ГЕОГРАФИЯ
НА
БЪЛГАРИЯ
10 клас
Географско положение на България
1. Същност - пространствено отношение и взаимовръзките на дадена
територия с обекти, които са разположени извън нея.
2. Видове географско положение
а) абсолютно (математическо, астрономическо)
б) относително - как е разположен обектът, спрямо други обекти:
-
природни (реки, морета)
стопански (летища, пристанища, пътища); (източници на суровини)
политически образувания (съседни държави, политически
организации)
3. Оценка на видовете географско положение
а) астрономическо - най-крайни точки на територията на България:
- северна - устието на р. Тимок - 44°13’ с.ш.
- южна - връх Вейката - 41°14’ с.ш.
- западна - връх Китка - 22°21’ и.д.
- източна - нос Шабла - 28°37’ и.д.
! Астрономическото географско положение определя природните
условия в България
б) природно географско положение:
! България има преходен характер на природните компоненти
в) икономогеографско:
-
България е кръстопът на международни летища и транзитна
територия между Западна и Централна Европа и Азия
международни транспортни коридори: №4; №9; №8; №7; №10
г) политикогеографско положение
4. Граници на България
а) северна граница с Румъния:
-
от устието на р. Тимок до с. Вама Веке
609 км. (470 - речна, 139 - сухоземна)
-
ГКПП - Видин, Лом, Оряхово, Никопол, Свищов, Русе, Тутракан,
Силистра, Йовково, Дуранкулак, Крушари, Кайнарджа
оценка: речна - корабоплаване, туризъм, напояване, риболов;
сухоземна - електропровод, газопровод, 1 ЖП линия, шосейни
линии
б) източна граница с Черно море:
- от с. Вама Веке до устието на р. Резовска
- 378 км.
- ГКПП - Варна, Бургас, Балчик, Царево
- оценка - риболов, туризъм, транспорт, външна търговия, морска сол
в) южна граница с Турция:
-
от устието на р. Резовска до К. Андреево
259 км. (126 - речна, 133 - сухоземна)
ГКПП - Малко Търново, Лесово, К. Андреево
г) южна граница с Гърция:
-
от К. Андреево до връх Тумба
493 км. (61 - речна, 429 - сухоземна)
ГКПП - Свиленград, Ивайловград, Маказа, Златоград, Илинден,
Кулата
оценка - газопровод, електропровод, 2 ЖП линии, шосета
д) западна граница с Македония:
-
от връх Тумба до връх Китка
165 км.
ГКПП - Струмица, Логодаж, Гюешево
! Няма ЖП линии
е) западна граница със Сърбия:
-
от връх Китка до устието на р. Тимок
341 км. (26 - речна, 315 - сухоземна)
ГКПП - Олтоманци, Стрезимировци, Калотина, Кула, Брегово
оценка - газопровод, електропровод, 1 ЖП линия, шосета
Релеф на България
1.Същност - съвкупността от всички земеповърхни форми на дадена територия
! Релефа на България е разнообразен
2.Особености на релефа
а) Редуване на едрите форми от север на юг
б) Запад-източно простиране на едрите форми на релефа; В тази посока се понижава
и надморската височина (без Дунавската равнина- най-високата точка е Шуменско
плато)
в) Малка средна надморска височина - 470м.
г) 5 височинни пояса; ! 41%се пада на равнинно-хълмистия пояс; само 2,5% на
високопланинския пояс
д) височинен диапазон - от 0 до 2925м.
3. Ендогенни (вътрешни) релефообразуващи процеси
а) тектонски движения
-земетресения; ! Територията ни има висока сеизмична активност
-бавни колебателни издигания и потъвания
б) морфоструктури- едри форми на релефа образувани от вътрешните земни сили
-Мизийска плоча (основа- силно нагънати скали; надстройка- хоризонтални седиментни
скали; и върху тях льос – най-младообразуваната скала)
- Балканиди - силно нагъната система
- Краищиди - мозайка от хорстове и грабени
- Рило-Родопски масив - блоково-разломен строеж
4. Екзогенни (външни) процеси
а) изветрителни процеси (разрушаване на скалите)
- мразово изветряне → каменни реки (Витоша), каменни морета (Витоша, Средна
Стара планина) и сипейни конуси
- химично изветряне
- органично – механичен натиск от живите организми
б) денудационни процеси ( денудация – заравняване на скалите от външните земни
сили)
в) изветрително - денудационни процеси : Белоградчишките скали, Лакатнишки
скали, Сините камъни, Ритлите, Чудните скали, земни пирамиди, вкаменени гори,
органови тръби
г) денудационно - гравитационни процеси
- срутища- по разседните подножия на Рила, Родопите, Стара планина, Витоша
- свлачища- черноморско и дунавско крайбрежие
в) ерозия - разрушаване на скалите от течащата вода; !!! над 70% от територията
ни е подложена на различни степени ерозия
- проломи (дълбока речна долина): Искърски ( най-дълъг), Лудокамчийски, проломите
на р. Струма, ,,Дяволският мост” на р. Арда, Момина клисура на р. Марица, на р. Места
– Момина клисура и Хаджидимовски
- каньоновидни речни долини (река Русенски Лом)
- меандри - голям завой на реката (река Янтра)
- алувиални низини - Горнотракийска низина
- водопади: Райско пръскало ( най-висок 125м), Видимско пръскало, Крушунски
водопади (Ловешко), Хотнишки ( В. Търновско), Скакля (Врачанско), Скакавица (Рила),
Костен камък (Родопите)
г) дефлационни процеси (ветрови процеси)
- дюни – Несебър, Приморско , Видин, устието на Ропотамо
- Побитите камъни край Варна
д) абразионни процеси (рушителна дейност на морската вода)
- прибойни ниши
- клифове (стръмни скалисти брегове)
- плажове -24% от дължината на брега
- носове: Маслен нос, Калиакра, Емине, Шабла, Галата
- заливи: Бургаски ( най-голям), Варненски, при Созопол, Балчик, Царево, Ахтопол
- полуострови - Несебърски
е) карстови процеси - химично действие на водата (водата разтваря скалите); за
развитието им предпоставка са карбонатните/ варовикови скали (25% от територията
ни)
-открит карст: валози, въртопи, ували, кари, карни полета, слепи долини, ждрела
(Триградско – най-дълбоко, Буйновско- най-дългото; Вратцата, ждрелото на р.
Ерма), скални мостове, скални корнизи
-покрит карст: (пещери- над 4500 бр.; Духлата- най-дългата, Райчова дупка- найдълбоката) и пропасти
ж) екзарационни процеси (дейност на ледниците през плейстоцена); заледяването
е обхващало места над 2300м н. в. Рила и Пирин
- форми: циркуси ( дъната им са заети от ледникови езера), трогови ( коритообразни)
долини, карлинги ( остри пирамидални върхове- вр. Вихрен, вр. Мальовица), ригели (
скални баражи в долините на реките), висящи долини, морени .
-льос- най-младообразуваната скала в България
!!! льос → степи (тревисти територии) → черноземи почви → ,,житницата на България”
5. Антропогенна дейност:
А) рушителна – изкопи, кариери, котловани
Б) акумулативна – насипи, табани, терикони
6. Оценка на релефа- земеделие; селища; лозарство; овощарството; туризъм;
дърводобив; ВЕЦ
Полезни изкопаеми
1. Същност- вещества, минерали, скали в земната кора → използват се като
източници на енергия и суровини в стопанство и бита.
2. Значение
2.1
Добив: закрит (кариерен) и открит
2.2. Флотационни фабрики – обогатяване на рудите ( повишаване на % метално
съдържание)
3. Видове полезни изкопаеми
3.1
Горива (енергийни): въглища, нефт, природен газ, торф.
3.2
Рудни → се използват в металургията
3.3
Нерудни → се използват в строителството и в промишлеността
4. Горивни полезни изкопаеми
4.1 Въглища – 4 вида
!!! по – старите по време на образуване са по – високо качествени
- антрацитни : най – стари; най – висококалорични ; гр. Своге
- черни – 5-6 хил. килокалории/кг – Балканбас, Белоградчишки басейн,
Добруджански басейн
- кафяви – 3-5хил. килокалории/кг – Бобовдолски басейн., Пернишки,
Черноморски (Бургас), Пирински
- лигнитни – най – голямо стопанско значение за България (големи запаси,
открит добив) – Източномаришки, Софийски, Разложки, Гоцеделчевски,
Кюстендилски басейни
4.2 Нефт и природен газ – незначителни запаси; внос
5. Рудни полезни изкопаеми
5.1 Руди за черни метали
- желязна руда: Кремиковци (закрито), с. Крумово, с. Мартиново
- манганова руда – с. Оброчище, с. Църква
- хромова руда – има, но не се експлоатират
5.2 Руди за цветни метали
- медна руда – Средногорието
- оловно-цинкова руда – Родопите
5.3 Руди за благородни метали
- злато – Челопеч
5.4 Редки метали – волфрам – Велинград ; - уран
6. Нерудни полезни изкопаеми
!!! 6.1 Суровини за стъкларска, порцеланово- фаянсова, циментова,
керамична, химическа, соди, металургия, строителство и селско
стопанство
6.2 Каолин – Ветово, Сеново, Каолиново
6.3 Гипс – с. Кошава (Видинско)
6.4 Каменна сол – Мирово (Провадия)
6.5 Огнеупорни глини – Плевен, Перник
6.6 Керамични глини – Троян, Трън
6.7 Варовици – Дунавска равнина
7. Оценка на полезните изкопаеми !!! Разнообразни, но в малко количество.
България е силно зависима от вноса на нефт и природен газ. Големи запаси
имаме на каменна сол, гипс, манган, варовици и др.
Климат
1. Същност - многогодишен режим на времето над дадена територия.
2. Значение - за живота на човека и за стопанската му дейност.
3. Климатообразуващи фактори:
А) географски:
- географско положение – ОСНОВЕН ФАКТОР за формиране на климата;
България е разположена между умерения и субтропичния климатичен пояс.
- подстилаща повърхнина – релеф, водни площи, растителност;
Релеф : надморска височина – височинно зониране на климатичните елементи;
затворените котловини – темепературни инверсии;
Водна повърхност – АТЛАНТИЧЕСКИ ОКЕАН оказва най-голямо климатично
влияние върху територията ни - чрез формираните над него циклони и
антициклони.
Б) радиационни:
- радиационен баланс – от него зависи дали се затопля или изстива земната
повърхност; той е положителен през цялата година без декември и януари;
- слънчева радиация (зависи от географската ширина) – определя
радиационния баланс; теоритична продължителност на сл. греене – 4500 часа,
действителна продължителност – 2500 часа.
В) циркулационни
- въздушни маси
- на умерените ширини (92 %; през цялата година) =континентални (сухи; от
изток);
=океански (влажни; от запад)
- арктични – 5%; (студени, от север)
- тропични - 3%; (сухи, горещи, от юг)
- циклони: Исландски и Средиземноморски циклон
- антициклони: Източноевропейски и Азорски
!!! Атмосферните фронтове, които обуславят климата през цялата година
са Исландски циклон/ минимум и Азорски антициклон/ максимум.
Г) човешка дейност (антропогенен фактор); изсичане на горите; изкуствени
водоеми; разпръскване на градоносни облаци и др.
4. Климатични елементи
А) температура на въздуха:
-средногодишна температура – 10,5°C;
-абсолютна минимална температура - (-38,9°C ) – ст. Трън
-абсолютна максимална температура- 45,2°C – гр. Садово
!!! най-топъл месец – юли за цялата страна; август – за планинските и
крайморските територии;
!!! най-студен месец – януари за цялата страна; февруари - за планинските и
крайморските територии;
Б) влажност на въздуха: абсолютна и
максимум - декември);
относителна (минимум - юли;
В) облачност - покритостта на небето с облаци; най-много ясни дни – ЮИ
България.
Г) валежи - средногодишно количество в равнини – 550-650 мм; в планините
800-1200мм.
Д) сняг и снежна покривка – във високите планини се задържа 6-7 месеца;
Е) атмосферно налягане - максимум – зима; минимум-- лятото
Ж) ветрове - основна посока - запад-северозапад;
- местни ветрове: бриз (по черноморското крайбрежие), фьон (топъл вятър от
юг), планинско-долинни ветрове (за подножията на планините) , ,,бора”
( силен, студен вятър, Сливен), ,,кошава”, ,,беломорец”.
З) неблагоприятни климатични явления
- мъгли (студеното полугодие); градушки (топлото полугодие); слани ( 10-15
април и първата половина на октомври); поледици; мокър сняг ( началото и
края на зимата); ,,смерч” ( вихрови бури; Витоша, Западни Родопи; май/август).
5. Климатични области
Води на България
1.Същност и значение
а) Чрез водния кръговрат се осъществяват връзките между всички останали
водни компоненти
б) !!! Неоценимо значение за здравето и живота на човек
2.Подземни води
а) Грунтови- плитко залягащи, безнапорни; срещат се в крайбрежните низини
б) Артезиански- напорни, дълбоко залягащи
в) Карстови води- райони с карбонатни скали
- Девненски- 3800 литра за секунда дебит ; Клептуза
г) Минерални води
- България е богата на минерални води
-!!! Срещат се по разломните линии в земната кора
3. Повърхностни води
а) Реки
-Липсват дълги реки с големи водосборни басейни
-2 отточни области: Черноморска и Егейска
-Режим на реките: дъждовно-снежен в Северна България ; дъждовно - Южна
България ;
снежно-дъждовно - Рила, Пирин, Стара планина
!!! карстово подхранване- реките са с равномерен режим - Добруджа и
Предбалкана
б) Езера
- Над 300 езера, но с малка площ
- Бургаско - най-голямо по площ ; Варненско- най-дълбоко и с най-голям обем
- най-големи по площ са крайморските лимани и лагуни
-най-многобройни са ледниковите- 260; ! Само в Рила(140) и в Северен
Пирин(120)
-крайречни- ез. Сребърна - биосферен резерват
-други според произхода: карстови, тектонски и свлачищни (най-малко на брой и
без стопанско значение)
4. Оценка на водите в България
а) Водите са възобновими природни ресурси
б) Подземни води - повсеместно разпространение - основен източник за питейно
битово водоснабдяване, за промишлеността и за балнеолечение
в) Речните води- засоляване, ел. производство и за промишлеността
- над 5100 язовира- за напояване; за водоснабдяване; производство на ел.
енергия, риболов; рекреация (възстановяване)
5. Проблеми: остарели водоснабдителни мрежи; замърсяване
Почви, растителност и животински свят
Почви
1.Същност - най-горният рохкав слой на земната повърхност, който притежава
уникалното свойство плодородие.
! хумус  плодородие
2.Почва. Образуващи фактори
а) абиотични: релеф, климат, води, скали
б) биотични: животни, растения и микроорганизми
3. Зонални почви
а) широчиннозонални (климат)
- Дунавска равнина – черноземи
- Предбалкан – сиви горски
- Южна България: канелени горски, смолници и жълтоземи
б) височиннозонални  според надморската височина
- планинско-ливадни почви
- тъмноцветни планинско горски почви
- кафяви горски почви
4. Азонални почви
а) алувиално-ливадни почви  само около реките
б) хумусно-карбонатни (рендзини) – само върху карбонатни скали (карст)
в) засолени и заблатени
Растителност
1. Характеристика
а) основен фактор – географско положение
б) реликти – растения със стар произход
в ) ендемити – растения характерни само за определена територия
2 .Вертикално разпределение на растителността – фиг.4
3. Видове растителност
а) горска – 34% - фиг.5/първо място дъб
- широколистни гори (дъб, бук)
= дъб до 1000м. надморска височина
=букови – 1000-1500 м. нм височина
=следват смесени и иглолистни
! =за Странджа – източен бук
=лонгозни растения – увивни растения (р. Камчия; устията на
черноморските реки)
-иглолистни гори – до 2200 м.
! най-много има в Родопите
=бял бор, смърч, ела, черен бор
! =Славянка и Пирин – черна мура
! =Среден Пирин, Витоша, Средна Стара планина, Западни Родопи – бяла
мура
б) храстова растителност
- широколистни видове: люляк, драка, шипка, леска
- иглолистни видове: сибирска хвойна, черна боровинка, клек
! - Странджа – странджанска зеленика (вечнозелен храст)
в) тревиста растителност
- степна – Добруджа
- естествени ливади и пасища  пасищното животновъдство
Животински свят
1.Значение – за поддържане на екологичното равновесие и за запазване на
биологичното разнообразие
2.България попада в Палеарктичната зоогеографска област – на прехода
между Евро-Сибирската и Средиземноморската
а) Евро-Сибирската: Добруджа, Дунавска равнина, Предбалкан, Стара
планина, Средногорие, Рило-Родопския масив  дива свиня, вълк, лисица,
полска мишка, яребица, пъдпъдък, смок, гущер; сърна, кафява мечка, дива
котка, благороден елен, дива коза, скален орел
б) Средиземноморска подобласт – Струма, Места, Източни Родопи, Сакар,
Странджа, Горнотракийска низина
- гекон, жълтокоремен гущер, блатна костенурка, скорпион, сив хомяк
в) Ирано-Туранска подобласт: Добруджа
- степни видове – лалугер, хомяк, степен орел, лешояд, пор
3.Рибни ресурси на Черно море
4.Пещерна фауна – над 800 вида
5.Опазване на биоресурсите
- защитени територии – табл.2
- 5,3% от територията ни
Дунавска равнина
1. Географско положение и граници:
А)граници: Север-р. Дунав; Юг-Предбалкан; Запад-р.Тимок; Изток-Черно
море
Б)ширина:от 20км. на запад до 120км. на изток
В) дължина-480км
Г) средна надморска височина-178м; височината й нараства от север на юг
и от запад на изток
Д) площ-31хил.кв.км
Е ) острови – над 60 български острова ;Остров Белене-най-голям
български остров
2. Релеф – разнообразен
2.1. низини
А)крайбрежни низини: Видинска, Козлодуйска, Беленска, Бръшлянска и др.
