ДОКЛАД
ЗА
НАЛИЧНАТА РЕЛЕВАНТНА
ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО
ТРАНСГРАНИЧНАТА ЗОНА РУМЪНИЯБЪЛГАРИЯ МЕЖДУ 2001-2009
` СТРАТЕГИИ-ПРОУЧВАНИЯ-ПРОЕКТИ-СТАТИСТИКА`
ЧЕЛГЕЙТ РУМЪНИЯ
ЮНИ 2010
Съдържание
Резюме ............................................................................................... Error! Bookmark not defined.
1. Кратко описаниена румънско‐българския трансграничен регион, програма и
стратегически проект ........................................................................................................................ 4
2.
Цели и методология на доклада ............................................................................................. 4
3.
Кратко изложение на релевантни документи ...................................................................... 5
4.
Тълкуване на включените в релевантните документи данни............................................... 5
6.
Заключения ................................................................................. Error! Bookmark not defined.
За авторите ................................................................................................................................... 8
Увод .............................................................................................................................................. 9
1. Кратко описание на румъно‐българския трансграничен регион .......................................... 9
2.
Кратко описание на програмата за трансгранично сътрудничество Румъния‐България ... 9
3.
Кратко описание на първия стратегически проект .............................................................. 10
Глава I. Цели и методология на доклада ...................................................................................11
I.1. Цели ............................................................................................................................................ 11
I.2. Методология.............................................................................................................................. 11
Глава II. Кратко изложение на релевантни документи .............................................................14
II.1. Общи характеристики на релевантните документи ............................................................. 14
II.2. Налични документи за всички или за повечето региони ..................................................... 14
Обобщения на тези документи са налични в Приложения 2 и 3 към настоящия доклад........ 26
II.3. Документи, които са специфични само за някои региони ................................................... 26
Глава III. Тълкуване на включените в релевантните документи данни ....................................27
III.1. Общо тълкуване на документите........................................................................................... 27
III.2. Тълкуване на стратегиите за местно развитие ..................................................................... 28
III.3. Тълкуване на социални и икономически области на дейност ........................................... 29
III.4. Тълкуване по региони ............................................................................................................. 29
Глава IV. Регионална статистика .................................................................................................31
IV.1. Промишленост ........................................................................................................................ 31
IV.2. Външна търговия ..................................................................................................................... 32
2
IV.3. Туризъм .................................................................................................................................... 34
IV.4. Работна сила ............................................................................................................................ 37
IV.5. Инвестиции .............................................................................................................................. 40
Глава V. Заключения ...................................................................................................................41
V.1. Общи заключения .................................................................................................................... 41
V.2. Заключения за социалните и икономически области на дейност....................................... 43
V.3. Заключения по региони ........................................................................................................... 44
Приложения ....................................................................................... Error! Bookmark not defined.
1. За Челгейт ООД, Великобритания.......................................................................................... 46
2.
Регионални статистически показатели.................................................................................. 46
3.
Стратегии за местно развитие – приоритети и обобщения ................................................ 46
4.
Опис на документи и източници на информация, и обобщения на документи ............... 46
3
Резюме
Този доклад е изготвен от Челгейт ООД, Румъния, в рамките на първия
стратегически проект финансиран по Програмата за трансгранично
сътрудничество
Румъния-България
2007-2013,
наречен
“Социалноикономическо състояние и оценка на румъно-българския трансграничен регион
за периода 2009-2015”.
Участва съвместен екип от румънски и български професионалисти,
съответствие с методологията описана в техническото предложение.
в
1. Кратко описание на румънско-българския трансграничен регион,
програма и стратегически проект
Румънско-българската граница е една от най-дългите граници в ЕС, възлизайки
на 610 км, от които 470 км следват течението на река Дунав.
Румънско-българският трансграничен регион, по смисъла на програмата за
трансгранично сътрудничество Румъния-България, включва окръзите и
областите от двете държави, намиращи се точно на границата, към които беше
добавена област Разград от България. Всички те съставят “избираемата зона”
по Програмата, с население от над 5 милиона жители, разположени върху
71,930 квадратни метра. Зоната се характеризира с типични проблеми за
граничните зони, засилени от културните и езикови различия между двата
народа, недостатъчни и незадоволителни пунктове за преминаване на Дунава
(само един мост и 7 ферибота, повечето от които без ясно разписание).
Регионът не е хомогенен, липсва му собствена идентичност и не е налице
подробна картина на актуалното му състояние.
Програмата за трансгранично сътрудничество Румъния-България е оперативна
програма финансирана от ЕС, приложима за Румъния и България, за
програмния период 2007-2013. Тя е част от целта за европейско териториално
сътрудничество на кохезионната политика, с общо финансиране от 262
милиона евро.
Идеята за първия стратегически проект възникна от липсата на информация за
трансграничния регион. Поради тази причина беше счетено като въпрос от
стратегическа важност, наличието на комплексен и пълен инструмент, даващ
възможност на управителните органи на проекта, на потенциалните
бенефициенти и на широката общественост, да получат ясна представа за
актуалното състояние на трансграничната зона и за това какво ще се случи в
зоната през следващите години. Информацията ще бъде достъпна на
специален уебсайт за всички заинтересовани страни, по този начин проектът
ще бъде полезен за широк кръг организации и хора.
2. Цели и методология на доклада
4
