличава твоето
невежество.
По пътя на суфи, каквото и да се случи, милост или гняв, все е хубаво. Защо?
Защото суфи е влюбен в двата лика на Бога. Значи, той обича и милостта на Бога, и
гнева, защото гневът е просто справедливостта Му.
Атар казва: Този, който е изпълнен с любов, от кое ли вероизповедание ще е? И
отговаря: От изповеданието на Бога. После казва: Този, който е изпълнен с Бог, трябва
ли му някакъв ритуал? Подразбира се. И казва: Научи се, приятелю, на това, че ние
търсим единствено Бога, а не нещата. Ние търсим единствено Бога и то чрез светлина,
идваща от Него.
Знания, приети чрез Божествени откровения, са мощни и съвършени, защото са
получени по Божествен път. Но има един друг вид знание, илхан, т.е. Божествено
внушение. То също е много ценно, то е междинно, защото тук душата придобива
стремеж и увереност по своя път. Така тя се подготвя за дълбоки Божествени
откровения, придобива стремеж, увереност и върви към все по-голяма чистота.
Разликата между откровение и Божествено внушение е тази, че откровението е
явно разкритие, а внушението е като светлина, идващо от скрит светилник. То идва за
душата, за да я води и учи, да я подготвя.
Няма нужда човекът, казват суфите, да се бори със злото и да отхвърля дявола.
Просто усъвършенствай любовта си към Бога. Просто е: усъвършенствай любовта си
към Бога.
Този, който не разбира злото, се поставя в невежество.
Гневът и милостта на Бога са сгодени, съединени и от този съюз се е родил
двойнствения свят на доброто и злото.
Злото е загадка на битието. Ако Бог лиши света от злото, то този Бог не може да
се нарече добър. Наистина е така и така мислят суфите; не може да се нарече добър. Ще
обясня: Бог е Абсолютно Единство и затова и доброто, и злото Му служат. Дали ние
одобряваме е без значение. Те служат на Неговата скрита и висша цел. В ръцете на Бога
доброто и злото действат в съгласие. Милостта и гневът му са в пълно съгласие. И пак
казвам: а какво мислим ние, няма значение, Бог просто действа. И е казал ясно: Не
съдете! Т.е. това означава, че гневът и милостта са части от величието на Бога. Не може
да осъждаш гнева, несправедливостта, на която ти не знаеш дълбоките причини. Значи,
части от величието на Бога, части от това страховито Единство.
Самият Бог е, Който потъпква и възвишава. Забележете, не е дявола, Бог
потъпква и възвишава. Той има план с всяка душа. Той е Самият велик Деятел. И казват
суфите: Виж принизената земя и възвисеното небе – все е Той.
И така, какво ни казва Ибн Араби: Аз странствах навътре в себе си и когато
достигнах до Бога, аз станах чисто служене, без сянка на богослужение. Чисто служене!
Значи съществува служене, но това е само условно. Всъщност съществува само Бог. И
казва Ибн Араби: Изглежда, че аз съм служител и че аз проповядвам, но всъщност само
Бог действа. Ние не можем да произведем действие; Сатана не може да направи
действие; даже и Христос, т.е. действа страховитото Единство, действа само Бог. И
който осъжда нещо, той осъжда себе си.
ЩО Е СУФИ
Суфи е този, който е изчезнал за себе си и е жив за Истината. Т.е. той се е
изплъзнал от човешките склонности и реално е придобил Бога отвътре.
Суфи е този, чиято душа е в тялото му, чиято душа е вътре в тялото му.
Един суфи казва: Аз не търся добри хора. Аз търся безумци. Аз търся безумно
влюбените в Бога, безумно отдадените, и това са суфите.
За обикновените хора са създадени заповедите, а за суфи е създадена Любовта.
Суфи не търси святост. Забележете, не си губи времето със святост. Суфи търси
Бога и Го намира – нещо по-дълбоко, по-конкретно и по-точно. Ще обясня: светецът
следва определени закони и правила, и живее по тях. Суфи не приема никакви закони и
правила, а само Любовта към Бога.
Суфи вижда океана чрез очите на Океана, а не чрез очите на капката, т.е. не чрез
ума и логиката – те са капката.
Що е суфи? Суфи е този, който е изчезнал, който се е освободил от себе си.
Дали е болен или здрав, за суфи е все едно, защото той никога не отхвърля Бога.
И при болест, и при здраве, на него му е безразлично, но той е насочен изцяло към Бога.
Суфи е този, който е постигнал сърцето си и поради това суфите са хора на
тайното знание.
Смъртта е принудена да въведе суфи в мистичната свобода, тя няма избор.
Онзи, който е пречистен посредством Любов, е чист, а онзи, който е погълнат от
Бога и е изоставил всичко друго, е суфи.
Суфи не пътешества в света. Той пътешества от себе си към Бога.
Суфи, това е състоянието на изчезналото Аз.
Злите мисли не са в състояние да понесат състоянието на суфи. Състоянието на
суфи е любов към Бога.
Суфи не вижда в човека нито враг, нито приятел, а само Бог, действащия Бог.
Суфи се възхищава на противоположностите.
Суфи казва: Бог не е в някакви небеса. Той върви редом с мен.
Освен това, суфи не пие вода; суфи пие Любов – това е разликата.
Суфи е обкръжен от аромата на Истината.
Според суфи, човекът трябва да се подобри вътрешно, а не да чака добри
външни условия.
Истинският суфи живее естествено в своята вечност. Дали е долу, или в другия
свят, или в Бога, той все живее естествено в своята вечност.
Истинският суфи се наслаждава на света, забележете, повече от земните хора,
защото той се наслаждава чрез Бога, чрез Божествената Любов.
Суфи са просто хора, хора на пътя. Тяхното ежедневие не е човешко. То се
ръководи от Бога.
Суфи не търси отговор, защото отговор означава ограничение, даже ограбване.
Суфи е търсач на Същността.
Суфи царува, защото се е справил със своите скрити изкушения. Той се е
справил с тях, със своите скрити изкушения.
Истинският суфи е пиян, защото той е същество, видяло своята същност. Той
наистина е познал Любовта.
НАФСА
Нафса, това е нисшият човек, най-общо казано нисшият човек, нисшият ум,
нисшето сърце, нисшата душа. Това е на езика на суфи нафса. Ще говорим за нафса или
за егото.
Сърцето живее между двама господари: духът и нафса (егото). Който надделее,
става господар на сърцето.
Любовта и добродетелите са армията на духа, а страстите са армията на нафса.
Желанието да се освободиш от нафса, е също желание на егото. Просто помни
Бога, това е методът; просто помни Бога, все по-често. Не се безпокой за егото, просто
постоянно мисли за Бога и егото ще се разтопи.
За да постигнеш нещо по пътя си, нафса трябва да е овладян.
Нафсът е трудна задача. Той е мъртво блато, което трябва да се превърне в
плодородна земя.
Когато воюваш с нафса, той дълго време не изчезва, а става все по-изтънчен. И
там, в скритото, изтънченото, трябва да го победиш.
На езика на суфи, очистване означава умъртвяване на нафса.
Бог е създал нафса като противник, но не му е дал победата.
Нафсът трябва да бъде унищожен, което означава овладян, защото той е велика
завеса между тебе и Бога.
Всеки човек е длъжен да разкрие пред своя нафс книгата на вдъхновението, за да
му напомни (на нафса) за Първоизточника.
Човек трябва да има любов към Бога, а не самолюбие, не самовлюбеност; тя е от
нафса.
Зикр или постоянната молитва, постоянното спомняне на Бога, постепенно
отстраняват от съзнанието всички излишни обекти. Така нафса постепенно се изпраща
в забвение.
Постоянната преданост към един суфи-учител отделя човека от нафса, и
енергията на неговия нафс започва да служи на този учител или учение. И така нафса се
разрежда, после се смирява, учи се и на покоряване пред този учител. Всъщност той е
пред скритото Лице на Бога. Това е метод за бавно овладяване на нафса. Разбира се,
има и такива, които избягват и учители, и посветени под предлог, че нещо там е трудно,
че нещо не е наред; нафсът си знае работата. Но нафсът е много хитър. Той може да
внуши, че това място, при учител, при посветен е опасно, че нямал нагласа; разбира се,
че няма нагласа.
Тези, които следват страстите на този нафс, ги очакват големи бедствия. Този
нафс може да се преодолее само със строга самодисциплина, и накрая с намесата на
Божията милост. И тогава човекът придобива свобода от своята вродена материална
природа. И злобата му се превръща в добродетел.
Суфи казват: По форма този нафс е човек, а по природа е Сатана.
По пътя на очистването нафса минава през четири състояния. Първото, нафсът в
случая е призоваване, предизвикателство към човека. Второто състояние, нафсът е
обвиняващ, все търси някого да обвинява. Трето: после нафсът става постепенно
вдъхновяващ, въведен в пътя, вдъхновен. И четвърто: накрая нафсът е успокоен,
умиротворен, овладян. Настъпва покоят.
За суфи единственото глупаво нещо в битието, това е нафса, егото.
Нафсът има две основни качества: страст и гняв. Първото, страст – за да постига
изгода и второто – гняв, за да доминира и да обладава. Когато в тялото на човека има
много страст и много гняв, това означава, че има много нафс.
Нафсът отрича Бога, защото не Го познава. Много просто: Бог не се разкрива на
нафса. Знанието за Бога е възможно само чрез Бога.
Нафсът е самосъздадена завеса и затова той отрича Бога.
Нафсът е разсеян. Той е злопаметен и обидчив. Даже да няма кой да го обиди,
той е обиден от живота. Просто такава е нагласата му.
Нафсът е раздразнителен. Той не умее да прощава.
Освен това нафсът е много хитър. Вижте сега за какво става въпрос: нафсът
понякога може да те насочи към нещо разумно, даже полезно, но винаги има своя
скрита цел. Той има полза от това, затова те насочва в разумното. Нафсът може да
излъже човека и да го принуди да стане аскет, учен, даже забележете, и суфи; даже
може да го поведе по този път и да иска човека да стане суфи. И всичко това е, за да
придобие човека признание, някаква слава, някакъв авторитет, за да може да изпъди
после Бог от себе си. Забележете колко хитро, гъвкаво и същевременно елементарно.
Ако нафсът (егото ти) ти приписва пост и молитва, суфи казват: това е
мошеничество. Това означава, че нафсът замисля нещо против тебе.
Нафсът, това е неверният приятел на човека, а Божественото в човека – това е
верният приятел.
В света на суфи няма място за нафса, защото ти или си отдаден, или не си.
Нафсът е много враждебен, много повече от всеки твой противник. Значи,
противниците си ги смятай за нещо много бледо, в сравнение с твоя скрит враг отвътре
– нафсът.
Твоят нафс е скритата в тебе змия. Нафсът умее много коварно да претендира за
Божественост. Нафсът иска хората да го хвалят, да го следват, даже да го обичат. И
даже да го обичат повече от всичко на света.
Нафсът, т.е. неовладяният ум, е проводник и пособие на нашите скрити,
вътрешни врагове.
Нафсът прави малки услуги на хората и ги счита за много важни, и ги помни
много дълго. Така е устроен, помни ги много дълго.
Ал Халладж казва: Нафсът никога не следва Божествения път, дори даже да е
свещеник. Даже ако е свещеник, той си има някакъв свой път, но не Божествен път.
ЩО Е СУФИЗЪМ
Суфизмът не е философия, не е разсъждения. Той е чисто живеене в Бога.
Суфизмът, без да е наука, е по-научен от нея, защото той постига реалността.
Суфизмът – това е мистично знание за Бога, знание за близостта с Бога.
Суфизмът предшества религията, той освен това е извън историята; историята е
нещо ограничено.
Идеята на суфизма е универсална, защото тя е велика Любов и цялостна
отдаденост на Бога.
Суфизмът е път към Божията реалност. Пробуждащата сила за движението към
тази реалност, е Любовта, а средството за придобиването е целеустремеността.
Най-дълбоката практика на суфизма е в това движение към Истината, към Бога,
с помощта на Любовта и предаността.
Според суфизма, човек трябва да се излекува от своите болезнени мислителни
процеси. Пътят към това е зикр, т.е. постоянното мислене за Бога. И така човекът
започва постепенно да възприема Истината такава, каквато е; не каквато е натрапена, а
такава, каквато е.
Суфите казват: Дръж хляба по-далече от мишките. Преведено: Дръж суфизма
по-далече от учените хора.
Суфизмът не се опира на книгите, а на Любовта. В суфизма Любовта е водачът
на кервана.
Има само Бог и това е целият суфизъм. Бог е същността на всички неща.
Суфизмът е същността на всички религии.
В суфизмът се казва, че ако направиш две крачки към Бога, Бог ще тича към
тебе. Ако направиш две крачки към Бога, искрено, Бог ще тича към тебе.
Суфизмът, това е универсалният дух, съкровеното в нещата, душата на всяка
религия.
Суфизмът, това означава, че Бог ни подбужда да умрем за себе си и да живеем в
Него, да живеем вътре в Него.
Суфизмът е състояние, при което изчезва всичко човешко.
Суфизъм означава, че душата ви желае толкова много Бога, че отстранява
всички други желания.
Суфизмът е живот в състоянието на Бога. Величието на суфизма е в таслим
(преди време говорихме), таслим, т.е. смирението. Ще обясня: величието не е в това, да
бъдеш голям, според суфизма, а да бъдеш нищожен. Но да бъдеш нищожен е много
мъдро умение, то не е просто така; това е мъдро умение, това е велико смирение,
където се ражда Бог.
Суфизмът е жажда за постижение на дълбоките тайни, скрити в Бога, не във
вселената; скрити в Бога. Не в природата, не в космоса – вътре в Самия Бог. В края на
суфизма е състоянието фана – изчезването в Бога, след което следва вечният живот.
ИБЛИС И ЗЛОТО
(т.е. Сатана и злото)
Малцина знаеха, че голямата светлина на Луцифер беше тъмна, защото те
познаваха Бога, те познаваха Цялата Светлина. Не частичната, Луцифер, а те познаваха
Бога, Цялата Светлина. Истинското знание за това не беше в Словото, то беше скрито в
безмълвието.
Сатана прониква в човека само когато в човека възникват желания да съгреши.
Щом има такива желания, Сатана се хваща за човека и така му показва неговата
собствена същност, изкривената човешка същност, неговият собствен провал. Всеки
попада под властта на своята собствена страст, на своя собствен Сатана.
Сатана е създаден с дадена цел. Целта, наречена Сатана, съществува само в
чистото Божествено съзнание, т.е. Сатана е скрит в целта на Бога. Било е древно време,
когато Сатана даже не е съществувал. После е било време, когато е бил вътре в
същността на Бога, но после излязъл навън, заради свещените цели на Бога. Всички
същества, които са скрити в невидимото, имат способност по повеление на Бога, по
повеление на Неговата могъща Воля да излизат навън, т.е. Той ги призовава и те се
появяват, раждат се. Те се появяват и поради това се наричат създания. Разбира се,
всичко създадено е само условно, защото само Бог действа. И освен това Той може да
върне това създание пак в Себе Си.
На много същества е дарено да съществуват външно, а на други е дарено да
съществуват вътрешно. И външните създания, и вътрешните са напълно зависими от
Него. Те заимстват от Него своето съществуване.
Бог съществува и в създанията, и независимо от тях, но те зависят от Него и от
Неговия Замисъл.
Създанията са изразени идеи на Бога. Сатана, Христос, добро и зло – това са
изразени идеи на Бога. Но Той не е подобен на нищо. Той е по-висш от всичко. Той е
тайна, която е наречена в Корана Дхат (една дума), Дхат, т.е. Абсолютна Същност. Там
в скритата Си част, Той е Абсолютна Същност. И затова всичко зависи от Него. И
подобията са само условни, защото Той е Самосъществуващ, Независим и Абсолютно
скрит в Своята Тайна, и по-надълбоко – в Своята Мистерия.
Той е извън пределите на всякакви доказателства. Който иска доказателства за
Бога, оглупява. Но ако Бог реши, Той Сам Се доказва. Той знае кога да реши това и
тогава съмнението умира завинаги.
Бог отклонява от пътя този, когото иска; когато поиска, Той го отклонява от
пътя. И Сам ръководи този, когото Той иска.
В Бог са всички възможности – и злото, и доброто. Защо? Защото Той иска да
осъществи висшето добро; мярката е в Него.
Злото помага на човека да узнае самото добро, и накрая напълно да го разбере.
И така: Не отричай злото, но се отречи от своето собствено зло. Пак ще повторя:
Не отричай злото, но се отречи от своето собствено зло. Ние не сме тук, за да изтръгнем
злото от света, а да го преодолеем вътре в себе си.
Ако ти имаше висша душа, злото нямаше да бъде реално, защото тази душа е
свидетелство за висшето добро. Ако ти отричаш злото, това е вече зло, защото ти
отричаш и неговия Мъдър Създател, и ти отричаш вече замисъла на Бога. Така
осъждаш себе си.
Злото е израз на вечномъдрата Божия воля, която е съвършена, никога не прави
грешки. След като Бог е създал злото, може ли това да е необмислено, може ли това да
е немъдро деяние? Няма такова нещо. Бог е Всемъдър. Бог търпи злото, защото желае
да спаси света от по-голямо зло, за което преди говорихме. Значи, Бог търпи злото,
защото наистина обича, наистина желае да спаси света от по-голямо зло.
Бог търпи злото, за да не бъде този свят лишен след време от истински радости.
А кой ще ги донесе? Самият Бог. Сам Той иска да донесе тези радости, затова търпи
злото. Ако Бог не изтърпи злото докрай, Той, казват суфите, няма да бъде достоен за
почитание.
И така, злото е значимо. То играе роля, скрита роля. То е скритата възможност
на Бога, чрез която да се подобри този свят.
Злото е идея на Мъдър Бог. Въобще Бог всякога създава нещата с Мъдрост и
Той винаги знае какво е създал. Абсолютно всичко му е известно.
И така, Сатана се е отклони от Бога чрез Бога, и той знае, че неговите действия
не са негови действия. Той не може да произведе действие. Тука само ще прибавя: и
Христос не може да произведе действие. И на кръста не се възкресява сам Христос, а
точно този Всемогъщ Бог.
Само Бог действа. Само Той е създател на действия и затова е казал Той: Не
противете се на злото.
ЩО Е ТОВА АЛЛАХ
(т.е. Бог)
Суфите казват: Не наранявай даже и комар, защото и неговото крехко сърце
лети към Бога. Ти може да го наричаш всякакси, защото не виждаш.
Истинското знание не се добива чрез обучение, или чрез усилия. То идва чрез
реално видение на същността на Бога.
Любовта към Бога е дар свише, дар на вътрешния пламък.
Нито един от съществуващите не е видял Бога. За да видиш Бога, трябва да
станеш несъществуващ, т.е. да не пречиш.
На земята само две неща могат да удовлетворят човека. Първо, самият Бог.
Второ, човек, който като „другия” има постижения на Божията реалност. Това са двете
неща, които могат да дадат пълнота на човека.
Който е познал Бога, не може да бъде огорчен от нищо. За него вече няма загуба
и печалба.
Предаността към истинския Учител е не заради Учителя, а заради Бога.
Лошото състояние в човека, и преди ви казах, е също дар от Бога. Ние мислим,
че само доброто състояние е дар. Не. Лошото сътояние е особен подарък. В него има
нещо красиво, трябва да го изтръгнете, то е там. Трябва да минеш покрай него и да го
изтеглиш. То е дар от друго качество на Бога, от скрито качество на Бога. Така че,
Учителят казва: Бъди доволен в своето недоволство. Простичко. Бъди доволен в своето
недоволство.
Бедствие или изобилие – това е единствената и действаща Божия воля. Някой
път ще ви обясня, как Майстер Екхарт срязява благотворителността, голяма глупост,
голямо невежество е тази благотворителност. Ти не си познал Бога, не си посветил
живота си на Бога и мислиш, че правиш благотворителност. И не знаеш мярката, и къде
отиват нещата. Майстер Екхарт го обяснява идеално. Когато говорим за него, ще видим
как той разсича... Някой ще каже: ама да не правим ли... Не е казано това. Трябва да
разбереш дълбоко какво правиш, каква енергия даваш и дали Бог в тебе действа или
твоя нафс.
Грубостта на хората, когато ти си съсредоточил вниманието си към Бога, нищо
не струва. Значи, не трябва да ти влияе тази грубост. Когато има такава грубост на
хората към тебе, ти трябва да си съсредоточиш вниманието към Бога. Тогава тази
грубост избледнява и се стопява.
Ако Бог не ви е дал нещо, което вие много искате, това деяние е Негов велик
дар. Няма да обяснявам, защо човек не знае какво иска. Просто това е велик дар. Радвай
се, че нещо което много го искаш, Бог не ти го дава, защото не знаеш пропастта.
Един суфи казва: О, Аллах, ти знаеш, че в моите очи осем райски градини тежат
не повече от крилото на комар. В сравнение с Твоята Любов, какво са осем райски
градини!
Същността на Бога е винаги скрита, но качествата Му някога са скрити, някога
са явни.
Да изоставиш Бога и да влезеш в рая, според суфи, значи да изоставиш
безпределния океан и да влезеш в локва; да изоставиш океана и морето, и да влезеш в
локва.
Обикновеното търсене намира четирите каменни стени на джамията; истинското
търсене намира Сърцето на храма, Самия Бог.
Обикновеният човек е камък, а суфи е захар. Той се разтваря в Бога като захар
във вода.
Човек, който е престанал да мисли за Бога, е потопен в обикновения живот с
всичките му безмислени тревоги; ако няма, той си ги измисля.
В сърцето е скрит наблюдателният пункт на Бога.
Щастлив е този, казват суфите, който е станал на прах и се е слял със същността
на Бога.
АУМЪ
5.05.2009.
Л-я: Дао.
ИР: Даосът.
Л-я: Лао Дзъ.
ИР: Недеянието.
Л-я: Мъдростта на Лао Дзъ.
ИР: Пустотата.
ДАО
Дао е по-старо и от най-старата древност, и не е престаряло. Дао няма битие,
то е първоизточник на всяко битие. Дао е име на Безименното; всяко име стеснява
пълнотата му.
Дао е недостъпно за познанието. То е Пустота, Бездна. Дао произвежда
съществата, неговата мощ ги образува, неговата сила ги усъвършенства.
Когато Дао почне да се изгубва, явяват се тогава справедливост и човещина.
Ако Дао не е изгубено, тогава всичко тече в правилния си ход – няма нужда от
човещина и справедливост.
Това което противоречи на Дао, отива в безпорядък.
Питат: Най-важна не е ли справедливостта? – така Конфуций попитал Лао Дзъ.
– Не, Дао е по-важно от справедливостта.
Който се е отдал на Дао, той разбира Дао. Който е изгубил Дао, той е изгубил
и правото на власт над себе си.
Дао е единственото правило, единственият порядък, единственият смисъл,
единственият закон.
Дао е пусто, но пустотата му се оказва неизчерпаема, както е извора.
Всяко същество носи в себе си Дао, целостта си и така образува хармонията в
себе си.
Не може да изследваш Дао, нито да го наблюдаваш. Мъдрият съзерцава Дао
отвътре, а не през прозореца.
Добродетелта е второстепенна, тя е дошла след изгубването на Дао.
Вечният прогрес на света нищо не струва в сравнение с постижението на Дао.
Човешките знания, човешките цивилизации нищо не значат пред Дао. Пътят на
избавлението е да живееш с Дао; не да го уважаваш, а да живееш с него.
Вие принадлежите на Дао, казва Лао Дзъ, на безформеното, на Истината, а не
на формите и на религиите.
Дао, това е несътвореният творец, а животът, това е най-неуловимата тайна на
Дао.
Когато видиш Дао, не го разбираш; когато го разбереш, не го виждаш. Следвай
този незрим път.
Чистото сърце е съвместно движение с Дао и затова то е леко и необременено.
Всичко което е постигнато с воля, може да се изгуби, но когато човек е
свързан с Дао, нищо не се губи.
Който познава Дао, не се нуждае от оръжие.
Царят и водачът на народа не представляват абсолютно никакъв авторитет.
Авторитет е само Дао, защото само Дао има реалност; царят и водачът нямат реалност.
Умните хора, в сравнение с Дао, са трупове.
Дао е едно с ежедневието и с естествения живот, и затова няма нужда от
религия.
Който следва Дао е вечен.
Това, което веднъж пуска тъмнината, а друг път светлината, е Дао.
Проумееш ли Дао, проумял си всичко друго.
Дао също мами хората, защото то ги привлича, понеже иска да им даде покой,
иска да им даде себе си.
Най-голямата простота е най-печеливша, тя печели Дао.
Съществува само Дао, една велика реалност. Всички други дао-та са само
изрезки от Великото Дао.
Послещането на слънцето и залязването на слънцето са илюзия. Дао не
познава изгреви и залези, Дао е вечно.
Дао няма външност, няма и вътрешност, и затова му е леко.
Всички големи мислители ще станат за посмешище, защото Дао не е мислител.
В Дао важното не е постигането на целта, а умението да се върви в пътя.
Колкото повече се говори за Дао, толкова по-тайно става то. Дао изявява себе
си, но не се показва, и затова и истинският човек действа така, мъдрият: той не се
показва.
Мъдростта на Дао се състои в ликуващата радост от постоянното опознаване
на неизповедимите си дълбини.
Който не следва Дао, ще бъде погубен от собственото си неразбиране. Дао е
самата основа на разбирането.
Когато Дао е станало единица, е станало известно и всички си мислят, че е
известно. Но Дао е скрито и в известното.
Тайната на живота е да създадеш Дао в себе си.
Ти викаш на Дао в пространството и ехото ти отговаря. Но ехото само по себе
си е безмълвно. Не ехото ти отговаря, а Дао ти отговаря; Дао те докосва.
Когато победиш злобните си помисли отвътре, тогава можеш да хванеш и
гладния тигър за опашката. Тогава тигърът ще е много гладен и ще се чуди защо те
гледа. Но той се чуди на Дао, Дао е чудно.
ДАОСЪТ
(или мъдрецът)
Когато израствали високо мъдрите, те се радвали на Дао, а не на себе си. Те
никога не забравили произхода си, те постоянно възхвалявали Дао, живеели в Дао.
Мъдрецът е единственият, който извършва мисия на земята, защото той
утвърждава Дао. И самото му присъствие е достатъчно.
Потопеният навътре мъдрец е по-могъщ от всичко на света.
За даосите бъдещето е безполезно, от него няма полза; ползата е в Дао.
Мъдрият улавя словото преди звука.
Мъдрият идва в света само за да се върне от него.
Даосите са произлезли от Пустотата, чистият източник. Те живеят, казано по
друг начин, в пълнота, която няма край.
Животът на даоския мъдрец протича изцяло отвътре, затова той няма нужда
от външен израз.
Главното послание на даоската мъдрост е: да посветиш целия си живот на Дао.
Даосът е като утринната зора – ясен и незабележим сред вечното движение в
света и вселената.
Даосите са загадъчни, удивителни и обикновени, какъвто е и самият живот.
Мъдрият няма никаква нужда да блести.
Мярката за истинския мъдрец е две неща. Първо: неизвестност или смиреност,
и второ: скромност. И към това може да се прибави и простота.
Даосът не търси слава. Той не води в заблуждение своя разум. Славата е добра
за душевно болни.
Когато даосът умре, той разбира, че смъртта е радостна. Така той вкусва от
радостта на смъртта.
Мъдрият желае по-малко, отколкото може да постигне, т.е. той не е духовно
алчен, нито никак си.
В древните времена фениксът е живял в къщите на хората, а сега живее само
вътре в мъдреците.
Даосът живее в своя слънчев корен – Дао.
Мъдрият е покόрен дори и на несгодите. В тях той вижда и покой, и
лъчезарност.
Мъдрият човек никога няма да замени вечното за преходното.
Даосът е същество, което живее и в живота, и в смъртта, и след тях.
Мъдрият не залъгва хората с награди и не ги унижава с наказания.
Мъдрият свети с вътрешна светлина. Той знае как да смирява своята светлина
и ето защо той не свети пред хората.
Светът на даоса, това са чудесни ежедневни срещи с величието на Дао.
Истинският даос е небесна музика: не произнася слово, а сърцето му звучи.
Даосът няма нужда от писания и мнения, той просто живее в Дао, във
Великата пълнота.
Даосите не са човешка цивилизация, макар да изглеждат като човешки
същества.
Даосът, това е просто и естествено живото безсмъртие.
ЛАО ДЗЪ
И сега ще говорим, и след време пак ще говорим за него, тъй като става въпрос
за нещо грандиозно, самият принцип във вселената.
Книгата на Лао Дзъ е наречена още Китайската библия. Преводът на неговата
книга е Древният път. Това е чисто ръководство за безсмъртие. Това е необикновена
книга, с невероятна енергия. Главното послание на тази книга е просто: работи с Дао и
всичко ще се устрои. Мога да го кажа по друг начин: Отдай живота си на Бога и няма
какво да устройваш в живота си, т.е. отдай се на Бога и няма нужда да устройваш
живота си, защото само Дао може да го устрои както трябва, ти не можеш.
Това учение е просто, но ще си остане загадъчно, мистично и непознаваемо
докрай. И това именно е много красиво, защото краят му не може да се улови, понеже
Дао е безкрайно.
Това е централната мистична книга на древен Китай, а Дао е центърът на това
древно, мистично учение. Многобройни преводи, многобройни варианти, но тайната си
остава.
Лао Дзъ е Бездна на Дао, Бездна от дълбини.
Лао Дзъ е пазител на архивите на тайното знание. Докато Конфуций е личност,
казано по друг начин, бедна история, то Лао Дзъ не е нито личност, нито
индивидуалност. Лао Дзъ като говори, засенчва и себе си, за да блести Дао.
Книгата „Дао дъ дзин”, Древният път е вечна книга, нищо общо с времето и
света. Това е чиста мъдрост. Главната идея на тази мистична книга е, че всеки трябва да
отстъпи живота си на Дао. Тука няма никаква религия, никаква наука, никаква
философия. Всички те са без значение, защото всичко трябва да стане път за Дао.
Това е особена книга, в която трябва много дълбоко да се вслушаш, за да
откриеш скритото й мълчание. Това мълчание е като пустотата, като Нищото, т.е. като
безкрайността; Нищото, което вмества в себе си истинския живот.
Думата път в тази книга е символична и тя означава самодостатъчност. А от
друга страна път означава да пребиваваш в състояние на самопревръщане. И още: пътят
означава потопяване в лекотата на живота, в будното безгрижие. Тука говори бащата на
китайската мистика, защото Лао Дзъ е принцип, първоначало на всичко съществуващо,
просто защото Великото Дао се е трансформирало в него. Самото Дао е слязло и вика
хората в своята безкрайност.
Чрез Лао Дзъ, пак казвам, ни говори самото Дао, докато чрез Конфуций говори
Дървото за познанието на доброто и злото.
Лао Дзъ е мълчалив. Той е минал през девет големи вътрешни превъплъщения
и през много външни, за да се яви накрая като Лао Дзъ.