2.2. хълмисто-равнинен и платовиден релеф
!Златии - плодородни низини ; Златията – между р. Цибрица и р. Огоста
2.3. плата
Б)плата: Шуменско, Лудогорско, Добруджанско, Лилякското (най-високо –
516м);
2.4. морфоструктура - Мизийска плоча .Формирането на релефа е
тясно свързан със седиментната покривка на Мизийската плоча: скална
основа – споени седиментни скали, които отгоре са покрити с льос
В) базалтови могили - 14 между Свищов и Сухидол;
Г) карстови форми: речни тераси,меандри,каньоновидни долини;
Д) речни тераси, меандри ( р. Янтра), каньоновидни долини (р. Русенски
Лом)
3.Подялба
А) Западна част
-между р.Тимок и р.Вит; най-ниска; асиметрични речни долини;
Б) Средна част:
-между р. Вит и р. Янтра; най-малка площ; льосови плата; Плевенски
височини; каньоновидни плочи;
14 базалтови могили ( между Свищов и Сухиндол)
В) Източна част:
-най-висока и най-обширна; Поповски, Разградски и Самуиловски височини;
Плата: Лудогорско, Добруджанско, Шуменско, Провадийско, Роякско;
Суходолия; пещера - Орловата чука;
! Побрежие -най-обширната крайбрежна низина
4.Полезни изкопаеми-седиментен произход - гипс,каолин, каменна сол,
варовици, кварцови пясъци, огнеупорни глини, нефт, природен газ и лигнитни
въглища
5.Климат-умерено-континентален
А) температура – (горещо лято, студена зима)
-средна Януарска температура (-1°,-3°С)
-средна Юлска температура (22°,23°С)
Б) валежи – между 500 и 600 мм; летен максимум и зимен минимум на
валежите
В) снежна покривка - дебела и трайна през зимата
Г) ветрове – преобладават запад, северозападни и североизточните ветрове;
основно идват от Атлантическият океан; фьон
6. Води
А) подземни:
- грунтови – главно по течните тераси на р. Дунав и другите по-големи реки
- карстови – Девненски карстови извори
- артезиански - Ломска депресия
Б) повърхностни:
-реки – водят началото си от Стара планина или Предбалкана и се вливат в
р. Дунав (без р. Искър - Рила); дъждовно-снежно подхранване; пролетно
пълноводие и лчтно-есенно маловодие;
!!! реки с карстово подхранване (равномерен режим на оттока)- р. Русенски
Лом, р. Девня
- езера – ез. Сребърна; язовири - ,,Горни Дъбник“, ,,Дреновец“, ,,Бели Лом“
7. Почви
А)черноземни →зърнени и технически култури
Б)сиви горски →трайни насаждения (лозя и овощия)
В)алувиални-ливадни-около реките →зеленчуци
8. Растителност:
А)стени – тревисти видове; Б)около реките- влаголюбиви видове (върба и
топола); В) дъбова растителност
9. Животински свят – водолюбиви и степни видове; риби; влечуги;
бозайници (видра, лалугер)и др.
10.Неблагоприятни природни явления – земетресения, свлачища,
наводнения, сухи ветрове(суховеи)
11. Защитени територия
А) три природни парка-„Шуменско плато“, „Русенски лом“ ‚ „Персина“;
Б) природни резервата : ,,Буката“, ,,Бели Лом“, ,,Китка“, ,,Милка“
Старопланинска област
1. Географско положение и граници:
А) почти по средата на България;
Б) запад – р. Тимок, изток- Черно море, север- Дунавска равнина, югЗадбалкански котловини;
В) съставена е от верижно разположени планински дялове и ридове,
разделени от седловини, проломи, долинни разширения и котловини
Г) дължина- 550км; ширина от 20 до 60 км.; площ – 25 хил. кв. км.
2. Релеф ( ниско-, средно-, и високопланински; свързан е със строежа на
Балканидите):
2.1 Предбалкан:
А) релеф – хълмисто - ридов и нископланински; средна надморска
височина 364м; котловинни и надлъжни долинни разширения
правилни гънки ( антиклинали и синклинали) разположени
успоредно една на друга; най-голяма гънкова структура Белоградчишката
антиклинала;
- инверсен (обърнат) релеф - в антиклиналите има негативни форми,
а в синклиналите – позитивни форми
- карстов релеф;
Б) подялба: Западна част (р. Тимок до река Малък Искър);
Средна част ( до Стара река); !Връх Васильов ( 1490м. )
Източна част – проломът на р. Камчия
В) пещери – Магурата, Леденика, Съева дупка, Бачо Киро
2.2 Главна старопланинска верига:
А) релеф : среднопланински релеф; гънкови, разломни и навлачни структури
Б) подялба:
- западна част- (от р. Тимок до Ботевградска котловина); Чипровска планина
- връх Миджур (2 168м)
- средна част- (до прохода Вратник); Калоферска планина - връх Ботев (2
376м)
- източна част- Сливенска планина - връх Българка (1 181м)
В) проломи: Искърски (70 км дължина) и Лудокамчийски; скални образувания:
Ритлите и Чудните скали
3. Полезни изкопаеми:
А) Предбалкан - въглища, природен газ и керамични глини (Троян)
Б) Стара планина- въглища, железни и медни руди, мрамор (Берковско)
4. Климат:
А) Предбалкан- умерено- континентален
Б) Стара планина- северни склонови- умерено континентален, южни склонове
- преходно континентален, над 1 000м надморска височина- планински климат;
- фьон (по северните склонове); бора (Сливен)
5. Води- областта е богата на водни ресурси
А) карстови извори- (Искрецки извори)
Б) минерални извори- (Вършец и Шипково)
В) Райско пръскало – най-високият водопад в България (124м)
6. Почви- височинно зониране
А) Предбалкан- сиви горски,кафяви горски, алувиално- ливадни, хумусно карбонатни
Б) Стара планина- кафяви горски, тъмно цветни, планинско – ливадни и канелени
горски (само по южните склонове)
7.Растителност – широколистна горска, влоголюбива край реките;
! Берковска планина- естествена вековна гора от обикновен кестен
8. Животински свят – евро-сибирски видове
9. Природноресурсен потенциал – дърводобив, туризъм, трайни насаждения,
фуражни култури, животновъдство
10. Защитени територии: А) национален парк – ,,Централен Балкан“
Б) три природни парка - ,,Врачански Балкан“;
,,Българка“; ,,Сините камъни“;
В) резервати: ,,Чупрене; Врачански карст, Боатин, Царичина,
Джендема, Стенето, Соколна.
Краищенско - Средногорска област
Задбалкански котловини
1.Географско положение и граници : разположени са между Стара планина и
Средногорието; включват се 12 котловини
А) Западни (високи) котловин: Бурелска, Софийска, Саранска, Камарска,
Златишко-Пирдопска;
Б) Източни (ниски) котловини: Карловска, Казанлъшка, Твърдишка ( вкл.
Шивачевска), Сливенска, Карнобатска, Айтоска.
2. Релеф –
А) в котловините се разграничават оградни склонове, подножие и
котловинно дъно
- оградните склонове са части от релефа на планините ;
- в подножията са образувани наносни конуси
- котловинното дъно: заторени; широко отворени; ако е плоско се нарича
котловинно поле; има и вътрешнокотловинни възвишения
! котловинните дъна се отводняват от протичащите реки
Б) котловините се отделят една от друга чрез напречни ридове (прагове;
хорст): Козница (между Златишко-Пирдопската и Карловската котловина),
Гълъбец ( между Камарската и Златишко-Пирдопската), Межденик, Стражата
Б) котловините са формирани върху грабени, отделени от хорстове
В) най-голяма по площ е Софийската котловина,; отводнява се от р.Искър; в
нея са акумулирани грунтови води; сеизмична зона.
3. Полезни изкопаеми : лигнитни и кафяви въглища ; инертни материали
4. Климат
А)западните котловини - умерено-континентален ;
Б)източните котловини - преходно-континентален;
- силен, студен поривист вятър –бора в Сливенска котловина;
- фьон – топъл вятър по северните склонове на Витоша и Средна гора
5. Води:
А) реки : р. Искър, р.Тополница, р.Стряма, р.Тунджа;
Б) подземни води (богати на подземни води) :
- грунтови (акумулирани в наносните конуси и речните тераси)
- карстови (р. Блато има карстово подхранване)
- минерални: Горна Баня, Княжево, Овча купел, Панчарево, гр.Баня, Павел баня,
Сливенски минерални бани
В) язовири :Копринка, Жребчево.
6. Почви:
А) алувиално-ливадни ( по речните тераси)
Б) смолници
В) делувиални (в подножията на планините)
Г) канелени
7. Растителност : дъб (в миналото), сега-обработваеми земи.
8. Животински свят – евросибирски и средиземноморски видове
9. Стопанска оценка: зърнопроизводство ,етеричномаслени култури,
лозарство, овощарство, балнеолечение.
10. Защитени територии
А) защитени местности: Алдомировско блато ( водоплаващи птици и рибна
фауна); Ветрената курия ( Казанлъшка котловина – опазване на вековна
дъбова гора)
Б) природни забележителности – Кътинските пирамиди (северно от София)
Средногорие
1. Географско положение и граници – разположено е между
Задбалканските котловини, Краището, Рила и Тракийско-Странджанската
област.
2. Релеф – състои се от планини, възвишения, седловини, речни долини и
котловини.
- морфоструктура- Балканиди;
3. Подялба: фиг.1/ 68
А) Витошко Средногорие ( до долината на р. Искър): Завалска, Вискяр,
Люлин, Витоша
( Черни връх - 2290м.), Плана;
! Витоша – хорст; каменни реки;
! Духлата-най - дългата пещера в България ( 18 км.; седем етажа; 6
подземни реки; малки езерца)
Б) Средна гора:
- Ихтиманска Средна гора (р. Искър – р.Тополница)
- Същинска Средна гора (р. Тополница – р. Стряма)
! връх Богдан (1604м.)
- Сърнена Средна гора ( р. Стряма-р. Тунджа)
! връх Братан (1236м.)
В) Бакаджишко-Хисарско Средногорие
4. Полезни изкопаеми:
А) медни руди – Панагюрски басейн
Б) лигнитни въглища – с. Габра
В) барит - Старозагорско
5. Климат:
А) планински (над 1000м. нм.в.)– Витоша и Същинска Средна гора
Б) умереноконтинентален – Витошко и Ихтиманско Средногорие
В) преходно-континентален – Сърнена Средна гора , Бакаджиците и
Хисар.
! Витоша - фьон
6. Води:
А) реки: р.Струма, р. Искър, р. Тополница, Луда Яна, Пясъчник, Сазлийка,
Блатница
Б) подземни води: грунтови, карстови, минерални ( Хисарски,
Стрелчански, Старозагорски)
В) язовири -,,Пасарел“, ,,Панчарево“, ,,Топлоница“, ,,Пясъчник“, ,,Чаталка“.
7. Почви
А) канелени горски – нископланински пояс
Б) кафяви горски почви - среднопланински пояс
В) тъмноцветни планинско-горски и планинско-ливадни; торфеноблатни - Витоша
Г) азонални: алувиални ( около реките), делувиални (в подножията),
хумусно-карбонатни
( на варовити терени)
8. Растителност - височинно зонирана
А) дъбово-габърова –до 900 -1000м.
Б) буков пояс – 1000-1500м.
В) иглолистни гори – до 1800- 1900м (смърч, бял бор); субалпийски
храсти и треви→Витоша
!!! Витоша – установени са над 1800 вида растения, от които 50 вида
са включени в Червената книга.
9. Животински свят – евро - сибирски и средноевропейски видове
10. Природноресурсен потенциал (ПРП): добив на медни руди; горски, водни
и туристически ресурси; термоминералните води →балнеолечебено дело
и отдих
11. Защитени територии : Природен парк ,,Витоша“ – най-рано създаденият
в България,но и на Балканския п-в. На негова територия се намират
природните резервати ,,Торфено бранище“ и ,,Бистришко бранище“
Краище
1. Географско положение и граници:
- разположено е в западната част на България;
- на североизток и изток - Витошко и Ихтиманско Средногорие;
- юг - Осоговска планина и Рила
2. Релеф – планинско - котловинен - мозайка от планински и котловинни
редици
- морфоструктура- Краищиди (тя има сложен блоково-разломен и гънков
строеж);
- по потъналите блокове се формират котловините, а по издигнатите –
планините;
- 65% от площта му е в нископланинския пояс; над 20 планини;
проломи – по р. Струма: --Скрински , Кочериновски , Земенски ,Кракра
- по разломните линии →минерални извори
- карстови форми – кари, въртопи, пещери;
- наносни конуси ( в подножието на планините), речни тераси, свлачищни
процеси
3. Подялба: фиг.1/ 73
А) 2 планински редици :
- Руйско-Верилска: Кървав камък, Руй, Стража, Любаш, Голо
бърдо,Верила.
- Милевско-Конявска: Милевска, Лисец, Земенска, Конявска; Земенски
пролом; водопад Скакавица
Б) 3 котловинни редици:
-Трънско-Пернишка: Трънска, Брезнишка и Пернишка котловина;
! Трънската котловина се отводнява от р. Ерма→ждрело
! Между Брезнишка и Пернишка котловина – пролома Кракра
- Дивлянско –Радомирска; Чардакски пролом
- Каменишко-Долнобанска: Каменишка, Кюстендилска, Дупнишка,
Самоковска, Долнобанска
4. Полезни изкопаеми:
А) кафяви въглища – Пернишки и Бобовдолски басейн; лигнитни въглища
– Кюстендилски б-н;
Б) злато- Трън и Брезник;
В) нерудни: варовици, керамични глини, скално-облицовъчни материали
5. Климат:
А) умереноконтинентален – по-голямата част от Краището
Б) преходно-континентален – Кюстендилска и Дупнишка котловина
В) планински –над 1000-1200м.
6. Води:
А) реки: р.Струма, р. Марица, р. Искър, р. Ерма
Б) подземни води: грунтови; !!! Краището е богато на карстови и
термоминерални води (Сапарева баня – най-горещия
гейзер на
Балканския п-в - 101⁰ С, Кюстендил – 73⁰ С, Невестино, Долна баня)
В) язовири -,,Пчелина“, ,,Дяково“, ,,Искър“.
7. Почви
А) смолници – Пернишка и Радомирска котловина
Б) канелени горски – най-широко разпостранени
В) кафяви планинско-горски почви
Г) азонални: алувиални ( около реките), делувиални (в подножията),
хумусно-карбонатни
8. Растителност:
А) влаголюбива – около реките (върба , елша);
Б) дъбово-габърова;
В) буков пояс
9. Животински свят – палеоарктични, евро - сибирски и средноевропейски
видове
10. Природноресурсен потенциал (ПРП): овощарство, енергетика,
строителни материали, пасищно животновъдство, минерални води
→балнеолечебен туризъм
11. Защитени територии : Резерват ,,Острица“; Скакавишки водопад;
Земенски пролом; вековни секвои - южно от Кюстендил
Тракийско-Странджанска област
1. Географско положение и граници:
областта заема югоизточната част на страната;
разположена е между Средногорието на север, Родопите на юг и
Черно море на изток;
- обхваща: Горнотракийска низина (ГТН), Хасковска хълмиста земя,
Ямболско и Елховско поле, Светиилийски, Манастирски и Дервентски
възвишения, Странджа и Сакар.
Релеф – преобладава низинен и хълмист; нископланински
А) тектонски понижения: ГТН (грабен), Ямболско и Елховско поле;
Б) Сакар – масивна планина с гранитно ядро;
В) Странджа – гънковонавлачен строеж; карст
Подялба – 2 подобласти: фиг.1/ 79
А) Тракийско-Тунджанска подобласт
- ГТН е най-голямата низина в България; 6 хил.кв.км.; ср. нм. в. – 165м.
- Чирпанските възвишения я разделят на Пловдивско-Пазарджишко и
Старозагорско поле
Б) Сакаро-Странджанска подобласт
Полезни изкопаеми:
А) лигнитни въглища – Марица-изток;
Б) медна руда, молибден и злато- Светиилийски възвишения;
В) Странджа – медни, полиметални и титаново - железни руди
Г) Сакар – оловно-цинкова руда, барит, мрамор
Климат:
А) преходно-континентален – ГТН и Ямболско поле
Б) континентално-средиземноморски –Сакар, Странджа , Хасковска
хълмиста земя и Елховско поле
! ,,валежна сянка“-северното подножие на Родопите
Води – областта е богата на водни ресурси:
А) реки:, р. Тунджа, р. Марица – с притоците си: Чепинска, Въча,
Чепеларска, Тополница, Стряма, Сазлийка
Б) подземни води:
- грунтови (!!! В областта се намират най-големите запаси ) ;
- напорни води
- карстови – Странджа
- термоминерални – гр. Меричлери
В) язовири -,,Тракиец“, ,,Розов кладенец“, ,,Овчарица“, ,,Малко Шарково“.
Почви
А) смолници – Старозагорско, Ямболско и Елховско поле
Б) канелени -подножията на оградните планини, Сакар и Странджа
В) азонални: алувиални ( около реките), делувиални (в подножието на
Родопите), хумусно-карбонатни;
!!! жълтоземи – долината на р. Велека / Странджа
Растителност:
А) влаголюбива – около реките (върба , елша);
-
2.
3.
4.
5.
6.
7.
8.
Б) Странджа – запазена естествена растителност; листопадни и
вечнозелени видове(1666 вида висши растения; 64 ендемитни и 56
реликтни видове – съхранили се по време на ледниковия период );
източен бук, странджанска зеленика, понтийско бясно дърво,
лавровишная и др.
В) буков пояс
9. Животински свят - евро - сибирски и средноевропейски видове и
средиземноморски видове
10. Природноресурсен
потенциал
(ПРП):
земеделие, въгледобив,
енергетика, туризъм
11. Защитени територии : ПП ,,Странджа“ – най-голямата защитена
територия в страната; В границите му има 5 природни резервата:
,,Витаново“, ,,Узунбоджак“, ,,Средока“, ,,Тисовица“ и ,,Силкосия“ (първият
обявен резерват в страната ни 1933г.)
Рило-Родопска област
Осоговско-Беласишка планинска редица и долината на Средна Струма
1. Географско положение и граници
- намира се в западната част на Рило-Родопската област;
- на юг от Краището; на запад от Рила и Пирин.
2. Релеф
А) морфоструктура - Рило-Родопски масив
Б) състои се от Осоговско-Беласишките планини – издигнати
блокове (хорстове);
между тях има разломи: Струмска разломна зона и долината на р.