Целта на този доклад е да даде представа за наличните документи, които са
релевантни за оценката на социално-икономическото развитие на румънскобългарския трансграничен регион, като основа за анализ на неговата еволюция
през следващите години.
Използваната методология за изпълнението на договора е адаптирана към
специфичните условия на региона, на програмата и на стратегическия проект.
Беше създаден съвместен екип от румънски и български експерти, който
идентифицира всички проучвания, статистики и други документи, отнасящи се
за социално-икономическото развитие на избираемата зона, обобщавайки ги в
стандартни документи, изготвяйки изчерпателен доклад.
Идентифицираните източници на документи бяха уебстраниците на
министерства и други международни, национални, регионални или местни
публични и частни организации като: регионални агенции за развитие,
окръжни съвети, областни администрации, търговски палати, международни
агенции и НПО-та и т.н. Освен това, чрез писмена кореспонденция беше
изискана и получена директна информация от национални и местни власти.
3. Кратко изложение на релевантни документи
Бяха идентифицирани и анализирани 230 релевантни документа, не по-стари
от 2001 година, от които 129 румънско притежание и 101 българско
притежание. Бяха изготвени обобщения за всеки документ и представената в
тях информация беше взета под внимание за изготвянето на този първи
проектодоклад.
За най-релевантни данни се считат данните отнасящи се за сътрудничеството
между Румъния и България, а именно проекти финансирани по ФАР ТГС
Румъния-България и България-Румъния.
Повечето документи съдържат основна информация, като отговорни
организации, бюджети, източници на финансиране, цели и резултати.
Наличните за цялата избираема зона документи са документите свързани с
програмите ФАР ТГС и местните стратегии за развитие.
4. Тълкуване на включените в релевантните документи данни
Повечето документи се отнасят за общото развитие, без да се фокусират върху
една специфична сфера; това е лесно обяснимо предвид факта, че повечето
документи са стратегии и програми, насочени към повече от един въпрос; все
пак, документите с ясен фокус в повечето случаи се отнасят за околната
среда, последвана от достъпността и бизнеса, с по-малко изразен интерес към
туризма и социалните въпроси.
От анализираните документи е видна ясната концентрацията на дейностите по
двустранно сътрудничество в някои зони от трансграничния регион, именно:
Кълъраш, Гюргево и Долж от румънска страна и Силистра, Русе и Видин от
българска страна. Тези региони са най-активни в сферата на трансграничното
сътрудничество, бидейки част и от Евро-региони.
5
Що се отнася до ключовите актьори в развитието на зоната, не е изненадваща
водещата роля на публичната администрация (местна и национална), следвана
от НПО. Забелязва се много ограничено участие на Търговско-промишлените
палати;
повечето проекти за бизнеса и икономическото развитие се
изпълняват от други подкрепящи бизнеса НПО-та и местната администрация.
5. Регионална статистика
Много регионални статистически данни за Румъния и за България са достъпни
в регионалните статистически прегледи, публикувани от държавните институти
на двете държави, въпреки че само малка част от тях са сравними (например
различни показатели, различни измервателни единици, т.н.). Основните
области на регионалната статистика са: промишленост (промишлено
производство, оборот в промишлеността), външна търговия (износ и внос –
само за Румъния), туризъм (брой на пристигнали лица – налични само за
румънските окръзи -, брой на нощувките), работна сила (брой наети лица,
равнище на заетостта – само за България -, средна брутна заплата, брой
безработни лица, равнище на безработицата) и инвестиции (брой
разрешителни за строеж на жилищни сгради и завършени жилища – от
румънската страна -, обем на строителните работи, преки чуждестранни
инвестиции в нефинансовия сектор и съществуващи жилища – от българска
страна).
6. Заключения
Общото заключение е, че са налични много документи отнасящи се
трансграничната зона. Все още обаче е налице проблемът породен от факта,
че трябва да бъдат разгледани голям брой уеб страници, за да бъдат открити
релевантните документи. Проблемът може да бъде предотвратен ако
документите бъдат поставени само на едно място, особено по отношение на
стратегиите за развитие от румънска страна. Повечето документи са с общ
характер, бидейки стратегии или сътрудничество, които не са фокусирани
върху една или друга сфера.
От гледна точка на приоритетните оси и ключовите сфери на намеса на
програмата за трансгранично сътрудничество Румъния-България, е видно, че
фокусът при проучените документи се поставя върху околната среда и
съхопътната и речна транспортна инфраструктура, докато най-малко внимание
се обръща на инфраструктурата на информационните и комуникационни
технологии, услугите и социалните въпроси. Очаква се обаче това да се
промени през следващите години, с подкрепата на новата програма за
трансгранично сътрудничество Румъния-България, която е в процес на
изпълнение. Освен това националните програми (финансираните от ЕС или от
държавните бюджети) подкрепят стимулиране развитието на информационните
и комуникационни технологии.
Обяснението за това, че преобладаващата част от проектите са за достъпност и
околна среда се основава на факта, че те са основните сфери на
компетентност и интерес на по-голямата част от кандидатите, а именно
6
местните власти и НПО-та. Във финансираните програми трябва да бъде
включен по-широк кръг избираеми кандидати, за да има повече проекти от
други области на интерес.
Бизнес развитието също е добре адресирано и се очаква интересът в този
сектор да се повиши, особено поради факта, че понастоящем се полагат
значителни усилия за преодоляване на икономическата криза, която очевидно
силно е засегнала двете държави.
В проучените документи се забелязва слабо фокусиране по отношение на
туризма, въпреки факта, че преди да достигне Румъния Дунава е много
атрактивна туристическа дестинация.
Що се отнася до регионите, основното заключение е, че е налице дисбаланс в
начина на адресиране на трансграничното сътрудничество в различните
окръзи/области, дължащо се на трудното преминаване на Дунава, поради
наличието само един на мост и много малко фериботи. От друга страна,
тенденцията на програмите и стратегиите е да балансират този подход,
целейки достигането на сходно ниво на икономическо и социално развитие в
трансграничната зона. Трябва да се отбележи, че всички окръзи и области (с
изключение на окръг Телеорман) имат собствени стратегии за развитие и
всички те се отнасят за трансгранично сътрудничество.
От гледна точка на наличните регионални статистически данни, всички
региони и области бележат положителна еволюция между 2006 и 2008 година,
с малки изключения, и само за превишения на ограничените времеви рамки за
някои показатели. Промишленото производство, външната търговия и туризмът
бележат растеж, докато равнището на безработицата намалява. Заплатите
отбелязват положително развитие и във връзка с това – инвестициите в
жилищния сектор. Трябва обаче да се отбележи липсата на сравними
статистически данни зоната.
7
За авторите
Този доклад е изготвен от съвместен румънско-български експертен екип
от Челгейт Румъния, в тясно сътрудничество с екипа осъществяващ
проекта.
ЧЕЛГЕЙТ ООД ВЕЛИКОБРИТАНИЯ е международна компания за международни
връзки с обществеността, консултации по обществените въпроси, основана е
през 1988. Със седалище в Лондон, компанията има офиси в Букурещ и
Брюксел и мрежа от асоциирани единици по целия свят, предоставяйки широка
гама услуги, включително:

Проучвания и стратегии

Информационни и промоционални кампании

Връзки с обществеността

Обществени отношения

Интернет информация и промоционални услуги

Новини и медийно управление

Управление на кризи и остри проблеми

Управление на репутацията

Корпоративна социална отговорност

Консултации по структурни фондове
Филиалът на Челгейт от Букурещ е основан 2005 година и притежава голямо
портофолио успешни проекти, както е видно от Приложение 1.
8
Увод
1. Кратко описание на румънско-българския трансграничен регион
Румънско-българската граница е една от най-дългите граници в ЕС, възлизайки
на 610 км, от които 470 км следват течението на река Дунав.
Румънско-българската трансгранична зона включва „NUTS III” административни
единици от двете държави, разположени точно на границата, а именно 7
румънски окръга (Мехединц, Долж, Олт, Телеорман, Гюргево, Кълъраш,
Констанца) и 8 български области: Видин, Монтана, Враца, Плевен, Велико
Търново, Русе, Силистра, Добрич, към които държавите партньори решиха да
включат в трансграничния регион и област Разград от България, поради
близостта и до границата (10 км) и тъй като е изправена пред подобни
проблеми и предизвикателства.
Всички тези окръзи и области са наречени “избираема зона” – което означава,
че само проекти отнасящи се за тези териториални единици могат да получат
финансиране по програмата за трансгранично сътрудничество РумънияБългария.
Избираемата зона е с население от над 5 милиона жители, населяващо 71,930
квадратни метра.
Зоната се характеризира с типични проблеми за граничните зони, засилени от
културните и езикови различия между двата народа, недостатъчните и
незадоволителни пунктове за преминаване на Дунава (само един мост и 7
ферибота, повечето от които без ясно разписание). Регионът не е хомогенен,
липсва му собствена идентичност и не е налице подробна картина на
актуалното му състояние.
2. Кратко описание на програмата за трансгранично сътрудничество
Румъния-България
Програмата за трансгранично сътрудничество Румъния-България е оперативна
програма финансирана от ЕС, приложима в Румъния и България, за програмния
период 2007-2013. Тя е част от целта за европейско териториално
сътрудничество на кохезионната политика.
Програмата подкрепя развитието на румънско-българския трансграничен
регион, целейки създаването на “мост” между двете държави, за подпомагане
граничните зони да преодолеят подобните проблеми в развитието си,
работейки заедно и откривайки общи решения. Следователно, вместо да
разделя, границата ще обединява зоните от двете страни на Дунава.
Общото финансиране на програмата за трансгранично сътрудничество
Румъния-България 2007-2013 е 262 милиона евро. Програмата се финансира от
Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) – Структурният фонд е
предвиден за намаляване на дисбаланса между регионите от ЕС -, към който
се добавят националното публично и частно финансиране.
9
Общата стратегическа цел на Програмата е да обединява хората, общностите и
икономиките от румънско-българския пограничен регион, за да участват
заедно в развитие на съвместната зона, използвайки по целесъобразен начин
човешките, природните си ресурси и ресурсите и предимствата на околната
среда.
За постигане на целите посочени в програмния документ, държавите
партньори постигнаха общо съгласие по основните насоки, върху които ще
бъдат фокусирани интервенциите по тази програмата. Тези основни насоки са
наречени Приоритетни оси и са следните: 1. Достъпност, 2. Околна среда,
3. Социално и икономическо развитие, 4. Техническа помощ.
3. Кратко описание на първия стратегически проект
Настоящият доклад е част от първия стратегически проект, финансиран по
програмата за трансгранично сътрудничество Румъния-България, наречен
“Социално-икономическо състояние и оценка на румъно-българския
трансграничен регион за периода 2009 - 2013”.
Поради затрудненията, с които се сблъскаха програмните органи в процеса на
изготвяне на програмния документ, а именно липсата на информация за
трансграничния регион, се счете като въпрос от стратегическа важност
наличието на комплексен и пълен инструмент, даващ възможност на
управителните органи на проекта, на потенциалните бенефициенти и на
широката общественост, да получат ясна представа за актуалното състояние на
трансграничната зона и за това какво ще се случи в зоната през следващите
години.
Целта ще бъде постигната чрез изпълнението на този стратегическия проект.
Повече информация за избираемата зона и програмата може да намерите на
www.cbcromaniabulgaria.eu – официалната уебстраница на програмата.
10
Глава I. Цели и методология на доклада
I.1. Цели
Общата цел на този доклад е да даде ясна представа за наличните документи,
които са релевантни за оценката на социално-икономическото развитие на
румънско-българския трансграничен регион, като основа за анализ на неговата
еволюция през следващите години.
Първата стратегическа цел е да идентифицира релевантните документи
(стратегии, проучвания, статистика, проекти, т.н.) и да ги опише. Тези
документи ще бъдат събрани от Интернет и – където не са достъпни онлайн –
директно от източника.
Втората стратегическа цел е да анализира документите и да направи кратко
изложение на тяхното съдържание. Анализът ще бъде извършен от експертен
екип, специално определен за тази цел.
Третата стратегическа цел е да даде тълкуване на съдържанието на
релевантните документи.
I.2. Методология
Методологията, която ще бъде използвана при изпълнението на договора е
адаптирана към специфичните условия на зоната, на Програмата и на
стратегическия проект.
За изготвянето на настоящия доклад и за подсигуряване високото качество на
информацията се използва следния подход:
1. Създаване на солиден екип от румънски и български
професионалисти, работещи заедно с бенефициентите на проекта
за добро качество на работата
2. Идентифициране на всички проучвания, статистики и други
документи, отнасящи се за социално-икономическото състояние и
развитието на трансграничния регион, налични понастоящем:

Опис на всички категории документи, които ще бъдат
проучвани;

Опис на всички възможни източници на документи, които
ще бъдат изучавани (категории източници и конкретни
източници);

Идентификация и изтегляне на всички достъпни в Интернет
документи;

Установяване
на
контакт
с
всички
възможни
идентифицирани източници с оглед получаване на
информация за наличните документи, които не са достъпни
в Интернет;
11

Получаване на документите от съответните източници и
допълване на описа.
3. Изготвяне на доклад за проучванията, статистиките и други
подобни идентифицирани документи:

Анализ на документите от проектния екип;