Според Конфуций важното е стремежът към хуманност и ритуали. Но какво
казва Лао Дзъ? Според него тези ценности са белег за крах на личността, провал. белег
за провал и наистина, вместо Дао да търсиш хуманност, означава да си се провалил. И
сега искаш да се възстановиш, само че то не става с хуманност, а става с Дао.
Дао е мярката, а не хуманността. Тука само ще загатна: там, където Бог трябва
да е строг, мекотата е много неуместна, просто тя няма място, така че Дао е мярката, а
не справедливостта на хората, особено пък човешката, пък и духовната. Дао е мярката,
Бог е мярката.
Лао Дзъ е древно божество и велик странник. Никой не знае как е завършил
живота на Лао Дзъ, защото той просто отива в Пустотата, в собствената си безкрайност
и затова той се изплъзва. Истинският човек е неуловим, той естествено си отива в
своята безкрайност, при Дао, в своя скрит дом.
Много трудно е да се обсъжда, реален ли е или е нереален. Той надраства и
двете, тъй като той е човек на Пустотата. Разбира се, Лао Дзъ е живял и тук, на земята,
но той е дишал съвсем друг въздух, въздуха на безкрайността. Той е дишал само Дао и
нищо друго. Така че в кой свят живее, това е съвсем друг въпрос.
Словата на Лао Дзъ са слова на Пустотата, на безкрая и в този смисъл той е
мистично непостижим. Той е носител на Пустота – Великото свещено начало, което си
е чисто свойство на божествата. Той е живял в голяма чистота и простота, но тази
чистота и простота са есенцията на Великата Мъдрост. Той не е мислител, той е
дълбинна Мъдрост.
Лао Дзъ, това е върховният китайски гносис, върховното китайско откровение.
Да се разбере книгата на Лао Дзъ, книгата за Древния път, значи да се придобие
безсмъртие.
Лао Дзъ се е родил в Пустотата и пак казвам, затова е трудно уловим. Той се
ражда отвъд причини и следствия. Той е изначален господар на първичната енергия.
Ето защо Лао Дзъ е наречен Стария, Стареца, защото е носител на изначална Мъдрост.
Според Стареца, според Лао Дзъ, героизмът е нещо много излишно. Героизмът
е винаги опасен и вреден, защото той развива съпротивата; той развива съпротива.
Казва: Като не оказваш съпротива, успяваш да устоиш. Ето ги неговите методи. Както и
Учителят казва: Дяволът се побеждава без усилия, това е най-безпомощното същество,
една сламка не може да мръдне. Но ако нямаш будност, вече е друго.
Лао Дзъ е същество от Мистерията, същество от безкрая. Той е загадъчен като
самото Дао. Лао Дзъ освен това е същество от златния век, първото време, времето на
боговете, изначалността. И дори когато е живял във външния Китай, когато е живял
условно, той е чувствал себе си като същество от мистичното време, от
първосътворението.
Едно от странните неща при Лао Дзъ е, че той не проповядва даже Истината,
забележете, той не проповядва Истината, която трябва да се разбере; той проповядва
Истината, която не трябва да се разбере, тъй като тя е толкова безкрайна, че няма какво
да разбираш, просто живей в нея.
НЕДЕЯНИЕТО
(т.е. чистото действие)
Недеянието или чистото действие е действие на Пустотата. Тука нищо не
правиш, оставаш чисто пространство, за да може токът от енергия да тече естествено,
божествено.
Когато
действаш
с
недеянието,
ти
разрушаваш
света.
Законът на свободата е свързан именно с недеянието, ненамесата.
Недеянието няма знания, няма способности, но няма нещо, което то да не знае
и нещо, което то да не може да направи. Вие знаете, този свят страда от много
помагащи хора, много помагат във всякаква област. Това е техният проблем: те се
намесват, не знаят дълбоките причини и накрая нито на себе си, нито на другите.
Действието. Действието поражда светове, сътвореност, ограниченост, а
недеянието поражда небитие, свобода.
Главната цел на недеянието е осияване на съзнанието.
В чистото действие ти нищо не правиш. Ти си в Нищото и ти си пълен, защото
си в Дао.
Недеянието означава, че мъдрецът няма право да се намесва в естествения ход
на нещата. И затова, постъпвайки с недеяние, мъдрецът съхранява естествения ход.
Действието е намеса. То е все едно да искаш да направиш нещата по-добре от Дао.
Можеш ли да ги направиш по-добре от Бога? Никакъв шанс нямаш да ги направиш подобре. И заради действията си човекът е загубил пълнотата си.
Недеянието е Дао. Само Дао е умеещо. Човекът е умен, но не е умеещ.
Само който пребивава в недеяние, може да трансформира себе си.
Недеянието е чисто действие на Дао. То е действие без следа, без
привързаност.
Недеянието е нищото. То е самоосвобождение; самоосвобождение. То диша
Дао, докато действието диша заблужденията.
Недеянието твори пустота, а Пустотата е празна, но е неизчерпаема.
И така, недеянието означава да стоиш в Дао, в своя център, докато действието,
т.е. нечистото действие, е самоотстраняване от Дао; ти сам се отстраняваш,
същевременно от правия си път.
В недеянието покоят се разцъфтява естествено, защото това е първично
действие, чиста природа и Лао Дзъ казва: Всеки нещо върши, а аз бездействам. Защо
съм толкова странен, защо съм толкова странен човек човек? Да, Дао е странното в мен.
Тука Старецът много тънко загатва, че цялата човешка деятелност е една огромна и
безплодна суета.
Недеянието е принцип на съвършеномъдрия човек. Даосите казват:
Съществува ли каквото и да е знание и писменост, която да превъзхожда чистото
действие на Дао.
И така, недеянието е завръщане в безкрая, завръщане в първичното състояние,
изгубеният древен корен. То е изначалната същност. Тази същност живее винаги в
собствената си цялост, т.е. в Дао.
В недеянието няма да видиш желание и затова то е безкрайно. В действието
има желание и затова в него ще видиш крайното, смъртното.
Недеянието означава да се вкореняваш все повече в Дао, все повече в
безкрайността.
Мъдрият се ръководи от самото недеяние. Това е неговият учител. Недеянието
наставлява мъдрия без думи, отвътре.
При недеянието нищо не остава неуредено, просто Дао действа.
Същността на Истината не се проявява с действия, а с недеяние. Който
действа, ще претърпи неуспех.
Тайната на тайните е наречена недеяние. Недеянието винаги успява, защото
тук действа самото Дао.
МЪДРОСТТА НА ЛАО ДЗЪ
Казва: Който не губи себе си е дълговечен.
Познаването на постоянството се нарича просветленост.
В света трудното се образува от лесното. В тази връзка има многобройни
майстори: от малкото са направили много сложни неща.
Който притежава знания, но изглежда като че не знае, той е над другите. Който
не притежава знания, но изглежда че знае, той е болен.
Който допуска злото, няма да преодолее преградата.
Знаещият, мъдрият, не блести с ерудиция, той просто живее в Дао. Той няма
ерудиция, той има Дао, пълнотата, същността.
Умеещият да воюва не е войнствен.
В Дао има всичко. В него дори има нещо тъмно, и в това тъмно е семето от
светлина.
Дао е възникнало от хаоса. Как е станало това, само Дао си знае.
В Дао няма нищо ценно и затова то е безценно.
Ако нямаш Дао, каква е ползата от всичко друго?
Който не напада, нищо не го напада. Ненападащият е много добре обучен, той
е недосегамем. И казва после: Бъди превит и ще останеш изправен. Вие знаете как
тревичката се превива и оцелява, и как големи дървета се събарят.
При слабия вятър хармонията е малка. Значи при слабия вятър, при малката
буря, хармонията е малка; при силния вятър хармонията е велика.
Мъдрецът е твърд, но не е остър. Мъдрецът е целенасочен, но не е пробивен.
Мъдрецът е озаряващ, но без да заслепява.
Когато владетелят се вслушва в предсказатели, очаква го гибел.
Водата носи лодката, докато лодката не ядоса водата.
Достойният човек е изпълнен с добродетели, но лицето и израза му показват
само простота.
Намери пътя, който е неуловим и непознаваем, това препоръчва Лао Дзъ.
Чистият човек изглежда като малко оцапан. В това оцапване е скрита
чистотата му. Забележете с колко прости думи. Значи, чистият човек изглежда малко
като оцапан; точно в това оцапване е скрита чистотата му, тя е мъглата за другите.
Дао е мълчаливо слово. Дао, което е изречено слово, не е истинското Дао. Дао
е в неизреченото. Изреченото Дао е битие, наличие. Истинското Дао е неналичие,
пустота. Всичко изречено е изпуснато, неизреченото е съхранено. Ето защо мълчанието
е великото съкровище на Мъдростта, а безмълвието е сиянието на битието.
Ако живееш с любов към Дао, казва Лао Дзъ, не ти трябват никакви други
техники и практики, защото целта на всички практики е живот в Дао. Ако не зачиташ
Дао, тогава търси всякакви практики, дори и когато те те заблуждават, просто
практикувай.
Не бъди знаещ, означава не бъди глупав, застоял, в случая. А какъв трябва да
бъдеш? Вечно течащ в Дао, ние можем да го наречем вечно любящ, вечно истинен. Ще
обясня: Лао Дзъ, пак казвам, не е мислещо същество. То е пустотно същество, същество
на Дао. То е душата и духът на Дао, то е величието на Любовта и съкровената природа.
Лао Дзъ е отвъд знанията и отвъд живота. Умът никога не може да постигне
Лао Дзъ, защото той е невероятно навътре в Дао. Той е подобен на Пустотата, на
безкрая. Тука идеята за спасение и възкресение просто са глупави. Тука те никога
нямат място.
Пустотата е съкровена. Тя е самата съкровена чистота. Няма нужда от
спасение и възкресение. Тя самата, Пустотата, вечно се обновява.
Лао Дзъ самият е станал феникс, и той казва: Първото ми и единствено
съкровище е Дао. И не случайно даосите са го наричали вечното Дао.
Лао Дзъ казва: Мъдрият живее между битието и небитието, между наличие и
отсъствие, т.е. между живот и смърт, между мрак и светлина, между старец и младенец.
Лао Дзъ е древно небесно божество, съществуващо от предвечни времена,
когато още е нямало нито небе, нито земя. Когато Пустотата не се е била разделила, от
тази Пустота именно е слязъл и Лао Дзъ. Спуснал се е в Китай и е станал наставник на
Великото начало.
Лао Дзъ е слязъл от Пустотата и Пустотата е отключила устата му. И
небесното Дао потекло, родила се книгата за Дао, т.е. учението за съкровеното,
учението за Древния път или още учението за Пустотата.
Дао дъ дзин е копие на Небесната книга на Пустотата. Тази книга е пътят,
пътят на завръщането в първоначалната божественост, която е скрита именно в тайната
на Пустотата.
ПУСТОТАТА
Пустотата е безсмъртна и затова е наречена дълбокото Начало. Пустотата е
безкрайна като съществуванието и действа без усилия.
Ти си Пустота, ти си Дао. Да смяташ, че ти си човешко същество, е
неразбиране.
Пустотата е същността, а религии, течения, науки, звезди, то е за забавление на
тия, които не търсят същността.
Дао има само един образ: Пустотата. Пустотата е неизчерпаема като извор.
Само в пустото сърце, т.е. в чистото сърце има устой, защото там е Дао.
Пустотата позволява да надникнеш в Дао. Тя е много странна и необикновена
реалност. За Пустотата Лао Дзъ казва: Тя сякаш съществува и сякаш се изплъзва на
самата себе си; сякаш се рее безкрайно.
Великата Пустота е безгранично вместилище на енергията. В Пустотата, в това
изначално състояние, тука енергията е разредена. А когато енергията се сгъстява, се
ражда множеството и формите.
Великата изначална Пустота в своето древно и първично състояние няма
форми, защото тука енергията е в друг вид, тя е разредена във вид на покой.
Който се е докоснал от Пустотата, се е изпълнил с Дао и тогава животът му
става прост, ясен, тих и безкраен, пълен с тайнственото. Казано по друг начин: стани
Дао, т.е стани истинен и всичко друго е без значение.
Когато търсите Пустотата, това Дао, вие се отдалечавате и затова Лао Дзъ
казва: Не търсете и ще намерите. Ще обясня: когато търсите, се отдалечавате, а когато
се пречиствате, се приближавате, т.е. когато се пречиствате, Дао идва.
Дао е Бездна, която не може да се знае, не може да се владее, не може да се
използва. Може само да се следва, това е древният път.
Дао не може да бъде изучавано, защото думите са дошли много късно, а
пустотата на Дао е предвечна, тя е преди думите. В тази връзка ще ви обясня нещо: Лао
Дзъ не е искал да пише книга, за да освободи живота от диктата на словото и
понятията, от диктата на думите. Но преданието казва, че един много силен негов
ученик и поклонник изключително много настоявал, и Лао Дзъ направил компромис.
Не искал да се намесва, но той направил компромис. Този ученик се казва Гуан Ин Дзъ.
И Лао Дзъ поискал да му подари тази книга. Тя се оказала върховната книга на Китай.
Значи, Лао Дзъ е искал да освободи словото от неговите значения и затова
неговата книга се казва „Пет хиляди слова на мълчанието”. Тази книга, както ви казах
преди, е произнесено мълчание, произнесена пустота. Но това мълчание се оказало найчудната словесност в историята на цялата китайска култура, по-нататък ще говорим
отново за това. Това мълчание, тази тишина според Лао Дзъ, е присъствие на това
Прасъкровено слово, което е неизречимо и затова именно тишината ни казва повече от
думите. И именно тишината е която превръща словото в тайнство. Иначе словото е
бедно, но когато отзад действа тишината, тогава словото се превръща в тайнство.
Лао Дзъ казва: В словото мълчи смисълът. Във връзка с това искам да обясня:
Лао Дзъ вярва в тишината и затова той говори като тишината. Той не говори по
законите на словото, той говори по законите на тишината, защото вярва в тишината;
той не вярва в словото. И така в книгите си той казва: Дао, което е Дао, не е Дао, което
е Дао. Това означава, че всички слова са излишни, но в тези слова има нещо, което е
дълбоко и това е именно тишината, което има значение, която е пък чудния говор на
Пустотата.
И така, Лао Дзъ разтваря словото в тишината, в Пустотата. Това е великото
чудо на Китай. Днес не ви говорих за многобройните въпроси на Конфуций към Лао
Дзъ, но в следващи лекции, в по-следващи месеци ще говорим, да видите как всеки
разумен въпрос е излишен и глупав на Конфуций, и как му отговаря Лао Дзъ. Когато
дойде времето ще говорим повече за това.
Той освобождава словото от прилепналите към него значения, той го
опустошава. Толкова е дълбока тишината на това божество, че той опустошава словото,
с това заедно и възкресението, и спасението, и възнесението и т.н. Всичко това го
опустошава с дълбочината на своята тишина и пустота.
Лао Дзъ има странно мнение и е прав. Според него, колкото повече
неразбираш, толкова по-красиво става; колкото повече не разбираш, толкова повече
осмисляш. Такъв е неговият подход, и е така.
И наистина, Пустотата, безкрайността е Велика неизразимост. Тя е безименна,
няма никакво разбиране тука и целта е просто да живееш в нея. Авторството на тази
книга, Древният път, принадлежи на Пустотата, на безкрая, на Дао, защото Пустотата,
самото Дао е поискало да даде на хората път към себе си, и това е наречено Древният
път. Между другото, подготвям една книга, която към края на годината ще излезе. В
нея няма никакви мъдреци, само мъдростта на Старците. В цялата книга се говори в
такъв смисъл, там даже и вечността е бедна, а да не говорим за... но когато дойде
времето, ще видите, към края на годината трябва да излезе – това е мъдростта на
Старците.
Това беше за днес. Другият път ще продължим с Дзен, ще видим и
изключителната мъдрост на Дзен.
АУМЪ
АУМЪ
2.06.2009.
Л-я: Дзен.
ИР:Хайку.
Л-я:Сатόри (просветлението).
ИР: Пустотата.
Л-я:Дзен.
ИР: Истината.
ДЗЕН
Дзен е метод на простотата. Метод, който ти помага да разрушиш собственото
си лицемерие. Тук в Дзен човекът е проникнал в себе си, в дълбините си и това е
просто всичко за Дзен. Там е единственият авторитет, навътре – Безкрайността. За Дзен
има само един авторитет – Безкрайността.
Дзен е пробуденост. Пробуденият не трупа знания, трупа чистота. Дзен не е
религия, защото той не си губи времето. Дзен е път на Истинността. Той е отдаден на
нещо съществено – Истинността, път на Пустотата.
Дзен не държи на обществото, а на истината. Дзен казва: Това, което не е
истина, което не е Пустота, не може да ти донесе покой и реалност.
В Дзен не е нужна никаква църква, защото Дзен казва: Влез просто в своя храм;
няма нужда от църква, просто влез в своя храм, в своята душа.
В Дзен има едно единствено спасение, това е твоето пусто сърце, т.е. твоето
истинско, твоето чисто сърце. И това е твоето спасение. Дзен казва още: Носи в себе си
древното съзнание, т.е. това е прастарото слънчево състояние в човека.
Дзен не вярва нито в миналото, нито в бъдещето; той вярва в истината. Скоро
стана на въпрос в Русе и в Бургас, там обясних накратко: Човек, който не живее в Бога,
започва да вярва в бъдеще, т.е. той е излъгал себе си. Това означава, че има лицемерие
към себе си, с което трябва да се справи, затова вярва в бъдещето. На човека не му
трябва бъдеще, а Бог. Дзен вярва в Пустотата, в истината. Който има тази реалност, не
се заблуждава с бъдеще.
В истината няма разочарование.
Дзен, това е да откриеш Пустотата или своята несътвореност.
Дзен казва: Ти никога не си бил роден и никога не умираш. Това са само мигове
от Безкрайността. И наистина, при раждането просто нищо не се ражда, тук само
непроявеното става проявено, т.е. невидимото става видимо. Но всичко това са само
мигове от Безкрайността.
Дзен не се радва на живота, не се радва на смъртта; Дзен се радва на
Безкрайността. Дзен се радва на съкровеното.
Простотата в Дзен означава да разбираш нещата съкровено. Дзен, това е
способността да присъстваш в тайнството на битието. Дзен е съкровена простота.
Попитали един Дзен-учител: Какво е пътят? Отговорът: Това е твоето
ежедневие. Забележете, всичко е просто при Дзен, няма сложни термини, не ти трябват
речници, всичко е просто. Това е твоето ежедневие, значи Дзен, това е просто самият
безсмъртен живот, той си тече, вечността просто си тече и това е твоето ежедневие; то е
осъзнато.
Дзен присъства между нас във вид на тишина.
Дзен държи на юген, юген на японски означава прелестта на недоизказаното.
Той държи точно на това, прелестта на недоизказаното.
Дзен е самият въздух, самата вечност, самата Истинност. Но почнеш ли да
обясняваш какво е Дзен, понякога става трудно. Това е така, защото Дзен не живее в
обясненията, той живее в Истинността; не в обясненията, а в Истинността.
В Дзен думите са много особени. Например, попитали един Дзен-учител, един
го помолил: Напиши ми една мъдрост на едно листче. Той написал само една дума:
Внимание. Човекът казал: Само това ли е? Това ли е всичко? Учителят го погледнал и
написал още един път: Внимание, внимание. В момента, в който загубиш внимание,
кармата е дошла оттам. Ако ти имаше внимание, даже нямаше да питаш какво е то.
Щеше да се погълнеш от мъдростта на тази дума. Твоята карма, всичките ти проблеми
са дошли от невнимание. Значи, вижте колко е просто: внимание просто означава да
внимаваш; той не внимавал, затова попитал втори път.
Всеки човек обладава бдителен дух, само трябва да го открие. Нищо друго не е
нужно според Дзен, просто трябва да откриеш своята същност. Ако уловиш Дзенсъщността, значи и Дзен те е уловил.
Дзен не се погубва в странични неща – наука, философия, религия и т.н. Дзен е
чисто състояние на сияние, чисто състояние на същността. Дзен е много странен, ще
обясня: Дзен няма нужда от стремеж, няма нужда от гносис, от откровение, няма нужда
от вдъхновение, защото Дзен е вкоренен в изначалното състояние – Истинността,
Пустотата, а това състояние е най-древното и естествено състояние на човека. То е
наречено простотата, другото му име е Дзен.
В Дзен също се говори за вяра, но за вяра в Пустотата, в несъществуващото, в
неограниченото, защото това което е видимо, не съществува, то затова изчезва. Реално
е само невидимото, несътвореното, в него живее Дзен. И Учителят казва: Вие трябва
много да се опитвате да ми докажете, че видимия свят съществува, и разбира се няма да
можете – той не съществува.
Дзен, това е животът в изначалното просветлено съзнание. Дзен живее в
безпределността и то я вижда тука, в този свят, защото той никога не се е разделял с
нея.
Дзен е велико изкуство. Това е изкуството да си проникнал в себе си, в своята
истинска природа.
Един човек попитал един Дзен-учител: Има ли Бог? Отговорът: В тебе Го няма.
– А защо Го няма в мене? Защото питаш. Тука тънкият Дзен иска да каже: Каква полза
да питаш и да вярваш, и да говориш за вяра, ако не живееш в тази реалност, каква полза
въобще от въпроси. Ще обясня: Когато един Дзен-учител говори, разцъвтява се
мълчанието. Трябва да чуеш неговото мълчание – разцъвтява се безмълвието му,
тишината му, вътрешното богатство, реалността. И ако умееш да слушаш, ще чуеш.
Дзен казва: Дори пукнатата чаша е съвършена, забележете, счупената чаша.
Дори счупената чаша е съвършена: тя не може да се счупи друг път по същия начин,
нищо не може да направиш да я счупиш по този съвършен начин. В Дзен всичко е
съвършено.
Дзен се възхищава дори на една локва, защото и тя отразява небето. Забележете
погледа на Дзен и на мъдреците, къде гледат те и какво виждат.
Дзен казва: Има само едно самопътешествие – към себе си. Това означава, че
Дзен е изкуство за разбиране на себе си. В Дзен твоята съкровена природа трябва да
стане главното възприятие за всичко.
В Дзен не ставаш учен, т.е. мъртъв, мъртъв човек, мъртво цвете; в Дзен ставаш
живо ухание. Въпросът в Дзен е да не следваш никакъв път, а да си в същността си. Не
да следваш, а да си в същността си, в собствената си истина.
Дзен казва: Приеми гроба като храм, в който отиваш за известно време да се
отпуснеш. Сетих се за една поговорка: Когато котките ги няма, мишките излизат да се
поразтъпчат. Нещо такова, ей така просто... отиваш да се поразтъпчеш, защото смъртта
има съвсем друг поглед към Дзен, тя му отваря врата, показва му свободата.
Враната попитала старата мечка: Защо си решила да живееш в Дзен? Мечката
казала: Защото без Дзен все ме гони студеният вятър. Все има ветрове, все има такива
неща, които те гонят и те мъчат, все нещо те мъчи.
Дзен е неизразим свят. Той не е съставен от думи, а от състояния; не думи, а
състояния. Дзен съвпада с не-словото, безмълвието.
В Дзен същественото се случва в тишината.
ХАЙКУ
Преди да кажа някои хайку, ще обясня нещо за самото хайку. Хайку, това е
непосредственост, това е чисто духовно изкуство. То е изкуство на намека, изкуство на
подтекста. Понеже за истината думите са тесни, то хайку само загатва посоката. Хайку
е загатване без завършек, за да може истината да диша спокойно. Както е в „Приказка
без край” – там истината диша на свобода, значи без край, спокойно.
Дзен казва: Не съществува завършек, не съществува краен предел и затова Дзен
няма такава идея, както свършека на света. Дзен не очаква такова нещо, въобще там
няма такава идея. От такова се интересуват външни хора, за които има край, за които
има начало, а Дзен живее Безкрайността.
В Дзен всяка завършеност пречи на непрекъснатото развитие. Всяка
завършеност е пречка, тя пречи на непрекъснатото развитие. И затова хайку е само
намек, посока.
Ето няколко хайку:
Ден след ден, все хубави дни.
Плевнята изгоря. Сега вече виждам луната. Най-после простор. Вижте колко
простичко, няма „ама защо изгоря” – просто виждам свободата.
Друго хайку:
Зимна хризантема. Облечена е само в прелестта си. Това й стига.
Лети замръзващата пеперуда и гони своята душа.
Друго хайку:
Свети светулка. Под нея – мъртва светулка.
Друг празник:
Отлитат птиците и навярно тъгува небето. Много проста поезия, обаче тя
води навътре.
Носач на вятъра е продавачът на ветрила. Жарко е. Някой разнася вятъра,
продава вятъра...
И така, хайку – това е упражнение в чистота и простота, в искреност. Хайку е
навлизане в прекрасното, а в прекрасното няма време.
Хайку е общуване със себе си, със собственото си древно, искрено чувство; това
е упражнение в искреност със собственото си древно, искрено чувство.
Хайку е дихание на древното в човека, на съкровеното в човека, на неговото
изначално чувство, първичното чувство.
Ето няколко хайку:
Леко, дъжд, да не натежиш и да не нараниш бадемовия цвят!
Бягай, врабченце, бягай от пътя – кон се задава! Тихо, леко благородство, нещо
красиво. В хайку не говори словото, а Древното, говори същността. Тя винаги говори
простичко.
Хайку предава на хората не слова, а съкровеното, скритото, безмълвното.
САТŎРИ
(просветлението)
Сатори е самопробуждане в същността. Тука не чакаш спасители, възкресители,
нещо; сам трябва да се пробудиш, щото иначе много ще има да чакаш. Тези, които
чакат, а не са готови, (а те не са готови, затова чакат), ще бъдат изненадани. Значи
самопробуждане! Ние ще говорим след време за апокрифните мисли на Христос, от
скритите евангелия, там ще видите – той за такива неща не говори, даже не говори за
Бог, а само за Бездната и Абсолюта, това е друга тема.
Сатори или просветлението, това означава да откриеш смисъла, който е в тебе, в
твоя ежедневен живот. Ще обясня: просветленият не е тяло, не е форма. Той е същност,
безмълвие, дълбочина, сияние. Човешката биография си е отишла, останал е чистият
дух.
За просветления е все едно какво говори; същественото е, че той цъвти отвътре.
Той вече е дух, той е освободена същност. Просветления човек е проникнат от
неведомата тайна на живота.
Трудно е да разбереш сатори – просветлението – ако пожелаеш и го търсиш. Но
лесно е, ако си вкоренен в истината. Значи, ако го желаеш и ако го търсиш е трудно, но
ако си вкоренен в истината е лесно и естествено, почваш да го осъзнаваш естествено.
На кого е достъпна не-мисълта? На сатори. На чистия дух.
Кой е нероден? Просветленият.
Сатори казва: Ти си нероден. Престани да се държиш за земята, водата, огъня и
вятъра. Храни се със своята вечна безметежност.
В сатори се случва същественото, възстановява се първичното, чистото
съзнание.
Който влезе в сатори, словото му става далечно, а истината му става близка. Но
все пак той ползва словото, но знае защо и знае как да го използва.
Сатори идва внезапно и мигновено, но след като дълго време си работил върху
себе си и си го подготвял.
Сатори е придобиване на небитие, несътвореност. Постигането на сатори
означава погасяване на кармите от миналото. Когато човек придобие сатори, неговото
обикновено съзнание умира, той вече се ражда в изначалното състояние.
Сатори, това е вече пътят към твоите дълбини, т.е. вече имаш право да
проникваш навътре. Сатори е навлизане в Пустотата, в Неведомото и това е чуден скок,
който е освобождение от ума, от егото и от фалшивото развитие. Сатори означава още
да имаш достъп до безмълвието на Учителя.
Просветленият човек в Дзен няма биография, няма видими белези. Той след
сатори става тих, скромен, простота и това е част от изяществото на Дзен. Много
скромен, много смирен, много тих – все едно, че го няма.
Сатори е метод, който те извежда от този свят.
Просветленият човек променя окръжаващата среда и то даже не с постъпките си;
достатъчно е само присъствието му, съзнанието му. В неговото съзнание вече ти се
променяш. Ще обясня: не е важна толкова постъпката, важно е просветлението. Важно
е дали си просветлен, съзнателен. Важно е кой прави постъпката, защото просветленият
човек е нещо повече от постъпката, той е нещо повече от всяка постъпка. Той извисява
всичко, което е годно за извисяване.
Постъпката изисква просветленост, изисква дух, изисква душа, изисква
осъзнатост, а не действие или някаква мисловност, разсъждение. Ако едно свещено
писание е писано от един буда, от един просветлен, то само друг буда може да го
обяснява. Книжникът, ученият човек нищо не може да разяснява, той няма връзка със
същността. И дори да изкаже някоя мъдрост, както например Конфуций има такива
неща, тя не произлиза от неговото сатори, от неговото истинско просветление.
Книжникът нищо не може да внесе в свещените писания, докато един просветлен човек
ги обогатява със своята Пустота, със своята Истинност. Той внася ново качество в тях,
нов елемент. В просветления има дух и тайна, докато в учения и в книжника има жалки
знания.
И така, много религии са ориентирани на постъпките; Дзен е ориентиран на
истината и на сатори, на висшето осъзнаване, т.е. на простота и съзнателност.
Например, когато Бог постъпва, няма правилно и неправилно. Дали става нещо ужасно
или нещо прекрасно, тук действа Пустотата според Дзен, тук действа тайната. Хората
могат да разсъждават впоследствие, но те не са мярка. Тук действа висшата мярка,
самият Бог. А дали загива човек, дали загива континент и цивилизация, е все едно. Лао
Дзъ казва: Цивилизациите се разцъвтяват, за да загинат. Затова се разцъвтяват, да
стигнат донякъде, после трябва да се сменят.
Все едно е какво казват, защото Бог е абсолютно прав винаги. Освен това, кой
може да оспорва решението на Бога? В тази връзка казвам: Бог е всевиждащ и е винаги
прав, и винаги прави най-доброто. Дали го разбираме е друг въпрос, но Той винаги
прави най-доброто.
Твоето сатори, твоята същност, твоята любов, твоята просветленост е по-важна
от твоите постъпки. А така наречените правилни постъпки на спящите хора, те ще ги
заведат просто в ада, в ограниченията. Например, Бог е направил някой просяк и беден.
Скоро бях в София и една прекрасна душа, Лили Димкова, дъщерята на Петър Димков,
тя много харесва лекциите и идва, около 76-77 годишна, често ме кани и стана въпрос
точно за това. Обясних й, че ако даваш пари на един беден, ще си носиш наказанието. И
понеже тя е стара богомилска душа, схваща простичките неща. Ще ви го обясня
простичко, без да се впускам в подробности, защото след време ще говорим. Значи, Бог
го е направил беден, да гладува, за да може той да гладува за Бога, за същността, за да
му даде Бог Себе Си. Бог не иска да му даде някакъв хляб и трохи; Той иска да му даде
Себе Си и после храна. И този човек и без това е колеблив, и ти като му даваш, той още
повече се отпуска и ти казваш: направих едно добро, и не различаваш; ще си носиш
последствията. Някои казват: ама да не даваме ли? Ако можеш да различаваш, давай;
ако не можеш, питай, учи се. След време ще говоря повече по този въпрос, но тя разбра.