Струмешница ( грабен)
! В местата, където се пресичат разломите се отчита висока сеизмична
активност
В) Долината на Средна Струма - разположена е между ОсоговскоБеласишката планинска редица на запад и Рила, Пирин и Славянка на
изток;
- образуване - потънали грабени, изпълнен с морски и речно-езерни
седименти и въглища
Г) ОБПЛ включва планините: Осоговска, Влахина, Малешевска,
Огражден и Беласица
- релеф – ниско- и среднопланински;
- Осоговската планина е най-висока – връх Руен (2251м.)
- Влахина - в. Кадийца (1924м.)
- Малешевска - в. Ильов (1803 м.)
- Огражден – в. Огражденец (1748м.)
- Беласица – в. Радомир (2029м.); при в. Тумба (188м.) се събират
трите граници ……
3.
4.
5.
6.
7.
8.
9.
Д) Средното поречие на Струма: Кочериновски пролом,
Благоевградска котловина, Орановски пролом, Симитлийска
котловина, Кресненски пролом, Санданско-Петричко поле; изгаснал
вулкан Кожух; Рупелски пролом.
Полезни изкопаеми:
А) лигнитни (Симитлийски басейн) и кафяви (Пирински басейн) въглища
Б) оловно-цинкова руда – Осоговски руден басейн
В) слюда – Благоевградско; флуорит – с. Палат (Огражден)
Климат:
А) планински (над 1000м. нм.в.);
Б) преходноконтинентален – на север
от Кресненския пролом
В) континентално-средиземноморски – на юг от Кресненския пролом;
!Беласица - фьон.
Води:
А) реки: р.Струма и притоците й
Б) подземни води – в наносните конуси и котловините; карстови – във
Влахина; термоминерални
( с. Долно Осеново и с. Крупник, край гр. Кресна; в Санданско-Петричкото
поле - при Рупите, гр. Сандански , с. Марикостиново)
Почви – височинна зоналност
А) канелени горски – нископланински пояс (700-900м.)
Б) кафяви планинско-горски почви - среднопланински пояс (800-1500м.)
В) тъмноцветни планинско-горски и планинско-ливадни;
Г) азонални: алувиални ( около реките), делувиални (в подножията на
планините)
Растителност - височинно зонирана
А) дъбово-габърова: вечнозелен дъб – пърнар; чинари; питомен
кестен (по северните склонове на Беласица); Б) буков пояс;
В)
естествени иглолистни гори – бял бор и ела
Природноресурсен потенциал (ПРП): лозарство, овощарство, ранни
зеленчуци, топлолюбиви култури ( бадем, фъстъци, смокини),;
термоминералните води →балнеолечебен туризъм; рафтинг
( р. Струма – Кресненско дефиле)
Защитени територии : Природен парк ,,Беласица“ ( вековни гори от бук и
кестен, чинари); природни резервати: ,,Тисата“ ,
,,Църната гора“,
,,Соколата“.
РИЛА, ПИРИН И ДОЛИНАТА НА РЕКА МЕСТА
1. Географско положение и граници
- Разположени са между долината на р. Средна Струма и Западните
Родопи;
- На север - Краището и Ихтиманска Средна гора; на Юг – държавната
граница;
А) Рила – най-високата планина в България и на Балканския п-в !!!
- в нея се издигат 33 върха с надморска височина 2600 м.;
- средна надморска височина 1487 м.;
- площ 2,6 хил. кв.км.;
- съседни котловини: Долнобанска, Самоковска, Дупнишка – на север;
на юг – Благоевградска и Разложка;
- посредством седловини се свързва със съседните планини:
*с Верила - чрез Клисурската седловина;
* с Ихтиманското Средногорие – Боровецката седловина;
* с Родопите – чрез Юндола и Аврамова седловина;
* с Пирин – Предела.
Б) Пирин:
- издига се между долините на Струма и Места;
- 32 върха с височина над 2600 м.
- средна надморска височина 1033 м.;
- 1,2 хил.кв.км.площ;
- на юг чрез Парилската седловина се свързва с граничната планина
Славянка
В) долината на р. Места се простира между Пирин, Рила и Западни
Родопи
- северната й част е заета от – Разложка котловина ( грабен)
- в южна й част се намира - Гоцеделчевска котловина ( грабен)
- между двете котловини се намира пролома Момина клисура (
между Пирин и родопския рид Дъбраш)
2. Релеф
А) Рила – блоково-разломен строеж ( високо издигнат блок в земната
кора, ограничен от разломи, отделящи го от съседните грабени );
- радиални разломи→долините на рилските реки;
- изградена е от гранити, гнайси и шисти
Б) Пирин – високо издигнат блок в земната кора – хорст
- в централните части на планината гранитите се разкриват на
повърхността;
- върху мрамори са оформени най-високите върхове
3. Подялба
3.1.
Рила – 4 дяла: фиг.1/90
А) дялове:
- северозападен ( Мальовишки)
- централен ( Скакавишки); най-малък и труднодостъпен (алпийски релеф)
- югозападен ( Капатнишки)
- източен (Мусаленски); най-голям и най-висок ; връх Мусала 2925м.
Б) екзарационни (ледникови) форми: циркуси/ циркусни
езера, коритовидни долини, карлинги (остри пирамидални върхове)
В) акумулативни форми (морени).
Г) Стобските пирамиди
3.2. Пирин – 3 части; фиг.2/ 91
А) Северен – най-висок (връх Вихрен 2914 м) и най-голям по площ;
между седловините Предела и Тодорова поляна; ледникови форми
Б) Среден – най-нисък; връх Орелек 2099м.; между седловините Тодорова
поляна и Попови ливади
В) Южен – връх Ушите 1978м.; Мелнишки пирамиди; водопад Попина
лъка
3.3. планината Славянка (на юг от Пирин)
4. Полезни изкопаеми – областта е бедна на полезни изкопаеми
А) лигнитни въглища – Разложка и Гоцеделчевска котловина;
Б) висококачествени мрамори – с. Илинденци (югозападен Пирин)
5. Климат
А) планински:
- температури: !!! най-топъл месец август, а не юли
- валежи: Рила- максимум – юли, минимум – февруари; Пирин –
максимум – ноември- декември и минимум – август; количество на
валежите 1100-1400мм.
- снежната покривка се задържа 6-8 месеца; лавини
Б) бурни ветрове 100 км/час; посока – запад-свеврозапад; фьон;
6. Води –
!!! Рила е богата на водни ресурси; голям хидроенергиен потенциал
- язовири ,,Бели Искър“, ,,Белмекен“, ,,Чаира“, ,,Калин“ ; каскада:
Белмекен-Сестримо-Чаира
А) реки – Искър, Места, Марица, леви притоци на Струма
Б) ледникови езера- в Рила -230 (най-голямо по площ – Смрадливото;
най- дълбокото – Окото (38м) и в Пирин-186 ( най-голямото Поповото)
В) минерални извори - гр. Добринище, с. Огняново
7. Почви
А) височинно зонирани: кафяви, тъмноцветни и планинско ливадни;
Б) в по-ниските части канелени горски почви; алувиално-ливадни
В) хумусно-карбонатни – мраморните терени на Пирин
8. Растителност - височинни пояси:
А) широколистни гори (дъбови - до 1000м и букови – до 1500м);
Б) иглолистен пояс - до 1900-2000м. (бял бор, смърч, бяла мура, ела);
Северен Пирин и Славянкачерна мура
В) субалпийски храсти – до 2500м. (клек, сибирска хвойна, черна
боровинка)
Г) над 2500м – алпийска тревна растителност
!!! Ендемити _ еделвайс; Байкушевата мура – най-старото иглолистно дърво
в България(над 1300г.)
! Южен Пирин и Славянка- чинар, кестен, вечнозелен дъб (пърнар)
9. Животински свят - …. пъстърва
10.ПРП - водни, горски и туристически ресурси (зимни спортове – Боровец,
Паничище; Банско)
11. Защитени територии
А) национален парк: ,,Рила“ и ,,Пирин“
Б) природен парк ,,Рилски манастир“
РОДОПИ
1. Географско положение и граници – заемат източната част на РилоРодопската област; на Север – ГТН, Югоизток и Юг – Долнотракийска
низина; Запад – долината на р. Места
- Обща площ 18 000 кв.км. (14,7 в България)
2. Релеф – сложен блоково-разломен строеж;
- морфоструктура- Рило-Родопски масив.
3. Подялба: фиг.1/ 95
А) Западни Родопи – по-високи; 50% - среднопланински пояс; 9 върха
– над 2000м.;
две
части:
Дъбрашко-Баташка
(в.Сюткя
2186м)
и
Переликско_Преспанска ( Голям Перелик 2191м);
- ! Буйновско и Триградско ждрело;
- пещери – Снежанка, Ягодинска;
- Чудните мостове
Б) Източни Родопи – хълмист и нископланински релеф; средна
надморска височина 329м;
- ридове: Гюмюрджински снежник (в. Вейката 1463м), Мъгленик, Жълти
дял, Стръмни рид, Сърта;
- р. Арда – поредица от дълбоки проломи;
- скални образувания _ Каменната сватба, Каненните гъби ; Пещерата
Утробата; древни светилища – Перперикон, Татул, Глухите камъни.
4. Полезни изкопаеми – богати на рудни и нерудни
А) оловно-цинкови и полиметални руди; мед, пирит, злато, сребро
Б) волфрам - Велинградско
В) нерудни – мрамор, базалт, слюда, талк, барит, кварц, графит, зеолит,
трас, перлит.
5. Климат:
А) Западни Родопи - планински ; снежна покривка 3-6 месеца; максимум
на валежите пролетта;
Б) Източни Родопи – на север от р. Арда – преходно-континентален; на юг
от р. Арда – континентално-средиземноморски;
- зимен максимум на валежите (!!! предимно от дъжд)
!!! станция Чакаларово 1200 мм годишна сума на валежите
! фьон
6. Води:
А) реки: Доспат, Чепинска, Въча, Чепеларска, Арда
Б) богати са на подземни води: карстови ( Клептуза, Три водици, 40 –те
карстови извори), минерални
В) язовири -,,Въча“ (най-висока язовирна стена 145м), ,,Батак“,
,,Кърджали“, ,,Студен кладенец“, ,,Ивайловград“ ( най-дългият в страната –
30км.), ,,Голям Беглик“, ,,Доспат“, ,,Широка поляна“.
7. Почви
А) Западни Родопи: канелени горски, кафяви горски почви, тъмноцветни
планинско-горски и планинско-ливадни
Б) Източни Родопи: канелени горски и алувиални; !!! развитие на ерозията
8. Растителност - височинно зонирана; 80% от иглолистните гори в
България
9. Животински свят – средноевропейски и средиземноморски видове
(египетски лешояд, скален орел)
10. ПРП:
рудодобив
и
цветна
металургия,
дърводобив
и
дървообработване, ВЕЦ, лозя, ориенталски тютюн, туризъм –
Пампорово, Чепеларе, Велинград
11. Защитени територии :
8 природни резервата:
,,Сосковчето“,
,,Кастраклий“, ,,Беглика“, ,,Купена“, ,,Червената стена“ и др.; защитени
територии - ,,Триградското ждрело“, ,,Клептуза“, ,,Широка поляна“.
ЧЕРНО МОРЕ. БЪЛГАРСКО ЧЕРНОМОРСКО КРАЙБРЕЖИЕ
ЧЕРНО МОРЕ
1. Географско положение - Черно море е междуконтинентално море разположено е между ЮИ част на Европа и п-в Мала Азия
2. Граници – фиг. 1/ 102
3. Основни характеристики:
А) Площ на акваторията – 423 000 кв.км.
Б) Обем на водата – 550 000 куб.км.
В) Средна ( 1240 м) и максимална ( 2212 м) дълбочина
4. Подводен релеф – състои се от 4 дълбочинни зони: фиг.2/102
А) шелф – слабо наклонена плитководна част до 100-160м дълбочина;
заема ¼ от подводния релеф
Б) континентален склон – на дълбочина до 1800м; разчленен релеф от
подводни каньони и потопени речни долини
В) континентално подножие – до 2000 м дълбочина
Г) дълбоководна зона – под 2000 м; 1/3 от подводния релеф
5. Произход - голяма депресия в земната кора, потънала между
Източноевропейската платформа от север и нагънатите планински
системи от юг.
6. Климатични и хидроложки особености
А) средна годишна температура на повърхността на водата – 13⁰ С;
минимум – февруари, максимум - август
Б) на дълбочина 150-200 м Т⁰ през цялата година е постоянна – около 9⁰
С
В) ЧМ има положителен воден баланс – притокът на води в него е поголям от разхода →ниска соленост 18 ‰
7. Биоразнообразие – малко ( ниска соленост и наличие на кислород само в
повърхностния слой); 3 вида бозайници, 180 вида риби, 1500 вида
безгръбначни
8. Екологични проблеми - пристанищни градове с много предприятия,
замърсяващи морските води.
БЪЛГАРСКО ЧЕРНОМОРСКО КРАЙБРЕЖИЕ
1. Географско положение и граници - областта заема тясна ивица,
простираща се от север на юг в най-източната част на България; дължина
378 км., ширина 30-50 км.
А) брегова линия – слабо разчленена; Бургаски и Варненски залив;
носове: Калиакра, Емине, Маслен нос
Б) около 10 острова (носещи имената на светци) ; най-голям Св. Иван
В) тъмноцветни планинско-горски и планинско-ливадни; торфеноблатни - Витоша
Г) азонални: алувиални ( около реките), делувиални (в подножията),
хумусно-карбонатни
( на варовити терени)
2. Релеф
А) стръмни брегове
Б) свлачища – предимно северното крайбрежие ( между Балчик и Варна)
В) абразионни (морски) тераси
Г) плажови ивици - заемат 1/3 от дължината на брега
Д) потопени речни устия
Е) лимани ( заливане на речните устия с морски води)
Ж) пясъчни коси (преграждат речните устия и ги превръщат в лагунни
езера – Шабленско, Дуранкулашко)
3. Подялба – 3 части
А) Северна подобласт – на юг достига до Камчийска планина; включва:
- най-източните части на Дунавска равнина, Франгенско и Авренско плато
и долината на р. Камчия;
- Варненско и Белославско езеро;
- реки: Батова, Провадийска, Камчия
Б) Средна подобласт – обхваща най-източните части на Стара планина
(Камчийска, Еминска и Айтоска планина)
В) Южна подобласт – Бургаска низина, Странджа;
- реки: Айтоска, Средецка, Русокастренска, Факийска ( в Бургаския
залив ) и Ропотамо, Велека, Дяволска, Резовска ( по странджанското
крайбрежие)
- езера: Бургаско и Мандренско
4. Полезни изкопаеми
А) въглища: черни ( Добруджански басейн ), кафяви (Бургаски басейн)
Б) природен газ – шелфа на ЧМ (Каварна, Калиакра)
В) манганова руда – Оброчище, Игнатиево; медна руда - южното
Черноморие (Медни рид, Росен, Върли бряг, Зидарово)
Г) нерудни полезни изкопаеми 5. Климат –
А) морето оказва смекчаващо влияние- летните температури са пониски, зимните по-високи; по-малка годишна температурна амплитуда
Б) температурите и валежите се увеличават от север на юг
В) бриз - морски вятър (дневен – духа от морето към сушата и нощен- от
сушата към морето)
6. Води:
А) реки
Б) езера – лимани и лагуни ( Дуранкулашко, Шабленско, Алепу,
Стомопло, Аркутино)
В) карстови подземни води ( Добруджанско крайбрежие), артезиански
(Варненска депресия), термоминерални
7. Почви –
А) зонални - от север на юг се редуват: черноземи, сиви и канелени горски,
смолници ( Бургаска низина) и жълтоземи (Странджанско крайбрежие)
Б) азонални: алувиални, хумусно-карбонатни и засолени
8. Растителност
!!! лонгозни гори ( увивни растения) – Камчия, Велека, Батова, Ропотамо
- пясъчна лилия- Созопол; защитен вид
- - в заблатените места- водна лилия
9. Животински свят
!!! Виа Понтика – един от главните пътища на мигриращи птици ( бял
щъркел, розов пеликан, корморан, жерав, царски орел, египетски и
белоглав лешояд);
- нутрия, видри, чапли, гмурци и др. ; в езерата- риба
10. ПРП – природно – рекреационни ресурси, добив на манганова руда,
биоресурси в Черно море, туризъм, добив на сол и риболов.
11. Защитени територии
А) природни паркове: ,,Златни пясъци“, ,,Странджа“
Б) резервати: ,,Камчия“, ,,Калиакра“, ,,Ропотамо“
БРОЙ, РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ И ДВИЖЕНИЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО
1. Брой на населението – фиг.1/112
А) първото преброяване – 1887г. – 3,1 млн. д.
Б) предпоследно преброяване -2011г. – 7,3 млн. д.
В) 2018г. – 6,9 млн.д.
Г) най-голям брой – 1985г. – 8,9 млн.д.
!!! Очаква се тенденцията за намаляване на населението да продължи.
2050г. – 5,8 млн.д.; 2070г. – 5,1 млн.д.
2. Географска гъстота - 63 д/кв. км.
А) най – висока е била 81 д/кв.км.
Б) най-гъсто населени са: София-град, Пловдив, Варна
В) най-ниска гъстота: планинските и крайграничните райони – под 10
д/кв.км.
Г) в градовете живее 73,5% (5 млн. д.) от населението на страната, а в
селата 26,5%
3. Естествено движение на населението – смяната на поколенията;
характеризира се с показателите раждаемост, смъртност и естествен
прираст
! Формира жизнения и трудовия потенциал на обществото
А) раждаемост – 9‰
- след Освобождението до 1912г. – над 40‰ (висока);
- в периода на войните – 17‰;
- след ВСВ - 24‰;
- от средата на 70-те години на 20 век започва да намалява – 8-9‰
Б) смъртност
- при мъжете 16,5‰, при жените 14,‰;
- коефициент на смъртност: в селата – 22‰, в градовете 13,2‰;
- разграничават се обща ( 15,5‰) и детска смъртност (! Тя е показател за
жизненото равнище на населението)
В) естествен прираст на населението (– 6.5‰) .
4. Механично движение на населението (миграции)
А) вътрешни - основните миграционни потоци са от малките към поголемите градове и от селата към градовете;
Б) външни
!!! Високият % на хора напускащи страната, влияе отрицателно на
възрастовата структура и възпроизводството на населението
5. Проблеми на българското население - ниска раждаемост, емиграция,
застаряване на населението; обезлюдяването ( концентриране на
населението в големите градове и бързото му намаляване в по-малките
населени места)
!!! Населението на България намалява по 2 причини: 1/3 от това се дължи
на емиграцията и 2/3 на – отрицателен естествен прираст.