Изготвяне на доклад в съответствие с договорения от
страните шаблон;
Целта на тази методология е да подсигури обстойна идентификация и анализ
на наличните документи, не по-стари от 2001 година, с изключение на
случаите, при които са налични само по-стари документи, за придобиване на
точна картина за социално-икономическото състояние на избираемата зона.
Търсените категории документи са: стратегии, проучвания, статистики,
проекти, програми и други подобни документи, финансирани от националните
или местните бюджети, ЕС програми (пред- и след-присъединителни: ФАР,
ИСПА, САПАРД, структурни инструменти – национални и съвместни програми),
международни агенции/институции (Американската агенция за международно
развитие, Световната банка) или чужди правителства.
Идентифицираните в първия етап източници документи са уебстраниците на
министерства и други публични и частни международни, национални,
регионални или местни организации: регионални агенции за развитие,
окръжни съвети, областни администрации, търговски палати, международни
организации, т.н. Тези документи бяха придобити и анализирани с цел
изготвянето на предишни версии на доклада.
Условията, при които един документ се счита релевантен са:
-
отнася се за част или за цялата избираема зона;
-
отнася се за социални или икономически въпроси.
Тъй като повечето документи бяха достъпни само на националния език, се
вложи много труд за превода им.
За всеки документ беше изготвено обобщение, използвайки се шаблон
разработен от екипа за изпълнение от Челгейт ООД, одобрен от бенефициента
на проекта. При изготвянето на обобщенията, документите бяха внимателно
анализирани от експертния екип, с оглед включване на всички важни аспекти.
Стратегиите за местно развитие от двете страни на границата бяха събрани и
обобщени от екипа на стратегическия проект, а именно служителите от
Фондация за демокрация, култура и свобода – клон Кълъраш и от Асоциация на
Дунавските общини „Дунав” (България). Попълнените обобщаващи фишове
бяха изпратени до персонала на Челгейт, за да бъдат използвани при
изготвянето на доклада.
Във втория етап бяха изпратени писма до местните публични власти с оглед
събиране на други релевантни документи, които не са достъпни на
уебстраниците. През март 2010 Консултантът изпрати писма до над 100 общини
от области в България и до над 500 града и общини от окръзи в Румъния,
изисквайки информация за трансгранични проекти между Румъния – България.
12
Между април-май 2010, бяха получени отговори от около 40 общини от
България и 200 градски и окръжни власти от Румъния. Всяка община или град
участваше в повече от един проект. Голяма част от информацията не се отнася
за двустранни проекти, а за всички видове проекти изпълнени в
трансграничната зона. Те също бяха взети предвид, тъй като представляват
ценна информация за релевантните региони.
Повечето получени документи бяха пълни и отговаряха на изискванията на
шаблона за обобщение. Попълнените обобщения съдържат информация за
бюджетите, целите и дейностите на проектите, за които се отнасят. След като
получи отговори от местните власти, експертният екип попълни допълнително
още 168 обобщения, от които 79 от Румъния и 89 от България.
Заключенията на доклада бяха изготвени съвместно от експертите на Челгейт
и от екипа за управление на проекта, подсигурявайки по този начин по-добро
общо разбиране на трансграничния регион.
13
Глава II. Обобщение на релевантните документи
II.1. Основни характеристики на релевантните документи
За окончателната версия на доклада бяха идентифицирани и анализирани 441
релевантни документа, от които 209 румънско притежание и 232 българско
притежание. Бяха изготвени обобщения за всеки документ и представената в
тях информация беше взета под внимание при изготвянето на този първи
проектодоклад.
Повечето документи представляват обществени документи, свързани с
програми и проекти, финансирани от ЕС: ФАР, ИСПА, САПАРД, но и програми
финансирани от други организации (Американската агенция за международно
развитие, Световната банка, чужди правителства).
Друга също толкова важна категория документи е представена от
регионалните и местни стратегии за развитие. Всички окръзи и области
разполагат с актуални стратегии за развитие, с изключение на окръг
Телеорман, чиято стратегия се изготвя в момента.
Що се отнася до статистическите данни, беше получен само ограничен набор
статистически цифри, отнасящи се за румънските окръзи и българските
области, основно от публичните документи на националните статистики,
достъпни в Интернет.
Идентифицираните документи не са по-стари от 2001 година, внедрявайки се
по този начин във времевата рамка, определена като критерии за уместност с
проектните цели.
За най-релевантни данни се считат данните, отнасящи се за сътрудничеството
между Румъния и България, а именно проекти финансирани по ФАР ТГС
Румъния-България и България-Румъния в периода 1999-2006 (моля отбележете,
въпреки че ФАР 1999 и 2000 привидно попадат извън релевантния период,
финансираните по тези програми проекти са стартирани след 2001 година).
II.2. Документи налични за всички или за повечето региони
Достъпните за цялата избираема зона документи са документите, свързани с
програмите ФАР ТГС. Друга категория документи, покриваща цялата зона са
регионалните и местни стратегии за развитие.
Трябва обаче да се отбележи следното:
-
Програмите ФАР се отнасят за цялата избираема зона, докато проектите
могат да се отнасят за цялата избираема зона, за голяма част от нея или
само за един регион;
-
Стратегиите за регионално и местно развитие, дори да са налични за
цялата избираема зона, не се отнасят за зоната като цяло, а само за
определен окръг/област/регион;
14
-
Статистическите данни, получени от релевантните национални власти не
се отнасят за цялата избираема зона като цяло, а по-скоро за
окръзите/областите/регионите от избираемата зона.
За да придобием по-ясна представа за наличните документи е приложен
обстоен списък. По-долу можете да видите кратък преглед на броя
анализирани документи:
От румънска страна:
Бяха изготвени 209 на брой обобщаващи фиша.
a) По източник:
-
Програми ФАР ТГС и свързани с програмите документи (доклади,
списъци, статистики, допълнения към програми, т.н.): 34
-
Проекти ФАР ТГС и свързани с тях документи (презентации, доклади,
т.н.): 100
-
Доклади, статистики, съобщения в пресата, т.н. на международни
организации (институции, агенции, институти, т.н.): 3
-
Доклади, статистики, съобщения в пресата, т.н. на централните органи
(министерства, агенции, институти, т.н.): 12
-
Доклади, статистики, съобщения в пресата, т.н. на местни организации
(окръжни съвети, местни съвети, т.н.): 6
-
Програми/проекти/стратегии на международни организации: 1
-
Програми/проекти/стратегии финансирани от други източници: 53
15
Разпространение на документите по източници – румънска страна-
Легенда:
-
Програми ФАР ТГС
-
Проекти ФАР ТГС
-
Доклади, статистика, съобщения в пресата, т.н. на международни
организации
-
Доклади, статистика, съобщения в пресата, т.н. на международни
организации
-
Доклади, статистика, съобщения в пресата, т.н. на международни
организации
-
Програми/проекти/стратегии на международни организации
-
Програми/проекти, финансирани от други източници
б) По видове документи:
-
Стратегии: 12
-
Проучвания: 10
-
Програми: 7
-
Проекти: 131
16
-
Други видове документи (доклади, фишове, меморандуми, т.н): 49
Разпространение на документите по видове документи
– румънска страна-
Легенда:
-
Стратегии
-
Проучвания
-
Програми
-
Проекти
-
Други видове
в) По област на дейност:
-
Общо развитие/сътрудничество: 89
-
Икономика/бизнес: 23
-
Туризъм: 12
-
Социалната сфера: 10
-
Околна среда: 51
-
Достъпност: 24
17
Разпространение на документите по област на дейност – румънска
страна-
Легенда:
-
Общо развитие/сътрудничество
-
Икономика/бизнес
-
Туризъм
-
Социалната сфера
-
Околна среда
-
Достъпност
г) По вид притежател:
-
Международни организации: 9
-
Централна национална публична администрация и териториалните и
структури: 53
-
Местна публична администрация: 116
-
НПО-та: 22
-
Търговско-промишлени палати: 4
-
Частни компании: 1
-
Други: 3
18
Разпространение на документите по вид притежател
– румънска страна-
Легенда:
-
Международни организации
-
Централна национална публична администрация и териториалните и
структури
-
Местна публична администрация
-
НПО-та
-
Търговско-промишлени палати
-
Частни компании
-
Други
От българска страна:
Бяха изготвени 232 обобщаващи фиша.
a) По източник:
-
Програми ФАР ТГС и свързани с програмите документи (доклади,
списъци, статистики, допълнения към програми, т.н.): 13
-
Проекти ФАР ТГС и свързани с тях документи (презентации, доклади,
т.н.): 54
-
Доклади, статистики, съобщения в пресата, т.н. на международни
организации (институции, агенции, институти, т.н.):
19
-
Доклади, статистики, съобщения в пресата, т.н. на централните органи
(министерства, агенции, институти, т.н.):
-
Доклади, статистики, съобщения в пресата, т.н. на местни организации
(окръжни съвети, местни съвети, т.н.): 1
-
Програми/проекти/стратегии на международни организации:
-
Програми/проекти/стратегии финансирани от други източници: 164
Разпространение на документите по източници – българска страна-
Легенда:
-
Програми ФАР ТГС
-
Проекти ФАР ТГС
-
Доклади, статистики, съобщения в пресата на международни
организации
-
Програми/проекти финансирани от други източници
б) По видове документи:
-
Стратегии: 84
-
Проучвания: 3
-
Програми: 10
-
Проекти: 126
-
Други видове документи (доклади, фишове, меморандуми, план зa
действие, т.н.): 9
20
Разпространение на документите по видове документи
– българска страна-
Легенда:
-
Стратегии
-
Проучвания
-
Програми
-
Проекти
-
Други видове
в) По области на дейност:
-
Общо развитие/сътрудничество: 126
-
Икономика/бизнес: 22
-
Туризъм: 16
-
Социална сфера: 14
-
Околна среда: 35
-
Достъпност: 19
21
Разпространение на документите по области на дейност
– българска страна-
Легенда:
-
Общо развитие/сътрудничество
-
Икономика/бизнес
-
Туризъм
-
Социална сфера
-
Околна среда
-
Достъпност