Значи, Бог иска да ни даде нещо много повече, истински хляб, Себе Си, след време ще
говорим и за лахма, говорили сме и пак ще говорим, но Бог винаги иска да даде нещо
по-дълбоко и нещо по-важно.
Просветленият човек може да направи от ада нещо прекрасно; спящият човек
може да направи от рая хаос. Просветленият човек живее в дълбините на нещата и
затова той носи аромата на Дзен. Той е пристигнал в сърцето си, в душата си, в своята
истинска същност и това се нарича Дзен.
Когато човекът е влязъл в сатори, в своята същност, пробуденост, тогава
сътвореният свят отпада, той престава да съществува. Досега е съществувал, но
измерението вече е друго. Даже да имаш безупречно поведение, казва Дзен, и да си
извършил много възвишени дела, не си ли постигнал сатори, същността си, не можеш
да се освободиш от затвора на света.
Сатори, това е съзнанието, което се е издигнало до безкрайност и е запазило
скромността си, и своята простота.
В Дзен не съществуват постижения в живота, съществува само откритието на
себе си.
ПУСТОТАТА
За Дзен има една единствена родина – Пустотата, т.е. Истинността и
Безкрайността. Пустотата, това е вечната будност, т.е. вечната осъзнатост. Всяка друга
родина извън това изначално съзнание, е нелепост. Дзен живее винаги в тази своя
истинска родина и това е толкова далече от имена, държави, понятия, мнения, граници
и т.н.
Дзен живее в Праосновата, в Източника.
Това, на което Дзен най-много се радва, е Пустотата, Предвечното. Пустотата
осъзнава себе си само в чистотата. Тайният опит на мистиците от всякакви учения, е
именно опит с Пустотата. В Дзен този опит се нарича чиста земя.
Според един Дзен-учител, да минеш през голгота, означава да осъществиш
пълно себеизпразване, пълно отстраняване на егото и влизане в Пустотата. За тях това
е голгота - пълно себеизпразване и влизане в Безкрайността, пълно отстраняване на
егото.
Дзен е въплътена Пустота. Той живее в самата вечност и в самата
Безпределност.
Пустотата е най-хубавия плод. Тя е пълнотата на живота.
Попитали един Дзен-учител: Вие като постигнахте просветлението, какво поточно постигнахте? Учителят казал: Нищо. Питащият, ученикът му казва: Значи
толкова много търсихте, толкова много старания за едно нищо? Учителят казал: Но вие
щом толкова питате, значи това Нищо е важно! И накрая Дзен-учителят казал: Найважното от всички постижения е Нищото, Безкрайността, защото всичко е произлязло
от него, от Нищото.
Да преизпълниш себе си с Пустота, значи да опустошиш всички заблуждения, и
тъмните, и светлите. Не само тъмните заблуждения, и светлите. Знаещият може да
стане голям музикант, голям художник, голям философ, но тука Пустотата не идва.
Пустотата идва само при чистотата. Чистотата е врата за Безкрайността. И когато
станеш Пустота, т.е. чисто съзнание, ясно разбираш всички илюзии на света.
Постигнеш ли Пустотата, ставаш господар на всички случайности. Ще повторя,
Дзен казва: Постигнеш ли Пустотата, ставаш господар на всички случайности. После
ще ви дам един пример във връзка с този въпрос. В живота на Дзен няма случайности.
Пустотата е най-важното нещо, Източникът, тя е произходът.
В Дзен думата не е понятие, а състояние на Пустота, състояние на изначалното.
Пустотата не принадлежи на нито един народ, тя принадлежи на Безкрайността.
Дълбокото разбиране за нещата при Дзен-учителите, тези дълбоки разбирания
не идват от ученост. Те идват от Пустотата, от проникването в собствения си център.
Тези, които имат за цел да натрупват знания вместо чистота, те не могат да навлизат
навътре в своята Пустота.
В своята чиста Пустота, там може да влезе само твоето чисто съзнание, само
твоята Истинност, твоето освободено съзнание и именно това е Дзен.
ДЗЕН
Дзен е същността на всички религии, защото Дзен, това е просто истинният,
пробуденият живот, т.е. Царството Божие на земята. Не някъде, Царството Божие на
земята и това е решението на всички религии.
В Дзен се смята, че желанието да побеждаваш е много голям недостатък.
Дзен решава въпросът за тайната на живота без никакви морални заповеди. И в
Дзен има смърт и възкресение, но тука умира обикновеното съзнание и се ражда
чистото съзнание, висшето съзнание, това е възкресението в Дзен.
В Дзен да умре обикновеното съзнание, това е просто отказ от страст, алчност,
егоизъм, омраза, амбиции и т.н. и т.н. И това може да стане според Дзен, извън
пределите на манастира, няма нужда даже от манастир – ти си манастирът, вътре в тебе
е манастира. Целта в Дзен е да се излезе извън пределите на смъртта и живота и да се
заживее истинския живот.
В Дзен нещата се наблюдават чрез чистото съзнание. Това е и състоянието Дзен.
В Дзен въпросът за жив учител е простичък. Дзен казва: Самият живот ще те
изпрати при учител или самият живот ще те учи като учител. Това е просто естествено,
какво ще реши животът, какво ще реши Безкрайността, това е просто естествено.
Въпросът е ти да станеш достоен да бъдеш обучаван от учител или от живота.
В Дзен целта не е да мислиш кое е правилно и кое не е, а да растеш и да се
развиваш в чистотата на съзнанието. Но понеже умът не познава Източника, той
разделя нещата на правилно и неправилно. Според Дзен, понеже всичко произлиза от
един единствен Източник, не съществува идеята за правилно и неправилно.
Дзен е изначално неосъждащ. Това, което Бог казва в Библията, в Матея,
евангелие на Матея, седма глава: Не съдете, да не бъдете съдени, тука при Дзен това е
изпълнено тотално. Чистото съзнание не се занимава да осъжда, да не одобрява. То
просто живее в истината, изпълнено с истински живот, няма какво да не одобрява, то е
чисто. Изначално неосъждащ, защото той знае, че критичният подход към живота е
вкореняване във външния свят. Значи, колкото повече критикуваш и неодобряваш хора,
партии, народи, ти все повече се вкореняваш във външния свят, ставаш все повече
сътворен; ще се прераждаш във все по-тежки външни форми. Което означава, че
критичните хора ще стават все по-заблудени, все по-неустроени и така ще изпускат все
повече същността, която е чистото съзнание.
В Дзен има такъв начин на израстване, че обикновените, менталните хора
прекрасно не разбират за какво става въпрос, във всяко отношение. Дзен казва, че те
прекрасно не разбират за какво става въпрос.
За Дзен религията е нещо като весела и красива игра, и много хора си играят на
религия, на наука, на философия и т.н. Дзен е също игра, но особена игра, игра на
висшето съзнание, игра на пробудеността и на чистотата, а това е друго качество, друг
подход.
Дзен е тази пробуденост и искреност, които отстраняват нереалното знание,
което е знанието на света. Дзен не е религия или игра на философия. Дзен е Истинност
и тази Истинност е същественото в живота.
Дзен е простота и искреност, но въпреки това никога няма да стане масово
явление, защото простотата, това е дълбоката, премъдрата основа на живота. Дзен
казва: Придобий простотата и ще виждаш ясно, но това е придобиването на Пустотата,
а там има изчезване. Но умът, мисловният човек, той е вкоренен в света. Ето защо в
Дзен е много важна пробудеността, защото тя създава не-ума, т.е. тя създава духа.
Значи пробудеността създава не-ума.
За Дзен свещените текстове могат да се окажат особен род робство, защото
човекът трябва да живее преди всичко пробуден, истинен живот, съзнателен живот,
изначален живот, а при това условие самият човек вече е свещено писание. Забележете
подхода на Дзен – тука вече самият човек става свещено писание, а текстовете са вече
без значение, той може да ги ползва, може да не ги ползва, но той е преизпълнен,
преизобилен, той е свещено писание. Казано по друг начин: за Дзен същественото е
живот в истината, а не живот в текстове, цитати, писания. Те са компромиси, защото
свещеният човек е по-важен от всеки текст; свещеният човек е по-важен от всяко
свещено писание. Дзен не позволява на свещените текстове да го отклоняват. Той е
устремен изцяло към своята Истинност, изцяло към своята същност.
В Дзен ти нищо друго не изучаваш така основно, както себе си; нищо друго не
изучаваш така основно, както себе си, дълбините си.
Един Дзен-учител не е никакъв учен, никакъв философ, нито психолог, нито пък
религиозен. Той не си губи, както казах, времето. Какво е той? Той е истина. Той е
присъствие на същност. И той стои до тебе и чака твоето пробуждане. Разбира се,
животът може да мине и така, но той стои наблизо и чака твоето пробуждане, за да
познаеш себе си, а не заради някакви философски разговори.
Един Дзен-учител не решава твоите проблеми. Той няма такава задача, той не
решава твоите проблеми и въобще не се занимава с това, с тях. Той решава
същественото, самия корен на всички твои проблеми. Той въздейства за твоето
пробуждане, а това е освобождение. Когато ти се осъзнаеш, това е освобождение от
проблемите и това ще стане естествено, но когато ти се пробудиш, когато станеш
истинен.
Дзен-учителят е тук заради твоето спящо съзнание, но ти, както казах, можеш и
да го подминеш, и тогава ще останеш в невежеството. А невежеството е океан от
проблеми, фабрика за проблеми, неспирно – това е невежеството. Това е просто
загубата на пробудената същност. Дзен няма нищо общо с проблемите, защото е познал
покоя и същността на нещата.
В Дзен мярката за успеха в живота я има само този, който е придобил същността
си, който е придобил истинско разбиране за нещата.
В света има много религии, но пробудената същност рядко се случва. В Дзен
пробудеността е основата. В Дзен блаженството е нещо вторично. То върви след
Пустотата, то върви след истината, след простотата, но то е последствие. Спящите
познават писанията, текстовете; Дзен познава пробудеността, Дзен познава
Безкрайността.
Според Дзен няма значение дали си светец или грешник – и двете са ненужни.
Едното е хубав сън, другото е лош сън; и от двете трябва да излезеш. Същественото е в
пробуждането и когато ти се събудиш, тогава се спасяваш и от лошия сън, и от хубавия
сън, от всяка двойнственост.
В Дзен ти не си нещо, което се ражда и умира. Това са само, както казах, малки
мигове от Безкрайността. Ето защо Дзен е универсален. В Дзен смъртта е просто един
чуден отдих във великата Безкрайност. То е, както когато си работил през деня и
отиваш да си починеш.
В Дзен няма място за свещеник. Тука той е абсолютно ненужен. Казано по друг
начин, той не е мост, той е преграда. Дзен е разбрал това, защото Дзен е самият мост;
свещеникът не е мост към Бога, той е преграда: преграда към същността, преграда към
Пустотата, преграда към Безкрайността. В Дзен само пробудеността е мост.
И така, що е Дзен? Дзен е вход без врата, полъх без вятър, учение без писания,
море без вълни, любов без тревоги, живот на лекотата. Когато всичко излишно е
махнато от човека, това е Дзен; всичко излишно. Тука имам предвид и хубавите мисли,
преди време го обяснявах.
ИСТИНАТА
Другият път ще говорим за злото, за демоните и т.н.
Истината:
Попитали един голям Дзен-учител, голям майстор на меча, който приел ахимса
(ахимса означава пълно въздържание от непричиняване на вреда на всяко живо
същество; пълен отказ). Голям майстор на меча, попитали го: Учителю, какво ще
правите, ако в някоя тъмна уличка ви нападнат разбойници? Учителят отговорил
(забележете, просто): В моя живот тъмни улички не се срещат. Тука всичко е осветено.
Все едно дяволът да иска да срещне Бог. Или дяволът да иска да срещне Лао Дзъ. Той
няма кой да срещне там, там е Безкрайността, тя го плаши. – В моя живот тъмни улички
не се срещат.
Дзен е независим от всякакви писания, науки и религии. Дзен живее в истината
и това е напълно достатъчно, просто достатъчно.
За Дзен свободата е дадена, за да не притежаваме нищо друго, освен истината.
Така цени Дзен свободата – тя е дадена, за да не притежаваш нищо друго, освен
истината. Спомняте си, когато говорихме за суфи, когато потъваше оня кораб, кое беше
най-важното за един мъдрец? Те го казват: Най-важното е при наводнението какво
можеш да вземеш със себе си. Ако имаш дух, ако имаш истина, ти си свободен, иначе
наводнението е за тебе.
Дзен не се занимава с ръкавици. Той улавя истината с голи ръце.
В Дзен истината се произнася от безмълвието. Ще обясня: Дзен използва
думите, за да въведе човека в онова състояние, в което няма думи – това е състоянието
Дзен, това е истината, това е неизразимото.
Истината не е въпрос. Тя е Пустота, тя е мистерия. Истината поразява логиката,
логичните хора. Тя поразява и нелогичните хора. Тя има лице само за искрените хора.
Тука само за малко ще се отклоня: В Русе стана въпрос за искреността, една сестра
попита: Аз съм много искрена, а те ме обиждат. Да не говорим, че разумния човек,
пробудения няма кой да го обиди, той няма такава възприемчивост, но това е друга
тема. Казах: Ако ти наистина си искрена, това вече променя нещата. Но как се става
искрен човек? Тука само ще го загатна, след време ще говорим за искреността според
суфите. Те я наричат ихляз, искреност, учение за искреността. Трябва много години да
тренираш искреност, много години. И това не е мярка, не е достатъчно. Но, ако ти
наистина си искрен и след време ако се включи Бог в тази искреност, Той вече ти дава
дара на искреността. Искреността е също божествен дар. Дали Бог ще я даде, това е
друг въпрос.
Попитали Ал Рабия: Ако се разкая дълбоко за стария си живот, Бог ще приеме
ли разкаянието ми? Отговорът на Ал Рабия: Бог няма да ти приеме разкаянието, но ако
Бог реши, ще ти приеме разкаянието. Така че ти можеш да се разкайваш, но дали
дълбоко си искрен, Бог вижда дълбините ти, Той ще реши дали да ти приеме
разкаянието. Има и друг закон, по-дълбок, но по-нататък ще се спра по-подробно.
Дзен казва: Когато питаш за истината, задай си въпроса ти самият истинен ли
си? Питай себе си ти истинен ли си, щото иначе въпросът отива на вятъра. Не бързай да
мислиш, казва Дзен, че живееш, защото само истинният човек, само пустотният човек
живее. А ти просто се движиш, движението е живот, да, ти се движиш.
Що е истина? Това е въпрос без отговор. Ще обясня: въпроси, които нямат
отговор, това е мярка, че са истински въпроси. С въпроси, които имат отговор, се
занимава знанието, т.е. невежеството. Невежеството дава много отговори, знанието
дава много отговори. Знанието е това, което не знае, но говори.
И така, Пустотата е твоята същност, но това не е отговор. Дзен не е отговор.
Дзен е свързан със свещената простота на истината и той живее в нея. Той не пита,
даже не я търси, той живее, той я проявява. Както Майстер Екхарт: той не говори за
Бога, а говори чрез Бога.
И така, това не е нито отговор, нито въпрос, това е просто Дзен – твоята
Предвечност.
Дзен-учителят е нещо много истинско, защото той никога не те води към себе
си; той те води към истината. Никога не те води към себе си, той не иска
последователи, нито ги търси и дълбоко в себе си не ги иска – той те води към
истината, ти самият да познаеш себе си, Източника.
Според Дзен, истинната същност на човека не е в онова, което има, а в онова,
което прави.
Един Дзен-учител, дали говори или мълчи, все е елексир. Много просто, защото
тука се намира същността, истината.
Попитали един Дзен-учител, как да се отървем от оковите на живота и смъртта.
Дзен-учителят отговорил простичко: Животът и смъртта не съществуват. Има само
една Пустота, една велика Безкрайност. Там няма никакви окови. Тя не е ограничена от
някаква си смърт и от някакъв си живот.
Дзен е истината, но истината не е дума. Тя изглежда като дума, но не е. Тя е
излъчената същност. Това излъченото е неизразимо и когато го обясняваме, то пак си
остава неизразимо. Но Дзен казва: Истината обаче можеш да я преживееш, но без
обяснения, защото тук забравяш обясненията. Защото истината, изначалната същност,
не е част от азбуката, от думите, от словата; те са само компромиси, те са само
упътвания, само намеци.
Ето един намек: Един монах отишъл при един Дзен-учител и поискал да разбере
къде е входа за пътя към истината, къде е входа за Дзен. Учителят му казал: Чуваш ли
ромона на потока? Монахът отговорил: Да, чувам го. Тогава Дзен-учителят му казал:
Там е входът. Иди, там е входът. Ако разбереш, това е входът.
АУМЪ
АУМЪ
7.07.2009г.
Л-я: Злото.
ИР:Демоните.
Л-я: Грехопадението.
ИР:Изкушенията.
Л-я: Дяволът.
ИР:Сатана.
Следващият път ще говорим за гносис. Ще се докоснем до голяма Мъдрост и до
преМъдрост: Валентин, Василид, Мани, наука за Бездната и т.н.
ЗЛОТО
Когато мислиш отрицателно за злото, ти го приближаваш към себе си, ти го
призоваваш. Злото не може да избере някой, ако той не го е избрал.
Всеки който се страхува от злото, е правил зло в своето минало. Учителят казва:
Без Любов злото си остава зло; с Любов злото се видоизменя в добро. Злото няма
защита срещу Любовта.
Реалният въпрос е не защо има зло, а защо ти не си заживял в Бога, защо ти лично
не си заживял в Бога, в Любовта?
Няма нужда да отричаш злото, нито да го одобряваш. Трябва дълбоко да разбереш
Бога и тогава ще разбереш злото като действаща част от Бога, и работеща част за Бога.
Причината, която прави човека зъл не е в окръжаващата среда, а вътре в самия
него. Даже това не зависи от никаква бедност, даже има монаси, които избират бедност
и стават богати. Тука само за малко ще се отклоня: в Плевен сега на лекцията скоро ме
питаха какво ще кажеш за изборите, понеже е актуално. Разбира се този, който ме пита,
организаторът, той е полицай, сега е вече по-голям шеф. Аз знам, той пита за другите,
защото насаме той ми задава много дълбоки въпроси и много обича лекциите.
Накратко: който е гласувал на Бога и на Истината, и си е посветил живота, никога не
гласува за нещо друго, това е предателство. Никога не гласува за нещо друго, той е
гласувал за Бога, край, това е просто. Второ, един пример дадох: ако ти си с лодка в
морето и лодката ти е пробита, коя безпомощна партия ще призовеш да ти помогне?
Кой ще ти помогне? Може ли да направи тази безпомощна партия нещо за тебе? И
казах: Може: съболезнования. Значи кратко, ясно, не искам да се впускам в
подробности, щото е толкова просто, че... Значи, ако си посвети човек живота на Бога,
най-точният, самият Бог, Истината вече имат грижа за тебе, във всякакво отношение; те
се грижат във всякаква област. Но избереш ли Бог на второ място, поставиш ли Го там,
постепенно всичко ще се обърква. Човек има лични отношения, никой друг не може да
му помогне – лични отношения към Бога, към своята разумност, към своята душа и т.н.
и т.н. Значи, причината, която прави човека зъл, не е в окръжаващата среда, вътре в
човека е.
Злото е няколко вида: физично, космично и мистично явление, защото е част от
великата мистерия на Бога. Злото е скритата благодат на Бога. Чрез него Бог завръща
съществата към себе си. Това означава, че Бог е създал злото, за да се завърнем при
Него, в своя дом. Без злото ние бихме изгубили завръщането си в Бога.
Злото ни спасява от нашето собствено саморазрушение. В човека има собствено
саморазрушение, то не идва от злото. Самият човек някога е посял такива причини и
избори, че сега той самият е зъл, и злото идва да се опомни и да му помогне.
Ал Халладж казва: Злото е особен дар на Бога, за развитието ни и за сливането ни
с Бога.
И така, злото е велик и необикновен замисъл. То е част от съвършения замисъл на
Бога. Когато имаш зло в себе си, то е защото злото те усеща в себе си. Значи самото зло
те усеща в себе си.
Отговорът за произхода на злото спада към скритостта на Бога, към Неговата
неведомост. Ще обясня: злото съществува, но не е реалност. То е идея на Бога, особен
подход на Бога, особено въздействие на Бога към тези, които нямат Любов към Бога.
Злото е високо интелигентно, защото е част от реалността на Бога. То е
интелигентно, защото е живяло дълго време вътре в Бога, преди да го отдели Той за
Своя план. То е живяло, защото всичко е Бог. То е било вътре в Бога, защото всичко е
Бог.
Самият Бог никога не върши зло. Той си е създал инструмент затова, и му е дал
позволение да работи и то само там, където нещо трябва да се изправя. Разбира се тези
неща са вътрешни, скрити, но за Бог са външни. Където трябва да се изправя нещо, там
Бог изпраща злото да работи.
Злото лекува нещо изкривено в човека и го подтиква към изправяне. Много лесно
е да гледаме злото отвън, в обществото, но то е скрито отвътре и там трябва да
започнем да го виждаме.
Всички лекомислени сбъдват злото, а злото е немилостиво към това, с което
хората са злоупотребили. Там където хората са злоупотребили, било с Любовта, било с
Бога, било с много неща, с Истината, злото е немилостиво.
Човекът, в който има зло е човекът на духовната слепота. Злото се е родило от
лошо използваната свобода на човека. Но който владее себе си, той може и да
управлява злото, защото който владее себе си, Бог навлиза вътре в него. Бог уважава
свободата, която е създал, а човекът, който е допуснал злото, ще трябва да го изстрада.
Той ще изстрада личната си злоупотреба със свободата.
Бог е допуснал злото, защото Той има власт над него. Хората са били създадени
изначално добри, но след свободния избор те сами са направили себе си зли. Но Бог
продължава да цени свободата, защото както казах и преди, тя е богоподобна. От
свободата трябва да израстне от свобода Истината, истинския човек и Бог продължава
да я цени, защото не иска роботи. ... богоподобна, и когато човек я изстрада, той ще
стане не добър, а истински добър. Това може да продължи много дълго, няма значение;
когато той изстрада, ще дойде ден, когато ще стане осъзнат, истински добър, подобен
на Бога.
И така, злото е идея, въздействие, пак казвам, но то не съществува в чист вид; в
чист вид съществува само Бог. Злото няма действия срещу Любовта, т.е. срещу Бога.
Злото, това е един свят ограничен, вътре в самия Бог и всеки, който не разбира злото,
той воюва с него. Но ако воюваш със злото, това е закон, злото ще стане част от тебе;
ако воюваш със злото, злото се прилепва и става част от тебе.
Чрез злото Бог иска да се учим, за да Го познаем. А когато познаем Бога, злото ще
си отиде, защото сам Бог ще го отстрани. А засега Бог предопределя къде злото да
действа, и къде злото да чака.
ДЕМОНИТЕ
Демоните не са зли по своята природа, а по своята воля. Демоните обичат да
овладяват човека, но те още повече обичат да са скрити в него и неразличими, защото
ако човек ги различи, може да вземе вътрешни мерки и с многобройни молитви, плюс
други методи, те ще изпуснат човека и неговата енергия.
Демоните са много хитри. Те обичат да са маскирани в човека. Те обичат всички
видове прикрития. Примерно, познавам много хора, които дълго време изглеждаха
спокойни и дълбоко въздържани, даже приличаха например на ученици. Минаха
години, пет-шест години плюс-минус, и изригнаха демоните. От една страна това е
хубаво, да видиш, че врагът е скрит, истинският враг е отвътре, да вземеш мерки, ако
осъзнаеш за какво става въпрос. Ако не, те ще продължат да работят в тебе и ще се
скрият още повече, ако не си правиш поуки.
От какво са съставени демоните? От изостанали древни страсти. Те обичат да
носят тези страсти от милиони години със себе си. Страстите са прастари създания. Те
са наричани в миналото грабители. Когато човекът има силни слабости, не обикновени,
а силни слабости, демоните го населяват и използват тези слабости за своите цели.
Демоните са с духовни тела от въздух и тъмнина. Разбира се, има и частичен огън.
Те са нещо като ефирно-въздушни и от тънка неуловима материя. Разбира се Любовта,
Мъдростта и Истината различават кое е демони, кое е дяволи и кое е паднали, слаби
същества. Те могат да приемат всякакви форми, даже и на животни. Затова когато
влязат някой път в някое куче и го насочат да хапе човека, и някои казват, кучето беше
бясно. Не кучето, а то е врата, откъдето демонът е успял да го излъже, защото иска да
напада определени хора.
Те имат голяма сила да проникват, когато им е позволено. Демоните могат да
боравят с умовете на хората, с тяхната воля, с тяхната психика и с техния глас. Те са
изкусни майстори по отслабване и ограбване на човешката енергия. Примерно, ако
някой път ви мъчат цяла вечер и не можете да заспите, какво ви препоръчвам; не мога
да го обясня, но интуицията ви ще го схване: така да се въртите, така да ви е приятно,
да ви стане толкова приятно, че не само те да си заминат, ами даже и ангелите. Не мога
да го обясня, който го усети, ще го усети. Значи, когато ви е тежко, да ви е леко. Има
такава заповед при втория Учител на Черното братство, когато излезе книгата за
Старците, ще видите: Когато ви е тежко, да ви е леко. Значи това е способност на духа
и душата, не на ума, умът няма такава способност.
Демоните се борят с нас най-вече в полето на ума. Войната е духовна и който е без
силна вяра и без силна Любов към Бога, изостава в своето развитие. Освен това нашите
демони са нашите собствени, вътрешни скрити, неовладяни страсти. Те може да са
малки, но малките неща може да станат големи. Затова трябва да търсим, да бдим
навътре в себе си това малкото и да вземем мерки, а не когато е късно.
Кучетата и магаретата виждат демоните и затова кучето понякога лае
изключително силно, а магарето реве силно, защото се е приближил демон. И те знаят,
че демоните ограбват нещо от тях. За да не влезе демона в него и за да не ухапе човека,
кучето се старае по всякакъв начин да лае много силно, за да пропъди демона и
невинаги успява. А магарето, както казах, като го види, реве много силно.
Когато човек има силни, неразумни желания в себе си, става въпрос когато те са
упорити, всичко това е подготовка за обсебване. Демоните виреят в човека поради
неговата собствена тъмнина.
Ангелите работят в изворите, дяволите работят във водовъртежите, а демоните
работят най-вече в блатата и в тежките мъртви вълнения.
Когато човекът е силно критичен към света, когато не различава критика и
забележка, силно критичен към света и към нещата, това е началото на постепенното
демонизиране.
Демоните имат особен дисбаланс на енергията и за да оцеляват, те трябва
задължително да крадат енергия. И ако някой път не оставят човека да спи, човек
трябва да си намери методи: било приятни книги, било приятни молитви, било
занимания, в които да пренасочва ума си и да се изплъзва, и да бъде по-упорит от тях.
Докато накрая стане толкова силен, с толкова силна воля, че те да знаят, че не трябва да
си губят в този човек времето, защото и те не обичат да си губят времето.
Най-силното лекарство срещу демоните е изправянето на отношението към Бога.
То трябва да е в най-лошия случай духовно и да върви към съкровено, после към
Божествено и т.н.
Всеки човек, който е избрал твърдо Бога, Бог ще отдели демоните от него. И
всеки, който се е отказал от Бога, ще бъде измамен от демоните, в случая
заблужденията придобиват голяма сила. Значи, когато човек е средно заблуден, това са
дяволите; когато човек е заслепен, когато е дълбоко заблуден, това са демоните и те го
водят към себе си.
ГРЕХОПАДЕНИЕТО
И преди сме говорили, и пак ще говорим.
Голяма е тайната на падналите ангели. Те са били поставени в положение да
паднат. Но коя е тази сила, казва Учителят, която ги е заставила? Скрита е тя. Тя е част
от силата на Бога и Неговия замисъл, а Той не греши.
Грехопадението, това е отровеното знание, наречено Дървото за познанието на
доброто и злото. Но знае се, че пак самият Бог ще превърне грехопадението в чисто
благо. Грехопадението от една страна е изоставяне на Божествената Любов и затова
тези паднали ангели, както и човекът, са станали уязвими. Така тези, които са
изоставили Бога, са създали пробив в самите себе си. Отказът от Божествената Любов...
Разбира се, има ангели, има богове, които са се съгласили с Неговия план за пътя на
Божествената Любов, но падналите ангели и хората някога в миналото не са одобрили
този план. Значи, отказът от Божествената Любов е изменчивост и след това вече идва
голямото падение от чистотата, т.е. райското състояние. Вече са се явили не Любовта, а
желанията, а те са зло. Те изискват обуздаване. Желанията са свят на борба, свят на
война. Тука дяволът ще изкушава, а Бог ще преодолява – говорим за разумния човек.
Бог изпраща дявола да изкушава, за да може човек да израсне в Бога, понеже Бог иска
израстване, преодоляване. Бог ще преодолява, но всичко това е според намеренията и
волята на самия човек.
Желанията са обратни на Любовта. Това означава, че колкото повече желания има
човек, толкова по-голямо въплътяване на злото и дявола ще има в човека. Казано по
друг начин: чрез желанията се увеличава злото и дявола, а чрез Любовта се увеличава
Бог в нас.
И така, грехопадението означава недостиг на реалност. Този недостиг може да се
запълни само чрез закона на истинската Любов към Бога. Грехът – това е
посегателството, омърсяването на Божествената природа, това, което се е превърнало в
нещо човешко и упадъчно.
Грехопадението на Адам не е просто някаква вина и грешка. То е голямо
космично разрушение и посегателство срещу Божествения план. Става въпрос за
милиарди същества, които не са одобрили Божествения план на Любовта. Те са хора,
паднали ангели и т.н. И затова е създаден този план, този свят – всички паднали ангели
да се учат и да растат духовно. Падението на човека е падение във вселената на
времето. Казано по друг начин: знанието е време, а Любовта е вечност; знанието е
време, желанията са време, а Любовта е вечност.
Преди отделянето на Ева от Адам, Ева е била негова вътрешна същност, т.е.
самата негова божественост, неговата пълнота. Но той пожелал да стане външен и тя
излязла навън. Но докато Адам не познае себе си, своята дълбочина, тя никога няма да
дойде отвътре. И затова, който познае себе си, става цял. Той си възвръща
божествеността отвътре. Всичко това означава, че Бог е допуснал грехопадението,
защото Той е поискал дълбочина и осъзнато себепознание, защото без него злото
винаги щеше да господства в живота на Адам и Ева. Ето защо грехопадението се случи,
защото Адам щеше да започне да търси истинското си развитие и да стигне до осъзнато
себепознание, и с това да спре победния ход на злото. Защото в себепознанието човек
познава и Бога, и злото се отделя.
