КТ В ОРТОПЕДИЯТА И ТРАВМАТОЛОГИЯТА – IIч.
Тема 11
НСА, катедра Теория и методика на кинезитерапията, доц. Л. Саздова, доктор
Фрактури на диафизата на хумеруса
Видове
напречни
Огъвни сили
Директен удар
коси
Торзионни и
огъвни сили
спираловидни
Торзионни
сили
сегментарни
раздробени
Високоенергийни
травми
Илюстрация на трите сегмента на
хумеруса с инсерциите на
мускулите, които могат да
предизвикват разместване на
фрагментите.
Мускулните сили предизвикват
разместване на фрагментите в
зависимост от мястото на
фрактурата и линията им на
теглене.
https://radiologykey.com/humeral-shaft-fractures/
Фрактури на диафизата на хумеруса
Механизъм на травмата
 Механизъм
 Директен (удар, падане)
 Индиректен (огъвни, торзионни сили)
 Под 50 год. възраст
 високоенергийни травми (падане от
високо, спорт, ПТП и др.);
 често в съчетание с други увреди.
 Над 50 год. възраст
 по-често – индиректен механизъм
(падане на протегната ръка).
НСА, катедра Теория и методика на кинезитерапията, доц. Л. Саздова, доктор
Фрактури на диафизата на хумеруса
Лечение
 Неоперативно лечение (при стабилни или неразместени
фрактури)
 Функционален брейс
 Фиксиращ брейс
 Висящ гипс и др.
 Оперативно лечение (при разместени или многофрагментни
фрактури, мултитравма, неврологични увреди и др.)
 Заключващ интрамедуларен пирон
 Плака и др.
 Външен фиксатор (при открити фрактури, значителна
мекотъканна травма или силно раздробени фрактури)
НСА, катедра Теория и методика на кинезитерапията, доц. Л. Саздова, доктор
Фрактури на диафизата на хумеруса
Неоперативно лечение
https://www.amazon.com/Sarmiento-BraceHumeral-Shaft-Fracture-M/dp/B0178JW40E
Фиксиращи и Функционални брейсове
https://www.amazon.in/Corflex-HumeralSplint-Fracture-Brace-M/dp/B006JT5QNW
Фрактури на диафизата на хумеруса
Неоперативно лечение
Висящ гипс
U - шина
Фрактури на диафизата на хумеруса
Оперативно лечение
Остеосинтеза с
плака
Заключващ
интрамедуларен
пирон
Външен фиксатор
Фрактури на диафизата на раменната кост
Клинико-функционални проблеми
 При неоперативно лечение
 Фрактура на костта с болка, оток и хематом, мекотъканна
травма с кръвоизлив и формиране на цикатрикс.
 Промени в тъканите, вследствие на имобилизацията.
 При оперативно лечение
 Допълнително - симптоматика, свързана с оперативния
цикатрикс (постоперативна болка, оток и травма на
меките тъкани от операцията).
 Промени в тъканите, вследствие имобилизацията.
НСА, катедра Теория и методика на кинезитерапията, доц. Л. Саздова, доктор
КТ при
неоперативно
лечение
КТ при
оперативно
лечение
 Имобилизационен период  Период на максимална
(абсолютна или
протекция (с относителна или
относителна имобилизация) абсолютна имобилизация)
 Ранен пост Период на умерена протекция
имобилизационен период
 Късен пост Период на минимална
имобилизационен период
протекция
 Тренировъчен период (за  Тренировъчен период (за
рекреативна/ спортна
дейност)
рекреативна/ спортна дейност)
НСА, катедра Теория и методика на кинезитерапията, доц. Л. Саздова, доктор
Кинезитерапия при диафизарни
фрактури на хумеруса
 Период на имобилизация (абсолютна или относителна) при
неоперативно лечение на диафизарните фрактури на хумеруса–
0 - 4 седмица. При оперативно лечение той съвпада с
максимално-протективната фаза на възстановяване.
 Ранен постимобилизационен период - до 6-8 седмица. При
оперативно лечение той съвпада с умерено -протективната
фаза на възстановяване.