г) По вид притежатели:
-
Международни организации: 3
-
Централна национална публична администрация и териториалните и
структури: 42
-
Местна публична администрация: 161
-
НПО-та: 24
-
Търговско-промишлени палати: 1
-
Частни компании:
-
Други: 1
22
Разпространение на документите по вид притежатели – българска страна-
Легенда:
-
Международни организации
-
Централна национална публична администрация и териториалните и
структури
-
Местна публична администрация
-
НПО-та
-
Търговско-промишлени палати
-
Частни компании:
-
Други
По-долу е видно сравнително графично представяне на разпределението на
документи според различните критерии, чието тълкуване е достъпно в раздел
„Общи заключения”:
23
Разпространение на документите по източник
Легенда:
-
Програми ФАР ТГС
-
Проекти ФАР ТГС
-
Доклади, статистики, съобщения в пресата
-
Доклади, статистики, съобщения в пресата
-
Доклади, статистики, съобщения в пресата
-
Програми/проекти/стратегии
-
Програми/проекти
Разпространение на документите по вид
24
Легенда:
-
Стратегии
-
Проучвания
-
Програми
-
Проекти
-
Други видове
Разпространение на документите по област на дейност
Легенда:
-
Общо развитие/
-
Икономика/бизнес
-
Туризъм
-
Социална сфера
-
Околна среда
-
Достъпност
25
Разпространение на документите по вид притежател
Легенда:
-
Международни…
-
Централна национална публична…
-
Местна публична…
-
НПО-та
-
Търговско-промишлени палати
-
Частни компании
-
Други
Обобщения на тези документи са достъпни в Приложения 3 и 4 към настоящия
доклад.
II.3. Документи, които са специфични само за някои региони
Не бяха идентифицирани документи и данни, които са специфични само за
определени региони. Всички региони са взели участие в програми и проекти и
разполагат със собствени стратегии за развитие. Освен това те се покриват от
статистическите данни и доклади.
Трябва да се направи специална забележка за област Разград от България,
която не е била избираема за програми ФАР ТГС, следователно не са налични
проекти за двустранно сътрудничество, които да бъдат анализирани.
26
Глава III. Тълкуване на включените в релевантните документи данни
III.1. Общо тълкуване на документи
Включените в това проучване документи позволяват широк преглед на
предприетите до сега дейности в избираемата зона. От една страна са налични
много общи документи като програми и меморандуми за финансиране, а от
друга страна са налице стратегии и проекти, отнасящи се за определен окръг
или област и в някои случаи, за определен град или социален/ икономически/
туристически обект.
Повечето документи се отнасят за общото развитие, без да се фокусират върху
определена сфера; това е лесно обяснимо предвид факта, че повечето
документи са стратегии и програми, насочени към повече от един въпрос;
документите с ясен фокус се отнасят в повечето случаи за околната среда,
последвани от бизнес/икономическото развитие и достъпността, по-малък
интерес е изразен към туризма и социалните въпроси. Акцентът върху
околната среда се дължи главно на факта, че централният елемент в зоната е
река Дунав, пораждаща широка гама проблеми свързани със замърсяването и
речните брегове. Друго обяснение се дължи на факта, че околната среда е от
ключов интерес на глобално и на ЕС ниво, и двете държави са били
окуражавани и дори принуждавани да вземат мерки в тази сфера, от гледна
точка на присъединяването към ЕС и много средства са предоставени за тази
цел през предприсъединителния период. Въпреки това, огромното мнозинство
документи се отнасят за дейности целящи намаляване количеството на
разпръснатите в околната среда замърсители (канализация, отпадна вода,
битови отпадъци) и за намаляване на рисковете при природни бедствия.
Второто място се заема от бизнес/икономическото развитие, което е обяснимо
с предприетите мерки за подготовка на местните компании за конкуренцията с
компании от ЕС след присъединяването на двете страни. Тези проекти са
изпълнявани основно от НПО-та – сдружения на МСП и не само заинтересовани от подсигуряването на добра бизнес среда в зоната,
подчертавайки по този начин ключовата роля на гражданското общество в тази
сфера. Големият брой документи, отнасящи се за бизнес/икономическото
развитие може също да се обясни с факта, че предприетите до сега дейности
имат главно основен характер, включвайки срещи, бази данни, създаване на
мрежи, лесни за организиране дейности, но които сега трябва да бъдат
последвани от по-фокусирани и напреднали подходи. На следващо място –
много близо до предходното – е достъпността (основно физическата), обяснимо
с факта, че в момента инфраструктурата е считана за предпоставка за
икономическото и социално развитие (липсата на инфраструктура води до
затруднения в развитието на бизнеса). Всеизвестно е, че местните
администрации са ангажирани в изграждането и рехабилитацията на пътища и
на фериботни пунктове, като една от техните ключови задачи за развитието на
общността.
27
Що се отнася до ключовите актьори за развитието на зоната, не е изненадваща
водещата роля на публичната администрация (местна и национална), следвана
от НПО-тата. Наблюдава се много ограничено участие на Търговскопромишлените палати; повечето проекти, отнасящи се за бизнеса и
икономическото развитие се изпълняват от подкрепящи бизнеса НПО-та и от
местната администрация.
III.2. Тълкуване на стратегиите за местно развитие
Отличителна категория документи е представена от стратегиите за местно
развитие, отнасящи се за окръзи и области, но също и за общини. Като обща
забележка, всички български гранични области имат свои стратегии за
развитие, изготвени през 2005 година от областните администрации, докато в
Румъния един от седем окръзи няма такава стратегия. Останалите 6 имат поскорошна дата на издаване - само една от тях е издадена в
предприсъединителния период.
Друга интересна забележка е, че всички стратегии за развитие на българските
области се откриват на една уебстраница – www.strategy.bg – докато при
румънските окръзи тези стратегии трябва да се търсят в уебстраниците на
местната администрация.
Що касае броя на приоритетите, преобладаващата част от стратегиите
идентифицират между 3 и 6 приоритета, демонстрирайки по този начин реално
фокусиране върху това, което трябва да се предприеме за местното развитие,
докато румънските окръзи предлагат 13 (окръг Олт) или дори 15 приоритета.
Дори ако се използват различни формулировки, следните ключови области
ясно се идентифицират като приоритети от всички или от повечето стратегии:
a) Транспортна инфраструктура
б) Околна среда
в) Икономическо/бизнес развитие и нарастване на конкурентоспособността
г) Развитие на човешките ресурси
д) Развитие на селските региони и селското стопанство
е) Развитие на туризма
Нито един окръг или област не посочва информационните и комуникационни
технологии като отличителен приоритет, дори те да са упоменати като мярка
за бизнес развитието или достъпността.
Много е интересно да бъде упоменато фокусирането на българските области
върху подобряване качеството на живот на тяхното население: 8 от 9 области
посочват това като приоритет. Осен това, иновациите и развитието на новите
технологии присъстват в стратегиите за развитие на повечето области.
Що се отнася до румънските окръзи, избраните приоритети показват повече
един „класически” подход, без ясен фокус върху модерните технологии,
иновациите и градското развитие. Трябва обаче да се отбележи, че два окръга
(Гюргево, Кълъраш) признават значението на трансграничното сътрудничество
28
като приоритет за местното развитие, докато почти всички области го
упоменават като мярка за изпълнение на приоритетите.
III.3. Тълкуване на социални и икономически области
Що се отнася до социалните и икономически области, засегнати в
анализираните документи, освен посоченото в раздел II.1 – че околната среда,
инфраструктурата и развитието на бизнеса присъстват най-много във всички
категории документи: стратегии, проекти, проучвания, доклади, т.н., може да
се отбележи следното:
-
Околната среда се доминира от присъствието на река Дунав, намираща
се в центъра на дейностите свързани със замърсяването; допълнително
внимание се обръща на съхраняване на биоразнообразието и на
защитените природни територии, както и на управлението на отпадъците
в градските и селски зони; няма фокусиране или специално внимание
насочени към възобновяемите енергийни източници като ключови
фактори за защита на околната среда; повечето дейности в сферата на
енергийната ефективност се отнасят за рехабилитация на сгради, а
именно подобряване на отоплителните системи и топлоизолация на
сградите;
-
Достъпността се разглежда най-вече от гледна точка на физическата
инфраструктура (пътища, пристанища, железопътни линии) и по-малко
от виртуална гледна точка (комуникации, широколентов Интернет, т.н.);
-
Бизнесът най-вече е засегнат от перспективата за подсигуряване на
добър
бизнес
климат
за
конкуренция
и
стимулиране
на
предприемачеството, в контекста на присъединяването към ЕС; това е
разбираемо
имайки
предвид
факта,
че
местната
публична
администрация и НПО-тата, които са основните актьори при изготвянето
на стратегиите и проектите за развитие, не са директни икономически
актьори, а подкрепящи бизнес средата;
-
Социалната сфера (здравеопазване, образование, заетост) присъстват
във всички стратегии за развитие и заемат важен дял в други документи
(проучвания, програми, проекти); модернизация на болниците и
училищата, обучение през целия живот, създаване на нови работни
места – това са само примери за предложените социални дейности.
Важно е да се отбележи връзката между стратегиите за местно развитие и
изпълнените проекти в трансграничната зона, поради следните причини:
-
Приоритетите на стратегиите за местно развитие са много генерални и
голяма част от тях са общи за всички окръзи и области;
-
Проектите трябва да бъдат в съответствие със стратегиите за местно
развитие, за да получат финансиране.
III.4. Тълкуване по региони
29
От анализираните документи е видна ясната концентрация на дейностите на
двустранно сътрудничество в някои зони от трансграничния регион, а именно:

Кълъраш-Силистра;

Гюргево-Русе;

Долж-Видин.
Тези региони са най-активни в сферата на трансграничното сътрудничество и
техният интерес в тази сфера се отбелязва и от факта, че участват в
институционално трансгранично сътрудничество с Евро-региони. Анализът на
стратегиите за развитие на тези региони не разкрива някакви конкретни
прилики помежду им, най-подходящия извод е, че сътрудничеството се
засилва благодарение на инициативите на местните актьори.
Трябва да се отбележи, че съществуват някои Евро-региони, в които участват
румънски окръзи и български области1, а именно:
-
Евро-регион „Дунав 21”, учреден през 2002, включва: Калафат и 4
селища от Румъния, Видин и 7 селища от България, Зайчар и 7 селища от
Сърбия;
-
Евро-регион Гюргево-Русе, учреден през 2001, включва град Гюргево и
град Русе и НПО „Енергийно общинско сдружение” от Русе;
-
Евро-регион „Данубиус”, учреден през 2002, включва окръг Гюргево и
област Русе;
-
Евро-регион „Южен Дунав”, учреден през 2001, включващ градовете
Александрия, Турну Магуреле, Рошиори де Веде и Зимничя (окръг
Телеорман) и асоциацията „Евро-регион Дунав Юг” от Свищов
(България);
-
Евро-регион „Среден Дунав – Железните врати”, учреден през 2005,
включващ окръг Мехединц (Румъния), област Видин (България) и град
Кладово (област Бор, Сърбия);
-
Евро-регион „Долен Дунав”, учреден през 2001, включващ окръзи
Кълъраш, Яломица и Констанца (Румъния) и области Силистра и Добрич
(България).
В допълнение на това, Евро-регионите Черно море и ДАНБАК (Дунав-БалканиКарпати) са действащи, но не са упоменати на официалните уебстраници.
Разглеждайки тези форми на сътрудничество може да се извади
заключението, че териториалното съседство е основа за трансграничното
сътрудничество, със специалното предимство за региона Гюргево-Русе, който
разполага с единствения мост между двете държави на Дунав. Окръзите, които
са много активни в трансграничните проекти участват и в учредяването на
Евро-региони, демонстрирайки по този начин интереса си от подобно
сътрудничество.
1
Според официалната уебстраница на Министерство на външните работи,
Румъния
http://www.mae.ro/index.php?unde=doc&id=33339&idlink=1&cat=3
30
Глава IV. Регионална статистика
Освен тези документи, бяха проучени редица статистически показатели за
2006-2008, налични на регионално ниво в двете държави, отнасящи се за пет
основни области.
IV.1. Промишленост
Налични показатели: промишлена продукция, оборот в промишлеността; за
съжаление от румънска страна са налични само сравнителни цифри (%
сравнени с предходната година), докато от българска страна на налични
абсолютни стойности в евро.
В румънските окръзи се отбелязва общ растеж на промишлената продукция
през 2007, в сравнение с предходната година; най-слабият растеж е в
Констанца (5%), а най-високият в Кълъраш (над 30%). През 2008 само 3 окръга
(Констанца, Кълъраш Долж) запазват растежа на промишленото си
производство, докато останалите бележат малък спад (1.3%-11.5%). Ситуацията
е сходна що се отнася до оборотът в промишлеността, с изключение на
Констанца (спад през 2007, в сравнение с 2006) и Долж (спад през 2007 и през
2008). В Гюргево и Олт, въпреки че промишленото производство намалява през
2008, се наблюдава лек растеж на оборота.
Еволюция на промишленото производство (% сравнено с предходната
година) – румънски окръзи
Легенда:
- Констанца
- Кълъраш
- Гюргево
- Телеорман
- Олт
31
-
Долж
Мехединц
В българските области се наблюдава значително увеличение на двата
показателя във всички области, с общ растеж на промишленото производство
от над 20% през 2007 и 26% през 2008, докато оборотът нараства с почти 15%
през 2007 и 20% през 2008. Най-високото ниво на промишленото производство в
абсолютни стойности се отбелязва от Русе, последвано от Велико Търново,
докато най-ниските нива принадлежат на Видин и Силистра.
Еволюция на промишленото производство (хиляди евро) – български
области
Легенда:
-
Добрич
-
Силистра
-
Разград
-
Русе
-
Велико Търново
-
Плевен
-
Враца
-
Монтана
-
Видин
IV.2. Външна търговия
Налични показатели: внос и износ – налични само за румънските окръзи; за
България данните са налични само на национално ниво;
Износът бележи постоянен растеж във всички гранични румънски окръзи,
воден от Констанца и Олт, докато Гюргево е с най-малкия принос към общия
32
износ. Вносът обаче нараства по-бързо от износа, задълбочавайки се по този
начин дефицита по търговския баланс. Отбелязва се растеж от над 28% през
2007 и над 20% през 2008 и при износа и при вноса в румънските гранични
окръзи. Видно е, че растежът забавя темпото си през последната анализирана
година (2008). Мехединц е единственият окръг, чийто износ намалява точно
тази година, след като почти се удвоява през 2007 в сравнение с 2006.
Еволюция на износа (ФОБ – хиляди евро) – румънски окръзи
Легенда:
- Констанца
- Кълъраш
- Гюргево
- Телеорман
- Олт
- Долж
- Мехединц
33
Еволюция на вноса (ЦИФ – хиляди евро) – румънски окръзи
Легенда:
- Констанца
- Кълъраш
- Гюргево
- Телеорман
- Олт
- Долж
- Мехединц
IV.3. Туризъм
Налични показатели: брой на пристигнали лица (наличен само за румънските
окръзи), брой нощувки, наличен за всички региони, видно от показаната подолу графика:
34
Еволюция на броя нощувки в туристическите единици по окръзи от
граничната зона – Румъния
Легенда: Брой нощувки
- Констанца
- Кълъраш
- Гюргево
- Телеорман
- Олт
- Долж
- Мехединц
Може да се види, че Констанца води убедително, благодарение на летния
морски туризъм (почти 90% от нощувките), докато останалите окръзи заемат
между 0.6% (Телеорман) и 3 % (Мехединц).
35
Еволюция на броя нощувки в туристически единици по области от
граничната зона – България
Легенда:
-
Добрич
-
Силистра
-
Разград
-
Русе
-
Велико Търново
-
Плевен
-
Враца
-
Монтана
-
Видин
Подобна ситуация се наблюдава и в България, с водещи морски области (над
60%), следвани от Велико Търново (12%); най-слабо посещаваните области са
Разград и Силистра (под 2% всеки).
36
Еволюция на броя нощувки в туристически единици в трансграничната
зона – сравнение Румъния/България
Леганда:
Румъния, България
Всъщност, еволюцията на броя нощувки по-скоро е равен в двете държави,
както следва:
-
В Румъния, добър растеж през 2007 (8.3%) и застой през 2008;
-
В България, малък растеж през 2007 (0.3%) и малък растеж през 2008
(0.7%).
IV.4. Работна сила
Налични показатели: брой наети лица, равнище на заетостта (само за
България), средна брутна заплата, брой безработни, равнище на
безработицата; изложените по-долу графики показват еволюцията на броя
наети лица и на равнището на безработицата, най-важните от показателите:
37
Еволюция на броя на наетите лица в трансграничния регион
Легенда: Румъния, България
Общият брой на наетите лица от двете страни на трансграничната зона е почти
постоянен за период от 3 години, с по-голям растеж през 2007 (4.2%) в
Румъния, в сравнение с България (0.2%), докато през 2008 еволюцията е
идентична (0.1% спад).
Еволюция на средното годишно равнище на безработицата в румънските
гранични окръзи
38
Легенда:
- Констанца
- Кълъраш
- Гюргево
- Телеорман
- Олт
- Долж
- Мехединц
Що се отнася до равнището на безработицата в румънските окръзи, с
изключение на окръг Долж (0.7% растеж през 2008), всички региони бележат