Без себепознанието хората щяха да си останат призрачни, нищожни, без реалност,
а чрез грехопадението те бяха събудени да търсят себе си и своя скрит произход. Ще
обясня: себепознанието се осъществява чрез истинско търсене на Бога. Себепознанието
означава човекът да придобие онова истинско знание, което някога му е било отнето,
откраднато от желанията и от змията. От хиляди и милиони години хората страдат,
защото са влезли в своята нереалност, т.е. те не познават себе си, своята същност. Но
когато човек стане реален, същностен, цял,
тогава страданието ще стане нереално,
времето и светът ще станат нереални. Тогава вечността ще бъде реалност, Любовта ще
бъде реалност; Бог ще се разкрие като реалност.
И още нещо: грехопадението се е случило, защото Адам и Ева, т.е. тези съзнания
имали страх от Нищото, те изпитвали страх от тайната на Бога, която е Нищото. Те
имали страх от Бездната от Безкрайност. Нещо им е липсвало, не можели да понесат
Безкрайността. Тука само ще загатна: в Нищото има тайна непоносима, защото Нищото
и неговата Безкрайност са прекалено голяма дълбочина за съществата, става въпрос
духовни и ментални, не божествени, а става въпрос за духовни и ментални, мисловни
същества, разбира се астрални. И затова те видели утеха в грехопадението, във външен
свят, който няма такава Безкрайност и дълбочина, няма такава Бездна, няма такава
опасност за тях. Това даже за тях било някаква опора, някакъв начин на оцеляване,
полуоцеляване, но все пак някакво оцеляване. И понеже Адам и Ева не можели да
понесат, тези видове съзнания не можели да понесат Нищото, тази скрита тайна на Бога
и тази прекалено голяма свобода, те избрали ограничената свобода, наречена
грехопадението. А това било и допуснато от Бога, за да ги учи постепенно на
разширение на съзнанието.
Ако трябва да кажа кой е най-големият грях, казвам: липсата на Любов е найголемия грях на човека. Ако ти просто би имал Любов, неизменна Любов, грехът няма
условия да съществува, няма никакъв шанс. Ако ти имаш трайна, неизменна, истинска
Любов към Бога, грехът се разпада. Тогава ще можеш да понесеш и вечността, и
Безкрайността. Преди ви казах: душата не може да понесе Безкрайността, тя може да
понесе вечността. Но, тя върви по пътя към духа, тъй като духът е Мъдростта. Когато
се съедини с него, вече може да понесе и Безкрайността. Засега само боговете,
Старците и определени учители, посветени, адепти и т.н., могат да понесат
Безкрайността.
И така, ако човек има неизменна Любов, грехът не би съществувал. И в един
апокриф Христос казва на Петър, буквално: Няма грях. Вие сте, които правите греха да
съществува, вие го допускате. Той го няма, но една твоя постъпка може да направи той
да съществува, иначе няма грях. Ето вижте как разсъждава чистотата, Божествената
Любов: Вие правите греха да съществува, когато действате според навиците на
развалената си природа.
ИЗКУШЕНИЯТА
Докато се изкушаваш, ти имаш в себе си зло и връзка със злото. Изкушенията са
подарени от Бога заради твоето израстване.
Изкушението, казва Ал Халладж, е скритият спасител на човека. Той идва, за да
станеш дълбок. Не да ти ограби енергията, ти да ограбиш неговата енергия, това е
подходът на Любовта – ти да го ограбиш.
Дяволът те изкушава, а Бог те изпитва. Когато дяволът те изкушава, дай му да
види той Бог в тебе. Бог в тебе е този, който побеждава изкушенията и така Бог
израства в нас. Това не става изведнъж, важно е да си искрен и постоянен. Ако Любовта
ти към Бога е силна, изкушението ще загуби силата си, то ще губи все повече своята
сила. Това означава, че въпросът не е в изкушението, а в твоята Любов.
Изкушенията са и една друга мярка. Те показват дали си истинен и добър. Щом се
изкушаваш, ти не си истинен и добър, това е диагноза. А когато се научиш да ги
преодоляваш, постепенно ще станеш истинен и добър.
Изкушението е мярка. То показва на какво държиш – на Бог или на света. Който
преодолява изкушенията, има Любов към Бога, а който се изкушава, става роб на злото
и роб на света. Изкушените стават същества на света, същества на времето.
Но какъв е планът на Бога? Бог използва изкушенията, които ни изпраща, за да се
укрепи в нас и да заживее в нас. Пак казвам, това не става изведнъж. Ако някой иска
изведнъж да постигне... срещал съм такива: „Край на всички изкушения”, после пак
пада; после пак почва и пак пада. Върви постепенно и искрено, Бог ще види твоите
старания и в един определен момент, след много тренировки... при мене се получи на
седмата година – всеки ден тренировки, седем години, и вече нищо не може да ме
изкуши. Не го казвам да се хваля, а в името на смирението. Това означава, че всеки от
вас може, някои може и за три години да го постигне, това е въпрос на изключителни
старания и усилия. Всичко друго Бог ще го допълни, тъй като то е заедно с Бога.
Чрез изкушенията човекът може да види своя възход в Бога и тук човек се научава
да вижда отвътре. Тук въобще не говорим за ясновидство и за полуистини, които са
най-опасните неща в света; политика, ясновидци и полуистини, това е най-опасното
нещо в света, по-опасно от лъжата. Тука навлизайки в Мъдростта, започваш ясно да
разбираш божествените неща, сам Бог почва да ти ги разкрива. Тука няма дарби,
просто Бог ти помага. Постижението в нас е Бог, а не някаква дарба. Можем да го
наречем тайна дарба, но тя не е такава с показ, тука няма показ. Мъдростта е скромна,
знанието е гордо. Започваме да виждаме, и то отвътре, и то не чрез ума, а чрез духа,
чрез Мъдрост.
Бог е допуснал изкушенията, за да може всеки да види своите намерения. Тези,
които са с нечисти намерения, Сатана постепенно им става господар и ги взема при
себе си. А тези, които постепенно, искрено преодоляват, Бог ги взима при Себе Си и ги
обучава.
За този, който твърдо търси Истината и Бога, изкушенията му се превръщат в
благословения; за другите в проклятия, а за търсача на Истината и на Бога... Значи
виждате, едно и също нещо има две посоки, според намеренията на човека: за търсача
на Истината това е благословение, а за другия – проклятия и обвързване,
привързаности.
Да се изкушаваш, то е отчуждение от Бога. Човек се изкушава, казва Ал Халладж,
и без дявола. Някои мислят, че непременно дяволът; човек се изкушава и без дявола,
сам по себе си, поради своите скрити слабости. Щом се изкушаваш, попадаш вече в
чужда власт, други вече ще ръководят твоя живот. Ти може да си мислиш, че си
правиш план на живота, но ти ще бъдеш зависим; други ще устройват твоя живот,
невидими. А дали мислиш положително е все едно, защото положителното мислене е
друга тънка хитрост на ума. Истинското мислене не е положително, запомнете, а
съкровено, разликата е огромна. Съкровено, изключително благородно, изключително
осъзнато, принадлежи на Любовта.
И така, без истинска Любов към Бога, изкушението е изкушение, т.е. изкушението
е разрушение. Но с Любов към Бога изкушението се видоизменя, то постепенно те
съгражда.
Без преодоляването на изкушенията Бог не може да оживее в човека и затова Той
ги допуска. Изкушението желае робство, а скритият Бог в човека желае твоята свобода.
Ако не си изкушаван и не се научиш да преодоляваш изкушенията, няма да
получиш собствената си дълбочина. Исихастите казват (след време ще говорим за
науката за безмълвието и мълчанието): няма да получиш своето безмълвие. Има
истинска степен на безмълвие, там е срещата с Бога. В окултизма се казва – няма да
получиш собствента си дълбочина, а исихастите, безмълвниците казват – няма да
получиш своето безмълвие. Не мълчание, безмълвието е по-висока степен.
Без изкушенията ти не можеш да бъдеш проверен и няма да узнаеш себе си и
доколко си вътре в Бога.
Духът на Бога заведе Исус в пустинята, за да го изкушава и за да го направи
Христос. В пустинята Исус стана Христос. Преди изкушенията той беше Исус, след
преодоляването той стана Христос.
ДЯВОЛЪТ
Как съществува той? Кабала казва: Бог е дал част от енергията Си, за да създаде
силата и полуреалността на дявола. Той е дал част от Себе Си, част от енергията Си,
разбира се това е замисъл, за да създаде силата и полуреалността на дявола за Своите
цели.
Разликата между Бог и дявола е в степените на дълбочина и могъщество. Дяволът
е в ръцете на всемогъщия Бог и дяволът няма избор. И когато Бог позволи на дявола да
действа, той действа бързо, точно, силно и без избор. Виждал съм как дяволът
изчислява такива катастрофи от предния ден, знам по Учителя плана: човек си мисли,
че има спешна работа за София, тръгва с голяма скорост, ръцете му са изместени,
завива рязко надясно, с около 150 км и лети дълбоко във Витиня, и много други
примери там, докато падне и т.н. и т.н., защото това е план. Човекът вече е закъснял.
Обичал е прекалено много удоволствията, злото и скритите нечисти неща. Времето е
изтекло за промяна, ще си учи уроците в другия свят, доколкото... Разбира се, може и
да не ги учи, защото ако няма от земята или в другия свят някой да го обича по особен
начин, той, както казва Учителят, ще бъде нито в другия свят, нито в този свят; ще виси
във въздуха. Има такива много умрели, нито са тука, нито са там и положението е
трудно. Дяволът действа там, където няма Истина, т.е. там, където работи застоя.
Бог и дяволът са две сили. Бог е мощна и божествено творяща сила, а дяволът е
малка отрицателна сила, работеща за Бога. Те са просто общност, скрита в невидимия
свят. Те са в единство, имат общ план.
Дяволът е малката отрицателна сила, лишена от свободен избор, за разлика от
човека. Например, ако дяволът и демоните се разкаят, никой няма да им приеме
разкаянието, тяхното разкаяние не се приема, такъв е законът засега. На човека
разкаянието може да се приеме и той да преобрази изцяло пътя си, ако разкаянието е
истинско. Понеже истинско разкаяние означава голяма метла, духовна метла, духовен
вятър на всички тези дяволи. Те могат да бъдат пометени, ако човек е много искрен и
пожелае обрат.
Тази отрицателна сила – дяволът – е лишена от свободен избор, тя е създадена
безволева, само като инструмент. Просто казано, дяволът е създаден замисъл на Бога
като чист инструмент.
Човекът е също дявол, когато заживее в своите тъмни намерения и нагласи. Значи
дяволът е дявол; човекът е също дявол, когато заживее в тъмнината си, в своите тъмни
нагласи и в своите зли избори, т.е. в своите тъмни действия.
За да преодолееш дявола, трябва да преодолееш многобройни заблуждения.
Дяволът е свързан най-вече с хора, които имат нагласа към злото, т.е. към злото и
отрицателното в живота. И така той се влива в тяхната нагласа, понеже са сродни.
Значи така както Бог се слива с Любовта на човека, истинската Любов, щото са сродни,
така и дяволът се слива с отрицателните нагласи на човека.
Дяволът руши и с това разчиства място на Бога за ново пресътворяване, друг
замисъл на Бога. Значи дяволът трябва да разрушава застоя и тези неща, а Бог пък
пресътворява.
Дяволът е зависим от тези хора, които трябва да се развиват чрез отрицателен
опит. Понеже не могат по пътя на доброто, по пътя на Христос, те вървят по пътя на
дявола. Трябва да изстрадат този път, по него да се развиват и дяволът е зависим от тях.
Погрешните изводи за нещата означават да си в плен на дявола. Ето защо много
хора имат погрешни мнения. Щом един човек има отрицателно мислене, дяволът вече
започва да работи съвместно с него. И този човек става зависим, защото дяволът
навлиза и прониква в живота му, раждат се взаимоотношения. Но този път на
страдания, този отрицателен опит, които са допуснати от Бога, след време ще излекуват
човека от собственото му зло. Не от злото в дявола, от собственото му зло. Значи тези
страдания имат за цел да лекуват. Затова е много опасно да лекуваш човек, който не
трябва да бъде излекуван, Учителят е дал такива примери, но това е друга тема.
Когато хората се откажат от Истината, Бог допуска те да бъдат заблудени от
дявола.
Дяволът в абсолютен смисъл, пак казвам, не съществува. Например при ангелите
не съществува, при архангелите, при Боговете, при посветените, при чистите съзнания,
при Учителите не съществува. Но в света и във вселената, при падналите, той е свързан
с тях, защото вселената е основана на заблуждение. Не само света, вселената е основана
на заблуждение, обаче зад вселената е скрита дълбочината на Абсолютното единство.
Но това, което образува дявола в човека, са неговите скрити и явни, неразумни
желания – ето кое образува дявола, собствения дявол: лични, скрити, неразумни и явни
желания. Без тези желания дявола нямаше да го има.
Сам Бог се е оттеглил от дявола, отсъства, за да може той да съществува. Бог му е
направил място, понеже всичко е Бог. Бог се е скрил навътре и е освободил място, да
може да има дявол; макар и условно, да съществува, т.е. Бог му е направил място.
Дяволът е скрита неземна сила, неуловимо същество. Той не може да се проучва,
но ако сам Бог е пожелал, тогава сам Бог започва да ни го разкрива и да ни разкрива
неговите методи. Тъй като той е Негово творение, той е част от Него самия и Бог може
да ни го разкрие правилно. Освен това дяволът може да проникне във всяко живо тяло,
защото зад него работи част от голямата Божия сила, която чрез него, забележете – Бог
чрез дявола, чрез тази сила – чрез него проверява нещата и хората, дълбочината на
хората заради своя план и замисъл. Значи Бог използва дявола да проверява дълбоко
тайната на човека, дали има той съкровена Любов, дали има въображаема Любов, дали
има умствена илюзорна Любов, дали е търсач, дали е искрен или си въобразява, че е
искрен. След време ще ви кажа нещо за науката за искреността, в други лекции. Значи,
Бог чрез дявола може да проникне във всяко същество, не става въпрос само за човек,
във всяко същество, за да го проучва за Своите бъдещи планове; да проучва Истината
и степените на Истината в него, така действа тайният Бог.
Дяволът е много хитър. Той умее да превръща изобилието в мизерия. Вие знаете,
преди време един богат милиардер, който имаше какво ли не, скача от самолета. Уж
има изобилие, но вътре е празен – дяволът умее да превръща тези неща, да ограбва и да
превръща изобилието в мизерия.
Какво прави дяволът с обидите? Когато пуща обиди, това са опити за пленяване,
той иска да те плени. Ако не простиш обидата, пленен си, много е просто; ако простиш,
дяволът не може да се задържи в сърцето ти. Някой казва: „Не мога да простя” –
дяволът започва да навлиза в неговото сърце, постепенно обсебване; „Прощавам ти
завинаги” – дяволът изчезва. Въпрос на Любов, въпрос на подход и на отношение.
Дяволът прави много тънки съчетания между Истина и лъжа, забележете, значи за
да е по-убедителен и по-хитър, той ги смесва. При него цялата Истина поначало я няма,
но той използва често Истината и лъжата. Той много ловко използва Истината в своите
лъжи.
Това, което наказва човека не е дявола, а в края на краищата неговите собствени
неразумни желания и поради това той не може да различава кой му говори, как му
говори. И ако дяволът каже, за да се стабилизира в човека, някаква Истина, още повече
след време човек може да се заблуди. Но търсачът, който върви по пътя на Любовта,
той различава не само кое е дявол, кое е демон, кое е съзнание, кое е подсъзнание, кое е
ангел, кое е архангел, какъв умрял е, защото той се е посветил на Бога и Истината, и
Истината му разкрива.
Проблемът на човека не е дяволът, а неговата собствена неразумност. Запомнете,
много е просто: не е дяволът, както някои си мислят, а неговата собствена неразумност.
Месната храна е храна за дявола в човека за неговите бъдещи планове (пък и
настоящи).
Ако ние проучим и разберем как действа дяволът, затова ви говоря, той ще
изчезне, защото по-дълбоко ще разберем Бога, защото ние ще си изработим правилен
подход към Бога. Затова ви говоря за дявола, защото да си изработим още по-правилен
подход към Бога. След време ще имаме пак лекции за злото и за дявола, тъй като го
проучвам от около 90 книги, но не само от книги. Това, което ви изнасям за Дао не е
само от книгите. Има някакви книги, примерно да кажем 50 книги, 60 книги-суфи, но аз
ви изнасям нещо и от моя суфизъм, от моето Дао, от моя Дзен. Значи, книгите са си
книги, те помагат; те разкриват, понякога не разкриват; понякога загатват, понякога
разкриват само донякъде. Но когато ние се стараем и много обичаме Бога и Истината,
те започват да ни разкриват цялата Истина. Цялата Истина никога не заблуждава
човека, за разлика от опасните полуистини.
Ако ние си изработим божествен подход към нещата, дяволът ще изчезне.
Мохамед казва: Бог в мен ме научи да се справя с дявола, докато дяволът напълно ми се
подчини. И после Мохамед казва: Бог ми помогна да покоря дявола и моят дявол прие
исляма, т.е. пълна покорност, няма вече дявол. Но Мохамед е дълбока история, между
другото някой път ще ви говоря повече за него, това е прероденият Моисей, един и
същ. Живял и като Моисей и като Мохамед в пустинята, разбрал тайните на пустинята,
на изкушенията и израства в тайно ниво. Много дълбоко същество, с много голям опит
и от миналото, и сега. Разбира се не се впускам много да ви говоря, щото има хора,
които ще се смутят, ще се чудят дали е един и същ – той е един и същ, но това е друг
въпрос; на едно място е казано от Учителя. Значи, приел исляма, покорството; значи
всеки трябва да покори собствения си дявол, не в другите, в себе си.
Мохамед казва още нещо важно: Когато човекът не е посветил живота си на Бога
и когато не иска Неговото ръководство, тогава Бог прави така, че такъв човек да живее
с човек, в който живее дявола. Значи изпраща му такива квартиранти, такива хора,
такива близки, за да може да го обучава и накрая да обикне съвсем, да разбере Бога, да
разбере своя път и да може да се учи и да се поучава.
Лъжата е метод на падналия човек. Кое е най-опасното в нея? Тя разрушава твоята
тънка енергия, фината енергия, с която след време проникваш в Бога. Тя разрушава
твоята тънка енергийна защита. Затова Учителят нарича лъжата двоен грях. Всеки друг
грях, казва Учителят, малко или много може да се прости; лъжата – не. Каквото и да
кажеш, както и да се молиш, ще носиш последствията на лъжата. Значи пробива,
разрушава твоята енергийна защита, защото дяволът влиза през лъжата.
САТАНА
Идеята за Сатана е много важна и затова човек трябва правилно да я разбере, за да
знае как да се защити от Сатана.
Да знаеш как да се защитиш от Сатана, трябва да го познаваш, трябва да познаваш
неговите техники и методи. Това не става с по-голяма хитрост от неговата, а става с
Мъдрост. Но най-трудното нещо е да превърнеш, казват атлантите и розенкройцерите,
най-трудното нещо е да превърнеш хитростта в Мъдрост, понеже това е наследство от
Лемурия и Атлантида, много силен навик. И досега умът продължава да хитрува, но
умът си е ум, а чистият дух е друго нещо.
Който познае Сатана, разбира се чрез Бога в себе си, така можеш да го познаеш,
тогава вече Сатана няма да ти е враг. Но ако не го познаеш, той ще бъде и твой враг, и
твое бреме.
Да бъдеш невежа по отношение на Сатана е много вредно и опасно, затова ви
изнасям тези лекции. Да го отричаш, да не го разбираш, да не знаеш как действа е
много вредно и опасно.
За да се справиш със Сатана, това е умение и Мъдрост, това е умение да задвижиш
Бог в себе си. Любовта в нас задвижва Бога.
За Сатана е много важно човекът да има хубави постъпки и лошо мислене,
например, хубави постъпки и лошо мислене.
Бог е Истината, а Сатана е само част от тази Истина, част от Цялото, част от
Истината. И понеже е само част от Истината, той изглежда като лъжа, но чрез тази
лъжа Бог иска ние да познаем цялата Истина. Затова има и лъжа, за да познаем след
време, ако сме търсачи на Бога, цялата Истина.
Сатана е част от мистерията на Божията воля, защото действията на Сатана в този
свят са само условни. Те са прикрити действия на Бога, чрез които действия Бог иска да
ни научи да Го познаваме и да Го разберем в себе си. Сатана не е прокълнат служител,
а прикрит служител; не е прокълнат, а прикрит.
Как Луцифер е станал Сатана? Чрез могъщо отнемане, чрез могъщо Божие
действие, т.е. могъщият Бог е отнел на Луцифер божествения му дух. Напълно
отнемане, тъй като могъществото на Бога е изключително, то не е някаква сила, то е
могъщество, а във вътрешната си част е всемогъщество. Той не е отнел ума, сърцето,
волята и другите неща; той е отнел духа му за своите цели.
И така от Луцифер, след отнемнето на духа, той вече се превръща в Сатана и
започнал да обича злото, и даже то започнало да му допада. Няма го Божествения Дух,
няма я съкровената природа, много ясно, че ще виждаш по друг начин. Ако беше отнел
това на Христос, същото щеше да се случи и с Христос. Но там замисълът е друг, даже
то е замисъл на Бездната, но и на Бога.
Бог е превърнал Луцифер в Сатана, за да може човекът и човечеството да имат
реално развитие, а не въображаемо развитие. Чрез Сатана Бог осъществява развитието.
Ето отново защо Бог е велика Любов, защо трябва да Го разберем като истинска велика
Любов, а не просто да кажем „Бог е Любов”, защото Той е такъв. Бог осъществява
развитието чрез Сатана, т.е. Сатана действа в света, а зад него е скрит мъдрия дух на
Бога, който усъвършенства съществата.
Самият Бог е направил Сатана преграда за хората, които Го търсят, които търсят
Бога. Защо? Защо Бог е поставил Сатана като преграда срещу хората? Защото Сатана е
много ревностен, много държи на Бога. Ако Бог държи на Бога повече от Сатана, ако
има по-голяма ревност, това се случва при истинската Любов. Не при човешката любов,
не при полудуховната любов, даже не и при духовната Любов. Духовната Любов е
четвърто измерение, съкровената Любов е пето измерение. От пето измерение нагоре
към Божествената Любов, това е вече истинска Любов. Тогава вече преградата отпада,
сам Бог я отстранява. Това означава, че Бог е направил така, при Него да отидат само
достойните и избраните, т.е. избраните са достойните същества. Казано по друг начин:
само с истинска Любов можеш да преодолееш Сатана и да откриеш тайната на Бог в
самия себе си.
Сатана можеш да го победиш само със съкровена и Божествена Любов, т.е. с
истинска Любов, защото тази Любов е сама по себе си висша енергия на самия Бог. Тя е
Негова интензивност. Какво означава интензивност? С голяма концентрация,
сгъстяване на Бога, това е концентрация, сгъстен дух, това означава. Какво означава
свръхконцентрация? Това води вече към искрата, още по-дълбока степен на духа.
Тази Любов е самата висша енергия на Бога, Неговата динамика. Там преградата
отпада, Сатана не може да я понесе и Бог го отстранява. В тази Любов злото умира.
Когато видиш Бога, при истинска Любов, продължителна истинска Любов, Той ти дава
да Го видиш, да го преживееш. Когато видиш Бога чрез това преживяване, става
напълно опустошение на злото и чак тогава разбираш, че наистина Бог е Любов, и това
е велика Любов. И да имаш истинска Любов към Бога, това е, казва Валентин, (другият
път ще говорим за него), живото евангелие, единственото послание. Няма друго
евангелие, истинска Любов към Бога, накратко казано, това е живото евангелие.
Другият път ще говорим и за него, и част от евангелието на Истината. Гностиците са
подобни на учениците на Христос, но няколко степени по-дълбоки. Другият път ще
разберем защо е така и тяхната не само Мъдрост, и не премъдрост като премъдрост
Соломонова – говорим за дълбока, истинска премъдрост на високо ниво, за което
другия път ще говорим.
Любовта е изключително съществена в живота, защото тя е качество на Бога,
качество, чрез което се завръщаме.
АУМЪ
4.08.2009.
Л-я: Валентин.
ИР: Мъдростта на Валентин.
Л-я: Василид.
ИР: Злото според гносиса.
Л-я: Мани.
ИР: За Бездната.
ВАЛЕНТИН
Лекцията е за плерома; плерома, т.е. пълнотата.
Плерома, това е чистият Божествен космос. Плерома или пълнотата е състояние,
състояние на вселяване на строго определена висша мисъл на Бога в човека; строго
определена висша мисъл на Бога в човека.
Най-великата плерома е Бездната и всички, които искат да познаят първичната
Бездна, се натъкват на тайнствен предел, казва Валентин, натъкват се на тайнствен
предел, защото не познават тайната на неведомостта.
Падането на световете се дължи на, забележете, Валентин казва, на мъдростта. Тя
е пожелала да познае Бездната, но се е сблъскала с този тайнствен предел. Така се е
случила космическата драма. Съществуването на този свят е начин да се спаси плерома
от неминуема, по-голяма катастрофа.
Само този, който е сключил свещен съюз с Бога се ражда в Неговата плерома, в
Неговата пълнота, в Неговата Истина.
В истинския човек няма свят, няма космос; има само пълнота. Това е първичното
послание на Истината. И това е всъщност благата вест. Това е евангелието, това е
благата вест, пълнотата. След време ще говорим за една голяма мистичка от Атлантида,
подобна на Ал Рабия, но по-висока степен. Тя казва: Там където е Любовта, няма
вселена и светове, т.е. няма ограничения. Любовта живее в Бездната. Значи няма
вселена и няма светове.
В истинския човек няма църква, а само Истина и плерома, Истина и пълнота.
Никоя църква не може да го побере, защото истинският човек не е нито земен, нито
небесен, нито космически; той е плерома, предвечен. Истинският човек е дълбинна
пълнота, която я няма в света и която я няма в космоса. Значи истинският човек е
първична пълнота, изначална; тази пълнота я няма в света и я няма в космоса; той ги
превъзхожда. Той е нероден, всякога жив, предвечен, не се нуждае от вечност и време.
Той е беззаветен, немислим, така казва Валентин.
Истинският човек е блажен в своята пълнота, в своето единство и единородство с
Отеца. Той има в себе си вечна мъдрост, която тече у него чрез Отеца. Само плерома
има право да се устреми към Върховния Отец, Който е наречен още Праотец или
Абсолюта. Значи, след време, когато се постигне вечността, ще се върви от там нататък
към безкрайността. Но само който е постигнал тази пълнота, има право да тръгне на
този път.
Замисълът е превърнал кръста в предел, който не допуска човека да се завърне в
плерома, в Отеца, в своята пълнота, ако не го преодолее. Ето защо кръстът е символа на
този свят. Завръщането в Отеца може да стане само за този, който премине през кръста
и съумее да съхрани истината и целостта в себе си. Но затова се иска мощна,
дръзновена, велика и неизменна любов. А който не успее, който няма такава любов, си
остава в брак със света и вселената.
Само за чистото съзнание се явява възможност за завръщане в пълнотата.
Христос, който е чисто съзнание, е въдворил нарушения мир в плерома. Така го е
запомнил, така го е въвел, че плерома е постигнала непоколебимо основание. Значи той
е въвел плерома и тя е постигнала непоколебимо основание, което е самото чисто
съзнание, т.е. самата природа на чистото съзнание.
Само благодарение на чистото съзнание пълнотата си остава цялостна и
съхранена. Вселената и светът са една празнота, отделена от плерома, те са извън
плерома, извън изначалното съзнание. Но след време великият замисъл ще напълни
отново тази празнота. Но засега мъдростта не е още на тази висота, защото засега тя е
лишена от Любовта, от своето скрито съвършенство. Значи мъдростта поне засега е
отделена, лишена от Любовта и тя няма това скрито съвършенство.
Предвечният Христос е изначалното чисто съзнание. Това съзнание е било
създадено в плерома, а сегашната мъдрост е изгубила тази чистота. И когато тя си
върне тази чистота, вече ще се нарича не София, което е на гръцки, а ще се нарича с
древната дума Ахамот, думата на гностиците, истинската дума за мъдрост. Не тази,
която минава за мъдрост, София, а ще се промени името и ще се нарича Ахамот. Но
засега София обитава все още в ада, в своята непълнота и в своето несъвършенство.
Тази София-мъдрост, трябва да се преобрази в Ахамот, трябва да стане напълно
съзнателна и да встъпи в брак с изначалната чистота. Тогава тя ще се върне в плерома.
След падението от пълнотата се е родила вторичната София-мъдрост, която по
друг начин е наречена ума, умствената мъдрост, а разумът е бил изгубен; т.е. разумът е
бил изгубен, останал е умът. От него се е родил демиургът или вторичния творец, който
е създал космичните и материални светове, т.е. ограничените светове, поради липса на
Ахамот, изначалност, първична Мъдрост. Той пак твори, но създава копия, отражения,
защото е изгубил образа и подобието. И той само копира и запълва тези светове с
отражения, защото не обладава Ахамот и е изгубил своята изначална пълнота, която се
намира в самия Отец.
МЪДРОСТТА НА ВАЛЕНТИН
В най-голямото страдание е тайната на живота. Тука се намира скритото око на
Бога. После казва: Божията воля спасява тези, които изцяло се обръщат към нея; значи
които изцяло се обръщат към нея.
Ако човекът изцяло е заживял в Бога, той е превърнал времето си в плерома. Той е
превърнал времето във вечност и върви още по-надълбоко.
Отецът, който е начален, първороден и несътворен, се е съединил с първичното
слово, Логоса, за да бъде едно с вечния живот. Именно затова се е съединил, за да бъде
едно с вечния живот. В това първично излъчване обитавало велико усещане за единство
и уют. То било наречено по-късно от Словото, от Логоса, било наречено Любов. Тука
била създадената мъдрост и тя пожелала обаче да обхване всичко, но разбрала, че има
нещо необятно, нещо неуловимо. И тя разбрала, че е несъвършеена да обхване
Праотеца. И впоследствие тя тръгнала надолу. Надолу била свободна, а нагоре за нея
имало предел.
Луцифер е познавал много добре Бога, но не и Великата тайна, която е била
скрита в Него. И именно с тази могъща тайна се е сблъскал той и е бил изпратен в
долни светове, външни светове. Той е бил превърнат в зло, защото е бил могъщо
преобразен от Тайната на Бога, т.е. Бог му е отнел нещо. Кое е това нещо?
Божественият Дух. Бог може да отнема дух; тайната вътре в Бога може да отнема дух,
може да отнема и душа, в случая Божествен дух; бил му е отнет духа.