 Късен постимобилизационен период - продължава до пълно
функционално възстановяване. При оперативно лечение той
съвпада с минимално-протективната фаза на възстановяване.
 Период на зарастване на фрактурите на диафизата на
хумеруса – 2,5-3 мес.
НСА, катедра Теория и методика на кинезитерапията, доц. Л. Саздова, доктор
Кинезитерапия при диафизарни
фрактури на хумеруса
 При наложена абсолютна имобилизация ортезата се сваля
само за личен тоалет.
 При наложена относителна имобилизация, ако ортезата
ограничава движенията в РС и ЛС, тя се сваля за
изпълнение на терапевтични упражнения (обикновено след
намаляване на острата симптоматика - 5-12 ден).
 Пациентите се инструктират как правилно и безопасно да
свалят и поставят имобилизационната ортеза.
НСА, катедра Теория и методика на кинезитерапията, доц. Л. Саздова, доктор
Кинезитерапия
Период на имобилизация
 Основни задачи и средства на КТ:
 Намаляване на болката и отока:
имобилизационен брейс;
 отточно положение на крайника;
 ритмични упражнения за периферните части на
засегнатия крайник (китка и пръсти – мускулна помпа).

НСА, катедра Теория и методика на кинезитерапията, доц. Л. Саздова, доктор
Кинезитерапия
Период на имобилизация
 Основни задачи и средства на КТ:
 Подобряване на кръвообращението и трофиката на
засегнатия горен крайник и намаляване отрицателното
въздействие на имобилизацията:
 масаж на шийно-раменна област;
 активни упражнения за шиен дял на гръбначния стълб и
лопатката;
 активни упражнения за периферните части на засегнатия
крайник (китка и пръсти).
НСА, катедра Теория и методика на кинезитерапията, доц. Л. Саздова, доктор
Кинезитерапия
Период на имобилизация
 Основни задачи и средства на КТ:
 Подобряване на кръвообращението и намаляване на
хипотрофията на засегнатите от имобилизацията
мускули:
 леки изометрични контракции за мускулите, засегнати
от имобилизацията (след отшумяване на острата
симптоматика; с минимална интензивност; съобразно
локализацията на фрактурата и залавните места на
мускулите, без да се създават предпоставки за
разместване на фрагментите).
НСА, катедра Теория и методика на кинезитерапията, доц. Л. Саздова, доктор
Кинезитерапия
Период на имобилизация
 Основни задачи и средства на КТ:
 Поддържане функцията на
незасегнатите части на засегнатия
крайник:
 активни и резистивни упражнения за
китката и пръстите на ръката
(движения в пълен обем, стискане на

малка топка, постепенно упражнения
с Therabands и др.);
мобилизация и активни упражнения
за лопатката (от различно ИП).
НСА, катедра Теория и методика на кинезитерапията, доц. Л. Саздова, доктор
Кинезитерапия
Период на имобилизация
 Основни задачи и средства на КТ:
 Поддържане на общата функционална активност на
пациентите и адаптиране на ДЕЖ:
 тренировка на функционални дейности;
 обучение в компенсаторни механизми и безопасно
изпълнение на ДЕЖ (съобразно ограниченията) –
тоалет, обличане, хранене и др.;
 инструктиране на пациента относно ограниченията
при използването на засегнатия крайник в ДЕЖ.
НСА, катедра Теория и методика на кинезитерапията, доц. Л. Саздова, доктор
Кинезитерапия
Период на относителна имобилизация
 При стабилни, неразместени фрактури, лекувани с
функционален брейс или след оперативно лечение и
стабилизация с метална остеосинтеза, на пациентите може
да бъде наложена относителна имобилизация (съобразно
инструкциите на лекар-ортопед).
 КТ се разширавя и през този период се включват
допълнителни средства.