постоянен спад в равнищата. Най-високото ниво е в Мехединц (от 9.42% през
2006 до 8.68% през 2008), докато най-ниското е в Констанца (от 4.3% до 2.5%), в
останалите окръзи намалява от 5-6% през 2006 до 4-5% през 2008.
Еволюция на средното годишно равнище на безработицата в
българските гранични области
Легенда:
-
Добрич
-
Силистра
-
Разград
-
Русе
-
Велико Търново
-
Плевен
-
Враца
-
Монтана
-
Видин
39
Равнищата на безработицата в България бележат значително по-високи нива,
повечето области отбелязват 2-цифрени стойности през 2006 и 2007, Разград
достигайки до 23.5% през 2007 – най-високата абсолютна стойност от
трансграничната зона в референтния период; драматичен спад до 14.9% се
отбелязва през 2008, подреждайки региона по-близо до съседите му.
Като цяло, при нивата на безработицата се наблюдава тенденция към
намаляване; единственият растеж през този период се отбелязва във Велико
Търново през 2008 (след рязко намаление през 2007), докато най-ниските
равнища на безработицата се наблюдават в Плевен.
IV.5. Инвестиции
Налични показатели: брой разрешителни за строеж на жилищни сгради и на
завършените жилища (от румънска страна), обем на строителните работи,
преки чуждестранни инвестиции в нефинансовия сектор и съществуващи
жилища (от българска страна).
Тези показатели имат като цяло положителна еволюция в зоната, с по-голям
растеж от румънска страна. Цифрите от двете страни на границата обаче не са
сравними.
Данните са взети от регионалните статистически прегледи, публикувани от
официалните институти по статистика от двете държави и могат да бъдат
разгледани в Приложение 2. Тълкуването на тези данни е налично в
следващата глава.
40
Глава V. Заключения
V.1. Общи заключения
1. Общото заключение е, че са налични много документи, отнасящи се за
трансграничния регион. С изключение на програмите и проектите ФАР ТГС,
повечето документи нямат трансграничен характер, което ясно показва
голямата важност на финансираните от ЕС програми при изграждането и
укрепването на това сътрудничество. Много интересна задача за едно бъдещо
специализирано проучване би била оценката на равнището на румънскобългарското трансгранично сътрудничество понастоящем, сравнено с
равнището което би било достигнато без финансирането и политиките за
сътрудничество на ЕС.
2. Що се отнася до достъпността на документите, повечето от тях са
достъпни в Интернет. Това също е важно предимство при оповестяване на
регионалните проблеми и дейности на широката общественост, както и на
заинтересованите институции и медии. Все още е налице проблема, че трябва
да се разгледат голям брой уеб страници, за да бъдат открити релевантните
документи; това поражда много затруднения за властите и за потенциалните
бенефициенти, както и за широката общественост, тъй като са необходими
много ресурси за извършването на последователни проучвания за миналото и
настоящо състояние на трансграничния регион. Това проучване би имало
много цели, от изготвяне на нови програми и предотвратяване на двойно
финансиране до изготвяне на проекти или различни доклади за
трансграничното развитие.
Фактът, че стратегическият проект ще събере всички тези документи на едно
място ще донесе реални ползи на всички от гореупоменатите категории,
правейки тяхната работа значително по-ефикасна.
3. По отношение на наличните социални и икономически данни, повечето
документи съдържат остаряла или непълна информация, което също е
силен аргумент в полза на настоящия стратегически проект. Очаква се
явен напредък по отношение на знанията за избираемата зона след
изпълнението на този проект, започвайки с настоящия доклад.
4. Що се отнася до източниците на документи, могат да се извадят следните
заключения:
-
Като цяло, повечето документи произхождат от програми и проекти
финансирани от други източници, не от програми ТГС (основно
програми на Световната банка и държавни и местни бюджети); тези
документи обаче не се отнасят за трансгранични дейности, а по-скоро за
местни дейности, които също са важни за анализа на трансграничния
регион и тяхната пропорция е значително по-голяма от българска
страна;
-
Програмите ФАТ ТГС и последвалите проекти са доминиращите
източници от румънска страна;
41
5. По отношение на видовете документи могат да се очертаят следните
заключения:
-
Повече от половината документи (дори повече от половината от
румънска страна) са проекти или свързани с проекти документи –
подчертавайки по този начин значението на базирания на проекти
подход към местното развитие;
-
Пропорцията на наличните стратегии, независимо от техния източник
и сфера, е значително по-голяма от българска страна;
-
Проучванията присъстват повече при румънската страна; техният
брой обаче е много малък в сравнение с реалните нужди и броя на
областите, в които трябва да бъдат извършени тези проучвания;
-
Много от документите от румънска страна са хетерогенни („други
видове документи”), преобладавайки основно доклади, таблици,
списъци, съобщения на пресата и т.н.
6. Що се отнася до сравнителния анализ на разпространението на документите
по вид притежател, може да се заключи следното:
-
Повечето документи принадлежат на публични организации
(централна и местна администрация), преобладавайки местната
администрация поради големия брой притежавани от тях стратегии за
местно развитие; централната администрация, обаче, и териториалните
и единици (например местни агенции за защита на околната среда)
също играят важна роля, което е обяснимо с факта, че властите имат
много правни задължения по отношение развитието на местните
общности;
-
Частните компании действат основно като подизпълнители на
властите и са налични много малко от притежавани от тях
документи;
-
НПО-тата все още имат слабо участие в развитието на зоната; тяхното
участие трябва да бъде насърчавано и подкрепяно и занапред от
властите и местните общности;
-
Търговските палати почти не присъстват като актьори в развитието
на зоната; дори да има някои документи свързани с развитието на
бизнеса, то те са генерирани от властите или от други бизнес
сдружения.
7. По отношение на разположението на местните публични власти да
предоставят информация, свързана с релевантните документи по молба на
консултантите, може да се уточни следното:
-
Повечето отговори бяха получени от големите общини от България и
от градове и окръзи от Румъния. Основната причина, на която се
дължи разликата между броя на изпратените писма и броя на
получените отговори е малкият брой проекти в селските региони и
факта, че в някои случаи, някой от окръжните/областните власти
координират и кандидатстват включително и за проектите в селските
42
региони, поради което релевантната информация се получи директно от
тях;
-
Местните власти показаха интерес и се поставиха на разположение
на исканията, повече от това, някои от тях изпратиха и стратегиите за
местно развитие на техните зони.
V.2. Заключения по социалните и икономически области на дейност
1. Видно е, че в проучените документи се фокусира върху въпроси
свързани с общото развитие и сътрудничеството (срещи, съвместни общи
дейности, изготвяне на общи документи, планове и стратегии).
2. Въпросите за околната среда са следващите, най-добре адресирани