Абсолютът е съвършен и безконечен. Той пребивава в неведома, безименна
висота. Тука става въпрос за тринадесето измерение, но друг път може да говорим за
това. Той е пуст, невидим, безначален, неръкотворен. Той е покой и уединение в
собствената си скритост и безначалност. Неговата Бездна е била абсолютно
несъществуваща, т.е. неограничена. Но по-късно Абсолютът е направил така, че
Бездната е решила да бъде, т.е. Безкрайността да стане по-достъпна. И Бездната е
решила да слезе, и да съществува чрез една част от Абсолюта, от Него. Тя е слязла
надолу, преобразила се е и е станала Бог.
Кръстът, пак казвам, това е тайнственият предел на развитието. Той е границата.
Той е това, което е пределът между външния космос и плерома. Значи той е мярката.
Той е границата и който го мине, се връща в плерома; който не може, остава в космоса,
в света, в ума и в преражданията.
Кръстът спасява човека от голямо падение и проваляне в кенома, външния космос
или празнотата. Той спасява човека от нисшето. В кръста вертикалният път е
спасителният път, възкресението, завръщането в пълнотата, т.е. в същността на Бога.
Кръстът е чужда среда за всичко нечисто, но чистият преминава през него и
преодолява кенома, външния космос, земния живот, включително и астралния и
менталния живот, той ги преодолява. Затова е много ценен кръста, след време ще
говорим въобще за символите, тука само бегло споменавам.
За нечистия кръстът е враждебен и е много трудно да се обясни на нечистия какво
са радост и възторг, които се раждат на кладата, които се раждат на кръста. Много е
трудно да се обясни на обикновените хора какво представлява най-вътрешния свят на
пълнотата и затова те си остават във външния космос и в неразбиране.
ВАСИЛИД
ПЪРВОТО, ВТОРОТО И ТРЕТОТО СЪЩЕСТВО
Както си спомняте, в началото още Бог е нямал име и се е наричал Първото
същество; второто Луцифер, третото Христос.
Първото същество Бог е несъществуващ и Той е създаден от Върховния
несъществуващ Абсолют. И понеже Абсолютът и Първото същество Бог са
несъществуващи, то и началото на всички неща е несъществуващо. И затова
несъществуващото е безсмъртно, а съществуващото е ограничено със смърт.
Който иска да познае Първото същество Бог, той трябва да изключи света и
съществуващото, света и съществуващото в него и да се отдаде изцяло на Бога. И
влизайки в Бога, той ще познае несъществуващото като тайната на безсмъртието, и ще
осъзнае своя път към своята нероденост.
Когато от Бездната е изтекло дихание, Първото същество го е приело.
Впоследствие то е било наречено живот. По-късно това дихание слязло надолу,
ограничило се още и се е превърнало в дишане. Дишането е по-долна степен от
диханието. Това дишане се е превърнало в кръговрата на света и на космоса.
Докато духовният човек се движи в диханието, в кръговрата на вечното Единство,
това означава, че този човек живее в духовно-просветленото човечество, вътрешното
човечество, там където е мястото на истинската цивилизация. Затова в този свят всички
цивилизации изчезват. Лао Дзъ е казал: Дава им се разцвет, в този свят на всяко нещо
се дава разцвет и после, след разцвета угасва. Но първо се дава разцвет.
Когато чудното дихание на Бога влязло във формите, формите заживели и поели
по своя път. Така самият живот тръгнал по своя път. Енергиите на Бога се облекли във
форми. В Първото същество е скрита велика, древна Любов, а това изисква свобода и
осъзнаване, защото само така се гради диханието, истинската връзка или истинския
живот, безсмъртието.
Второто същество Луцифер е трябвало да изгуби Бога поради замисъл, след което
изгубило пълнотата си. (Тука само малко ще се отклоня: ние в декемврийската лекция
ще говорим повече за Ал Халладж, тя цялата ще бъде посветена на него. Той обяснява
много дълбоко страхотната любов на Луцифер към Бога. Бог създава Адам и му казва
да се поклони; Луцифер казва: - Не! Няма да се поклоня! Само не Теб се покланям! Бог
му казва: Ако ти направя могъщо проклятие? – Само на Тебе се покланям и на никой
друг! Страхотна любов, изключително същество, което след време ще се върне в
боговете; не при херувимите, херувимите ще си останат херувими, той ще се върне...
Но специално декември ще говорим за това особено същество. И който има по-голяма
любов от него към Бога, се завръща завинаги при Бога. И не само във вечността, подълбоко, в Неговата тайна безкрайност. Но това е пътят на тези, които дълбоко
осъзнават тези дълбочини). Поради замисъла на Бога Луцифер е изгубил Бога, след
което е изгубва и пълнотата си,ь и е придобил странни собствени разбирания.
Второто същество е друг промисъл. То е условно падение. То отвлича в себе си
тези, които се самоотделят от Любовта. Значи, Василид казва, че това е условно
падение и то, това същество, отвлича в себе си тези, които се самоотделят от Любовта.
И така те придобиват знания, но знания без същност, т.е. знания без душа, знания без
любов. И затова те са включени в друга система, наречена Дървото за познанието за
доброто и злото или казано по друг начин, дървото на смъртните същества.
Промисълът е бил такъв, че Второто същество Луцифер е било родено като част,
като отломък от Бога, докато Христос, Третото същество е родено като цялост от
Целостта. Такъв е замисълът: Луцифер като част от Него и зависим, и Христос също
зависим, но по друг начин, като цялост от Целостта, като пълнота от Пълнотата.
Връзката с Второто същество е наречена съдба. Когато Второто същество е
успяло да поквари човека чрез него самия, забележете, защото то не става така; чрез
него самия го покварява и тогава той го е направил смъртен и го е изпратил в съдбата.
Второто същество Луцифер е символично убитото божество от Бога, т.е. преобразувано
в зло. И всичко това е в името на възкресението. И така, и Второто и Третото същество
са спасители, но различни: Второто същество е убито божество от Божията воля, а
Третото същество е разпнато, и всичко това са символи. И всичко това е за да израснем
в Бога, за да може човекът да израсне в Бога.
И така, Второто и Третото същество, Луцифер и Христос, са убити символично, за
да може човекът да израсне реално. Смъртта убива или разпъва хората, тя ги поглъща,
за да ги посвети в Бога, за да ги посвети в Първото същество. Освен това, самото Първо
същество Бог убива Луцифер и разпъва Христос, за да ги посвети в собствените Си
скрити тайни, това е друг момент. Значи Той ги разпъва, убива Луцифер и разпъва
Христос, за да им разкрие свои велики дълбини и тайни, които са свързани с Абсолюта.
Това е огромен жест. Ето защо казваме, че Бог е Любов. Изключителна Любов, велика
Любов. Но ние трябва да разберем тази Любов не само като изречение, а като дълбок
замисъл. Той ги въвежда в своите най-дълбоки тайни, понеже ги избира, в собствената
си скрита Мистерия. И не случайно Боян Магът казва: Богомилите са били изгаряни, за
да бъдат посветени, за да бъдат преобразени и да тръгнат към тайната на Бога.
Целта на убиването на Луцифер и разпятието на Христос е в това, да се
реализират висши нива на съществуванието.
Второто същество Луцифер условно е изгубило тайната на живота, която е
Любвта, защото то е било отделено от Бога, за да се покаже на световете и на
съществата какво означава отделяне от Бога, какво означава отделяне от Любовта,
какво означава отделяне от Първото същество. И затова Второто същество живее в
познатото, в известното и не може да се обновява; не може да се обновява. То търси
нещо ново, търси промени, но не съумява да открие това, което търси.
Докато Третото същество е друг символ. То означава да избереш неизменната
Любов. И така то заживяло в непознаваемото, във вечното състояние на Първото
същество, което е Любов, несътвореност, сияние и безсмъртие. А тука обновяването е
реално и вечно чрез тайната на Първото същество Бог. Тука има реално обновяване.
Третото същество разкрива смисъла. Третото същество е реалност вътре в Бога,
това е съединена реалност, докато Второто същество е отделена реалност, пак казвам,
за да се покаже на всички, които са се отделили, какво се случва.
Третото същество, това е символ на неизменно отношение към Бога. То всякога
има т.н. абода и кавана. Ще обясня: кабалистически това означава, че то има постоянно
обожание и вглъбление. Обожание, велико непрестанно възхищение и вглъбление, т.е.
позволение да се вглъбява в Първото същество. На него му е позволено, поради
чистотата, да влиза навътре в Бога и в Неговата тайна, поради особеното си неизменно
отношение към Него. Значи, който има това отношение, има позволение на вглъбяване.
Иначе може да влиза навътре, но ще има спиране, ще има преграда и той ще си мисли,
ще проучва някои неща, даже може да си въобрази, че е в Нищото, но това е друго.
Третото същество Христос е скритият, неземен, несътворен свят в човека. Казах,
че То символизира истинската Любов, вечното отношение, (това означава истинска
Любов), не временно, а вечното отношение към Бога, поради което самото това
същество е вечност. А непослушанието е слязло надолу и е станало време. Значи
непослушанието означава същества на времето.
ЗЛОТО
(според гносиса,
според откровението)
Гностиците казват: Злото не е вечно явление. То е само процес на превръщане на
добро. Значи един продължителен процес на превръщане на добро.
Злото е в това, че човекът не познава себе си.
Много е специфична Божията тайна на злото. Тя се състои в това, че злото
присъства, но не съществува, защото всичко е само Бог, само Той съществува в чист
вид. (На последната лекция сега в неделя в София обясних, а и преди донякъде съм
казвал: понеже всичко е Бог, Той трябва да се свие навътре и да направи място на
дявола да съществува, и на Сатана и на демоните, иначе те не могат ... Ако Той ги
изпълни със Себе Си, те престават да са демони, дявол, Сатана и т.н. Но Той се е
оттеглил, направил е място, свил се е навътре, за да може те да работят за Неговата цел.
Коя е тази цел? Накратко ще я кажа, друг път ще я обясня по-дълбоко: Целта на злото е
да се изпълни един велик закон, на Библията, най-важния закон – Любов към Бога,
истинска Любов към Бога. Затова е създадено злото, чрез злото Бог ще завръща
съществата, след време и най-упоритите и те някога ще разберат и ще изпълнят този
закон, който е истинска Любов към Бога). Значи, присъства, но не съществува, защото
всичко е само Бог, и само Той съществува и затова този, който има любов, той има Бог
в себе си. И той преодолява злото и осъзнава, че то не съществува, освен като влияние,
като особено въздействие, което иначе в дълбокия план е илюзия. Защото Любовта
познава само Бога и поради това няма разделение. Но човекът, който е изгубил
любовта, се раздвоява и от там той изпуска целостта.
Има само Бог, няма зло. Но главният проблем е, че ние не познаваме Бога, защото
сме посветили живота си на други неща. Но ако ние посветим живота си на Бога, това
зло, това въздействие, което е част от Него, ще бъде отмахнато. Но засега то си стои и
работи, защото ние сме проблемът и злото е в нас; не в дявола, а в нас; не в Бога, а в
нас. Това означава, че Бог иска да ни спаси от собственото ни зло; не от дявола, от
собственото ни зло.
И така, злото е онази част от Бога, която Бог може да я скрие от нас, но ако
изберем пътя си към Бога чрез любов. Но ако изберем пътя си към Бога чрез любов,
тогава Той ще внуши на злото да се отдели от нас. Разбира се, че във въздействието на
злото има сила, но то е само част от силата на Бога, защото просто Бог отсъства с
целостта си, Той се скрива.
И така, злото е странна игра на Бога. Това е игра все на Неговата сила, чрез която
Той крие Себе Си, но на човека на Любовта, на достойния, Той се показва, защото този
човек е сроден с Любовта.
И така, злото не съществува, това е само едно много тънко изкуство на Бога и ако
ти наистина имаш истинска любов към Бога, ще видиш че злото е само служител на
Бога и на Неговата могъща воля. И когато твоята двойнственост изчезне, ще изчезне и
злото. Говорим за напълно, не за изчезване 99%; когато напълно изчезне, ще изчезне и
злото. Но разбира се, необходима е истинска Любов към Бога.
Съществува само Бог, реално, скрито, вътрешно, а злото е инструмент. То не
съществува, а само е допуснато като необходимост. И никаква борба няма между Бог и
злото, защото злото е част от Бога. То е само сянката на Бога, то е прикритието на Бога.
Говоря всички тези неща и последната лекция в София беше особено за злото, защото
когато разберем правилно това, подходът се променя. Много хора ми казаха: Вече се
променяме в друг живот. Тези неща отварят врати, стават съвсем други неща, когато
разбираме правилно. А иначе воюваме с външния свят, с врагове измислени, а то в нас
расте. Именно затова изнасям тези лекции, след време те ще имат продължение.
Съмнението е зло, защото е тъмно, разделящо, защото е несъзнателно. (Само
накратко: значи, докато човек има съмнение (какво означава съмнение: със мнение; не
със знания – съзнание; не с мъдрост, а имаш някакво мнение, но нямаш мъдрост,
именно това е съмнение, а не съзнание)... когато имаш съмнение, злото винаги ще
изглежда зло. Когато имаш съзнание, чисто съзнание, тогава вече злото няма да
изглежда зло. При съмнението дяволът винаги ще изглежда страшен, защото ние не
можем да му предложим Бог в себе си, това е причината. Винаги изглежда страшен,
защото ние няма какво да предложим, не можем да предложим Бог в себе си.
МАНИ
Един от великите персийски учители. И той представен по много странични
начини, даже изкаран какъв ли не, но днес ще говорим за нещо дълбоко, което е в него.
Истински Учител и нещо изключително.
Мани казва: Кой може да отключи тази змия? (Става въпрос, сега ще поговорим
малко за змията, която е захапала опашката си. Мани е един от тези, които най-дълбоко
обясняват този въпрос, символът – змията, която е захапала...) Кой може да отвори
вратата й и да види Божието лице? Този затворен кръг (този символ, змията, която е
захапала опашката си), този затворен кръг е сила и ужас. И светът е вселената са
запечатани с този силен печат.
Змията, която е захапала опашката си означава, че това е всичко сътворено,
ограничено. Кой може да разчупи този печат? И казва Мани: Всичко сътворено, и
сърцето на този кръг е твърдо като камък. Мечът не може да му устои, желязото за него
е слама. Този древен змей е сътворен като безстрашен. Кой може да го отключи?
Всичко човешко странства в тази змия, в този кръг. Всичко земно странства в тази
змия, която си е захапала опашката. Всичко човешко странства в закона на вселената и
света, т.е. ограничението. Това е един път на неведение. Но този път може да стане и
път и на себепознание, ако човекът успее да улови змията и да отвори кръга, да отвори
вратата, ако съумее да получи гносис, откровение от Бога, ако спечели доверието на
Бога – отново стигаме до Любовта. Значи, ако получи откровение, тогава той ще
получи самопознание. Чрез това човек се пресъздава, той вече става, Мани казва,
свещено място.
Който не съумее да отключи змията, той остава в лабиринта, наречен вселена и
свят. Той остава уловен от силите на света, на вселената и на сътворението. Това
означава, че цялата вселена е уловена от древната змия. На гностически език тя е
наречена Уробор, това е тяхната дума за този символ. Уробор, т.е. змията, която е
захапала опашката си.
Всичко, което е изгубило Любовта, се е превърнало малко или много в змия, т.е.
желания. Желанията са част от вселената, не част от пълнотата, не част от Бога, те не са
Любов. Разбира се, когато боговете имат желания, това е съвсем друго нещо, аз говоря
за падналите ангели, а те са около 20 милиарда. Значи желания, и това означава част от
вселената, част от лабиринта.
И така, змията или Уробор, е заключила човека на желанията в сътворението.
Човекът е влязъл в системата на змията. Ще обясня: в системата на змията са всички,
които са изгубили Любовта. Но какво е Любовта? Любовта символизира изчезване.
Истинската любов към Бога означава всичко друго да изчезне, да остане само Бог.
Тогава се ражда вечния живот. А по-късно, в големите мистерии ще се роди и
безкрайността. В безкрайността ще ни учат Старците. Сега ще ни учат разни учители и
рядко Старци; в безкрайността главно Старците. Значи, всичко друго да изчезне и да
остане само Бог.
Любовта символизира велико осъзнаване на Бог в себе си. Ти може да мислиш, че
обичаш. Не допускай такава грешка! Разбери, че Бог в теб обича тези същества, тези
души и какво ли не, не ти. Защото ако почнеш да мислиш, че ти обичаш, може да стане
опасно. Тук само ще кажа какво е осъзнаване: осъзнаването изисква голямо количество
тънка енергия. Това е енергията на Любовта, Мъдростта и Истината. Не на обичта, не
на знанията, да не говорим за информация, да не говорим за обич; говорим за Любовта,
Мъдростта и Истината, най-тънката, най-фина енергия. Тя се превръща в дълбоко
осъзнаване.
И така, който има Любов, ще получи гносис, откровение, ще получи другата
Мъдрост, не падналата, а другата висшата, окултна Мъдрост и ще се освободи от
змията, света и лабиринта. За чувствените хора, емоционалните и менталните хора, т.е.
знаещите, за тези знаещи хора спасението е недостъпно, те са вкоренени в змията. Но
тези, които приемат учението за гносиса, откровението, те се спасяват и за тях Уробор,
змията не е съблазнител, а Спасител, т.е. Бог я преобразява и ни представя друго лице
от Себе Си, Спасител.
В миналото змията е била древномъдра, в най-първичната древност,
изключително мъдра. Защо? Тогава, по него време в нея е живеел самия Бог, тогава.
По-късно, когато Бог се отделя, змията вече не е мъдра. Значи, когато в нея живеел Бог,
тогава змията е учила хората на големи тънкости. И сега, когато човек получи
откровение, Бог се проявява в змията и тя си отваря вратата, за да пусне човека от
сътвореното към несътвореното.
И така, цялата вселена е трон на древната змия. Тя държи сътворението и
сътворените в неведение, до часа на Голгота или до часа на гносиса. А отвъд
откровението е сияещият лик на Бога. Падналият демиург, творец, т.е. змията, също е
творец, както казах, но ограничен. Тя имала способността да сътвори само материалния
свят. Но Мъдростта имала и други две способности и две велики царства, там змията не
може нищо подобно да сътвори. Първичната Мъдрост, Ахамот, е сътворила душата и
духът. Голяма тайна има в сътворението на душата. Ако някой път Учителят ми
позволи, ще ви разкажа колко много коства на Бога сътворанието на една душа, защото
една душа е по-ценна от целия свят, материалния свят.
Змията не познава тайното сътворение на душата и духа. Те са непознаваеми за
нея, защото тука Мъростта е изключително висша. Тя принадлежи на Бога и на тайната
в Него. Змията, Уробор, е била много висше същество, но и за нея има нещо, което си е
останало неразбираемо: то е скрито в самия Бог.
Самото творение е едновременно и падение, и път, и двете неща едновременно.
Значи творението е и падение, и път и затова в този свят слизат изначалните Еони, т.е.
изначалните излъчания, наречени Учители, мъдреци, посветени и т.н., общо казано
Учителите на Мъдростта. Те слизат, за да покажат пътя.
Адам и Ева са създадени от смесена светлина, пленена светлина. Спасението идва,
когато пленената светлина се освободи от материята и се завърне в своята изначална
чистота.
Спасението е освобождение на вътрешния човек и завръщането му от смесената
светлина, в чистата и пълна светлина, т.е. завръщането му в цялата светлина, в неговата
цялост.
ЗА БЕЗДНАТА
(от Василид)
Бездната изпълва Бога и всички същества със своята неизмеримост. Вие знаете
оня случай, когато Учителят видял един червей, спрял се пред него и го поздравил с
велика любов; той видял в него бъдещия бял брат, защото всяко съзнание върви към
тайната на Безкрайността. Затова нямаме право да посягаме и на най-малкото същество,
защото то е част от тази безкрайност. Разбира се, тези, които посягат, ще отглеждат
тези същества, ще се грижат за тях, ще изплащат всичко, но това е друг въпрос.
Значи, Бездната е неизречена, казва Василид, неизречена, безмълвна, абсолютно
неизследима. Тя е тайната на Абсолюта. Бездната дълбоко в себе си има всичко:
безмълвие, реч, светлина, мрак, глас. Чрез този глас именно е било създадено Първото
същество, по-късно наречено Бог, и световете. Те са били създадени, защото са били
изречени.
В този предвечен покой на Бездната всякога е живяла плерома, великата пълнота
и древната Мъдрост, която е била блажена поради единението си с Любовта. Значи
когато Мъдростта е единена с Любовта, тя е блажена.
Бездната е единствената, която може да спаси, чрез Бога, света и космоса от тази
огромна празнота. Но Бездната има условие. Тя изисква едно нещо и то е безусловно.
Това е първото качество на Бездната и то е наречено по-късно Любовта. И нищо друго
не може да влезе в Нея и да придобие древната си участ, която е пълнотата, плерома.
Ето защо толкова важна е заповедта на Учителя: Люби Бога повече от себе си. Тука
Учителят разказва цялата Библия в едно изречение. Ако искате да знаете Библията в
съкратен вид, това е именно тази мисъл на Учителя. Моисей казва десет заповеди,
Христос казва две, Учителят казва една: Люби Бога повече от себе си.
И така, Василид казва: Бог не ни води даже към Себе Си, забележете, а към
безпределната Бездна. И оттам нататък ще имаме път на съвсем друго ниво, тука само
ще го загатна. Тогава Божественото съзнание няма да е достатъчно, ще се върви към
по-високата степен – от Божественото към Абсолютното съзнание. Има разлика между
Божествено и Абсолютно. Божественото има случаи, когато е паднало, други пък
божествени съзнания не са паднали, обаче Абсолютното ги превъзхожда. То ще се роди
след време. Преди време ви говорих за тайното съзнание, именно става въпрос за
абсолютното, петото съзнание, което е над свръхсъзнанието; тайното съзнание.
Бездната, казва Василид, е безначална Същност и е абсолютно безмълвна. След
време ще говорим за исихазма и за науката за безмълвието. И тук съществува такъв
безпределен покой, че даже е много трудно той да се понесе дори от боговете, не от
ангелите; толкова дълбок покой, че много е трудно да се понесе дори от боговете. А
хората дълго време трябва да бъдат подготвяни, за да понесат и вечността, и чак след
време безкрайността.
В това грандиозно безмълвие е част от великата прелест на Бездната. Но само
Любовта знае пътя, но тя също знае, че там има нещо непостижимо.
Същността на Бездната е велико безмълвие. Тука словото е излишно, а молитвата
угасва. Какво можеш да кажеш на Това, което надминава всяко слово, казва Василид.
Нищо не можеш да кажеш.
Василид казва: Бог е дарът на Бездната за всички светове.
Нека накратко ви обясня нещо за безмълвието, но след време повече ще говорим.
Става въпрос безмълвието, което го има и в Бога, и в Бездната. Безмълвието е дълбоко
състояние и на Бога и на Бездната; и на Бога, и на Бездната. Това е състояние на велика
преизпълненост. Това е изключително велика преизпълненост, преизобилие и оттук
идва велика неизреченост. Много от вас сигурно са преживели съкровени неща: няма
какво да кажеш. Каквото и да кажеш, тук става въпрос: съкровеното е пето измерение;
тука става въпрос за девето, десето, единадесето, дванадесето измерение. Там въобще
не говорим за думи и за молитви, никакви медитации. Там говорим за нещо толкова
дълбоко, след време ще се спрем по-дълбоко на този въпрос. Ето защо безмълвието е
езикът, на който Бог ни говори, това е Неговият свещен език, Неговата неизразимост,
която е слязла от Абсолюта.
Безмълвието е това, което разбира древните неща. Сфинксът е безмълвен. Защо?
Накратко ви казвам, следващата година ще говорим пак за тойните на Египет: защото е
познал тайната на живота, познал е тайната на Бога и е станал безмълвен. Просто няма
какво да каже и чака и другите да разберат тази тайна. Познал е тайната на живота и
сега той е загледан в тази тайна, която, казва Тот, е самият той. На това основание
казвам, че степента на безмълвие, която има човек, е тайната на човека.
Значи степента на безмълвието на човека е тайната на човека.
АУМЪ
АУМЪ
1.09.2009.
Л-я: Еврейската мъдрост.
ИР: Българската мъдрост.
Л-я: Китайската мъдрост.
ИР: Африканската мъдрост.
Л-я: Индийската мъдрост.
ИР: Третият бряг на реката.
ЕВРЕЙСКАТА МЪДРОСТ
Няма по-глух от онзи, който не иска да чува.
Бог е единствената Причина за всяко добро и зло.
Бог обитава там, където Го пускат.
Най-злият враг на човека е дълготрайното щастие. (Там, където заспива човека,
дълготрайното щастие).
Не по своя воля е жив човекът.
Младостта е заблуждение; зрялата възраст (става въпрос за обикновения човек) е
борба; старостта е съжаление. (Това се отнася до обикновения живот).
Ако аз обичам Бога, защо ми е бъдещия свят? (Това го казва един голям Учител,
Бал Шен Топф, след време за него ще говорим, Учителят на хасидите).
Когато си забравил Бога, ти си умрял и когато живееш; но когато си в Бога, ти
живееш и в смъртта.
Не търсете посредник! Обръщайте се пряко към Бога, най-великото, найдостъпното Същество. (Най-достъпното, пряко към Бога; много от тези мисли са на
учители, кабалисти, талмудисти и т.н., някои са народна мъдрост).
Това, как Бог именно управлява всичките тези светове, се явява истинска тайна.
В човека, който е преизпълнен със самия себе си, няма място за Бога.
Един друг Учител, талмудист, казва:
Аз не се опитвам да узная, защо аз страдам. Всичко, което искам да узная е,
страдам ли аз в Името Твое? (Значи страдам ли аз в Името Твое, в името на Бога).
Не считайте нищо за пошло и нищожно, защото присъствието на Бога прави
всичко свещено.
Ако наблюдаваме огънят и водата, то ни изглеждат като противоположни. Но
когато ги съзерцаваме в корена, където те черпят живот от единствен Източник,
виждаме тука съвършено единство.
Тука на земята всичко, което се оказва за тебе зло, горе на небето се вижда като
оказана милост.
Неверието е нежелание да се променяш според Божията воля.
Молете се за вашите врагове, с тях нищо лошо да не се случи. Тази любов е
истинско служение на Бога.
Глупакът обвиняма другите; умният обвинява себе си; мъдрият не обвинява
никого.
Има четири типа хора:
Първо: човек, който знае, и знае че знае – той е мъдрец. Следвай го!
Второ: човек, който знае, но не знае че знае – помогни му в пътя, да оцени своите
знания.
Трето: човек, който не знае, и знае че не знае – учи го!
И четвърто: човек, който не знае, но е уверен, че знае – той е глупак. Бягай от
него!
Невежият никога не може да бъде благочестив. (Каквито и благодеяния да прави,
човек, който не е познал Бога и въобще който е невежа, никога не може да бъде
благочестив).
Истината здраво ни вгражда в реалността.
Животът е учение. Това означава, вслушване в реалността. Всичко друго е като
пътя на лунатик към смъртта.
Не казвай: Ще уча, когато намеря време. Време не се намира, време се създава.
Онези, които допускат мислите си да блуждаят, те не зачитат душата.
Всичко е предузнато, но е дадена и свободна воля. Нашите наклонности ни карат
да предрешаваме нещата, но ние имаме власт над наклонностите си.
Кой е богат? Онзи, който желае само това, което има.
Възмездието за заблудата е отчаянието.
Каква е отплатата на реалността? Живот без илюзии.
С това остарей, в това посивей и от това не се разделяй! И кое е то? Истината.
Творението е Безпределното в пределното вместено.
Тука сме, чрез мъдростта простотата да открием, и чрез простотата с
проникновение да се сдобием.
Реалността е отвъд нашето добро и зло.
Когато думата излезе от устата, тя вече има власт над тебе.
Дните са като свитъци: пиши на тях всичко, което искаш да помниш.
Аз не зная, казва един мъдрец, дали съм нещо повече от червея, защото вижте: той
изпълнява волята на своя Отец и нищо не разрушава.
Постарай се да познаеш себе си и тебе ще те напуснат всички илюзии.
Когато човек победи злото вътре в себе си, той отстранява и злото, което го
окръжава.
Много са тези, които хвалят доброто, но малко са тези, които знаят кое е добро за
хората.
БЪЛГАРСКАТА МЪДРОСТ
Разбира се, това е народната мъдрост. Тука не съм вкарал Учителя, богомилите,
Боян Мага, исихастите и т.н. След време ще имаме и за тракийската мъдрост, и за други
народи. Днес сме на тази вълна, българската мъдрост:
Който знае да чака, всичко му идва навреме.
Всяко нещо си има леснината, но кой да я знае.
Когато сърцето ти е чисто, нека казва кой каквото ще.
Яде като мечка, а работи като буболечка. (Има такива хора, и сега ги има. Това е
хем шега, хем истина; яде като мечка, работи като буболечка).
Няма да имаш враг, ако сам не си го създадеш. (Ние сме майстори-създатели.
Значи, няма да имаш враг, ако нямаш такова умение, ако сам не си го създадеш).
Това, което човек си сторва, и дяволът не може да му го стори. (Значи, това което
човек прави на себе си, и дяволът даже няма такова въображение, и той не може да му
го стори).
Дяволът ако затвори една врата, Господ отваря десет врати. (Десет врати, едно
към десет).
Който говори каквото си иска, чува това, което не иска.
Доброто е по-сладко, когато идва по малко.
С лъжа се стига донякъде, а с Истината се стига до края.
Когато сърцето е чисто, не бой се от нищо.
Всяка лъжа си има свидетел (наблюдател).
Вътрешният хайдутин е по-лош от външния.
Сила без разум, сама се съсипва.
От камък е по-як човекът, и от яйце е по-слаб (от яйце е по-крехък).
Блазе на този, на който Бог помага.
Ако не можеш да си богат, кой ти пречи да си честен?
Докато човек се пази, и Бог го пази.
Съди се сам, за да не те съди друг.
Когато морето станало медено, сиромахът си изгубил лъжицата.
Едното око сляпо, другото не вижда.
Човекът се учи от това, което му се случва.
Свещта не свети надолу. (Само ще загатна: пламъкът гледа нагоре, откъдето е
дошъл, такава е идеята).
Всичко се мени, освен Божията Воля.
От мълчание глава не боли.
Потопи езика си в мозъка и чак тогава давай акъл. (Както виждате, народна,
проста мъдрост, обаче чиста, произлязла от сърцето. Значи, потопи си езика в мозъка и
тогава давай акъл).
Духовната любов е начало, а не е край.
И най-дълбоката поговорка българска:
Дълбоката вода няма брегове.
КИТАЙСКАТА МЪДРОСТ
Силните души имат воля, а слабите имат желания.
Който върви напред, непознавайки смирението, той ще погине.
Няма по-голямо престъпление от вредния стремеж.
Когато знаеш, че крилата ти са къси, не лети надалече и нависоко.
Да следваш злото, значи да се хлъзгаш в пропаст.
Когато птиците не пеят, планината е още по-спокойна.