СТРУКТУРА НА НАСЕЛЕНИЕТО
1. Структура на населението- подреждане на населението по
определени показатели/ характеристики: пол, възраст, образование,
брачен статус, етнос, религия и др.
2. Полово-възрастова структура на населението на България – фиг.
1/116
А) полова структура – в България е по –голям броят на жените спрямо
този на мъжете - 51,5%:48,5%;
- броят на мъжете преобладава във възрастите до 53г. ; над тази
възраст се увеличава броят и относителният дял на жените
Б) възрастова структура – оказва влияние върху възпроизводството
на населението, качеството и броя на трудовите ресурси
- 0-14 г. – 14% от населението на страната ( в началото на 20 век е било
40%)
- над 65г. – 21% ( жени- 24,4%; мъже -17,4% )
! Тези данни показват бързи темпове на застаряване на
населението
- с най-висок % застаряло население се отличават областите Видин
(29%), Габрово( 28%), Кюстендил (27%) и Ловеч ( 26,6%);
- в планинските и погранични райони се наблюдава обезлюдяване (
депопулация ) – фиг.2/116
3. Брачна структура - фиг.3/117
А) 2017г.- коефициентът на брачност е 4‰;
Б) в последните години се наблюдава тенденция на:
- намаляване на броя на сключените бракове ( съвместно
съжителство – без брак )
- увеличаване на средната възраст за сключване на първи брак (
мъже – 31г., жени – 28г.);
- увеличаване на броя на разводите
4. Етническа структура
А) българи – 5,6 млн.д. (84,4%); българската етническа структура
преобладава във всички области с изключение на областите Кърджали
и Разград (преобладава турския етнос)
Б) турска етническа група – 8,8% ; големи групи от този етнос живеят
и в областите Търговище, Шумен, Силистра, Добрич, Русе, Бургас
В) ромски етнос – 4,9%; най-голям е делът му в областите Монтана,
Сливен, Добрич, Ямбол
Г) други етноси – руснаци, арменци, власи, гърци, евреи
! В градовете живее 77,5% от българския етнос, 37,7% от турския и
55,4% от ромския етнос.
! Зад границите на България живеят много българи - ………
5. Религиозна структура
А) източноправославни християни – 76%; католици – 0,8%; протестанти
– 1,1%
Б) мюсюлмани – над 10%
6. Разпределение на населението по местоживеене
А) дял на градското население - 74% ( в началото на 20 век е едва
40%)
Б) 6 града с население над 100 000 души (София, Пловдив, Варна,
Бургас, Русе, Стара Загора) → в тях живее около 34% от населението
на страната
7. Образователна структура
- тенденция на увеличаване на броя и дела на населението с висше
и средно образование – над 63% от населението на страната;
- грамотността на населението е 98%;
- в градовете хората със средно образование са около 72% , а в
селата около 40%;
- жените с висше образование са 22%, а мъжете – 17%;
- деца от 7 до 15г. , които не учат: ромски етнос-23%, турски – 12%,
български – 5,6%.
8. Трудови ресурси – онази част от населението, която има
психически и физически възможности да полага труд, т.е. да
създава материални и духовни ценности. Обхващат хората в
трудоспособна възраст, без инвалидите в най-тежките групи, лишените
от трудоспособност и работещите в над- и подтрудоспособна възраст
9. Работна сила – лицата на 15 и повече години, които работят или
предлагат труда си на трудовия пазар. Включва заети и безработни.
- Работната сила в България е над 3,3 млн.д.
- Коефициентът на безработица е 5,5% ( от безработните лица 60%
са мъже и 40% жени);
- От безработните най-малък е делът на тези с висше образование
- В зависимост от възрастта населението може да се раздели на 3
групи: подтрудоспособно (0-15г.), трудоспособно (от 16г. до горната
граница за пенсиониране) и надтрудоспособно.
География на селищата в България
1. Възникване и развитие на селищата в България
А) първите селища възникват по долините на реките Искър, Янтра,
Русенски Лом;
Б) селищната мрежа получава силно развитие през VI век пр. Хр. –
развитие на земеделието в Тракия; II хил.пр. Христа възникват София
(Сердика), Пловдив (Пулпудева), Стара Загора (Верея), Ямбол
(Кабиле), Кюстендил (Пауталия);
В) VIII-VII век пр. Хр. По черноморското крайбрежие се появяват
гръцки колонии-Варна (Одесос), Несебър (Месембрия), Созопол
(Аполония), Поморие (Анхиало), Царево (Василико)
Г) през II век пр. Хр. римляните основават селища по поречието на р.
Дунав и Старопланинските проходи-Силистра (Дуросторум), Русе
(Сексагинта Приста), Свищов ( Нове), Видин (Бонония), Разград
(Абритус), Монтана (Монтанезиум), Стара Загора (Августа Траяна)
2.
3.
4.
5.
Д) след основаването на Българската държава - Плиска, Велики
Преслав, Шумен;
Е) Втора българска държава- Търново, Карвуна, Кракра
Ж) османско владичество - развиват се занаятчийските центрове
Трявна, Габрово, Котел, Копривщица, Елена, Сливен, Самоков
Фактори за развитие на селищата:
А) географското положение
Б) природни: релеф, полезни изкопаеми ( Перник, Бобов дол),
минерални извори ( Хисар, Кюстендил, Сандански), реките и
климатичните условия
В) демографски ( миграции, възпроизводство), политически, стопански
Видове селища
А) според географското положение: морски, речни, планински;
Б) според броя на жителите: големи, средни и малки;
В) според времето на възникване: тракийски, гръцки, римски, български
и др.;
Г) според административните функции: столица, областни и общински
центрове, кметства
Типове селища – села и градове
А) села (населението е заето основно със земеделие)
- в миналото най-големите са били в Дунавската и Горнотракийската
равнина (земеделие);
- сега по-големите села са около София – с. Лозен, с. Казичене, с.
Бистрица, с. Владая;
- други големи - с. Айдемир и Калипетрово (Силистра), с. Драгиново
(Велинград), с. Мало Конаре и Цалапица (Пловдив), с. Розино
(Карлово)
Б) градове – купни селища, жителите на които са заети главно в
промишлеността, търговията, обслужването, управлението,
науката и културата
- класифицират се по различни признаци: по брой на жителите
(Мелник-най-малък град), по местоположение, по изпълняваните
функции (столични, промишлени, транспортни), по надморска височина
(Доспат 1358м.), по период на възникване;
- 77% от градовете са разположени до 500м. нм.в.; преобладават
малките градове с население до 20 000 жители.
Урбанизация (развитие на градовете и нарастване на населението
им)
А) до 1934г. развитието им протича бавно; след Съединението (1885г.)
градовете у нас са 74; 1887г. до 1910г. – 80 града (! 1887г. само 4 града
са с население над 25 000 души: Пловдив, София, Русе, Варна ); !!!
В тези години България е типично земеделска страна и селското
население е с по-голям брой;
- 1910-1934г. – 97 града;
Б) до 1946г. градовете са 106; 4 града с население над 50 000 души:
София, Пловдив, Варна, Русе
! от Освобождението до края на ВСВ – протича процес на концентрация
на населението в големите градове ( причината е развитието на
промишлеността)
В) след 1946г.
- 1946г. - 1956г. – още 8 града
- 1956г. - 1965г. – голям ръст на градското население - 137 града;
градско население 46,5%; над 100 000 души са градовете София,
Пловдив, Варна, Русе и Бургас;
- 1970г. – 214 града; 58% градско население; формират се селищни
агломерации:
Софийско-Пернишка,
Пловдивска,
Варна-Девня,
Бургаска, и Великотърновска; градовете над 100 000д. са София,
Пловдив, Варна, Русе, Бургас, Стара Загора и Плевен;
- тенденцията на нарастване на градското население продължава до
1980г., след което абсолютният брой на градското население спада
(застаряване на населението), но относителният дял на градското
население нараства на 68%.
- 1992г. – над 100 000д. са: София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара
Загора, Плевен, Сливен, Добрич и Шумен (за кратко време)
!!! градовете в България са 257;
- най-силно урбанизирани са Софийското и Пернишко поле,
Пазарджишко – Пловдивско поле и Черноморието;
- най-слабо урбанизирани са Странджа, Сакар, Лудогорието,
Краището, Източна Стара планина;
- продължава миграцията град – село.
6. Проблеми на селищата в България: задръствания (решение многоетажни паркинги), проблеми с почистването, екологични
проблеми, безработица и др.
Държавно устройство и управление
1. Държавно устройство
А) България по форма на управление е парламентарна република;
Б) върховен закон на страната - Конституцията, приета от Великото
народно събрание през 1991г.
В) по административно устройство България е унитарна (единна) –
на територията й не се допускат автономни териториални
образувания;
Г) Правителството- ръководи изпълнението на държавния бюджет,
организира управлението на държавната собственост и приема или
отменя международни договори.
2. Органи на държавната власт
А) законодателна власт – Народното събрание; 240 депутати,
които се избират за мандат от 4 години.
- Велико народно събрание- предвижда се от Конституцията и се
свиква в определени случай
( приемане на нова конституция, промяна във формата на
управление и държавното устройство);
- държавен глава
- Президентът на републиката –
главнокомандващ на военните сили, олицетворява единството на
нацията и представлява страната в международните отношения;
избира се за срок от 5 години, за не повече от два мандата.
Б) изпълнителна власт
- Министерски съвет – ръководи
вътрешната и външната политика на страната
В) съдебна власт – Върховен касационен съд, Върховен
административен съд, Апелативен съд, окръжни, военни и районни
съдилища.
3. Държавни символи
А) гербът на република България; … надпис Съединението прави
силата;
Б) националното знаме на Република България
В) национален химн – песента ,,Мила родино“, написан от Цветан
Радославов 1885г.
4. Административно-териториално деление
А) след Освобождението: окръжия, околии и общини; след
Съединението – окръзи и околии; след 1961г. – 28 окръга, които са
закрити 1987г. и са създадени 9 области и общини;
Б) 2017г. - страната е разделена на 6 района за стратегически
цели, 28 области, 265 общини и над 2000 кметства.
- община – административно-териториална единица за местно
самоуправление
- областта – по-голяма административно-териториална единица,
начело на която стои назначен от правителството областен
управител със своя администрация.
Национално стопанство
1. Същност, особености и структура
А) същност – социална и икономическа система, в която са включени
всички икономически дейности: добив и обработване на суровини,
производство на стоки и услуги за задоволяване потребностите на
обществото
Б) особености:
- пазарно стопанство (съвременното стопанство се развива като част от
световното стопанство в условията на пазарна икономика);
- делът на третичния сектор е водещ – фиг.2/139;
- има различни видове собственост: частна, държавна, кооперативна и
смесена;
- силна зависимост от вноса на суровини (за развитието на енергетиката,
ХП и др.);
- териториална специализация;
- необходимост от техническо и технологично обновление на почти всички
отрасли;
В) структура:
- отраслова структура – отразява равнището на усвояване на ресурсите
и социално-икономическото развитие на страната;
- териториална структура – разположението на стопанските дейности и
специализацията на отделните територии в страната
2. Фактори за формиране и развитие на съвременното национално
стопанство – фиг.6/139
А) географското положение - от него зависят:
- природните условия и ресурси,
- прокарването на трансгранични транспортни връзки,
- изграждането на свободни икономически зони,
- участие в международни проекти,
- близостта на страната до зони на конфликти
Б) природни фактори:
- отрицателно влияние оказват ограничените запаси на ресурси като нефт,
газ, руди, качествени въглища;
- благоприятно влияние
- съчетаване на почвено-климатични и
хидроложки условия→ за развитие на земеделието; туризма;
В) социално-икономически фактори (закони, данъчна политика, вносноизносния режим на стоки и услуги )
Г) транспортен фактор- благоприятни за развитието на стопанството са
пристанищата, кръстопътни жп и автомобилни възли, главни пътища;
Д) научно-технически средства – внедряване на научните постижения в
производствата
Е) демографски фактори (населението като производител и като
потребител) – броя на потребителите, количеството и качеството на
трудовите ресурси (работната сила), традициите и производствения опит
на населението;
Ж) екологичните фактори – екологичен мониторинг и спазване на
екологичните стандарти, приети в ЕС
3. Показатели за анализ на съвременното състояние на НС
А) натурални показатели – количеството на произведената продукция
(тон, метър, декар, литър);
Б) стойностни показатели - БВП, БНП, инвестиции.
В) трудови показатели – количеството и качеството на положения труд в
отделните отрасли и сектори на стопанството.
Първичен сектор – обща характеристика
1. Същност – първичен (добиващ) отрасъл - обхваща отрасли, свързани
с добива и производството на суровини и ресурси за останалите
стопански отрасли, както и храни за населението. Фиг.1 и фиг.2/142
2. Значение
А) икономическо – отраслите са първи технологичен етап от други
производства
Б) социално – в отрасъла са заети над 90 хил.д.
3. Фактори за развитие
А) природни – географското положение, полезните изкопаеми,
почвено-климатичните и хидроложки условия, разнообразието на
растителния и животинския свят
Б) социално-икономически - транспорт, пазари, държавна политика,
технологично обновление на отраслите
В) екологични - опазване чистотата на въздуха, водите, почвите
4. Характеристика на земеделието
А) същност – произвежда хранителни продукти за пряка консумация,
суровини за леката, хранителната и химическата промишленост
Б) особености:
- повсеместно разпространение;
- силна зависимост от почвено - климатичните условия;
- почвите са основно средство за производство
- сезонност на производството
- част от крайната продукция се отделя за възпроизводство
- зависи от биологичните особености на организмите
- трудно се поддава на прогнозиране
- бавен оборот на капиталите
5. Фактори за развитие
А) природногеографски
- използваната земеделската площ ( обработваемата земя, трайните
насаждения, разсадниците и др.);
- обработваемата земя ( сеитбообръщение, временните ливади,
оранжерии и др.);
Б) социално-икономически фактори
В) агротехнически мероприятия – мелиорация , механизация и
химизация; фиг.5/144
Г) демографски фактори
Д) екологичен фактор – опазване на поземлените ресурси;
качествени биопродукти
6. Добив на полезни изкопаеми - осигурява суровини за енергетиката,
металургията, машиностроенето, ХП, строителството
7. Дърводобив – осигурява суровини за дървопреработващата,
мебелната, химическата, и целулозно-хартиената промишленост;
- горите заемат 34% от територията на страната;
- преобладава широколистната дървесина – 69%
8. Лов и риболов – осигуряват суровини за ХВП и туризма
Растениевъдство
Водещ подотрасъл на земеделието – 60% от общата земеделска
продукция
1. Значение и особености
А) обработва земята и произвежда храни за населението
Б) суровинна база е за животновъдството и промишлеността (ХВП и ЛП)
В) сезонен характер на производствения процес
Г) отрасълът е зависим от биологичните закономерности
Д) бавен оборот на капитала и повишен риск от неблагоприятни явления
(суша, обилни валежи)
Е) повсеместно разпространение;
2. Фактори за развитие и териториално разположение
А) почвено-климатичните условия - обработваемата земя е основен
фактор за развитие на подотрасъла
Б) агротехнически мероприятия ( напояване, наторяване, механизация) →
повишаване на добивите
В) социално-икономически (земеделската политика на страната и ЕС)
Г) традициите, опитът, квалификацията на заетите в отрасъла, пазарите.
3. Структура
3.1 Зърнени култури
- имат висока степен на механизация;
- продукцията е с висока транспортабилност, поради ниското
съдържание на влага в зърното;
А) зърнено – хлебни (пшеница, ръж)
- с най-голяма площ и с най-голямо производство е пшеницата –
фиг.6а/147;
- ръж - високопланинските полета на Югозападна България; суровина
за ръжен хляб и за фармацевтичната промишленост.
Б) зърнено-фуражни ( царевица, ечемик, овес, просо)
- царевицата - най-важната зърнено-фуражна култура; използва се
за фураж в животновъдството и като суровина в промишлеността ( от
преработката на зърното се получават над 2000 продукта – скорбяла,
декстрин, гликоза, масло, спирт, антибиотици, ензими, хартия, захар,
нишесте и др.)
- втора по площ и производство след пшеницата; топлолюбива и
влаголюбива култура;
- над 90% производството е в Северна България – фиг.6 б/147;
- ечемик→бира; просо → боза.
В) зърнено-бобови ( фасул, леща, бакла, грах, соя, нахут)
- разпространени са главно в Северна България; за храна; за фураж;
соята→и растително масло.
Г) оризопроизводство-отглежда се само по долината на р. Марица
(Пловдивско-Пазарджишко поле)
3.2 Технически култури
А)
тютюнопроизводство
–
важна
традиционна
култура;
производството намалява; има 4 района на производство: Югоизточен,
Струмско-Местенски, Севернородопски и Северен.
Б) маслодайни ( слънчоглед, рапица, фъстъци, сусам)
- слънчогледът е основна култура; заедно с рапицата е суровина и за
производството на биодизел;
- отглежда се основно в Дунавската равнина;
В) етеричномаслени (маслодайна роза, лавандула, мента, анасон,
мак, кориандър, валериана… )
- маслодайната роза - Казанлък и Карлово; от 2-3 хил.кг. розов цвят
се получава 1 кг. розово масло;
- лавандула – отглежда се Североизточна България, Карловско,
Казанлъшко; площите й се увеличават.
- мента - Казанлък и Карлово; мак- Санданско-Петричко поле.
Г) влакнодайни (коноп, лен, памук)
- памук – отглежда се само в Старозагорско и Чирпан;
- лен – Самоковско; коноп – низините край р. Дунав ( основно се внасят
)
Д) захародайни култури – захарно цвекло; за захар и за фураж;
Дунавска равнина
Е) лекарствени, багрилни и др.
3.3 Зеленчукопроизводство
- традиционен отрасъл;
- добивите са силно зависими от напояването и наторяването;
- висока трудоемкост;
- България изнася пресни зеленчуци;
- основни райони са Горнотракийската низина, низините около
реките в Северна България, поречията на Струма и Места
3.4 Трайни насаждения
А) лозарство - традиционен отрасъл;
- вирее най-добре на слънчеви терени до 500м н.в. ;
- над 2/3 от лозовите масиви и 70% от продукцията са в Южна
България;
Б) овощарство
- развива се в нископланинския пояс;
- най-важната овощна култура е ябълката ( Кюстендил, Пловдив,
Пазарджик);
- сливи – Ловеч, Габрово, В. Търново;
-кайсии – Силистра; праскови – Сливен;
- череши, круши, орехи, бадеми, малини-задоволяват пазарите за
прясна консумация и са суровина за ХВП.