въпроси в изучаваните документи, от две гледни точки: съхраняване на
околната среда и намеса в случай на извънредни ситуации. Много слабо
засегнати от въпросите за околната среда са енергийната ефективност и
използването на възобновяеми енергийни източници. Необходимо е да бъдат
предприети конкретни действия в тази сфера, не само на гранично равнище,
но и на национално ниво в двете държави, за да се подсигури добър подход в
близко бъдеще.
Друг много слабо засегнат въпрос от въпросите за околната среда е
представен от защитените природни територии, но се очаква това да се
промени, тъй като ЕС настоя многократно за по-силно застъпване на този
въпрос. Обяснението за преобладаващата част проекти за околната среда и за
достъпността се основава на факта, че те са основните области на
компетентност и на интерес за голяма част от кандидатите, а именно местните
власти и НПО-та. Трябва да бъдат включени по-широк кръг избираеми
кандидати във финансираните програми, за да са налице повече проекти с
други области на интерес.
В тази връзка, предприетата стъпка от Програмата за трансгранично
сътрудничество Румъния-България 2007-2013, включвайки изследователските
институти, донесе нов подход към трансграничното развитие и вече са
одобрени ценни проекти, и още повече такива са подадени.
3. Развитието на бизнеса също е добре адресирано, очаква се интересът в
този сектор да нарасне, особено при полаганите понастоящем значителни
усилия за преодоляване на световната икономическа криза, която очевидно е
засегнала значително и двете държави. Голямо внимание трябва да се обърне
на насърчаване сътрудничеството между малките и средни предприятия от
двете страни на границата, с оглед нарастване на икономическата им
конкурентоспособност на национално и международно ниво.
4. По отношение на достъпността, най-голямо внимание се обръща на
съхопътната и речна транспортна инфраструктура, докато най-малко
внимание се отделя на инфраструктурата на информационните и
комуникационни технологии и на услугите. Очаква се обаче това да се
промени през следващите години, с подкрепата на Програмата за
трансгранично сътрудничество Румъния-България, която е в процес на
43
изпълнение. Освен това националните програми (финансирани от ЕС или от
държавния бюджет) подпомагат стимулиране развитието на информационните
и комуникационни технологии.
5. Слабо е фокусирането върху туризма в проучените документи, въпреки
факта, че Дунава е много атрактивна туристическа дестинация преди да
достигне Румъния. Голямо е предизвикателството в близко бъдеще да нарасне
туристическата дейност в пограничния регион, като ключов фактор за
икономическото възстановяване след кризата, особено имайки предвид
големия туристически потенциал на зоната.
6. Социалните въпроси са най-слабо адресирани, вероятно поради факта, че
те се възприемат основно като обществена задача, финансирана от
държавните и местните бюджети чрез законно установени програми, без
голяма намеса от други институции.
7. Ако се отнесем към икономическото и социалното развитие „stricto
senso”, например в смисъла на третата Приоритетна ос на Програмата за
трансгранично сътрудничество Румъния-България, доминират свързаните с
това документи, последвани от околната среда и достъпността. Това е
обяснимо с факта, че икономическото и социалното развитие са най-общата и
обширна област, която може да бъде достъпена от всички категории
юридически единици. Освен това тук могат да бъдат финансирани малки
проекти, които са по-достъпни за НПО-та и малки общности.
V.3. Заключения за регионите
1. Що се отнася до регионите, основното заключение е, че е налице
дисбаланс в начина, по който трансграничното сътрудничество се адресира
в различните окръзи/области, поради много трудното преминаването на
Дунава при наличието само на един мост и няколко ферибота.
2. От друга страна, тенденцията на програмите и стратегиите е към един
балансиран подход, целящ достигането на подобно ниво на икономическо
и социално развитие в трансграничната зона. Трябва да се отбележи, че
всички области и окръзи (с изключение на окръг Телеорман) разполагат със
собствени стратегии за развитие и всички те се отнасят за трансграничното
сътрудничество. Тези стратегии са насочени към едни и същи въпроси
(достъпност, околна среда, икономика, социални въпроси, култура), в
съответствие с националните и регионалните приоритети и стратегии. Това е
много положителен аспект, тъй като показва съгласуваност на подходите в
трансграничната зона, на местно и регионално ниво, което вероятно ще доведе
до дейности на добро сътрудничество целящи развитието на региона.
3. По отношение на наличната статистическа информация, могат да се
направят следните изводи:
a. ПРОМИШЛЕНОСТ: всичките региони и всички окръзи и области
отбелязват положителна еволюция в промишленото производство в
периода 2006 и 2007; тази еволюция продължава през 2008, но някои от
румънските окръзи регистрират спад (Гюргево, Телеорман, Олт,
Мехединц), който може да се обясни със закриването на промишлени
44
единици. Най-динамичните окръзи са Кълъраш от Румъния и Монтана от
България.
б) ВЪНШНА ТЪРГОВИЯ: За България не е налична информация на
местно ниво; от румънска страна, растежът на нивото на цялата
погранична зона е повече от 20% за всяка година в сравнение с
предходната, с леко предимство на вноса пред износа, което показва
спад във външнотърговския баланс; това обаче е общото състояние на
национално ниво и затова можем да заключим, че пограничните региони
са в съответствие с националната тенденция. Най-динамичният окръг е
Гюргево, с почти двоен износ всяка година, в сравнение с предходната;
този окръг обаче все още е с най-ниските показатели в евро.
в) ТУРИЗЪМ: От румънска страна се отбелязва малък растеж всяка
година по отношение на броя на пристигналите лица и броя на
нощувките, с водещи окръзи Констанца и Долж. Растежът е по-бавен
през 2008 в сравнение с 2007. По отношение на българските области,
нивото на показателите остава почти постоянно, с тенденция към
малък спад. Разград, Плевен, Монтана и Видин регистрират растеж през
целия период.
г) РАБОТНА СИЛА: броят на наетите лица, както и брутните и нетни
заплати бавно нарастват през целия период, с плюс за румънските
окръзи, които почти удвояват броя на наетите лица. В последствие
равнището на безработицата спада и от двете страни на Дунава.
д) ИНВЕСТИЦИИ-СТРОИТЕЛСТВО: наличните показатели са различни
за двете държави: в Румъния разполагаме с броя на строителните
разрешителни за жилища и завършените жилища (и двата показателя
нарастват през 3 годишния период), докато за България разполагаме с
някои изразени в евро показатели за обема на строителните работи,
реализираните инвестиции и съществуващите жилища, всички бележат
лек спад през периода.
е) Общо взето, от статистическа гледна точна може да се направи
заключението, че избираемата зона бележи растеж от икономическа
и социална гледна точка през периода 2006-2008, със сериозен
дисбаланс в еволюцията на отделни области и окръзи.
45
Приложения
1. За Челгейт ООД, Великобритания
2. Регионални статистически показатели
3. Стратегии за местно развитие – приоритети и обобщения
4. Опис на документите и източниците на информация и обобщения
на документите
46