Даже ако се нуждаеш от помощ, не се обръщай за това към дявола. (Каквато и
помощ да ти трябва, не искай помощ от дявола).
Скъперникът никога няма да забогатее; добрият никога няма да се разори.
Бедата на хората е, че скърбят или се радват, без да се замислят за истинността.
На Пътя няма утъпкани пътеки. Онзи, който тръгне по Пътя, е самотен и в
опасност.
Какво казват мъдреците на Китай:
Приеми опасността като обещание за покой. (Така действат мъдреците).
Онзи, който е постигнал Истината, търси неща, които не съществуват в света на
нещата.
В наши дни трябва да бъдеш и прям, и потаен. (Както казва Учителят: Нито
близост, нито дистанция).
Ако човек извърши добрина, но се стреми хората да узнаят за това, той поражда
зло.
Никой не може да води онзи, който отдавна върви по своя път.
Страшното плаши или защото е опасно, или защото такава е целта му.
Сраженията и многото победи са верен път към гибелта.
Който с нищо не се бори, е праведен. (Значи не само с другите, но и със себе си,
просто с нищо, е мярка; ... праведен).
Когато пречистиш сърцето си, вече можеш да гледаш навътре.
Онзи, който умее да владее себе си, умее да бъде кротък и слаб.
Мъдрецът няма врагове в света, но той не се отнася пренебрежително към своите
противници.
Смъртта е просто заслужен покой.
Гневът се ражда от нежеланието да се оправят малките грешки.
Съдбата е пътят на космоса, а стремежът е пътят на човека.
Не се страхувай да остарееш тялом; страхувай се да не остарееш духом.
Застоят на кръвта води към болест; застоят на мисълта води към глупост.
Този, който е овладял гнева си, е овладял силен вътрешен враг.
Чан. Следващата мъдрост е пак китайска, от чан-будизма:
Остана ми само едно: истинското естество.
Ако се устремиш към истинско разбиране, мисълта умира.
Най-трудно се отваря отворена врата. (Тука малко ще обясня: Най-трудно се
преминава през Истината. Само този, който има Истината в себе си, може да мине през
тази отворена врата. За другите тази врата е затворена, защото те не могат да минат
през себе си. През тази отворена врата могат да минат само призованите от Истината.
Този, който се е посветил на Истината, ще премине през тази отворена врата.
Двама монаха спорили. Първият казал: Движи се флагът (знаменцето). Вторият
казал: Движи се вятърът. Дошъл патриархът и казал: Движи се съзнанието. Накрая
дошло Дао, и нямало никакво движение.
Този, който е отишъл много надалече, той се е завърнал в самия себе си.
Който има Дао, минава през опасния поток, когато няма мост.
Там, където водата е абсолютно чиста, няма риба. В извора няма риба. (Т.е. няма
мисли; източникът е чист).
Ако изчистиш съзнанието си, рождение и смърт ще изчезнат завинаги.
Простотата е просветление. Не е нужно да правиш нищо. Всичко е ясно, тихо и
самоочевидно. (Това е чудният чан-будизъм).
В Пустотата няма опора, а има само проявена свобода.
Когато ясното съзнание срещне препятствие, то не се поддава на оковите, които
излъчва препятствието.
В момент на най-дълбока скръб, Пустотата в тебе сияе. (Безкрайността в тебе
сияе, особено, когато скръбта ти е много голяма, когато изглежда уж черна).
АФРИКАНСКАТА МЪДРОСТ
За нея сме говорили и пак ще продължим.
Трябва да бъдеш много храбър, за да издоиш лъвицата. (Казва се също, че е много
лесно да се качиш на гърба й, но как ще слезеш)?
Измислената история има седем версии; истинската има само една.
Ако слънцето би изгряло посред нощ, би се открило, че не само хиените са лоши
същества.
Никой не знае, от какво ядене слонът е толкова голям.
Човекът умира не от старост, а от смърт.
Не вземай в голи ръце таралежа. (Накратко само ще кажа: Предварително се
подготви, когато пристъпваш към трудни неща. Това е един от преводите).
Когато в кафеза няма птичка, няма и крадец.
Малко по малко и костенурката ще стигне до Индийския океан.
Запази по-добре главата си, отколкото шапката си. (Казано по друг начин:
Духовните неща са по-важни от материалните неща).
Пилето, което се навърта най-близо до майка си, получава опашката на скакалеца.
(Наградата, т.е. послушното дете получава светлата част на своите родители).
Кокошката също знае, че ще настъпи зората, но тя оставя на петела да я възвести.
И най-способният човек не може да оближе собствения си гръб. (Един малък
превод: И най-голямата способност в човека си има предел. Разбира се, ако Бог влезе,
вече той може да надрасне предела, но това е друг въпрос).
Човек се ражда; ражда се някъде и неговият неприятел. (Само ще допълня: ражда
се и неговото развитие, по-дълбокото му развитие).
Усмихни се на смъртта и ще я преодолееш.
Ако имаш усмивка, ще се справиш с тигъра. (Т.е. с трудността, ако можеш да
представиш на каквато и да е трудност усмивка, усмивката на душата, на духа.
Всъщност те са винаги усмихнати, въпросът е да го осъзнаеш).
Ако имаш усмивка, ще се опазиш от бурята. (Иначе бурята е буря).
Който успее да проникне до дъното на изпитанието, той ще познае своя Баща.
Когато имаш слънцето в себе си, тъмнината вече не е враг.
Истинският човек диша като слънцето. Той диша в ясната светлина.
На погребението не оплаквай умрелия, а своето невежество.
Лошо е, когато си умрял преди погребението си.
Вътре в пламъка е топло, защото в пламъка има сърце. (Ето вижте, проста,
народна африканска мъдрост, но чиста).
Честността е освобождение от тревожността. (Много простичко, много ясно и
много чисто казано, и много мъдро).
Усмивката предшества историята. (Тя е преди историята).
ИНДИЙСКАТА МЪДРОСТ
Безумният човек се утешава с миналото; слабоумният човек се утешава с
бъдещето; разумният човек – с настоящето.
Това, което наричаме съдба, това са незримите качества на хората.
Едни са слепи с очите, други са слепи със сърцето.
За мъдрия човек никоя страна не е чужда. (Всичко е една родина).
Онзи, който проникне в думичката Любов, той става мъдрец. (Вижте колко
просто: Онзи, който проникне в думичката Любов, той става мъдрец).
Първо заслужи, а после искай.
Когато Бог пази някого, никой не може да го погуби.
Ако Бог е с тебе, всичко е наред; ако Бог не е с тебе, нищо не е наред. (Значи, ако
Бог не е с тебе, колкото и да си подреден, нищо не е наред).
Съмнението е вещица, желанието е призрак.
Големите дървета ще паднат, но тревички винаги ще има.
Избягвай повтарящи се рождения и смърти.
Човек, творящ зло, е враг на самия себе си, защото ще вкуси от плодовете на
своето зло.
Предназначението на опитността е: да се отказвате от лъжовното, за да се
издигнете до Истината.
Вие трябва да отдадете своята преданост и обич само на Истината.
Когато се разпали пламъкът на вдъхновението, човекът тръгва към посвещение.
Тялото на пробудения човек се състои от висши духовни енергии.
Един велик Учител казва: Освобождението може да се осъществи посредством
слушане. (Достатъчно е слушане).
Брахман, Духът, трябва да стане твоето единствено откровение.
Възвръщането в Брахман, в чистия Дух, се осъществява чрез дълбоко
съсредоточение.
Брахман има и негативно качество, например безконечност. Не можеш да Го
достигнеш. Но има и положително качество, например светлина. Това е такава
субстанция, че ако я уловиш, ставаш блажен. Тя е бърза субстанция, но за Брахман тя е
твърде бавна.
Душата обитава в две тела: зримо, т.е. грубо, състоящо се от плът и кръв, и
незримо, тялото на кармата. Брахман е отвъд тези тела. Зримото е тленно, кармичното е
преходящо в себе си от живот в живот, докато достигне до Брахман. Кармичното тяло
се прекратява само чрез откровение и тогава преражданията спират.
Абсолютната Истина е краткият път на обожествяването на човека, но това е и
най-опасният път. То е като да се движиш по въже над много дълга пропаст.
Чрез продължителни мантри всеки оживява в себе си своя небесен Център, своя
вътрешен Учител.
Осъзнай Пустотата, осъзнай Безкрая на всяко същество.
Абсолютно пробуденото и единно съзнание постига онова състояние, което се
нарича вечно спасение.
Чистото съзнание означава, че в Брахман, в Духа, няма обекти.
Когато светът бива разрушен, остават да съществуват само абасара. Абасара, това
е лъчезарните същества.
Във водата се срещат и лотоси, и крокодили.
Честността на човека се проверява чрез дългове. (Някои мислят, че хората им
дават пари; не, това е невидимият свят и отгоре всичко се записва. И всичко се връща,
няма значение в кое прераждане. Значи, това е проверка чрез дългове).
Ясното мислене е благословия.
Ако Бог пожелае, само тогава ти можеш да Го обожаваш.
Дори самият дявол не може да направи нищо на човека, докато той може да се
смее. (Значи, докато има усмивка).
Истината трябва да бъде дъхът на нашия живот.
Даже този, който е далеко, стои до тебе, ако е в твоето сърце; даже този, който
стои до тебе, е далеко, ако твоите мисли са далече от него.
Изпълнявай своя дълг и не мисли за изхода. Изпълнявай своя дълг и все едно е
дали той ще ти донесе щастие или нещастие. Който изпълнява дълга си спокойно и не
се радва, и не скърби, и среща всякакви последствия, той е наистина велика душа.
ТРЕТИЯТ БРЯГ НА РЕКАТА
И преди говорихме, и сега ще продължим.
Световете са желания да тъгуваш. Познай Брахман и ще приключиш с всякакви
тъги.
Ти си Брахман нероден. Осъзнаеш ли това, ставаш бездънен. Може ли тогава
смъртта и живота да те докоснат? (Значи, ставаш бездънен, безкраен, бездна; може ли
тогава смъртта или живота, т.е. тези две ограничения, да те докоснат)?
Безкрайността надминава вдъхновението на Брахман. Ето защо Брахман изоставя
даже и вдъхновението.
Абсолютният Брахман е величествена, отнемаща диханието необятност. Тука
няма учители и тука никой не може да говори.
Абсолютът е абсолютна неизменност. Той всичко видоизменя, без да се изменя в
Себе Си.
Върховният Брахман не е нито първи, нито последен, защото Той е преди всичко
това. Той е бил всякога. И най-дълбокото познание не Го достига. И най-голямото
незнание не Го улавя. Далечен е Той, но се приближава. Сроден е Той с Брахман. Пред
Него и петте стихии са нереални. (Тука говорим и за петата, етерът, не само за четирите
стихии. Това са думи на великия, легендарен Учител Яджнавалкия, един от древните
Старци)... Нереални, нито Го достигат, но сроден е Той с Брахман.
Всички светове съществуват в Неговото несъществувание. Но Той не е светове.
Той е сроден с Брахман, а световете са отминаващи облаци.
Природата на Върховният Брахман е велико съвършенство, но То е непознаваемо.
Само Брахман пътува към Неговата непостижимост, защото Брахман му е сроден.
Що е Истината? Истината е чист Брахман, чист Дух; чист дух на безкрайност,
която не е опетнена от вечност и време, от светове и творения. Когато този Брахман
слезе в световете, Той си остава неопетнен и безкраен. Той говори отвъд вечността и
отвъд времето. Той е всякога неопетнен, защото е част от Върховния Брахман –
Абсолюта. Който е познал тази Истина, за него остава само безкрайността. Тогава той е
осъзнат Брахман и познава своя дом.
Блаженият е потопен в своята душа, в своята хармония, а Брахман е потопен в
мястото отвъд хармонията; Брахман е потопен в Абсолюта.
Брахман, който практикува медитация, не е познал още себе си, но Брахман, който
изчезва в Абсолюта, започва да познава себе си.
Брахман вижда себе си само в безпределността, а в световете Той само странства
потайно.
Когато Брахман познае Абсолюта, той вече преодолява всички свещени писания,
защото Абсолютът не е писание. И никога нищо не може да Го опише.
В Абсолюта няма развитие, защото Той е абсолютно съвършенство, а
съвършенството не се развива. Развива се само несъвършеното.
АУМЪ
6.10.2009.
Л-я: Мъдростта на суфите.
ИР: Ихляз или искреността.
Л-я: Мъдростта на суфите.
ИР: Иблис или Сатана.
Л-я: Мъдростта на суфите.
ИР: Чудният Настрадин Ходжа.
МЪДРОСТТА НА СУФИТЕ
Любовта към Бога маха завесите и разкрива тайните.
Суфи яде, пие, спи и люби в Бога.
Любовта е огън, който гонейки човека, не остава нищо друго в него, освен и само
Бог.
Поради това, че хората виждат различия в религиите, те потъват в мрака. (Много
просто: различията са единни, не са различия).
Бог е проявен в Своите качества, но е скрит в Своята същност.
Суфи казва: Аз умирам, но влечението ми към Тебе, Господи, никога не умира.
Който не се страхува от Бога, сърцето му умира.
Същността на познанието е в преживяването на Истината.
Познаването на Истината и нейното преживяване, зависят от милостта на Бога.
Какво струва светът, който те заставя да забравиш Бога?
Атар казва за себе си: За Атар миналото изчезна, бъдеще няма. Настана време за
неуловимото настояще.
Чрез изпитанието човек разбира, че е нещо повече от плът и кръв.
В края на търсенето човекът познава мистерията на своята душа. И дотогава той е
пътувал към Бога, а отсега нататък ще пътува в Бога.
Учените съществуват, докато съществува времето.
Хората са добродетелни дотогава, докато не са видяли своите добродетели.
Суфи казват: От Бога те отделят три неща:
1.Нетърпение.
2.Невежество.
3.Действие по своя воля.
Ако имаш пълен страх от Бога, ще се откажеш от всички грехове, и тайни, и явни.
Когато намерението на човека е пълно, и помощта е пълна.
Нищо не може да съществува независимо от Бога.
Откровението постига тайния смисъл на нещата и самата Божествена същност.
Откровението се дава само на освободените от човешки привързаности.
Един суфи казва: Където и да обърна своя взор, всичко явно и тайно е Той.
Мъдрият никога не строи истината на някакво предположение.
Един суфи казва: Толкова много изповедания! Мъдър е онзи, който вижда само
истината.
Всички религии мога да прегърна, защото моята религия е Любовта.
Любовта отхвърля всеки, който не гори, подобно на пламъка.
Който разчита на себе си, попада в ада и става роб на себе си.
Този, който счита Бог за свой приятел, не се привързва към никое същество.
Попитали един суфи, казва се Самак: Самак, защо не се жениш? Суфи казал: Аз
нямам сили да се боря с два дявола – единият в мене, единият отсреща.
Този, който не мисли постоянно за Бога, превръща всички свои добродетели в
грехове. Значи този, който няма постоянна мисъл, този който не мисли постоянно за
Бога, превръща... разбира се това става постепенно, всички добродетели в грехове.
Десет години аз бях длъжен да защитавам своето сърце от заблуждения (друг
суфи). Ето защо следващите десет години моето сърце работи за мене.
Да се откажеш от всичко, освен от Бога, това е суфизъм.
Бог е сътворил Своята милост, преди да сътвори света.
Говори в беда само с този човек, чиято усмивка те дарява със златото на покоя.
Бог е Този, който превръща капката в ухото на морската мида, в чист бисер.
Някой мисли, че мидата прави бисера – няма такова нещо, просто Бог действа.
Питането за Истината е забавление, а целеустремеността е нещо реално.
Истината не се съдържа в свещените книги. Там са само упътванията. Истината е
в дълбочината на човека.
В чистото сърце има око, което вижда Истината.
ИХЛЯЗ
или искреността
Когато човек достигне до искреност, той достига успокоеност.
Ихляз е Божествена тайна. Искреността произхожда от Божественото битие и
човекът няма права над нея. Тя е заем от Бога и човек трябва да я храни. И който я
храни, е жив. А който я изгуби, става животно.
Искреността в постъпките увеличава духа в тялото. Един суфи-метод.
В суфизма искреността се смята за сила, която избавя човека от житейските
тревоги.
С ихляз кой каквото пожелае, Аллах му го дава. Ето защо искреността е
скъпоценен бисер, който се образува в раковината на сърцето.
Искреността е главното достояние на пътя.
Който няма искреност, не може да постигне цялост.
Искреността е придобиване и на духовно здраве. Тя лекува нисшето, т.е.
психиката в човека.
За да си ученик в суфизма, трябва да докажеш две неща: ихляз и ирадат, т.е.
искреност и преданост. Учителят-суфи има способност да ги види.
Ихляз или чистосърдечието, е висшата степен на всяка религия.
Аллах, Който е съвършеното същество, се нарича от суфите Вали, т.е. свят
приятел или искрен приятел.
Желанието да се учиш не е основа за ученичество; основата е искреността.
Искреността, казват суфите, съживява въздуха. Искреността се записва във
въздуха и животвори.
Слова, изречени с ихляз, са благословени слова.
Най-здравата опорна точка е искреността. Загубването на искреността говори за
неуважение към Истината.
Опората срещу препятствията и Сатана е ихляз.
Искреността, казва един суфи, осигурява 1111 духовни сили.
Ние постигаме единство чрез тайната на искреността. Освен това искреността има
силата да се превръща в духовна защита.
Искреността води до избавление от пришествието на егото.
МЪДРОСТТА НА СУФИТЕ
Суфите казват: Злото ще бъде поправено от смъртта.
Да служиш е недостатъчно, ти трябва и дълбоко да разбираш.
Един суфи казва: Зная точно, че знанието, на което е обучено моето сърце, никъде
не се преподава. Истинското знание възниква от вкусване на Бога. Това вкусване е
дадено от самия Бог.
Човешката любов е свързана със знанията, а Божествената Любов е свързана с
Мъдростта.
В суфи няма време. Времето е спряло.
Ако човек придобие власт и могъщество, без състрадание и любов, тогава в него
вземат връх жестокостта и надменността. И в следващото прераждане той се
присъединява към разгневените демони.
Един суфи казва: За мен не съществува творение. Пред моя взор е само
Създателят.
Фактите на някои хора са толкова безполезни, че дори фантазията е по-хубава
надежда.
Образованият човек се руши от невежеството си и от изучаването на многото
безполезни неща.
Признакът на очистеното в глъбините сърце на суфи е, че той може да тълкува
грешките на хората като добри дела. Т.е. Бог му дава нещо от Своя поглед.
Постът е икономия на храна. Бдение и молитва, това е за стари хора.
Поклонението е повод за туризъм (това го обяснява един суфи). Благотворителността и
раздаването на хляб е занимание за филантропи. Възлюби Бога цялостно и
действително ще направиш нещо реално. Значи, всички тези неща малко или много са
нереални; възлюби Бога цялостно, напълно и действително ще направиш нещо реално.
Бог те заставя да умреш по отношение на себе си, за да ти даде Себе Си.
Няма значение в какво състояние се събуждам сутрин, приятно или неприятно,
защото аз не знам кое от тези двете е по-добро за мен. Това го казва един голям суфи.
С Тебе светът е пълен, но Ти не си в света.
Слънцето сияе така, както сърцето и душата, когато са озарени от Любовта.
Съществуват хиляда святи суфи, невидими святи, които са скрити от
човечеството. Става въпрос за много напреднали суфи, от най-високите степени.
Суфи казват: Само робите са свободни. Т.е. само тези, които са се посветили да
служат и да робуват на Истината.
Съвършеният мистик не е този, който съзерцава Бога; не е благочестивият
отшелник, избягващ отношенията с човешкия род. Съвършеният мистик се намира сред
хората, яде, пие и спи с тях; купува и продава на пазара; влиза в контакти с
обществото, но при всичко това нито за миг не забравя Бога. Нито в един миг той не
забравя Бога.
Всеки който вярва, че може да открие Бога със своите собствени усилия, той се
труди напразно.
Опий се от великото вино на Любовта, че да не можеш да се събудиш за страшния
съд.
Любовта, това е същество, което прилича на съвършенството на Бога.
Колко хора на земята почитаме като живи, а те са мъртви, и колко много хора в
гроба смятаме за мъртви, а те са живи.
Аллах се намира зад пределите на всяко сравнение и зад пределите на всички
противоположности.
В нашите молитви Бог непрекъснато създава Себе Си.
Слова, излизащи от сърцето, влизат в сърцето. Но ако те излизат от езика, няма да
стигнат по-далече от ушите.
Ако ти водиш дружба с хората на Истината, бъде правдив, защото те са
наблюдатели на твоето сърце. Те влизат в твоето сърце и излизат, а ти даже не знаеш за
това.
Любовта е вода, възпламеняваща огъня; Любовта е огън, възпламеняващ водата.
Не получих нищо от училището и джамията, всичко беше завеси.
Любовта ме заведе при Източника.
Освен срещата с Бога, друго изцеление няма.
Всичко, освен Бога, е ненужно, защото нещата от живота се променят.
ИБЛИС
или Сатана
Сатана знае едно: че няма своя собствена същност.
В Сатана няма Сатана.
В Сатана виж лицето на скрития Бог, и затова е казано: „Не противи се на злото”.
Когато действа Сатана, виж волята на Бога, защото дори и Сатана не знае напълно
какво става. Но той участва като отражение.
Не търси Бог само в светилището. Той е и в Сатана и навсякъде се простира.
Всичко е в Неговите ръце.
Отвън действа Сатана, отвътре действа Бог. Но суфи усеща Бог и отвътре, и отвън.
Що е Сатана? Скритият, воюващ разум. Този разум воюва за просветлението на
човека.
Спасението от Сатана може да дойде само чрез дълбоко, истинско знание за него,
защото той не е той; той е замисъл.
Сатана казва (според суфите): Ако не е моето зло съществувание, хората биха се
възгордели със своята безгрешност и със своите деяния. Но когато хората ме видят,
тяхната безгрешност изчезва.
Всеки човек, който има вяра, смесена със злото, тогава Сатана никога няма да го
остави на мира.
Когато човек е избрал твърдо Бога и Истината, тогава вече сам Бог го наставлява
на Истината.
Когато се молим много, и когато търсим искрено и усърдно Бога, тогава Той ще
отклони плановете на Сатана, които сам Той, (т.е. Бог), ни е замислил. Значи сам Той
ще ги отклони.
Сатана разрушава хората чрез техните грехове. А тези, които се молят усърдно и
търсят Бога, те го пропъждат.
Вътре в тайната на Бога Сатана е напълно съкрушен, но въпросът е дали ние сме
вътре или вън от Бога.
Има три вида сърца:
Първото: сърце, което се е отказало от Истината. Това за Сатана е голямо
облекчение, защото няма нужда постоянно да му шепне. Това сърце е просто сляпо,
самопленено, вързано. То си е вързано и не затруднява Сатана.
Второто сърце е осветено от вярата, но в него все още има тъмнина. Тука Сатана
ту идва, ту си отива. С такова сърце Иблис има война, защото много неща трябва да се
уточнят. Една част от тези сърца побеждават Сатана, а друга част се провалят.
И накрая, третото сърце: то е пълно с вяра и с Любов. То напълно унищожва
тъмнината в себе си. Тука всички нашепвания и приближавания угасват. Тука това
сърце е в единство с Бога и затова то побеждава Сатана. Тука е светлината на
послушанието и силата на Бога. Тука човек познава Бога, защото Бог му се открива
насаме. Тука Бог охранява човека от замислите на Сатана.
МЪДРОСТТА НА СУФИТЕ
Марѝфа, т.е. откровението, отличава суфия от вярващите хора. Откровението е
милост, която се дава от Бога. Откровението е достъпно само за тези, които са се
очистили от земните помисли и чийто помисли са устремени към Бога.
Откровението е даряване на Божествена светлина, която е била заключена в
сърцето на човека.
Битието на Бога е субстанция, а светлината е само външното Му проявление.
Бог гледа не на вашия облик и образ, не на вашите действия; Той гледа на вашето
сърце. О, приятели, сърцето е наблюдателния пункт на Бога.
Присъствието на душата в човека се нарича живот, а отсъствието на душата се
счита смърт. А връщането след смъртта се нарича възкресение.
Има три форми на културата:
Първо, светска, която просто е натрупване на информация.
Второ, религиозна, смисълът на която е в изпълнение на определени наставления.
И трето, културата на избраните, която е саморазвитие.
Ако Бог не иска да те изцели, тогава изцелението се превръща в нещастие.
Опитът, това е придобиване на себе си, на собствения си дух и разум.
Ако в сърцето ти царува светът, тогава как можеш правилно да виждаш
явленията? Така казват суфи.
Съвършени в разума ще намериш много, но съвършени в Любовта ще срещнеш
рядко.
Ако ти търсиш Бога явно, Той ще бъде скрит. Ако го търсиш тайно, Той ще бъде
явен. А ако търсиш Бога заедно с Него, тогава ще се намира отвъд определеното и
тайното.
Ние всички сме оставили същността и сме се предали на качествата. Възпявайки
качествата, ние сме направили посмешище същността.
Докато ние се предаваме на качествата, се намираме в нереалността. Когато се
освободим от качествата, ще станем реално живи.
Когато се полагаш на невидимия свят, няма място за земни неща.
Отречи се от неверието, от религиите, от доброто и злото, от науките и
практиките. Освен Любовта, всичко друго е суеверие. Виждате голямата преданост на
суфи.
Местопребиваването на суфи е в целия свят, но той е свободен от това
местопребиваване.
Нито едно наказание не е по-сурово за духа, освен невежеството, защото
невежеството е пълно самозалъгване.
Бог не се ограничава само с едната вяра, нито само с една религия.
Един суфи казва: Моята любов не е към явленията и събитията. Моята любов е
към Бога, същността. Именно тази любов се явява съзнателна.
Всяко чисто сърце е очевидец на Бога. То ясно вижда Бога.
Да видиш скрития смисъл, това означава да виждаш Бог в нещата.
Словото, овладяно в тебе, е твой роб; словото, изпуснато от тебе, е твой господар.
Суфизмът е в съкровеното отношение и това е истинската религия. Значи нейното
име е съкровено отношение, въобще към нещата.
Люби и ще отвориш вечността – казват суфите. Върви устремено към Него и
тогава дори и пороците се превръщат в дим.
Суфият е угаснал пламък на свещта, защото е влязъл в светлината на слънцето.
На езика на суфи, да празнуваш, означава да бъдеш господар на своето сърце,
господар на своите желания. Това означава мярка за празнуване.
Бог дава живота, Той дава и смъртта. Да се довериш напълно на Бога е тайна на
живота.
Суфи е този, който встъпва на пътя, за да не бъде, т.е. за да се слее и да изчезне в
Бога. И затова суфи казва: Откажи се от себе си, за да бъдеш свободен.
Вечността за суфи отдавна е почнала. И казват: Добрите дела са нищо без
съзнателната любов.
Любовта, това е да считаш света за невидим, (така гледа Любовта), да не виждаш
това, което се изявява пред теб.
Всички религии изчезват в Любовта, защото те са измислени, за да се помни Бог.
Значи, религиите са измислени, за да се помни Бог. Но Любовта не е измислена. Тя е
всякога съществуваща.
Любовта на човека е резултат от Любовта на Бога.
Суфите наричат Христос „любящото дихание”. И казват: Самата Любов е твоята
цел. И когато ти я достигнеш, тя ще ти каже, на езика на тайната си, какво да правиш.
В дълбините на суфи вече не прониква светлина, защото там е същността на Бога
и няма нужда от светлина, защото в дълбините сияе само Бог.
ЧУДНИЯТ НАСТРАДИН ХОДЖА
Преди да ви кажа шест случки, те са шест послания, шест призовавания, трябва да
знаем едно:
Първо, това е голям майстор-суфи;
Второ, каквото и да казва, винаги има скрит, тънък смисъл.
Освен това, той използва много често стара дервишка техника: много често
изглежда напълно глупав, за да изпъкне истината. Така суфи служат на истината, това е
един от тяхните методи. И така Истината го благославя. Той просто се посвещава и
иска само тя да изпъква, това е един от неговите методи. Затова някои учени се
заблуждава, като мислят, че той постъпва в много случаи глупаво и се чудят, дали е
разумен или не, понеже не знаят, че става въпрос за техника.
Първата случка, „Как Настрадин спасил луната”:
Настрадин погледнал в кладенеца и видял там паднала луната. Взел кофата,
пуснал я и в един момент, като дърпал кофата, паднал по гръб и погледнал луната на
небето. И казал: Видя ли, как те спасих! Тука Настрадин иска да каже, с какви
спасители е пълен света. Простичко, много просто, разбира се, има и по-дълбоко
тълкуване, но ще го оставя. Но по един простичък начин иска да каже: светът е пълен с
такива спасители.
Второ: Настрадин звъннал пиян, рано сутринта в 4 часа, на пазача на гробищата,
понеже видял звънец, на който пишело: „Звънни на пазача”. И пазачът чул звънеца, а то
било толкова рано, че излязъл да види кой е този голям нахалник. Видял пияния
Настрадин и го попитал: Защо звъниш? Настрадин му казва: тука пише „звъни на
пазача” и аз се чудя ти защо сам не си звъниш, а аз трябва да ти звъня. Посланието:
Всеки сам трябва да зазвъни в себе си, т.е. да събуди истината. Не трябва да чака някой
да му звъни на звънеца, на сърцето; всеки сам трябва. Не трябва други сили отвън да го
събуждат, нито пък да го подтикват. Т.е., човек има всичко в себе си, дадено от Бога,
трябва да си го събужда.
Третият случай: Двамата братя на Настрадин спорили. Първият казал: Аз желая да
имам пари, колкото са песъчинките на света. Вторият казал: Аз желая всички блага на
света. И после двамата се обърнали към Настрадин и казали: А ти, братко, какво
желаеш? Аз желая и двамата да умрете, и да стана ваш наследник! Отново послание.
Тука говори за илюзиите в света и как те се наследяват по наследство, много простичък
пример.
Четвъртият случай, „Предвидлив баща”: Настрадин се оженил и още на петия ден
след женитбата му се ражда дете. На другия ден ходжата донесъл Корана и писалка.
Сложил ги до люлката на детето и започнали да го питат: Ефенди, много бързаш, като
носиш тези неща на детето. Настрадин отговорил: Това дете е бързак! Дете, което взема
девет месечен път за пет дена, след няколко дена ще тръгне на училище, и след няколко
дена още ще проповядва Корана. Тука Настрадин иска да каже, как ние бързо искаме да
станем мъдреци, как хората в света бързат, четат, правят, трудят се и искат бързи
резултати. Но бързите резултати са подобни на случая, който Учителят дава за тиквата
и дъба, ще го припомня накратко: Един искал да стане философ. Попитали го, бързо
или бавно? Той искал бързо. Може бързо, за шест месеца, но ще станеш тиква; ако
искаш да станеш дъб, трябва двеста години обучение. Т.е. бързите работи...
