Русенски университет “Ангел Кънчев“
Факултет: Бизнес и мениджмънт
Специалност: “Евроатлантическа и глобална сигурност“
Тема №2:
„Право на живот“
Изготвил: Никола Тодоров; № 185151
Ръководител: Доц. д-р Е. Куманова
Съдържание:
1.Въведение..............................................................................2
2.Какво означава право на живот? ........................................2
3.Защо имаме право на живот? ..............................................3
4. Право на живот на децата нуждаещи се от соц. подкрепа.4
5.Аборт като прекратяване на човешки живот.....................5
6.Евтаназия-цел и причини? ..................................................6
7.Заключение............................................................................7
1. Въведение:
Всеки на тази земя има права и задължения както и право да живее,независимо да ли
е човек,животно или живо същество. Проблемът за правата на човека е бил интересен на
мислители през всички епохи и има многовековна история, но чак след Втората световна
война този въпрос се прочува. Приети са множество международни актове, в които се
прокламира неприкосновеността на индивидуалните права и в частност правото на живот.
Като част от каталога на права на човека, то е универсално и общопризнато. Правото на
живот е общочовешко, неотменимо и неотчуждимо право. То има фундаментален характер,
тъй като е същинско условие за нормалното и пълноценно съществуване на цялостната
система на човешките права и свободи. Никой няма право законно или незаконно в
България да отнема човешки живот,докато в някои щати на САЩ имат това право под
формата на евтаназия или други средства и това се прилага на хора,извършили деяния,които
минават границите на нормалното.
2. Какво означава право на живот?
Република България като страна по редица международни договори за правата на
човека се стреми да се изравни с международните стандарти. За първи път в
конституционното ни законодателство от 1991 година се закрепва принципа, че всички хора
се раждат свободни и равни по достойнство и права. От този принцип произтича и правото
на всеки на живот. В терминалогичен аспект думата живот не може да се опише затова
поради липсата на универсално определение на живота, в съвременната биология той се
дефинира описателно като свойство на организмите, при които се проявяват всички или
повечето от следните явления. От една страна термина “Право на Живот” е елементарното
право на човека, основано на убеждението, че всеки човек има право да живее.
Концепцията за правото на живот е свързано с няколко дебата като евтаназията,
самозащитата, абортите като някои от тях ще засегна тук.
3. Защо имаме право на живот?
Това е интересен въпрос засягащ множество слоеве на науката като предимно
биологията. От биологична гледна точка всички знаем как започва живота и как се стига до
там за да просъществува този живот. В oсновните човешки права е описано, че животът на
човека е естествена ценност, която е условие за всички други ценности. Затова знаем, че
правото на живот е първото, което документите за правата на човека защитават. Никакви
аргументи – родителство, предоставена закрила, влизане в имуществен дълг, идейни
убеждения, раса - не могат да бъдат основание за посегателство върху човешкия живот.
Както се вижда всичко е описано точно и ясно защо по законен път имаме правото да
живеем на този свят. Но винаги ще има един субект които ще се опита волно или неволно
да ни отнеме това право на живот и това е част от нашия живот било то убийство,катастрофа
и тн. Като заключение за този абзац ще отбележа че в Член 1 от ВСЕОБЩА ДЕКЛАРАЦИЯ
ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА е отбелязано, че всички хора се раждат свободни и равни по
достойнство и права. Те са надарени с разум и съвест и следва да се отнасят помежду си в
дух на братство.
4. Право на живот на децата нуждаещи се от соц. подкрепа:
Както знаете в момента е много актуално да се говори за „онези деца с проблеми‘‘,
както се изказа един наш вече бивш министър а именно за майките на деца с проблеми. Те
протестираха за по-добър живот за тяхните деца в България,защото както се знае надбавката
за хора с увреждания е доста малка. Проблемът е,че на хартия законът е уреден и изрично
е казано, че всеки има право на социална подкрепа друг е въпросът той дали найстина се
изпълнява корекно спрямо тях. Също така каквато и да е операция свързана с живота на
даден субект, по мое мнение е твърде голяма сумата, която е непосилна за нормалните хора
с минимален доход. Имат ли право на живот тези хора? Разбира се, че да. Но те биват някак
игнорирани в нашето забързано ежедневие, било то в градския транспорт или просто на
улицата. Затова трябва да си помагаме повече и да разберем, че всички са равни, независимо
от техните проблеми.