НСА, катедра Теория и методика на кинезитерапията, доц. Л. Саздова, доктор
Кинезитерапия
Период на относителна имобилизация
 Основни задачи и средства на КТ:
 Поддържане подвижността в
засегнатата раменна става и
профилактика на контрактурите:
 пендуларни упражнения по Codman
(използва се ефекта на гравитацията за
лека дистракция на ставата и
отбременяване тежестта на горния
крайник);
 пасивно-релаксиращи упражнения за
раменна става (от ИП тилен лег, за подобра релаксация; в ограничен ОД; без
болка);
НСА, катедра Теория и методика на кинезитерапията, доц. Л. Саздова, доктор
Кинезитерапия
период на относителна имобилизация
 Основни задачи и средства на КТ:
 Поддържане подвижността в засегнатата раменна става
и профилактика на контрактурите:
 апарати за продължително пасивно движение
 активно-асистирани упражнения или упражнения при
облекчени условия за раменната става



в началото с помощ от кинезитерапевта, за по-добър
контрол на движенията;
без създаване на условия за огъвни или торзионни
натоварвания в областта на фрактурата;
обучение на пациента в правилно и безопасно
самостоятелно изпълнение на упражненията.
НСА, катедра Теория и методика на кинезитерапията, доц. Л. Саздова, доктор
Кинезитерапия
Период на относителна имобилизация
 Основни задачи и средства на КТ:
 Поддържане на ставната подвижност и функцията на
лакътната става:
 пасивни упражнения за лакътна става и предмишница;
 активни упражнения за лакътна става (в зависимост от
локализацията на фрактурата движенията в лакътната
става в началото на периода се изпълняват при ограничена
амплитуда и облекчени условия – с помощ или плъзгане;
постепенно се преминава към упражняване във възможния
ОД).
НСА, катедра Теория и методика на кинезитерапията, доц. Л. Саздова, доктор
Кинезитерапия
Период на абсолютна или относителна
имобилизация
 Общи методични указания
 Ортезата се сваля само за тоалет или терапевтични
упражнения (съобразно инструкциите).
 Не се прилагат упражнения или дейности, които създават
стрес или условия за разместване на фрагментите на
фрактурата (огъвни или торзионни натоварвания;
значителни изометрични контракции и др.).
 Не се прилагат упражнения и дейности, които предизвикват
болка в областта на фрактурата.
 Да се проследява реакцията на пациента след процедура–
при засилване на болковата симптоматика интензивността
на натоварването да се намали или се осигури попродължителен покой; ако оплакванията продлъжат – да се
потърси консултация с лекуващия лекар.
НСА, катедра Теория и методика на кинезитерапията, доц. Л. Саздова, доктор
Ранен постимобилизационен период
 Основни функционални проблеми:
 болка (по време на движение, с тенденция за изместване в
края на ОД);
 оток;
 намален ОД в раменна става;
 мускулна инхибиция и намалена мускулна сила;
 мускулен дисбаланс;
 нарушен СХР;
 ограничения при ДЕЖ.
НСА, катедра Теория и методика на кинезитерапията, доц. Л. Саздова, доктор
Кинезитерапия
Ранен постимобилизационен период
 Намаляване на болката :
 криотерапия;
 апарати за продължително пасивно
движение;
 пасивно-релаксиращи упражнения за РС
(от ИП тилен и страничен лег; ротации – в
началото от позиция на ставна релаксация
за РС, при ограничена амплитуда);
 ставно мобилизацонни техники за РС –
латерална ставна тракция (от позиция на
ставна релаксация, без навлизане в
тъканното съпротивление, при захват на
терапевта, осигуряващ стабилност в
областта на фрактурата).
http://almera.temp.domains/~t
heratechequip/products/kineteccentura-shouldercpm/#landing-top
Латерална ставна тракция
в РС
НСА, катедра Теория и методика на кинезитерапията, доц. Л. Саздова, доктор
Кинезитерапия
Ранен постиомбилизационен период
 Увеличаване на обема на движение на
раменната става и подобряване
еластичността на периартикуларните
меки тъкани
 пасивни упражнения (с постепенно
увеличаване на ОД; до лека болка; без стрес
в областта на фрактурата);
 активни упражнения от облекчено ИП
(Роше; с плъзгане; във вода);
 внимателен нискоинтензивен стречинг и
автостречинг (с добра фиксация и без стрес
в областта на фрактурата; избягва се
пружиниращ стречинг).