4. Проблеми и перспективи - опазване на поземления фонд и повишаване
количеството на биологична продукция.
Животновъдство
1. Същност
- вторият по значение отрасъл;
- осигурява мляко, месо, яйца, кожи, мазнини и др.
- усвоява обширни площи от ливади, мери, пасища; доставя
органични торове;
- участва в износа на страната
2. Фактори за развитие и териториално разположение
А) природните – осигуряват фуражната база; в планинските райони –
естествени ливади и пасища;
!!! Животновъдството е силно зависимо от фуражната база.
Б) квалифицирани кадри ( ветеринарни лекари, зоотехници); държавната
и европейската политика в областта на животновъдството.
3. Структура
А) говедовъдство – водещ отрасъл; осигурява месо, мляко, масло, кожи;
развива се в райони с фуражна база – Дунавска равнина, Горнотракийска
низина, Бургаско, Ямболско.
Б) биволовъдство - Северозападна (30%) и Югоизточна (24%) България;
от млякото им се произвежда сухо мляко за бебета; месото е по-сухо,
подходящо за деликатесни колбаси.
В) овцевъдство – осигурява 8-10% от животновъдната продукция и 6-8%
от млякото и месото; суровини за вълненотекстилната промишленост;
отглеждат се както в равнините, така и в планините (Родопите, Стара
планина), Бургаско, Югоизточна България; броят на овцете след 1989г.
намалява 5 пъти.
Г) козевъдство
- увеличава своето значение; козата е понепретенциозна към изхранване, дава повече мляко и е по-плодовита от
овцата; повсеместно разпространена.
Д) свиневъдство- осигурява суровини за месната, кожарската, обувната
и химическата промишленост; продукцията е с висока рентабилност
(висок кланичен рандеман 70-80%).
Е) птицевъдство – осигурява месо, яйца и пух; отглеждането е
механизирано и автоматизирано.
Ж) пчеларство- последните години пчелните семейства се увеличават;
пчелните продукти имат ценни хранителни качества; опрашват растенията
и повишават добивите в растениевъдството.
4. Проблеми и перспективи пред отрасъла: тенденция - намаляване на
броя на отглежданите животните и на дела на отрасъла в общата
земеделска продукция; перспективи – инвестиции и обвързването му с
преработващата промишленост.
ВТОРИЧЕН СЕКТОР. ЕНЕРГЕТИКА
I.
Вторичен сектор
1. Същност и значение
А) същност - отнасят се всички отрасли, преработващи суровини +
строителството→ формират индустрията;
Б) значение – осигуряват предмети, както с потребителски характер
( храни, облекло), така и с производствено предназначение (
електро- и топлоенергия, машини, съоръжения, оборудване).
2. Фактори за развитие
А) природни (осигуряване на суровини) – енергийни, минерални ,
земеделски;
Б) социално-икономически – с най-голямо значение;
В) демографски (качеството на работната ръка) и екологичен (
въздействието върху околната среда ) фактор.
3. Отраслова структура: тежка, ЛП и ХВП, строителство
II.
Енергетика
1. Същност – добив на енергоресурси, производство на ел. енергия,
пренос и потребление.
2. Значение- осигурява енергията на стопанството и населението.
3. Особености: енергията не се съхранява; структуроопределящ
отрасъл –влияе върху развитието на останалите отрасли.
4. Фактори за развитие
А) природните – определят наличието на енергоресурси и
разположението на електроцентралите;
Б) НТП – развива технологиите и възможностите за алтернативни
производства;
В) квалифицирани кадри
Г) екологичен фактор – алтернативни енергийни ресурси и строги
екологични правила
5. Структура
А) първи етап- осигурява енергоресурси; за България основни са
горивните полезни изкопаеми; главно лигнитни въглища; ограничен добив
на нефт и природен газ ( внос от Русия);
Б) втори етап – производство на електроенергия; основно производството
е в ТЕЦ и АЕЦ;
- ТЕЦ са: топлофикационни ( произвеждат топла вода и технологична
пара – локализират се до потребителските центрове) и кондензационни
(само електроенергия – при суровините);
- АЕЦ Козлодуй – е на р. Дунав- охлаждане на ядрените реактори
- ВЕЦ
В) трети етап – доставка до потребителите; инфраструктураелектропроводи, стълбове, трансформаторни станции и диспечерски
центрове – единна електропреносна мрежа.
6. Проблеми и перспективи - доминирането на ТЕЦ и замърсяването на
околната среда; технологично обновление.
МЕТАЛУРГИЯ
1. Същност – обхваща обработката на руди и производството на метали.
2. Значение:
осигурява
суровини
за
металообработването,
машиностроенето и строителството; дава 14% от преработващата
промишленост; 12% от общото промишлено производство; участва в
износа на страната.
3. Фактори за развитие
А) запасите и геоложкото разположение на рудните полезни
изкопаеми
Б) транспортът, работната сила, инвестициите и пазарите за внос на
суровини и материали и износ на готова продукция
В) екологичен фактор – нови технологии за преработка на руди и
намаляване на отрицателното въздействие върху околната среда
4. Особености: отрасълът е капиталоемък, суровиноемък, енергоемък;
изисква технологична вода.
5. Отраслова структура – 2 подотрасъла:
А) черна металургия:
- суровини- руди за черни метали ( желязна, манганова и хромова);
- етапи в металургичното производство- фиг.2/160
- произвежда: чугун и стомана
- предприятия: Кремиковци (пълен металургичен цикъл) – закрито;
Перник – сурова стомана; Радомир; Ихтиман; Карлово; Пловдив;
Първомай; Монтана
Б) цветна металургия:
- суровини – добив и обогатяване на руди (медни и оловноцинкови)и производство на цветни метали
- продукция: електролитна мед (Пирдоп), олово (Пловдив и
Асеновград), цинк (Пловдив);
прокат и сплави от мед, цинк и алуминий (София и Шумен)
МАШИНОСТРОЕНЕ
1. Същност – отрасъл, който обработва метали и произвежда машини и
апарати, оборудване и прибори.
2. Значение – отрасълът е носител на НТП (определя научнотехническото ниво на останалите отрасли); заема 16% от отрасловата
структура на промишлеността; осигурява трудова заетост на
населението и участва в износа на страната ни.
3. Особености: производството е металоемко, енергоемко, трудоемко;
характеризира се със специализация и коопериране.
4. Фактори за развитие: пазарите, трудовите ресурси, НТП,
осигуреността с ресурси и транспортът.
5. Отраслова структура
А) транспортно машиностроене – производство и ремонт на кораби,
производство на електро- и мотокари, електротелфери, възли и
детайли за автомобили и ремонтни бази; Дряново (ремонт на вагони)
- електронни модули за автомобили – сензори (Ботевград),
автомобилни кабели ( Димитровград, Сливен, Ямбол), пластмасови и
метални елементи (Кърджали), тапицерии (с. Мусачево, ихтиман,
Благоевград)
Б) тежко
инвестиционно машиностроене – оборудване за
металургията, минното дело , енергетиката и химическите заводи
В) земеделско машиностроене – произвежда се малогабаритна
техника, комбайни, машини за растителна защита и почвообработване,
култиватори.
Г) електронно и електротехническо-електродвигатели, битова
електроника; в подотрасъла работят над 1100 фирми.
6. Проблеми и тенденции- отрасълът се нуждае от модернизация,
навлизане на чужди инвестиции, развиване на неметалоемки и
енерхоемки производства и специалисти с добра подготовка.
ХИМИЧЕСКА ПРОМИШЛЕНОСТ (ХП)
1. Същност – отрасъл, който произвежда нови материали, полуготови
продукти и предмети за бита ( течни горива, химически влакна,
изкуствени торове, каучукови изделия, пластмаси, лекарства и др.).
2. Значение: има водещо място в структурата на промишлеността;
участва в износа на страната; структуроопределящ отрасъл- неговата
продукция има широко приложение- фиг.3/165.
3. Особености: потребява големи количества суровини , енергия и труд
→суровиноемък,
енергоемък,
трудоемък
отрасъл;
повечето
производства са с непрекъснат производствен цикъл; има комбинатна
форма на производство.
4. Фактори за развитие: суровините, технологични води, енергийните
източници, НТП, потреблението, транспортът, квалифицираната
работна сила и екологичният фактор.
5. Суровинна база – фиг.4/165
6. Отраслова структура – 2 подотрасъла
А) неорганичен синтез:
- суровини: соли, варовици, мергели, сяра, фосфорити;
- производство: минерални торове, киселини, основи, соди;
- центрове: Девня, Димитровград
Б) органичен синтез:
- суровини: нефт, природен газ, въглища, етерични масла, билки,
мазнини и др.
- подотрасли:
*нефтопреработване и производство на горива и масла – Бургас (
бензин, мазут, масла, полиетилен, полистирол, полиакрилни влакна),
Русе (машинни масла)
* производство на химични влакна ( изкуствени и синтетични) – Свищов
* каучукови и пластмасови изделия – София, Нови пазар, Ботевград,
Кърджали, Плевен
*полипропилен - Самоков, Стара Загора, Девня
* бои и лакове – Русе,София
*перилни препарати – Шумен, Бургас, Троян
* препарати за растителна защита – Пловдив
* фармацевтична промишленост – София, Разград, Пловдив, Дупница,
Троян, Велико Търново
* лекарства за животни – Пещера
*козметично-парфюмерийна промишленост : розово масло (Карлово,
Казанлък, Розино); етерични масла от мента и лавандула ( Пловдив,
Карлово, Шумен); София, Пловдив и Рудозем ( пасти за устна хигиена
и за грижи за тялото).
7. Проблеми и перспективи – опазване на околната среда, внос на
суровини, внедряване на нови технологии и подобряване на
материалната база.
ЛЕКА ПРОМИШЛЕНОСТ (ЛП)
1. Същност – обединява отрасли, чиито продукти са предназначени
предимно за потребление (тъкани, облекла, обувки, предмети на бита) и
по- малко с производствено предназначение ( изделия за
автомобилостроенето, за ХП и др.).
2. Значение - икономическо ( 7% от ОПП и 2,4% от БВП; продукцията
участва в износа на страната) и социално (осигурява заетост на
трудовите ресурси, поради повсеместното си разпространение; предимно
женска работна ръка).
3. Особености – фиг.4/ 171
4. Фактори за развитие и териториално разположение – суровините и
материалите, пазар, транспорт и работна сила.
5. Отраслова и териториална структура
А) текстилна промишленост
- етапи на текстилното производство – фиг.5/171
- водещ отрасъл в ЛП- дава над 30% от продукцията
- суровини: памук, вълна и химически влакна;
- структура на текстилната промишленост – фиг.6/171
* памукотекстилна промишленост – с най-висок дял от производството;
зависима е от вноса на памук; центрове – Пловдив, Габрово, Варна,
Мездра, Враца;
* вълненотекстилна – работи с местни и вносни суровини; центрове –
Сливен, Габрово, Казанлък, Троян;
* коприненотекстилна – Карлово, Русе, Харманли, София
* килимарство – Чипровци, Котел, Сливен, Панагюрище, Смолян,
Севлиево
Б) трикотажна промишленост
- произвежда готови облекла;
производството е мобилно; Троян, Плевен, Кърджали, Хасково,
Димитровград, София и др.
В) шивашка промишленост – завършва производствения цикъл на
текстилната промишленост; произвежда детски, дамски и мъжки облекла;
Плевен, София, Русе, Пловдив; над 80% от продукцията е за външния
пазар;
Г) кожаро-кожухарска (Габрово, Етрополе, Ловеч, Добрич, София,
Пловдив) и обувна промишленост (Кюстендил, Пловдив, Хасково,
София, Габрово, Пещера, Добрич, Русе и др.).
6. Проблеми (осигуряване на суровините; екологични проблемипроизводството на изкуствени влакна и багрилните процеси) и
перспективи ( технологичното обновление и инвестиции ).
!!! Географското положение, близостта до основните пазари,
традициите и опитът са предпоставка за развитието на отрасъла в
бъдеще.
ХРАНИТЕЛНО - ВКУСОВА ПРОМИШЛЕНОСТ (ХВП)
1. Същност – произвежда храни за населението – хляб, хлебни изделия,
месо и месни изделия, консерви; тясно свързан е със земеделието,
което е суровинна база на отрасъла; над 20 подотрасъла
2. Значение – икономическо и социално ( осигурява изхранването на
населението и преодоляването на сезонността в доставката на храни)
3. Особености-отрасълът е: високо суровиноемък и трудоемък;
нисководоемък и нискоенергоемък; използва специфични технологии;
отраслите са повсеместно разпространени.
4. Фактори за развитие – водещи фактори са суровините, пазарите и
транспортът;
! Характерно е, че отраслите се разполагат до суровините с цел
намаляване на транспортните разходи и запазване качеството на
използваните суровини
5. Отраслова структура
А) мелничарска промишленост и производство на хляб и тестени
изделия
предприятията
са
разположени
както
в
зърнопроизводителните райони, така и в по-големите потребителски
центрове;
Б) месодобивна и месопреработвателна промишленост - има найвисок дял в стойностната продукция на ХВП;
В) млекопреработвателна промишленост
Г) консервна промишленост - произвежда зеленчукови, плодови,
месни и рибни консерви; асортиментът на продукцията е много
разнообразен; развитието на отрасъла се стимулира от голямото
търсене на пазара;
Д) растителномаслена промишленост – разполага се в суровинните
райони или места, удобни за реализиране на внос; центрове: Долна
Митрополия, Ямбол, с. Ясен, Плевенско, Първомай, Полски Тръмбеш
Е) производство на вино - България произвежда качествени вина;
производството е съсредоточено във лозарските райони (Ямбол,
Търговище, Сливен и др.)
Ж) тютюневи изделия и пиво – имат важно стопанско значение
З) производство на сол – добива се край Черно море;
И) спиртни и безалкохолни напитки, захар и захарни изделия –
София, Пловдив, Бургас
6. Проблеми (недостига на суровини и недостатъчно ефективната
интеграция със земеделието ) и перспективи ( добрата суровинна
база и производството на екологична продукция са предпоставка
развитие на отрасъла и реализация както на европейския, така и на
световния пазар).
Т Р Е Т И Ч Е Н С Е К Т О Р.
I.
II.
ТРАНСПОРТ
Третичен сектор
1. Същност – обхваща отрасли и дейности, насочени към осигуряване
на услуги за населението и на останалите отрасли. Отраслите не
обработват суровини и не създават материални блага. Третичният
сектор е водещ – осигурява 60% от БВП.
2. Фактори за развитие – степента на развитие на първичния и
вторичния сектор и необходимостта на стопанството от услуги;
квалифицирани трудови ресурси.
3. Структура – фиг.2/182
Транспорт
1. Същност – отрасъл, който осигурява превоз на пътници и товари на
различни разстояния;
състои се от: транспортни средства, транспортна мрежа и
транспортна инфраструктура – пътища, съоражения, пристанища,
летища и др.
2. Значение - отрасълът заема водещо място в третичния сектор;
- икономическо значение - свързващо звено между производство и
потребление; подпомага специализацията на редица производства;
улеснява стопанското усвояване и развитие на териториите;
- социално значение – чрез него населението осъществява своите
трудови, търговски и др. пътувания;
- интеграционно значение – осъществяват се вътрешните и
външните връзки на страната.
3. Фактори за развитие
А) отрасълът е трудоемък, енергоемък, наукоемък, капиталоемък
Б) ! От основно значение е географското положение на страната.
През страната ни преминават 5 от трансевропейските коридори.
В) природните условия – оказват влияние върху отделните видове
транспорт
Г) социално-икономически фактори – определящи са държавната
политика, разположението на населените места, необходимостта
на населението и стопанството от транспортни услуги – развитието
на туризма, търговията и др.
Д) екологичен фактор – транспортът е един от най-големите
замърсители на околната среда.
4. Видове транспорт – в България се развиват всички видове
транспорт – сухоземен, воден, въздушен и тръбопроводен.
4.1.
Сухоземен транспорт
А) автомобилен
- превозва основната част от пътниците и товарите на къси и
средни разстояния;
- страната има над 19 000 км пътища;
- предимства: бързина, мобилност и маневреност
- недостатъци: значителни инвестиции за строежа на пътища
и съоражения ( мостове, тунели).
Б) железопътен
- превозва пътници и товари на големи разстояния на
сравнително ниска цена;
- по- сигурен и по-екологичен от автомобилният транспорт
(72% от линиите на страната са електрифицирани)
- проблеми: остарял и силно амортизиран локомотивен и
вагонен парк, поддържането на инфраструктурата, създаване
на комфорт и удобство за пътуващите; изграждане на
високоскоростни линии.
4.2. Воден транспорт
- развива се по р. Дунав и Черно море;
- той е икономически по ефективен, но е бавен и се използва
предимно за превоз на обемни товари на дълги разстояния;
- главните пристанища са Варна, Бургас, а по р. Дунав –
Видин, Лом, Оряхово, Русе
- по р. Дунав минава международният път Рейн-Майн-Дунав (
N 7 ).
Въздушен транспорт
- използва се за превоз на пътници и товари на дълги
разстояния
- най-бързият, но и най-скъпо струващият транспорт
- летища: София, Варна, Бургас, Пловдив
4.4. Тръбопроводен
- най-ниска себестойност
- осигурява непрекъснатост на производствения процес
- пренася газообразни и течни вещества- нефт, природен газ,
пара и др.
- газопреносната мрежа на страната ни е свързана със
съседните страни
- екологично чист; не зависи от климатичните условия
5. Проблеми и перспективи - подобряване на качеството на транспортните
услуги, обновяване и реконструиране на съораженията и транспортния парк,
осигуряване на безопасност на пътуващите, намаляване на замърсяването на
околната среда.
4.3.
ТУРИЗЪМ
Туризмът е един от най-бързо развиващите се отрасли на третичния сектор на
НС. Като икономическо явление води началото си от 50-те години на XX в.
1. Същност – осигурява пътувания на хора извън тяхното постоянно
местоживеене за период по-малко от 1 година с цел отдих, работа,
развлечение, опознаване на други страни и др.
Като стопански отрасъл – обхваща всички дейности, осигуряващи
туристическите потребности на населението – местно и неместно.