Следващата случка, „Третата ябълка”: Синът на Настрадин се върнал от
университет много учен. Изучавал логика и станал голям учен, голям философ. Искал
да демонстрира пред майка си какво знае. Майката донесла две ябълки. Ученият син
казал: Знаеш ли майко, колко ябълки са тука, колко ябълки виждаш? Майката казала:
две ябълки. Ученият син казал: Не! Логиката говори друго: тука са три ябълки, чуй –
това е ябълка едно, това е ябълка две; едно и две правят три. Настрадин бил наблизо.
Приближил се и казал: Много добре, сине! А сега първата ябълка я дай на майка си,
втората на мене, а третата ти ще я ядеш. Отново послание: логиката, учените винаги ще
ядат въздух, това е посланието на Настрадин.
И последната, шеста случка: В една компания всеки разказва преживявания,
произшествия, какво се е случило с него. Разказват всякакви случки, страдания и
произшествия. И накрая питат Настрадин: А с тебе какви произшествия са се случили?
Да, започнал да разказва Настрадин, единадесет дена корабът се бореше с бурята и на
всичко бе съдено да отиде на дъното, всичко беше разрушено – вещи, хора, кораба,
всичко потъна на дъното. Страшно събитие, не ви го пожелавам! Попитали го: Добре
бе, Настрадин, ами ти как се спаси? А-а-а, аз бях на друг кораб! Посланието: Аз бях в
духа. Аз бях в друго измерение. Там никога не се случват произшествия.
АУМЪ
3.11.2009.
ЛЕКЦИЯ: Юда.
Идея за размишление: Юда и Христос.
ЛЕКЦИЯ: Юда – продължение.
Идея за размишление: Въпросите на Юда към Христос.
ЛЕКЦИЯ: Предателството.
Идея за размишление: Още за предателството.
ЮДА
Днес ще говорим за едно велико същество – Юда. Непознат от света, непознат
от учениците на Христос, но познат от Христос и от Бога, а това е всъщност мярката.
Докато другите ученици на Христос бяха достойни да се учат, то Юда стана
достоен за нещо по-дълбоко. Той стана достоен за голямото преображение. Неговата
голяма любов стана ключ към Божествената вселена и към това, което Христос нарича
свещеното поколение, т.е. Царството Божие.
И Бог, и Христос се разкриха на Юда, защото те от много времена и епохи го
познаваха, а той ги търсеше. Той ги търсеше с голяма, постоянна и неизменна любов, и
му беше отворен пътя към тяхната мистерия.
Тази голяма любов и вярност са мярката. В другите ученици още я нямаше тази
любов, а тя се определя от дълбочината. И затова самият Христос казва, че Юда
надминава всичките ученици, а това означава много.
Юда е познал своя Учител Христос, защото преди това е познал себе си. Юда е
същество от Древния път, същество от Дървото на живота. И той осъзна, че ще открие
един по-дълбок смисъл чрез своето страдание, свързано с предателството.
Докато страданията за обикновения човек са вид смърт, то за Юда в това
страдание той съзря тайната на Бога, и тогава Юда прозря тайната и замисъла на своя
Учител. Той видя Истината чрез любов.
Юда разбра замисъла със своето чисто съзнание, а чистото съзнание е също
мистерия, защото то вижда в дълбините на Бога. Въобще чистото съзнание е найдълбоката реалност, то вижда в дълбините на Бога.
Юда имал древен стремеж. Това е стремежът да пребродиш себе си, не
вселената, защото ние сме по-дълбоки – тя е нещо външно; себе си! А що се отнася до
спасението, то Юда е знаел, че Бог е вложил спасението в тебе, вътре в тебе самия. И
затова пробудените хора не го очакват отвън, а те го откриват в себе си. За малко ще се
прекъсна, сещам се за една случка за Настрадин, която съм ви казвал, тука съм я
изнасял, но ще ви кажа посланието й: попитали Настрадин, когато дойде страшния съд,
какво да правят с него? – Заровете ме с главата надолу. – Защо бе, Настрадин? – Защото
когато дойде страшния съд, той ще обърне всичко наопаки и аз ще бъда в изправност.
Много дълбоко послание, т.е. ще бъда в изправност, ще бъда в единство или казано по
друг начин: ако Бог е в тебе, къде е тогава страшния съд? Това е посланието. Тогава
какво означава 2012, 2013, после ще има 2014, 2050... Какво означават някакви години,
ако Бог е в тебе? Ако Бог не е в тебе, какво означават пак? Както виждате Настрадин
преподава нещо дълбоко. Ако Бог е в тебе, страшният съд отпада. Същественият
въпрос е: дали ще бъдеш в изправност с Бога, дали Бог ще е в тебе. Значи, не го очакват
отвън, а го откриват вътре в себе си, защото е казано много простичко: Царството
Божие вътре във вас е.
Само в евангелието на Юда Юда е представен много чисто и ясно. И тука ясно
се вижда любовта и предаността му. Другите евангелия библейски не са осветени. Нито
един, ще видим после, няма пълен гносис, включително и Йоан – не им е дадено. И
затова те са в неведение, в неразбиране. Разбира се, догодина като говорим за
богомилите, за тайната книга, ще видим, че там Христос казва на Йоан, че той ще
получи гносис в следващо прераждане, защото е достоен и му обяснява там науката за
съвършения човек. Само в евангелието на Юда той е представен както трябва, докато в
другите евангелия всеки говори от своето си ниво.
Великата любов на Юда към Бога създаде реалност на много високо ниво, която
за другите ученици засега е недостъпна. Разбира се те са избрани, те се учат, те се
обучават, но тази велика Любов още не е достъпна за тях. Те също вървят към нея, но
Юда е влязъл в дълбините на Любовта. В това място работи самия Бог, а той има око
само за Любовта. Той я видя в Юда и затова Юда е избран.
Учениците на Христос са се стремили към знания и разбиране, затова и му
задават много въпроси, а Юда имаше любов. Писанието казва, че Христос и Юда се
отделят настрани и говорят други неща. Ето защо Бог го избра, защото Бог е Любов и
вижда дълбоко в Любовта. Бог не е знание и разбирания, те са някогашна подготовка,
но Той не е това. Те са само както казах подготовка, а Бог е Любов, Който вижда само
Любовта.
Едно важно нещо: Учениците на Христос са старателни, те служат, те се учат, те
правят много усилия. Но Юда осъзна същественото: усилията не носят дълбочина,
защото не са важни усилията, а преди всичко твоята любов. И Юда избра любовта, а
любовта е много повече от всякакви усилия. Но разбира се другите ученици засега
трябва да правят много усилия.
Тази велика и съкровена любов на Юда е скрита от погледа на света и от погледа
на учениците, но не и от Божието Око. Ето защо Бог е откликнал на нещо в Юда,
защото Той вижда в дълбочината на нещата. Юда е знаел, че Христос не е син на
твореца на този свят, т.е. не е син на този, който е създал небето и земята, а е син на
Този, Който е създал Любовта, Мъдростта и Истината. Не небето и земята, не
двойнствения свят, той е вторичен творец.
Юда е знаел, че Христос е дошъл от висшия свят, от Висшия Творец – Първия
Творец, не Втория, но в облик на човешко тяло и че Той е дошъл за тези, които носят в
себе си все още Божествената искра.
Юда е познавал Христос, но не както учениците и той казва на Христос: Ти не
си от смъртните. Ти си от царството на Барбело, (т.е. от царството на безсмъртните
богове). Ти си от изначалните Божества, създаден си несътворен. Ти си от царството на
Истинския Бог, изначалната Божественост, абсолютно неопетнена. Христос му казва:
Издигни взора си свой и виж облака, и светлината вътре в него, и звездите които го
окръжават, а звездата указва пътя. Тази звезда е твоята звезда. Тука те си говорят на
първичен език, със символите на изначалното слово, защото този светлинен облак е
Царството Божие, светът на истинския Бог и сам Юда си има звезда, която го води в
тайната на този светлинен облик, в Царството на самия изначален Бог, понеже е избран
от древни времена. Бог избира много отдавна нещата. И тази звезда го издига над
всички ученици, защото тука е пълното постижение, великата пълнота.
ЮДА И ХРИСТОС
Когато Христос и Юда се прегръщат и между тях има последна мистична
целувка, това е тяхна стара тайна. Но посветените знаят, че древен Учител и древен
ученик от мистериите в Атлантида и Египет се прегръщат поради великия скрит
замисъл на Бога. И не случайно, докато другите ученици трудно са разбирали Христос,
то Юда спокойно му казва: Аз знам кой си ти. Тези две велики същества, Христос и
Юда, спадат към Истината. Истинският човек, това е този човек, който е свободен от
материята и тя не може да го задържи.
И звамата са знаели, че светът е бил създаден в резултат на космическа
катастрофа. Той е бил създаден и като капан, като затвор за душите, които са изгубили
своята искра, своята духовност и своята Божественост.
Бог и Луцифер са единни още от древни времена. И Юда прозря чрез
откровение, че те работят заедно, както работят деня и нощта. И Юда и Христос са
знаели, че истинският човек придобива Бога в самия себе си и така той разсейва света и
всички негови заблуждения. Т.е. който придобие Бог в себе си, разсейва света и всички
негови заблуждения и мрежи на тъмнината, и ги замества с вечния Божествен ден.
Бог е велика и опасна, страховита Любов. Защо? Защото тази Любов е свързана с
Божията дълбочина, става въпрос за голяма дълбочина; става въпрос за бездна, става
въпрос за тайната на бездната и поради това или отиваш с голяма и велика любов към
Бога, или пропадаш в тази Божия дълбочина, т.е., или се извисяваш, или се сриваш.
Юда се извиси; Христос на кръста се извиси, но те и затова бяха избрани. Тука се
сещам за това, което казах скоро в Русе и в Бургас, другата година ще говорим и за
Боян, и за Богомил, изключителни същества, не спадат към ангелските йерархии, а
Учителят казва: Двама архангели. Затова са повели дълоко учението. Боян казва: Бог
видя голямата любов на богомилите и ги награди с кладата. Нямаше такава награда за
църквите, за свещениците. Разбира се, богомилските свещеници са друго нещо. И те
завидяха, не можаха да понесат, защото богомилите станаха от християни в истински
християни. И затова този свещеник е изключителен, за него ще говорим много, тука
само ще кажа едно, Богомил казва: Църковното тайнство на брака е прелюбодейство.
Никакво тайнство няма в брака. Той самият е кръщавал и знае тайните: няма тайнство
за неузрелите хора. Много просто обяснява дълбоки истини. Догодина ще говорим за
богомилски книги, за богомилските тайни, ще говорим и за тайната на смъртта, как Бог
им дава да видят в смъртта проход към истинския живот и към Него – но само на тях.
Това е, което не е могла да понесе църквата. Много хора мислят, че книгите са изгорели
и ги няма... Но догодина ще говорим за дълбоките богомилски тайни.
Сещам се само за малко, и за нещо друго: Иван Рилски, който е брат с Боян, но
от друг баща... значи Боян е син на цар Симеон. Те са били родни братя от минали
прераждания и много близки. Но какво искам да кажа, в случая друго: Боян казва на
Иван Рилски, понеже Иван много го е обичал и много го е слушал, той е знаел за
дълбочината на Боян. Боян му казва: Иване, църквата е мъртвило; дворецът е мъртвило;
светът е мъртвило. Разцветът е в пустинята, разцвета е в гората. И Иван само това
чакал, защото знаел, че е така. Той тръгва по повеля на Боян и по-късно основава
Рилския манастир в името на истинското християнство, но както знаете, много трудно
се получава истинско християнство, когато няма хора. Когато има мечтатели, нищо не
става; когато има отдадени... Но догодина ще говорим за богомилите.
Юда знаеше, че търсенето на Бога е най-опасното нещо, но въпреки това, това е
нещото, което единствено трябва да се търси, защото самото това търсене създава в
човека особен огън. Това е огън, който побеждава света и всичко сътворено. Между
другото, когато богомилите издържаха на кладата, в последствие една голяма част от
тях станаха нестинари. Те вече знаеха победата на огъня, имаха тайни формули, които
си ги предават само устно. Но не само това, те и самото учение са го предавали от уста
на уста. И ако човекът познае своята Божествена същност, той придобива способността
на освобождението от времето, от времето на света, от капана.
И Юда и Христос знаеха в любовта си към Бога, че се крият много дълбоки
неща, по-дълбоки неща от всички свещени книги. Не да казваш «Библията е найдълбока», защото дълбочината не е в Библията, а в тебе. И ако ти познаеш Бог в себе
си, ще видиш къде е дълбочината. И Христос казва на Юда: Аз ще ти разкрия тайните
на Царството и ти можеш да го постигнеш, но това ще ти донесе и много мъка.
Малцина знаят, че тук един от древните Богове и Учител, т.е. Христос, говореше на
един свой близък архангел. Не говорим за ангел, а за архангел; ангелите не могат да
разбират дълбоките неща. И ако той беше ангел, нямаше да разбере; и ако Боян и
Богомил бяха ангели, нямаше да поведат на по-дълбоко ниво това учение.
И какво му каза още Христос във връзка с другите ученици? – И ти ще ги
надминеш. Както знаете, Христос не говори случайно.
ЮДА
(продължение)
Тази звезда, това е лъчът, който показва пътя на Юда към пълното постижение и
сливане с Бога, пътят към великата, изначална, безкрайна пълнота. Пътят на спасението
е отхвърляне на този свят и всичко, което ни привързва към него, защото същността е
именно в този светлинен облак, който в Библията се нарича Царството божие, а в
апокрифните книги, гностичните, се нарича светлинен облак. Ето защо Юда е станал
предател и ето защо в очите на Христос той е висш праведник, и в очите на Бога. Значи,
не предател, а висш праведник. Ето защо Юда получава право на превъзходство над
всички други ученици, и той наистина ги надминава, както ще видим след малко.
А разпятието на Христос какво се оказва? Оказва се просто възкресение, друг
замисъл на Бога; оказва се възкресение. И така, спасението идва единствено от тайното
знание, откровението, а не от вяра, както мислят църквите; не от вяра, а от откровение
от Бога, ако си спечелил доверието.
Евангелието на Юда е било забранено и това не е случайно. В София ми
разказаха как са ги карали да късат евангелието и да го хвърлят в едни казани; говорим
за този век, говорим за скоро, и т.н. Защо е забранено? Защото то открива пътя на
човека чрез търсене на гносис, не на вяра. Можеш да имаш вяра и невежеството остава.
Това е търсене на откровение. Защото вярата в Бога, според Юда, ще претърпи голям
провал; забележете, голям провал. Но който получи гносис, тайното знание или
откровение, чрез което човекът ще влезе в истинния Бог, а това означавало по него
време, че идеята вярвам в единния Бог, творител на небето и земята увисва, защото
това е вторичния творец, защото това е творителят на вторичните сили, а целта на
живота е познаване на първичния Бог, истинския Бог, чрез тайно знание, което идва от
самия Бог чрез откровение. Ето защо за тези, които вярват в твореца на небето и земята,
Юда казва: Те не знаят какво ги очаква. Въобще не знаят по какъв път вървят, не знаят
съдбата си. А за кръщението догодина ще говорим какво казва поп Богомил, друг голям
капан: Договор с дявола. Не го казва случаен човек, не го казва ангел, а човек, който е
бил вътре в тези среди, понеже много обичал душите и хората и говори такива неща.
Но такива са богомилите, затова са забранени. Просто Бог чрез тях е искал да спаси
България и душите. А те не изпъждат просто богомилите, а изпъждат Бога. Разбира се,
как няма да дойде робството...
И така, творецът на този свят не е истинският Творец и този творец не е
всемогъщ. Той символизира вторичните сили и всеки, който вярва в този творец, в този
вторичен творец, той не знае наистина какво го очаква.
Юда скрито постигна своята древна същност. Както ви казах, той е стар търсач и
странник от мистериите, странник от древни времена. Той знаеше, че Любовта е поважна от знанията. Той знаеше, че знанията са завели много хора в тъмнината,
празнотат. И той знаеше, че единствено Любовта води към Бога. И когато Бог даде
откровение, вече се явява истинско знание, а не просто знание.
Юда дълбоко е осъзнал мистичната тайна на жертвата, а в своята жертва той
видя и откри свещения замисъл на Бога. Той осъзна, че жертвата изисква целия ти
живот за Истината. А това, което има осъзнато отношение към жертвата, е Любовта.
Само една много висша душа може да бъде осъзната. Юда е единственият
посветен апостол на високо ниво, защото той е единственият, който е разбрал Христос
напълно; не до някъде, а напълно, а не както другите ученици до някъде. Ще обясня:
Учениците на Христос са търсачи и служители. Юда е същност. Той го познава,
той е нещо повече от търсач и служител. А учениците на Христос не са разбрали
тайната на Юда, защото не им е било дадено от самия Бог. Само Бог решава на кой
какво да даде и какво да разкрие, защото Той е мярката. Освен това Юда е стар, древен
приятел и брат на Христос и между тях отдавна живее съкровеното братство.
Според това евангелие изпъква и още една истина, а тя е, че самото творение на
вселената и всичко, свързано с нея, се оказва вторично, второстепенно, защото
Истината се намира в свещения род – боговете. Юда е знаел истината за Барбелло, след
време ще говорим повече за тази дума, т.е. за Христос, която е била неведома в
дълбочината си, неведома за другите ученици. Те само нещо се досещали, но Юда е
знаел, и понеже е знаел, той е изпълнил тайнството на предателството. Макар че е
знаел, че ще го мразят и хората, и дори учениците, но той е знаел, че е избранник и то
не само от Христос, а от самия Бог.
Чрез своя стремеж и голяма любов Юда преодоля света и хората, и учениците, и
себе си – ето го подвигът. И това преодоляване е наистина голям подвиг. Юда знаеше,
че който не е познал Любовта, знанията, т.е. злото ще го разрушават. Който не е познал
Любовта, каквито и знания да има, те са злото, което ще го разрушава, т.е. скритият Бог
ще разрушава. Пак е Бог, но с друго лице, скритият Бог ще разрушава, защото нищо
нечисто не може да влезе в Барбелло, т.е. в Царството Божие. И не случайно Христос
отделя Юда от всички други ученици и го причислява към Барбелло, свещеното
поколение, расата на Боговете, потомството на Сит, т.е. потомството на истинските
гностици.
ВЪПРОСИТЕ НА ЮДА КЪМ ХРИСТОС
Те са многобройни, след време ще ги продължим, сега една малка част.
Юда пита: - Кой е сигурният път, Рави? (Кой е сигурният път, Учителю?)
Христос му казва: - Постоянно да любим Бога. Постоянно. В това постоянство е
сигурния път, а това означава, че непостоянството е несигурния път. Непостоянството е
другото име на грехопадението.
Пита: - Що е любовта към Бога, Рави? Христос му казва: - Любовта към Бога е
внасяне на огън, вливане на огън. И когато сме в Неговия Огън, ние сме в огън
неуязвим, ние сме в огън неуловим. И този огън в тебе, приятелю, ще вижда Отеца
навсякъде.
После: - Къде е душата на хората, Рави? Христос му отговаря: - Сега душата на
хората пребивава в своята нероденост. Тя е непородена. Тя живее вглъбено в себе си, за
да се предпази от голямо обвързване със света. Затова хората имат частично познание
за света, частична душа, защото ако имаха душа, а душата има само желанията на Бога,
висшата душа, те щяха да имат могъщ устрем; не амбиции, не копнежи, а могъщ
устрем, могъщ стремеж.
- Рави, защо хората не те познават? Отговорът е простичък: - Не им е дадено
истинското знание, а само то е спасително. Това истинско знание, приятелю, е скритата
Божия същност. Това не е така просто, знание или истинско... Това е самата Божия
същност.
- Рави, къде ходи и що прави, когато ни остави? (Отвреме навреме Христос ги е
оставял). Христос му рече: - Ходих до един друг велик и славен род, непадналите, т.е.
най-древният свещен род – боговете и Божествата. Той общува с тях и разбира се, със
самия Бог. Това е светът на Барбелло. В тайната книга «Премъдрост на Исуса Христа»
той загатва, че има и други ученици – седем жени, които винаги са го следвали и той се
е явявал на тях в мястото. Мястото е гностична дума, означава зрелостта.
- Рави, защо Сатана всява страх в хората? Христос му казва: - Всяването на
страх е метод за пробуждането на Любовта. А когато Любовта се пробуди, тя ще
погълне страха.
- Рави, кажи ми за Великото! Христос му казва: - Съществува велика сфера, в
която обитава Великият невидим Дух, Който и ангелите не са виждали и Който никой
никога не е наричан по име.
- Рави, на какво точно служи Сатана? Христос му казва: - Той служи на скрития
план на света и на нашия Отец, защото опитът му е преголям. Това е както знаете,
големият син на Бога; опитът му е преголям. В следваща лекция, когато ще говорим за
Ал Халладж, ще видим за тази изключителна преданост, която изнася Ал Халладж на
Луцифер – нещо нечувано, нещо невиждано, нещо грандиозно към единствения Бог.
- Рави, кажи ми за нашия Отец! Христос му казва: - Само нашият Отец е
наистина всемогъщ. Всяка друга сила се съобразява с Него.
- Рави, защо живеят хората? (Той се чуди защо въобще живеят). Христос му
казва: - Хората живеят, защото са създали време. Времето е създадено от тези духове и
желания, които са се отказали от обожествяване. Преди времето те са били в Отца, в
митичното съществувание, но тогава те са били в единство със себе си и в единство с
Отца.
ПРЕДАТЕЛСТВОТО
Както знаете, преди ви казах, никой не може да предаде Бога. Даже от найелементарната човешка логика няма как някой да предаде Бога и Неговия план. Но тука
говорим за Божествена логика.
Предателството на Юда е част от великия Божествен план, който хората още не
могат да разберат. И когато наричат Юда предател, те навлизат в бъдеща карма. Сам
Бог е на страната на Юда и затова Юда става предател, т.е. изпълнител; изпълнител,
след като познава и осъзнава предателството като част от Божия план.
Това предателство е голяма тайна. Както Боян, Николай Райнов казва: Боян е
една голяма тайна. Именно затова ще говорим за него следващата година. Значи, това
предателство, след като е осъзнато, то вече става висша повеля, висше деяние. Затова
бил е необходим осъзнат апостол, който да изпълни повелята на самия Бог, и това бил
точно Юда.
Това предателство било за Юда освен това и голямо изпитание. Искало се от
него хем изпълнение, хем голямо покорство. Това носело след себе си голямо
страдание, но сам Бог вече му бил казал: - Не знаеш ли колко е велик дарът на
страданието? И Юда осъзнал, че голямото страдание те завръща в Бога. Ето защо
богомилите са се подготвяли за кладата, те са я чакали: години наред подготовка,
дисциплина на ума и на тялото, за да посрещне концентрираната среща с Бога и
навлизане в Бога завинаги; не донякъде, а завинаги.
Юда е осъзнавал, че страданието те завръща в Бога. Той осъзнавал, че от него се
иска една много рядка саможертва в тайния план на Бога. Юда разбрал, че една велика
Божия Любов е създала необходимостта от предателството и тази Божия Любов е
избрала него, защото нейното око е съвършено. Това предателство си остава тайна,
защото самият Бог е скрит в него. Ще кажем много неща, но нещо от тайната остава.
Освен това, според този замисъл избраният Юда в последствие е щял да се
разцъвти в тайната на Бога, както след време Сатана ще се върне в Луцифер и вече
няма да е херувим; ще се върне в боговете, защото Бог е наистина велика, велика
Любов, но трябва да я осъзнаваш и познаеш. Защото според гносиса Божественият
замисъл винаги следва някаква скрита и по-дълбока цел, това е закон. Гносисът, т.е.
Божият замисъл винаги следва нещо по-дълбоко, по-висока цел.
Юда знаеше от своя опит в мистериите, че в голяма трудност човек израства, а
когато на човека му е дадено спокойствие и благополучие, той погива. Но това
погиване и разрушение е много трудно забележимо. Виждат го само посветени и те не
допускат спокойствието и благополучието да ги заблудят. Те различават. Някои
мислят, че то им е дадено от Бога и то е дар; това е отстраняване от Бога. Не говоря за
всички, а говоря цялостно, с малко изключения на тези, които са посветени и избрани.
Както ви казах за оня суфи, който имал замък, дворец, но абсолютно непривързан; Бог
му го е дал, но той не го чувства свой и т.н. И някои не са станали ученици на този
суфи, щото бил много богат... Това означава, че те не търсят Мъдростта и Истината, а
търсят нещо друго. И така и този суфи, и Бог отстраняват такива същества от себе си,
тъй като времето е ценно, не може да губиш време да обясняваш на някой, който не е
дошъл заради Истината.
Без предателството Юда нямаше да направи своя скок в развитието си. Без
Голготата Христос нямаше да придобие и да възстанови своята изначална, чиста
божествена същност.
В библейските евангелия предателството на Юда се описва като лошо действие,
а сред дванадесетте ученици Юда се е водел като черната овца. И за Юда не се говори с
добро. Но тука учениците на Христос са в голямо неразбиране, голямо неведение.
Както казах, не им е даден пълен гносис, пълно откровение, а частично, от Бога. Те си
имат само някаква вяра, която както знаете е недостатъчна. Забележете сега
неразбирането и неведението, да не говорим, тука не се спирам надълго, за смъртта: две
различни евангелия, двама различни апостола дават два вида различна смърт. Няма как
Юда да умре по два различни начина, просто... Но Библията е дадена, все пак тя е един
буквар, забавление, занимание – да отидеш отвъд Библията, да отидеш в Бога, да
отидеш в тайните книги, които ги няма в Библията. И ако си истински търсач, ще
минеш през Библията правилно и ще разбереш, че това което търсиш, е самия Бог и
Той е в твоята дълбочина.
Забележете сега неразбирането на вярата, липсата на пълен гносис. В случая
Марко казва: - По-хубаво беше този човек Юда да не се беше родил. Сякаш не Бог
решава, а някакъв си ученик, който не разбира въобще нещата. Значи, вижте какво
казва: По-хубаво беше този човек Юда да не се беше родил. А знаеше, че човек се
ражда по замисъл на Бога. Разбира се, че Марко е стремяща се и хубава душа, но той
няма дълбоко откровение за нещата, т.е. още не е узрял, не е станал достоен. Вярата е
само път, а гносиса означава да ти се даде съвсем нова дълбочина. Не просто само
откровение, съвсем нова дълбочина, ново вдъхновение и т.н.
Според едно друго неразбиране: Матей – Юда бил жадувал за пари. Такъв велик
посветен, от минали прераждания доказан, избран от Бога, бил жадувал за пари – друго
дълбоко неразбиране. Това е толкова далече от истината, но така е, пак казвам, когато
няма откровение от Бога, когато не си узрял в очите на Бога. Но Бог въобще движи
душите по техния бавен път; при учениците пътя е бавен.
В евангелието на Лука – друго заблуждение. Тука се казва, че Сатана, великият
враг на Бога е влязъл в Юда и го увлякъл в злото дело. Това са логични неща,
забележете, логични, вярни, но не са истина – това е разликата. Тука отново липсва
откровението, липсва Бог в човека, а Той е мярката. Мярката е Бог в човека, а не вярата.
В евангелието на Йоан, поредното заблуждение, макар че там се казва, че
Христос е знаел кой е предателят. Но според Йоан Юда е бил движен от сатанинската
си природа; има и нещо такова. Значи, Юда е бил движен от сатанинската си природа и
от алчността си. При все че Йоан има частичен гносис, заблуждението си остава. И
понеже учениците на Христос нямат дълбок гносис, пълен, те не са знаели, че Юда е
изпълнявал замисъла на Бога.
И така чрез предателството, чрез тази голяма тайна и съкровена жертва, Юда се
пося в тайната на Бога. И така той се върна в своето древно начало, в своята най-древна
и пречиста божественост – качеството на боговете. Натам водят големите мистерии, не
малките, малките са подготовка. Учениците се занимават с малките мистерии, Юда
влезе в големите мистерии.
Това предателство не е за учениците на Христос. Както казах, те са същества на
малките мистерии, те се подготвят; за тях то не е благо. Но за Юда то е велико събитие,
велико благо и благословение.
И още нещо: Юда беше една особена предопределеност от Бога и от скритите
времена на Бога. Юда външно е бил привидният враг, но вътрешно е тайният приятел
на Христос.
Юда не е спадал, както казах, към ангелските йерархии, а към архангелите и
затова е осъзнал действието си и своята жертва. Вярно е, че трябвало известно време,
не е искал; вярно е, че на моменти е искал да се откаже, тъй като прекалено много
обичал Христос, своя древен Учител. Но след много разговори между него и Христос, и
между Бог и Юда, и когато Христос му казва: - Умолявам те... и т.н. и т.н., накрая Юда
осъзнава замисъла.
ОЩЕ ЗА ПРЕДАТЕЛСТВОТО
Така нареченият предател Юда е същество, надарено с истинско знание и затова
призован да изиграе велика роля в замисъла на спасението, което идва от самия Бог.
Това спасение е отстраняване на всичко земно и небесно, т.е. всичко двойнствено,
защото в царството на Барбелло няма земя и небе. Ето защо Христос е видял в Юда
единственият достоен ученик, който той отделя от другите и му говори насаме. Много
разговори са имали, след време пак ще говорим за тях.
След предателството дойде кръста, а на кръста бе показан замисъла, силата на
Бога, непобедимата сила на Любовта. Тука Бог прояви силата си, а не същността си.
Забележете, силата Си, а не същността Си. Тука Бог показа възкресението и вечността
си, но същността Му, тя си остава скрита. Бог дава силата си, а същността – тя не се
дава, тя е отредена за Бездната. Т.е. Бог дава единството си, но не дава своето
съвършенство. Бог дава силата Си, а Неговия път е към мистерията на Абсолюта.
Това предателство осъществява възкресението – най-великото събитие, което е
другият замисъл на Бога, което е и най-висшата и най-благата вест – възкресението. Не
страданието, страданието е част от това, но възкресението е по-висшата вест и благата
вест.
И така, предателството на Юда, това е Бог в действие и ако хората не виждат, че
навсякъде действа Бог, това е друг въпрос. Голгота, това е Бог в действие;
възкресението – това е Бог в действие; кладите – това е Бог в действие, няма никаква
инквизиция. Това е Бог в действие, защото Той прибира при Себе Си избраните. Нима
Бог трябваше да накара богомилите да изгарят на кладата, например на кладата да
постави инквизиторите или обикновените свещеници?! Не може да се случи, защото
Той може да направи това, като даде голяма власт на над духовете, които действат. Но
Той не даде, защото имаше друг план. Кладата е за истински същества, а не за
полусвещеници и полудуховници. Така че както виждате, отново става въпрос за
думите на Боян: Бог видя голямата любов в богомилите и ги награди с кладата. Това е
много специално нещо.
И така, навсякъде действа само Бог. Бог ръководи всичко, защото Той движи
всичко към Себе Си; кой по-бавно, кой по-бързо, но всичко към Себе Си, според нивата
на съзнание.
Бог е в действията; Бог е извършителят. Бог е и в предателството на Юда, и във
възкресението на Христос. И освен това, Той е над тези действия, Той ги превъзхожда.