Автостречинг за
увеличаване на
флексията на
мишницата, чрез
плъзгане на ръката
по масата
НСА, катедра Теория и методика на кинезитерапията, доц. Л. Саздова, доктор
Кинезитерапия
Ранен постиомбилизационен период
 Увеличаване на обема на движение
на раменната става и подобряване
еластичността на
периартикуларните меки тъкани
 ставно-мобилизационни техники
(при прецизна техника - без създаване
на условия за огъвни натоварвания в
областта на фрактурата; в началото
от позиция на ставна релаксация за РС
до тъканно съпротивление;
постепенно прилагане на техниките
от друга позиция и навлизане в
тъканното съпротивление).
Дорзална и вентрална
мобилизация на РС от ПСР
НСА, катедра Теория и методика на кинезитерапията, доц. Л. Саздова, доктор
Кинезитерапия
Ранен постиомбилизационен период
 Увеличаване на обема на движение на раменната
става и преодоляване на мускулния дисбаланс
 мускулно-инхибиторни техники за РС и лопатка - ПИР,
ПНМУ (релаксиращи техники за мускулите с повишен
тонус, с дозирано мануално съпротивление и стабилна
фиксация, без стрес в областта на фрактурата).
НСА, катедра Теория и методика на кинезитерапията, доц. Л. Саздова, доктор
Кинезитерапия
Ранен постимобилизационен период

Подобряване на нервномускулния контрол
и активиране на мускулите на раменната
става:
 безболезнени изометрични контракции за
мускулите на раменната става
(нискоинтензивни, в началото със свита ЛСкъсо рамо на лоста);
 мултиангуларна изометрична тренировка
за мускулите на РС (тренировка при
различно съотношение дължина-тензия на
мускулите);
 аналитични антигравитационни
упражнения за мускулите на РС
(първоначално от облекчено ИП, при добра
стабилизция на лопатката и без
компенсация - от седеж и стоеж).
Изометрична флексия в
РС
НСА, катедра Теория и методика на кинезитерапията, доц. Л. Саздова, доктор
Кинезитерапия
Ранен постимобилизационен период
 Подобряване на
нервномускулния контрол и
активиране на мускулите на
раменната става:
 мултиангуларна ритмична
стабилизация за мускулите от
ротаторния маншон (започва се
от тилен лег, флексия 90° в РС и
постепенно се преминава към
други позиции).
Тренировка на стабилизацията на РС–
терапевтът оказва леко съпротивление
в различни посоки, докато пациентът
се опитва да задържи позицията на
крайника.
НСА, катедра Теория и методика на кинезитерапията, доц. Л. Саздова, доктор
Кинезитерапия
Ранен постимобилизационен период
 Стимулиране функцията и
тренировка на сакпуларните
стабилизатори:
 мобилизация на скапулата;
R
 активни и резистивни упражнения за
скапулата от различни ИП
(осигуряване на скапулоторакална
стабилност е от съществено
значение за функцията на раменната
става).
R
Резистивни протракция и
ретракция на лопатката
НСА, катедра Теория и методика на кинезитерапията, доц. Л. Саздова, доктор
Кинезитерапия
Ранен постимобилизационен период
 Възстановяване на функцията на засегнатата от
имобилизацията ЛС:
 Упражнения и техники за възстановяване на ставната
подвижност:

Ставно –мобилизационни техники; ПИР; мускулнорелаксиращи техники, стречинг и др.
 Упражнения за тренировка на мускулния контрол и сила:

Активни и резистивни упражнения.
 Включване на ЛС в ДЕЖ.
 Включване и тренировка на ДЕЖ.
НСА, катедра Теория и методика на кинезитерапията, доц. Л. Саздова, доктор
Кинезитерапия
ранен постимобилизационен период
 Общи методични указания
 Изборът на подходящи средства, техники и упражнения
се определя от степента на костно срастване (Ro,
консултация с лекар).
 До костно срастване се избягват усилия, предизвикващи
значителни огъвни, торзионни натоварвания или
мускулни контракции с прекалена интензивност, които
създават стрес в областта на фрактурата.