2. Значение
А) икономическо – формира над 12% от БВП (фиг.1/185 ); в него за заети
около 5% от наетите трудови ресурси на страната (фиг.2/185 );
Б) социално – ангажира работна ръка и осигурява доходи на населението.
В) интеграционно - укрепва международното сътрудничество
3. Фактори за развитие (фиг.3/185 );
А) природните;
Б) социално-икономическите; В) туристическите
ресурси (таблица 1/186 );
Г) материалната база – осигурява основните потребности на туристите от
почивка и храна (фиг.2/186 );
- тя е неравномерно разположена, като доминира черноморското
крайбрежие и планинските курорти;
- наблюдава се тенденция към увеличаване на 4 и 5 звездните хотели (над
400 - 2017г.);
Д) транспортната система е свързващо звено, без което е невъзможно
да се осъществи пътуването;
Е) туристически кадри (работната сила в отрасъла);
Ж) екологичен фактор; регионална политика и др. фактори.
4. Видове туризъм – в България условията позволяват да се развива почти
всички видове туризъм; морски, планински, масов, алтернативен и др.
(фиг.3/186 );
А) международен туризъм
- активен (посещения на чужди граждани в България) и пасивен (
посещения на други страни от български граждани)
- доходите от туризма у нас са предимно от посещенията на чужди
граждани (международен туризъм) ; фиг.4а/187; традиционни за страната
остават туристите от Централна и Източна Европа, съседни страни и
страни от ЕС;
- международния туризъм е с ясно изразена сезонност – летен и зимен
период.
Б) вътрешен туризъм – туристически пътувания на български граждани
в рамките на страната ни; бива: краткотраен и дълготраен
- най-масов; обикновено е краткотраен; дълготрайния е насочен към
балнеоложките центрове, черноморските и планинските курорти;
- по-равномерно териториално разпределен; с по-голямо видово
разнообразие в сравнение с дълготрайния и с по-слабо изразена
сезонност
5. Туристически райони – в страната е приета Концепция за
туристическо райониране. Според нея страната ни е разделена на 9
туристически района (фиг.6/187). Цел на районирането- подпомагане
балансираното развитие на туризма в страната и постигане потенциала на
туристическото предлагане в районите.
6. Проблеми и перспективи за развитие – туризма е изведен като
перспективен отрасъл на ниво държавна политика; има добри
възможности за развитие на различни видове дейности:
Проблеми:
- материалната база - не е добре структурирана – по Черноморското
крайбрежие има презастрояване, а във високопланинските хижи е
морално остаряла;
- намаляват местата за къмпингуване;
- недостатъчна реклама на международния пазар;
- недостиг на квалифицирани кадри;
Перспективи: благоприятното географско положение и климат,
туристическите ресурси (природни и антропогенни), традициите и др.
РЕГИОНАЛНА ГЕОГРАФИЯ
ЮГОЗАПАДЕН
РАЙОН
1. Географско положение:
- включват се западните части на Южна България;
- граници: север – Северозападен регион; изток – Южен централен;
запад – държавната граница с Република Македония и Сърбия; юг
– държавната граница с Гърция;
- 2 място по територия след Южен централен район – 18,29% от
територията на страната;
- включва 5 административни области: Софийска, София-град,
Перник, Кюстендил, Благоевград
2. Природноресурсен потенциал
А) релеф – преобладава планинско-котловинният;
- на север Западна и Средна Стара планина, Задбалканските котловини,
Витошко и Ихтиманско Средногорие, част от Същинска Средна гора,
Ихтиманска и Самоковска котловина
- на запад – Краището, Осоговско-Беласишка планинска редица;
- Рила и Пирин; западните склонове на родопския рид Дъбраш;
- по долините на Струма и Места – много котловини и проломи→в тях се
развива селищната мрежа и транспортната инфраструктура;
Б) полезни изкопаеми:
- въглища (кафяви, лигнитни и антрацитни)
- руди на черни (железни руди - Кремиковци ) и цветни ( медна руда –
Етрополе, Златица и Пирдоп; оловно-цинкова руда - Гюешево) метали;
- нерудни изкопаеми: глини, варовик, мрамор, барит, фосфорити;
В) климат: планински ( значително количество валежи); умереноконтинентален ( на север), преходно-континентален (в средните части) и
континентално-средиземноморски (в най-южните части; топлолюбиви
култури);
Г) води: реки – Искър, Нишава, Ерма, Марица, Места, Струма; подземни
води – районът е богат на грунтови, напорни, карстови и термални води
!!! много високопланински езера;
- язовир ,,Искър“ (най-големият по обем в страната)
Д) почви: зонални (смолници, канелени и кафяви горски, планинсколивадни); азонални ( алувиално-ливадни, делувиални, хумусно-карбонатни);
Е) растителност: широколистни, смесени и иглолистни гори, естествени
ливади и пасища→горско стопанство, пасищно животновъдство, туризъм.
! 14% от земеделските земи и 27% от горските територии в страната.
3. Демографска ситуация
А) разпределение : населението е неравномерно разпределено;
- най-голяма концентрация има в област София-град, най-малкапланинските райони и до границата със Сърбия, Македония и Гърция;
- дял на градското население над 84% (значително по- висок от средния
за страната 73,5%);
Б) ЕП (естествен прираст)- (-4,1‰); най-високи отрицателни стойности в
областите Кюстендил и Перник (съответно – 13,5‰ и -12,4‰), а най-ниски – в
областите Благоевград и София-град (-4,6‰ и -1,3‰);
В) МП (механичен прираст)- положителни стойности ( дължат се на
миграцията към София-град); положителни са и към пернишка област;
- отрицателен МП – област Благоевград, София област, Кюстендил;
Г) етнически състав на населението-хомогенен; преобладава във всички
общини българският етнос;
Д) равнището на безработица е най-ниското в страната 2,3% (дължи се на
София-град); - най-висока безработица е регистрирана в област Благоевград;
4. Икономическо развитие
А) София-столица – 83% от създадения в района БВП и 40% от този на
страната;
Б) силно развит е секторът на услугите – водещи са туризмът, транспортът,
административното обслужване и бизнес услугите, здравеопазването,
образованието;
В) ЮЗИР разполага с най-висок потенциал за развитие на туризъм ( природни
и културно-исторически обекти , благоприятно транспортно-географско
положение, добра инфраструктурана осигуреност на туристическия бизнес,
висококвалифицирани кадри в сектора) ;
Г) главен образователен и културен център- София ( БАН, СУ ,,Св.
Климент Охридски“);
Д) сектор индустрия – висок дял се пада на черната и цветната
металургия,
подотрасли
на
машиностроененто
(електроника,
металообработване, електотехническо и транспортно ), химическа
индустрия ( лекарства, парфюмерия, каучукови изделия, пластмаси),
производство на храни и напитки, текстилна и шивашка промишленост,
обработка на кожени изделия, обувки, производство на мебели
Е) добивни отрасли:
- дърводобив – важно значение;
- земеделски земи – от тях най-голям дял заемат ливади, овощни градини;
- зърнени култури 7,3% от използваната земеделска площ (1/2 са в Софийска
област);
- в областите Благоевград и Кюстендил се падат над половината от площта на
трайните насаждения в района;
- останалата използвана земеделска площ е със зеленчуци, маслодайни и
технически култури, ливади и едногодишни фуражни култури (без
царевица) и угари.
Д) транспорт –представени са всички видове транспорт (без водния);
- международни транспортни коридори N 4, 8, 10;
- автомагистралите ,, Тракия“, ,,Хемус“, ,,Струма“, меридионалният път
Видин-София-Кулата, диагоналният път от Белград през Ниш и София за
Истанбул, паралелния път от Гюешево през Кюстендил и Дупница за Пловдив;
- международни железопътни линии ( Белград – София – Пловдив – Истанбул;
София-Русе – Букурещ – Москва и София – Кулата - Атина);
- от летище София има редица полети до Варна и Бургас, както и до други
държави в света.
5. Проблеми и перспективи за развитие:
А) влошено екологично състояние в районите на Кремиковци, Пирдоп, Перник,
Бобовдол;
Б) опазване на околната среда: 3 национални парка (,,Рила“, ,,Пирин“,
Централен Балкан“), природни паркове (,,Врачански Балкан“, ,,Витоша“).
6. Селищна мрежа
А) Софийска област
- град София (1,2 млн. ж.) - политически, административни, финансови,
промишлени, транспортни, културно-просветни функции;
* промишлено производство: метали, транспортни средства, домакинска
техника, заводско оборудване, битова химия, трикотаж, конфекция,
продоволствени стоки;
* земеделски стоки – в непосредствена близост до столицата.
- Божурище (5,5 хил. ж.)- индустриална зона;
- Драгоман – производство на електромери, и преработка на перфорирана
ламарина;
- Годеч ( 3,9 хил. ж.) – дървообработване и производство на трансформатори;
- Ботевград ( 19 хил. ж.)- разположен в едноименна котловина; електроника,
машиностроене, ХВП, текстилна промишленост, металообработване;
- Златица (4,6 хил. ж) и Пирдоп (6,8 хил. ж.) – задбалканска жп и шосейна
линия; медодобивен комбинат (МДК Пирдоп);
- Ихтиман ( 12,7 хил. ж. ) – шивашки цехове, цех за козметика, за сушени
ядки, и плодове;
- Костинброд (12,7 хил. ж.) - ХВП (безалкохолни, хранителни продукти,
птицепреработвателно предприятие);
- Самоков (25 хил. ж) – планински туризъм (Боровец), текстилна, ХВП,
дърводобивна и дървопреработвателна промишленост.
Б) област Перник
- Перник (73 хил. ж.) – енергетика, металургия, тежко машиностроене,
въгледобив, шивашка промишленост;
- Радомир (13 хил. ж.) – тежко машиностроене, електротехническа и
фармацевтична промишленост;
- Трън (2,3 хил. ж.) , Брезник (3,9 хил. ж.).
В) област Благоевград
- Благоевград (69 хил. ж.) – машиностроене, електроника, текстилна, ,
трикотажна и конфекционна и ХВП; 2 ВУЗ;
- Гоце Делчев ( 18 хил. ж.) ЛП ( мъжка и дамска конфекция, обувки, облекло)
и ХВП;
- Сандански (25 хил. ж.) – и Банско (9 хил. ж.)– развит туризъм;
- Петрич (27 хил. ж.) – земеделие и ХВП;
- Разлог (11,5 хил. ж.) – горско стопанство, дървообработваща промишленост,
туризъм;
- Сандански (24,9 хил. ж.) – балнеолечебен туризъм; ранни зеленчуци.
Г) Кюстендилска област
- Кюстендил (40 хил. ж.) – туризъм, биологично земеделие, преработвателна
промишленост, дървообработваща и електротехническа промишленост, ХВП.
- Дупница (30 хил. ж.) - фармацевтична и тютюнева промишленост;
- Бобов дол (5 хил. ж.) – въгледобив; ТЕЦ ,,Бобов дол‘‘ – 3% от
електроенергията в страната.
Южен централен район
1.
Географско положение:
А) граници
- включва централните части на Южна България
- на север граничи със Северен централен район
- на запад – с Югозападния район
- на изток – с Югоизточния район
- южната граница съвпада с държавната граница с Гърция (Родопите)
- На югоизток – съвпада с държавната граница с Турция
Б) площ- най-големият в страната; 22365 кв.км – 20,15% от територията на
страната
В) включва 5 административни области: Пловдив, Хасково, Пазарджик,
Кърджали, Смолян; най-голяма по територия е област Пловдив, а най-малка е
област Смолян.
2. Природноресурсен потенциал
А) релеф
- в най-северните части му части - южните склонове на Стара планина;
Карловско поле ; Същинска и Сърнена Средна гора
- в централните части: Пловдивско-Пазарджишко поле; Хасковска хълмиста земя
(благоприятстват развитието на земеделието, транспортната инфраструктура и
селищната мрежа)
- в южната част се издигат Родопите- най-обширната, масивна планина в
България
- в източната част на района – се издига ниската Сакар планина
Б) полезни изкопаеми
- горивни: лигнитни въглища (Марица-запад)
- рудни: медни (Средна гора) и оловно-цинкови (Родопите)
- нерудни изкопаеми: разнообразни
В) климат:
- преходно-континентален
- южните части (с надморска височина над 1000м ) климатът е планинскиблагоприятства зимните спортове
Г) водни ресурси – разполага със значително водно богатство
- реки – Марица, с нейните десни притоци(водят началото си от Родопите)
Чепинска, Въча, Чепеларска, Харманлийска и Арда; левите притоци (извират от
Стара планина и Средна гора) Тополница, Луда Яна, Пясъчник, Стряма
* река Доспат- по значима река, която не е към басейна на Марица
- подземни води
* грунтови – в речните тераси на река Марица
* районът е богат и на термоминерални и карстови води (Хисаря, Девин,
Велинград, Михалково, Наречен- балнеолечебно дело и бутилиране на
минерални води)
- свлачищни езера – край Смолян
- язовири: Пясъчник, Домлян, Тракиец, Доспат, Широка поляна, Тошков чарк,
Батак, Голям Беглик, Въча, Кричим, Кърджали, Ивайловград и Студен кладенецпроизводство на електроенергия, напояване и водоснабдяване
Д) почви- разнообразни
- в низинните и равнините части- алувиално-ливадни и смолници
- в хълмистите и планински части - канелени и кафяви горски; планинсколивадни почви
! Най-висок агроекологичен потенциал имат алувиално-ливадните и смолницитеотглеждане на почти всички земеделски култури
! Канелените- технически, маслодайни култури и трайни насаждения
! Върху кафявите горски и планинско-ливадните почви- широколистни, смесени
и иглолистни гори, естествени ливади и пасища.
!!! В Западните Родопи- най-големите запаси от иглолистна дървесина в
България.
Е) обработваема земя: 16% от земеделските земи и 26% от горските територии
в страната
3. Демографска ситуация
А) население – неравномерно разпределено; обезлюдени територии до
границата с Гърция
- най-голяма гъстота на населението- Пловдив (112д/кв.км), а най-малка в област
Смолян (34д/кв.км)
- отрицателен естествен прираст (- 6,2‰); значителни изселвания от района
- в областите Кърджали, Хасково и Смолян е голям делът на турското население
4. Икономическо развитие: енергетика – развива се на базата на големия
хидроенергиен потенциал на реките и въглищата в Марица-запад ; рудодобив
и
цветна
металургия,
селско
стопанство,
дърводобив
и
дървопреработване, ХВП, текстилна и шивашка индустрия, туризъм и
транспорт
4.1 Първичен сектор
* земеделие: зърнени (включително ориз), фуражни, технически (тютюн, памук),
маслодайни култури (слънчоглед и етеричномаслени), зеленчуци и трайни
насаждения
4.2 Вторичен сектор – индустрия: енергетика, цветна металургия,
агрохимическо производство, производство на парфюмерия и козметика,
машиностроене, дървопреработвателна (мебели), производство на храни и
напитки, кожени изделия, текстил и облека
4.3. Третичен сектор
А) туризъм - в Смолян и Пловдив са съсредоточени над ¾ от легловата база и
реализираните приходи от нощувки в района
Б) здравеопазване и образование – най-добре осигурено с лекари е
населението в Пловдив, не така е в Кърждали; 9 висши учебни заведения
В) транспортна инфраструктура
- транспортни коридори номер 4,8,9
- автомагистрали „Тракия“, „Марица“
- сериозни проблеми са свлачищата и срутищата – предизвикват затваряне
на пътища
! Област Смолян е единствената в страната без изградена жп мрежа.
- в Пловдив функционира летищен комплекс.
5.Проблеми- екологични в близост до металургичните и флотационните
предприятия, въгледобива и топлоенергетиката в комплекса (Марица- запад)
6.Перспективи за развитие – опазване на горските ресурси (защитени
територии); управление на отпадъците; замърсяването и ерозията на почвената
покривка.
7. Селищна мрежа
А) Пловдивска област
- Пловдив (345 000 жители – вторият по големина град във България);
разположен на река Марица; !!! Един от най-старите градове в света; функцииадминистративни, икономически, транспортни и културно-просветни;
- Асеновград (49 000 жители )- ХВП, пластмаси; Асенова крепост; Бачковски
манастир;
- Карлово (21 000 жители)-важна жп.гара, парфюмерийно-козметична пром.;
винена и текстилна;
- Сопот (8 000 жители)
- Стамболийски- ЦХП, дървообработване, селско стопанство
- Първомай- селско, рибно и горско стопанство
- Раковски- земеделие
- Хисаря- спа туризъм
Б) Пазарджишка –
- Пазарджик(68000 ж) възниква 15 век; биоземеделие, животновъдство, ХВП,
акумулатори, металорежещи машини, памучен и конопен текстил, лекарства,
хранителни добавки за медицината;
- Велинград(21000ж) – спа туризъм
-Панагюрище(16000ж) – добивна пром., машиностроене, шивашка, текстилна и
ХВП;
- Пещера(17000ж)- обувна, фармацевтична, ХВП
- Септември(7000ж) – важна жп гара + вагоноремонтен завод; земеделие
- Белово (3000ж)- завод за хартия; дърводобив((ДД) и дървопреработване (ДО)
В) Хасковска
- Хасково(71000ж) – ЛП, ХВП (консерви, бира, вино); отоплителни и битови уреди;
зеленчукопроизводство, овощарство;
- Димитровград- ХП, енергетика
- Симеоновград, Харманли - селско, рибно, горско стопанство
- Любимец, Свиленград- земеделие
- Тополовград - главен център на Сакар планина
Г) Смолянска
- Смоян (29000ж)- туризъм, дървооработваща,ХВП, ЛП,
-Чепеларе- туризъм, горско стопанство, спортно оборудване
- Мадан – минодобив, дървооработване, ХВП,
- Девин – ДД И ДО, минерална вода, туризъм
- Рудозем- козметична пром., шивашка, ХВП, ДД, ДО,
- Златоград- туризъм, обогатяване на оловно-цинкови руди; ГКПП
Д) Кърджалийска
- Кърджали (43000ж)- долината на р. Арда; промишлени, административни и
културни
функции;
добив
на
нерудни
и
оловно-цинкова
руда;
тютюнопроизводство
- Ардино – текстилна и шивашка;
- Джебел- текстил, металообработване
- Момчилград- текстил, шивашка
-Крумовград- обувни и шивашки изделия
Югоизточен район
1. Географско положение
- площ – 3 място след ЮЦР и ЮЗР; 19,8 хил.кв. км; 17,84% от
територията на страната;
- 4 административни области- Бургас, Ямбол, Сливен, Стара Загора
2. Природноресурсен потенциал
А) релеф низинно-равнинен, хълмист и нископланински на юг до
високопланински на север - Стара планина; Задбалкански котловини;
Сърнена Средна гора; Старозагорско поле; Ямболско и Елховско поле;
Бургаска низина; Сакар и Странджа
!!! Бреговата линия е силно разчленена ( Бургаски залив)
Б) полезни изкопаеми: горивни, рудни и нерудни
- черни въглища – Балканбас;
- кафяви въглища –Бургас
- лигнитни въглища – Марица-изток; Елховски басейн
- медн руди и оловно-цинкови руди- Странджа
- мрамори, габро, българити, зеолити, инертни материали
В) климат
-преходноконтинентален
- континентално-средиземноморски
Г) реки –Тунджа, Марица, Сазлийка (Беломорски басейн); Луда камчия,
Ахелой, Ропотамо, Велека , Резовска (към Черно море)
- езера ( лагуни и лимани) – Поморийското и езерата в в Бургаския залив;
Д) почви: смолници, канелени горски, алувиално-ливадни и жълтоземни
!
