История на българското законодателство. Източници.
1. Най-старият Закон за търговските марки и дизайн е от времето на
Стамболов. Първите авторскоправни норми са отделни разпоредби в
Търговския закон (ТЗ) (1897), третиращи издателския договор.
2. По силата на Ньойския договор през 1921 г. България влиза в
Парижката и Бернската конвенции и се създават:
2.1. Закон за патентите за изобретения. Законът за патентите за
изобретения е възприет от унгарския закон (повлиян от френския и
немския) през гръцкия. Същият този закон, който отдавна е отменен в
България, действа в Гърция до приемането й в ЕС. Патенти се издават за
нови изобретения, приспособени за индустриално използване. Според
този закон е било достатъчно да се заяви изобретение и ако няма
пропуски във формата, се е издавал патент. Този патент обаче е можело да
се атакува пред съда и едва ако издържи там се приема, че съществува
“истински” патент. Срокът на действие на патента е 15 г. от заявяването.
Предвидени са заявителна и годишни такси. Този закон е написан с доста
ниско самочувствие като не е предполагана някаква определена
изобретателска дейност. Съществено в него е, че новаторството се е
изисквало да бъде само за територията на България.
2.2. Закон за авторското право.
3. След 9.IХ. 1944 г. През 1951 г. са отменени всички закони от преди
1944 година.
3.1. Патентно право.
През 1948 г. с указ се създава Институт за рационализации.
1) През 1950 г. е приет Указ за изобретенията, техническите
усъвършенствания и рационализаторските предложения, който
отменя Закона за патентите за изобретения. Обектите на регулиране са: 1)
изобретения; 2) крупни технически усъвършенствания; 3) технически
усъвършенствания; 4) рационализаторски предложения. Закрилата на
изобретенията се осъществява чрез авторско свидетелство и чрез патент;
при издаване на авторско свидетелство използването на изобретението се
предоставя на държавата, а авторът има право на възнаграждение. На
авторите на технически усъвършенствания и рационализации се издават
авторски удостоверения. Приет е Правилник за приложение. В
инструкцията за приложение на правилника се дава първото определение
на изобретение: творческо оригинално решение, което се характеризира
със съществена новост.
2) През 1954 г. е приет Указ за изобретенията, техническите
усъвършенствания и рационализаторските предложения. Изоставят се
крупните технически усъвършенствания, по-късно техническите
усъвършенствания се вливат в рационализаторските предложения. През
1958 г. предложенията, които нямат творчески характер се обособяват в
самостоятелна категория организационно-технически предложения.
3) През 1961 г. е приет Закон за откритията, изобретенията и
рационализаторските предложения, който възприема системата на
обектите от указа от 1954 г. За първи път създава регламентация за
научните открития.
4) През 1968 г. законът от 1961 г. е отменен със Закона за
изобретенията и рационализациите. Обектите са: 1) изобретения; 2)
рационализации. Чл. 6 от закона от 61 г. обаче остава неотменен заедно с
ППЗОИРП и така се запазва тройното деление на: 1) открития; 2)
изобретения и 3) рационализации.
- Под откритие се е разбирало установяване на фундаментални
свойства, истини, които съществуват в обективния свят.
- Изобретение е техническо откритие, което не съществува в
обективния свят.
- Рационализациите се представлявали технически новости в
определена област (технически открития с локален характер). Днес има
само патенти за изобретения и полезни модели (рационализации като
закрилян обект няма).
За повечето изобретения се издават авторски свидетелства изобретателите придобиват право на възнаграждение, ако техническото
постижение е използвано и това е установено. Патентът не придобива
практическо значение поради ограниченията за осъществяване на
стопанска дейност. За някои изобретения (вещества, получени по
химически метод, служебни изобретения и др.) патенти не се издават.
* През 1961 г. е въведен терминът “авторско свидетелство”, който идва
от Франция. Тогава се смята, че всичко трябва да бъде общодостъпно.
Всички ресурси трябва да може да се използват свободно от този, който
умее по-добре. Не трябва да има изкуствени спирачки като патенти и т.н.
Това обаче не е вярно, защото конкуренцията расте благодарение на
такива бариери. При патентите става дума за частен монопол. Авторското
свидетелство признава правото на авторство на изобретението и
изключителното право на държавата да използва произведението.