 При включване на нови упражнения или увеличаване на
дозировката се съобразяваме със степента на костно
срастване и реакцията на пациента.
НСА, катедра Теория и методика на кинезитерапията, доц. Л. Саздова, доктор
Късен постимобилизационен период
 Основни функционални проблеми
 Болка в края на ОД и след тъканно съпротивление.
 Ограничен ОД и мекотъканни контрактури.
 Намалена мускулна сила.
 Нарушена скапуларна стабилизация и СХР.
 Нарушена функционалност на засегнатия крайник.
НСА, катедра Теория и методика на кинезитерапията, доц. Л. Саздова, доктор
Кинезитерапия
Късен постимобилизационен период
 Възстановяване на обема на движение на мишницата:
 стречинг и автостречинг;
 мануални и авто- ставно-мобилизационни техники (III -
IVст., с навлизане в тъканното съпротивление; в края на
възможния ОД);
 мобилизационен стречинг;
 мускулно-инхибиторни техники.
НСА, катедра Теория и методика на кинезитерапията, доц. Л. Саздова, доктор
Кинезитерапия
Късен постимобилизационен период
Автостречинг за увеличаване на флексията, външната и вътрешната ротация
на мишницата
Кинезитерапия
Късен постимобилизационен период
 Тренировка на активния контрол и динамичната
стабилност и подобряване на мускулната сила на
мускулите на раменния пояс:
 прогресивно увеличаващи се по интензивност изометрични
контракции за всички мускули на рамото;
 ритмична стабилизация при различен ъгъл от ОД на
раменната става;
 динамични резистивни упражнения (срещу мануално
съпротивление, леки тежести или еластично съпротивление);
 ПНМУ – диагонални модели.
 Упражнения в затворена кинетична верига.
НСА, катедра Теория и методика на кинезитерапията, доц. Л. Саздова, доктор
Кинезитерапия
Късен постимобилизационен период
Упражнения за тренировка на
мускулите на рамото и лопатката
Кинезитерапия
Късен постимобилизационен период
Ритмична стабилизация с по-голямо
съпротивление и без вербални
инструкции за посоката на
съпротивлението.
Тренировка на
стабилизацията на рамото
и лопатката чрез
флексбар.
Кинезитерапия
Късен постимобилизационен период
 Тренировка на скапуларните стабилизатори:
 упражнения в отворена и затворена кинетична верига (с
постепенно обременяване на оперирания крайник с
тежестта на тялото).
 Корекция и възстановяване на правилен СХР
 Връщане към функционална активност:
 включване на засегнатия горен крайник в ежедневни
битови, трудови, рекреативни дейности.
НСА, катедра Теория и методика на кинезитерапията, доц. Л. Саздова, доктор
Кинезитерапия
Късен постимобилизационен период
Тренировка на m.
serratus anterior
Тренировка на
мускулите
ретрактори на
лопатката
Тренировка на m.trapezius
pars ascendence
Кинезитерапия
Късен постимобилизационен период
Тренровка на скапуларните мускули и динамичната стабилизация на РС
Кинезитерапия
Късен постимобилизационен период
Тренировка на комплексни функционални движения на горния крайник
(различен вектор на съпротивлението)
Кинезитерапия
Късен постимобилизационен период
 При нормално зарастване – пълна консолидация на
фрактурата се очаква до 10-12 седмица.
 Функционалното възстановяване може да продължи и след
този период.
 Пациентите, които искат да се върнат към практикуване на
спортни и рекреативни дейности, включващи горния
крайник, е необходимо да продължат със специализирана КТ.
Акцент в програмата са упражнения за тренировка на
мускулната сила и проприорецепция, като упражненията са
съобразени с изискванията и елементите на конкретния
спорт.
 Връщане към спортна дейност – 5-6мес. след травмата.
НСА, катедра Теория и методика на кинезитерапията, доц. Л. Саздова, доктор
Оперативно лечение на диафизарни
фрактури на хумеруса
Особености на оперативното лечение
 Интрамедуларна заключваща остеосинтеза
 Поставя се без открит достъп до мястото на фрактурата (не се
нарушава първичния хематом и кръвоснабдяването на фрагментите).