имат
висок
агроклиматичен
потенциал+агроклиматичните
условия=високопродуктивно
земеделие(
лозарство,
зеленчукопроизводство, зърнени и технически култури);
- биологично животновъдство (овцевъдство и козевъдство-Странджа)
- промишлен риболов
Е) термоминерални бани (Павел баня, Старозагорски минерални бани,
Сливенски минерални бани)+лечебна кал ( Поморийска лагуна)=
рекреация и балнеолечебно дело
3. Демографска ситуация
А) раждаемост -9,7 промила; смъртност 13 промила; естествен прираст
– отрицателен(-5,3 промила)
! демографската картина
е по-благоприятна поради по-младата
възрастова структура на населението
Б) механичен прираст – отрицателен; вътрешни миграции към големите
градове
В) безработица – 8%;
! в този район се отчита най-голямото намаление на безработицата в
страната през последните години
4. Икономическо развитие – !!! основен дял от БВП на района идва от
енергетиката- Стара Загора, нефтопродукти в Бургас и масовия
туризъм по черноморското крайбрежие; аграрният сектор бележи спад;
А) земеделие: зърнени, маслодайни и технически култури, трайни
насаждения; !овцевъдство – най-силно развит животновъден отрасъл;
Б) индустрия
- енергетика ,,Марица-изток”
- ,,Нефтохим Бургас”
- корабостроене, електротехнически изделия, машини за ХВП,
селскостопански машини;
- текстилна и ХВП
В) третичен сектор
- туризъм: по Черно море – масовият туризъм; екотуризъм, познавтелен, ,
селски туризъм,
- търговия ( външна- пристанище Бургас);
- свободна безмитна зона-Бургас;
- добре развита транспортна инфраструктура (широк излаз на Черно море
и равнинно-хълмистия релеф); коридор номер 8
5. Проблеми ( екологични от енергетиката и ХП; прекомерно застрояване по
крайбрежието)
6. Защитени територии - 2 природни парка ( ,,Странджа” – най-голямата
защитена територия в България и ,,Сините камъни”)
7. Селищна мрежа
А) Бургас (202 000 ж.) промишлен, търговски, туристически и транспортен
център; ХП (нефтопродукти, химически влакна, пластмаси), ХВП (0
рибопреработвателна, мелничарска, млечна, месна, консервна) ; кабели и
приборостроене;
- Айтос – селско стопанство, ХВП, дървообработване;
- Карнобат – ХВП, машиностроене, шивашка
- Несебър; Поморие, Созопол, Малко търново
Б) Ямбол (69 х.ж.) ХВП , хидравлични елементи, инвентар за
селскостопански машини, металокерамични изделия, каучукови и
пластмасови изделия, ЛПкожи, мебели, обувки;
- Елхово
В) Стара Загора ( 136 х.ж.) ХВП, електротехника, чугун, текстилни влакна,
мебели; !!! препарати за растителна защита;
- Казанлък – хидравлика, оръжие, текстилна и фармацевтична
- Чирпан – селско стопанство,
- Раднево, Гълъбово
Г) Сливен ( 87 х.ж)- текстилна, храни, напитки, машини и оборудване;
вълненотекстилна, винопроизводсто
- Нова Загора – селскостопанска техника, металообработването,
текстилно производство, зърнопроизводство
- Котел – гъбарство, билки, овцевъдство, дърводобив.
.
СЕВЕРОИЗТОЧЕН РАЙОН
1. Географско положение
- Районът се намира в източната част на Северна България.
- На северозапад и запад граничи със Северния централен район,
- а на юг — с Югоизточния район.
- Североизточната му граница съвпада с част от сухоземната държавна
граница с Румъния.
- Източната му граница с Черно море е част от външните граници на
Европейския съюз.
По територия Североизточният район е на последно (шесто) място сред
останалите райони. Площта му възлиза на 14,6 хил. км2, или 13% от
територията на страната.
Районът включва четири административни области – Варна, Добрич,
Търговище и Шумен, като най-голяма по площ е област Добрич, а най-малка
– област Търговище. В района има 35 общини и 719 населени места, от които 30
града.
2. Природноресурсен потенциал
А) релеф
- в северните части на района е равнинен и платовиден, а в южните –
нископланински.
- Черноморският бряг е сравнително стръмен и праволинеен. Най-голям
залив е Варненският. Той е свързан с Варненското и Белославското езеро
посредством плавателния канал Варна – Девня.
- Плажовете по крайбрежието са ценен природен ресурс за развитието на
морски туризъм.
- Вътрешността на треиторията е заета от Източната част на Дунавска
равнина. В нея се издигат множество плата ( Добруджанско, Шуменско,
Провадийско, Франгенско, Авренско).
- На юг са дяловете на Източния Предбалкан ( Преславска и Драгоевска
планина) и Източна Стара планина (Върбишка и Камчийска планина). През тях
преминават редица планински проходи, чрез които се осъществяват
транспортните връзки с Южна България.
Б) полезни изкопаеми - ограничените запаси и трудностите при
експлоатацията на повечето находища влияят върху възможностите за
ефективното им усвояване. – енергийни: Районът изпитва недостиг на
енергоносители, каквито внася отвън. Край Каварна се намира находище на
черни въглиша (Добруджански въглищен басейн), но пластовене им залягат
на голяма дълбочина и не се експлоатират. Проучванията за нефт и газ в
черноморския шелф засега също не дават положителен резултат.
- рудни: от рудните полезни изкопаеми стопанско значение има находището
на манган при с. Оброчище (в област Добрич).
- нерудни: По-важно значение имат находищата на нерудни изкопаеми —
каолин (в северната част на област Шумен), каменна сол (в Провадийско) и
кварцов пясък (край Белослав, Варненско). Мергелните варовици са суровина
за циментовото производство в Девня.
В) климат Територията на района попада в умереноконтиненталната
климатична област на страната, но по крайбрежието е изразено климатичното
влияние на Черно море.
Г) води Районът НЕ разполага с достатъчно водни ресурси, поради което
водоснабдяването на голяма част от населените места е затруднено.
- реки: Повечето реки се оттичат към Черно море. Най-голяма река е Камчия,
на която са изградени язовирите „Тича“, „Цонево“ и ,,Фисек“. Водите им се
използват предимно за водоснабдяване и напояване. По-малките реки, които
осигуряват вода за населението, често пресъхват през лятото, което налага да
се черпят подземни води със сондажни и шахтови кладенци, което оскъпява
цената на подаваната вода.
- подземни води: В областта има множество карстови и минерални извори.
- езера: По бреговете на Варненското и Белославското езеро е изграден найголемият пристанищен комплекс в България. По черноморското крайбрежие
има лиманни и лагунни езера и находища на лечебна кал.
!!! Водите на Черно море имат решаващо значение за развитието на морския
транспорт, туризма, риболова и редица други стопански отрасли и дейности.
Д) почви
- В почвената покривка, преобладават черноземни, сиви и алувиално-ливади
почви.
Те
благоприятстват
специализацията
на
район
на
в
зърнопроизводство, лозарство и отглеждане на маслодайни и
технически култури.
- В най-високите му южни части са разпространени кафяви горски почви, върху
които растат широколистни гори.
Е) обработваема земя - В района се намират 15% от земеделските земи и
9% от горските територии в страната. Най-голям дял (38%) от земеделските
площи в него се падат на област Добрич, а от горските територии - на област
Варна (32%). 3. Демографска ситуация
А) Населението е разпределено неравномерно по територията на района.
- С най-голяма гъстота се отличава област Варна (120,3 д./кв. км), а с наймалка – област Добрич (43,04 д./кв. км). С най-малък брой жители са общините
по границата с Румъния и в Източна Стара планина, където гъстотата е под 20
д./кв. км.
- Над 73% от населението на района живее в градовете. Висок дял на селско
население се наблюдава в област Търговище (46%).
- раждаемост 8,8 промила; смъртност 12,5 промила в градовете
- За района е характерна влошена възрастова структура. Отношението на
населението на възраст под 15 и на 65 и повече години към населението на
възраст от 15 до 64 години е 52,9%.
- Към края на 2017 г. механичният прираст е отрицателен (-92 д.).
Миграционното салдо е положително само в област Варна, докато
останалите области имат отрицателно миграционно салдо поради понеблагоприятната социално-икономическа обстановка в тях. Особено влошена е
демографската ситуация в областите Търговище и Добрич, в които изходящата
миграция съставлява над 80% от тази за целия район.
- В населението преобладава българският етнос, но значителен е делът на
турците и ромите (над 50% в някои от общините на областите Търговище и
Шумен).
- Районът се характеризира с влошена образователна структура поради
невисокия дял на лицата с висше и полувисше образование и значителния дял
на лицата с основно и по-ниска степен на образование. С най-добри данни е
област Варна, където образователната структура е по-благоприятна в сравнение
със средните стойности, характерни за страната.
- През 2017 г. равнището на безработицата е 8,9%, което е над средната за
страната (8%).
4. Икономическо развитие
По стойности на БВП районът се нарежда на четвърто място след
Югозападния, Южния централен и Югоизточния район. По БВП на човек от
населението (EUR 5434,52) е на трето място след Югозападния и Югоизточния
район. Водеща във формирането на БВП е област Варна, на която се пада около
половината от създавания в него БВП. Най-малък дял от БВП формира
икономиката на област Търговище (10,2%).
А) първичен сектор
- Агроекологичните ресурси благоприятстват развитието на земеделието в
района. Област Добрич е водеща в производството на зърно, фуражни и
маслодайни култури, докато област Варна – в отглеждането на технически
култури и трайни насаждения.
- В животновъдството през последните години се регистрира траен спад. От
животновъдните отрасли най-добре застъпени са говедовъдството,
свиневъдството и птицевъдството.
Б) вторичен сектор - Секторът на индустрията се характеризира със
значителна степен на концентрация в областните градове, общинските
центрове и най-вече в промишлената агломерация Варна - Девня – Белослав.
- Водещи са химическата, стъкларската, порцеланово-фаянсовата и
хранителната промишленост, както и транспортното машиностроене и
металообработването.
В) третичен сектор Районът разполага с голям потенциал за развитие на
туристическия сектор, който осигурява заетост на значителна част от
икономически активното население. Масовият туризъм е развит в морските
курорти по Северното Черноморие, някои от които имат международна
известност (Албена, Златни пясъци и Св.св. Константин и Елена и др.). Около
96% средствата за подслон и 72% от легловата база в района са съсредоточени
в областите Варна и Добрич, но повече от половината от реализираните нощувки
се падат само на област Варна,
- Многобройните природни забележителности и богатото културно-историческо
наследство са важни предпоставки за развитието на познавателния,
екологичния и селския туризъм.
Варна (и в по-малка степен в останалите областни градове) привлича голяма
част от трудоспособното население на района. Поради това са налице големи
вътрешнорегионални различия по степен на икономическо развитие между
периферните селски райони (особено в северната, западната и южната
периферия на района) и големите градове. В подкрепа на предприемачеството
и повишаване на заетостта е изградена мрежа от бизнес центрове (Добрич,
Търговище, Шумен и др.), агенции за регионално развитие (Варна, Шумен,
Търговище) и др.
-Здравеопазването е в най-добро състояние в област Варна.
-Има 7 висши училища (шест във Варна и едно в Шумен).
-В района са развити всички видове транспорт, което обуславя важната му
роля в сектора на услугите. Широкият излаз към Черно море благоприятства
развитието на морския транспорт. Варна е най-голямото българско
пристанище и едно от най-големите в черноморския басейн. Варна е и краен
пункт на североизточното разклонение на транспортен еврокоридор VIII.
Важно стопанско значение имат и пристанищата Варна-запад и Балчик.
- През територията му преминава трасето на магистрала „Хемус“, която е
локализационен фактор за формиране на икономическата ос на развитие на
района изток – запад (Варна, Шумен, Търговище).
-Важно значение имат още железопътният, въздушният и тръбопроводният
транспорт. През района преминава първата жп линия, построена още през
1866 г., свързваща Варна и Русе. Други важни жп линии са от Варна през Горна
Оряховица за София, Варна – Карнобат и Варна - Добрич – Кардам.
- Летище Варна е второто по значение в страната след летище София, но
натовареността му е най-голяма през активния туристически сезон.
5. Проблеми и перспективи за развитие
- През последните години се наблюдава подобрение на някои екологични
параметри в района и особено в „горещата точка“ Варна - Девня, която е
основният замърсител на въздушния басейн със серен диоксид, оловни
аерозоли и амоняк. Съществуват редица нерегламентирани сметища и стари
замърсявания, а депата за промишлени отпадъци се нуждаят от
разширяване и модернизиране.
- Екологичен проблем представлява презастрояването на крайбрежната
ивица между Варна и Балчик. С недостатъчна степен на изграденост се
характеризират системите за водоснабдяване, канализация и пречистване на
отпадъчните води.
- - На територията на района се намират природните
паркове „Шуменско плато“, „Златни пясъци“ и редица природни и историкоархеологически резервати, защитени местности и природни забележителности,
които имат голям потенциал като фактор за развитие на туризма, транспорта и
инфраструктурата. А
6. Селищна мрежа
A) Варна (336 хил. ж.) е най-големият град в Северна България и третият по
население в България.
- Има богата история и редица привлекателни за туризма културни
паметници. - Икономиката е свързана с пристанищни дейности,
корабоплаване, корабостроене, кораборемонт, туризъм, хранителновкусова
промишленост,
химическа
промишленост,
текстилно
производство, машиностроене, мебелно производство.
-
Варна
изпълнява
важни
транспортни,
туристически
и
културно-
политически функции в Северна България.
- Важен център на химическата промишленост на национално ниво е Девня
(7,8 хил. ж.).
- Дългопол (4,5 хил. ж.) ес развито селско стопанство, дърводобив и
дървообработване,
хранително-вкусова
промишленост,
керамична
промишленост, производство на строителни материали и туризъм.
- В Провадия (12 хил. ж.) са застъпени хранително-вкусовата промишленост,
производството
на
мебели,
химическото
производство
и
електротехническата промишленост.
- Долни чифлик (6,5 хил. ж.) се намира в близост до Варна и е с развити селско,
горско
и
рибно
стопанство,
търговия,
дърводобивна
и
дървопреработвателна промишленост.
Б) Добрич (85 хил. ж.) се е оформил като икономически и културен център на
Южна Добруджа. През последните десетилетия градът се превръща в голям
промишлен и земеделски център. Силните позиции като производител на
хранително-вкусова продукция се обуславят преди всичко от установените
традиции и от големите възможности на местното селско стопанство. Развити са
и обувната, шивашката, кожаро-кожухарската, химическата, текстилната и
трикотажната, дърводобивната и дървообработващата, електронната и
електротехническата промишленост, металургията и машиностроенето,
производството на строителни материали и др.
- Балчик (11 хил. ж.) и Каварна (11 хил. ж.) се развиват предимно на базата на
туризма.
- С типична земеделска и лекопромишлена производствена специализация са
Генерал Тошево (7 хил. ж.) и Тервел (5,6 хил. ж.).
В) Шумен (76 хил. ж.) е едно от старите селища по нашите земи. Развити са
преработващата, текстилната, шивашката и хранително-вкусовата
промишленост. Съществуват ресурси за развитие на културен и алтернативен
туризъм. По-известни туристически обекти са НИАР „Мадара“, Мемориален
комплекс „Създатели на българската държава“, ИАР „Шуменска крепост“ и
др.
- В близост до Велики Преслав (7 хил. ж.) се намира НИАР „Велики Преслав“.
- Нови пазар (11 хил. ж.) има богати традиции в производството на стъкларски,
порцеланови и керамични изделия. Развита е и дървообработващата
промишленост. Хранително-вкусовата промишленост е ориентирана
основно към преработката на селскостопанска продукция.
- В Каспичан (2,7 хил. ж). са развити леката и хранително-вкусовата
промишленост.
Г) В Търговище (35 хил. ж.) е застъпено производството на хранителни
продукти, безалкохолни и алкохолни напитки, стъкло, каучук и пластмаса.
Добре развити са и винопроизводството и млекопреработването.
- Преработката на селскостопанските суровини е застъпена в Попово (14 хил.
ж.). Други отрасли в местната икономика са машиностроене, химическа,
текстилна и шивашка промишленост.
- Селското стопанство и текстилната промишленост са в основата на
развитието на Омуртаг (7 хил. ж.).
5.