Патентопритежателят може да използва и да се разпорежда със своето
изобретение. Правото е изключително, но всяка друга социалистическа
организация може да го ползва - няма стимул: на изобретателя се
признава правото, но всички могат да го ползват безплатно. При
социализма има връзка между възнаграждението и стимула. На автора се
дава възнаграждение в зависимост от икономическия ефект. Авторското
право при социализма е било под силен контрол на властите, а
възнаграждението е съобразно тарифи.
3.2. Авторско право. Законът за отменяване на всички закони,
издадени до 9.IХ.1944 г. отменя закона от 1921 г.
1) През 1951 г. влиза в сила Закон за авторското право, в действие до
1993 г. През 1972 г. се премахва свободното и безплатно използване на
произведения по радиото и телевизията, срокът на защита става 50 г. след
смъртта на автора.
2) Държавата нормира авторските възнаграждения н тарифи - не
може да се плаща за нещо, непосочено в тарифа, нито да се плаща повече
или по-малко от посоченото.
4. Източници. Включват се национални нормативни актове и
международни договори, които обвързват България.
4.1. Конституция:
1) Чл. 54, ал. 2: Свободата на художественото, научното и
техническото творчество се признава и гарантира от закона и ал. 3:
Изобретателските, авторските и сродните на тях права се закрилят
от закона.
4.2. След 1989 г. са приети следните закони:
1) Закон за защита на конкуренцията (1991 и 1993).
2) Закон за патентите (ЗП) (1993) – ликвидира се авторското
свидетелство, въвеждат се патенти.
- Прилага се и спрямо лица, които нямат българско гражданство
(чл. 1, ал. 2):
1) лица от държави, които участват в международни договори, по които
страна е Р България (договори, в които е възприет принципът на
приравняване, както е в чл. 2 ПК; виж чл. 3 ПК;
2) към лица от други държави този закон се прилага при условията на
взаимност, която се преценява от Патентното ведомство;
3) при двустранен договор се прилага уговореното в него.
През 2006 г. заглавието на закона е променено на Закон за патентите и
регистрацията на полезните модели.
- Действието на закона е за в бъдеще. Прилага се към подадени
преди влизането на закона в сила заявки за патент (§ 1, ал. 1 ПЗР); искания
за авторски свидетелества - виж § 1, ал. 2 и 3 Издадени авторски
свидетелства при определени предпоставки и в определени срокове могат
да се трансформерат в патенти (§ 2 и 3). § 4 дава възможност при
определени условия да се издаде български патент за продукти, за които
при действието на ЗИР това не е било възможно. Отмененият ЗИР се
прилага при определяне на срока на действие на издадени при действието
му патенти и за възникналите при действието му права на откриватели, на
автори на внедрени изобретения и рационализации и на лица, създали
признати и внедрени икономически ефективни предложения.
3) Закон за промишления дизайн (1999)
4) Закон за марките и географските означения (2019).
5) Закон за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) от
1993 г.
При патентите има радикални промени, като в някои отношения
изпреварваме и европейските законодателства. Сравнително погледнато
всички нации имат подобни закони и участват в международните
конвенции. Патентите са свързани с индустриалното развитие. В Америка
има стройна патентна система (главно изобретения и патенти във връзка с
ЖП транспорт, електроника и автомобилен транспорт). През началото на
ХХ в. в Германия се създава ново законодателство в стегната система.
4.3. Подзаконови нормативни актове:
4.3.1. Патентно право.
1) С постановления на МС са приети Наредба за представителите
по индустриална собственост и Тарифа за таксите, които се събират от ПВ.
2) ПВ в съответствие с § 13 ПЗР и чл. 80, т. 7 ЗП издава три наредби
(Наредба за разглеждане на спорове и др.).
4.3.2. Авторско право - постановления на МС.
4.4. Непреки вътрешни източници. Приложение намират ТЗ, ЗЗД, ЗАП,
ЗАНН, НК, ГПК и др.
4.5. Международни договори:
4.5.1. Патентно право:
1) Парижка конвенция за закрила на индустриалната
собственост (1883), България се присъединява през 1921 г..
2) Договор за патентно коопериране (1970), България се
присъединява през 1983 г.
3) Будапещенски договор за международно признаване на
депозирането на микроорганизми във връзка с процедурата по
патентоване (1977), България се присъединява през 1978 г.
4) Споразумение за отнасящите се към търговията аспекти на
правата върху интелектуална собственост (1994) - GAAT/TRIPS.
4.5.2. Авторско право:
1) Бернска конвенция за закрила на литературните и
художествени произведения (1886), България се присъединява през 1921
г.
2) Универсална конвенция за авторско право (1952), България се
присъединява през 1974 г.