Нима Юда може да създава действие? Не само предателството, каквото и действие да
е? Нима Юда може да бъде по-силен и по-мъдър от плана и замисъла на Бога? Но той
може да бъде осъзнат служител и то пак чрез Бога. Осъзнат, защото е избран. Ако не
беше избран, нямаше да му бъде дадено осъзнаване; говорим за високо осъзнаване, не
донякъде.
И така, Бог е единственият Деятел, а Неговите служители са Негови идеи. Те са
Негови инструменти, инструменти на Неговия замисъл. Само Той действа, а що се
отнася до опасния и тежък товар на предателството, то този товар не е за всеки апостол
и за всеки посветен, и въобще човешката мисъл не може да се бори с Божия промисъл.
Защото това, което Бог иска е винаги по-дълбоко и по-реално. В случая чрез
предателството Бог изискваше от Юда една необикновена голяма вярност, както от
Христос искаше необикновено послушание на Голгота – послушание до смърт, не
донякъде. Който слуша донякъде, той остава в света.
Потаен е Бог, и пътищата Му са потайни. Така е било и така ще бъде, но сега е
дошло време все повече да ги разбираме.
Следващата лекция ще е на първи декември, ще говорим за Ал Халладж. Много
неща не можах да ви кажа тази година, не само за богомилите, за друго дълбоко
същество Мерлин, за Християн Розенкройц, за Аполоний Тиански, за Мелхиседек и т.н.
и т.н. Но догодина ще продължим. Следващата лекция е на първи декември и както
знаете след това три месеца почиваме.
АУМЪ
АУМЪ
1.12.2009.
Л-я: Ал Халладж.
ИР: Любовта.
Л-я: Иблис или Сатана.
ИР: Злото.
Л-я: Иблис.
ИР: Голготата на Ал Халладж.
АЛ ХАЛЛАДЖ
Ал Халладж е познавал великата истина на Любовта. Той е казал: О, Аллах!
Когато ме лишиш от същността ми, не ми я връщай после отново. Това е жажда за
велико разтваряне в Бога.
Когато Ал Халладж казва: Аз съм Истината, за което е и осъден, той е бил
обвинен в самообожествяване. А това е просто задачата на всеки човек – да се
самоодухотвори и самообожестви. Всеки трябва да се самообожестви в своята любов
към Бога.
Ал Халладж е същество с много дълбок възторг, с голяма висота на духа. Не го
вълнуват нито вяра, нито безверие, а само Бог. Той е изключително концентриран. Той
бил, казват суфите, рядко лъчезарен човек. Казва: Аз приемам с цялото свое същество
Твоята Любов. Аз изхвърлям всичко от своето сърце, което не си Ти. Аз виждам само
сродство между Тебе и мене.
Ал Халладж, това е човек, който е наставляван от самия Бог, поради
специалната преданост; не голяма преданост, а нещо изключително. Ал Халладж, това
е човек, който казва следното: В страданието открих най-ясно своя път; в страданието.
Казва: О, Аллах, благодаря Ти, че ми помогна да Те видя вътре в най-голямото
си страдание. И сега узнах, че когато разбиеш сърцето ми на парчета, ще Те позная. Той
бил единственият от суфите, който така открито проповядвал тази дълбинна истина, но
това за онези времена било много трудно поносимо, както ще видим после какви неща
казва, които и сега са трудно поносими. Казва: Щастието ми е чуждо, защото аз дойдох
от страната на Бога. В моето сърце всичките ми мисли се въртят около Тебе; езикът ми
не говори нищо друго, освен за любовта ми към Тебе. О, Аллах, Твоят Дух се е смесил
с моя дух, както вода се смесва с чиста вода.
За него се казва, че е опасен суфи. Туй е суфи, туй е християнин. Понеже обича
много Христос и го величае, мюсюлманите не могли да понесат това, а той е видял в
него сроден брат и сродна участ. Ту го наричат богохулник, ту шарлатанин, ту
мюсюлманин, ту поет, ту свят мъченик. Но мнозина са го наричали „вдъхновеният от
Аллах”. На 12 години той е изучил изцяло Корана, после изведнъж се отдал на тотално
изучаване само на скрития смисъл. Тук искам само да напомня, едно нещо се сещам,
Поп Богомил казва: Който обича буквалния смисъл на Библията, който разбира
буквално Библията, това е мярка, че той е изопачил истината. Ето защо и Ал Халладж
се е отдал тотално и изключително на скрития смисъл. Той много напрегнато и много
усърдно бил отдаден и се домогнал до дълбок гносис, пряко откровение от Бога.
Бог му се открил поради голямата и изключителна, необикновена преданост, и
той получил истински мистичен опит, който споделил с много суфи, но те му казали да
не го споделя с хората, защото това е дълбок и съкровен опит. Но той решил да сподели
голяма част от този опит и поради това негови бивши наставници-суфи се отрекли от
него. Но Ал Халладж следвал себе си.
Той много обичал както казах, Христос, чувствал голямо сродство с него и
виждал в него брат. И затова е обявен от мюсюлманите за враг и християнин, понеже
отделял много място за Христос в своята мистична теология. Той казва: Христос е
велик печат на святостта; Мохамед е печат на пророците. И казва още: Христос е
съвършен представител на Аллах, съвършен свидетел. Той е напълно обожествен
човек. Неговото битие е в Бога. И още още много неща е казал, които те не са понесли.
Той казва: Да обичаш Бога, значи да си само с Него и с никой друг.
И така, Ал Халладж е, затова говорим за него, велико Божествено явление,
защото не ангели, а самият Бог е проникнал в него. Той е съграден от могъщ устрем и
от тайното участие на самия Бог в него, а затова е имало условия още от древността,
имало е сключен завет между тях.
Попитали го: Що е пътят към Бога? Ал Халладж казва: Две крачки и си
пристигнал: едната е прекрачване на този свят, другата е прекрачване на онзи свят. И
ето, пристигнал си при Бога.
Попитали го: Що е истинското познание? Ал Халладж казва: Истинското
познание се състои във видението на гибелта на всички неща и то в пълния, в
истинския смисъл. Тогава какво остава? Тогава остава само Всевишният.
ЛЮБОВТА
(какво казва за любовта)
Любов, която не може да те свлече в ада, не е истинска любов, не е силна. А
щом те свлече в ада, твоята работа е да се извисиш. Това е вече твоята работа: тя знае
как да те свлече, а твоята работа е да се извисиш.
Какво е пълнотата? Това е вечната Любов, вечната религия.
Истинската Любов към Бога изисква от човека страдание и жертва на своето Аз,
за да може да се махне и последната преграда между човека и Бога. Докато има Аз, Бог
напълно не може да влезе.
Същественото е в Любовта, а не в религията. Любовта е самият пътеводител към
Бога. Любовта трябва да умъртви всяка религия и да остане само Бог.
Само Любовта може да прониже пълния мрак на невежеството; големият
проблем – невежеството.
Любовта към Бог, казва Ал Халладж, убеждава всяко зло и всяка тъмна сила да
изчезнат. И наистина, ако ти имаш такава любов, злото ще бъде убедено.
Любовта е меч, който отсича силата на времето и силата на света, защото в
Любовта няма време и свят; в Любовта има само Бог.
Само в Любовта можеш да намериш съвършенството на Бога.
Най-голямото разрушение идва от Любовта. И обяснява: Когато Бог задвижи
тази сила, нищо не остава от злото, всичко се пречиства.
Суфи е заменил знанието с Любов, защото Любовта е знаеща, а не знанието.
Любовта вижда Бога в невидимото.
Любовта дава на човека мъдрост, а не знания, т.е. заблуждения.
Който не може да страда с любов, ще се разочарова от собственото си
неразбиране. А разочарованият човек не може да се развива правилно.
Само Любовта може да разбере величието на Бога и затова Любовта е моят
Коран. Отново мюсюлманите не могат да понесат такова ясно и елементарно нещо:
Любовта е моят Коран. Толкова ясно, но отново срещу него бунт, това е около 9-ти век
– слово, което важи и сега, и занапред.
Казва: Истинският човек се самоунищожава в любовта си към Бога чрез сливане,
чрез разтваряне.
Величието на истинската любов кара пеперудата да влети в огъня. Тя не се
задоволява от светлината на свеща, нито от топлината; на нея й трябва вътрешната
тайна, която е самият Бог, а не някаква си светлина и топлина. Истинската пеперуда се
хвърля в огъня и то в екстаз. Пеперудата търси своя таен живот след смъртта си в
огъня, и го намира.
В сърцето на Бога може да проникне само Любовта.
Истинската Любов те издига в Бога и ти ставаш дух в тялото. Разбира се, оттук
нататък не питаш има ли духове, а вече си дух. Разбира се, няма да тръгнаш да
разправяш... Сещам се, предния път ви казах нещо за поп Богомил, за кръщението.
Скоро дойде един приятел свещеник. Казвам: Виж какво казва поп Богомил:
Кръщението е съюз с дявола, със застоя. Кажи ми честно, стари приятели сме (имам
много приятели свещеници, пастори), неговите думи: „кръщението е пълна простотия”
(свещеник, който сега кръщава хората). В църквата, казва, казанът е толкова мръсен, не
е мит от толкова време... Казвам: Не, не ми говори, кажи ми нещо друго, кажи за твоя
казан! – Не го мия. – Какво правиш като дойдат хората? – Дай двадесет долара и давай
да правим там, каквото ще правим... и т.н. Обаче каза и нещо хубаво: Има
деветдесетгодишни свещеници, четат тайно лекциите на Учителя и са изумени,
познавам ги лично. Ето, разибра се, ако не разберат... Може да са малко... Разбира се
ние след време ще говорим за истинското християнство: Дионисий Ареопагит, Майстер
Екхарт, Свети Максим Изповедник, това е тълкувателят и коментаторът на Дионисий и
т.н., ще видим, че християнството има своя вътрешна дълбока мъдрост, ще я изнесем.
Разбира се, при светците тя е така по-... клони към мъдрост, докато при посветените,
гностиците вече говорим за истинска мъдрост и премъдрост, но тя я има и там.
Навсякъде, всяко учение е истинско, ако стремежът и отдадеността са пълни. Иначе
всичко става друго и всяко учение може да бъде развалено. Говорихме и много други
неща, но не искам да ви занимавам, но се радвам, че той е искрен, отдавна се познаваме
и така споделяше смело.
ИБЛИС
или Сатана
И Иблис, и Христос служат на един и същи непогрешим Бог. Бог позволява на
Сатана да ни изкушава, за да можем да преодолеем изкушенията и да стигнем до
сърцевината на Бога, и до истинско различаване на добро и грях.
Сатана, това е злото, което е в самия Бог и чрез което Бог ръководи нещата и
хората. Към кого? Към Себе Си. Това е така, защото Бог използва злото правилно.
Всичко в Неговите ръце е правилно. Почнеш ли да питаш, ама защо е така, вече става
нещо друго. Не питай, а преодолявай, моли се, разбирай, осъзнавай и т.н.
Сатана е знаел, че неотдадените хора на Бога са тъмнина, и че те са тъмнината
на света. А Сатана знае, че е светлина, но скрита; скрита светлина, а хората си мислят,
че Сатана е злото.
Сатана знае, че Бог е много по-важен от всичко и затова той никога не се е борил
със злото. Казвал съм ви: Няма враг срещу Бога, няма как да има враг. Той знае, че не е
възможно да се воюва срещу Бога. С кои сили ще воюваш, с какви възможности?
Сатана е таен служител на Бога и чрез Сатана Бог показва на човека неговата
безпътица. Тя е твоята собствена безпътица, а не на Сатана, защото той знае своя път,
но целта е ти лично да осъзнаеш себе си и своя път.
После Ал Халладж казва: Сатана трябва да спаси човека от собственото му зло,
забележете, от собственото му зло, но ако човекът се осъзнае.
Целта на човека е да стане много бдителен за злото в себе си и за своята свобода
– как я ползва. Защото съдбата, това е лошо използваната свобода. Това е съдбата –
злоупотреба със свободата, лошо използваната свобода.
Сатана съществува в ръцете на самия Бог, за да се пречистят до дъно всички
несъвършени същества и да стигнат до велико единство с Бога, и да кажат както Ал
Халладж – АЗ СЪМ ИСТИНАТА. Всъщност даже и суфите не разбрали, че самият Бог
се произнася в него и казва АЗ СЪМ ИСТИНАТА. Това е тайната на всяка религия, на
всяка любов, на всяко учение, да стигнеш дотам. Ал Халладж толкова се е молил,
толкова се е разтворил, освен това има завет отпреди и както ще видите на Голгота,
величае Бога, на самата Голгота. Това може да бъде казано само от съвършено
същество, разтворено същество, което е станало тайна на самия Бог и което се е
изгубило в Бога. И тогава всичко, което вижда това същество, става чрез очите на Бога,
и всичко, което говори, става чрез устата на Бога.
Скритите действия на злото и Сатана се извършват от единствения Извършител
– Бог. Той е и самата Голгота. Всеки, който нарича Сатана враг, той вече малко или
много е осъдил Бога. Пак ще повторя: Всеки, който нарича Сатана враг, той вече малко
или много е осъдил Бога и с това осъжда и себе си.
Ал Халладж казва: Сатана е нашата надежда. Това било по него време нещо
изключително, просто смутително, не са могли да понесат една голяма част даже и от
суфите, а да не говорим за мюсюлманите и другите. Нашата надежда е в Сатана, защото
той съществува, за да се издигнем в Бога, в изначалното положение, но трябва да
осъзнаем собственото си зло.
Защо Сатана не съществува в Христос и в Бога? Казва: Защото там тече
Любовта, Бездната, изворът на живота; там не може да има зло.
Сатана е създаден, за да ни отведе до дълбоката Мъдрост на Бога. След това сам
Бог го отстранява и не Се саморазкрива. Това означава, че Сатана е създаден в името на
Любовта. Разбира се, обявен е за еретик. Истината е в еретиците, апокрифните книги,
гностиците – там е великата Истина, там е скрита, както ще разберем и догодина. Сам
Той се разкрива като любов.
Ал Халладж казва: Наблюдавай своето зло и своето лицемерие, и не мисли, че то
е на Сатана. То си е твое.
Сатана е с ограничено съвършенство, макар че предаността му е древна и
постоянна към Бога. Сатана е знаел, че тъмнината ще му отнеме нещо важно, но
любовта му към Бога била велика. Въобще Ал Халладж по него време много величаел
Луцифер – Иблис. Сатана е знаел, че от тази тъмнина нещо в него ще бъде разкъсано,
но той е знаел и по-дълбокото: че от това бреме в бъдеще щяло да произлезе нещо,
което надминава всяко слово. Това е жадуваната, изстраданата и очаквана нова и тайна
близост с Бога. Значи, всяко изключително същество какво ли не прави за по-голяма
близост с Бога, в случая Сатана, и то в ново измерение, в измерението на Истината. И
това ще бъде тяхна си тайна, между Бог и Луцифер. И тогава той вече няма да е
херувим, той ще се върне при боговете и ще учи достойните херувими на тайния път.
Но това в бъдеще.
Още от прадревни времена Сатана е бил определен от Бога за Земята. Въобще
Бог винаги от много рано предвижда и действа с тези неща; определен за Земята.
Сатана е знаел, че думите и словата могат да стигнат най-много до вечност и
благоухание, но тайната близост с Бога, която е скрита много дълбоко навътре, е самата
Мистерия. Тя е нещо абсолютно неизразимо за никакво слово. Тя е по-дълбока от
всичко друго и това е особена връзка с мистериозната част на Бога, с неведомата част,
която принадлежи на Великата Мистерия. А херувимът, казва Ал Халладж, умее да
чака.
ЗЛОТО
Злото, това са всички същества, които в своето минало са поискали
независимост, независимост от Бога. За тези, които не разбират Бога, Бог е, казва Ал
Халладж, Бог е Сатана, Бог е зло. А за тези, които Го разбират, Бог е Бог. Значи за тези,
които не Го разбират, за тях Бог е Сатана или Бог е зло, даже Го наричат жесток и т.н.,
а за тези които Го разбират, Бог е Бог, Бог е Любов.
Злото е част от мистерията на Бога, от мистерията на преобразуването на човека.
Силите на злото в света ще нарастват, защото без тях, казва Ал Халладж, извисяването
в Бога не може да се осъществи. Има причина силите на злото да растат в света, защото
без тях извисяването в Бога не може да се осъществи.
Зли същества са станали всички тези, които са изпуснали своите условия за
развитие, които са отлагали и т.н., и по най-различни причини; умът обича да отлага. И
затова те сега са паразити. И казва Ал Халладж: Ограбват енергията и здравето на
другите, но пак не могат да се развиват. Защо? Защото са изпуснали същественото –
Любовта, която е пътеводител. Знам хора, които за да могат през деня да оцелеят, наймалко един-два конфликта трябва да направят: дай ми еди какво си от пазара... Не, не
искам! Пак го връща... И почва един конфликт и тя се зарежда, и който не знае, това са
елементарни духчета, но който не може да тълкува... И други такива няколко човека
знам: денят им е много тежък, ако няма поне няколко конфликта; стигнали са дотам. Но
там развитието не може, засега е спряно. Разбира се и в такива души има красота, аз
съм я видял, имал съм разговори с тях, но това е друг момент.
Злото за праведните се превръща в тяхното добро, а доброто за неверниците се
превръща в тяхното зло, което пък ще бъде бъдещо добро. Значи, както виждате всичко
си е на мястото; ще бъде бъдещо добро, т.е. ще има поуки, ще има страдания, ще има
мъчения и т.н.
Бог управлява злото чрез Себе Си, чрез строгостта Си и с това Той винаги гони
едно по-дълбоко добро. И казва Ал Халладж: На кой господар служи злото? На строгия
господар, на Този, Който винаги знае какво прави.
Злото е дълбоко скрито и вкоренено в човека и затова човекът трябва много
търпеливо да се изучава, докато го преодолее. Много търпеливо трябва да изучава себе
си, докато го преодолее. Злото е създадено, защото чрез предоляването му се определя
приближаването до Бога. Злото в самия човек показва, че човекът е забравил Бога и
когато човекът е забравил Бога, тогава Сатана трябва да дойде и да го преустройва,
защото Сатана както казах е създаден по един таен закон на Любовта, и разбира се на
Мъдростта, понеже е херувим. Така чрез Сатана човекът, рано или късно, сега или
някога, ще бъде възстановен.
Казва: Да сме лишени от катастрофи (става въпрос за всякакъв вид бедствия,
земетресения, наводнения), Ал Халладж казва, значи да сме лишени от милост, лишени
от развитие, от реално вътрешно развитие. А ние не сме лишени, защото Бог е велика
Любов. Злото е собен дар на Бога за рзвитието ни и за бъдещото ни сливане с Бога.
Затова ще има бедствия и те ще продължават, защото това е милостта на Бога.
Злото осъществява мистичното пътешествие в Бога, а доброто е само един бавен
път към светлината. Злото е проникнало в този свят, защото този свят е изгубил
развитието. Това означава, че злото събужда развитието. Само ще допълня: някъде и не
успява да го събуди. И катастрофи не помагат на някои хора да го събудят.
ИБЛИС
Кой е събудил злото в Луцифер? Това е висша тайна на Бога. Но така или иначе
Луцифер е станал Сатана и е приел пътя на своята т.н. трагичнна участ, защото се е
отказал да се покланя на който и да е, освен на Бога. Забележете, отново го величае и
наистина става въпрос за велика преданост, изключителна.
Иблис е отказал да се поклони на Адам. Бог е поискал, но той е отказал. Той
казва: Покланям се само на Тебе. И докато много хора обсъждат това като някаква
гордост, Ал Халладж го въздига в голяма преданост и със страстната привързаност той
говори в защита на Луцифер. Тъй като Луцифер държи само на великото Божие
единство, на единство с Него и с никой друг. И после
Ал Хлладж казва: Сред обитателите на небето няма такъв единобожник, като
Сатана, Иблис, няма такова велико единобожие. Той даже въобще не поискал да
погледне Адам и неговото първоначално великолепие. Той гледал само към Бога. Той
влязъл в своето уединение и славел само единствения Бог. Бог отново му казва:
Преклони се! Сатана му отвърнал: Прекланям се само на Тебе и на никой друг. Бог му
казва: Даже и ако моето могъщо проклятие падне върху тебе? Сатана отговорил отново:
На никой друг!
Ето я великата и необикновена преданост. И Ал Халладж казва, че Сатана е
велик пример за изключителна преданост. Поради това изказване много суфи и
мюсюлмани се смутили, и много учени. За тях Ал Халладж бил голям смут, голяма ерес
и така тези слова за велика преданост и единобожие били обявени за нечувана ерес.
Защото всички други смятали Сатана за голям грешник и същество с голяма гордост,
но Ал Халладж продължавал да говори смело и да проповядва своята ерес. А тя била
опасна и парадоксална не само за мюсюлманите и техните учени, но и за една част от
суфите. Затова ви казах, че Ал Халладж е велик суфи, а не голям суфи.
Обаче в тази ерес имало велика Истина. Хиляди ученици тръгнали по пътя на Ал
Халладж и на мъченическото страдание в името на Бога, хиляди ученици. Имало
велика Истина и тя разклащала устоите не само на мюсюлманството, но и на цялото
старо човечество, защото Ал Халладж не е просто явление – Божие явление, от висок
порядък. Той не е човешко явление, в него работел самият Бог, така действа Бог скрито,
както и при богомилите. При богомилите ще видите – стотици свещеници, презвитери
на църквите са напуснали и са станали богомили, и са били горени. Има подобен на Ал
Халладж – Симон Антипа; Никита Странник, Михаил Унгарец, което е Микрена –
жена, рязана на седем части и т.н. Но ще видим, когато говорим за тях, за величието на
Огъня: как те тихо, дълбоко се сливат завинаги с Бога и образуват Дървото на живота и
бъдещото истинско човечество. Посяли са Истината на кладите. Там Бог ги е извикал
при Себе Си. Догодина ще говорим и особено за Боян, и за величието на Богомил,
Симеон Антипа, подобен на Ал Халладж.
И така, Луцифер е бил Божие явление, а не човешко, и работел Бог. И сам Бог
чрез него откривал дълбоки истини. Те не принадлежат на Ал Халладж. Той казва:
Мене ме няма: вие виждате мене, а аз и Бог сме едно. Значи дълбоки истини, но хората
отново не били готови.
И така, Луцифер е бил прокълнат, т.е. преобразен от древното могъщество на
Бога. Според Ал Халладж, само такава велика любов може да заслужи велико
проклятие. Една обикновена любов не си струва; ако е някакъв ангел, той не може да
разбере дълбоко своята мисия – трябвало е да бъде херувим. Защото, когато изтече
проклятието и дойде часът на Истината за Иблис, той ще надрастне както казах
херувимите, понеже Бог е велика Любов. И той ще стане един от боговете, защото
някога той е искал да има престол над звездите. Никаква гордост: „престол над
звездите”, т.е. да е близко до Бога. Тука отново Ал Халладж ни казва, че няма гордост, а
той е искал да бъде близко до Единствения и възлюбен Бог, Когото той е познавал. И
тогава, казва Ал Халладж, след тази тежка работа, той ще е заслужил и тогава великото
проклятие ще стане величествено благословение.
И така Бог е направил велик опит с Луцифер. И в началото той е бил Негова
воля, но в последствие Той му е дал свободна воля, условна, но Бог също ръководи и
свободната воля, но тайно. Тя никога не е била напълно свободна, казва Ал Халладж.
После Ал Халладж казва, че Сатана служи дълбоко на Бога и е по-близко до Бога, от
който и да е правоверен, православен мюсюлманин, защото Луцифер се отказал от
правото си да остане във висшите светове и да остане сред ангелите, сред иерархиите, в
името на истинското служене на Бога.
Според Ал Халладж, избирайки това истинско служение на Бога пред висшите
светове, той схванал, че е придобил особеното, божествено избраничество. И понеже
Бог толкова много го е обичал, го е избрал и го подхвърлил на сурови и жестоки
изпитания, желаейки чрез тези големи страдания да му открие тайни за Себе Си; много
вътрешни тайни за Себе Си, но тайни от Своите дълбини, които ангели и правоверни
нямат представа, включително и суфите, (както ще видим, затова Ал Халладж е
особено явление, след време пак ще ви говоря за него), от които ангелите са много
далеч, както и правоверните, просто защото те още не са достойни за такива високи
откровения.
И така, Сатана, това велико същество, доброволно, осъзнато, по повеля на Бога
приема всички последствия от адските светове, за да се доближи до тайните от
дълбините на своя Бог. Ал Халладж е бил единственият суфи, в големия тогавашен
мюсюлмански свят, който открито обявявал тези дълбоко скрити истини. А това за
своето време било нечувано и така над него започнала да виси угроза. Мюсюлманският
свят не бил готов за такива дълбоки истини, но Ал Халладж бил много дързък
служител, защото знаел, че има таен завет с Бога. Защото и той като Сатана щял да
влезе в скритостта на Бога, където и ангелите и светците не могат да се доближат;
нямат условия да се доближат.
Ал Халладж огласявал дълбоки тайни на скритото богопознание, и то на
всеослушание.
ГОЛГОТАТА НА АЛ ХАЛЛАДЖ
Тя е много по-дълга. Една част ще я изнеса тука, след време ще я продължим.
Голготата.
Преданието казва: Утро е над Багдат. Разнася се призив от минаретата за
молитва. В това време стражите водят осъдения Ал Халладж към мястото на
екзекуцията. Градският площад и съседните улици са пълни с народ. Ал Халладж е във
вериги и обкръжен от стражи. Движи се леко и танцува с особен, странен възторг.
Защото Голгота е приета тотално, той е жадувал за нея. Той я чака, защото знае, че ще
влезе в такава дълбока тайна на Бога, за която някои суфи мечтаят, но не им е дадено. И
когато приемеш и най-тежкото изпитание, ти го побеждаваш; говорим за пълно
приемане, ти го преодоляваш.
Само на Любовта е дадено, на истинската Любов, да преодолее Голгота. Само на
нея е дадено възкресение. Голгота е принцип. Голгота е абсолютно завръщане в
Любовта, вечната Любов. Голгота е методът, който образува вечна връзка с Бога, а Ал
Халладж знаеше къде отива.
Един търговец от тълпата му извикал: - Колко е странно, че ти така весело
отиваш към своята участ. Ал Халладж се спрял, погледнал го и му казал: - Аз съм на
пътя към дома. Стражите около мене не са виновни за това. Великият Аллах ми изпрати
вино, т.е. такава любов, с която се завръщам при Него. Такава е моята участ: любовта
отива при Любовта.
Хората малко не разбирали какво говори Ал Халладж, без значение; той казва
истината и не го интересува. Ал Халладж искал да им каже нещо дълбоко с тези думи.
После, когато стигнал стълбището преди екзекуцията, той се преклонил и зацелувал
всяко стъпало, и казал: - Ти ми даде всичко, Аллах! Един от стражите му викнал: - Да
видим тука, горе, каква песен ще запееш, страннико! После Ал Халладж се обърнал към
Бога и казал: - Ето ме, стигнах там, където желаех, където е Твоята воля. Това е
мястото, откъдето съзерцавам Твоите тайни и чудеса. Ти и тук ми даваш Своето
приятелство! Как така никога не ме изоставяш! Но и аз съм ти велик приятел!
После един суфи от тълпата, на когото Голгота се разминала преди Ал Халладж,
тъй като го смятали наистина за луд, толкова пиян с Бога; но бил и донякъде малко луд
и накрая, поради туй, че го сметнали за луд, отървал Голгота. Това означава, че и Бог не
го е приел напълно за Голгота, защото има нещо още, което не е научил от тайните
Божии. Приближил се близко до Ал Халладж и го попитал: - О, приятелю, (и преди
това се познавали), ти как стигна до края на пътя? Кажи ми какво е суфизъм? Ал
Халладж му казал: - Сега ще видиш най-малката степен на суфизма. Тогава суфи го
пита: - Кое тогава се явява най-висшата степен? Ал Халладж му отговаря: - Тя за тебе е
недостъпна. Но утре ти ще я видиш. Аз успях да видя само част от нейната тайна,
докато за тебе тя остава скрита.
После отрязват ръцете на Ал Халладж и той казал: - Аз очаквам всичко с трепет,
защото се завръщам все повече в Бога. После бил рязан, обезглавен, тялото му било
изгорено, а пепелта хвърлена на вятъра. През тази благословена нощ за Ал Халладж,
той се явил в съня на Шибли (така се казвал този суфи, който го попитал) и Шибли го
попитал: - Какво прави Бог с тези, които те гледаха как умираш? Ал Халладж му казва:
- Той им прости на всички, и на тези които изразяваха ненавист, и на тези, които
изразяваха съчувствие. Те постъпват според себе си и затова Бог им прощава всичко.
Разбира се, по-нататък ще говорим как е станал невидим и стражите се чудят; на втория
ден пак неведим, няма го в килията, пък тя се пази зорко. Стражите се чудят, питат го: Нямаше те? Много ясно: първият път бях тотално в Бога, вторият път Той беше при
мене. Третият ден бях аз и затуй ме виждате. Така, и въобще много неща има свързани
с тази величествена Голгота на Ал Халладж. На палача си Ал Халладж казва: - Много е
лесно да ми отрежеш ръцете, но не можеш да ме отделиш от Бога, нямаш никакви
условия; нищо не можеш да направиш да ме отделиш от Бога.
Дори умирайки, Ал Халладж не е изоставил, казват суфите, своя екстаз. Той го е
прехвърлил в мистиката на смъртта. Смъртта за него е била радостна свобода, но тя му
се разкрива насаме. По време на своята жестока Голгота Ал Халладж казва на
окръжаващите и то с поклон: - Аз не се съмнявам в благостта на Аллаха. И казва още: Бог ми дарява чашата на страданието, която Той сам ще си я изпие. Това е просто
велико откровение, велик гносис. На друго място казва: - Няма друг деятел, освен Бог.
Голготата на Ал Халладж е скрита Божия тайна, която не може да бъде разкрита
на друго място, освен на самата Голгота. И Ал Халладж казва: Сам Бог ме изправя на
Голгота, за да вкорени тайната на Себе Си в мен. Той искаше да се вкорени в мен.
По времето на самата Голгота Ал Халладж казва: - Гордея се, че умирам по този
начин, защото тайната на Бога го изисква. Ще обясня това, което е позволеното, както и
догодина, когато говорим за богомилите ще обясня позволеното, тъй като искам
лекциите да продължат. Тайната на Голгота е в дълбокото проникване на Бога в човека,
цялостно проникване; не донякъде, цялостно проникване. По този начин Бог не може
да влезе в ангелите, а само в човека. Затова Учителят казва: Ангелите жадуват да слязат
на земята, но на много от тях не е дадено. Но Бог знае какво прави - само в човека.
И казва още Ал Халладж: - Голяма радост имах на своята Голгота. А защо
мъката Ми беше радост на Голгота? Той, Аллах, ми я направи радост. Той ми я направи
радост.
АУМЪ