 Малък оперативен разрез в областта на рамото и
заключващите винтове.
 Проксималната част на пирона може да предизвиква дразнене
и болка в рамото.
 Остеосинтеза чрез плака и винтове
 Осигурява стабилна фиксация и компресия на фрагментите.
 Изисква открит достъп до мястото на фрактурата.
 Най-често се използва преднолатерален достъп (латерално от
m.biceps brachii).
НСА, катедра Теория и методика на кинезитерапията, доц. Л. Саздова, доктор
Оперативно лечение на диафизарни
фрактури на хумеруса
Особености на оперативното лечение
 Използването на заключваща интрамедуларна остеосинтеза
осигурява добра стабилност на фрактурата и позволява ранни
движения. Поставянето е при закрит достъп и травмата върху
меките тъкани е минимална.
 При използване на плаки за стабилизация на фрактурите на
диафизата на хумеруса се налага открит достъп (преднолатерален или латерален), който засяга меките тъкани в поголяма степен.
 Въпреки че при оперативното лечение на диафизарните
фрактури остеосинтезите осигуряват анатомична репозиция,
добра стабилизация на фрагментите и позволяват ранни
движения, трябва да се има предвид вида на фрактурата и общото
състояние на пациентите.
НСА, катедра Теория и методика на кинезитерапията, доц. Л. Саздова, доктор
Кинезитерапия след оперативно лечение
на диафизарни фрактури на хумеруса
 В зависимост от постигнатата интраоперативно стабилност
на фрактурата крайникът може да е свободен за движение
или да се постави допълнителна имобилизация.
 При оперираните, при които е наложена ригидна
имобилизация максимално-протективният период съвпада
с периода на имобилизация след неоперативно лечение на
фрактурите на диафизата на хумеруса.
НСА, катедра Теория и методика на кинезитерапията, доц. Л. Саздова, доктор
Кинезитерапия след оперативно лечение
на диафизарни фрактури на хумеруса
 Тъй като металната остеосинтеза осигурава добра
стабилност на фрактурата, при повечето от оперираните
пациенти се разрешава сваляне на ортезата за провеждане
на продедури по КТ. При тези пациенти КТ през
максимално-протективния период се прилага по
методиката, описана при неоперативно лечение на
фрактурите – период на относителна имобилизация.
НСА, катедра Теория и методика на кинезитерапията, доц. Л. Саздова, доктор
Кинезитерапия след оперативно лечение
на диафизарни фрактури на хумеруса
 КТ през умерено-протективния период се прилага по
методиката за КТ през ранния постимобилизационен
период. Поради наличието на допълнителна мекотъканна
травма от хирургичния достъп през тази фаза се включват
техники и средства за подобряване подвижността и
намаляване на срастванията в областта на оперативния
цикатрикс.
 КТ през мимимално-протективния период следва
методиката за КТ през късния постимобилизационен
период.
НСА, катедра Теория и методика на кинезитерапията, доц. Л. Саздова, доктор
Кинезитерапия след оперативно лечение
на диафизарни фрактури на хумеруса
 След пълна консолидация на фрактурата металната
остеосинтеза може да се премахне.
 Премахване на импланта е показано особено в случаите,
когато металната остеосинтеза предизвиква дразнене и
болка в РС или меките тъкани.
 При по-възрастни пациенти, и ако остеосинтезата не
предизвиква дразнене, имплантът може да не се премахва
(рискове, свързани с оперативната интервенция; състояние на
костта, там където са били поставени остеосинтезните
средства и др.).
НСА, катедра Теория и методика на кинезитерапията, доц. Л. Саздова, доктор
НСА, катедра Теория и методика на кинезитерапията, доц. Л. Саздова, доктор
Увреда на n.radialis при диафизарни
фрактури на хумеруса
Висок риск от
увреда на n.radialis
при диафизарни
фрактури на
хумеруса
(спираловиден ход и
големи анатомични
вариации в хода на
нерва).
Увредата може
да бъде частична
(най-често от
притискане на
нерва) или
тотална
Увредата
може да бъде
първична или
вторична.