5. Абортът като прекратяване на човешки живот:
Това е доста сериозна тема засягаща правото на живот, а именно жената, коята го
дава това право. Но в тази тема ще опиша по-точно отнемането на живот след ицидентно
забременяване или просто нежелание да отгледаш дете. В терминологичен план е казано,
че
„Абортът е
прекратяване
на бременността чрез
отстраняване
на ембриона или фетуса преди той да може да оцелее извън матката“. Абортът може да
настъпи спонтанно, като в този случай е наричан също помятане, или да бъде предизвикан
умишлено. В много случаи, особено извън тясно медицински контекст, понятието „аборт“
се използва за предизвиканите аборти, наричани също изкуствени. Подобна на аборта
процедура, при която фетусът има възможност да оцелее извън матката, се нарича късно
прекъсване на бременността. Проблемът е там,че това е едно малко неродено дете, което не
е виновно на никого и за нищо, освен за това, че трябва да накара своята майка да вземе
може би едно от най-важните решения в живота си – решение на живот и смърт за бебето в
нея. Също така абортът има множество рискове за живота но най-сериозният е, че той
нарушава гражданските права, а именно правото на живо, защото неродените деца са
винаги невинни и не бива да бъдат наказвани. В миналото абортите са били незаконни и са
били наказвани със съд и затвор както за жената, която е направила аборта, така и за
медицинските лица, които са го извършвали. Но вече, както и в България са законни, но все
пак изборите, кои то човек прави в живота си обикновено са продиктувани повече от
неговия морал, а не толкова от обстоятелствата. Различни хора в едни и същи ситуации
постъпват по различен начин, водени от своите ценности и идеали в живота.
6. Евтаназия - цел и причини:
Евтаназията е вид смърт, по желание на пациетна в ситуации, в които субекта е болен
от неизлечима болест и просто иска да си прекрати живота преждевременно. В днешно
време тази практика е разпостранена предимно сред животните, но и не липсват човешки
случай. Интересен факт е, че всяка година близо 1400 души от цяла Европа, срадащи от
нелечими заболявания, отиват в една от трите клиники в Швейцария, за да сложат край на
живота си. Като казус, засягащ законовите разпоредби. Евтаназията в България е незаконна,
въпреки че в държави като Холандия, която е първата допуснала за пръв път от съвременно
европейско законодателство, също така и Белгия, Люксенбург, Швейцария и в щатите
Орегон, Монтана и Вашингтон. Като плюсове и минуси може да се зачете, че
легализирането на евтаназията се предлага като предоставяне на свобода на човека, живеещ
в едно либерално общество. След като човек не желае да живее повече, но не може сам да
сложи край на живота си – например поради физическото и здравословното си състояние,
то не би ли трябвало той да може да разчита на другите хора, които да му помогнат в
изпълнението на това негово решение. Всичко това може ба бъде причината, която го кара
да предпочете смъртта пред моментното си състояние.
7.Заключение:
Като заключение бих обобщил, че живота е най-ценното на всяко живо същество и
правото му да има такъв е безценно. От определящо значение е общият дух на
обществото. Демокрацията и политиката, формират начин на мислене, който приема
правата на човека като незаменим атрибут на политическите и граждански отношения в
общественото мнение.
Източници:
1. https://www.parliament.bg/bg/const
2. Хинова, Т. Наказателно право на РБ, особена част, лекции, Престъпления срещу
личността, УИ „Кл. Охридски”, С., 1994, 22-80
3.http://librafoundation.bg/libra/%D1%82%D0%B2%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B0/%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0
%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82/
4.https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%B2%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0
%B7%D0%B8%D1%8F
5. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%B1%D0%BE%D1%80%D1%82