Северен централен регион
1. Географско положение, граници и големина
а/ северна граница – р. Дунав; ТК № 7
б/ източна – Североизточен регион
в/ южна – Южен централен регион
г/ западна – Северозападен регион
- През територията му преминават ТК № 9 и ТК № 8, както и важни
пътища свързващи Северна и Южна България – проходи Шипченски и
Проход на републиката (Хаинбоаз)
2. Природна среда
а/ климат – умереноконтинентален
б/ релеф - равнинен
в/ полезни изкопаеми – липсват важни енергийни и минерални ресурси
г/ води – р. Янтра, Росица и Русенски Лом
д/ почви – черноземни; ½ от площта е заета от обработваеми земи
е/ растителен и животински свят – големи запаси на букова дървесина
в Стара планина и на дъбови гори в Предбалкан
3. Население и селищна мрежа
а/ етническа структура
- 76,7 % българи
- 18,7 % турци
- 3,2 % роми
- 1,4 % други
б/ естествен прираст – 7,3 промила
в/ градско население 66,5 %
4. Стопанство и социална среда
*формира 8,1 % от националния БВП (което го поставя на предпоследно
място)
*водещ сектор е обслужващата сфера
*преки чужди инвестиции, едва 3,8 % за 2010г
а/ първичен сектор
-
Растениевъдство
*най-голямо дялово участие имат зърнените и техническите култури
(пшеница, царевица, ечемик, слънчоглед, захарно цвекло, тютюн)
*20% от земята са ливади
*разпокъсана частна собственост
*малко поливни площи
*остаряла техника и недостиг на инвестиции
*традиционен отрасъл е лозарството, с ясно изразена специализация
*овощарството е много добре развито (най-обширни кайсиеви
градини в Силистренско – 81% от националното производство)
-
Животновъдство
*многоотраслово и добре развито навсякъде в региона
*предпоставка , за което е добрата фуражна база (тук се отглежда 40
% от люцерната за сено в страната, както и концентриран фураж)
*на първо място по брой на свине и птици у нас
*първенец и по производство на яйца и по брой на пчелните семейства
-
-
-
б/ вторичен сектор ( 9,2 % от промишлената продукция в страната)
Енергетика
*ТЕЦ Русе, Силистра и Разград
*недостиг на електроенергия
- Машиностроене и металообработване
*селскостопанско машиностроене в Русе
*транспортно машиностроене – Русе, Тутракан, Дряново, Дебелец
*електротелфери – Габрово, Велико Търново и Горна Оряховица
*санитарна техника – Севлиево (най-голям производител в страната)
Химическа промишленост
*комбинат за изкуствени влакна „Свилоза“ Свищов
*предприятия за пластмасови изделия в Габрово и Велико Търново
*Бои, лакове, латекс и изкуствени кожи се произвеждат в Русе (найстарото химическо предприятие у нас, създадено преди ВСВ, е
предприятието за смазочни масла в Русе )
*фармацевтичните предприятия „Антибиотик“ и „Биовет“ в Разград
*производство на каучук в Силистра
*някои от тези производства са уникални за България и продукцията им
се изнася на световния пазар
Промишленост за строителни материали
*Стъкларската и порцеланово-фаянсовата промишленост разполагат
със солидна суровинна база (каолин, кварцов пясък и глини) и са
специализиращи за региона (завод за порцелан и фаянс в Исперих)
*СЦР е водещ в производството на керемиди и тухли (модерно
предприятие в Силистра, на австрийската фирма „Брамак“)
- Хранително-вкусова промишленост
*Застъпени са почти всички подотрасли; големи и малки предприятия
има във всички областни гардове, и в повечето по - малки населени
места
- Лека промишленост
*Вълнен текстил в Габрово и Севлиево
*Памучен текстил в Русе и Силистра
*Кожени изделия в Габрово
*Трикотаж в Трявна; чорапи в Русе
*Обувки в Габрово
в/ Третичен сектор
*има най-висок дял в БДС (56 %)
- Транспорт
*еврокоридори № 7 и № 9
*изгражда се автомагистрала „Хемус“ (единствен регион без изграден
магистрален път)
*най-висока гъстота на шосейната мрежа, но и най-много третокласни
пътища
*добре развит е жп мрежа, от която 69,2% е електрифицирана
*воден транспорт по р. Дунав, с най-голяма пристанище Русе и много
фериботни връзки (Русе, Свищов, Силистра и Тутракан)
- Туризъм
*културен, екологичен и селски туризъм
5. Селища
- Домашна работа: подготовка на мултимедийни презентации за
областните градове в региона
6.
СЕВЕРОЗАПАДЕН
РАЙОН
1. Географско положение
- Районът включва западните части на Северна България.
- На север граничи с река Дунав, по която минава държавната граница с
Румъния.
- На изток граничи със Северния централен, а на юг – с Югозападния и Южния
централен район.
- Западната му граница съвпада с държавната граница със Сърбия и е част от
външните граници на Европейския съюз.
- Географското положение на района е едно от главните му предимства, което
придобива още по-голямо значение след изграждането на моста над река
Дунав при Видин – Калафат. Наличието на общи граници с две държави,
едната от които (Румъния) е член на Европейския съюз, предоставя добри
възможности за засилване на външнотърговските връзки и реализация на
съвместни проекти за трансгранично сътрудничество.
- По територия Северозападният район е на четвърто място след Южния
централен, Югозападния и Югоизточния район. Площта му възлиза на 19,1
хил. км“, което представлява 17,18% от територията на страната.
- Районът включва пет административни области - Видин, Враца, Монтана,
Ловеч и Плевен. Най-голяма по територия е област Плевен, а най-малка област Видин. В района а 51 общини и 626 населени места, от които 45 града.
2. Природноресурсен потенциал
А) релеф
- Територията на района включва части от крайдуавските низини (Видинска,
Козлодуйска, Чернополска пр.), Дунавската равнина, Предбалкана и Стара
плаина, разположени между долините на Тимок и Осъм.
- !!! На север преобладават низините и равнините, а на юг хълмистите и
планинските земи.
- По високия дунавски бряг при гр. Оряхово са образувани едни от найголемите свлачища в България.
- Характерни за релефа на Дунавската равнина са плоските вододелни била,
между които са формирани асиметрични речни долини.
- !!! Низинният и равнинно-хълмистият релеф в района в съчетание с почвеноклиматичните условия благоприятства развитието на земеделието, а
планинският релеф в южната му част затруднява транспортните връзки с
Южна България.
Б) полезни изкопаеми- районът не е богат на полезни изкопаеми.
- Откритите в миналото находища на горивни и рудни полезни изкопаеми (
лигнитни въглища, нефт, газ, железни, медни и оловно-цинкови руди) нямат
значима стойност за развитието на района поради изчерпване или сложни
геоложки условия, затрудняващи експлоатацията им.
- По-голямо значение имат нерудните изкопаеми — гипс, варовици, мергели,
глини, мрамори и др. На тяхна основа са развити производства на строителни
материали – цимент, туxли, цигли, подова керамика, облицовъчен камък,
строителни материали, гипс, вар и др.
В) климат
- извънпланинската част от територията попада в умереноконтиненталната
климатична област,
- а южните и части — в планинската климатична област. Поради особеностите
на релефа температурите се понижават от север на юг, като в същата посока
валежните количества се увеличават. В низинните и равнинните части
годишната сума на валежите е около 600 мм, ав Старопланинската част на
района (при Петроханския проход) е над 1200 мм.
* През топлото полугодие преобладаващите ветрове са от северозапад и
запад, откъдето нахлуват влажни атлантически въздушни маси. Въпреки това
през лятото често се случват продължителни засушавания, което налага
изкуствено напояване на земеделските площи.
* През зимата често духат североизточни ветрове, които отвяват снежната
покривка над посевите.
!!! Като цяло климатичните условия са благоприятни за земеделие, туризъм,
транспорт.
Г) води
- реки водосборните басейни на протичащите в района реки принадлежат към
Черноморската водосборна област.
* Главнa oтводнителна артерия е река Дунав, която е воден път, свързващ
района и страната с останалите страни от дунавския басейн. Десните и притоци
- Тополовец, Арчар, Лом, Цибрица, Огоста, Скът, Искър, Вит и Осъм (с
изключение на река Искър) извират от Стара планина и Предбалкана.
- подземни водите са представени от грунтови (предимно по терасите на
река Дунав), напорни (в Ломския басейн) и карстови води (в Предбалкана и
Стара планина). Важно значение имат и минералните извори при Вършец
(област Монтана), Шипково, Чифлик (област Ловеч) и др.
!!! Водните ресурси се използват за напояване, в индустрията, за
водоснабдяване на селищата, за риболов, туризъм и др. В района са
изградени напоителни и отводнителни системи, защитни диги, множество
язовири и други хидротехнически съоръжения.
Д) Почви
- в северните части най-разпространени са черноземите и алувиалноливадните почви,
- в Предбалкана - сивите горски почви,
- а в старопланинската част - кафявите горски и планинско-ливадните
почви.
!!! Най-високо естествено плодородие имат черноземите, алувиалноливадните почви и част от сивите горски почви, които се използват за
отглеждане на зърнени култури, захарно цвекло, слънчоглед, зеленчуци,
лозя и др. Върху кафявите горски и планинско-ливадните почви има
широколистни, смесени и иглолистни гори и естествени ливади и пасища.
3. Демографска ситуация
- раждаемост – 7,9 промила; смъртност -20,3 промила
- средната гъстота на населението (39,6 д./км) е под средната за страната
(63,5 д./км?) и по този показател районът е на последно място.
* Най-голяма в района е гъстотата на населението в област Плевен, а наймалка — в област Видин.
* Общините по западната граница и в южните старопланински части са с наймалка гъстота на населението.
- Около 63% от населението живее в градовете, като делът на градските
жители е по-нисък от средния за страната (73,5%). Най-големият град в района
е Плевен.
!!! Намалението на броя на населението в Северозападния район се дължи
предимно на отрицателния естествен прираст и отрицателния механичен
прираст. В района се регистрират почти два пъти по-високи отрицателни
стойности на естествения прираст в сравнение със средните за страната.
Стойностите на показателя варират от -10,2%о (област Плевен) до -16,2%о
(област Видин).
-Отношение на населението на възраст под 15 и на 65 и повече години към
населението на възраст от 15 до 64 години е 64,8%. Това е сериозен сигнал, че
демографският потенциал на района намалява.
- Механичният прираст също е отрицателен и се дължи предимно на
икономическите трудности. В изходящата миграция от района участва
предимно население в трудоспособна възраст, което търси трудова
реализация в чужбина и други райони на страната. На областите Враца и
Монтана се пада най-голям дял (над 1/2) от общия изходящ миграционен поток.
Характерни са вътрешни миграции от селата и по-малките градове към поголемите селища и най-вече към областните центрове. Българите съставляват
около 93% от населението, като сред останалите етнически общности изпъкват
ромите и власите.
4. Икономическо развитие
Икономиката създава 6,6% от БВП на страната и по този показател СЗР е на
последно (шесто) място спрямо останалите райони.
-В него се регистрира най-ниският за страната темп на нарастване на БВП
което е свързано преди всичко с намаляването на производството и
затварянето на големи предприятия от химическата, машиностроителната и
преработващата промишленост, със слабата експортна насоченост на
предприятията, с малкия обем на инвестициите, с незадоволителното
състояние на техническата инфраструктура, с неблагоприятните демографски
тенденции, с несъответствието на професионалната квалификация на реалните
потребности на пазара на труда и др.
- По БВП на човек от населението (EUR 4097,5) районът е на последно
място.
А) първичен сектор
- Развитието на аграрния сектор се определя от благоприятните
агроклиматични ресурси за развитие на земеделието, от наличието на
преработвателни предприятия от хранителната промишленост, както и от
относителната близост на столицата като най-голям консумативен център в
страната.
- В структурата на използваната земеделска земя най-голям дял (57,6%) имат
площите със зърнени (вкл. за фураж) и маслодайни култури и трайни
насаждения. Останалата част е заета с технически култури, зеленчуци,
ливади, едногодишни фуражни култури, постоянно затревени площи, угари и
др.
- През последните години се забелязва тенденция към възстановяване на
традиционните
земеделски
производства
(лозарство,
зеленчукопроизводство, овощарство, пчеларство и др.), но както и в
останалите райони на страната в развитието на животновъдството се
регистрира траен спад.
Б) вторичен сектор/ промишленост
- Водещи са енергетиката (АЕЦ Козлодуй), химическата, преработващата и
хранителната промишленост, както и производството на текстил и облекло.
В) третичен сектор
- туризъм - Природното разнообразие и богатото историческо, археологическо
и културно наследство в района създават добри възможности за развитие
преди всичко на познавателния, екологичния и селския туризъм. От
средствата за подслон в страната обаче едва около 43% се намират в района.
Над половината от легловата база е концентрирана в област Ловеч, на която се
падат и 48,9% от реализираните нощувки в района. Като цяло материалната
база на туризма е недостатъчна и в по-голямата си част — остаряла.
- транспорт - Развитието на транспортните връзки се определя от
благоприятното географско положение спрямо плавателния път по река
Дунав (общоевропейски транспортен коридор VII) и преминаващото трасе на
транспортен еврокоридор IV. Речните пристанища във Видин, Лом, Оряхово,
Сомовит и Никопол, фериботните комплекси при Видин и Оряхово и мостът
над река Дунав между Видин и Калафат са транспортни обекти не само с
регионално, но и с национално и международно значение. Посредством
фериботните комплекси във Видин, Оряхово, Никопол районът се свързва с
транспортната система на Румъния, а от там — с Централна и Източна Европа.
Чрез река Дунав и плавателния канал Рейн — Майн – Дунав България има връзка
със Западна Европа.
- Автомобилният транспорт има водещо значение. Пътните връзки със
столицата и Южна България се осъществяват главно през прохода Витиня,
Петроханския проход, Искърския пролом и прохода Троян – Кърнаре.
- С най-голямо значение е меридионалният път от Видин през Монтана и Враца
към София, който е част от еврокоридор IV. Дължината на пътищата от
републиканската пътна мрежа на територията на района е 3427 км, от които 7 км
магистрали.
- По отношение качеството на здравеопазването районът заема едно от
последните места в страната – остаряла и недостатъчна материална база,
липса на квалифициран медицински персонал. На един лекар се падат 226 души
(средно за страната 240 души), а на един стоматолог – 1175 души (средно за
страната 886 души).
5. Проблеми и перспективи за развитие
Главно предизвикателство пред икономическото развитие на Северозападния
район е превръщането му от стопанска периферия на страната в район с
добре развити международни връзки, устойчив туризъм, ефективен
транспорт,
печеливша
преработвателна
промишленост
и
високопродуктивно селско стопанство.
Основните проблеми в района са свързани със замърсяването на
атмосферния въздух в по-големите градове и промишлените центрове, с
трансграничния пренос на замърсяващи въздуха вещества, със замърсяването
на река Дунав и притоците й, със замърсяването на територии от
нефтопреработването и транспорта, с неефективното управление на
отпадъците, с опазването на горските ресурси, с нарушаването на целостта на
почвената покривка в резултат от добива на минерални суровини, с повишения
риск от проявления на ускорена ерозия на почвите, свлачища и наводнения,
с недоизградеността и влошеното състояние на водоснабдителната и
канализационната система и др.
!!! На територията на района се намира по-голямата западна част от
националния парк „Централен Балкан“, природните паркове „Врачански
Балкан“ и „Персина“ (западната му част) и редица природни и историкоархеологически резервати, защитени местности и природни забележителности.
6. Селищна мрежа
А) Видин (42 хил. ж.) има важно значение за външните икономически връзки на
страната. В града развиват своята дейност фирми за хранителни добавки,
производство и ремонт на центробежни помпи, производство на текстилни
изделия, производство и търговия на сухи смеси за строителството. Важни
туристически атракции са средновековната крепост Баба Вида и видинската
крепостна система Калето. Благоприятни възможности за перспективното
развитие на града дава Дунав мост 2.
- Емблематични за Белоградчик (4,5 хил. ж.) са Белоградчишките скали,
едноименната крепост и пащерата Магурата.
Б) Град Монтана (39 хил. ж.) е възникнал в долината на река Огоста още в
римско време. Основни отрасли в местната икономика са електротехниката,
преработващата промишленост, търговията и ремонтът на автомобили и
мотоциклети, машиностроенето, металообработването и хранителновкусовата промишленост.
- В Берковица (12 хил. ж.) по-важни производства са производството на
строителни материали и дограма и др.
- В Чипровци (1,6 ХИЛ. ж.) основни сектори на икономиката са дърводобивът
и туризмът.
- Лом (20 хил. ж.) е най-голямото по товарооборот дунавско пристанище в
региона. Специализиращи промишлени отрасли в него са производството на
електрокари и хранително-вкусовата промишленост. Селското стопанство
е водещ отрасъл на общинската икономика в град Вълчедръм (3 хил. ж.).
В) За град Враца (53 хил. ж.) специализиращи производствени отрасли са
хранително-вкусовата (месни продукти и хляб и тестени изделия),
строителната промишленост (производство на цимент) и металообработване
и текстилна промишленост. В близост до града са пещерата Леденика,
паметникът на връх Околчица, природен парк „Врачански Балкан“ и др.
- град Мездра (9 хил. ж.) е важен транспортен възел и стопански център с
развита хранително-вкусова промишленост, производство на текстил и
изделия от текстил, производство на облекло, металургия, машиностроене и
металообработване.
- Функционира на ядрената електроцентрала „Козлодуй“ до голяма степен
предопределя структурата на икономиката на град Козлодуй (12 хил. ж.). В града
се намира и на ционалният музей „Параход Радецки“.
- Като типични центрове на богати земеделски райони се развиват Бяла
Слатина (10 хил. ж.), в която функционират консервна фабрика,
машиностроителен завод и шивашка фабрика, и Мизия (2,7 хил. ж.) с водещ
отрасъл селското стопанство.
Г) Плевен (97 хил. ж.) е един от главните промишлени, транспортни и
културни центрове в Северна България. В града е съсредоточена предимно
търговска дейност и преработваща промишленост, докато в населените
места извън град Плевен превес имат селското стопанство и преработващата
промишленост. Други водещи икономически дейности са търговията,
строителството и транспортът. Интерес представляват панорама „Плевенска
епопея 1877 г.“ и регионалният исторически музей.
- Важна роля за социално-икономическото развитие в тази част на региона
играят също Червен бряг (11 хил. ж.) с развити машиностроене, трикотажна и
хранително-вкусова промишленост и
- Левски (9 хил. ж., машиностроителна и хранително-вкусова).
Д) Ловеч (32 хил. ж.) е административен и промишлен център с развито
машиностроене, кожаро-кожухарска и хранително-вкусова промишленост.
В квартал „Вароша“ са разположени етнографският комплекс и къщата музей
„Васил Левски“. Покритият мост над река Осъм е символът на Ловеч.
- В Луковит (8 хил. ж.) се произвеждат керамични блокове и фасадни тухли
за строителство на обществени и жилищни сгради. В района има интересни
пещери, а в града е развит конферентен туризъм.
- Като типични планински градове могат да бъдат определени Троян (19 хил.
ж.) и Тетевен (8,8 хил. ж.) и др.