(прекъсване на
нерва).
НСА, катедра Теория и методика на кинезитерапията, доц. Л. Саздова, доктор
Увреда на n.radialis при диафизарни
фрактури на хумеруса
Първична
увреда
• Получава се по време на самата фрактура.
• Симптоматиката се проявява веднага.
Вторична
увреда
• При неоперативно лечение –
вследствие манипулации, притискане
между костните фрагменти, притискане
от костния калус и др.
• Симптоматиката се проявява по-късно.
• При оперативно лечение с открита
репозиция и вътрешна фиксация
(ятрогенна увреда).
НСА, катедра Теория и методика на кинезитерапията, доц. Л. Саздова, доктор
Мускули, инервирани от n.radialis
•
•
•
•
•
•
•
•
•
•
•
•
•
m. triceps brachii
m. anconeus
m. supinator
m. brachioradialis
m. brachialis
mm. extensor carpi radialis longus et brevis
m. extensor carpi ulnaris
m. extensor digitorum communis
m. extensor indicis
m. extensor digiti minimi
m. extensor pollicis longus
m. dbductor pollicis longus
m. extensor pollicis brevis
НСА, катедра Теория и методика на кинезитерапията, доц. Л. Саздова, доктор
Двигателни нарушения при увреда на n.radialis
при диафизарни фрактури на хумеруса
Екстензията в ЛС обикновено не е засегната (по-проксимална
инервация на мускула).
Намалена сила при флексия на ЛС (при по-висока лезия на нерва).
Намалена сила при супинация на предмишницата.
Невъзможност за активна екстензия на китката.
Невъзможност за активна екстензия в МФС на пръстите на
ръката.
Невъзможност за активна радиална абдукция на палеца.
Невъзможност за активна екстензия в МФС и ИФС на
палеца.
НСА, катедра Теория и методика на кинезитерапията, доц. Л. Саздова, доктор
Симптоми при увреда на n.radialis
Зона на нарушена сетивност
Дорзалната повърхност на
предмишницата и ръката (зоната
на I и II МКК, частично пръстите)
Позиция на ръката
„капковидна ръка“
НСА, катедра Теория и методика на кинезитерапията, доц. Л. Саздова, доктор
Лечение при увреда на n.radialis
Неоперативно
лечение
Оперативно
лечение
• Ортеза
• Специализирана КТ
•
•
•
•
Зашиване на нерва (неврорафия)
Транспозиция на нерв (невротизация)
Нервна пластика
Невролиза
НСА, катедра Теория и методика на кинезитерапията, доц. Л. Саздова, доктор
Кинезитерапия при увреда на n.radialis
след диафизарни фрактури на хумеруса
 Неоперативно лечение на увреда на n. radialis
 обикновено при закрити фрактури;
 поставя се стабилизираща ортеза (китка и МФС на пръстите в
екстензия, палец – в абдукция и екстензия);
 6 седмици след травмата - контролна ЕМГ (ако няма признаци за
възстановяване);
 m. brachioradialis - първият мускул, който се очаква да
възстанови функцията си;
 ако нервът не е прекъснат - възстановяване се очаква за 3-4 мес.
НСА, катедра Теория и методика на кинезитерапията, доц. Л. Саздова, доктор
Кинезитерапия при увреда на n.radialis
след диафизарни фрактури на хумеруса
 Необходимо е използването на
допълнителна ортеза за
стабилизация на китка, палец и
МФС на пръстите на ръката
(статична или динамична).
 КТ програма се модифицира
съобразно степента на увреда на
нерва, лечението и
функционалния дефицит на
пациента.
НСА, катедра Теория и методика на кинезитерапията, доц. Л. Саздова, доктор
Кинезитерапия при увреда на n.radialis
след диафизарни фрактури на хумеруса
 При прилагане на динамична стабилизираща ортеза
пациентите се инструктират за упражненията, които да
изпълняват самостоятелно.
 При прилагане на статична стабилизираща ортеза – тя се
сваля за провеждане на процедури по КТ.
 Изборът на средства, техники и подходящо ИП за
упражненията, свързани с нервната увреда, трябва да е
съобразен с фрактурата на хумеруса и степента на костно
срастване.
НСА, катедра Теория и методика на кинезитерапията, доц. Л. Саздова, доктор
Кинезитерапия –
безсимптомна и афункционална фаза
 Основни насоки на КТ:
 стимулиране регенерацията на нерва;
 подобряване трофиката на тъканите и поддържане тонуса на
засегнатата мускулатура;
 поддържане на мекотъканната еластичност и подвижността
на ставите, засегнати от нервната увреда (профилактика на
контрактури).
 Основни средства на КТ:
 Електростимулация (за засегнатите мускули);
 Масаж (трофичен, в областта на предмишницата и ръката);
 Пасивни движения (за всички стави на китката и пръстите
на ръката, в пълен ОД);
 Идеомоторна тренировка.
НСА, катедра Теория и методика на кинезитерапията, доц. Л. Саздова, доктор
Кинезитерапия –
функционална фаза - появяващи се движения
 През този период КТ програма се разширява, като изборът
на средства се определя от степента на мускулна слабост,
оценена по Мануално мускулно тестуване (ММТ).
 Използването на поддържащата ортеза продължава до
постигане на достатъчна мускулна сила за адекватна
стабилизация на китката и пръстите.
НСА, катедра Теория и методика на кинезитерапията, доц. Л. Саздова, доктор
Кинезитерапия –
функционална фаза - появяващи се движения
 Съобразно оценката по ММТ допълнително към КТ
програмата от предишния период на възстановяване се
включват:
 При степен 1:
пасивни упражнения, съчетани с опит за активна
контракция от страна на пациента.
 При степен 2 :
 активни-асистирани и активни упражнения от облекчено
ИП за китка и пръсти (с плъзгане, гравитационно
подпомагане, във водна среда и др.).

НСА, катедра Теория и методика на кинезитерапията, доц. Л. Саздова, доктор
Кинезитерапия – функционална фаза
 Съобразно оценката по ММТ допълнително към КТ
програмата от предишния период на възстановяване се
включват:
 При степен 3 :
активни упражнения за засегнатите мускули срещу
гравитацията, с постепенно включване на водещо
мануално съпротивление.
 При степен 4 и 5 :
 активни упражнения срещу мануално съпротивление или
с уреди за увеличаване на мускулната сила;
 упражнения за възстановяване функциите на ръката
(тренировка на различни видове захвати и ДЕЖ).

НСА, катедра Теория и методика на кинезитерапията, доц. Л. Саздова, доктор
Кинезитерапия – функционална фаза
 КТ след оперативно лечение на увреда на n.radialis
(неврорафия, невротизация, пластика) се ръководи от
методиката за КТ след оперативно възстановяване при
увреди на периферните нерви (протекция от разтягане
на нерва през периода на имобилизация).
НСА, катедра Теория и методика на кинезитерапията, доц. Л. Саздова, доктор
Кинезитерапия при увреда на n.radialis
след диафизарни фрактури на хумеруса
 Прогнозата при увреда на n. radialis след диафизарни
фрактури на хумеруса като цяло е добра - възстановяване се
очаква при голям процент от пациентите.
 При състояния, при които потенциалът за възстановяване
на мускулната функция е изчерпан, КТ е насочена към
изграждане на компенсаторни механизми и функционална
преадаптация на ръката, с цел осигуряване на по-големи
възможности на пациента при изпълнение на ДЕЖ.
 При случаи с лоша прогноза, при които не се очаква
възстановяване, е подходящо да се обсъдят и възможности
за мускулно-сухожилни транспозиции.
НСА, катедра Теория и методика на кинезитерапията, доц. Л. Саздова, доктор
Използвана литература
 Димитрова, Е. Раменен комплекс, функционална
диагностика и кинезитерапия. НСА ПРЕС, София, 2006.
 Попов, Н., Димитрова, Е. Кинезитерапия при травми и
заболявания на горния крайник. НСА ПРЕС, София, 2007.
 Kisner, C., L. Colby. Therapeutic Exercise. Davis Company,
1990.